(1)

В съответствие с член 43, параграф 3 от Договора Съветът, по предложение на Комисията, следва да приеме мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

(2)

Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1) изисква да бъдат установи мерки, уреждащи достъпа до водите и ресурсите и устойчивото осъществяване на риболовните дейности, като се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, и по-специално докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР).

(3)

Съветът има задължение да приеме мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов по риболовни дейности или група риболовни дейности, включително на някои функционално свързани с тях условия, според случая. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите-членки по такъв начин, че да осигуряват на всяка държава-членка относителна стабилност на риболовните дейности за всеки запас или риболовна дейност, като се отчитат надлежно целите на общата политика в областта на рибарството, определени с Регламент (ЕО) № 2371/2002.

(4)

Общият допустим улов (ОДУ) следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите аспекти и същевременно се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството, както и предвид становищата, изразени по време на консултацията на заинтересованите страни, и по-специално становищата на Консултативния комитет по рибарство и аквакултури и съответните регионални консултативни съвети.

(5)

Възможностите за риболов следва да бъдат в съответствие с международните споразумения и принципи, като Споразумението на Организацията на обединените нации от 1995 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (2), и с подробните принципи на управление, изложени в Международните насоки за управление на дълбоководния риболов в открито море на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 2008 г., съгласно които, по-специално, регулаторът трябва да е по-предпазлив, когато данните са несигурни, ненадеждни или недостатъчни. Липсата на адекватна научна информация не следва да се използва като основание за отлагането или невземането на мерки за опазване и управление.

(6)

Най-новите научни становища на Международния съвет за изследване на морето (ICES) (3) и на НТИКР (4) показват, че уловът на по-голямата част от дълбоководните запаси не се извършва по устойчив начин и че за да се осигури тяхната устойчивост, възможностите за риболов на споменатите запаси следва да бъдат намалени до появата на положителна тенденция в развитието на размера на запасите. Освен това ICES препоръча да не се разрешава целеви риболов на атлантически големоглав (Hoplostethus atlanticus).

(7)

По отношение на дълбоководните акули основните търговски видове се смятат за крайно намалели и поради това следва да не се извършва целеви риболов. До установяване на количеството на неизбежния прилов посредством проекти за селективност и други технически мерки следва да не се разрешава разтоварване на прилов на сушата.

(8)

Възможностите за риболов на дълбоководните видове, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета от 16 декември 2002 г. за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси за определяне на съответните изисквания (5), се определят на двугодишна база. Все пак се допуска изключение за запасите от атлантическа аргентина (Argentina silus) и основния риболов на молва (Molva dypterygia), по отношение на които възможностите за риболов зависят от изхода на годишните преговори с Норвегия. Следователно възможностите за риболов на тези запаси следва да бъдат установени в рамките на съответния регламент за определяне на годишните възможности за риболов.

(9)

Съгласно Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета от 6 май 1996 г. относно определяне на допълнителните условия за годишното управление на допустимите количества улов и на квотите (6) трябва да бъдат посочени запасите, които са предмет на различните установени в него мерки.

(10)

Важно е тези категории риболов да бъдат открити от 1 януари 2011 г., за да се осигури поминъкът на рибарите от ЕС,

а)

размените, извършени съгласно член 20, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2371/2002;

б)

приспаданията и преразпределенията, извършени съгласно член 37 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (9) или съгласно член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. относно разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността (10);

в)

допълнителните разтоварвания на сушата, разрешени съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96;

г)

количествата, удържани съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96;

д)

приспаданията, извършени съгласно членове 105 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.