Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Т. ĆAPETA

представено на 16 юли 2026 година(1)

Дело C‑273/24 [Naski](i)

X.Y.

встъпили страни:

Prokurator Generalny,

Rzecznik Praw Obywatelskich

(Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша)

Преюдициално запитване — Член 267 ДФЕС — Компетентност — Допустимост — Правова държава — Независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Преюдициално запитване, отправено от състав от гражданската колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) — Промяна на съдебния състав след отговора на Съда по преюдициалния въпрос






I.      Въведение

1.        Годините на отстъпление от върховенството на правото в Полша са оставили рана, която е трудно да зарасне въпреки готовността на тази държава членка да поправи положението.

2.        Настоящото дело е тревожен пример за трудностите в това отношение.

3.        Със запитването се иска от Съда да се произнесе — и то не за първи път — по въпроси, свързани с тълкуването на изискванията на Съюза за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, както е заложено в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по‑нататък „Хартата“). В същото време от Съда се изисква да определи мерките за защита при нарушение на тези изисквания в ситуация, при която нарушението е системно и е засегнало значителна част от съдебната система в Полша, но все още не е било успешно разгледано и отстранено чрез демократични процеси в самата тази държава членка.

4.        Трудностите се засилват от специфичните обстоятелства по настоящото дело, при което, както ще обясня по-подробно по-долу, първоначалната жалба, подадена от тогавашен съдия и настоящ министър на правосъдието на Полша, е срещу решението същият да бъде преместен от едно отделение в друго в окръжен съд на тази държава членка.

5.        Макар че със сигурност задачата на Съда в рамките на преюдициалното производство е да тълкува изискванията, произтичащи от принципа на правовата държава, както са конкретизирани в член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от Хартата, с цел да предостави насоки на запитващата юрисдикция за определяне дали определени правила или практики в националната съдебна система противоречат на тези изисквания, според мен не е в компетентността на Съда да решава как да се подходи към такива евентуални нарушения. Напротив, привеждането на съдебната система в съответствие с тези изисквания е отговорност на всяка държава членка.

6.        Съдът по същество постановява това в неотдавнашното си решение от 24 март 2026 г., Rzecznik Praw Obywatelskich (Отстраняване на съдия от общ съд)(2). Позовавайки се на водещото в това отношение решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Wałęsa с/у Полша(3), Съдът приема, че системните проблеми, които продължават да съществуват в полската съдебна система, налагат предприемането на подходящи законодателни и други мерки от страна на полската държава(4). Разбирам тази констатация и като отправяща посланието, че Съдът не следва да дава решения на продължаващите системни нередности.

7.        Като се имат предвид тези предварителни бележки, най-напред ще обясня възможно най-кратко и възможно най-просто сложните обстоятелства по настоящото дело. След това ще се спра на причините, поради които настоящото преюдициално запитване надхвърля компетентността на Съда в рамките на преюдициалното производство. Накрая, ако Съдът все пак реши, че трябва да се произнесе по настоящото дело, ще анализирам преюдициалния въпрос.

II.    Контекст

А.      По-широк контекст

8.        По-широкият контекст, белязан от влошаването на независимостта на съдебната власт в Полша след законодателните промени, въведени от предишното правителство, е известен на съдиите в Съда на Европейския съюз. От този Съда е поискано да се произнесе относно съвместимостта с правото на Съюза на различни елементи от тези изменения в редица образувани от Комисията производства за установяване на неизпълнение на задължения и той е тълкувал правото на Съюза, което е от значение за преценката на валидността на тези изменения в още по-голям брой решения по преюдициални запитвания. Тези изменения са предмет и на редица решения на ЕСПЧ, предизвикали са множество международни критики и дори са довели до започването за първи път от Комисията на процедурата по член 7, параграф 1 ДЕС(5).

9.        Изглежда, че след въпросните законодателни изменения са били назначени над 3000 съдии(6).

10.      Въпреки това към днешна дата и след смяната на правителството от декември 2023 г. Полша все още не е предприела общи мерки за отстраняване на нередовните назначения на тези съдии. Неотдавна например Полша предложи съдиите да се разделят на три категории — зелени (приблизително 1 200 нови назначения), жълти (около 1 100 души) и червени (около 350 души в общите съдилища и 80 души в Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) и Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) — и да се разреши по различен начин незаконосъобразността на техните назначения, като някои от тях се легализират по силата на закона, като се въведат нови процедури за назначаване или се отстранят определени лица от длъжностите, на които са били назначени. Това предложение беше представено на Венецианската комисия, която отговори със становище № 1238/2025 през март 2026 г.(7), но до момента полската държава не е предприела конкретни законодателни или други мерки.

11.      Това е контекстът на настоящото дело. Понастоящем съществува институционално парализиране, както отбелязва X.Y. в съдебното заседание пред Съда. Съдиите, назначени в рамките на процедури, предхождащи законодателните изменения, не желаят да заседават в състав с лица, назначени като съдии в рамките на процедури вследствие на законодателните изменения, и по този начин да легитимират назначаването им. В същото време гражданите и страните, участващи в спорове пред полските съдилища, не могат да бъдат сигурни, че делата се разглеждат от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, и че те ще приключат с валидни решения.

Б.      Обстоятелства, предхождащи настоящото дело

12.      За да разберем настоящото дело, трябва да се върнем към лятото на 2018 г.

13.      X.Y., наричан по-рано W.Ż., е бил съдия в окръжен съд в Полша. С решение от 27 август 2018 г. председателят на този съд премества X.Y. без негово съгласие от отделението на този съд, в което изпълнява функциите си, в друго отделение на същия съд.

14.      Съгласно приложимото национално право X.Y. обжалва това решение пред Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша) (наричан по-нататък „KRS“), който решава, че липсва основание за произнасяне по тази жалба (наричано по-нататък „решението на KRS“).

15.      На 14 ноември 2018 г. X.Y. обжалва посоченото решение на KRS пред Върховния съд. Разглеждането на жалбата се извършва от Izba Kontroli Nadzwyczajnej i Spraw Publicznych (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси, Полша, наричана по-нататък „извънредната колегия“).

16.      В контекста на тази жалба X.Y. подава и искане за отвод на всички съдии от състава на извънредната колегия, тъй като предвид условията на назначаването им те не могат да предоставят необходимите гаранции за независимост и безпристрастност. Разглеждането на това искане за отвод е възложено на Sąd Najwyższy (Izba Cywilna) (Върховен съд (гражданско отделение), Полша, наричано по-нататък „гражданското отделение“), заседаващо в състав от трима съдии.

17.      Междувременно обаче с определение от 8 март 2019 г. извънредната колегия, заседаваща в състав от един съдия, а именно BD, отхвърля жалбата на X.Y. срещу решението на KRS (наричано по-нататък „определението на BD“), въпреки че преписката е била на разположение на състав от трима съдии от гражданската колегия и X.Y. не е бил изслушан.

18.      Определението на BD слага край на въззивното производство и заедно с него — на обезпечителното производство, по което тричленният състав от гражданското отделение е поканен да се произнесе. Тъй като обаче счита, че определението на BD е постановено в нарушение на закона, тричленният съдебен състав решава да отнесе някои въпроси до разширен състав от гражданско отделение, заседаващ в състав от седем съдии. Тези въпроси се отнасят, наред с другото, до правните последици от определението на BD поради начина на назначаване на BD за съдия.

19.      Този състав от седем съдии на гражданското отделение решава да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

20.      По това преюдициално запитване е постановено решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване)(8), в което Съдът дава тълкуване на правото на Съюза, от което по същество следва, че с оглед на обстоятелствата по назначаването определението на BD не може да се счита за издадено от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон(9). Поради това Съдът приема, че в отговора си на тричленния съдебен състав седемчленният съдебен състав трябва да заключи, че в съответствие с принципа на предимство на правото на Съюза определението на BD следва да бъде обявено за нищожно(10).

В.      Настоящото дело, преюдициалният въпрос и производството пред Съда

21.      След решение W.Ż. седемчленният състав от гражданската колегия е трябвало да отговори на тричленния съдебен състав, че едноличният съдебен състав на извънредната колегия не отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, за да може на това основание тричленният състав да обяви определението на BD за нищожно.

22.      В периода между подаването на акта за преюдициално запитване (21 май 2019 г.) и решението на Съда по дело W.Ż. (6 октомври 2021 г.) обаче са пенсионирани трима съдии от седемчленния състав на гражданската колегия.

23.      С разпореждане от 26 януари 2022 г. MB, в качеството си на председател на Върховния съд, ръководещ работата на гражданското отделение (наричан по-нататък „председателят на гражданското отделение“), назначава нов състав от седем съдии, в който тримата съдии, напускащи поста си, са заместени от нови лица, заедно със съдията, който преди това е председателствал този състав.

24.      Този нов състав се състои от: JK, първи председател на Върховния съд, който председателства състава, както и KS, CV и RX, които са назначени за съдии във Върховния съд вследствие на законодателни промени в полската съдебна система. Останалите трима съдии са част от първоначалния състав: KW, който остава съдията докладчик, PW и WZ. Тези трима съдии били назначени във Върховния съд преди въвеждането на тези законодателни промени.

25.      Това може да бъде обобщено в следната таблица:


Предишен състав

Нов състав

(1)

TN, председател

JK, първи председател на Върховния съд, председател — нов член

(2)

A — пенсионира

KS — нов член

(3)

B — пенсиониран

CV — нов член

(4)

C — пенсиониран

RX — нов член

(5)

KW, съдия докладчик

KW, докладчик — досегашен член

(6)

PW

PW — досегашен член

(7)

WZ

WZ — досегашен член

26.      KW, съдия докладчик в седемчленния състав, решава да отправи настоящото преюдициално запитване, тъй като има съмнение, че промяната в съдебния състав противоречи на правото на Съюза.

27.      Този съдия подчертава по-специално, че промяната на съдебния състав е извършена без обективни причини и в противоречие с предходната практика на гражданското отделение, съгласно която съдебният състав се допълва, а не се преназначава в неговата цялост. Освен това по-голямата част от съдебния състав са нови лица, назначени при същите условия като тези, при които BD е назначен за съдия. Това навежда на мисълта, че такива мерки могат да се разглеждат като имащи за цел да повлияят на решението на състава. Това впечатление се засилвало от факта, че промяната е била извършена от MB в качеството му на председател на Гражданската камара, който също е бил назначен за съдия във Върховния съд при същите обстоятелства като BD, както и от факта, че предметът на оценката, която трябва да бъде извършена от комисията, е именно обстоятелствата около назначаването на BD. Следователно всяко решение на състава би било опорочено от същите пороци като тези, които са опорочили определението на BD.

28.      Освен това от акта за преюдициално запитване е видно също, че X.Y. е подал искания за отвод на четирите нови лица в състава, като тези искания все още не са били разгледани към момента на преюдициалното запитване(11).

29.      При тези обстоятелства KW, в качеството си на докладчик в състава от седем съдии, решава да спре производството и да постави на Съда на Европейския съюз следния преюдициален въпрос:

„[1)]      В ситуация, в която последната съдебна инстанция на държава членка (Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), след като е получила от [Съда на Европейския съюз] тълкуване на правото на Европейския съюз относно правните последици от нарушение на основните правила на правото на тази държава относно назначаването на съдиите във Върховния съд, а именно:

а)      президентът на Република Полша връчва актовете за назначаване на съдии във Върховния съд, въпреки че решението на [KRS], съдържащо предложението за назначаване на съдиите, вече е било обжалвано пред компетентния национален съд (Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша), въпреки че Върховният административен съд спира изпълнението на това решение по предвидения в националното право ред за това и въпреки че не е било приключило производството по обжалване, в което след това Върховният административен съд с влязло в сила решение отменя като незаконосъобразно обжалваното решение на [KRS] и така окончателно го отстранява от правния мир, а с това актът за назначаване на съдиите във Върховния съд остава без изискваното от член 179 от Konstytucja Rzeczypospolitej Polskiej (Конституцията на Република Полша) основание под формата на предложение на [KRS] за назначаването им,

б)      предварителното производство по кандидатурите е проведено в разрез с принципите за прозрачност и справедливост — от национален орган ([KRS]), който предвид обстоятелствата във връзка с определянето на членовете му от съдийската квота и начина му на действие не отговаря на изискванията към конституционния орган, който следва да защитава независимостта на съдилищата и съдиите, тъй като е формиран по реда, предвиден в Ustawа z dnia 8 grudnia 2017 r. o zmianie ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz niektórych innych ustaw (Закон от 8 декември 2017 г. за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и някои други закони) (Dz. U., 2018 г., позиция 3),

–      следва да реши поставения пред нея правен въпрос, като приложи тълкуването на правото на Европейския съюз, възприето от СЕС, трябва ли разпоредбите на член 2, член 6, параграфи 1 и 3, член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] и член 267 ДФЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат в състава на Върховния съд, решаващ правния въпрос, да участва някое от лицата, назначени за съдии във Върховния съд в нарушение на описаните в точка 1, буква а) или б) по-горе правила на националното право на държава членка, както и в смисъл, че не допускат промени в решаващия състав на съда на държавата членка, отправил преюдициалното запитване до СЕС, когато тези промени са настъпили след постановяване на решението на СЕС в отговор на запитването и не са обосновани с обективни причини (например смърт, пенсиониране на съдия, който е бил член на състава, отправил преюдициалното запитване),

–       и, че не допускат извършването на каквито и да било действия по вземане на решение по въпрос, свързан с разрешаването на разглеждания правен въпрос, включително издаването на разпореждания относно по-специално състава на Върховния съд или датата на разглеждане на делото, от лице, назначено за председател на Върховния съд, ръководещ гражданската колегия, което е било назначено за съдия във Върховния съд в нарушение на правилата на националното право на държавата членка, описани в точка 1, букви а) и б) по-горе, или от всяко друго лице, назначено за съдия във Върховния съд в нарушение на правилата на националното право на държавата членка, описани в точка 1, букви а) и б) по-горе, поради което следва да се приеме, че тези разпореждания или действия по вземане на решения нямат правно действие,

—       и в смисъл, че съдия от Върховния съд, при чието назначаване не са установени нарушения, описани в точка 1, буква а) или б) по-горе, има правото и задължението — за да избегне решаването на дело от съд, който не е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на правото на Европейския съюз — да откаже да участва в колективен състав на Върховния съд, в който мнозинството от съдиите са лица, назначени за съдии във Върховния съд в нарушение на правилата на националното право на държавата членка, описани в точка 1, буква а) или б) по-горе, а при утвърдителен отговор на горния въпрос, в смисъл, че съдия във Върховния съд, назначен на тази длъжност без да са допуснати нарушенията, посочени в точка 1, буква а) или б), като съдия докладчик по делото, свързано с разглеждания правен въпрос, има правото — с цел да се гарантира ефективността правото на Европейския съюз и неговото тълкуване от СЕС — да определи състава на Върховния съд, който да се произнесе по този въпрос, без да се съобразява с разпоредбите на националното право, предоставящи на председателя на Върховния съд, ръководещ гражданската колегия, правомощието да определя съдебните състави по делата, разпределени в гражданската колегия на Върховния съд, както и в смисъл, че тези разпоредби не допускат лица, назначени за съдии във Върховния съд в нарушение на правилата на националното право на държавата членка, описани в точка 1, буква а) или б) по-горе, или всяко друго лице, назначено за съдия във Върховния съд в нарушение на правилата на националното право на държавата членка, описани в точка 1, буква а) или б) по-горе, изпълняващо всякакви ръководни функции във Върховния съд (в това число председателите на този съд, включително първият председател на този съд или председателите на отделения в колегиите на Върховния съд) и функции в органите на Върховния съд (напр. член или заместник-член на колегия на Върховния съд или дисциплинарен обвинител към Върховния съд), които функции могат да се изпълняват само от надлежно назначени съдии във Върховния съд, да извършват каквито и да е действия от компетентността на съдиите от Върховния съд, изпълняващи горепосочените функции, поради възможното им фактическо или правно въздействие върху изпълнението на правораздавателните функции на Върховния съд?“.

30.      Около един месец след отправянето до Съда на преюдициалното запитване по настоящото дело X.Y. е възстановен на предишната си съдийска длъжност, но я напуска на 24 юли 2025 г., когато е назначен за министър на правосъдието(12).

31.      Съдът изисква редица допълнителни разяснения от запитващата юрисдикция(13), на които тя отговаря на 9 април 2025 г.

32.      Писмени становища пред Съда по настоящото дело представят X.Y., Prokurator Generalny (главен прокурор, Полша; наричан по-нататък „главният прокурор“), Република Полша и Комисията.

33.      На 16 март 2026 г. е проведено съдебно заседание, на което всички тези страни, освен Република Полша, излагат устни становища. Rzecznik Praw Obywatelskich (омбудсман, Полша) също участва в съдебното заседание.

III. Анализ

А.      Предварителни бележки

34.      За целите на настоящото дело е важно да се припомни практиката на Съда, съгласно която процесът по назначаване на съдиите непременно е неразделна част от понятието „съд, предварително създаден със закон“ по смисъла на член 47, втора алинея от Хартата. Така независимостта на съда по смисъла на тази разпоредба зависи по-специално от начина, по който са назначени неговите членове(14). Процесът на назначаване има последици не само за независимостта на съда като такъв, но и за формирането на съдебния състав във всеки отделен случай(15).

35.      В Полша съдиите се назначават с решение на президента на републиката по предложение на KRS, чиято задача е да гарантира независимостта на съдилищата и съдиите(16). След законодателните изменения, въведени със Закона от 8 декември 2017 г.(17), Съдът приема, че са налице основателни съмнения относно независимостта на KRS при назначаването на съдии(18).

36.      Въпреки това Съдът също така е приел, че фактът, че даден съдия е бил назначен въз основа на предложение на KRS в новия му състав, сам по себе си не е достатъчен, за да се направи извод, че са нарушени изискванията по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата(19).

37.      Напротив, за да се реши дали даден съдия е независим, е необходимо да се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с неговото назначаване(20).

38.      Освен това до невалидност на съдебния състав не водят всички нередовности в процедурата по назначаване, а само тези, които могат да породят сериозни и основателни съмнения у правните субекти, че съответният съдия не е защитен от външни влияния по-специално от други органи на управление(21).

39.      Важно е да се отбележи, че въз основа на тази цялостна преценка Съдът стига до извода, че обстоятелствата, при които съдиите са назначени в рамките на производства, основани на решения 330/2018(22) и 331/2018(23) на KRS, пораждат сериозни и основателни съмнения у правните субекти относно независимостта и безпристрастността на назначените въз основа на тези решения лица.

40.      Тези обстоятелства по същество се изразяват в следното: действието на решенията, с които KRS е предложил назначаването на тези лица за съдии от президента на Република Полша, е било спряно от Върховния административен съд на Полша до произнасянето на решението A.B.(24), но президентът, без да изчака окончателното решение на този съд, е назначил тези лица за съдии, а след постановяването от Съда на решение A.B. Върховният административен съд е отменил разглежданите решения на KRS(25).

41.      На този етап е полезно да се припомни, че в рамките на въпроса дали колегия, съставена от съдии, назначени в рамките на производства, пораждащи съмнения относно независимостта, е „юрисдикция“, за да може да сезира Съда на основание член 267 ДФЕС, в решение Krajowa Rada Sądownictwa(26) Съдът приема, че извънредната колегия, в която всички лица са назначени въз основа на Решение 331/2018 на KRS, не може да се счита за отговаряща на това условие, като по този начин оборва презумпцията, че национална юрисдикция отговаря на изискванията за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС(27).

42.      В решение Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji i Konsumentów(28) Съдът приема, че тази презумпция е оборена по отношение на лице, назначено въз основа на решение 330/2018 на KRS. Съдът приема, че макар за разлика от извънредната колегия гражданската колегия да не е новосъздадена колегия, процедурата за назначаване на съдии в извънредната колегия (основана на решение 331/2018 на KRS) и процедурата за назначаване на съдии в гражданската колегия (въз основа на решение 330/2018 на KRS) страдат от едни и същи пороци, които „сами по себе си са достатъчни, за да породят у правните субекти оправдани и сериозни съмнения в независимостта и безпристрастността на този съдия“(29).

43.      Ще наричам тези процедури „процедури, признати за нередовни“, тъй като може да се заключи, че според Съда съдиите, назначени в рамките на производствата, основани на решения 330/2018 и 331/2018 на KRS, не отговарят на изискванията за независимост на правото на Съюза.

44.      Както е видно от акта за преюдициално запитване, четири лица, назначени в новия състав от седем съдии, а именно JK, KS, CV и RX, както и MB, който ги е назначил в този състав, са назначени за съдии в гражданската колегия въз основа на Решение 330/2018 на KRS.

45.      При тези обстоятелства с въпроса си запитващата юрисдикция по същество търси насоки по следните три основни въпроса: първо, дали правото на Съюза не допуска лица, назначени в производства, които са признати за неправомерни, да участват в състав, призован да прилага правото на Съюза, както е тълкувано от Съда (в решение W.Ż.), второ, дали решение, с което лице, назначено за председател на гражданската колегия в производство, което е признато за нередовно, трябва да се счита за лишено от правни последици, и трето, какви са последиците от подобни нередности за други съдии за съдебния състав, и по-специално дали тези съдии могат да откажат да заседават в такъв състав и дали съдията докладчик е оправомощен да назначи други съдии в съдебния състав.

46.      Според мен в настоящия случай Съдът не разполага с компетентност да отговори на тези въпроси (Б). Въпреки това, за да бъда от полза за Съда в случай, че прецени друго, ще анализирам и тези въпроси (В).

Б.      Процесуални възражения

47.      По същество по настоящото дело омбудсманът и Комисията повдигат две процесуални възражения.

48.      Първото възражение се отнася до компетентността на Съда. Тези страни поддържат, че не е необходимо Съдът да се произнася по настоящото дело, като се има предвид значението на последващото развитие относно възстановяването на X.Y. като съдия и последващото назначаване като министър на правосъдието.

49.      Второто възражение се отнася до допустимостта на преюдициалния въпрос, като се имат предвид съмненията на Комисията относно възможността запитващата юрисдикция да вземе предвид решението на Съда.

1.      Компетентност 

50.      Съгласно член 267 ДФЕС Съдът е компетентен само да отговори на въпросите, които са необходими за решаването на висящо дело. С други думи, трябва да има дело, по което запитващата юрисдикция трябва да се произнесе. Съдът не е компетентен да формулира консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, въпреки че такива въпроси могат да бъдат полезни и за други дела(30).

51.      В случая, както бе установено в точки 12—29 от настоящото заключение, въпросът е поставен в рамките на обезпечително производство, което е свързано със спора в главното производство. В това обезпечително производство седемчленният съдебен състав трябва да даде указания на тричленния съдебен състав по въпроса дали определението на BD, с което се слага край на главното производство и на обезпечителното производство, съществува в правния мир.

52.      Жалбата в главното производство се отнася до искането за отмяна на решението на KRS. Ако тази жалба бъде уважена, това би довело до връщането на X.Y. в съответното отделение на окръжния съд, в което е изпълнявал функциите си. Междувременно обаче X.Y. е възстановен на предишната си длъжност в този съд и впоследствие е подал оставка от длъжността съдия, след като е бил назначен за министър на правосъдието на Република Полша. Следователно искането е безпредметно, както по същество твърдят омбудсманът и Комисията.

53.      При все това обаче в отговорите си на поставените ѝ от Съда въпроси (вж. т. 31 от настоящото заключение) запитващата юрисдикция пояснява, че не е установила дали X.Y. е бил включен отново в отделението на окръжния съд, от който е бил прехвърлен, тъй като тези констатации не са от нейната компетентност. Според тази юрисдикция, доколкото подадената от X.Y. жалба срещу решението на KRS не е оттеглена, нейната задача да се произнесе по искането за отвод, за да се гарантира, че спорът в главното производство ще бъде разгледан от редовно сформиран съдебен състав, остава непроменена, независимо от каквато и да било промяна от фактическо естество, свързана с главното производство. С други думи, искането на X.Y. за отвод на съдиите от извънредната колегия остава валидно, поради което продължава да е необходимо да се разгледа това искане и да се разрешат всички правни въпроси, които то повдига. В съдебното заседание X.Y. потвърждава, че жалбата за отмяна на решението на KRS не е била оттеглена.

54.      Вярно е наистина, че съгласно практика на Съда предоставената от запитващата юрисдикция информация относно висящността на главното производство обвързва Съда и по принцип не може да се оспорва от страните в главното производство(31).

55.      Това обаче не променя факта, че именно Съдът, когато е уместно, трябва да разгледа обстоятелствата, при които делото му е било отнесено от национален съд, за да прецени дали разполага с компетентност(32).

56.      Както приема Съдът, „[а]ко се окаже, че поставеният въпрос е явно ирелевантен за решаването на този спор, Съдът следва да приеме, че липсва основание за произнасяне по него“(33).

57.      В случая, от една страна, главното производство, с което е свързано обезпечителното производство за отвод на съдии, все още е формално висящо. Това би могло да бъде аргумент в подкрепа на това, че Съдът следва да се произнесе по този случай.

58.      От друга страна обаче е безспорно ясно, че X.Y. вече не може да бъде възстановен на предишната си длъжност съдия в полския окръжен съд(34). Следователно главното производство вече е лишено от предмет за X.Y. в качеството му на съдия и на жалбоподател по него.

59.      Това, което X.Y. по същество посочва в съдебното заседание, е, че съществува интерес от продължаване на главното производство с оглед на защитата на общия интерес на гражданите от спазване на правото на Съюза. Той се позовава на по-широк контекст, пояснявайки, че съществуващата практика неправомерно назначени съдии да продължават да заседават в съдебни състави създава риск от значителни и непоправими вреди за правните субекти и води до нарушение на принципа на ефективна съдебна защита.

60.      Според мен и въз основа на тези съображения изглежда, че X.Y., в качеството си на министър на правосъдието, действително е решил да не оттегля подадената от него жалба, която е подал като съдия, за да получи от Съда тълкуване на правото на Съюза, което би било в общ интерес да разреши проблеми, които все още съществуват в полската съдебна система.

61.      Съдът обаче не разполага с компетентност да тълкува правото на Съюза в преюдициални производства чрез консултативни становища, дори и в случаите, когато отговорът му би бил в полза на общия интерес(35).

62.      Възможността за предявяване в бъдеще на иск за обезщетение също не дава основание на Съда да се произнесе по преюдициалното запитване. Такъв иск не е висящ(36), така че Съдът би отговорил на бъдещ и хипотетичен въпрос(37), който може никога да не бъде поставен пред юрисдикция(38).

63.      В заключение, при обстоятелствата по настоящото дело фактът, че производството все още е формално висящо, не може да има предимство пред правилото, че Съдът не е компетентен да формулира консултативни или хипотетични становища в рамките на преюдициалното производство, по-специално когато знае, че предметът на главното производство е отпаднал(39).

64.      Според мен ролята на Съда при предоставянето на насоки на националните юрисдикции чрез тълкуването на правото на Съюза по конкретни дела е от съществено значение за запазване на легитимността на преюдициалното производство и на правораздавателния, а не на консултативен характер на Съда в рамките на това производство.

65.      Ето защо считам, че в случая Съдът не разполага с компетентност да се произнесе, тъй като произнасянето му по преюдициално запитване по дело с отпаднал предмет би представлявало превишаване на предоставените му правораздавателни правомощия.

2.      По допустимостта

66.      При условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че все още има висящо дело, следва да се разгледа процесуалното възражение за допустимост на преюдициалното запитване по настоящото дело.

67.      В това отношение, като се позовава на решение G и др. (Назначаване на съдии в общите съдилища в Полша)(40), Комисията се съмнява, че по силата на разпоредбите на националното право запитващата юрисдикция може да вземе предвид решението на Съда.

68.      В решение G и др.(41) Съдът е обявил за недопустимо преюдициално запитване, отправено от съдия докладчик от тричленен състав на окръжен съд в Полша. С въпросите си съдията докладчик е поискал да се установи дали съдия, който е член на същия съдебен състав и е назначен при определени специфични за този съд обстоятелства, отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по силата на правото на Съюза.

69.      Съдът е подчертал, че необходимостта, по смисъла на член 267 ДФЕС, от исканото тълкуване означава, че националният съд, който реши да сезира Съда с преюдициално запитване, трябва сам по себе си да може да изведе последиците от това тълкуване, като прецени с оглед на него законосъобразността на назначаването на друг съдия от същия съдебен състав, а в зависимост от конкретния случай, като го отстрани. Съдът обаче е приел, че съгласно националноправните разпоредби съдията, отправил преюдициалното запитване по това дело, би могъл да извърши това(42).

70.      Според мен лесно може да се установи разликата между настоящото дело и решение G и др. В последното независимостта на съдията, която е поставена под съмнение от запитващата юрисдикция, все още не е била предмет на съдебно решение от компетентния национален съд, който би могъл да прецени законосъобразността на процедурата по назначаване на този съдия.

71.      За разлика от това настоящото дело се отнася до лица, които са били назначени в гражданското отделение по процедура (въз основа на решение № 330/2018 на KRS), която вече е била счетена за нередовна от Съда, като се вземат предвид решенията на Върховния административен съд и на ЕСПЧ (вж. т. 42 от настоящото заключение), като тази нередовност е толкова съществена, че противоречи на изискванията на ЕС за независим и безпристрастен съд, предварително установен със закон. Следователно, за разлика от запитващата юрисдикция по дело G и др., запитващата юрисдикция по настоящото дело не трябва сама да преценява редовността на назначенията на някои членове на седемчленния съдебен състав, а по същество иска да установи какви са последиците, произтичащи от правото на Съюза, когато дадено лице е назначено в рамките на производство, признато за нередовно.

72.      Ето защо считам, че ако Съдът приеме, че все още има висящо дело, преюдициалното запитване по настоящото дело е допустимо.

В.      По съществото на спора

1.      Участие в съдебния състав на лица, назначени в резултата на процедури, признати за нередовни

73.      С първата част от въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали изискванията за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, гарантирани с член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, допускат участие на лица, назначени като съдии, в резултат на процедури, признати за нередовни, в съдебни състави, които трябва да разглеждат дела по прилагане на правото на Съюза.

74.      В случая седемчленният съдебен състав трябва да приложи решението на Съда по дело W.Ż., за да даде указания на тричленния съдебен състав относно правните последици от определението на BD, с което се отхвърля жалбата на X.Y. срещу решението на KRS.

75.      Според мен самото решение W.Ż. дава отговор на първата част от въпроса на запитващата юрисдикция.

76.      В отговор на въпроса, поставен по дело W.Ż., Съдът уточнява, че определението на BD трябва да се обяви за нищожно, ако запитващата юрисдикция стигне до извода, че съответният съдия е назначен в рамките на производство, което нарушава основните процесуални правила на държава членка за назначаване на съдии. Съдът приема, че лице, назначено в производство, което е признато за нередовно, не отговаря на изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. В такъв случай директният ефект на член 19, параграф 1 ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза пораждат задължение за националния съд да остави без приложение определението на BD(43).

77.      Въпреки че Съдът не е използвал такава формулировка, считам, че най-простият начин за разбиране на решението на Съда е, че определението на BD не може да породи правни последици от гледна точка на правото на Съюза, тъй като съгласно правото на Съюза това лице не е съдия. Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС изисква, по-специално, всички съдии, които могат да бъдат призовани да прилагат правото на Съюза, да бъдат независими. Независимостта се гарантира по-специално чрез процедури за назначаване на съдии, които трябва да са такива, че да не пораждат в съзнанието на правните субекти сериозни и основателни съмнения относно възможността назначените на съдийски длъжности лица да подлежат на външен контрол от страна по-конкретно на други органи на държавната власт. Лица, назначени като съдии в производство, което нарушава основните правила на процедурата за назначаване на съдии в националното право и което само по себе си поражда съмнения дали подлежи на контрол от страна на законодателната и изпълнителната власт, не са съдии. Като се има предвид, че съдебните решения могат да бъдат приемани само от съдии, решенията на лицата, назначени в рамките на процедури, които са признати за неправомерни, не могат да имат правно действие.

78.      Докато дело W.Ż. се отнася до решение, прието от едноличен съдебен състав, в случая съдебният състав се състои от седем съдии, четирима от които са назначени в производство, противоречащо на член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата. В това отношение в решение AW „T“(44) Съдът констатира, че „присъствието в съответния орган на един-единствен съдия, назначен при същите обстоятелства като разглежданите по делото, по което е постановено [решение Krajowa Rada Sądownictwa], е достатъчно, за да лиши този орган от качеството му на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47, втора алинея от Хартата“.

79.      От това следва, че смесен състав, състоящ се от редовно и нередовно назначени съдии, не представлява независим и безпристрастен съд, предварително установен със закон, и следователно не отговаря на изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС, тълкуван в светлината на член 47 от Хартата.

80.      Както вече обясних (вж. т. 37 от настоящото заключение), решението, че процедурата по назначаване е нередовна, за да се заключи, че назначеното лице не е съдия, зависи от всички свързани с назначаването обстоятелства, които националните съдилища трябва да преценят. Съдът не следва да извършва такава преценка, въпреки че може да даде указания на националните юрисдикции относно елементите, които следва да се вземат предвид(45).

81.      Освен това, макар Съдът да не трябва да преценява конкретни назначения, особено в рамките на преюдициалното производство, Съдът все пак, както вече обясних (вж. т. 41 и 42 от настоящото заключение), признава, че някои производства, при които лица са назначени за съдии във Върховния съд, са нередовни, тъй като това е установено от националните съдилища и от ЕСПЧ.

82.      Ето защо според мен лицата, назначени в новия седемчленен състав, назначени като съдии във Върховния съд в рамките на производството, образувано по силата на решение 330/2018 или решение 331/2018 на KRS, което запитващата юрисдикция следва да провери, не са съдии и не могат да заседават в състав, който е призван да прилага правото на Съюза, както е тълкувано от Съда, и който съгласно националното право се състои от съдии.

83.      Освен това споделям доводите на X.Y., че с проблема за независимостта съществува и въпрос за безпристрастност на съдиите по настоящото дело. Тези лица, назначени по същата процедура като BD във Върховния съд, всъщност биха се произнесли по собственото си дело. Ако те установят, че процедурата по назначаване на BD е нередовна, това би засегнало собствената им съдийска функция. Действително, както е постановил Съдът, съдиите, които трябва да се произнесат по конкретно дело, трябва не само да бъдат независими, но и безпристрастни, в смисъл че не трябва да имат личен интерес от изхода на делото(46). Ако въпросните лица се разглеждат като съдии и могат да бъдат назначавани в съдебния състав (quod non), тяхното участие в това конкретно производство би било възпрепятствано от изискването за безпристрастност.

84.      В заключение предлагам Съдът да отговори на първата част на преюдициалния въпрос, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска лица, които са назначени за съдии във Върховния съд в нарушение на основните разпоредби на националното право, регулиращи назначаването на съдии, да участват в състав на този съд, ако споменатото нарушение поражда в съзнанието на правните субекти сериозни и основателни съмнения за независимостта на тези лица.

2.      Правни последици от решенията на председателя на гражданското отделение

85.      С втората част на въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата следва да се тълкува в смисъл, че решенията на председателя на гражданската колегия относно решаващия състав на Върховния съд трябва да се считат за лишени от правни последици, ако са били постановени от лице, което е било назначено за съдия по процедура, призната за нередовна.

86.      Най-напред следва да се отбележи, че процедурата за назначаване на председателя на гражданската колегия за съдия е основана на решение 330/2018 на KRS. Както вече посочих, тази процедура е счетена от Съда за толкова нередовна, че поставя под сериозно съмнение независимостта на назначените лица.

87.      Всъщност тази част от въпроса има два аспекта: първо, дали решението на лице, назначено неправомерно за съдия, има правни последици, и, второ, дали евентуалната неправомерност на такова решение автоматично засяга валидността на състава на съдебния състав, назначен с това решение, и на неговите решения. Повечето страни в производството пред Съда изразиха опасения във връзка с втория аспект на този въпрос.

88.      В решение Daka(47) Съдът прави разграничение между решенията за вътрешна организация на работата на дадена юрисдикция и съдебните решения, с които се разрешава спор. След това той стига до извода, че първият вид решения, дори да са приети от лице, назначено за съдия в процедура, призната за нередовна, „само по себе си не е достатъчно, за да се обоснове изводът, че така сформираните и сезирани с тези дела съдебни състави също трябва да се счетат за непредставляващи независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, по смисъла на правото на Съюза“(48). По този в решението Daka Съдът дава тълкуване, което е от значение за втория аспект на преюдициалния въпрос.

89.      Всъщност тази констатация е в съответствие с други решения на Съда, в които се подчертава, че преценката на редовността на съдебния състав или на решаващия състав не може да зависи от един елемент, а трябва да се преценява въз основа на всички релевантни обстоятелства(49). В този смисъл, както поддържа омбудсманът, сам по себе си фактът, че съдебен състав е съставен с решение на лице, назначено за съдия в рамките на производство, което е признато за нередовно, дори да може да бъде взет предвид като елемент, не би трябвало сам по себе си да лиши състава от качеството на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Ако всички членове на такъв състав са съдии и са взели решението си независимо и в съответствие със закона, решението на този състав, дори и да е назначен от лице, което не е било надлежно назначено за съдия, няма да бъде невалидно.

90.      Този въпрос обаче е различен от въпроса дали решение на назначено за съдия лице в рамките на производство, което е признато за нередовно, би могло да се счита за валидно от правна гледна точка.

91.      Според мен отговорът на този въпрос зависи от това дали съгласно националното право някои решения, които сами по себе си не са решения за решаване на дело, а уреждат начина на решаването му, се възлагат на съдиите или, напротив, могат да бъдат вземани от лица, изпълняващи административни функции в съда.

92.      Ако националното законодателство предвижда, че съставът на съдебните състави се определя от съдия, заемащ определена длъжност в съда, като например председател на съда или на съдебна камара, тогава решението за съставяне на съдебен състав няма правни последици, ако лицето, което го е приело, не е съдия поради констатирани нередности в процедурата, по която то е било назначено за такъв. Въпреки това националното законодателство може да предвижда автоматично определяне на състава на съдебните състави, основаващо се, например, на алгоритми или други системи за разпределение, които просто се превръщат в решение от лице, заемащо определена длъжност в съда. В такъв случай няма значение дали лицето, което взема решението, е съдия или не.

93.      Ако националното законодателство възлага определени видове решения, свързани с вътрешната организация на съда, на лице, което е съдия, за да се гарантира спазването на независимостта и безпристрастността на съдиите, тогава решение от този вид, прието от лице, което не е съдия, е правно невалидно.

94.      Така разбирам довода на X.Y., с който по същество съм съгласна, че критерият, който трябва да се приложи към решението на председателя на Гражданската камара в настоящия случай, не е този, установен в решение Daka, а този, установен в решение Комисия/Полша (Контрол за произнасяне ultra vires в практиката на Съда — предимство на правото на Съюза)(50). В това решение Съдът, наред с другото, е разгледал функциите на председателя на Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша). Съдът подчертава, че организационните решения на председателя на този съд несъмнено могат да повлияят на дейността на този съд, което означава, че такива решения трябва да се приемат от лице, което е назначено въз основа на правила, които не оставят никакви основателни съмнения относно използването на прерогативите и задълженията на председателя като средство за оказване на влияние върху съдебната дейност на този съд или за упражняване на политически контрол върху тази дейност(51).

95.      В заключение предлагам Съдът да отговори на втората част на преюдициалния въпрос в смисъл, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че прави решенията относно вътрешната организация на съд невалидни, ако националното право възлага приемането им на съдия, а същият е бил назначен за такъв в процедура, която противоречи на член 19, параграф 1 ДЕС. Невалидността на такова решение за определяне на съдебен състав не означава обаче автоматично, че този състав е невалиден или че решенията му не пораждат правни последици.

3.      Последици 

96.      С третата част от въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че констатацията, че седемчленният съдебен състав не е независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, позволява на съдиите от този състав да откажат да заседават и дали в такава хипотеза самият съдия докладчик може да определи съдебния състав.

97.      В решение W.Ż. Съдът, позовавайки се на решение A.B., постановява, че в случай на установено нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че задължава запитващата юрисдикция да остави без приложение посочените разпоредби и да приложи действалите преди това национални разпоредби, като същевременно сама упражни предвидения с последните разпоредби съдебен контрол(52).

98.      Така, макар директният ефект на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с принципа на предимство на правото на Съюза да може да доведе до неприлагане на националните норми, които противоречат на тази разпоредба, запълването на празнотите, които такова премахване на националните правила създава, зависи от националното право.

99.      Според мен надлежно назначените трима съдии могат да откажат да заседават в състав от седем съдии. Те биха могли да се позоват на предимството на правото на Съюза, за да заключат, че съставът е нередовен, и при необходимост биха могли да оставят без приложение всяка национална правна норма, която би довела до различен извод. Изглежда обаче, че не съществува национална правна норма, която да забранява на тези съдии да откажат да участват в производството до сформирането на съдебния състав. Следователно не е необходимо да се оставят без приложение всички норми на националното право. Освен това възможността съдиите да откажат да заседават в такъв съдебен състав не е право, предоставено от правото на Съюза, а произтича от факта, че въпросният съдебен състав не е съставен от седем съдии и че назначените съдии могат да заседават само в такъв състав.

100. Докато предимството позволява на съдиите да считат съдебния състав за несъществуващ, този принцип не може да разреши въпроса как трябва да бъде надлежно формиран съдебният състав. Този въпрос се урежда от националното законодателство, което от своя страна трябва да е в съответствие с правото на Съюза. Следователно, освен ако националното право не предвижда възможност съдията докладчик да създаде съдебен състав, при обстоятелства, при които няма председател на гражданския състав, който е бил надлежно назначен за съдия и който трябва да назначава съдии от съдебния състав, правото на Съюза не създава такова право.

101. С други думи, макар член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да е достатъчно ясно за да придаде на тази разпоредба директен ефект, позволяващ да се заключи, че е нарушено условието за независимост на съдебната власт(53), то не може да се счита за достатъчно ясно, за да предвиди правила относно организацията на съдебната власт в дадена държава членка и по този начин да предостави на съдията докладчик правото да образува съдебен състав.

102. Член 19, параграф 1 ДЕС може да служи като критерий за преценка на законосъобразността и за неприлагане на съществуващите национални правила (отрицателно решение), но не може да замени или създаде липсващи национални правила (положително решение).

103. Следователно решението за създаване на състави следва да се намери чрез тълкуване на националното право(54), което на свой ред трябва да бъде в съответствие с правото на Съюза(55). Ако такова решение не може да бъде намерено в националното право, това може да укаже на законодателя, че подобна празнота, която не може да бъде запълнена чрез съдебно тълкуване, трябва да бъде запълнена със законодателни мерки.

104. В заключение, предлагам Съдът да отговори на третата част на преюдициалния въпрос в смисъл, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съдии да откажат да участват в работата на съдебен състав — включващ лица, назначени за съдии по процедура, която сама по себе си противоречи на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — докато този състав не бъде валидно сформиран. Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС не предоставя обаче право на съдията докладчик при такива обстоятелства сам да сформира съдебен състав.

IV.    Заключение

105. С оглед на всички изложени съображения предлагам на Съда да приеме, че не разполага с компетентност да отговори на преюдициалния въпрос на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) по настоящото дело.

При условията на евентуалност Съдът би могъл да отговори на този въпрос по следния начин:

„1)       Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска лица, които са назначени за съдии в Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) в нарушение на основните разпоредби на националното право, регулиращи назначаването на съдии, да участват в състав на този съд, ако споменатото нарушение поражда в съзнанието на правните субекти сериозни и основателни съмнения за независимостта на тези лица.

2)      Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права,

трябва да се тълкува в смисъл, че прави решенията относно вътрешната организация на съд невалидни, ако съответното национално право е възложило приемането им на съдия, а същият е бил назначен за такъв в процедура, която противоречи на член 19, параграф 1 ДЕС. Невалидността на такова решение, с което се определят членовете на съдебен състав, не означава обаче автоматично, че този състав е невалиден или че решенията му не пораждат правни последици.

3)      Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права,

трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съдии да откажат да участват в работата на съдебен състав — включващ лица, назначени за съдии по процедура, която сама по себе си противоречи на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — докато този състав не бъде валидно сформиран. Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС не предоставя обаче право на съдията докладчик при такива обстоятелства сам да сформира съдебен състав“.


1      Език на оригиналния текст: английски.


i      Името на настоящото дело е измислено. То не съответства на истинското име на нито една от страните по производството.


2      C‑521/21, Rzecznik Praw Obywatelskich, EU:C:2026:242.


3      ЕСПЧ, 23 ноември 2023 г. \CE:ECHR:2023:1123JUD005084921|.


4      Вж. решение Rzecznik Praw Obywatelskich (по-специално т. 62).


5      След смяната на правителството през декември 2023 г. и като взе предвид намеренията на новото правителство да възстанови принципите на правовата държава в Полша, на 29 май 2024 г. Комисията оттегли мотивираното си предложение за започване на процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС.


6      Вж. например решение Rzecznik Praw Obywatelskich (т. 58).


7      Вж. спешно съвместно становище на Венецианската комисия и Генерална дирекция „Права на човека и върховенство на закона“ на Съвета на Европа относно законопроекта за статута на съдиите, назначени или повишени в периода 2018—2025 г., и други свързани въпроси (CDL-AD (2026) 002, 12 март 2026 г.). Полша предложи и алтернативен подход, който беше подложен на критика. Вж. съвместното становище № 1276/2026 на Венецианската комисия и генерална дирекция „Права на човека и върховенство на закона“ на Съвета на Европа относно законопроекта „за възстановяване на правото на справедлив процес и разглеждане на делото без неоправдано забавяне“, предложен от президента на републиката (CDL-AD(2026)020, 16 юни 2026 г.). Становища по други въпроси, свързани с Полша, могат да бъдат открити на уебсайта на Венецианската комисия на адрес https://www.coe.int/en/web/venice-commission/poland.


8      C‑487/19, решение W.Ż., EU:C:2021:798.


9      Вж. решение W.Ż. (по-специално т. 138—154 и 161).


10      Вж. решение W.Ż. (т. 155).


11      X.Y. обаче твърди, че междувременно исканията му за отвод на тези четири лица са отхвърлени от съдия, който според него също е назначен в грубо нарушение на закона.


12      Тези факти са потвърдени от X.Y. в съдебното заседание.


13      Тези уточнения се отнасят по същество, от една страна, до въпроса дали X.Y. е бил възстановен на работа като съдия и до последиците от това обстоятелство за различните образувани производства, и от друга страна, до въпроса дали съгласно полското право запитващата юрисдикция е компетентна да прецени законосъобразността от гледна точка на правото на Съюза на назначаването на друг съдия като член на същия съдебен състав, както и компетентността си съгласно полското право да упражнява контрол за законосъобразност на решенията на председателя на Върховния съд за назначаване на състав от съдии и наличните способи за защита срещу такива решения.


14      Вж. например решение Rzecznik Praw Obywatelskich (т. 75 и цитираната съдебна практика).


15      Вж. например решение Rzecznik Praw Obywatelskich (т. 73 и цитираната съдебна практика).


16      Това е предвидено в член 186, параграф 1 от Конституцията на Република Полша. Освен това член 179 от нея гласи: „Съдиите се назначават за неопределен срок от президента на Републиката по предложение на [KRS]“.


17      Сред тези изменения са предсрочното прекратяване на мандата на съдиите в този орган и изменението на правилата за назначаване на нови членове, повечето от които преди това са били избирани от съдии, докато новите правила предоставят това правомощие на парламента. Тези изменения, макар да се разглеждат в съответния контекст, като например паралелни изменения на Закона за Върховния съд, породиха сериозни съмнения дали процесът на назначаване на съдии в Полша се контролира от законодателната и изпълнителната власт. Вж. в тази насока решение от 19 ноември 2019 г., А. К. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 143). Вж. също ЕСПЧ, 8 ноември 2021 г., Dolińska-Ficek и Ozimek с/у Полша (CE:ECHR:2021:1108JUD004986819, §§ 309–312 и 320).


18      Вж., например, решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 101–108) и решение W.Ż. (т. 150).


19      Вж. например решение Rzecznik Praw Obywatelskich (т. 83 и цитираната съдебна практика). По същия начин Съдът е счел, че липсата на право на ефективни правни средства за защита за участниците в съответната процедура по назначаване също не е достатъчна сама по себе си, за да се заключи, че съд или състав, съставен от съдии, назначени по такава процедура, не е „предварително създаден със закон“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС, разглеждан във връзка с член 47, втори параграф от Хартата (вж. т. 88 от това решение).


20      Вж., например, решение Rzecznik Praw Obywatelskich (т. 78 и 91 и цитираната съдебна практика).


21      Вж., например, решение от 26 март 2020 г., Review Simpson срещу Съвета и HG срещу Комисията (C‑542/18 RX‑II и C‑543/18 RX‑II, EU:C:2020:232, т. 75) и решение Rzecznik Praw Obywatelskich (т. 76 и 77).


22      С Решение № 330/18 на KRS от 28 август 2018 г. (наричано по-нататък „Решение 330/2018 на KRS“) се препоръчват седем кандидати да заседават като съдии в гражданската колегия, сред които и петте разглеждани по настоящото дело лица (MB, JK, KS, CV и RX).


23      С Решение № 331/2018 на KRS от 28 август 2018 г. (наричано по-нататък „Решение 331/2018 на KRS“) на 20 кандидати се препоръчва да заседават като съдии в извънредната колегия, сред които BD, XY последиците от чието определение са в основата на настоящото дело.


24      Решение от 2 март 2021 г., A.B. и др. (Назначаване на съдиите във Върховния съд — Жалби) (C‑824/18, наричано по-нататък „решение А.В.“, EU:C:2021:153).


25      Вж. например решение от 21 декември 2023 г., Krajowa Rada Sądownictwa (Оставане на съдийска длъжност) (C‑718/21, наричано по-нататък решение Krajowa Rada Sądownictwa, EU:C:2023:1015, т. 50—54).


26      Вж. Krajowa Rada Sądownictwa (т. 40—78). Вж. също например определения от 9 април 2024 г., T. (Детски аудио-визуални програми) (C‑22/22, EU:C:2024:313), и от 21 юни 2024 г., Kancelaria B. (C‑810/23, EU:C:2024:543).


27      Такава презумпция е потвърдена в решение от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank (C‑132/20, EU:C:2022:235, по-специално т. 69 и 72), в което Съдът също така обяснява, че презумпцията може да бъде оборена, когато окончателно съдебно решение, постановено от национален или международен съд или трибунал, води до заключението, че съдията, съставляващ запитващата юрисдикция, не може да се счита за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тълкуван във връзка с член 47, втори параграф от Хартата.


28      Вж. решение от 7 ноември 2024 г. (C‑326/23, EU:C:2024:940, т. 20—37). По това дело Съдът взема предвид решението на ЕСПЧ от 3 февруари 2022 г., Advance Pharma sp. z. o.o. с/у Полша (CE:ECHR:2022:0203JUD000146920). Вж. също определение от 3 март 2025 г., Rabal и Drałka (C‑586/24 и C‑605/24, EU:C:2025:206).


29      Решение от 7 ноември 2024 г., Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji i Konsumentów (C‑326/23, EU:C:2024:940, т. 35).


30      Вж. решение от 16 юли 1992 г., Meilicke (C‑83/91, EU:C:1992:332, т. 25). Тази съдебна практика е възприета в много решения на Съда. Вж. например решение от 22 март 2022 г., Prokurator Generalny (Дисциплинарна колегия на Върховния съд — Назначение) (C‑508/19, EU:C:2022:201, т. 60 и 62).


31      Вж. например решение от 2 февруари 2023 г., Towarzystwo Ubezpieczeń Ż (Заблуждаващи типови застрахователни договори) (C‑208/21, EU:C:2023:64, т. 45 и цитираната съдебна практика).


32      Вж. решение от 16 декември 1981 г., Foglia (244/80, EU:C:1981:302, т. 18 —21); вж. също, например, решение от 22 юни 2023 г., État belge (Обстоятелства, настъпили след приемането на решението за връщане) (C‑711/21 и C‑712/21, EU:C:2023:503, т. 31).


33      Решение от 19 ноември 2019 г., A.K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 70 и цитираната съдебна практика) (курсивът е мой).


34      Омбудсманът отбеляза, че X.Y. не може да бъде включен отново в предишното отделение на съда, в който е изпълнявал функциите си, тъй като вече не е съдия.


35      В тази връзка вж., например, решение от 24 ноември 2022 г., Banco Cetelem (C‑302/21, EU:C:2022:919, по-специално т. 30—34), и определение от 29 януари 2020 г., Zakład Ubezpieczeń Społecznych (C‑522/18, EU:C:2020:42, по-специално т. 26—35).


36      В съдебното заседание X.Y. потвърждава, че при встъпването си в длъжност като министър е оттеглил искането си за обезщетение за вреди. Следователно към настоящия момент производството по това искане не е висящо.


37      В това отношение вж. постановлението от 10 юни 2011 г., Mohammad Imran (C‑155/11 PPU, EU:C:2011:387, т. 19 и 20).


38      Освен това според омбудсмана полското право предвижда, че при иск за обезщетение компетентният съд може да разгледа законосъобразността на решението на KRS. Ето защо отмяната на решението на KRS не е необходима, за да може гражданският съд да се произнесе в бъдеще по иск за обезщетение, предявен от X.Y.


39      В този смисъл омбудсманът посочва, че когато предметът на делото е отпаднал, практиката на Върховния съд е да приключи такава процедура.


40      Вж. решение от 9 януари 2024 г. (C‑181/21 и C‑262/21, наричано по-нататък „решение G и др.“, EU:C:2024:1).


41      Вж. решение G и др. (т. 66—73).


42      Вж. решение G и др. (т. 69 и 70).


43      Вж. решение W.Ż. (т. 152—155).


44      Решение от 4 септември 2025 г. (C‑225/22, EU:C:2025:649, т. 57). Вж. също например решение от 16 юли 2026 г., Rzecznik Dyscyplinarny Sądu Najwyższego (C‑96/24, C‑103/24 и C‑112/24, т. 84).


45      Съдът действително е предоставил такива указания на запитващата юрисдикция в точки 134–155 от решение W.Ż.


46      Вж. например решение от 14 ноември 2024 г., S. (Изменение на съдебния състав),C‑197/23, EU:C:2024:956, т. 60). Вж. също наскоро постановените решения от 16 юли 2026 г., Gekus (C‑748/23, и в частност т. 50—62), и от 16 юли 2026 г., Rzecznik Dyscyplinarny Sądu Najwyższego (C‑96/24, C‑103/24 и C‑112/24, и в частност т. 67—79), в които Съдът е постановил, че принципът на безпристрастност налага членовете на съдебен състав — който трябва да се произнесе по това дали участието на даден съдия в дадено производство нарушава изискванията за независим и безпристрастен съд, установен предварително със закон — не могат сами да се намират в положение, идентично с това на този съдия.


47      Вж. решение от 1 август 2025 г., Daka и др. (C‑422/23, C‑455/23, C‑459/23, C‑486/23 и C‑493/23, наричано по-нататък „решението „Дака“, EU:C:2025:592, т. 86).


48      Решение Daka (т. 87).


49      Вж. в това отношение решение Rzecznik Praw Obywatelskich (т. 78 и 91, както и цитираната съдебна практика).


50      Решение от 18 декември 2025 г., Corsica Ferries (C‑448/23, EU:C:2025:975).


51      Вж. решение от 18 декември 2025 г., Комисия/Полша (Контрол за произнасяне ultra vires в практиката на Съда — предимство на правото на Съюза) (C‑448/23, EU:C:2025:975, т. 278 и 279).


52      Решение W.Ż. (т. 144).


53      Както Съдът неотдавна постанови в решение Rzecznik Praw Obywatelskich (т. 51): „[Ч]лен 19, параграф 1, втора алинея ДЕС възлага на държавите членки задължение за постигането на ясен и точен резултат, което не е съпроводено с никакво условие по отношение на независимостта, с която трябва да се характеризират юрисдикциите, които трябва да тълкуват и прилагат правото на Съюза“ (курсивът е мой).


54      Вж. в това отношение Rzecznik Praw Obywatelskich (т. 63—65).


55      В това отношение омбудсманът и Комисията и се позовават на член 16, параграф 4 от Правилника на Върховния съд от 14 юли 2022 г., който може да се прилага по аналогия. В отговор на въпрос, поставен в съдебното заседание, X.Y. предлага да се приеме, че съществува обичайно правило, според което се назначава съдия от списъка, освен ако този съдия вече има твърде голяма работна натовареност. Въпросът дали някое от тези правила може да се използва като разрешение за сформиране на състав при нередовното назначаване на лицето, което е назначено на тази длъжност, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.