<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-341/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018TJ0341</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2021:634">EU:T:2021:634</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210929">29.9.2021 г.</DATE> — Дело T‑341/18 (<HT TYPE="ITALIC">Откъси</HT>)</HT></P><P><HT TYPE="SC">Nec/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (девети разширен състав)</P><P><DATE ISO="20210929">29 септември 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Конкуренция</KEYWORD><KEYWORD>Картели</KEYWORD><KEYWORD>Пазар на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори</KEYWORD><KEYWORD>Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП</KEYWORD><KEYWORD>Съгласуване на цените в цялото ЕИП</KEYWORD><KEYWORD>Отговорност на дружеството майка за нарушение, извършено от негово дъщерно дружество</KEYWORD><KEYWORD>Насоки от 2006 г. относно метода за определяне на размера на глобите</KEYWORD><KEYWORD>Тежест на нарушението</KEYWORD><KEYWORD>Увеличение на размера на глобата поради повторност на нарушението</KEYWORD><KEYWORD>Пропорционалност</KEYWORD><KEYWORD>Правомощие за пълен съдебен контрол</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑341/18</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Nec Corp</HT>., установено в Токио (Япония), представлявано от O. Brouwer и A. Pliego Selie, адвокати, и от R. Bachour, solicitor,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, представлявана от A. Cleenewerck de Crayencour, L. Wildpanner и F. van Schaik,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС с главно искане за отмяна на Решение C(2018) 1768 final на Комисията от <DATE ISO="20180321">21 март 2018 г.</DATE> относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.40136 — Кондензатори), доколкото в това решение се приема, че жалбоподателят е участвал в нарушението в лично качество, и с направено при условията на евентуалност искане за отмяна или намаляване на размера на наложените му глоби,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),</P><P>състоящ се от: M. J. Costeira (докладчик), председател, D. Gratsias, M. Кънчева, B. Berke и T. Perišin, съдии,</P><P>секретар: E. Artemiou, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20201012">12 октомври 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0002"><P>Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.</P></NOTE></HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Жалбоподателят и съответният сектор</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Жалбоподателят, NEC Corp., е установено в Япония дружество, което произвежда и продава танталови електролитни кондензатори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>От <DATE ISO="20090801">1 август 2009 г.</DATE> до <DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE> жалбоподателят притежава 100 % от капитала на NEC Tokin Corporation, понастоящем Tokin Corp.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Разглежданото нарушение се отнася до алуминиевите електролитни кондензатори и до танталовите електролитни кондензатори. Кондензаторите са електрически компоненти, които съхраняват енергия електростатично в електрическо поле. Електролитните кондензатори се използват в почти всички електронни продукти като персонални компютри, таблети, телефони, климатици, хладилници, перални машини, продукти на автомобилната промишленост и промишлени апарати. Следователно клиентите са много разнообразни. Електролитните кондензатори, и по-специално алуминиевите и танталовите електролитни кондензатори, са продукти, чиято цена представлява съществен конкурентен параметър.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Административното производство</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20131004">4 октомври 2013 г.</DATE> Panasonic и неговите дъщерни дружества сезират Европейската комисия с искане за предоставяне на пореден номер въз основа на точки 14 и 15 от Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="298" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2006">ОВ C 298, 2006 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Известието относно сътрудничеството от 2006 г.<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), като предоставят информация за наличието на предполагаемо нарушение в сектора на електролитните кондензатори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140328">28 март 2014 г.</DATE> на основание член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от <DATE ISO="20021216">16 декември 2002 година</DATE> относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ L 1, 2003 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), Комисията иска информация от няколко предприятия, действащи в сектора на електролитните кондензатори, и по-специално от жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140521">21 май 2014 г.</DATE> жалбоподателят, заедно с Tokin, подава до Комисията заявление за намаляване на размера на глобата въз основа на Известието относно сътрудничеството от 2006 г.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20151104">4 ноември 2015 г.</DATE> Комисията приема изложение на възраженията, което изпраща по-специално на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Адресатите на изложението на възраженията, сред които е и жалбоподателят, са изслушани от Комисията от <DATE ISO="20160912">12</DATE> до <DATE ISO="20160914">14 септември 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Обжалваното решение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180321">21 март 2018 г.</DATE> Комисията приема Решение C(2018) 1768 final относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.40136 — Кондензатори) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Нарушението</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>С обжалваното решение Комисията установява наличието на единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) в сектора на електролитните кондензатори, в което са участвали девет предприятия или групи от предприятия, а именно Elna, Hitachi AIC, Holy Stone, Matsuo, Nichicon, Nippon Chemi-Con, Rubycon, Sanyo (по този начин се посочват Sanyo и Panasonic заедно), Tokin и жалбоподателят, наричани заедно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>NEC Tokin<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> (наричани по-нататък всички заедно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>участниците в картела<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) (съображение 1 и член 1 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Комисията приема по същество, че разглежданото нарушение е било извършено между <DATE ISO="19980626">26 юни 1998 г.</DATE> и <DATE ISO="20120423">23 април 2012 г.</DATE> на цялата територия на ЕИП и се е състояло в споразумения и/или съгласувани практики, които са имали за цел съгласуването на ценовите политики, що се отнася до предлагането на алуминиеви и на танталови електролитни кондензатори (съображение 1 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Картелът е функционирал основно посредством многостранни срещи, които по принцип са се провеждали в Япония всеки месец или веднъж на два месеца на равнище висши служители по продажбите, а на всеки шест месеца — на равнище ръководители, включително най-висшите ръководители (съображения 63, 68 и 738 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Най-напред, от 1998 г. до 2003 г. многостранните срещи са организирани под наименованието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>кръг относно електролитните кондензатори<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>конференция относно електролитните кондензатори<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>срещи ECC<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>. По-нататък, между 2003 г. и 2005 г. те са организирани под наименованието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>конференция относно алуминиевите или танталови кондензатори<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>група относно алуминиевите или танталови кондензатори<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>срещи ATC<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>. Накрая, между 2005 г. и 2012 г. те са организирани под наименованието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>група за проучване на пазара<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>маркетингова група<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>срещи MK<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>. Успоредно със срещите MK и в допълнение към тях между 2006 г. и 2008 г. са организирани срещи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>увеличение на разходите<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>увеличение във връзка с кондензаторите<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>срещите CUP<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) (съображение 69 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Освен тези многостранни срещи, когато е било необходимо, участниците в картела са имали и двустранни и тристранни ad hoc контакти (съображения 63, 75 и 739 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В рамките на антиконкурентните контакти участниците в картела по същество са обменяли информация за прилаганите цени и бъдещи цени, за бъдещите намаления на цените и диапазоните на тези намаления, за предлагането и търсенето, включително за бъдещо предлагане и търсене, а в някои случаи те са сключвали, прилагали и следвали ценови споразумения (съображения 62, 715, 732 и 741 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Комисията приема, че поведението на участниците в картела представлява форма на споразумение и/или съгласувана практика, която е насочена към постигането на обща цел, а именно избягване на ценовата конкуренция и координиране на бъдещото им поведение относно продажбата на електролитни кондензатори, като по този начин се намали несигурността на пазара (съображения 726 и 731 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Комисията заключава, че това поведение е имало единна антиконкурентна цел (съображение 743 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Отговорност на Tokin и на жалбоподателя</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Комисията приема, че Tokin носи отговорност поради прякото си участие в картела от <DATE ISO="20030129">29 януари 2003 г.</DATE> до <DATE ISO="20120423">23 април 2012 г.</DATE>, освен по отношение на срещите CUP (съображения 944 и 1022 и член 1, буква д) от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Освен това Комисията приема, че жалбоподателят носи отговорност в качеството си на дружество майка, притежаващо целия капитал на Tokin, за периода от <DATE ISO="20090801">1 август 2009 г.</DATE> до <DATE ISO="20120423">23 април 2012 г.</DATE>, освен по отношение на срещите CUP (съображения 945 и 1022 и член 1, буква д) от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Глоби, наложени на жалбоподателя</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>С член 2, букви е) и з) от обжалваното решение се налага, от една страна, глоба в размер на <FT TYPE="NUMBER">5036000</FT> EUR на Tokin, за която то носи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>солидарна отговорност<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> с жалбоподателя, и от друга страна, глоба в размер на <FT TYPE="NUMBER">2595000</FT> EUR на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Определяне на размера на глобите</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>За да определи размера на глобите, Комисията следва методологията, изложена в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="210" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="2006">OВ C 210, 2006 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Насоките от 2006 г.<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>) (съображение 980 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>На първо място, за да определи основния размер на наложените на жалбоподателя глоби, Комисията взема предвид стойността на продажбите през последната пълна година на участие в нарушението в съответствие с точка 13 от Насоките от 2006 г. (съображение 989 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Комисията изчислява стойността на продажбите въз основа на продажбите на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори, фактурирани на установени в ЕИП клиенти (съображение 990 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Освен това Комисията изчислява съответната стойност на продажбите поотделно за двете категории продукти, а именно алуминиевите електролитни кондензатори и танталовите електролитни кондензатори, и прилага спрямо тях различни коефициенти в зависимост от продължителността (съображение 991 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Що се отнася до жалбоподателя, Комисията прилага коефициент за продължителност 2,72, съответстващ на периода от <DATE ISO="20090801">1 август 2009 г.</DATE> до <DATE ISO="20120423">23 април 2012 г.</DATE> (съображение 1007, таблица 1 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Комисията определя дела от стойността на продажбите, който трябва да се вземе предвид с оглед на тежестта на нарушението, на 16 %. В това отношение тя приема, че хоризонталните <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>договорености<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> за съгласуване на цените поради самото си естество са сред най-тежките нарушения на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП и че картелът обхваща цялата територия на ЕИП (съображения 1001—1003 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>На основание точка 25 от Насоките от 2006 г. Комисията прилага допълнителен размер от 16 %, за да се увери, че наложената глоба има достатъчно възпиращо действие (съображение 1009 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Така Комисията определя на <FT TYPE="NUMBER">6108000</FT> EUR основния размер на глобата, за която Tokin и жалбоподателят следва да носят солидарна отговорност (съображение 1010 и таблица 2 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до корекциите на основния размер на глобите, от една страна, поради смекчаващи обстоятелства Комисията предоставя на Tokin и на жалбоподателя намаление от 3 % на основния размер на глобата с мотива, че участието им в срещите CUP не е доказано и няма никакви доказателства, че те са знаели за тях (съображение 1022 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>От друга страна, Комисията приема, че към момента на извършване на разглежданото нарушение от жалбоподателя вече е била потърсена отговорност за антиконкурентно поведение, свързано със съгласуването на цените по отношение на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>основните производители на оригинално оборудване (Original Equipment Manufacturers — OEM) за персонални компютри/сървъри<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> през периода от <DATE ISO="19980701">1 юли 1998 г.</DATE> до <DATE ISO="20020615">15 юни 2002 г.</DATE> Това предходно нарушение е установено с Решение C(2011) 180/09 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20100519">19 май 2010 г.</DATE> относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.511 — DRAM) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Решение DRAM<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>). Поради това Комисията приема, че основният размер на глобата за жалбоподателя трябва да бъде увеличен с 50 % поради повторност на нарушението, представляваща отегчаващо обстоятелство (съображения 1011—1013 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>На трето място, с оглед на тяхното сътрудничество съгласно Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Комисията предоставя на Tokin и на жалбоподателя намаление от 15 % на размера на всяка глоба, която иначе би им била наложена за нарушението (съображения 1104 и 1105 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Така Комисията определя на <FT TYPE="NUMBER">16445000</FT> EUR общия размер на глобите, наложени на Tokin и на жалбоподателя (съображение 1139 и таблица 3 от обжалваното решение).</TXT><P>[…]</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180531">31 май 2018 г.</DATE> жалбоподателят подава жалбата по настоящото дело в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180926">26 септември 2018 г.</DATE> Комисията внася писмена защита в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Репликата и дупликата са подадени в секретариата на Общия съд съответно на <DATE ISO="20181122">22 ноември 2018 г.</DATE> и на <DATE ISO="20190129">29 януари 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>По предложение на втори състав на Общия съд същият решава на основание член 28 от Процедурния правилник делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>След промяна в съставите на Общия съд, в съответствие с член 27, параграф 5 от Процедурния правилник съдията докладчик е включен в девети разширен състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>По предложение на съдията докладчик Общият съд (девети разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, писмено поставя въпроси на страните. Страните отговарят на тези въпроси в указания срок, а устните състезания и отговорите им на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20201012">12 октомври 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>След смъртта на съдия Berke на <DATE ISO="20210801">1 август 2021 г.</DATE>, тримата съдии, подписали настоящото решение, продължават разискванията в съответствие с член 22 и член 24, параграф 1 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>като главно искане, да отмени член 1, буква д) от обжалваното решение, доколкото се приема, че жалбоподателят е участвал в лично качество в нарушението, посочено в обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност, да отмени член 2, буква з) от обжалваното решение, доколкото само на жалбоподателя се налага глоба, съответстваща на увеличението поради повторност на нарушението,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да намали размера на глобите, които са му наложени с член 2, букви е) и з) от обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията за заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Комисията иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа както на главното искане за частична отмяна на обжалваното решение, така и на исканията при условията на евентуалност за отмяна или намаляване на размера на наложените му глоби. Тези основания са изведени от различни грешки и нарушения, допуснати от Комисията и свързани съответно с увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението (първо основание), с определянето на отговорността на жалбоподателя за нарушението (второ основание) и с изчисляването на размера на наложените на жалбоподателя глоби (трето основание).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По искането за отмяна на обжалваното решение</HT></HT></P></TI><STI><P>[…]</P></STI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първото основание, свързано с увеличаването на размера на глобата поради повторност на нарушението</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>В рамките на първото основание жалбоподателят поддържа, че доколкото с него се увеличава размерът на глобата поради повторност на нарушението, член 2, буква з) от обжалваното решение е опорочен от грешки при прилагане на правото и в преценката, както и от липса на мотиви, и че той нарушава принципа на пропорционалност. Това основание по същество съдържа три части.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Комисията оспорва тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че понятието за повторност на нарушението, така както се разбира в някои национални правни системи, предполага, че съответното лице е извършило нови нарушения, след като е било санкционирано за подобни нарушения (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141212">12 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eni/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑558/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:1080">EU:T:2014:1080</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0275">275</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Във връзка с нарушенията на правото на Съюза в областта на конкуренцията основният размер на глобата може да бъде увеличен, ако Комисията установи, че са налице отегчаващи обстоятелства. Едно от отегчаващите обстоятелства е повторността на нарушението, определена в точка 28, първо тире от Насоките от 2006 г. като продължаване на извършването или повторно извършване на същото или подобно нарушение, след като Комисията е установила или национален орган в областта на конкуренцията е установил, че съответното предприятие е нарушило разпоредбите на член 101 ДФЕС или на член 102 ДФЕС. В такъв случай увеличението на основния размер на глобата може да достигне 100 % за всяко установено нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Отчитането на повторността има за цел да поощри предприятията, склонни да се отклоняват от правилата за конкуренция, да променят поведението си. Ето защо Комисията може във всеки конкретен случай да вземе предвид данните, потвърждаващи<?PAGE NO="8"?> склонността към подобно отклонение, включително например времето, което е изтекло между разглежданите нарушения (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110607">7 юни 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arkema France и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑217/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:251">EU:T:2011:251</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0294">294</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>В случая, както е видно от член 2, буква з) от обжалваното решение, Комисията е наложила на жалбоподателя увеличение на размера на глобата поради повторност на нарушението. В това отношение, както следва от съображения 1011—1013 от обжалваното решение, Комисията е установила, че към момента на извършване на разглежданото нарушение от жалбоподателя вече е била потърсена отговорност за антиконкурентно поведение с Решение DRAM. Поради това Комисията приема, че основният размер на глобата за жалбоподателя трябва да бъде увеличен с 50 % поради повторност на нарушението (вж. т. 30 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Доводите на жалбоподателя следва да бъдат разгледани в светлината на тези съображения.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първата част на първото основание: грешка при прилагане на правото, тъй като увеличаването на размера на глобата поради повторност на нарушението е в противоречие с производния характер на отговорността на жалбоподателя</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Жалбоподателят изтъква, че увеличаването на размера на глобата поради повторност на нарушението е в противоречие с производния характер на неговата отговорност в качеството му на дружество майка на Tokin.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че отговорността на дружеството майка е изцяло производна, когато то носи отговорност единствено поради прякото участие на дъщерното му дружество в нарушението. В такъв случай в основата на тази отговорност е неправомерното поведение на посоченото дъщерно дружество, за което това дружество майка е подведено под отговорност, тъй като тези дружества формират една стопанска единица. Ето защо отговорността на дружеството майка по необходимост е функция от фактическия състав на извършеното от дъщерното му дружество нарушение, с който отговорността на дружеството майка е неразривно свързана (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170427">27 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akzo Nobel и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑516/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:314">EU:C:2017:314</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>С оглед на това Съдът уточнява, че когато отговорността на дружеството майка е изцяло производна от отговорността на дъщерното му дружество и същевременно никакъв друг фактор не индивидуализира поведението, за което се търси отговорност от дружеството майка, отговорността на последното не може да надхвърля отговорността на дъщерното му дружество (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170119">19 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Total и Elf Aquitaine</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑351/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:27">EU:C:2017:27</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>По същите причини Съдът уточнява, че когато никакъв друг фактор не индивидуализира поведението, за което се търси отговорност от дружеството майка, по принцип, ако са изпълнени необходимите процесуални изисквания, това дружество майка трябва да се ползва от намалението на размера на глобата, наложена му солидарно с неговото дъщерно дружество (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170427">27 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akzo Nobel и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑516/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:314">EU:C:2017:314</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>От тази съдебна практика обаче следва също, че фактори, присъщи на дружеството майка, могат да обосноват различна преценка на неговата отговорност и тази на дъщерното дружество, независимо че отговорността на първото се основава единствено на неправомерното поведение на второто (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170427">27 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akzo Nobel и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑516/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:314">EU:C:2017:314</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>В това отношение по дело относно отговорността на дружество, което контролира група дружества, някои от които са участвали пряко в картелите, Съдът вече е приел, че обстоятелството, че на някои дружества вече не могат да бъдат налагани санкции поради изтекла давност, не е пречка друго дружество, което е счетено в лично качество за солидарно отговорно заедно с тези дружества за същите антиконкурентни деяния и по отношение на което давността не е изтекла, да бъде подведено под отговорност (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170427">27 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Akzo Nobel и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑516/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:314">EU:C:2017:314</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението, Общият съд вече е постановил, че макар по принцип поведението на предприятието на пазара да е единно и това да дава основание при нарушение на правилата на конкуренция различните спадащи към него по време на нарушението дружества да носят солидарна отговорност за плащането на един и същ размер глоба, трябва да се приеме, че по изключение това не е така, когато отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, или по-общо някакви обстоятелства, оправдават промяна на основния размер на глобата само за една част от дружествата. С оглед на това Общият съд стига до извода, че образувание, по отношение на което отегчаващото обстоятелство повторност не е установено, не може да бъде солидарно отговорно с друго образувание, по отношение на което това обстоятелство е установено, за частта от глобата, която съответства на увеличението поради повторност (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140123">23 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evonik Degussa и AlzChem/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑391/09</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:22">EU:T:2014:22</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0271">271</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Общият съд е приел също, че обстоятелства, присъщи на положението на дружеството майка или на дъщерното дружество, биха могли да доведат до различен размер на глобите, какъвто е случаят с отчитането на отегчаващото обстоятелство <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>повторност<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по отношение на дружеството майка, но не и по отношение на дъщерното му дружество (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160229">29 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>UTi Worldwide и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑264/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:112">EU:T:2016:112</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0332">332</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>В настоящия случай следва да се отбележи, от една страна, че Комисията е възприела отговорността на жалбоподателя — само в качеството му на дружество майка — за нарушението на правото в областта на конкуренцията, извършено от дъщерното му дружество, с което той образува едно-единствено предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (вж. т. 62 по-горе). От друга страна, в член 2, буква з) от обжалваното решение Комисията е увеличила размера на глобата поради повторност на нарушението само по отношение на жалбоподателя, тъй като с Решение DRAM от него вече е била потърсена отговорност за подобно антиконкурентно поведение (вж. т. 30 и 78 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>От това следва, че възприетото от Комисията отегчаващо обстоятелство <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>повторност на нарушението<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> е обстоятелство, което е присъщо на положението на жалбоподателя и което не се отнася за дъщерното му дружество. Затова е оправдано Комисията да прецени отговорността на жалбоподателя и на дъщерното дружество по различен начин, като тази преценка може да доведе до различен размер на глобата от този за дъщерното дружество.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Всъщност, видно от съдебната практика, припомнена в точки 83—87 по-горе, повторността може да представлява фактор, който индивидуализира поведението на дружеството майка и обосновава неговата по-голяма отговорност в сравнение с отговорността на дъщерното му дружество, от която тя е изцяло производна (вж. в този смисъл и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181213">13 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Telekom/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑827/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:930">EU:T:2018:930</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> т. 506).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Ето защо следва да се заключи, че увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението не е в противоречие с производния характер на отговорността на жалбоподателя.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>От това следва, че първата част на първото основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По втората част на първото основание: грешка при прилагане на правото, доколкото увеличението на размера на глобата поради повторност, което се отнася до период, предхождащ Решение DRAM, е в противоречие с възпиращата цел на понятието за повторност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>Налагат се няколко предварителни уточнения, що се отнася до твърдението, че увеличението на размера на глобата поради повторност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>се отнася до<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> период, предхождащ Решение DRAM.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>Така, най-напред, следва да се посочи, че Комисията е приела жалбоподателя за отговорен в качеството му на дружество майка на Tokin за периода от <DATE ISO="20090801">1 август 2009 г.</DATE> до <DATE ISO="20120423">23 април 2012 г.</DATE>, освен по отношение на срещите CUP (вж. т. 19 по-горе). Затова, за да изчисли основния размер на глобата, която следва да се наложи на Tokin солидарно с жалбоподателя, Комисията прилага коефициент 2,72, зависещ от продължителността на нарушението и съответстващ на периода от <DATE ISO="20090801">1 август 2009 г.</DATE> до <DATE ISO="20120423">23 април 2012 г.</DATE> (вж. т. 25 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>По-нататък, Комисията приема наличието на отегчаващо обстоятелство (повторност) по отношение на жалбоподателя поради санкционирането му с Решение DRAM от <DATE ISO="20100519">19 май 2010 г.</DATE>, което се отнася до нарушение, извършено между <DATE ISO="19980701">1 юли 1998 г.</DATE> и <DATE ISO="20020615">15 юни 2002 г.</DATE>, и вследствие на това решава, че основният размер на глобата за жалбоподателя трябва да бъде увеличен с 50 % поради тази повторност (вж. т. 30 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>Накрая, за да изчисли увеличението поради повторност на нарушението, Комисията увеличава с посочените 50 % основния размер на глобата в съответствие с точка 28 от Насоките от 2006 г. В това отношение Комисията приема, че повторността на нарушението е сред факторите, които трябва да се вземат предвид при анализа на тежестта на разглежданото нарушение, и че сама по себе си повторността не е свързана с продължителността на нарушението. Поради това Комисията приема, че увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението не трябва да се изчислява единствено въз основа на периода, през който това отегчаващо обстоятелство е съществувало, а процентът на увеличение, произтичащ от повторността, трябва да се приложи към целия период на отговорност на жалбоподателя за нарушението (вж. съображения 1013 и 1021 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че първото нарушение на жалбоподателя, извършено преди нарушението по настоящото дело, е било санкционирано, докато нарушението по настоящото дело е било в ход. Освен това, доколкото процентът на увеличение на размера на глобата поради повторност на нарушението е приложен към основния размер на глобата, посоченото увеличение отчита периода на нарушението, използван за изчисляване на този основен размер. Следователно повторността на нарушението — водеща до увеличение на основния размер на глобата — се отнася до целия период на нарушението, за което се търси отговорност от жалбоподателя, като този период включва около девет месеца преди приемането на Решение DRAM на <DATE ISO="20100519">19 май 2010 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>Противно на твърденията на жалбоподателя обаче, при обстоятелствата в настоящия случай увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението не противоречи на логиката, залегнала в основата на понятието за повторност на нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че Комисията разполага с право на преценка относно факторите, които би следвало да бъдат взети предвид при определяне на размера на глобите, по-точно особените обстоятелства в конкретния случай, контекстът му и възпиращото действие на глобите, като не е необходимо да се придържа към обвързващ и изчерпателен списък със задължителни критерии (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070208">8 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Danone/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑3/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:88">EU:C:2007:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>Установяването и преценката на характеристиките, специфични за повторността, са част от посоченото правомощие на Комисията (вж. в този смисъл и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070208">8 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Danone/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑3/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:88">EU:C:2007:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Всъщност, както бе припомнено в точка 77 по-горе, отчитането на повторността има за цел да поощри предприятията, склонни да се отклоняват от правилата за конкуренция, да променят поведението си. Ето защо Комисията може във всеки конкретен случай да вземе предвид данните, потвърждаващи склонността към подобно отклонение, включително например времето, което е изтекло между разглежданите нарушения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>Що се отнася до максималния период от време във връзка с установяването на повторност по отношение на дадено предприятие, вече е прието, че ако е изминал период, по-кратък от 10 години между двете установявания на нарушения, това показва склонност от страна на съответното предприятие да не извежда подходящите изводи от решение, което установява, че то е нарушило правилата за конкуренция (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070208">8 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Danone/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑3/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:88">EU:C:2007:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>Що се отнася до минималния период от време във връзка с установяването на повторност на нарушението, Общият съд е приел, че припомнената в точка 104 по-горе съдебна практика важи на още по-голямо основание, в случай че решението, с което се установява първото нарушение, е прието по време на извършването на второто нарушение. Така по делата, по които са постановени решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>BPB/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑53/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:254">EU:T:2008:254</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lafarge/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑54/03</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:255">EU:T:2008:255</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд приема, че хронологията на установените нарушения на жалбоподателите свидетелства за склонността им да не извличат подходящи изводи от вече установено нарушение от тяхна страна на правилата за конкуренция, като се има предвид, че след като спрямо тях вече са били приети по-ранни мерки от страна на Комисията с решения за установяване на първото нарушение, жалбоподателите са продължили повече от четири години да участват активно в разглеждания картел, след<?PAGE NO="12"?> като вече са били уведомени за тези решения (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>BPB/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑53/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:254">EU:T:2008:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0385">385</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lafarge/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑54/03</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:255">EU:T:2008:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0727">727</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>В настоящия случай следва да се констатира, че първото нарушение на жалбоподателя действително е било санкционирано след началото на разглежданото в настоящото производство нарушение. Следва обаче да се констатира също, че в периода от <DATE ISO="20100519">19 май 2010 г.</DATE> до <DATE ISO="20120423">23 април 2012 г.</DATE> жалбоподателят е продължил да участва в картела, след като е бил уведомен за решението, с което се установява първото нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>При тези обстоятелства следва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е заключила, че продължаването от жалбоподателя на неправомерното поведение, след като му е наложена първа санкция, свидетелства за склонността му да не извлича подходящите изводи от установено нарушение от негова страна на правилата за конкуренцията. Всъщност, след като спрямо него вече са били приети по-ранни мерки на Комисията с Решение DRAM, жалбоподателят е продължил почти две години да участва в разглеждания картел след уведомяването му за това решение. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че жалбоподателят заедно с Tokin е подал до Комисията заявление за намаляване на размера на глобата на основание Известието относно сътрудничеството от 2006 г., доколкото това обстоятелство не променя факта, че жалбоподателят е участвал във второто нарушение, след като му е наложена първата санкция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>Освен това този извод не може да бъде опроверган от факта, че в обжалваното решение се възприема отговорност на жалбоподателя единствено като дружество майка предвид участието на дъщерното му дружество в картела, както следва от точка 90 по-горе. Всъщност постигането на целта да се санкционират действията, които противоречат на правилата за конкуренция, и да се предотврати тяхното възобновяване посредством възпиращи санкции би било застрашено, ако предприятие, което е участвало в първо нарушение, може — като промени правната си структура чрез придобиване на дъщерно дружество, което не може да бъде санкционирано за първото нарушение, но е участвало в извършването на новото нарушение — да направи невъзможно или особено трудно, а следователно и да осуети санкционирането на повторността (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и др./Versalis и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑93/13 P и C‑123/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:150">EU:C:2015:150</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0092">92</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>В допълнение, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990311">11 март 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Thyssen Stahl/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑141/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:48">EU:T:1999:48</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), на което се позовава жалбоподателят, изобщо не подкрепя позицията му. В това решение Общият съд приема, че решението на Комисията е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като по-голямата част от възприетия по отношение на жалбоподателя период на нарушението е предхождал решението, с което той е бил санкциониран за подобни нарушения (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990311">11 март 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Thyssen Stahl/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑141/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:48">EU:T:1999:48</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0617">617</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0618">618</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>За разлика обаче от делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990311">11 март 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Thyssen Stahl/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑141/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:48">EU:T:1999:48</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), доколкото в настоящия случай жалбоподателят е участвал в разглежданото нарушение между <DATE ISO="20090801">1 август 2009 г.</DATE> и <DATE ISO="20120423">23 април 2012 г.</DATE>, а Решение DRAM е било прието на <DATE ISO="20100519">19 май 2010 г.</DATE>, то се налага изводът, че по-голямата част от разглежданото нарушение е била извършена след приемането на това решение, тъй като жалбоподателят е продължил да участва в нарушението близо две години след уведомяването му за това решение (вж. т. 107 и 108 по-горе).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>Следователно Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е преценила, че тъй като по отношение на жалбоподателя вече е било установено нарушение и въпреки това установяване и наложената санкция той е продължил да участва почти две години в друго подобно нарушение на същата разпоредба от Договора за функционирането на ЕС, е налице повторност на нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113</NO.P><TXT>От това следва, че втората част на първото основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По третата част на първото основание: нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението се отнася до период, предхождащ Решение DRAM</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114</NO.P><TXT>Що се отнася до изчисляването на увеличението поради повторност на нарушението, следва да се отбележи, че увеличението от Комисията — поради повторност — на основния размер на наложената на жалбоподателя глоба е в съответствие с Насоките от 2006 г. Всъщност, както недвусмислено следва от точки 28 и 29 от тези насоки, както отегчаващите обстоятелства, като например повторността на нарушението, така и смекчаващите обстоятелства са обстоятелства, които обосновават промяна на основния размер на глобата, а именно увеличение или намаление на посочения размер. Следователно повторността на нарушението представлява отегчаващо обстоятелство, което обосновава увеличаване на основния размер на глобата, изразяващо се в процентно увеличение на този основен размер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115</NO.P><TXT>Що се отнася до пропорционалността на това увеличение, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при определянето на размера на глобата Комисията разполага с право на преценка и не е длъжна да прилага за тази цел точна математическа формула (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100913">13 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trioplast Wittenheim/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑26/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:387">EU:T:2010:387</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0142">142</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116</NO.P><TXT>Освен това повторността е обстоятелство, което оправдава значително увеличаване на основния размер на глобата. Тя представлява всъщност доказателство за това, че наложената по-рано санкция не е била достатъчно възпираща (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080708">8 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>BPB/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑53/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:254">EU:T:2008:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0398">398</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117</NO.P><TXT>Освен това трябва да се отбележи, че принципът на пропорционалност изисква времето, изтекло между разглежданото нарушение и предходно неспазване на правилата за конкуренция, да бъде отчетено, за да се прецени склонността на предприятието да се отклонява от тези правила. Следователно при съдебния контрол, упражняван върху актовете на Комисията в областта на конкурентното право, на Общия съд и съответно на Съда може да се наложи да проверят дали Комисията е спазила посочения принцип, когато е увеличила наложената глоба поради повторност, и в частност дали подобно увеличение е било необходимо, с оглед по-конкретно на времето, изтекло между разглежданото нарушение и предходното неспазване на правилата за конкуренция (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100617">17 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lafarge/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑413/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:346">EU:C:2010:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118</NO.P><TXT>В настоящия случай доводите на жалбоподателя, целящи да докажат, че увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението не е пропорционално, се основават, на първо място, на факта, че той вече бил санкциониран за разглежданото нарушение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119</NO.P><TXT>Този довод следва да се отхвърли веднага. Както бе припомнено в точки 75 и 77 по-горе, от една страна, увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението предполага, че дадено лице е извършило нови нарушения, след като е било санкционирано за подобни нарушения, и от друга страна, то цели именно да гарантира възпиращия ефект на действията на Комисията. Следователно увеличението на размера на глобата поради повторност на нарушението се прибавя към размера на глобата, наложена за нарушението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120</NO.P><TXT>На второ място, доводите на жалбоподателя се основават на краткия период от време, изтекъл между момента, когато е станал дружеството майка на Tokin, и приемането на Решение DRAM, а именно девет месеца, така че жалбоподателят не е бил в състояние да избегне участието на дъщерното си дружество в картела. Освен това жалбоподателят носел отговорност за картела само поради придобиването на дъщерното му дружество и участвал в това нарушение само за кратък период, докато дъщерното му дружество участвало в него от години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че тъй като жалбоподателят е притежавал всички акции на Tokin от <DATE ISO="20090801">1 август 2009 г.</DATE> до <DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, се презумира, че той е упражнявал решаващо влияние върху това дъщерно дружество през посочения период, поради което жалбоподателят и неговото дъщерно дружество образуват едно-единствено предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (вж. т. 62 по-горе). Впрочем в случая жалбоподателят не оспорва презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние върху дъщерното му дружество през разглеждания период на нарушението (вж. т. 58 по-горе). Ето защо жалбоподателят е бил в състояние да избегне продължаването на участието на Tokin в картела след приемането на Решение DRAM.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122</NO.P><TXT>Освен това, както бе посочено в точка 108 по-горе, запазването от жалбоподателя на разглежданото неправомерно поведение свидетелства за склонността му да не извлича подходящите изводи от установеното нарушение от негова страна на правилата за конкуренция, като се има предвид, че спрямо него вече са били приети по-ранни мерки на Комисията с Решение DRAM, но той все пак е продължил почти две години да участва в разглеждания картел, след като е бил уведомен за това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123</NO.P><TXT>В допълнение, както бе припомнено в точка 109 по-горе, постигането на целта да се санкционират действията, които противоречат на правилата за конкуренция, би било застрашено, ако предприятие, което е участвало в първо нарушение, може — като промени правната си структура чрез придобиване на дъщерно дружество, което не може да бъде санкционирано за първото нарушение, но е участвало в извършването на новото нарушение — да направи невъзможно или особено трудно, а следователно и да осуети санкционирането на повторността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124</NO.P><TXT>При тези обстоятелства, тъй като Комисията е установила по-специално склонност на жалбоподателя да се отклонява от правилата за конкуренция, а увеличението поради повторност на нарушението може да бъде с до 100 % от основния размер на глобата в съответствие с точка 28, първо тире от Насоките от 2006 г., следва да се заключи, че Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност, като е определила на 50 % увеличението на основния размер на глобата, която следва да се наложи на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125</NO.P><TXT>С оглед на всичко изложено по-горе третата част на първото основание трябва да се отхвърли и следователно трябва да се отхвърли и първото основание в неговата цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По третото основание, свързано с изчисляването на размера на глобите, наложени на жалбоподателя</HT></P></TI><STI><P>[…]</P></STI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първото оплакване от третото основание, свързано с неприлагането на намаление от 3 % на глобата, наложена на жалбоподателя поради повторност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130</NO.P><TXT>В рамките на първото оплакване от третото основание жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията е допуснала грешка, като е отказала да приложи намаление от 3 % на размера на наложената му глоба поради повторност на нарушението, въпреки че такова намаление е било приложено към основния размер на глобата, наложена на Tokin солидарно с жалбоподателя. Най-напред, неприлагането на това намаление било в противоречие с производния характер на отговорността на жалбоподателя в качеството му на дружество майка, по-нататък, то довело до налагането на прекомерно висока глоба, съответстваща на повече от половината от размера на глобата, наложена му солидарно с Tokin, и накрая, то не било достатъчно мотивирано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131</NO.P><TXT>Комисията оспорва тези доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132</NO.P><TXT>В настоящия случай следва да се приеме, от една страна, че увеличението с 50 % поради повторност на основния размер на глобата, наложена на Tokin солидарно с жалбоподателя, намален с 15 % (намаление, което Комисията им е предоставила за сътрудничеството им съгласно Известието относно сътрудничеството от 2006 г.), съответства на отегчаващо обстоятелство по смисъла на точка 28 от Насоките от 2006 г. (вж. т. 31 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133</NO.P><TXT>От друга страна, намаляването с 3 % на основния размер на глобата, наложена на Tokin солидарно с жалбоподателя, тъй като участието им в срещите CUP не е доказано и няма никакви доказателства, че те са знаели за тях, съответства на смекчаващо обстоятелство по точка 29 от Насоките от 2006 г. (вж. т. 29 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134</NO.P><TXT>Както обаче бе припомнено в точка 114 по-горе, както отегчаващите, така и смекчаващите обстоятелства са обстоятелства, които обосновават промяна на основния размер на глобата, а именно съответно увеличаване или намаляване на посочения размер. Затова тези промени не могат да се прилагат едни към други.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135</NO.P><TXT>Ето защо в настоящия случай повторността на нарушението като отегчаващо обстоятелство обосновава увеличаването на основния размер на глобата. Следователно Комисията правилно е изчислила увеличението на размера на глобата с 50 % поради повторност на нарушението, като е приложила този процент към основния размер на глобата, наложена на Tokin солидарно с жалбоподателя, без да вземе предвид евентуалните намаления на този основен размер поради смекчаващи обстоятелства, в случая намалението с 3 %, направено, тъй като не е доказано участието на жалбоподателя и неговото дъщерно дружество в срещите CUP.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136</NO.P><TXT>Този извод не се опровергава от довода на жалбоподателя за производния характер на отговорността му като дружество майка. Както следва от точки 86 и 87 по-горе, повторността на нарушението представлява фактор, който индивидуализира поведението на жалбоподателя и може да обоснове да му бъде наложена по-тежка санкция от произтичащата за него от нарушението, извършено от дъщерното му дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137</NO.P><TXT>Освен това не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че размерът на глобата, която му е наложена поради повторност на нарушението, е прекомерно висок, тъй като съответства на повече от половината от размера на глобата, която му е наложена солидарно с Tokin. Всъщност тезата на жалбоподателя се основава на погрешното схващане, че намалението с 3 % на основния размер на глобата трябва да се вземе предвид при увеличаването с 50 % на основния размер на глобата (вж. т. 134 и 135 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138</NO.P><TXT>В допълнение, жалбоподателят не изтъква никакъв конкретен довод в подкрепа на твърдението си за нарушение на задължението за мотивиране. Във всеки случай изчисляването на глобата, наложена само на жалбоподателя и съответстваща на увеличението поради повторност на нарушението, следва недвусмислено от съображения 1011—1013 от обжалваното решение във връзка с точка 28 от Насоките от 2006 г., към която препращат въпросните съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139</NO.P><TXT>Следователно първото оплакване от третото основание трябва да се отхвърли.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Nec Corp. понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Costeira</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Gratsias</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Кънчева</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20210929">29 септември 2021 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>