1.

В Италия от 1992 г. до 2011 г. лицата, облагани с общинския данък върху недвижимите имоти (imposta comunale sugli immobili, наричан по-нататък „ICI“), са го заплащали на концесионерите, натоварени със събирането му (наричани по-нататък „концесионерите“), които преди октомври 2006 г. са били частноправни субекти ( 2 ).

2.

Плащането е трябвало да се извършва или в брой, или чрез вноска по пощенска разплащателна сметка, която концесионерите е трябвало задължително да открият в който и да е клон на Poste Italiane SpA ( 3 ). Този субект е събирал от титулярите на сметката комисиона за всяка приходна операция.

3.

Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) иска да установи дали режимът на „законоустановен монопол“ в полза на Poste Italiane, за да управлява услугата пощенска разплащателна сметка, по която е внасян ICI, представлява държавна помощ, която противоречи на членове 106 ДФЕС и 107 ДФЕС. Той иска да установи още дали този режим е съвместим с член 102 ДФЕС.

I.

Правна уредба

А.

Правото на Съюза

4.

Член 14 ДФЕС гласи:

5.

Член 102 ДФЕС предвижда:

6.

Съгласно член 106, параграфи 1 и 2 ДФЕС:

7.

Член 107, параграф 1 ДФЕС гласи:

8.

Член 108, параграф 3 ДФЕС предвижда:

Б.

Националното право

1.

Приложими правила за пощенските разплащателни сметки

а)

Закон № 662 от 1996 г. ( 4 )

9.

Съгласно член 2:

б)

Декрет № 144/2001 на президента на Републиката ( 5 )

10.

Съгласно член 3, параграф 1 от този декрет, „освен ако не е предвидено друго в настоящия декрет, отношенията с клиентите и пощенската разплащателна сметка се уреждат чрез договаряне при спазване на разпоредбите от Гражданския кодекс и на специалните закони“.

в)

Решение № 57/1996 на Управителния съвет на Poste Italiane

11.

Въз основа на това решение се събира комисиона за всяка операция по управление на пощенската разплащателна сметка на концесионерите, отговарящи за услугата по събиране на данъци. Нейният размер е определен на 0,05 EUR за периода от 1 април 1997 г. до 31 май 2001 г. и на 0,23 EUR за периода от 1 юни 2001 г. до 31 декември 2003 г.

2.

Приложими правила за налозите на органите на местна власт

а)

Законодателен декрет № 504 от 1992 г. ( 6 )

12.

Съгласно член 10, параграф 3:

б)

Декрет № 567 на министъра на финансите от 1993 г. ( 7 )

13.

Членове 5—7 дават възможност на притежателите на данъчна сметка да плащат пряко на гишетата на концесионера или на кредитна институция, посредством неотменимо платежно нареждане в полза на концесионера, на сумите за данъка върху доходите на физическите лица, корпоративния данък — включително в качеството на платец за друго лице — местния данък върху доходите, данъците, заменящи посочените по-горе данъци, и ДДС.

в)

Законодателен декрет № 446 от 1997 г. ( 8 )

14.

Член 59, параграф 1 запазва за общините приемането на правната уредба в областта на събирането на местните налози с цел да се рационализират начините за извършване на плащанията, предвиждайки освен плащането на концесионера плащане по пощенската разплащателна сметка, открита на името на общинската данъчна администрация, плащане пряко на последната и плащане чрез банковата система.

г)

Декрет-закон № 70 от 2011 г. ( 9 )

15.

Съгласно член 7, параграф 2, буква gg-septies) ( 10 ):

II.

Фактите (според актовете за преюдициално запитване), споровете и преюдициалните въпроси

16.

Дейностите, извършвани от Poste Italiane, са определени в хода на приватизацията му. По-конкретно националната правна уредба възлага само на него предоставянето на определени услуги със задължението да води отделна счетоводна отчетност.

17.

В член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 като начини за внасяне на ICI се предвижда „плащане пряко на отговарящия за събирането концесионер, в чийто район е общината [по местонахождението на обложения недвижим имот]“, или плащане „по съответната пощенска разплащателна сметка с титуляр посочения концесионер“. Концесионерът съответно е длъжен да открие пощенска разплащателна сметка, за да изпълни поетото задължение спрямо местния орган по приходите.

18.

Според запитващата юрисдикция до 2011 г. това задължение не е засегнато от последващите реформи, с които са въведени нови начини за плащане на местните налози (неотменимо банково платежно нареждане, плащане на гишетата на общината или по сметки в полза на общинския бюджет). Едва през посочената година изрично е призната възможността концесионерът, отговарящ за събирането на местните налози, просто да открие само една банкова разплащателна сметка вместо пощенска сметка.

19.

Критериите за определяне на цените на пощенските и платежните услуги също са изменяни в хода на приватизацията на Amministrazione delle Poste ( 11 ). По-конкретно:

20.

Споровете в основата на настоящото преюдициално запитване са между Poste Italiane и двама концесионери ( 12 ), от които посоченият субект иска да му бъдат платени комисионите за всяко внасяне на ICI по пощенските им разплащателни сметки за периода от 1997 г. до 2011 г.:

21.

Сезираният със съответните жалби Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) отправя две идентични преюдициални запитвания със следния текст.

III.

Производството пред Съда

22.

Преюдициалните запитвания постъпват в Съда на 5 юни 2019 г.

23.

Писмени становища представят Poste Italiane, Agenzia и Комисията, които отговорят писмено на въпросите на Съда, зададени от него вместо провеждането на съдебното заседание, насрочено за 22 април 2020 г. и впоследствие отменено.

IV.

Анализ

А.

Предварителни бележки

24.

За да се произнесе по преюдициално запитване, Съдът е длъжен да се придържа към фактите и изложението на вътрешното право, предоставени му от запитващата юрисдикция ( 13 ).

25.

По настоящото дело в посоченото изложение се откроява това, което запитващата юрисдикция нарича „законоустановен монопол“ на Poste Italiane при предоставянето на услугата разплащателна сметка, предназначена за събирането на ICI. Този монопол обаче не изключва възможността данъчнозадължените лица да плащат данъка пряко на концесионерите без посредничеството на Poste Italiane, както е посочено в актовете за преюдициално запитване.

26.

Както в писменото си становище (т. 12—15), така и в отговор на конкретен въпрос на Съда Poste Italiane твърди, че е имало и други алтернативни начини за плащане на ICI, които не се споменават в актовете за преюдициално запитване.

27.

По-конкретно то твърди, че това плащане е могло да се извършва посредством „кредитни институции [различни от Poste Italiane], сключили договор с концесионера“ ( 14 ), и — след приемането на Законодателен декрет № 446/1997 — пряко в местната администрация, събираща ICI, или в някои определени от нея финансови институции ( 15 ).

28.

Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) следва да се произнесе по тези факти, чието доказване би могло да отслаби до известна степен отправната точка, стояща в основата на преюдициалното производство.

Б.

По първия преюдициален въпрос

29.

С първия от въпросите си запитващата юрисдикция иска да установи дали запазената дейност в полза на Poste Italiane, за да управлява услугата пощенска разплащателна сметка при събирането на ICI, притежава характеристиките на услуга от общ икономически интерес.

1.

Становища на страните

30.

Poste Italiane твърди, че първият въпрос е недопустим както с оглед посочването на член 14 ДФЕС, така и с оглед компетентността на националния съд да приложи пряко член 106, параграф 2 ДФЕС.

31.

При условията на евентуалност Poste Italiane твърди, че законоустановеният му режим не му предоставя изключително право върху услугата по събирането на ICI, тъй като концесионерите могат да използват и други способи. При всички случаи не били изпълнени условията за квалифициране на управлението на пощенските разплащателни сметки като услуга от общ икономически интерес.

32.

Agenzia твърди, че отношението между концесионерите и Poste Italiane представлява монопол. Първите трябвало неизбежно да открият пощенска разплащателна сметка в тази институция, която може едностранно да изменя договорните условия.

33.

Според Agenzia услугата „пощенска сметка“, която Poste Italiane предоставя по този начин, финансирана със задължителна комисиона, не може да се извършва от други национални или европейски субекти, с което се дава предимство само на едно предприятие. Освен това комисионите не били определени по обективен и прозрачен начин и концесионерите били лишени от възможност да договарят по-благоприятни условия.

34.

Комисията счита, че Poste Italiane явно не е задължено с акт (по смисъла на практиката на Съда) да предоставя услуги като задължение за обществена услуга.

2.

Допустимост

35.

Според мен посочването в актовете за преюдициално запитване на член 14 ДФЕС не води до недопустимост на първия въпрос. Независимо, както твърди Poste Italiane, че не е лесно да се прецени какъв вид тълкувателно съмнение поражда тази разпоредба, в случая първият въпрос със сигурност е свързан по същество с член 106 ДФЕС: цитирането на член 14 ДФЕС е включено, защото и в двата члена са посочени „услугите от общ икономически интерес“.

36.

Член 14 ДФЕС се отнася до услугите от общ икономически интерес, предвиждайки, че Съюзът и държавите следят „тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и при условия […], които да им позволяват да изпълняват своите задачи“. Съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС подчиняването на тези услуги на разпоредбите, съдържащи се в Договорите — и в частност на правилата на конкуренцията — не трябва да препятства предприятията, които са натоварени с функцията да ги оказват, „[да изпълняват] специфичните задачи, които са им възложени“.

37.

Следователно двете разпоредби имат един и същ смисъл: да гарантират подчиняването на икономическите услуги от общ интерес на Договорите, гарантирайки същевременно, че то няма да засегне специфичните им задачи.

38.

Както твърди Poste Italiane, националният съд следва да прецени дали практиките на предприятията, които са натоварени с управлението на услуги от общ икономически интерес, са съвместими с член 106 ДФЕС. Именно националните съдилища следва да „проверят дали тези практики, ако противоречат на посочената разпоредба, могат да бъдат обосновани от потребностите, произтичащи от специфичната задача, която евентуално се възлага на предприятието“ ( 16 ).

39.

Националният съд съответно е свободен да поиска в рамките на член 267 ДФЕС сътрудничеството на Съда, ако го счете за необходимо, за да му представи съмненията си относно тълкуването на член 106 ДФЕС ( 17 ). Тези съмнения могат с основание да се отнасят до квалифицирането на дадена дейност като услуга от общ икономически интерес.

40.

В крайна сметка Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) отправя въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, на който по принцип Съдът е длъжен да отговори ( 18 ). Той може да отклони даването на отговор само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване няма връзка със спора в главното производство, когато то е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да даде тълкуване ( 19 ). Нито една от тези хипотези не е налице по отношение на първия въпрос.

3.

По същество

41.

Както припомних по-горе, именно запитващата юрисдикция следва да установи дали Poste Italiane е било действително натоварено с изпълнението на ясно определени задължения за извършване на обществена услуга.

42.

Независимо от крайната преценка на посочената юрисдикция, споделям становището на Poste Italiane и Комисията, че от анализа на спорния законоустановен режим не следва, че финансовите услуги, предоставяни от Poste Italiane на концесионерите, отговарящи за събирането на ICI, могат да се квалифицират като услуги „от общ икономически интерес“.

43.

Признатото на държавите членки правомощие за определяне на услугите от общ икономически интерес не е неограничено, а е подчинено на определени условия. На първо място сред тях е условието съответното предприятие да е било действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения да са ясно определени в националното право ( 20 ).

44.

С посоченото условие „[се] преследва цел за прозрачност и правна сигурност, изискваща да са изпълнени минимални критерии относно наличието на един или няколко акта на публичен орган на власт, които определят достатъчно точно най-малкото естеството, продължителността и обхвата на задълженията за обществена услуга, които носят предприятията, натоварени с изпълнението на тези задължения“ ( 21 ). Така че „при липсата на ясно определяне на такива обективни критерии не би било възможно да се провери дали конкретна дейност може да попада в обхвата на понятието за УОИИ“ ( 22 ).

45.

По отношение на банковата му дейност впрочем не е установено, че Poste Italiane формално е длъжно да предоставя определени услуги въз основа на задължение за обществена услуга при условия, които определят достатъчно точно неговото естество и обхват, поради което не е изпълнена посочената по-горе цел за прозрачност и правна сигурност. Този фактор сам по себе си е достатъчен, за да се изключи възможността да се касае за услуга от общ икономически интерес.

46.

Различно е положението, когато в качеството си на изпълнител на универсалната пощенска услуга в Италия Poste Italiane извършва в тази конкретна област услуга от общ икономически интерес, което е безспорно. Както впрочем Съдът е приел, пощенските услуги, предвидени в Директива 97/67/ЕО ( 23 ), не обхващат финансовите услуги, предоставяни от пощенските предприятия, „включително тези, които се извършват допълнително от доставчиците на пощенски услуги“ ( 24 ).

47.

В обобщение финансовите услуги, които Poste Italiane предоставя на клиентите си, възползвайки се от това, което запитващата юрисдикция нарича капиляризация на клоновата му мрежа на италианска територия, изглежда, не представляват услуга от общ интерес по смисъла на практиката на Съда ( 25 ). Сред тези услуги са предоставянето на трети лица (включително концесионерите, отговарящи за събирането на ICI) на възможност да откриват и управляват пощенски или друг вид разплащателни сметки.

В.

По втория преюдициален въпрос

48.

Corte di Cassazione (Върховен съд) отправя втория си въпрос, ако „положението на законоустановен монопол [на Poste Italiane] трябва да се признае за притежаващо характеристиките на УОИИ“.

49.

В съответствие със становищата си по първия въпрос както Poste Italiane, така и Комисията твърдят, че не следва да се отговаря на втория: ако не е възможно да се установи наличието на услуга от общ икономически интерес, не е необходимо да се отговаря на въпрос, предполагащ такова наличие.

50.

Комисията обаче проверява при условията на евентуалност дали по това дело са изпълнени така наречените „условия по решение Altmark“ ( 26 ). Според нея, тъй като това не е така, спорните комисиони трябва да се квалифицират като държавна помощ, несъвместима с член 107 ДФЕС.

51.

Считам, че предвид отговора, който предлагам на първия въпрос, не следва да се извършва анализ на втория, отправната точка за който е именно това, което се отхвърля.

52.

При всички случаи ще анализирам като Комисията втория въпрос при условията на евентуалност. Следва да се подчертае, че в посочения въпрос запитващата юрисдикция изтъква предоставеното на Poste Italiane правомощие да определя едностранно размера на начисляваната на концесионера комисиона. Така както е изложен, този фактор е определящ за преценката на съпоставимостта на спорните норми с член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС.

53.

За да може държавна мярка да се квалифицира като „помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС, следва да са изпълнени всички изисквания, които ще анализирам по-нататък ( 27 ).

1.

Намеса на държавата или намеса чрез ресурси на държавата

54.

Законодателен декрет № 504/1992 е наложил на концесионерите задължението да открият пощенски разплащателни сметки за събирането на заплащания от данъчнозадължените лица ICI. Poste Italiane е имало съответното право (предоставено му от Закон № 662/1996) да получава комисиона за управлението на тези сметки, чийто размер е установен в Решение № 57/1996.

55.

Комисионите за събиране, заплащани от концесионерите на Poste Italiane, по принцип могат да отговорят на първото изискване по решение Altmark, ако формиращите ги средства могат да се квалифицират като „държавни“ (т.е. с публичен произход).

56.

От данните в преписката по делото обаче не става ясно кой действително и в крайна сметка понася плащането на тези комисиони. Както Poste Italiane, така и Agenzia отговарят на въпросите на Съда, че по принцип то се извършва от концесионерите.

57.

Има обаче данни, позволяващи да се приеме, че към това плащане концесионерите могат да добавят част от сумите, които местните органи им заплащат за събирането на ICI ( 28 ). Логично е общината, която им възлага функцията по събирането, да заплаща възнаграждение за изпълнението на тази задача. Ако предприятията концесионери отделят част от това несъмнено публично възнаграждение за плащането на комисионата на Poste Italiane, би могло да става въпрос за държавни средства.

58.

Така би било и ако общините, събиращи данъка, поемат дължимата на Poste Italiane комисиона; ако самите концесионери са публични предприятия (както посочва Комисията в отговора си на въпросите на Съда) или, накрая, ако Poste Italiane трябва да управлява събираните комисиони при условията, определени от публичната власт.

59.

Запитващата юрисдикция следва да изясни тези факти и след това да провери дали е изпълнено първото от условията по решение Altmark.

2.

Възможно засягане на търговията между държавите членки и нарушение на конкуренцията

60.

Доколкото при предоставянето на услугата пощенска разплащателна сметка Poste Italiane извършва дейност в открит за конкуренцията сектор (банковия), запитващата юрисдикция следва да установи и дали получаването на спорните комисиони би могло да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията ( 29 ).

61.

При отчитане на гореизложеното ( 30 ), ако се потвърди, че от 1997 г. за събирането на ICI не се е прилагала националната правна уредба, която е допускала местните налози да се плащат чрез банкова разплащателна сметка вместо пощенска сметка, запитващата юрисдикция следва да прецени последиците от това изключване за дейността на други банкови институции. Само така може да се определи дали спорната мярка е могла да наруши конкуренцията в сектора на управлението на тези налози.

62.

Запитващата юрисдикция следва също така да прецени дали предимствата, предоставени от разширяването на териториалната мрежа на Poste Italiane, са били достатъчно основание, за да му се предостави пряко и изключително управлението на пощенските сметки на концесионерите, отговаряли за събирането на ICI. Поначало не е изключено да е било възможно да се проведе процедура за възлагане на обществена поръчка, отворена за участие на оператори от други държави членки ( 31 ).

3.

Предоставяне на предимство

63.

Предоставянето на публични средства следва да води до икономическо предимство, което получаващото предприятие не би получило при обичайни пазарни условия ( 32 ).

64.

Държавната помощ по член 107 ДФЕС следователно е помощта, предоставяща предимство, а не чисто компенсаторната. За да не представляват „държавна помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС, помощите трябва да са за компенсиране на изпълнението на задължения за обществена услуга ( 33 ).

65.

Само в този случай се предполага, че предприятието получател „в действителност не получава[…] финансово предимство и следователно посочената мярка не [го] поставя в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните предприятия“ ( 34 ).

66.

За тази цел трябва да бъдат изпълнени четири специални условия, които също са посочени в решение Altmark ( 35 ). В това решение съответно са разгледани две групи условия:

67.

Това, че и в двата случая се касае за четири условия, може да създаде объркване, когато се говори изобщо за „условията по решение Altmark“. За да избегна неясноти, по-нататък ще ги наричам съответно „общите условия по решение Altmark“ и „специалните условия по решение Altmark“.

68.

Специалните условия по решение Altmark са следните:

69.

Разглеждането на квалифицирането на помощ като „държавна“ по смисъла на член 107 ДФЕС трябва да се извърши, преди да се провери дали тази помощ е необходима за предоставянето на услуга от общ икономически интерес, като съответно се прилага дерогацията по член 106, параграф 2 ДФЕС.

70.

Съдът обаче е приел, че първото от специалните условия по решение Altmark — т.е. наличието на действително и ясно възлагане на изпълнението на задължение за обществена услуга — „се прилага и в случай на позоваване на дерогацията, предвидена в член 106, параграф 2 ДФЕС“ ( 41 ).

71.

Следователно точно тук се припокриват първите два въпроса на запитващата юрисдикция.

72.

Изхождайки от тези предпоставки, за да се установи дали комисионата, получавана от Poste Italiane, съставлява помощ, предоставяща предимство (т.е. дали е изпълнено третото общо условие по решение Altmark), следва да се анализира евентуалният ѝ компенсаторен характер.

73.

По-специално, тъй като в актовете за преюдициално запитване е посочен член 106, параграф 2 ДФЕС, следва да се провери дали националните органи са задължавали Poste Italiane да предоставя услуга от общ икономически интерес.

74.

Вече се произнесох отрицателно в това отношение. При всички случаи задължението, поето от Poste Italiane, що се касае до банковата му дейност, се свежда само до откриването и управлението на пощенски разплащателни сметки с титуляри концесионерите. По-конкретно не е установено тези сметки да са били подчинени на специални клаузи в сравнение със сметките на останалите клиенти на Poste Italiane. Това е потвърдено в отговор на въпроса на Съда по този аспект.

75.

Следователно след изключването на възможността да е налице същинска услуга от общ икономически интерес, спорните комисиони не могат да се квалифицират като помощи за компенсиране на присъщите разходи за предоставянето ѝ.

76.

В другия случай следва да се провери дали са изпълнени останалите три специални условия по решение Altmark, по който въпрос Съдът трудно може да се произнесе (извън напомнянето на общите елементи на всяко от тези условия) както поради това че разглеждането на фактите по делото е от изключителната компетентност на запитващата юрисдикция, така и поради невъзможността да се извлече необходимата информация за целта от наличните документи по това дело.

77.

Обстоятелството, на което, както посочих по-горе, запитващата юрисдикция, изглежда, отдава по-голямо значение (едностранното определяне от Poste Italiane на условията за заплащане на възнаграждение за пощенската разплащателна сметка), само по себе си не променя гореизложеното.

78.

В актовете за преюдициално запитване няма данни, от които да се установи дали определените комисиони в Решение № 57/1996 действително отразяват адекватно разходите за управление, необходими за предоставянето на услугата пощенска разплащателна сметка.

79.

Според отговорите на въпросите на Съда тези комисиони били същите, които Poste Italiane е прилагало еднакво и за останалите си клиенти, в режим на публичност и прозрачност на услугата разплащателна сметка ( 42 ). Ако е така, вероятно те няма да са значително по-различни от събираните от Poste Italiane или от други банкови институции за други приходи от налози. Освен това няма данни този режим да съдържа неоснователно обременителни за клиентите договорни условия.

80.

При всички положения, повтарям, тези фактори трябва да бъдат преценени от запитващата юрисдикция, чиято близост до фактите я поставя в най-доброто положение за тяхната преценка с всичките им нюанси.

Г.

По третия преюдициален въпрос

81.

С третия въпрос се цели да се установи, накратко, дали законоустановеният режим на Poste Italiane му е предоставял господстващо положение, злоупотребата с което води до нарушение на член 102 ДФЕС.

1.

Становища на страните

82.

Според Poste Italiane третият въпрос е недопустим, тъй като запитващата юрисдикция не обяснява защо приложената правна уредба да е несъвместима с член 102 ДФЕС. Освен че бил недопустим, въпросът бил неправилен, тъй като в него се твърдяло, че Poste Italiane има изключително или специално право по смисъла на член 106, параграф 1 ДФЕС, и освен това не позволявал да се заключи как то би могло да се окаже подтикнато да злоупотреби с господстващото си положение.

83.

Poste Italiane нееднократно повтаря, че концесионерите са могли да използват и други кредитни институции за предоставянето на услугите по заплащане на ICI ( 43 ).

84.

Agenzia счита, че Poste Italiane се ползва от господстващо положение в пазарния сегмент на услугата по заплащане на ICI и е злоупотребило с това положение, изисквайки заплащането на комисиони, чийто размер е определило едностранно и без обективно основание.

85.

Комисията счита, че съответният пазар (на стоката) е този на предоставянето срещу заплащане на услуги по управление на сметките, използвани от концесионерите за събирането на ICI. Размерът му е ограничен, тъй като данъчнозадължените лица могат да изберат да плащат пряко на концесионера.

86.

Според Комисията запитващата юрисдикция следва да анализира съответния пазар и да разбере дали Poste Italiane има господстващо положение на него. За този анализ е необходимо да се установи дали други банкови институции са могли да предоставят същата услуга като Poste Italiane.

87.

Комисията отбелязва, че възможността за едностранно определяне на спорната комисиона би могла да породи риск Poste Italiane да злоупотреби със своето (предполагаемо) господстващо положение. Тъй като данъчнозадължените лица обаче са могли да изберат да плащат ICI пряко на концесионерите, последните са могли да провеждат политики за стимулиране, за да превърнат втория вариант в по-привлекателен. Това по-конкретно са могли да направят в отговор на политика на Poste Italiane за определяне на прекомерни комисиони за използването на пощенската разплащателна сметка.

88.

Ето защо според Комисията не изглежда да е доказано, че пазарните сили са били недостатъчни за предлагането на спорните услуги със същата ефективност като Poste Italiane.

2.

Допустимост

89.

Съгласно постоянната практика на Съда, независимо дали са предоставени специални или изключителни права на дадено предприятие, запитващата юрисдикция следва да посочи на кой пазар и по какъв начин това предприятие има господстващо положение ( 44 ).

90.

По-конкретно Съдът подчертава, че за целите на член 102 ДФЕС „съответният пазар на стоката или на услугата обхваща стоките или услугите, които са заменими или в достатъчна степен взаимозаменяеми с тази стока или услуга, в зависимост не само от своите обективни характеристики, заради които са особено подходящи да задоволят постоянните нужди на потребителите, но и в зависимост от условията на конкуренция, както и от структурата на търсенето и предлагането на въпросния пазар“ ( 45 ).

91.

В актовете за преюдициално запитване обаче липсват данни по този въпрос, което възпрепятства Съда да даде полезен отговор. Тази липса не е запълнена въпреки становищата на участниците в преюдициалното производство, от които Съдът е поискал определена информация, за да определи пазара на услугите, съответния географски пазар и наличието на заместващи услуги ( 46 ).

92.

Запитващата юрисдикция би трябвало да предостави на Съда точна информация за характеристиките на съответния пазар, географския му обхват или евентуалното наличие на еквивалентни (заменими) услуги. Тъй като не го е направила, третият преюдициален въпрос става недопустим.

93.

До същия резултат се стига и от друга гледна точка, като се отчете обстоятелството, че що се касае до третия преюдициален въпрос, съдържанието на тези актове не позволява да се разбере ясно смисълът му.

94.

На пръв поглед изглежда, че според запитващата юрисдикция самото въвеждане на „законоустановен монопол“ в полза на Poste Italiane води непременно до злоупотреба от страна на това предприятие с господстващо положение. Poste Italiane злоупотребявало с господстващото положение, тъй като разполагало със спорния законоустановен монопол ( 47 ).

95.

Ако това е правилното тълкуване на посочените актове, се налага изводът, че в основата им стои неправилна отправна точка, която не съответства на практиката на Съда ( 48 ), тъй като, изглежда, в тях господстващото положение се приравнява на злоупотреба с него. Само последното поведение е незаконно по смисъла на член 102 ДФЕС ( 49 ).

96.

При друго тълкуване на тази част от актовете може да се направи извод, че запитващата юрисдикция счита за доказано не само наличието на господстващо положение, но и злоупотребата с него от Poste Italiane, тъй като последното е определяло комисионите за събиране от концесионерите в посочените от самия съд размери. Ако е така, с оглед на формулировката му въпросът до Съда би станал излишен, тъй като с него се пита за нещо, което запитващата юрисдикция вече е разрешила.

97.

Накрая, по-смисленото тълкуване на тази (лаконична) част от актовете за преюдициално запитване е това, при което акцентът е поставен върху обстоятелството, че правомощието за едностранно определяне на комисионата за събиране може да представлява хипотеза на „непременно подтикване към злоупотреба“, забранено от член 102 ДФЕС ( 50 ).

98.

Тогава трябва да се провери дали тази хипотеза действително е възможна; с други думи, дали са изпълнени условията за това законоустановеният режим да води неизбежно до злоупотреба на Poste Italiane с господстващо положение.

99.

Дори да се приеме, че последното е най-правилното тълкуване на съмнението на запитващата юрисдикция, това не променя факта, че все така липсват ключови данни, за да може Съдът да се произнесе с минимална точност по този въпрос. Липсата проличава най-вече по отношение на преценката дали злоупотребата е била неизбежна i) в контекста на съответен пазар, който не е точно конкретизиран; ii) при условия на конкуренция между банковите институции; и iii) при наличие на услуги, евентуално заместващи предоставяните от Poste Italiane.

100.

При тези обстоятелства считам, че третият преюдициален въпрос е недопустим. Ако обаче Съдът приеме, че това не е така, ще представя накратко становището си по него.

3.

По същество

101.

Комисията посочва в становището си, че предвид приложимия правен режим концесионерите са могли да избегнат евентуална злоупотреба от страна на Poste Italiane, поради което хипотезата на непременно подтикване към злоупотреба не е потвърдена.

102.

По този въпрос вземат отношение Poste Italiane и Agenzia по искане на Съда. Първото споделя тезата на Комисията. Втората определя подхода на последната като „нереалистичен“.

103.

За целите на настоящото производството до злоупотреба с господстващо положение може да се стигне, ако Poste Italiane налага на концесионерите несправедливи цени, които те са длъжни да заплащат без възможност да използват други начини за събиране на ICI. По този начин Poste Italiane би получило неправомерно предимство спрямо конкурентите си.

104.

Според Комисията до такава злоупотреба с (евентуално) господстващо положение няма да се стигне, ако данъчнозадължените лица са свободни да заплащат ICI пряко на концесионерите. Последните могат да им предложат достатъчно привлекателни условия ( 51 ), за да предпочетат лицата този вариант пред плащането по пощенската разплащателна сметка.

105.

Отново запитващата юрисдикция е компетентна да се произнесе по тези противостоящи си становища, които Съдът трудно би могъл да прецени поради липсата на елементите за преценка, които вече посочих по-горе.

106.

При всички положения, за да извърши преценката си, би било уместно тя да прецени дали икономическата тежест на посочените от Комисията оферти на концесионерите в действителност би била равносилна — под друго наименование и форма — на поетата от тях при заплащане на едностранно определената от Poste Italiane комисиона.

107.

Запитващата юрисдикция би следвало освен това да прецени дали положението на Poste Italiane на пазара на банковата дейност е могло да бъде привилегировано спрямо конкурентите му от момента, в който — от 1997 г. нататък — всички местни налози, с изключение на ICI, са могли да се заплащат чрез разплащателни сметки.

108.

По-конкретно запитващата юрисдикция би следвало да установи дали поради господстващото си положение при заплащането на ICI Poste Italiane е било неизбежно принудено да разшири действието му, така че да обхване и пазара на заплащането на останалите местни налози, и по-специално пазара на всички банкови дейности като цяло.

109.

При извършване на тази преценка не може да се забравя, както признава самата Agenzia в отговора си на един от въпросите на Съда ( 52 ), че като се остави настрана обемът на операциите по събиране (десетки хиляди), договорните условия за пощенските разплащателни сметки — включително финансовите условия — прилагани за концесионерите, отговарящи за събирането на ICI, са били същите като действащите като цяло за който и да е титуляр на разплащателна сметка — юридическо лице.

110.

Ако това обстоятелство се потвърди, то може да е признак, че злоупотребата с господстващо положение не е неизбежна. На пазар на либерализирани банкови услуги Poste Italiane не би имало стимули да налага комисиони за събиране, които са значително по-високи от определените от други кредитни институции, на титулярите си на банкови сметки като цяло (включително концесионерите, за които се прилага същият режим като останалите).

111.

Накрая, за преценката на злоупотребата с господстващо положение може да е определящо обстоятелството, че други банкови институции са предлагали на концесионерите аналогични (заменими) услуги, които те са могли да използват за заплащането на ICI от данъчнозадължените лица, което запитващата юрисдикция следва да провери.

V.

Заключение

112.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) по следния начин: