ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 24.6.2026

COM(2026) 560 final

2026/0163(CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

за изменение на Директиви 2003/49/ЕО, 2009/133/ЕО, 2011/96/ЕС, (ЕС) 2016/1164, (ЕС) 2017/1852 и (ЕС) 2025/50 за опростяване на уредбата на Съюза в областта на прякото данъчно облагане и за подкрепа за растежа и конкурентоспособността на ЕС

{SEC(2026) 560 final} - {SWD(2026) 560 final} - {SWD(2026) 561 final} - {SWD(2026) 562 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

•Съгласуваност с други политики на Съюза

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Компетентността на Съюза в областта на прякото данъчно облагане се споделя с държавите членки на основание на член 115 от ДФЕС. Според принципа на субсидиарността, заложен в член 5, параграф 3 от ДФЕС, действие на равнището на ЕС може да бъде предприемано само когато предвидените цели не може да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и освен това когато поради обхвата или последиците от предвиденото действие тези цели може да бъдат по-добре постигнати на равнището на ЕС.

Въз основа на това всяка държава членка разполага със собствена национална данъчна система, базирана на нейните индивидуални икономически приоритети, бюджетни изисквания и политически решения. Налице са обаче положения, в които действията на равнището на ЕС са от съществено значение за поддържането на справедлив и ефикасен вътрешен пазар и за отстояването на основните свободи. Например с въвеждането на ДДОЛР и ДДМДД се цели да се гарантира еднаквото третиране на дивидентите, лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения при плащания между данъкоплатци в различни държави членки. По същия начин с ДДОС се установява обща данъчна уредба за някои презгранични реорганизации в рамките на Съюза, като се гарантира, че сливанията, разделянията, прехвърлянето на активи и замяната на акции може да се осъществяват без незабавно данъчно облагане, като по този начин се намаляват данъчните пречки пред преструктурирането на предприятията, които биха могли да повлияят на стопанските решения. С ДИД се въвежда набор от общи правила за борба с избягването на данъци с цел преодоляване на рисковете от свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби, които често се причиняват или утежняват от несъответствия или разпокъсаност между националните данъчни системи на държавите членки. С Директивата относно механизми за разрешаване на спорове се установяват правила за разрешаване на спорове, възникнали във връзка с тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане между държавите членки.

Въпреки че държавите членки продължават да носят отговорност за опростяването на националните данъчни правила, само с действия на равнището на ЕС може да се изменят съществуващите достижения на правото на ЕС в областта на преките данъци в съответствие с Договорите. Това е необходимо, за да се опростят и пояснят общите правила, да се отговори на установените предизвикателства и по този начин да се повиши конкурентоспособността на предприятията в ЕС. В резултат на това целите на сборния пакет от мерки за данъчното облагане не може да бъдат постигнати в достатъчна степен, ако всяка държава членка действа самостоятелно.

Освен това действията на ЕС в тази област биха донесли ясна добавена стойност от ЕС както за предприятията, така и за данъчните администрации. Целта е да се премахнат застъпващите се или излишните правила, да се опростят процедурите, да се намалят допълнително двойното данъчно облагане и изкривяванията на пазара, да се изяснят понятията, да се премахнат остарелите разпоредби и да се разреши проблемът с непоследователното или различното прилагане на правилата в държавите членки. С предложението данъчните правила и процедури на ЕС ще станат по-ясни и по-опростени, като по този начин ще се намалят разходите за предприятията, които осъществяват дейност в множество държави членки. Това би позволило по-добро оползотворяване на потенциала на вътрешния пазар, превръщайки го в по-привлекателно място за установяване на предприятия и инвестиране. Що се отнася до данъчните администрации, по-ясните и по-ефективните правила биха опростили проверките за спазване на изискванията и данъчните проверки или ревизии, като по този начин ще се намали броят на споровете и ще се облекчи административната тежест.

•Пропорционалност (съразмерност)

•Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•Консултации със заинтересованите страни

Като цяло заинтересованите страни изразиха пълна подкрепа за инициативата за опростяване на съществуващите данъчни правила на ЕС с цел подобряване на функционирането на вътрешния пазар и гарантиране на привлекателността на Европа като място за инвестиции и стопанска дейност. Мненията обаче относно точния начин за постигане на това опростяване се различават.

Повечето заинтересовани страни считат, че е необходимо опростяване на действащите директиви, например чрез тяхното рационализиране и осъвременяване, намаляване на застъпванията, несъответствията, разпокъсаното прилагане и административната тежест, както и чрез стандартизиране и изясняване на термините, правилата и процедурите, произтичащи от директивите, включително чрез използване на цифрови инструменти и чрез ограничаване на свободата на преценка на националните органи при прилагането на директивите. Някои подчертават също колко е важно правилата и процедурите да бъдат опростени за МСП.

•Събиране и използване на експертни становища

•Оценка на въздействието

а)Цялостен сборен пакет от мерки: с цел да се оцени най-амбициозният потенциал за опростяване, тази комбинация включва всички варианти за действие и в съответните случаи се избират най-амбициозните алтернативи за основните мерки на настоящата инициатива относно данъчното облагане на презграничните плащания на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и дивиденти, както и данъчното облагане на КЧД.

б)Сборен пакет от мерки със средно равнище на амбиция: този подход обхваща всички варианти за действие, с изключение на дейността, свързана с разходите за НИРД, като включва по-малко амбициозните алтернативи за данъци при източника съгласно ДДОЛР и ДДМДД, както и КЧД в ДИД.

в)Сборен пакет от мерки с ограничено равнище на амбиция: тази версия е насочена към съществуващите мерки по по-прост и по-ясен начин и се запазва сегашното положение по отношение на останалите варианти за действие.

•Пригодност и опростяване на законодателството

•Основни права

Не се очаква това да окаже значително въздействие върху основните права. Предложените мерки са съвместими с правата, свободите и принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз 18 . Намаляването на разпокъсаността и ненужните изисквания за спазване, подобряването на предвидимостта и улесняването на презграничната стопанска дейност в рамките на вътрешния пазар може да окажат ограничено положително въздействие върху свободата на стопанска дейност и върху ефективното упражняване на правото на установяване. Тези потенциални въздействия обаче не може да се тълкуват в смисъл, че проблемите, посочени в настоящата директива, водят до каквато и да е дискриминация или необосновани ограничения. Поради това инициативата се счита за съвместима с Хартата.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за наблюдение, оценка и докладване

С цел наблюдение и оценка на прилагането на сборния пакет от мерки за данъчното облагане Комисията ще следи периодично неговото изпълнение и прилагане в тясно сътрудничество с държавите членки, въз основа на следните показатели: разходи за спазване на данъчното законодателство; брой на случаите, в които превишението на разходите по заеми не е подлежало на приспадане; размер на инвестициите в НИРД в ЕС; разходи и икономии за данъчните администрации; мнения на заинтересованите страни, например по въпроси, свързани с тълкуването, оперативните и техническите аспекти, разходите и ползите, както и практическото въздействие на сборния пакет от мерки; брой на случаите, разрешени чрез ДМРС; наличие на неизпълнение на потенциалните данъчни приходи и застъпвания; потоци от преки чуждестранни инвестиции в рамките на ЕС; и изходящи плащания на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения. Това е описано по-подробно в доклада за оценката на въздействието към настоящото предложение.

•Обяснителни документи (за директивите)

•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

·В случая на публично търгувани ценни книжа, когато инвеститорът не е известен на дружеството платец, което не позволява на това дружество да определи предварително дали са изпълнени условията за освобождаване, с предложението се изменя Директивата FASTER, за да се гарантира, че ускорените процедури са достъпни.

·Във всички останали случаи, в които са изпълнени съществените условия за освобождаване, но въпреки това данъкът е удържан, държавите членки следва да гарантират, че превишеният данък се възстановява чрез стандартните национални процедури за възстановяване в разумен срок.

В този контекст ДИД се изменя, за да се разшири материалното ѝ приложно поле и да се включи пълното приспадане на някои разходи за НИРД. Изборът на ДИД като правен инструмент е умишлен, защото както съществуващите мерки срещу избягването на данъци, така и данъчното третиране на НИРД представляват елементи на данъчната основа за облагане с корпоративен данък и преследват общата цел за допринасяне за правилното функциониране на вътрешния пазар.

Въпреки че в действащата уредба са определени минимални стандарти срещу избягването на данъци, новите разпоредби са насочени към предизвикателствата пред конкурентоспособността, произтичащи от разпокъсаността на данъчните режими в областта на НИРД в целия Съюз. Изменението на ДИД осигурява съгласуваност между тези две регулаторни рамки и отразява общите им цели на политиката.

Член 3 от ДМРС е предмет на няколко изменения, с които се цели рационализиране и изясняване на етапа на жалбата в рамките на процедурата. Първо се изяснява кой следва да подаде жалбата, когато са засегнати множество лица. Държавите членки трябва да позволят на всяко засегнато лице да подаде жалба индивидуално в държавата, в която е местно лице, или вместо това да разрешат на едно засегнато лице да подаде жалба от името на всички засегнати лица. Този подход има за цел да съчетае правната сигурност с процесуалноправната гъвкавост. Второ, понятието „едновременно подаване“ се заменя с 30-дневен срок за подаване. Това изменение е в отговор на разликите в националните тълкувания на термина „едновременно“, които на практика варират от изискване за подаване в същия ден до допускане на по-широки срокове.

В член 4 от ДМРС се въвежда изменение, с което се уточнява, че когато компетентните органи стигнат до заключението, че не може да бъде постигнато споразумение, те следва незабавно да уведомят данъкоплатеца, вместо да изчакват изтичането на двугодишния срок за ПВС. Целта е да се даде възможност на данъкоплатците да преминат по-рано към арбитражната фаза и да се избегнат ненужни забавяния.

С измененията в член 5 от ДМРС се уточнява, че неспазването на процесуалноправните изисквания — включително неподаването на информация в рамките на новия 30-дневен срок за подаване, неизползването на приет език или непредоставянето на една и съща информация на всички компетентни органи — може да доведе до отхвърляне на жалбата. В същото време с измененията се засилва защитата на данъкоплатците, като от компетентните органи се изисква да предоставят на данъкоплатците възможност да отстранят нередностите в срок от 30 дни и да им позволят да подадат повторно жалба, при условие че бъде спазен общият срок. Целта е да се избегнат несъразмерните отхвърляния по процесуалноправни причини и да се улесни достъпът до механизма.

С изменението на член 8 се уточнява срокът за подаване на възражения срещу независимите компетентни лица, които участват в консултативната комисия. Възражения може да се повдигат само до момента на приемане на окончателното решение от всички компетентни органи. Целта на това правило е да се предотврати накърняването на правната сигурност и забавянето на приключването на процедурата в резултат на късното повдигане на процесуалноправни възражения.

С изменението на член 10 от ДМРС се уточнява, че комисия за алтернативно разрешаване на спорове може да бъде създадена и за спорове, свързани с допустимостта на жалбите, а не само за разглеждане по същество на спорове относно двойното данъчно облагане. Целта е да се разшири процесуалноправната гъвкавост и да се улесни ефикасното уреждане на спорове на по-ранен етап.

С изменението на правилата за функциониране в член 11 от ДМРС се уточнява, че изискванията за квалификация се отнасят само до независимите компетентни лица, а не до представителите на компетентните органи. Целта на това пояснение е да се избегне ненужна неяснота при тълкуването.

С изменението на член 16 от ДМРС се урежда взаимодействието между Директивата и други процедури за разрешаване на спорове, основани на различни законодателни уредби. В него се предвижда, че другите текущи процедури се спират веднага след подаването на жалба по ДМРС и се прекратяват едва след като жалбата по ДМРС бъде приета от всички засегнати компетентни органи. Целта е да се гарантира, че данъкоплатците няма да останат без защита срещу двойното данъчно облагане, като същевременно се избягват застъпвания между паралелни процедури.

С изменението на член 17 от ДМРС се цели въвеждане на допълнителни разяснения за физическите лица и по-малките предприятия, които използват опростената система за подаване на документи. Целта му е да се избегнат неясни процесуалноправните положения и да се улесни съгласуването между компетентните органи в случаите, когато съобщенията се подават единствено до компетентния орган в държавата, в която данъкоплатецът е местно лице.

С новия член 19а от ДМРС се въвежда нова разпоредба, която дава право на Съвета да приема актове за изпълнение, с които се установяват задължителни технически и процесуалноправни правила, необходими за осигуряване на еднакво и ефективно прилагане на Директивата. Предложението отразява становището, че някои тълкувателни и процесуалноправни затруднения не може да бъдат разрешени по подходящ начин единствено чрез целенасочени законодателни изменения и може да се наложи изготвянето на по-подробни правила за прилагане.

Накрая, с изменението на член 21 от ДМРС се въвежда хармонизирана уредба за статистическа отчетност и се предоставят правомощия на Комисията да приема актове за изпълнение относно формата и условията за съобщаване на статистически данни. Целта е да се гарантира съгласуваност на отчитането в държавите членки и съгласуваност със статистическата уредба на ОИСР, като по този начин се подобри прозрачността и оценката на функционирането на Директивата.

2026/0163 (CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

за изменение на Директиви 2003/49/ЕО, 2009/133/ЕО, 2011/96/ЕС, (ЕС) 2016/1164, (ЕС) 2017/1852 и (ЕС) 2025/50 за опростяване на уредбата на Съюза в областта на прякото данъчно облагане и за подкрепа за растежа и конкурентоспособността на ЕС

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 115 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент 20 ,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 21 ,

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)Правилното функциониране на вътрешния пазар изисква правилата за прякото данъчно облагане да се прилагат по ясен, последователен и ефикасен начин. През последните десетилетия Съюзът прие редица директиви в областта на прякото данъчно облагане, чиято цел е да се премахне двойното данъчно облагане, да се гарантира неутралност на данъчното облагане, да се улесни разрешаването на спорове и да се предотврати избягването на данъци в презгранични случаи.

(2)Досегашните достижения на правото на Съюза в областта на прякото данъчно облагане представляват значителен успех за Съюза. Като част от тези достижения на правото на Съюза Директива 2003/49/ЕО на Съвета 22 , Директива 2009/133/ЕС на Съвета 23 и Директива 2011/96/ЕС на Съвета 24 допринасят за функционирането на вътрешния пазар, като улесняват презграничните стопански дейности, по-специално чрез премахването на данъците при източника върху определени вътрешногрупови плащания и чрез осигуряването на неутралност на данъчното облагане при презграничните реорганизации. С Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета 25 се засилва защитата на вътрешния пазар, като се въвеждат съгласувани правила срещу практиките за избягване на данъци, които могат да нарушат конкуренцията и да повлияят на разпределението на правата за данъчно облагане, като по този начин се преодоляват рисковете от свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби. С Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета 26 се допринася допълнително за правилното функциониране на вътрешния пазар, като се предоставят механизми за ефективно разрешаване на презгранични спорове в Съюза, свързани с двойното данъчно облагане или произтичащи от спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

(3)Макар целите на посочените директиви да остават в сила, натрупаният при тяхното прилагане практически опит разкри структурни недостатъци, както и нарастваща сложност. Съвместното съществуване на множество набори от правила, приети през годините, е довело до създаването на многослойна данъчна уредба. Освен това взаимодействието между тези директиви и по-новите промени в международната данъчна среда, по-специално Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета 27 , която гарантира глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи, е довело в някои случаи до застъпвания, повторение и положения на многослойно регулиране, насочено към постигането на сходни цели. Освен това наличието на множество варианти за прилагане и използването на понятия, които не са еднакво определени, е довело до различия в подходите на държавите членки и е допринесло за силно разпокъсаната данъчна уредба в Съюза. Някои разпоредби на данъчната уредба на Съюза вече не са в съответствие с настоящите икономически и правни промени, което води до остарели правила.

(4)Тези фактори допринасят за правната несигурност за данъкоплатците и данъчните администрации в Съюза, увеличават риска от спорове и нежелани данъчни последици и водят до значителни разходи за спазване на изискванията и административна тежест, по-специално при презграничните дейности, като по този начин застрашават ефективното функциониране на вътрешния пазар и оказват неблагоприятно въздействие върху конкурентоспособността на предприятията, осъществяващи дейност в рамките на Съюза. Данъкоплатците, които осъществяват дейност на вътрешния пазар, могат да бъдат обект на различни правила за прилагане на данъчната уредба на Съюза и да се сблъскват с обременяващи изисквания за спазване и процесуална неефективност.

(5)С цел да се преодолеят тези недостатъци, е необходимо да се опрости и рационализира уредбата на Съюза в областта на прякото данъчно облагане, като същевременно се запази най-високият стандарт на защита на вътрешния пазар. Това налага да се намали сложността, да се премахнат застъпванията и да се осигури по-уеднаквено прилагане на данъчните правила във всички държави членки. Предвид презграничния характер на установените проблеми е необходим съгласуван подход на равнището на Съюза, за да се гарантират последователни решения и да се избегне по-нататъшна разпокъсаност. Поради това с настоящата директива следва да се въведат целенасочени изменения на директиви 2003/49/ЕО, 2009/133/ЕО, 2011/96/ЕС, (ЕС) 2016/1164 и (ЕС) 2017/1852. Макар вече да представлява значителна крачка напред в опростяването и рационализирането на данъчната уредба на Съюза, Директива (ЕС) 2025/50 на Съвета 28 също трябва да се измени, за да се гарантира, че освобождаването от данък при източника, съгласно директиви 2003/49/ЕО и 2011/96/ЕС, може да се прилага и за доходи, произтичащи от публично търгувани ценни книжа. Като цяло с тези изменения следва да се намалят разходите за спазване на изискванията и административната тежест, да се повиши правната сигурност и да се осигури по-съгласувано взаимодействие между съществуващите норми. Освен това те следва да допринесат и за правилното функциониране на вътрешния пазар и да подпомогнат конкурентоспособността на предприятията, осъществяващи дейност в рамките на Съюза.

(6)Малките и средните предприятия (МСП) са особено засегнати от сложността и разпокъсаността на уредба на Съюза в областта на преките данъци, макар че като цяло те пораждат ограничен риск от свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби. За да се гарантира, че задълженията за спазване на изискванията остават съразмерни, е важно да се предвидят целенасочени мерки за опростяване, насочени към МСП.

(7)В същото време големите многонационални групи от предприятия (МГП) и големите национални групи, които попадат в приложното поле на Директива (ЕС) 2022/2523, са обект на сложни и глобално съгласувани правила, чиято цел е да се гарантира минимално равнище на данъчно облагане във всяка юрисдикция, в която те осъществяват дейност. Макар тези правила да играят ключова роля за преодоляване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, с тях също така се налагат значителни задължения за спазване на изискванията и може да доведат до застъпванe на изискванията при взаимодействието им със съществуващите данъчни правила на равнището на Съюза и на национално равнище. С цел да се запази конкурентоспособността на предприятията, осъществяващи дейност в рамките на Съюза, като същевременно се поддържа високо равнище на защита срещу избягването на данъци, е важно да се предвидят целенасочени мерки за опростяване за образуванията, попадащи в приложното поле на посочената директива, с цел да се гарантира съгласуваността на данъчната система и да се намали тежестта, свързана със спазването на изискванията.

(8)С директиви 2003/49/ЕО и 2011/96/ЕС се установяват освобождавания от данъците при източника върху някои презгранични плащания на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения („роялти“), дивиденти и други разпределения на печалба и по този начин се допринася за премахване на двойното данъчно облагане в рамките на Съюза. Разликите в тяхната структура и ограниченото материално приложно поле по отношение на посочените директиви обаче, по-специално по отношение на изискванията за минимално дялово участие, са довели до непоследователно прилагане в различните държави членки и до увеличение на разходите за спазване на изискванията, което може да наруши инвестиционните решения за предприятията, осъществяващи дейност на вътрешния пазар. Остатъчният данък при източника в Съюза създава пречки и намалява неутралността на данъчното облагане при презгранични инвестиции.

(9)С оглед опростяване на функционирането на вътрешния пазар и засилване на неговата конкурентоспособност е целесъобразно да се разшири материалното приложно поле на двете директиви. За тази цел следва да се премахнат изискванията за минимален процент и минимален срок на притежание на дяловото участие като условия за предоставяне на освобождаване от данък при източника, а в случая на дивиденти или друго разпределение на печалба — за предоставяне на освобождаване на участието. Предвид този по-широк обхват, възможността държавите членки да заменят критерия за участие в капитала с критерия за участие в правата на глас също следва да бъде премахната, за да се гарантира по-уеднаквено и предвидимо прилагане на тези директиви. Освен това с цел премахване на данъчните пречки пред презграничните инвестиции на пенсионните институции, разпределянето на дивиденти към такива образувания следва да бъде освободено от данък при източника, независимо от тяхната правна форма и като изключение от условието за облагане с данък. Освен това, за да се гарантира, че правилата, с които на държавите членки се позволява да предвидят, че разходите, свързани с участието, и загубите, произтичащи от разпределението на печалбите на дъщерното предприятие, не се приспадат от облагаемата печалба на предприятието майка, остават съразмерни с оглед на разширеното приложно поле на Директива 2011/96/ЕС, прилагането на тази възможност следва да бъде разрешено, когато участието е с достатъчен размер, за да се оправдае понасянето на разходи за управление. За тази цел следва да се изисква минимално участие от 10 % в капитала на дъщерното предприятие.

(10)С цел да се предотвратят случаи на двойно данъчно необлагане, е целесъобразно да се гарантира, че плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения се облагат с данък поне веднъж — чрез данък при източника или чрез отказ на приспадането на тези плащания при източника. Макар в Директива 2003/49/ЕО вече да се съдържа изискване за облагане с данък в рамките на Съюза, е необходима допълнителна мярка за справяне със случаите, в които потоците от доходи под формата на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения, напускащи Съюза, остават необложени в държавата на местоназначение. Като общо правило държавите членки следва да продължат да прилагат националните си правила, включително тези, произтичащи от приложимите данъчни спогодби, по отношение на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения. Конкретната защитна мярка следва да се прилага, когато юрисдикцията на третата държава, в която е установен получателят на плащането, не налага корпоративен подоходен данък върху лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения или прилага нулева ставка на корпоративния данък върху такива доходи, и в държавата членка на източника не се удържа данък при източника. Защитната мярка ще бъде насочена към конкретния приток на доходи и ще се отчита единствено данъчното положение на прекия получател на плащането. По този начин правилото ще освободи платеца от необходимостта да проследява посредническите структури. Това следва да не засяга прилагането на националните и договорните разпоредби за борба със злоупотребите, както и на принципите на Съюза, свързани с действителната собственост. Тази защитна мярка следва обаче да не се прилага, когато за съответния данъчен период получателят на плащането подлежи на облагане с допустим национален допълнителен данък и не получава никакво възстановяване или преки или косвени финансови облекчения във връзка с този данък, или е част от многонационална група от предприятия, която за съответния данъчен период попада в обхвата на установените в Директива (ЕС) 2022/2523 правила или, що се отнася до юрисдикциите на трети държави, към типовите правила на ОИСР 29 . В този контекст прилагането на защитната мярка може да продължи, ако крайното предприятие майка на многонационалните групи от предприятия се намира в юрисдикция с допустим паралелен режим съответния данъчен период.

(11)Подобна мярка не е необходима за преодоляване на рисковете от двойно данъчно необлагане на разпределението на печалбите (дивиденти), тъй като тези разпределения вече се облагат с данък в рамките на Съюза — или на равнището на разпределящото дружество, или на равнището на получателя.

(12)На практика обширните и разнообразни процесуалноправни изисквания, прилагани от някои държави членки като условия за прилагането на освобождаванията от данък при източника, предвидени в директиви 2003/49/ЕО и 2011/96/ЕС, са създали значителна административна тежест за данъкоплатците и данъчните органи в Съюза и са възпрепятствали ефективното функциониране на тези освобождавания. С цел да се намалят тези тежести, да се повиши правната сигурност и да се подкрепи конкурентоспособността на вътрешния пазар, е целесъобразно тези процесуалноправни изисквания да бъдат опростени и рационализирани. Поради това в настоящата директива следва да се предвижда, че към момента на изплащане на лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения или на разпределяне на печалбите държавите членки не изискват предварително разрешение или административни процедури за проверка дали условията за освобождаването са изпълнени. Това следва да не засяга правомощията на държавите членки да извършват последващи проверки и да прилагат национални правила за борба със злоупотребите, включително правила относно действителната собственост.

(13)В случая с публично търгуваните ценни книжа портфейлните инвеститори, чието участие в дружеството платец остава под определен праг, често не са известни на това дружество, тъй като такива ценни книжа често се държат в сметки, регистрирани на името на номинален собственик. В резултат на това дружеството платец може да не е в състояние да определи предварително дали са изпълнени условията за освобождаване от данък при източника, предвидени в директиви 2003/49/ЕО и 2011/96/ЕС, което може да възпрепятства ефективния достъп до тези освобождавания. С Директива (ЕС) 2025/50 се въвеждат стандартизирани процедури за данъчно облекчение при източника и бързо възстановяване за надвзет данък при източника върху доходи от публично търгувани ценни книжа. С цел да се избегнат неефективните и обременяващи национални процедури и да се гарантира, че данъкоплатците, които имат право на освобождаванията, предвидени в директиви 2003/49/ЕО и 2011/96/ЕС, могат също така да се възползват от общите процедури, установени в Директива (ЕС) 2025/50, посочената директива следва да бъде изменена, така че доходите от публично търгувани ценни книжа, които отговарят на условията за тези освобождавания, да не бъдат изключвани от процедурите за облекчение при източника или за бързо възстановяване.

(14)Когато плащанията, попадащи в приложното поле на директиви 2003/49/ЕО и 2011/96/ЕС, отговарят на съществените условия за освобождаване от данък при източника, но въпреки това данъкът е удържан, например защото дружеството платец не може да определи предварително дали тези условия са изпълнени, държавите членки следва да гарантират, че надвзетият данък се възстановява чрез стандартни процедури за възстановяване в разумен срок. За тази цел Директива 2011/96/ЕС следва да бъде приведена в съответствие с Директива 2003/49/ЕО по отношение на сроковете за подаване на заявления за възстановяване и за тяхното разглеждане.

(15)В Директива 2003/49/ЕО се предвижда, че място на стопанска дейност се счита за платец на лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, когато плащането представлява разход, подлежащ на данъчно приспадане за това място на стопанска дейност. С цел да се избегне правната несигурност и да се гарантира, че това правило се прилага в съответствие с целта на Директивата, е целесъобразно да се уточни, че Директива 2003/49/ЕО се прилага по отношение на плащанията, които са свързани с дейността на място на стопанска дейност, независимо дали тези плащания подлежат на данъчно приспадане в държавата членка, в която се намира мястото на стопанска дейност.

(16)С Директива 2009/133/ЕО се предвиждат общи правила за намаляване на данъчните пречки и за осигуряване на неутралност на данъчното облагане при реорганизации, засягащи дружества от различни държави членки, включително сливания, разделяния, частични разделяния, прехвърляния на активи, замени на акции и преместване на седалището на Европейско дружество (Societas Europaea — SE) или Европейско кооперативно дружество (Societas Cooperativa Europaea — SCE). Промените в дружественото законодателство на Съюза, по-специално промените, въведени с Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета 30 , изменена с Директива (ЕС) 2019/2121 на Европейския парламент и на Съвета 31 , са довели до несъответствие между обхвата на данъчните правила и разпоредбите на дружественото законодателство. Това води до правна несигурност за предприятията и пречи на конкурентоспособността на вътрешния пазар. С цел да се осигури съгласуваност между данъчната уредба и дружественото законодателство, определенията в Директива 2009/133/ЕО следва да бъдат приведени в съответствие с Директива (ЕС) 2017/1132, така че да включват допълнителен подвид сливане и „разделяне чрез отделяне“.

(17)Директива 2009/133/ЕО се прилага и при преместването на седалището на SE или SCE. С оглед на принципа на неутралност е необходимо презграничните преобразувания, които включват най-малко преместването на седалището на преобразуващото се дружество от изходната държава членка към държавата членка на местоназначение, да се ползват от същото данъчно третиране. Поради това в Директива 2009/133/ЕО следва да бъде въведена нова глава относно правилата, приложими по отношение на презграничните преобразувания, съгласно която, в съответствие с останалата част от директивата, облагането с данък на капиталовите печалби, възникнали от активи на дружество, което е подложено на презгранично преобразуване, да бъде отложено до действителното освобождаване от тези активи, доколкото дружеството остава местно лице за данъчни цели в изходната държава членка или поддържа в тази държава членка място на стопанска дейност, с което тези активи остават свързани.

(18)С оглед на решението на Съда на Европейския съюз от 1 октомври 2009 г. по дело C-247/08 32 е целесъобразно да се преразгледа списъкът с форми на дружествата, включен в приложението към Директива 2003/49/ЕО, приложение I, част А към Директива 2009/133/ЕО и приложение I, част А към Директива 2011/96/ЕС, с цел да се гарантира, че всички образувания, които по своята същност следва да попадат в приложното поле на тези директиви, са изрично обхванати.

(19)С Директива (ЕС) 2016/1164 се установяват правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар, включително особени правила относно ограничаването на приспадането на лихвите, контролираните чуждестранни дружества, данъчното облагане при напускане, несъответствията при хибридни образувания и инструменти и общо правило за борба със злоупотребите. С тези правила се установява обща уредба за осигуряване на минимално равнище на защита срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби в рамките на Съюза.

(20)С цел укрепване на конкурентоспособността на Съюза, подкрепа на нововъведенията и улесняване на екологичния и цифровия преход е важно да се насърчават инвестициите в научноизследователска и развойна дейност на целия вътрешен пазар. Като се има по-специално предвид променящата се международна данъчна среда, данъчните системи следва да продължат да осигуряват ефективна и целенасочена подкрепа за действителни научноизследователски и развойни дейности. За тази цел в Директива (ЕС) 2016/1164 следва да се създаде обща уредба за данъчното третиране на някои разходи за научноизследователска и развойна дейност, която да гарантира опростеност, правна сигурност и съгласуваност с целта за поддържане на еднакви условия на конкуренция с оглед повишаване на международната конкурентоспособност.

(21)Капиталовите разходи за съоръжения, машини и други материални активи, използвани от данъкоплатците за научноизследователска и развойна дейност или за предоставяне на съоръжения за провеждането на такива дейности, следва да подлежат на цялостно приспадане от облагаемия доход с цел насърчаване на нововъведенията, укрепване на вътрешния пазар и стимулиране на инвестициите в нови технологии. Създаването на уредба, която да осигури еднакви условия за признаването на такива разходи, би намалило пречките, пред които са изправени предприятията, осъществяващи презгранична дейност в рамките на Съюза. В тази връзка на данъкоплатците следва да се даде възможност да приспаднат отговарящите на критериите разходи от данъчната си основа или през данъчния период, в който са направени, или по техен избор — през някой от следващите четири данъчни периода.

(22)С цел да се гарантира правната сигурност, да се опрости прилагането на правилата и да се предотвратят злоупотреби, следва да се определят условия за установяване на минималния период, през който отговарящите на критериите разходи трябва да бъдат използвани за научноизследователска и развойна дейност, за отнемането на облекчението, както и за третирането на изравнителните такси при освобождаване. Поради това данъкоплатците, които се ползват от това облекчение, следва да бъдат задължени да използват отговарящите на критериите разходи изцяло и изключително за научноизследователска и развойна дейност за минимален период от три години. Когато данъкоплатецът престане да притежава, разруши или по друг начин се освободи от актив, към който се отнасят съответните отговарящи на критериите разходи, и това доведе до получаване на парична стойност, тази стойност следва да бъде взета предвид, за да се гарантира, че облекчението отразява точно действителната инвестиция в научноизследователска и развойна дейност.

(23)В съответствие с принципите на субсидиарността и пропорционалността (съразмерността) изискването за минимално равнище на хармонизация в рамките на Съюза по отношение на данъчното приспадане на капиталовите разходи, използвани за научноизследователска и развойна дейност, е достатъчно, за да се гарантира, че научноизследователската и развойната дейност продължават да заемат централно място за конкурентоспособността на Съюза и допринасят за по-еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар. Ето защо, без това да засяга прилагането на правилата за държавните помощи, държавите членки следва да имат право да прилагат национални разпоредби, които позволяват по-благоприятни условия за данъчно приспадане по отношение на отговарящите на критериите разходи.

(24)В оценката си на Директива (ЕС) 2016/1164 33 Комисията стигна до заключението, че правилата на тази директива са сложни и се основават на алтернативни подходи, множество незадължителни изключения и прагове. По-конкретно, различията в ключовите понятия и определения, както и съществуването на различни модели за данъчно облагане на контролираните чуждестранни дружества и варианти в правилото за ограничаване на приспадането на лихвите са довели до разпокъсаност на законодателната уредба на Съюза в областта на данъчното облагане, правна несигурност за данъкоплатците и увеличена тежест, свързана със спазването на изискванията, по-специално за предприятията, осъществяващи презгранична дейност. Това важи и в случаите, когато рискът от свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби е ограничен, по-специално за МСП. От това следва, че приложимата законодателна уредба може да доведе до несъразмерна тежест в сравнение с действителния риск, за справянето с който е предвидена. Освен това предвид неотдавнашното въвеждане на глобално минимално равнище на данъчно облагане чрез Директива (ЕС) 2022/2523 Директива (ЕС) 2016/1164 следва да бъде приспособена, за да се избегнат застъпванията и повторенията в приложното поле, целите и последиците, включително случаи на двойно данъчно облагане и повтарящи се задължения за отчитане, произтичащи от съвместното съществуване на двете рамки.

(25)С правилото за ограничаване на приспадането на лихвите, заложено в член 4 от Директива (ЕС) 2016/1164, се цели възпрепятстване на агресивното данъчно планиране, при което данъкоплатците изкуствено завишават лихвените плащания, като поемат прекомерни дългове в юрисдикции с високи данъци. Макар правилото да изпълнява важна функция за предотвратяване на избягването на данъци, съвместното съществуване на различни прагове, незадължителни изключения и клаузи за изключване, които са въведени по различен начин от държавите членки, често съществува опасност от несъразмерни мерки по отношение на рисковете от свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби. Тази гъвкавост е допринесла за значителна разпокъсаност, повишени разходи за спазване на изискванията и правна несигурност в рамките на вътрешния пазар. Правилото за ограничаване на приспадането на лихвите може да окаже отрицателно въздействие и върху способността на дружествата да финансират инвестиции и растеж, тъй като не се адаптира към промените в икономическата среда, особено в контекста на нарастващите лихвени проценти и инфлация. Освен това правилото може да засегне несъразмерно капиталоемките сектори, например сектора на недвижимите имоти, инфраструктурата и новаторските стартиращи предприятия, които разчитат на дългосрочно дългово финансиране. Накрая, с настоящото правило за ограничаване на приспадането на лихвите съществува и риск от налагане на ненужни тежести върху МСП, макар че тези предприятия разполагат с по-малко ресурси и възможности да извършват агресивно данъчно планиране чрез лихвени плащания.

(26)Поради това са необходими изменения в член 4 от Директива (ЕС) 2016/1164, така че да се опрости прилагането ѝ, да се приведе в по-голямо съответствие с нейната цел и да се гарантира, че правилото все още е годно да изпълнява предназначението си, като същевременно се подкрепят действителните инвестиции в Съюза. По-конкретно е важно да се намалят възможностите за избор, с които разполагат държавите членки, да се актуализира структурата на правилото, да се изясни обхватът му и да се вземе предвид новата обща уредба за данъчното третиране на някои разходи за научноизследователска и развойна дейност.

(27)Правилото за ограничаване на приспадането на лихвите е предназначено да се гарантира, че по-голямата част от разходите по заеми от трети страни продължават на подлежат на приспадане за данъчни цели, тъй като такова финансиране обикновено носи ограничени рискове от свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби. Въпреки това възможността държавите членки да прилагат по-ниски прагове за приспадане при транспонирането на това правило е довело до разлики в подходите в рамките на Съюза, до по-голяма сложност и до намалена правна сигурност за данъкоплатците. С цел да се гарантира последователно прилагане на правилото и равно третиране в рамките на вътрешния пазар, степента на приспадане за данъчни цели следва да бъде определена на 30 % от печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) във всички държави членки.

(28)С цел да се запази ефективността на новата обща уредба за данъчното третиране на някои разходи за научноизследователска и развойна дейност, въведена с Директива (ЕС) 2016/1164, изчисляването на EBITDA за целите на правилото за ограничаване на приспадането на лихвите следва да включва повторно включените суми, коригирани за данъчни цели, свързани с разходите за научноизследователска и развойна дейност, приспаднати съгласно тази рамка по същия начин, по който се отчитат превишаването на разходите по заеми и амортизацията на материалните и нематериалните активи.

(29)Рисковете от свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби, които се регулират чрез правилото за ограничаване на приспадането на лихвите, произтичат предимно от прекомерни лихвени плащания между свързани предприятия. За разлика от това заемането от несвързани предприятия, включително чрез емитиране на облигации, подлежащо на особен регулаторен надзор, е свързано като цяло с ограничени рискове от подобни практики. С оглед на по-доброто привеждане в съответствие на това правило с неговата цел и осигуряване на последователно и съразмерно прилагане, разходите по заеми, отпуснати от несвързани предприятия, следва да бъдат изключени от обхвата на ограничението, при условие че такова финансиране се използва за финансиране на собствените дейности на данъкоплатеца заемополучател и следователно всяко преотпускане на заеми в рамките на групата следва да не бъде обхванато от изключението.

(30)С цел да се намали административната тежест и тежестта, свързана със спазването на изискванията, произтичащи от правилото за ограничаване на приспадането на лихвите, особено за малките данъкоплатци, понастоящем държавите членки може да предвидят правило за ограничаване на данъчните задължения, съгласно което нетните лихвени разходи винаги са данъчно признати до определена парична сума. Незадължителният характер на тази разпоредба и гъвкавостта при нейното транспониране обаче са довели до разлики в прилагането ѝ в рамките на Съюза, което ограничава нейната ефективност. Поради това е целесъобразно това правило за ограничаване на данъчните задължения да стане задължително и да се предвиди периодична индексация, за да се гарантира, че то ще остане ефективно и актуално във времето.

(31)Двете целеви изключения от правилото за ограничаване на приспадането на лихвите, отнасящи се до заеми, отпуснати от несвързани предприятия, както и задължителното разширяване на правилото за ограничаване на данъчните задължения, биха направили излишно незадължителното изключение в полза на самостоятелните образувания. Ето защо това незадължително изключение следва да бъде заличено с цел да се опрости и рационализира правилото за ограничаване на приспадането на лихвите.

(32)Правилото за ограничаване на приспадането на лихвите обвързва възможността за приспадане на разходите по заеми с печалбата, която може да намалее по време на икономически спад. В резултат на това данъкоплатците може да се сблъскат с по-строги ограничения именно в момент, когато потребността от достъп до външно финансиране става все по-голяма. С цел да се смекчи този процикличен ефект и да се гарантира, че правилото не ограничава необосновано икономическата дейност в периоди на финансово напрежение, Директива (ЕС) 2016/1164 следва да бъде изменена, за да се облекчи прилагането на правилото за ограничаване на приспадането на лихвите в случаите, когато през дадена година се наблюдава значителен спад на EBITDA.

(33)С цел да се гарантира, че правилото за ограничаване на приспадането на лихвите не възпрепятства инвестициите, които са от съществено значение за икономическото развитие на Съюза и общественото благосъстояние, с Директива (ЕС) 2016/1164 се предоставя възможност на държавите членки да изключат определени дългосрочни проекти за обществена инфраструктура от обхвата му. Тъй като подобни проекти обикновено пораждат ограничен риск от свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби и без да се засягат правилата за държавната помощ, включително Решение (ЕС) 2025/2630 на Комисията относно прилагането на член 106, параграф 2 от ДФЕС по отношение на държавната помощ под формата на компенсация за обществени услуги 34 , обхватът на това изключение следва да бъде разширен, за да обхване по-широк спектър от проекти от обществен интерес, включително тези, които допринасят за общите приоритети на Съюза, по-специално във връзка с климата, цифровизацията, социалната и икономическата издръжливост, енергийната сигурност и социалното и достъпно жилищно настаняване, включително строителството, преустройството и ремонтирането или санирането на сгради за целите на социалното и достъпното жилищно настаняване.

(34)Предвид променящата се геополитическа обстановка и по-специално агресивната война на Русия срещу Украйна, Съюзът ще засили общата си отбранителна готовност и ще улесни мобилизирането на частни инвестиции в отбранителните способности. С оглед на това и за да се преодолеят пропуските в способностите, установени от Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в съвместната Бяла книга за европейската отбранителна готовност до 2030 г. 35 , и в подкрепа на целите, посочени в Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета 36 , за създаване на инструмента „Мерки за сигурността на Европа“, е целесъобразно да се въведе временно изключение от правилото за ограничаване на приспадането на лихвите за превишаване на разходите по заеми, използвани за финансиране на отбранителни продукти в области, свързани със способности от критично значение. За да се гарантира, че изключението остава съразмерно на тази цел и не засяга необосновано прилагането на правилото за ограничаване на приспадането на лихвите повече от необходимото, изключението следва да бъде строго целенасочено и да се прилага само по отношение на отбранителни способности от критично значение, определени като приоритетни области в Регламент (ЕС) № 2025/1106 на Съвета. За да се гарантира, че изключението остава съразмерно и ефективно подпомага бързото разширяване на производствените мощности, то следва да бъде ограничено във времето и да се прилага само за заеми, сключени в рамките на първите пет данъчни години след влизането в сила на настоящата директива. Това временно прилагане е в съответствие и със заключенията на Европейския съвет от 20 март 2025 г. 37 , в които се призовава за ускоряване на усилията за повишаване на отбранителната готовност на Съюза в рамките на следващите пет години.

(35)Правилото за ограничаване на приспадането на лихвите може да окаже несъразмерно въздействие върху някои групи, които са силно задлъжняли по действителни търговски причини. Поради това с Директива (ЕС) 2016/1164 на държавите членки се предоставя възможност да позволят на данъкоплатците да прилагат защитно правило за групите, което им дава право да приспадат разходите по заеми, превишаващи общото ограничение, ако могат да докажат, че нивото на задлъжнялост при тях съответства на това на групата им. Поради незадължителния характер на тази разпоредба обаче тя се прилага по различен начин в различните държави членки на Съюза. С цел да се постигне последователно и съразмерно прилагане на правилото, като същевременно се запази неговата цел за справяне с рисковете от свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби, защитното правило за групите следва да стане задължително, като същевременно на държавите членки се даде възможност да запазят правото си на избор между двата съществуващи механизма за прилагане на защитното правило за групите, както е предвидено в член 4, параграф 5, букви а) и б) от Директива (ЕС) 2016/1164. 

(36)Възможността за пренос напред на превишението на разходите по заеми и неизползвания капацитет за приспадане на лихви са от съществено значение за избягване на несъразмерни резултати за данъкоплатците с колебаещи се доходи или дългосрочни инвестиционни цикли, като например капиталоемките отрасли и стартиращите предприятия. Макар че в Директива (ЕС) 2016/1164 се предвиждат такива правила за пренос напред, техният незадължителен характер е довел до различия в подходите на държавите членки. Подобно положение компрометира усилията за установяване на еднакви условия за конкуренция в рамките на вътрешния пазар, засилване на правната сигурност и подкрепа на икономическата издръжливост на капиталоемките отрасли. За тази цел преносът напред на превишението на разходите по заеми и неизползвания капацитет за приспадане на лихви следва да бъде задължително като същевременно се даде възможност на държавите членки да запазят правото си на избор между различните механизми за прилагане на такова пренасяне, както е предвидено в член 4, параграф 6, букви а) и в) от посочената директива, като по този начин се признава, че моментът на възникване на разходите за лихви и на облагаемия доход невинаги съвпада в рамките на една данъчна година. 

(37)Финансовите предприятия са предмет на специална нормативна уредба съгласно законодателството на Съюза. Поради това с Директива (ЕС) 2016/1164 на държавите членки се предоставя възможност да изключат такива предприятия от обхвата на правилото за ограничаване на приспадането на лихвите. С цел да се гарантира, че това изключение все още е годно да изпълнява предназначението си и отразява промените във финансовото регулиране на Съюза след приемането на посочената директива, определението за „финансови предприятия“ следва да бъде съответно актуализирано.

(38)Целта на общите правила за борба със злоупотребите (ОПБЗ), определени в член 6 от Директива (ЕС) 2016/1164, е да се справят със злоупотребите с данъчни практики на дружествата, които не са уредени с особени разпоредби. Позоваването на корпоративния данък обаче е породило несигурност относно обхвата на приложение на ОПБЗ, по-специално дали то се отнася за данъците при източника или за допълнителните данъци, произтичащи от прилагането на Директива (ЕС) 2022/2523. С цел по-голяма яснота и осигуряване на последователно прилагане в целия Съюз формулировката следва да бъде изменена, за да се потвърди, че ОПБЗ се прилага по отношение на всички данъци, които се налагат на дружествата.

(39)С правилата относно контролираните чуждестранни дружества (КЧД), съдържащи се в членове 7 и 8 от Директива (ЕС) 2016/1164, доходите на дъщерни предприятия или постоянни представителства с ниско данъчно облагане се отнасят наново към предприятието майка с цел предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Целта и последиците от тези правила обаче се застъпват до голяма степен с правилото за включване на дохода, установено в Директива (ЕС) 2022/2523 (рамката на втория стълб), което гарантира минимално равнище на данъчно облагане при ефективна ставка от 15 % върху по-широка данъчна основа, включваща пасивните и активните доходи. Паралелното прилагане на правилата за КЧД и рамката на втория стълб може да доведе не само до икономическо двойно данъчно облагане, но и до повтарящи се и сложни задължения за спазване на изискванията за групите от многонационални предприятия, които са задължени да извършват застъпващи се изчисления и отчитане съгласно двата набора от правила. За да се избегнат подобни нежелани последици, като същевременно се запази целта на правилата за КЧД за предотвратяване на избягването на данъци, следва да се предостави изключение за данъкоплатците, попадащи в обхвата на рамката на втория стълб. Освен това, когато крайното предприятие майка (КПМ) на многонационално предприятие се намира в юрисдикция с допустим паралелен режим 38 , правилото за включване на дохода не се прилага. Комбинацията обаче от правилата за КЧД и националния допълнителен данък в държавата, в която се намира контролираното дружество с ниско данъчно облагане, все пак може да доведе до двойно данъчно облагане и съпоставими застъпващи се тежести, свързани със спазването на изискванията. Поради тази причина на многонационалните предприятия с КПМ в държави, които прилагат допустими паралелни режими по отношение на доходите на своите контролирани чуждестранни дружества с ниско данъчно облагане, които подлежат на облагане с допустим национален допълнителен данък и не получават възстановяване на данъци или съответни преки или косвени финансови облекчения, следва да се предостави целенасочено освобождаване от данъчно облагане на КЧД.

(40)С член 7, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/1164 на държавите членки се позволява да избират между два метода за определяне на дохода на КЧД, който се включва в данъчната основа на предприятието майка. Тази възможност за избор е довела до различно прилагане в целия Съюз, резултатът от което е разпокъсаност, увеличени разходи за спазване на изискванията и намалена правна сигурност за данъкоплатците. Данните от прилагането на тези правила сочат, че моделът, основан на конкретни категории пасивен доход („модел А“), предлага по-ефективен и по-лесно управляем подход в сравнение с модела, насочен към привидните договорености („модел Б“). Последното се застъпва значително с правилата за трансферното ценообразуване и на практика предлага ограничена допълнителна стойност. С цел опростяване на уредбата за КЧД, повишаване на правната сигурност и осигуряване на последователно прилагане на правилата за КЧД в целия Съюз, държавите членки следва да прилагат единен подход, основан на модел А. Следователно възможността за прилагане на модел Б и свързаното с него правило de minimis, което вече е излишно, тъй като се прилага единствено в рамките на модел Б, следва да бъдат заличени.

(41)В Съюза 99,8 % от предприятията са МСП. Само 10 % от тях обаче осъществяват презгранична дейност, а 2 % имат дъщерни предприятия извън Съюза. Освен това 42 % от МСП са самостоятелни образувания и следователно не са част от група и нямат свързани предприятия 39 . Информацията, събрана в резултат на обмена с няколко държави членки, сочи, че през последните приблизително 10 години от влизането в сила на Директива (ЕС) 2016/1164, администрациите почти не са имали случаи на КЧД, свързани с МСП. Това показва, че правилата за КЧД рядко се прилагат спрямо МСП, вероятно поради факта, че работните структури на тези дружества не включват презгранична дейност или тази дейност е ограничена. Това означава, че изключването на МСП от обхвата на тези правила няма да се отрази на усилията за борба с избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане или агресивното данъчно планиране, а по-скоро ще донесе ползи под формата на икономии на разходи и ресурси както за предприятията, така и за данъчните администрации. Оттук следва, че в съответствие с подобни освобождавания в полза на МСП в рамките на посочената инициатива, както и в други области на данъчното право и правото на Съюза, е целесъобразно и за МСП да се въведе освобождаване от обхвата на правилата за КЧД. С това ще се гарантира съразмерното прилагане на правилата за КЧД и ще се намали тежестта, свързана със спазването на изискванията, както и административната тежест съответно за данъкоплатците и данъчните органи. Изключението следва да се прилага за всички малки и средни групи съгласно определението в Директива (ЕС) 2013/34 на Европейския парламент и на Съвета 40 , независимо дали крайното предприятие майка се намира в Съюза, или в трети държави. Обхватът на изключението за МСП гарантира, че групите може да се ползват от него само ако групата отговаря като цяло на определението за малка или средна група. Изключението следва да се предостави също и на самостоятелни образувания, които имат място на стопанска дейност в чужбина и отговарят на критериите за микро-, малки или средни предприятия съгласно определението в посочената директива. 

(42)С правилата за КЧД на държавите членки се предоставя възможност да изключат от обхвата си образуванията или местата на стопанска дейност, чието равнище на пасивен доход остава ограничено, тъй като рисковете от избягване на данъци в тези случаи се считат за ниски. Тази възможност обхваща и особените случаи, включващи финансовите предприятия, за които по-висок дял пасивен доход може да възникне като част от обичайните им стопански дейности. С цел да се намали административната тежест и тежестта, свързана със спазването на изискванията, за данъкоплатците, член 7, параграф 3 от Директива (ЕС 2016/1164 следва да бъде изменен, така че държавите членки да бъдат задължени да въведат такова освобождаване. 

(43)Правилата относно привнесените несъответствия в член 9, параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/1164 се оказаха изключително сложни, предимно поради подробните си определения и многостепенните задължения за спазване на изискванията. Тази сложност не само възпрепятства практическото им прилагане, но и създава значителна административна тежест както за данъкоплатците, така и за данъчните органи, без да се постигат желаните резултати. Предвид трудностите при прилагането на правилата относно привнесените несъответствия и при постигането на положителен резултат е целесъобразно и в съответствие с принципа на пропорционалността (съразмерността) тези правила да бъдат заличени.

(44)С цел да се намали разпокъсаността в рамките на вътрешния пазар и да се гарантира, че целите на настоящата директива във връзка с опростяването се постигат последователно в целия Съюз, разпоредбите, предвидени в член 4, параграф 5 и член 4, параграф 7, буква г), следва да се прилагат по еднакъв начин във всички държави членки. За тази цел държавите членки следва да не запазват или въвеждат разпоредби, които се отклоняват от установените в настоящата директива еднакви правила.

(45)Ефективното разрешаване на споровете относно двойното данъчно облагане в рамките на Съюза остава приоритет за правилното функциониране на вътрешния пазар. Нерешените случаи на двойно данъчно облагане създават пречки пред презграничната стопанска дейност, подкопават правната сигурност и водят до прекомерна данъчна тежест за данъкоплатците. Макар с Директива (ЕС) 2017/1852 значително да е подобрена уредбата за разрешаване на такива спорове, опитът показва, че е необходимо да се изяснят някои понятия и да се преодолеят разминаващите се тълкувания, с цел да се повиши ефективността и да се осигури по-последователна и достъпна процедура за разрешаване на спорове в целия Съюз в полза както на данъкоплатците, така и на данъчните администрации.

(46)За да се улесни използването на процедурите за разрешаване на данъчни спорове, предвидени в Директива (ЕС) 2017/1852, и да се гарантира по-широката им употреба, е необходимо да се изясни понятието „засегнато лице“, включително в спорове, в които участват повече от едно лице, и да се уточни кой има право да подаде жалба в такива случаи.

(47)Макар че осигуряването на еднаква информация за всички компетентни органи остава от съществено значение, също толкова важно е да се повиши гъвкавостта и да се улесни достъпът до процедурата за разрешаване на спорове. За тази цел в член 3 от Директива (ЕС) 2017/1852 следва да се уточни, че в случаите, в които има повече от едно засегнато лице, всяко засегнато лице може да подаде жалбата си единствено пред компетентния орган на държавата членка, в която лицето е местно лице, като по този начин се избягват ненужни многократни подавания и се намалява административната тежест. Например, когато корекция на трансферното ценообразуване засяга две или повече свързани предприятия, всяко предприятие следва да има право да подаде жалба единствено пред компетентния орган на държавата членка, в която е местно лице . Това обаче не пречи на едно засегнато лице да подаде жалба от името на друго засегнато лице в съответствие с националното законодателство.

(48)За да се повиши правната сигурност, като същевременно се гарантира, че всички заинтересовани компетентни органи получават една и съща информация по едно и също време, изискванията в член 3 от Директива (ЕС) 2017/1852 за едновременното подаване на жалби, които са се оказали трудни за тълкуване, следва да бъдат заменени с ясен срок за подаване.

(49)За да се гарантира, че компетентните органи участват конструктивно и поставят акцент върху ефективното премахване на двойното данъчно облагане, основанията за отхвърляне на жалба, посочени в член 5 от Директива (ЕС) 2017/1852, следва да бъдат сведени до минимум и да се ограничат до случаите, в които жалбата не съдържа необходимата съществена информация. Освен това на засегнатите лица следва да се предостави възможност, когато е уместно, да отстранят недостатъците в жалбата, а в случай на отхвърляне — да я подадат отново, при условие че се спазват приложимите срокове.

(50)С цел ускоряване на процедурата за разрешаване на спорове съобщенията между компетентните органи, както и със засегнатите лица, следва да бъдат ясни и навременни. Когато компетентните органи се съгласят, че не може да бъде постигнато споразумение за разрешаване на спора, например поради наличието на прецедент, те следва незабавно да уведомят засегнатото лице, вместо да изчакват изтичането на срока, предвиден в процедурата за уреждане по взаимно споразумение съгласно член 4 от Директива (ЕС) 2017/1852.

(51)За да се гарантира, че засегнатото лице, което възнамерява да се ползва от процедурите, предвидени в Директива (ЕС) 2017/1852, не остава без защита срещу двойното данъчно облагане, като в същото време се избягват застъпванията между процедури, основани на различни законодателни рамки, е необходимо да се предвиди, че другите процедури, започнати съгласно законодателни рамки, различни от Директива (ЕС) 2017/1852, се спират при подаването на жалба и се прекратяват едва след като жалбата бъде приета от всички засегнати компетентни органи.

(52)С цел създаване на по-прозрачна и ефикасна процедура за разрешаване на спорове е от съществено значение да се установят допълнителни общи процесуалноправни правила чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение следва да предоставят на данъкоплатците и на компетентните органи подробни и ясни правила с цел да се намали тежестта, свързана със спазването на изискванията, и да се постигне бързо разрешаване на споровете. Очаква се тези мерки да окажат въздействие върху изпълнителните правомощия и правомощията за правоприлагане на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане, и по-конкретно върху упражняването на техните права на данъчно облагане съгласно двустранни или многостранни данъчни спогодби, както и върху данъчните основи на държавите членки. Поради тази причина е необходимо на Съвета да се предоставят правомощия да приема актове за изпълнение съгласно Директива (ЕС) 2017/1852 по предложение на Комисията.

(53)За да се прецени ефективността на новите правила, въведени в Директива (ЕС) 2017/1852, Комисията следва да изготви оценка въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, и другите налични данни. Данните следва да бъдат приведени в съответствие във възможно най-голяма степен с данните, предоставени на ОИСР по същия въпрос, за да се избегне ненужна допълнителна тежест за държавите членки. С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящата директива, по-специално по отношение на вида данни, които трябва да се предоставят ежегодно за статистически цели, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 41 .

(54)С цел да се даде възможност на държавите членки и на данъкоплатците да адаптират своите системи и структури към новите правила, установени в член 1, точка 2, букви б) — з), член 3, буква в) и член 5, в член 3, точки 2 и 5 —10, както и в член 4, точка 5, буква г) от настоящата директива, прилагането на тези разпоредби следва да бъде отложено. Поради това на държавите членки следва да се даде възможност да прилагат националните мерки, необходими за спазването на тези разпоредби, от по-късна дата в сравнение с останалите разпоредби на настоящата директива. С цел да се гарантира, че изключението, предвидено в член 4, точка 5, буква ж), се прилага само в рамките на ограничен инвестиционен период, е целесъобразно прилагането му да се ограничи до заеми, сключени през първите пет данъчни периода след датата, от която това правило започва да се прилага.

(55)С цел да се вземат предвид бъдещи промени в правните форми на дружествата, които може да бъдат учредени съгласно националното законодателство или законодателството на ЕС, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на актуализирането на списъците с правни форми, посочени в приложенията към директиви 2003/49/ЕО ,  2009/133/ЕО и 2011/96/ЕС . От особено значение е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. Европейският парламент следва да бъде уведомяван за приемането на делегирани актове, за всяко възражение, повдигнато по отношение на тях, както и за всяка отмяна на делегирането на правомощия.

(56)Всяко обработване на лични данни, извършвано за целите на настоящата директива, следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета 42 . Всеки обмен или друго предаване на информация от компетентните органи съгласно настоящата директива следва да се ограничава до това, което е необходимо и съразмерно за целите на настоящата директива. Когато подобен обмен или предаване засяга лични данни, следва да се спазват правата на субектите на данни и съответните задължения на администраторите и обработващите лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, както и всички допълнителни гаранции, предвидени в законодателството на Съюза или в националното законодателство.

(57)Тъй като целите на настоящата директива, а именно да се осигури съгласувано и последователно прилагане на правилата на Съюза в областта на прякото данъчно облагане, да се намали разпокъсаността и административната тежест, свързана със спазването на изискванията, и да се подпомогнат растежът и конкурентоспособността на вътрешния пазар, не може да бъдат постигнати в достатъчна степен чрез самостоятелни действия на държавите членки, а поради мащаба, презграничния характер и въздействието им върху вътрешния пазар може да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалността (съразмерността), установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1
Изменения на Директива 2003/49/ЕО

Директива 2003/49/ЕО се изменя, както следва:

1)Заглавието се заменя със следното:

„Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно общата система на данъчно облагане на плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения (роялти) между дружества от различни държави членки“;

2)Член 1 се изменя, както следва:

а)параграф 3 се заменя със следното:

„3. Място на стопанска дейност се третира като платец на лихви или авторски и лицензионни възнаграждения (роялти) само доколкото тези плащания представляват разходи, извършени за целите на дейността на мястото на стопанска дейност в държавата членка, в която то се намира.“;

б)параграф 7 се заличава;

в)параграф 10 се заличава;

г)параграф 11 се заменя със следното:

„11. „За целите на параграф 1 държавите членки не изискват предварително разрешение или административна процедура за проверка на изпълнението на изискванията, предвидени в настоящия член или в член 3, към момента на плащането.“;

д)параграфи 12 и 13 се заличават;

е)параграф 14 се заменя със следното:

„14. Ако изискванията за освобождаване престанат да се изпълняват, дружеството получател или мястото на стопанска дейност получател незабавно информират дружеството платец или мястото на стопанска дейност платец.“;

ж)в параграф 15 се заличава второто изречение;

з)добавя се следният параграф 17:

„17. За целите на настоящия член и като изключение от параграфи 15 и 16 държавите членки гарантират, че данъчното облекчение за данък при източника се предоставя в съответствие с процедурите, предвидени в Директива (ЕС) 2025/50 на Съвета*, за случаите, попадащи в приложното поле на посочената директива.

______

*Директива (ЕС) 2025/50 на Съвета от 10 декември 2024 г. за по-бързи и по-сигурни данъчни облекчения за надвзети данъци при източника (ОВ L, 2025/50, 10.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2025/50/oj)“;

3)Член 3 се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното:

„Определения за дружество и място на стопанска дейност“;

б)буква а) се изменя, както следва:

1)в точка iii) тирето „– корпоративен данък в Обединеното кралство“ се заличава;

2)добавя се следната алинея:

„Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 3а за изменение на приложението към настоящата директива с цел актуализиране на списъка с форми, посочени в първа алинея, точка i), вследствие на уведомление от държава членка за нова форма на дружество, която може да бъде учредена съгласно националното ѝ законодателство, или да включва нова форма на дружество, въведена съгласно законодателството на Съюза.“;

в)буква б) се заличава;

4)Добавят се следните членове 3а и 3б:

„Член 3а
Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила на настоящата директива].

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за акта Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 3, влиза в сила единствено ако Съветът не е представил възражения в срок от два месеца след уведомяването на Съвета за акта или ако преди изтичането на този срок Съветът е уведомил Комисията, че няма да представи възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Съвета.

Член 3б
Информация за Европейския парламент

Комисията ивформира Европейския парламент за приемането на делегирани актове, за изразените във връзка с тях възражения и за оттеглянето на делегираните правомощия от Съвета.“;

5)В член 5 се добавя следният параграф 3:

„3. Когато плащания на лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, възникнали в държава членка, се извършват по отношение на получател, установен в юрисдикция на трета държава, в която не се налага корпоративен данък или в която за доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения се прилага номинален корпоративен данък с нулева ставка, държавата източник гарантира, че се прилага една от следните мерки:

а) налагане на данък при източника върху плащането;

б) отказ да се признае възможността за приспадане за данъчни цели на съответното плащане за платеца.

Настоящият параграф не се прилага, когато получателят на плащането:

а) подлежи на облагане с допустим национален допълнителен данък за съответния данъчен период и не се предоставя възстановяване или пряко или непряко финансово облекчение във връзка с този данък; или

б) е част от многонационална група от предприятия, която за съответния данъчен период попада в обхвата на правилата, установени в Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета* или, що се отнася до юрисдикциите на трети държави, в обхвата на типовите правила на ОИСР, освен ако крайното предприятие майка на тази многонационална група от предприятия се намира в юрисдикция с допустим паралелен режим за съответния данъчен период.

За целите на настоящия параграф:

а) получателят на плащането се счита за установен в юрисдикция, в която е учреден съгласно законодателството на тази юрисдикция, или в която се намира мястото на действителното му управление, или по друг начин се третира като местно лице за данъчни цели съгласно законодателството на тази юрисдикция и не се третира като местно лице за данъчни цели в друга юрисдикция;

б) „допустим национален допълнителен данък“ означава данък по смисъла на член 3, точка 28 от Директива (ЕС) 2022/2523;

в) „многонационална група от предприятия“ означава група съгласно определението в член 3, точка 4 от Директива (ЕС) 2022/2523;

г) „юрисдикция с допустим режим на паралелно плащане“ означава юрисдикция, за която в централния регистър на ОИСР е отбелязано, че притежава такъв статут за целите на глобалния минимален данък в съответствие със споразумението за Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно пакета за паралелния подход от 5 януари 2026 г.;

__________

* Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (OВ L 328, 22.12.2022 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2022/2523/oj)“;

6)Член 6 се заличава;

7)Приложението към Директива 2003/49/ЕО се заменя с текста в приложение I към настоящата директива.

Член 2
Изменения на Директива 2009/133/ЕО

Директива 2009/133/ЕО се изменя, както следва:

1)Член 2 се изменя, както следва:

а)в буква а) се добавя следната точка iv):

„iv) при прекратяване без ликвидация едно или повече дружества прехвърлят всички свои активи и пасиви на друго съществуващо дружество — придобиващото дружество — без това дружество да издава нови дялове или акции, при условие че едно лице притежава пряко или непряко всички дялове или акции в сливащите се дружества или членовете на сливащите се дружества притежават своите ценни книжа и дялове или акции в същото съотношение във всички сливащи се дружества.“;

б)буква б) се заменя със следното:

„б) „разделяне“ означава операция, при която:

i) при прекратяване без ликвидация дружество прехвърля всички свои активи и пасиви на две или повече съществуващи или нови дружества, в замяна на пропорционалното издаване на неговите притежатели на дялове или акционери на ценни книжа, представляващи капитала на получаващите активите и пасивите дружества, и ако е приложимо, плащане в парични средства, което не надхвърля 10 % от номиналната стойност или — при липса на номинална стойност — от счетоводната стойност на тези ценни книжа;

ii) разделяното дружество прехвърля част от своите активи и пасиви на едно или повече дружества получатели („правоприемници“) срещу издаване на разделяното дружество на ценни книжа или дялове/акции в дружествата получатели („разделяне чрез отделяне“);“;

в)добавят се следните букви л), м) и н):

„л) „презгранично преобразуване“ означава операция, при която едно дружество, без да е прекратено, ликвидирано или в процес на ликвидация, преобразува правната форма, под която е регистрирано в изходната държава членка, в правна форма на дружество от държавата членка по местоназначение, съгласно изброеното в приложение I, и прехвърля поне седалището си в държавата членка по местоназначение, като същевременно запазва своята правосубектност;

м) „изходна държава членка“ означава държава членка, в която дадено дружество е регистрирано преди презгранично преобразуване;

н) „държава членка по местоназначение“ означава държава членка, в която преобразувано дружество се регистрира в резултат на презгранично преобразуване;“;

2)В член 3 се добавя следната алинея:

„Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 3а за изменение на приложение I, част А към настоящата директива с цел актуализиране на списъка с форми, посочени в буква а), вследствие на уведомление от държава членка за нова форма на дружество, което може да бъде учредено съгласно националното ѝ законодателство, или да включва нова форма на дружество, въведена съгласно законодателството на Съюза.“;

3)Добавят се следните членове 3а и 3б:

„Член 3а
Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [ датата на влизане в сила на настоящата директива].

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за акта Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 3, влиза в сила единствено ако Съветът не е представил възражения в срок от два месеца след уведомяването на Съвета за акта или ако преди изтичането на този срок Съветът е уведомил Комисията, че няма да представи възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Съвета.

Член 3б
Информация за Европейския парламент

Комисията информира Европейския парламент за приемането на делегирани актове, за изразените във връзка с тях възражения и за оттеглянето на делегираните правомощия от Съвета.“;

4)Добавя се следната глава Va:

„ГЛАВА Vа
ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ ЗА ПРЕЗГРАНИЧНИТЕ ПРЕОБРАЗУВАНИЯ

Член 14а

1. Презграничното преобразуване не води до облагане с данък върху капиталовите печалби, изчислени в съответствие с член 4, параграф 1, в изходната държава членка, при условие че е изпълнено едно от следните условия:

а) дружеството, което е подложено на презгранично преобразуване, остава местно лице за данъчни цели в изходната държава членка;

б) тези капиталови печалби произтичат от активи и пасиви, които остават ефективно свързани с място на стопанска дейност на дружеството, подложено на презгранично преобразуване в изходната държава членка, и допринасят за генерирането на печалбите или загубите, вземани предвид за данъчни цели.

2. Параграф 1 се прилага само ако дружеството изчислява всяка нова амортизация и всякакви печалби или загуби по отношение на активите и пасивите, които остават в изходната държава членка или са ефективно свързани с място на стопанска дейност в тази държава членка, така сякаш презграничното преобразуване не е било осъществено.

3. Когато по силата на законодателството на изходната държава членка дружеството има право на нова амортизация, печалби или загуби по отношение на активите и пасивите, оставащи в същата държава членка, изчислени на принцип, различен от изложения в параграф 2, параграф 1 не се прилага спрямо активите и пасивите, по отношение на които се упражнява тази възможност.

Член 14б

1. Когато дружество е подложено на презгранично преобразуване, държавите членки вземат необходимите мерки, с които да гарантират, че надлежно формираните от дружеството провизии или резерви преди презграничното преобразуване, които са частично или цялостно освободени от данък и не произлизат от места на стопанска дейност в чужбина, може да бъдат пренесени със същото данъчно освобождаване от място на стопанска дейност на дружеството, подложено на презгранично преобразуване, което е разположено на територията на изходната държава членка.

2. Доколкото на дружество, подложено на презгранично преобразуване в рамките на територията на държава членка, би било разрешено да пренася напред или назад загуби, които не са изчерпани за данъчни цели, същата държава членка разрешава на разположеното на нейната територия място на стопанска дейност на дружеството, подложено на презгранично преобразуване, да поеме тези загуби на въпросното дружество, които не са изчерпани за данъчни цели, при положение че при подобни обстоятелства правото на пренос напред или назад на загуби би било на разположение на дружество, което продължава да бъде местно лице за данъчни цели в същата държава членка.

Член 14в

1. Само по себе си презграничното преобразуване не води до облагане на доходите, печалбите или капиталовите печалби на акционерите на дружеството, което е подложено на това презгранично преобразуване.

2. Параграф 1 не възпрепятства държавата членка да облага печалбата, възникваща от последвалото прехвърляне на ценните книжа, представляващи капитала на дружеството, което е подложено на презгранично преобразуване.“;

5)Приложение I към Директива 2009/133/ЕО се изменя в съответствие с приложение II към настоящата директива.

Член 3
Изменения на Директива 2011/96/ЕС

Директива 2011/96/ЕС се изменя, както следва:

1)Заглавието се заменя със следното:

„Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно обща система за данъчно облагане на дивиденти и други разпределения на печалба между дружества от различни държави членки“;

2)В член 1 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Всяка държава членка прилага настоящата директива по отношение на:

а)    разпределението на печалба, получено от дружества от съответната държава членка, което идва от разпределящи дружества в други държави членки;

б)    разпределението на печалба от дружества от съответната държава членка към дружества в други държави членки, на които те са разпределящи дружества;

в)    разпределението на печалба, получено от намиращи се в съответната държава членка места на стопанска дейност на дружества от други държави членки, което идва от разпределящи дружества от държава членка, различна от тази, в която се намира мястото на стопанска дейност;

г)    разпределението на печалба от дружества от съответната държава членка към място на стопанска дейност, което се намира в друга държава членка, на дружествата от същата държава членка, на които те са разпределящи дружества.“;

3)В член 2, буква а) се добавя следната алинея:

„Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 2а за изменение на приложение I към настоящата директива с цел актуализиране на списъка с форми, посочени в първата алинея, точка i), вследствие на уведомление от държава членка за нова форма на дружество, която може да бъде учредена съгласно националното ѝ законодателство, или да включва нова форма на дружество, въведена съгласно законодателството на Съюза.“;

4)Добавят се следните членове 2а и 2б:

„Член 2а
Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила на настоящата директива].

3. Делегираните правомощия, посочени в член 2, може да бъдат оттеглени по всяко време от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за акта Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 2, влиза в сила единствено ако Съветът не е представил възражения в срок от два месеца от уведомяването на Съвета за акта или ако преди изтичането на този срок Съветът е уведомил Комисията, че няма да представи възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Съвета.

Член 2б
Информация за Европейския парламент

Комисията информира Европейския парламент за приемането на делегирани актове, за изразените във връзка с тях възражения и за оттеглянето на делегираните правомощия от Съвета.“;

5)Член 3 се заличава;

6)В член 4 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:

„1. Ако дружество получател или негово място на стопанска дейност, по силата на сдружаването на дружеството получател с разпределящото дружество, получава разпределена печалба, държавата членка на дружеството получател и държавата членка на мястото на стопанска дейност, освен когато разпределящото дружество е в ликвидация, извършват едно от двете:

а)    въздържат се от данъчно облагане на тази печалба, доколкото тази печалба не подлежи на приспадане от разпределящото дружество, и облагат тази печалба, доколкото тази печалба подлежи на приспадане от разпределящото дружество; или

б)    облагат тази печалба, като същевременно разрешават на дружеството получател и на мястото на стопанска дейност да отчисляват от размера на данъчното задължение тази част от корпоративния данък, която е свързана с конкретната печалба и е платена от разпределящото дружество и някое от по-нискостепенните разпределящи дружества, при условие че на всяка отделна степен дружеството и по-нискостепенните разпределящи дружества отговарят на определенията, установени в член 2, и изпълняват условията, предвидени в член 3, до границата на размера на съответното данъчно задължение.

Настоящият параграф не засяга националните мерки за борба със злоупотребите, насочени към предотвратяване на избягването на дължимия данък върху имуществото или върху доходите чрез използването на холдингови дружества.

2. Нищо в настоящата директива не възпрепятства по никакъв начин държавата членка на дружеството получател да разглежда разпределящото дружество като фискално прозрачно въз основа на извършената от тази държава оценка на правните характеристики на това разпределящо дружество, произтичащи от законодателството, съгласно което въпросното дъщерно дружество е учредено, и следователно да облага дружеството получател за неговия дял от печалбата на разпределящото дружество, ако и когато възникне такава печалба. В този случай държавата членка на дружеството получател се въздържа от данъчно облагане на разпределената печалба на разпределящото дружество.

Когато оценява дела на дружеството получател от печалбата на разпределящото дружество в момента на възникването ѝ, държавата членка на дружеството получател или освобождава от данъци тази печалба, или разрешава на дружеството получател да приспада от размера на данъчното задължение онази част от корпоративния данък, която е свързана с дела на разпределящото дружество от печалбата и е платена от него и някое от по-нискостепенните разпределящи дружества, при условие че на всяка отделна степен дружеството и по-нискостепенните му разпределящи дружества отговарят на определенията, установени в член 2, и изпълняват условията, предвидени в член 3, до границата на размера по съответното данъчно задължение.

3. Когато дружество получател притежава минимално участие от 10 % в капитала или в правата на глас на дружество от друга държава членка, всяка държава членка запазва възможността си да предвиди, че разходите, свързани с това участие, както и евентуалните загуби, произтичащи от разпределението на печалбата на разпределящото дружество, не може да се приспадат от облагаемата печалба на дружеството получател.

Когато разходите по управлението на дяловите участия са определени като постоянна ставка, определената сума не може да надвишава 5 % от печалбата, разпределена от разпределящото дружество.“;

7)Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

1. Печалбата, която се разпределя от разпределящо дружество на дружеството получател, се освобождава от данък при източника.

2. Като изключение от член 2, буква а), точки i) и iii), параграф 1 се прилага и в случаите, когато дружеството получател е пенсионна институция.

За целите на първа алинея „пенсионна институция“ е някоя от следните:

а) институция за професионално пенсионно осигуряване съгласно определението в член 6, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета*;

б) институция, управляваща пенсионни схеми, които се считат за системи за социална сигурност, обхванати от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета** и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета***, както и всеки правен субект, създаден с цел инвестиране в такива схеми;

_________

* Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2016/2341/oj).

** Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2004/883/oj ).

*** Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/987/oj ).“;

8)Добавят се следните членове 5а, 5б и 5в:

„Член 5a

За целите на член 5 държавите членки не изискват предварително разрешение или административна процедура за проверка на спазването на изискванията, установени в членове 2 и 3, към момента на разпределяне на печалбата.

Член 5б

1. Ако на разпределящото дружество е удържан данък при източника, от който трябва да бъде освободено съгласно член 5, може да бъде отправено искане за връщане на този данък при източника. Заявлението за връщане трябва да се представи в определения срок. Този срок е най-малко две години от датата на разпределяне на печалбата.

2. Държавата членка на разпределящото дружество връща надвзетия при източника данък в срок от една година от получаване по надлежния ред на заявлението и на такава допълнителна информация, каквато може основателно да поиска. Ако данъкът, удържан при източника, не бъде върнат в този срок, след изтичането му дружеството получател има право на лихва върху данъка с процент, съответстващ на националния лихвен процент, който се прилага в подобни случаи съгласно местното законодателство на държавата членка на разпределящото дружество.

Член 5в

За целите на член 5 и като изключение от членове 5а и 5б държавите членки гарантират, че освобождаването от данък при източника се предоставя в съответствие с процедурите, установени в Директива (ЕС) 2025/50 на Съвета* за случаите, попадащи в приложното поле на посочената директива.

______

*Директива (ЕС) 2025/50 на Съвета от 10 декември 2024 г. за по-бързи и по-сигурни данъчни облекчения за надвзети данъци при източника (ОВ L, 2025/50, 10.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2025/50/oj) .“;

9)Член 6 се заменя със следното:

„Държавата членка на дружество получател няма право да начислява данък при източника върху печалбата, която такова дружество получава от свое разпределящо дружество.“;

10)В член 7 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Терминът „данък при източника“, използван в настоящата директива, не обхваща авансовото плащане или предварително плащане (précompte) на корпоративен данък на държавата членка на разпределящото дружество, извършено във връзка с разпределението на печалба към неговото дружество получател“;

11)Приложение І към Директива 2011/96/ЕС се изменя в съответствие с приложение ІІІ към настоящата директива.

Член 4
Изменения на Директива (ЕС) 2016/1164

Директива (ЕС) 2016/1164 се изменя, както следва:

1)Заглавието се заменя със следното:

„Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила относно данъчното третиране на разходите за научноизследователска и развойна дейност и срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар“;

2)Член 2 се изменя, както следва:

а)преди точка 1) се добавят следните точки -1), -1а) и -1б):

„-1) „отговарящи на критериите разходи“ означава капиталови разходи за съоръжения, машини и други материални активи, без подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, направени от данъкоплатеца или от негово име и използвани в пряк стопански интерес на данъкоплатеца за някоя от следните цели:

а) провеждане на научноизследователска и развойна дейност;

б) осигуряване на съоръжения за провеждане на научноизследователска и развойна дейност.

-1а) „научноизследователска и развойна дейност“ означава някое от следните:

а) фундаментални научни изследвания: експериментална или теоретична работа, извършвана основно с цел придобиване на нови познания за основните причини за явленията и наблюдаемите факти, без оглед на конкретно приложение или употреба;

б) приложни изследвания: оригинално изследване, предприето с цел придобиване на нови знания, но насочено предимно към конкретна, практическа цел;

в) експериментално развитие: систематична работа, основаваща се на знания, придобити от научни изследвания и практически опит, и създаваща допълнителни знания, които са насочени към създаването на нови продукти или процеси или към подобряване на съществуващи продукти или процеси.

-1б) „стойност при освобождаване“ означава:

а) в случай на продажба на активи на цена не по-ниска от пазарната стойност, във връзка с които са направени отговарящи на критериите разходи — нетните постъпления от продажбата;

б) в случай на унищожаване или разрушаване на такива активи — нетната сума, получена за остатъците, заедно с евентуални застрахователни обезщетения или капиталови компенсации;

в) във всички останали случаи, когато данъкоплатецът престане да притежава такива активи — пазарната стойност.“;

б)в точка 4, трета алинея буква а) се заменя със следното:

„a) когато несъответствието възниква съгласно точка 9, първа алинея, букви б), в), г), д) или ж) или когато се изисква корекция съгласно член 9а, определението за свързано предприятие се изменя така, че изискването за 25 % да се замени с изискване за 50 %;“;

в)точка 5 се изменя, както следва:

1)уводният текст се заменя със следното:

„финансово предприятие“ означава някое от следните образувания или места на стопанска дейност на такива образувания в една или повече държави членки:“;

2)буква а) се заменя със следното:

„а) кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета*

______

*Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2013/575/oj ). “;

3)Добавят се следните точки аа), аб) и ав):

„аа) инвестиционен посредник съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета*;

аб) лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета**;

ав) управляващо дружество на предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета***;

______

*Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2014/65/oj)

**Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2011/61/oj ).

***Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2009/65/oj ).;

4)буква г) се заменя със следното:

„г)    институция за професионално пенсионно осигуряване съгласно определението в член 6, точка 1 от Директива 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета*;

_____

*Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2016/2341/oj ). “;

5)Буква е) се заличава;

6)Букви ж), з) и и) се заменят със следното:

„ж) предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО;

з) централен контрагент, или ЦК, съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета*;

и) централен депозитар на ценни книжа, или ЦДЦК, съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета**;

____

*Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2012/648/oj ).

**Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OJ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2014/909/oj ). “;

7)Добавят се следните букви й) — м):

„й) застрахователна или презастрахователна схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, лицензирана в съответствие с член 211 от Директива 2009/138/ЕО;

к) финансово холдингово дружество съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 20 от Регламент (ЕС) № 575/2013, застрахователно холдингово дружество съгласно определението в член 212, параграф 1, буква е) от Директива 2009/138/ЕО или смесено финансово холдингово дружество съгласно определението в член 2, точка 15 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета*, което е част от застрахователна група, подлежаща на надзор на групово ниво съгласно член 213 от Директива 2009/138/ЕО, и което не е освободено от групов надзор съгласно член 214, параграф 2 от посочената директива;

л) платежна институция съгласно определението в член 4, точка 4 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета**;

м) институция за електронни пари съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета***;

н) доставчик на услуги за колективно финансиране съгласно определението в член 2, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета****;

о) доставчик на услуги за криптоактиви съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 15) от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета*****.

____

*Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2002/87/oj ).

**Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2015/2366/oj ).

***Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2009/110/oj ).

****Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 347, 20.10.2020 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2020/1503/oj ).

*****Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 150, 9.6.2023 г., стр. 40, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2023/1114/oj ). “;

3)Член 3 се заменя със следното:

„Член 3
Минимално равнище на хармонизация и минимално равнище на защита

1. Държавите членки може да решат да запазят или да приемат алтернативни национални мерки вместо да въведат предвидените в глава Ia, ако установят, че с тези национални мерки отговарящите на критериите разходи се третират по-благоприятно, отколкото правилата в глава Ia.

2. Глава II не изключва прилагането на национални разпоредби или на разпоредби въз основа на споразумения, чиято цел е да се гарантира по-високо равнище на защита на националните данъчни основи за облагане с корпоративен данък.“;

4)Добавя се следната глава Iа:

„ГЛАВА Iа
НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ

Член 3а
Облекчение за научноизследователска и развойна дейност

1. Данъкоплатците имат право на облекчение за научноизследователска и развойна дейност (наричано по-нататък „облекчение“) за отговарящи на критериите разходи. Това облекчение се приспада от данъчната им основа.

2. Размерът на облекчението е равен на размера на отговарящите на критериите разходи.

3. Като изключение от параграф 2, когато по отношение на този разход възникне стойност при освобождаване, размерът на облекчението се ограничава до сумата, с която този разход надвишава стойността при освобождаване.

4. Искането за облекчение се предявява през данъчния период, през който са направени отговарящите на критериите разходи, или през някой от следващите четири данъчни периода.

5. След изтичане на четвъртия данъчен период, следващ данъчния период, през който са направени отговарящите на критериите разходи, не може да се подава искане за облекчение.

Член 3б
Изключения от отговарящите на критериите разходи

1. Отговарящите на критериите разходи не включват разходите, направени за придобиване на:

а) земя или права върху земя, освен когато разходите са свързани със:

i) сграда или конструкция, която вече е построена върху земята;

ii) права върху такава сграда или конструкция; или

iii) съоръжение или машина, която е част от такава сграда или конструкция;

б) жилище.

2. Като изключение от параграф 1, буква б) разходите, свързани със сграда, която включва жилище, се считат за отговарящи на критериите разходи, при условие че са изпълнени едновременно следните две условия:

а) частите от сградата, различни от жилището, се използват за научноизследователска и развойна дейност;

б) не повече от 20 % от разходите, свързани със сградата, може да бъдат отнесени към жилището.

Когато са изпълнени посочените в първата алинея условия, разходите, свързани с цялата сграда, се считат за отговарящи на критериите разходи.

Когато е изпълнено условието, посочено в първата алинея, буква а), но не е изпълнено условието, посочено в буква б) от същата алинея, за отговарящи на критериите разходи се счита само частта от разходите, съответстваща на частта от сградата, използвана за научноизследователска и развойна дейност.

Член 3в
Минимално използване на отговарящи на критериите разходи и изравнителна такса

1. Отговарящите на критериите разходи, за които се иска облекчение, се използват изцяло и изключително за научноизследователска и развойна дейност в продължение на непрекъснат срок от най-малко три години. Този тригодишен срок започва да тече не по-късно от една година след края на данъчния период, през който за първи път е предявено искането за облекчение.

2. Ако условието, посочено в параграф 1, не е изпълнено, облекчение не се предоставя или, ако вече е било предоставено, се отнема, а размерът му се включва в данъчната основа за данъчния период, през който това условие престава да се изпълнява.

Първата алинея не се прилага, когато неизпълнението на това условие се дължи на непреодолима сила или на обстоятелства, които са извън обичайния контрол на данъкоплатеца.

3. Когато данъкоплатец престане да притежава, разруши или по друг начин се освободи от актив, свързан с отговарящи на критериите разходи, за които този данъкоплатец е поискал облекчението, стойността при освобождаване на този актив се взема предвид за данъчни цели.

Ако стойността при освобождаване надвиши непоисканото облекчение, възниква изравнителна такса.

Размерът на изравнителната такса, която се включва в облагаемия доход на данъкоплатеца за данъчния период, през който се извършва освобождаването, е по-малката от следните суми:

а) сумата, с която стойността при освобождаване надвишава непоисканото облекчение;

б) поисканото облекчение.“;

5)Член 4 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 първата алинея се заменя със следното:

„Превишението на разходите по заеми подлежи на приспадане за данъчния период, през който са направени разходите, но само в размер, равен на 30 % от печалбата на данъкоплатеца преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA, или ППЛДА).“;

б)параграф 2 се заменя със следното:

„EBITDA се изчислява, като към дохода, подлежащ на облагане с корпоративен данък в държавата членка на данъкоплатеца, се прибавят коригираните за данъчни цели суми на превишението на разходите по заеми, коригираните за данъчни цели суми на амортизацията, както и сумата на отговарящите на критериите разходи, приспаднати от данъчната основа съгласно правилата, установени в глава Ia, или съгласно национални разпоредби, които предвиждат възможност за по-високо данъчно приспадане на тези отговарящи на критериите разходи. Освободените от данъци доходи се изключват от EBITDA на данъкоплатеца.“;

в)добавя се следният параграф 2a:

„2а. Държавите членки изключват от обхвата на параграф 1 превишението на разходите по заеми, възникнали във връзка с нискорискови заеми от трети страни.

За целите на първата алинея „нискорисков заем от трета страна“ означава заем, който отговаря на следните условия:

а) не се предоставя от свързано предприятие или място на стопанска дейност, нито от предприятие от същата консолидирана група за целите на финансовата отчетност; и

б) използва се изключително за финансиране на собствената дейност на самото образувание заемополучател, като никакви средства не се предоставят на свързано предприятие, място на стопанска дейност или образувание от същата консолидирана група за целите на финансовата отчетност.

За целите на посоченото в буква б) условие заемът не може да се използва, пряко или косвено, за финансиране на капиталови вноски или други вноски в собствения капитал, които водят до финансиране на свързано предприятие, място на стопанска дейност или образувание от същата консолидирана група за целите на финансовата отчетност.

Когато се прилага първата алинея, всеки доход, произтичащ от нискорискови заеми от трети страни, се изключва от EBITDA на данъкоплатеца, а всяко изключено превишение на разходите по заеми не се включва в превишението на разходите по заеми на групата спрямо трети страни, посочени в параграф 5, буква б).“;

г)параграф 3 се заменя със следното:

„Като изключение от параграф 1 на данъкоплатеца се предоставя правото да приспадне превишението на разходите по заеми в размер, равен на 3 000 000 евро.

Размерът, посочена в първата алинея, се актуализира ежегодно съгласно следната формула:

За целите на параграф 1, втора алинея размерът от 3 000 000 EUR се взема предвид за цялата група.“;

д)добавя се следният параграф 3а:

„3а. Като изключение от параграф 1 на данъкоплатеца се предоставя правото да приспадне изцяло превишението на разходите по заеми, възникнали през даден данъчен период, ако данъкоплатецът докаже, че неговата EBITDA за този данъчен период е намаляла с най-малко 50 процента в сравнение с EBITDA за непосредствено предхождащия данъчен период.

Изключението, предвидено в първата алинея, се прилага само за данъчния период, през който се наблюдава намаление на EBITDA.“;

е)параграф 4 се заменя със следното:

„4. Държавите членки може да изключат от обхвата на параграф 1 превишението на разходите по заеми, направени по отношение на:

а) заеми, които са били отпуснати преди 17 юни 2016 г., като изключението не се простира върху последващите изменения на тези заеми;

б) заеми, използвани за финансиране на дългосрочен проект в обществена полза, когато операторът на проекта, разходите по заемите, активите и доходите са в Съюза.

За целите на първа алинея, буква б) дългосрочен проект в обществена полза означава проект за изграждане, надграждане, експлоатиране или поддържане на широкомащабен актив, за който дадена държава членка смята, че е от общ обществен интерес.

Когато се прилага първа алинея, буква б), всички доходи, които произтичат от дългосрочен проект в обществена полза, се изключват от EBITDA на данъкоплатеца и никакво изключено превишение на разходите по заеми не се включва в превишението на разходите по заеми на групата по отношение на третите страни, посочени в параграф 5, буква б).“;

ж)добавя се следният параграф 4a:

„4а. Държавите членки изключват от параграф 1 превишението на разходите по заеми, направени по заеми, използвани за финансиране на отбранителни продукти или други продукти за отбранителни цели, принадлежащи към някоя от категориите, посочени в член 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета*, когато данъкоплатецът, разходите по заемите, активите и доходите са в Съюза.

За целите на първата алинея:

а) „отбранителен продукт“ означава стоки, услуги и строителство, попадащи в обхвата на Директива 2009/81/ЕО** на Европейския парламент и на Съвета, посочени в член 2 от нея;

б) „други продукти за отбранителни цели“ означава всяка стока, услуга и строителство, необходими или предназначени за целите на отбраната и специално предназначени за военни цели, които са различни от попадащите в обхвата на Директива 2009/81/ЕО и посочени в член 2 от нея.

Когато се прилага първата алинея, всеки доход, произтичащ от отбранителни продукти или други продукти за отбранителни цели в области, свързани със способности от критично значение, се изключва от EBITDA на данъкоплатеца и никакво изключено превишение на разходите по заеми не се включва в превишението на разходите по заеми на групата спрямо трети страни, посочени в параграф 5, буква б).

Първата алинея се прилага само за заемите, сключени през първите пет данъчни периода след 1 януари 2029 г.

____

*Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май 2025 г. за създаване на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ (ОВ L, 2025/1106, 28.5.2025 г., ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2025/1106/oj ). 

**Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2009/81/oj ). “;

з)в параграф 5 уводният текст се заменя със следното:

„Когато данъкоплатецът е член на консолидирана група за целите на финансовата отчетност, на данъкоплатеца се дава едно от следните права:“;

и)параграф 6 се изменя, както следва:

1)уводният текст се заменя със следното:

„Държавата членка на данъкоплатеца предвижда правила за някой от следните случаи:“;

2)буква а) се заменя със следното:

„а) пренос напред, без ограничение във времето, на превишението на разходите по заеми, което не може да се приспадне през текущия данъчен период съгласно параграфи 1—5; или“;

3)буква б) се заличава;

4)добавя се следната алинея:

„Държавата членка на данъкоплатеца може също така да предвиди правила за пренасяне назад, за най-много три години, на превишението на разходите по заеми, което не може да се приспадне през текущия данъчен период съгласно параграфи 1—5.“;

й)добавя се следният параграф 9:

„9. За целите на настоящия член държавите членки не запазват или въвеждат в националното си законодателство разпоредби, чийто предмет попада в обхвата на настоящия член, ако с тях се установяват правила, които се различават от предвидените в настоящия член.“;

6)в член 6 параграф 1 се заменя със следното:

„1. За целите на изчисляването на дължимия данък дадена държава членка не взема предвид договореност или поредица от договорености, които предвид всички относими факти и обстоятелства са привидни, тъй като са били въведени с основната цел или с една от основните цели да бъде получено данъчно предимство, което противоречи на предмета или целта на приложимото данъчно законодателство. Една договореност може да включва няколко етапа или части.“;

7)Член 7 се изменя, както следва:

а)параграф 2 се изменя, както следва:

1)буква а) се заменя със следното:

„a) неразпределените доходи на образуванието или доходите на мястото на стопанска дейност, които произтичат от следните категории:

i) лихви и всякакви други доходи от финансови активи;

ii) авторски и лицензионни възнаграждения или всякакви други доходи от интелектуална собственост;

iii) дивиденти и доходи от освобождаване от акции или дялове;

iv) доходи от финансов лизинг;

v) доходи от застрахователна, банкова и друга финансова дейност;

vi) доходи от дружества за издаване на фактури, които заработват приходи от продажби на стоки и предоставяне на услуги, закупени от и продавани на свързани предприятия, и които имат малка или никаква добавена икономическа стойност.

Настоящата буква не се прилага, когато контролираното чуждестранно дружество извършва съществена стопанска дейност с помощта на персонал, оборудване, активи и помещения, което е доказано от съответните факти и обстоятелства.

Когато контролираното чуждестранно дружество е местно лице или е разположено в трета държава, която не е страна по Споразумението за ЕИП, държавите членки може да решат да се въздържат от прилагането на предходната втора алинея.“;

2)буква б) се заличава;

б)параграф 3 се заменя със следното:

„3. Държава членка не разглежда дадено образувание или място на стопанска дейност като контролирано чуждестранно дружество по параграф 1, ако:

а) една трета или по-малка част от доходите, които се начисляват на образуванието или мястото на стопанска дейност, попада в категориите по параграф 2, буква а); или

б) образуванието е финансово предприятие и една трета или по-малка част от доходите на образуванието от категориите по параграф 2, буква а) идва от сделки с данъкоплатеца или негови свързани предприятия.“;

в)параграф 4 се заличава;

г)добавят се следните параграфи 5, 6,7 и 8:

„5. За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

–„многонационална група от предприятия“ означава група съгласно определението в член 3, точка 4 от Директива (ЕС) 2022/2523,

–„голяма национална група“ означава група по смисъла на член 3, точка 5 от Директива (ЕС) 2022/2523,

–„крайно образувание майка“ означава образувание по смисъла на член 3, точка 14 от Директива (ЕС) 2022/2523,

–„юрисдикция с допустим паралелен режим“ означава юрисдикция, за която в централния регистър на ОИСР е отбелязано, че притежава такъв статут за целите на глобалния минимален данък в съответствие със споразумението за Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно пакета за паралелния подход от 5 януари 2026 г.;

–„допустим национален допълнителен данък“ означава данък по смисъла на член 3, точка 28 от Директива (ЕС) 2022/2523.

6. Държавите членки гарантират, че параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако данъкоплатецът:

а) е част от малка или средна група в съответствие с член 3, параграфи 5 и 6 от Директива (ЕС) 2013/34 на Европейския парламент и на Съвета*;

б) не е част от група и е микро-, малко или средно предприятие в съответствие с член 3, параграфи 1, 2 и 3 от Директива (ЕС) 2013/34; или

в) е част от многонационална група от предприятия или голяма национална група, която за съответния данъчен период попада в обхвата на правилата, установени в Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета** или, що се отнася до юрисдикциите на трети държави, в обхвата на типовите правила на ОИСР, освен ако крайното предприятие майка на тази многонационална група от предприятия се намира в юрисдикция с допустим паралелен режим за съответния данъчен период.

   7. Независимо от разпоредбите на параграф 6, буква в), държавата членка не третира дадено образувание или място на стопанска дейност като контролирано чуждестранно дружество, когато данъкоплатецът е пряко или непряко притежаван от крайно предприятие майка, което се намира в юрисдикция с паралелен режим за съответния данъчен период, ако са изпълнени и двете следни условия:

а) образуванието или мястото на стопанска дейност подлежи на облагане с допустим национален допълнителен данък за съответния данъчен период;

б) не се предоставя възстановяване на суми, нито пряко или непряко финансово облекчение във връзка с този данък.

8. За целите на настоящия член държавите членки не запазват или въвеждат в националното си законодателство разпоредби, чийто предмет попада в обхвата на параграфи 5, 6 и 7, ако с тях се установяват правила, които се различават от предвидените в настоящия член.

____

*Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2013/34/oj ).

**Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза ОВ L 328, 22.12.2022 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2022/2523/oj ).“;

8)В член 8 параграф 2 се заличава;

9)В член 9 параграф 3 се заличава. 

Член 5
Изменения на Директива (ЕС) 2017/1852

Директива (ЕС) 2017/1852 се изменя, както следва:

1)В член 2, параграф 1 буква г) се заменя със следното:

„г) „засегнато лице“ означава всяко лице, включително физическо лице, което е местно лице за данъчни цели в държава членка и чието данъчно облагане е пряко засегнато от спорния въпрос. Когато пряко засегнато е данъчното облагане на повече от едно лице, всяко от тези лица се счита за засегнато лице.“;

2)Член 3 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1. Всяко засегнато лице има право да подаде жалба по спорен въпрос, с която да изиска неговото разрешаване. Жалбата се подава в срок от три години от получаването на първото уведомление за действието, което води или което ще доведе до спорния въпрос, независимо дали засегнатото лице използва наличните в националното законодателство на всяка от засегнатите държави членки средства за правна защита. Засегнатото лице подава жалбата с една и съща информация до всеки от компетентните органи на засегнатата държава членка и посочва в жалбата кои други държави членки са засегнати. Засегнатото лице прави така, че всяка съответна държава членка да получи жалбата на поне един от следните езици:

а) един от официалните езици на тази държава членка в съответствие с националното законодателство; или

б) всеки друг език, който тази държава членка приема за тази цел.

Като изключение от първата алинея, когато спорният въпрос засяга повече от едно засегнато лице, всяко засегнато лице има право да подаде жалбата си единствено пред компетентния орган на държавата членка, в която е местно лице.

Във всеки случай жалбата се подава до всеки от компетентните органи на съответните държави членки в срок от 30 календарни дни от датата на първоначалното подаване. Последното подаване се извършва не по-късно от 3 години от първото уведомление, посочено в първата алинея.“;

б)в параграф 4 последната алинея се заменя със следното:

„Засегнато лице, което получи искане по параграф 3, буква е) по-горе, отговаря в срок от три месеца от получаване на искането. Копие от този отговор се изпраща и до компетентните органи на другите засегнати държави членки не по-късно от 3 месеца от получаване на искането.“;

в)в параграф 5 се добавя следната втора алинея:

„Преди да вземат решение относно допустимостта на жалбата, компетентните органи на съответните държави членки може да се консултират помежду си с цел да разберат по-добре съответните си позиции.“;

3)В член 4, параграф 3 се добавя следната алинея:

„Когато всички компетентни органи на засегнатите държави членки се съгласят, че не може да бъде постигнато споразумение, те незабавно и без да изчакват изтичането на предвидения в параграф 1 срок уведомяват засегнатото лице и посочват общите причини за непостигането на такова споразумение.“;

4)В член 5 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Всеки компетентен орган на държава членка може да реши да отхвърли дадена жалба в някой от следните случаи:

а) жалбата не съдържа информацията, изисквана съгласно член 3, параграф 3 (включително всякаква информация, поискана съгласно член 3, параграф 3, буква е), която не е била представена в срока, посочен в член 3, параграф 4);

б) липсва спорен въпрос;

в) жалбата не е подадена в рамките на тригодишния срок, определен в член 3, параграф 1;

г) жалбата не е подадена в срока от 30 календарни дни, предвиден в член 3, параграф 1;

д) жалбата не е подадена на един от изискваните езици, посочени в член 3, параграф 1, в поне една държава членка;

е) жалбата, подадена до всеки от компетентните органи на съответните държави членки, не съдържа една и съща информация, както е посочено в член 3, параграф 1.

Компетентният орган предоставя на засегнатото лице възможност да отстрани евентуалните недостатъци и да допълни жалбата в срок от 30 дни от получаването на искането, в противен случай жалбата може да бъде отхвърлена. В случай че жалбата бъде отхвърлена, засегнатото лице може да я подаде отново, при условие че повторното подаване на жалбата се извършва в рамките на 3-годишния срок, посочен в член 3, параграф 1. Когато уведомява засегнатото лице за отхвърлянето в съответствие с член 3, параграф 5, компетентният орган посочва общите причини за отхвърлянето на жалбата.“;

5)В член 8, параграф 5 се добавя следната трета алинея:

„Компетентните органи повдигат всяко възражение, свързано с независимо компетентно лице, най-късно преди всички компетентни органи да постигнат съгласие относно окончателно решение съгласно член 15, параграф 1. Никое възражение, повдигнато след този момент, няма действие по отношение на договореното по този начин окончателно решение.“;

6)В член 10 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Компетентните органи на засегнатите държави членки може да се договорят да създадат комисия за алтернативно разрешаване на спорове („комисия за алтернативно разрешаване на спорове“) вместо консултативна комисия, която да вземе решение относно приемането на жалбата в съответствие с член 6 или да представи становище относно начина на разрешаване на спорния въпрос в съответствие с член 14. Компетентните органи на държавите членки могат също така да се договорят да създадат структура за алтернативно решаване на спорове под формата на комисия с постоянен характер („постоянна комисия“).“;

7)В член 11, параграф 2, втора алинея буква д) се заменя със следното:

„д) състава на консултативната комисия или на комисията за алтернативно решаване на спорове (включително броя и имената на членовете, а за независимите компетентни лица —, подробна информация за тяхната компетентност и квалификации, както и евентуални конфликти на интереси на членовете);“;

8)В член 16 параграф 5 се заменя със следното:

„5. Подаването на жалба съгласно член 3 води до спиране на всяко друго текущопроизводство по процедурата за уреждане по взаимно споразумение или процедурата за разрешаване на спорове съгласно спогодба или конвенция, които се тълкуват или прилагат във връзка със съответния спорен въпрос, считано от датата на първото получаване на жалбата от страна на някой от компетентните органи на засегнатите държави членки. Спирането приключва в деня, в който жалбата бъде отхвърлена от всички компетентни органи или от консултативната комисия, или когато засегнатото лице реши да оттегли жалбата. Когато жалбата бъде приета от всички компетентни органи на засегнатите държави членки, съответните други производства се прекратяват незабавно.“;

9)Член 17 се изменя със следното:

а)в параграф 1 второ изречение се заменя със следното:

„Компетентните органи на тази държава членка уведомяват едновременно компетентните органи на всички други засегнати държави членки в срок от 2 месеца от получаване на съобщенията и представят копие на жалбата и на съответната информация, получена от засегнатото лице.“;

б)добавя се следният трети параграф:

„Засегнатото лице, посочено в параграф 1, буква б), което се зползва от изключението по същия параграф, ясно заявява това в жалбата си.“;

10)Добавя се следният член 19a:

„Член 19a
Актове за изпълнение на Съвета

1. Въз основа на предложение на Комисията Съветът може да приеме актове за изпълнение, с които се определят всякакви други технически или процесуалноправни правила, необходими за осигуряване на рационално и последователно прилагане на процедурите, предвидени в настоящата директива, по-специално по отношение на:

а) етапа на жалбата, посочен в членове 3 и 5;

б) процедурата уреждане по взаимно споразумение, посочена в член 4;

в) етапа на разрешаване на спорове, посочен в член 6, включително правилата за функционирането на консултативната комисия и комисията за алтернативно разрешаване на спорове, посочени в член 10;    

г) взаимодействието между процедурите по настоящата директива и производствата пред националните съдилища.“;

11)Член 21 се заменя със следното:

„Член 21
Преглед

1. До 31 декември 2030 г. и на всеки пет години след това Комисията проучва и оценява функционирането на настоящата директива, включително евентуалната необходимост от изменение на конкретни разпоредби, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета.

2. Държавите членки предоставят на Комисията относимите годишни статистически данни, посочени в параграф 3, за целите на оценката на настоящата директива, с цел подобряване на процедурите за уреждане по взаимно споразумение, посочени в член 4, за разрешаване на спорни въпроси.

3. В съответствие с процедурата, посочена в член 20, параграф 2, Комисията приема акт за изпълнение за установяване на списък със статистически данни, които да се предоставят ежегодно от държавите членки за целите на оценката на настоящата директива, както и формата и условията за съобщаване на тази информация. Статистическите данни, събрани съгласно настоящия член, се публикуват на уебсайта на Комисията в анонимизиран вид“.

Член 6
Изменения на Директива (ЕС) 2025/50

Член 11 от Директива (ЕС) 2025/50 се изменя, както следва:

1)В параграф 2 буква г) се заменя със следното:

„г) поискано е освобождаване от данъка при източника, освен когато такова освобождаване произтича от Директива 2003/49/ЕО на Съвета* или от Директива 2011/96/ЕС на Съвета**

_________

* Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки (ОВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 49, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2003/49/oj ).

** Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ L 345, 29.12.2011 г., стр. 8, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2011/96/oj ).“;

2)В параграф 7 второто изречение се заменя със следното:

„Държавите членки може също така да запазят и да прилагат съществуваща национална система за данъчно облекчение при източника в случаите, посочени в параграф 2, буква д) от настоящия член, в които се извършват проверки с цел гарантиране на еднакво третиране на националните и презграничните случаи с цел спазване на дял IV, глави 2 и 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.

Член 7
Транспониране

1)Държавите членки приемат и публикуват до 31 декември 2028 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2029 г.

Държавите членки обаче прилагат разпоредбите, необходими за спазването на член 1, точка 2, букви б) — з), точка 3, буква в) и точка 5, член 3, точки 2 и 5—10, от 1 януари 2037 г., а разпоредбите, необходими за спазването на член 4, точка 5, буква г) — от 1 януари 2032 г.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се включва позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2)Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 8
Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 9
Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на година.

(1)    Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки (ОВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 49, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/49/oj ).

(2)    Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ L 345, 29.12.2011 г., стр. 8, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2011/96/oj ).

(3)    Директива 2009/133/ЕО от 19 октомври 2009 г. относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, отделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, както и при прехвърлянето на седалище на SE или SCE в друга държава членка (ОВ L 310, 25.11.2009 г., стр. 34, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2009/133/oj ).

(4)    Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2016/1164/oj ).

(5)    Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета от 29 май 2017 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави (ОВ L 144, 7.6.2017 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2017/952/oj )

(6)    Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз (OВ L 265, 14.10.2017 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2017/1852/oj ).

(7)    Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (ОВ L 328, 22.12.2022 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2022/2523/oj ).

(8)    Директива (ЕС) 2025/50 на Съвета от 10 декември 2024 г. за по-бързи и по-сигурни данъчни облекчения за надвзети данъци при източника (ОВ L, 2025/50, 10.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2025/50/oj ).

(9)     Доклад на Марио Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност

(10)    Европейска комисия, „Компас за конкурентоспособността на ЕС“, COM (2025) 30 Final

(11)    Сред основните цели на съюза на спестяванията и инвестициите са премахването на пречките пред интегрираните финансови пазари и подкрепата за инвестициите, както е пояснено тук: https://finance.ec.europa.eu/regulation-and-supervision/savings-and-investments-union_bg  

(12)    „Препоръка на Комисията от 2 юли 2025 г. относно данъчните стимули в подкрепа на Пакта за чиста промишленост и в контекста на Рамката за държавна помощ във връзка с Пакта за чиста промишленост“, C(2025) 4319 final.

(13)    Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право (ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 46, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2017/1132/oj ).

(14)    Директива (ЕС) 2019/2121 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния (ОВ L 321, 12.12.2019 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2019/2121/oj ).

(15)    Покана за предоставяне на данни за оценка на въздействието — Ares(2026)1712759.

(16)    Работен документ на службите на Комисията: Оценка на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар.

(17)    Решение на председателя на Комисията за изменение на Решение P(2020)2 по отношение на задачите на Комитета за регулаторен контрол, 28.4.2026 г.

(18)    Харта на основните права на Европейския съюз, ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391.

(19)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1)

(20)    ОВ C , , стр. .

(21)    ОВ C , , стр. .

(22)    Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки (ОВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 49, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/49/oj ).

(23)    Директива 2009/133/ЕО от 19 октомври 2009 г. относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, отделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, както и при прехвърлянето на седалище на SE или SCE в друга държава членка (ОВ L 310, 25.11.2009 г., стр. 34, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2009/133/oj ).

(24)    Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ L 345, 29.12.2011 г., стр. 8, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2011/96/oj ).

(25)    Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2016/1164/oj ).

(26)    Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз (OВ L 265, 14.10.2017 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2017/1852/oj ).

(27)    Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (ОВ L 328, 22.12.2022 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2022/2523/oj ).

(28)    Директива (ЕС) 2025/50 на Съвета от 10 декември 2024 г. за по-бързи и по-сигурни данъчни облекчения за надвзети данъци при източника (ОВ L, 2025/50, 10.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2025/50/oj ).

(29)    ОИСР (2021 г.), Tax Challenges Arising from Digitalisation of the Economy — Global Anti-Base Erosion Model Rules (Pillar Two): Inclusive Framework on BEPS (Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката — типови глобални правила за борба със свиването на данъчната основа (Втори стълб: приобщаваща рамка за BEPS), Проект на ОИСР/Г20 във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, OECD Publishing, Париж,  https://doi.org/10.1787/782bac33-en .

(30)    Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право (ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 46, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2017/1132/oj ).

(31)    Директива (ЕС) 2019/2121 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния (ОВ L 321, 12.12.2019 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2019/2121/oj ).

(32)    Решение на Съда от 1 октомври 2009 г., Gaz de France — Berliner Investissement SA/Bundeszentralamt für Steuern,  C-247/08 ,  ECLI:EU:C:2009: 600.

(33)    Работен документ на службите на Комисията: Оценка на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар.

(34)    Решение (EC) 2025/2630 на Комисията от 16 декември 2025 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес, и за отмяна на Решение 2012/21/ЕС, C/2025/8820, ОВ L, 2025/2630, 19.12.2025 г.

(35)    Европейската комисия и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвместна бяла книга за европейската отбранителна готовност до 2030 г. (19.3.2025 г. JOIN(2025) 120 final).

(36)    Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май 2025 г. за създаване на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ (ОВ L 2025/1106, 28.5.2025 г.), ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2025/1106/oj ).

(37)    Заключения на Европейския съвет от 20 март 2025 г. — EUCO 1/25

(38)    ОИСР (2026 г.), Tax Challenges Arising from the Digitalisation of the Economy — Global Anti-Base Erosion Model Rules (Pillar Two), Side-by-Side Package: Inclusive Framework on BEPS (Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката — типови глобални правила за борба със свиването на данъчната основа (Втори стълб), пакет за паралелния подход: приобщаваща рамка за BEPS, ОИСР, https://www.oecd.org/content/dam/oecd/en/topics/policysub-issues/global-minimum-tax/side-by-side-package.pdf .

(39)    VVA/KPMG, Tax compliance costs for SMEs: An update and a complement Final Report KPMG/VVA 2022 (Разходи за спазване на данъчното законодателство за МСП: актуализация и допълнение към окончателния доклад на KPMG/VVA за 2022 г.).

(40)    Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2013/34/oj ).

(41)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(42)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2016/679/oj ).