<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-923/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0923</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:125">EU:C:2021:125</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>17</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>17</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Bobek — Дело C‑923/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Van Ameyde España</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210223">23 февруари 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑923/19</HT></P><P>Van Ameyde España S.A.</P><P>срещу</P><P>GES, Seguros y Reaseguros, S.A.</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2009/103/EО</KEYWORD><KEYWORD>Застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> при използването на моторни превозни средства</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>движение на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Обхват на задължението за застраховане</KEYWORD><KEYWORD>Произшествие, в което участват теглещо превозно средство и полуремарке, застраховани при различни застрахователи</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Трябва ли имуществените вреди, причинени на полуремарке, което към момента на пътнотранспортното произшествие е било използвано като част от съчленено превозно средство, а произшествието явно е настъпило по вина на водача на камиона влекач, да бъдат покрити от задължителната застраховка на камиона влекач, или от тази на полуремаркето при положение, в което както камионът влекач, така и полуремаркето имат отделни договори за застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, сключени с различни застрахователи?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>С този въпрос от Съда се иска да доразвие своята богата (към днешна дата) практика относно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, съдържащо се в член 3, първа алинея от Директива 2009/103/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> относно застраховката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="263" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2009">ОВ L 263, 2009 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. В миналото Съдът вече е бил приканван да потвърди дали това понятие обхваща по-специално <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vnuk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2146">EU:C:2014:2146</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и диспозитива).</P></NOTE>; <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171128">28 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rodrigues de Andrade</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:908">EU:C:2017:908</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и диспозитива).</P></NOTE>; <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>положение, при което пътник на паркирано на паркинг превозно средство при отваряне на вратата му удря и причинява щета на паркираното до него превозно средство<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>BTA Baltic Insurance Company</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑648/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:917">EU:C:2018:917</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и диспозитива).</P></NOTE>; или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>случай […], в който превозно<?PAGE NO="2"?> средство, паркирано в частен гараж на сграда и използвано съобразно с функцията му на средство за транспорт, се запалва и предизвиква пожар, причинен от електрическата система на това превозно средство и нанесъл вреди на тази сграда — при положение че посоченото превозно средство не е местено повече от 24 часа преди избухването на пожара<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190620">20 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Línea Directa Aseguradora</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:517">EU:C:2019:517</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и диспозитива).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Опасявам се, че подобно на излезлия от пътното платно камион влекач по главното производство, някои елементи от подчертаната по-горе съдебна практика, изглежда, донякъде са се отклонили от същинския обхват на Директива 2009/103. Поради това моето предложение в настоящото заключение е, първо, че от <HT TYPE="ITALIC">структурна</HT> гледна точка не е задача на Съда да предприема ефективно прилагане правото на Съюза към отделни случаи посредством такава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>фактологическа съдебна практика<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>. Второ, що се отнася до разглежданата <HT TYPE="ITALIC">специфична</HT> правна уредба, понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, както и други неопределени правни понятия, съдържащи се в член 3 от Директива 2009/103, се отнасят до общото задължение за сключване на застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>. Тези понятия не са предназначени да определят дали дадено произшествие трябва да бъде покрито от тази застраховка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на ЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В член 1 от Директива 2009/103 се съдържат следните определения:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>[…]</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>превозно средство<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> означава всяко моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано от механична сила, но не се движи по релси, както и всички ремаркета, дори и да не са прикачени;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>увредено лице<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> означава всяко лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от превозни средства;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 3 от Директива 2009/103, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Задължение за застраховане на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Всяка държава членка, при спазване на член 5, предприема всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия.</ALINEA><ALINEA>Покритите вреди и условията на застраховката се определят в рамките на мерките, посочени в първа алинея.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>Застраховката, посочена в първа алинея, покрива задължително както имуществени вреди, така и телесни увреждания<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 12 от Директива 2009/103, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Специфични категории пострадали<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="012.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засяга член 13, параграф 1, втора алинея, посочената в член 3 застраховка покрива отговорността за телесни увреждания на всички пътници, освен на водача на моторното превозно средство, които произтичат от използването на моторното превозно средство.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="012.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Застраховката, посочена в член 3, покрива телесни увреждания и имуществени вреди, претърпени от пешеходци, велосипедисти и други лица на пътя, които не използват моторни превозни средства, които вследствие на произшествие с участие на моторно превозно средство имат право на обезщетение съгласно националното гражданско право.</ALINEA><ALINEA>Настоящият член не засяга нито гражданската отговорност, нито размера на обезщетението<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Ley sobre responsabilidad civil y seguro en la circulación de vehículos a motor (Закон за гражданската отговорност и за застраховането при използване на моторни превозни средства) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Законът за застраховането на превозните средства<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) е одобрен с Кралски законодателен декрет 8/2004 от <DATE ISO="20041029">29 октомври 2004 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Публикуван в BOE, бр. 267 от <DATE ISO="20041105">5 ноември 2004 г.</DATE>, стр. 36662.</P></NOTE> Член 1 от него, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Предвид риска при управлението на моторно превозно средство водачът му отговаря за вредите, причинени на лица или на имущество, във връзка с използването на превозното средство.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Собственикът, който не е водач на превозното средство, носи отговорност за телесните увреждания и имуществените вреди, причинени от водача, когато е свързан с него по един от начините, посочени в член 1903 от Código Civil (Граждански кодекс) и в член 120, параграф 5 от Código Penal (Наказателен кодекс). Тази отговорност отпада, когато собственикът на превозното средство докаже, че е положил дължимата грижа на добър стопанин, за да предотврати настъпването на вредите.</ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 2 от Закона за застраховането на превозните средства, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Задължение за застраховане<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Всеки собственик на моторни превозни средства, които обичайно се намират в Испания, е длъжен да сключи и поддържа в сила договор за застраховка за всяко притежавано от него превозно средство. Договорът трябва да покрива посочената в член 1 гражданска отговорност до размера на задължителните застрахователни прагове […]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 5 от Закона за застраховането на превозните средства, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Материален обхват и изключения<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, предвижда в параграф 2:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Задължителната застраховка не покрива също така материалните щети, претърпени от застрахованото превозно средство, от превозваните в него вещи или от имуществото, притежавано от застраховащия, застрахования, собственика или водача [на превозното средство], както и от това на съпруга/та или роднините до трета степен на кръвно родство или родство по сватовство на посочените лица<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от Reglamento del seguro obligatorio de responsabilidad civil en la circulación de vehículos a motor (Правилник за задължителната застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> при използването на моторни превозни средства), одобрен с Кралски декрет 1507/2008 от <DATE ISO="20080912">12 септември 2008 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>BOE, бр. 222 от <DATE ISO="20080913">13 септември 2008 г.</DATE>, стр. 37487.</P></NOTE>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>За целите на гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства и на задължението за застраховане, моторни превозни средства са всички превозни средства, годни да се движат по суша и задвижвани от двигател, включително мотопеди, специални превозни средства, ремаркета и полуремаркета […]<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Освен това Reglamento General de Vehículos (Общ правилник за превозните средства), одобрен с Кралски декрет 2822/1998 от <DATE ISO="19981223">23 декември 1998 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>BOE, бр. 22 от <DATE ISO="19990126">26 януари 1999 г.</DATE>, стр. 3440.</P></NOTE>, включва (приложение II) каталог на класове и категории превозни средства, като в член 5 влекачът и полуремаркето се определят като самостоятелни превозни средства, макар и заедно да могат да образуват съчленено превозно средство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Според практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) отговорността на отделните компоненти на съчлененото превозно средство към трети лица за вредите, причинени от това съчленено превозно средство, е солидарна. По-нататък в член 19, алинея 2 от Правилника за задължителната застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> при използването на моторни превозни средства се определя начинът за вътрешно разпределяне на отговорността:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Когато двете участващи превозни средства са влекач и прикачено към него ремарке или полуремарке или две ремаркета или полуремаркета и не може да бъде определена вината на всяко едно от тях, всеки застраховател допринася за изпълнението на посочените задължения в съответствие с договореното в споразуменията между застрахователите, а при липса на такива — пропорционално на размера на годишната рискова премия за всяко превозно средство, посочено в сключената застрахователна полица<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, националното производство и отправеният преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140403">3 април 2014 г.</DATE> възниква пътнотранспортно произшествие поради излизане от пътното платно и преобръщане на съчленено превозно средство, съставено от камион влекач (или тракторна глава)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>В заключението си използвам термините <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>камион влекач<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>тракторна глава<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> като обозначаващи един и същ вид устройство. Признавам, че във въпроса си запитващата юрисдикция посочва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>камион влекач (или тракторна глава)<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Тъй като обаче не се твърди или обяснява каква би трябвало да е разликата между тези две понятия, ако има такава, просто приемам, че те означават едно и също.</P></NOTE> и полуремарке. Произшествието е настъпило по вина на водача, който е управлявал влекача при небрежност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Към момента на произшествието полуремаркето е отдадено на лизинг на Primafrío SL. То има осигурено застрахователно покритие за щети чрез полица, сключена с Ges, Seguros y Reaseguros, S.A. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>GES<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>). Застраховката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> за нанесени на трети лица вреди е сключена с дружеството Seguros Bilbao. От своя страна влекачът е собственост на португалското дружество Doctrans Transportes Rodoviarios de Mercadería Lda. Застрахователното покритие за влекача по застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> за нанесени на трети лица вреди е осигурено от португалското дружество Acoreana, представлявано в Испания от дружеството Van Ameyde España S.A. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>Van Ameyde<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>жалбоподателят<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>След произшествието GES обезщетява Primafrío за щетите, причинени на полуремаркето, със сумата от <FT TYPE="DECIMAL">34977,33</FT> EUR. Впоследствие на <DATE ISO="20150313">13 март 2015 г.</DATE> GES предявява иск, който е в основата на настоящия спор, срещу застрахователя на влекача Van Ameyde. С него то иска Van Ameyde да бъде осъдено да изплати на GES обезщетение в размер на <FT TYPE="DECIMAL">34977,33</FT> EUR плюс законните лихви. GES твърди, че влекачът и полуремаркето са самостоятелни превозни средства, принадлежащи на различни собственици, със сключена задължителна застраховка за всяко едно от тях. Поради това полуремаркето не може да се разглежда като превозвана от влекача вещ. Вместо това то се явява трето лице за целите на задължителната застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> на камиона влекач.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE> Juzgado de Primera Instancia n.<HT TYPE="SUP">o</HT> 1 de La Palma del Condado (Първоинстанционен съд № 1 в Ла Палма дел Кондадо, Испания) отхвърля този иск. Този съд приема, че в обстоятелствата по случая е приложимо второто от изключенията от застрахователното покритие, предвидени за задължителното застраховане на моторни превозни средства в член 5, параграф 2 от Закона за застраховането на превозните средства, а именно щети, нанесени на превозваните от влекача вещи. Полуремаркето следвало да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>товар или превозвана вещ<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>GES подава въззивна жалба до Audiencia Provincial de Huelva, sección 2.<HT TYPE="SUP">a</HT> (Съд на провинция Уелва, второ отделение, Испания). На <DATE ISO="20161222">22 декември 2016 г.</DATE> този съд постановява решение, с което уважава въззивната жалба и оттам — подадения в първоинстанционното производство иск в неговата цялост. По същество той приема, че посоченото изключение от застрахователното покритие, предвидено в член 5, параграф 2 от Закона за застраховането на превозните средства, се отнася само до нанесени щети по превозваните <HT TYPE="ITALIC">в</HT> застрахованото превозно средство вещи, а не до превозваните <HT TYPE="ITALIC">от</HT> застрахованото превозно средство вещи. В случая полуремаркето било превозвано <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>от<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> застрахованото превозно средство. Следователно то било превозно средство, отделно от самия камион влекач.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Жалбоподателят подава касационна жалба срещу това решение до Tribunal Supremo (Върховен съд). Той твърди, че е налице нарушение на член 5, параграф 2 от Закона за застраховането на превозните средства. Съгласно тази разпоредба нанесените на полуремаркето щети са изключени от задължителното застрахователно покритие на влекача.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция Директива 2009/103 не съдържа изрични разпоредби относно правилата за определяне на отговорността в случай на произшествие с участие на съчленено превозно средство, съставено от самостоятелни превозни средства. Освен това националното право не описва и по какъв начин застрахователите на отделните превозни средства, съставляващи съчленено превозно средство, трябва да извършат разпределение на отговорността, когато претърпяната от едното от превозните средства вреда е изцяло по вина на другото.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Тъй като има съмнения относно правилното тълкуване на член 5 от Закона за застраховането на превозните средства и неговото действие по отношение на прилагането на член 3 от Директива 2009/103, Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>Допуска ли член 3, последна алинея от [Директива 2009/103] във връзка с член 1 от същата директива тълкуване на национална правна уредба (член 5, алинея 2 от [Закон за застраховането на превозните средства]), според което в случаи като тези в главното производство щетите, причинени на полуремаркето, са изключени от покритието на задължителната застраховка на камиона влекач или на тракторната глава, тъй като полуремаркето се приравнява на превозвани вещи в камиона влекач или в тракторната глава, или дори се приема, че за целите на имуществените вреди полуремаркето образува едно-единствено превозно средство с камиона влекач или с тракторната глава?<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Писмени становища представят жалбоподателят, ответникът, испанското правителство, както и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Изпитвам недоумение. Не защото не разбирам, че ако водач на камион влекач го управлява невнимателно, може да излезе от пътя и да преобърне превозното средство, като по този начин нанесе имуществени вреди или телесни увреждания. Не и защото не схващам основния правен проблем, представен с полезна яснота от запитващата юрисдикция: кой застраховател трябва да плати имуществените вреди, причинени на прикаченото полуремарке, когато това полуремарке е използвано като част от съчленено превозно средство, а произшествието, изглежда, е настъпило по вина на водача на камиона влекач и всеки елемент на съчлененото превозно средство има различен застраховател?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Разбирам, че поставеният въпрос несъмнено е вдъхновен от съществуващата тенденция в практиката на Съда. Трудно ми е обаче да разбера с какво точно посочените разпоредби от правото на Съюза или която и да е друга разпоредба от Директива 2009/103 биха имали каквато и да било полезност за поставените от запитващата юрисдикция въпроси. Това затруднение е резултат от два основни и тясно свързани фактора: същинския обхват на този правен инструмент и ролята на Съда по отношение на преюдициалните запитвания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Редно е да се признае, че досега практиката на Съда в тази област невинаги е оставала в тези граници. Ето защо започвам настоящото заключение с втория аспект, като припомням накратко част от неотдавнашната съдебна практика в тази област и илюстрирам как посредством привидното тълкуване на неопределени правни понятия, съдържащи се в Директива 2009/103, и по-специално на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, преценката на Съда постепенно става все по-фактологическа (А). По-нататък очертавам какъв е — поне според мен — същинският обхват на член 3 от Директива 2009/103, който се отнася до задължението за застраховане, а не до определянето на отговорността в конкретни случаи (Б). След това ще поставя тези съображения в по-широкия конституционен контекст, припомняйки, че съгласно член 267 ДФЕС функцията на Съда е да дава <HT TYPE="ITALIC">тълкуване</HT> на правото на Съюза (В). Ще направя извода, че с оглед на всички тези обстоятелства правото на Съюза не урежда конкретния проблем, с който е сезирана запитващата юрисдикция в главното производство (Г).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>През годините в рамките на редица дела са тълкувани различни разпоредби от Директива 2009/103 или по-скоро от някоя от петте предшестващи я директиви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Относно списъка на петте директиви, които Директива 2009/103 инкорпорира, консолидира и отменя, вж. член 29 и приложение I към Директива 2009/103. Вж. също приложение II, съдържащо таблица на съответствието за отделните разпоредби.</P></NOTE>. Същевременно конкретното направление в съдебната практика относно тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, съдържащо се в член 3, първа алинея от Директива 2009/103<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Или преди това в член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19720424">24 април 1972 година</DATE> относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="103" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1972">OB L 103, 1972 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 10).</P></NOTE>, с цел да се определи дали дадена маневра или използване на превозно средство може да се отнесе към това понятие в конкретен случай, за да се прецени впоследствие отговорността на даден застраховател, започва през 2014 г. с решение Vnuk<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vnuk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2146">EU:C:2014:2146</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>решение Vnuk<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Докато г‑н Vnuk прибира бали слама на тавана на плевня, трактор, теглещ ремарке, който се движи на заден ход в стопанския двор, блъсва стълбата, на която той се е качил. Г‑н Vnuk пада. Независимо че в този случай националното право определя най-общо приложното поле на задължителната застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> за моторни превозни средства, <HT TYPE="ITALIC">предвид особения контекст</HT> на положението запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали действително застрахователната компания на собственика на трактора трябва да обезщети г‑н Vnuk. Съответно Съдът е запитан дали понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> трябва да се тълкува в смисъл, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>не покрива обстоятелствата в [този] случай, когато застрахованото при ответника лице е блъснало стълбата, на която се е намирал жалбоподателят, с трактор с ремарке по време на събиране на бали сено в плевня, тъй като не е налице контекст на движение по пътищата<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Пак там, точка 25.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Съдът преценява, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство. Така в това понятие би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке, като разглежданата по делото в главното производство, което запитващата юрисдикция трябва да провери<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Пак там, точка 59 и диспозитива.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В дело Rodrigues de Andrade<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171128">28 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rodrigues de Andrade</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:908">EU:C:2017:908</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> селскостопански трактор е спрян с включен двигател, за да задвижва помпа, с която селскостопанските работници пръскат с хербицид лозите в лозето на г‑н и г‑жа Rodrigues de Andrade. Тежестта на този трактор, вибрирането на двигателя и силният дъжд предизвикват свличане на земна маса. Вследствие на това тракторът се свлича по терасите и се преобръща, като удря и смазва работничка. Спорът, възникнал от тези злощастни събития, е насочен основно към въпроса дали обезщетението, дължимо на съпруга на убитата работничка, трябва да бъде покрито от застраховката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> на трактора (застраховката на превозното средство), или от застраховката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> на собственичката на стопанството, покриваща нейната отговорност за трудови злополуки. Като се позовава на решение Vnuk, запитващата юрисдикция поставя въпроса дали задължението за сключване на застраховка се прилага единствено когато превозните средства са в движение, или също и в случаите, когато те са спрени, но с включен двигател.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Съдът припомня, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа. Това понятие обхваща и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Пак там, точка 34.</P></NOTE>. Обхватът на понятието също така не зависи от характеристиките на терена, на който то се използва<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Пак там, точка 35.</P></NOTE>, и покрива всяко използване на превозно средство като средство за транспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Пак там, точка 38.</P></NOTE>. Тогава Съдът заключава, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Пак там, точка 42 и диспозитива.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Дело Núñez Torreiro<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Núñez Torreiro</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑334/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:1007">EU:C:2017:1007</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се отнася до офицер от испанската армия, участващ в нощни военни учения на военен полигон, разположен в Испания. Той се вози като пътник във високопроходимо военно колесно превозно средство тип Aníbal, което се движи в зона, предназначена за верижни превозни средства. Превозното средство се обръща, причинявайки на офицера различни наранявания. Запитващата юрисдикция поставя въпроса за съвместимостта с член 3 от Директива 2009/103 на разпоредби от националното право, които допускат изключване на отговорността, произтичаща от използването на моторни превозни средства при такова положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Съдът приема, че макар при обръщането си обсъжданото превозно средство да се е движело по военен полигон със забранен достъп за невоенни превозни средства и в зона от полигона, която не е пригодна за движение на колесни превозни средства, това обстоятелство не засяга понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Пак там, точка 34.</P></NOTE>. Следователно Съдът заключава, че член 3, първа алинея от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изрично позволява да бъдат изключени от покритието на задължителната застраховка вредите, настъпили при управление на моторни превозни средства по пътища и терени, които не са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>пригодни за движение<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, освен по онези, които, макар да нямат такава пригодност, все пак са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>широко използвани<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Пак там, точка 36.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В дело BTA Baltic Insurance Company<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>BTA Baltic Insurance Company</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑648/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:917">EU:C:2018:917</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> към Съда е отправен въпросът дали понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> включва и положение, при което на паркинга на супермаркет пътник от превозно средство отваря вратата си и причинява щета на паркираното в съседство с него превозно средство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В своето решение Съдът пояснява, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> не се ограничава само до управлението им, но включва и действия, които обикновено се извършват и от пътниците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Пак там, точка 45.</P></NOTE>. Отварянето на вратата на превозното средство представлява използване на това превозно средство. Следователно то е в съответствие с функцията му на средство за транспорт, доколкото позволява по-специално качването и слизането на лица или товаренето и разтоварването на стоки, които се транспортират или са били транспортирани с това превозно средство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Пак там, точка 36.</P></NOTE>. Освен това фактът, че дадено превозно средство не се е движело към момента на настъпване на произшествие, сам по себе си не изключва възможността за използване на това<?PAGE NO="9"?> превозно средство, което да е съобразено с функцията му на средство за транспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Пак там, точка 38.</P></NOTE>. Така Съдът заключава, че в понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> попада положение, при което пътник на паркирано на паркинг превозно средство при отваряне на вратата му удря и причинява щета на паркираното до него превозно средство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Пак там, точка 48 и диспозитива на решението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В дело Línea Directa Aseguradora<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190620">20 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Línea Directa Aseguradora</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:517">EU:C:2019:517</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> собственикът на ново превозно средство го паркира в частен гараж. Когато на следващия ден той стартира двигателя, колата не помръдва. По-късно през нощта електрическата система на превозното средство се запалва. Пожарът причинява вреди в сградата, в която то е паркирано. Въпросът, който се поставя пред запитващата юрисдикция, е дали причинените на сградата вреди трябва да бъдат покрити от застраховката на автомобила (застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, сключена от собственика на автомобила във връзка с използването на моторни превозни средства), или от застраховката на жилищния имот (застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, сключена от собственика на сградата).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>В отговор Съдът пояснява, че се счита, че превозно средство е използвано съобразно с функцията му на средство за транспорт, когато се движи, но и когато е паркирано между две придвижвания. Така паркирането на превозно средство в частен гараж също представлява използване на превозно средство. Следователно член 3, първа алинея от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> в тази разпоредба включва случай като разглеждания в главното производство — в който превозно средство, паркирано в частен гараж на сграда и използвано съобразно с функцията му на средство за транспорт, се запалва и предизвиква пожар, причинен от електрическата система на това превозно средство и нанесъл вреди на тази сграда — дори ако посоченото превозно средство не е местено повече от 24 часа преди избухването на пожара<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Пак там, точка 48 и диспозитива на решението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Дело Bueno Ruiz и Zurich Insurance<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Определение от <DATE ISO="20191211">11 декември 2019 г.</DATE>, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bueno Ruiz и Zurich Insurance</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1082">EU:C:2019:1082</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се отнася до автомобил във видимо лошо техническо състояние. От него изтичат масло и други хлъзгави течности върху паркомястото в частен паркинг, където обикновено е паркирано. На <DATE ISO="20150919">19 септември 2015 г.</DATE> на това паркомясто се събира голяма локва масло, която, изглежда, се разтича наоколо. Собственичката на автомобила, паркиран на съседното паркомясто, се подхлъзва на маслото, докато се опитва да се качи в автомобила си. Тя завежда дело срещу застрахователя на автомобила, от който изтича масло, и лично срещу собственика на автомобила. Като се позовава на предходната практика на Съда в тази област, но не е сигурна докъде се простира обхватът на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, поради което изпитва съмнения по въпроса кое е отговорното лице в случай като настоящия (застрахователят, собственикът на автомобила или потенциално управителят на паркинга), запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 3 от Директива 2009/103 допуска тълкуване в смисъл, че покритието на задължителната застраховка обхваща също нанесените щети — вследствие на опасното положение, създало се поради изтичане на течности от превозно средство върху паркомястото, на което е паркирано, или при извършването на маневри при паркиране в частен паркинг, находящ се в сграда в етажна собственост — на трети лица, ползващи същата сграда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Пак там, точки 16—26.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>В отговор Съдът припомня, че член 3, първа алинея от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, че дадено превозно средство се използва в съответствие с функцията му на средство за транспорт, когато се движи и също, по принцип, когато е паркирано между две придвижвания. Фактът, че произшествието е настъпило вследствие на разлив на масло,<?PAGE NO="10"?> изтичащо не само докато автомобилът е паркиран, а изглежда, и когато той се стартира и задвижва, е ирелевантен. Движението на автомобил и неговото паркиране в частен паркинг представляват използване на това превозно средство, което е в съответствие с функцията му на средство за транспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Пак там, точки 40—43.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Представените по-горе примери са само илюстративна подборка измежду делата, разгледани от Съда през последните години във връзка с понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> по смисъла на член 3 от Директива 2009/103<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. също например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170907">7 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Neto de Sousa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑506/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:642">EU:C:2017:642</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Juliana</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑80/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:661">EU:C:2018:661</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) или неотдавнашното ми заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ubezpieczeniowy Fundusz Gwarancyjny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑383/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1003">EU:C:2020:1003</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), понастоящем висящо.</P></NOTE>. Подбраните примери са забележителни в две отношения. На първо място, що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">специфичната област на правото</HT>, Съдът разглежда понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, съдържащо се в член 3 от Директива 2009/103, макар и в съвсем различен контекст и с различна цел, за да реши ефективно дали специфично използване към момента на дадено произшествие трябва да бъде покрито от задължителната застраховка за превозно средство (Б). На второ място, на по-<HT TYPE="ITALIC">структурно и системно равнище</HT> Съдът започва да постановява решения със степен на абстрактност, която би могла да постави под въпрос дали това, с което се занимава Съдът, всъщност е еднаквото <HT TYPE="ITALIC">тълкуване</HT> на правото на ЕС, което той следва да предоставя по силата на член 267 ДФЕС, за разлика от <HT TYPE="ITALIC">прилагането</HT> на правото на ЕС към отделни случаи, което би трябвало да е задача на националните юрисдикции (В).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същинския обхват на (член 3 от) Директива 2009/103</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Директива 2009/103 може би не е най-всеобхватната в структурно отношение част от правната уредба на Съюза. Това се дължи на факта, че този инструмент е обединил пет предшестващи директиви в една. Така консолидираната директива започва направо с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>определения<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>, а не както обикновено — с очертаване на предмета, целта или приложното ѝ поле в член 1. Сред първите си разпоредби Директивата най-напред установява задължението за застраховане на гражданската отговорност при използването на превозни средства (член 3), въз основа на което по-нататък се очаква държавите членки да се въздържат от въвеждането на системни проверки на тази застраховка като условие за влизане на тяхната територия (член 4).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>По-нататък Директива 2009/103 предвижда в отделните си глави известен брой други правила по редица въпроси. Тези глави до голяма степен отразяват предходните и вече отменени директиви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. таблицата на съответствието в приложение II към Директива 2009/103.</P></NOTE>: от една страна, в тях присъстват разпоредби относно обхвата на задължителната застраховка за превозни средства, изключенията от задължението за застраховане и защитата на третите лица и на пострадалите лица. От друга страна, повечето от останалите разпоредби се отнасят до институционални и процесуални въпроси: създаване на национални органи за изплащане на обезщетения, свързващи системата на Съюза със системата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>Зелена карта<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> и с мрежата на националните застрахователни бюра, създаване на информационни центрове, както и процедури за сътрудничество и уреждане на претенции между тези структури<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. по-нататък, във връзка със сложното взаимодействие между системата на Съюза и системата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>Зелена карта<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>, заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lietuvos Respublikos transporto priemonių draudikų biuras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑587/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:234">EU:C:2017:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Същевременно двете ключови (материалноправни) разпоредби на Директива 2009/103, а именно членове 3 и 4 във връзка със съображение 2 от нея, в известен смисъл определят общата цел на този инструмент: да осигури висока степен на защита на пострадалите при пътнотранспортни произшествия и (оттам) да насърчи свободното движение в рамките на Европейския съюз. С други думи, за да се изисква от държавите членки да се въздържат от<?PAGE NO="11"?> извършване на системни проверки на застраховката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> по отношение на превозни средства, които влизат на тяхна територия от други държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. член 4 от Директива 2009/103. Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vnuk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2146">EU:C:2014:2146</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) или от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190620">20 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Línea Directa Aseguradora</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:517">EU:C:2019:517</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, е счетено за съществено да се гарантира високо равнище на защита на потенциалните пострадали при пътнотранспортни произшествия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>При тълкуването на директивите Съдът многократно е припомнял целта за осигуряване на високо равнище на защита на пострадалите при пътнотранспортни произшествия — вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Juliana</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑80/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:661">EU:C:2018:661</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) или, от скорошната практика, определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191211">11 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bueno Ruiz и Zurich Insurance</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1082">EU:C:2019:1082</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Следователно съгласно член 3, първа алинея от тази директива в държавите членки трябва да бъде хармонизирано именно <HT TYPE="ITALIC">задължението за сключване</HT> на застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> за превозни средства, които обичайно се намират на територията на съответната държава членка. За тази цел Директивата дава общо определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>превозно средство<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> в член 1, параграф 1, описва какво следва да се разбира под <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>територия<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> в член 1, параграф 4 и посочва в член 5 случаите, в които държава членка може да предвиди дерогация от задължението за застраховане на някои категории превозни средства. Освен това в член 8 Директивата определя съответната необходима документация, като в крайна сметка обвързва приложното поле на задължението за застраховане, предвидено в член 3, със системата за обезщетяване чрез национален орган за изплащане на обезщетения, предвидена в член 10. Присъстват и разпоредби относно минималните застрахователни суми, изисквани при задължителната застраховка (член 9), специфичните категории пострадали (член 12), клаузите за изключение в застрахователните договори (член 13), както и единните застрахователни премии и покритието им (член 14).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Така от целта и структурата на Директивата следва, че предмет на предвидената хармонизация, при това доста минимална<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>За съдебна практика, подчертаваща минималното измерение на хармонизация в предходните и настоящите директиви относно застраховките за превозни средства по отношение на различни елементи, които не са изрично обхванати в тези директиви, вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121023">23 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marques Almeida</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑300/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:656">EU:C:2012:656</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERGO Insurance и Gjensidige Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑359/14 и C‑475/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:40">EU:C:2016:40</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) или от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170914">14 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Delgado Mendes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑503/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:681">EU:C:2017:681</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, е <HT TYPE="ITALIC">задължението</HT> за сключване на застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> при използването на превозни средства. В това отношение целта на тази директива не е била и продължава да не е да започне хармонизиране на правилата за възлагане на <HT TYPE="ITALIC">отговорността</HT> в конкретни случаи на пътнотранспортни произшествия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Въпреки това без колебание признавам, че двата аспекта са в известен смисъл взаимосвързани. В крайна сметка обикновено именно в рамките на конкретен случай, в който често става въпрос за възлагане на гражданската отговорност, може да възникнат по-общи структурни въпроси, като например дали изобщо е съществувало задължение за застраховане, или пък дали националното законодателство или застрахователните полици като цяло съответстват на други изисквания на Директивата. Те обаче си остават два отделни аспекта. Задължението за сключване на застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> при използването на превозни средства е много по-широко и <HT TYPE="ITALIC">общо</HT>. То трябва да е определено ex ante въз основа на общи и обективни критерии и да е относително стабилно във времето. Решението дали точните обстоятелства, при които дадено превозно средство е причинило вреда, и дали функцията или ролята, която то е изпълнявало към този момент, могат да бъдат покрити от дадена застрахователна полица, е решение ex post относно отговорността за дадено произшествие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180904">4 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Juliana</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑80/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:661">EU:C:2018:661</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). За подробно обсъждане вж. и моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ubezpieczeniowy Fundusz Gwarancyjny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑383/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1003">EU:C:2020:1003</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Посочените в предходната част дела дават добър пример в това отношение. По тези дела въпросът, който трябва да се изясни, не е дали превозното средство, причинило произшествието, е било задължено да сключи застраховка. Изглежда, във всички тези дела превозното средство действително е било застраховано, така че предвиденото в член 3, първа<?PAGE NO="12"?> алинея от Директива 2009/103 задължение е било изпълнено. Всъщност действителният въпрос е дали причинените вреди следва да бъдат обезщетени от задължителната застраховка за превозни средства предвид конкретното произшествие и вида на извършваната към онзи момент дейност, или обезщетението за тези вреди следва да бъде осигурено от друга застраховка или в рамките на личната отговорност на лицето, което ги е причинило.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Този вид решения обаче не е уреден в член 3 от Директива 2009/103. С други думи, задължението, произтичащо от член 3 от тази директива, е изпълнено, когато е налице застраховка и вследствие на това — <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>предпазна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> за пострадалите. Ако са спазени изричните, минимални и общи стандарти, съдържащи се в други разпоредби на Директива 2009/103, въпросът кой именно и по какъв начин трябва да обезщети причинената вреда в конкретния случай, не е въпрос, уреден от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Според мен такъв е същинският обхват на задължението по член 3, първа алинея от Директива 2009/103. Така въпросите, които могат да бъдат обсъждани в тези рамки, и по-специално при тълкуването на понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>използване (на превозни средства)<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>територия (на държава членка)<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>които обичайно се намират (на тази територия)<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> или на минималния обхват и покритието на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>гражданската отговорност<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, посочена в тази разпоредба, са въпросите, свързани с обхвата и степента на задължението за сключване на застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/> като цяло. Всъщност не се обсъжда дали в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>конкретния контекст<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> на дадено произшествие използването на превозно средство при особени фактически обстоятелства трябва, или не трябва да бъде покрито от определена застраховка на превозни средства. Това е не само въпрос, свързан с прилагането на правото — проблематика, на която се спирам в следващата част — но също (или преди всичко) въпрос, който не се урежда от Директива 2009/103.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Накратко, неопределени правни понятия от правото на Съюза, макар и да могат да бъдат самостоятелни, не трябва да се прилагат извън собствения им контекст, очертан в текста, структурата и целта на съответния акт. Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>, съдържащо се в член 3, първа алинея от Директива 2009/103, е само елемент от общото задължение на държавите членки да гарантират, че гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на тяхна територия, е застрахована. Всъщност нито тази разпоредба, нито a fortiori само един израз, изваден от контекста на тази разпоредба в нейната цялост, следва да предоставят хармонизирани указания за вземане на решение относно отговорността за конкретни злополуки особено когато задължението по подразбиране за сключване на застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> в съответствие с тази разпоредба е изпълнено и не е налице явно противоречие с някоя от останалите изрични разпоредби на Директива 2009/103.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Тълкуване или прилагане на правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Важно е да се припомни още един въпрос, свързан с предходната точка. Съгласно член 267, параграф 1 ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно <HT TYPE="ITALIC">тълкуването</HT> на договора или относно валидността и <HT TYPE="ITALIC">тълкуването</HT> на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. За разлика от това <HT TYPE="ITALIC">прилагането</HT> на правото на Съюза, независимо дали въз основа на указанията, дадени от Съда по силата на член 267 ДФЕС, или естествено и в повечето случаи без такива указания, е задача преди всичко на националните юрисдикции.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Трябва да се признае, че е вероятно прилагането на правото да съдържа някои елементи, свързани с неговото тълкуване. Обратно, тълкуването на правото едва ли може да се извършва абстрактно, без да се вземат предвид обстоятелствата по конкретен случай или конкретни случаи при преценката на основателността на предложеното тълкуване. Поради това е невъзможно абстрактно и общо да се определи с точност къде свършва тълкуването и започва прилагането на правото (и обратно).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Въпреки това според мен настоящото дело, както и делата, разгледани в част А от настоящото заключение, илюстрират реално и конкретно кога намесата на Съда не е необходима, със сигурност не и с толкова подробни фактически уточнения, каквито са предоставяни по-рано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Първо и преди всичко, с оглед на съображенията, изложени в предходната част Б от настоящото заключение, всяка необходимост от тълкуване на неопределено правно понятие, предвидено в правото на Съюза, включително на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>, съдържащо се в член 3 от Директива 2009/103, естествено се определя от текста, контекста и целта на разглежданата разпоредба. Всъщност не е необходимо да се тълкува понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>, за да се определи на първо място дали отговорността на даден застраховател е ангажирана в рамките на конкретно произшествие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Второ, дори да се предположи, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> трябва също така да предвижда уреждане на случаите на индивидуална отговорност и да се използва с цел да се определи дали конкретната употреба в даден момент е обичайна употреба на превозно средство, това може да стигне само толкова далеч (или до толкова ниска степен на абстракция), колкото може да стигне всяка (нормативна) правна норма с оглед на безкрайното многообразие от възможни фактически хипотези. В този смисъл Съдът вече многократно е уточнявал, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/> обхваща <HT TYPE="ITALIC">всяко обичайно използване</HT> на превозното средство, което съответства на функцията му на транспортно средство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. това още в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140904">4 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vnuk</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2146">EU:C:2014:2146</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), впоследствие възпроизвеждано във всички решения, изложени по-горе в част А от настоящото заключение.</P></NOTE>. Въпросът дали подобно определение е твърде широко, твърде тясно или в известна степен се върти в кръг, а също как именно следва да се уточнява, със сигурност може да бъде предмет на дискусии. Същевременно, освен ако такова обсъждане на обхвата на дадено понятие от правото на Съюза не е изрично и ясно задействано в акта за преюдициално запитване, трудно може да се разбере как поредното потвърждение, че разглежданото специфично положение действително представлява още едно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>използване на превозни средства<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>, допринася за осигуряването на еднакво тълкуване на правото на Съюза в целия Съюз, търсено от съставителите на Договорите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Несъмнено би могло да се предположи, че всяко решение на Съда ще осигури определена степен на еднакво тълкуване и прилагане на правото на Съюза в целия Съюз. Това със сигурност е вярно. Всъщност след посоченото по-горе решение на Съда по дело Línea Directa Aseguradora например може да се очаква, че всички положения, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>в ко[и]то превозно средство, паркирано в частен гараж на сграда и използвано съобразно с функцията му на средство за транспорт, се запалва и предизвиква пожар, причинен от електрическата система на това превозно средство и нанесъл вреди на тази сграда — при положение че посоченото превозно средство не е местено повече от 24 часа преди избухването на пожара<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190620">20 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Línea Directa Aseguradora</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑100/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:517">EU:C:2019:517</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и диспозитива).</P></NOTE>, ще бъдат третирани еднакво в целия Съюз.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Може обаче с основание да се запитаме дали това са видът и степента на еднакво тълкуване, с което Съдът би трябвало да се занимава съгласно член 267 ДФЕС. Това по-скоро напомня на тясното казуистично вземане на решения, с което националният граждански първоинстанционен съд по правило се занимава. Освен това, както показва опитът, такава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>съдебна практика, основана на факти<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>, може само да повдигне още въпроси и нужда от допълнителни разграничения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Jacobs по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Wiener SI</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑338/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:352">EU:C:1997:352</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), още в което мъдро се отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>подробните отговори на твърде конкретни въпроси невинаги благоприятстват такова еднакво прилагане. Тези отговори могат просто да породят още въпроси<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>.</P></NOTE>: ами ако превозното средство е паркирано на обществена улица, а не в частен гараж? Ако автомобилът не е бил преместван през значително по-дълъг период от време, което го прави всъщност неподвижен? Ако пожарът не е причинен от електрическата система на автомобила, а от друг източник?<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191211">11 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bueno Ruiz и Zurich Insurance</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1082">EU:C:2019:1082</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>По-нататък, основната роля на Съда би трябвало да бъде формулиране или уточняване на нормативната, правна <HT TYPE="ITALIC">голяма предпоставка</HT>, произтичаща от правото на Съюза, която следва да се приложи от националните юрисдикции. Представянето на фактите по конкретния случай — <HT TYPE="ITALIC">малката предпоставка</HT>, и <HT TYPE="ITALIC">заключението</HT> относно прилагането на правото на Съюза в този конкретен случай са задачи на националните съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Естествено, по силата на член 267 ДФЕС национална юрисдикция винаги може да отправи преюдициално запитване. По принцип обаче, предвид вече тълкуваните въпроси, въпросът трябва да се отнася именно до потенциално уточняване на <HT TYPE="ITALIC">голямата предпоставка</HT>, основана на правото на Съюза, която следва да се приложи в делото по главното производство (нейното изясняване, стесняване, разширяване, предвиждане на изключение и т.н.). Поредното потвърждение, че една и съща вече формулирана <HT TYPE="ITALIC">голяма предпоставка</HT> се прилага за друга съвкупност от факти, без по никакъв начин да приканва към преразглеждане на съществуващата <HT TYPE="ITALIC">голяма предпоставка</HT>, спада към прилагането на правото на Съюза — задача, възложена на националните юрисдикции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Справедливо е да се признае, че тези идеални граници донякъде се размиват, когато тесни фактически елементи станат част от определената в правото на Съюза <HT TYPE="ITALIC">голяма предпоставка</HT>. В такива случаи запитващата юрисдикция всъщност би могла с пълно основание да иска да се увери, че новите и различни фактически обстоятелства действително са част от правната норма, която Съдът е искал да формулира<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>В това отношение и във връзка с въпрос, който действително се отнася до член 3 от Директива 2009/103, а именно кога се прекратява задължението за сключване на застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> на основание на тази разпоредба, вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ubezpieczeniowy Fundusz Gwarancyjny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑383/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1003">EU:C:2020:1003</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>За да се определи подходящото равнище на абстрактност, е много важно за отправна точка да се приемат два елемента: съдебно самоограничение и приемане на определена допустима степен на многообразие. Несъмнено, императивното изискване за единство и еднакво прилагане на правото на ЕС в целия Съюз винаги е заемало централно място в практиката на Съда. Същевременно и съвсем естествено в това отношение е важно да се разграничават въпросите, които действително имат значение за тази цел, и тези, които нямат значение за нея, особено с оглед на ограничените (по дефиниция) съдебни ресурси на юрисдикциите на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Например може да си представим положение, при което пътник в такси, докато излиза от задната седалка на таксито, след като е приключил пътуването си, отваря задната врата, без предварително да се огледа добре, и одрасква лек автомобил, преминаващ тъкмо в този момент край него. Представлява ли това <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>използване на превозното средство<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> по смисъла на член 3 от Директива 2009/103? Трябва ли обезщетението за причинените имуществени вреди да се<?PAGE NO="15"?> изплати от застраховката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> на таксито, а не от застраховката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> на преминаващия автомобил? Или именно пътникът в таксито трябва да носи лична отговорност, тъй като не се е погрижил да се огледа добре, преди да отвори вратата?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Не виждам как потенциалното многообразие на начини за разрешаване на подобен случай сред всички граждански юрисдикции на Съюза — дори да е възможно някога да възникне идентичен в това отношение случай, като се имат предвид неизчерпаемите фактически варианти и нюанси, които биха могли да обосноват различни резултати — би било нещо, което този Съд да трябва да разглежда. Подобен случай, освен ако косвено не поставя по-широк въпрос за нормативна несъвместимост на националното право или практика с която и да е друга изрична разпоредба от правото на Съюза, по същество се числи към прилагането на правото. Освен това подобна степен на еднаквост, изразяваща се в еднородност на резултатите в отделните случаи, е, смея да кажа, мит. Всъщност такова еднакво прилагане не е постигнато дори в силно централизирани национални правораздавателни системи, които, за разлика от ролята на Съда в преюдициалното производство, упражняват задълбочен контрол върху решенията на по-нисшестоящите инстанции по отношение на правилното прилагане на правото по конкретните дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В обобщение има и винаги ще има известно многообразие в националното <HT TYPE="ITALIC">прилагане</HT> на правото на Съюза, дори и в хармонизираните области. Това не само е допустимо, но е и разумно и естествено. Когато е сезиран с преюдициално запитване относно тълкуването на правото на Съюза по силата на член 267 ДФЕС, от Съда се иска да определи външните граници на това многообразие, като предостави еднакво <HT TYPE="ITALIC">тълкуване</HT> на правото на Съюза, включително на съдържащите се в него неопределени правни понятия. Това тълкуване обаче трябва да остане на подходящо равнище на абстракция. С други думи, задачата на Съда съгласно член 267 ДФЕС е да осигури еднакво тълкуване на правото на Съюза, насочено към равнището на приложимите правни норми, а не към равнището на разрешаване на всяко дело. Това логично предполага, че дори при постигната разумна степен на еднаквост на правните норми могат да съществуват различни конкретни резултати.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По настоящото дело</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>По съображенията, изложени в двете предходни части от настоящото заключение, по същество споделям основния довод, изтъкнат от испанското правителство, и становището на Комисията: член 3 от Директива 2009/103 <HT TYPE="ITALIC">допуска</HT> всяко от (противоположните национални) тълкувания на член 5, параграф 2 от Закона за застраховането на превозните средства, <HT TYPE="ITALIC">просто защото</HT> решението дали при обстоятелствата по конкретен случай вредите, причинени на полуремарке, използвано като част от съчленено превозно средство, да бъдат покрити от застраховката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> на камиона влекач, или потенциално от застраховката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> на полуремаркето, <HT TYPE="ITALIC">не е уредено</HT> от посочените разпоредби на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Същевременно ми се струва уместно в заключение да се добавят три специфични за случая аспекта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Първо, обстоятелството, че член 5, параграф 2 от Закона за застраховането на превозните средства е разпоредбата на националното право, на която запитващата юрисдикция се позовава изрично в своя въпрос и която действително урежда <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>материалния обхват и изключенията<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> от задължителната застраховка (по принцип), няма особено значение, ако го поставим в контекста на делото по главното производство. Както отбелязва испанското правителство, националното право действително съдържа специална разпоредба относно разпределението на отговорността по отношение на отделните елементи на съчленено превозно средство в случай на сблъсък, а<?PAGE NO="16"?> именно член 19 от Правилника за задължителната застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> при използването на моторни превозни средства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Посочен по-горе в точка 12 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Тази разпоредба обаче урежда само разпределението на отговорността в случай на вреди, причинени <HT TYPE="ITALIC">на трети лица</HT>. Така на национално равнище са възникнали съмнения и тълкувателни различия в конкретни случаи по отношение на друга хипотеза, която не е предвидена в това национално (производно) законодателство: ами ако вредите са причинени не на трето лице, а на елемент от съчлененото превозно средство от друг негов елемент?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Това обаче само подчертава факта, че изразените от запитващата юрисдикция тълкувателни съмнения, видимо засилени от различните резултати, постигани от националните регионални юрисдикции, се отнасят до тълкуването и прилагането на националните норми. Не виждам как която и да било част от член 1 или от член 3 от Директива 2009/103 би могла да подпомогне запитващата юрисдикция да разреши този въпрос от националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Второ, не става ясно как този извод може да бъде променен от позоваването на член 3, последна алинея от Директива 2009/103 в поставения от запитващата юрисдикция въпрос. Тази разпоредба гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>Застраховката, посочена в първа алинея, покрива задължително както имуществени вреди, така и телесни увреждания<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>. Подобно на Комисията, и аз не виждам (а запитващата юрисдикция не обяснява) как покритието на имуществените вреди би могло да бъде застрашено или ограничено по какъвто и да било начин от всяко едно от възможните тълкувания на разглежданите национални разпоредби. Доколкото разбирам, възможността за възстановяване на имуществени вреди в случаи като настоящия очевидно съществува. Предвиденото в член 3 от Директива 2009/103 задължение за сключване на застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> изглежда изпълнено. Не се внушава и че това покритие като цяло би могло да не е съобразено с някоя от другите разпоредби на тази директива. Става въпрос по-скоро за това кой в крайна сметка ще бъде задължен да плати сметката, било застрахователят на камиона влекач, или този на полуремаркето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Трето, същото е вярно, ако вниманието се измести от член 3 към член 1 от посочената директива и към съдържащите се в него определения за това какво е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0104" ID="QS0104"/>превозно средство<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> и кой би могъл да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0105" ID="QS0105"/>увредено лице<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>, както предполага въпросът на запитващата юрисдикция. Всъщност в своето становище Комисията повежда подобно обсъждане, като се пита дали полуремарке или може би по-скоро собственикът на такова полуремарке би могъл да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0106" ID="QS0106"/>увредено лице<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2009/103. Въз основа на тези разсъждения Комисията изразява предположението, че повреденото полуремарке вероятно не е от вида пострадали лица, чиято защита Директивата постоянно се стреми да засили<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>В това отношение Комисията отбелязва съображения 21 и 22 от Директива 2009/103, в които се посочва, че по-вероятните пострадали при пътнотранспортни произшествия (които тази директива е предназначена да защити) всъщност са физически лица, независимо дали става въпрос за пътници, пешеходци, велосипедисти или всякакви други лица на пътя, а не превозни средства като такива.</P></NOTE>, като отново се пита как каквото е да е подобно изключение, което дори не е изрично предвидено в националното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Отново, за да се стигне до извода, че член 5, параграф 2 от Закона за застраховането на превозните средства <HT TYPE="ITALIC">изключва</HT> в случай като разглеждания в главното производство вредите, причинени на полуремаркето, да бъдат покрити от застрахователната полица на камиона влекач, на първо място трябва да се изтълкува тази национална разпоредба. Вж. по-горе точка 9 и тачки 16 и 17 от настоящото заключение, в които са очертани противоположните тълкувания на тази национална разпоредба.</P></NOTE>, би могло да застраши обхвата на покритието на имуществените вреди, изискван съгласно член 3, последна алинея от Директива 2009/103.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Много съм задължен на Комисията за това разсъждение. То помага да се подчертае в реално изражение вече посоченият по-горе общ извод<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. по-горе точки 39—48 от настоящото заключение.</P></NOTE>: подобни въпроси и съображения попадат извън същинския обхват на Директива 2009/103. Това се доказва от логическото несъответствие (граничещо с причудливост), което се разкрива при опита дадено положение извън определена законодателна рамка да бъде натикано в нея. Съществуващата концепция и логика просто не предвиждат подобно положение и следователно изобщо не намират място в него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>За друг неотдавнашен пример за същото явление вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>J &amp; S Service</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑620/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1011">EU:C:2020:1011</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>В обобщение, при условие че е постигната основната цел на Директива 2009/103, а именно: в съответствие със задължението по член 3 от тази директива държава членка е предвидила задължение за сключване на застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0107" ID="QS0107"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> при използването на превозни средства, защитавайки по този начин потенциалните пострадали от пътнотранспортни произшествия и следователно насърчавайки свободното движение в рамките на Европейския съюз, специфичните условия на това задължение и a fortiori, реализирането на тази отговорност в конкретни случаи на пътнотранспортни произшествия остават в сферата на прилагането на правото на ЕС или a fortiori, на националното право, което е задача на националните юрисдикции.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, поставен от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Нито член 3, последна алинея от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> относно застраховката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0108" ID="QS0108"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, нито член 1, параграфи 1 и 2 от тази директива предвиждат правила, уреждащи въпроса дали националното право следва да разглежда имуществените вреди, причинени на полуремарке, докато е било използвано като част от съчленено превозно средство с камион влекач, като злополука, която трябва да бъде покрита от задължителната застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0109" ID="QS0109"/>Гражданска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/>, сключена за този камион влекач. Заедно с всички останали въпроси, които не са изрично уредени от Директива 2009/103, този въпрос се урежда от националното право и е от компетентността на националните юрисдикции.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>