ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. CRUZ VILLALÓN
представено на 22 септември 2015 година ( 1 )
Дело C‑398/14
Европейска комисиясрещу
Португалска република
(Иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен от Комисията срещу Португалската република)
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 91/271/ЕИО — Градски отпадъчни води — Пречистване — Релевантен момент за изпълнение на задължението, предвидено в член 4, параграф 1 от Директива 91/271/ЕИО — Приложение I, точка Г от Директива 91/271/ЕИО — Процедура за наблюдение на качеството на пречистените води“
|
1. |
С предявения в настоящото производство иск Комисията твърди, че Португалската република не е изпълнила задълженията си, по член 4 от Директива 91/271/ЕИО ( 2 ), по-конкретно, тъй като за да се изпълнят изискванията на посочената разпоредба, не е достатъчно само изграждането на пречиствателни станции, а е необходимо и прилагането в достатъчна степен на предвидените в точка Г от приложение I към тази директива видове контрол. Така освен няколкото изолирани случая, по които се е произнесъл, на Съда се предоставя възможност да анализира изрично проблематиката за връзката на член 4 от Директивата с посочената точка Г от приложение I към нея. |
|
2. |
В хода на досъдебното производство, а и в представените пред Съда писмени становища както Комисията, така и Португалската република съсредоточават обсъждането върху идентифицирането на конкретните агломерации, които не са спазили защитавания от Комисията критерий за изпълнение на член 4 от Директива 91/271. |
|
3. |
Въпреки това Съдът приканва страните на основание член 61, параграф 1 от Процедурния правилник да изложат по време на съдебното заседание становищата си относно условията за изпълнение на цитираната разпоредба; по-конкретно, дали трябва да се вземе предвид моментът на въвеждане в експлоатация на инсталацията или — в изпълнение на точка Г от приложение I към Директивата, където е посочено изискването държавите членки да следят за приложението на метод за наблюдение на качеството на заустените води — това наблюдение трябва да се осъществява в рамките на една година, считано от започване на работа на инсталацията, като въпросът, който се поставя, е този за възможната връзка между посочената точка Г и член 4, параграфи 1 и 3 от Директива 91/271. |
I – Правна уредба
А– Право на Съюза
|
4. |
Първо, трето, четвърто и осмо съображение от Директива 91/271 имат следното съдържание: „Като има предвид, че резолюцията на Съвета от 28 юни 1988 г. ( 3 ) за защита на Северно море и другите води в Общността призовава Комисията да представи предложения относно необходимите мерки на общностно равнище в областта на пречистването на градските отпадъчни води; […] като има предвид, че за да се избегнат вредните последици за околната среда поради заустването на недостатъчно пречистени градски отпадъчни води, по принцип е необходимо същите води да се подложат на вторично пречистване; като има предвид, че е необходимо да се изисква по-строго пречистване в чувствителните зони, докато първично пречистване може да се приеме за подходящо в по-слабо чувствителните зони; […] като има предвид, че е необходимо да се наблюдават пречиствателните станции, водите в приемниците и заустването на утайки, за да се направи така, че околната среда да бъде предпазена от отрицателните въздействия на заустването на отпадъчните води; […]“. |
|
5. |
Член 1 от Директива 91/271 предвижда следното: „Настоящата директива се отнася за събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води, както и пречистването и заустването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли. Настоящата директива има за цел опазване на околната среда от вредните последици, причинени от заустването на споменатите по-горе отпадъчни води“. |
|
6. |
Съгласно член 2 от посочената директива, „по смисъла на настоящата директива:
[…]
[…]
[…]“. |
|
7. |
Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 91/271: „Държавите членки следят за това, всички агломерации да бъдат съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води:
[…]“. |
|
8. |
Член 4 от същата директива предвижда следното: „1. Държавите членки следят за това, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им да бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка при следните условия и ред:
[…] 3. Заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в параграфи 1 и 2, отговарят на изискванията на приложение I, точка Б. […] 4. Притокът, изразен в ЕЖ, се изчислява на базата на максималното средно седмично количество органични вещества, постъпващо в пречиствателната станция през годината, с изключение на необичайните ситуации, като предизвиканите от силни дъждове“. |
|
9. |
В съответствие с член 15, параграф 1 от Директива 91/271: „Компетентните органи или съответните институции наблюдават:
[…]“. |
|
10. |
Приложение I към Директива 91/271, озаглавено „Изисквания за градските отпадъчни води“, включва следните четири точки: А. Канализационни системи; Б. Зауствания, произхождащи от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, във водите в приемниците; В. Промишлени отпадъчни води; Г. Референтни методи за контрол и оценка на резултатите. |
|
11. |
Съгласно точка Б от приложение I:
|
|
12. |
Точка Г от приложение I към Директивата предвижда:
[…]“. |
|
13. |
Таблица 1 в приложение I към Директива 91/271 съдържа „Изисквания относно заустването от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, предмет на разпоредбите на членове 4 и 5 от настоящата директива […]“. |
Б– Национално право
|
14. |
Директива 91/271 е транспонирана в португалското право с Декрет-закон № 152/97 от 19 юни 1997 г. ( 4 ). |
|
15. |
Член 5, параграф 2 от Декрет-закон № 152/97 определя сроковете, в които посочените в член 4 от него органи трябва да приемат необходимите методи за вторично пречистване на наличните или прогнозни към датата на влизането му в сила отпадъчни води. По-конкретно, определеният срок е до 31 декември 2005 г. за агломерации с ЕЖ по-голям от 10000 и по-малък или равен на 15000, както и за агломерации с ЕЖ по-голям от 2000 и по-малък или равен на 10000 в случаите на зауствания в сладки води или устия. |
|
16. |
Съгласно член 14 от Декрет-закон № 152/97 неспазването на предвиденото в член 15, параграф 2 съставлява нарушение, което се наказва с глоба. |
II – Досъдебното производство
|
17. |
Досъдебното производство, предхождащо настоящия иск, започва през 2009 г. и има за предмет възможното неизпълнение от страна на Португалската република на задълженията ѝ по членове 3, 4 и 10 от Директива 91/271 по отношение на 186 агломерации. |
|
18. |
В хода на досъдебното производство Португалската република е изпълнила частично изискванията на Комисията, в резултат на което предявеният от последната иск е сведен до неизпълнението на член 4 от Директива 91/271 по отношение на 52 агломерации. |
III – Искът на Комисията и производството пред Съда
|
19. |
В исковата си молба Комисията твърди, че за да е налице изпълнение на посочената разпоредба, не е достатъчно да бъдат изградени пречиствателни станции (задължение, наложено с член 3 от Директива 91/271), а е необходимо тези станции да функционират и то по такъв начин, че пречистените води да отговарят на изискванията, предвидени в приложение I към тази директива. |
|
20. |
Според нея, за да се установи дали пречистените води отговарят на изискванията на приложение I, е необходимо през първата година същите да бъдат обект на процедурите за контрол, предвидени в точка Г от посоченото приложение. |
|
21. |
В своята писмена защита португалското правителство не оспорва тези твърдения, а съсредоточава защитата си върху обстоятелството, че засегнатите агломерации в действителност са 26, както и че необходимите за изпълнение на задължението дейности са на много напреднал етап. |
|
22. |
Както вече бе посочено, Съдът е поискал от страните да изложат становищата си относно условията за изпълнение на член 4 от Директива 91/271, приканвайки ги да изразят становище по конкретния въпрос дали е достатъчно въвеждането на пречиствателната станция в експлоатация или освен това е необходимо — съгласно приложение I, точка Г от Директивата, което изисква държавите членки да следят за прилагането на метод за наблюдение на качеството на заустванията — това наблюдение да е осъществявано успешно в рамките на първата година на функциониране. |
|
23. |
По време на съдебното заседание Комисията поддържа, че доколкото целта на Директива 91/271 е да гарантира не просто изграждането на пречиствателни станции, а качеството на пречистените води, изграждането на дадена пречиствателна станция само по себе си не е достатъчно, а е необходимо и нейното правилно функциониране. Според Комисията правилното функциониране на пречиствателната станция може да се установи единствено посредством предвидените в буква Г от приложение I към Директива 91/271 наблюдения, за което е нужно вземането на определен минимален брой проби годишно в зависимост от размера на пречиствателната станция, особено през първата година след въвеждането ѝ в експлоатация. |
|
24. |
Португалската република от своя страна счита, че релевантният момент за целите на изпълнение на член 4 от Директивата е датата на въвеждане на пречиствателната станция в експлоатация и по-конкретно моментът, в който с въвеждането в експлоатация се осъществи първият контрол на качеството на заустванията. |
IV – Анализ
А– Предварителни бележки
|
25. |
Както е известно, фактът, че дадена държава членка не оспорва твърдяното от Комисията неизпълнение, не е пречка за Съда да извърши преценка дали последната е дала правилно тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза, послужили като основание за предявения от нея иск. Както се посочва в решение Комисия/Швеция, „в рамките на иск за неизпълнение на задължения Съдът е този, който установява дали твърдяното неизпълнение е налице, дори засегнатата държава да не оспорва неизпълнението“ ( 5 ). |
|
26. |
В настоящия случай Португалската република първоначално, в писменото си становище, оспорва извода на Комисията относно неизпълнението на член 4 от Директива 91/271 по отношение на няколко агломерации, но без да поставя под въпрос тълкуването на посочената разпоредба, на което Комисията се основава, за да приеме, че Португалската република не е изпълнила едно от задълженията си, произтичащи от Договорите (член 258 ДФЕС). |
|
27. |
Тъй като независимо от възприетата от Португалската република защитна стратегия „Съдът е този, който установява дали твърдяното неизпълнение е налице“, страните са приканени, както бе посочено, да изложат становищата си относно тълкуването на член 4 от Директива 91/271 във връзка с буква Г от приложение I към същата директива. Въз основа на това, вече в хода на съдебното заседание, Португалската република оспорва даденото от Комисията тълкуване на посочената разпоредба, като поддържа, че неизпълнение е налице само тогава, когато пречиствателната станция не е въведена в експлоатация на посочената в тази разпоредба дата, независимо от изтичането на времето, необходимо за осъществяване на процедурите за контрол, предвидени в точка Г от приложение I. |
|
28. |
Ето защо е необходимо да се определи дали тълкуването на член 4 от Директива 91/271 от Комисията е законосъобразно, тъй като в крайна сметка от това трябва да зависи дали е налице неизпълнението, посочено в иска по настоящото производство. |
Б– Практиката на Съда относно връзката между член 4 и буква Г от приложение I към Директива 91/271
|
29. |
Член 4, параграф 1 от Директива 91/271 предвижда, че „[д]ържавите членки следят за това, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им да бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка“. Това задължение трябва да бъде изпълнено в зависимост от вида на агломерацията до 31 декември 2000 г. или до 31 декември 2005 г. |
|
30. |
От друга страна и съгласно параграф 3 на същия член 4, „[з]аустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в параграфи 1 и 2, отговарят на съответните изисквания на приложение I, точка Б […]“. |
|
31. |
Параграф 1 на точка Б от приложение I предвижда на свой ред, че „[п]речиствателните станции за отпадъчни води са проектирани и изменени така, че да позволяват вземането на представителни проби от постъпващите отпадъчни води и от изпусканите пречистени води преди заустването им във водите в приемниците“, а съгласно параграф 2 „[и]зливаните от пречиствателните станции градски отпадъчни води, пречистени съгласно членове 4 и 5 от настоящата директива, отговарят на изискванията в таблица 1“. |
|
32. |
В член 4 от Директива 91/271 обаче не се споменава буква Г от същото приложение I, където в параграф 1 се предвижда, че „[д]ържавите членки следят за прилагането на методи на наблюдение, съответстващи най-малко на описаните по-долу изисквания“. Наред с това, в параграф 2 на същата точка Г е предвидено задължението за вземане на проби „на период от 24 часа, пропорционално на дебита или на равни интервали от време, на определен пункт при изхода и, в случай на нужда, при входа на пречиствателната станция, за да се провери дали са спазени изискванията на настоящата директива относно заустването на отпадъчни води“. Освен това в параграф 3 са установени „минималният брой проби […] през цялата година […] в зависимост от размерите на пречиствателната станция“, както и задължението същите да бъдат вземани „на редовни интервали през цялата година“. |
|
33. |
Съдът вече е имал възможност да се произнесе относно евентуалната връзка между член 4 и точка Г от приложение I към Директива 91/271. Така по дело Комисия/Италия ( 6 ) Съдът приема наличието на твърдяната от Комисията връзка между член 4 и точка Г от приложение I към Директива 91/271, като постановява, че изпълнението на член 4 от Директивата зависи от спазването на процедурата по вземане на проби, установена в точка Г от приложение I към Директива 91/271. |
|
34. |
По дело Комисия/Белгия ( 7 ) белгийското правителство поддържа, че не е необходимо да се спазва процедурата по точка Г от приложение I към Директива 91/271, ако първите проби след въвеждането на пречиствателната станция в експлоатация отговарят на изискванията за качество, установени в таблица 1 от същото приложение I. Според Комисията това становище е отхвърлено от Съда при решаването на делото по същество. В действителност обаче по това дело Съдът не е разполагал с възможност да се произнесе конкретно по този въпрос, тъй като в случая от определящо значение е било признанието на белгийското правителство, че двете разглеждани агломерации дори не са имали пречиствателни станции ( 8 ), поради което не може да се прецени дали с това второ решение е потвърден възприетият критерий, въз основа на който е решено делото Комисия/Италия ( 9 ). |
|
35. |
Поради това би могло да се каже, че на практика Съдът само веднъж е имал възможността да се произнесе относно връзката между член 4 и буква Г от приложение I към Директива 91/271, при това изключително с оглед на конкретните обстоятелства. Това обяснява защо Съдът е поискал от страните да изразят становище по този въпрос. |
В– По тълкуването на член 4 в системата на Директива 91/271
|
36. |
На пръв поглед от анализа на Директива 91/271 в нейната цялост се установява, че връзката между член 4 и точка Г от приложение I предполага противоречие с член 3 от същата директива. |
|
37. |
Всъщност, ако за да е налице изпълнение на член 4, трябва да се спази процедурата, предвидена в точка Г от приложение I, то тогава пречиствателните станции би следвало да са били въведени в експлоатация една година преди датата, определена в член 3 за пречистване на отпадъчните води, тъй като процедурата по точка Г, така както твърди Комисията, трябва да се осъществява в продължение на една година. |
|
38. |
Определените в член 3 от Директивата дати за съоръжаване на всички агломерации с канализационни системи обаче са същите като предвидените в член 4, параграф 1 за пречистване съобразно изискванията на параграф 3 от същата разпоредба. Да се приеме предлаганото от Комисията тълкуване на член 4 — възприето от Съда по дело Комисия/Италия ( 10 ) — неизбежно би довело до лишаване от действие на член 3. |
|
39. |
Според мен буквалното тълкуване на членове 3 и 4 от Директива 91/271 позволява да се избегне посоченото противоречие и да се предостави решение, което да бъде в съответствие със системата на Директивата. |
|
40. |
В това отношение следва на първо място да се отбележи, че точка Г от приложение I изобщо не се споменава в член 4. Въпросното приложение се споменава изрично само в параграф 3 на разпоредбата, където се предвижда, че „[з]аустванията […] посочени в параграфи 1 и 2, отговарят на изискванията на приложение I, точка Б“. Тези изисквания се отнасят до качеството на заустванията. |
|
41. |
Точка Г от приложение I от своя страна се отнася за „[р]еферентни методи за контрол и оценка на резултатите“, т.е. за процедурите, които трябва да се спазват, за да се гарантира, че заустванията отговарят впоследствие на установените с Директивата изисквания за качество. |
|
42. |
Тези „референтни методи за контрол и оценка на резултатите“ трябва да се прилагат след въвеждането на инсталациите в експлоатация, тоест за неопределен срок. Всъщност член 15, параграф 1 от Директива 91/271 предвижда, че компетентните органи наблюдават заустванията, „за да проверят съответствието им с изискванията на приложение I, точка Б, съгласно процедурите за контрол, определени в приложение I, точка Г“ ( 11 ). |
|
43. |
Поради това изглежда ясно, че точка Г от приложение I се отнася до постоянно задължение, имащо за цел да гарантира, че заустванията в течение на времето отговарят на изискванията за качество, които са били приложими от момента на въвеждане в експлоатация на пречиствателната станция. Становището, че дадена инсталация може да започне да функционира по смисъла на член 4 от Директива 91/271 само ако заустванията ѝ отговарят на определени изисквания за качество в продължение на една година — каквато позиция Комисията защитава, като твърди, че член 4 е изпълнен само ако е спазена процедурата, предвидена в приложение I, точка Г — не ми се струва убедително. |
|
44. |
Фактът, че — както Комисията посочва в хода на съдебното заседание — практиката би могла да покаже, че не са редки случаите на пречиствателни станции, които започват да функционират при условия, които не позволяват да се констатира съответствието с нивата на качество, изискуеми от Директива 91/271, не може да оправдае практиката, съгласно която пречиствателните станции, изградени в сроковете по член 3 от Директивата, се считат за въведени в експлоатация само ако бъде установено, че изследваните в продължение на една година проби в съответствие с процедурата, установена в приложение I, точка Г, отговарят на изискванията, определени в точка Б от същото приложение. Пред тази възможност правилното решение би било по-скоро да се провери още в началото дали инсталацията отговаря на необходимите за въвеждането ѝ в експлоатация изисквания или с други думи — дали към този момент изпълнява изискванията на точка Б от приложение I. За установяването на това обстоятелство не е необходимо да се изпълнява процедурата за вземане на проби, предвидена в точка Г от приложение I, чиято цел, както вече бе посочено, е да гарантира, че качеството на пречистените води винаги съответства на качеството, което е следвало да се осигури от момента на първоначалното въвеждане на пречиствателната станция в експлоатация. |
Г– По приложимостта на предложеното тълкуване на член 4 от Директива 91/271 към обстоятелствата на конкретния случай
|
45. |
В съответствие с изложеното, искът на Комисията може да бъде уважен само по отношение на тези агломерации, които не са били съоръжени с действаща канализационна система към датата, установена в член 4 от Директива 91/271, и в съответствие с изискванията, предвидени в точка Б от приложение I към същата директива. Обратно, искът трябва да бъде отхвърлен по отношение на агломерациите, които към тази дата са разполагали с действаща в съответствие с изискванията на точка Б от приложение I канализационна система, без да е необходимо да са преминати успешно процедурите за контрол, предвидени в точка Г от същото приложение за първата година на функциониране. |
V – По съдебните разноски
|
46. |
На основание член 138, параграф 1 от Процедурния правилник предлагам на Съда да постанови всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски. |
VI – Заключение
|
47. |
С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да постанови следното решение:
|
( 1 ) Език на оригиналния текст: испански.
( 2 ) Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43), наричана по-нататък „Директива 91/271“.
( 3 ) ОВ C 209, стр. 3.
( 4 ) Португалски Държавен вестник, серия I‑А, № 139, стр. 2959.
( 5 ) Решение C‑438/07, EU:C:2009:613, т. 53.
( 6 ) C‑565/10, EU:C:2012:476, т. 37—39.
( 7 ) C‑395/13, EU:C:2014:2347.
( 8 ) C‑395/13, EU:C:2014:2347, т. 48.
( 9 ) C‑565/10, EU:C:2012:476.
( 10 ) C‑565/10, EU:C:2012:476, т. 37—39.
( 11 ) Курсивът е мой.