<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-434/19</NO.CASE><NO.CASE>C-435/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0434</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:750">EU:C:2020:750</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Campos Sánchez-Bordona — С</HT>ъединени дела C‑434/19 и C‑435/19</P><P><HT TYPE="SC">Poste Italiane</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200924">24 септември 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑434/19 и C‑435/19</HT></P><P>Poste Italiane SpA</P><P>срещу</P><P>Riscossione Sicilia SpA agente riscossione per la provincia di Palermo e delle altre provincie siciliane (C‑434/19)</P><P>и</P><P>Agenzia delle entrate - Riscossione</P><P>срещу</P><P>Poste Italiane SpA(C‑435/19)</P><P>встъпила страна:</P><P>Poste italiane SpA - Bancoposta</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Конкуренция</KEYWORD><KEYWORD>Държавна помощ</KEYWORD><KEYWORD>Злоупотреба с господстващо положение</KEYWORD><KEYWORD>Предприятие, ползващо се със специални или изключителни права, предоставени от държавите членки</KEYWORD><KEYWORD>Услуги от общ икономически интерес (УОИУ)</KEYWORD><KEYWORD>Управление на услугата пощенска разплащателна сметка, предназначена за събирането на общинския данък върху недвижимите имоти</KEYWORD><KEYWORD>Права на комисиона, определени едностранно от предприятието получател</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>В Италия от 1992 г. до 2011 г. лицата, облагани с общинския данък върху недвижимите имоти (imposta comunale sugli immobili, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>ICI<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), са го заплащали на концесионерите, натоварени със събирането му (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>концесионерите<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), които преди октомври 2006 г. са били частноправни субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>От <DATE ISO="20061001">1 октомври 2006 г.</DATE> събирането на налозите е възложено изключително на държавния субект Agenzia delle entrate. През 2017 г. е създадена публичната институция Agenzia delle entrate-Riscossione, която поема функциите по събирането с право да действа от името на териториално-административните единици (региони, провинции и общини).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Плащането е трябвало да се извършва или в брой, или чрез вноска по пощенска разплащателна сметка, която концесионерите е трябвало задължително да открият в който и да е клон на Poste Italiane SpA<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Дружеството Poste Italiane SpA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Poste Italiane<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) е учредено по частното право с мажоритарно публично участие в капитала, формирано вследствие на процеса на преобразуване на Amministrazione autonoma delle Poste e delle Telecomunicazioni (Самостоятелно управление на пощите и телекомуникациите, Италия) в публичен стопански субект и след това в акционерно дружество.</P></NOTE>. Този субект е събирал от титулярите на сметката комисиона за всяка приходна операция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) иска да установи дали режимът на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>законоустановен монопол<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> в полза на Poste Italiane, за да управлява услугата пощенска разплащателна сметка, по която е внасян ICI, представлява държавна помощ, която противоречи на членове 106 ДФЕС и 107 ДФЕС. Той иска да установи още дали този режим е съвместим с член 102 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 14 ДФЕС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Без да се засяга член 4 от Договора за Европейския съюз и членове 93, 106 и 107 от настоящия договор и като се има предвид мястото на услугите от общ икономически интерес в общите ценности на Съюза, както и тяхната роля за социалното и териториалното сближаване на Съюза, Съюзът и държавите членки, всеки в рамките на своята компетентност и в рамките на приложното поле на Договорите, следят тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и при условия, по-специално икономически и финансови, които да им позволяват да изпълняват своите задачи. Европейският парламент и Съветът, чрез регламенти в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват тези принципи и определят тези условия, без да се засяга компетентността на държавите членки, при спазване на Договорите, да предоставят, възлагат изпълнението и финансират тези услуги<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 102 ДФЕС предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки.</P><P>Такава злоупотреба в частност може да се изразява в:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени или на други несправедливи условия за търговия;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>ограничаване на производството, пазарите или технологичното развитие във вреда на потребителите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>прилагане на различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>поставяне на сключването на договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения от другите страни, които по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 106, параграфи 1 и 2 ДФЕС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="106.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В случаите на публични предприятия и на предприятия, на които държавите членки са предоставили специални или изключителни права, държавите членки нямат право нито да приемат, нито да запазят съществуването на какъвто и да е акт, който противоречи на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на разпоредбите, предвидени в член 18 и членове 101—109.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="106.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес или които имат характер на фискален монопол, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства юридически или фактически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени. Развитието на търговията не трябва да се засяга до степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 107, параграф 1 ДФЕС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 108, параграф 3 ДФЕС предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Комисията следва да бъде информирана в разумен срок, който да ѝ даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. Ако тя счита, че такъв план е несъвместим с вътрешния пазар, като се позовава на член 107, тя без забавяне започва процедурата, предвидена в параграф 2. Заинтересованата държава членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Приложими правила за пощенските разплащателни сметки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Закон № 662 от 1996 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Legge <DATE ISO="19961223">23 dicembre 1996</DATE>, n. 662 — Misure di razionalizzazione della finanza pubblica (Закон № 662 за мерки за рационализиране на публичните финанси; редовна притурка № 233 към GURI бр. 303 от <DATE ISO="19961228">28 декември 1996 г.</DATE>; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Закон № 662/1996<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 2:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.018"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>18.</NO.PARAG><ALINEA>[…] От <DATE ISO="19970101">1 януари 1997 г.</DATE>, […] Poste Italiane може да изисква комисиони, които да се заплащат от титулярите на пощенските сметки. […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.019"><NO.PARAG>19.</NO.PARAG><ALINEA>Пощенските и платежните услуги, за които действащата правна уредба не предвижда изрично режим на законоустановен монопол, се извършват от предприятието Poste Italiane и от другите оператори при условията на свободна конкуренция. […] Poste Italiane е длъжно да води отделна счетоводна отчетност, като отделя по-специално разходите и таксите, които са свързани с предоставянето на услуги в рамките на режима на законоустановен монопол, от тези, които се отнасят за предоставянето на услуги при условията на свободна конкуренция.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.020"><NO.PARAG>20.</NO.PARAG><ALINEA>От <DATE ISO="19970401">1 април 1997 г.</DATE> цените на услугите по параграф 19 се определят, включително чрез договаряне, от предприятието Poste Italiane при отчитане на изискванията на клиентите и характеристиките на търсенето, както и на изискването за поддържане и развитие на обема на трафика […]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Декрет № 144/2001 на президента на Републиката<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Decreto del Presidente della Repubblica <DATE ISO="20010314">14 marzo 2001</DATE>, n. 144 — Regolamento recante norme sui servizi di bancoposta (Декрет № 144 от <DATE ISO="20010314">14 март 2001 г.</DATE> на президента на Републиката за регулиране на пощенските банкови услуги; GURI бр. 94 от <DATE ISO="20010423">23 април 2001 г.</DATE>; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Декрет № 144/2001<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1 от този декрет, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>освен ако не е предвидено друго в настоящия декрет, отношенията с клиентите и пощенската разплащателна сметка се уреждат чрез договаряне при спазване на разпоредбите от Гражданския кодекс и на специалните закони<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение № 57/1996 на Управителния съвет на Poste Italiane</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Въз основа на това решение се събира комисиона за всяка операция по управление на пощенската разплащателна сметка на концесионерите, отговарящи за услугата по събиране на данъци. Нейният размер е определен на 0,05 EUR за периода от <DATE ISO="19970401">1 април 1997 г.</DATE> до <DATE ISO="20010531">31 май 2001 г.</DATE> и на 0,23 EUR за периода от <DATE ISO="20010601">1 юни 2001 г.</DATE> до <DATE ISO="20031231">31 декември 2003 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Приложими правила за налозите на органите на местна власт</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Законодателен декрет № 504 от 1992 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Decreto legislativo <DATE ISO="19921230">30 dicembre 1992</DATE>, n. 504 — Riordino della finanza degli enti territoriali, a norma dell’articolo 4 della legge <DATE ISO="19921023">23 ottobre 1992</DATE>, n. 421 (Законодателен декрет № 504 за преструктуриране на финансирането на органите на местна власт в съответствие с член 4 от Закон № 421 от <DATE ISO="19921023">23 октомври 1992 г.</DATE>; редовна притурка № 137 към GURI бр. 305 от <DATE ISO="19921230">30 декември 1992 г.</DATE>; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Законодателен декрет № 504/1992<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 10, параграф 3:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Дължимият данък по параграф 2 се заплаща пряко на концесионера, отговарящ за събирането му, в чийто район е общината, посочена в член 4, или чрез вноска по пощенска разплащателна сметка с титуляр посоченият концесионер […]. Дължимата на концесионера комисиона се поема от общината, събираща данъка, и се определя на 1 % от събраните суми при минимален размер от [1,75 EUR] и максимален размер от [50 EUR] за всяко плащане, извършено от данъчнозадълженото лице<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Декрет № 567 на министъра на финансите от 1993 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Decreto del Ministro delle Finanze <DATE ISO="19931228">28 dicembre 1993</DATE>, n. 567 — Regolamento di attuazione dell’art. 78, commi da 27 a 38, della legge <DATE ISO="19911230">30 dicembre 1991</DATE>, n. 413, concernente l’istituzione del conto fiscale (Декрет № 567 на министъра на финансите — Правилник за прилагане на член 78, параграфи 27—38 от Закон № 413 от <DATE ISO="19911230">30 декември 1991 г.</DATE> за въвеждане на данъчна сметка (GURI бр. 306 от <DATE ISO="19931231">31 декември 1993 г.</DATE>).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Членове 5—7 дават възможност на притежателите на данъчна сметка да плащат пряко на гишетата на концесионера или на кредитна институция, посредством неотменимо платежно нареждане в полза на концесионера, на сумите за данъка върху доходите на физическите лица, корпоративния данък — включително в качеството на платец за друго лице — местния данък върху доходите, данъците, заменящи посочените по-горе данъци, и ДДС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Законодателен декрет № 446 от 1997 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Decreto legislativo <DATE ISO="19971215">15 dicembre 1997</DATE>, n. 446 — Istituzione dell’imposta regionale sulle attività produttive, revisione degli scaglioni, delle aliquote e delle detrazioni dell’Irpef e istituzione di una addizionale regionale a tale imposta, nonché riordino della disciplina dei tributi locali (Законодателен декрет № 446 за въвеждане на регионален данък върху производствените дейности, за преразглеждане на скалите, ставките и приспаданията на данъка върху доходите на физическите лица и за въвеждане на регионална добавка към този данък, както и за реорганизация на уредбата на местни налози от <DATE ISO="19971215">15 декември 1997 г.</DATE> (редовна притурка № 252 към GURI бр. 298 от <DATE ISO="19971223">23 декември 1997 г.</DATE>).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 59, параграф 1 запазва за общините приемането на правната уредба в областта на събирането на местните налози с цел да се рационализират начините за извършване на плащанията, предвиждайки освен плащането на концесионера плащане по пощенската разплащателна сметка, открита на името на общинската данъчна администрация, плащане пряко на последната и плащане чрез банковата система.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Декрет-закон № 70 от 2011 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Decreto legge <DATE ISO="20110513">13 maggio 2011</DATE>, n. 70 — Semestre Europeo — Prime disposizioni urgenti per l’economia (Декрет-закон № 70 от <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE> — Европейски семестър — първи неотложни мерки за икономиката (GURI бр. 110 от <DATE ISO="20110513">13 май 2011 г.</DATE>). Този декрет-закон е преобразуван (с изменения) в Legge <DATE ISO="20110712">12 luglio 2011</DATE>, n. 106 (Закон № 106) от <DATE ISO="20110712">12 юли 2011 г.</DATE> (GURI бр. 160 от <DATE ISO="20110712">12 юли 2011 г.</DATE>), изменен впоследствие с Decreto legge <DATE ISO="20111206">6 dicembre 2011</DATE>, n. 201 (Декрет-закон № 201) от <DATE ISO="20111206">6 декември 2011 г.</DATE>, който от своя страна е преобразуван (с изменения) в Legge <DATE ISO="20111222">22 dicembre 2011</DATE>, n. 214 (Закон № 214) от <DATE ISO="20111222">22 декември 2011 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Декрет-закон № 70/2011<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Съгласно член 7, параграф 2, буква gg-septies)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Изменен с член 5, параграф 8 bis от Decreto legge <DATE ISO="20120302">2 marzo 2012</DATE>, n. 16 (Декрет-закон № 16) от <DATE ISO="20120302">2 март 2012 г.</DATE>, преобразуван (с изменения) в Legge <DATE ISO="20120426">26 aprile 2012</DATE>, n. 44 (Закон № 44) от <DATE ISO="20120426">26 април 2012 г.</DATE></P></NOTE>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Ако събирането на приходите се възложи на [концесионери], то се осъществява чрез откриване на една или няколко пощенски или банкови разплащателни сметки с титуляр концесионера, предназначени за събиране на приходите на възложителя, в които трябва да се внасят всички събирани суми<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите (според актовете за преюдициално запитване), споровете и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Дейностите, извършвани от Poste Italiane, са определени в хода на приватизацията му. По-конкретно националната правна уредба възлага само на него предоставянето на определени услуги със задължението да води отделна счетоводна отчетност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>В член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 като начини за внасяне на ICI се предвижда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>плащане пряко на отговарящия за събирането концесионер, в чийто район е общината [по местонахождението на обложения недвижим имот]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, или плащане <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>по съответната пощенска разплащателна сметка с титуляр посочения концесионер<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Концесионерът съответно е длъжен да открие пощенска разплащателна сметка, за да изпълни поетото задължение спрямо местния орган по приходите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция до 2011 г. това задължение не е засегнато от последващите реформи, с които са въведени нови начини за плащане на местните налози (неотменимо банково платежно нареждане, плащане на гишетата на общината или по сметки в полза на общинския бюджет). Едва през посочената година изрично е призната възможността концесионерът, отговарящ за събирането на местните налози, просто да открие само една банкова разплащателна сметка вместо пощенска сметка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Критериите за определяне на цените на пощенските и платежните услуги също са изменяни в хода на приватизацията на Amministrazione delle Poste<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Предвидена е забрана на безплатните услуги за сметка на публичните администрации и публичноправните субекти, реорганизация на съгласуването с компетентните министри и отмяна за услугите, предоставяни при условията на конкуренция, на всякакви ценови или социални задължения.</P></NOTE>. По-конкретно:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>През 1996 г. е решено да се събира комисиона за всяка извършена операция при управлението на средствата в пощенски разплащателни сметки, притежавани от концесионерите, които отговарят за услугата по събирането на налози.</P></ITEM><ITEM><P>През 2001 г. е решено за отношенията с клиентите и пощенските разплащателни сметки да се прилага вече съществуващият за банковите сметки гражданскоправен договорен режим.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Споровете в основата на настоящото преюдициално запитване са между Poste Italiane и двама концесионери<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Riscossione Sicilia SpA agente riscossione per la provincia di Palermo e delle altre provincia siciliane (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Riscossione Sicilia<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) (дело C‑434/19) и Agenzia delle entrate — Riscossione (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Agenzia<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>) (дело C‑435/19).</P></NOTE>, от които посоченият субект иска да му бъдат платени комисионите за всяко внасяне на ICI по пощенските им разплащателни сметки за периода от 1997 г. до 2011 г.:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>От една страна (дело C‑434/19), Poste Italiane е поискало Riscossione Sicilia да бъде осъдено да му плати спорната комисиона. След отхвърлянето на иска му от първоинстанционния съд апелативният съд признава правото на Poste Italiane за периода след <DATE ISO="20060601">1 юни 2006 г.</DATE></P></ITEM><ITEM><P>От друга страна (C‑435/19), сходен иск, предявен от Poste Italiane срещу Agenzia, също е отхвърлен от първоинстанционния съд и е уважен от апелативния съд.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Сезираният със съответните жалби Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) отправя две идентични преюдициални запитвания със следния текст.</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>1)</NO.P><TXT>Съвместима ли е с член 14 ДФЕС […] и член 106, параграф 2 ДФЕС […] и с режима на услугата от общ икономически интерес (УОИИ) норма като предвидената в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 във връзка с член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996, с която се установява и поддържа — включително след приватизацията на пощенските банкови услуги, предоставяни от Poste Italiane […] — запазена дейност (законоустановен монополен режим) в полза на Poste Italiane […] с предмет управлението на услугата пощенска разплащателна сметка, предназначена за събирането на общинския данък върху недвижимите имоти (ICI), като се има предвид развитието на държавната правна уредба в областта на събирането на данъците, която поне от 1997 г. позволява на данъчнозадължените лица и на местните органи по приходите да използват свободно начини за плащане и за събиране на данъци (включително местни) чрез банковата система?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако в отговор на първия въпрос положението на законоустановен монопол трябва да се признае за притежаващо характеристиките на УОИИ, съвместима ли е с член 106, параграф 2 ДФЕС […] и с член 107, параграф 1 ДФЕС […], съгласно тълкуването на тези разпоредби от Съда във връзка с изискванията за разграничаване на законосъобразна мярка — компенсираща задълженията за обществени услуги — от незаконосъобразна държавна помощ (решение […] Altmark […] C‑280/00), норма като предвидената в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 във връзка с член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996 и с член 3, параграф 1 от Декрет № 144/2001 […], която предоставя на Poste Italiane […] правомощието да определя едностранно размера на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>комисионата<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, дължима от концесионера (изпълнителя), отговарящ за събирането на ICI, и прилагана за всяка операция по управление на пощенската разплащателна сметка, водена на името на<?PAGE NO="7"?> концесионера, като се има предвид, че с решение № 57/1996 на Управителния съвет Poste Italiane […] определя посочената комисиона в размер на 100 лири за периода от <DATE ISO="19970401">1 април 1997 г.</DATE> до <DATE ISO="20010531">31 май 2001 г.</DATE> и на 0,23 EUR, считано от <DATE ISO="20010601">1 юни 2001 г.</DATE>?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Съвместима ли е с член 102, параграф 1 ДФЕС […], както е тълкуван от Съда […], съвкупност от правни норми като съставената от член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996, член 3, параграф 1 от Декрет № 144/2001 […] и член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992, съгласно която концесионерът (изпълнителят) задължително трябва да плати <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>комисионата<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, определена и/или изменена едностранно от Poste Italiane […], тъй като иначе не може да прекрати договора за пощенска разплащателна сметка, без да наруши задължението, установено в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992, и съответно да не изпълни задължението за събиране на ICI, поето спрямо местния приходен орган?<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Преюдициалните запитвания постъпват в Съда на <DATE ISO="20190605">5 юни 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Писмени становища представят Poste Italiane, Agenzia и Комисията, които отговорят писмено на въпросите на Съда, зададени от него вместо провеждането на съдебното заседание, насрочено за <DATE ISO="20200422">22 април 2020 г.</DATE> и впоследствие отменено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>За да се произнесе по преюдициално запитване, Съдът е длъжен да се придържа към фактите и изложението на вътрешното право, предоставени му от запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200402">2 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Coty Germany</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑567/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:267">EU:C:2020:267</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>По настоящото дело в посоченото изложение се откроява това, което запитващата юрисдикция нарича <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>законоустановен монопол<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> на Poste Italiane при предоставянето на услугата разплащателна сметка, предназначена за събирането на ICI. Този монопол обаче не изключва възможността данъчнозадължените лица да плащат данъка пряко на концесионерите без посредничеството на Poste Italiane, както е посочено в актовете за преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Както в писменото си становище (т. 12—15), така и в отговор на конкретен въпрос на Съда Poste Italiane твърди, че е имало и други алтернативни начини за плащане на ICI, които не се споменават в актовете за преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>По-конкретно то твърди, че това плащане е могло да се извършва посредством <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>кредитни институции [различни от Poste Italiane], сключили договор с концесионера<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>В това отношение посочва министерския декрет от <DATE ISO="19930512">12 май 1993 г.</DATE>, изменен с този от <DATE ISO="20011210">10 декември 2001 г.</DATE>, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>за извършване на плащането задълженото [за плащането на ICI] лице може да ползва услугите на кредитните институции, сключили договор с концесионера, отговарящ за събирането на данъка<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</P></NOTE>, и — след приемането на Законодателен декрет № 446/1997 — пряко в местната администрация, събираща ICI, или в някои определени от нея финансови институции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>В подкрепа на тезата си цитира циркулярно писмо № 4 от <DATE ISO="20020530">30 май 2002 г.</DATE> на Министерството на икономиката и финансите, озаглавено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Пояснения във връзка с плащането на ICI<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) следва да се произнесе по тези факти, чието доказване би могло да <HT TYPE="ITALIC">отслаби</HT> до известна степен отправната точка, стояща в основата на преюдициалното производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>С първия от въпросите си запитващата юрисдикция иска да установи дали запазената дейност в полза на Poste Italiane, за да управлява услугата пощенска разплащателна сметка при събирането на ICI, притежава характеристиките на услуга от общ икономически интерес.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Poste Italiane твърди, че първият въпрос е недопустим както с оглед посочването на член 14 ДФЕС, така и с оглед компетентността на националния съд да приложи пряко член 106, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>При условията на евентуалност Poste Italiane твърди, че законоустановеният му режим не му предоставя изключително право върху услугата по събирането на ICI, тъй като концесионерите могат да използват и други способи. При всички случаи не били изпълнени условията за квалифициране на управлението на пощенските разплащателни сметки като услуга от общ икономически интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Agenzia твърди, че отношението между концесионерите и Poste Italiane представлява монопол. Първите трябвало неизбежно да открият пощенска разплащателна сметка в тази институция, която може едностранно да изменя договорните условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Според Agenzia услугата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>пощенска сметка<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, която Poste Italiane предоставя по този начин, финансирана със задължителна комисиона, не може да се извършва от други национални или европейски субекти, с което се дава предимство само на едно предприятие. Освен това комисионите не били определени по обективен и прозрачен начин и концесионерите били лишени от възможност да договарят по-благоприятни условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Комисията счита, че Poste Italiane явно не е задължено с акт (по смисъла на практиката на Съда) да предоставя услуги като задължение за обществена услуга.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Допустимост</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Според мен посочването в актовете за преюдициално запитване на член 14 ДФЕС не води до недопустимост на първия въпрос. Независимо, както твърди Poste Italiane, че не е лесно да се прецени какъв вид тълкувателно съмнение поражда тази разпоредба, в случая първият въпрос със сигурност е свързан по същество с член 106 ДФЕС: цитирането на член 14 ДФЕС е включено, защото и в двата члена са посочени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>услугите от общ икономически интерес<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Член 14 ДФЕС се отнася до услугите от общ икономически интерес, предвиждайки, че Съюзът и държавите следят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и при условия […], които да им позволяват да изпълняват своите задачи<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. Съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС подчиняването на тези услуги на разпоредбите, съдържащи се в Договорите — и в частност на правилата на конкуренцията — не трябва да препятства предприятията, които са натоварени с функцията да ги оказват, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>[да изпълняват] специфичните задачи, които са им възложени<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Следователно двете разпоредби имат един и същ смисъл: да гарантират подчиняването на икономическите услуги от общ интерес на Договорите, гарантирайки същевременно, че то няма да засегне специфичните им задачи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Както твърди Poste Italiane, националният съд следва да прецени дали практиките на предприятията, които са натоварени с управлението на услуги от общ икономически интерес, са съвместими с член 106 ДФЕС. Именно националните съдилища следва да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>проверят дали тези практики, ако противоречат на посочената разпоредба, могат да бъдат обосновани от потребностите, произтичащи от специфичната задача, която евентуално се възлага на предприятието<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910618">18 юни 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERT</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑260/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:254">EU:C:1991:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Националният съд съответно е свободен да поиска в рамките на член 267 ДФЕС сътрудничеството на Съда, ако го счете за необходимо, за да му представи съмненията си относно тълкуването на член 106 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>. Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑74/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:496">EU:C:2017:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тези съмнения могат с основание да се отнасят до квалифицирането на дадена дейност като услуга от общ икономически интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В крайна сметка Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) отправя въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, на който по принцип Съдът е длъжен да отговори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Пак там.</P></NOTE>. Той може да отклони даването на отговор само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване няма връзка със спора в главното производство, когато то е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да даде тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>По-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gauweiler и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑62/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:400">EU:C:2015:400</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Нито една от тези хипотези не е налице по отношение на първия въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Както припомних по-горе, именно запитващата юрисдикция следва да установи дали Poste Italiane е било действително натоварено с изпълнението на ясно определени задължения за извършване на обществена услуга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Независимо от крайната преценка на посочената юрисдикция, споделям становището на Poste Italiane и Комисията, че от анализа на спорния законоустановен режим не следва, че финансовите услуги, предоставяни от Poste Italiane на концесионерите, отговарящи за събирането на ICI, могат да се квалифицират като услуги <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>от общ икономически интерес<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Признатото на държавите членки правомощие за определяне на услугите от общ икономически интерес не е неограничено, а е подчинено на определени условия. На първо място сред тях е условието съответното предприятие да е било действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения да са ясно определени в националното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Comunidad Autónoma del País Vasco и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑66/16 P—C‑69/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:999">EU:C:2017:999</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>решение Comunidad Autónoma del País Vasco и др./Комисия<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, т. 72).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>С посоченото условие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>[се] преследва цел за прозрачност и правна сигурност, изискваща да са изпълнени минимални критерии относно наличието на един или няколко акта на публичен орган на власт, които определят достатъчно точно най-малкото естеството, продължителността и обхвата на задълженията за обществена услуга, които носят предприятията, натоварени с изпълнението на тези задължения<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение Comunidad Autónoma del País Vasco и др./Комисия, точка 73.</P></NOTE>. Така че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>при липсата на ясно определяне на такива обективни критерии не би било възможно да се провери дали конкретна дейност може да попада в обхвата на понятието за УОИИ<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Пак там.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>По отношение на банковата му дейност впрочем не е установено, че Poste Italiane формално е длъжно да предоставя определени услуги въз основа на задължение за обществена услуга при условия, които определят достатъчно точно неговото естество и обхват, поради което не е изпълнена посочената по-горе цел за прозрачност и правна сигурност. Този фактор сам по себе си е достатъчен, за да се изключи възможността да се касае за услуга от общ икономически интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Различно е положението, когато в качеството си на изпълнител на универсалната пощенска услуга в Италия Poste Italiane извършва в тази конкретна област услуга от общ икономически интерес, което е безспорно. Както впрочем Съдът е приел, пощенските услуги, предвидени в Директива 97/67/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19971215">15 декември 1997 година</DATE> относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="015" PAGE.FIRST="14" DATE.PUB="1998">ОВ L 15, 1998 г., стр. 14</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12), изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080220">20 февруари 2008 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="052" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2008">OВ L 52, 2008 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, не обхващат финансовите услуги, предоставяни от пощенските предприятия, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>включително тези, които се извършват допълнително от доставчиците на пощенски услуги<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040311">11 март 2004 г.</DATE>, Asempre и <NAME.CASE>Asociación Nacional de Empresas de Externalización y Gestión de Envíos y Pequeña Paquetería</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑240/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:140">EU:C:2004:140</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т.31), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Изипей и Финанс инженеринг</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑185/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:716">EU:C:2015:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В обобщение финансовите услуги, които Poste Italiane предоставя на клиентите си, възползвайки се от това, което запитващата юрисдикция нарича <HT TYPE="ITALIC">капиляризация</HT> на клоновата му мрежа на италианска територия, изглежда, не представляват услуга от общ интерес по смисъла на практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. в този смисъл точки 1 и 2 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130913">13 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Poste Italiane/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑525/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:481">EU:T:2013:481</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>Poste Italiane осигурява универсалната пощенска услуга и извършва банкови дейности на цялата италианска територия […]. Банковите дейности на жалбоподателя [Poste Italiane] не са включени в задълженията му за услуга от общ икономически интерес<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</P></NOTE>. Сред тези услуги са предоставянето на трети лица (включително концесионерите, отговарящи за събирането на ICI) на възможност да откриват и управляват пощенски или друг вид разплащателни сметки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Corte di Cassazione (Върховен съд) отправя втория си въпрос, ако <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>положението на законоустановен монопол [на Poste Italiane] трябва да се признае за притежаващо характеристиките на УОИИ<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>В съответствие със становищата си по първия въпрос както Poste Italiane, така и Комисията твърдят, че не следва да се отговаря на втория: ако не е възможно да се установи наличието на услуга от общ икономически интерес, не е необходимо да се отговаря на въпрос, предполагащ такова наличие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Комисията обаче проверява при условията на евентуалност дали по това дело са изпълнени така наречените <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>условия по решение Altmark<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>решение Altmark<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>).</P></NOTE>. Според нея, тъй като това не е така, спорните комисиони трябва да се квалифицират като държавна помощ, несъвместима с член 107 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Считам, че предвид отговора, който предлагам на първия въпрос, не следва да се извършва анализ на втория, отправната точка за който е именно това, което се отхвърля.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>При всички случаи ще анализирам като Комисията втория въпрос при условията на евентуалност. Следва да се подчертае, че в посочения въпрос запитващата юрисдикция изтъква предоставеното на Poste Italiane правомощие да определя едностранно размера на начисляваната на концесионера комисиона. Така както е изложен, този фактор е определящ за преценката на съпоставимостта на спорните норми с член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>За да може държавна мярка да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>помощ<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> по смисъла на член 107 ДФЕС, следва да са изпълнени всички изисквания, които ще анализирам по-нататък<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑657/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:837">EU:C:2017:837</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решение Altmark, точка 75.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Намеса на държавата или намеса чрез ресурси на държавата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Законодателен декрет № 504/1992 е наложил на концесионерите задължението да открият пощенски разплащателни сметки за събирането на заплащания от данъчнозадължените лица ICI. Poste Italiane е имало съответното право (предоставено му от Закон № 662/1996) да получава комисиона за управлението на тези сметки, чийто размер е установен в Решение № 57/1996.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Комисионите за събиране, заплащани от концесионерите на Poste Italiane, по принцип могат да отговорят на първото изискване по решение Altmark, ако формиращите ги средства могат да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>държавни<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> (т.е. с публичен произход).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>От данните в преписката по делото обаче не става ясно кой действително и в крайна сметка понася плащането на тези комисиони. Както Poste Italiane, така и Agenzia отговарят на въпросите на Съда, че по принцип то се извършва от концесионерите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Има обаче данни, позволяващи да се приеме, че към това плащане концесионерите могат да добавят част от сумите, които местните органи им заплащат за събирането на ICI<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>В член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 това възнаграждение за концесионерите е определено на 1 % от събраните суми при минимален размер от 1,75 EUR и максимален размер от 50 EUR за всяко плащане, извършено от данъчнозадължените лица.</P></NOTE>. Логично е общината, която им възлага функцията по събирането, да заплаща възнаграждение за изпълнението на тази задача. Ако предприятията концесионери отделят част от това несъмнено публично възнаграждение за плащането на комисионата на Poste Italiane, би могло да става въпрос за държавни средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Така би било и ако общините, събиращи данъка, поемат дължимата на Poste Italiane комисиона; ако самите концесионери са публични предприятия (както посочва Комисията в отговора си на въпросите на Съда) или, накрая, ако Poste Italiane трябва да управлява събираните комисиони при условията, определени от публичната власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция следва да изясни тези факти и след това да провери дали е изпълнено първото от условията по решение Altmark.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Възможно засягане на търговията между държавите членки и нарушение на конкуренцията</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Доколкото при предоставянето на услугата пощенска разплащателна сметка Poste Italiane извършва дейност в открит за конкуренцията сектор (банковия), запитващата юрисдикция следва да установи и дали получаването на спорните комисиони би могло да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060110">10 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cassa di Risparmio di Firenze и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑222/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:8">EU:C:2006:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0140">140</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>При отчитане на гореизложеното<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Точки 24—28 от настоящото заключение.</P></NOTE>, ако се потвърди, че от 1997 г. за събирането на ICI не се е прилагала националната правна уредба, която е допускала местните налози да се плащат чрез банкова разплащателна сметка вместо пощенска сметка, запитващата юрисдикция следва да прецени последиците от това изключване за дейността на други банкови институции. Само така може да се определи дали спорната мярка е могла да наруши конкуренцията в сектора на управлението на тези налози.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция следва също така да прецени дали предимствата, предоставени от разширяването на териториалната мрежа на Poste Italiane, са били достатъчно основание, за да му се предостави пряко и изключително управлението на пощенските сметки на концесионерите, отговаряли за събирането на ICI. Поначало не е изключено да е било възможно да се проведе процедура за възлагане на обществена поръчка, отворена за участие на оператори от други държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azienda Napoletana Mobilità</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑659/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:633">EU:C:2019:633</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предоставяне на предимство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Предоставянето на публични средства следва да води до икономическо предимство, което получаващото предприятие не би получило при обичайни пазарни условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение Altmark, точка 84.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Държавната помощ по член 107 ДФЕС следователно е <HT TYPE="ITALIC">помощта</HT>, <HT TYPE="ITALIC">предоставяща предимство</HT>, а не чисто компенсаторната. За да не представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>държавна помощ<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> по смисъла на член 107 ДФЕС, помощите трябва да са за компенсиране на изпълнението на задължения за обществена услуга<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение Altmark, точка 87.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Само в този случай се предполага, че предприятието получател <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>в действителност не получава[…] финансово предимство и следователно посочената мярка не [го] поставя в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните предприятия<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Пак там.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>За тази цел трябва да бъдат изпълнени четири <HT TYPE="ITALIC">специални</HT> условия, които също са посочени в решение Altmark<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решения Altmark, точки 89—93.</P></NOTE>. В това решение съответно са разгледани две групи условия:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>От една страна, изискваните най-общо, за да може дадена помощ да се определи като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>държавна<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> по смисъла на член 107 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение Altmark, точка 75.</P></NOTE>.</P></ITEM><ITEM><P>От друга страна, необходимите, за да може конкретно да се приеме, че не е изпълнено третото общо условие (помощ, предоставяща предимство).</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Това, че и в двата случая се касае за четири условия, може да създаде объркване, когато се говори изобщо за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>условията по решение Altmark<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>. За да избегна неясноти, по-нататък ще ги наричам съответно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>общите условия по решение Altmark<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>специалните условия по решение Altmark<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Специалните</HT> условия по решение Altmark са следните:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Първо, предприятието трябва действително да е натоварено с изпълнението на задължения за извършване на обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение Altmark, точка 89.</P></NOTE>.</P></ITEM><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин, за да се избегне възможността тя да включва икономическо предимство, което може да постави в по-благоприятно положение предприятието получател спрямо конкурентните предприятия<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение Altmark, точка 90.</P></NOTE>.</P></ITEM><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>Трето, компенсацията не може да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за извършване на обществена услуга, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения. Изпълнението на това изискване е от съществено значение, за да се гарантира, че на предприятието получател не е предоставено каквото и да било предимство, което нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез засилване на конкурентното му положение<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение Altmark, точка 92.</P></NOTE>.</P></ITEM><ITEM><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>Четвърто, когато изборът на предприятие, което да бъде натоварено да изпълнява задължения за извършване на обществена услуга, в конкретния случай не е направен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, позволяваща да се избере кандидатът, който е в състояние да предостави тези услуги при най-малки разходи за общността, равнището на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които средно предприятие — добре управлявано и подходящо оборудвано […], за да може да удовлетвори необходимите изисквания за извършване на съответната обществена услуга — би направило, за да изпълни тези задължения, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение Altmark, точка 93.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Разглеждането на квалифицирането на помощ като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>държавна<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> по смисъла на член 107 ДФЕС трябва да се извърши, преди да се провери дали тази помощ е необходима за предоставянето на услуга от общ икономически интерес, като съответно се прилага дерогацията по член 106, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Съдът обаче е приел, че първото от специалните условия по решение Altmark — т.е. наличието на действително и ясно възлагане на изпълнението на задължение за обществена услуга — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>се прилага и в случай на позоваване на дерогацията, предвидена в член 106, параграф 2 ДФЕС<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение Comunidad Autónoma del País Vasco и др./Комисия, точка 56.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Следователно точно тук се припокриват първите два въпроса на запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Изхождайки от тези предпоставки, за да се установи дали комисионата, получавана от Poste Italiane, съставлява помощ, <HT TYPE="ITALIC">предоставяща предимство</HT> (т.е. дали е изпълнено третото общо условие по решение Altmark), следва да се анализира евентуалният ѝ компенсаторен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>По-специално, тъй като в актовете за преюдициално запитване е посочен член 106, параграф 2 ДФЕС, следва да се провери дали националните органи са задължавали Poste Italiane да предоставя услуга от общ икономически интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Вече се произнесох отрицателно в това отношение. При всички случаи задължението, поето от Poste Italiane, що се касае до банковата му дейност, се свежда само до откриването и управлението на пощенски разплащателни сметки с титуляри концесионерите. По-конкретно не е установено тези сметки да са били подчинени на специални клаузи в сравнение със сметките на останалите клиенти на Poste Italiane. Това е потвърдено в отговор на въпроса на Съда по този аспект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Следователно след изключването на възможността да е налице същинска услуга от общ икономически интерес, спорните комисиони не могат да се квалифицират като помощи за компенсиране на присъщите разходи за предоставянето ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В другия случай следва да се провери дали са изпълнени останалите три специални условия по решение Altmark, по който въпрос Съдът трудно може да се произнесе (извън напомнянето на общите елементи на всяко от тези условия) както поради това че разглеждането на фактите по делото е от изключителната компетентност на запитващата юрисдикция, така и поради невъзможността да се извлече необходимата информация за целта от наличните документи по това дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Обстоятелството, на което, както посочих по-горе, запитващата юрисдикция, изглежда, отдава по-голямо значение (едностранното определяне от Poste Italiane на условията за заплащане на възнаграждение за пощенската разплащателна сметка), само по себе си не променя гореизложеното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В актовете за преюдициално запитване няма данни, от които да се установи дали определените комисиони в Решение № 57/1996 действително отразяват адекватно разходите за управление, необходими за предоставянето на услугата пощенска разплащателна сметка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Според отговорите на въпросите на Съда тези комисиони били същите, които Poste Italiane е прилагало еднакво и за останалите си клиенти, в режим на публичност и прозрачност на услугата разплащателна сметка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. точки 109 и 110 по-долу.</P></NOTE>. Ако е така, вероятно те няма да са значително по-различни от събираните от Poste Italiane или от други банкови институции за други приходи от налози. Освен това няма данни този режим да съдържа неоснователно обременителни за клиентите договорни условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>При всички положения, повтарям, тези фактори трябва да бъдат преценени от запитващата юрисдикция, чиято близост до фактите я поставя в най-доброто положение за тяхната преценка с всичките им нюанси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>С третия въпрос се цели да се установи, накратко, дали законоустановеният режим на Poste Italiane му е предоставял господстващо положение, злоупотребата с което води до нарушение на член 102 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Становища на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Според Poste Italiane третият въпрос е недопустим, тъй като запитващата юрисдикция не обяснява защо приложената правна уредба да е несъвместима с член 102 ДФЕС. Освен че бил недопустим, въпросът бил неправилен, тъй като в него се твърдяло, че Poste Italiane има изключително или специално право по смисъла на член 106, параграф 1 ДФЕС, и освен това не позволявал да се заключи как то би могло да се окаже подтикнато да злоупотреби с господстващото си положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Poste Italiane нееднократно повтаря, че концесионерите са могли да използват и други кредитни институции за предоставянето на услугите по заплащане на ICI<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. отново точки 24—28 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Agenzia счита, че Poste Italiane се ползва от господстващо положение в пазарния сегмент на услугата по заплащане на ICI и е злоупотребило с това положение, изисквайки заплащането на комисиони, чийто размер е определило едностранно и без обективно основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Комисията счита, че съответният пазар (на стоката) е този на предоставянето срещу заплащане на услуги по управление на сметките, използвани от концесионерите за събирането на ICI. Размерът му е ограничен, тъй като данъчнозадължените лица могат да изберат да плащат пряко на концесионера.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Според Комисията запитващата юрисдикция следва да анализира съответния пазар и да разбере дали Poste Italiane има господстващо положение на него. За този анализ е необходимо да се установи дали други банкови институции са могли да предоставят същата услуга като Poste Italiane.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Комисията отбелязва, че възможността за едностранно определяне на спорната комисиона би могла да породи риск Poste Italiane да злоупотреби със своето (предполагаемо) господстващо положение. Тъй като данъчнозадължените лица обаче са могли да изберат да плащат ICI пряко на концесионерите, последните са могли да провеждат политики за стимулиране, за да превърнат втория вариант в по-привлекателен. Това по-конкретно са могли да направят в отговор на политика на Poste Italiane за определяне на прекомерни комисиони за използването на пощенската разплащателна сметка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Ето защо според Комисията не изглежда да е доказано, че пазарните сили са били недостатъчни за предлагането на спорните услуги със същата ефективност като Poste Italiane.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Допустимост</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда, независимо дали са предоставени специални или изключителни права на дадено предприятие, запитващата юрисдикция следва да посочи на кой пазар и по какъв начин това предприятие има господстващо положение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071213">13 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>United Pan-Europe Communications Belgium и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑250/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:783">EU:C:2007:783</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>По-конкретно Съдът подчертава, че за целите на член 102 ДФЕС <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>съответният пазар на стоката или на услугата обхваща стоките или услугите, които са заменими или в достатъчна степен взаимозаменяеми с тази стока или услуга, в зависимост не само от своите обективни характеристики, заради които са особено подходящи да задоволят постоянните нужди на потребителите, но и в зависимост от условията на конкуренция, както и от структурата на търсенето и предлагането на въпросния пазар<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080701">1 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>MOTOE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑49/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:376">EU:C:2008:376</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>В актовете за преюдициално запитване обаче липсват данни по този въпрос, което възпрепятства Съда да даде полезен отговор. Тази липса не е запълнена въпреки становищата на участниците в преюдициалното производство, от които Съдът е поискал определена информация, за да определи пазара на услугите, съответния географски пазар и наличието на заместващи услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Съдът ги пита по-специално за: i) услугите, заместващи предоставяната услуга от Poste Italiane на концесионерите, отговарящи за събирането на ICI, ii) условията на предлагането на тези заместващи услуги, iii) частите от националната територия, в които Poste Italiane е предоставяло услугите си на концесионерите, отговарящи за събирането на ICI, и iv) евентуалните стратегии на концесионерите за насърчаване на заплащането на ICI пряко на тях, а не чрез Poste Italiane.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция би трябвало да предостави на Съда точна информация за характеристиките на съответния пазар, географския му обхват или евентуалното наличие на еквивалентни (заменими) услуги. Тъй като не го е направила, третият преюдициален въпрос става недопустим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>До същия резултат се стига и от друга гледна точка, като се отчете обстоятелството, че що се касае до третия преюдициален въпрос, съдържанието на тези актове не позволява да се разбере ясно смисълът му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>На пръв поглед изглежда, че според запитващата юрисдикция самото въвеждане на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>законоустановен монопол<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> в полза на Poste Italiane води непременно до злоупотреба от страна на това предприятие с господстващо положение. Poste Italiane <HT TYPE="ITALIC">злоупотребявало</HT> с господстващото положение, тъй като разполагало със спорния законоустановен монопол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Такова е разбирането на Комисията, изложено в точка 90 от писменото ѝ становище.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Ако това е правилното тълкуване на посочените актове, се налага изводът, че в основата им стои неправилна отправна точка, която не съответства на практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080701">1 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>MOTOE</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑49/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:376">EU:C:2008:376</NO.ECLI>), точка <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>фактът на създаване или засилване на господстващо положение чрез предоставяне на специални или изключителни права […] сам по себе си не е несъвместим с член [102 ДФЕС]<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</P></NOTE>, тъй като, изглежда, в тях господстващото положение се приравнява на злоупотреба с него. Само последното поведение е незаконно по смисъла на член 102 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Пак там, точка 49. За тази цел е необходимо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>при самото упражняване на предоставените му специални или изключителни права [предприятието] да <HT TYPE="ITALIC">злоупотребява</HT> с господстващото си положение или […] тези права [да] могат да създадат положение, при което същото предприятие да бъде принудено да извършва подобна злоупотреба<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>. Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>При друго тълкуване на тази част от актовете може да се направи извод, че запитващата юрисдикция счита за доказано не само наличието на господстващо положение, но и злоупотребата с него от Poste Italiane, тъй като последното е определяло комисионите за събиране от концесионерите в посочените от самия съд размери. Ако е така, с оглед на формулировката му въпросът до Съда би станал излишен, тъй като с него се пита за нещо, което запитващата юрисдикция вече е разрешила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Накрая, по-смисленото тълкуване на тази (лаконична) част от актовете за преюдициално запитване е това, при което акцентът е поставен върху обстоятелството, че правомощието за едностранно определяне на комисионата за събиране може да представлява хипотеза на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/><HT TYPE="ITALIC">непременно подтикване към злоупотреба</HT><QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, забранено от член 102 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Акт за преюдициално запитване по дело C-435/19, стр. 19 in fine от оригиналния текст на италиански език. Курсив в оригиналния текст.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Тогава трябва да се провери дали тази хипотеза действително е възможна; с други думи, дали са изпълнени условията за това законоустановеният режим да води неизбежно до злоупотреба на Poste Italiane с господстващо положение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Дори да се приеме, че последното е най-правилното тълкуване на съмнението на запитващата юрисдикция, това не променя факта, че все така липсват ключови данни, за да може Съдът да се произнесе с минимална точност по този въпрос. Липсата проличава най-вече по отношение на преценката дали злоупотребата е била неизбежна i) в контекста на съответен пазар, който не е точно конкретизиран; ii) при условия на конкуренция между банковите институции; и iii) при наличие на услуги, евентуално заместващи предоставяните от Poste Italiane.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства считам, че третият преюдициален въпрос е недопустим. Ако обаче Съдът приеме, че това не е така, ще представя накратко становището си по него.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Комисията посочва в становището си, че предвид приложимия правен режим концесионерите са могли да избегнат евентуална злоупотреба от страна на Poste Italiane, поради което хипотезата на непременно подтикване към злоупотреба не е потвърдена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>По този въпрос вземат отношение Poste Italiane и Agenzia по искане на Съда. Първото споделя тезата на Комисията. Втората определя подхода на последната като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>нереалистичен<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>За целите на настоящото производството до злоупотреба с господстващо положение може да се стигне, ако Poste Italiane налага на концесионерите несправедливи цени, които те са длъжни да заплащат без възможност да използват други начини за събиране на ICI. По този начин Poste Italiane би получило неправомерно предимство спрямо конкурентите си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Според Комисията до такава злоупотреба с (евентуално) господстващо положение няма да се стигне, ако данъчнозадължените лица са свободни да заплащат ICI пряко на концесионерите. Последните могат да им предложат достатъчно привлекателни условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Точки 110 и 111 от писменото становище на Комисията. Едни от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>стратегиите<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, представени от Комисията, с които концесионерите да попречат на Poste Italiane да се изкуши да злоупотреби с положението си, налагайки им прекомерни цени, са създаването на мрежа от представители, упълномощени да приемат прякото плащане на налога, или предлагането на намаления (за тяхна сметка) на данъчнозадължените лица, за да изберат този вариант.</P></NOTE>, за да предпочетат лицата този вариант пред плащането по пощенската разплащателна сметка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Отново запитващата юрисдикция е компетентна да се произнесе по тези противостоящи си становища, които Съдът трудно би могъл да прецени поради липсата на елементите за преценка, които вече посочих по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>При всички положения, за да извърши преценката си, би било уместно тя да прецени дали икономическата тежест на посочените от Комисията оферти на концесионерите в действителност би била равносилна — под друго наименование и форма — на поетата от тях при заплащане на едностранно определената от Poste Italiane комисиона.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция би следвало освен това да прецени дали положението на Poste Italiane на пазара на банковата дейност е могло да бъде привилегировано спрямо конкурентите му от момента, в който — от 1997 г. нататък — всички местни налози, с изключение на ICI, са могли да се заплащат чрез разплащателни сметки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>По-конкретно запитващата юрисдикция би следвало да установи дали поради господстващото си положение при заплащането на ICI Poste Italiane е било неизбежно принудено да разшири действието му, така че да обхване и пазара на заплащането на останалите местни налози, и по-специално пазара на всички банкови дейности като цяло.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>При извършване на тази преценка не може да се забравя, както признава самата Agenzia в отговора си на един от въпросите на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Отговор на четвъртия въпрос, зададен от Съда.</P></NOTE>, че като се остави настрана обемът на операциите по събиране (десетки хиляди), договорните условия за пощенските разплащателни сметки — включително финансовите условия — прилагани за концесионерите, отговарящи за събирането на ICI, са били същите като действащите като цяло за който и да е титуляр на разплащателна сметка — юридическо лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Ако това обстоятелство се потвърди, то може да е признак, че злоупотребата с господстващо положение не е неизбежна. На пазар на либерализирани банкови услуги Poste Italiane не би имало стимули да налага комисиони за събиране, които са значително по-високи от определените от други кредитни институции, на титулярите си на банкови сметки като цяло (включително концесионерите, за които се прилага същият режим като останалите).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Накрая, за преценката на злоупотребата с господстващо положение може да е определящо обстоятелството, че други банкови институции са предлагали на концесионерите аналогични (заменими) услуги, които те са могли да използват за заплащането на ICI от данъчнозадължените лица, което запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>1)</NO.P><TXT>Услугата разплащателна сметка, която в рамките на дейността си по извършване на финансови услуги Poste Italiana SpA е предоставяло на концесионерите, отговарящи за събирането на общинския данък върху недвижимите имоти, в периода от 1992 г. до 2011 г., не притежава характеристиките на услугите от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 ДФЕС, доколкото не съществува формален акт за налагане на ясно определени задължения за обществена услуга, което националната юрисдикция следва да провери.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Предвид отговора на първия въпрос не следва да се отговаря на втория въпрос.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Третият преюдициален въпрос е недопустим<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>