<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-819/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0819</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:904">EU:C:2021:904</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20211111">11.11.2021 г.</DATE> — Дело C‑819/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Stichting Cartel Compensation и <HT TYPE="BOLD">Equilib Netherlands</HT></HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (втори състав)</P><P><DATE ISO="20211111">11 ноември 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: нидерландски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Членове 81 ЕО, 84 ЕО и 85 ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 53 от Споразумението за ЕИП</KEYWORD><KEYWORD>Картели</KEYWORD><KEYWORD>Поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между Европейското икономическо пространство (ЕИП) и трети държави при действието на членове 84 ЕО и 85 ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Иск за обезщетение за вреди</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност на националните съдилища да прилагат член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑819/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия) с акт от <DATE ISO="20190918">18 септември 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20191106">6 ноември 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Stichting Cartel Compensation,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Equilib Netherlands BV</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Martinair Holland NV,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Deutsche Lufthansa AG,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Lufthansa Cargo AG,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">British Airways plc,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Air France SA,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Singapore Airlines Ltd,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Singapore Airlines Cargo Pte Ltd,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Swiss International Air Lines AG,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Air Canada,</HT></P><?PAGE NO="2"?><P><HT TYPE="BOLD">Cathay Pacific Airways Ltd,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">SAS AB,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">SAS Cargo Group A/S,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (втори състав),</P><P>състоящ се от: Aл. Арабаджиев (докладчик), председател на първи състав, изпълняващ функцията на председател на втори състав, I. Ziemele, T. von Danwitz, P. G. Xuereb и A. Kumin, съдии,</P><P>генерален адвокат: М. Bobek,</P><P>секретар: M. Ferreira, главен администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20210121">21 януари 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Stichting Cartel Compensation, от J. van den Brande и J. T. Verheij, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за Equilib Netherlands BV, от J. W. Fanoy, H. J. van Maanen и T. Raats, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV, от S. L. Boersen, M. Smeets, J. S. Kortmann, T. Heikens, S. Goldstein и T. M. Welling, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за Martinair Holland NV, от S. L. Boersen, M. Smeets, J. S. Kortmann, T. Heikens и S. Goldstein, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за Deutsche Lufthansa AG, от P. N. Malanczuk, A. Koeman, J. P. van der Klein и J. Schaufeli, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за Lufthansa Cargo AG и Swiss International Air Lines AG, от P. N. Malanczuk и J.P. van der Klein, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за British Airways plc, Air Canada и Cathay Pacific Airways Ltd, от J. K. de Pree и S. J. The, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за Air Франция SA, от D. A. H. W. Strik и T. M. Welling, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за Singapore Airlines Ltd и Singapore Airlines Cargo Pte Ltd, от I. VerLoren van Themaat, M. van Heezik, N. T. Dempsey, L. N. M. van Uden и V. E. J. Dijkstra, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, SAS AB и SAS Cargo Group A/S, от E. Pijnacker Hordijk, W. Heemskerk и S. R. Kingma, advocaten,</P></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><P>за Европейската комисия, от A. Dawes, T. Franchoo и F. van Schaik и C. Zois, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Autorité de surveillance AELE, от C. Simpson, I. O. Vilhjálmsdóttir, C. Zatschler и M. Sánchez Rydelski, в качеството на представители</P></ITEM><ITEM><P>за норвежкото правителство, от E. Sandaa и H. Kolderup, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20210506">6 май 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е за тълкуване на членове 81 ЕО, 84 ЕО и 85 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от <DATE ISO="19920502">2 май 1992 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="1994">ОВ L 1, 1994 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Споразумението за ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), както и на член 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от <DATE ISO="20021216">16 декември 2002 година</DATE> относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ L 1, 2003, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Stichting Cartel Compensation (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>SCC<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) и Equilib Netherlands BV (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Equilib<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), от една страна, и Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV, Martinair Holland NV, Deutsche Lufthansa AG, Lufthansa Cargo AG, British Airways plc, Air France SA, Singapore Airlines Ltd, Singapore Airlines Cargo Pte Ltd, Swiss International Air Lines AG, Air Canada, Cathay Pacific Airways Ltd, Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden, SAS AB и SAS Cargo Group A/S, от друга страна, по повод на обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на член 81 ЕО, извършено от тези авиокомпании.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламенти № 17 и 141</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 5, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета от <DATE ISO="19620206">6 февруари 1962 година</DATE>, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО и 82 ЕО] (<REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="013" PAGE.FIRST="204" DATE.PUB="1962">ОВ 13, 1962 г., стр. 204</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Комисията трябва да бъде уведомена за споразуменията, решенията и съгласуваните практики, посочени в член [81], параграф 1 [ЕО], които съществуват към датата на влизане в сила на настоящия регламент и по отношение на които заинтересованите лица желаят да се позоват на разпоредбите на член [81], параграф 3 [ЕО], преди <DATE ISO="19620801">1 август 1962 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 6 от този регламент:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Когато Комисията постанови решение за прилагане на член [81], параграф 3 [ЕО], тя посочва датата, от която решението ѝ влиза в сила. Тази дата не може да предхожда деня на уведомяването.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Второто изречение на параграф 1 не се прилага за споразуменията, решенията и съгласуваните практики, посочени […] в член 5, параграф 1, за които е подадено уведомление в предвидения в последната разпоредба срок<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> [неофициален превод].</ALINEA></PARAG></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 1 от Регламент № 141 на Съвета от <DATE ISO="19621126">26 ноември 1962 година</DATE> за неприлагане на Регламент № 17 към транспортния сектор (<REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="124" PAGE.FIRST="2751" DATE.PUB="1962">ОВ 124, 1962 г., стр. 2751</REF.DOC.OJ>), изменен с Регламент № 1002/67/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19671214">14 декември 1967 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="306" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1967">ОВ 306, 1967 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Регламент № 141<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Регламент № 17 не се прилага за споразумения, решения и съгласувани практики в транспортния сектор, които имат за цел или резултат установяване на транспортни тарифи или условия, ограничаване или контрол на предлагането на транспортни услуги или разпределение на транспортни пазари, както и за господстващо положение на транспортния пазар по смисъла на член [82 ЕО]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 3 от този регламент гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>По отношение на железопътния, автомобилния и вътрешния воден транспорт разпоредбата на член [1] от настоящия регламент е в сила до <DATE ISO="19680630">30 юни 1968 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> [неофициален превод].</ALINEA></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламенти (ЕИО) № 3975/87 и № 3976/87</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 1 от Регламент (ЕИО) № 3975/87 на Съвета от <DATE ISO="19871214">14 декември 1987 година</DATE> за определяне на процедурата за прилагане на правилата на конкуренция, приложими към предприятия в областта на въздушния транспорт (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="374" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1987">ОВ L 374, 1987 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), изменен с Регламент (ЕИО) № 2410/92 на Съвета от <DATE ISO="19920723">23 юли 1992 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="240" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="1992">ОВ L 240, 1992 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Регламент № 3975/87<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>), гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият регламент определя условията за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] по отношение на услугите за въздушен транспорт.</ALINEA><ALINEA>Настоящият регламент се отнася само до въздушния транспорт между летища на [Европейския съюз]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> [неофициален превод].</ALINEA></PARAG></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 1 от Регламент (ЕИО) № 3976/87 на Съвета от <DATE ISO="19871214">14 декември 1987 година</DATE> относно прилагането на член [81], параграф 3 [ЕО] за някои категории споразумения и съгласувани практики в областта на въздушните превози (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="374" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="1987">ОВ L 374, 1987 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 24), изменен с Регламент (ЕИО) № 2411/92 на Съвета от <DATE ISO="19920723">23 юли 1992 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="240" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="1992">ОВ L 240, 1992 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 179) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Регламент № 3976/87<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), предвижда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Настоящият регламент се прилага за въздушни превози между летищата на [Съюза]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент (ЕО) № 1/2003</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 6 от Регламент № 1/2003 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Националните съдилища разполагат с правомощия да прилагат членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 16, параграф 1 от този регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Когато национални съдилища се произнасят по споразумения, решения или практики съгласно член 81 [ЕО] или 82 [ЕО], които вече са предмет на решения на Комисията, те не могат да вземат решения, които са в противоречие с решението, прието от Комисията. Те също така трябва да избягват вземане на решения, които биха противоречали на решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство. […]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 32 от посочения регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Изключения от приложното поле<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Настоящият регламент не се прилага за:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>въздушен транспорт между летищата на Общността и трети страни<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 43, параграфи 1 и 2 от същия регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="043.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Регламент № 17 се отменя с изключение на член 8, параграф 3, който продължава да се прилага за решения, приети по член 81, параграф 3 [ЕО] преди началната дата на прилагане на настоящия регламент до датата на изтичане на срока на тези решения.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="043.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Регламент № 141 се отменя<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 45, първа и втора алинея от Регламент № 1/2003 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейските общности</HT>.</ALINEA><ALINEA>Той се прилага от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент (ЕО) № 411/2004</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 1 от Регламент (ЕО) № 411/2004 на Съвета от <DATE ISO="20040226">26 февруари 2004 година</DATE> за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3975/87 и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3976/87 и (ЕО) № 1/2003 относно въздушния транспорт между [Съюза] и трети държави (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="068" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 68, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 225) предвижда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Регламент [№ 3975/87] се отменя, с изключение на член 6, параграф 3, който ще продължи да се прилага за решения, приети съгласно член 81, параграф 3 [ЕО] преди датата на прилагане на Регламент № 1/2003 до датата на изтичане на срока на действие на тези решения<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Съгласно член 2 от Регламент № 411/2004:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>В член 1 от Регламент [№ 3976/87] се заличават „между летищата на [Съюза]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 3 от Регламент № 411/2004 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>В член 32 от Регламент (ЕО) № 1/2003 се заличава точка в)<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Член 4, първа и втора алинея от Регламент № 411/2004 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>.</ALINEA><ALINEA>Той се прилага от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 година</DATE><QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Споразумение между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Член 1, параграф 2 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, подписано на <DATE ISO="19990621">21 юни 1999 г.</DATE> в Люксембург и одобрено от името на Европейската общност с Решение 2002/309/ЕО на Съвета и на Комисията относно Споразумението за научно и технологично сътрудничество от <DATE ISO="20020404">4 април 2002 година</DATE> за сключване на седем споразумения с Швейцарската конфедерация (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="114" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 114, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 25), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>За тази цел разпоредбите, установени в настоящото споразумение, както и разпоредбите на регламентите и директивите, посочени в приложението, се прилагат при условията на настоящото споразумение. […]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Приложението към това споразумение гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>За целите на настоящото споразумение:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>когато актове, упоменати в приложението, съдържат препратки към държави членки на [Съюза] или изискват препратка към тях, за целите на споразумението се разбира, че това се отнася и за Швейцария или до изисквана препратка към Швейцария;</P></ITEM></LIST></P><P>[…]</P><P>2. Правила на конкуренция</P><P>Всяко препращане в следните текстове към членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] се разбира като член 8 и член 9 от настоящото споразумение.</P><P>[…]</P><P>№ 3975/87</P><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="19871214">14 декември 1987 г.</DATE> за определяне на процедурата за прилагане на правилата на конкуренция, приложими към предприятия в областта на въздушния транспорт, изменен с Регламенти (EИО) № 1284/91 и (EИО) № 2410/92 (вж. по-долу)</P><P>(Членове 1—7, член 8, параграфи 1 и 2, членове 9—11, член 12, параграфи 1, 2, 4, 5, член 13, параграфи 1, 2 и 14—19)</P><?PAGE NO="7"?><P>[…]</P><P>№ 3976/87</P><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="19871214">14 декември 1987 г.</DATE> относно прилагането на член [81], параграф 3 [ЕО] за някои категории споразумения и съгласувани практики в областта на въздушните превози, изменен от Регламенти (EИО) № 2344/90 и (EИО) № 241/92 (вж. по-долу)</P><P>(Членове 1—5, член 7)</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Съгласно член 36, параграф 1 от него и информацията относно влизането в сила на седемте споразумения, сключени с Конфедерация Швейцария в областите на свободно движение на хора, въздушен и сухопътен транспорт, обществени поръчки, научно и технологично сътрудничество, взаимно признаване на оценката за съвместимост и търговия със земеделски продукти (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="114" PAGE.FIRST="480" DATE.PUB="2002">ОВ L 114, 2002 г., стр. 480</REF.DOC.OJ>), Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт влиза в сила на <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване е видно, че с Решение C(2010) 7694 окончателен от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> относно производство по член 101 [ДФЕС], член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Товарен въздушен транспорт, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>решението от 2010 г.<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>) Европейската комисия констатира, че 21 юридически лица в сектора на въздушния транспорт са нарушили член 101 ДФЕС и/или член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, като са съгласували ценовите си политики в областта на услугите за въздушен превоз на товари по отношение на допълнителните такси за гориво и за безопасност и плащането на комисиони върху тези такси, и налага на тези юридически лица глоби за поведение:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за периода от <DATE ISO="19991207">7 декември 1999 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> за услугите за въздушен превоз на товари между летища в Европейското икономическо пространство (ЕИП),</P></ITEM><ITEM><P>за периода от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> за услугите за въздушен превоз на товари между летища в Съюза и летища извън ЕИП, като Комисията счита, че преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> Регламент № 3975/87 не ѝ предоставя компетентност да прилага член 81 ЕО по отношение на тези услуги,</P></ITEM><ITEM><P>за периода от <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> до<DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> за услугите за въздушен превоз на товари между летища, разположени в държави, които са договарящи страни по Споразумението за ЕИП, но не и държави членки, и трети държави, като Комисията счита, че преди <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> Регламент № 1/2003 все още не е бил приложим за целите на прилагането на Споразумението за ЕИП по отношение на тези услуги,</P></ITEM><?PAGE NO="8"?><ITEM><P>за периода от <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> до <DATE ISO="20060214">14 февруари 2006 г.</DATE> за услугите за въздушен превоз на товари между летища на Съюза и летища в Швейцария, като Комисията счита, че преди <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> Регламент № 3975/87 все още не е бил включен в Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>С решения от <DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE> Общият съд на Европейския съюз отменя поради процесуално нарушение решението от 2010 г. в частта, която се отнася до някои юридически лица, на които е наложена глоба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170317">17 март 2017 г.</DATE> Комисията приема Решение C(2017) 1742 final относно производство по член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Товарен въздушен транспорт, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>решението от 2017 г.<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>) и налага глоби на 19 от 21-те юридически лица, посочени в точка 21 от настоящото решение, сред които фигурират ответниците в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>SCC и Equilib, юридически лица, установени в Нидерландия и създадени с цел да получат по съдебен ред обезщетение за вредите, произтичащи от нарушения на правото в областта на конкуренцията, предявяват пред запитващата юрисдикция искове, с които по същество искат тя, от една страна, да установи, че като между 1999 г. и 2006 г. са си сътрудничили в ценовите си политики относно услугите за въздушен превоз на товари, ответниците по главното производство са действали незаконосъобразно спрямо изпращачите на стоките, които са закупили тези услуги, и от друга страна, да осъди тези компании да заплатят солидарно пълно обезщетение заедно с лихвите за вредите, които тези изпращачи са претърпели в резултат на това поведение, като изпращачите са прехвърлили вземанията си за обезщетения, произтичащи от тези вреди, на SCC и Equilib.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва по същество, че главните производства повдигат по-специално въпроса дали тя е компетентна да прилага предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана по отношение на поведението на ответниците по главното производство преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> за полети между летища на територията на Съюза и летища извън ЕИП, преди <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> за полети между летища в държави, които са договарящи страни по Споразумението за ЕИП, но не и държави членки, и трети държави, и преди <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> за полети между летища на Съюза и летища в Швейцария.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Пред запитващата юрисдикция SCC и Equilib поддържат като главно искане, че тази юрисдикция е компетентна да приложи член 81 ЕО към това поведение, тъй като през целия период на картела тази разпоредба има хоризонтален директен ефект. При условията на евентуалност SCC и Equilib изтъкват, че при всички положения съгласно член 6 от Регламент № 1/2003 към момента на влизане в сила на този регламент запитващата юрисдикция е компетентна да приложи с обратна сила член 81 ЕО към разглежданото в главното производство поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Ответниците в главното производство оспорват по същество компетентността на запитващата юрисдикция, като изтъкват, че член 81 ЕО няма директен ефект в периодите, през които е осъществено разглежданото в главното производство оспорено поведение, и че в случая няма предварително решение на Комисията или на национален орган по конкуренция по смисъла на членове 84 ЕО и 85 ЕО относно това поведение. Те считат, че признаването на обратно действие на член 81 ЕО противоречи на принципа на правна сигурност и не може да се основава на текста, целта или структурата на Регламент № 1/2003.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция от практиката на Съда следва, че забраните, предвидени в член 81, параграф 1 ЕО и член 82 ЕО, поради самото си естество могат да породят директен ефект в отношенията между частноправни субекти и следователно тези разпоредби пряко пораждат права за правните субекти, които националните съдилища трябва да защитават, независимо от прилагането на тези разпоредби от органите на държавите членки или от Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Така компетентността на националните съдилища да прилагат член 81, параграф 1 ЕО и член 82 ЕО в спор между частноправни субекти произтича от директния ефект на тези разпоредби. Тази компетентност не зависи от административното прилагане на правилата за конкуренция, предвидено в членове 84 ЕО и 85 ЕО, и не зависи от наличието на предварително решение на националните органи по конкуренция или на Комисията относно разглежданото споразумение или практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Компетентността на националните съдилища да прилагат член 81 ЕО е ограничена само в случаите, когато все още е възможно предоставянето на освобождаване по член 81, параграф 3 ЕО. Това ограничение е необходимо поради риска за правната сигурност, до който би довело национално съдебно решение, с което се установява нищожност на споразумение, което впоследствие може да бъде предмет на административно решение, прието на основание на последната разпоредба, с което се установява, че спрямо него не може да се приложи член 81, параграф 1 ЕО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>От това следва, че национален съд може и трябва да разглежда споразумения или практики от гледна точка на член 81 ЕО, когато вече не се разглежда прилагането на член 81, параграф 3 ЕО. Именно такъв е настоящият случай. Всъщност е безспорно, че по време на съществуването на картела ответниците в главното производство не са поискали прилагането на член 81, параграф 3 ЕО от националните органи по конкуренция или от Комисията и че те вече не могат да направят това, тъй като Регламент № 1/2003 не предвижда такава възможност. При тези условия, що се отнася до това поведение, вече не съществува опасност решение на национален съд да противоречи на административно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Ето защо запитващата юрисдикция счита, че е компетентна да се произнесе a posteriori по разглежданото в главното производство поведение. Всъщност от нейна гледна точка да се приеме обратното би означавало, че никой орган повече не би могъл да направи преценка относно прилагането на член 81 ЕО по отношение на това поведение, което би възнаградило <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>прикриването<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> на подобно поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче посочва, че High Court of Justice (England &amp; Wales), Chancery Division (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение, Обединеното кралство), който разглежда иск за обезщетение за вредите, произтичащи от разглеждания в главното производство картел, в решението си от <DATE ISO="20171004">4 октомври 2017 г.</DATE> ([2017] EWHC 2420 (Ch), потвърдено от Court of Appeal (England and Wales) (Апелативен съд (Англия и Уелс), Обединено кралство), приема, че при липсата на постановено от компетентните национални органи или от Комисията решение, с което се установява нарушение, не е компетентен да се произнася по иска, що се отнася до разглежданото в главното производство поведение. Запитващата юрисдикция счита, че при това положение е необходимо, с оглед на целта да се осигури еднакво прилагане на правото на Съюза, да се отправи преюдициално запитване до Съда.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Разполагат ли националните съдилища в спор между увредени лица (в случая товародателите, получатели на услуги за въздушен превоз на товари) и авиокомпании, било по силата на директния ефект на член 101 ДФЕС или във всички случаи — на член 53 от Споразумението за ЕИП, било по силата на (директния ефект) на член 6 от Регламент № 1/2003, с правомощие да прилагат в пълна степен член 101 ДФЕС или във всички случаи член 53 от Споразумението за ЕИП спрямо споразумения или съгласувани практики на авиокомпаниите във връзка с предоставянето на услуги за въздушен превоз на товари в рамките на полети, извършени преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> между летища в [Съюза] и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> между Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> между летища в ЕС и Швейцария, дори когато в тези случаи става въпрос за период от време, през който се е прилагал преходният режим по членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС, или преходният режим не допуска такова правомощие?<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 81 ЕО, 84 ЕО и 85 ЕО, както и член 53 от Споразумението за ЕИП трябва да се тълкуват в смисъл, че национален съд е компетентен да приложи член 81 ЕО или член 53 от Споразумението за ЕИП в частноправен спор, свързан с иск за обезщетение за вреди, с който е сезиран след влизането в сила на Регламент № 1/2003, по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и трета държава, различна от Швейцария, преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и Швейцария преди <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> и по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава от ЕИП, която не е държава членка, и трета държава, преди <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE>, макар да не е постановено решение по член 84 ЕО или по член 85 ЕО, съответно от органите на държавите членки или от Комисията по отношение на това поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>В това отношение, що се отнася, на първо място, до тълкуването на разпоредбите на Договора за ЕО, следва да се припомни, че съгласно член 87 от Договора за ЕИО (понастоящем член 83, параграф 1 ЕО) регламентите или директивите за прилагане на принципите, залегнали в членове 81 ЕО и 82 ЕО, се приемат от Съвета по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Въз основа на тази компетентност Съветът най-напред приема Регламент № 17, а след това, с приемането на Регламент № 141, изважда от приложното му поле ограниченията на конкуренцията, които засягат пряко пазара на транспортните услуги (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021024">24 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aéroports de Paris/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑82/01 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:617">EU:C:2002:617</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180201">1 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Bahn и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑264/16 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:60">EU:C:2018:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>След това, макар с приемането на Регламенти № 3975/87 и № 3976/87 Съветът да установява условията за прилагане на членове 85 и 86 от Договора ЕИО (понастоящем членове 81 ЕО и 82 ЕО) към дейностите, свързани пряко с извършването на въздушни транспортни<?PAGE NO="11"?> услуги, тези регламенти се прилагат само към въздушния транспорт между летищата на Съюза (вж. този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890411">11 април 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro</NAME.CASE>, <NO.CASE>66/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:140">EU:C:1989:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Накрая, Съветът приема, от една страна, Регламент № 1/2003, член 43 от който във връзка с член 45 от него отменя частично Регламент № 17 и изцяло Регламент № 141, считано от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, и от друга страна, Регламент № 411/2004, член 1 от който във връзка с член 4 от него отменя частично Регламент № 3975/87, считано от тази дата, и чиито членове 2 и 3 във връзка с член 4 от него имат за последица разширяването на приложното поле съответно на Регламент № 3976/87 и Регламент № 1/2003 към въздушния транспорт между летища на Съюза и тези на трети държави, считано от посочената дата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>От това следва, че що се отнася до ограниченията на конкуренцията, които засягат пряко пазара на услугите за въздушен транспорт между летищата на Съюза и тези на трети държави, разпоредбите, приети в приложение на член 83, параграф 1 ЕО, влизат в сила едва на <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Следователно при липсата на такива разпоредби преди тази дата към посочените услуги са били приложими единствено режимите за прилагане на правилата за конкуренция, предвидени в членове 84 ЕО и 85 ЕО (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860430">30 април 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asjes и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>209/84—213/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:188">EU:C:1986:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890411">11 април 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro</NAME.CASE>, <NO.CASE>66/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:140">EU:C:1989:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В конкретния случай, доколкото разглежданото в главното производство поведение между 1999 г. и <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> се отнася пряко до услугите за въздушен транспорт между летищата на Съюза и трети държави и е можело да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, което запитващата юрисдикция следва да провери, това поведение попада в приложното поле не на разпоредбите, приети в приложение на член 83 ЕО, а единствено на режимите за прилагане на правилата за конкуренция, предвидени в членове 84 ЕО и 85 ЕО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Същото се отнася и за разглежданото в главното производство поведение между 1999 г. и датата на влизане в сила на Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, а именно <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE>, доколкото се отнася пряко до услугите за въздушен транспорт между летищата на Съюза и тези на Швейцария и е можело да засегне търговията между държавите членки, което запитващата юрисдикция следва да провери. Всъщност, както следва от член 1, параграф 2 от това споразумение във връзка с приложението към него, след влизането в сила на посоченото споразумение на горепосочената дата летищата, разположени на швейцарска територия, се считат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>летища на [Съюза]<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент № 3975/87 и на член 1 от Регламент № 3976/87, а не за летища на трети държави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Ответниците в главното производство, както в писмените си становища, представени пред Съда, така и в съдебното заседание, поддържат по същество, че секторът на въздушния транспорт остава изключен от приложното поле на член 81 ЕО до влизането в сила на Регламент № 1/2003 на <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> Тези страни и Комисията изтъкват също, че при действието на членове 84 ЕО и 85 ЕО, член 81, параграф 1 ЕО при всички положения няма директен ефект, тъй като националните съдилища не могат да приложат последната разпоредба при липсата на решение на компетентните национални органи или на Комисията, с което се установява нарушение на посочената разпоредба. Така, като<?PAGE NO="12"?> предвижда в член 6, че националните съдилища вече могат да прилагат изцяло членове 81 ЕО и 82 ЕО, Регламент № 1/2003 установявал нов материалноправен режим, който не можел да се прилага с обратна сила към поведение като разглежданото в главното производство, осъществено преди влизането в сила на този регламент и при действието на членове 84 ЕО и 85 ЕО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се припомни, първо, че Съдът вече е постановил, че към въздушния транспорт, също както другите видове транспорт, се прилагат общите правила на Договорите, включително тези в областта на конкуренцията, от момента на влизането им в сила (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860430">30 април 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asjes и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>209/84—213/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:188">EU:C:1986:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Освен това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 72—77 от заключението си, Съветът не е използвал компетентността си, произтичаща от член 83, параграф 2, буква в) ЕО, за да ограничи материалното приложно поле на член 81 ЕО в сектора на въздушния транспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Второ, следва веднага да се подчертае, че съгласно трайно установената съдебна практика наред с налагането на задължения на частноправните субекти правото на Съюза е насочено и към пораждането на права, които стават част от техния патримониум. Тези права възникват не само когато са изрично уредени в Договорите, но и вследствие на задълженията, които тези договори налагат по ясно определен начин както на частноправните субекти, така и на държавите членки и на институциите на Съюза (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010920">20 септември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Courage и Crehan</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑453/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:465">EU:C:2001:465</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130606">6 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Donau Chemie и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑536/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:366">EU:C:2013:366</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В този контекст Съдът вече е постановил, че член 81, параграф 1 ЕО има директен ефект в отношенията между частноправни субекти и предоставя права на правните субекти, които националните съдилища трябва да охраняват (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191212">12 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Otis Gesellschaft и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑435/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1069">EU:C:2019:1069</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sumal</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑882/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:800">EU:C:2021:800</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Всъщност всяко лице има право да се позовава по съдебен ред на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и следователно на нищожността на забранен от тази разпоредба картел или практика, предвиден/а в член 81, параграф 2 ЕО (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060713">13 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Manfredi и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑295/04—C‑298/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:461">EU:C:2006:461</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и да иска да бъдат поправени претърпените вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и този картел или тази практика (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191212">12 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Otis Gesellschaft и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑435/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1069">EU:C:2019:1069</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Освен това, що се отнася по-конкретно до исковете за вреди от нарушение на правилата на Съюза относно конкуренцията, предявени пред националните съдилища, Съдът е постановил, че тези искове гарантират пълната ефективност на член 81 ЕО, по-специално полезното действие на забраната, установена в параграф 1, и така укрепват действието на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, тъй като могат да възпрат сключването на споразумения или следването на практики, най-често скрити, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190314">14 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Skanska<?PAGE NO="13"?> Industrial Solutions и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑724/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:204">EU:C:2019:204</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191212">12 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Otis Gesellschaft и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑435/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1069">EU:C:2019:1069</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sumal</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑882/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:800">EU:C:2021:800</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Така националните съдилища са компетентни да прилагат член 81 ЕО по-специално в частноправни спорове, тъй като тази компетентност произтича от директния ефект на този член (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19740130">30 януари 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>BRT и Société belge des auteurs, compositeurs et éditeurs</NAME.CASE>, <NO.CASE>127/73</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:6">EU:C:1974:6</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Всъщност, както следва от постоянната съдебна практика, националните съдилища, натоварени с прилагането в рамките на своята компетентност на разпоредбите на правото на Съюза, следва не само да гарантират пълното действие на тези норми, но и да защитават правата, които те предоставят на частноправните субекти (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130606">6 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Donau Chemie и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑536/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:366">EU:C:2013:366</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Именно на тези съдилища е поверена задачата да осигурят съдебната защита, която произтича за правните субекти от директния ефект на разпоредбите на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761216">16 декември 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral</NAME.CASE>, <NO.CASE>33/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:188">EU:C:1976:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Трето, важно е да се подчертае, че както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 43 и 44 от заключението си, посочената в точка 51 от настоящото решение компетентност на националните съдилища не се засяга от прилагането на членове 84 ЕО и 85 ЕО, тъй като никоя от тези две разпоредби, които се отнасят до административното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, съответно от органите на държавите членки и от Комисията, не ограничава прилагането на член 81 ЕО от националните съдилища, по-специално в частноправните спорове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Видно от изложените в точки 45—53 от настоящото решение съображения не може да се приеме, че предвиждайки в член 6, че националните съдилища разполагат с правомощия да прилагат членове 81 и 82 от Договора за ЕО, Регламент № 1/2003 въвежда нов материалноправен режим, приложим за икономическите сектори, в които преди влизането в сила на този регламент не са съществували приети разпоредби в приложение на член 83 ЕО. Посоченият член 6 всъщност представлява само напомняне на компетентността, с която разполагат тези съдилища въз основа на директния ефект на членове 81 ЕО и 82 ЕО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>При това положение следва да се уточни, че упражняването на така предоставената на националните съдилища компетентност може да бъде ограничено по-специално от принципа на правна сигурност, в частност от необходимостта да се избегне възможността тези съдилища и органи, натоварени с административното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, да постановяват противоречащи си решения, както и от необходимостта да се запазят правомощията за вземане на решения или законодателните правомощия на институциите на Съюза, на които е възложено прилагането на тези правила, и по-специално на член 81, параграф 3 ЕО, и да се осигури задължителното действие на техните актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Именно с оглед на тези съображения Съдът е постановил по-специално че националните съдилища, когато се произнасят по споразумения или практики, които могат да бъдат и предмет на решение на Комисията, трябва да избягват да вземат решения, които биха противоречали на решение, което Комисията предвижда да приеме в приложение на членове 81, параграф 1 ЕО, член 82 ЕО и член 81, параграф 3 ЕО (вж. в този смисъл<?PAGE NO="14"?> решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910228">28 февруари 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Delimitis</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑234/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:91">EU:C:1991:91</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001214">14 декември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Masterfoods и HB</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:689">EU:C:2000:689</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и a fortiori, когато се произнасят по споразумения или практики, които вече са предмет на решение на Комисията, те не могат да вземат решения, които му противоречат (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001214">14 декември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Masterfoods и HB</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:689">EU:C:2000:689</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Тази съдебна практика освен това е закрепена понастоящем в член 16 от Регламент № 1/2003 (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121106">6 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Otis и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑199/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:684">EU:C:2012:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201209">9 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Canal +/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑132/19 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1007">EU:C:2020:1007</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Тъй като обаче Комисията по същество е приела както в решението си от 2010 г., така и в това от 2017 г., че не е компетентна да приложи член 81, параграф 1 ЕО към разглежданото в главното производство поведение, ответниците в главното производство не могат да се позовават на наличието на опасност в конкретния случай запитващата юрисдикция да вземе решение, което би било в противоречие с решение, което Комисията е приела или предвижда да приеме в образувано от нея производство по смисъла на член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Припомнените в точка 55 от настоящото решение съображения също са накарали Съда да ограничи възможността националните съдилища да констатират нищожност на някои споразумения и решения на основание член 81, параграф 2 ЕО в хипотеза, в която тези споразумения и решения са съществували преди влизането в сила на разпоредбите, посочени в член 83, параграф 1 ЕО, които впоследствие са станали приложими за тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Всъщност Съдът е постановил, че споразумения, които са съществували преди влизането в сила на Регламент № 17 и за които Комисията е уведомена съгласно разпоредбите на този регламент се ползват от временна валидност, която включва невъзможност при липса на прието съгласно разпоредбите на посочения регламент решение на Комисията или на органите на държавите членки националните съдилища да установяват нищожност на тези споразумения по член 81, параграф 2 ЕО (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19620406">6 април 1962 г.</DATE>, <NAME.CASE>de Geus</NAME.CASE>, <NO.CASE>13/61</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1962:11">EU:C:1962:11</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0105">105</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19730206">6 февруари 1973 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brasserie de Haecht</NAME.CASE>, <NO.CASE>48/72</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1973:11">EU:C:1973:11</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19800710">10 юли 1980 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lancôme et Cosparfrance Nederland</NAME.CASE>, <NO.CASE>99/79</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1980:193">EU:C:1980:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910228">28 февруари 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Delimitis</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑234/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:91">EU:C:1991:91</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Важно е да се подчертае, че тази временна валидност е необходима, поради факта че член 5, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Регламент № 17 предвижда възможността Комисията да обяви с обратна сила неприложимостта на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО (понастоящем член 81, параграф 1 ЕО) по отношение на посочените споразумения съгласно член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО (понастоящем член 81, параграф 3 ЕО) и че би било в противоречие с общия принцип на правна сигурност същите споразумения да бъдат обявени за нищожни още преди да е било възможно да се установи дали член 85 от Договора за ЕИО е приложим към тях (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19620406">6 април 1962 г.</DATE>, <NAME.CASE>de Geus</NAME.CASE>, <NO.CASE>13/61</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1962:11">EU:C:1962:11</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>В конкретния случай обаче съображения като посочените в точка 55 от настоящото решение не изискват ограничаване, аналогично на посочената в точка 60 от това решение съдебна практика, на възможността националните съдилища да прилагат член 81 ЕО по отношение на поведението на предприятията, което като разглежданото в главното<?PAGE NO="15"?> производство е осъществено преди влизането в сила на Регламент № 1/2003 и при действието на членове 84 ЕО и 85 ЕО, без да се засягат в конкретния случай приложимите правила за давността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Всъщност Регламент № 1/2003, който става приложим в сектора, в който е осъществено разглежданото в главното производство поведение, не съдържа разпоредба, която да позволява одобрение с обратна сила на споразумения или практики, съществуващи преди влизането в сила на този регламент. Впрочем член 34, параграф 1 от него предвижда, че нотификациите за споразумения, направени на Комисията в приложение по-специално на Регламент № 17, се обезсилват, считано от <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> От акта за преюдициално запитване е видно, че при всички случаи ответниците в главното производство не са направили нотификация относно разглежданото в главното производство поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Освен това припомнените в точка 55 от настоящото решение съображения са накарали Съда да ограничи възможността националните съдилища да обявяват за нищожни някои споразумения преди влизането в сила на посочените в член 83, параграф 1 ЕО разпоредби, които е трябвало да станат приложими за тях. Така в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860430">30 април 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asjes и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>209/84—213/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:188">EU:C:1986:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890411">11 април 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro</NAME.CASE> (<NO.CASE>66/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:140">EU:C:1989:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), на които се позовават ответниците в главното производство и Комисията, Съдът по същество приема, че до влизането в сила на посочената в член 83, параграф 1 ЕО правна уредба националните съдилища не са могли сами да констатират несъвместимостта на споразумение или практика с член 81, параграф 1 ЕО и са могли да се произнасят по нищожността по член 81, параграф 2 ЕО само по отношение на споразумение и практика, за които е прието от органите на държавите членки на основание член 84 ЕО, че попадат в обхвата на член 81, параграф 1 ЕО и не отговарят на условията за освобождаване от забраната съгласно член 81, параграф 3 ЕО, или по отношение на които Комисията е установила предвидено в член 85, параграф 2 ЕО нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>От точки 20 и 32 на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890411">11 април 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro</NAME.CASE> (<NO.CASE>66/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:140">EU:C:1989:140</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), обаче следва, че това ограничаване на възможностите на националните съдилища да прилагат член 81 ЕО е оправдано единствено от необходимостта да се запази правомощието на институциите, които бъдат определени за компетентни — съгласно правилата за прилагане, които предстои да се приемат на основание член 83 ЕО — да определят политиката на конкуренция, като предоставят или не изключения съгласно член 81, параграф 3 ЕО. Всъщност, след като към датата на произнасяне на това решение законодателят на Съюза все още не е упражнил компетентността си по член 83 ЕО и член 85, параграф 3 ЕО по отношение на сектора на услуги за въздушен транспорт между летищата на Съюза и тези на трети държави, не е можело да се изключи приемането на режим на обявяване с обратно действие на неприложимостта на член 81, параграф 1 ЕО към някои споразумения съгласно член 81, параграф 3 ЕО, по подобие на режима, въведен с Регламент № 17.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>За разлика обаче от съдебната практика, посочена в точка 64 от настоящото решение, която се отнася до възможността националните съдилища да се произнасят по нищожността на някои споразумения преди влизането в сила на разпоредбите, посочени в член 83, параграф 1 ЕО, които е трябвало да се прилагат към тях, делата в главното производство се отнасят, както е видно от акта за преюдициално запитване, до преценката след влизането в сила на Регламент № 1/2003 на съвместимостта с член 81, параграф 1 ЕО на поведение, осъществено преди влизането в сила на този регламент и при действието на членове 84 ЕО<?PAGE NO="16"?> и 85 ЕО. Така към момента на предявяване на разглежданите в главното производство искове, законодателят на Съюза чрез приемането на посочения регламент и на Регламент № 411/2004, вече е упражнил посочената в точка 65 от настоящото решение компетентност по отношение на сектора на услуги за въздушния транспорт между летищата на Съюза и тези на трети държави, така че не може да бъде оправдано да се ограничи възможността запитващата юрисдикция да приложи член 81, параграф 1 ЕО към разглежданото в главното производство поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>При тези условия посоченото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че що се отнася до това поведение, не е прието никакво решение на основание членове 84 ЕО или 85 ЕО, не е пречка тази юрисдикция да може да приложи член 81 ЕО към посоченото поведение, за да прецени дали е налице нарушение на последния член и евентуално да разпореди поправянето на произтеклата от него вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Що се отнася, на второ място, до тълкуването на член 53 от Споразумението за ЕИП, следва да се припомни, че този член забранява, по същия начин както член 81 ЕО, всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между договарящите се страни по това споразумение и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в ЕИП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Важно е освен това да се подчертае, че Споразумението за ЕИП е неразделна част от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ruska Federacija</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑897/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:262">EU:C:2020:262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Това споразумение потвърждава привилегированите отношения, основани на близостта между Съюза, неговите държави членки и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), на съществуващите отдавна техни общи ценности и на европейската им идентичност, които ги обединяват. С оглед на тези привилегировани отношения следва да се разбира една от основните цели на Споразумението за ЕИП, а именно да се разшири изграденият на територията на Съюза вътрешен пазар по отношение на държавите от ЕАСТ. С оглед на това много от клаузите на посоченото споразумение имат за цел да гарантират във възможно най-голяма степен еднаквото му тълкуване в цялото ЕИП. Във връзка с това Съдът трябва да следи разпоредбите на Споразумението за ЕИП, които по същество са идентични с тези на Договора за функционирането на ЕС, да се тълкуват еднакво в държавите членки (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ruska Federacija</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑897/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:262">EU:C:2020:262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>От това следва, че тъй като член 53 от Споразумението за ЕИП по същество е идентичен с член 81 ЕО, той трябва да се тълкува по същия начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Освен това Регламенти № 1/2003 и № 411/2004 стават приложими в рамките на Споразумението за ЕИП след влизането в сила на <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE> на Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 130/2004 от <DATE ISO="20040924">24 септември 2004 година</DATE> за изменение на приложение XIV (Конкуренция), Протокол 21 (относно прилагането на правилата за конкуренция, приложими за предприятията) и Протокол 23 (относно сътрудничеството между надзорните органи) към Споразумението за ЕИП (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="064" PAGE.FIRST="57" DATE.PUB="2005">ОВ L 64, 2005 г., стр. 57</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 65, стр. 161) и Решение на Съвместния комитет на ЕИП № 40/2005 от <DATE ISO="20050311">11 март 2005 година</DATE> за изменение на приложение XIII<?PAGE NO="17"?> (Транспорт) и Протокол 21 (относно прилагането на правилата на конкуренция, приложими за предприятията) към Споразумението за ЕИП (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="198" PAGE.FIRST="38" DATE.PUB="2005">ОВ L 198, 2005 г., стр. 38</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 66, стр. 95).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>При тези условия, доколкото разглежданото в главното производство поведение може да засегне търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП, което запитващата юрисдикция следва да провери, съображенията, изложени в точки 47—67 от настоящото решение, се прилагат mutatis mutandis към тълкуването на член 53 от това споразумение в делата по главните производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>В това отношение, както по същество отбелязват норвежкото правителство и Надзорният орган на ЕАСТ и както отбелязва генералният адвокат в точка 88 от заключението си, липсата на разпоредба, равностойна на член 84 ЕО в Споразумението за ЕИП, не може да постави под въпрос този извод, тъй като, както бе уточнено в точка 53 от настоящото решение, тази разпоредба не засяга компетентността, с която разполагат националните съдилища въз основа на директния ефект на член 81 ЕО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 81 ЕО, 84 ЕО и 85 ЕО, както и член 53 от Споразумението за ЕИП, трябва да се тълкуват в смисъл, че национален съд е компетентен да приложи член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП в частноправен спор, свързан с иск за обезщетение за вреди, с който е сезиран след влизането в сила на Регламент № 1/2003, по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и трета държава, различна от Швейцария, преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и Швейцария преди <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> и по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава от ЕИП, която не е държава членка, и трета държава преди <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE>, макар да не е постановено решение по член 84 ЕО или по член 85 ЕО по отношение на това поведение, при условие че посоченото поведение може да засегне съответно търговията между държавите членки и търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Членове 81 ЕО, 84 ЕО и 85 ЕО, както и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от <DATE ISO="19920502">2 май 1992 г.</DATE>, трябва да се тълкуват в смисъл, че национален съд е компетентен да приложи член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство в частноправен спор, свързан с иск за обезщетение за вреди, с който е сезиран след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от <DATE ISO="20021216">16 декември 2002 година</DATE> относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 [ЕО], по отношение на поведение на<?PAGE NO="18"?> предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и трета държава, различна от Швейцария, преди <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE>, по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава членка и Швейцария преди <DATE ISO="20020601">1 юни 2002 г.</DATE> и по отношение на поведение на предприятия в сектора на въздушния транспорт между държава от Европейското икономическо пространство, която не е държава членка, и трета държава преди <DATE ISO="20050519">19 май 2005 г.</DATE>, макар да не е постановено решение по член 84 ЕО или по член 85 ЕО по отношение на това поведение, при условие че посоченото поведение може да засегне съответно търговията между държавите членки и търговията между договарящите се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>