<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑496/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0496</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:152">EU:C:2017:152</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ztscjeРЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170302">2.3.2017</DATE> г. — ДЕЛО C‑496/15</P><P>ESCHENBRENNER</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съд</HT>А (втори състав)</P><P><DATE ISO="20170302">2 март 2017 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Свободно движение на работници</KEYWORD><KEYWORD>Член 45 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 492/2011</KEYWORD><KEYWORD>Член 7</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране</KEYWORD><KEYWORD>Пограничен работник, подлежащ на облагане с данък върху дохода в държавата членка по местопребиваване</KEYWORD><KEYWORD>Обезщетение, изплащано от държавата членка по месторабота в случай на неплатежоспособност на работодателя</KEYWORD><KEYWORD>Правила за изчисляване на обезщетението при неплатежоспособност</KEYWORD><KEYWORD>Фиктивно отчитане на данъка върху дохода в държавата членка по месторабота</KEYWORD><KEYWORD>Обезщетение при неплатежоспособност, което е по-ниско по-размер от досегашното нетно възнаграждение</KEYWORD><KEYWORD>Двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑496/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landessozialgericht Rheinland-Pfalz, Mainz (Областен социален съд на Райнланд-Пфалц, Майнц, Германия) с акт от <DATE ISO="20150723">23 юли 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20150922">22 септември 2015 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Alphonse Eschenbrenner</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Bundesagentur für Arbeit</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (втори състав),</P><P>състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal, A. Rosas (докладчик), C. Toader и E. Jarašiūnas, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Wathelet,</P><P>секретар: L. Hewlett, главен администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160707">7 юли 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за Bundesagentur für Arbeit, от B. Klug, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за германското правителство, от T. Henze и A. Lippstreu, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Европейската комисия, от Kellerbauer, M. Wasmeier и D. Martin, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20160907">7 септември 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС и на член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110405">5 април 2011 година</DATE> относно свободното движение на работници в Съюза (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="141" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">OВ L 141, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Alphonse Eschenbrenner, френски гражданин, пребиваващ във Франция и работещ в Германия, и Bundesagentur für Arbeit (Федерална агенция по заетостта, Германия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Агенцията<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) по повод на фиктивното отчитане на германския данък върху дохода за целите на определянето на размера на отпуснатото на въпросния работник обезщетение при неплатежоспособност.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Международното право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 13 от подписаната в Париж на <DATE ISO="19590721">21 юли 1959 г.</DATE> Спогодба между Френската република и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и за установяване на правила за административна и правна взаимопомощ в областта на данъчното облагане на доходите и имуществото, както и в областта на корпоративните и поземлените данъци, изменена (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>френско-германската данъчна спогодба<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>(1)</NO.P><TXT>Ако не е предвидено друго в следващите параграфи, доходите от трудово правоотношение се облагат само в договарящата държава, където самото лице упражнява дейността, източник на тези доходи. За доходи от трудово правоотношение се считат заплатите, надниците, допълнителните или други възнаграждения, както и всички подобни плащания или придобивки, предоставяни от лица, различни от посочените в член 14.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>(5)</NO.P><TXT><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>Независимо от разпоредбата на [параграф (1)], доходите от трудово правоотношение на лица, които работят в пограничната зона на една договаряща държава, а постоянното им жилище се намира в пограничната зона на другата договаряща държава, където те се завръщат всеки ден, се облагат само в тази друга държава;</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 14 от тази спогодба предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Заплатите, надниците и други подобни възнаграждения, както и пенсиите за старост, които една от договарящите държави, нейна провинция или публичноправно юридическо лице на тази държава или провинция изплаща на местни физически лица на другата държава за изпълняваната понастоящем или в миналото служба в администрацията или въоръжените сили, подлежат на облагане само в първата държава. […]</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Разпоредбите на параграф 1, изречение 1 се прилагат и по отношение на:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Сумите, изплащани съгласно законоустановени социалноосигурителни схеми;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Регламент № 492/2011</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Глава I от Регламент № 492/2011 е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Заетост, равно третиране и семейства на работниците<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>. Член 7, който се намира в озаглавения <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Заетост и равно третиране<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> раздел 2 от тази глава, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани[,] по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално[…] по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани.</ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Директива 2008/94/ЕО</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1, намиращ се в озаглавената <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Обхват и определения<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> глава I от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081022">22 октомври 2008 година</DATE> относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="283" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2008">ОВ L 283, 2008 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Настоящата директива се прилага спрямо вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения и съществуващи по отношение на работодатели, които са в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 2, параграф 2, първа алинея от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA>„астоящата директива не накърнява националното законодателство по отношение на понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>работник и служител<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>работодател<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>придобито право<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>евентуално право<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 3 от тази директива, намиращ се в глава II от нея, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Разпоредби относно гарантиращите институции<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че гарантиращият орган гарантира, при спазване на член 4, изплащането на дължимите [на работник или служител] вземания, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, включително […], когато се предвижда от националното законодателство, [на] обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.</ALINEA><?PAGE NO="4"?><ALINEA>Вземанията, които се погасяват от гарантиращия орган, представляват плащания по дължими вземания, отнасящи се към период преди и/или когато е приложимо, след определена от държавите членки дата<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Намиращият се в същата глава член 4 от Директива 2008/94 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки имат възможността да ограничат отговорността на гарантиращия орган, посочена в член 3.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>В случай, че държавите членки упражнят предоставената им съгласно параграф 1 възможност, те определят продължителността на периода, за който гарантиращият орган изплаща дължимите вземания. Въпреки това този период не може да бъде по-кратък от периода, покриващ възнаграждението за последните три месеца на трудовото правоотношение преди и/или след датата, посочена в член 3, втора алинея.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да въвеждат тавани за плащанията, извършвани от гарантиращия орган. Тези тавани не трябва да падат под нивото, което е социално съвместимо със социалната цел на настоящата директива.</ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 2, буква b) от Einkommensteuergesetz (Закон за данъка върху дохода) обезщетенията при неплатежоспособност не се облагат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 165 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Права<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>), който се намира в озаглавената <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Насърчаване на заетостта<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> книга III от Sozialgesetzbuch (Социален кодекс, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>SGB III<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>), гласи в параграф 1, първо изречение следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Работниците и служителите имат право на обезщетение при неплатежоспособност, когато са наети на работа на територията на страната и след изпадане на работодателя им в неплатежоспособност имат неплатени вземания за трудови възнаграждения за предходните три месеца на трудовото си правоотношение<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Съгласно член 167 от SGB III, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Размер<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="167.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Обезщетението при неплатежоспособност се изплаща в размер на нетното възнаграждение, което е равно на брутното възнаграждение в границите за изчисляване на вноските по член 341, параграф 4 от SGB III, намалено със законоустановените удръжки.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="167.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Ако работникът или служителят</P><P>[…]</P><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>нито подлежи на облагане на територията на страната с данък върху дохода, нито дължи данък върху обезщетението при неплатежоспособност съгласно приложимите за него разпоредби,</TXT><?PAGE NO="5"?><P>от възнаграждението му следва да се приспаднат данъците, които щяха да бъдат удържани от това възнаграждение, ако работникът или служителят подлежеше на облагане на територията на страната с данък върху дохода<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></NP></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Изречение първо на озаглавения <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Суброгация<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> член 169 от SGB III гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>[Агенцията] се суброгира в правата на поискалите обезщетение при неплатежоспособност лица, що се отнася до вземанията им за трудови възнаграждения, на които се основава правото им на обезщетение при неплатежоспособност<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Г‑н Eschenbrenner, френски гражданин, живее в град Ралинг (Франция), близо до германската граница. От 1996 г. жалбоподателят работи като шофьор в предприятието Philipp’s Reisen в Пирмасенс (Германия). Съгласно удостоверение, издадено от началника на компетентната френска данъчна служба (chef des Centre des Impôts), поради тази си заетост г‑н Eschenbrenner има качеството на пограничен работник по смисъла на член 13, параграф 5, буква а) от френско-германската данъчна спогодба и затова получаваната от него в Германия заплата се облага съгласно разпоредбите на тази спогодба във Франция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120629">29 юни 2012 г.</DATE> срещу предприятието Philipp’s Reisen е образувано производство по несъстоятелност. Това предприятие изплаща напълно заплатите и надниците до март 2012 г., но към датата на откриване на производството по несъстоятелност г‑н Eschenbrenner има вземане спрямо работодателя си в размер на <FT TYPE="DECIMAL">5571.88</FT> EUR, представляващо дължимото за месеците април—юни 2012 г. възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Заради неплатените заплати г‑н Eschenbrenner прави искане на <DATE ISO="20120713">13 юли 2012 г.</DATE> за изплащане на обезщетение при неплатежоспособност. Агенцията изчислява размера на това обезщетение, като от брутното възнаграждение на г‑н Eschenbrenner приспада сумата от <FT TYPE="DECIMAL">3550.24</FT> EUR, предоставена от временния синдик като авансово плащане за периода между 1 април и <DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, социалноосигурителните вноски и получения през м. април аванс за направени разходи. Освен това на основание член 167, параграф 2 от SGB III този орган приспада от посоченото възнаграждение германския подоходен данък, равняващ се за процесните три месеца съответно на 185 EUR, на 175 EUR и на 173 EUR. Затова с решение от <DATE ISO="20120718">18 юли 2012 г.</DATE> на г‑н Eschenbrenner е отпуснато обезщетение в общ размер от 356.77 EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В жалбата, която подава по административен ред, г‑н Eschenbrenner поддържа по същество, че отчитането — при изчисляването на обезщетението за неплатежоспособност — на данъка с приложимата в Германия данъчна ставка е дискриминационно и следователно противоречащо на правото на Съюза, тъй като той не е данъчнозадължено лице в Германия. С решение от <DATE ISO="20120918">18 септември 2012 г.</DATE> Агенцията отхвърля тази жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Г‑н Eschenbrenner обжалва решението на Агенцията, като твърди, че методът за изчисляване на размера на обезщетението при неплатежоспособност е несъвместим с правото на Съюза, тъй като не позволява на пограничните работници като г‑н Eschenbrenner да получат обезщетение при неплатежоспособност, равно на досегашното им нетно възнаграждение. За разлика от работещите и пребиваващите в Германия лица пограничните работници получавали това обезщетение в по-нисък размер от досегашното им нетно възнаграждение, в частност поради различните данъчни ставки в Германия и във Франция. След като жалбата му е отхвърлена от Sozialgericht Speyer (Социален съд, Шпайер, Германия), г‑н Eschenbrenner сезира Landessozialgericht Rheinland-Pfalz, Mainz (Областен социален съд на Райнланд-Пфалц, Майнц, Германия).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Този съд смята, че може да се произнесе в полза г‑н Eschenbrenner само ако изискването за равно третиране с германските работници, така както е предвидено в правото на Съюза, изключва възможността при изчисляването на обезщетението в случай на неплатежоспособност фиктивно да се отчете германският данък върху дохода, в съответствие с член 167, параграф 2 от SGB III. Като приема, че обезщетението при неплатежоспособност е социално плащане по смисъла на член 7 от Регламент № 492/2011, запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно последната разпоредба пограничните работници не могат на основание на гражданството им да бъдат третирани различно от местните работници и имат право на същите социални и данъчни предимства като тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Тя посочва, че в това отношение Съдът вече е постановил, че съставлява непряка дискриминация фиктивното приспадане на германския данък върху дохода при изчисляването, от една страна, на размера на допълнителната временна помощ за бившите служители — граждански лица, от съюзническите сили в Германия (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040916">16 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merida</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑400/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:537">EU:C:2004:537</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от друга страна, на размера на увеличенията на възнаграждението, изплащани на работниците, които работят на непълно работно време в периода преди пенсиониране (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Erny</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑172/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:399">EU:C:2012:399</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Без съмнение, за разлика от случаите по последните две цитирани дела, в този по главното производство член 167, параграф 2 от SGB III на практика не водел до двойно данъчно облагане, тъй като обезщетението при неплатежоспособност се облага по силата на член 14, параграф 2, точка 1 от френско-германската данъчна спогодба в държавата, която изплаща това обезщетение, същото не подлежи на облагане в Германия съгласно член 3, параграф 2, буква b) от Закона за данъка върху дохода и поради това за целите на изчисляването на обезщетението при неплатежоспособност е отчетен, фиктивно, единствено данъкът, който е щял да бъде дължим в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче счита, че обезщетението при неплатежоспособност по принцип трябва да бъде в размер, равен на досегашното нетно възнаграждение на работника. Макар че в резултат от прилагането на метода за изчисляване, предвиден в член 167, параграф 2 от SGB III, пограничните работници биват поставени в еднакво положение с това на пребиваващите и работещите в Германия лица, що се отнася до размера на получаваното обезщетение при неплатежоспособност, този метод не позволявал на пограничните работници да получат обезщетение, равно на досегашното им нетно възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция освен това се пита дали подобен резултат е съвместим с Директива 2008/94. Позовавайки се по-конкретно на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040304">4 март 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Barsotti и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑19/01, C‑50/01 и C‑84/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:119">EU:C:2004:119</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111117">17 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Ardennen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑435/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:751">EU:C:2011:751</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), тази юрисдикция смята, че макар да позволява на държавите членки да определят тавани за плащанията от страна на гаранционната институция, посочената директива същевременно предвижда пълна компенсация за неплатените трудови възнаграждения, чийто размер не надхвърля тези тавани. В конкретния случай обаче прилагането на въпросните законови разпоредби не води според запитващата юрисдикция до пълна компенсация за неплатените трудови възнаграждения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Тази юрисдикция уточнява и че противно на това, което е изложил в решението си първоинстанционният съд, не се установява безспорно, че г‑н Eschenbrenner разполага съгласно германското право с възможността да предяви срещу работодателя си вземане за разликата между размера на обезщетението при неплатежоспособност, изчислено в съответствие с член 167, параграф 2 от SGB III, и този на досегашната му брутна заплата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>При това положение Landessozialgericht Rheinland-Pfalz, Mainz (Областен социален съд на Райнланд-Пфалц, Майнц, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>1)</NO.P><TXT>Когато работник, работил по-рано в Германия, който пребивава в друга държава членка, не е данъчнозадължено лице в Германия за доходите си и обезщетението му при неплатежоспособност на работодателя съгласно приложимите за него разпоредби не е облагаемо с данък, съвместимо ли е с разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз (по-специално с член 45 ДФЕС и с член 7 от Регламент № 492/2011) в случай на неплатежоспособност на неговия работодател трудовото му възнаграждение — въз основа на което се определя полагащото му се обезщетение при неплатежоспособност на работодателя — да бъде фиктивно обложено с данъците, които, ако работникът беше данъчнозадължен в Германия за доходите си, щяха да бъдат удържани от това възнаграждение, при положение че той вече не може да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното си трудово възнаграждение?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия въпрос, спазени ли са разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, при положение че в посочената хипотеза работникът запазва правото да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното трудово възнаграждение?<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали при обстоятелства като тези по главното производство член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат размерът на обезщетението при неплатежоспособност, отпускано от държава членка на пограничен работник, който в тази държава не дължи данък върху дохода, включително за това обезщетение, да се определи, като от възнаграждението, основа за изчисляването на въпросното обезщетение, се приспадне приложимият в посочената държава данък върху дохода, вследствие на което този пограничен работник не получава, за разлика от лицата, пребиваващи и работещи в същата тази държава, обезщетение, равно на досегашното му нетно възнаграждение. Освен това тази юрисдикция се пита какво значение за този анализ има обстоятелството, че въпросният пограничен работник не може да предяви спрямо работодателя си вземане за частта от досегашната си брутна заплата, която не е получил поради това приспадане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Като начало следва да се обясни данъчният режим на обезщетението при неплатежоспособност, получавано от погранични работници като г‑н Eschenbrenner.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция е безспорно, че съгласно член 14, параграф 2, точка 1 от френско-германската данъчна спогодба правото да облага извършваните от компетентните органи на Федерална република Германия социални плащания, като обезщетението при неплатежоспособност, принадлежи на тази държава. Освен това от акта за преюдициално запитване е видно, че всъщност в случая г‑н Eschenbrenner не е обложен във Франция за това обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>От друга страна, германското данъчно законодателство освобождава — по силата на член 3, параграф 2, буква b) от Закона за данъка върху дохода —същото това обезщетение от облагане с данък върху дохода.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В този смисъл в случая по главното производство обезщетението при неплатежоспособност, формално погледнато, не подлежи нито на двойно данъчно облагане, нито на облагане с германския данък върху дохода. Налице е обаче фиктивно отчитане на данъка, който е щял да бъде удържан от заплатата на г‑н Eschenbrenner, ако в периода преди изпадането на работодателя в неплатежоспособност г‑н Eschenbrenner дължеше в Германия данък върху дохода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В това отношение обстоятелствата по спора в главното производство се различават от тези по делата, по които са постановени посочените от запитващата юрисдикция решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040916">16 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merida</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:537">EU:C:2004:537</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Erny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:399">EU:C:2012:399</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и в които става въпрос за обезщетения, действително обложени с данък върху дохода в две държави членки. Всъщност за разлика от случая в главното производство правомощието да обложи обезщетенията, предмет на делата, по които са постановени цитираните решения, принадлежи съгласно френско-германската данъчна спогодба само на едната държава членка, а въпросните обезщетения са били фиктивно обложени в другата държава членка (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040916">16 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merida</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑400/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:537">EU:C:2004:537</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Erny</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑172/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:399">EU:C:2012:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Във връзка с принципа на равно третиране член 45, параграф 2 ДФЕС предвижда, че свободното движение на работници налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетостта, възнаграждението и другите условия на труд. Тази разпоредба е конкретизирана в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, в който се уточнява, че работник, който е гражданин на държава членка, се ползва на територията на друга държава членка от същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Веднага следва да се отбележи, че заложеният в член 167, параграф 2 от SGB III метод за изчисляване не предвижда различно третиране според гражданството на съответните работници, като разлика между отделните категории работници се прави в частност според това дали работникът е, или не е данъчнозадължено лице в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Г‑н Eschenbrenner обаче твърди пред запитващата юрисдикция по същество, че член 167, параграф 2 от SGB III, макар да не създава пряка дискриминация, основана на гражданството, все пак има неблагоприятен за него ефект, ако положението му се сравни с това на работещите и пребиваващите в Германия лица, които получават същото обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че принципът на равно третиране, закрепен както в член 45 ДФЕС, така и в член 7 от Регламент № 492/2011, забранява не само преките дискриминационни практики, основани на гражданството, но и всички непреки форми на дискриминация, които чрез прилагане на други критерии за разграничаване фактически водят до същия резултат (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161214">14 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bragança Linares Verruga и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑238/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:949">EU:C:2016:949</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Освен ако не е обективно оправдана и пропорционална на преследваната цел, разпоредба от националното право, дори да се прилага без оглед на гражданството, трябва да се счита за непряко дискриминационна, когато поради самото си естество може да засегне в по-голяма степен работниците мигранти, отколкото работниците местни граждани, и следователно може да постави по-специално първата категория в по-неблагоприятно положение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131205">5 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zentralbetriebsrat der gemeinnützigen Salzburger Landeskliniken</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑514/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:799">EU:C:2013:799</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Следователно, за да се прецени дали методът за изчисляване на обезщетението при неплатежоспособност, предвиден в член 167, параграф 2 от SGB III, води до различно третиране в нарушение на член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011, трябва да се установи дали, при равни други условия, пограничните работници като г‑н Eschenbrenner са поставени в по-неблагоприятно положение от работещите и пребиваващите в Германия лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция работещите и пребиваващите в Германия лица получават по силата на член 167, параграф 1 от SGB III обезщетение при неплатежоспособност в размер, който по правило съответства на досегашното им нетно възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Що се отнася обаче до пограничните работници като г‑н Eschenbrenner, които не се облагат с данък върху дохода в Германия, приложимият метод за изчисляване на размера на обезщетението при неплатежоспособност е предвиден в член 167, параграф 2 от SGB III, съгласно който за тази цел следва от досегашното възнаграждение на съответния работник да се приспаднат данъците, които щяха да бъдат удържани от това възнаграждение, ако работникът подлежеше на облагане в Германия с данък върху дохода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Съгласно френско-германската данъчна спогодба обаче за получаваното възнаграждение по време на активната му заетост г‑н Eschenbrenner дължи данък върху дохода във Франция, като към момента на настъпване на фактите по главното производство приложимата в тази държава членка данъчна ставка е била по-ниска от тази в Германия. Следователно в случая с този пограничен работник посоченият в предходната точка метод за изчисляване неизбежно води до обезщетение при неплатежоспособност, което не съответства на досегашното нетно възнаграждение на същия работник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Що се отнася до съвместимостта на един такъв резултат с член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011, следва да се припомни, че както бе констатирано в точка 28 от настоящото решение, правомощието в случая да обложи обезщетението при неплатежоспособност, принадлежи съгласно френско-германската данъчна спогодба на Федерална република Германия. Обстоятелството, че тази държава освобождава от данък въпросното обезщетение, като същевременно предвижда за целите на изчисляването на неговия размер удръжка, равняваща се на данъка върху дохода при действащата в същата тази държава данъчна ставка, с нищо не променя извода, че разглежданата в главното производство национална правна уредба по същество е приета в рамките на данъчната компетентност на тази държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Всъщност, както посочва германското правителство по време на съдебното заседание, това данъчно освобождаване и фиктивната удръжка са предвидени именно за да се избегне, предвид броя на заявленията за получаване на въпросното обезщетение в случай на неплатежоспособност на предприятие, двуетапно данъчно производство, предполагащо, първо, отчитане на брутния размер на възнагражденията за целите на изчисляването на това обезщетение и след това, облагане на обезщетението при неплатежоспособност с данък върху дохода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Освен това макар методът за изчисляване на размера на обезщетението при неплатежоспособност, получавано от погранични работници като г‑н Eschenbrenner, да е определен в член 167, параграф 2 от SGB III, тоест в социалноправна разпоредба, въпросната разпоредба препраща към данъка върху дохода и предвижда отчитането му при изчисляването на размера на посоченото обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Следователно последиците на това национално законодателство за свободното движение на работници трябва да се преценяват с оглед на практиката на Съда относно данъчните мерки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Държавите членки действително трябва да упражняват компетентността си в областта на прякото данъчно облагане при спазване на правото на Съюза, и по-специално на основните свободи, гарантирани от Договора за функционирането на ЕС (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160223">23 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑179/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:108">EU:C:2016:108</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0171">171</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), но от практиката на Съда все пак следва, че съгласно правото на Съюза са допустими неблагоприятни последици за свободното движение на работници, дължащи се на различните данъчни ставки в държавите членки (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980512">12 май 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gilly</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑336/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:221">EU:C:1998:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В този смисъл, предвид различията в законодателствата на държавите членки в тази област, решението на работника да се позове на правото си на свободно движение съгласно в частност член 45 ДФЕС, може според случая да се окаже повече или по-малко изгодно или неизгодно за него във финансово отношение (по аналогия вж., що се отнася съответно до принципа за недопускане на дискриминация, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040715">15 юли 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindfors</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑365/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:449">EU:C:2004:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050712">12 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schempp</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑403/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:446">EU:C:2005:446</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, до свободата на установяване, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071206">6 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Columbus Container Services</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑298/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:754">EU:C:2007:754</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080228">28 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Shell</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑293/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:129">EU:C:2008:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и до свободното движение на капитали, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131107">7 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>K</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑322/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:716">EU:C:2013:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>В случая, макар полученото от г‑н Eschenbrenner обезщетение при неплатежоспособност да е по-ниско по размер от нетното му възнаграждение преди изпадането на работодателя му в неплатежоспособност, тази неблагоприятна последица се дължи единствено на обстоятелството, че данъчната ставка, приложима в държава членка, която отпуска обезщетението при неплатежоспособност и е оправомощена да обложи това обезщетение, е била към датата, на която е определен размерът му, по-висока от прилаганата от държавата членка, в която този работник е пребивавал по време на активната си заетост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Освен това отражението на различните данъчни правила, като например разглежданите в главното производство, върху размера на обезщетението при неплатежоспособност, получавано от погранични работници като г‑н Eschenbrenner, не е винаги едно и също, доколкото зависи от особеностите на конкретния случай. Всъщност този размер може да бъде по-висок или по-нисък от досегашното нетно възнаграждение на въпросния работник в зависимост от действащата в съответните държави членки данъчна ставка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Следователно, доколкото неблагоприятната последица в случая по главното производство се дължи единствено на различните данъчни ставки в съответните държави членки, член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 допускат законодателство като разглежданото в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Този извод не се опровергава от съображенията, изложени от запитващата юрисдикция във връзка с Директива 2008/94.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2008/94 тя се прилага за произтичащите от трудови договори или от трудови правоотношения вземания на работници или служители спрямо работодатели, които са в състояние на неплатежоспособност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда социалната цел на тази директива се състои в това да гарантира на всички работници и служители минимална закрила на равнище Европейски съюз в случай на неплатежоспособност на работодателя чрез изплащането на дължимите вземания, които произтичат от трудови договори или от трудови правоотношения и се отнасят до възнаграждението за определен период (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111117">17 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Ardennen</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑435/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:751">EU:C:2011:751</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, както и в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161124">24 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Webb-Sämann</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑454/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:891">EU:C:2016:891</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Следователно държавите членки са длъжни да осигурят, до определения от тях таван за гарантиране на неплатените вземания, плащането на съответните неплатени вземания (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040304">4 март 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Barsotti и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑19/01, C‑50/01 и C‑84/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:119">EU:C:2004:119</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Същевременно, макар гарантиращите институции да трябва да погасят въпросните неплатени вземания за трудови възнаграждения, в частност съгласно член 3 от Директива 2008/94, именно националното право следва да уточни, в съответствие с член 2, параграф 2 от посочената директива, термина <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> и да определи неговото съдържание (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Visciano</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑69/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:468">EU:C:2009:468</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Поради това държавите членки следва да уточнят в националното си право данъчния режим на неизплатените трудови възнаграждения в хипотезите, в които същите се погасяват от гарантиращи институции в изпълнение на Директива 2008/94. Така уточненият режим обаче не бива да застрашава постигането на припомнената в точка 52 от настоящото решение социална цел на посочената директива, и по-общо прилагането на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>От горното следва, че Директива 2008/94 не изисква държавите членки да гарантират при неплатежоспособност на работодателя компенсация за работника в размер на досегашното му брутно възнаграждение, включително съответстващата на данъка част от това възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>При тези обстоятелства следва да се приеме, че Директива 2008/94 не изисква и работникът да притежава спрямо своя работодател вземане за съответстващата на данъка част от досегашната брутна заплата, която не се покрива от отпуснатото обезщетение при неплатежоспособност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Освен това въпросното обстоятелство няма значение за отговора на поставения от запитващата юрисдикция въпрос за съвместимостта на съответното национално законодателство с член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011. Всъщност последните разпоредби не изискват пограничните работници като г‑н Eschenbrenner да получават обезщетение при неплатежоспособност, равняващо се на досегашната им брутна заплата, както следва от констатацията в точка 49 от настоящото решение, и поради това не обуславят правото на този работник да предяви при обстоятелства като тези по главното производство вземане спрямо работодателя си за частта от досегашната брутна заплата, която не се покрива от отпуснатото обезщетение при неплатежоспособност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат при обстоятелства като тези по главното производство размерът на обезщетението при неплатежоспособност, отпускано от държава членка на пограничен работник, който в тази държава не дължи данък върху дохода, включително за това обезщетение, да се определи, като от възнаграждението, основа за изчисляването на въпросното обезщетение, се приспадне приложимият в посочената държава данък върху дохода, вследствие на което този пограничен работник не получава, за разлика от лицата, пребиваващи и работещи в същата тази държава, обезщетение, равно на досегашното му нетно възнаграждение. В това отношение е без значение обстоятелството, че този работник няма спрямо работодателя си вземане за частта от досегашната си брутна заплата, която не е получил поради това приспадане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110405">5 април 2011 година</DATE> относно свободното движение на работници в Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат при обстоятелства като тези по главното производство размерът на обезщетението при неплатежоспособност, отпускано от държава членка на пограничен работник, който в тази държава не дължи данък върху дохода, включително за това обезщетение, да се определи, като от възнаграждението, основа за изчисляването на въпросното обезщетение, се приспадне приложимият в посочената държава данък върху дохода, вследствие на което този пограничен работник не получава, за разлика от лицата, пребиваващи и работещи в същата тази държава, обезщетение, равно на досегашното му нетно възнаграждение. В това отношение е без значение обстоятелството, че този работник няма спрямо работодателя си вземане за частта от досегашната си брутна заплата, която не е получил поради това приспадане.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>