19680628

Регламент (ЕИО) № 821/68 на Комисията

от 28 юни 1968 година

относно определението за белено зърно и лющено зърно от зърнени култури, което се прилага при предоставянето на възстановяване при износ

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент № 120/67/ЕИО на Съвета [1] от 13 юни 1967 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури, и по-специално член 16, параграф 4 от него,

като има предвид, че възстановяването при износ следва да държи сметка за качеството на продукта, получен чрез преработка на зърнени култури, който отговаря на изискванията за предоставяне на възстановяване при износ, за да не се допуска износ с помощта на публични средства на стоки с ниско качество; като има предвид, че поради това е необходимо да се даде точно определение, което ще може да се прилага във всяка държава-членка, на типовете зърно, които отговарят на изискванията за предоставяне на възстановяване при износ за "белено зърно" и "лющено зърно";

като има предвид, че мерките, предвидени с настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

За предоставянето на възстановявания при износ лющено зърно и белено зърно от зърнени култури са зърната, които притежават характеристиките, изброени в приложението.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 1968 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 28 юни 1968 година.

За Комисията

Председател

Jean Rey

[1] ОВ 117, 13.6.1967 г., стр. 2269/67

--------------------------------------------------

19680628

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА "БЕЛЕНО ЗЪРНО" (БЕЗ ШУШУЛКИ ИЛИ ОБВИВКИ) И "ЛЮЩЕНО ЗЪРНО"

А. Терминът "белено зърно" включва зърно без шушулка или обвивка:

1. Зърна без шушулка:

са житни зърна с отстранен легумен или житни семена без прицветник (виж обяснителните бележки към тарифа точка № 10.03: зърно), като прицветниците се отстраняват чрез натиск към легумена (например при осилестия ечемик) или прицветниците обхващат семето толкова здраво, че не могат да бъдат отделени чрез вършеене (например при овеса).

2. Зърна без обвивка:

са зърната (когато става въпрос за ечемик с отстранени прицветници), на които е отстранена по-голямата част от легумена и тегумента.

Б. Терминът "лющени зърна" включва следното:

а) зърна, които отговарят на следното определение:

лющени житни зърна, главно ечемик, на които е отстранен целият тегумент, легуменът, зародишът и основната част на външния и алейроновия слой и които имат еднаква големина и закръглена форма,

б) и които освен това отговарят на следните изисквания:

1. Отстраняване на тегумента, обвивката и шушулката съгласно определението;

2. Регулярност на зърната:

а) 75 % от зърната не трябва да надвишават 20 % от дм;

б) 94 % от зърната с постепенно добавяне между 3 % и 97 % не трябва да надвишават 30 % от дм;

в) 100 % от зърната не трябва да надвишават 50 % от дм.

Определяне на регулярността с помощта на ситов анализ, като се използват сита с кръгли отвори.

дм : стойността на медианата, получена от графиката на резултатите от ситовия анализ в точката, в която 50 % от продукта е минал през ситото.

Ситов анализ

Апаратура:

- Комплект от сита с кръгли отвори (диаметър 200 мм, диаметър на отворите 4,0 до 1,0 мм при 0,25 мм разстояния);

- Пресяваща апаратура — пресяването следва да се извърши ръчно; помощни пособия при пресяване (гумени кубове със страна 20 мм);

- Везни с голяма точност.

Метод:

Обикновено лющеният ечемик се прекарва през шест различни сита; комплектът сита е затворен отгоре и отдолу като ситото с най-големите отвори е поставено най-отгоре; най-горното и най-долното сито трябва да са празни след пресяването.

Две проби от лющен ечемик с проверено тегло между 50 и 100 грама се пресяват на ръка най-малко в продължение на пет минути с помощта на гумените кубове.

При пресяването комплектът от сита се държи в ръка и се разклаща, почти хоризонтално, 120 пъти на минута, като изминатият път при всяко разклащане е около 70 мм. Това движение нагоре-надолу се прекъсва на всяка минута от тройно кръгово движение. Остатъците от пресяването се претеглят към най-близките 0,1 г и се представят като процент от пресетия продукт, който се претегля към най-близкото цяло число и се изчислява средната стойност.

Средната стойност на процентите на остатъците от пресяването следва да се добавя постепенно, като се започне със стойност 0 % за остатъка от празното сито с най-големите отвори. Добавените проценти ε (%) и размерите на отворите в съответните сита се нанасят на осите на координатна система върху милиметрова хартия, като ε (%) се нанасят по ординатата, а диаметрите на отворите, в мм, по абсцисата.

Стойността на медианата (дм) е широчината на отвора, изразена в стотни от мм за ε (%) = 50, и се отчита на графиката, получена, като се съединят точките с прави линии.

--------------------------------------------------