<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-94/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0094</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:433">EU:C:2019:433</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>26</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>26</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Szpunar — Дело C‑94/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Chenchooliah</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Szpunar</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190521">21 май 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑94/18</HT></P><P>Nalini Chenchooliah</P><P>срещу</P><P>Minister for Justice and Equality</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от High Court (Висш съд, Ирландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Гражданство на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2004/38/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Право на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Бенефициенти</KEYWORD><KEYWORD>Гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, упражнил свободата си на движение и завърнал се впоследствие в държавата членка, на която е гражданин, където изтърпява наказание лишаване от свобода</KEYWORD><KEYWORD>Приложимост на Директива 2004/38 към извеждането на този гражданин на трета държава</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле на член 15 и на глава VI</KEYWORD></INDEX><TOC><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>I.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Въведение</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>II.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба</ITEM.CONT><ITEM.REF>3</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правото на Съюза</ITEM.CONT><ITEM.REF>3</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Ирландското право</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>III.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Фактите в основата на спора в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</ITEM.CONT><ITEM.REF>6</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>IV.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Анализ</ITEM.CONT><ITEM.REF>9</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Очертаване на кръга от проблеми, повдигнати с преюдициалните въпроси</ITEM.CONT><ITEM.REF>9</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Разглеждане на преюдициалните въпроси</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По приложимостта на Директива 2004/38 към положението на г‑жа Chenchooliah и нейния съпруг, гражданин на Съюза</ITEM.CONT><ITEM.REF>11</ITEM.REF></TOC.ITEM><?PAGE NO="2"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Предварителни бележки</ITEM.CONT><ITEM.REF>11</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Статично или динамично е понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38?</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Решение Metock и др.</ITEM.CONT><ITEM.REF>13</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Решение Lounes</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Променящият се характер на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38: изводите, които трябва да се изведат от решения Metock и др. и Lounes</ITEM.CONT><ITEM.REF>15</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Пълният цикъл<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> на упражняването на свободата на движение на гражданин на Съюза и на членовете на неговото семейство в контекста на Директива 2004/38</ITEM.CONT><ITEM.REF>17</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Диференцираното прилагане на Директива 2004/38</ITEM.CONT><ITEM.REF>17</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Съществената разлика между настоящото дело и делото, по което е постановено решение Lounes</ITEM.CONT><ITEM.REF>20</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Извеждането на гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, остава в приложното поле на Директива 2004/38, когато последният е спрял да упражнява свободата си на движение в приемащата държава членка поради завръщането си в държавата членка, на която е гражданин</ITEM.CONT><ITEM.REF>20</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По ограниченията и процедурните гаранции, приложими към извеждането на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, граждани на трета държава, поради изтичането на правото им на пребиваване</ITEM.CONT><ITEM.REF>22</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Приложното поле на глава VI от Директива 2004/38</ITEM.CONT><ITEM.REF>22</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Тълкуване на член 15 от Директива 2004/38</ITEM.CONT><ITEM.REF>24</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>V.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>26</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Попада ли гражданка на трета държава, съпруга на гражданин на Европейския съюз, който е престанал да упражнява правото си на свободно движение в държава членка поради завръщането си в държавата членка, на която е гражданин, в приложното поле на Директива 2004/38/ЕО<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, 2004 г., стр. 77</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56), изменена с Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110405">5 април 2011 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="141" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 141, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ> и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="229" PAGE.FIRST="35" DATE.PUB="2004">ОВ L 229, 2004 г., стр. 35</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="197" PAGE.FIRST="34" DATE.PUB="2005">ОВ L 197, 2005 г., стр. 34</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Директива 2004/38<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</P></NOTE> за целите на извеждането ѝ от територията на приемащата държава членка? Ако е така, кои разпоредби на тази директива са приложими към нейното извеждане? Прилагат ли се<?PAGE NO="3"?> към тази гражданка разпоредбите на глава VI или член 15 от посочената директива, отнасящи се до процедурните гаранции, приложими към решенията за извеждане от съображения, различни от тези, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Такива са въпросите в основата на настоящото дело, които ще дадат повод на Съда да тълкува за първи път член 15, параграфи 1 и 3 от Директива 2004/38, отнасящ се до процедурните гаранции.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 3 от Директива 2004/38, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Бенефициенти<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Настоящата директива се прилага за всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани, и за членовете на техните семейства […]така, както са определени в член 2, точка 2, които ги придружават или се присъединяват към тях<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно член 6 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Право на пребиваване до три месеца<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Гражданите на Съюза имат право на пребиваване на територията на друга държава членка за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите на параграф 1 важат също така за членове на семейството, притежаващи валиден паспорт, които не са граждани на държава членка и които придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 14 от същата директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Запазване на правото на пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, гласи в параграфи 1, 2 и 4:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Гражданите на Съюза и членовете на техните семейства притежават правото на пребиваване, предвидено в член 6, дотогава, докато не се превърнат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Гражданите на Съюза и членовете на техните семейства притежават правото на пребиваване, предвидено в членове 7, 12 и 13, дотогава, докато отговарят на условията, посочени в тези членове.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 и без да се засягат разпоредбите на глава VI, [индивидуална мярка за извеждане] не може в никакъв случай да се предприеме по отношение на граждани на Съюза или членове на техните семейства, ако:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>гражданите на Съюза са работници или самостоятелно заети лица; или</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>гражданите на Съюза са влезли на територията на приемащата държава членка, за да търсят заетост. В този случай гражданите на Съюза и членовете на техните семейства не могат да бъдат [изведени извън територията на съответната държава членка], докато гражданите на Съюза могат да представят доказателства за това, че продължават да търсят заетост и за това, че имат реален шанс да бъдат наети на работа<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 15 от същата директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Процедурни гаранции<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, гласи в параграфи 1 и 3:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="015.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Процедурите, предвидени от членове 30 и 31, се прилагат по аналогия за всички решения, ограничаващи свободното движение на граждани на Съюза и на членове на техните семейства от съображения, различни от тези, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Приемащата държава членка не може да налага забрана за влизане в контекста на решението за [извеждане], по отношение на което се прилага параграф 1<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 27 от посочената директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Общи принципи<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="027.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При спазване на разпоредбите на настоящата глава държавите членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива съображения за икономически цели.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="027.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Наличието на предишни наказателни присъди не представлява само по себе си основание за предприемането на такива мерки.</ALINEA><ALINEA>Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 30 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Уведомяване за решенията<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="030.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Заинтересованите лица се уведомяват писмено за всяко решение, взето съгласно член 27, параграф 1, по такъв начин, че да могат да разберат съдържанието му и последствията му за тях.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="030.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Заинтересованите лица се информират точно и изчерпателно за съображенията, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, на които се основава взетото в техния случай решение, освен ако това не противоречи на интересите на държавната сигурност.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="030.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>В уведомлението се посочва съдът или административният орган, пред който заинтересованото лице може да обжалва, срокът за обжалване и ако това [е] приложимо, разрешеният срок, в който лицето трябва да напусне територията на държавата членка. Освен в надлежно обосновани спешни случаи, разрешеният срок за напускане на територията на страната е не по-малък от един месец от датата на уведомлението<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 31 от посочената директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Процедурни гаранции<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, предвижда в параграфи 1 и 3:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="031.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>На засегнатите лица се дава достъп до процедури за обжалване по съдебен и когато е целесъобразно, административен път в приемащата държава членка или искане за преразглеждане на всяко решение, взето по отношение на тях на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="031.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Процедурите за правна защита дават възможност да се разгледа законосъобразността на решението, както и да се проверят фактите и обстоятелствата, на които се основава предложената мярка. Те гарантират, че решението не е несъразмерно, особено с оглед на изискванията, постановени в член 28<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Ирландското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Понастоящем ирландската правна уредба, с която се транспонира Директива 2004/38, се съдържа в European Communities (Free Movement of Persons) Regulations 2015 (Правилник за Европейските общности (свободно движение на лица) от 2015 г.) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Правилникът от 2015 г.<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Правилникът от 2015 г. заменя European Communities (Free Movement of Persons) (№ 2) Regulations 2006 (Правилник за Европейските общности (свободно движение на лица) (№ 2) от 2006 г., наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Правилникът от 2006 г.<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) и влиза в сила на <DATE ISO="20160201">1 февруари 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 3 от Immigration Act 1999 (Закон за имиграцията от 1999 г.) урежда правомощията на Minister for Justice and Equality (министър на правосъдието и равенството, Ирландия) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>министърът<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>) да издава т.нар. решения за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>експулсиране<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> (<HT TYPE="ITALIC">deportation orders</HT>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1 от Закона за имиграцията от 1999 г. министърът може да издаде решение за експулсиране, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>с което да разпореди на чужденеца, за когото се отнася това решение, да напусне страната в посочения в него срок и за в бъдеще да не се връща на нейна територия<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 2, букви h) и i) от този закон решение за експулсиране може да се издаде съответно по отношение на лица, за които <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>министърът счита, че са нарушили наложено им ограничение или условие, свързано със слизането на брега или пристигането на територията на страната, или с разрешението за пребиваване там<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> или на такива, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>чието експулсиране според министъра ще е в полза на общото благо<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>В съответствие с член 3, параграф 3, буква a) от посочения закон, когато министърът приема проекторешение за експулсиране, той уведомява писмено засегнатото лице за това, като посочва мотивите си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 3, параграф 4 от Закона за имиграцията от 1999 г. предвижда, че уведомлението за посоченото проекторешение трябва да съдържа, наред с другото, следната информация:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>информация, че лицето може да представи становище в срок от 15 работни дни,</P></ITEM><ITEM><P>информация, че лицето има право да напусне страната доброволно, преди министърът да се произнесе по преписката, както и че е длъжно да уведоми министъра за мерките, които е предприело за напускането на страната,</P></ITEM><?PAGE NO="6"?><ITEM><P>информация, че лицето може да даде съгласие за издаването на решение за експулсиране в срок от 15 работни дни, след което министърът трябва да организира извеждането му от страната възможно най-скоро.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 3, буква b), подточка i) от този закон, когато дадено лице представи становище, министърът трябва да го вземе предвид, преди да се произнесе по преписката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 6 от посочения закон, когато преценява дали да издаде решение за експулсиране, министърът е длъжен да вземе предвид съвкупност от обстоятелства, като продължителността на пребиваването на лицето на територията на страната и връзките му с нея, професионалния му стаж и перспективите му за заетост (включително като самостоятелно заето лице), морала и поведението му както на територията на страната, така и извън нея, доколкото са релевантни и могат да бъдат установени, хуманитарни съображения, общото благо, както и съображения, свързани с националната сигурност и обществения ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Когато издава решение за експулсиране, министърът е длъжен да вземе предвид и опасността от връщане (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>rеfоulеmеnt<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>), както и правата, например личните такива, които могат да произтекат от ирландската конституция и/или от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Веднъж издадено, решението за експулсиране остава в сила за неопределен срок. Съгласно член 3, параграф 11 от Закона за имиграцията от 1999 г. обаче засегнатото лице може да подаде молба за изменение или отмяна на подобно решение. Когато разглежда молба за отмяна на решение за експулсиране, министърът трябва да определи дали молителят е посочил промяна в обстоятелствата, настъпила след издаването на това решение, която да обосновава неговата отмяна. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално когато лицето е член на семейството на гражданин на Съюза, който упражнява в Ирландия предоставеното му с правото на Съюза право на свободно движение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите в основата на спора в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Г‑жа Nalini Chenchooliah, която е гражданка на Република Мавриций, пристига в Ирландия около февруари 2005 г. със студентска виза и пребивава в страната до <DATE ISO="20120207">7 февруари 2012 г.</DATE> въз основа на последователни разрешения за пребиваване. На <DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE> тя сключва брак с португалски гражданин. На <DATE ISO="20120202">2 февруари 2012 г.</DATE> подава заявление за издаване на карта за пребиваване, като се позовава на качеството си на съпруга на гражданин на Съюза. След подаването на това заявление министърът на няколко пъти иска допълнителна информация от г‑жа Chenchooliah, която тя частично предоставя с писмо от <DATE ISO="20120525">25 май 2012 г.</DATE> С писмо от <DATE ISO="20120827">27 август 2012 г.</DATE> г‑жа Chenchooliah иска допълнителен срок, за да предостави трудов договор, като твърди, че съпругът ѝ тъкмо е започнал работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20120911">11 септември 2012 г.</DATE> министърът отхвърля заявлението на г‑жа Chenchooliah за издаване на карта за пребиваване със следните мотиви:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Не доказвате, че гражданинът на Съюза извършва икономическа дейност в Ирландия, поради което министърът не е убеден, че същият упражнява [своите] права, като работи като заето или самостоятелно заето лице, продължава образованието си, изпаднал е в принудителна безработица или притежава достатъчно средства съгласно изискванията по член 6, параграф 2, буква a) от Правилника [от 2006 г.]. Поради това нямате право да пребивавате [в Ирландия] съгласно член 6, параграф 2, буква a) от Правилника [от 2006 г.]<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20121015">15 октомври 2012 г.</DATE> г‑жа Chenchooliah предоставя доказателства, че съпругът ѝ е работил в ресторант в продължение на две седмици и иска удължаване на определения срок за подаване на молба за преразглеждане на решението от <DATE ISO="20120911">11 септември 2012 г.</DATE> С писмо от <DATE ISO="20121031">31 октомври 2012 г.</DATE> министърът приема да удължи посочения срок. В рамките на преразглеждането той иска допълнителна информация и посочва, че ако такава не постъпи в срок от 10 работни дни, преписката ще бъде прехвърлена на отдела, отговарящ за изпълнението на мерките за извеждане. Тъй като в продължение на почти две години г‑жа Chenchooliah не изпраща нова информация, решението от <DATE ISO="20120911">11 септември 2012 г.</DATE> влиза в сила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, адресирано пряко до министъра, г‑жа Chenchooliah посочва, че от <DATE ISO="20140616">16 юни 2014 г.</DATE> съпругът ѝ се намира в затвор в Португалия в изпълнение на постановена осъдителна присъда, и моли да ѝ бъде разрешено да остане на ирландска територия, като се позовава на личното си положение. Това писмо е получено от личния асистент на министъра, който потвърждава получаването му на <DATE ISO="20140718">18 юли 2014 г.</DATE> Изглежда обаче, че посоченото писмо стига до компетентното звено на отдела в министерството едва на <DATE ISO="20140915">15 септември 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Междувременно с писмо от <DATE ISO="20140903">3 септември 2014 г.</DATE> министърът уведомява г‑жа Chenchooliah, че се предвижда приемането на решение за извеждането ѝ с мотива, че съпругът ѝ, гражданин на Съюза, е пребивавал в Ирландия в продължение на повече от три месеца, без да изпълнява изискванията по член 6, параграф 2 от Правилника от 2006 г., с който в ирландското право се транспонира член 7, параграф 2 от Директива 2004/38, поради което тя вече няма право да остане в Ирландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20151126">26 ноември 2015 г.</DATE> адвокатите, представляващи г‑жа Chenchooliah, искат от министъра да издаде разрешение за пребиваване на г‑жа Chenchooliah в изпълнение на дискреционните правомощия, предоставени му съгласно ирландското право, като се позовават по-специално на продължителното пребиваване на г‑жа Chenchooliah в Ирландия, на професионалния ѝ стаж и на изгледите ѝ да бъде наета на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20161115">15 ноември 2016 г.</DATE> министърът уведомява г‑жа Chenchooliah, че е взето решение да не се пристъпва към изпълнение на решението за извеждане, а да се започне процедура по експулсиране на основание член 3 от Закона за имиграцията от 1999 г. Към това писмо е приложено проекторешение за експулсиране, като г‑жа Chenchooliah е приканена да представи становище по него. Това проекторешение се основава на обстоятелството, че г‑жа Chenchooliah пребивава незаконно в Ирландия от <DATE ISO="20120207">7 февруари 2012 г.</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>От акта за преюдициално запитване е видно, че <DATE ISO="20121107">7 ноември 2012 г.</DATE> е датата, на която е изтекла валидността на последното разрешение, издадено на жалбоподателката в качеството ѝ на студентка.</P></NOTE>, и на становището на министъра, че експулсирането ѝ е в полза на общото благо. Към това писмо е приложено предходно решение от <DATE ISO="20161021">21 октомври 2016 г.</DATE>, с което се потвърждава, че по отношение на г‑н Chenchooliah няма да се издава решение за извеждане и за забрана за влизане на територията на страната съгласно Правилника от 2006 г. и преходните разпоредби на Правилника от 2015 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20161212">12 декември 2016 г.</DATE> запитващата юрисдикция разрешава на г‑жа Chenchooliah да подаде искане за упражняване на съдебен контрол по отношение на решението от <DATE ISO="20161021">21 октомври 2016 г.</DATE>, както и искане за постановяване на разпореждане, с което да се забрани на министъра да издаде решение за експулсирането ѝ. Освен това тази юрисдикция приема временни мерки, целящи да спрат процедурата по експулсиране на г‑жа Chenchooliah до приключването на обжалването по съдебен ред.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване става ясно, че искането за упражняване на съдебен контрол до запитващата юрисдикция е допуснато предвид обстоятелството, че по отношение на г‑жа Chenchooliah в качеството ѝ на съпруга на гражданин на Съюза, чиято молба за издаване на карта за пребиваване за член на семейството на гражданин на Съюза е обработена от министъра, са се прилагали и продължават да се прилагат Директива 2004/38 и Правилникът от 2006 г., изменен с Правилника от 2015 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че до момента Съдът все още не се е произнасял по въпроса дали гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, остава в приложното поле на Директива 2004/38 в качеството му на бенефициент по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива и че поради това в положение като разглежданото в главното производство, при което посоченият гражданин на Съюза се е завърнал в държавата членка, на която е гражданин, за да изтърпи там наказание лишаване от свобода, и следователно вече не упражнява предоставеното му с правото на Съюза право на свободно движение в приемащата държава членка, извеждането на такъв гражданин от приемащата държава членка, в която същият пребивава, се урежда по-специално с членове 27, 28 и 31 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция се позовава в това отношение на собственото си решение от <DATE ISO="20140429">29 април 2014 г.</DATE>, Igunma v. Governor of Wheatfield Prison and others ([2014] IEHC 218), в което приема, че на този въпрос трябва да се отговори утвърдително, като изтъква основно че в положение, при което гражданин на трета държава сключва законен брак с гражданин на Съюза в момент, когато последният упражнява изведеното от правото на Съюза свое право да се движи и/или да пребивава в приемащата държава членка, подобен гражданин остава в приложното поле на Директива 2004/38 в качеството си на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива дори ако впоследствие му е отказано право на пребиваване по силата на член 7 от същата директива, с мотива че гражданинът на Съюза не упражнява или вече не упражнява правото си на свободно движение. Доколкото в подобно положение Директива 2004/38 продължава да се прилага, посоченият гражданин може да бъде изведен само съгласно разпоредбите на глава VI от тази директива. Запитващата юрисдикция отбелязва, че евентуалните изводи, които може да бъдат направени от това съдебно решение и приложени към настоящото дело, са били обсъждани пред нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Що се отнася до това съдебно решение, министърът оспорва неговата основателност, като изтъква по-специално че то пренебрегва основен елемент по делото, а именно обстоятелството, че член на семейството на гражданин на Съюза не попада в приложното поле на Директива 2004/38, ако този гражданин не упражнява действително правото си на свободно движение. В подобен случай решението за извеждане на този член на семейството се уреждало не от разпоредбите на глава VI от тази директива, а от националното право за чужденците. Впрочем тълкуване в обратен смисъл изисквало да се докаже опасност за обществения ред или обществената сигурност, което щяло да направи много трудно, ако не и практически невъзможно извеждането на граждани на трети държави, съпрузи или съпруги на граждани на Съюза, които в даден момент са се ползвали само от право на временно пребиваване предвид дейността на съпрузите или съпругите си в приемащата държава членка, независимо от настоящата дейност или от мястото, където вече пребивават тези граждани на Съюза и което може дори да е извън Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>От своя страна г‑жа Chenchooliah твърди, че разглежданото съдебно решение потвърждава нейния довод, че като лице, което в определен момент поради брака си се е ползвало от право на пребиваване, поне временно до три месеца съгласно член 6 от Директива 2004/38, тя остава в приложното поле на тази директива и впоследствие, и следователно може да бъде изведена от територията на приемащата държава членка само при спазване на правилата и гаранциите, предвидени в посочената директива.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства с решение от <DATE ISO="20180116">16 януари 2018 г.</DATE>, постъпило в секретариата на Съда на <DATE ISO="20180212">12 февруари 2018 г.</DATE>, High Court (Висш съд, Ирландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>1)</NO.P><TXT>Когато на съпруг или на съпруга на гражданин на ЕС, упражнявал правото си на свободно движение съгласно член 6 от Директива 2004/38/EО, е отказано право на пребиваване по член 7 от тази директива, тъй като съответният гражданин на ЕС не упражнява или вече не упражнява права по Договора за ЕС в приемащата държава членка, в случай че е направено предложение за извеждането на неговия съпруг или съпруга от тази държава членка, следва ли това извеждане да бъде извършено в съответствие с разпоредбите на Директива2004/38, или попада в приложното поле на националното законодателство на тази държава членка?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако отговорът на предходния въпрос е в смисъл, че извеждането следва да бъде извършено в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/38, следва ли това извеждане да бъде извършено в съответствие с изискванията на глава VI от Директива 2004/38, и по-специално на членове 27 и 28 от нея, или при такива обстоятелства държавата членка може да се основе и на други разпоредби от Директива 2004/38, и по-специално на членове 14 и 15 от нея?<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Писмени становища представят страните в главното производство, датското, нидерландското и австрийското правителство и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20190115">15 януари 2019 г.</DATE>, са представени устни становища от името на жалбоподателя в главното производство, на датското и нидерландското правителство и на Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Очертаване на кръга от проблеми, повдигнати с преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Преди да се пристъпи към разглеждането на преюдициалните въпроси от гледна точка на правото на Съюза, следва да се очертае кръгът от проблеми, повдигнати с настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Най-напред е важно да се отбележи, че в разглежданото в главното производство положение г‑жа Chenchooliah, гражданка на Мавриций, има разрешение от компетентните органи да пребивава в Ирландия в качеството си на студентка в периода 2005—2012 г. След като пребивава законно на ирландска територия през този период от почти седем години, г‑жа Chenchooliah сключва брак с португалски гражданин и подава заявление за издаване карта за пребиваване в качеството си на съпруга на гражданин на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В това отношение от съдържащите се в акта за преюдициално запитване сведения е видно, че съпругът на г‑жа Chenchooliah, гражданин на Съюза, е упражнил правото си на свободно движение с преместването и пребиваването си в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, като е напуснал Португалия, за да отиде в Ирландия, където е работил поне в продължение на петнадесет дни. Той обаче се е върнал в Португалия, където от <DATE ISO="20140616">16 юни 2014 г.</DATE> изтърпява наказание лишаване от свобода, докато г‑жа Chenchooliah е останала в Ирландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>По-нататък следва да се отбележи — както посочва запитващата юрисдикция — че поради брака, който е сключила с гражданин на Съюза в периода, когато същият е упражнявал свободата си на движение в Ирландия, г‑жа Chenchooliah е имала, поне през този период, качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38. Молбата ѝ да се ползва от право на пребиваване, производно от правото на пребиваване на съпруга ѝ,<?PAGE NO="10"?> гражданин на Съюза, съгласно член 7, параграф 2 от Директива 2004/38 обаче е отхвърлена с влязло в сила решение на министъра от <DATE ISO="20120911">11 септември 2012 г.</DATE>, с мотива че г‑жа Chenchooliah няма право да пребивава в Ирландия съгласно член 6, параграф 2, буква а) от Правилника от 2006 г., с който в ирландското право се транспонира член 7, параграф 2 от Директива 2004/38<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж. точка 23 от настоящото заключение. Следва да се отбележи, че в писменото си становище Комисията посочва най-напред че от акта за преюдициално запитване, изглежда, следва, че отказът на ирландските органи да издадат карта за пребиваване на г‑жа Chenchooliah се основава само на въпроса дали нейният съпруг, гражданин на Съюза, <HT TYPE="ITALIC">лично</HT> <HT TYPE="ITALIC">притежава достатъчно средства</HT> и дали може да представи договор за работа за тази цел. Комисията обаче припомня, че както следва от трайно установената практика на Съда, изискването по член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 да се <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>притежават<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> достатъчно средства трябва да се тълкува в смисъл, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>е достатъчно гражданите на Съюза да имат такива средства на свое разположение и че не се поставят каквито и да било изисквания относно произхода на средствата, които могат да са предоставени в частност от гражданина на трета държава[…]. Всъщност Съдът вече е приел и че тълкуване на условието за достатъчно средства в смисъл, че самото лице трябва да притежава такива средства и не може в това отношение да се ползва от средствата на придружаващ го член на семейството, би добавило към това условие, както то е формулирано в Директива 2004/38, изискване за произхода на средствата, а това би било непропорционална намеса в упражняването на основното право на свободно движение и пребиваване, гарантирано с член 21 ДФЕС, тъй като не е необходимо за постигане на преследваната цел, а именно защита на публичните финанси на държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Singh и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑218/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:476">EU:C:2015:476</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Макар да съм съгласен с този анализ на Комисията, следва да се подчертае, че в конкретния случай не само няма достатъчно информация, за да се разгледа това положение, но и най-вече решението на министъра от <DATE ISO="20120911">11 септември 2012 г.</DATE>, което г‑жа Chenchooliah не оспорва, вече е влязло в сила. Вж. точка 22 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Накрая, видно от писменото ѝ становище, и както е потвърдено в съдебното заседание, г‑жа Chenchooliah не оспорва посоченото решение на министъра и съответно не претендира право на пребиваване, производно от правото на пребиваване на съпруга ѝ, гражданин на Съюза, на основание Директива 2004/38. За сметка на това тя поддържа, че тъй като е пребивавала в Ирландия съгласно разпоредбите на Директива 2004/38, по отношение на нея може да се издаде само решение за извеждане в съответствие с приложимите разпоредби за транспониране на тази директива, и по-специално на членове 27 и 28 от нея, а не решение за експулсиране по член 3 от Закона за имиграцията от 1999 г., с което служебно се налага и забрана за влизане на ирландска територия за неопределен срок.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Разглеждане на преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>С двата си преюдициални въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 2004/38, и по-специално разпоредбите на глава VI или член 15 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за решение за извеждане на гражданин на трета държава, издадено с мотива, че той вече няма право на пребиваване съгласно тази директива, в положение, при което този гражданин е сключил брак с гражданин на Съюза в момент, когато последният е упражнявал свободата си на движение по член 6, параграф 1 от посочената директива с преместването и пребиваването си в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, като впоследствие се е завърнал в държавата членка, на която е гражданин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че жалбоподателката, Комисията, министърът и участвалите в настоящото дело правителства застъпват различни становища по този въпрос. Докато г‑жа Chenchooliah и Комисията твърдят, че разглежданото в главното производство положение, а именно извеждането на член на семейството на гражданин на Съюза от държава членка с мотива, че посоченият гражданин е престанал да упражнява правото си на свободно движение там, попада в приложното поле на Директива 2004/38<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Съответно според Комисията мярка за извеждане трябва да се приеме съгласно националното законодателство за транспониране на тази директива.</P></NOTE>, министърът, подкрепен от Ирландия, както и датското, нидерландското и австрийското правителство застъпват обратната<?PAGE NO="11"?> теза. Що се отнася до запитващата юрисдикция, от точка 31 от настоящото заключение е видно, че тя се позовава на решението на High Court (Висш съд) от <DATE ISO="20140429">29 април 2014 г.</DATE>, Igunma/Governor of Wheatfield Prison and others ([2014] IEHC 218), в което същият приема, че Директива 2004/38 е приложима към положение, аналогично на разглежданото в главното производство<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>От акта за преюдициално запитване е видно, че в това дело на жалбоподателя г‑н Igunma, гражданин на трета държава, е отказано разрешение за пребиваване в Ирландия, тъй като е счетено, че към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешение за пребиваване съпругата му, гражданка на Съюза, не упражнява права, изведени от правото на Съюза. Повод за делото е задържането на г‑н Igunma за целите на изпълнението на решение за експулсиране, издадено по отношение на него преди той да сключи брак със съпругата си в Ирландия. Основният въпрос, който се повдига с това дело, е дали г‑н Igunma може да се счита за лице, попадащо в приложното поле на Директива 2004/38 и на ирландските подзаконови актове за нейното транспониране. Запитващата юрисдикция постановява, че Директива 2004/38 и посочените по-горе подзаконови актове се прилагат към г‑н Igunma и че поради това той може да бъде изведен от страната само с решение за извеждане, издадено в съответствие с ирландските подзаконови актове. В точка 32 от това съдебно решение посочената юрисдикция отбелязва, че между решение за експулсиране и решение за извеждане има разлики, като едната от тях е, че решението за експулсиране е с неограничена валидност. Според запитващата юрисдикция действието на решението за извеждане приключва с изпълнението му, освен ако с него не се налага и период на забрана за влизане в съответната страна.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Ето защо за да се отговори на въпросите на запитващата юрисдикция, ми се струва необходимо преди това да се определи дали и доколко Директива 2004/38 е приложима към настоящия случай. За тази цел ще разгледам релевантната практика на Съда, която според мен съдържа някои елементи, годни да дадат необходимата яснота на запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По приложимостта на Директива 2004/38 към положението на г‑жа Chenchooliah и нейния съпруг, гражданин на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Директива 2004/38, приета непосредствено след въвеждането на гражданството на Съюза и три години след произнасянето на решение Grzelczyk<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010920">20 септември 2001 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑184/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:458">EU:C:2001:458</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в което Съдът за първи път уточнява, че статутът на гражданин на Съюза е предвиден да бъде основният статут на гражданите на държавите членки<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Това уточнение, вече трайно установено в практиката на Съда, е припомнено наскоро в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181210">10 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wightman и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑621/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:999">EU:C:2018:999</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, цели да отговори на необходимостта от адаптиране към този нов статут на действащата от началото на новия век правна уредба относно свободата на движение и пребиваване<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. съображение 3 от Директива 2004/38.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>От съображения 1—4 и 11 от Директива 2004/38 следва, че тя цели преди всичко да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>улесни упражняването на основното и лично право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, което е предоставено на гражданите на Съюза пряко с член 21, параграф 1 ДФЕС, и да укрепи това право<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metock и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140312">12 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>O. и B.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑456/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:135">EU:C:2014:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>McCarthy и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑202/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2450">EU:C:2014:2450</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Освен това Съдът уточнява, че предметът на тази директива се отнася до условията, уреждащи упражняването на правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, както следва от член 1, буква a) от нея<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110505">5 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>McCarthy</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑434/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:277">EU:C:2011:277</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140312">12 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>O. и B.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑456/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:135">EU:C:2014:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Статично или динамично е понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, който определя нейния персонален обхват, гласи, че тази директива се прилага за всички граждани на Съюза, които <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>се движат или пребивават<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> в държава членка, различна от тази, на която са граждани, и за членовете на техните семейства, така както са определени в член 2, точка 2 от посочената директива, които <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>ги придружават или се присъединяват към тях<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>В настоящото заключение ще използвам понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> само по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38. Вж. бележка под линия 54 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Съгласно тази разпоредба, както я тълкува Съдът, единствено бенефициент по смисъла на член 3 от Директива 2004/38 може да черпи <HT TYPE="ITALIC">право на свободно движение и пребиваване</HT> по силата на тази директива. Такъв бенефициент може да бъде гражданинът на Съюза (който се движи или пребивава в държава членка, различна от тази, на която е гражданин) или член на семейството му (който го придружава или се присъединява към него), съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2004/38<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>O. и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑456/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:837">EU:C:2013:837</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че Директива 2004/38 не предоставя никакво самостоятелно право на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета държава. Ето защо евентуалните права, които те черпят от тази директива, са производни от правата, които съответният гражданин на Съюза има вследствие от упражнената от него свобода на движение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>В случая е очевидно, че <HT TYPE="ITALIC">съпругът на г‑жа Chenchooliah</HT>, който е упражнил свободата си на движение, напускайки държавата членка, на която е гражданин, а именно Португалия, за да се премести в Ирландия с цел пребиваване, попада в приложното поле на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38. Съответно, както посочва запитващата юрисдикция, <HT TYPE="ITALIC">г‑жа Chenchooliah</HT> също е имала качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, поне докато нейният португалски съпруг е упражнявал свободата си на движение в Ирландия<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. точка 40 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Като се има предвид обаче, че съпругът на г‑жа Chenchooliah се е върнал в Португалия и че Директива 2004/38 не обхваща положението на завръщането на гражданин на Съюза в държавата членка, на която е гражданин<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Съдът все пак признава производно право на пребиваване на граждани на трета държава, членове на семейството на гражданин на Съюза, завърнал се в държавата членка, на която е гражданин: вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920707">7 юли 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Singh</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑370/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:296">EU:C:1992:296</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071211">11 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eind</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑291/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:771">EU:C:2007:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В тези две решения Съдът приема по-специално че когато гражданин на Съюза е пребивавал с член на неговото семейство, гражданин на трета държава, в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, през период, надвишаващ съответно две години и половина и една година и половина, и е упражнявал там трудова дейност, този гражданин на трета държава трябва при завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, да се ползва по силата на правото на Съюза от производно право на пребиваване в тази последна държава. По-нататък Съдът уточнява в решението си от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140312">12 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>O. и B.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑456/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:135">EU:C:2014:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), че член 21, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че Директива 2004/38 се прилага по аналогия в положение, при което гражданин на Съюза е развил или укрепил семеен живот с гражданин на трета държава по повод на ефективно пребиваване по силата и при спазване на условията на член 7, параграфи 1 и 2, или член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38 в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, и се завърне с въпросния член на семейството в държавата членка, на която е гражданин. Всъщност, както Съдът е постановил, макар Директива 2004/38 да не предвижда подобен случай на завръщане, тя трябва да се приложи по аналогия относно условията за пребиваване на гражданин на Съюза в държава членка, различна от тази, на която той е гражданин, като се има предвид, че в двата случая гражданинът на Съюза представлява референтното лице, за да може на гражданина на трета държава, член семейството на този гражданин на Съюза, да се предостави производно право на пребиваване. Относно завръщането на гражданин на Съюза и неговия съпруг от същия пол, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180605">5 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Coman и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑673/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:385">EU:C:2018:385</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). По отношение на завръщането на гражданин на Съюза и партньора, с когото той има надлежно удостоверена трайна връзка, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180712">12 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑89/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:570">EU:C:2018:570</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, следва да се счита, че същият вече не отговаря на дефиницията на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> по смисъла на член 3 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>В този контекст възниква въпросът дали г‑жа Chenchooliah, съпруга на гражданин на Съюза, престанал да упражнява свободата си на движение, може да <HT TYPE="ITALIC">загуби</HT> качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, след като по принцип поради завръщането на съпруга ѝ в държавата членка, на която е гражданин, тя вече не отговаря на условието на тази разпоредба, а именно да придружава гражданина на Съюза или да се присъединява към него<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>В това отношение следва да се отбележи, че тъй като г‑жа Chenchooliah нито е придружила съпруга си в Португалия, нито се е присъединила към него, съдебната практика относно производното право на влизане или на пребиваване на граждани на трета държава, членове на семейството на граждани на Съюза, които са се завърнали в държавата членка, на която са граждани, не е приложима към обстоятелствата по делото в главното производство. Относно тази практика на Съда вж. бележка под линия 16. Що се отнася до правото на влизане на граждани на трета държава, членове на семейството на граждани на Съюза, които притежават карта за пребиваване, издадена от държава членка съгласно член 5 от Директива 2004/38, Съдът е постановил, че подобни граждани <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>нямат задължение да получат виза или друго равностойно задължение, за да могат да влязат на територията на държавата членка на произход на съответния гражданин на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>McCarthy и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑202/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2450">EU:C:2014:2450</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>McCarthy и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑202/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:345">EU:C:2014:345</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Мисля, че да.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В това отношение решения Metock и др.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Lounes<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, от които следва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 е динамично или се променя във времето, според мен са от особено значение.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение Metock и др.</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В решение Metock и др.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. също становището на генералния адвокат Poiares Maduro по това дело (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:335">EU:C:2008:335</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът отговаря на два преюдициални въпроса, отправени от High Court (Висш съд) в рамките на спор между петима граждани на Съюза и техните съпрузи, граждани на трети държави, и министъра. Последният е отхвърлил молбите им за издаване на разрешение за пребиваване в качеството на съпрузи на граждани на Съюза, които работят и/или пребивават в Ирландия, с мотива че те не отговарят на условието за предварително законно пребиваване в друга държава членка, което се е изисквало от ирландската правна уредба към онзи момент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Що се отнася, на първо място, до изискването за предварително законно пребиваване в друга държава членка, Съдът постановява, че не всички граждани на трети държави черпят от Директива 2004/38 права на влизане и на пребиваване в държава членка, а единствено тези, които по смисъла на член 2, параграф 2 от тази директива са членове на семейството на <HT TYPE="ITALIC">гражданин на Съюза</HT>, който е упражнил своето право на свободно движение и <HT TYPE="ITALIC">се е установил</HT> в държава членка, различна от държавата членка, на която е гражданин<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metock и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът приема, че Директива 2004/38 не допуска правна уредба на държава членка, която изисква от гражданина на трета държава, съпруг на гражданин на Съюза, пребиваващ в тази държава членка, на която не е гражданин, преди неговото пристигане в приемащата държава членка да е пребивавал законно в друга държава членка, за да се ползва от разпоредбите на тази директива<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metock и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Припомням, че в това решение Съдът прави завой спрямо решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030923">23 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akrich</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑109/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:491">EU:C:2003:491</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Що се отнася, на второ място, до член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, Съдът постановява, че тази разпоредба трябва да се тълкува в такъв смисъл, че гражданин на трета държава, съпруг на <HT TYPE="ITALIC">гражданин на Съюза, пребиваващ</HT> в държава членка, на която не е гражданин, който придружава или се присъединява към този гражданин на Съюза, се ползва от разпоредбите на тази директива независимо от мястото и от датата на сключването на техния брак, както и от начина, по който този гражданин на трета държава е влязъл в приемащата държава членка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metock и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0099">99</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение Lounes</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Делото, по което е постановено решение Lounes<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, се отнася до испанска гражданка, г‑жа Ormazabal, която пребивава в Обединеното кралство от 1996 г., след което придобива британско гражданство по натурализация през 2009 г., като запазва и испанското си гражданство. През 2014 г. г‑жа Ormazabal сключва брак с алжирски гражданин, г‑н Toufik Lounes. Последният подава молба за издаване на карта за пребиваване като съпруг на гражданин на Съюза, която е отхвърлена от Secretary of State for the Home Department (министър на вътрешните работи, Обединено кралство), с мотива че г‑н Lounes е надхвърлил продължителността на разрешения престой в Обединеното кралство в нарушение на мерките за контрол в областта на имиграцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Макар да констатира, че г‑жа Ormazabal има испанско гражданство и че е упражнила свободата си на движение с преместването и пребиваването си в държава членка, различна от тази, на която е гражданка, по-специално когато напуска Испания, за да отиде в Обединеното кралство през 1996 г., обстоятелствата по делото принуждават Съда да приеме, че Директива 2004/38 не е приложима към случая<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Съдът припомня в това отношение, че Директива 2004/38 няма как да урежда пребиваването на гражданин на Съюза в държавата членка, на която той е гражданин, и съответно тя няма как да предоставя, на територията на същата държава членка, и производно право на пребиваване на членовете на семейството на този гражданин на Съюза, които са граждани на трета държава. Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Като следва в това отношение заключението на генералния адвокат Bot<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:407">EU:C:2017:407</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът счита, че придобиването на британско гражданство от г‑жа Ormazabal е довело до <HT TYPE="ITALIC">промяна на правния режим</HT> от гледна точка както на националното право, така и на Директива 2004/38<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съответно Съдът постановява, от една страна, че г‑жа Ormazabal вече не отговаря на дефиницията на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, и от друга страна, че тази директива не може повече да урежда пребиваването ѝ в Обединеното кралство, защото то по естеството си е безусловно. При това положение Съдът постановява, че г‑н Lounes не се ползва от производно право на пребиваване в разглежданата държава членка въз основа на разпоредбите на Директива 2004/38<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Съответно Съдът насочва разсъжденията си към гражданството на Съюза<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>Ето защо целта и смисълът на такова производно право се основават на констатацията, че отказът да бъде признато подобно право би могъл да накърни по-специално […] свобода[та на движение], както и упражняването и полезното действие на правата, които съответният гражданин на Съюза черпи от член 21, параграф 1 ДФЕС<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</P></NOTE>. В това отношение Съдът припомня, че правата, предоставени на гражданина на Съюза с член 21, параграф 1 ДФЕС, включително производните права, от които се ползват членовете на неговото семейство, целят по-специално да стимулират постепенното интегриране на съответния гражданин на Съюза в обществото на приемащата държава членка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По-нататък Съдът посочва,<?PAGE NO="15"?> че полезното действие на тези права изисква всеки гражданин на Съюза в положение като това на г‑жа Ormazabal да може да продължи да се ползва в приемащата държава членка от правата, изведени от посочената разпоредба, след като е придобил гражданство на тази държава членка наред с гражданството си по произход, и по-специално да може да гради семеен живот със съпруга си, гражданин на трета държава, като на последния бъде предоставено производно право на пребиваване<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:407">EU:C:2017:407</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>Лишаването ѝ занапред от правата, от които досега се е ползвала във връзка с пребиваването на членовете на нейното семейство, защото е търсила по пътя на натурализацията по-тясна интеграция в приемащата държава членка, би заличило полезното действие на правата, които тя черпи от член 21, параграф 1 ДФЕС<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</P></NOTE>. По-специално Съдът постановява, че г‑н Lounes може да се ползва от такова право на пребиваване по силата на член 21, параграф 1 ДФЕС при условия, които не трябва да бъдат по-строги от предвидените в Директива 2004/38 за предоставянето на посоченото право на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на Съюза, който е упражнил правото си на свободно движение, като се е установил в държава членка, различна от тази, на която е гражданин<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Променящият се характер на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38: изводите, които трябва да се изведат от решения Metock и др. и Lounes</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Напълно наясно съм, че фактическата обстановка по настоящото дело е различна от тази по делата, по които са постановени решения Metock и др.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Lounes<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпреки това, както посочих в точка 52 от настоящото заключение, тези две дела ми се струват релевантни, по-специално за целите на преценката на динамичния или променящ се характер на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Що се отнася до решение Metock и др.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, според мен е интересно от самото начало да се отбележи, че четиримата жалбоподатели в главното производство, граждани на трети държави, се позовават на <HT TYPE="ITALIC">правото да се установят със своите съпруги, граждани на Съюза, в приемащата държава членка</HT> на основание Директива 2004/38<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metock и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност към момента на подаване на молбите за разрешение за пребиваване на тези граждани в приемащата държава членка техните съпруги, граждани на Съюза, вече <HT TYPE="ITALIC">пребивават</HT> там от няколко години. Следователно Съдът постановява това решение в контекста на признаването на производно право на пребиваване в приемащата държава членка, в която съпругът или съпругата, гражданин на Съюза, упражнява свободата си на движение, <HT TYPE="ITALIC">установявайки се там</HT><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metock и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Припомням, че Съдът постановява, че изискването за придружаване на гражданина на Съюза или присъединяване към него отговаря и на целта на производните права на влизане и пребиваване, предвидени в Директива 2004/38 за членовете на семейството на гражданите на Съюза, тъй като в противен случай <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>невъзможността за гражданина на Съюза да бъде придружаван от своето семейство или то да се присъедини към него в приемащата държава членка може да накърни неговата свобода на движение, като го разубеди да упражнява своите права на влизане и пребиваване в тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metock и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121108">8 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Iida</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑40/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:691">EU:C:2012:691</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140312">12 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>O. и B.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑456/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:135">EU:C:2014:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160913">13 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rendón Marín</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:675">EU:C:2016:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Може ли в светлината на тези изводи да се приеме, че качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, доколкото е придобито чрез брак между гражданин на трета държава и гражданин на Съюза, упражняващ свободата си на движение в приемащата държава членка, където пребивават заедно, се запазва и не може да се загуби?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Не мисля, че това е така<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>След това уточнение според мен следва да се направи разграничение между, от една страна, положенията, при които е ясно, че условията по Директива 2004/38 не са изпълнени, какъвто е случаят на завръщането на гражданин на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, или на окончателното му установяване в друга държава членка, докато съпругът или съпругата му, гражданин на трета държава, остава в приемащата държава членка, в която са пребивавали заедно, и от друга страна, положенията с <HT TYPE="ITALIC">временен характер</HT>, при които следва да се приеме, че гражданинът на Съюза и съпругът или съпругата му, гражданин на трета държава, продължават да имат качеството на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>бенефициенти<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38. Такъв е по-специално случаят на гражданин на Съюза, който се мести и пребивава временно в държавата членка, на която е гражданин, за целите на надлежно установено лечение, за да се грижи временно за член на семейството си, страдащ от здравословен проблем, или който се мести и пребивава временно в друга държава членка поради важни причини, като бременност и раждане, образование или професионално обучение, или по служебни причини, като командироване в друга държава членка или в трета държава и които биха попадали в тази втора категория положения. Това според мен означава, че в хипотезата, в която гражданинът на Съюза трябва да се завърне или да пребивава <HT TYPE="ITALIC">временно</HT> в държавата членка, на която е гражданин, или се мести и пребивава <HT TYPE="ITALIC">временно</HT> в друга държава членка поради надлежно обосновани причини, съпругът или съпругата му, гражданин на трета държава, който или която остава в приемащата държава членка, по-специално за да не загуби работата си, да продължи образованието или професионалното си обучение в тази държава членка, трябва да остане в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38. Относно запазването на картата за пребиваване в случай на временни отсъствия, вж. член 11, параграф 2 от посочената директива.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Доколкото това съдебно решение е постановено в контекста на искания на граждани на трети държави, съпрузи на граждани на Съюза, отнасящи се до <HT TYPE="ITALIC">правото на тези граждани да се установят заедно със съпругите си, граждани на Съюза, в приемащата държава членка</HT>, от мотивите на Съда не може да се направи изводът — противно на твърдяното от г‑жа Chenchooliah — че в положение като разглежданото в главното производство качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 се запазва и вече не може да се загуби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Впрочем динамичният или променящ се характер на качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> по смисъла на тази разпоредба е изтъкнат наскоро от Съда в решение Lounes<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност обстоятелствата по делото, по което е постановено това решение, припомнени в точка 56 от настоящото заключение, карат Съда да постанови, че от момента, в който г‑жа Ormazabal, гражданка на Съюза, придобива гражданството на приемащата държава членка, тя вече не отговаря на дефиницията на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, при това независимо че в продължение на почти двадесет години е упражнявала правото си на свободно движение в приемащата държава членка и дори е придобила право на постоянно пребиваване по смисъла на тази директива<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Всъщност постепенното и образцово интегриране на г‑жа Ormazabal в обществото на приемащата държава членка до степен да придобие гражданството на тази държава членка парадоксално води до загуба на правата ѝ в рамките на Директива 2004/38, макар да е изпълнявала необходимите условия за пребиваване на всеки от етапите. Относно този парадокс вж. заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:407">EU:C:2017:407</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съдът обаче компенсира това ограничително тълкуване на Директива 2004/38 с прилагането на член 21, параграф 1 ДФЕС, който продължава да се отнася към г‑жа Ormazabal. В това отношение ми се струва важно да подчертая, че в това решение Съдът взема по-специално предвид испанското гражданство г‑жа Ormazabal, като посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>[д]ържава членка […] не може да ограничи последиците от притежаването на гражданство на друга държава членка, и по-специално правата, които са свързани с него по силата на правото на Съюза и произтичат от упражняването от гражданин на Съюза на свободата му на движение<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Относно поставянето под въпрос на принципа на предимство на гражданството по местоживеене, вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Pataut</HT>, È. Les conflits de nationalités face au droit de l’Union. — Revue critique de droit international privé. <DATE ISO="20180604">04-06.2018</DATE>, 241—256.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Прилагането към настоящия случай на изводите, изведени от тези две съдебни решения, за целите на разглеждането на променящия се характер на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 означава, най-напред, че г‑жа Chenchooliah, като съпруга на португалски гражданин, е придобила производно право на пребиваване до три месеца въз основа на член 6, параграф 1 от тази директива. Към онзи момент тя е била <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, доколкото <HT TYPE="ITALIC">е<?PAGE NO="17"?> пребивавала</HT> със съпруга си, гражданин на Съюза, в държава членка, различна от тази, на която той е гражданин. След това обаче г‑жа Chenchooliah губи качеството си на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> по смисъла на тази разпоредба поради завръщането на съпруга ѝ в Португалия, тъй като последният вече не отговаря на условието за пребиваване в приемащата държава членка и самата тя не отговаря на условието да го придружава или да се присъединява към него в тази държава членка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Тъй като съпругът на г‑жа Chenchooliah се връща в Португалия, където изтърпява дългогодишно наказание лишаване от свобода, не може да се счита, че неговото завръщане там е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>временно<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> в смисъла, посочен в бележка под линия 39 от настоящото заключение. Вж. също бележки под линия 16 и 17 от настоящото заключение.</P></NOTE>. От това следва, че след завръщането на съпруга ѝ в Португалия и доколкото тя остава в Ирландия, където вече не пребивава с него, г‑жа Chenchooliah престава да отговаря на дефиницията на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Основният въпрос по настоящото дело обаче остава открит: може ли да се приеме, че макар вече да не е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, тази директива продължава да се прилага към г‑жа Chenchooliah за целите на извеждането ѝ от приемащата държава членка?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Както ще покажа в съображенията по-долу, убеден съм, че това е така.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>Пълният цикъл<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> на упражняването на свободата на движение на гражданин на Съюза и на членовете на неговото семейство в контекста на Директива 2004/38</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, най-напред, че макар г‑жа Chenchooliah да няма вече качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 и съответно да е загубила правото си на пребиваване в приемащата държава членка, това по никакъв начин не означава, че не може да се приложат други разпоредби на тази директива. Несъмнено съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 тя се прилага за периода, през който даден гражданин на Съюза и членовете на неговото семейство са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>бенефициенти<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> по смисъла на тази разпоредба. Съответно през този период те черпят от тази директива правото да се движат и да пребивават свободно. <HT TYPE="ITALIC">Последиците</HT> от загубата на качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, а именно извеждането, обаче остават <HT TYPE="ITALIC">неизменно свързани</HT> с периода, през който този гражданин на Съюза и членовете на неговото семейство са пребивавали законно в приемащата държава членка в качеството на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>бенефициенти<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Нека обясня по-подробно тази идея.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Диференцираното прилагане на Директива 2004/38</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>От структурата на Директива 2004/38 става ясно, че с нея се установява система за диференцирано прилагане на нейните разпоредби. За преценката на тази система е достатъчно просто да се прочетат заглавията на различните глави и разпоредби на Директива 2004/38<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. по-специално глава II, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>Право на излизане и влизане<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, и глава III, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>Право на пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> (до три месеца, за повече от три месеца, постоянно), относно запазването на правото на пребиваване (дори в случай на отпътуване на гражданина на Съюза), ограниченията на правото на влизане и на пребиваване (извеждане), от тази директива.</P></NOTE>. Всъщност структурата на тази директива препраща, от една страна, към идеята за развитие на положенията на гражданина на Съюза и на членовете на неговото семейство, които тя урежда, както и на правата, които им предоставя, и от друга страна, към идеята за постепенно интегриране на бенефициентите в приемащата държава членка. Действително с Директива<?PAGE NO="18"?> 2004/38 се урежда <HT TYPE="ITALIC">целият цикъл</HT> на упражняване на свободата на движение на даден гражданин на Съюза и на членовете на неговото семейство от момента на пристигането им в държава членка, различна от тази, на която той е гражданин, до момента на отпътуването им от нея<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Под пълен цикъл на Директива 2004/38 разбирам периода от време, през който протичат последователните етапи, съставляващи свободата на движение на гражданите на Съюза, включително етапа, през който уреденото с тази директива право на свободно движение престава да съществува.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Следователно с Директива 2004/38 се установява система, обхващаща различни видове права за различни категории граждани, което съответно предполага <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>диференцирано прилагане<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> на нейните разпоредби. Подобно диференцирано прилагане се дължи, от една страна, на това, че положението на влизане, пребиваване или отпътуване на гражданин на Съюза, упражнил правото си на свободно движение, и на членовете на неговото семейство, които го придружават или се присъединяват към него, може да е много различно, и от друга страна, на това, че положението им може да се променя през периода на пребиваването в приемащата държава членка. Диференцираното прилагане на Директива 2004/38 означава просто че различни категории граждани на Съюза и членове на техните семейства (студенти, търсещи работа, работници или постоянно пребиваващи лица и т.н.) може да се ползват от различни видове права в зависимост от етапа, на който се намират (пребиваване до три месеца, за повече от три месеца или за постоянно), и от условията за влизане или за пребиваване, на които отговарят, докато упражняват правото си на свободно движение и пребиваване. Съответно <HT TYPE="ITALIC">приложното поле на тази директива обхваща целия цикъл на упражняването на свободата им на движение</HT><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. точка 70 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Впрочем тази обща идея пасва отлично на идеята, че системата, предвидена с Директива 2004/38, урежда поетапно правото на пребиваване в приемащата държава членка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>В това отношение Съдът многократно отбелязва, че в цялостния контекст на Директива 2004/38 целта да се улесни и укрепи упражняването на основното и индивидуално право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, което се предоставя пряко на гражданите на Съюза с Договора за функционирането на ЕС, се вписва в поетапна система, уреждаща правото на пребиваване в приемащата държава членка. Съдът добавя, че като възпроизвежда по същество етапите и условията, предвидени в различните актове на правото на Съюза и съдебната практика, които предхождат тази директива, тази система води до правото на постоянно пребиваване. Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ziolkowski и Szeja</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑424/10 и C‑425/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:866">EU:C:2011:866</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140116">16 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Onuekwere</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:13">EU:C:2014:13</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180417">17 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>B и Vomero</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑316/16 и C‑424/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:256">EU:C:2018:256</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тук отново е налице идеята за развитие. Така, най-напред, правото на пребиваване <HT TYPE="ITALIC">до три месеца</HT>, предвидено в член 6 от Директива 2004/38, не е обвързано с никакви условия или формалности, освен задължението за притежаване на валидна карта за самоличност или паспорт<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Съгласно член 14, параграф 1 от тази директива това право се запазва дотогава, докато гражданите на Съюза или членовете на техните семейства не се превърнат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка.</P></NOTE>. По-нататък, правото на пребиваване <HT TYPE="ITALIC">за повече от три месеца</HT> е подчинено на условията по член 7, параграф 1 от Директива 2004/38<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Всъщност съгласно член 14, параграф 2 от тази директива гражданите на Съюза и членовете на техните семейства притежават това право на пребиваване, ако отговарят на условията, посочени по-специално в член 7 от нея, с които се цели да се предотврати превръщането им в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка. Вж. заключението на генералния адвокат Wathelet по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Gusa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑442/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:607">EU:C:2017:607</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>Тази втора цел[, която произтича от съображение 10,] […] съществува само поради първата: тъй като Директивата цели да улесни упражняване на правото на пребиваване, а държавите членки са счели, че е необходимо финансовата тежест на тази свобода да бъде контролирана<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>.</P></NOTE>. Накрая, в член 16 от тази директива се предвижда право на <HT TYPE="ITALIC">постоянно пребиваване</HT><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>По-конкретно, от член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 следва, че правото на постоянно пребиваване не зависи от условията, предвидени в глава III от тази директива. Така лицето с право на постоянно пребиваване може да представлява тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка, без да може да бъде изведено от територията на тази държава членка. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Lenaerts</HT>, K. European Union Citizenship, National Welfare Systems and Social Solidarity. — Jurisprudence, No. 18, 2011, р. 409.</P></NOTE> за гражданите на Съюза и членовете на техните семейства, които са пребивавали законно в приемащата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>Основната идея е, че правата, от които се ползват гражданинът на Съюза и членовете на неговото семейство, се увеличават с нарастването на продължителността на пребиваването в друга държава членка<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, <HT TYPE="ITALIC">Barnard</HT>, C. The Substantive Law of the EU:The Four Freedoms. 5. ed., Oxford University Press, Oxford 2016, р. 438.</P></NOTE>. Следователно гражданинът на Съюза и членовете на неговото семейство могат да<?PAGE NO="19"?> преминат през един или през няколко етапа на упражняване на свободата им на движение, при условие че отговарят на условията — различни в зависимост от продължителността на пребиваването — по Директива 2004/38<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Всъщност, за да удължат престоя си в приемащата държава членка на повече от три месеца, гражданите на Съюза трябва да са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>работници или самостоятелно заети лица<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> (член 7, параграф 1, буква а), или да притежават достатъчно средства, за да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето си на пребиваване, и да притежават пълно здравно застрахователно покритие (член 7, параграф 1, буква б), или да са обучаващи се (член 7, параграф 1, буква в), или да са членове на семейството, придружаващи или присъединяващи се към гражданин на Съюза, който отговаря на посочените по-горе условия (член 7, параграф 1, буква г). Ако гражданинът отговаря на едно от тези условия, ползването на правото на пребиваване за повече от три месеца обхваща (при спазване на ограниченията, предвидени в член 7, параграф 4) и членове на неговото семейство, които не са граждани на държава членка (член 7, параграф 2).</P></NOTE>, с което се стимулира тяхното <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>постепенно интегриране<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> в обществото на приемащата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Дори обаче в даден момент тези лица да спрат да отговарят на условията, предвидени в Директива 2004/38, и това да доведе до загубата на качеството им на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>бенефициенти<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива и съответно на правото им на влизане и пребиваване в приемащата държава членка, това изобщо не означава, че спрямо тях не може да се приложат други разпоредби на тази директива. Тези други разпоредби уреждат не само условията за запазване на правото на пребиваване и условията, при които това право престава да съществува (членове 12—14), но и ограниченията на правото на влизане и пребиваване, и защитата в случай на извеждане (член 15).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>В това отношение ми се струва полезно да припомня, че член 14, параграф 2 от Директива 2004/38 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>гражданите на Съюза и членовете на техните семейства притежават правото на пребиваване, предвидено в членове 7, 12 и 13, дотогава, докато отговарят на условията, посочени в тези членове<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>. Членове 12 и 13 от тази директива уреждат съответно запазването на правото на пребиваване на членове на семейството в случай на смърт или отпътуване на гражданина на Съюза и запазването на това право в случай на развод, анулиране на брака или прекратяване на регистрирано съжителство. Съответно, ако хипотезите по тези два члена не засягат правото на пребиваване на членовете на семейството на гражданина на Съюза, които са граждани на държава членка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Без да се засягат разпоредбите на член 12, параграф 1, втора алинея от Директива 2004/38, който предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>[п]реди да придобият правото на постоянно пребиваване, въпросните лица трябва да отговарят на условията, постановени в член 7, параграф 1, букви а), б), в) или г)<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, както и на член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2004/38, който предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>[п]реди да придобият право на постоянно пребиваване, въпросните лица трябва да отговарят на условията, постановени в член 7, параграф 1, букви а), б), в) или г)<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>.</P></NOTE>, при членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета държава и които трябва да отговарят на определени условия, за да запазят правото си на пребиваване, нещата стоят по различен начин. Ако условията, посочени в член 12, параграф 2 и в член 13, параграф 2 от Директива 2004/38, не са изпълнени, тези лица губят правото си на пребиваване, <HT TYPE="ITALIC">без обаче да губят правото на защита от извеждане</HT>. Всъщност те са защитени с член 15 (глава III) от тази директива, който урежда ограничаването на свободното движение на граждани на Съюза и на членове на техните семейства от <HT TYPE="ITALIC">съображения, различни</HT> от тези, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Положението на г‑жа Chenchooliah попада в обхвата на тази последна разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Според мен от разглеждането на членове 12 и 13 от Директива 2004/38 следва, че дори ако гражданин на трета държава загуби производното си право на пребиваване и следователно вече не е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, посочената директива осигурява защита в случаите на извеждане, предвидени в член 15 от същата директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>След това уточнение ми се струва, че на този етап от своя анализ е важно да изтъкна <HT TYPE="ITALIC">съществената разлика</HT> между настоящото дело и делото, по което е постановено решение Lounes<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="20"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съществената разлика между настоящото дело и делото, по което е постановено решение Lounes</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>В дело Lounes настъпилата промяна е основна промяна на статуса на г‑жа Ormazabal. Всъщност от това решение е видно, че с придобиването на гражданството на приемащата държава членка г‑жа Ormazabal <HT TYPE="ITALIC">променя правния си режим</HT> от гледна точка както на националното право, така и на Директива 2004/38. Така, макар тази директива да е уреждала в продължение на почти двадесет години упражняването на свободата ѝ на движение в приемащата държава членка, с тази фундаментална промяна на правния режим положението на г‑жа Ormazabal започва да се развива не в рамките на приложното поле на Директива 2004/38, а напротив, извън него, поради което след натурализацията ѝ тази директива вече не се прилага по отношение на нея. При това положение г‑н Lounes не се ползва от производно право на пребиваване в приемащата държава членка въз основа на разпоредбите на Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>От друга страна, в делото по главното производство със завръщането на съпруга на г‑жа Chenchooliah в Португалия цикълът на правото им на свободно движение и пребиваване (собствено и производно) приключва, което води до загубата на качеството им на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>бенефициенти<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38, без обаче да става причина за загубата на защитата, предвидена от посочената директива в случай на извеждане от територията на приемащата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>С други думи, за разлика от положението на г‑жа Ormazabal, която след придобиването на британско гражданство излиза извън приложното поле на Директива 2004/38 поради промяната на правния режим, произтичаща от промяната на статуса (като все пак остава в обхвата на член 21, параграф 1 ДФЕС), положението на съпруга на г‑жа Chenchooliah след завръщането му в Португалия вече не се урежда от тази директива, без това да означава, че той е променил правния си режим. Всъщност в бъдеще последният ще може да упражни правото си на свободно движение в Ирландия в рамките на Директива 2004/38, докато г‑жа Ormazabal като британска гражданка се ползва от безусловно право на пребиваване в Обединеното кралство. Съответно тази директива няма как да урежда правото ѝ на пребиваване в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Следователно, за разлика от положението на г‑н Lounes, който, след като съпругата му придобива британско гражданство, не може да се ползва от право на пребиваване по смисъла на Директива 2004/38, положението на г‑жа Chenchooliah след завръщането на съпруга ѝ в Португалия попада по-специално в приложното поле на други разпоредби на тази директива за целите на извеждането ѝ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Както посочва Комисията в съдебното заседание, следва да се прави разграничение в зависимост от целта, за която се използва понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>бенефициент<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>, а именно, по-специално, дали за упражняването на правото на свободно движение и/или на правото на пребиваване, или за ограничаването на тези права и за защитата в случай на извеждане.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Извеждането на гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, остава в приложното поле на Директива 2004/38, когато последният е спрял да упражнява свободата си на движение в приемащата държава членка поради завръщането си в държавата членка, на която е гражданин</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Както следва от съображенията, изложени в точки 68—80 от настоящото заключение, ясно е, че извеждането на г‑жа Chenchooliah попада в приложното поле на Директива 2004/38, и по-специално на член 15 от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Три други съображения ми се струват важни в това отношение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>На първо място, бих искал да отбележа, че още в делото, по което е постановено решение Metock и др.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, министърът се застъпва за широко тълкуване на прилагането на националното право за чужденците по отношение на съпрузи или съпруги, членове на семейството на граждани на Съюза. Това становище е отхвърлено от Съда в точки 60—70 от неговото решение. В този контекст Съдът припомня по-специално компетентността на законодателя на Съюза да урежда условията за влизане и за пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза на територията на държавите членки, когато невъзможността за гражданина на Съюза да бъде придружаван от своето семейство или то да се присъедини към него в приемащата държава членка може да накърни неговата свобода на движение, като го разубеди да упражнява своите права на влизане и пребиваване в тази държава членка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metock и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121108">8 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Iida</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑40/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:691">EU:C:2012:691</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140312">12 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>O. и B</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑456/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:135">EU:C:2014:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160913">13 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rendón Marín</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:675">EU:C:2016:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lounes</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑165/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:862">EU:C:2017:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Междувременно, да се признае на държавите членки възможността да решават дали да извеждат граждани на трети държави, членове на семейството на граждани на Съюза, от територията на приемащата държава членка съгласно процедурните гаранции на Директива 2004/38 или да ги експулсират съгласно националното право за чужденците би довело да различно упражняване на свободата на движение на гражданите на Съюза в държава членка, на която не са граждани, в различните държави членки в зависимост от разпоредбите на националното право в областта на имиграцията, и по-специално разпоредбите, уреждащи случаите на експулсиране със забрана за влизане за неопределен срок. Подобен резултат би бил несъвместим с правото на всички граждани на Съюза да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>На второ място, важно е да се подчертае, както изрично отбелязва Комисията, че тълкуване, съгласно което гражданин на Съюза и членовете на неговото семейство подлежат на различни процедури по извеждане, ще засегне целта да се осигури защитата на семейния живот и да се улесни упражняването на свободата на движение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Съгласно уточненията, които Комисията прави в заседанието пред Съда, в такъв случай гражданинът на Съюза ще подлежи на решение за извеждане съгласно ирландското законодателство, с което се транспонира Директива 2004/38, а съпругът или съпругата, гражданин на трета държава, на решение за експулсиране със забрана за връщане в Ирландия за неопределен срок на основание на националното право за чужденците, което изрично се забранява с член 15, параграф 3 от тази директива.</P></NOTE>. Така, ако гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, който вече не упражнява правото си на свободно движение, може да бъде експулсиран въз основа на националното право за чужденците, което предвижда забрана за влизане на ирландска територия за неопределен срок, както е в настоящия случай, това всъщност би означавало да се попречи на гражданина на Съюза в бъдеще да се върне в Ирландия със съпруга или съпругата си, ако пожелае да упражни свободата си на движение в тази държава членка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Съгласно член 21, параграф 1 ДФЕС <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>[в]секи гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>В това отношение Съдът вече е припомнил, че съображение 5 от Директива 2004/38 гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>[з]а да бъде упражнявано при обективни условия на свобода и зачитане на достойнството, правото на всички граждани на Съюза да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки следва да бъде предоставено също така и на членовете на техните семейства, независимо от тяхната националност<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metock и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>McCarthy и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑202/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2450">EU:C:2014:2450</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Според мен е разумно да се счита, че тези <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>обективни условия на свобода и зачитане на достойнството<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> трябва да обхващат целия цикъл на упражняването на свободата на движение на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, още с пристигането им в приемащата държава членка и до отпътуването им от нея.<?PAGE NO="22"?> Впрочем съображение 25 гласи по-специално че следва подробно да се регламентират процедурните гаранции, за да се осигури висока степен на защита на правата на <HT TYPE="ITALIC">гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства</HT>, в случай че им бъде отказано правото да влизат или да пребивават в друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>На трето и последно място, становището, което изтъкнах в точки 68—80 от настоящото заключение и съгласно което спрямо г‑жа Chenchooliah продължава да се прилага Директива 2004/38, и по-специално на член 15 от нея за целите на извеждането ѝ, е съобразено с необходимостта разпоредбите на Директива 2004/38 да не бъдат тълкувани стеснително и лишавани от тяхното полезно действие<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071211">11 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eind</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑291/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:771">EU:C:2007:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metock и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>McCarthy и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑202/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2450">EU:C:2014:2450</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Ето защо предвид изложените дотук съображения считам, че доколкото прекратяването или изтичането на право на пребиваване са етапи от края на упражняването на свободата на движение, спрямо извеждането от територията на приемащата държава членка на гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, продължава да се прилага Директива 2004/38, и по-специално на член 15 от нея, когато последният е престанал да упражнява свободата си на движение в приемащата държава членка, като се е завърнал в държавата членка, на която е гражданин.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По ограниченията и процедурните гаранции, приложими към извеждането на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, граждани на трета държава, поради изтичането на правото им на пребиваване</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Директива 2004/38 предвижда ограничения и процедурни гаранции, приложими към извеждането на граждани на Съюза и на членове на техните семейства. По-конкретно, с тази директива се прави разграничение между <HT TYPE="ITALIC">два различни режима</HT> в зависимост от съображенията, на които се основава извеждането. Съответно решение за извеждане може да се основе или на съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве (глава VI), или на <HT TYPE="ITALIC">различни съображения</HT> (член 15), и по-специално на обстоятелството, че бенефициент на Директива 2004/38 престава да отговаря на предвидените в нея условия за пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Макар да съм съгласен с министъра, че мотивите, изтъкнати като основание за извеждането на г‑жа Chenchooliah, не се нареждат сред съображенията, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, предвидени в Директива 2004/38, не мога да приема — по причини, които ще посоча по-нататък — че положението на г‑жа Chenchooliah не попада в обхвата на член 15 от тази директива.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Приложното поле на глава VI от Директива 2004/38</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Министърът, както и представилите становища правителства твърдят, че в положение като това на г‑жа Chenchooliah решение за извеждане се урежда не от разпоредбите на глава VI от Директива 2004/38, а от националното право за чужденците (решение за експулсиране)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. точка 32 от настоящото заключение. Следва да се припомни, че както е видно от правната рамка, представена в акта за преюдициално запитване, решение за експулсиране, прието съгласно член 3 от Закона за имиграцията от 1999 г., служебно налага забрана за влизане на ирландска територия за неопределен срок.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>От своя страна г‑жа Chenchooliah изтъква, че решение за извеждането ѝ трябва да се вземе в съответствие с изискванията на разпоредбите на глава VI от Директива 2004/38, и по-специално членове 27 и 28 от тази директива.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Първо, преди да се разгледа степента на защита от извеждане, от която се ползва гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, като г‑жа Chenchooliah, следва да се припомни, че както личи от заглавието на глава VI от Директива 2004/38, разпоредбите на тази глава, и по-специално член 27, обхващат ограничаването на правото на влизане и на правото на пребиваване от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Очевидно е, че мотивите, изтъкнати като основание за извеждането на г‑жа Chenchooliah, не са изведени от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, предвидени в глава VI от Директива 2004/38<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Както отбелязват министърът и Ирландия пред запитващата юрисдикция и в писмените си становища, очевидно е, че решение за извеждане на г‑жа Chenchooliah на основание член 27 от Директива 2004/38 на практика не може да бъде издадено, тъй като съгласно тази разпоредба това налага да се установи, че засегнатото лице представлява заплаха за обществения ред или обществената сигурност, което в случая явно не е така.</P></NOTE>. Всъщност, както посочва министърът в писменото си становище и потвърждава в съдебното заседание, извеждането ѝ се основава на обстоятелството, че след завръщането си в Португалия съпругът ѝ, гражданин на Съюза, вече не упражнява правото си на свободно движение в Ирландия. Министърът посочва също, че решение за експулсиране, като проекторешението, с което се цели експулсирането на г‑жа Chenchooliah, е мярка за имиграционен контрол, приета за изпълнението на икономически цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Второ, струва ми се полезно да се върна на решение Metock и др.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като се позова на точки 94 и 95 от него. Нека припомня, че в точка 94 от това решение Съдът постановява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>прилагането на Директива 2004/38 единствено към членовете на семейството на гражданин на Съюза, които <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>придружават<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>се присъединяват<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> към последния, е равнозначно на ограничаване на правото на влизане и на пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза в държавата членка, в която същият пребивава<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>. Въпреки това в точка 95 от посоченото решение Съдът уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>[о]т момента, в който гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, черпи от Директива 2004/38 право на влизане и на пребиваване в приемащата държава членка, последната може да ограничи това право единствено при спазване на членове 27 и 35 от тази директива<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Следва да се отбележи, че именно на тази точка от решение Metock и др. се основава High Court (Висш съд), за да приеме в точка 30 от решението си от <DATE ISO="20140429">29 април 2014 г.</DATE>, Igunma v Governor of Wheatfield Prison and others ([2014] IEHC 218), на което се позовава запитващата юрисдикция, че г‑н Igunma попада в приложното поле на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 поради брака си с гражданка на Съюза в приемаща държава членка, в която тази гражданка е упражнявала свободата си на движение, и че тази разпоредба продължава да се прилага спрямо него, въпреки законосъобразния отказ да му се издаде карта за пребиваване.</P></NOTE>. Според мен това уточнение не може да се разглежда отделно от фактическата обстановка, обосновала постановяването на това решение, а именно че съответните граждани на Съюза <HT TYPE="ITALIC">са установени в приемащата държава членка и пребивават в нея със съпрузите си, граждани на трети държави</HT>. Следователно подобно уточнение на Съда трябва да се разбира в смисъл, че ако и доколкото гражданинът на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, който упражнява свободата си на движение, пребивава с последния в приемащата държава членка и впоследствие губи производните права на влизане и на пребиваване, от които се ползва съгласно Директива 2004/38, тези права могат да бъдат ограничавани само при спазване по-специално на членове 27 и 35 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Приложено към настоящия случай, това означава, че доколкото съпругът на г‑жа Chenchooliah се е завърнал в Португалия и двойката вече не пребивава заедно в приемащата държава членка, г‑жа Chenchooliah престава да се ползва от защитата от извеждане, предвидена в членове 27 и 28 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Следователно положението на г‑жа Chenchooliah по принцип не попада в приложното поле на глава VI от Директива 2004/38<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>С изключение на членове 30 и 31 от тази директива, както ще обясня по-нататък.</P></NOTE>. Въпреки това, както посочих в точки 72—74 от настоящото заключение, това не означава, че г‑жа Chenchooliah не попада в приложното поле на други разпоредби на тази директива, и по-специално член 15 от нея, които разпоредби уреждат процедурните гаранции, отнасящи се до извеждането на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, пребивавали <HT TYPE="ITALIC">в миналото</HT> в приемащата държава членка в качеството на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>бенефициенти<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от същата директива.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Тълкуване на член 15 от Директива 2004/38</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2004/38 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>[п]роцедурите, предвидени от членове 30 и 31, се прилагат по аналогия <HT TYPE="ITALIC">за всички решения</HT>, ограничаващи свободното движение на граждани на Съюза и на членове на техните семейства от <HT TYPE="ITALIC">съображения, различни от тези</HT>, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>На първо място, от чисто буквалния прочит на член 15, параграф 1 от Директива 2004/38 следва, че процедурните гаранции, към които препраща тази разпоредба (членове 30 и 31), се прилагат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>по аналогия за всички решения, ограничаващи свободното движение на граждани на Съюза и на членове на техните семейства<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>. Това означава, че тази разпоредба се прилага <HT TYPE="ITALIC">за всички решения за извеждане</HT>, ограничаващи свободното движение не само на гражданин на Съюза, но и на членовете на неговото семейство. От прочита на тази разпоредба следва и че тя не обхваща решенията, издадени по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, а само тези, издадени по <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/><HT TYPE="ITALIC">различни [съображения</HT>]<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>. Ето защо следва да се приеме, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>различни[те съображения]<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>, на които се позовава член 15, параграф 1 от Директива 2004/38, се отнасят по-специално до положението на загуба на производно право на пребиваване в приемащата държава членка поради завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, каквото е разглежданото в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>На второ място, ако се вземат предвид разпоредбите, които заобикалят член 15 от Директива 2004/38, следва да се припомни, че този член се съдържа в глава III от тази директива, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>Право на пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>. Разпоредбите на тази глава се отнасят по-специално до правото на пребиваване до три месеца (член 6), правото на пребиваване за повече от три месеца (член 7), както и, от една страна, до запазването на правото на пребиваване на членове на семейството в случай на смърт или отпътуване на гражданина на Съюза (член 12), в случай на развод, анулиране на брака или прекратяване на регистрирано съжителство (член 13), и от друга страна, до запазването на правото на пребиваване, предвидено в <HT TYPE="ITALIC">членове</HT> 6, 7, 12 и 13, при условие че бенефициентите на това право отговарят на условията, посочени в тези членове (член 14). В този контекст, както Комисията правилно отбелязва, член 15 от Директива 2004/38 обхваща положенията, при които гражданин на Съюза и членовете на неговото семейство, които го придружават и се присъединяват към него, престават да отговарят на условията за пребиваване, предвидени в тази директива (член 6, 7, 12, 13 или 14), и в резултат на това губят собственото или производното си право на пребиваване<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Що се отнася до връзката между член 3, параграф 1 и членове 12—15 от Директива 2004/38, член 15 се прилага, както вече посочих, за всички случаи, в които гражданин на Съюза или членовете на неговото семейство не отговарят на условията за пребиваване, установени в членове 6, 7 и 12—14 от тази директива. Ето защо е важно да се подчертае, че член 7, параграф 2 от Директива 2004/38 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>[п]равото на пребиваване, предвидено в параграф 1, обхваща и <HT TYPE="ITALIC">членове на семейството, които не са граждани на държава членка и които придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза в приемащата държава членка</HT>, при условие че този гражданин на Съюза отговаря на условията, посочени в параграф 1, букви а), б) или в)<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>. (Курсивът е мой.) Това позоваване на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>членове на семейството, които не са граждани на държава членка и които придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза в приемащата държава членка<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>, се съдържа и в член 3, параграф 1 от тази директива. Следователно е ясно, че член 15 от Директива 2004/38 се прилага и за членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета държава.</P></NOTE>.<?PAGE NO="25"?> В случая е безспорно, че г‑жа Chenchooliah е пребивавала в Ирландия в качеството си на съпруга на гражданин на Съюза, упражнявал свободата си на движение в тази държава членка, по силата на производното право на пребиваване до три месеца по член 6, параграф 2 от Директива 2004/38, право, което тя губи след завръщането на съпруга ѝ в Португалия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>При това положение, разглеждан в неговия контекст, член 15 от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася за гражданин на Съюза и членовете на неговото семейство, в положение като това на г‑жа Chenchooliah. Единствено това тълкуване може да гарантира постигането на преследваните с тази директива цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Горният извод се потвърждава от анализа на целта на Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, най-напред, че съгласно трайно възприетото от Съда тълкуване законодателят на Съюза е признал значението на осигуряването на защитата на семейния живот на гражданите на държавите членки с оглед на премахването на пречките за упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора за функционирането на ЕС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080725">25 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metock и др.</NAME.CASE>(<NO.CASE>C‑127/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:449">EU:C:2008:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Както изтъкнах в точки 85 и 86 от настоящото заключение, неприлагането на член 15 от Директива 2004/38 към членовете на семейството, граждани на трета държава, което според мен не може да се приеме, би създало положение, при което семейна двойка може да бъде изведена от приемащата държава членка въз основа на различни правни режими, което би накърнило постоянната цел да се осигури защитата на семейния живот и да се улесни упражняването на свободата на движение. В случая, ако г‑жа Chenchooliah бъде експулсирана по-специално на основание член 3, параграф 1 от Закона за имиграцията от 1999 г., ще ѝ бъде наложена забрана за влизане на ирландска територия. Въпреки че, както посочва министърът в писменото си становище, съгласно член 3, параграф 11 от този закон лице, по отношение на което е издадено решение за експулсиране, може да поиска от министъра да измени или отмени това решение, в съдебното заседание той потвърждава, че това правомощие е <HT TYPE="ITALIC">дискреционно</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>По-нататък, следва да се припомни, че съгласно член 15, параграф 3 от Директива 2004/38 приемащата държава членка не може да налага забрана за влизане на територията на страната в контекста на решението за извеждане по член 15, параграф 1 от тази директива. Следователно е очевидно, че ако приемащата държава членка прибегне до налагане на забрана за влизане на територията на страната в контекста на решение за експулсиране въз основа на националното право за чужденците, това във всеки случай би представлявало нарушение на изискванията на член 15, параграф 3 от Директива 2004/38. Освен това подобно прибягване всъщност би означавало да се попречи на гражданина на Съюза в бъдеще да се върне в Ирландия със съпруга или съпругата си, ако пожелае да упражни свободата си на движение в тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Накрая, неприлагането на член 15 от Директива 2004/38 към положения като разглежданото в главното производство би изпразнило тази разпоредба от част от смисъла ѝ и би я лишило от полезното ѝ действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Предвид всички тези съображения считам, че членове 15, 30 и 31 от Директива 2004/38 трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за решение за извеждане на гражданин на трета държава, съпруг или съпруга на гражданин на Съюза, каквато е жалбоподателката в главното производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="26"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени дотук съображения предлагам на Съда да отговори на отправените от High Court (Висш съд, Ирландия) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>Членове 15, 30 и 31 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, изменена с Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110405">5 април 2011 година</DATE>, трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за решение за извеждане на гражданин на трета държава, издадено с мотива, че той вече няма право на пребиваване съгласно тази директива, в положение, при което този гражданин е сключил брак с гражданин на Съюза в момент, когато последният е упражнявал свободата си на движение, като в съответствие с член 6, параграф 1 от посочената директива се е преместил и пребивавал в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, и впоследствие се е завърнал в държавата членка, на която е гражданин<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>