РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

8 май 2025 година(*)

„ Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 258 ДФЕС — Директива (ЕС) 2019/790 — Цифров единен пазар — Авторско право и сродни права — Липса на транспониране и на съобщаване на мерките за транспониране — Член 260, параграф 3 ДФЕС — Имуществени санкции — Осъдително искане за заплащане на еднократно платима сума и на периодична имуществена санкция — Частично оттегляне на иска “

По дело C‑186/23

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 23 март 2023 г.,

Европейска комисия, представлявана от Гр. Колева и J. Samnadda,

ищец,

срещу

Република България, представлявана от Цв. Митова и С. Русева,

ответник,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: D. Gratsias, председател на състава, I. Jarukaitis, председател на четвърти състав, и Z. Csehi (докладчик), съдия,

генерален адвокат: A. Rantos,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Европейската комисия моли Съда:

–        да установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 2019 г., стр. 92) и като не ги е съобщила на Комисията, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от Директивата,

–        да осъди Република България да заплати на Комисията еднократно платима сума, съответстваща на по-високата от следните две суми:

–        дневна сума от 1 800 евро, умножена по броя дни между деня, следващ изтичането на срока за транспониране, предвиден в директивата, и деня, в който нарушението е отстранено, или, при липса на отстраняване на нарушението, деня, в който е постановено решение по настоящото производство,

–        минималната еднократно платима сума от 504 000 евро,

–        в случай че неизпълнението на задълженията по първото тире продължава до датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, да осъди Република България да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 10 800 евро на ден за всеки ден забава от датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, докато тази държава не изпълни задълженията си в съответствие със същата директива,

–        да осъди Република България да заплати съдебните разноски.

I.      Правна уредба

А.      Директива 2019/790

2        Съображения 3 и 5 от Директива 2019/790 гласят:

„(3)      Бързото технологично развитие продължава да преобразява начините, по които се създават, произвеждат, разпространяват и използват произведенията и други обекти. Продължават да се появяват нови бизнес модели и нови субекти. Приложимото законодателство трябва да бъде съобразено с потребностите на бъдещето, така че да не ограничава технологичното развитие. Запазват значението си целите и принципите, залегнали в рамката на [Европейския съюз] в областта на авторското право. Въпреки това продължава да съществува правна несигурност както за правоносителите, така и за ползвателите, по отношение на някои, включително трансгранични, начини на използване на произведения и други обекти в цифровата среда. Както се посочва в съобщението на Комисията от 9 декември 2015 г., озаглавено „Към една модерна и по-европейска рамка за авторското право“, в някои области е необходимо да се адаптира и допълни съществуващата рамка на Съюза в областта на авторското право, докато се запази високо равнище на защита на авторското право и сродните му права. Настоящата директива предвижда правила за адаптиране на някои изключения и ограничения на авторското право и сродните му права, към цифровата и трансграничната среда, както и за мерки за улесняване на някои лицензионни практики, по-специално, но не само, по отношение на разпространението на произведения извън търговско обращение и други обекти и наличието онлайн на аудио-визуални произведения на платформи за видео по заявка с оглед на осигуряването на по-широк достъп до съдържание. Тя също така съдържа правила за улесняване на използването на съдържание, което е обществено достояние. За да се изгради добре функциониращ и справедлив пазар за авторското право, следва да има и правила за правата върху публикациите, за използването на произведения или други обекти от доставчици на онлайн услуги, които съхраняват качено от потребителите съдържание и осигуряват достъп до него, за прозрачността на договорите на авторите и артистите изпълнители, за възнаграждението на авторите и артистите изпълнители, както и механизъм за оттеглянето на правата, които авторите и артистите са прехвърлили на изключителна основа.

(4)      Настоящата директива се основава на правилата, съдържащи се в действащите директиви в тази област, и по-специално в [Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни (ОВ L 77, 1996 г., стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 102), Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (ОВ L 178, 2000 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257), Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г. стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 2006 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14), Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми (ОВ L 111, 2009 г., стр. 16), Директива 2012/28/ЕС от 25 октомври 2012 година относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения (ОВ L 299, 2012 г., стр. 5) и Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L 84, 2014 г., стр. 72)], и допълва тези правила.

(5)      В областите на изследванията, иновациите, образованието и опазването на културното наследство цифровите технологии позволяват нови видове използване, които не са еднозначно обхванати от съществуващите правила на Съюза за изключенията и ограниченията. Освен това факултативният характер на изключенията и ограниченията съгласно директиви 96/9/ЕО, 2001/29/ЕО, и 2009/24/ЕО в тези области би могъл да повлияе неблагоприятно върху функционирането на вътрешния пазар. […]. Следва да се въведат задължителни изключения или ограничения при използването на технологии за извличане на информация от текст и данни, илюстрирането за целите на преподаването в цифровата среда и на опазването на културното наследство. Съществуващите изключения и ограничения в правото на Съюза следва да продължат да се прилагат, включително по отношение на извличането на информация от текст и данни, образователните и свързаните с опазването дейности, доколкото те не ограничават обхвата на задължителните изключения или ограничения, предвидени в настоящата директива, които трябва да се въведат от държавите членки в тяхното национално право. Следователно, директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО следва да бъдат изменени“.

3        Член 1 от Директива 2019/790 е озаглавен „Предмет и приложно поле“ и предвижда в параграф 1:

„Настоящата директива установява правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така установява правила за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти“.

4        Член 17 от тази директива е озаглавен „Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание“ и гласи в параграфи 1 и 10:

„1.      Държавите членки предвиждат, че доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание извършва публично разгласяване или предоставяне на публично разположение за целите на настоящата директива, когато дава достъп на обществеността до защитени с авторско право произведения или до други защитени обекти, качени от нейните ползватели.

Следователно доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание получава разрешение от правоносителите[…], например чрез сключване на лицензионно споразумение, за публично разгласяване или предоставяне на публично разположение на произведения или други обекти.

[…]

10.      Считано от 6 юни 2019 г. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, организира диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики за сътрудничество между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите. Комисията, в консултация с доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание, правоносителите, сдруженията на ползвателите и други съответни заинтересовани страни и като взема предвид резултатите от диалозите със заинтересованите страни, издава насоки за прилагането на настоящия член, по-специално по отношение на сътрудничеството, посочено в параграф 4. Когато се обсъждат най-добрите практики, се обръща специално внимание, наред с другото, на необходимостта от баланс между основните права и използването на изключения и ограничения. За целите на диалога със заинтересованите страни сдруженията на ползвателите имат достъп до подходяща информация от доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание относно функционирането на техните практики във връзка с параграф 4“.

5        Текстът на член 29 от посочената директива е следният:

„1.      Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, в срок до 7 юни 2021 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.      Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива“.

Б.      Съобщението от 2023 г.

6        Съобщение 2023/C 2/01 на Комисията, озаглавено „Финансови санкции при производства за установяване на нарушение“ (ОВ C 2, 2023 г., стр. 1, наричано по-нататък „съобщението от 2023 г.“), предвижда в точка 2, озаглавена „Общи принципи“, че наложените финансови санкции следва да се основават на три основни критерия:

–        тежестта на нарушението,

–        неговата продължителност и

–        необходимостта да се гарантира, че финансовата санкция сама по себе си има възпиращо действие по отношение на бъдещи нарушения.

7        Точки 3 и 4 от това съобщение предвиждат правилата съответно за „периодичната имуществена санкция“ и „еднократно платимата сума“.

8        Текстът на точка 3.2 от посоченото съобщение, озаглавена „Прилагане на коефициента за тежест (коефициент между 1 и 20)“, е следният:

„Нарушение, свързано с […] неуведомяване за мерки за транспониране на директива, приета в рамките на законодателна процедура, винаги се счита за сериозно. С оглед адаптирането на размера на санкцията към конкретните обстоятелства по случая, Комисията определя коефициента за тежест въз основа на два параметъра: значението на нарушените или нетранспонираните правила на Съюза и последиците от нарушението за общите и конкретните интереси.

Като се имат предвид изложените по-долу съображения, тежестта на нарушението се определя чрез коефициент, определен от Комисията - между минимум 1 и максимум 20“.

9        Точка 3.2.2 от същото съобщение е озаглавена „Неуведомяване за мерките за транспониране (член 260, параграф 3 от ДФЕС)“ и гласи:

„При искове, предявени по член 260, параграф 3 от ДФЕС, Комисията систематично прилага коефициент за тежест 10 в случай на пълно неуведомяване за мерките за транспониране. В Съюза, основан на зачитането на принципите на правовата държава, всички законодателни директиви трябва да се считат за еднакво важни и изискват пълно транспониране от държавите членки в рамките на определените от тях срокове.

[…]

Освен това могат да се вземат предвид последиците от нарушението за общите и конкретните интереси […]“.

10      Точка 3.4 от това съобщение е озаглавена „Платежоспособност на държавата членка“ и предвижда:

„[…]

Необходимият размер на санкцията, за да има възпиращо действие, ще варира в зависимост от платежоспособността на държавите членки. Възпиращото действие е отразено във фактора „n“. Той се определя като среднопретеглена геометрична стойност на брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната държава членка, сравнен със средния БВП на държавите членки, с тежест две, и на населението на съответната държава членка, сравнено със средното население на държавите членки, с тежест едно. Това представлява платежоспособността на съответната държава членка спрямо платежоспособността на останалите държави членки:

[…]

Факторите „n“ за всяка държава членка са посочени в точка 3 от приложение[ I]“.

11      Съгласно точка 4.1 от посоченото съобщение, озаглавена „Минимални еднократно платими суми“:

„Всеки път, когато Комисията сезира Съда на основание член 260 от ДФЕС, тя предлага поне фиксирана минимална еднократно платима сума, определена за всяка държава членка в зависимост от нейния фактор „n“, независимо от резултата на изчислението в раздел 4.2.

[…]

Минималната еднократно платима сума за всяка държава членка е посочена в точка 5 от приложението I“.

12      Точка 4.2 от съобщението от 2023 г. уточнява метода за изчисляване на еднократно платимата сума както следва:

„Еднократно платимата сума се изчислява по начин, който в голяма степен е подобен на метода за изчисляване на периодичната имуществена санкция, а именно:

–        умножаване на фиксирана сума по коефициент за тежест,

–        умножаване на резултата по фактора „n“,

–        умножаване на резултата по броя на дните, през които нарушението продължава […]

–        […]“.

13      Точка 4.2.1 от това съобщение е озаглавена „Брой дни, през които нарушението продължава“ и предвижда:

„За да се изчисли еднократно платимата сума, дневната сума се умножава по броя на дните, през които нарушението продължава. Този брой се определя по следния начин:

[…]

–        за искове, предявени на основание член 260, параграф 3 от ДФЕС, това е броят на дните между деня, следващ изтичането на срока за транспониране, предвиден в разглежданата директива, и датата на прекратяване на нарушението или, при неизпълнение, датата на постановяване на съдебното решение по член 260 от ДФЕС.

–        […]“.

14      Съгласно точка 4.2.2 от съобщение:

„За изчисляването на еднократно платимата сума Комисията прилага същия коефициент за тежест и същия фиксиран фактор „n“, както при изчисляването на периодичната имуществена санкция […]

[…]

Фиксираната сума, приложима за еднократно платимата сума, е посочена в точка 2 от приложението“.

15      Приложение I към съобщението от 2023 г. е озаглавено „Данни, използвани за определяне на финансовите санкции, предлагани на Съда“ и предвижда в точка 2, че фиксираната сума за еднократно платимата сума, посочена в точка 4.2.2 от това съобщение, се определя на 1 000 евро на ден, и в точка 3, че факторът „n“ за Република България е 0,18. В точка 5 от това приложение I се уточнява, че минималната еднократно платима сума за тази държава членка се определя на 504 000 евро.

II.    Досъдебната процедура и производството пред Съда

16      Тъй като към датата на изтичане на срока за транспониране на Директива 2019/790, а именно 7 юни 2021 г., не получава от Република България никаква информация за приемането на необходимите разпоредби за съобразяване с тази директива, Комисията изпраща на посочената държава членка официално уведомително писмо.

17      С писмо от 20 септември 2021 г. Република България посочва, че транспонирането е в ход. По-специално тя уточнява, че проектът на закон за транспониране на Директива 2019/790 е публикуван за обществено обсъждане.

18      При липсата на последващо съобщение, свързано с транспонирането на тази директива, на 19 май 2022 г. Комисията изпраща на Република България мотивирано становище, с което я приканва да приеме в срок от два месеца след получаването му необходимите мерки, за да се съобрази с посочената директива.

19      С писмо от 18 юли 2022 г. Република България отговаря на това становище, заявявайки, че посоченият по-горе законопроект е бил предоставен за обществено обсъждане през септември и октомври 2021 г. и че към момента на отговора ѝ е бил на етап неформално политическо съгласуване, преди внасянето му в Народното събрание.

20      Преценявайки, че тази държава членка все още не е изпълнила задълженията си, на 15 февруари 2023 г. Комисията решава да предяви пред Съда настоящия иск.

21      На 26 октомври 2023 г. приключва писмената фаза на производството по настоящото дело.

22      На 1 декември 2023 г. Комисията е уведомена за Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, който е публикуван и е влязъл в сила на същата дата.

23      С писмено изявление от 19 януари 2024 г. Комисията уведомява Съда, че с този закон транспонирането на Директива 2019/790 може да се счита за пълно. Вследствие на това тази институция, от една страна, оттегля искането си за налагане на периодична имуществена санкция, и от друга страна, уточнява по размер искането си за осъждане на Република България да заплати еднократно платима сума, посочвайки в това отношение сума от 1 630 800 евро.

24      Република България не представя становище по изменението на исканията на Комисията.

25      С решение на председателя на Съда от 8 февруари 2024 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяването на решение по дело C‑147/23. След постановяването на решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения) (C‑147/23, EU:C:2024:346), производството по настоящото дело е възобновено с решение на председателя на Съда от същия ден.

III. По иска

А.      По неизпълнението на задължения по смисъла на член 258 ДФЕС

1.      Доводи на страните

26      Комисията припомня, че съгласно член 288, трета алинея ДФЕС държавите членки са длъжни да приемат необходимите разпоредби, за да осигурят транспонирането на директивите в националния си правен ред в определените от тези директиви срокове, и да съобщават незабавно тези разпоредби на Комисията.

27      Тази институция уточнява, че наличието на неизпълнение на тези задължения трябва да се преценява с оглед на положението в държавата членка към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище.

28      В случая Република България не е приела посочените разпоредби, нито е уведомила Комисията за приемането на такива преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище от 19 май 2022 г.

29      Република България признава, че към момента на изтичането на този срок не е транспонирала Директива 2019/790, но посочва различни трудности, обосновали забавата при приемането на мерките за транспониране.

30      В това отношение тя най-напред посочва като непреодолима сила два фактора, които я поставили в абсолютна обективна невъзможност да транспонира Директива 2019/790 в определения срок.

31      Тези фактори били, първо, пандемията от COVID‑19, която довела до обявяването на извънредна обстановка в страната шестнадесет пъти в периода от 13 март 2020 г. до 31 март 2022 г. и второ, националната политическа криза, довела до съставянето на четири последователни правителства и предсрочното разпускане на четири последователни състава на Народното събрание между април 2021 г. и февруари 2023 г., тоест от 45-о до 48-о народно събрание. Проектът на закон № 48‑202‑01‑36 от 22 ноември 2022 г., който е трябвало да осигури транспонирането на тази директива, обаче е бил представен на 48-ото народно събрание и вследствие на това не е могъл да бъде приет поради разпускането на последното.

32      По-нататък, като обстоятелство, обосноваващо късното транспониране, Република България изтъква приемането от Комисията на 4 юни 2021 г. на Насоките във връзка с член 17 от Директива 2019/790 относно авторското право в цифровия единен пазар (наричани по-нататък „Насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790“), а именно само три дни преди изтичането на срока за транспониране на тази директива.

33      Накрая, тази държава членка изтъква, че при всички положения част от разпоредбите на Директива 2019/790 вече са били транспонирани в България преди 7 юни 2021 г., тъй като някои разпоредби от действащото национално законодателство са в съответствие с тази директива.

34      В подкрепа на доводите си тя цитира и описва подробно съществуващите национални разпоредби, за които счита, че транспонират, понякога частично, членове 3, 5 и 6, член 7, параграф 2, членове 12—16 и 18—20 и член 22, параграф 1 от посочената директива.

35      В писмената си реплика Комисията възразява, че с нито един от доводите си Република България не може да оправдае неизпълнението на задълженията си за транспониране.

36      На първо място, Комисията отбелязва, че член 17, параграф 10 от Директива 2019/790 не предвижда срок, в който тя трябва да издаде насоки за прилагането на този член, така че не може да бъде упрекната, че ги е издала със закъснение. При всяко положение липсата им не била пречка за същинското транспониране на посочения член, тъй като тези насоки се отнасяли само до прилагането, а не до транспонирането му.

37      На второ място, Комисията изтъква, че в случая пандемията от COVID‑19 не е непреодолима сила. Тя подчертава, че позоваване на непреодолима сила е допустимо само ако това извънредно обстоятелство не поставя под въпрос целта на съответното законодателство, и цитира в това отношение решение от 26 септември 2013 г., ÖBB-Personenverkehr (C‑509/11, EU:C:2013:613, т. 49—51). Освен това според нея Република България не е обяснила по какъв начин трудностите, породени от тази пандемия, са представлявали непреодолима пречка за администрацията ѝ при транспонирането на тази директива, нито е посочила какви мерки са били предприети за преодоляването на тези трудности. Освен това от практиката на Съда следвало, че държавите членки могат да се позовават на непреодолима сила само за да обосноват временното неизпълнение на задълженията си за периода, необходим за преодоляване на произтичащите от въпросното положение пречки. Поради това изтъкнатото от Република България закъснение трябвало да бъде строго пропорционално на необходимостта да се преодолеят затрудненията, свързани с посочената пандемия. Твърдяното неизпълнение на задължения от тази държава членка обаче продължило много след 31 март 2022 г. — датата, на която е приключила последната извънредна обстановка в България във връзка с COVID‑19.

38      На трето място, за да обори обосновката на Република България за многократното разпускане на Народното събрание и за последователните промени на правителството, Комисията припомня постоянната практика на Съда, съгласно която държава членка не може да се позовава на разпоредби, на практики или на положения, съществуващи в нейния вътрешен правен ред, за да обоснове нетранспонирането на директива в предвидения в нея срок.

39      Накрая, на четвърто място, Комисията посочва, че макар транспонирането на дадена директива да може да се осигури чрез вътрешноправни норми, които вече са в сила, държавите членки трябва да приемат конкретен акт за транспониране на тази директива, ако същата предвижда задължение за тях да я посочат в текста на разпоредбите, с които се транспонира, или при официалното публикуване на въпросните разпоредби. В това отношение тя отбелязва, че за съществуващите национални мерки, с които според Република България частично се транспонира Директива 2019/790, така или иначе не е било съобщено с необходимата степен на прозрачност и в тях не се съдържа позоваване на тази директива. Следователно не можело да се счита, че те са конкретен акт за транспониране, дори Комисията да приеме, че представляват актове за частично транспониране.

40      В писмената си дуплика Република България изтъква, че пандемията от COVID‑19 е засегнала цялостния живот и работа в България и света. Тази пандемия възпрепятствала процеса на изготвяне на законите между началото на 2020 г. и май 2023 г. Макар епидемиологичната обстановка във връзка с COVID‑19 да приключва в България на 31 март 2022 г., предвид продължителността на законодателната процедура не било възможно да се очаква Директива 2019/790 да бъде транспонирана веднага след края на тази пандемия.

41      Що се отнася до въпроса дали действащото българско законодателство транспонира частично Директива 2019/790, Република България оспорва довода на Комисията, че различните закони, които позволявали да се изпълнят предвидените в тази директива задължения, не са нотифицирани с необходимата степен на прозрачност. Тя поддържа, че между 25 и 30 май 2023 г. е нотифицирала през системата Themis десет закона, посочени в приложение Д.1 към писмената ѝ дуплика.

2.      Съображения на Съда

42      Съгласно постоянната съдебна практика наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението в съответната държава членка към момента на изтичане на определения в мотивираното становище на Комисията срок и последващи промени не се вземат предвид от Съда (решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), С‑147/23, EU:C:2024:346, т. 28 и цитираната съдебна практика).

43      В случая на 19 май 2022 г. Комисията изпраща на Република България мотивирано становище, с което я приканва в срок от два месеца, считано от получаването му, да се съобрази с посочените в него задължения.

44      Видно от преписката, с която разполага Съдът, към момента на изтичането на този срок Република България не е приела никакви мерки за транспониране на Директива 2019/790 и съответно не е съобщила на Комисията за такива мерки.

45      Както обаче бе изложено в точки 30—32 от настоящото решение, тази държава членка счита главно че настоящият иск трябва да се отхвърли поради непреодолима сила, произтичаща, от една страна, от пандемията от COVID‑19 и от друга, от многократното разпускане на Народното събрание, както и поради късното публикуване на Насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790.

46      Първо, следва да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която, макар да не предполага абсолютната невъзможност за изпълнение на произтичащите от правото на Съюза задължения, понятието за непреодолима сила все пак изисква съответното неизпълнение да се дължи на извънредни, непредвидими и външни за позоваващия се на него обстоятелства, чиито последици не са могли да бъдат избегнати въпреки положената дължима грижа, като позоваване на непреодолима сила освен това може да се прави само за периода, необходим за отстраняване на тези затруднения (решение от 8 юни 2023 г., Комисия/Словакия (Право на прекратяване на договор без такса), C‑540/21, EU:C:2023:450, т. 81 и цитираната съдебна практика).

47      Първо, от една страна, от довода във връзка с пандемията от COVID‑19, следва да се констатира, че тази пандемия може да се счита за външно за съответната държава членка обстоятелство, което е необичайно и непредвидимо (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2023 г., Комисия/Словакия (Право на прекратяване без заплащане на такса), C‑540/21, EU:C:2023:450, т. 83), и от друга страна, че то е било налице за част от срока за транспониране на Директива 2019/790, а именно между 7 юни 2019 г. и 7 юни 2021 г. В случая обаче Република България признава, че изготвянето на проекта на закон за транспониране на тази директива е започнало едва една година след началото на този срок. При всяко положение тя не излага причините, поради които е транспонирала посочената директива едва на 1 декември 2023 г., тоест повече от година и осем месеца след 31 март 2022 г. — датата, на която според нея приключва последната извънредна обстановка в България във връзка с тази пандемия.

48      Пандемията от COVID‑19 засяга всички държави членки. В това отношение обаче Съдът е постановил, че ако законодателят на Съюза бе счел, че последиците от тази пандемия били такива, че да попречат на държавите членки да изпълнят задълженията си по дадена директива, той щеше да удължи срока за нейното транспониране (вж. в този смисъл решение от 14 март 2024 г., Комисия/Ирландия (Кодекс за електронни съобщения) (C‑439/22, EU:C:2024:229, т. 73).

49      Що се отнася, от друга страна, до довода за четирите последователни разпускания на Народното събрание, достатъчно е да се припомни постоянната практика на Съда, съгласно която положения или практики, съществуващи във вътрешния правен ред на държава членка, не могат да са оправдание за неспазването на задълженията и сроковете, произтичащи от директивите на Съюза, нито следователно за късното или непълното транспониране на тези директиви (решение от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (ПФИ II), C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 79 и цитираната съдебна практика).

50      Второ, относно факта, че насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790 са публикувани едва на 4 юни 2021 г., следва да се констатира, от една страна, че прилагането на член 17 от тази директива не е спряно до приемането на тези насоки и от друга страна, че посочените насоки не са изменили самия текст на тази разпоредба, така че няма как да са засегнали транспонирането на същия член 17 в националното право.

51      Ето защо доводите на Република България, посочени в точка 45 от настоящото решение, трябва да бъдат отхвърлени.

52      Освен това, що се отнася до довода, изтъкнат при условията на евентуалност, че настоящият иск трябва да се отхвърли, поне частично, тъй като Директива 2019/790 вече е била частично приложена в действащото национално законодателство, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при всяко положение държавите членки трябва да приемат конкретен акт за транспониране на дадена директива, ако тази директива изрично предвижда задължение за тях да я посочат в текста на разпоредбите, с които тя се транспонира, или при официалното публикуване на въпросните разпоредби (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2009 г., Комисия/Ирландия, C‑427/07, EU:C:2009:457, т. 108—110, и решение от 16 юли 2020 г., Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари), C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 20 и цитираната съдебна практика).

53      Според Комисията обаче съществуващите закони, на които се позовава Република България, не съдържат никакво позоваване на Директива 2019/790. Що се отнася до нотифицирането на тези закони на Комисията чрез системата Themis, следва да се констатира, че дори да се приеме, че посочените закони съставляват конкретен акт за транспониране, те са нотифицирани между 25 май 2023 г. и 30 май 2023 г., тоест почти една година след изтичането на определения в мотивираното становище срок, поради което не могат да опровергаят твърдението за нарушение, състоящо се в липсата на транспониране.

54      Следователно Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от Директива 2019/790.

Б.      По искането за налагане на налагането на санкция под формата на еднократно платима сума, подадено на основание член 260, параграф 3 ДФЕС

1.      Доводи на страните

55      На основание член 260, параграф 3 ДФЕС Комисията предлага Република България да бъде осъдена да заплати еднократно платима сума.

56      При определянето на размера на тази имуществена санкция Комисията се основава на общите принципи, посочени в точка 2 от съобщението от 2023 г., и по-специално на метода за изчисляване, съдържащ се в точки 3 и 4 от това съобщение. По-конкретно тази институция отбелязва, че посочената имуществена санкция трябва да се определя в зависимост от тежестта на нарушението, неговата продължителност и необходимостта да се гарантира, че санкцията има възпиращо действие по отношение на бъдещи нарушения.

57      Що се отнася, на първо място, до тежестта на неизпълнението на задължения, Комисията припомня, че коефициентът за тежест, приложим по силата на съобщението от 2023 г., е стойност между минимум 1 и максимум 20. Тази институция посочва, че в съответствие с точка 3.2.2 от съобщението от 2023 г. тя систематично прилага коефициент за тежест 10 в случай на пълно неуведомяване за мерките за транспониране.

58      На второ място, що се отнася до продължителността на неизпълнението на задължения, Комисията уточнява, че спрямо изчисляването на еднократно платимата сума тази продължителност се равнява на броя дни, през които нарушението продължава. Посочената продължителност се изчислява в съответствие с точка 4.1.2 от съобщението от 2023 г. Въпросният брой дни съответства на броя дни между деня, който следва изтичането на срока за транспониране на съответната директива, и деня, в който е преустановено нарушението.

59      В случая Комисията уточнява, че периодът, който трябва да се вземе предвид, е периодът от 8 юни 2021 г., доколкото срокът за транспониране на Директива 2019/790 е изтекъл на 7 юни 2021 г., до 30 ноември 2023 г., доколкото Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е влязъл в сила на 1 декември 2023 г., а именно период от 906 дни.

60      Що се отнася, на трето място, до възпиращото действие на санкцията предвид платежоспособността на съответната държава членка, Комисията отбелязва, че съгласно точки 3.4 и 4.2.2 от съобщението от 2023 г. то се изразява чрез фактора „n“, определен за всяка държава членка в точка 3 от приложение I към съобщението от 2023 г. Тя припомня точка 3.4 от това съобщение, която въвежда нов метод за изчисляване на фактора „n“, който вече се основава предимно на БВП на държавите членки за две трети от изчислението, а второстепенно — на тяхното население за една трета от изчислението. Така съгласно приложение I към съобщението от 2023 г. факторът „n“ за Република България е 0,18.

61      Поради това в изменението на исканията си от 19 януари 2024 г. Комисията предлага да се възприеме коефициент за тежест 10 и да се приложи фактор „n“ от 0,18. Резултатът от тези два елемента трябва да се умножи по фиксираната сума за еднократно платимата сума, определена в точка 2 от приложение I към това съобщение, а именно 1 000 евро, което съответства на сумата от 1 800 евро, която в съответствие с точка 4.2.1 от посоченото съобщение следва да се умножи по броя на дните, през които е продължило нарушението, а именно 906 дни. Затова тя иска да се определи еднократно платима сума в размер на 1 630 800 евро.

62      Република България моли Съда да отхвърли искането за финансова санкция, а при условията на евентуалност — да намали размера на исканата еднократно платима сума. Тази държава членка счита по същество, че предложеният размер е явно несъразмерен спрямо тежестта на твърдяното неизпълнение на задължения и че в случая прилагането на коефициент за тежест 10 не е обосновано, тъй като по този въпрос Комисията просто препраща към съобщението от 2023 г.

63      За целта Република България отново препраща, от една страна, към доводите, свързани с пандемията от COVID‑19 и вътрешното политическо положение, както и, от друга страна, към факта, че редица разпоредби на Директива 2019/790 вече са били транспонирани с действащото национално законодателство. Впрочем този последен аспект намалявал степента на засягане на съответните частни и обществени интереси и съответно степента на тежест на неизпълнението на задължения. Това обосновавало прилагането на коефициент за тежест 1.

64      В писмената си реплика Комисията припомня, че размерът на еднократно платимата сума трябва да се определи, като се вземе предвид периодът, през който неизпълнението на задължения е продължило, и значението на нарушените правила за общите и частните интереси. В това отношение Комисията набляга на факта, че Република България не само не е транспонирала Директива 2019/790 в определения срок, но и не е била в състояние да ѝ посочи график или евентуална дата за приемането на мерките за транспониране. Тя добавя, че преди да изтече срокът за транспониране на тази директива, посочената държава членка не е изпратила уведомление за транспонирането и че след изтичането на този срок българските органи са се свързали с нея едва в рамките на досъдебната фаза на производството за установяване на неизпълнение на задължения.

65      За да обоснове прилагането на коефициент за тежест 10, Комисията изтъква значимостта на Директива 2019/790. Освен това тя припомня, че в Съюза, основан на зачитането на принципите на правовата държава, всички законодателни мерки, за които е необходимо транспониране, каквито са директивите, трябва да се считат за еднакво важни и изискват пълно транспониране от държавите членки в рамките на определените от тях срокове. Хоризонталното прилагане на коефициент за тежест от 10 във всички случаи на пълна липса на транспониране и съобщаване на мерките за транспониране гарантирало правната сигурност и предвидимостта на нейните действия, както и равното третиране на държавите членки, и този коефициент не бил никак висок с оглед на обстоятелствата в случая.

66      В писмената си дуплика Република България по същество отбелязва, че налагането на финансова санкция би могло да има отрицателно въздействие върху качеството на транспонирането, предвид това, че държавите членки се стараят на всяка цена да транспонират директивите в определените срокове. Поради това следваният от Комисията подход би бил в разрез с принципа на пропорционалност, закрепен в член 5, параграф 4 ДЕС. Той би бил в противоречие и с предвиденото в член 4, параграф 3 ДЕС задължение за лоялно сътрудничество.

67      Освен това решението на Комисията да иска систематично заплащането на еднократна сума, без да мотивира това искане съобразно обстоятелствата във всеки отделен случай, противоречало на съдебната практика, съгласно която налагането на санкция под формата на еднократно платима сума не трябва да е автоматично, а да зависи от конкретните обстоятелства.

68      Накрая, тъй като решението за прилагане на член 260, параграф 3 ДФЕС е решение по целесъобразност, Република България иска от Комисията да оттегли изцяло искането си за финансова санкция и да вземе предвид обстоятелствата, довели до по-късното транспониране в цялост на разпоредбите на Директива 2019/790.

2.      Съображения на Съда

а)      По прилагането на член 260, параграф 3 ДФЕС

69      Член 260, параграф 3, първа алинея ДФЕС предвижда, че когато сезира Съда с иск по силата на член 258 ДФЕС, тъй като счита, че съответната държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура, Комисията може, ако счете за уместно, да определи размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, която тази държава трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата. Съгласно втора алинея от посочения член 260, параграф 3, ако установи, че има неизпълнение на горепосоченото задължение, Съдът може да наложи на тази държава членка да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция в рамките на размера, определен от Комисията, като задължението за плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда.

70      След като, видно от точки 44 и 54 от настоящото решение, е установено че към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище от 19 май 2022 г., Република България нито е приела, нито съответно е съобщила на Комисията законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за транспонирането във вътрешното ѝ право на разпоредбите на Директива 2019/790, така установеното неизпълнение на задължения попада в приложното поле на член 260, параграф 3 ДФЕС.

71      Следва впрочем да се припомни, че целта, преследвана с механизма по член 260, параграф 3 ДФЕС, е не само да се насърчат държавите членки в най-кратък срок да преустановят неизпълнение, което при липсата на такава разпоредба вероятно би продължило, но и да се облекчи и ускори процедурата по налагане на имуществени санкции в случаите на неизпълнение на задължението за съобщаване на националната мярка за транспониране на директива, приета в съответствие със законодателната процедура (решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), C‑147/23, EU:C:2024:346, т. 57 и цитираната съдебна практика).

72      За постигането на тази цел член 260, параграф 3 ДФЕС предвижда налагането на имуществена санкция по-специално под формата на еднократно платима сума.

73      Осъждането да се заплати еднократна сума почива на преценката какви са последиците за частните и обществените интереси от това, че съответната държава членка не е изпълнила задълженията си, особено когато неизпълнението е продължило дълъг период от време (вж. в този смисъл решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), С‑147/23, EU:C:2024:346, т. 59 и цитираната съдебна практика).

74      В това отношение Комисията мотивира естеството и размера на исканата имуществена санкция, като взема предвид насоките, които е приела, например в своите съобщения, и които, макар да не обвързват Съда, допринасят за гарантирането на прозрачността, на предвидимостта и на правната сигурност в дейността ѝ (решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), C‑147/23, EU:C:2024:346, т. 60 и цитираната съдебна практика).

75      В случая Комисията се основава на съобщението от 2023 г., за да обоснове искането за осъждане на Република България да заплати еднократна сума, както и за да определи нейния размер.

б)      По целесъобразността да се наложи санкция под формата на еднократно платима сума

76      Що се отнася до целесъобразността да се определи еднократно платима сума, Съдът е длъжен по всяко дело в зависимост от обстоятелствата по случая, с който е сезиран, както и в зависимост от степента на убеждаване и възпиране, която той счита за необходима, да определи подходящи имуществени санкции с цел по-специално да предотврати повторни нарушения на правото на Съюза, аналогични на разглежданите в случая (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Испания (Директива за личните данни — Наказателно право), C‑658/19, EU:C:2021:138, т. 69 и цитираната съдебна практика).

77      В настоящия случай следва да се приеме, че макар Република България да е сътрудничила на службите на Комисията през досъдебната процедура и да им е предоставяла информация за причините, поради които е била възпрепятствана да осигури транспонирането на Директива 2019/790 във вътрешното право, правната и фактическата страна на установеното неизпълнение на задължения, и по-точно това, че към момента на изтичането на определения в мотивираното становище срок и дори към датата на предявяване на иска за установяване на неизпълнение на задължения не са съобщени никакви мерки за транспонирането на тази директива, показва, че за да може наистина да се предотврати повторението на нарушения на правото на Съюза, аналогични на тези в случая, е необходима възпираща мярка като налагането на санкция под формата на еднократно платима сума (вж. в този смисъл решение от 29 февруари 2024 г., Комисия/Ирландия (Аудио-визуални медийни услуги), C‑679/22, EU:C:2024:178, т. 73 и цитираната съдебна практика).

78      Що се отнася до изтъкнатите от Република България причини, които давали основание да се отхвърли искането за определяне на еднократно платима сума, а именно пандемията от COVID‑19 и вътрешното политическо положение, както следва от точки 47—49 от настоящото решение, те не могат да оправдаят забавянето на транспонирането на Директива 2019/790.

79      Ето защо на Република България следва да бъде наложена санкция под формата на еднократно платима сума.

в)      По размера на еднократно платимата сума

80      Съгласно член 260, параграф 3 ДФЕС единствено Съдът е компетентен да налага имуществена санкция на държава членка. В производствата по тази разпоредба обаче Съдът разполага само с ограничено право на преценка, тъй като, ако установи неизпълнение, той е обвързан от предложенията на Комисията, що се отнася до естеството на имуществената санкция, която може да наложи, и пределния ѝ размер (решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), C‑147/23, EU:C:2024:346, т. 67 и цитираната съдебна практика).

81      Следва да се припомни, че за целите на изчисляването на еднократно платимата сума, която държава членка може по силата на член 260, параграф 3 ДФЕС да бъде осъдена да плати, при упражняването на правото си на преценка Съдът следва да определи размера ѝ по такъв начин, че той да бъде, от една страна, съобразен с обстоятелствата, а от друга страна, съразмерен на извършеното нарушение. Сред релевантните фактори в това отношение са по-конкретно обстоятелства като тежестта на установеното неизпълнение на задължения, периодът, през който то продължава, и платежоспособността на съответната държава членка (решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), С‑147/23, EU:C:2024:346, т. 87 и цитираната съдебна практика).

82      Следва да се припомни и че в рамките на това право на преценка насоки като съобщенията на Комисията не обвързват Съда, но допринасят за гарантиране на прозрачността, предвидимостта и правната сигурност в дейността на самата Комисия, когато тази институция прави предложения до Съда (решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), С‑147/23, EU:C:2024:346, т. 69 и цитираната съдебна практика).

83      Що се отнася, на първо място, до тежестта на установеното неизпълнение на задължения, следва да се припомни, че автоматичното прилагане на един и същ коефициент за тежест във всички случаи на липса на пълно транспониране на директива и съответно на неуведомяване за мерките за транспониране на тази директива по необходимост е пречка за съобразяването на размера на имуществените санкции с обстоятелствата, характеризиращи нарушението, и за налагането на пропорционални санкции. По-специално, като презумира, че нарушението на задължението за съобщаване на мерките за транспониране на директива трябва да се счита за нарушение с една и съща тежест, независимо от конкретната директива, Комисията не е в състояние да съобрази имуществените санкции в зависимост от последиците от неизпълнението на това задължение за частните и обществените интереси, противно на предвиденото в точка 3.2.2 от съобщението от 2023 г. (вж. по-специално решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), С‑147/23, EU:C:2024:346, т. 76 и 77).

84      Вследствие на това Комисията не може да се освободи от задължението си да преценява във всяка държава членка и за всеки конкретен случай последиците от установеното нарушение за частните и обществените интереси, просто като автоматично приложи коефициент за тежест при определянето на имуществените санкции, отчитайки евентуалните смекчаващи или утежняващи обстоятелства (решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), C‑147/23, EU:C:2024:346, т. 79).

85      При всяко положение съгласно съдебната практика задължението за приемане на мерки за осигуряване на пълното транспониране на директива и задължението за съобщаване на тези мерки на Комисията представляват съществени задължения на държавите членки за гарантиране на пълната ефективност на правото на Съюза и следователно неизпълнението на тези задължения трябва да се разглежда като несъмнено тежко нарушение (решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), С‑147/23, EU:C:2024:346, т. 72 и цитираната съдебна практика).

86      Второ, от член 1, параграф 1 от Директива 2019/790 във връзка със съображение 3 от нея следва, че целта на тази директива е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание, и че посочената директива определя за тази цел правилата за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, за улесняването на лицензите, както и правилата с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти.

87      В съображение 4 от същата директива се уточнява, че тя се основава на правилата, съдържащи се в действащите директиви в тази област, и по-специално в директиви 96/9, 2000/31, 2001/29, 2006/115, 2009/24, 2012/28 и 2014/26, и допълва тези правила. По-специално от съображение 5 от Директива 2019/790 следва, че съществуващите изключения и ограничения в правото на Съюза следва да продължат да се прилагат, доколкото те не ограничават обхвата на задължителните изключения или ограничения, предвидени в тази директива, които трябва да се въведат от държавите членки в тяхното национално право, поради което Директиви 96/9 и 2001/29 следва да бъдат изменени.

88      При това положение, за да бъде размерът на имуществените санкции, наложени на държава членка по силата на член 260, параграф 3 ДФЕС, съобразен с обстоятелствата и пропорционален на извършеното нарушение, както бе припомнено в точки 81, 83 и 84 от настоящото решение, за целите на преценката на тежестта на неизпълнението на задължения следва да се разгледат доводите за последиците от липсата на транспониране на Директива 2019/790 за частните и обществените интереси. Всъщност Съдът извършва конкретна преценка на тежестта на нарушението с оглед на практическите последици от късното транспониране на разглежданата директива в националното право (вж. решение от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (ПФИ II) (C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 80).

89      В това отношение Република България твърди, че както е посочено в точка 33 от настоящото решение, съществуващото национално законодателство вече отчасти е било в съответствие с изискванията на Директива 2019/790.

90      Тя обяснява подробно, че някои от съществуващите национални разпоредби, вече са покривали, някои от тях само частично, членове 3, 5 и 6, член 7, параграф 2, членове 12—16 и 18—20 и член 22, параграф 1 от Директива 2019/790.

91      Комисията оспорва това, без обаче да подкрепи по същество доводите си с доказателства. Тя поддържа само че нито един от тези закони не съдържа позоваване на Директива 2019/790 по смисъла на член 29, параграф 1, втора алинея от нея и не представлява конкретен акт за транспониране.

92      При това положение следва да се констатира, че не е доказано, че последиците от установеното в случая неизпълнение на задължения за частните и обществените интереси са толкова отрицателни, колкото при пълната липса на транспониране на Директива 2019/790. Доколкото Комисията изтъква, че това национално законодателство не следва да се взема предвид при преценката на коефициента за тежест, тъй като тя не е била уведомена за същото, достатъчно е да се констатира, че този довод е ирелевантен, тъй като липсата на съобщаване няма никакво отражение върху факта, че съществуването на посоченото законодателство има въздействие върху тези интереси (вж. в този смисъл решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), С‑147/23, EU:C:2024:346, т. 92).

93      На второ място, що се отнася до продължителността на нарушението, и по-специално до началото на периода, който следва да се вземе предвид при определяне на размера на еднократно платимата сума, датата, която се взема предвид, е не тази, на която изтича срокът, определен в мотивираното становище, а датата, на която е изтекъл срокът за транспониране, предвиден във въпросната директива (решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения), С‑147/23, EU:C:2024:346, т. 80 и цитираната съдебна практика).

94      В случая не се оспорва, че към момента на изтичане на предвидения в член 29 от Директива 2019/790 срок за транспониране, а именно 7 юни 2021 г., Република България не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за транспонирането на тази директива. Тъй като приетите в крайна сметка мерки за транспониране са влезли в сила на 1 декември 2023 г. и са съобщени на Комисията същия ден, разглежданото неизпълнение е продължило почти две години и шест месеца.

95      На трето място, що се отнася до платежоспособността на Република България, от практиката на Съда следва, че — без да се засяга възможността Комисията да предлага финансови санкции, които се основават на множество критерии, за да може по-специално да се запази разумно разграничаване между различните държави членки — за да се прецени платежоспособността на съответната държава членка и да се определят достатъчно възпиращи и пропорционални санкции, така че наистина да се предотврати повторението на нарушения на правото на Съюза, аналогични на разглежданите в случая, като решаващ фактор трябва да се вземе предвид БВП на тази държава (решения от 20 януари 2022 г., Комисия/Гърция (Възстановяване на държавни помощи — фероникел), C‑51/20, EU:C:2022:36, т. 111, 116 и 130, и от 28 септември 2023 г., Комисия/Обединено кралство (Фискално маркиране на газьол), C‑692/20, EU:C:2023:707, т. 115).

96      В това отношение Съдът многократно е постановявал, че следва да се вземат предвид актуалните данни за БВП на държавата членка към датата, на която Съдът разглежда фактите (решение от 20 януари 2022 г., Комисия/Гърция (Възстановяване на държавни помощи — фероникел), C‑51/20, EU:C:2022:36, т. 107 и цитираната съдебна практика).

97      Що се отнася до фактора „n“, за който се приема, че представлява платежоспособността на съответната държава членка спрямо платежоспособността на другите държави членки, Съдът е постановил, че в метода за изчисляване на този фактор Комисията не следва да включва отчитането на демографски критерий според предвидените в точки 3.4 и 4.2 от съобщението от 2023 г. ред и условия, както следва от точки 81—86 от решение от 25 април 2024 г., Комисия/Полша (Директива за лицата, които подават сигнали за нарушения) (C‑147/23, EU:C:2024:346).

98      С оглед на тези съображения и предвид правото на преценка, признато на Съда в член 260, параграф 3 ДФЕС, който предвижда, че когато налага санкция под формата на еднократно платимата сума, Съдът не може да определя надвишаващ посочения от Комисията размер, следва да се приеме, че за да може наистина да се предотврати повторението на нарушения, аналогични на произтичащото от неспазването на член 29 от Директива 2019/790 и засягащи пълната ефективност на правото на Съюза, е необходимо да се наложи санкция под формата на еднократно платима сума, която да бъде в размер на 1 000 000 евро.

IV.    По съдебните разноски

99      По смисъла на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 141, параграф 1 от същия правилник страна, която направи отказ от иск или оттегли иск или жалба, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако това е било поискано от другата страна в писменото ѝ становище по отказа или оттеглянето. Параграф 2 от този член 2 обаче предвижда, че по искане на страната, която направи отказ от иск или оттегли иск или жалба, съдебните разноски се понасят от другата страна, ако нейното поведение оправдава това. Накрая, съгласно параграф 4 от същия член, ако не е направено искане относно съдебните разноски, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

100    В случая Комисията наистина е направила искане за осъждането на Република България и е констатирано соченото неизпълнение на задължения, но същевременно тази институция частично е оттеглила своя иск, без да поиска изрично тази държава членка, която не е изразила становище по това оттегляне, да понесе съдебните разноски във връзка с разглеждания иск.

101    При все това следва да се отбележи, че оттеглянето на иска на Комисията е резултат от поведението на Република България, която е приела всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2019/790 и ги е съобщила на Комисията едва след предявяването на разглеждания в настоящото дело иск, и че именно поради това поведение искането на тази институция за осъждането на посочената държава членка да заплаща периодична имуществена санкция, е останало без предмет и Комисията го е оттеглила.

102    При тези обстоятелства, тъй като освен това не е възможно да се направи релевантно разграничение между съдебните разноски във връзка с неизпълнението на задължения, констатирано в точка 54 от настоящото решение, и съдебните разноски във връзка с частичното оттегляне на иска на Комисията, следва да се постанови Република България да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Комисията.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

1)      Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от тази директива.

2)      Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.

3)      Осъжда Република България да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 май 2025 година.

*      Език на производството: български.