ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 28.1.2025
COM(2025) 34 final
2025/0021(COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за промяна на митата, приложими за вноса на някои стоки с произход от Руската федерация и от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
Целта на настоящото предложение за регламент, в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 17 октомври 2024 г., е да се увеличат приложимите мита върху вноса на някои селскостопански стоки, понастоящем класирани в глави 1, 2, 4—24, 29, 33, 35, 38, 41, 43, 50, 51, 52 и 53 от Комбинираната номенклатура (КН), както и на някои торове, понастоящем класирани в глава 31 от КН, с произход от Руската федерация или от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави. Посредством предложението значително и с незабавно действие се увеличават приложимите вносни мита върху селскостопанските стоки от Руската федерация или от Република Беларус, докато увеличението на митата върху торовете ще се извършва постепенно, в рамките на преходен период от три години. Освен това тези стоки с произход от Руската федерация или от Република Беларус или които се изнасят пряко или непряко от посочените държави няма да имат достъп до тарифните квоти на Съюза.
През 2023 г. вносът в Съюза на селскостопанските стоки от Руската федерация, обхванати от предложения регламент („въпросните селскостопански стоки“), е възлязъл на 2,9 милиона тона на стойност 380 милиона евро (по данни на Евростат). Тарифите erga omnes на Съюза (т.е. прилаганото понастоящем тарифно третиране „най-облагодетелствана нация“) върху въпросните селскостопански стоки се различават значително. Не се извършва търговия със селскостопански стоки, които вече са обект на третиране „най-облагодетелствана нация“ с високи тарифи. От друга страна, в Съюза все още се внасят селскостопански стоки от Руската федерация, за които не се прилага тарифно третиране или се прилага третиране „най-облагодетелствана нация“ с относително ниски тарифи, тъй като не съществува значително тарифно ограничение „най-облагодетелствана нация“ за тяхното навлизане на пазара на Съюза.
През 2023 г. видовете торове, обхванати от предложения регламент („въпросните торове“), са представлявали над 70 % от общото потребление на торове в Съюза. Според Евростат вносът от всички трети държави е възлязъл на 14 милиона тона, като той е включвал внос от Руската федерация в размер на 3,6 милиона тона (на стойност 1,28 милиарда евро) — т.е. над 25 % от общия внос в Съюза (по тонаж). Производителите от Съюза задоволяват останалата част от търсенето в Съюза на тези видове торове, като през 2023 г. износът от Съюза за останалата част от света на тези продукти е възлязъл на общо 8 милиона тона. За всички въпросни торове тарифите erga omnes на Съюза (т.е. прилаганото понастоящем тарифно третиране „най-облагодетелствана нация“) са определени на 6,5 %, което е ниска ставка и не представлява значителна пречка за вноса им от Руската федерация в Съюза.
Настоящият внос на въпросните селскостопански стоки и торове представлява зависимост от Руската федерация, която, ако не бъде преодоляна, би могла да накърни продоволствената сигурност на Съюза и по-специално в случая с торовете да направи Съюза особено уязвим спрямо потенциални действия за упражняване на принуда от страна на Руската федерация. Вносът на въпросните торове от Руската федерация вече се увеличава и това увеличение би могло да се ускори, ако към Съюза бъдат пренасочени значителни количества, като се има предвид, че Руската федерация произвежда много големи количества от въпросните торове. Това потенциално увеличаване на вноса от Руската федерация би довело до смущения на пазара на тези стоки в Съюза и би навредило на производителите на азотни торове в Съюза, които срещат трудности да се конкурират с вноса от Руската федерация в момент, когато цените на газа в Съюза остават високи. Дългосрочното оцеляване на отрасъла на Съюза за производство на азотни торове е от решаващо значение за продоволствената сигурност на Съюза, тъй като тези торове са от съществено значение за растежа на растенията и играят изключително важна роля за поддържането на способността на селскостопанския сектор на Съюза да произвежда храни. Ето защо преодоляването на нарастващата зависимост от вноса на въпросните торове от Руската федерация и запазването на жизнеспособността на един автономен отрасъл на Съюза за производство на азотни торове е от жизненоважно значение за гарантиране и поддържане на продоволствената сигурност на Съюза. Настоящото равнище на вноса на въпросните селскостопански стоки не е сравнимо с това на въпросните торове, но настоящото състояние на отношенията между Съюза и Руската федерация означава, че следва да се предотврати възможността за развиване на зависимостта в бъдеще. Не е възможно обаче да се гарантира, че това няма да се случи, ако митата върху въпросните селскостопански стоки останат на настоящите равнища.
С посочените тарифни мерки ще се гарантира, че Руската федерация няма да получава търговска полза от продължаването на износа за Съюза. Това би било в съответствие с интересите на Съюза и с правото и политиките на Съюза, особено тези, прилагани по отношение на Руската федерация и Република Беларус в контекста на непровокираната и неоправдана агресия на Руската федерация срещу Украйна и подкрепата, която Република Беларус продължава да ѝ оказва.
Република Беларус изнася ограничени количества от въпросните селскостопански стоки и торове (селскостопански стоки за 92 милиона евро и торове за 29,6 милиона евро през 2023 г.). Следователно тя не е значителен производител или износител на тези стоки. Предложеният регламент обаче обхваща и Република Беларус с оглед на тесните ѝ политически и икономически връзки с Руската федерация и за да се предотврати незаконното и целящо измама насочване на внос от Руската федерация през Република Беларус, което би могло да възникне, ако митата на Съюза върху вноса на въпросните стоки с произход от Република Беларус или внасяни от посочената държава останат непроменени. Предвид продължаващото сближаване и нарастващата търговия между Република Беларус и Руската федерация е целесъобразно за въпросните стоки от Република Беларус да се прилага същото третиране като това за въпросните стоки от Руската федерация.
С предложения регламент митата върху въпросните стоки с произход от Руската федерация или от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави ще се увеличат до равнище, достатъчно високо, за да спре вноса на тези стоки. За всички въпросни селскостопански стоки митата върху вноса от Руската федерация и Република Беларус в Съюза биха се увеличили с адвалорно мито в размер на 50 %. За да се избегне навлизането на въпросните селскостопански стоки с произход от Руската федерация или от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави на пазара на Съюза при по-ниските ставки, приложими в рамките на тарифните квоти на Съюза, е необходимо също така стоките с произход от Руската федерация и от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави да се изключат от прилагането на намалени мита в рамките на тези квоти. В допълнение към съществуващото адвалорно мито от 6,5 %, тарифата за въпросните торове ще бъде обект на допълнително специално мито, което постепенно ще се увеличава, започвайки от 40 EUR или 45 EUR на тон в зависимост от вида тор (което съответства на приблизително 13 % еквивалент в адвалорно мито) до възпиращо равнище съответно от 315 EUR или 430 EUR на тон три години след началото на прилагането на предложения регламент (равнище от около 100 % еквивалент в адвалорно мито). В рамките на тригодишния преходен период тези възпиращи мита ще бъдат въвеждани и в случай, че стоки от Руската федерация и Република Беларус се внасят над някои определени количества.
Не се очаква предложеният регламент да окаже отрицателно въздействие върху световната продоволствена сигурност. На първо място, увеличението на митата на Съюза ще се прилага само за вноса в Съюза и следователно няма да засегне транзита на въпросните стоки от Руската федерация или Република Беларус през територията на Съюза за трети държави. Второ, очаква се увеличаването на вносните мита на Съюза значително да намали потоците от този внос в Съюза, като по този начин действително ще се увеличат наличните количества от въпросните стоки за трети държави, и по-специално за развиващите се страни.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
Налагането на вносни мита върху въпросните стоки е свързано с общата търговска политика на Съюза, предвидена в членове 206 и 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). То съответства на „промените в тарифните ставки“, както е предвидено в член 207, параграф 1 от ДФЕС, и се основава на възможността да се откаже третиране като най-облагодетелствана нация на продукти с произход от Руската федерация, която е отразена в „Съвместното изявление относно агресията на Руската федерация срещу Украйна с подкрепата на Беларус“, публикувано от Съюза и няколко други членове на Световната търговска организация в Женева на 17 март 2022 г.. Това вече е приложено на практика в няколко регламента, включително в регламента, чрез който Съюзът наложи по-високи тарифни ставки върху вноса на някои селскостопански стоки от Руската федерация и Република Беларус.
•Съгласуваност с други политики на Съюза
Предложените увеличения на митата за определени селскостопански стоки и торове с произход от Руската федерация и от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави, изброени в настоящото предложение, биха били в съответствие с ограничителните мерки, предприети от Съюза срещу тези държави след непровокираната и неоправдана военна агресия на Руската федерация срещу Украйна и подкрепата, която Република Беларус продължава да оказва на агресията на Руската федерация. Следователно увеличенията на митата в настоящото предложение за регламент ще бъдат в съответствие с изискването по член 21, параграф 3 от Договора за Европейския съюз за осигуряване на съгласуваност между различните области на външната дейност на Съюза. Те ще бъдат в съответствие и с член 207, параграф 1 от ДФЕС, който предвижда, че общата търговска политика трябва да се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Правното основание за предложението е член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
В съответствие с член 3, параграф 1, буква д) от ДФЕС общата търговска политика се определя като изключителна компетентност на Съюза, поради което принципът на субсидиарност не се прилага.
•Пропорционалност
Настоящото предложение за регламент е необходимо с оглед на прилагането на общата търговска политика с цел намаляване на вноса в Съюза от Руската федерация и от Република Беларус. Това намаление е продиктувано от опасенията, че този внос задълбочава съществуващата зависимост и следователно оказва отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност на Съюза. Предложеният регламент е в съответствие с принципа на пропорционалност и не надхвърля необходимото за постигане на целите на Договорите, по-специално необходимостта да се гарантира, че въпросните селскостопански стоки и торове с произход от Руската федерация и от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави не причиняват смущения на пазара на ЕС за тези стоки и не нарушават правилното функциониране на митническия съюз. Поради това тези стоки не следва да имат достъп до пазара на Съюза при условия, които са толкова благоприятни, колкото условията, които се прилагат за вноса на такива стоки от други трети държави. Пропорционалността се осигурява от факта, че с предложения регламент ще се повишат митата от Общата митническа тарифа, приложими към вноса от Руската федерация и от Република Беларус, както и от факта, че това е необходимо, за да се ограничи този внос в случаите, когато настоящите мита са нулеви или са ниски. Увеличението е необходимо, за да се намали способността на Руската федерация и на Република Беларус да използват като оръжие своя износ за Съюза. Предлаганото увеличение на митата ограничава упражняването на някои основни права, но само до степента, необходима за постигането на целите му.
•Избор на инструмент
Настоящото предложение е в съответствие с член 207, параграф 2 от ДФЕС, в който се предвижда предприемането на мерки на общата търговска политика под формата на регламент за въвеждане на промени в тарифните равнища.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
Не се прилага.
•Консултации със заинтересованите страни
Не се прилага.
•Събиране и използване на експертни становища
Не се прилага.
•Оценка на въздействието
С оглед на настоящата възможност на Руската федерация да използва своя износ на някои селскостопански стоки, и по-специално на въпросните торове, за да дестабилизира пазарите на Съюза, да окаже отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност на Съюза и да подкопае единството на ЕС при подкрепата за Украйна, както и с оглед на подкрепата от страна на Република Беларус за действията на Руската федерация, е важно предложеният регламент да влезе в сила спешно, за да се повишат възможно най-скоро митническите ставки, приложими към въпросните стоки от Руската федерация и от Република Беларус. Поради това за предложения регламент не беше извършена оценка на въздействието. Очаква се, че предложената мярка ще намали значително вноса в Съюза на въпросните стоки с произход от Руската федерация и от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави и че това ще доведе до допълнителна диверсификация на източниците на тези стоки, като се избягват Руската федерация и Република Беларус.
•Пригодност и опростяване на законодателството
Мярката не води до несъразмерно увеличаване на регулаторната тежест за предприятията и публичните органи.
•Основни права
Предложението е в съответствие с политиката на Съюза в областта на правата на човека и с Хартата на основните права. Когато налагането на вносни мита засяга свободата на осъществяване на международна търговия в Съюза като част от свободата на професионална дейност, правото на собственост или други основни права, включително равното третиране, това налагане може да се смята за правомерно действие на Съюза, което е в съответствие с Хартата на основните права. Това е така, защото това действие се предприема в съответствие с изискванията, че действието трябва да бъде предприето въз основа на надлежно правно основание, от компетентните органи, в преследване на легитимната цел за поставяне в неизгодно търговско положение на вноса на някои стоки от Руската федерация и от Република Беларус, за да се стимулира диверсификацията на доставките, като се избягват тези две държави, чрез насърчаване на по-голямо вътрешно производство в Съюза и алтернативен внос от други трети държави. С предложения регламент също така ще се предотвратят сериозни смущения на съответните пазари и използването като оръжие на износа на въпросните стоки от Руската федерация и от Република Беларус и ще се гарантира правилното функциониране на пазарите на Съюза по начин, който би бил в съответствие както с настоящите мерки в рамките на външната дейност на Съюза, така и с принципа на пропорционалност. По-конкретно, по отношение на равното третиране, фактът, че повишени вносни мита се налагат на вносителите на някои селскостопански стоки и торове с произход от Руската федерация или от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави, но не и на вносителите на стоки, които не са с произход от Руската федерация или от Република Беларус и не се изнасят пряко или непряко от посочените държави, отговаря на една от целите на външната дейност на Съюза. Това е легитимната цел на политиката на Съюза за намаляване на този внос от Руската федерация и от Република Беларус и за защита на пазарите на Съюза срещу злоупотреба с търговията с въпросните стоки, чиято цел е да дестабилизира пазарите на Съюза или политическата стабилност и солидарност на Съюза.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Предложеният регламент няма финансово отражение върху разходите и има много ограничено финансово отражение върху приходите. При пълно прилагане на предложения регламент се очаква събирането на по-високи мита, съответстващи на предложените увеличения, да бъде минимално (близко до нула), тъй като предложеното увеличение на митата вероятно ще намали потока на вноса от Руската федерация и от Република Беларус до незначителни обеми.
Обратно, биха могли да се очакват известни загуби за бюджета, тъй като собствените ресурси, генерирани в бюджета на Съюза, вероятно ще намалеят. Точната стойност на загубите за бюджета ще зависи от това как ще бъде заместен вносът от Руската федерация и от Република Беларус. От една страна, заместването на този внос от вътрешното производство в рамките на Съюза или от преференциален внос (особено на торове от Алжир и Египет) ще доведе до намаляване на собствените ресурси. От друга страна, заместването му от увеличен внос от други трети държави, които не са преференциални партньори, няма да намали собствените ресурси, тъй като този допълнителен нов внос ще генерира същото равнище на общи митнически тарифи като тези, които се генерират от вноса от Руската федерация и от Република Беларус, който той ще замести. Поради това, след като предложеният регламент започне да се прилага напълно, въздействието върху традиционните собствени ресурси в бюджета на ЕС се оценява на загуба в размер до 84 милиона евро (т.е. 75% от общите тарифни приходи за 2023 г. от 112 милиона евро) при сценария на пълно заместване на съществуващия внос в ЕС от Руската федерация и от Република Беларус от вътрешното производство в Съюза и от преференциален внос.
При пълно прилагане на мярката загубата на приходи при традиционните собствени ресурси ще се компенсира от вноските на държавите членки въз основа на брутния национален доход (БНД). Очаква се обаче, че през първите три години от прилагането на предложените мерки допълнителните тарифни приходи, свързани с по-високите мита върху оставащия внос на азотни торове от Руската федерация или от Република Беларус, ще компенсират частично или евентуално дори изцяло загубите на приходи, свързани с по-ниските обеми на вноса. Следователно може да се очаква, че през този първоначален тригодишен период нетната загуба на приходи от тези стоки при традиционните собствени ресурси ще бъде близка до нула.
Отражението върху бюджета, което ще окаже предложеният регламент, е изложено с повече подробности в законодателната финансова обосновка.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване
Докладването онлайн относно развитието на вноса в Съюза на въпросните селскостопански стоки и торове с произход от Руската федерация и от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави е достъпно на специални уебсайтове на Европейската комисия (Евростат).
•Обяснителни документи (за директивите)
Не се прилага.
•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението
С предложения регламент ще се възпрепятства достъпът на някои селскостопански стоки и торове с произход от Руската федерация и от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави до пазара на Съюза при условия, които са толкова благоприятни, колкото условията, прилагани за вноса на тези стоки с друг произход. Това ще се постигне, като се повишат вносните мита върху всички тези стоки чрез адвалорно мито от 50 % за селскостопанските стоки и чрез постепенно увеличаване на митата върху торовете с равнище, започващо от 40 EUR или 45 EUR на тон (в зависимост от вида тор), докато допълнителното мито достигне равнище на възпиращо мито в размер до 315 EUR или 430 EUR на тон три години след началото на прилагането на ограничителните мерки. В рамките на тригодишния преходен период тези възпиращи мита ще бъдат въвеждани и в случай, че стоки от Руската федерация и Република Беларус се внасят над някои определени количества. Освен това за тези стоки с произход от Руската федерация и от Република Беларус или които се изнасят пряко или непряко от посочените държави няма да може да се ползват и съответните тарифни квоти на Съюза. Тези тарифни квоти осигуряват достъп до пазара на Съюза на по-ниско тарифно равнище от предложените нови мита.
2025/0021 (COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за промяна на митата, приложими за вноса на някои стоки с произход от Руската федерация и от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)Вносът в Съюза на карбамидни и азотни торове от Руската федерация през 2023 г. е бил значителен — 3,6 милиона тона, и през 2024 г. се е увеличил значително в сравнение с 2023 г. Равнището на осъществявания от Руската федерация внос в Съюза на селскостопанските стоки, обхванати от настоящия регламент („въпросните селскостопански стоки“), е относително ниско за повечето стоки, но би могло да се увеличи значително, ако се запазят настоящите условия на търговия.
(2)Вносът на торовете, обхванати от настоящия регламент („въпросните торове“), понастоящем отразява положение на икономическа зависимост от Руската федерация. Освен това вносът на въпросните селскостопански стоки би могъл да създаде подобна и допълнителна икономическа зависимост от Руската федерация, която при настоящите обстоятелства следва да бъде предотвратена и намалена, за да се защитят пазарите на Съюза и да се гарантира продоволствената сигурност на Съюза.
(3)Общите мита erga omnes на Съюза представляват прилаганото понастоящем тарифно третиране „най-облагодетелствана нация“ върху вноса на въпросните селскостопански стоки и торове. Към настоящия момент те се различават значително. В зависимост от стоката някои мита са или нулеви, или много ниски, докато други вече са толкова високи, че не се извършва търговия.
(4)Продължаването на вноса на обхванатите от настоящия регламент селскостопански стоки и торове от Руската федерация при настоящите условия може да направи Съюза уязвим спрямо действия за упражняване на принуда от страна на Руската федерация. По-специално евентуално увеличаване на вноса на въпросните стоки от Руската федерация би могло да доведе до смущения на пазара на Съюза и да окаже отрицателно въздействие върху производителите от Съюза. Поради това е необходимо да се вземат подходящи тарифни мерки, за да се преодолее настоящата и потенциалната икономическа зависимост на Съюза от вноса на тези стоки от Руската федерация. Това следва да се направи, като се прекрати настоящата ситуация, при която те навлизат на пазара на Съюза при условия, които са толкова благоприятни, колкото условията, прилагани за вноса на стоки с друг произход, който е обект на третиране като най-облагодетелствана нация.
(5)Понастоящем вносът на въпросните торове от Руската федерация вече се увеличава и може да се увеличи още, и то бързо, ако допълнително руско производство се пренасочи към Съюза. Това потенциално увеличаване на вноса от Руската федерация би довело до смущения на пазара на тези стоки в Съюза и би навредило на производителите на азотни торове в Съюза, които вече срещат трудности да се конкурират с вноса от Руската федерация, тъй като цените на газа в Съюза остават високи. Дългосрочното оцеляване на отрасъла на Съюза за производство на азотни торове е от решаващо значение за продоволствената сигурност на Съюза, тъй като селскостопанският сектор на Съюза се нуждае от тези торове, за да произвежда храни. Ето защо преодоляването на нарастващата зависимост от вноса на въпросните торове от Руската федерация и запазването на жизнеспособността на един автономен отрасъл на Съюза за производство на азотни торове е от жизненоважно значение за гарантиране и поддържане на продоволствената сигурност на Съюза. За да се предотврати бъдеща зависимост от вноса на селскостопански стоки от Руската федерация, е необходимо да се коригират тарифните равнища и за тези продукти.
(6)Тарифни мерки следва да бъдат предприети и по отношение на Република Беларус, за да се предотврати евентуалното пренасочване на вноса в Съюза от Руската федерация през Република Беларус, предвид нейните тесни политически и икономически връзки с Руската федерация. Това би могло да се случи, ако митата на Съюза върху вноса на стоките от Република Беларус останат непроменени.
(7)Поради това за вноса на въпросните селскостопански стоки и торове, които са с произход от Руската федерация и от Република Беларус или се изнасят пряко или непряко от посочените държави, следва да се прилагат по-високи мита в сравнение с вноса от други трети държави.
(8)Вносът от Руската федерация и от Република Беларус не следва да се възползва от по-ниски мита в рамките на тарифните квоти на Съюза при условия на третиране като най-облагодетелствана нация. Поради това намалените ставки, определени в тарифните квоти на Съюза за стоките, посочени в приложения I и II към настоящия регламент, не следва да се прилагат за стоки с произход от Руската федерация или от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави за Съюза.
(9)Не се очаква предвиденото увеличение на митата да окаже отрицателно въздействие върху световната продоволствена сигурност, тъй като увеличението на тарифите е приложимо само за вноса в Съюза и не засяга посочените в регламента въпросни стоки, ако те само преминават транзитно през територията на Съюза до трети държави на крайно местоназначение. Напротив, предвиденото увеличение на вносните мита в Съюза може да повиши износа на тези стоки към трети държави и да увеличи наличността на доставките в тях.
(10)В същото време торовете играят значителна роля за продоволствената сигурност, както и за финансовата стабилност на земеделските стопани в Съюза. Поради това е необходимо да се гарантира предвидим и достатъчен достъп до торове на приемливи цени за земеделските стопани в Съюза, което от своя страна би следвало да допринесе за стабилизиране на селскостопанските пазари. По време на преходния период предложената мярка ще стимулира засилването на производството в Съюза и ще осигури възможност за укрепване на алтернативните източници на доставки от други международни партньори, като се сведе до минимум рискът от значително увеличение на цените на торовете за земеделските стопани в Съюза. За тази цел Комисията следва да следи отблизо развитието на цените на торовете на пазара на Съюза. В случай на значително нарастване на цените на торовете Комисията следва да направи оценка на положението и да предприеме всички подходящи действия за преодоляване на това нарастване.
(11)Предвиденото увеличение на митата е в съответствие с външната дейност на Съюза в други области, както е определено в член 21, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Състоянието на отношенията между Съюза и Руската федерация се влоши значително през последните години, и по-специално от 2022 г. насам. Това се дължи на грубото незачитане от страна на Руската федерация на международното право, и по-специално на нейната непровокирана и неоправдана военна агресия и пълномащабно нахлуване в Украйна. От юли 2014 г. насам Съюзът постепенно налага ограничителни мерки върху търговията с Руската федерация в отговор на нейните действия по отношение на Украйна.
(12)Руската федерация е член на Световната търговска организация. Понастоящем обаче, по силата на изключенията, които се прилагат съгласно Споразумението за създаване на Световната търговска организация, и по-специално член XXI от ГАТТ (1994) (изключения във връзка със сигурността), Съюзът има право да не изпълнява задължението да предоставя на внасяните от Руската федерация стоки предимствата, предоставяни на сходни продукти, внасяни от други държави (третиране като най-облагодетелствана нация), и не е възпрепятстван да налага вносни мита, по-високи от съдържащите се в списъка на тарифните задължения на Съюза за търговията със стоки, ако Съюзът сметне, че такива мерки са необходими за защита на основни интереси на Съюза в областта на сигурността.
(13)Ситуацията между Съюза и Република Беларус също се влоши през последните години поради незачитането от страна на режима на международното право, основните свободи и правата на човека, и подкрепата ѝ за пълномащабното нахлуване на Руската федерация в Украйна. От октомври 2020 г. насам Съюзът постепенно налага ограничителни мерки върху търговията с Република Беларус.
(14)Република Беларус не е член на Световната търговска организация. Поради това Съюзът не е задължен, по силата на Споразумението за създаване на Световната търговска организация, да предоставя на стоките от Република Беларус третиране като най-облагодетелствана нация и друго третиране в съответствие с посоченото споразумение. Освен това съществуващите търговски споразумения допускат действия, които са обосновани от приложими клаузи за изключения, по-специално изключения във връзка със сигурността.
(15)Настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на поставените цели в съответствие с член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност е необходимо и целесъобразно да се определят правила за увеличаване на митата върху тези стоки с незабавно действие, на първо място, за да се постигне основната цел да се гарантира, че въпросните селскостопански стоки и торове, които са с произход от Руската федерация и от Република Беларус или се изнасят пряко или непряко от посочените държави, няма да причинят смущения на пазара на Съюза за тези стоки, и на второ място, с оглед на прилагането на общата търговска политика и намаляването на вноса в Съюза на тези стоки и торове от Руската федерация и от Република Беларус в отговор на опасенията, че този внос би могъл да окаже отрицателно въздействие върху вътрешния пазар на Съюза и да накърни продоволствената сигурност на Съюза,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1.За стоките, класирани в кодовете по Комбинираната номенклатура (КН), изброени в приложение I, които се внасят в Съюза и са с произход от Руската федерация или от Република Беларус или се изнасят пряко или непряко от посочените държави, се прилага допълнително адвалорно мито от 50 %, което е в допълнение към приложимата ставка по Общата митническа тарифа. Такива стоки с произход от Руската федерация или от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави не отговарят на условията за налагане на по-ниски вносни мита за ограничени количества (тарифни квоти), каквито са приложими, защото те или се изискват вследствие на задълженията на Съюза по Споразумението за създаване на Световната търговска организация, или са създадени от Съюза без наличие на такова задължение.
2.За стоките, класирани в тарифните линии, изброени в приложение II, които се внасят в Съюза и са с произход от Руската федерация или от Република Беларус или се изнасят пряко или непряко от посочените държави, се прилага вносно мито, както следва:
а)по отношение на стоките, класирани в код по КН 3102:
i)6,5 % адвалорно мито + 40 EUR/тон от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г.;
ii)6,5 % адвалорно мито + 60 EUR/тон от 1 юли 2026 г. до 30 юни 2027 г.;
iii)6,5 % адвалорно мито + 80 EUR/тон от 1 юли 2027 г. до 30 юни 2028 г.;
iv)6,5 % адвалорно мито + 315 EUR/тон от 1 юли 2028 г.
б)по отношение на стоките, класирани в кодове по КН 3105 20, 3105 30, 3105 40, 3105 51, 3105 59 и 3105 90:
i)6,5 % адвалорно мито + 45 EUR/тон от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г.;
ii)6,5 % адвалорно мито + 70 EUR/тон от 1 юли 2026 г. до 30 юни 2027 г.;
iii)6,5 % адвалорно мито + 95 EUR/тон от 1 юли 2027 г. до 30 юни 2028 г.;
iv)6,5 % адвалорно мито + 430 EUR/тон от 1 юли 2028 г.
в)Независимо от букви а) и б), ако кумулативният обем на вноса на стоките, изброени в букви а) и б), достигне праговете, определени по-долу, в срок от 21 дни Комисията налага мито на равнището, определено съответно в буква а), точка iv) или буква б), точка iv), за останалата част от вноса на тези стоки през посочения период:
i)2,7 милиона тона от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г.;
ii)1,8 милиона тона от 1 юли 2026 г. до 30 юни 2027 г.;
iii)0,9 милиона тона от 1 юли 2027 г. до 30 юни 2028 г.
г)Комисията може да приеме акт за изпълнение за установяване на правилата за наблюдение на обема на вноса, посочен в параграф 2. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 2
1.Комисията наблюдава приложимите в Съюза цени на стоките, изброени в приложение II, в продължение на четири години от прилагането на настоящия регламент.
2.Ако ценовите равнища на стоките, изброени в приложение II, значително надвишават равнищата от 2024 г. през периода, посочен в параграф 1, Комисията прави оценка на положението и предприема всички подходящи действия за преодоляване на това нарастване на цените. Това може да включва, ако е целесъобразно, предложение за временно преустановяване на митата за внасяните въпросни стоки с произход, различен от Руската федерация и от Република Беларус.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага четири седмици след влизането му в сила по отношение на стоките, изброени в приложение I.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на година.
За Европейския парламент
За Съвета
Председател
Председател
ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА
НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за промяна на митата, приложими за вноса на някои стоки с произход от Руската федерация и от Република Беларус или изнасяни пряко или непряко от посочените държави
БЮДЖЕТНИ РЕДОВЕ:
Глава и статия: Глава 12, статия 120.
Сума, предвидена в бюджета за 2024 г.: 24 620 400 000 EUR.
ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ:
◻
Предложението няма финансово отражение
X
Предложението няма финансово отражение върху разходите, но има финансово отражение върху приходите от традиционни собствени ресурси по следните причини.
През 2023 г. общата стойност на вноса в Съюза от Руската федерация и от Република Беларус по кодовете по КН в обхвата на настоящото предложение за регламент и които са предмет на предложеното увеличение е била над 1,69 милиарда евро. От тази обща сума вносът на селскостопански стоки е бил на стойност 380 милиона евро, а вносът на торове е бил на стойност 1,31 милиарда евро.
За вноса на въпросните торове от Руската федерация и от Република Беларус понастоящем се прилага адвалорно мито в размер на 6,5 %. По-голямата част от вноса на торове за 2023 г. (516 милиона евро) е извършен по код по КН 3102 10 10. Значителен внос е осъществен и по кодове по КН 3105 30 00 (179 милиона евро), 3105 20 10 (151 милиона евро), 3105 40 00 (91 милиона евро) и 3 105 59 00 (89 милиона евро). Общите тарифни приходи за Съюза от вноса на торове от Руската федерация и от Република Беларус са били 85,2 милиона евро, преди държавите членки да приспаднат разходите по събирането.
За вноса на въпросните селскостопански продукти се прилагат различни мита. През 2023 г. общите тарифни приходи за Съюза от вноса на тези стоки от Руската федерация и от Република Беларус са били 27 милиона евро, преди държавите членки да приспаднат разходите по събирането. За тези селскостопански стоки увеличението на митата с настоящото предложение за регламент се очаква значително да намали или дори да спре тези търговски потоци. Събирането на по-високи мита, съответстващи на предложените увеличения за селскостопанските стоки, се очаква да бъде минимално (близко до нула), тъй като се очаква търговските потоци да бъдат преустановени поради увеличените тарифни равнища.
Събирането на по-високи мита, съответстващи на предложените увеличения за торовете, се очаква да се преустанови, когато предложеният регламент започне да се прилага изцяло в края на тригодишния преходен период, тъй като се очаква търговските потоци да бъдат преустановени поради увеличените тарифни равнища. Въпреки това се очаква тези търговски потоци и свързаните с тях мита да останат значителни по време на преходния период.
Въз основа на гореизложените фактори отражението на настоящото предложение за регламент върху загубата на приходи за бюджета на ЕС според разчетите ще бъде максимум 84 милиона евро годишно от финансовата 2029 година нататък: [(85,2 милиона евро + 27 милиона евро) = 112,2 милиона евро брутна сума, включително разходи по събирането] x 0,75.
За 2025 г., 2026 г., 2027 г. и 2028 г. отражението върху загубата на приходи от традиционните собствени ресурси за бюджета на Съюза се прогнозира да бъде много по-малко от сумата, изчислена за 2029 г. Това се дължи на факта, че увеличените мита върху торовете се очаква да доведат до допълнителни тарифни приходи в размер на 77 милиона евро за 12-месечен период (след приспадане на разходите по събирането), което ще допринесе за увеличаване на собствените ресурси с 58 милиона евро. Поради това се очаква нетното намаление на собствените ресурси да не надвишава 26 милиона евро през първия 12-месечен период на прилагане (1 юли 2025 г. — 30 юни 2026 г.), което съответства на 14 милиона евро за останалата част от 2025 г. Възможно е дори собствените ресурси да се увеличат, ако намаляването на вноса от Руската федерация бъде отчасти съпроводено от внос от други трети държави, за който не се ползват тарифни преференции съгласно споразуменията за свободна търговия на Съюза.
Загубата на приходи при традиционните собствени ресурси ще се компенсира от вноските на държавите членки въз основа на брутния национален доход (БНД).