1.   Понятието „мито“ обхваща всеки налог или всякакъв вид такса, налагани върху или във връзка с вноса на стоки, и всякаква форма на допълнителен данък или допълнителна такса във връзка с такъв внос, но не включва:

а)	такси, равностойни на вътрешни данъци, налагани както върху внесени, така и върху местно произведени стоки, в съответствие с член 20;

б)	антидъмпингови, изравнителни или защитни мерки, прилагани в съответствие с разпоредбите на дял VI; и

в)	възнаграждения или други такси, налагани в съответствие с член 8.

2.   Базовото мито, към което впоследствие трябва да се приложат последователните намаления, е определеното в графиците за либерализиране на митата на всяка от страните за всеки продукт.

1.   Класирането на търгуваните стоки, попадащи в обхвата на настоящото споразумение, е определеното в съответната тарифна номенклатура на всяка от страните в съответствие с Международната конвенция по хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС).

2.   Страните обменят цялата необходима информация, в срок от три (3) месеца след тарифно изменение или промяна в ХС, относно прилаганите от тях мита и номенклатурите, съответстващи на продуктите, изброени в приложения I и II.

1.   За целите на настоящата част понятието „с произход от“ означава съответствие с условията за произход съгласно приложимото право на страната вносител (1) (2).

2.   Съветът по СИП, създаден съгласно член 104 (наричан по-нататък „Съветът по СИП“), приема с решение протокол, уреждащ правилата за произход, най-късно пет (5) години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение. Параграф 1 от настоящия член престава да се прилага от началния момент на прилагане на посочения протокол.

3.   Ако при изтичането на петгодишния срок, посочен в параграф 2, страните не са приели посочения протокол, Съветът по СИП прави оценка на прилагането на параграф 1 и може да вземе решение да удължи петгодишния срок.

1.   Страните се споразумяват да не увеличават прилаганите от тях мита за продукти, предмет на либерализация съгласно настоящото споразумение, с изключение на мерките, приети в съответствие с членове 48, 49 и 50.

2.   С цел да се запазят перспективите за по-всеобхватни процеси на регионална интеграция в Африка, страните могат да решат в рамките на Съвета по СИП да изменят равнището на митата, определени в приложения IIа, IIб и IIв към настоящото приложение, които могат да се прилагат по отношение на продукт с произход от ЕС при вноса му в държавата(ите) партньор(и) от ИАО. Страните гарантират, че подобни изменения не водят до несъвместимост на настоящото споразумение с изискванията на член XXIV от ГАТТ от 1994 г.

1.   Митата върху стоки, които са с произход от едната от страните и се внасят на територията на другата страна, се налагат еднократно.

2.   Всяко мито, платено при внос в държава партньор от ИАО, се възстановява напълно за стоки, които напускат държавата партньор от ИАО на първоначалния внос, за да бъдат изпратени за друга държава партньор от ИАО. Митото се плаща в държавата партньор от ИАО, в която се извършва потреблението на стоките.

3.   Страните се споразумяват да си сътрудничат с оглед улесняване на движението на стоки и опростяване на митническите процедури.

1.   Никоя от страните не въвежда нови мита или данъци във връзка с износа на стоки за другата страна, които превишават тези, които са налагани по отношение на сходни продукти, предназначени за продажба на вътрешния пазар.

2.   Независимо от параграф 1, държавата(ите) партньор(и) от ИАО може(могат) да наложи(ат), след като уведоми(ят) ЕС, временно мито или данък във връзка с износа на стоки при следните обстоятелства:

а)	за насърчаване на развитието на местната промишленост;

б)	за запазване на стабилността на националната валута, когато нарастването на световните цени на стока за износ създава риск от повишаване на стойността на валутата, или

в)	за защита на приходите, продоволствената сигурност и околната среда.

3.   Такива данъци следва да бъдат прилагани спрямо ограничен брой продукти за ограничен срок и подлежат на преглед от Съвета по СИП след четиридесет и осем (48) месеца с оглед на необходимостта от тяхното подновяване.

4.   Всяко по-благоприятно третиране, състоящо се от или във връзка с данъци, прилагани от държавата(ите) партньор(и) от ИАО върху износа на всякакви продукти, предназначени за която и да е основна търговска и икономическа сила, от датата на влизане в сила на настоящото споразумение се предоставя на сходния продукт, предназначен за територията на ЕС.

5.   За целите на настоящия член и член 15 „основна търговска и икономическа сила“ означава всяка развита държава или всяка държава, чийто дял в световния износ на стоки възлиза на над 1 % през годината преди влизането в сила на споразумението за свободна търговия, посочено в член 15, или всяка група държави, действащи самостоятелно, колективно или посредством споразумение за свободна търговия, чийто общ дял в световния износ на стоки възлиза на над 1,5 % през годината преди влизането в сила на споразумението за свободна търговия, посочено в член 15 (3).

1.   По отношение на стоките, попадащи в обхвата на настоящата част, ЕС предоставя на държавата(ите) партньор(и) от ИАО всяко по-благоприятно третиране, приложимо в резултат на присъединяването на ЕС към споразумение за свободна търговия с трета страна след подписването на настоящото споразумение.

2.   По отношение на стоките, попадащи в обхвата на настоящата част, държавата(ите) партньор(и) от ИАО предоставя(т) на ЕС всяко по-благоприятно третиране, приложимо в резултат на присъединяването на държавата(ите) партньор(и) от ИАО към споразумение за свободна търговия с основна търговска и икономическа сила след подписването на настоящото споразумение. Ако ЕС може да докаже, че е получил по-малко благоприятно третиране от предоставеното от държавата(ите) партньор(и) от ИАО на която и да било друга основна търговска и икономическа сила, страните, доколкото е възможно, се консултират и съвместно решават как най-добре да приложат настоящия параграф във всеки отделен случай.

3.   Разпоредбите на настоящата част не се тълкуват така, че да създават за страните задължение да разширят реципрочно преференциално третиране, приложимо в резултат на участието на някоя от тях в споразумение за свободна търговия с трета страна към датата на подписване на настоящото споразумение.

4.   Параграф 2 не се прилагат по отношение на търговски споразумения между държавата(ите) партньор(и) от ИАО и групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн или други африкански държави и региони.

5.   За целите на настоящия член „споразумение за свободна търговия“ означава споразумение, което съществено либерализира търговията и в значителна степен премахва дискриминационните мерки и/или забранява въвеждането на нови или по-дискриминационни мерки между страните при влизането в сила на посоченото споразумение или в разумен срок.

1.   Страните се споразумяват, че административното сътрудничество е от съществено значение за прилагането и контрола на преференциалното третиране, предоставено съгласно настоящата част, и подчертават своята ангажираност в борбата с нередностите и измамите в сферата на митниците и свързаните с тях области.

2.   В случаите, в които едната страна е установила въз основа на обективна информация липса на административно сътрудничество и/или нередности или измами, същата страна може да спре съответното преференциално третиране на въпросния(те) продукт(и) в съответствие с настоящия член.

3.   За целите на настоящия член липса на административно сътрудничество се определя, inter alia, като:

а)	системно нарушение на задължението за проверка на статута на произход на съответния(те) продукт(и);

б)	системен отказ или неоснователно забавяне на провеждането на последваща проверка на доказателството за произход на съответния продукт и/или на съобщаването на резултатите от нея;

в)	системен отказ или неоснователно забавяне при получаването на разрешение за провеждане на дейности по административно сътрудничество с цел проверка на истинността на документите или точността на информацията, които са от значение за предоставянето на преференциалното третиране.

4.   Нередност или измама може да се установи, inter alia, когато се стигне до рязко увеличаване, без задоволително обяснение, на вноса на стоки, надвишаващо обичайното равнище на производство и капацитета за износ на другата страна, което е свързано с обективна информация относно нередности или измама.

5.   Прилагането на спирането е в зависимост от следните условия:

а)

страната, която е установила въз основа на обективна информация липса на административно сътрудничество и/или наличие на нередности или измама, уведомява без неоснователно забавяне Комитета на висшите служители, създаден съгласно член 106 (наричан по-нататък „Комитетът на висшите служители“) за своята констатация, както и за обективната информация по случая, и започва консултации в рамките на Комитета на висшите служители въз основа на цялата имаща отношение информация и обективните констатации с цел намиране на приемливо за двете страни решение;

б)

когато страните са започнали консултации в рамките на Комитета на висшите служители, посочен в буква а), и не са успели да постигнат съгласие по приемливо решение в продължение на три (3) месеца след уведомяването, засегнатата страна може да спре прилагането на преференциалното третиране на съответния(те) продукт(и), като съветът по СИП се уведомява без неоснователно забавяне за всяко спиране;

в)

спирането съгласно настоящия член се ограничава до необходимото за защита на финансовите интереси на засегнатата страна, срокът му не надхвърля шест (6) месеца и може да бъде подновен, като във връзка ссъ спирането се провеждат периодични консултации в рамките на Комитета на висшите служители, по-специално с оглед на прекратяване на прилагането му веднага щом отпаднат условията за прилагането му.

6.   Едновременно с уведомяването на Комитета на висшите служители съгласно параграф 5, буква a), уведомяващата страна публикува известие до вносителите в своя официален вестник. В известието за вносителите следва да се посочи, че е налице констатация за съответния продукт въз основа на обективна информация за липса на административно сътрудничество и/или за наличие на нередности или измами.

1.   Член VII от ГАТТ от 1994 г. и Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ от 1994 г. уреждат правилата за митническото остойностяване, прилагани по отношение на търговията между страните.

2.   Страните си сътрудничат с цел постигане на общ подход към въпросите, свързани с митническото остойностяване.

1.   Всички забрани или ограничения по отношение на вноса, износа или продажбата за износ между страните, различни от митата, данъците, възнагражденията и другите такси, предвидени в член 6, независимо дали се налагат на практика посредством квоти, лицензии за внос или износ или други мерки, се премахват на датата на влизане в сила на настоящото споразумение. В търговията между страните не се въвеждат нови мерки от такъв характер. Настоящият член се прилага, без да се засягат разпоредбите на дял VI от настоящата част.

2.   Параграф 1 от настоящия член не обхваща следното:

а)	забрани или ограничения по отношение на износа, прилагани временно, с цел предотвратяване или преодоляване на критичен недостиг на хранителни стоки или други продукти, които са от съществено значение за договарящата страна износител;

б)	забрани или ограничения по отношение на вноса и износа, необходими за прилагането на стандарти или правила относно класиране, окачествяване или предоставяне на пазара на стоки в рамките на международната търговия.

1.   Внасяните продукти с произход от една от страните не могат да бъдат облагани пряко или косвено с никакви вътрешни данъци или други вътрешни такси, надвишаващи тези, които са пряко или косвено прилагани по отношение на сходни местни продукти на другата страна. Освен това страните не налагат по никакъв друг начин вътрешни данъци или други вътрешни такси с цел предоставяне на защита на своето производство.

2.   Внасяните продукти с произход от едната от страните се ползват с третиране, не по-малко благоприятно от третирането, предоставяно на сходни местни продукти на другата страна в рамките на всички законови и подзаконови актове и изисквания, които се прилагат по отношение на тяхната вътрешна продажба, предлагане за продажба, покупка, транспортиране, търговско разпространение или употреба. Настоящият параграф не възпрепятства прилагането на диференцирани вътрешни транспортни такси, които се основават изключително на икономическата експлоатация на транспортните средства, а не на произхода на продукта.

3.   Никоя от страните не може да установява или да поддържа каквито и да било вътрешни количествени правила относно смесването, преработването или употребата на продукти в определени количества или пропорции, които пряко или косвено изискват определено количество или пропорция от даден продукт, предмет на регулиране, да бъде доставяно от местни източници. Освен това никоя страна не може да прилага вътрешни количествени правила с цел защита на своето производство.

4.   Настоящия член не е пречка за изплащането на субсидии изключително на националните производители, включително плащания на националните производители, произтичащи от постъпления от вътрешни данъци или такси, прилагани в съответствие с настоящия член, и субсидиране, осъществено посредством закупуване на национални продукти от органите на публичната власт.

5.   Настоящият член не се прилага за законови и подзаконови актове, процедури или практики, свързани с обществените поръчки.

1.   Страните признават важната роля на митническото сътрудничество и улесняването на търговията в динамичния контекст на световната търговия и се споразумяват:

а)	да засилят сътрудничеството си и да гарантират, че съответните законодателство и процедури, както и административният капацитет на техните администрации постигат целта за насърчаване на улесняването на търговията;

б)	относно необходимостта за държавата(ите) партньор(и) от ИАО от преходни периоди и изграждане на капацитет, за да прилага(т) безпроблемно разпоредбите на настоящия дял.

2.   Целите на настоящия дял са:

а)	улесняване на търговията между страните;

б)	насърчаване на хармонизацията на митническото законодателство и процедури на регионално равнище;

в)	предоставяне на подкрепа на държавата(ите) партньор(и) от ИАО, за да се засили процесът по улесняване на търговията;

г)	предоставяне на подкрепа на държавата(ите) партньор(и) от ИАО за прилагане на настоящото споразумение и други международни най-добри митнически практики; и

д)	засилване на сътрудничеството между митническите органи на страните и други свързани с тях гранични служби.

1.   С цел да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия дял и да се отговори ефективно на определените в член 22 цели, страните:

а)	обменят информация относно митническото законодателство и процедури;

б)	разработват съвместни инициативи в договорени помежду им области;

в)

си сътрудничат в следните сфери: i) модернизация на митническите системи и процедури, както и намаляване на времето за митническо оформяне; ii) опростяване и хармонизиране на митническите процедури и търговските формалности, включително на тези, свързани с вноса, износа и транзита; iii) подобряване на регионалните системи за транзит; iv) подобряване на прозрачността в съответствие с член 24, параграф 3; v) изграждане на капацитет, включително финансова и техническа помощ за държавата(ите) партньор(и) от ИАО; vi) други въпроси в областта на митниците, договорени между страните;

г)	приемат, доколкото е възможно, общи позиции в рамките на международни организации в областта на митниците и улесняването на търговията, като СТО, Световната митническа организация (СМО), Организацията на обединените нации (ООН) и Конференцията на Обединените нации за търговия и развитие (УНКТАД);

д)	насърчават координацията между всички имащи отношение служби, както в рамките на собствената им територия, така и извън нея.

2.   Независимо от параграф 1, страните си предоставят административна взаимопомощ по митническите въпроси в съответствие с разпоредбите на протокол 1.

1.   Страните се споразумяват, че съответните им търговски и митнически законодателства и процедури се основават на международните инструменти и стандарти, приложими в областта на митниците и търговията, включително съществените елементи на ревизираната Конвенция от Киото за опростяване и хармонизация на митническите процедури, съставена в Брюксел на 26 юни 1999 г., съществените елементи на Рамката от стандарти на СМО за сигурност и улесняване на глобалната търговия, базата данни на СМО и Конвенцията по ХС.

2.   Страните се споразумяват, че съответните им търговски и митнически законодателства и процедури се основават на:

а)	необходимостта от закрила и улесняване на законната търговия посредством ефективно прилагане и спазване на изискванията, предвидени в митническото законодателство;

б)

необходимостта от избягване на излишната и дискриминационна тежест за икономическите оператори, необходимостта от защита срещу измамите и корупцията, както и необходимостта да бъдат допълнително улеснени операторите, които постигат високи равнища на съответствие с митническото законодателство и процедури;

в)	необходимостта от използване на единен административен документ или негов електронен еквивалент с цел изготвяне на митнически декларации съответно в ЕС и в държавата(ите) партньор(и) от ИАО;

г)	съвременни митнически практики, включително оценка на риска, опростени процедури за въвеждане и освобождаване на стоките, контрол след освобождаването и одит;

д)	постепенното развиване на системите, включително и на системите, основаващи се на информационните технологии, за операции по внос и транзит, за да се улесни обменът на информация между икономическите оператори, митническите администрации и другите служби;

е)	принципа, че санкциите, налагани при маловажни нарушения на митнически разпоредби или процедурни изисквания, са пропорционални и че тяхното прилагане не води до неоснователно забавяне на митническото оформяне;

ж)	система от задължителни правила по митническите въпроси, по-специално по отношение на тарифното класиране и правилата за произход, в съответствие с правилата, предвидени в регионалното и/или националното законодателство;

з)	необходимостта от прилагане на възнаграждения и такси, които са съизмерими с услугите, предоставени във връзка с конкретна сделка, а не са изчислени на адвалорна основа. Не се налагат възнаграждения и такси за предоставяне на консулски услуги във връзка с търговия със стоки;

и)	премахването на всички изисквания за задължително използване на предекспедиционни проверки по смисъла на Споразумението на СТО за предекспедиционна проверка или на еквивалентни изисквания;

й)	премахването на всички изисквания за задължително използване на митнически посредници, както и наличие на прозрачни, недискриминационни и пропорционални правила за тяхното лицензиране.

3.   С цел подобряване на работните методи и гарантиране на прозрачността и ефикасността на митническите операции страните:

а)	предприемат по-нататъшни стъпки за опростяване и стандартизиране на документацията и търговските формалности, за да стане възможно бързото освобождаване и митническото оформяне на стоките;

б)

осигуряват ефикасни, бързи и недискриминационни процедури, които дават възможност за обжалване на административните действия, постановления и решения на митническите и другите служби, които засягат вноса, износа или транзитно преминаващите стоки; тези процедури трябва да бъдат леснодостъпни за всички предприятия;

в)	гарантират поддържането на интегритет посредством прилагането на мерки, които отразяват принципите на съответните международни конвенции и инструменти.

1.   Страните гарантират свободното транзитно преминаване през тяхната територия по най-удобните маршрути. Всяко налагане на ограничение, контрол или изисквания трябва да бъде недискриминационно, пропорционално и прилагано по еднакъв начин.

2.   Дадена страна може да изисква транзитният трафик през нейната територия да влиза през отделна митница и да се извършва по определени маршрути. Ако дадена страна изисква използването на такива маршрути, тя следва да прави това в пълно съответствие с член V, параграф 3 от ГАТТ от 1994 г.

3.   Без да се засяга провеждането на законосъобразни митнически проверки, всяка страна предоставя не по-малко благоприятно третиране на транзитно преминаващите от територията на другата страна стоки от третирането, предоставяно на местните стоки.

4.   Страните въвеждат режими на транспортиране под митнически контрол, които позволяват транзита на стоки без плащане на мита или други такси с равностоен ефект, при условие че бъде дадена подходяща гаранция в съответствие с регионалното и/или националното митническо законодателство.

5.   Страните насърчават и прилагат регионалните договорености в областта на транзита.

6.   Страните насърчават сътрудничеството между всички заинтересовани служби, както на собствената територия, така и извън нея.

7.   Законодателството на страните се основава на международните стандарти и инструменти в областта на транзита.

1.   С оглед необходимостта от развитие на капацитета на държавата(ите) партньор(и) от ИАО в областта на митниците и улесняването на търговията и без да се засягат техните ангажименти в рамките на СТО, страните се споразумяват държавата(ите) партньор(и) от ИАО да се ползва(т) от преходен период от пет (5) години от датата на влизане в сила на настоящото споразумение, за да изпълни(ят) задълженията си, посочени в членове 23, 24 и 25.

2.   Този преходен период може да бъде допълнително удължен с разрешение на Съвета по СИП.

1.   Страните създават Специален комитет по митниците и улесняването на търговията, съставен от техни представители, който:

а)	заседава на предварително договорена от страните дата и с предварително договорен от тях дневен ред;

б)	се председателства на ротационен принцип от всяка от страните; и

в)	докладва на Съвета по СИП.

2.   Функциите на Специалния комитет по митниците и улесняването на търговията включват:

а)	мониторинг на прилагането и административното осигуряване на настоящия дял и на член 9;

б)	осигуряване на форум за консултации и дискусии по всички въпроси, свързани с митниците, включително правилата за произход, общите митнически процедури, митническото остойностяване, тарифното класиране, транзита и административната взаимопомощ по митнически въпроси;

в)	засилване на сътрудничеството за разработване, въвеждане и прилагане на правилата за произход и свързаните с тях митнически процедури, общи митнически процедури и административна взаимопомощ по митнически въпроси;

г)	насърчаване на сътрудничество в областта на изграждането на капацитет и техническата помощ;

д)	всякакви други договорени между страните въпроси, които са свързани с настоящия дял.

1.   Разпоредбите на настоящия дял се прилагат към мерки, обхванати от Споразумението на Световната търговска организация за прилагането на санитарни и фитосанитарни мерки (наричано по нататък „Споразумението на СТО за СФМ“).

2.   За целите на настоящия дял, освен когато е предвидено друго, се прилагат определенията на Споразумението на СТО за СФМ, Комисията по Codex Alimentarius, Световната организация за здравеопазване на животните и Международната конвенция по растителна защита.

1.   Страните отново потвърждават своите права и задължения съгласно международните договори и споразумения, които са свързани с настоящия дял и по които те са страни.

2.   Всяка страна:

а)	има суверенното право да прилага СФМ, при условие че тези мерки са в съответствие с разпоредбите на Споразумението на СТО за СФМ;

б)	се консултира с другата страна преди въвеждането на всякакви нови СФМ чрез механизмите за уведомяване, предвидени в Споразумението на СТО за СФМ и, ако и когато това е целесъобразно, чрез своите звена за контакт;

в)	подпомага другата страна при събирането на необходимата информация, за вземане на информирани решения;

г)	насърчава връзките, съвместните предприятия, съвместната научноизследователска и развойна дейност между институциите и лабораториите на държавата(ите) партньор(и) от ИАО и на ЕС.

1.   Страните се стремят да постигнат хармонизация на съответните си правила и процедури при приемането на техните СФМ, включително процедурите за инспекция, изпитване и сертифициране, в съответствие със Споразумението на СТО за СФМ.

2.   Комитетът на висшите служители изготвя ред и условия за подпомагане и наблюдение на този процес на хармонизация.

1.   Страните прилагат СФМ по прозрачен начин в съответствие със Споразумението на СТО за СФМ.

2.   Страните признават значението на ефикасните механизми за консултиране, уведомяване и обмен на информация по отношение на СФМ в съответствие със Споразумението на СТО за СФМ.

3.   Страната вносител уведомява страната износител за всички промени в своите санитарни и фитосанитарни изисквания по отношение на вноса, които могат да окажат влияние върху търговията, попадаща в обхвата на настоящия дял. Страните също така поемат ангажимент да създадат механизми за обмен на такава информация.

1.   Компетентните органи на страните по прилагането на посочените в настоящия дял мерки са съответните органи по СФМ в държавата(ите) партньор(и) от ИАО и в ЕС.

2.   Компетентните органи, посочени в параграф 1, имат функции, които са им възложени съгласно Споразумението на СТО за СФМ.

3.   Страните се уведомят взаимно за съответните си компетентни органи, посочени в параграф 1, и за всички промени, свързани с тях.

1.   Разпоредбите на настоящия дял се прилагат към изготвянето, приемането и прилагането на техническите регламенти, стандартите и процедурите за оценяване на съответствието, предвидени в Споразумението на СТО за техническите пречки пред търговията (Споразумението за ТПТ).

2.   За целите на настоящия дял се прилагат определенията в Споразумението за ТПТ.

1.   Страните потвърждават отново своите права и задължения съгласно Споразумението за ТПТ, като вземат предвид своите права и задължения по други международни договорености, по които както държавата(ите) партньор(и) от ИАО, така и ЕС са страни, включително по-специално тези, свързани със защитата на околната среда и на биоразнообразието.

2.   Страните гарантират, че в съответствие с разпоредбите на Споразумението за ТПТ подготвянето, приемането или прилагането на техническите регламенти няма за цел или резултат създаването на ненужни пречки пред търговията между тях.

1.   Страните потвърждават отново своите задължения за уведомяване и обмен на информация за техническите регламенти, стандартите и процедурите за оценяване на съответствието, предвидени в Споразумението за ТПТ.

2.   Страните обменят чрез информационни центрове информация по въпроси с възможно значение за техните търговски отношения, включително съобщения в условията на бързо предупреждаване, научни становища и мероприятия.

3.   Страните могат да си сътрудничат при създаването и поддържането на информационни центрове, както и при създаването и поддържането на общи бази данни.

1.   Страните потвърждават отново своите ангажименти за оценяване на съответствието в съответствие със Споразумението за ТПТ.

2.   Като отчитат степента на синхронизиране на своите технически регламенти, стандарти и инфраструктури за оценяване на съответствието, страните могат да обмислят възможността за договаряне на споразумения за взаимно признаване на процедурите за оценяване на съответствието.

1.   Регулаторните органи на държавата(ите) партньор(и) от ИАО са компетентните органи в държавата(ите) партньор(и) от ИАО, отговарящи за прилагането на мерките, посочени в настоящия дял, чиито функции и компетентност са свързани с осигуряването или контрола върху осъществяването на стандартизацията, метрологията, акредитацията и оценяването на съответствието.

2.   Органът в ЕС, отговорен за прилагането на настоящия дял, е Европейската комисия.

3.   Държавата(ите) партньор(и) от ИАО уведомява(т) ЕС за съответните си технически регулаторни органи в съответствие с настоящото споразумение.

1.   При спазване на настоящия член, никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не възпрепятства ЕС или държавата(ите) партньор(и) от ИАО, индивидуално или колективно, да приемат антидъмпингови или изравнителни мерки съгласно съответните споразумения в рамките на СТО. За целите на настоящия член произходът се определя в съответствие с непреференциалните правила за произход на страните.

2.   Преди налагане на окончателни антидъмпингови или изравнителни мита по отношение на продукти, внасяни от една от страните, страните разглеждат възможността за прилагане на конструктивни корективни мерки съгласно предвиденото в съответните споразумения в рамките на СТО.

3.   В случаите, когато една от страните е наложила антидъмпингова или изравнителна мярка, съществува само една инстанция за съдебен контрол, включително и на фазата на обжалване.

4.   В случаите, когато могат да бъдат наложени антидъмпингови или изравнителни мерки в регионален и в национален план, когато е приложимо, страните гарантират, че тези мерки не се прилагат едновременно по отношение на един и същ продукт от регионалните органи, от една страна, и от националните органи, от друга.

5.   Страната вносител уведомява страната износител за получаването на всяка надлежно подкрепена с доказателства жалба преди започването на разследване.

6.   Настоящия член се прилага за всички разследвания, започнати след влизането в сила на настоящото споразумение.

7.   За всички спорове, свързани с антидъмпингови или изравнителни мерки, се прилагат правилата на СТО за уреждане на спорове.

1.   При спазване на настоящия член нищо в настоящото споразумение не възпрепятства държавата(ите) партньор(и) от ИАО и ЕС да приемат мерки в съответствие с член XIX от ГАТТ от 1994 г., Споразумението на СТО за защитните мерки и член 5 от Споразумението на СТО за селското стопанство. За целите на настоящия член произходът се определя в съответствие с непреференциалните правила за произход на страните.

2.   Независимо от параграф 1 от настоящия член, с оглед на общите цели за развитие на настоящото споразумение и малкия размер на икономиката(ите) на държавата(ите) партньор(и) от ИАО, ЕС изключва вноса от държавата(ите) партньор(и) от ИАО от каквито и да било мерки, приети в съответствие с член XIX от ГАТТ от 1994 г., Споразумението на СТО за защитните мерки и член 5 от Споразумението на СТО за селското стопанство.

3.   Параграф 2 се прилага за срок от пет (5) години, считано от датата на влизане в сила на настоящото споразумение. Не по-късно от сто и двадесет (120) дни преди изтичането на посочения срок Съветът по СИП прави преглед на действието на параграф 2 с оглед на нуждите от развитие на държавата(ите) партньор(и) от ИАО, с цел да се определи дали е целесъобразно срокът на тяхното прилагане да бъде удължен.

4.   Параграф 1 се прилага, като се взема предвид Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове на СТО.

1.   След като е разгледала други варианти за решение, дадена страна може да приложи защитни мерки за ограничен срок, които представляват дерогация от членове 10 и 11, при условията и в съответствие с процедурите, предвидени в настоящия член.

2.   Защитните мерки, посочени в параграф 1, могат да се налагат, когато продукт с произход от една от страните се внася на територията на другата страна в такива завишени количества и при такива условия, че причинява или застрашава да причини:

а)	сериозна вреда на местната промишленост, произвеждаща сходни или пряко конкурентни продукти на територията на страната вносител; или

б)	смущения в определен отрасъл на икономиката, особено когато тези смущения предизвикват значими социални проблеми или трудности, които биха могли да доведат до сериозно влошаване на икономическото състояние на страната вносител; или

в)	смущения на пазарите на сходни или пряко конкурентни селскостопански продукти (4) или в механизмите, регулиращи тези пазари.

3.   Посочените в настоящия член защитни мерки не излизат извън рамките на необходимото за коригиране или предотвратяване на сериозната вреда или смущенията, както са определени в параграф 2 и в параграф 5, буква б). Защитните мерки, предприети от страната вносител, могат да се изразяват единствено в една или няколко от следните мерки:

а)	спирането на по-нататъшното намаляване на митническата ставка при внос на съответния продукт, както е предвидено в настоящото споразумение;

б)	увеличаването на митата за съответния продукт до равнище, което не надвишава митата, приложими за другите членове на СТО; както и

в)	въвеждането на тарифни квоти за съответния продукт.

4.   Без да се засягат параграфи 1—3, в случаите, когато даден продукт с произход от държавата(ите) партньор(и) от ИАО се внася в такива завишени количества и при такива условия, че този внос причинява или застрашава да доведе до някоя от ситуациите, посочени в параграф 2, по отношение на един или повече от най-отдалечените региони на ЕС, ЕС може да приеме мерки за надзор или защитни мерки, ограничени до засегнатия(ите) регион(и), в съответствие с процедурите, определени в параграфи 6—9.

5.   а) Без да се засягат параграфи 1—3, в случаите, когато даден продукт с произход от ЕС се внася в такива завишени количества и при такива условия, че този внос причинява или застрашава да доведе до някоя от ситуациите, посочени в параграф 2, по отношение на държавата(ите) партньор(и) от ИАО, държавата(ите) партньор(и) от ИАО може(могат) да приема(т) мерки за надзор или защитни мерки, ограничени до нейната(тяхната) територия, в съответствие с процедурите, предвидени в параграфи 6—9.

б)

Държавата(ите) партньор(и) от ИАО може(могат) да приема(т) защитни мерки в съответствие с процедурите, предвидени в параграфи 6—9, в случаите, когато в резултат на намаляването на митата продукт с произход от ЕС се внася на нейната(тяхната) територия в такива завишени количества и при такива условия, че този внос причинява или застрашава да причини смущения за нововъзникващ отрасъл, произвеждащ сходни или пряко конкурентни продукти. Такива разпоредби се прилагат само за срок от десет (10) години от датата на влизане в сила на настоящото споразумение. Този срок може да бъде удължен от Съвета по СИП за период от не повече от пет (5) години.

6.   а) Защитните мерки, посочени в настоящия член, се запазват само за срока, необходим за предотвратяване или поправяне на сериозната вреда или смущенията, както са определени в параграфи 2, 4 и 5.

б)

Защитните мерки, посочени в настоящия член, се прилагат за срок, не по-дълъг от две (2) години. В случаите, когато обстоятелствата, изискващи налагането на защитни мерки, продължават да са налице, срокът на прилагане на подобни мерки може да бъде удължен с не повече от две (2) години. Когато държавата(ите) партньор(и) от ИАО прилага(т) защитна мярка или когато ЕС прилага защитна мярка, ограничена до територията на един или няколко негови най-отдалечени региони, тази мярка може да се прилага за срок, не по-дълъг от четири (4) години, а в случаите, когато обстоятелствата, изискващи налагането на защитни мерки, продължават да са налице, срокът на прилагането им може да бъде удължен с още четири (4) години.

в)	Защитните мерки, посочени в настоящия член, чийто срок на прилагане надхвърля една (1) година, съдържат конкретни елементи, водещи до тяхното постепенно премахване най-късно до изтичането на определения срок.

г)	Никоя защитна мярка, посочена в настоящия член, не се прилага по отношение на вноса на продукт, който по-рано вече е бил предмет на такава мярка, за срок от най-малко една (1) година, считано от датата на изтичане на срока на прилагане на мярката.

7.   За целите на прилагането на параграфи 1—6 се прилагат следните разпоредби:

а)	в случаите, когато някоя от страните прецени, че е налице едно от обстоятелствата, посочени в параграф 2, 4 или 5, тя незабавно отнася въпроса до Комитета на висшите служители за разглеждане;

б)

Комитетът на висшите служители може да отправя всякакви препоръки, необходими за отстраняване на възникналите обстоятелства; ако Комитетът на висшите служители не отправи препоръки, целящи отстраняване на обстоятелствата, или ако не бъде намерено друго удовлетворително решение в рамките на тридесет (30) дни от отнасянето на въпроса до Комитета на висшите служители, страната вносител може да приеме подходящи мерки за отстраняване на обстоятелствата, в съответствие с настоящия член;

в)

преди да предприемат някоя от мерките, предвидени в настоящия член, или в случаите, за които се прилага параграф 8 от настоящия член, във възможно най-кратък срок държавата(ите) партньор(и) от ИАО предоставя(т) на Комитета на висшите служители цялата необходима информация, която се изисква за обстоен преглед на случая, с оглед намиране на приемливо за засегнатите страни решение;

г)	при избора на защитни мерки в съответствие с настоящия член трябва да се дава предимство на тези, които най-малко затрудняват действието на настоящото споразумение;

д)

Комитетът на висшите служители се уведомява незабавно в писмена форма за всяка защитна мярка, приета в съответствие с настоящия член, и тя е предмет на периодични консултации в рамките на посочения орган, по-специално с оглед съставяне на график за нейното премахване веднага щом обстоятелствата позволяват това.

8.   При изключителни обстоятелства, които налагат незабавно действие, съответната страна вносител може да приеме мерките, предвидени в параграфи 3, 4 или 5, временно, без да спазва изискванията на параграф 7. Такова действие може да бъде предприето за срок с максимална продължителност сто и осемдесет (180) дни в случаите, когато мерките са приети от ЕС, и двеста (200) дни — когато мерките са приети от държавата(ите) партньор(и) от ИАО, или когато мерките, приети от ЕС, са ограничени до територията на един или повече от най-отдалечените му региони. Срокът на прилагане на всяка такава временна мярка се зачита като част от първоначалния срок и всяко негово удължаване съгласно параграф 6. При приемането на такива временни мерки се вземат предвид интересите на всички заинтересовани страни, включително равнището им на развитие. Засегнатата страна вносител информира другата страна и незабавно отнася въпроса за разглеждане до Комитета на висшите служители.

9.   В случай че страна вносител подложи вноса на даден продукт на административна процедура, имаща за цел бързото предоставяне на информация относно тенденциите в търговските потоци, които могат да предизвикат проблемите, посочени в настоящия член, тя незабавно уведомява Комитета на висшите служители за това.

10.   Не се допуска позоваване на Споразумението за СТО с цел да се изключи възможността за някоя от страните да приеме защитни мерки, съобразени с настоящия член.

1.   Сътрудничеството в търговията и развитието в областта на рибарството обхваща морския риболов, сладководния риболов и аквакултурите.

2.   Страните отчитат факта, че рибарството представлява основен икономически ресурс за държавата(ите) партньор(и) от ИАО, допринася съществено за нейната(техните) икономика(и) и има голям потенциал за бъдещо регионално икономическо развитие и намаляване на бедността. То представлява и важен източник на храни и чуждестранна валута.

3.   Освен това страните признават, че рибните ресурси са също така от значителен интерес както за ЕС, така и за държавата(ите) партньор(и) от ИАО, и се споразумяват да си сътрудничат за устойчиво развитие и управление на сектора на рибарството във взаимен интерес, като вземат предвид въздействието в икономически, екологичен и социален аспект.

4.   Страните се споразумяват, че подходящата стратегия за насърчаване на икономическия растеж в сектора на рибарството и за увеличаване на неговия принос към икономиката на държавата(ите) партньор(и) от ИАО, като същевременно се взема предвид нейната устойчивост в дългосрочен план, преминава през увеличаването на дейностите с добавена стойност в рамките на сектора.

1.   Принципите на сътрудничеството в областта на рибарството включват:

а)	оказване на подкрепа за развитие и засилване на регионалната интеграция;

б)	запазване на постиженията на Споразумението от Котону и заменящото го споразумение;

в)	предоставяне на специално и диференцирано третиране;

г)	вземане предвид на най-добрата налична научна информация при оценката и управлението на ресурсите;

д)	осигуряване на действаща система за мониторинг на въздействието в държавата(ите) партньор(и) от ИАО в екологичен, икономически и социален аспект;

е)

осигуряване на съответствие със съществуващото национално законодателство и съответните международни инструменти, включително Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г., съставена в Монтего Бей на 10 декември 1982 г. (UNCLOS), регионалните и подрегионалните споразумения;

ж)	осигуряване на запазването и предоставянето на приоритет на специалните нужди на непромишления риболов/риболова с цел прехрана.

2.   Тези ръководни принципи следва да допринасят за устойчивото и отговорно развитие на живите морски и континентални ресурси и на аквакултурите, както и за оптимизирането на ползите от този сектор за настоящите и бъдещите поколения посредством нарастващи инвестиции, изграждане на капацитет и подобряване на достъпа до пазара.

3.   Страните си сътрудничат, за да гарантират, че подкрепа от финансово и друго естество ще бъде предоставяна за повишаване на конкурентоспособността и производствения капацитет на преработвателните заводи, диверсификацията на риболовния отрасъл и развитието и подобряването на пристанищните съоръжения в държавата(ите) партньор(и) от ИАО.

4.   Подробно описаните области на сътрудничество са включени в част V, дял IV.

1.   Разпоредбите на настоящия дял се прилагат за оползотворяването, опазването и управлението на морските рибни ресурси с цел оптимизиране на ползите от рибарството за държавата(ите) партньор(и) от ИАО чрез инвестиции, изграждане на капацитет и подобрен достъп до пазара.

2.   Целите на сътрудничеството между страните по настоящия дял са:

а)	насърчаване на устойчивото развитие и управлението на рибарството;

б)

засилване на сътрудничеството с цел гарантиране на устойчива експлоатация и управление на рибните ресурси, представляващо стабилна основа за регионална интеграция, като се имат предвид трансгранично преминаващите и мигриращите видове, общи за крайбрежните държави партньори от ИАО, и като се има предвид невъзможността на отделна държава партньор от ИАО да гарантира устойчивостта на ресурсите;

в)	гарантиране на по-справедливо разпределение на ползите, извличани от сектора на рибарството;

г)	гарантиране на ефективен мониторинг, контрол и наблюдение, необходими за борба с незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов;

д)

насърчаване на ефективното експлоатиране, опазване и управление на живите морски ресурси в изключителната икономическа зона (ИИЗ) и водите, попадащи под юрисдикцията на държавата(ите) партньор(и) от ИАО въз основа на международните правни инструменти, включително Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), с цел взаимна социална и икономическа полза за страните;

е)	насърчаване и развиване на регионалната и международната търговия на основата на най-добрите практики;

ж)	създаване на благоприятна среда, включително инфраструктура и изграждане на капацитет, позволяваща на държавата(ите) партньор(и) от ИАО да отговаря(т) на строгите пазарни изисквания по отношение на промишления риболов и риболова в малък мащаб;

з)	оказване на подкрепа за националните и регионалните политики, насочени към повишаване на производителността и конкурентоспособността на сектора на рибарството; и

и)	създаване на връзки с другите икономически сектори.

1.   Принципът на предпазливост се прилага при определяне на равнищата на устойчив улов, риболовния капацитет и други управленски стратегии за избягване или коригиране на нежелани резултати, като свръхкапацитет и прекомерен риболов, както и на нежелано въздействие върху екосистемите и непромишления риболов.

2.   Всяка държава партньор от ИАО може да предприеме подходящи мерки, включително сезонни ограничения или ограничения по отношение на използваните съоръжения, за да защити своите териториални води и да гарантира устойчивостта на непромишления и крайбрежния риболов.

3.   Страните насърчават членството на всички засегнати държави партньори от ИАО в Комисията по рибата тон в Индийския океан (IOTC) и другите имащи отношение риболовни организации. Държавата(ите) партньор(и) от ИАО заедно с ЕС координира(т) действията си, за да осигури(ят) управлението и опазването на всички рибни видове, включително на запасите от риба тон и подобни на риба тон видове, и да улесни(ят) съответните научни изследвания.

4.   При липса на достатъчно научни доказателства, позволяващи на компетентния национален управляващ орган да определи ограниченията и целевите равнища за устойчив улов в ИИЗ в дадена държава партньор от ИАО, страните подкрепят такива научни анализи, като се консултират с компетентния национален орган и си сътрудничат с IOTC, и, когато е приложимо, с други регионални риболовни организации.

5.   Страните се споразумяват да предприемат подходящи мерки, ако вследствие на повишени усилия равнищата на улов надхвърлят целевото равнище за устойчив улов, определено от компетентния национален орган.

6.   С цел опазване и управление на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси ЕС и държавата(ите) партньор(и) от ИАО гарантират съответствието на плавателните съдове, плаващи под тяхно знаме, с приложимите национални, регионални и подрегионални мерки за управление на рибарството и свързаните национални законови и подзаконови разпоредби.

1.   Ще бъдат съблюдавани управлението на плавателните съдове и договореностите относно периода след улова, произтичащи от решение на IOTC и всяка друга имаща отношение регионална риболовна организация. Държавата(ите) партньор(и) от ИАО и ЕС определят минимални условия по отношение на мониторинга, контрола и наблюдението на риболовни кораби на ЕС, извършващи риболов във водите на държавата партньор от ИАО, като тези условия включват следното:

а)	ще бъде създадена система за мониторинг на плавателните съдове (VMS) за държавата(ите) партньор(и) от ИАО, като ако държавата(ите) партньор(и) от ИАО не разполага(т) с VMS, тя(те) ще бъде(ат) подпомогната(и) от ЕС в създаването на съвместима такава;

б)

освен задължителната съвместима система VMS държавата(ите) партньор(и) от ИАО, съвместно с ЕС, ще разработи(ят) други механизми, чрез които да осигури(ят) ефективен мониторинг, контрол и наблюдение, а ЕС ще окаже подкрепа на държавата(ите) партньор(и) от ИАО при въвеждането на одобрена такава система и ще подпомага нейното прилагане;

в)

ЕС и държавата(ите) партньор(и) от ИАО имат право да изпращат наблюдатели както в националните, така и в международните води, при ясно определени процедури относно тяхното разполагане; възнагражденията на наблюдателите се изплащат от националните правителства, но всички разходи, свързани с пребиваването на борда, са за сметка на корабособственик; ЕС участва в разходите по обучение на наблюдателите;

г)	общи системи за докладване на риболовните дейности ще бъдат разработени и използвани в региона, като се определят минимални изисквания за докладване;

д)

всички плавателни съдове, които разтоварват своя улов или го трансбордират в държава партньор от ИАО, осъществяват това в пристанищата или зоните на външните пристанища. Не се разрешава трансбордиране в морето, освен при специални условия, предвидени от съответните регионални организации за управление на рибарството (РОУР); страните си сътрудничат за развиване и модернизиране на пристанищната инфраструктура на държавата(ите) партньор(и) от ИАО за разтоварване или трансбордиране, включително капацитета за развитие по отношение на рибните продукти;

е)

докладването на случаи на изхвърляне в морето е задължително; на избягването на изхвърляне в морето следва да се отдава приоритетно значение чрез използването на селективни методи за риболов в съответствие с принципите на IOTC и на имащите отношение регионални риболовни организации; в рамките на възможното приловът се изнася на брега.

2.   Страните се споразумяват да си сътрудничат в разработването и въвеждането на национални/регионални програми, предназначени за обучение на граждани на държавата(ите) партньор(и) от ИАО с цел улесняване на ефикасното им участие в риболовния отрасъл. Наемането на граждани от държавата(ите) партньор(и) от ИАО се насърчава, когато ЕС договори двустранно споразумение в областта на рибарството. Декларацията на Международната организация на труда (МОТ) за основните принципи и права в областта на труда се прилага за моряците, наети на плавателни съдове на ЕС.

3.   Страните предприемат координирани усилия за подобряване на средствата за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов и за тази цел предприемат подходящи мерки. Риболовните кораби, участващи в незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов, следва да бъдат конфискувани, а по отношение на собствениците да бъде предприето наказателно преследване от страна на компетентните органи. Следва да им бъде отнето правото отново да извършват риболов във водите на съответната (ите) държава(и) партньор(и) от ИАО, освен ако не са получили предварително разрешение от държавата на знамето и от държава(и) партньор(и) от ИАО, както и, ако е приложимо, от съответната РОУР.

1.   Разпоредбите на настоящия дял се прилагат за развитието на сладководния риболов, крайбрежния риболов и на аквакултурите в държавата(ите) партньор(и) от ИАО по отношение на изграждането на капацитет, трансфера на технологии, санитарните и фитосанитарните стандарти, инвестициите и финансирането на инвестициите, опазването на околната среда и правните и регулаторни рамки.

2.   Целите на сътрудничеството в областта на развитието на сладководния риболов и аквакултурите ще бъдат насърчаване на устойчивото експлоатиране на сладководните рибни ресурси и увеличаване на производството на аквакултури, отстраняване на ограниченията пред предлагането, подобряване на качеството на рибата и рибните продукти, за да могат те да са съобразени с международните СФМ, подобряване на достъпа до пазара на ЕС, разглеждане на пречките пред вътрешнорегионалната търговия, привличане на приток на капитали и на инвестиции в сектора, изграждане на капацитет и увеличаване достъпа до финансова подкрепа за частните инвеститори за развитието на сладководния риболов и аквакултурите.

1.   Сътрудничеството при разработването на физическата инфраструктура включва по-специално транспорта, енергетиката, информационните и комуникационните технологии.

2.   Целите в тази сфера са следните:

а)	повишаване на конкурентоспособността на държавата(ите) партньор(и) от ИАО;

б)	преодоляване на ограниченията по отношение на предлагането на институционално, национално и регионално равнище; и

в)	насърчаване на развитието на публично-частните партньорства.

1.   Сътрудничеството в областта на транспорта включва автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт.

2.   Целите в тази сфера са, както следва:

а)	подобряване на националната и регионалната свързаност с цел задълбочаване на регионалната икономическа интеграция;

б)	разработване, преструктуриране, възстановяване, усъвършенстване и модернизиране на трайни и ефикасни транспортни системи на държавата(ите) партньор(и) от ИАО;

в)	подобряване на транспорта на хора и стоки; и

г)	предоставяне на по-добър достъп до пазари посредством подобряване на автомобилния, въздушния, морския, речния и железопътния транспорт.

3.   При спазване на член 75, страните се споразумяват да си сътрудничат в следните области:

а)	управление на транспортните системи;

б)	подобряване, развитие и модернизиране на инфраструктурата на всички равнища, включително развитието на инфраструктурни мрежи за интермодален транспорт;

в)	засилване на институционалния, техническия и административния капацитет на държавата(ите) партньор(и) от ИАО по отношение на стандартите, гарантирането на качеството, метрологията и услугите по оценяване на съответствието;

г)	развитие и трансфер на технологии, иновации, обмен на информация, мрежи и предлагане на пазара;

д)	насърчаване на партньорства, връзки и съвместни предприятия между икономическите оператори;

е)	подобряване на безопасността и надеждността на транспортния сектор, включително метеорологичните прогнози, управлението на опасни стоки и спешни действия при аварии;

ж)	развитие на регионални политики и регулаторни рамки в областта на транспорта.

1.   Сътрудничеството в сектора на енергетиката включва участие на публичния и на частния сектор в производството, преноса, разпределението и трансграничната търговия с енергия.

2.   Целите в тази сфера са, както следва:

а)	развитие, увеличаване и разширяване на капацитета на региона за производство на енергия;

б)	увеличаване на броя на алтернативните източници на енергия;

в)	развитие, увеличаване и разширяване на мрежите;

г)	развитие, увеличаване и разширяване на разпределението и преноса;

д)	подобряване на достъпа на държавата(ите) партньор(и) от ИАО до съвременни, ефективни, надеждни, разнородни, устойчиви и възобновяеми източници на чиста енергия на конкурентни цени;

е)	увеличаване на капацитета по отношение на производството, разпределението и управлението на енергията на национално и регионално равнище;

ж)	насърчаване на свързаността на мощностите, както в рамките на държавата(ите) партньор(и) от ИАО, така и извън нея(тях), за максимално използване на енергията; и

з)	оказване на подкрепа за установяване на благоприятна среда за привличане на инвестиции в този сектор.

3.   При спазване на член 75, страните се споразумяват да си сътрудничат в следните области:

а)	капацитет за производство, разпределение и пренос на енергия от съществуващи източници, и по-специално вода, нефт и биомаса;

б)	диверсифициране на комбинацията от енергоносители, за да включва други възможни източници на енергия, които са социално и екологично приемливи и намаляват зависимостта от нефт;

в)	развитие на енергийната инфраструктура, включително в селските райони;

г)	разработване на подходящи реформи в областта на регулирането и политиката в сектора на енергетиката, включително търговското реализиране и приватизация;

д)	свързаност и сътрудничество на регионално и вътрешнорегионално равнище при производството и разпределението на енергия;

е)	изграждане на капацитет по отношение на човешките ресурси, подобряване на управлението, стандартите за услуги и институционалните структури;

ж)	разработване и трансфер на технологии, научноизследователска и развойна дейност, иновации, информационен обмен, разработване на бази данни и мрежи;

з)	партньорства, връзки и съвместни предприятия.

1.   Сътрудничеството в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) включва: развитието на ИКТ, конкурентоспособността и иновациите, както и плавния преход към информационното общество.

2.   Целите в тази сфера са, както следва:

а)	развитие на сектора на ИКТ; и

б)	засилване на приноса на ИКТ в улесняването на търговията посредством електронни услуги, електронна търговия, електронно правителство, електронно здравеопазване, сигурни сделки и други социално-икономически сектори.

3.   При спазване на член 75, страните се споразумяват да си сътрудничат в следните области:

а)	свързаност и ценова ефективност на ИКТ на национално, регионално и глобално равнище;

б)	разпространяване на нови ИКТ;

в)	разработване на правни и регулаторни рамки за ИКТ;

г)	развитие, трансфер и приложения на технологии, научноизследователска и развойна дейност, иновации, информационен обмен и мрежи и предлагане на пазара;

д)	изграждане на капацитет по отношение на човешките ресурси, подобряване на стандартите за услуги и институционалните структури;

е)	партньорства, връзки и съвместни предприятия между икономическите оператори;

ж)	насърчаване и оказване на подкрепа за разработването на пазарни ниши за услуги, основаващи се на ИКТ.

1.   Сътрудничеството по настоящия дял се прилага за растениевъдството и животновъдството, включително за отглеждането на насекоми за стопански цели.

2.   Страните се споразумяват, че основната цел на настоящия дял е устойчиво развитие на селското стопанство, което включва, но не е ограничено до продоволствената сигурност и осигуряването на препитанието, развитието на селските райони и намаляването на бедността в държавата(ите) партньор(и) от ИАО.

3.   Другите цели на настоящия дял са определени в член 58.

1.   Страните признават важността на селскостопанския сектор за икономиката(ите) на държавата(ите) партньор(и) от ИАО и се споразумяват да си сътрудничат за насърчаване на неговото преустройство с цел увеличаване на конкурентоспособността му, гарантиране на продоволствената сигурност и сигурността на храните и развитието на селските райони, както и за улесняване на адаптирането на селското стопанство и икономиката в селските райони, за да се вземат предвид последиците от прилагането на настоящото споразумение, като се отделя специално внимание на малките селскостопански производители.

2.   Страните се споразумяват да си сътрудничат в следните области:

а)	регионална интеграция: подобряване на достъпа до регионални и международни пазари за селскостопански продукти, включително развитието на пазарни системи и стратегии за развитие на пазарите;

б)

спомагателни политики: i) разработване на национални и регионални политики, правни и регулаторни рамки в областта на селското стопанство, изграждане на необходимия капацитет и подкрепа за институционалното развитие; ii) изграждане на капацитет в държавата(ите) партньор(и) от ИАО, за да може(могат) тя(те) да се възползва(т) в пълна степен от увеличените възможности за търговия и да се увеличат в максимална степен ползите от търговските реформи;

в)

устойчиво развитие на селското стопанство: i) предприемане на съвместни дейности на регионално равнище, включително производството на торове, производството на семена, развитието на животновъдството и контрола върху болестите по растенията и животните; ii) насърчаване и укрепване на преработката, предлагането на пазара, разпространението и превоза, както и обработката на селскостопански продукти; iii) изграждане на капацитет за спазване на международните стандарти, свързани със селскостопанското производство, опаковането и СФМ;

г)

селскостопанска инфраструктура: i) развитие на спомагателната селскостопанска инфраструктура, включително устойчиви напоителни системи, събиране, съхранение и управление на водите, предлагане на пазара и сортиране; ii) развитие на инфраструктурата за научни изследвания и обучение, на съоръженията за съхранение, на обслужващи пътища и на пътища за достъп до местните общности; iii) развитие на инфраструктурата за обработване на селскостопански продукти; iv) създаване на център за селскостопанска метеорология в държавата(ите) партньор(и) от ИАО; v) развитие на съвременна пазарна инфраструктура за разрастване на местните и регионалните пазари;

д)

продоволствена сигурност и сигурност на храните: i) изграждане на капацитет на селските и градските общности за насърчаване на подобряването на препитанието, премахване на бедността и устойчиво развитие; ii) диверсификация на селскостопанското производство и разработване на продукти, които отговарят на нуждите на държавата(ите) партньор(и) от ИАО от продоволствена сигурност и сигурност на храните; iii) разработване и изпълнение на програми, които водят до увеличаване на производството и производителността в селскостопанския сектор, като се обръща специално внимание на малките селскостопански производители; iv) развитие на капацитета за привеждане в съответствие с изискванията за безопасност на храните на национално и регионално равнище; и v) създаване и изпълнение на програми за социално приспособяване в регионите, засегнати от природни бедствия;

е)

управление на веригата за създаване на стойност: i) насърчаване на използването на устойчиви селскостопански технологии и предоставяне на необходимите селскостопански суровини; ii) увеличаване на производството, производителността и конкурентоспособността на селскостопанския сектор чрез насърчаване на основаните на селското стопанство сектори; iii) засилване на създаването на добавена стойност по цялата верига на доставки на селскостопански продукти за изпълнение на изискванията на националните, регионалните и международните пазари; и iv) насърчаване на развитието на дейности в областите на преработката, предлагането на пазара, разпространението и превоза на селскостопански продукти;

ж)

системи за ранно предупреждение: i) изграждане на капацитет по отношение на извършването на оценка и разпространението на информация относно вероятното въздействие на предстоящи бедствия достатъчно време преди настъпването им, за да бъдат приети предварителни мерки и действия за ранно реагиране; ii) развитие и управление на национални и регионални информационни системи; iii) разработване, укрепване и свързване на системи за ранно предупреждение и планове за действие в извънредни ситуации, както и на стратегии за управление на реагирането при бедствия на национално и регионално равнище; и iv) подкрепяне на възможностите за приспособяване към изменението на климата и смекчаване на последиците от изменението на климата в държавата(ите) партньор(и) от ИАО;

з)

производство и предлагане на пазара на селскостопански суровини: i) изграждане на капацитет за достъп до пазарни ниши и улесняване на спазването на стандартите за суровини, за да се отговори на пазарните изисквания; ii) подпомагане на диверсификацията на селскостопанското производство и продуктите за износ в държавата(ите) партньор(и) от ИАО; iii) развитие на съвременна пазарна инфраструктура за разрастване на местните и регионалните пазари; и iv) разработване на програми за опаковане и етикетиране на продуктите, които да позволят на производителите от държавата(ите) партньор(и) от ИАО да осигурят високи цени за износа на суровини;

и)

развитие на селските райони: i) изграждане на капацитета на групи от селскостопански производители по цялата верига за създаване на стойност в селското стопанство; ii) подобряване на транспортните, комуникационните и пазарните съоръжения за предлагане на пазара на селскостопански суровини и крайни продукти; iii) преодоляване на социалните и културните бариери, като например свързаните с езика, равнището на грамотност, предразсъдъците по отношение на пола и здравето в общностите, които оказват влияние върху естеството на селскостопанските системи; iv) подобряване на достъпа на селскостопанските производители до кредитни услуги и управление на природните и културните ресурси; и v) разработване на подходящи мерки на политиката в подкрепа на своевременното предоставяне на достатъчно селскостопански суровини за малките селскостопански производители;

й)	държави — нетни вносители на храни: справяне с ограниченията върху производството, съхранението и разпространението на храни в държавата(ите) партньор(и) от ИАО;

к)

осигуряване на препитанието: i) изграждане на капацитет за развиване на социални услуги за населението в селските райони и периферните градски райони; ii) подобряване на общия доход на домакинствата от селскостопанско производство чрез диверсификация, създаване на добавена стойност, заетост извън селското стопанство и въвеждане на нови устойчиви селскостопански технологии, наред с други действия, в държавата(ите) партньор(и) от ИАО; iii) увеличаване на производителността на селскостопанския сектор в рамките на държавата(ите) партньор(и) от ИАО; и iv) увеличаване на използването на устойчиви селскостопански технологии;

л)

спомагателни технически услуги: ЕС се ангажира да предостави по начин, който е предвидим и устойчив, подходящи ресурси и техническа помощ за изграждане на капацитет на държавата(ите) партньор(и) от ИАО в следните области: i) засилване на иновациите и трансфера на технологии, знания, научноизследователска и развойна дейност; ii) развиване и засилено използване на механизацията в селскостопанския сектор на държавата(ите) партньор(и) от ИАО; iii) изграждане на заводи за селскостопански суровини и системи за разпределение в рамките на държавата(ите) партньор(и) от ИАО; iv) насърчаване и увеличаване на инвестициите в научни изследвания в областта на селското стопанство, консултантски услуги, обучение и връзката между научните изследвания, разпространението на знания и селскостопанските производители; v) когато е целесъобразно, създаване и засилване на регионалните центрове за високи постижения, включително център за селскостопанска метеорология, лаборатории за биотехнологии, анализи и диагностика в областта на растениевъдството, животновъдството и почвите; и vi) подобряване на достъпа до услуги в растениевъдството и животновъдството, включително услуги за селекция в животновъдството, ветеринарни услуги и услуги за растителна защита;

м)

финансови услуги в областта на селското стопанство: i) укрепване на финансовите услуги за малките производители, преработватели и търговци в селските райони; ii) разработване на регионално притежавани механизми или на фонд за развитие на селското стопанство и селските райони; iii) създаване на институции за микрофинансиране на селското стопанство и схеми за застраховане в селското стопанство; iv) улесняване на достъпа до кредитиране от банки и други финансови институции за селскостопанските преработватели, търговци и производители; и v) подкрепа за финансовите институции на държавата(ите) партньор(и) от ИАО, обслужващи селскостопанския сектор, и улесняване на достъпа на частния сектор до капиталовите пазари за набиране на краткосрочен и дългосрочен капитал;

н)

географски означения: i) разработване на политики и правни рамки за географските означения; ii) изготвяне на нормативни разпоредби за географските означения; iii) изготвяне на кодекс на добрите практики за определяне на продуктите в зависимост от техния произход; iv) улесняване на местните организации и институции при координирането на местните заинтересовани страни във връзка с географските означения и съответствието на продуктите; v) изграждане на капацитет за идентификация, регистрация, предлагане на пазара, проследимост и съответствие на продуктите с географски означения; и vi) развиване на всяка друга област на сътрудничество по тази точка, която може да възникне в бъдеще.

1.   Сътрудничеството за развитие на частния сектор включва насърчаване на инвестициите и развитието на предприятията.

2.   Целите на настоящия дял са:

а)	създаване на благоприятна среда за насърчаване на инвестициите и частните предприятия, включително развитието на нови промишлени отрасли, преките чуждестранни инвестиции и трансфера на технологии;

б)	увеличаване на капацитета по отношение на предлагането, конкурентоспособността и създаването на добавена стойност;

в)	подобряване на достъпа до инвестиционно финансиране от финансови институции на ЕС, като например Европейската инвестиционна банка;

г)	изграждане на капацитет и оказване на институционална подкрепа за институциите за развитие на частния сектор, като агенциите за насърчаване на инвестициите, главните органи за координация, търговските камари, сдруженията, звената за контакт и институциите за улесняване на търговията;

д)	създаване и/или укрепване на рамка на политиката, както и на правна и регулаторна рамка, която насърчава и защитава инвестициите;

е)	подобряване на механизмите за подкрепа и за разпределяне на частния сектор от съвместни институции на АКТБ и ЕС, включително Центъра за развитие на селското стопанство (ЦРСС), наред с другото, за насърчаване на инвестициите в държавата(ите) партньор(и) от ИАО; и

ж)	създаване или укрепване на партньорства, съвместни предприятия, подизпълнителни дейности, възлагане на дейности на външни изпълнители и връзки.

1.   Сътрудничеството в областта на морския риболов включва:

а)	въпроси, свързани с управлението на риболова и опазването на запасите;

б)	управление на плавателните съдове и договорености относно периода след улова;

в)	финансови и търговски мерки; и

г)	развитие на рибарството, продуктите от риболов и морските аквакултури.

2.   ЕС допринася за мобилизирането на ресурсите за прилагане на сътрудничеството в установените области на национално и регионално равнище, което ще включва и подкрепа за изграждане на регионалния капацитет.

3.   При спазване на разпоредбите на част III и член 75, страните се споразумяват да си сътрудничат в следните области:

а)	развитие и подобряване на инфраструктурата за складиране, предлагане на пазара и разпространение на риба и рибни продукти;

б)

изграждане на капацитет на национално и регионално равнище за изпълнение на техническите изисквания по отношение на СФМ/ТПТ/системата на критичните контролни точки за анализ на опасностите, разработване на системи за мониторинг, контрол и наблюдение в ИИЗ в държавата(ите) партньор(и) от ИАО и въвеждане и управление на схемите за сертифициране за конкретни видове морски риболов;

в)	инвестиции и трансфер на технологии в риболовните дейности, преработката на риба, пристанищните услуги, развитието и подобряването на пристанищните съоръжения и диверсификацията на риболова с цел включване на видове, различни от риба тон, които се ловят в недостатъчна степен или не се ловят;

г)	съвместни предприятия и връзки, особено с микропредприятията, малките и средните предприятия и субектите, извършващи непромишлен риболов, в рамките на веригата на доставки в областта на рибарството;

д)	създаване на добавена стойност в областта на рибарството; и

е)	научноизследователска и развойна дейност по отношение на оценката на запасите и равнищата на устойчивост.

4.   Страните се ангажират да си сътрудничат за насърчаване на създаването на съвместни предприятия в сферата на риболовните дейности, преработката на риба, пристанищните услуги, засилване на производствения капацитет, подобряване на конкурентоспособността в областта на рибарството и свързаните с него промишлени отрасли и услуги, последващата преработка, развитието и подобряването на пристанищните съоръжения и диверсификацията на риболова с цел включване на видове, различни от риба тон, които се ловят в недостатъчна степен или не се ловят.

1.   Сътрудничеството по настоящия дял включва природните ресурси, по-специално водните ресурси, околната среда и биоразнообразието.

2.   Целите на сътрудничеството по настоящия дял са:

а)	засилване на връзките между търговията и околната среда;

б)	оказване на подкрепа за прилагането на международни споразумения, конвенции и договори в областта на околната среда;

в)	осигуряване на баланс между управлението на околната среда и намаляването на бедността;

г)	опазване на околната среда и подобряване на опазването на биоразнообразието и генетичните ресурси;

д)	насърчаване на справедливото и устойчиво използване на природните ресурси;

е)	улесняване и насърчаване на устойчивото използване на споделените ресурси;

ж)	насърчаване на участието на публичния и частния сектор в управлението на природните ресурси.

1.   Сътрудничеството по отношение на водните ресурси включва напояване, производство на водноелектрическа енергия, вододобив и водоснабдяване и защита на водосборните басейни.

2.   Целите на сътрудничеството в тази област са:

а)	развиване на устойчивото използване и управление на водните ресурси в държавата(ите) партньор(и) от ИАО, така че да се подобри поминъкът на населението на държавата(ите) партньор(и) от ИАО;

б)	насърчаване на регионалното сътрудничество за устойчиво оползотворяване на трансграничните водни ресурси;

в)	развитие на водоснабдителна инфраструктура за производствени цели.

3.   При спазване на член 75, страните се споразумяват да си сътрудничат в следните области:

а)	развитие на водоснабдителна инфраструктура в региона;

б)	разработване на съответните правни и регулаторни рамки;

в)	интегрирано управление на водните ресурси;

г)	изграждане на капацитет по отношение на човешките ресурси, подобряване на стандартите за услуги, управлението на водните ресурси и институционалните структури;

д)	създаване на партньорства, връзки и съвместни предприятия между икономическите оператори;

е)	насърчаване на развитието, трансфера и приложенията на технологии, научноизследователската и развойната дейност, иновациите, информационния обмен и мрежите;

ж)	развитие на контрола върху замърсяването на водите, пречистването и опазването, както и на третирането на отпадъчни води и канализацията;

з)	насърчаване на устойчиви схеми за напояване.

1.   Сътрудничеството в областта на околната среда включва защитата и устойчивото управление на околната среда, както и прилагането на свързани с търговията политики в областта на околната среда.

2.   Целите на сътрудничеството в тази област са:

а)	защита, възстановяване и опазване на околната среда и биоразнообразието (флора, фауна и микробни генетични ресурси, включително техните екосистеми);

б)	развитие на промишленост в държавата(ите) партньор(и) от ИАО, която използва екологосъобразни технологии;

в)	насърчаване на развитието, трансфера и приложенията на технологии, научноизследователската и развойната дейност, иновациите и информационния обмен.

3.   При спазване на член 75, страните се споразумяват да си сътрудничат в следните области:

а)	прилагане на международни споразумения, конвенции и договори в областта на околната среда;

б)	укрепване и насърчаване на справедливо и устойчиво използване, опазване и управление на околната среда и биоразнообразието, включително ресурсите на горското стопанство и дивите природни ресурси;

в)	укрепване на институционалните и правните рамки и капацитета за разработване, въвеждане, прилагане и налагане спазването на законови и подзаконови актове, стандарти и политики в областта на околната среда;

г)	създаване на партньорства, връзки и съвместни предприятия между икономическите оператори;

д)	предотвратяване и ограничаване на последиците от природни бедствия и загубата на биоразнообразие;

е)	насърчаване на развитието и адаптирането, трансфера и приложенията на технологии, научноизследователската и развойната дейност и иновациите;

ж)	защита и управление на крайбрежните и морските ресурси, както и на местните и дивите местни биологични и генетични ресурси;

з)	развитие на алтернативни дейности и средства за препитание, които не вредят на околната среда;

и)	производство и улесняване на търговията със стоки и услуги, за които екомаркировката е от значение;

й)	информационен обмен и създаване на мрежи за продукти и свързаните с тях изисквания по отношение на производствения процес, транспорта, предлагането на пазара и маркировката;

к)	развитие на инфраструктурни обекти за продукти, които не вредят на околната среда;

л)	включване на местните общности в управлението на биоразнообразието, ресурсите на горското стопанство и дивите природни ресурси;

м)	развитие на управлението на отпадъците и безопасното изхвърляне на промишлени и токсични отпадъци;

н)	насърчаване на участието на заинтересованите страни в международния диалог по въпросите на околната среда.

1.   Сътрудничеството по настоящия дял включва подкрепа и изграждане на капацитет в областта на хармонизацията, определянето на зони и вътрешното разделение, оценяването на съответствието, информационния обмен и прозрачността на условията за търговия.

2.   Целите на сътрудничеството по настоящия дял са да се:

а)	улеснява междурегионалната и вътрешнорегионалната търговия на страните, като същевременно се опазва животът и здравето на хората, животните и растенията в съответствие със Споразумението на СТО за СФМ;

б)	разглеждат проблемите, произтичащи от СФМ, по съгласувани приоритетни сектори и продукти, като се обърне дължимото внимание на регионалната интеграция;

в)	въведат процедури и ред и условия за улесняване на сътрудничеството по санитарни и фитосанитарни въпроси;

г)	осигури прозрачност по отношение на СФМ, приложими за търговията между и в рамките на страните;

д)	насърчава вътрешнорегионалната хармонизация на мерките с международните стандарти в съответствие със Споразумението на СТО за СФМ и развитието на подходящи политики, законодателни, регулаторни и институционални рамки в държавата(ите) партньор(и) от ИАО;

е)	засили ефективното участие на държавата(ите) партньор(и) от ИАО в Комисията по Codex Alimentarius, Световната организация за здравеопазване на животните и Международната конвенция по растителна защита;

ж)	насърчават консултациите и обменът на информация между институциите и лабораториите на ИАО и на ЕС;

з)	улеснява изграждането на капацитет за създаване и прилагане на регионални и национални стандарти в съответствие с международните изисквания, за да се улесни регионалната интеграция;

и)	изгражда и укрепва капацитетът на държавата(ите) партньор(и) от ИАО за изпълнение и наблюдение на СФМ в съответствие с настоящия член; и

й)	насърчава трансферът на технологии.

3.   При спазване на член 75, страните се споразумяват да си сътрудничат в следните области:

а)

подкрепа на държавата(ите) партньор(и) от ИАО за спазване на СФМ, включително за разработването на подходящи регулаторни рамки и политики по въпроси, свързани с работата на съответните международни органи по стандартизация, обучения, информационни мероприятия, изграждане на капацитет и техническа помощ;

б)

когато е целесъобразно, подкрепа за хармонизирането на СФМ в държавата(ите) партньор(и) от ИАО и за създаването на национални координационни комитети по СФМ, както и насърчаване на капацитета на публичния и частния сектор за санитарен контрол; приоритетните области включват разработване и прилагане на програма за осигуряване на качеството, обучения, информационни мероприятия, както и изграждането, подобряването, модернизацията и акредитирането на лаборатории;

в)	подкрепа по въпроси, свързани с работата на съответните международни органи по стандартизация; това сътрудничество може да включва обучения, информационни мероприятия, изграждане на капацитет и техническа помощ;

г)	подкрепа в областта на рибарството с цел разработване на хармонизирани регионални правила, законодателство и стандарти за рибни продукти, за да се насърчава търговията между страните и в региона на ИАО;

д)	подкрепа с цел насърчаване на сътрудничеството между институциите, отговарящи за СФМ в държавата(ите) партньор(и) от ИАО, и съответните им институции, отговарящи за СФМ в ЕС;

е)	подкрепа за прилагането на Споразумението за СФМ, и по-специално за укрепването на компетентните органи, звената за уведомяване и информационните центрове на държавата(ите) партньор(и) от ИАО;

ж)	подкрепа за споделянето и обмена на информация.

1.   Страните се стремят да постигнат хармонизация на съответните си правила и процедури при изготвянето на техните СФМ, включително процедурите за инспекция, изпитване и сертифициране, в съответствие със Споразумението на СТО за СФМ.

2.   Когато е целесъобразно, държавата(ите) партньор(и) от ИАО с подкрепата на ЕС ще разработи(ят) програма и график за хармонизирането на своите санитарни и фитосанитарни стандарти.

3.   Комитетът на висшите служители изготвя, когато е целесъобразно, ред и условия за подпомагане и наблюдение на процеса на хармонизация в рамките на регионите.

1.   ЕС се съгласява да предоставя техническа помощ и специално и диференцирано третиране в съответствие с членове 9 и 10 от Споразумението на СТО за СФМ.

2.   Страните си сътрудничат за разглеждане на специалните потребности на държавата(ите) партньор(и) от ИАО, произтичащи от прилагането на разпоредбите на настоящия дял.

3.   Страните се споразумяват, че посочените по-долу области са приоритети за предоставянето на техническа помощ:

а)	изграждането на технически капацитет в публичния и частния сектор на държавата(ите) партньор(и) от ИАО, за да се направи възможно упражняването на санитарен и фитосанитарен контрол, включително обучение и информационни мероприятия във връзка с инспектиране, сертифициране, надзор и контрол;

б)	укрепването на техническия капацитет за прилагане и надзор на СФМ, включително насърчаване на по-широката употреба на международните стандарти;

в)

развиването на капацитета за анализ на риска, хармонизация, съответствие, изпитване, сертифициране, наблюдение на остатъчните вещества, проследимост и акредитиране, включително и чрез модернизиране или подготвяне на лаборатории и друго оборудване, с цел да се помогне на държавата(ите) партньор(и) от ИАО да отговори(ят) на изискванията на международните стандарти;

г)	подкрепата за участието на държавата(ите) партньор(и) от ИАО в работата на съответните международни органи по стандартизация;

д)	развитието на капацитета на държавата(ите) партньор(и) от ИАО за ефективно участие в процеса по уведомяване.

1.   Сътрудничеството по настоящия дял включва изготвянето, приемането и прилагането на техническите регламенти, стандартите и процедурите за оценяване на съответствието по смисъла на Споразумението за ТПТ.

2.   Целите на сътрудничеството по настоящия дял са:

а)	постепенно премахване на техническите пречки пред търговията с цел да се улесни търговията между страните и в рамките на държавата(ите) партньор(и) от ИАО;

б)	засилване на регионалната интеграция в държавата(ите) партньор(и) от ИАО чрез хармонизацията на стандартите, техническите регламенти и процедурите за оценяване на съответствието, прилагани в държавата(ите) партньор(и) от ИАО, в съответствие със Споразумението за ТПТ;

в)	насърчаване на по-засиленото използване на международните технически регламенти, стандарти и процедури за оценяване на съответствието, включително специфични за отделни сектори мерки;

г)	развиване на функционални връзки, съвместни предприятия и съвместни научноизследователски и развойни дейности между институциите за стандартизация, оценяване на съответствието и регулиране на държавата(ите) партньор(и) от ИАО и на ЕС;

д)	подобряване на достъпа до пазара за продукти с произход от държавата(ите) партньор(и) от ИАО посредством подобряване на тяхната безопасност, качеството и конкурентоспособността им;

е)	насърчаване на по-широкото използване на най-добрите международни практики за технически регламенти, международни стандарти и процедури за оценяване на съответствието;

ж)	гарантиране, че изготвянето, приемането и прилагането на стандарти и технически регламенти е прозрачно и не създава ненужни пречки пред търговията между страните, в съответствие с разпоредбите на Споразумението за ТПТ;

з)	подкрепа за развитието на подходящи регулаторни рамки, политики и реформи в държавата(ите) партньор(и) от ИАО, които да отговарят на международно приетите практики;

и)	подпомагане на държавата(ите) партньор(и) от ИАО при прилагането на Споразумението за ТПТ и при спазването на съответните изисквания относно техническите пречки пред търговията на техните търговски партньори в контекста на Споразумението за ТПТ.

3.   При спазване на член 75, страните се споразумяват да си сътрудничат в следните области:

а)	подкрепа за насърчаване на по-широкото използване на международни стандарти, технически регламенти и оценяване на съответствието, включително специфични за отделни сектори мерки, на териториите на страните;

б)

подкрепа за държавата(ите) партньор(и) от ИАО за изграждане на капацитет в областите на стандартизацията, метрологията, акредитацията и процедурите за оценяване на съответствието, включително подкрепа при модернизирането и подготвянето на лабораториите и съответните институции, както и при поръчките за съответното оборудване;

в)	подкрепа за управление и осигуряване на качеството в избрани сектори от значение за държавата(ите) партньор(и) от ИАО;

г)	подкрепа на пълното участие на органите по стандартизация и на други технически регулаторни органи на държавата(ите) партньор(и) от ИАО в международните органи по стандартизация, както и засилване на ролята на международните стандарти като основа за техническите регламенти;

д)	подкрепа за усилията на органите за оценяване на съответствието в държавата(ите) партньор(и) от ИАО за получаване на международна акредитация;

е)	развиване на функционалните връзки между съответните институции на страните за стандартизация, оценяване на съответствието и сертифициране;

ж)

подкрепа за постигането на общо разбиране относно добрите регулаторни практики, включително: i) прозрачност при подготовката, приемането и прилагането на технически регламенти, стандарти и процедури за оценяване на съответствието; ii) необходимостта и пропорционалността на регулаторните мерки и свързаните процедури за оценяване на съответствието, които могат да включват използването на декларации за съответствие от доставчиците; iii) използването на международни стандарти като основа за изготвяне на технически регламенти, освен когато такива международни стандарти ще са неефективно или неподходящо средство за изпълнението на набелязаните законни цели; iv) прилагането на техническите регламенти и изпълнение на дейностите по наблюдение на пазара; и v) установяването на механизми и методи за преглед на технически регламенти, стандарти и процедури за оценяване на съответствието;

з)	определяне, приоритизиране и подкрепа за разработването на необходимата техническа инфраструктура и трансфер на технологии в областта на метрологията, стандартизацията, изпитването, сертифицирането и акредитацията, в подкрепа на техническите регламенти;

и)	засилване на регулаторното, техническото и научното сътрудничество, inter alia, чрез обмен на информация, опит и данни, с оглед на подобряване на качеството и нивото на съответните технически регламенти и на ефективното използване на регулаторните ресурси;

й)	развиване на съвместимостта и сближаването на съответните технически регламенти, стандарти и процедури за оценяване на съответствието;

к)	популяризиране и насърчаване на двустранното сътрудничество между съответните организации на страните, които са отговорни за метрологията, стандартизацията, изпитването, сертифицирането и акредитацията;

л)	насърчаване на сътрудничеството между страните и и в рамките на ИАО във връзка с работата на съответните международни институции, организации и форуми, занимаващи се с въпросите на ТПТ.

1.   Страните признават важната роля на сътрудничеството в областта на митниците и улесняването на търговията в динамичния контекст на световната търговия.

2.   Страните се споразумяват да засилят сътрудничеството си, за да гарантират, че приложимите законодателство и процедури, както и административният капацитет на техните администрации постигат целта за насърчаване на улесняването на търговията.

3.   Страните признават необходимостта от подходящ административен капацитет за постигането на тези цели. Те се съгласяват, че държавата(ите) партньор(и) от ИАО ще се нуждае(ят) от преходни периоди и изграждане на капацитет, за да прилага(т) безпроблемно разпоредбите на настоящия дял.

4.   Целите на сътрудничеството по настоящия дял са:

а)	улесняване на търговията между страните;

б)	насърчаване на хармонизацията на митническото законодателство и процедури на регионално равнище;

в)	предоставяне на подкрепа на държавата(ите) партньор(и) от ИАО, за да се засили процесът по улесняване на търговията;

г)	предоставяне на подкрепа на митническите администрации на държавата(ите) партньор(и) от ИАО за прилагане на настоящото споразумение и други международни най-добри митнически практики;

д)	засилване на сътрудничеството между митническите органи на страните и други свързани с тях гранични служби.

5.   При спазване на член 75, страните се споразумяват да си сътрудничат в следните области:

а)	обмен на информация относно митническото законодателство и процедури;

б)	разработване на съвместни инициативи в договорени помежду им области;

в)

подкрепа за: i) модернизацията на митническите системи и процедури и намаляване на времето за митническо оформяне; ii) опростяването и хармонизирането на митническите процедури и търговските формалности, включително на тези, свързани с вноса, износа и транзита; iii) подобряването на регионалните системи за транзит; iv) подобряването на прозрачността в съответствие с член 134; v) изграждането на капацитет, включително финансова и техническа помощ за държавата(ите) партньор(и) от ИАО в тази област; и vi) други въпроси в областта на митниците, договорени между страните по настоящото споразумение;

г)	приемане, доколкото е възможно, на общи позиции в рамките на международни организации в областта на митниците и улесняването на търговията, като СТО, СМО, ООН и УНКТАД;

д)	насърчаване на координацията между всички имащи отношение служби, както на собствената им територия, така и извън нея.

6.   Страните си сътрудничат по митнически въпроси и по въпроси, свързани с правилата за произход, чрез:

а)	въвеждане на процедури и практики, които отразяват международните инструменти и стандарти, приложими в областта на митниците и улесняването на търговията, включително правилата на СТО и инструментите и стандартите на СМО;

б)	извършване на дейности, насочени към укрепване на хармонизацията на митническите стандарти и мерките за улесняване на търговията;

в)	прилагане на съвременни митнически практики, включително оценка на риска, обвързващи предписания, опростени процедури, контрол след освобождаването и методи за одит;

г)	автоматизиране на митническите и други търговски процедури, включително електронен обмен на митническа и търговска информация;

д)	обучение на митническите служители и други компетентни длъжностни лица от публичния и частния сектор по въпросите на митниците и улесняването на търговията; и

е)	в други области, които могат да бъдат определени от страните.

1.   Страните признават, че премахването и/или същественото намаляване на митата съгласно предвиденото в настоящото споразумение ще бъде свързано с трудности за държавата(ите) партньор(и) от ИАО. Страните се споразумяват, тези конкретни трудности трябва да бъдат преодоляни чрез създаването на компенсаторна рамка, при спазване на имащите предимство разпоредби на приложение VI.

2.   Страните също така признават, че прилагането на настоящото споразумение може да доведе до евентуални трудности за икономиката(ите) на държавата(ите) партньор(и) от ИАО, свързани, inter alia, със социалната и икономическата област и с околната среда. Страните се споразумяват, че тези трудности трябва да бъдат преодолени чрез дейности в областта на икономическото сътрудничество и сътрудничеството за развитие.

3.   Сътрудничеството по настоящия дял цели преодоляване на действителни и потенциални трудности, свързани с адаптирането и произтичащи от прилагането на настоящото споразумение.

1.   По отношение на загубите на приходи, свързани с намаляването на митата, при спазване на имащите предимство разпоредби на приложение VI, ЕС:

а)	участва в засилен диалог относно мерките и реформите за данъчна корекция;

б)	установява ред и условия за сътрудничество в подкрепа на данъчната реформа;

в)	предоставя финансови ресурси за покриването, през преходен период, на определените по взаимно съгласие загуби на държавни приходи, дължащи се на премахването и/или значителното намаляване на митата.

2.   С цел да се гарантира, че икономиката(ите) на държавата(ите) партньор(и) от ИАО се възползва(т) напълно от настоящото споразумение, ЕС се съгласява да работи с държавата(ите) партньор(и) от ИАО за предприемане на подходящи дейности за сътрудничество, които имат за цел:

а)	подобряване на конкурентоспособността на производствените сектори в държавата(ите) партньор(и) от ИАО;

б)

подобряване на производствения и професионалния капацитет на работната сила в държавата(ите) партньор(и) от ИАО, включително чрез обучение на работниците, загубили работното си място при закриването на дружества, и/или чрез подпомагането на тези работници да придобият нови умения за нови дейности и др.;

в)	мерки за подкрепа за постигане на устойчива околна среда;

г)	изграждане на капацитет за укрепване на макроикономическата дисциплина;

д)	смекчаване на евентуалното въздействие върху продоволствената сигурност и сигурността на храните, развитието на селските райони, осигуряването на препитанието и доходите от износ в държавата(ите) партньор(и) от ИАО;

е)	разглеждане на други възможни области на сътрудничество, свързани с трудностите при прилагането на настоящото споразумение.

1.   Като признават ангажимента на ЕС за подпомагане на прилагането на настоящото споразумение и усилията на държавата(ите) партньор(и) от ИАО за финансиране на нейните(техните) нужди от развитие, страните се споразумяват да работят както съвместно, така и самостоятелно, за да мобилизират финансови ресурси за подпомагане на прилагането на настоящото споразумение, регионалната интеграция и стратегиите за развитие на държавата(ите) партньор(и) от ИАО.

2.   Целта на съвместното мобилизиране на ресурси е да се допълват, подкрепят и насърчават в духа на взаимозависимост усилията на държавата(ите) партньор(и) от ИАО при търсенето на други източници на финансиране за подпомагане на регионалната интеграция и стратегиите за развитие, по-специално Модела за развитие по СИП в приложение IIIa, при спазване на имащите предимство разпоредби на приложение VI.

1.   При спазване на имащите предимство разпоредби на приложение VI , държавата(ите) партньор(и) от ИАО:

а)	своевременно заделя(т) ресурси от механизмите си за финансиране при условията на предвидимост за подпомагане на регионалната интеграция и на свързаните със СИП стратегии за развитие и проекти, включени в Модела за развитие по СИП;

б)	разработва(т) своите стратегии за развитие при надлежно зачитане на правото на държавата(ите) партньор(и) от ИАО да определя(т) посоката и последователността на своите стратегии за развитие и приоритети;

в)	създава(т) фонд за СИП за насочване на свързаните със СИП ресурси;

г)	включва(т) приоритетите на Модела за развитие по СИП в регионалните и националните стратегии.

2.   При спазване на имащите предимство разпоредби на приложение VI, държавата(ите) партньор(и) от ИАО изготвя(т) правила и разпоредби за управлението на фонда за СИП, така че да се гарантира прозрачност, отчетност и разходна ефективност при използването на тези ресурси. Без да се засягат вноските на други партньори във фонда за СИП, насочването на ресурсите на ЕС ще зависи от положителната оценка от страна на ЕС на оперативните процедури на фонда за СИП.

3.   При спазване на имащите предимство разпоредби на приложение VI, ЕС заделя своевременно ресурси при условията на предвидимост, като по-специално взема предвид ограниченията по отношение на предлагането на държавата(ите) партньор(и) от ИАО, свързани с прилагането на настоящото споразумение, включително пропуските във финансирането, установени в Модела за развитие по СИП, чрез:

а)	бюджета на ЕС;

б)	всеки друг инструмент, който ще се използва за въвеждането на официалната помощ за развитие на ЕС.

4.   Страните съвместно се ангажират да работят за мобилизиране на следните ресурси:

а)	средства от други (многостранни и двустранни) донори;

б)	безвъзмездни помощи, концесионни заеми, публично-частни партньорства и специализирани инструменти;

в)	други ресурси по официалната помощ за развитие, предоставени от партньорите за развитие.

1.   Страните започват консултации и полагат усилия за добросъвестно разрешаване на всеки един спор относно тълкуването и прилагането на настоящото споразумение с цел постигане на разрешаването на спора по взаимно съгласие.

2.   Дадена страна може да поиска провеждане на консултации, като изпрати до другата страна писмено искане, с копие до Комитета на висшите служители, в което се посочват спорната мярка и разпоредбите от споразумението, с които първата страна смята, че мярката не е в съответствие.

3.   Освен ако страните не се споразумеят друго, консултациите се провеждат на територията на страната ответник и в рамките на двадесет (20) дни от датата на получаване на искането. Консултациите се считат за приключени след изтичането на шестдесет (60) дни от датата на получаване на искането от страната ответник, освен ако страните не се споразумеят да ги продължат. Цялата информация, разкрита по време на консултациите, остава поверителна.

4.   Консултациите по неотложни въпроси, включително тези, които са свързани с бързоразвалящи се или сезонни стоки, се провеждат веднага щом това е възможно на практика и във всеки случай в рамките на петнадесет (15) дни от датата на получаване на искането, и се считат за приключени след изтичане на тридесет (30) дни от датата на получаване на искането, освен ако страните не се споразумеят да продължат консултациите.

5.   Ако страната, до която е отправено искането за консултации, не отговори на искането в рамките на десет (10) дни от датата на получаването му, или ако консултации не бъдат проведени в съответните срокове, предвидени в параграфи 3 и4 от настоящия член, или ако консултациите са приключили, без да се постигне разрешаване на спора по взаимно съгласие, всяка от страните може да поиска уреждане на спора чрез арбитраж в съответствие с член 112.

6.   Страните могат да се споразумеят за промяна на сроковете, посочени в параграфи 3—5 по-горе, предвид сложността на случая или трудностите, пред които е изправена някоя от тях.

1.   Ако след консултациите страните не достигнат до разрешаване на спора по взаимно съгласие, те могат по взаимно съгласие да използват медиатор. Медиацията има за предмет въпросите, които са посочени в искането за провеждане на консултации, освен ако страните не се споразумеят друго.

2.   Всяка от страните може да пристъпи към арбитраж съгласно член 112, без да поиска медиация.

3.   Ако страните не се споразумеят за избора на медиатор в рамките на петнадесет (15) дни след постигането на съгласие за подаване на искане за медиация, председателят на Комитета на висшите служители или негов представител определя медиатор чрез жребий сред посочените в списъка по член 125 лица, които не са граждани на никоя от страните. Изборът се прави в рамките на двадесет и пет (25) дни от датата на подаване на искането за медиация в присъствието на представител на всяка от страните. Медиаторът свиква среща със страните не по-късно от тридесет (30) дни, след като бъде избран. Той получава становищата на всяка от страните не по-късно от петнадесет (15) дни преди срещата и обявява становището си не по-късно от четиридесет и пет (45) дни, след като бъде избран.

4.   В своето становище медиаторът може да включи препоръка за начин на разрешаване на спора, който да е в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение. Неговото становище не е обвързващо.

5.   Страните могат да се споразумеят за промяна на сроковете, посочени в параграф 3. Медиаторът също може да реши да промени тези срокове, по искане на някоя от страните или по своя собствена инициатива, предвид трудностите, пред които е изправена засегнатата страна, или сложността на случая.

6.   Процедурите по медиация, и по-специално обменената информация и позициите, заети от страните по време на тези процедури, остават поверителни.

1.   Когато страните не успеят да решат спора посредством консултации съгласно предвиденото в член 110, страната жалбоподател може да поиска започване на процедура за образуване на арбитражен комитет, който се съставя в съответствие с член 113.

2.   Искането за образуване на арбитражен комитет се отправя в писмена форма до страната ответник и до Комитета на висшите служители. Страната жалбоподател посочва в искането конкретните спорни мерки и ясно обяснява как с тези мерки се нарушават разпоредбите на настоящото споразумение.

1.   Арбитражният комитет се състои от трима арбитри.

2.   В срок от десет (10) дни от датата на подаване до Комитета на висшите служители на искането за образуване на арбитражен комитет, страните провеждат консултации помежду си, за да постигнат съгласие относно състава на арбитражния комитет.

3.   В случай че страните не могат да се споразумеят за състава на арбитражния комитет в срока, посочен в параграф 2 от настоящия член, всяка от страните посочва арбитър от списъка с арбитри, съставен съгласно член 125, в срок от пет (5) дни. Ако някоя от страните не посочи свой арбитър, по искане на другата страна този арбитър на първата страна се избира чрез жребий от председателя на Комитета на висшите служители или от упълномощено от председателя лице от подсписъка на тази страна, съставен съгласно член 125.

4.   Освен ако страните не постигнат съгласие относно председателя на арбитражния комитет в срока, установен в параграф 2 от настоящия член, двамата арбитри на свой ред посочват трети арбитър като председател на арбитражния комитет от списъка, съставен съгласно член 125, в срок от пет (5) дни от посочването си и уведомяват Комитета на висшите служители за избора си. В случай че не бъде избран председател на арбитражния комитет, всяка страна може да поиска от председателя на Комитета на висшите служители или от упълномощено от председателя лице да избере чрез жребий председателя на арбитражния комитет от подсписъка с председатели, съдържащ се в списъка, съставен съгласно член 125, в срок от пет (5) дни.

5.   Датата на образуване на арбитражния комитет е датата, на която тримата арбитри са избрани и са приели назначението си в съответствие с процедурния правилник, приет съгласно член 120.

1.   Арбитражният комитет представя на страните междинен доклад, съдържащ както описателна част, така и неговите констатации и заключения, като правило не по-късно от деветдесет (90) дни от датата на образуването си. Когато се счита, че този срок не може да бъде спазен, председателят на арбитражния комитет трябва да уведоми писмено страните и Комитета на висшите служители, като посочи причините за закъснението и датата, на която арбитражният комитет предвижда да представи своя междинен доклад. При никакви обстоятелства междинният доклад не следва да бъде представян по-късно от сто и двадесет (120) дни след датата на образуването на арбитражния комитет. Всяка от страните може, в срок от петнадесет (15) дни от предаването на междинния доклад от страна на арбитражния комитет, да му предостави в писмена форма бележките си по конкретни аспекти на междинния доклад.

2.   При неотложни случаи, включително тези, които са свързани с бързоразвалящи се или сезонни стоки, арбитражният комитет полага максимални усилия, за да представи своя междинен доклад в срок от тридесет (30) дни, и във всеки случай не по-късно от четиридесет и пет (45) дни от датата на образуването си. В срок от седем (7) дни от представянето на междинния доклад всяка от страните може да подаде писмено искане до арбитражния комитет за преглед на конкретни аспекти от междинния доклад.

3.   След като разгледа всички писмени бележки на страните, свързани с междинния доклад, арбитражният комитет може да измени своя доклад и да проведе допълнителни проучвания, ако счита това за целесъобразно. В окончателното решение на арбитражния комитет се разглеждат доводите, представени на етапа на междинния преглед, и се дава ясен отговор на въпросите и становищата на страните.

1.   Арбитражният комитет съобщава своето решение на страните и на Комитета на висшите служители в срок от сто и двадесет (120) дни от датата на образуването си.

Без да се засяга първа алинея, ако този срок не може да бъде спазен, председателят на арбитражния комитет уведомява писмено страните и Комитета на висшите служители, като посочи причините за закъснението и датата, на която комитетът предвижда да представи своето решение. При никакви обстоятелства решението не може да бъде съобщено по-късно от сто и петдесет (150) дни от датата на образуване на арбитражния комитет.

2.   При неотложни случаи, включително тези, които са свързани с бързоразвалящи се и сезонни стоки, арбитражният комитет:

а)	съобщава своето решение в срок от шестдесет (60) дни от датата на образуването си;

б)	може да постанови предварително решение за това дали смята случая за неотложен веднага, щом това е възможно на практика, и във всеки случай в рамките на седем (7) дни от образуването си.

3.   Решението на арбитражния комитет включва препоръки за това как страната ответник би могла да постигне съответствие с настоящото споразумение.

4.   Независимо от параграфи 6—10 относно разумния срок страната ответник взема необходимите мерки за незабавното и добросъвестно изпълнение на решението на арбитражния комитет.

5.   Ако не е възможно решението да бъде изпълнено незабавно, страните полагат усилия, за да постигнат съгласие по срока, в който да бъде изпълнено решението. В този случай страната ответник не по-късно от двадесет и един (21) дни след съобщаването на решението на арбитражния комитет на страните уведомява страната жалбоподател и Комитета на висшите служители за срока, който ще ѝ бъде необходим за изпълнение.

6.   Ако между страните има несъгласие по отношение на разумния срок за изпълнение на решението на арбитражния комитет, в срок от четиринадесет (14) дни от съобщаването съгласно параграф 1 страната жалбоподател подава писмено искане до арбитражния комитет за определяне на продължителността на разумния срок. За това искане едновременно се уведомяват другата страна и Комитетът на висшите служители. Арбитражният комитет уведомява за своето решение страните и Комитета на висшите служители в рамките на двадесет и един (21) дни от отправянето на искането.

7.   В случай на невъзможност първоначално съставеният арбитражен комитет или някои от неговите членове да бъдат свикани отново, се прилагат процедурите, предвидени в член 113. Срокът за съобщаване на решението е тридесет и пет (35) дни от датата на подаване на искането, посочено в параграф 6 от настоящия член.

8.   При определянето на продължителността на разумния срок арбитражният комитет взема предвид времето, от което по принцип би имала нужда страната ответник, за да приеме законодателни или административни мерки, сходни на тези, считани от нея за необходими за постигането на съответствие с настоящото споразумение, и по-специално арбитражният комитет взема предвид трудностите, които държавата(ите) партньор(и) от ИАО може(могат) да срещне(ат) поради липса на необходимия капацитет.

9.   Разумният срок може да бъде удължен по споразумение между страните.

1.   Преди изтичането на разумния срок страната ответник уведомява страната жалбоподател и Комитета на висшите служители за мерките, които е предприела за изпълнение на решението на арбитражния комитет.

2.   Когато при изтичане на разумния срок страната ответник не е спазила параграф 1 от настоящия член, страната жалбоподател може да предприеме подходящи мерки в съответствие с член 118, параграф 2, след като уведоми другата страна и Комитета на висшите служители за това.

3.   Когато е налице несъгласие между страните по отношение на това дали страната ответник е спазила разпоредбите на настоящото споразумение, всяка страна може да отправи писмено искане до арбитражния комитет да се произнесе по въпроса. В това искане се посочва конкретната спорна мярка и се обяснява ясно причината, поради която тази мярка е несъвместима или съвместима с разпоредбите на споразумението и с решението на арбитражния комитет.

4.   Арбитражният комитет се стреми да обяви своето решение в срок от четиридесет и пет (45) дни от датата на подаване на посоченото в параграф 3 искане. При неотложни случаи, включително тези, които са свързани с бързоразвалящи се и сезонни стоки, арбитражният комитет съобщава решението си в срок от тридесет (30) дни от датата на отправяне на искането.

5.   В случай на невъзможност първоначално съставеният арбитражен комитет или някои от неговите членове да бъдат свикани отново в рамките на петнадесет (15) дни, се прилагат процедурите, предвидени в член 113. В тези случаи срокът за съобщаване на решението е осемдесет (80) дни от датата на подаване на искането, посочено в параграф 3 от настоящия член.

1.   Ако страната ответник не съобщи мярката, която е предприела, за да изпълни решението на арбитражния комитет, преди изтичането на разумния срок или ако арбитражният комитет постанови, че мярката, съобщена съгласно член 116, параграф 1, е несъвместима със задълженията на страната ответник съгласно разпоредбите на настоящото споразумение, страната жалбоподател има право, след като уведоми другата страна, да приеме подходящи мерки.

2.   При приемането на тези мерки страната жалбоподател се стреми да избере мерки, които засягат във възможно най-малка степен постигането на целите на настоящото споразумение, и взема предвид отражението им върху икономиката на страната ответник. Освен това, когато ЕС получава право да приеме подобни мерки, той подбира мерки, конкретно насочени към изпълнение от страна на държавата партньор от ИАО, за чиито мерки се смята, че нарушават настоящото споразумение.

3.   Във всеки момент след изтичането на разумния срок страната жалбоподател може да поиска от страната ответник да представи предложение за временна компенсация и страната ответник трябва да представи такова предложение.

4.   Компенсацията или ответните мерки имат временен характер и се прилагат само докато мярката, за която е установено, че нарушава разпоредбите на настоящото споразумение, не бъде отменена или изменена, така че да бъде в съответствие с тези разпоредби, или докато страните не постигнат съгласие за уреждане на спора.

1.   Страната ответник уведомява другата страна и Комитета на висшите служители за всички мерки, които е предприела, за да се съобрази с решението на арбитражния комитет, и за искането си за прекратяване на прилагането на подходящите мерки от страната жалбоподател.

2.   Ако страните не постигнат съгласие относно съвместимостта на мерките, за които е направено уведомление, с разпоредбите на настоящото споразумение в рамките на тридесет (30) дни от датата на подаване на уведомлението, страната жалбоподател се обръща с писмено искане до арбитражния комитет да се произнесе по въпроса. За това искане се уведомяват другата страна и Комитетът на висшите служители. Арбитражният комитет уведомява за своето решение страните и Комитета на висшите служители в рамките на четиридесет и пет (45) дни от отправянето на искането.

3.   Ако арбитражният комитет постанови, че дадени мерки, предприети с оглед постигане на съответствие, не са съобразени с разпоредбите на настоящото споразумение, той решава дали страната жалбоподател може да продължи да прилага подходящи мерки. Ако арбитражният комитет постанови, че дадени мерки, предприети с оглед постигане на съответствие, са съобразени с разпоредбите на настоящото споразумение, прилагането на подходящи мерки се прекратява незабавно след датата на постановяване на решението.

4.   В случай че първоначалният арбитражен комитет или някои от неговите членове не могат да бъдат свикани отново, се прилагат процедурите, предвидени в член 113. Срокът за съобщаване на решението е шестдесет (60) дни от датата на подаване на искането, посочено в параграф 2 от настоящия член.

1.   Писмените и устните становища на страните се правят на някой от официалните езици на страните.

2.   Страните полагат усилие да се договорят за общ работен език за всяко едно конкретна процедура по настоящата част. При невъзможност на страните да се договорят за общ работен език, всяка страна прави необходимите постъпки и поема разходите по превода на писмените си становища и по устния превод на изслушванията на езика, избран от страната ответник, освен ако този език е официален език на посочената страна (5).

1.   Арбитражният комитет тълкува разпоредбите на настоящото споразумение в съответствие с обичайните правила за тълкуване на международното публично право, включително правилата, установени във Виенската конвенция за правото на договорите, посписана във Виена на 23 май 1969 г.

2.   Тълкуването и решенията на арбитражния комитет не могат да увеличават или намаляват правата и задълженията, предвидени в настоящото споразумение.

1.   Арбитражният комитет полага всички усилия за вземане на решения с консенсус. Ако не може да се вземе решение с консенсус, спорният въпрос се решава чрез гласуване с мнозинство.

2.   Всяко решение на арбитражния комитет съдържа фактическите констатации, приложимостта на съответните разпоредби на настоящото споразумение и обосновката на направените констатации, препоръки или заключения. Комитетът на висшите служители оповестява публично решенията на арбитражния комитет.

3.   Решението на арбитражния комитет е окончателно и задължително за страните.

1.   До шест (6) месеца след датата на влизане в сила на настоящото споразумение Комитетът на висшите служители съставя списък с поне петнадесет (15) лица, които желаят и са способни да изпълняват функцията на арбитри. Списъкът съдържа три подсписъка: по един подсписък на лица, които да изпълняват функцията на арбитри, за всяка от страните; и един подсписък на лица, които не са граждани на никоя от страните и които да бъдат на разположение за функцията на председател на арбитражния комитет. Всеки подсписък съдържа най-малко пет (5) лица. Комитетът на висшите служители следи за това списъкът да се поддържа винаги на това равнище в съответствие с процедурния правилник, приет съгласно член 120.

2.   В случай че някой от посочените подсписъци не бъде съставен или не съдържа достатъчен брой имена на лица към момента на уведомление, направено в съответствие с член 113, параграф 2, имената на арбитрите се теглят чрез жребий измежду лицата, които официално са предложени за съответния подсписък от едната или и от двете страни. Ако само едната страна е предложила имена, тримата арбитри се избират чрез жребий измежду посочените имена.

3.   В случай че не е бил съставен списък с арбитри съгласно параграф 1, или не са предложени имена на арбитри съгласно параграф 2, страната, която започва процедурата по арбитраж, трябва да поиска от генералния секретар на Постоянния арбитражен съд да упражнява функциите на орган по назначаването.

4.   Арбитрите имат специализирани познания по право и международна търговия, както и професионален опит в тези области. Те са независими, изпълняват функциите си в качеството си на частни лица, не приемат указания от организация или правителство, нито пък са свързани с правителството на някоя от страните, и спазват Кодекса на поведение, приложен към процедурния правилник, приет съгласно член 120.

1.   Арбитражен комитет, създаден съгласно настоящото споразумение, не решава спорове относно правата или задълженията на която и да било от страните съгласно споразуменията в рамките на СТО.

2.   Прилагането наразпоредбите за уреждане на спорове по настоящото споразумение не засяга действия, предприети в рамките на СТО, включително действия по уреждане на спорове. Въпреки това когато една от страните е започнала процедура за уреждане на спор по отношение на определена мярка съгласно настоящия дял или съгласно Споразумението за СТО, тя не може да започне процедура за уреждане на спор относно същата мярка пред другата юрисдикция, докато не приключи първата процедура. Освен това никоя страна не може да търси компенсации за нарушаване на едно и също задължение, по споразумението и по Споразумението за СТО и пред двете юрисдикции. В такъв случай, след започването на процедура за уреждане на спор съответната страна не може да търси компенсации за нарушаването на същото задължение по другото споразумение пред другата юрисдикция, освен ако избраната юрисдикция по процедурни причини или причини, свързани с подсъдността, не е могла да направи констатации по искането за компенсации във връзка с това задължение.

3.   По отношение на определена мярка едната от страните може да започне процедура за уреждане на спорове съгласно настоящата част или съгласно Споразумението за СТО, както следва:

а)

процедурата за уреждане на спорове съгласно настоящата част се счита за започната при искане на една от страните за образуване на арбитражен комитет съгласно член 112, и се счита за приключила, когато арбитражният комитет съобщи своето решение съгласно член 115 на страните и на Комитета на висшите служители или когато бъде постигнато решение по взаимно съгласие по смисъла на член 119;

б)

процедурата за уреждане на спорове съгласно Споразумението за СТО се счита за започната, когато една от страните поиска създаването на комитет съгласно член 6 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове на СТО (ДППУС), и се счита за приключила, когато Органът за уреждане на спорове на СТО одобри доклада на комитета на СТО и доклада на Апелативния орган, в зависимост от случая, съгласно член 16 и член 17, параграф 14 ДППУС.

4.   Настоящото споразумение не възпрепятства страните да прилагат спиране на изпълнението на задължения, разрешено от Органа за уреждане на спорове на СТО. Споразумението за СТО не може да възпрепятства страните да спират изпълнението на задължения по силата на настоящото споразумение.

1.   Всички срокове, посочени в настоящата част, включително сроковете, в които арбитражният комитет трябва да съобщи решенията си, се изчисляват в календарни дни от деня след действието или факта, за които се отнасят.

2.   Всеки срок, посочен в настоящата част, може да бъде удължен по взаимно съгласие на страните.