<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-650/15 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0650</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:527">EU:C:2017:527</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>22</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>22</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА E. SHARPSTON — ДЕЛО C‑650/15 P</P><P>PPG И SNF/ECHA</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Sharpston</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20170706">6 юли 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑650/15 P</HT></P><P>Polyelectrolyte Producers Group GEIE (PPG)</P><P>SNF SAS</P><P>срещу</P><P>Европейска агенция по химикалите</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Регламент REACH)</KEYWORD><KEYWORD>Вещества, пораждащи сериозно безпокойство</KEYWORD><KEYWORD>Изготвяне на списък с идентифицирани вещества за възможно включване в приложение XIV (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Списък на веществата, подлежащи на разрешаване<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>)</KEYWORD><KEYWORD>Решение за идентифициране на акриламида като вещество, което отговаря на критериите за включване в списъка</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, параграф 8, буква б)</KEYWORD><KEYWORD>Освобождаване</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за междинен продукт</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за мотивиране</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на пропорционалност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото производство е образувано въз основа на жалба срещу решението, постановено от Общия съд на <DATE ISO="20150925">25 септември 2015 г.</DATE> по дело PPG и SNF/ECHA<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑268/10</NO.CASE> RENV, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:698">EU:T:2015:698</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>). С това решение Общият съд отхвърля жалбата, подадена от Polyelectrolyte Producers Group GEIE (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>PPG<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) и SNF SAS (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>SNF<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), с която се иска отмяна на решение ED/68/2009 на Европейската агенция по химикалите (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>ECHA<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Агенцията<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) за идентифициране на акриламида (ЕО № 201‑173‑7) като пораждащо сериозно безпокойство вещество (такива вещества се наричат по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>SVHC<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), което отговаря на критериите по член 57 от Регламента REACH<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061218">18 декември 2006 година</DATE> относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="396" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 396, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="036" PAGE.FIRST="84" DATE.PUB="2009">ОВ L 36, 2009 г., стр. 84</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="118" PAGE.FIRST="89" DATE.PUB="2010">ОВ L 118, 2010 г., стр. 89</REF.DOC.OJ>). Към момента на настъпване на фактите в главното производство приложимата редакция на Регламента REACH е тази, последно изменена с Регламент (EО) № 552/2009 на Комисията от <DATE ISO="20090622">22 юни 2009 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="164" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2009">OВ L 164, 2009 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>), и именно нея използвам по-долу.</P></NOTE>, и за включването му в списъка на кандидат-вещества за възможно включване в приложение XIV към този регламент (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Жалбата предоставя на Съда възможността да тълкува член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH, с който междинни продукти, изолирани на площадката, и транспортирани изолирани междинни продукти се освобождават от дял VII от този регламент. Посоченият дял се отнася до SVHC и установява правилата и процедурите, които се прилагат, първо, за тяхното идентифициране и възможно включване в списъка на веществата, подлежащи на разрешаване, и второ, за разрешаването им след включването в този списък. За тълкуването е необходимо Съдът да определи понятието за междинен продукт и да прецени дали междинните употреби на веществата следва да се вземат предвид при идентифицирането на SVHC.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Регламентът REACH</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Целта на Регламента REACH е да гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда. Това включва насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества и свободното движение на вещества на вътрешния пазар и в същото време подобряване на конкурентоспособността и иновацията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Съображение 1 и член 1.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В съображение 12 се посочва, че Регламентът REACH цели <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>да поощри и евентуално да гарантира замяната на [SVHC] с по-малко опасни вещества или технологии, когато са налице подходящи икономически и технически надеждни алтернативи<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>В съображение 22 е отбелязано, че разпоредбите за разрешаване <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>следва да гарантират добро функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира, че рисковете от [SVHC] са подходящо контролирани<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 41 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>[за] по-добра приложимост и поради техния специфичен характер специални изисквания за регистрация следва да бъдат установени и за междинни продукти<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 2 установява изключенията от приложното поле на Регламента REACH. Съгласно член 2, параграф 1, буква в) този регламент не се прилага за неизолирани междинни продукти. Член 2, параграф 8 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>[м]еждинни продукти, изолирани на площадката и транспортирани изолирани междинни продукти се освобождават от:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>глава 1 от дял II, с изключение на членове 8 и 9; и</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>б) дял VII<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 3 съдържа следните определения:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.P><TXT>Вещество: означава химичен елемент и неговите съединения в естествено състояние или получени чрез всеки производствен процес, включително всяка добавка, необходима за запазване на неговата стабилност и всеки примес, извлечен от използвания процес, с изключение на всеки разтворител, който може да бъде отделен, без да се засяга стабилността на веществото или да се променя неговият състав;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>Междинен продукт: означава вещество, произведено за, употребено във или използвано за химическа преработка, с цел превръщането му в друго вещество (наричано по-долу <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>синтез<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>):</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>неизолиран междинен продукт: означава междинен продукт, който по време на синтеза не се отстранява умишлено (с изключение на вземането на проби) от оборудването, в което се извършва синтезът. Това оборудване включва реакционния съд, неговото спомагателно оборудване и всяко оборудване, през което веществото(ата) преминава(т) по време на непрекъснат или периодичен процес, както и тръбопроводите за пренос от един съд в друг за следващия реакционен етап, но изключва резервоари или други съдове, в които веществото(ата) се съхранява(т) след производството;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>междинен продукт, изолиран на площадката: означава междинен продукт, който не отговаря на критериите за неизолиран междинен продукт и когато производството на междинния продукт и синтезът на друго вещество(а) от него се осъществява на същата площадка, която се експлоатира от едно или повече юридически лица;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>транспортиран изолиран междинен продукт: означава междинен продукт, който не отговаря на критериите за неизолиран междинен продукт и се транспортира между или доставя на други площадки;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>Площадка: означава самостоятелен терен, в който определена част от инфраструктурата и съоръженията са споделени при наличие на повече от един производител на вещество(а);</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Дял VII се отнася до процедурата за разрешаване. Съгласно член 55 целта на този дял е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>да гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това гарантира, че рискът от [SVHC] е правилно контролиран и че тези вещества постепенно са заменени с подходящи алтернативни вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>. Член 56, параграф 1, буква a) установява общия принцип, че производителите, вносителите или потребителите надолу по веригата не могат да пускат вещество, включено в приложение XIV (озаглавено <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Списък на веществата, подлежащи на разрешаване<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>), на пазара за употреба или тяхна собствена употреба, освен ако употребата му е била разрешена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 57 веществата, които могат да бъдат включени в приложение XIV, са следните:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>a)</NO.P><TXT>вещества, отговарящи на критериите за класифициране като канцерогенни, категория 1 или 2, в съответствие с Директива 67/548/ЕИО<HT TYPE="SUP">[</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19670627">27 юни 1967 година</DATE> за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (<REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="196" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1967">OВ 196, 1967 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 1, стр. 23). Впоследствие тази директива е отменена с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 година</DATE> относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="353" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2008">ОВ L 353, 2008 г., стр. 1</REF.DOC.OJ> и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="349" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 349, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE><HT TYPE="SUP">]</HT>;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>вещества, отговарящи на критериите за класифициране като мутагенни, категория 1 или 2, в съответствие с Директива 67/548/ЕИО;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>вещества, отговарящи на критериите за класифициране като токсични за репродукцията, категория 1 или 2, в съответствие с Директива 67/548/ЕИО;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>вещества, които са устойчиви, биоакумулиращи и токсични, в съответствие с критериите, установени в приложение XIII към настоящия регламент;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>вещества, които са много устойчиви и много биоакумулиращи, в съответствие с критериите, установени в приложение XIII към настоящия регламент;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система или притежаващи устойчиви, биоакумулиращи и токсични свойства, или много устойчиви и много биоакумулиращи свойства, които не отговарят на критериите на букви г) или д) — за които има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека или<?PAGE NO="4"?> околната среда, и които пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в букви а) — д), и които са определени за всеки конкретен случай, съгласно процедурата, установена в член 59<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 59, параграфи 2—10 установява процедурата по идентифициране на вещества, отговарящи на посочените в член 57 критерии, и изготвянето на списък с кандидат-вещества за възможно включване в приложение XIV:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>2.</NO.P><TXT>[Европейската комисия] може да поиска Агенцията да изготви досие в съответствие със съответните раздели на приложение XV за вещества, които по нейно становище отговарят на критериите, установени в член 57. Досието може да бъде ограничено, ако е уместно, до позоваване на вписване в част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008. Агенцията предоставя това досие, което е на разположение на държавите членки.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Всяка държава членка може да изготви досие в съответствие с приложение XV за вещества, които по нейно становище отговарят на критериите, установени в член 57, и да го препрати към Агенцията. Досието може да бъде ограничено, ако е уместно, до позоваване на вписване в част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008. Агенцията предоставя това досие на разположение за другите държави членки в рамките на 30 дни от датата на получаването.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Агенцията публикува на своята интернет страница известие, че е изготвено досие по приложение XV за дадено вещество. Агенцията приканва всички заинтересовани страни да ѝ предоставят коментари в рамките на определен срок.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>В рамките на 60 дни от разпространението на документа другите държави членки или Агенцията могат да коментират идентификацията на веществото във връзка с критериите в член 57 в досието към Агенцията.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>Ако Агенцията не получи или направи никакви коментари, включва това вещество в списъка, посочен в параграф 1. Агенцията може да включи това вещество в своите препоръки съгласно член 58, параграф 3.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>При направени или получени коментари, Агенцията препраща досието към Комитета на държавите членки в рамките на 15 дни след приключване на 60-дневния период, посочен в параграф 5.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>Ако в рамките на 30 дни от препращането, Комитетът на държавите членки постигне единодушно съгласие относно идентификацията, Агенцията включва веществото в списъка, посочен в параграф 1. Агенцията може да включи това вещество в своите препоръки съгласно член 58, параграф 3.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>Ако Комитетът на държавите членки не успее да постигне единодушно съгласие, Комисията изготвя проектопредложение за идентифициране на веществото в рамките на 3 месеца от получаването на становището на Комитета на държавите членки. Крайното решение за идентифицирането на веществото се взема предвид в съответствие с процедурата, посочена в член 133, параграф 3.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>Агенцията публикува и актуализира списъка, посочен в параграф 1 на своята интернет страница незабавно след вземане на решение за включване на дадено вещество<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Спорното решение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>PPG е европейско обединение по икономически интереси, което представлява интересите на дружествата — производители или вносители на полиелектролити, на полиакриламид или на други полимери, съдържащи акриламид. Сред неговите членове е и SNF.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Акриламидът е мономерно вещество, използвано за образуване на полиакриламид чрез полимеризация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Според многоезичната терминологична база данни относно химикалите на ECHA полимеризацията е образуване на полимери от по-прости (мономерни) молекули чрез присъединяване.</P></NOTE>. Полиакриламидът най-често се използва в пречистването на водите, хартиената промишленост, минната промишленост, нефтопреработвателната промишленост, селското стопанство, като добавка за текстилни изделия и в областите на козметичните продукти и на продуктите за лична хигиена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090825">25 август 2009 г.</DATE> Кралство Нидерландия предава на ECHA досие относно идентифицирането на акриламида като карцерогенно и мутагенно вещество, което отговаря на критериите по член 57, букви а) и б) от Регламента REACH, с оглед включването му в списъка на кандидат-веществата за включване в приложение XIV към посочения регламент (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>списъкът с кандидат-вещества<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>). На <DATE ISO="20090831">31 август 2009 г.</DATE> ECHA публикува на интернет страницата си обявление, приканващо заинтересованите страни да представят коментари по това досие. Също така тя кани компетентните органи от другите държави членки да представят коментари по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20091127">27 ноември 2009 г.</DATE> Комитетът на държавите членки, на който досието е препратено на основание член 59, параграф 7 от Регламент № 1907/2006, постига единодушно съгласие относно идентифицирането на акриламида като SVHC, доколкото отговаря на критериите по член 57, букви а) и б) от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20091222">22 декември 2009 г.</DATE> изпълнителният директор на ЕСНА приема спорното решение. На <DATE ISO="20100330">30 март 2010 г.</DATE> ECHA публикува списъка на кандидат-веществата, който включва акриламида.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Производството пред Общия съд и пред Съда</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20100610">10 юни 2010 г.</DATE>, PPG и SNF искат отмяна на спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20110921">21 септември 2011 г.</DATE> по дело PPG и SNF/ECHA<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑268/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:508">EU:T:2011:508</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> Общият съд отхвърля жалбата като недопустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20130926">26 септември 2013 г.</DATE> по дело PPG и SNF/ECHA<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑625/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:594">EU:C:2013:594</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> Съдът отменя посоченото определение, връща делото на Общия съд и не се произнася по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Обжалваното съдебно решение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>След постановяване на решението на Съда Общият съд отхвърля повдигнатото от ECHA възражение за недопустимост и разглежда спора по същество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Анализът на Общия съд относно допустимостта е изложен в точки 29—61 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>С първото си основание PPG и SNF поддържат, че със спорното решение се нарушава член 2, параграф 8, буква б) и член 59 от Регламента REACH. Те твърдят, че в качеството на междинен продукт акриламидът се освобождава от идентифициране като SVHC по член 59. Общият съд отхвърля това твърдение. Той посочва, че съгласно определението на междинните продукти в член 3, точка 15 квалификацията на дадено вещество като междинен продукт зависи от целта, преследвана с неговото производство и употреба. Обстоятелството, че в определен случай дадено вещество има качеството на междинен продукт, не означава, че то трябва да се освободи от прилагането на процедурата по идентифициране по член 59.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>С второто си основание PPG и SNF поддържат, че ECHA е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че акриламидът не се е използвал единствено като междинен продукт. Общият съд намира, че ECHA разполага с широко право на преценка, що се отнася до преценката на много сложни факти от научен и технически характер. В досието, изготвено от Кралство Нидерландия в съответствие с приложение ХV от Регламента REACH, се изтъква, че 99 % от използвания в Съюза акриламид се използва като междинен продукт в производството на полиакриламиди с различно приложение; че съществуват други форми на употреба като агент в продукти за осигуряване на водонепромокаемост и за приготвяне на същата площадка на гелове от полиакриламид; както и невъзможността да се стигне до заключение, че всички форми на употреба на акриламида, споменати от Кралство Нидерландия в досието, имат междинен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>По отношение на третото основание (твърдяно нарушение на принципа на пропорционалност) Общият съд постановява, че: i) непредприемането на действия, ii) приемането на ограниченията по дял VIII от Регламента REACH и iii) правната уредба относно защитата на работниците не биха могли да се считат за подходящи и/или по-малко ограничителни мерки в сравнение с идентифицирането на акриламида като SVHC.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>С четвъртото си основание PPG и SNF поддържат, че ECHA е нарушила принципа на равно третиране, като е третирала акриламида по-неблагоприятно от други вещества, които се намират в идентично положение и не са идентифицирани като SVHC. Общият съд намира, че съгласно член 59, параграфи 2 и 3 именно Комисията и държавите членки избират веществата, които да бъдат включени в приложение XIV. При липсата на досие, изготвено от държава членка или поискано от Комисията, ECHA не би могла да идентифицира вещество, без да превиши пределите на правомощията си. Ето защо ECHA не е нарушила принципа на равно третиране, като е идентифицирала като пораждащо сериозно безпокойство вещество акриламида, но не и други вещества, за които се твърди, че са сходни с него. В този смисъл не са били необходими никакви други мотиви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Поради това с решение от <DATE ISO="20150925">25 септември 2015 г.</DATE> Общият съд отхвърля жалбата в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Производството по обжалване пред Съда и исканията на страните</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С жалба, постъпила в секретариата на Съда на <DATE ISO="20151204">4 декември 2015 г.</DATE>, PPG и SNF искат от Съда да отмени обжалваното решение, да постанови окончателно решение и да отмени спорното решение или при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд. Освен това те искат Съдът да осъди ECHA да заплати съдебните разноски, включително тези пред Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>PPG и SNF изтъкват шест основания, които могат да се резюмират по следния начин. Първото основание е свързано с допусната грешка при прилагане на правото, като е разтълкувано погрешно определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> в член 3, точка 15 от Регламента REACH. Второто основание е свързано с нарушение на задължението за мотивиране от страна<?PAGE NO="7"?> на Общия съд, доколкото той не е разгледал довода, че съгласно член 2, параграф 8, буква б) междинните продукти, изолирани на площадката, и транспортираните изолирани междинни продукти изцяло се освобождават от дял VII. В третото основание се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че междинните продукти не са освободени от член 59 от Регламента REACH. Четвъртото основание се отнася до грешка при прилагане на правото, която Общия съд е допуснал, като е приел, че ECHA не е допуснала явна грешка в преценката, пропускайки да вземе предвид информацията в приложение XV. В петото основание се твърди, че е допусната грешка в преценката, че спорното решение е пропорционално. Шестото основание се отнася до нарушение на задължението за мотивиране, доколкото Общият съд е пропуснал да разгледа по-малко ограничителните мерки, изтъкнати от PPG и SNF.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>ECHA иска от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна, да потвърди обжалваното решение и да осъди PPG и SNF да заплатят съдебните разноски, включително тези пред Общия съд. Европейската комисия иска от Съда да отхвърли основанията. Нидерландия подкрепя ECHA в производството по обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Становищата на PPG и SNF, ECHA, както и на Европейската комисия, са изслушани в съдебното заседание на <DATE ISO="20170111">11 януари 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Предварителни бележки</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Настоящото производство по обжалване по същество се отнася до обхвата на освобождаването на изолираните междинни продукти от процедурата за разрешаване за SVHC, предвидена в дял VII от Регламента REACH.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Регламентът REACH установява интегрирана система за контрол на химичните вещества, която включва тяхната регистрация, оценка и разрешаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, FCD и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>FMB</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:576">EU:C:2015:576</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съгласно предложението на Комисията за регламент: i) за регистрацията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>промишлеността следва да набави съответната информация за веществата, които произвежда, и да използва тази информация, за да гарантира безопасно управление на посочените вещества<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, ii) оценката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>позволява да се провери, че промишлеността спазва задълженията си […]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, iii) разрешаването се отнася за SVHC, при които <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>рисковете, свързани с използването […] ще бъдат контролирани и ако се контролират адекватно или [относно които] социално-икономическите ползи надхвърлят рисковете и не съществуват алтернативни вещества или технологии като друго подходящо решение, ще бъдат издадени разрешения за употребите<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, и iv) ограничаването предлага <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>защитна мрежа, която позволява да се управляват рисковете, които не са обхванати по подходящ начин от другите разпоредби на системата REACH<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали и за изменение на Директива 1999/45/ЕО и Регламент (ЕО) [относно устойчивите органични замърсители], COM(2003) 644 окончателен, стр. 12 (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>предложението на Комисията за регламент<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Регламентът REACH се основава на принципа на предпазните мерки, прогласен в член 191 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Член 1, параграф 3 от Регламента REACH.</P></NOTE>. В съответствие с този принцип и за да се гарантира достатъчно високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда, SVHC трябва да бъдат обект на специално внимание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Съображение 69 от Регламента REACH.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Дял VII от Регламента REACH установява процедурата за разрешаване за SVHC.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Първата стъпка се състои в идентифициране на SVHC в съответствие с член 57. SVHC са веществата, посочени или в член 57, букви а)—д) поради техните канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията свойства, или, тъй като те са устойчиви, биоакумулиращи и токсични или много устойчиви и много биоакумулиращи, и от друга страна, в член 57, буква е), а именно всички други вещества, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>за които има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда, и които пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в букви а)—д)<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>FCD и FMB</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑106/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:576">EU:C:2015:576</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Член 59 установява процедурата по идентифициране на тези вещества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>На първо място, съответната държава членка или ECHA (в случай че става въпрос за последната — след искане от Комисията) изготвя досие в съответствие с приложение XV. Това досие трябва да включва наименованието на съответното вещество, обосновка за предложеното класифициране на съответното вещество и наличната информация за употребата и експозицията и информацията за алтернативните вещества и техники. ECHA предоставя това досие, което е на разположение на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Член 59, параграфи 2 и 3 и приложение XV към Регламента REACH. В рамките на 60 дни от разпространението на досието другите държави членки или ECHA могат да коментират идентификацията на веществото (член 59, параграф 5).</P></NOTE>. На второ място, ECHA публикува на своята интернет страница известие, че е изготвено досие по приложение XV за дадено вещество и приканва всички заинтересовани страни да ѝ предоставят коментари в рамките на определен срок<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Член 59, параграф 4 от Регламента REACH.</P></NOTE>. Ако няма коментари, третата стъпка е включването на това вещество в списъка с кандидат-вещества в съответствие с член 59, параграф 6. Ако ECHA получи коментари, тя трябва да препрати досието към Комитета на държавите членки. ECHA ще включи веществото в списъка с кандидат-вещества само след като този Комитет е постигнал единодушно съгласие или Комисията е изготвила проектопредложение и е взето окончателно решение в съответствие с процедурата по комитология, посочена в член 133, параграф 3<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Член 59, параграфи 7—9 от Регламента REACH.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>От член 59, параграф 1 от Регламента REACH ясно следва, че целта на първия етап е да се идентифицират SVHC и да се изготви списък с кандидат-вещества за възможно включване в приложение XIV.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Вторият етап от процедурата се състои във включване на определени кандидат-вещества в приложение XIV, озаглавено <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Списък на веществата, подлежащи на разрешаване<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>. Първо, ECHA прави препоръки за приоритетни SVHC, които да бъдат включени в приложение XIV<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Член 58, параграф 3 от Регламента REACH.</P></NOTE>. След това въз основа на препоръката на ECHA Комисията може да реши да включи вещество от списъка с кандидат-веществата в списъка за разрешаване в приложение XIV. Това решение се взима в съответствие с процедурата, установена в член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение на Съвета от <DATE ISO="19990628">28 юни 1999 година</DATE> за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="184" PAGE.FIRST="23" DATE.PUB="1999">ОВ L 184, 1999 г., стр. 23</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159). Вж. член 58, параграф 1 и член 133, параграф 4 от Регламента REACH. Член 5а от Решение 1999/468/ЕО е включен с Решение 2006/512/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20060717">17 юли 2006 година</DATE> за изменение на Решение 1999/468/ЕО за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="200" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2006">OВ L 200, 2006 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 163).</P></NOTE>. Решението определя за всяко вещество неговото наименование, характерното свойство(свойства), което(които) обосновава(т) идентифицирането му съгласно член 57, приложимите преходни разпоредби, периодите за преразглеждане за определени употреби (ако е уместно) и употребите или категориите употреби, освободени от изискването за разрешение, заедно с условията за прилагане на подобни изключения, ако съществуват такива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Член 58, параграфи 1 и 2 от Регламента REACH.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Третият етап от процедурата за разрешаване се състои в издаване на разрешения за веществата, включени в приложение XIV. Заявления за разрешаване на вещество се подават в ECHA от производителя(ите), вносителя(ите) или потребителя(ите) надолу по веригата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Член 62 от Регламента REACH.</P></NOTE>. Комисията взима решения за разрешение въз основа на процедурата, установена в член 64.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>SVHC, които са включени в приложение XIV, може да не бъдат пуснати на пазара за употреба или за употреба от производители, вносители или потребители надолу по веригата освен ако не са разрешени или не спадат към определени ограничени категории, посочени в този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. член 56, параграф 1, букви б)—д) и член 56, параграфи 2—5 от Регламента REACH.</P></NOTE>. Лекарствените продукти, храните или фуражите и междинните продукти, изолирани на площадката, и транспортираните изолирани междинни продукти са освободени от дял VII в съответствие с член 2, параграфи 5 и 8 от Регламента REACH.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В основата на настоящото производство по обжалване е именно взаимодействието между първия етап от процедурата по идентифициране, описан в точки 35—37 по-горе, и освобождаването на изолирани междинни продукти от разрешаване, посочено в член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Ще разгледам настоящата жалба в този контекст. Според мен от посочените шест основания с предимство трябва да се разгледат първото и третото, тъй като те се отнасят до обхвата на освобождаването на междинни продукти от дял VII от Регламента REACH.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По първото основание: грешка при прилагане на правото при тълкуването на определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Резюме на релевантните части от обжалваното съдебно решение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Общият съд приема, че възможността дадено вещество да има качеството на междинен продукт, не означава, че то се освобождава от идентифициране като пораждащо сериозно безпокойство в резултат на процедурата по член 59 от Регламента REACH<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Точка 66 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Общият съд разглежда употребите на акриламида като агент за осигуряване на водонепропускливост чрез полимеризация и за приготвяне на гелове за електрофореза на базата на полиакриламид. Що се отнася до строителните разтвори, той намира, че използването на акриламида не представлява междинна, а крайна употреба на веществото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Точка 54 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Раздели 2 и 4 от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Дефиниция на междинни продукти съгласно споразумението между Комисията, държавите членки и ECHA, постигнато на <DATE ISO="20100504">4 май 2010 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Допълнение 4 към Ръководството на ECHA за междинните продукти, 2010 г., ECHA-2010-G-17-EN (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Ръководството на ECHA за междинните продукти<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>).</P></NOTE> подкрепят това заключение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Точка 55 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. По отношение на приготвянето на гелове за електрофореза на базата на полиакриламид целта на изготвянето на отливки, което представлява един от етапите от протокола на електрофорезата, не е да се произведе полиакриламид, а аналитично разделяне на молекулите чрез електрофореза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Точка 58 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Във всеки случай обстоятелството, че и трите регистрационни досиета за акриламида, съдържащи се в базата данни на ECHA, идентифицират акриламида като междинен продукт, не означава, че това вещество е използвано изключително като междинен продукт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Точка 59 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Общият съд посочва, че съгласно Регламента REACH дадено вещество се дефинира посредством характерните си свойства, а концепцията за междинен продукт се дефинира с оглед на целта, преследвана с производството и употребата на дадено вещество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Точки 66 и 67 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Следователно възможността дадено вещество да има качеството на междинен продукт, не означава, че то се освобождава от идентифициране като пораждащо сериозно безпокойство в резултат на процедурата по член 59 от Регламента REACH<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Точка 66 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>С първото си основание PPG и SNF поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването, което е дал на определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, посочено в член 3, параграф 15 от Регламента REACH. Това основание се разделя на три части.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>На първо място, PPG и SNF твърдят, че тълкуването на Общия съд относно междинните продукти противоречи на ясния текст на предвидените в Регламента REACH разпоредби относно междинните продукти. Акриламидът съответствал на определението за междинен продукт, тъй като бил произведен и използван за химическа реакция с намерението да бъде трансформиран в полиакриламид. Следователно от това определение не трябвало да се изключва използването му за образуване на полиакриламид, който впоследствие се използвал като агент за осигуряване на водонепропускливост или за приготвянето на гелове за електрофореза. Крайната употреба на синтезираното вещество или химичният процес след синтеза не били релевантни за дефинирането на междинен продукт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>На второ място, тълкуването на междинните продукти от Общия съд противоречало на целта на разпоредбите на Регламента REACH. Междинните продукти били специфична категория вещества, обхванати от предвидените в член 2, параграф 8 от Регламента REACH освобождавания, тъй като при тях нивото на риск не било същото като при вещества, представляващи източник на значителна експозиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>На трето място, PPG и SNF считат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е позовал на допълнение 4 към Ръководството на ECHA за междинните продукти в подкрепа на тълкуването си на определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>В отговора си ECHA посочва, че това определение за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> трябва да се тълкува стриктно, тъй като представлява отправна точка за освобождаването на тези вещества от обхвата на определени разпоредби на Регламента REACH. За да се квалифицирало дадено вещество като междинен продукт по смисъла на член 3, параграф 15, основната цел на трансформирането на това вещество трябвало да допринесе за структурата на различно вещество, чието производство се цели. Освен това междинните продукти подлежали на по-малко строги изисквания за регистрация в случаите, в които се използвали в строго контролирани условия на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>площадка<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, определена в член 3, параграф 16. Следователно, когато дадено вещество се използвало за специфична крайна употреба на мястото, където тази крайна употреба би трябвало да се осъществи (например използването на акриламида в строителни разтвори), тази употреба не била междинна. Освен това Общият съд използвал Ръководството на ECHA за междинните продукти единствено в подкрепа на заключенията си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Според Комисията само по себе си обстоятелството, че едно вещество се трансформира в друго, не е достатъчно, за да се класифицира то като междинно. Без да допуска, че е налице субективен критерий, Комисията твърди, че целта на производството и употребата на веществото и целта на химичния процес трябва да бъдат взети предвид при преценката дали<?PAGE NO="11"?> това вещество може да се определи като междинно. Тя добавя, че употребата на дадено вещество като междинно е ирелевантна по отношение на неговото идентифициране като SVHC съгласно член 59 от Регламента REACH. Освен това твърденията на PPG и SNF относно начина, по който Общият съд е използвал Ръководството на ECHA, били неправилни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Първото основание по същество повдига въпроса за определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> съгласно Регламента REACH и взаимовръзката между това понятие и понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>вещества<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Понятието за вещество е в основата на определянето на обхвата на Регламента REACH. Съображение 1 гласи, че целите на този регламент са да гарантира <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, както и свободното движение на вещества […], като същевременно повиши конкурентоспособността и иновацията<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>. Високото ниво на защита на здравето на човека и околната среда и ефективното функциониране на вътрешния пазар за вещества трябва да се постигнат чрез сближаване на законодателството в областта на веществата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Съображения 2 и 3.</P></NOTE>. Същината на определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>вещество<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> по член 3, параграф 1 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>химичен елемент и неговите съединения в естествено състояние или получени чрез всеки производствен процес<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>) е останала непроменена още от първите текстове, които са били изменени или отменени с този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Член 1, параграф 3, буква а) от Директива на Съвета 76/769/ЕИО от <DATE ISO="19760727">27 юли 1976 година</DATE> за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="262" PAGE.FIRST="201" DATE.PUB="1976">OВ L 262, 1976 г., стр. 201</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 3, стр. 133); член 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от <DATE ISO="19930323">23 март 1993 година</DATE> относно оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="084" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1993">ОВ L 84, 1993 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 197); член 2, параграф 1, буква а) от Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19990531">31 май 1999 година</DATE> за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="200" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1999">ОВ L 200, 1999 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 28, стр. 15).</P></NOTE> и първата директива относно опасните вещества<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Член 2, параграф 1, буква а) от Директива 67/548/ЕИО.</P></NOTE>. Това определение е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>крайъгълен камък на REACH, тъй като веществата са основния предмет на разпоредбите на REACH<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Работен документ на службите на Комисията, Общ доклад относно REACH, SWD(2013) 25 окончателен, стр. 17.</P></NOTE> [неофициален превод]. Освен това определенията на повечето понятия от Регламента REACH, като например <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>полимер<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>мономер<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, са основани пряко на понятието за вещество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Когато дадено вещество се счита за пораждащо сериозно безпокойство, което означава, че е особено опасно поради характерните си свойства, то може да бъде включено в приложение XIV от Регламента REACH, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>Списък на веществата, подлежащи на разрешаване<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, съгласно описаната в точки 33—38 по-горе процедура. Идентифицирането на SVHC с оглед на член 57 не разглежда предназначената употреба на веществата, а само техните характерни свойства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> е дефинирано в член 3, параграф 15. От текста на тази разпоредба ясно следва, че междинният продукт е: i) вещество, ii) което е произведено за химическа преработка, iii) което е употребено във или използвано за тази преработка iv) с цел превръщането му в друго вещество. Що се отнася до изолираните междинни продукти, като акриламида в настоящия случай, се прилага допълнително условие, преди веществото да се определи като междинно съгласно Регламента REACH: процедурата трябва да се извърши на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>площадка<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, определена в член 3, параграф 16, или веществото трябва да бъде транспортирано между или доставено на други <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>площадки<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>. В случая ratio legis е да се избегнат рисковете за здравето на човека и околната среда, като се гарантира, че междинните продукти се иползват само при контролирани условия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Разликата между понятието за вещество и това за междинни продукти се състои в това, че последните се произвеждат за химическа преработка и се използват с цел създаването на друго вещество. Следователно последното определение обхваща: i) целта на производството на междинни вещества, както и тяхната употреба или използване, а именно химическата преработка, <HT TYPE="ITALIC">и</HT> ii) целта на самата химическа преработка, която е създаването на друго вещество. За изолираните междинни продукти определението включва и понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>площадка<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В случая е необходимо да се разгледат два аспекта: i) дали е налице вещество или не и ii) дали целта и условията на производството, употребата и химическата преработка на това вещество съответстват на посочените в определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> съгласно Регламента REACH. Както PPG и SNF приемат в съдебното заседание, отправната точка за анализа трябва да е понятието за вещество; на първо място, веществото трябва да бъде идентифицирано и след това трябва да се разгледат начините на неговата употреба, за да се провери дали съответства на определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>. Тук ще употребя силогизъм: всички междинни продукти са употреби на вещества, но само някои употреби на вещества са междинни; следователно дадено вещество може да има както междинни, така и немеждинни употреби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>От изложеното по-горе следва, че определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, възприето в Регламента REACH, се основава на целта на производството и употребата на съответното вещество. Това намира израз както в текста, така и в целта на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Ето защо в определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> в текста на член 3, параграф 15 се използват изразите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>произведен[о] за<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>с цел<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>. Целта на разпоредбите относно междинните продукти в контекста на процедурата за разрешаване е да се освободят определени <HT TYPE="ITALIC">употреби</HT> на вещества от изискването за разрешаване с цел съсредоточаване върху употребите, които представляват най-голям риск<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. в този смисъл предложението на Комисията за регламент, стр. 33.</P></NOTE>. Тази цел следва да се тълкува в съответствие с общата цел на Регламента REACH и на процедурата за разрешаване, тоест контрол на рисковете от SVHC в контекста на гарантирането на високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Членове 1 и 55 от Регламента REACH.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Ето защо според мен Общият съд правилно е отбелязал в точка 67 от обжалваното съдебно решение, че Регламентът REACH дефинира даден междинен продукт <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>с оглед на целта, преследвана с производството и употребата на дадено вещество<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>. Този подход съответства както на текста, така и на целта на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>PPG и SNF считат също, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е категоризирал употребата на акриламида в строителни разтвори и за приготвянето на гелове за електрофореза като крайни, а не междинни употреби на акриламида.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В мотивите на Общия съд относно използването в строителни разтвори и приготвянето на гелове за електрофореза (точки 54—58 от обжалваното съдебно решение) се отхвърля междинният характер на тези употреби. Тези мотиви се основават на довода, че основната цел на химичния процес не е да се създаде полиакриламид, а да се получат водонепропускливи свойства или аналитично разделяне на молекулите чрез електрофореза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Моето виждане за обжалваното съдебно решение е, че Общият съд не е разширил обхвата на определението в член 3, параграф 15, нито е предвидил липсата на крайна употреба на синтезираното вещество като допълнителен критерий в определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, както поддържат PPG и SNF. Напротив, Общият съд е използвал съвършено точно определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, като е взел предвид целта, преследвана с<?PAGE NO="13"?> производството и употребата на дадено вещество. Наистина, както правилно посочва Общият съд, целта на използването на акриламида в тези два случая не е да се произведе полиакриламид, а да се осигури водонепропускливост или електрофореза. Ето защо Общият съд е направил фактическата констатация, че тези две употреби не представляват междинни, а крайни употреби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Наистина поради някои разлики в терминологията в обжалваното съдебно решение, като означаването на понятието за цел с различни думи в текста на някои езици (например <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>intention<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>intended purpose<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>intended objective<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> в текста на английски език), би могло да се смята, че Общият съд е искал да въведе субективен елемент на оценка на целта в определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>. Според мен обаче цялостният прочит на спорните текстове показва, че това не е така. Следователно спорадичното използване на тези думи не отменя мотивите на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Дали използването в строителни разтвори и за приготвяне на гелове за електрофореза представлява употреби на акриламида и ако това е така, <HT TYPE="ITALIC">какъв вид употреби</HT>, е фактически въпрос. От една страна, в случая жалбоподателите искат от Съда да направи различни фактически констатации. Фактическите констатации на Общия съд обаче, освен при установено изопачаване на фактите (което не се твърди), не могат да бъдат оспорвани в рамките на производство по обжалване. Дори да се приеме по-благоприятната за жалбоподателите теза, че те по-скоро искат да оспорят правната квалификация на тези факти от Общия съд и правните последици, които той е извел от тях, от съображенията, които току-що изложих е видно, че според мен Общият съд правилно е приложил правото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Общият съд има изключителна компетентност, първо, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и второ, да преценява тези факти. Когато Общият съд е установил или преценил фактите, на основание член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражнява контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940601">1 юни 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Brazzelli Lualdi и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑136/92 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:211">EU:C:1994:211</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alliance One International и Standard Commercial Tobacco/Комисия и Комисия/Alliance One International и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑628/10 P и C‑14/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:479">EU:C:2012:479</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Ето защо отхвърлям доводите на PPG и SNF.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Относно позоваването в точка 55 от обжалваното съдебно решение на допълнение 4 от Ръководството на ECHA за междинните продукти PPG и SNF поддържат, че Общият съд е трябвало да направи самостоятелна преценка на правната издържаност на този документ и че се е позовал на раздели, които са ирелевантни за настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Считам, че този довод трябва да бъде отхвърлен. Според мен тълкуването на Общия съд на определението за междинен продукт е правилно и обстоятелството, че посочва извадка от Ръководството на ECHA за междинните продукти в подкрепа на заключението си относно употребата на акриламида в строителни разтвори, няма последици по отношение на мотивите на обжалваното съдебно решение. Следователно няма основания да се оправдае неговата отмяна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/CAS Succhi di Frutta</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑496/99 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:236">EU:C:2004:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Поради това отхвърлям този довод и първото основание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По третото основание: грешка при прилагане на правото при тълкуването на освобождаването на междинните продукти от член 59 от Регламента REACH</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Резюме на релевантните части от обжалваното съдебно решение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Общият съд постановява, че по отношение на акриламида, като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>вещество<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> съгласно член 3, параграф 1 от Регламента REACH, може да се проведе процедурата по идентифициране, предвидена в член 59<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Точка 65 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Макар член 2, параграф 8, буква б) от този регламент да освобождава от дял VII междинните продукти, изолирани на площадката, и транспортираните изолирани междинни продукти, възможността дадено вещество да има качеството на междинен продукт, не означава, че то се освобождава от процедурата по идентифициране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Точки 66 и 67 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Обстоятелството, че в досието, предадено от Нидерландия, относно идентифицирането на акриламида като канцерогенно и мутагенно вещество се споменават само примери за употреба на посоченото вещество като междинен продукт, не е релевантно за идентифицирането на това вещество като SVHC, което отговаря на критериите по член 57. Това обстоятелство обаче може да стане релевантно по-нататък в процедурата за разрешаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Точка 69 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>С третото си основание PPG и SNF поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването си на освобождаването на междинните продукти от дял VII от Регламента REACH относно разрешаването. Това основание се състои от три части.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>На първо място, според PPG и SNF констатацията на Общия съд, че междинните продукти не са освободени от член 59, противоречи на ясно изразената от законодателя воля и на изричния текст на член 2, параграф 8, буква б), който изключва междинните продукти от дял VII в неговата цялост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>На второ място, те твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на член 59, тъй като общото позоваване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>вещества<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> в този член не може да изключи прилагането на специфичните изключения за междинните продукти. Като е приел, че междинните продукти не са предмет на разрешение, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като след това не бил заключил, че междинните употреби също не са предмет на член 59. Освен това въпросът дали дадено вещество се ползва от освобождаването от определени разпоредби, трябвало да се провери преди, а не след като спрямо него са приложени тези разпоредби. Жалбоподателите твърдят също така, че посочената в член 59 процедура не е предназначена само за идентифициране на веществата, притежаващи описаните в член 57 свойства, а чрез нея се изготвя и списък от вещества, които впоследствие ще бъдат включени в приложение XIV.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>На трето място, PPG и SNF считат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че междинните продукти не са освободени от член 57. Обстоятелството, че вещество притежава описаните в член 57 характерни свойства, пораждащи безпокойство, не означавало, че може да се пренебрегне изричното освобождаване, предвидено в член 2, параграф 8, буква б). Още повече че целта на идентифицирането на вещества, притежаващи описаните в член 57 характерни свойства, не била да се идентифицират всички подобни вещества, а само онези, които са предмет на включване в приложение XIV.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>ECHA посочва, че Общият съд правилно е констатирал, че член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH не може да е пречка за нея да идентифицира акриламида като SVHC. Законодателната история, смисълът и прилагането на практика на този член подкрепяли тази теза. Освен това член 2, параграф 8, буква б) бил изключение от изискването за подаване на заявление за разрешение и поради това трябвало да се тълкува стриктно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Относно членове 57 и 59 ECHA счита, че Общият съд правилно е заключил, че акриламидът представлява вещество, по отношение на което може да се проведе процедурата по идентифициране, независимо дали същото се използва само като междинен продукт. Освен това от текста на тези членове било видно, че идентифицирането и включването на вещество в списъка с кандидат-веществата не водело непременно до включването му в приложение XIV.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Комисията счита, че освобождаването, предвидено в член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH, трябва да се разбира като освобождаване от всички разпоредби в дял VII, които се отнасят до употребата на дадено вещество като междинен продукт. Тя допълва, че други употреби, като например в лекарствени продукти и в храни или фуражи, са освободени от дял VII по силата на член 2, параграф 5, но не са пречка дадено вещество да бъде идентифицирано и включено в списъка с кандидат-веществата. Според Комисията PPG и SNF не са обяснили как следва да се третира дадено вещество, което се употребява като междинен и като немеждинен продукт, в съответствие с тяхното тълкуване на член 2, параграф 8, буква б).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Третото основание се отнася до обхвата и последиците на освобождаването, посочено в член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH. Тъй като и трите части на третото основание по същество засягат този въпрос, ще ги разгледам заедно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>На първо място, следва да се вземе предвид, че според постоянната съдебна практика поначало разпоредбите, предвиждащи изключение от принцип, трябва да се тълкуват стриктно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161110">10 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baštová</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑432/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:855">EU:C:2016:855</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120329">29 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑185/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:181">EU:C:2012:181</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Този извод е валиден a fortiori, когато принципът има защитен характер. В настоящия случай целта на процедурата за разрешаване е контрол над рисковете от SVHC за здравето на човека и околната среда. В този контекст особено релевантен е принципът на предпазните мерки, на който е основан Регламентът REACH.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>На второ място, освобождаването, предвидено в член 2, параграф 8, представлява <HT TYPE="ITALIC">частично</HT> освобождаване. То освобождава само междинните продукти, изолирани на площадката, и транспортираните изолирани междинни продукти от глава 1 от дял II (с изключение на членове 8 и 9) и дял VII от Регламента REACH. Следователно е различно от съдържащите се в член 2, параграфи 1 и 2 <HT TYPE="ITALIC">общи</HT> освобождавания от обхвата на този регламент за радиоактивни вещества, смеси или изделия под митнически контрол, неизолирани междинни продукти, превоз на опасни вещества и отпадъци.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>На трето място, според мен освобождаването, предвидено в член 2, параграф 8, букви а) и б), се отнася до <HT TYPE="ITALIC">конкретни</HT> употреби на вещества поради изложените по-нататък съображения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Както вече споменах, определението за междинен продукт, възприето в Регламента REACH, трябва да се тълкува, като се има предвид целта на производството и употребата на съответното вещество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. точки 55 и 58 по-горе.</P></NOTE>. Следователно освобождаването от дял VII за междинни продукти (изолирани на площадката и транспортирани изолирани) трябва да се тълкува по същия начин. То е свързано с употребата и следва да бъде тълкувано като отнасящо се до междинните употреби на веществата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Законодателната история на това освобождаване подкрепя тази теза. Така Бялата книга, предхождаща процедурата по приемане на Регламента REACH, гласи в раздел 2.3, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>Ключови елементи на предложената стратегия<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> [неофициален превод], че <HT TYPE="ITALIC">употреби</HT> на вещества, които не пораждат безпокойство, може да са предмет на общи освобождавания от процедурата за разрешаване за SVHC<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Комисия на Европейските общности, Стратегия за бъдеща политика в областта на химичните вещества, COM(2001) 88 окончателен, стр. 8 и 19.</P></NOTE>. Предложението на Комисията за регламент възпроизвежда този принцип и гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>определени употреби може да бъдат освободени от изискването за разрешаване<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> [неофициален превод] с цел да се <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>даде възможност в процеса на разрешаване да се постави акцент върху употребите на вещества, които е вероятно да представляват най-голям риск<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. предложението на Комисията за регламент, стр. 33.</P></NOTE> [неофициален превод]. И двата документа ясно показват, че освобождаванията от разрешаване се отнасят до употребите на веществата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Освен това в първоначалния проект на Регламента REACH освобождаването на междинни продукти от разрешаване е поместено в дял VII. Член 53, параграф 5, буква ж) от предложението за регламент предвижда, че (само) първите два параграфа от този член относно разрешаването не се прилагат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>употреби като междинен продукт, изолиран на площадката, или като транспортиран изолиран междинен продукт<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. предложението на Комисията за регламент, стр. 108.</P></NOTE> [неофициален превод]. Европейският парламент, чието намерение е да се групират всички освобождавания, които влияят върху обхвата на Регламента REACH, в един член в началото на документа за по-голяма яснота премества освобождаването относно междинните продукти, така че да се обедини с другите освобождавания от обхвата на този регламент в член 2<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали и за изменение на Директива 1999/45/ЕО и Регламент (ЕО) за устойчивите органични замърсители (2003/0256(COD), A6‑0315/2005, стр. 523 и 524.</P></NOTE>. От друга страна, членове 57 и 59 остават непроменени след първоначалното изготвяне на предложението за регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. членове 54 и 56 от предложението на Комисията за регламент.</P></NOTE>. Те се отнасят за вещества, така както са определени в член 3, параграф 1.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Следователно съвместният прочит на член 2, параграф 8, буква б), член 3, параграф 1, параграф 15, букви б) и в) и дял VII от Регламента REACH налага извода, че освобождаването от дял VII на междинни продукти, изолирани на площадката, и транспортирани изолирани междинни продукти е освобождаване, свързано с употребата, което обхваща специфичното предназначение на веществото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Ето защо по отношение на прилагането на освобождаването, предвидено в член 2, параграф 8, буква б), мотивите трябва да бъдат следните: i) процедурата за разрешаване се отнася за вещества, ii) прилагането на тази процедура предполага да са изпълнени предварително критериите за идентифициране като SVHC, посочени в член 57<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170315">15 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hitachi Chemical Europe и Polynt/ECHA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑324/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:208">EU:C:2017:208</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, iii) това идентифициране зависи само от характерните свойства на веществата, а не от тяхното предназначение, iv) щом дадено вещество бъде идентифицирано като SVHC, то попада в обхвата на процедурата за разрешаване, въпреки че формалното му включване в списъка на веществата, предмет на разрешение, може да се отложи във времето в зависимост от<?PAGE NO="17"?> приоритета, който му отдава ECHA<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170315">15 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hitachi Chemical Europe и Polynt/ECHA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑324/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:208">EU:C:2017:208</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, обаче, v) когато идентифицираните SVHC имат междинни употреби, тези употреби са освободени от обхвата на дял VII от този регламент, и накрая, vi) ако дадено вещество има множество употреби, от които само една е освободена, освобождаването ще е приложимо само за количеството, което е предназначено за освободената употреба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Bergkamp</HT>, L. Key concepts and scope. — The European Union REACH Regulation for chemicals, Oxford University Press, 2013, p. 59. Действително в съдебното заседание PPG и SNF приемат, че когато веществото има междинни и немеждинни употреби, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>например 50 % междинни употреби и 50 % други употреби<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>, само междинните употреби се освобождават съгласно член 2, параграф 8, буква б).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>От всички изложени дотук съображения следва, че членове 57 и 59 от Регламента REACH се отнасят до вещества с определени характерни свойства, а не за употребата на вещества. Обратно, член 2, параграф 8, буква б) освобождава от дял VII само специфичните употреби на вещества (като изолиран междинен продукт). Последиците от това освобождаване не трябва да надхвърлят неговия обхват. Следователно член 2, параграф 8, буква б) може да освобождава междинни продукти само от членовете от този дял, които се отнасят до употребата на вещества, а не от членовете, които се отнасят до характерните свойства на вещества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Ето защо стигам до извода, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че възможността дадено вещество да има качеството на междинен продукт, не означава, че то се освобождава от идентифициране като SVHC в резултат на процедурата по член 59<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Точка 66 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Затова считам, че третото основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По второто основание: нарушаване на задължението за мотивиране</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Резюме на релевантните части от обжалваното съдебно решение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>В точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че съгласно член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH междинните продукти, изолирани на площадката, и транспортираните изолирани междинни продукти се освобождават от дял VII. Ето защо той разглежда въпроса дали поради това освобождаване спорното решение е законосъобразно, доколкото с него акриламидът се идентифицира като SVHC<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Точка 64 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Общият съд приема, че обстоятелството, че в определен случай дадено вещество има качеството на междинен продукт, не може да го освободи от прилагането на процедурата по идентифициране по член 59<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Точка 66 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>В подкрепа на второто си основание PPG и SNF посочват, че Общият съд е нарушил задължението за мотивиране, като не е разгледал доводите им относно член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH. Те считат, че в обжалваното съдебно решение не е посочено защо ясното и недвусмислено освобождаване от дял VII на междинните продукти, изолирани на площадката, и транспортираните изолирани междинни продукти съответно не изключва и прилагането на член 59.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>ECHA поддържа, че мотивите на Общия съд са изчерпателни и дават възможност на жалбоподателите да разберат защо доводите им са отхвърлени. В това отношение тя се позовава на точки 65—70 от обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Комисията счита, че Общият съд се е обосновал достатъчно по въпроса защо дадено вещество, което се използва като междинен продукт, въпреки това може да се идентифицира по член 59 от Регламента REACH.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Задължението за мотивиране на решенията следва от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут. Съгласно постоянната съдебна практика мотивите на съдебното решение трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж., inter alia, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130411">11 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mindo/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑652/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:229">EU:C:2013:229</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Моето становище по обжалваното съдебно решение е, че Общият съд е разгледал пряко обхвата на освобождаването, предвидено в член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Общият съд излага ясно мотивите си в точки 65—70 от обжалваното съдебно решение. Той приема, че акриламидът е вещество по член 3, параграф 1 от Регламента REACH и че обстоятелството, че в определен случай има качеството на междинен продукт, не може да го освободи от прилагането на процедурата по идентифициране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Според мен мотивите на Общия съд са ясни и достатъчно подробни, за да дадат възможност на PPG и SNF да подадат жалба, а на Съда — да се произнесе по нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Затова считам, че Общият съд е посочил достатъчни мотиви за решението си и че второто основание е необосновано.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По четвъртото основание: грешка при прилагане на правото при преценката на задължението на ECHA да вземе предвид информацията в досието по приложение XV</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Резюме на релевантните части от обжалваното съдебно решение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Четвъртото основание е свързано с това, че Общият съд е отхвърлил твърдението на жалбоподателите, че съгласно член 59 идентифицирането на акриламида е трябвало да се основе на цялата информация, съдържаща се в досието, което Нидерландия е подготвила в съответствие с приложение XV, включително информацията относно употребите и експозицията. Общият съд приема, че дори в това досие да се споменават само примери за употреба на акриламида като междинен продукт, това не е релевантно за идентифицирането на акриламида като SVHC, като се има предвид, че тази информация не се отнася до характерните свойства на акриламида. Информацията относно употребите на акриламида може да придобие релевантност в следващите етапи на процедурата, а именно процедурата по предоставяне на разрешения за специфични употреби. Във всички случаи не може да се приеме, че всички споменати в това досие форми на употреба на акриламида имат междинен характер.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="19"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>PPG и SNF твърдят, че заключението на Общия съд е основано на грешка при прилагане на правото. Информацията относно употребите на дадено вещество била регулаторно изискване за досието по приложение XV и ECHA била длъжна да вземе предвид тази информация. В случая на акриламида информацията показала, че това вещество се е използвало само като междинен продукт, а това обстоятелство било релевантно за прилагането на освобождаването, предвидено в член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>ECHA поддържа, че Общият съд правилно е заключил, че в хода на първия етап от процедурата за разрешаване, който се отнася до идентифицирането на вещество, не се изисква да се взема предвид информация относно употребата на това вещество. Във всички случаи в досието по приложение XV било отбелязано, че има две употреби на акриламида, които не са междинни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Изготвянето на досие по приложение XV е формално изискване съгласно процедурата по член 59 oт Регламента REACH. Целта на тази процедура е да се идентифицират вещества, притежаващи характерните свойства, посочени в член 57, и които следователно могат да са предмет на разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Задължителното съдържание на досието по приложение XV е предвидено в самия Регламент REACH. То се състои от три части: i) предложението, ii) обосновката и iii) информацията относно употребата, експозицията, алтернативните вещества и рисковете. Предложението е съществената част от досието, тъй като съдържа наименованието на разглежданото вещество и предложеното идентифициране съгласно критериите по член 57. Обосновката също е от основно значение, тъй като излага съображенията за идентифицирането на вещества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Информацията относно употребата, експозицията, алтернативните вещества и рисковете също е задължителна, но според мен има допълваща роля. На първо място, необходимо е да бъде предоставена само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>наличната<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> информация за употреба и експозиция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cindu Chemicals и др./ECHA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑289/13 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2175">EU:C:2014:2175</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Не съществува задължение за извършване на проучване извън рамките на наличната информация с цел изготвянето на досие по приложение XV. На второ място, понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>категория и употреба на експозиция<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>, определено в член 3, параграф 38<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Член 3, параграф 24 предвижда отделно определение за термина <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>употреба<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, а член 3, параграф 37 — за термина <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>сценарий на експозиция<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>.</P></NOTE>, е използвано няколко пъти в този регламент. Например то е релевантно за дял II относно регистрацията на вещества във връзка с информацията, която се подава за общите цели на регистрацията (член 10; вж. също приложение VI), и за приложение I, определящо общите разпоредби за оценяване на вещества и изготвяне на доклад за безопасност на химично вещество. По мое мнение от допълващия ѝ характер и обстоятелството, че не би трябвало да е изчерпателна, следва, че информацията по приложение XV е от значение само на етапа, в който се разглеждат освобождаванията от определени употреби. Тя няма значение за (предишната) оценка дали конкретно вещество трябва да се идентифицира като SVHC.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Поради това считам, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е установил, че дори да се приеме, че в досието по приложение XV <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>се споменават само примери за употреба на посоченото вещество като междинен продукт, това не би било релевантно за идентифицирането на акриламида като [SVHC] […], като се има предвид, че тази информация<?PAGE NO="20"?> не се отнася до характерните свойства на акриламида<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Точка 69 oт обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Действително член 57 и приложение XV са ясни по този въпрос: дадени вещества се идентифицират като пораждащи сериозно безпокойство, ако притежават <HT TYPE="ITALIC">свойствата</HT>, посочени в член 57<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. точка 34 по-горе.</P></NOTE>. Тази разпоредба не посочва употребите на веществата за целите на идентифицирането. Напротив, <HT TYPE="ITALIC">употребите</HT> на веществата са разгледани другаде, а именно в член 56, с който се установява общият принцип, че веществата, включени в приложение XIV, не могат да бъдат пускани на пазара или използвани, както и изключения от този принцип. Този етап се отнася до включването на вещества в приложение XIV (член 58) или в глава 2 от дял VII, която се отнася до издаването на разрешения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Затова считам, че четвъртото основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По петото и шестото основание: грешка при прилагане на правото и нарушаване на задължението за мотивиране при преценката, че спорното решение е пропорционално</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Резюме на релевантните части от обжалваното съдебно решение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Общият съд отхвърля доводите на PPG и SNF, че със спорното решение е нарушен принципът на пропорционалност. На първо място, той приема, че идентифицирането на акриламида като SVHC не е явно неподходящо с оглед на целта за защита на здравето на човека и околната среда. На второ място, той приема, че спорното решение не надхвърля границите на подходящото за постигането на тези цели. По-конкретно освобождаването на междинните употреби от идентифициране не е подходяща по-малко ограничителна мярка за постигане на същите цели. Законодателят по-скоро е предвидил специални правила за уреждане на междинните продукти в член 2, параграф 1, буква в) и параграф 8, буква б) от Регламента REACH.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>В подкрепа на петото си основание, повдигнато при условията на евентуалност, PPG и SNF изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в преценката си относно принципа на пропорционалност. По-малко ограничителна мярка щяло да представлява изричното посочване в спорното решение, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>идентифицирането и включването в списъка с кандидат-веществата по никакъв начин не влияе на употребата на междинни продукти<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, тъй като тази възможност имала предимството да съвместява освобождаването на междинните продукти по член 2, параграф 8, буква б) с процедурата по идентифициране по член 59.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Освен това с шестото си основание PPG SNF поддържат, че изложената във второто изречение от точка 93 преценка на Общия съд не им дава възможност да разберат защо тази мярка не представлява по-малко ограничителна мярка, която ECHA следователно е трябвало да приеме.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>ECHA поддържа, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приложил принципа на пропорционалност. Трябвало да ѝ се признае широко право на преценка в област, която предполагала тя да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и да извърши комплексни преценки. Освен това Общият съд изпълнил<?PAGE NO="21"?> задължението си за мотивиране в това отношение. Достатъчно било позоваването в точка 93 от обжалваното решение на предвидените от законодателя на ЕС специфични правила относно междинните продукти, а именно член 2, параграф 1, буква в) и параграф 8, буква б) и препратката към точка 48.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Според Комисията Общият съд е разгледал изцяло твърдяното нарушение на ECHA на принципа на пропорционалност. Освен това посочената от PPG и SNF алтернатива била излишна, тъй като последиците, които тя представяла, произтичали пряко от член 2, параграф 8, буква б) от самия Регламент REACH. Преформулирането на вече предвиденото в законодателството не представлявало <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>мярка<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>, нито пък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>по-малко ограничителна<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, като се имало предвид, че предложеното допълнение няма правни или практически последици.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>В точки 81—94 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда основанието на PPG и SNF, свързано с твърдяно нарушение на принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>На първо място, Общият съд правилно определя този принцип и ограниченията относно съдебния контрол, произтичащи от широката преценка, с която се ползва ECHA в това отношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Точки 81 и 82 от обжалваното съдебно решение. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110721">21 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Etimine</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑15/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:504">EU:C:2011:504</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0124">124</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0125">125</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. След това Общият съд разглежда доводите, че спорното решение не е подходящо за постигането на целите на Регламента REACH<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Точки 84—87 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Накрая, той разглежда въпроса дали със спорното решение се надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели и по-малко ограничителните алтернативни мерки, представени от PPG и SNF<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Точки 88—93 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Общият съд заключава, че със спорното решение не е нарушен принципът на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Петото основание на PPG и SNF се отнася до преценката на Общия съд на една от твърдените по-малко ограничителни мерки, които според тях все пак щели да позволят постигането на целите, преследвани с Регламента REACH.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>В обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля този довод на основанието, че освобождаването на междинни продукти е изрично уредено в член 2, параграф 8, буква б) от Регламента REACH. Съгласна съм с Общия съд и Комисията, че тъй като именно това е правното положение, предполагаемата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>алтернативна мярка<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> не би имала никакви правни или практически последици. Ето защо е щяла да бъде без значение от гледна точка на проверката за пропорционалност. Накратко — щяла е да бъде напълно безсмислена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Следователно петото основание е необосновано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>С шестото основание PPG и SNF твърдят, че Общият съд е нарушил задължението си за мотивиране. По-конкретно, те поддържат, че второто изречение от точка 93 от обжалваното съдебно решение не им дава възможност да разберат защо предлаганата от тях мярка не представлява по-малко ограничителна мярка, към която ECHA е трябвало да прибегне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Не приемам това становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Както вече отбелязах, Общият съд наистина е посочил мотивите си за отхвърлянето на основанието на PPG и SNF. Вярно е, че тези мотиви се свеждат до едно изречение. Отбелязвам обаче, че доводът, на който отговаря Общият съд, също е формулиран в едно изречение в точка 92 от жалбата за отмяна. Съгласно постоянната съдебна практика <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>задължението на<?PAGE NO="22"?> [Общия] съд да мотивира своите решения не би могло да се тълкува като включващо задължението той да отговаря в подробности на всеки изложен от ищеца довод<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080909">9 септември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>FIAMM и др./Съвет и Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑120/06 P и C‑121/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:476">EU:C:2008:476</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. С подхода си Общият съд е дал възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, като по този начин е позволил на Съда да упражни своя контрол съгласно практиката си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130411">11 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mindo/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑652/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:229">EU:C:2013:229</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Следователно шестото основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Ето защо стигам до извода, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Съгласно член 137 във връзка с членове 138, 140 и 184 от Процедурния правилник на Съда, като загубили делото по всички основания страни PPG и SNF следва да бъдат осъдени да платят съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения смятам, че Съдът трябва:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Polyelectrolyte Producers Group GEIE и SNF SAS да понесат направените от тях съдебни разноски и да платят съдебните разноски на Европейската агенция по химикалите,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Кралство Нидерландия и Европейската комисия да понесат направените от тях съдебни разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>