<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-134/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019TJ0134</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2021:119">EU:T:2021:119</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210310">10.3.2021 г.</DATE> — Дело T‑134/19</HT></P><P>AM/ЕИБ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20210310">10 март 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Публична служба</KEYWORD><KEYWORD>Персонал на ЕИБ</KEYWORD><KEYWORD>Възнаграждение</KEYWORD><KEYWORD>Допустимост</KEYWORD><KEYWORD>Срок за подаване на искането за започване на помирително производство</KEYWORD><KEYWORD>Увреждащ акт</KEYWORD><KEYWORD>Обезщетение за географска мобилност</KEYWORD><KEYWORD>Прехвърляне във външна служба</KEYWORD><KEYWORD>Отказ да се предостави обезщетение</KEYWORD><KEYWORD>Жалба за отмяна и искане за обезщетение</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑134/19</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">AM</HT>, представляван от L. Levi и A. Champetier, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)</HT>, представлявана от G. Faedo и M. Loizou, в качеството на представители, подпомагани от A. Dal Ferro, адвокат,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане на основание член 270 ДФЕС и член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз, от една страна, за отмяна на решенията на ЕИБ от <DATE ISO="20170630">30 юни</DATE> и <DATE ISO="20171211">11 декември 2017 г.</DATE>, както и, доколкото е необходимо, на решението на председателя на ЕИБ от <DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE> за потвърждаване на тези решения, с които се отказва да се предостави на жалбоподателя обезщетението за географска мобилност, и от друга страна, за поправяне на имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на посочените решения,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),</P><P>състоящ се от: H. Kanninen, председател, N. Półtorak и M. Stancu (докладчик), съдии,</P><P>секретар: L. Ramette, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20201014">14 октомври 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Жалбоподателят AM е нает на работа в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на <DATE ISO="20140601">1 юни 2014 г.</DATE> в рамките на програма <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Joint Assistance to Support Projects in European Regions<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> (Jaspers) въз основа на срочен договор за една година, който впоследствие е подновяван два пъти, съответно от <DATE ISO="20150601">1 юни 2015 г.</DATE> до <DATE ISO="20170531">31 май 2017 г.</DATE> и след това от <DATE ISO="20170601">1 юни 2017 г.</DATE> до <DATE ISO="20200531">31 май 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>От началото на първия си договор с ЕИБ до <DATE ISO="20170331">31 март 2017 г.</DATE> той е назначен във външната служба на ЕИБ във Виена (Австрия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>С електронно писмо от <DATE ISO="20170323">23 март 2017 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>решението от <DATE ISO="20170323">23 март 2017 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) ЕИБ потвърждава прехвърлянето на жалбоподателя от външната служба във Виена към тази в Брюксел (Белгия), считано от <DATE ISO="20170401">1 април 2017 г.</DATE> до изтичането на срока на неговия договор, тоест <DATE ISO="20200531">31 май 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>От представената пред Общия съд преписка е видно, че съществуват два варианта на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>В първия вариант, изпратен на жалбоподателя на <DATE ISO="20170323">23 март 2017 г.</DATE>, се посочва, че назначенията във външни служби се уреждат от приложение VII към Административните разпоредби, приложими за персонала на ЕИБ (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>административните разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>За разлика от това във втория вариант на същото това решение, който жалбоподателят е получил на <DATE ISO="20170324">24 март 2017 г.</DATE> и е подписал на <DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE>, се посочва, че тези назначения се уреждат от приложение I към тези разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170705">5 юли 2017 г.</DATE> ЕИБ съобщава на жалбоподателя ново решение от <DATE ISO="20170630">30 юни 2017 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>решението от <DATE ISO="20170630">30 юни 2017 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), съдържащо договорните и административните условия, приложими към прехвърлянето му в Брюксел, и го приканва да даде съгласието си за него. В това решение се уточнява по-специално че прехвърлянето на жалбоподателя не попада в приложното поле нито на член 1.4 от административните разпоредби, нито в това на специалните правила, приложими по смисъла на приложение VII към тези разпоредби, и че поради това той няма право да получава обезщетението за географска мобилност. Жалбоподателят не е подписал посоченото решение, за да даде съгласие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20171005">5 октомври 2017 г.</DATE> жалбоподателят прави искане да се започне помирително производство, за да оспори отказа да му се предостави това обезщетение, предвидено в член 1.4 от посочените разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>С електронно писмо от <DATE ISO="20171211">11 декември 2017 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>решението от <DATE ISO="20171211">11 декември 2017 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) ЕИБ, от една страна, възпроизвежда отказа си да изплати на жалбоподателя посоченото обезщетение, и от друга страна, отправя въпрос до него дали, въпреки че има вероятност помирителното производство да не доведе до задоволителен резултат, той поддържа искането си за започване на това производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>С електронно писмо от <DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE> жалбоподателят потвърждава това искане, а с електронно писмо от <DATE ISO="20180108">8 януари 2018 г.</DATE> ЕИБ го одобрява и започва помирителното производство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>В доклада си от <DATE ISO="20180612">12 юни 2018 г.</DATE> помирителната комисия на ЕИБ (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>помирителната комисия<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) заключава, че положението на жалбоподателя попада в приложното поле на член 1.4, както и в това на приложение VII към административните разпоредби, и че поради това той е трябвало да получи обезщетение за географска мобилност, считано от <DATE ISO="20170401">1 април 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE> жалбоподателят подава жалба за лошо администриране до Европейския омбудсман, тъй като все още не е получил решение от председателя на ЕИБ въз основа на доклада на помирителната комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE> председателят на ЕИБ уведомява жалбоподателя за решението си (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>решението от <DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) да не се съобрази със заключенията на посочената комисия, с което потвърждава отказа на ЕИБ да му предостави обезщетение за географска мобилност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE> жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>С отделна молба от <DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE> жалбоподателят прави искане да бъде запазена неговата анонимност в съответствие с член 66 от Процедурния правилник на Общия съд, което искане е уважено на <DATE ISO="20190417">17 април 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>ЕИБ представя писмена защита на <DATE ISO="20190517">17 май 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190710">10 юли 2019 г.</DATE> жалбоподателят подава писмена реплика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Писмената фаза на производството приключва с подаването на дупликата на <DATE ISO="20190822">22 август 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190912">12 септември 2019 г.</DATE> жалбоподателят прави искане за провеждане на съдебно заседание в съответствие с член 106 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>След промяна в съставите на Общия съд, с решение от <DATE ISO="20191016">16 октомври 2019 г.</DATE> председателят на Общия съд преразпределя делото на нов съдия докладчик, включен в първи състав, на основание член 27, параграф 3 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>По предложение на съдията докладчик Общият съд уважава искането на жалбоподателя и открива устната фаза на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200303">3 март 2020 г.</DATE> в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89, параграф 3 от неговия процедурен правилник, Общият съд поставя на ЕИБ писмени въпроси, на които тя отговаря в определения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200414">14 април 2020 г.</DATE> поради продължаващата здравна криза, свързана с COVID‑19, Общият съд отправя въпрос да страните дали въпреки кризата желаят да изложат становищата си в съдебно заседание за изслушване на устните състезания. На <DATE ISO="20200420">20 април 2020 г.</DATE> жалбоподателят отговаря, че поддържа искането си да бъде изслушан. На <DATE ISO="20200508">8 май 2020 г.</DATE> ЕИБ отговаря, че не желае да бъде изслушана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Жалбоподателят моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени решенията от <DATE ISO="20170630">30 юни</DATE> и <DATE ISO="20171211">11 декември 2017 г.</DATE> (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>обжалваните решения<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>),</P></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><P>доколкото е необходимо, да отмени решението от <DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE>, с което се потвърждават тези решения,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди ЕИБ да заплаща обезщетението за географска мобилност, считано от <DATE ISO="20170401">1 април 2017 г.</DATE>,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди ЕИБ да заплаща лихви за забава върху посоченото обезщетение по лихвения процент на Европейската централна банка (ЕЦБ), увеличен с два процентни пункта, считано от <DATE ISO="20170401">1 април 2017 г.</DATE> до пълното изплащане,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди ЕИБ да поправи претърпените неимуществени вреди,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди ЕИБ да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>ЕИБ моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По предмета на жалбата</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска отмяна на двете обжалвани решения и доколкото е необходимо, на решението от <DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE> в частта му, в която се отхвърлят заключенията на помирителната комисия и се потвърждават двете обжалвани решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>На първо място, жалбоподателят поддържа, че двете обжалвани решения, приети съответно на 30 юни и на <DATE ISO="20171211">11 декември 2017 г.</DATE>, го увреждат, тъй като с тях му се отказва обезщетението за географска мобилност. Той уточнява, че решението от <DATE ISO="20171211">11 декември 2017 г.</DATE> възпроизвежда отказа, изразен от ЕИБ в решението ѝ от <DATE ISO="20170630">30 юни 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В това отношение, дори да се приеме, че решението от <DATE ISO="20171211">11 декември 2017 г.</DATE> само потвърждава решението от <DATE ISO="20170630">30 юни 2017 г.</DATE>, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, след като е подал жалба по съдебен ред в определения срок, жалбоподателят има право да обжалва било потвърденото решение, било потвърдителното решение, било и едното, и другото (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071218">18 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Weißenfels/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑135/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:812">EU:C:2007:812</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до решението от <DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE>, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, отнасяща се по-специално до Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и правната уредба, приложима към персонала на ЕЦБ, когато исканията за отмяна, които формално са насочени срещу отхвърлянето на досъдебно искане за оспорване на увреждащ акт, сами по себе си нямат самостоятелно съдържание, те водят до сезирането на Общия съд с този акт (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Teeäär/ЕЦБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑547/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:119">EU:T:2020:119</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180116">16 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>SE/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑231/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:3">EU:T:2018:3</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Общият съд отбелязва, че тази съдебна практика се прилага по аналогия към настоящия случай.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Всъщност, що се отнася до досъдебната процедура по споровете между ЕИБ и нейните служители, е необходимо да се посочи, че член 41 от Правилника за персонала на ЕИБ в редакцията му, приложима към служителите като жалбоподателя, които са постъпили на служба в ЕИБ след <DATE ISO="20130701">1 юли 2013 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Правилникът за персонала II<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>), предвижда, че започването на помирителното производство преди предявяването на жалба на основание на тази разпоредба е задължително (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180713">13 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>SQ/ЕИБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑377/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:478">EU:T:2018:478</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Този член гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Всяка жалба от член на персонала срещу акт на [ЕИБ], който би могъл да му причини вреда, трябва да се подаде в тримесечен срок.</P><P>Споровете […] са предмет на задължително производство за доброволно решаване преди всяко обжалване по съдебен ред пред помирителната комисия на [ЕИБ], при това независимо от подаването на жалба пред Съда на Европейския съюз.</P><P>Молбата за помирение трябва да бъде подадена в тримесечен срок, считано от настъпване на обстоятелствата или от съобщаването на акта в основата на спора<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>По този начин целта на помирителното производство е да се даде възможност за уреждане по взаимно съгласие на споровете, възникнали между ЕИБ и нейните служители, и решението на председателя на ЕИБ за прекратяване на това производство е само предварително условие за сезирането на съда. При тези условия, подобно на припомнената в точка 29 по-горе съдебна практика относно съдебните производства въз основа на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз или на правната уредба, приложима към персонала на ЕЦБ, следва да се приеме, че исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решението на председателя на ЕИБ за прекратяване на помирително производство, водят до сезиране на съда с увреждащия акт, който е предмет на това производство, освен в хипотезата, в която посоченото решение има различен обхват от акта, който е предмет на помирителното производство. Всъщност, когато това решение включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато изменя или допълва първоначалния акт, то представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася и по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт или дори го приема за увреждащ акт, който замества последния (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140521">21 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mocová/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑347/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:268">EU:T:2014:268</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В случая искането за отмяна на решението от <DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE> няма самостоятелно съдържание, тъй като посоченото решение се свежда до отхвърляне на заключенията от доклада на помирителната комисия от <DATE ISO="20180612">12 юни 2018 г.</DATE> въз основа на мотиви, които по същество са същите като възприетите в обжалваните решения, поради което не е необходимо произнасяне конкретно по това искане. При проверката на законосъобразността на обжалваните решения обаче следва да се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението от <DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE>, тъй като се предполага, че тези мотиви съвпадат с мотивите на обжалваното решение (вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Teeäär/BCE</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑547/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:119">EU:T:2020:119</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180116">16 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>SE/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑231/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:3">EU:T:2018:3</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на жалбата</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Без формално да повдига възражение за недопустимост на основание член 130 от Процедурния правилник, ЕИБ изтъква, че настоящата жалба е недопустима, тъй като искането за започване на помирителното производство е направено от жалбоподателя след изтичане на тримесечния срок, предвиден в член 41, параграф 3 от Правилника за персонала II.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>В това отношение ЕИБ поддържа главно че денят, от който тече срокът за оспорване на неплащането на обезщетението за географска мобилност, е <DATE ISO="20170412">12 април 2017 г.</DATE> — датата, на която жалбоподателят е получил първия фиш за заплата след прехвърлянето му във външната служба на Брюксел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Всъщност, доколкото жалбоподателят вече е узнал от този фиш за заплата за неплащането на това обезщетение, решението от <DATE ISO="20170630">30 юни 2017 г.</DATE> било само потвърждение на административната позиция, възприета от ЕИБ спрямо него, поради което не представлявало увреждащ акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>При условията на евентуалност ЕИБ счита, че дори в най-благоприятната за жалбоподателя хипотеза, в която датата на това решение би била взета предвид като dies a quo, би се оказало, че при всички положения жалбоподателят не е спазил тримесечния срок, предвиден в член 41, параграф 3 от Правилника за персонала II, за да сезира помирителната комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Жалбоподателят оспорва основателността на възражението на ЕИБ за недопустимост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Най-напред следва да се припомни, че с предаването на месечния фиш за заплата или за пенсия започват да текат сроковете за подаване на жалба по административен и по съдебен ред срещу решение на администрацията, когато в този фиш ясно и за първи път се установяват съществуването и обхватът на това решение (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200212">12 февруари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>ZF/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑605/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:51">EU:T:2020:51</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика)</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че посочената съдебна практика е прилагана в случаи, в които фишовете за заплата, срещу които са насочени жалбите, показват съществуването и обхвата на решения с чисто паричен предмет, които поради естеството си могат да бъдат отразени в такива фишове за заплата. Всъщност фишовете за заплата се считат за увреждащи актове, когато отразяват решения, отнасящи се по-специално до изплащането на заплатата на длъжностното лице, лихвите за забавени плащания, прилагането на корекционен коефициент към възнаграждението на длъжностното лице, възстановяването на пътните разноски, надбавката за експатриране, размера на семейните надбавки или пък определянето на скалата на родителските такси за услугите на детските градини (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070109">9 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Neyghem/Комитет на регионите</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑288/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:1">EU:T:2007:1</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В случая обаче, макар да е вярно, че фишът за заплата на жалбоподателя за април 2017 г. отразява в парична стойност последиците от решението за прехвърлянето му във външната служба на Брюксел, това не променя факта, че нито това решение, нито посоченият фиш за заплата определят ясно позицията на ЕИБ във връзка с предоставянето на обезщетението за географска мобилност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Всъщност в това отношение следва да се приеме, първо, че пропускът да се включи обезщетение във фиша за заплата на заинтересованото лице не означава непременно, че администрацията му отказва това право (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19880922">22 септември 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Canters/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>159/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:432">EU:C:1988:432</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Второ, както бе припомнено в точки 5 и 6 по-горе, жалбоподателят е получил два различни варианта на решението от <DATE ISO="20170323">23 март 2017 г.</DATE>, от сравняването на които, както правилно отбелязва той, е видно противоречие относно разпоредбите, приложими към неговото прехвърляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>При тези обстоятелства и след като решението от <DATE ISO="20170630">30 юни 2017 г.</DATE> е първото, в което ясно се посочва отказът на ЕИБ да предостави на жалбоподателя обезщетение за географска мобилност, следва да се приеме, че това решение представлява първият увреждащ жалбоподателя акт, последицата от който е, че започват да текат сроковете за обжалване по административен и по съдебен ред.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В това последно отношение е необходимо да се уточни, че страната, която се позовава на закъснялото подаване на жалба с оглед на определените в приложимата правна уредба срокове, носи тежестта на доказване за датата, на която обжалваното решение е съобщено и във всички случаи за датата, на която заинтересованото лице е узнало за това дали става въпрос за мярка с индивидуален характер (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181129">29 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>WL/ERCEA</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑493/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:852">EU:T:2018:852</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика)</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В случая обаче ЕИБ, която носи тази тежест на доказване, не оспорва нито твърдението на жалбоподателя, нито представеното от него доказателство, че за решението от <DATE ISO="20170630">30 юни 2017 г.</DATE> е узнал от електронно писмо от <DATE ISO="20170705">5 юли 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>От това следва, че в случая денят, от който следва да се изчисли срокът за подаване на искането за провеждане на помирително производство, е <DATE ISO="20170705">5 юли 2017 г.</DATE>, датата, на която решението от <DATE ISO="20170630">30 юни 2017 г.</DATE> е съобщено на жалбоподателя. Следователно, като е подал на <DATE ISO="20171005">5 октомври 2017 г.</DATE> искането си искането за започване на помирително производство, жалбоподателят е спазил срока, предвиден в член 41, трета алинея от Правилника за персонала II.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>От изложените по-горе съображения следва, че повдигнатото от ЕИБ възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По исканията за отмяна</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателят изтъква четири основания: първо, нарушение на член 1.4 от административните разпоредби и на член 11 от приложение VII към същите разпоредби, второ, нарушение на принципите на оправдани правни очаквания, на правна предвидимост и на полагане на грижа, трето, нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, на член 1.3 от Кодекса за поведение на персонала на ЕИБ, и на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и четвърто, нарушение на принципа на добра администрация и на принципа на разумен срок.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първото основание: нарушение на член 1.4 от административните разпоредби и на член 11 от приложение VII към тези разпоредби</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Първо, жалбоподателят изтъква по същество, че прехвърлянето му във външната служба на Брюксел не е с постоянен характер, тъй като в решението от <DATE ISO="20170323">23 март 2017 г.</DATE> ясно се уточнява, че назначаването му е временно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Второ, жалбоподателят оспорва тълкуването от ЕИБ на член 1.4 от административните разпоредби и на член 11 от приложение VII към тези разпоредби, тъй като ЕИБ поставя предоставянето на обезщетението за географска мобилност в зависимост от условието служителят да се върне на работа в седалището на ЕИБ в Люксембург (Люксембург) след назначаването му във външна служба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В това отношение жалбоподателят уточнява, че член 1.4 от посочените разпоредби предвижда като единствени условия за предоставянето на това обезщетение, от една страна, прехвърлянето на служителя към друго място на работа в рамките на Европейския съюз, и от друга страна, предишна длъжност с продължителност най-малко дванадесет месеца. Така той отговарял на изискванията, за да получи посоченото обезщетение, след като, от една страна, е прехвърлен на друго място на работа в Съюза, а именно във външната служба на Брюксел, и от друга страна, е полагал труд най-малко 12 месеца на предишното място на работа, тъй като е работил в външната служба на Виена в продължение на три години.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>ЕИБ оспорва тези доводи, като по същество възразява в смисъл, че обезщетението за географска мобилност се предоставя само на служителите, които са назначени във външни служби за определен период и които след това временно назначаване в такава служба се връщат на робота в седалището на ЕИБ дори в хипотезата, в която под <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>седалище на ЕИБ<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> трябва да се разбира не само седалището в Люксембург, но и всяко друго място на назначаване или друга външна служба. По-специално тя поддържа, че от член 2, параграф 2 от приложение VII към административните разпоредби следва, че ако лицето, назначено за постоянно във външна служба, прекрати правоотношението си с ЕИБ във въпросната външна служба, то няма право на посоченото обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Впрочем такъв бил случаят с жалбоподателя, който бил назначен за постоянно във външната служба на Брюксел до края на договора му без перспектива да се върне на работа в седалището на ЕИБ след това назначаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>За да се отговори на настоящото основание, следва да се разгледа въпросът какви са условията за предоставяне на обезщетение за географска мобилност в случай на прехвърляне във външна служба на ЕИБ в рамките на Съюза, и по-специално дали, както поддържа ЕИБ, предоставянето на това обезщетение зависи и от връщането на заинтересованото лице на работа в седалището на последната след назначаването му в тази служба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Най-напред е необходимо да се отбележи, че условията за предоставяне на обезщетението за географска мобилност при прехвърляне във външна служба на ЕИБ в рамките на Съюза са уредени в член 1.4 от административните разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Текстът на този член е следният:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Обезщетение за географска мобилност се предоставя на член на персонала, прехвърлен на друго място на работа в Европейския съюз. Продължителността на назначението се определя за срок от една до три години и може да бъде подновена за период от една година с максимална обща продължителност от пет години.</P><P>Обезщетението се изплаща от датата на фактическото прехвърляне за периода на назначаване. За да има това право, членът на персонала трябва да [е полагал] труд най-малко 12 месеца на предишното място на работа.</P><P>При прехвърляне в Люксембург обезщетението се изплаща за максимален срок до една година.</P><P>[…]</P><P>В случай на назначаване в служба на [ЕИБ] извън Европейския съюз обезщетението за географска мобилност се предоставя при условията, посочени в приложение VII към [административните разпоредби]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>От буквалното тълкуване на посочения член следва, че както правилно отбелязва жалбоподателят, трябва да бъдат изпълнени две кумулативни условия, за да може да се ползва от обезщетението за географска мобилност в случай на прехвърляне във външна служба на ЕИБ в рамките на Съюза, а именно, от една страна, прехвърлянето към друго място на работа в Съюза за период от една до пет години, и от друга страна, полагането на поне дванадесет месеца труд на предишното място на работа. Така от текста на посочения член е видно, че ако тези две условия са изпълнени, заинтересованото лице има право на това обезщетение през целия период, за който е назначено на работа във външната служба, в която е било прехвърлено.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>При това положение най-напред следва да се констатира, че този член не съдържа изрично позоваване на условието за временно назначаване във външна служба в рамките на Съюза, на което се позовава ЕИБ, според която служителят трябвало да се върне на работа в нейното седалище след изтичане на периода на назначаване, за да може да се ползва от разглежданото обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика обаче при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180424">24 април 2018 г.</DATE>,<NAME.CASE>Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence и др./ЕЦБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑133/16—T‑136/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:219">EU:T:2018:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до контекста, необходимо е да се посочи, че макар член 1.4 от административните разпоредби да урежда условията за предоставяне на обезщетението за географска мобилност, за разлика от това особените разпоредби, приложими за членовете на персонала, назначени във външните служби на ЕИБ, се съдържат в приложение VII към тези разпоредби. В това отношение следва да се уточни, че макар последният параграф от посочения член 1.4 да препраща изрично към това приложение само за прехвърлянето във външна служба извън територията на Съюза, член 1 от посоченото приложение изрично предвижда, че то се прилага и за персонала, прехвърлен във външна служба на ЕИБ в рамките на Съюза, за което впрочем няма спор между страните. Ето защо именно в този контекст трябва да се тълкува член 1.4 от посочените разпоредби, а следователно и условията за предоставяне на разглежданото обезщетение при прехвърляне във външна служба на ЕИБ в рамките на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>По-специално член 2 от приложение VII към административните разпоредби, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Продължителност на назначаването на работа<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Назначаването във външна служба по принцип е ограничено във времето до три години. [ЕИБ] може по своя преценка и в интерес на службата да го продължи за максимален срок от шест години.</ALINEA><ALINEA>След изтичане на предвидения в предходния параграф срок съответният член на персонала трябва да се върне на работа в седалището на [ЕИБ]. Той се възстановява на длъжност от същото функционално равнище (ако трудовият му договор се урежда от Правилника за персонала I) или от същата степен (ако трудовият му договор се урежда от Правилника за персонала II) като тази, която е заемал в края на назначаването си във външната служба<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Член 11 от посоченото приложение предвижда, че членът на персонала, назначен във външна служба, има право на обезщетение за географска мобилност, предвидена в член 1.4 от административните разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>При това положение от съвместния прочит на членове 2 и 11 от приложение VII към административните разпоредби следва, че продължителността на назначаване на работа във външна служба не може да превишава срока, предвиден в приложимата правна уредба, и през време на това назначаване служителят, който отговаря на предвидените в релевантните административни разпоредби условия, има право на обезщетение за географска мобилност. Освен това е предвидено, че след това назначаване съответният служител трябва да се върне на работа в седалището на ЕИБ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Ето защо се налага изводът, че предвиденото в член 2 от приложение VII към административните разпоредби връщане на работа в седалището на ЕИБ представлява не условие за предоставяне на обезщетението за географска мобилност, а само логическо следствие от края на периода на временно назначаване във външна служба за служителите, чиито договори не са изтекли и които трябва да се върнат на работа в седалището на ЕИБ след<?PAGE NO="10"?> изтичането на този период. Впрочем посоченият член предвижда гаранция, че при изтичане на този период съответните служители възстановяват длъжността си от същото функционално равнище или степен, която са заемали в края на назначаването си в такава външна служба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Несъмнено следва да се констатира, че макар преназначението на приложение VII към административните разпоредби е да се прилага, както се уточнява в член 1 от него, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>към членовете на персонала на [ЕИБ], назначени във външна служба във или извън Съюза<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, нито една разпоредба от това приложение, нито дори друга разпоредба по принцип, не урежда случая със служител като жалбоподателя, чийто срочен договор приключва след неговото назначаване във външна служба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>При все това, дори при липсата на конкретна разпоредба по този въпрос, доводът на ЕИБ, че при такива обстоятелства подобно прехвърляне трябва да се счита за токова с постоянен характер, поради което член 1.4 от административните разпоредби не следва да се прилага, не може да бъде приет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Всъщност е необходимо да се отбележи, че схващането, на което се основава този довод, а именно постоянният характер на прехвърлянето на жалбоподателя, е погрешно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че от решението от <DATE ISO="20170323">23 март 2017 г.</DATE> става ясно, при това от всеки от изпратените на жалбоподателя варианти, че първо, прехвърлянето му във външната служба на Брюксел е било действително до края на договора му, тоест до <DATE ISO="20200531">31 май 2020 г.</DATE>, второ, в случай че този договор бъде продължен, съдържанието и условията за това назначаване трябва да бъдат преразгледани, трето, назначенията във външни служби на ЕИБ са за максимален срок от шест години и не могат да бъдат продължавани след срока на действие на текущия договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Ето защо следва да се приеме, че действителната продължителност на назначаването на жалбоподателя на работа във външната служба на Брюксел съответства, както е предвидено в решението от <DATE ISO="20170323">23 март 2017 г.</DATE>, на точно определен период от <DATE ISO="20170401">1 април 2017 г.</DATE> до <DATE ISO="20200531">31 май 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>При тези обстоятелства следва да се отбележи, че не само прехвърлянето във външна служба въз основа на приложимите административни разпоредби не може да се счита по естеството си за такова с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>постоянен характер<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, тъй като от самото начало то е ограничено до максималната продължителност, предвидена в посочените разпоредби, но дори в хипотезата, при която член на персонала на ЕИБ е назначен в такава служба за период, който съвпада с края на срочния му договор, както е в случая, този член на персонала отговаря на изискванията за получаване на същото обезщетение, ако са изпълнени двете кумулативни условия, предвидени в член 1.4 от административните разпоредби и посочени в точка 58 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>От всичко изложено по-горе следва, че като е отказала да предостави на жалбоподателя обезщетение за географска мобилност, ЕИБ не се е съобразила с член 1.4 от административните разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Следователно първото основание трябва да бъде уважено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Ето защо, без да е необходимо произнасяне по другите основания, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на исканията за отмяна, тези искания следва да бъдат уважени и обжалваните решения да се отменят в частта, в която на жалбоподателя се отказва обезщетение за географска мобилност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По исканията за обезщетение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска по същество, от една страна, поправянето на твърдени имуществени вреди, произтичащи от неплащането на обезщетението за географска мобилност, считано от <DATE ISO="20170401">1 април 2017 г.</DATE>, и от друга страна, поправянето на твърдени неимуществени вреди, произтичаща от бездействието на ЕИБ за успешното провеждане на помирителното производство.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По искането за поправяне на твърдени имуществени вреди и по плащането на мораторни лихви</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Първото искане на жалбоподателя е по същество за обезщетение в размер на <FT TYPE="DECIMAL">36045,60</FT> EUR, съответстващо на размера на обезщетението за географска мобилност, дължимо от <DATE ISO="20170401">1 април 2017 г.</DATE> до предявяването на настоящата жалба. Тази сума трябвало да се увеличи с 1567,20 EUR за всеки допълнителен месец.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Второто искане за обезщетение на жалбоподателя е за заплащането на лихви за забава, определени по лихвения процент на ЕЦБ, увеличен с два процентни пункта върху посочените в точка 76 по-горе суми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно член 266, първа алинея ДФЕС институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението. С тези искания обаче жалбоподателят иска ЕИБ да бъде осъдена да му заплати сума, която би му била дължима въз основа на решението, което ЕИБ ще трябва да вземе в изпълнение на настоящото решение за отмяна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Тъй като поради това посочените искания са преждевременни, те не могат да бъдат уважени (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200625">25 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>ZS/ЕИБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑659/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:281">EU:T:2020:281</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По искането за поправяне на твърдени неимуществени вреди</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>С третото си искане за обезщетение жалбоподателят посочва, че председателят на ЕИБ не е приел в разумен срок решението си след представянето на доклада на помирителната комисия, което можело да ангажира отговорността на ЕИБ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>В това отношение жалбоподателят твърди, че освен затрудненото финансово положение, в което се намирал, тъй като не получавал обезщетението за географска мобилност, несигурността, дължаща се на липсата на решение на председателя на ЕИБ вследствие на този доклад, което впрочем го принудило да сезира Европейския омбудсман, му причинило неимуществени вреди, които той оценява на 2000 EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>ЕИБ оспорва тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни най-напред, че съгласно постоянната съдебна практика със самата отмяна на незаконосъобразен акт се поправя по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт. Това няма да е така обаче, ако жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които не произтичат от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъде напълно поправена с тази отмяна (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200130">30 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>BZ/Комисия</NAME.CASE>,<?PAGE NO="12"?> <NO.CASE>T‑336/19</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:210">EU:T:2020:210</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170914">14 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bodson и др./ЕИБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑504/16 и T‑505/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:603">EU:T:2017:603</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>По-нататък, от постоянната съдебна практика следва също, че в рамките на искане за обезщетение за вреди, направено от длъжностно лице или служител, ангажирането на отговорността на институцията предполага да са изпълнени заедно три условия, отнасящи се до неправомерността на поведението, за което тя се упреква, до наличието на вреда, както и до наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда. Трите условия за ангажиране на отговорността са кумулативни, което означава, че ако едно от тях не е изпълнено, не може да се ангажира отговорността на институцията. Освен това съдът на Съюза не е длъжен да разгледа тези условия в определен ред (вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vanhoudt и др./ЕИБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑294/19</NO.CASE>,, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:264">EU:T:2020:264</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>В случая неимуществените вреди, на които се позовава жалбоподателят, се дължат по същество на чувството за несигурност, породено от прекомерното забавяне при приемането на решението за приключване на помирителното производство от председателя на ЕИБ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Въпреки това, макар да е възможно да се приеме, че подобни неимуществени вреди не произтичат от незаконосъобразността, дала основание за отмяната на обжалваните решения, а именно от нарушението на член 1.4 от административните разпоредби, налага се изводът, че в жалбата не се съдържа никакво доказателство за обхвата на неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>При тези обстоятелства третото искане за обезщетение следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>С оглед на всичко изложено по-горе обжалваните решения следва да се отменят в частите им, в които на жалбоподателя се отказва предоставянето на обезщетение за географска мобилност, и жалбата трябва да се отхвърли в останалата ѝ част.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като ЕИБ е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя решенията на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 30 юни и от <DATE ISO="20171211">11 декември 2017 г.</DATE> в частите им, в които на AM се отказва обезщетението за географска мобилност.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда ЕИБ да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на AM.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><?PAGE NO="13"?><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Kanninen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Półtorak</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Stancu</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20210310">10 март 2021 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>