<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.00-20081231.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="ECRCJ2007BGA.0300189101.case.xml"><NO.CASE>C-338/04</NO.CASE><NO.CASE>C-359/04</NO.CASE><NO.CASE>C-360/04</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62004C0338</NO.CELEX><NO.SEQ>0005.0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1894</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>1931</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>38</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><LEFT>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Г-Н RUIZ-JARABO — СЪЕДИНЕНИ ДЕЛА С-338/04, С-359/04 И С-360/04</LEFT><RIGHT>PLACANICA И ДР.</RIGHT></CURR.TITLE><CONTENTS.CONCLUSION><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">г-н Dámaso Ruiz-Jarabo Colomer</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20060516">16 май 2006</DATE> година<NOTE NOTE.ID="E0001" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I.</NO.P><TXT>Въведение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START ID="QS0001" REF.END="QE0001" CODE="201E"/>Край на залаганията<QUOT.END ID="QE0001" REF.START="QS0001" CODE="201C"/>. Съдът не може повече да се въздържа от провеждането на задълбочено изследване на отражението на основните свободи в Договора за ЕО в сектора на хазартните игри.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Това е третият случай, в който Съдът се произнася в тази област по отношение на законодателството, действащо в Италия. За първи път Съдът направи това по искане на Consiglio di Stato в Решение от <DATE ISO="19991021">21 октомври 1999 г.</DATE> по дело Zenatti<NOTE NOTE.ID="E0002" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-67/98" YEAR="1999" PAGE.ECR="I-7289">С-67/98, Recueil, стр. I-7289</REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, в което заявява, че разпоредбите на Договора за ЕО относно свободното предоставяне на услуги допускат законодателство като италианското, което запазва правото на някои организации да организират залагания върху спортни събития, при условие че това законодателство е оправдано от целите на социалната политика, насочени към ограничаване на вредните последици от тези дейности, и че ограниченията, произтичащи от него, са пропорционални c оглед на постигането на тези цели.</TXT></NP><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Предоставените c това решение насоки не премахват съмненията, породени от правния режим на тази страна, и довеждат до второ преюдициално препращане, този път от Tribunale di Ascoli Piceno, което освен свободното предоставяне на услуги, засяга и правото на установяване. Решението от <DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE> по дело Gambelli и др.<NOTE NOTE.ID="E0003" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-243/01" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-13031">С-243/01, Recueil, стр. I-13031</REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> въвежда нюанси в приетото c предходното решение, като заявява, че <QUOT.START ID="QS0002" REF.END="QE0002" CODE="201E"/>[н]ационална уредба, която забранява под заплаха от наказателни санкции упражняването на дейности по събиране, приемане, регистриране и предаване на предложения за залагания, най-вече върху резултати от спортни състезания, при липса на концесия или разрешение от съответната дър-жава-членка, съставлява ограничение на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, предвидени съответно в членове 43 ЕО и 49 ЕО<QUOT.END ID="QE0002" REF.START="QS0002" CODE="201C"/>, като препращащата юрисдикция трябва да провери дали тази уредба е обоснована c оглед на конкретните условия на прилагането ѝ и дали ограниченията, съдържащи се в нея, са пропорционални на нейните цели.</TXT></NP><?PAGE NO="I-1895"?><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Преюдициалните запитвания, отправени от Tribunale di barino и от Tribunale di Teramo, предоставят на Съда възможност да уточни практиката си предвид факта, че Corte suprema di cassazione [Върховен касационен съд] приема, че въпросната система съответства на общностното право, и предвид обстоятелствата около предоставянето на концесии за управление на залагания в Италия.</TXT></NP><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>В този контекст съдържанието на посочените по-горе решения и на заключенията на генералните адвокати ми позволяват, без да изключват възможността да правя точни позовавания, да пропусна някои подробности, за да се съсредоточа върху изследването на проблемите, които са все още неразрешени или са възниквали впоследствие c присъщите им особености.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II.</NO.P><TXT>Правна уредба</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А.</NO.P><TXT>Общностното право</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1, буква в) ЕО дейностите, които са възложени на Общността c оглед постигане на нейните цели, включват <QUOT.START ID="QS0003" REF.END="QE0003" CODE="201E"/>вътрешен пазар, характеризиращ се c отмяната между държа-вите-членки на пречките за свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали<QUOT.END ID="QE0003" REF.START="QS0003" CODE="201C"/>. Последните три области са уредени в дял III, част трета от Договора, чиято глава 2 е посветена на <QUOT.START ID="QS0004" REF.END="QE0004" CODE="201E"/>Право на установяване<QUOT.END ID="QE0004" REF.START="QS0004" CODE="201C"/>, а глава 3 — на <QUOT.START ID="QS0005" REF.END="QE0005" CODE="201E"/>Услуги<QUOT.END ID="QE0005" REF.START="QS0005" CODE="201C"/>.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Правото на установяване</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Този принцип се съдържа в член 43 ЕО:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0006" REF.END="QE0006" CODE="201E"/>В рамките на следващите разпоредби се забраняват ограниченията върху свободата на установяване на граждани на дър-жава-членка на територията на друга държава-членка. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава-членка, установили се на територията на друга държава-членка.</P><P>Свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и да се създават и ръководят предприятия, в частност дружества по смисъла на член 48, параграф 2, при условията, определени от правото на държавата, където се извършва установяването за нейните собствени граждани,<?PAGE NO="I-1896"?> при спазването на разпоредбите на главата относно капиталите.<QUOT.END ID="QE0006" REF.START="QS0006" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 46, параграф 1 ЕО предвижда различни изключения:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0007" REF.END="QE0007" CODE="201E"/>1.</P><P>Разпоредбите на тази глава и мерките, предприети в съответствие c нея, не засягат прилагането на разпоредбите, съдържащи се в закон, подзаконов или административен акт, които предвиждат специално третиране на чуждите граждани по съображения за обществен ред, сигурност и обществено здраве.</P><P>[...]<QUOT.END ID="QE0007" REF.START="QS0007" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>За упражняването на това право член 48 ЕО приравнява юридическите на физическите лица:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0008" REF.END="QE0008" CODE="201E"/>Дружествата, създадени в съответствие със законодателството на държава-член- ка, които имат седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Общността, за целите на тази глава се третитрат по същия начин като физическите лица, които са граждани на държавите-членки.</P><P><QUOT.START ID="QS0009" REF.END="QE0009" CODE="201E"/>Дружества<QUOT.END ID="QE0009" REF.START="QS0009" CODE="201C"/> означава дружества, създадени в съответствие c гражданското или търговското право, включително кооперации и други юридически лица, които се регулират от публичното или частното право, c изключение на тези c нестопанска цел.<QUOT.END ID="QE0008" REF.START="QS0008" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Свободното предоставяне на услуги</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>Общият принцип е посочен в член 49, първа алинея ЕО:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0010" REF.END="QE0010" CODE="201E"/>В следващите разпоредби се забраняват ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.</P><?PAGE NO="I-1897"?><P><HT TYPE="BOLD">[...]</HT><QUOT.END ID="QE0010" REF.START="QS0010" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>Следва да се посочи също разпоредбата на член 50 ЕО:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0011" REF.END="QE0011" CODE="201E"/>Услугите се считат за <QUOT.START ID="QS0012" REF.END="QE0012" CODE="201E"/>услуги<QUOT.END ID="QE0012" REF.START="QS0012" CODE="201C"/> по смисъла на настоящия договор, ако те обикновено се предоставят срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и хора.</P><P>По-конкретно <QUOT.START ID="QS0013" REF.END="QE0013" CODE="201E"/>услугите<QUOT.END ID="QE0013" REF.START="QS0013" CODE="201C"/> включват:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>дейности от промишлен характер;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>дейности от търговски характер;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>дейности на занаятчиите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>дейности на свободните професии.</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>Без да се засягат разпоредбите на главата относно правото на установяване, лицата, които предлагат услуги, имат право, за да ги осъществяват, временно да упражняват своята дейност в държавата, където се предоставя услугата, при същите условия, каквито съответната държава прилага спрямо своите собствени граждани.<QUOT.END ID="QE0011" REF.START="QS0011" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 55 препраща към някои разпоредби, които уреждат правото на установяване:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0014" REF.END="QE0014" CODE="201E"/>Разпоредбите на членове от 45 до 48 се прилагат по отношение на материята, уредена от настоящата глава.<QUOT.END ID="QE0014" REF.START="QS0014" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT>Италианската правна уредба</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>13.</NO.P><TXT>Националното законодателство до голяма степен съвпада c разгледаното по<?PAGE NO="I-1898"?> делото Gambelli и др., но въпреки това следва да бъде припомнено и актуализирано.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Концесиите и разрешенията за упражняване на дейността</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 88 от единния текст на законите в областта на обществената сигурност (Testo Unico delle Leggi di Publica Sicurezza, наричан по-нататък <QUOT.START ID="QS0015" REF.END="QE0015" CODE="201E"/>TULPS<QUOT.END ID="QE0015" REF.START="QS0015" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0004" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Одобрен c Кралски указ №<HT TYPE="SUP">o</HT>773 от <DATE ISO="19310618">18 юни 1931 r.</DATE> (GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>146 от <DATE ISO="19310626">26 юни 1931 г.</DATE>).</P></NOTE>, в редакцията на член 37, параграф 4 от Закона за финансите (Legge financiaria) за 2001 г.<NOTE NOTE.ID="E0005" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Закон №<HT TYPE="SUP">o</HT>388 от <DATE ISO="20001223">23 декември 2000 г.</DATE> (GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>302 от <DATE ISO="20001229">29 декември 2000 г.</DATE>, редовно приложение № 219). Текстът, който се съдържа в точка 7 от Решението по дело Gambelli и др., не съдържа изменението, посочено в точка 8, сякаш става въпрос за различна разпоредба.</P></NOTE>, гласи, че разрешението за управление на залагания се издава изключително на концесионерите и на лицата, оправомощени от министерство или от друг орган, оправомощен от закона да организира залагания. Следователно всеки, който желае да упражнява дейност в областта на публичните залагания, трябва да получи концесия и разрешение, което TULPS нарича <QUOT.START ID="QS0016" REF.END="QE0016" CODE="201E"/>полицейско разрешение<QUOT.END ID="QE0016" REF.START="QS0016" CODE="201C"/>.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Концесиите</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>Контролът върху хазартните игри принадлежи на държавата чрез Ministero dell'Economia e delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите), което използва Amministrazione Autonoma dei Monopoli di Stato (Независима администрация на държавните монополи, наричана по-нататък <QUOT.START ID="QS0017" REF.END="QE0017" CODE="201E"/>AAMS<QUOT.END ID="QE0017" REF.START="QS0017" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0006" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Член 1 от Указ №<HT TYPE="SUP">o</HT>33 на президента на Републиката от <DATE ISO="20020124">24 януари 2002 г.</DATE> (GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>63 от <DATE ISO="20020315">15 март 2002 г.</DATE>) и член 4 от Декрет-закон № 138 от <DATE ISO="20020708">8 юли 2002 г.</DATE> (GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>158 от <DATE ISO="20020708">8 юли 2002 г.</DATE>), който се превръща в Закон № 178 от <DATE ISO="20020808">8 август 2002 г.</DATE> (GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>187 от <DATE ISO="20020810">10 август 2002 г.</DATE>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>От това изключително правомощие на държавата обаче има две изключения: в полза на Comitato olimpico nazionale italiano (Италиански национален олимпийски комитет, наричан по-нататък <QUOT.START ID="QS0018" REF.END="QE0018" CODE="201E"/>CONI<QUOT.END ID="QE0018" REF.START="QS0018" CODE="201C"/> и на Unione italiana per l'incremento delle razze equine (Национален съюз за подобряване на породите на конете, наричан по-нататък <QUOT.START ID="QS0019" REF.END="QE0019" CODE="201E"/>UNIRE<QUOT.END ID="QE0019" REF.START="QS0019" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0007" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Rossi, G., <QUOT.START ID="QS0020" REF.END="QE0020" CODE="201E"/>Il mercato unico europeo e il monopolio dei CONI sui giuochi e concorsi pronostici connessi alle manifestazioni sportive<QUOT.END ID="QE0020" REF.START="QS0020" CODE="201C"/>, Rivista di diritto sportivo, 1992, стр. 229 и сл.</P></NOTE>, оправомощени да организират залагания<NOTE NOTE.ID="E0008" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Член 6 от Законодателен декрет № 496 от <DATE ISO="19480414">14 април 1948 г.</DATE> (GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>118 от <DATE ISO="19480522">22 май 1948 г.</DATE>).</P></NOTE> и да поверяват управлението им на трети лица в контролираните от тях случаи<NOTE NOTE.ID="E0009" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Член 3, параграф 229 от Закон № 549 от <DATE ISO="19951228">28 декември 1995 г.</DATE> (GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>302 от <DATE ISO="19951102">2 ноември 1995 г.</DATE>) за CONI и член 3, параграф 78 от Закон №<HT TYPE="SUP">o</HT>662 от <DATE ISO="19961223">23 декември 1996 г.</DATE> (GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>303 от <DATE ISO="19961228">28 декември 1996 г.</DATE>) за UNIRE.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>17.</NO.P><TXT>Предоставянето на концесии от тези органи се подчинява на специфични правила,<?PAGE NO="I-1899"?> които са се променяли c течение на времето. Първоначално изборът на концесионерите зависи от прозрачността на акционерното участие на заинтересованите страни, поради което капиталовите дружества са подложени на различни ограничения, тъй като акциите c право на глас трябва да бъдат издадени на името на физически лица, събирателни или командитни дружества и не може да се прехвърлят само c джиро<NOTE NOTE.ID="E0010" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Член 2, параграф 1, буква а) и параграф 6 от Декрет № 174 на Ministero delle Finanze от <DATE ISO="19980602">2 юни 1998 г.</DATE> (GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>129 от <DATE ISO="19980605">5 юни 1998 г.</DATE>) за CONI и член 2, параграф 1, буква а) и параграф 8 от Указ № 169 на президента на Републиката от <DATE ISO="19980408">8 април 1998 г.</DATE> (GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>125 от <DATE ISO="19980601">1 юни 1998 г.</DATE>) за UNIRE.</P></NOTE>, като в резултат на това капиталовите дружества, котирани на борсата, не могат да участват в тръжните процедури.</TXT></NP><NP><NO.P>18.</NO.P><TXT>Понастоящем член 22, параграф 11 от Закона за финансите (Legge financiaria) за 2003 г.<NOTE NOTE.ID="E0011" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Закон № 289 от <DATE ISO="20021227">27 декември 2002 г.</DATE> (GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>305 от <DATE ISO="20021231">31 декември 2002 г.</DATE>, редовно приложение № 240).</P></NOTE> позволява на всяко юридическо лице да участва в тръжни процедури без каквито и да било ограничения по отношение на формата му.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Полицейските разрешения</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>19.</NO.P><TXT>За осъществяването на дейност в сектора на залаганията, освен концесия, трябва да се получи и разрешение (член 88 от TULPS), което може да се отнеме и което се отказва на всяко лице, осъдено на определени наказания или за определени нарушения, например свързани c обществения морал и добрите нрави, или нарушения на разпоредбите, уреждащи хазартните игри (членове 11 и 14 от TULPS).</TXT></NP><NP><NO.P>20.</NO.P><TXT>След издаване на разрешението неговият титуляр във всеки момент трябва да осигури на органите на реда достъп до помещенията, в които се упражнява дейността — предмет на разрешението (член 16 от TULPS).</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Санкциите</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>21.</NO.P><TXT>Закон <HT TYPE="ITALIC">№</HT> 401 от <DATE ISO="19891213">13 декември 1989 г.</DATE> за мерките за намеса в сектора на игрите и незаконните залагания и за защита на безпроблемното протичане на спортните състезания (наричан по-нататък <QUOT.START ID="QS0021" REF.END="QE0021" CODE="201E"/>Закон № 401/89<QUOT.END ID="QE0021" REF.START="QS0021" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0012" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>294 от <DATE ISO="19891218">18 декември 1989 г.</DATE></P></NOTE> криминализира определени деяния.</TXT></NP><NP><NO.P>22.</NO.P><TXT>Съгласно член 4 всеки, който организира незаконно лотарии или залагания,<?PAGE NO="I-1900"?> отредени за държавата или за концесионерите или във връзка със спортни състезания, управлявани от CONI или от UNIRE, се наказва c лишаване от свобода от шест месеца до три години. Всеки, който организира други състезания, се наказва c лишаване от свобода от три месеца до една година и глоба (параграф 1). Що се отнася до рекламирането на посочените игри, то се наказва c лишаване от свобода до три месеца и глоба (параграф 2). Накрая, само участие в тези дейности се наказва c едно от последните две наказания (параграф 3).</TXT></NP><NP><NO.P>23.</NO.P><TXT>Параграфи 4а и 46<NOTE NOTE.ID="E0013" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Добавени c член 37, параграф 5 от Закон № 388/00. В точка 9 от Решение по дело Gambelli и др. се споменава <QUOT.START ID="QS0022" REF.END="QE0022" CODE="201E"/>член 4а<QUOT.END ID="QE0022" REF.START="QS0022" CODE="201C"/> и <QUOT.START ID="QS0023" REF.END="QE0023" CODE="201E"/>член 46<QUOT.END ID="QE0023" REF.START="QS0023" CODE="201C"/>, но се касае за два параграфа на същия член 4.</P></NOTE> от същия член 4 разпростират прилагането на тези санкции спрямо всяко лице, което без предвиденото в член 88 от TULPS разрешение приема или събира залози от всякакво естество, направени в Италия или в чужбина, включително по телефона или по дистанционен път, или улеснява тези деяния (параграф 4а), или приема лотарийни билети или други залози, извършени със същите средства, без да има разрешение за това (параграф 46).</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III.</NO.P><TXT>Обстоятелства, предхождащи делото: Решението по дело Gambelli и др. и отговорът на Corte suprema di cassazione</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>24.</NO.P><TXT>Както посочих в началото на настоящото заключение, Съдът вече е бил сезиран със запитване относно трансгра-ничното измерение на хазартните игри. Към Решенията по дело Gambelli и др. и по дело Zenatti, посочени по-горе, следва да се добавят Решенията по дело Schindler<NOTE NOTE.ID="E0014" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19940324">24 март 1994 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-275/92" YEAR="1994" PAGE.ECR="I-1039">С-275/92, Recueil, стр. I-1039</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и по дело Läärä и др.<NOTE NOTE.ID="E0015" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19990921">21 септември 1999 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-124/97" YEAR="1999" PAGE.ECR="I-6067">С-124/97, Recueil, стр. I-6067</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, макар че c изключение на първото, тези решения се съсредоточават върху свободното предоставяне на услуги<NOTE NOTE.ID="E0016" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Съдът изследва и други области: в Решение от <DATE ISO="20030911">11 септември 2003 г.</DATE> по дело Anomar и др., (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-6/01" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-8621">С-6/01, Recueil, стр. I-8621</REF.DOC.ECR>) — тази на игралните машини, а в Решение от <DATE ISO="20031113">13 ноември 2003 г.</DATE> по дело Lindman (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-42/02" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-13519">С-42/02, Recueil, стр. I-13519</REF.DOC.ECR>) — тази на облагането на печалбите във Финландия. Съдът следва да се произнесе и по дело С-89/05, United Utilities, в което House of Lords (Великобритания) пита дали <QUOT.START ID="QS0024" REF.END="QE0024" CODE="201E"/>освобождаването на залаганията, предвидено c член 13, Б, буква е) от Шестата директива на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 г.</DATE> (Директива 77/388/ЕИО) по отношение на <QUOT.START ID="QS0025" REF.END="QE0025" CODE="201E"/>залаганията, лотариите и другите видове хазартни игри<QUOT.END ID="QE0025" REF.START="QS0025" CODE="201C"/>, се прилага към услугите на лице (<QUOT.START ID="QS0026" REF.END="QE0026" CODE="201E"/>представител<QUOT.END ID="QE0026" REF.START="QS0026" CODE="201C"/>, което извършва тези дейности за сметка на друго лице (<QUOT.START ID="QS0027" REF.END="QE0027" CODE="201E"/>принципал<QUOT.END ID="QE0027" REF.START="QS0027" CODE="201C"/> [...]<QUOT.END ID="QE0024" REF.START="QS0024" CODE="201C"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>25.</NO.P><TXT>Делото на братята Schindler се отнася до пълната забрана на лотариите в Обединеното Кралство, делото Läärä и др. анализира финландското законодателство относно ротативките и на последно място делото Zenatti се отнася до управлението на залагания от италиански агенции за сметка на предприятие, установено в друга държава-членка. Последният случай има много общи черти със<?PAGE NO="I-1901"?> случая, довел до решението по делото Gambelli и др., който в много отношения е аналогичен на настоящия случай, по-специално що се отнася до фактическите обстоятелства и до общностната и националната правна уредба.</TXT></NP><NP><NO.P>26.</NO.P><TXT>Следователно е необходимо да потърсим причините, накарали препращащите юрисдикции да отправят тези преюдициални запитвания, което налага да се обясни Решение по дело Gambelli и др. и прилагането от Corte suprema di cassazione на критериите, изведени от Съда в това решение.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT>Решението по делото Gambelli и др.</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>27.</NO.P><TXT>Господин Gambelli и други 137 лица са наказателно преследвани за това, че незаконно организират неразрешени хазартни игри и управляват помещения, в които без разрешение се обработват залози посредством британски букмейкър.</TXT></NP><NP><NO.P>28.</NO.P><TXT>Tribunale di Ascoli Piceno ce обръща към Съда, тъй като има съмнения относно съответствието на членове 43 ЕО и 49 ЕО c италианските наказателни норми, които трябва да приложи<NOTE NOTE.ID="E0017" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Той поставя следния въпрос: <QUOT.START ID="QS0028" REF.END="QE0028" CODE="201E"/>Съществува ли несъвместимост (с последиците, които италианското право предвижда) между, от една страна, член 43 ЕО и сл. и член 49 ЕО и сл., отнасящи се до свободата на установяване и свободното предоставяне на трансгра-нични услуги, и от друга страна, национална уредба, каквато е италианската, съдържаща се в член 4, параграф 1 и сл., член 4а и член 46 от Закон №<HT TYPE="SUP">o</HT>401/89 (в редакцията c последно изменение, извършено c член 37, параграф 5 от Закон №<HT TYPE="SUP">o</HT>388 от <DATE ISO="20001223">23 декември 2000 г.</DATE>), която забранява под заплаха от наказателни санкции упражняването, от който и да е и където и да е, на дейности по събиране, приемане, регистриране и предаване на предложения за залози, най-вече върху резултати от спортни състезания, при липсата на концесия или полицейско разрешение, предвидени от вътрешното право?<QUOT.END ID="QE0028" REF.START="QS0028" CODE="201C"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>29.</NO.P><TXT>В Решение по дело Gambelli и др. Съдът, след като излага представените становища (точки 25—43), изследва въпроса в два аспекта: на свободата на установяване (точки 44—49) и на свободното предоставяне на услуги (точки 50— 58)<NOTE NOTE.ID="E0018" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>В заключението си генералният адвокат Alber счита, че центровете за прехвърляне на данни не представляват второстепенни обекти на британското предприятие, а действат като доставчици на услуги (точка 87), което го кара да предложи отговор, ограничаващ се до свободата на предоставяне на услуги.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>30.</NO.P><TXT>Във връзка c първия аспект той се основава на положението на британското предприятие, което осъществява дейност в Италия посредством италиански агенции (точка 46), понеже не може да извършва това директно, тъй като националните разпоредби изключват предоставянето на концесии на капиталови дружества,<?PAGE NO="I-1902"?> котирани на борсата в други държа-ви-членки, какъвто е случаят, което представлява ограничение на правото на установяване (точка 48).</TXT></NP><NP><NO.P>31.</NO.P><TXT>Във връзка c втория аспект Съдът извършва по-задълбочен анализ и уточнява, че италианските разпоредби ограничават свободното предоставяне на услуги в три насоки: а) за британското предприятие, което приема предложения за залози от Италия — дейност, която по смисъла на член 50 ЕО (точка 52) представлява <QUOT.START ID="QS0029" REF.END="QE0029" CODE="201E"/>услуга<QUOT.END ID="QE0029" REF.START="QS0029" CODE="201C"/>, макар да се осъществява през интернет (точки 53 и 54); б) за италианските граждани, които превеждат своите залози, като така стават обект на наказателно преследване (точки 55—57) и в) за посредниците, които също са наказателно отговорни (точка 58).</TXT></NP><NP><NO.P>32.</NO.P><TXT>В резултат на това Съдът обявява, че член 4 от Закон №<HT TYPE="SUP">o</HT>401/89 представлява ограничение на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги (точка 59) и че е необходимо да се провери дали тези ограничения могат да бъдат допуснати на основание на някое от изключенията, предвидени в членове 45 ЕО и 46 ЕО, или поради императивни съображения от общ интерес (точка 60).</TXT></NP><NP><NO.P>33.</NO.P><TXT>Нито намаляването на бюджетните постъпления (точка 61), нито финансирането на социални дейности посредством налог върху постъпленията, който трябва да <QUOT.START ID="QS0030" REF.END="QE0030" CODE="201E"/>представлява [...] допълнителна благоприятна последица<QUOT.END ID="QE0030" REF.START="QS0030" CODE="201C"/> (точка 62), попада в приложното поле на което и да е от тези две изключения.</TXT></NP><NP><NO.P>34.</NO.P><TXT>Ограниченията трябва да отговарят на условията, които произтичат от съдебната практика (точка 64). След като ги изброява (точка 65), в Решение по дело Gambelli и др. Съдът сочи, че националният съд трябва да прецени дали тези условия са налице по главното производство<NOTE NOTE.ID="E0019" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>C използването на сходни формулировки в точка 37 от Решение по дело Zenatti на препращащата юрисдикция се възлага да провери дали националното законодателство е обосновано и дали наложените ограничения не са непропорционални. В заключението си по делото Gambelli генералният адвокат Alber потвърждава, че дотогава тази проверка трябвало да се извършва от националните юрисдикции, като подчертава, че тя <QUOT.START ID="QS0031" REF.END="QE0031" CODE="201E"/>очевидно им причинява определени трудности<QUOT.END ID="QE0031" REF.START="QS0031" CODE="201C"/> (точка 116).</P></NOTE> и за тази цел му дава определени насоки (точка 66). Необходимо е ограниченията:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да се основават на императивни съображения от общ интерес, като например <QUOT.START ID="QS0032" REF.END="QE0032" CODE="201E"/>защита на потребителите<QUOT.END ID="QE0032" REF.START="QS0032" CODE="201C"/>, <QUOT.START ID="QS0033" REF.END="QE0033" CODE="201E"/>предотвратяване на измами<QUOT.END ID="QE0033" REF.START="QS0033" CODE="201C"/>, предотвратяване на подбуждането към <QUOT.START ID="QS0034" REF.END="QE0034" CODE="201E"/>прекалено харчене [...] в игри<QUOT.END ID="QE0034" REF.START="QS0034" CODE="201C"/> или борба c <QUOT.START ID="QS0035" REF.END="QE0035" CODE="201E"/>нарушаването на обществения ред<QUOT.END ID="QE0035" REF.START="QS0035" CODE="201C"/>, при условие, че приетите мерки допринасят за <QUOT.START ID="QS0036" REF.END="QE0036" CODE="201E"/>ограничаване на дейностите по залагания по съгласуван и систематичен начин<QUOT.END ID="QE0036" REF.START="QS0036" CODE="201C"/> (точка 67), така че, когато една държава поддържа политика на значително разпространяване на залаганията c цел да извлече икономическа полза<?PAGE NO="I-1903"?> от това, не е основателно да <QUOT.START ID="QS0037" REF.END="QE0037" CODE="201E"/>се позовава на нуждата от намаляване на възможностите за игра като причина от обществен ред<QUOT.END ID="QE0037" REF.START="QS0037" CODE="201C"/> (точки 68 и 69)<NOTE NOTE.ID="E0020" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Следва да се посочи, че независимо от това, че решението предоставя на националния съд грижата да прецени дали в главното производство са налице всчики изведени от съдебната практика критерии, в този случай самият Съд си е позволил да изрази своето становище.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>да се прилагат по еднакъв начин и при еднакви критерии спрямо всички общностни оператори (точка 70) c уточнението че ако италианските оператори могат да спазят по-лесно тези условия, то принципът на забрана за дискриминация не би бил спазен (точка 71),</P></ITEM><ITEM><P>да не надхвърлят това, което е необходимо за постигането на преследваната цел. Тази пропорционалност трябва да бъде спазвана по отношение на санкциите, налагани на лицата, които извършват залагания (точка 72), и на посредниците, които улесняват предоставянето на услуги от букмейкър, установен в друга държава-членка (точка 73), а също и по отношение на възможностите на капиталовите дружества, котирани на регулираните пазари на другите дър-жави-членки, да придобиват концесии за управлението на игрите (точка 74).</P></ITEM></LIST></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT>Отговорът на Corte suprema di cassazione</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>35.</NO.P><TXT>Няколко месеца след произнасянето на Решение по дело Gambelli и др. Corte suprema di cassazione има възможност да приложи неговите принципи в рамките на производство, образувано по протест на Pubblico ministero (Прокуратурата) за отмяна на Определение на Tribunale di Prato от <DATE ISO="20030715">15 юли 2003 г.</DATE>, постановено в наказателно производство срещу господин Gesualdi и др. за деяние, предвидено в член 4, параграф 4а от Закон № 401/89, c което е отменено налагането на възбрана върху центровете, управлявани от обвиняемите, c мотива че горепосочената разпоредба нарушава общностното право<NOTE NOTE.ID="E0021" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Според решението на Corte suprema di cassazione Tribunale di Prato ce e произнесъл в този смисъл, тъй като вътрешното законодателство не било обосновано: от една страна, то не предоставяло никаква гаранция за защита на обществения ред, тъй като вместо да намали възможностите за игра, увеличавало броя на залаганията и на лицата, на които било разрешено да упражняват тази дейност. От друга страна, целта му не била и укрепване на обществената сигурност, тъй като не разполагало със средства, за да попречи на проникването на престъпни групировки. Според Tribunale di Prato единствено финансовият интерес на държавата е наложил тези ограничения на общностните свободи.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>36.</NO.P><TXT>Италианският Върховен касационен съд е бил последователен в становището си, че националните разпоредби съответстват на общностните<NOTE NOTE.ID="E0022" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решения на Sezioni III № 124 от <DATE ISO="20000327">27 март 2000 г.</DATE> по дело Foglia, rv. 216223, № 7764 от <DATE ISO="20000704">4 юли 2000</DATE> г по дело Vicentini, rv. 216986 и № 36206 от <DATE ISO="20011006">6 октомври 2001 г.</DATE> по дело Publiese, rv. 220112.</P></NOTE>. Решението по дело Gambelli и др. дава повод за сезиране c жалбата на Sezioni unite penali (пленум на наказателната колегия) по искане на трето отделение, на което тя е разпределена.<?PAGE NO="I-1904"?> Делото приключва c Решение <HT TYPE="ITALIC">№</HT> 111/04 от <DATE ISO="20040426">26 април 2004 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START ID="QS0038" REF.END="QE0038" CODE="201E"/>Решението по дело Gesualdi<QUOT.END ID="QE0038" REF.START="QS0038" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0023" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Това решение е представено в приложение 6 към становището на г-н Placanica и може да бъде намерено на интернет адрес: http://www.ictlex.net/index.php/2004/04/26/cass-su-sent-11104/.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>37.</NO.P><TXT>В Решението по дело Gesualdi италианският съд не изразява изненада от аргументацията в Решение по дело Gam-belli и др., тъй като тя се вписва в еднообразна съдебна практика (точка 11.1). Той изтъква все пак два нови момента: относно свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги в сектора на хазартните игри и това, че изрично е прието, че член 4 от Закон № 401/89 представлява ограничение на тези свободи (точка 11.2.3).</TXT></NP><NP><NO.P>38.</NO.P><TXT>На следващо място, като изхожда от факта, че от години италианският законодател открито води в този сектор политика за увеличаване на бюджетните постъпления, италианският съд установява, че този подход се придържа към съображенията за обществен ред и обществена сигурност, което оправдава пречките пред общностните свободи, тъй като разпоредбите относно хазартните игри не целят да ограничат търсенето и предлагането, а да ги насочат в подлежащи на контрол схеми, за да се предотвратят нарушенията (точка 11.2.3).</TXT></NP><NP><NO.P>39.</NO.P><TXT>В този контекст италианският съд отхвърля довода, че британският букмейкър вече бил подложен на контрол в държава-членка, тъй като разрешението, издадено от тази държава, има териториално значение и използването на концесионен режим при залаганията не е обсъждано на общностно ниво (точка 11.2.4).</TXT></NP><NP><NO.P>40.</NO.P><TXT>Италианският съд също така изтъква, че италианската система почива върху два стъбла: концесиите и разрешенията. Мотивите от общ интерес, които биха оправдали ограниченията във връзка c концесиите, са очевидни поне в някаква степен. Мотивите относно разрешенията обаче произтичат от съчетаването на различни субективни елементи, които са насочени към превантивен контрол и непрекъснато наблюдение, за да се противодейства на престъпни деяния като измамите, прането на пари и лихварството (точка 11.2.5).</TXT></NP><NP><NO.P>41.</NO.P><TXT>За да се прецени дали въпросните ограничения са подходящи и пропорционални, в Решението по дело Gesualdi италианският съд прави разграничение между лицензиите и наказателните санкции, като припомня, че съдиите не са компетентни да се произнасят относно това дали последните са обосновани и съразмерни (точка 12).</TXT></NP><?PAGE NO="I-1905"?><NP><NO.P>42.</NO.P><TXT>Италианският съд отхвърля също така дискриминационния характер на националните разпоредби, c мотива че разпоредбите, които гарантират прозрачността на акционерното участие на концесионерите, засягат по еднакъв начин италианските граждани и чужденците. Освен това от <DATE ISO="20040101">1 януари 2004 г.</DATE> всички капиталови дружества могат да участват в тръжни процедури, като съществуващите ограничения в тази област са премахнати (точка 13).</TXT></NP><NP><NO.P>43.</NO.P><TXT>Накрая италианският съд приема за неотносим довода относно взаимното признаване на дипломите, удостоверенията и другите доказателства за официални квалификации, посочени в член 47 ЕО (точка 14).</TXT></NP><NP><NO.P>44.</NO.P><TXT>По изложените съображения той заявява, че член 4 от Закон № 401/89, и по-специално член 4а от този закон във връзка c член 88 от TULPS, не е несъвместим c общностните принципи на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги (точка 15)<NOTE NOTE.ID="E0024" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Consiglio di Stato се произнася в същия смисъл в Решение от <DATE ISO="20050301">1 март 2005 г.</DATE> (№ 5203/2005, жалба NRG. 4587 от 2004 г.) и Решение от <DATE ISO="20050614">14 юни 2005 г.</DATE> (№ 5898/2005, жалба NRG. 2715 от 1998 г.)</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV —</NO.P><TXT>Фактическите обстоятелства по главните производства</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>45.</NO.P><TXT>Приликата между фактите по делата Zenatti и Gambelli и др., от една страна, и тези по главните производства, в които са поставени настоящите преюдициални въпроси, от друга страна, улеснява описването на фактическия контекст, което може да се сведе до кратко обобщение.</TXT></NP><NP><NO.P>46.</NO.P><TXT><QUOT.START ID="QS0039" REF.END="QE0039" CODE="201E"/>Центровете за прехвърляне на данни<QUOT.END ID="QE0039" REF.START="QS0039" CODE="201C"/> функционират в помещения, отворени за обществеността, и предлагат различни средства за дистанционен достъп до сървърите на операторите на залагания, установени в други държави-членки. В тези центрове заинтересованото лице прави залози, получава потвърждение за приемането им, плаща ги и ако спечели, получава своята печалба.</TXT></NP><NP><NO.P>47.</NO.P><TXT>Тези предприятия се управляват от независими оператори, които само приемат предложения за залози, като служат за посредници между частноправните субекти и букмейкърите, c които са договорно обвързани<NOTE NOTE.ID="E0025" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Според Tribunale di Teramo подсъдимият <QUOT.START ID="QS0040" REF.END="QE0040" CODE="201E"/>получавал в своята агенция списъци на спортни състезания и отнасящите се към тях котировки от управляващото британско дружество, публично ги разпространявал и след това получавал залози от частноправни субекти и предавал данните относно залаганията на посоченото дружество<QUOT.END ID="QE0040" REF.START="QS0040" CODE="201C"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-1906"?><NP><NO.P>48.</NO.P><TXT>Г-н Massimiliano Placanica, г-н Christian Palazzese и г-н Angelo Sorrichio управляват бюра от този вид за сметка на Stanley International Betting Ltd, със седалище в Ливърпул. Това предприятие има разрешение, издадено от властите на този град, за да извършва въпросните дейности в Обединеното Кралство и в чужбина<NOTE NOTE.ID="E0026" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Точки 10 и 11 от заключението на генералния адвокат Alber и точки 12—14 от Решение по дело Gambelli излагат детайлно характеристиките на посоченото дружество и неговия начин на действие на италианския пазар.</P></NOTE>. То не притежава разрешение в Италия, което би му позволило да работи там в продължение на шест години, c възможност за подновяване за още шест години. Предприятието се опитва да получи такова разрешение в рамките на тръжна процедура, проведена в тази страна през 1999 г., от която е изключено, тъй като е капиталово дружество, котирано на борсата.</TXT></NP><NP><NO.P>49.</NO.P><TXT>Прокуратурата образува наказателно производство срещу г-н Placanica пред Tribunale di Larino по обвинение за престъпление по член 4, параграф 4а от Закон №<HT TYPE="SUP">o</HT>401/89 за това, че в качеството си на едноличен управител на дружеството Neo Service Srl. е събирал по дистанционен път за сметка на Stanley Internacional Betting Ltd спортни и други залози, без да има право на това.</TXT></NP><NP><NO.P>50.</NO.P><TXT>Подобно производство е образувано пред Tribunale di Teramo срещу г-н Palazzese и г-н Sorricchio, които също приемат залагания за сметка на британско дружество, но c уточнението, че преди да започнат тази дейност, те са подали молба за издаване на разрешение пред Questura (полицейското управление) на Atri, но не са получили отговор.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>У.</NO.P><TXT>Преюдициалните въпроси и производството пред Съда</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>51.</NO.P><TXT>Tribunale di Larino спира производството, тъй като има съмнения относно това дали системата на концесии е оправдана за целите на насочването на хазартните игри в подлежащи на контрол схеми. C определение от <DATE ISO="20040708">8 юли 2004 г.</DATE>, което води до образуване на дело С-338/04, той сезира Съда със следните въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0041" REF.END="QE0041" CODE="201E"/>Молим Съда да разгледа въпроса за съответствието на разпоредбата на член 4, параграф 4а от Закон №<HT TYPE="SUP">o</HT>401/89 c принципите, закрепени в член 43 и сл. и в член 49 от Договора за ЕО, относно свободата на установяване и свободата на трансгранично предоставяне на услуги, предвид също на различното тълкуване в решенията на Съда (по-специално в Решение по дело Gambelli и др.) и в Решение на Corte suprema di cassazione, Sezioni Unite № 23271/04; молим по-специално да ce определи приложимостта в Италия на санкционния режим, който е посочен в<?PAGE NO="I-1907"?> обвинителния акт и на който се позовава обвинението срещу господин Maximiliano Placanica.<QUOT.END ID="QE0041" REF.START="QS0041" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>52.</NO.P><TXT>C други две определения c подобно съдържание от <DATE ISO="20040723">23 юли 2004 г.</DATE>, които водят до образуването на дела С-359/04 и С-360/04, Tribunale di Teramo също спира образуваните пред него производства и сезира Съда със следния въпрос, отправен c оглед на условията за участие в тръжни процедури за получаване на концесии:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0042" REF.END="QE0042" CODE="201E"/>Дали член 43, параграф 1 [ЕО] и член 49, параграф 1, ЕО могат да се тълкуват в смисъл, че разрешават на държавите-членки временно да дерогират (за срок от шест до дванадесет години) режима на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги в рамките на Европейския съюз, като:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>предоставят на някои лица концесии за упражняването на дейности по предоставяне на определени услуги за срок от шест до дванадесет години въз основа на нормативен режим, довел до изключване от участието в търг на някои видове конкуренти (които не са италиански);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>изменят този правен режим, след като са установили липсата на съответствие c посочените в членове 43 [ЕО] и 49 ЕО принципи, c цел в бъдеще да дадат възможност за участие в търгове на оператори, които по-рано са били изключени от тях;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>не пристъпват нито към отнемане на концесиите за извършване на дейност, предоставени по предходния правен режим, въпреки че, както беше посочено по-горе, се приема, че той противоречи на принципите на свободата на установяване и на свободното движение на услугите, нито към организиране на нов търг в съответствие c новите правила, които занапред зачитат посочените принципи;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>продължават обаче наказателно да преследват всяко лице, което действа във връзка c лица, на които е разрешено да упражняват такава дейност в държавата-членка по произхода им и които са били изключени от участие в търга предвид именно на ограниченията, наложени от предходния режим за предоставяне на концесии, който впоследствие е отменен?<QUOT.END ID="QE0042" REF.START="QS0042" CODE="201C"/></TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP><?PAGE NO="I-1908"?><NP><NO.P>53.</NO.P><TXT>C Определение от <DATE ISO="20041014">14 октомври 2004 г.</DATE> председателят на Съда разпорежда съединяването на дела С-359/04 и С-360/04, към които присъединява дело С-338/04 c Определение от <DATE ISO="20060127">27 януари 2006 г.</DATE><NOTE NOTE.ID="E0027" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Други подобни запитвания, отправени от италиански съдилища, очакват решението по настоящото дело (дело D'Antonio и др., С-395/05, дело Di Maggio и Buccola, С-397/05 и дело Damonte, С-466/05).</P></NOTE></TXT></NP><NP><NO.P>54.</NO.P><TXT>По дело С-338/04 в срока, предвиден в член 23 от Статута, пред Съда са представени писмени становища от г-н Placanica, от правителствата на Белгия, Германия, Испания, Франция, Италия, Австрия, Португалия и Финландия и от Комисията. По дела С-359/04 и С-360/04 становища са представени от г-н Palazzese, г-н Sorricchio, правителствата на Испания, Италия, Австрия и Португалия, както и от Комисията.</TXT></NP><NP><NO.P>55.</NO.P><TXT>В съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20060307">7 март 2006 г.</DATE>, са се явили представителите на г-н Placanica, г-н Palazzese и г-н Sorrichio, на правителствата на Белгия, Испания, Франция, Италия и Португалия, както и на Комисията, за да изложат устно техните доводи.</TXT></NP><NP><NO.P>56.</NO.P><TXT>Накрая следва да се посочи, че Съдът е сезиран също така c дело С-260/04, образувано по иск за неизпълнение, предявен от Комисията срещу Италианската република във връзка със системата за концесии върху услугите по събиране и приемане на залози върху конни надбягвания<NOTE NOTE.ID="E0028" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="217" DATE.PUB="2004" PAGE.FIRST="14">OB C 217, 2004 г., ,стр. 14</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI.</NO.P><TXT>Допустимостта на преюдициалните въпроси</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT>Смисълът на преюдициалните въпроси</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>57.</NO.P><TXT>Делата пред двете препращащи юрисдикции тръгват от една и съща изходна точка — наказателно производство, образувано за извършване без концесия или разрешение на посредническа дейност при залагания, и достигат до един и същ въпрос — дали националните норми съответстват на свободата на установяване и на предоставяне на услуги, но следват различни пътища.</TXT></NP><NP><NO.P>58.</NO.P><TXT>Tribunale di Larino не е съгласен c начина, по който Corte suprema di cassazione прилага Решение по дело Gambelli и<?PAGE NO="I-1909"?> др., тъй като не изглежда убеден, че националната уредба цели контрол на обществения ред и не дискриминира операторите от другите държави-членки.</TXT></NP><NP><NO.P>59.</NO.P><TXT>Tribunale di Teramo поставя акцента върху обстоятелствата, довели до това, че букмейкърът, за сметка на който работели подсъдимите, не може да получи разрешение до изтичането на издадените през 1999 г. разрешения. Доколкото този период от време води до <QUOT.START ID="QS0043" REF.END="QE0043" CODE="201E"/>временна дерогация<QUOT.END ID="QE0043" REF.START="QS0043" CODE="201C"/> на основните общностни свободи, съдът се съмнява в неговата законосъобразност.</TXT></NP><NP><NO.P>60.</NO.P><TXT>Тези обяснения улесняват разглеждането на пречките, които възникват във връзка c аспектите, несвързани със съществото на преюдициалните запитвания.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT>Поставеният проблем</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>61.</NO.P><TXT>Правителствата, които представят становища по дело С-338/04, c изключение на белгийското, считат, че преюди-циалното запитване е недопустимо, но по различни причини. Представителите на португалското и финландското правителство считат, че то не съдържа достатъчно сведения, за да може да бъде даден отговор. Според представителите на немското, испанското, френското и италианското правителство въпросът цели тълкуване на националното, а не на общностното право. Австрийският представител счита, че запитването е идентично на това, по което е постановено Решение по дело Gambelli и др., и предлага на Съда да постанови Определение на основание на член 104, параграф 3 от неговия Процедурен правилник, като това предложение е подкрепено при условията на евентуалност от немското, италианското и финландското правителство.</TXT></NP><NP><NO.P>62.</NO.P><TXT>По дела С-359/04 и С-360/04 испанското и италианското правителство поддържат изложеното по другото дело в подкрепа на недопустимостта, като италианското правителство предлага в случай на неприемане на този довод Съдът да се произнесе по горепосочения начин c Определение на основание член 104, параграф 3 от Процедурния правилник..</TXT></NP><NP><NO.P>63.</NO.P><TXT>При тези условия следва да се разгледа дали Съдът трябва да приеме за разглеждане преюдициалните запитвания.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-1910"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В —</NO.P><TXT>Твърдените основания за недопустимост</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Формалната редовност на определението за препращане</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>64.</NO.P><TXT>Съдът многократно е приемал, че дължи произнасяне по преюдициалните въпроси, освен ако тълкуването или преценката за действителността на общ-ностна разпоредба, което(която) е поискано(а) от него, няма никаква връзка c действителността или c предмета на спора по главното производство, или ако проблемът е от хипотетичен характер, или още ако Съдът не разполага c необходимите сведения относно фактическите или правни положения, за да бъде полезен c произнасянето си<NOTE NOTE.ID="E0029" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19951215">15 декември 1995 г.</DATE> по дело Bosman (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-415/93" YEAR="1995" PAGE.ECR="I-4921">С-415/93, Recueil, стр. I-4921</REF.DOC.ECR>, точки 59—61), Решение от <DATE ISO="19970605">5 юни 1997 г.</DATE> по дело Celestini (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-105/94" YEAR="1997" PAGE.ECR="I-2971">С-105/94, Recueil, стр. I-2971, точка 22</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19990907">7 септември 1999 г.</DATE> по дело Beck и Bergdorf (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-355/97" YEAR="1999" PAGE.ECR="I-4977">С-355/97, Recueil, стр. I-4977, точка 22</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20000713">13 юли 2000 г.</DATE> по дело Idéal tourisme (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-36/99" YEAR="2000" PAGE.ECR="I-6049">С-36/99, Recueil, стр. I-6049, точка 20</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20020219">19 февруари 2002 г.</DATE> по дело Arduino (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-35/99" YEAR="2002" PAGE.ECR="I-1529">С-35/99, Recueil, стр. I-1529, точки 24 и 25</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20030522">22 май 2003 г.</DATE> по дело Korhonen и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-18/01" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-5321">С-18/01, Recueil, стр. I-5321, точки 19 и 20</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20030909">9 септември 2003 г.</DATE> по дело Milk Marque и National Farmers' Union (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-137/00" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-7975">C-137/00, Recueil, стр. I-7975, точка 37</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20040325">25 март 2004 г.</DATE> по дело Azienda Agricola Ettore Ribaldi и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-480/00—C-482/00+C-484/00+C-489/00—C-491/00+C-497/00—C-499/00" YEAR="2004" PAGE.ECR="I-2943">С-480/00—С-482/00, С-484/00, С-489/00—С-491/00 и С-497/00—С-499/00, Recueil, стр. I-2943, точка 72</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20051110">10 ноември 2005 г.</DATE> по дело Stichting Zuid-Hollandse Milieufederatie (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-316/04" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-9759">C-316/04, Recueil, стр. I-9759, точки 29 и 30</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>65.</NO.P><TXT>Следва да се напомни, че за да позволи ефективен анализ, националният съд трябва да определи фактическия и правен контекст, в който се вписват въпросите, или най-малко да обясни хипотезите, на които се основават тези въпроси<NOTE NOTE.ID="E0030" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Определение от <DATE ISO="20021008">8 октомври 2002 г.</DATE> по дело Viacom (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-190/02" YEAR="2002" PAGE.ECR="I-8287">С-190/02, Recueil, стр. I-8287, точка 15</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20050217">17 февруари 2005</DATE> г по дело Viacom Outdoor (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-134/03" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-1167">C-134/03, Recueil, стр. I-1167, точка 22</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20050412">12 април 2005 г.</DATE> по дело Keller (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-145/03" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-2529">С-145/03, Recueil, стр. I-2529, точка 29</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20051206">6 декември 2005 г.</DATE> по дело ABNA и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-453/03+C-11/04+C-12/0+ C-194/04" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-10423">С-453/03, С-11/04, С-12/04 и С-194/04, Recueil, стр. I-10423, точка 45</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и да посочи причините, които са го накарали да отправи преюдициално-то запитване, като предостави минимални разяснения относно избора на общност-ните разпоредби, чието тълкуване иска, и относно тяхната връзка c националното законодателство<NOTE NOTE.ID="E0031" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Определение Viacom, посочено по-горе, точка 16, Решение от <DATE ISO="19811216">16 декември 1981 г.</DATE> по дело Foglia (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="244/80" YEAR="1981" PAGE.ECR="3045">244/80, Recueil, стр. 3045, точка 17</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19860612">12 юни 1986 г.</DATE> по дело Bertini и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="98/85+162/85+258/85" YEAR="1986" PAGE.ECR="1885">98/85, 162/85 и 258/85, Recueil, стр. 1885, точка 6</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19940517">17 май 1994 г.</DATE> по дело Corsica Ferries (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-18/93" YEAR="1994" PAGE.ECR="I-1783">С-18/93, Recueil, стр. I-1783, точка 14</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20000608">8 юни 2000 г.</DATE> по дело Carra и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-258/98" YEAR="2000" PAGE.ECR="I-4217">С-258/98, Recueil, стр. I-4217, точка 19</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20030121">21 януари 2003 г.</DATE> по дело Bacardi-Martini и Cellier des Dauphins (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-318/00" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-905">С-318/00, Recueil, стр. I-905, точка 43</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>66.</NO.P><TXT>Тези изисквания целят да помогнат на Съда да даде полезен отговор<NOTE NOTE.ID="E0032" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19930126">26 януари 1993 г.</DATE> по дело Telemarsicabruzzo и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-320/90—C-322/90" YEAR="1993" PAGE.ECR="I-393">С-320/90—С-322/90, Recueil, стр. I-393 точка 6</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и да позволят на правителствата на държа-вите-членки и на заинтересованите лица да представят становища съобразно член 23 от Статута на Съда<NOTE NOTE.ID="E0033" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Определение от <DATE ISO="19980430">30 април 1998 г.</DATE> по дело Testa у Modesti (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-128/97+C-137/97" YEAR="1998" PAGE.ECR="I-2181">С-128/97 и С-137/97, Recueil, стр. I-2181, точка 6</REF.DOC.ECR>), Определение от <DATE ISO="19990302">2 март 1999 г.</DATE> по дело Colonia Versicherung и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-422/98" YEAR="1999" PAGE.ECR="I-1279">С-422/98, Recueil, стр. I-1279, точка 5</REF.DOC.ECR>), Определение от <DATE ISO="19990511">11 май 1999 г.</DATE> по дело Anssens (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-325/98" YEAR="1999" PAGE.ECR="I-2969">С-325/98, Recueil, стр. I-2969, точка 8</REF.DOC.ECR>), Определение от <DATE ISO="20000628">28 юни 2000 г.</DATE> по дело Laguillaumie (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-116/00" YEAR="2000" PAGE.ECR="I-4979">С-116/00, Recueil, стр. I-4979, точка 15</REF.DOC.ECR>), Определение от <DATE ISO="20021008">8 октомври 2002 г.</DATE> по дело Viacom, посочено по-горе, точка 14, Решение от <DATE ISO="19990921">21 септември 1999 г.</DATE> по дело Albany (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-67/96" YEAR="1999" PAGE.ECR="I-5751">С-67/96, Recueil, стр. I-5751, точка 40</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20030911">11 септември 2003 г.</DATE> по дело Altair Chimica (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-207/01" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-8875">С-207/01, Recueil, стр. I-8875, точка 25</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20050412">12 април 2005 г.</DATE> по дело Keller, посочено по-горе, точка 30.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>67.</NO.P><TXT>По настоящото дело определенията за препращане отговарят в достатъчна степен на горепосочените изисквания, тъй като анализират както фактическите, така и правните предпоставки на въпроса. Вярно е, че те не съдържат изписване на релевантните италиански разпоредби, но този пропуск може да бъде поправен чрез позоваване на Решение по дело Gambelli и др. Освен това те разкриват същността на дилемата, състояща се в разминаването<?PAGE NO="I-1911"?> между това решение на Съда и доводите на Corte suprema di cassazione, като така изразяват до каква степен поисканото тълкуване е релевантно за висящите пред тях спорове.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Приложението на националните разпоредби</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>68.</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика в рамките на разделението на функциите между Съда и националните юрисдикции последните трябва да тълкуват и прилагат националното право и да преценяват неговия обхват и съответствието му c общностния правен ред<NOTE NOTE.ID="E0034" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19860313">13 март 1986 г.</DATE> по дело Sinatra (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="296/84" YEAR="1986" PAGE.ECR="1047">296/84, Recueil, стр. 1047, точка 1</REF.DOC.ECR>1), Решение от <DATE ISO="19930121">21 януари 1993 г.</DATE> по дело Deutsche Shell (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-188/91" YEAR="1993" PAGE.ECR="I-363">C-188/91, Recueil, стр. I-363, точка 27</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19951207">7 декември 1995 г.</DATE> по дело Ayuntamiento de Ceuta (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-45/94" YEAR="1995" PAGE.ECR="I-4385">С-45/94, Recueil, стр. I-4385, точка 26</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19960926">26 септември 1996 г.</DATE> по дело Allain (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-341/94" YEAR="1996" PAGE.ECR="I-4631">С-341/94, Recueil, стр. I-4631, точка 11</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19961024">24 октомври 1996 г.</DATE> по дело Dietz (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-435/93" YEAR="1996" PAGE.ECR="I-5223">С-435/93, Recueil, стр. I-5223, точка 39</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19980430">30 април 1998 г.</DATE> по дело Thibault (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-136/95" YEAR="1998" PAGE.ECR="I-2011">С-136/95, Recueil, стр. I-2011, точка 21</REF.DOC.ECR>) или Решение от <DATE ISO="20060119">19 януари 2006 г.</DATE> по дело Bouanich (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-265/04" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-923">С-265/04, Recueil, стр. I-923</REF.DOC.ECR>), точка 51.</P></NOTE>, освен в случая, в който националният законодател препраща към общностните разпоредби, за да регламентира чисто вътрешни въпроси<NOTE NOTE.ID="E0035" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19850926">26 септември 1985 г.</DATE> по дело Thomasdünger (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="166/84" YEAR="1985" PAGE.ECR="3001">166/84, Recueil, стр. 3001</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19901108">8 ноември 1990 г.</DATE> по дело Gmurzynska-Bscher (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-231/89" YEAR="1990" PAGE.ECR="I-4003">С-231/89, Recueil, стр. I-4003</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19910124">24 януари 1991 г.</DATE> по дело Tomatis и Fulchiron (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-384/89" YEAR="1991" PAGE.ECR="I-127">С-384/89, Recueil, стр. I-127</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19950328">28 март 1995 г.</DATE> по дело Kleinwort Benson (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-346/93" YEAR="1995" PAGE.ECR="I-615">С-346/93, Recueil, стр. I-615</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19970717">17 юли 1997 г.</DATE> по дело Leur-Bloem (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-28/95" YEAR="1997" PAGE.ECR="I-4161">С-28/95, Recueil, стр. I-4161</REF.DOC.ECR>); вж. също Решение от <DATE ISO="20050517">17 май 2005 г.</DATE> по дело Ferón (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-170/03" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-2299">С-170/03, Recueil, стр. I-2299</REF.DOC.ECR>). Bartoloni, М.Е., <QUOT.START ID="QS0044" REF.END="QE0044" CODE="201E"/>La competenza della Corte di giustizia ad interpretare il diritto nazionale <QUOT.START ID="QS0045" REF.END="QE0045" CODE="201E"/>modellato<QUOT.END ID="QE0045" REF.START="QS0045" CODE="201C"/> sulla normativa comunitaria<QUOT.END ID="QE0044" REF.START="QS0044" CODE="201C"/>, Il diritto dell'Unione europea, г. VI, № 2-3, 2001 г., стр. 311—349.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>69.</NO.P><TXT>Аз не смятам, че въпросите, поставени по настоящото дело, трябва да бъдат обявени за недопустими, макар текстът на определението на Tribunale di barino да подкрепя становището на горепосочените държави.</TXT></NP><NP><NO.P>70.</NO.P><TXT>Всъщност простата промяна в подредбата на използваните изрази позволява въпросът да се преформулира в общ-ностна перспектива, така че вече да не се отнася до преценката на съответствието на член 4, параграф 4а от Закон № 401/89 c членове 43 ЕО и 49 ЕО, както гласи буквално определението, а до анализа на значението на тези разпоредби от Договора c оглед на свързването им c вътрешните правила и c обстоятелствата в основата на спора, макар проблемът, който ще се изследва по-нататък, в действителност да произтича от очевидното несъгласие на един италиански съд c Corte suprema di cassazione.</TXT></NP><NP><NO.P>71.</NO.P><TXT>Tribunale di Teramo от своя страна посочва изменението на действащата национална система за предоставяне на концесии за управление на залагания, което цели да разреши на всички капита-лови дружества да участват в бъдещи тръжни процедури, щом като изтекат концесиите, издадени в резултат на процедурите за възлагане, в които те не са могли да се включат. Тези въпроси изглеждат свързани c общностните свободи и не са били разгледани в Решение по дело Gambelli и др.</TXT></NP><?PAGE NO="I-1912"?><NP><NO.P>72.</NO.P><TXT>Наред c това общностният съд трябва да даде пълно тълкуване на общностните разпоредби така, че да улесни тяхната преценка от националния съд във висящото пред него дело<NOTE NOTE.ID="E0036" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19980430">30 април 1998 г.</DATE> по дело Sodiprem и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-37/96+C-38/96" YEAR="1998" PAGE.ECR="I-2039">С-37/96 и С-38/96, Recueil, стр. I-2039</REF.DOC.ECR>, точка 22), Решение от <DATE ISO="20010712">12 юли 2001 г.</DATE> по дело Ordine degli Architetti и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-399/98" YEAR="2001" PAGE.ECR="I-5409">С-399/98, Recueil, стр. I-5409, точка 48</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Произнасянето по преюдициалното запитване c определение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>73.</NO.P><TXT>Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник позволява на Съда по съображения за процесуална икономия да се произнесе c мотивирано определение, когато преюдициален въпрос е идентичен c въпрос, по който вече е имало произнасяне, или когато отговорът се налага недвусмислено от съдебната практика или не поражда никакво разумно съмнение.</TXT></NP><NP><NO.P>74.</NO.P><TXT>Съдът използва предпазливо този механизъм<NOTE NOTE.ID="E0037" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Примери за използването на член 104, параграф 3 от Процедурния правилник са Определение от <DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE> по дело Sozialhilfeverband Rohrbach (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-297/03" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-4305">С-297/03, Recueil, стр. I-4305</REF.DOC.ECR>) и Определение от <DATE ISO="20051213">13 декември 2005</DATE> по дело Guerrero Pečino (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-177/05" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-10887">С-177/05, Recueil, стр. I-10887</REF.DOC.ECR>), които се основават на това, че отговорът се налага недвусмислено от предходните решения, и Определение от <DATE ISO="20050714">14 юли 2005 г.</DATE> по дело Personalrat der Feuerwehr Hamburg (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-52/04" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-7111">C-52/04, Recueil, стр. I-7111</REF.DOC.ECR>) и Определение от <DATE ISO="20051201">1 декември 2005 г.</DATE> по дело Ostermann (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-447/04" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-10407">С-447/04, Recueil, стр. I-10407</REF.DOC.ECR>), които се основават на липсата на основателно съмнение. Другият критерий, предвиден в тази разпоредба — идентичността на въпросите, се среща рядко, но все пак като пример може да се посочи Определение от <DATE ISO="19980707">7 юли 1998 г.</DATE> по дело Beton Express и др. (съединени дела <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-405/96—C-408/96" YEAR="1998" PAGE.ECR="I-4253">С-405/96—С-408/96, Recueil, стр. I-4253</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, тъй като той пропуска някои етапи от производството, което ограничава възможностите за защита. По тази причина при направено възражение относно наличието на посочените условия механизмът не се прилага.</TXT></NP><NP><NO.P>75.</NO.P><TXT>В настоящото заключение посочих, че това дело има определени прилики c делото Gambelli и др., но тази констатация не дава основание за приключване на преюдициалното производство c определение, което се позовава на предходни решения. Препращащите юрисдикции не задават въпроси, чиито отговори знаят, а искат да получат разяснения относно Решение по дело Gambelli и др., което, не трябва да се забравя, е постановено в контекста на Решение по дело Zenatti. Трудностите за италианските съдилища биха продължили да съществуват, ако Съдът се ограничи само до припомняне на своята съдебна практика<NOTE NOTE.ID="E0038" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>В част 6 от становищата на г-н Placanica и г-н Palazzese и в част 2, глава 9 от становището на г-н Sorricchio се съдържат примери за противоречивите тълкувания на италианските съдилища. В бележка 27 посочвам други подобни преюдициални запитвания, също отправени от италиански съдилища, които очакват решението по настоящото дело.</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г —</NO.P><TXT>Компетентността на Съда</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>76.</NO.P><TXT>Според мен същинският въпрос е в това дали Съдът е компетентен да се<?PAGE NO="I-1913"?> произнася по преюдициални запитвания, ако те се основават на несъгласието на по-долните инстанции c начина, по който Corte suprema di cassazione прилага критериите, установени в Решение по дело Gambelli и др.<NOTE NOTE.ID="E0039" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Tribunale di Teramo внася още нюанси в това несъгласие, като въвежда нови аспекти, както вече посочих. Това противоречие е отбелязано от доктрината; Botella, A.S., <QUOT.START ID="QS0046" REF.END="QE0046" CODE="201E"/>La responsabilité du juge national<QUOT.END ID="QE0046" REF.START="QS0046" CODE="201C"/>, Revue trimestrielle de droit européen, №<HT TYPE="SUP">o</HT>2, 2004 г., стр. 307, споменава евентуалните разминавания между различните правни системи или между съдилищата в една и съща правна система, като цитира френски пример.</P></NOTE> C други думи, следва да се определи дали една от функциите на Съда е да разрешава спорове между национални съдилища, когато те тълкуват общностните разпоредби, за да преценят съответствието им c националните разпоредби, след като вече е дал насоките за решаване на тези въпроси.</TXT></NP><NP><NO.P>77.</NO.P><TXT>Различни доводи подкрепят отрицателния отговор на този въпрос. На първо място, в контекста на преюдициал-ното производство съдилищата на държа-вите-членки са тези, които трябва да тълкуват националните разпоредби, тъй като най-добре могат да направят това, винаги c оглед на висящото пред тях дело, като се съобразяват c тълкувателните насоки, предоставени от Съда.</TXT></NP><NP><NO.P>78.</NO.P><TXT>В съответствие c този принцип Решение по дело Gambelli и др. изрично приканва италианските съдилища да преценят дали италианските разпоредби са в съответствие c общностните свободи<NOTE NOTE.ID="E0040" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. по-специално точки 66, 71, 73 и 75.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>79.</NO.P><TXT>На второ място, ако съдилищата стигнат до различни или противоречиви резултати, техният собствен правен ред трябва да предостави подходящите инструменти за обединяване на тези становища. В този контекст решението на върховен съд обвързва по-долните инстанции, които нямат възможност да се обърнат направо към общностния съд, тъй като Договорът не предвижда преки искове срещу решенията на националните съдилища, дори ако те са последна инстанция и прилагат погрешно правото на ЕС<NOTE NOTE.ID="E0041" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>В заключението, представено в производството, по което е постановено Решение от <DATE ISO="20030930">30 септември 2003 г.</DATE> по дело Kobler (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-224/01" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-10239">С-224/01, Recueil, стр. I-10239</REF.DOC.ECR>), генералният адвокат Léger напомня, че през 1975 г. в своето становище относно Европейския съюз Съдът предлага в Договора да бъдат включени подходящи гаранции за защита на правата на частноправните субекти в случай на нарушение на член 234 ЕО от върховните съдилища (бележка 126).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>80.</NO.P><TXT>Обаче въпреки относителната си простота това разрешение повдига важни възражения.</TXT></NP><NP><NO.P>81.</NO.P><TXT>От една страна, когато Съдът възлага на съдилищата на държавите-членки да преценяват националните разпоредби в светлината на общностното право, той не изключва своята компетентност в тази сфера<NOTE NOTE.ID="E0042" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Ossenbühl, F., <QUOT.START ID="QS0047" REF.END="QE0047" CODE="201E"/>Der Entwurf eines Staatsvertrages zum Lotteriewesen in Deutschland — Verfassungs- und europarechtliche Fragen<QUOT.END ID="QE0047" REF.START="QS0047" CODE="201C"/>, Deutsches Verwaltungsblatt, юли, 2003 r., стр. 892, счита, че макар националните съдилища да могат да контролират, от една страна, основателността на оправданията, изтъкнати от държавите-членки като обосновка на националните ограничения, а от друга страна, спазването на принципа на пропорционалността, Съдът не е изоставил напълно този контрол: той счита, че не е правилно да се предполага, че Съдът е делегирал това правомощие.</P></NOTE>, а прилага присъщите на преюдициалния<?PAGE NO="I-1914"?> диалог принципи, признавайки предимствата на близостта до спора, като същевременно си запазва правото на окончателно решение по въпроса. Така Съдът допуска нови въпроси, ако националният съд среща трудности при разбирането или прилагането на неговото решение, ако му поставя различен правен въпрос или ако му представя нови съображения и доказателства, които могат да подтикнат Съда да отговори по различен начин<NOTE NOTE.ID="E0043" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Определение от <DATE ISO="19860305">5 март 1986 г.</DATE> по дело Wünsche (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="69/85" YEAR="1986" PAGE.ECR="947">69/85, Recueil, стр. 947, точка 15</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19870611">11 юни 1987 г.</DATE> по дело Pretore di Salò (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="14/86" YEAR="1987" PAGE.ECR="2545">14/86, Recueil, стр. 2545, точка 12</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20030306">6 март 2003 г.</DATE> по дело Kaba II (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-466/00" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-2219">С-466/00, Recueil, стр. I-2219, точка 39</REF.DOC.ECR>), в което Immigration Adjudicator отправя преюдициално запитване, което е идентично c отправеното в преюдициалното производство, приключило c Решение от <DATE ISO="20000411">11 април 2000 г.</DATE> по дело Kaba I (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-356/98" YEAR="2000" PAGE.ECR="I-2623">С-356/98, Recueil, стр. I-2623</REF.DOC.ECR>), c част от чиито аргументи не е съгласен.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>82.</NO.P><TXT>Уместно е да се препоръча същия подход, когато трудностите произтичат от решение на по-горна национална инстанция, прилагащо принципите, установени от Съда.</TXT></NP><NP><NO.P>83.</NO.P><TXT>Ако на италианските съдилища се откаже достъп до Съда в случаи като настоящия, евентуалните отклонения биха могли да бъдат коригирани само чрез иск за неизпълнение на задължения, както това е направено c Решение от <DATE ISO="20031209">9 декември 2003 г.</DATE> по дело Комисия/Италия<NOTE NOTE.ID="E0044" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P><REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-129/00" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-14637">С-129/00, Recueil, стр. I-14637</REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>84.</NO.P><TXT>Използването на този път поражда различни притеснения. На първо място, оставя решението за това дали има нарушение<NOTE NOTE.ID="E0045" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Комисията проявява неохота да преследва държавите за неизпълнение на задължения, които се дължат на техните съдебни органи, Cobreros Mendazona, E., <QUOT.START ID="QS0048" REF.END="QE0048" CODE="201E"/>La responsabilidad por actuaciones judiciales. El último gran paso en la responsabilidad de los Estados por el incumplimiento del derecho comunitario<QUOT.END ID="QE0048" REF.START="QS0048" CODE="201C"/>, Revista Española de Derecho Europeo, №<HT TYPE="SUP">o</HT>10, 2004 г., по-специално стр. 291— 299. Относно обстоятелствата, предхождащи делото — Ortúzar Andéchaga, L., La aplicación judicial del derecho comunitario, Trivium, Madrid, 1992 г., стр. 184 и 185.</P></NOTE> и избора на подходящия момент за поставяне на въпроса пред Съда в ръцете на страната, която има право да инициира производството, макар националните съдилища да се намират в подходяща позиция, за да извършат и двете неща. На второ място, в досъдебна-та фаза на производството за неизпълнение на задължения, при поканите за изпълнение от страна на Комисията, се стига до това съдебната власт на държа-вата-членка да зависи от законодателната и изпълнителната власт, като така има риск да бъде засегната независимостта й. Накрая, на трето място, поражда размисъл относно съдържанието и последиците от обявяването на неизпълнение на задълженията. Всъщност Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, се основава частично на наличието във вътрешния правен ред на норма, която позволява тълкуване, противоречащо на общностния дух.</TXT></NP><NP><NO.P>85.</NO.P><TXT>Не трябва да се забравят частноправните субекти, които могат да поискат отправянето на преюдициален въпрос до Съда, макар решението за това да принадлежи на сезирания със спора съд<NOTE NOTE.ID="E0046" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Макар че при необходимост Съдът изследва условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност (Решение по дело Foglia, посочено по-горе, точки 21 и 27, Решение от <DATE ISO="20000926">26 септември 2000 г.</DATE> по дело Kachelmann, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-322/98" YEAR="2000" PAGE.ECR="I-7505">С-322/98, Recueil, стр. I-7505, точка 17</REF.DOC.ECR>, Решение от <DATE ISO="20010313">13 март 2001 г.</DATE> по дело PreussenElektra, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-379/98" YEAR="2001" PAGE.ECR="I-2099">С-379/98, Recueil, стр. I-2099</REF.DOC.ECR>, точка 39, Решение от <DATE ISO="20010517">17 май 2001 г.</DATE> по дело TNT Traco, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-340/99" YEAR="2001" PAGE.ECR="I-4109">С-340/99, Recueil, стр. I-4109, точка 31</REF.DOC.ECR>, Решение от <DATE ISO="20041216">16 декември 2004 г.</DATE> по дело Му, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-293/03" YEAR="2004" PAGE.ECR="I-12013">С-293/03, Recueil, стр. I-12013</REF.DOC.ECR>, точка 25).</P></NOTE>.<?PAGE NO="I-1915"?> Ако те знаят предварително, че запитването не е възможно, единственият им изход е искът за имуществена отговорност, възприета в Решение по дело Köbler, посочено по-горе<NOTE NOTE.ID="E0047" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Martín Rodríguez, P., <QUOT.START ID="QS0049" REF.END="QE0049" CODE="201E"/>La responsabilidad del Estado por actos judiciales en derecho comunitario<QUOT.END ID="QE0049" REF.START="QS0049" CODE="201C"/>, Revista de Derecho Comunitario Europeo, №<HT TYPE="SUP">o</HT>19, 2004 г. стр. 859, разкрива трудностите за определяне на органа, носещ отговорност за неизпълнението на общностните задължения в рамките на това дело, като се има предвид, че това би могла да бъде законодателната власт, която е приела разпоредбата, въвеждаща дискриминиращата добавка, или изпълнителната власт, доколкото австрийската администрация е трябвало да даде предимство на общностните разпоредби, или съдебната власт, както станало всъщност, поради това че не е осигурила ефективна гаранция на правата, предоставени на гражданина от общностния правен ред.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>86.</NO.P><TXT>Използването на този механизъм също изглежда незадоволително, доколкото той е замислен да осигури спазването на общностното право в особено тежки случаи<NOTE NOTE.ID="E0048" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Simon, D., <QUOT.START ID="QS0050" REF.END="QE0050" CODE="201E"/>The Sanction of Member States' Serious Violations of Community Law<QUOT.END ID="QE0050" REF.START="QS0050" CODE="201C"/>, B: O'Keeffe, ред., Judicial Review in European Law. Liber Amicorum Lord Slynn of Hadley, Kluwer, Хага, 2000 г., стр. 275 и сл.</P></NOTE>, поради което се подчинява на много строги критерии<NOTE NOTE.ID="E0049" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Самото решение по дело Köbler определя като <QUOT.START ID="QS0051" REF.END="QE0051" CODE="201E"/>изключителни<QUOT.END ID="QE0051" REF.START="QS0051" CODE="201C"/> тези случаи (точка 53).</P></NOTE> като този, съгласно който нарушението трябва да бъде <QUOT.START ID="QS0052" REF.END="QE0052" CODE="201E"/>очевидно<QUOT.END ID="QE0052" REF.START="QS0052" CODE="201C"/>, и същевременно представлява сложно средство за защита, често приключващо c преюдициално запитване, сходно на това, което трябва да се избегне.</TXT></NP><NP><NO.P>87.</NO.P><TXT>Следва да се има предвид и друг довод c по-голяма тежест. Основната роля на Съда е да бъде единственият, който гарантира еднообразното тълкуване на общностните разпоредби. В съответствие c Решение от <DATE ISO="19770524">24 май 1977 г.</DATE> по дело Hoffmann-La Roche преюдициалното препращане цели да <QUOT.START ID="QS0053" REF.END="QE0053" CODE="201E"/>предотврати установяването в която и да е държава-членка на национална съдебна практика, която противоречи на разпоредбите на общностното право<QUOT.END ID="QE0053" REF.START="QS0053" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0050" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P><REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="107/76" YEAR="1977" PAGE.ECR="957">107/76, Recueil, стр. 957</REF.DOC.ECR>, точка 5.</P></NOTE>. Пряк способ за постигане на това може да бъде намесата на дадена държава в правния спор между съдебните органи относно тълкуването на правото на ЕС, извършено от съд от по-висока степен.</TXT></NP><NP><NO.P>88.</NO.P><TXT>В съответствие c тези възгледи в Решение от <DATE ISO="19740116">16 януари 1974 г.</DATE> по дело Rheimühlen Dusseldorf<NOTE NOTE.ID="E0051" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P><REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="166/73" YEAR="1974" PAGE.ECR="33">166/73, Recueil, стр. 33</REF.DOC.ECR>. Това дело се основава на искания за възстановявания при износ, отхвърлени от германския интервенционен орган за зърнените култури и фуражите и уважени в съдебно производство от Hessisches Finanzgericht (съд за данъчни дела, Hesse). В производството по обжалване Bundesfinanzhof (върховен федерален съд в данъчната материя) отправя към Съда различни преюдициални въпроси и след като получава отговор (Решение от <DATE ISO="19711027">27 октомври 1971 г.</DATE> по дело Rheinmühlen Düsseldorf, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="6/71" YEAR="1971" PAGE.ECR="823">6/71, Recueil, стр. 823</REF.DOC.ECR>), частично уважава жалбата и връща делото на първоинстанцион-ния съд за ново произнасяне. Въпреки това, преди да се произнесе, Hessisches Finanzgericht сезира Съда c въпроси c определение, което е обжалвано пред Bundesfinanzhof, който на свой ред отправя запитване към Съда, като така се стига до решението, за което става дума тук — въпросите на Hessisches Finanzgericht са разгледани в Решение от <DATE ISO="19740212">12 февруари 1974 г.</DATE> по дело Rheinmühlen Düsseldorf (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="146/73" YEAR="1974" PAGE.ECR="139">146/73, Recueil, стр. 139</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът приема, че основната роля на преюдициалните производства е да гарантират, че правото, закрепено в Договора, произвежда еднакви последици на цялата територия на Общността. Той добавя, че целта им е също така да осигурят еднообразно прилагане на това право, <QUOT.START ID="QS0054" REF.END="QE0054" CODE="201E"/>като предоставят на националния съд средство за премахване на трудностите, които би могло да породи изискването общностното право да прояви пълното си действие в рамките на правораздавателните системи на дър-жавите-членки<QUOT.END ID="QE0054" REF.START="QS0054" CODE="201C"/> (точка 2). Националните юрисдикции притежават широко право на<?PAGE NO="I-1916"?> преценка за сезиране на Съда (точка 3), така че <QUOT.START ID="QS0055" REF.END="QE0055" CODE="201E"/>юрисдикцията, чиито решения подлежат на обжалване, трябва да бъде свободна, ако счита, че правната преценка, извършена от по-горна инстанция, би могла да доведе до постановяване на решение, което противоречи на общност-ното право, да отправи до Съда въпросите, които я тревожат<QUOT.END ID="QE0055" REF.START="QS0055" CODE="201C"/>, като се има предвид, че ако тази юрисдикция е обвързана, без да може да сезира Съда, неговите правомощия и прилагането на общностното право на всички нива на националните правораздавателни системи <QUOT.START ID="QS0056" REF.END="QE0056" CODE="201E"/>биха били възпрепятствани<QUOT.END ID="QE0056" REF.START="QS0056" CODE="201C"/>, освен ако въпросите не са <QUOT.START ID="QS0057" REF.END="QE0057" CODE="201E"/>по същество идентични<QUOT.END ID="QE0057" REF.START="QS0057" CODE="201C"/> на отправените от юрисдикцията, която е последна инстанция (точка 4)<NOTE NOTE.ID="E0052" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Съдът заявява, че <QUOT.START ID="QS0058" REF.END="QE0058" CODE="201E"/>съществуването във вътрешното право на правило, което обвързва юрисдикциите c правната преценка на по-висока по степен юрисдикция, само по себе си не може да им отнеме възможността, предвидена в член [234 ЕО], да отправят въпрос до Съда на Европейските общности<QUOT.END ID="QE0058" REF.START="QS0058" CODE="201C"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>89.</NO.P><TXT>Този подход със сигурност поражда проблеми, като например увеличаване на броя на преюдициалните запитвания или очевидно нарушаване на йерархията в съдебната организация на държавата. Първият недостатък е без значение, тъй като натрупването на работа не би трябвало да влияе върху избора на подходящо правно средство<NOTE NOTE.ID="E0053" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Макар че този избор подлежи на обсъждане, една институционална реформа би могла да предостави само на юрисдикциите от последна инстанция възможността да отправят преюдициални въпроси, какъвто е случаят в отпред елени области (член 68 ЕО).</P></NOTE>. Вторият недостатък не отразява функцията на Съда като върховен тълкувател на европейския правен ред — функция, която представлява връхната точка на съществуването на истинска Общност на правото. Във всеки случай недостатъците биха били по-малки в сравнение c всеки друг вариант.</TXT></NP><NP><NO.P>90.</NO.P><TXT>Наясно съм също така, че предвид неопределеността на организацията на съдебната власт в Съюза, самият Съд е причина за някои обърквания, тъй като не е лесно във всяка ситуация да се постигне необходимото ниво на точност, като се има предвид, че в правото това, което има значение, е да се установят пределите.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VII.</NO.P><TXT>Разглеждане на преюдициалните въпроси</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>91.</NO.P><TXT>Ако Съдът приеме за допустими преюдициалните въпроси на Tribunale di barino и на Tribunale di Teramo, ce налага да ce разсъждава относно правото, играта и залаганията.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А.</NO.P><TXT>Правото, играта и залаганията</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>92.</NO.P><TXT>Нищо в наши дни не може да бъде по-отдалечено от идеята за <QUOT.START ID="QS0059" REF.END="QE0059" CODE="201E"/>право<QUOT.END ID="QE0059" REF.START="QS0059" CODE="201C"/> от понятието<?PAGE NO="I-1917"?> <QUOT.START ID="QS0060" REF.END="QE0060" CODE="201E"/>хазарт<QUOT.END ID="QE0060" REF.START="QS0060" CODE="201C"/>, тъй като то не произхожда от волята на човека, нито от общите убеждения, не действа преднамерено, а по непостоянен и произволен начин<NOTE NOTE.ID="E0054" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Rivas Torralba, RA., Juegos de azar, Real Academia de Legislación y Jurisprudencia de Murcia, Мурсия, 1996 r., стр. 11.</P></NOTE>. Въпреки това, в други времена съществувала тясна взаимна зависимост между двете понятия, тъй като за запазване на социалния мир се изисквало подчинение на съдебните решения и тези, които ги произнасяли, били облечени c <QUOT.START ID="QS0061" REF.END="QE0061" CODE="201E"/>магическа<QUOT.END ID="QE0061" REF.START="QS0061" CODE="201C"/> или <QUOT.START ID="QS0062" REF.END="QE0062" CODE="201E"/>свещена<QUOT.END ID="QE0062" REF.START="QS0062" CODE="201C"/> сила<NOTE NOTE.ID="E0055" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Diez Picazzo, L., Experiencia jurídica y teoría del derecho, Ariel, Барселона, 1987 г., стр. 18 и 21.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>93.</NO.P><TXT>Божият съд, който е c много древен произход<NOTE NOTE.ID="E0056" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Кодексът на Хамурапи по време на възхода на Вавилонската империя през XVIII век пр. н. е. често предвижда изпитанието чрез вода: обвиняемият бил хвърлян в реката и ако оцелеел, бил обявяван за невинен.</P></NOTE>, свидетелства за тази симбиоза, като подчинява решението на случайно събитие. По-късно съдебните решения все повече се основават на рационални критерии, достигайки до съвременните правни системи, които изоставят тези капризи на съдбата, освен в някои случаи<NOTE NOTE.ID="E0057" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Обичайно е да се определят чрез жребий съдебните заседатели или съдебните експерти. Понякога се налагат крайни решения, както по дело U.S. versus William Holmes, където след корабокрушение екипажът изхвърлил четиринайсет пътници извън борда на претоварена спасителна лодка. Съдията приел, че всички е трябвало да участват в драматичния жребий за избиране на жертвите — и моряците, и пътниците.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>94.</NO.P><TXT>Съществуват други аспекти, които отразяват тази парадоксална връзка, като например естествените задължения, добър пример за които е обзалагането, сделките под условие, при които бъдещият несигурен факт зависи от случайността, непредвидимите обстоятелства или както в настоящия случай — алеаторните договори.</TXT></NP><NP><NO.P>95.</NO.P><TXT>Хазартната игра като забавление е съществувала във всички общества в човешката история. Различават се четири нива, които имат различно правно отражение. На първото ниво се намира нейното най-спонтанно и елементарно проявление: просто развлечение и забавление<NOTE NOTE.ID="E0058" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Често обзалагането служи само за да се предизвика или осмее партньора, както когато Дон Кихот иронизира своя оръженосец: <QUOT.START ID="QS0063" REF.END="QE0063" CODE="201E"/>Бих се хванал на бас c теб Санчо, тъй като говориш, без никой да те спира, че нищо не те боли по цялото тяло<QUOT.END ID="QE0063" REF.START="QS0063" CODE="201C"/> (Cervantes Saavedra, M., El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha, втора част, глава XXVIII, Espasa Calpe, Madrid, 2004 г., стр. 466).</P></NOTE>. На второто ниво се появява състезанието, което дава на печелившия едновременно удоволствието да се съревновава c другите, самоуважението и социалния престиж. На третото ниво забавлението или демонстрацията на собствените качества не е достатъчно, а има и финансов интерес<NOTE NOTE.ID="E0059" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Kant, I. споменава тези аспекти, когато казва, че детските игри — на топка, борба, надбягване, на войници, целят забавление и подпомагат личностното развитие. По-късно игрите на възрастните — шах, карти, са ориентирани същевременно към чиста печалба. Накрая гражданинът опитва своя късмет в обществото на рулетка или на зарове. Всички тези игри са ръководени несъзнателно от човешката природа. (Antropología en sentido pragmático, Alianza Editorial, Мадрид, 1991 г., стр. 216).</P></NOTE>. На четвъртото ниво са залаганията, които освен че поставят<?PAGE NO="I-1918"?> на карта парични суми, се превръщат в причина за зависимост<NOTE NOTE.ID="E0060" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Достоевски, Ф., известен като запален играч, описва майсторски тези, които са хванати в мрежата на играта: <QUOT.START ID="QS0064" REF.END="QE0064" CODE="201E"/>[...] играчите добре знаят, че когато си обхванат от тази страстна борба c късмета може да седиш двадесет и четири часа без прекъсване, без да сваляш поглед нито за секунда от картите или рулетката<QUOT.END ID="QE0064" REF.START="QS0064" CODE="201C"/> (El jugador, Ed. Bruguera, Барселона, 1974 г., стр. 247), добавяйки: <QUOT.START ID="QS0065" REF.END="QE0065" CODE="201E"/>внезапно разбрах, че не парите вече ме интересуваха, а усещането за риск, чувството за опасност, когато действаш против всякаква логика. Оттогава много мислих за това и стигнах до заключението, че след като е преживял толкова много усещания, духът не се насища, а изпитва нужда от още по-силни, докато накрая не се изтощи<QUOT.END ID="QE0065" REF.START="QS0065" CODE="201C"/>. Същото чувство е отразено в текста на Gabriel у Galán, J.A.: <QUOT.START ID="QS0066" REF.END="QE0066" CODE="201E"/>[...] вярно е, че прекарах цял ден мислейки за парите, зависим от тях, живеейки в техния ритъм, но както всички играчи, не бях привързан към тях, а към жетоните [...]<QUOT.END ID="QE0066" REF.START="QS0066" CODE="201C"/> (Muchos años después, Alfaguara, Madrid, 1992 г., стр. 324). Chateaubriand, F.R. признава подобно чувство след загубата на по-голямата част от сумата, която току що бил взел назаем: <QUOT.START ID="QS0067" REF.END="QE0067" CODE="201E"/>Никога не бях играл: играта предизвика в мен нещо като болезнено опиянение. Ако тази страст ме беше обхванала, щеше да обърка мозъка ми<QUOT.END ID="QE0067" REF.START="QS0067" CODE="201C"/> (Memorias de ultratumba (книги I-XXIV), El Acantilado, Барселона, 2004 г., стр. 385).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>96.</NO.P><TXT>От тези четири нива първото не е свързано c правото, както практически и второто. За сметка на това, когато в играта се рискуват пари, законодателят се намесва по две причини. От една страна, той следи за последиците върху имуществото на участника<NOTE NOTE.ID="E0061" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Героят на Достоевски размишлява: <QUOT.START ID="QS0068" REF.END="QE0068" CODE="201E"/>Защо играта да е по-лош от всеки друг начин за печелене на пари, като например търговията? Вярно е, че от сто играчи само един ще спечели, но какво значение има това за мен, след като се чувствам предопределен да спечеля?<QUOT.END ID="QE0068" REF.START="QS0068" CODE="201C"/> (El jugador, ob. cit., стр. 68).</P></NOTE> и неговото здраве<NOTE NOTE.ID="E0062" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Известният образ на Хосе Сория, Дон Жуан Тенорио, изразява това безпокойство, когато след като е спечелил залагане, е предизвикан от загубилия, на когото отговаря: <QUOT.START ID="QS0069" REF.END="QE0069" CODE="201E"/>Искаш да кажеш, че понеже аз спечелих играта, а ти я загуби, искаш да излезем да се бием?<QUOT.END ID="QE0069" REF.START="QS0069" CODE="201C"/> (D. Juan Tenorio, Alianza, Мадрид, 1998 г., първа част, четвърто действие, сцена VI).</P></NOTE>, както и за стабилността на семейството му, а от друга — отчита търговския характер на центровете, в които се провеждат залаганията.</TXT></NP><NP><NO.P>97.</NO.P><TXT>Тези причини обясняват вниманието, което правото отделя на хазартните игри и тяхното въздействие върху общностно-то право. В това отношение Съдът счита, че <QUOT.START ID="QS0070" REF.END="QE0070" CODE="201E"/>лотариите представляват икономическа дейност по смисъла на Договора<QUOT.END ID="QE0070" REF.START="QS0070" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0063" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Schindler, посочено по-горе, точка 19 и Решение по дело Anomar и др., посочено по-горе, точка 46.</P></NOTE>, тъй като те са <QUOT.START ID="QS0071" REF.END="QE0071" CODE="201E"/>предлагане на определена услуга срещу заплащане<QUOT.END ID="QE0071" REF.START="QS0071" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0064" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Anomar и др., посочено по-горе, точка 47; в същия смисъл Решение по дело Zenatti, посочено по-горе, точка 24.</P></NOTE>, и ги включва в предоставянето на услуги<NOTE NOTE.ID="E0065" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Schindler, посочено по-горе, точки 25 и 34, Решение по дело Läärä и др., посочено по-горе, точка 27 и Решение по дело Anomar и др., посочено по-горе, точка 52.</P></NOTE>. Не може да не се отдели внимание на влиянието на игрите върху други сфери, например в същия икономически сектор — върху правото на установяване, или извън финансовата сфера — върху вече посочените аспекти от живота на човека.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT>Относно ограниченията на основните свободи</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>98.</NO.P><TXT>В дело Gambelli и др. генералният адвокат Alber счита, че Съдът трябва да се произнесе най-напред относно съвместимостта на националния правен режим c правото на установяване, а след това относно неговата съвместимост със свободното предоставяне на услуги, тъй като<?PAGE NO="I-1919"?> Договорът го поставя на по-предно място (точка 76)<NOTE NOTE.ID="E0066" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Той се аргументира c Решение от <DATE ISO="19951130">30 ноември 1995 г.</DATE> по дело Gebhard (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-55/94" YEAR="1995" PAGE.ECR="I-4165">С-55/94, Recueil, стр. I-4165, точка 22</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, макар да не е следвало центровете за прехвърляне на данни да бъдат квалифицирани като второстепенни обекти (точка 87), защото ако бяха такива, законодателството щеше да нарушава, освен свободното предоставяне на услуги (точка 132), и правото на установяване (точка 104).</TXT></NP><NP><NO.P>99.</NO.P><TXT>Като взема предвид лицата, които играят, предприятията, които се посвещават на тази дейност, и посредниците Съдът не счита, че тези две свободи се изключват взаимно, а след като преценява относителната им тежест, констатира, че <QUOT.START ID="QS0072" REF.END="QE0072" CODE="201E"/>национална уредба като италианското законодателство относно залаганията, по-специално член 4 от Закон № 401/89, представлява ограничение на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги<QUOT.END ID="QE0072" REF.START="QS0072" CODE="201C"/> (точка 59). След това Съдът разглежда въпроса дали са налице изключения, предвидени от Договора или обосновани от императивни съображения от общ интерес (точка 60).</TXT></NP><NP><NO.P>100.</NO.P><TXT>Тези съображения, които са изложени и в Решение по дело Zenatti, що се отнася до предоставянето на услуги, не следва да се поставят под въпрос, въпреки че изглежда уместно да се изследват аспектите на въпросните пречки и лицата, за които се отнасят.</TXT></NP><NP><NO.P>101.</NO.P><TXT>Във връзка c това в Решение по дело Gambelli и др. Съдът приема, че изискванията, наложени от италианското законодателство на участниците в търговете за получаване на концесии за откриване на агенции за залагания, представляват пречки за свободата на установяване, тъй като изключват определени видове дружества (точки 46—48). Освен това квалифицира като пречки за предоставянето на услуги изискванията, c които се сблъсква доставчик, намиращ се в друга държава-членка, за да осъществява дейността си (точка 54), както и изискванията, наложени на гражданите, желаещи да участват в залагания, организирани в други държави от Общността (точка 57), и на лицата, улесняващи дейността на доставчиците, установени на тези територии (точка 58), като в последните два случая неизпълнението на изискванията е свързано c наказателни санкции<NOTE NOTE.ID="E0067" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Korte, S., <QUOT.START ID="QS0073" REF.END="QE0073" CODE="201E"/>Das Gambelli-Urteil des EuGH<QUOT.END ID="QE0073" REF.START="QS0073" CODE="201C"/>, Neue Zeitschrift für Veraltungsrecht, 2004 г., стр. 1449, пише, че тези заплахи за сътрудничеството c дейности по управление на залагания представляват пречка за пазара на услуги.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>102.</NO.P><TXT>Изненадващо е, че макар преюди-циалното запитване да е било отправено в рамките на наказателно производство срещу агентите на букмейкъра, Съдът е разгледал трите групи лица, посочени по-горе<NOTE NOTE.ID="E0068" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Korte, S., ob. cit., стр. 1451.</P></NOTE>. Все пак не трябва да се забравя ролята на Съда, нито действието <HT TYPE="ITALIC">erga omnes</HT> на неговите преюдициални заключения, понеже и обикновените играчи могат да бъдат преследвани. Наред c това чуждестранното предприятие няма възможност да се установи, поради което упражнява дейността си, като сключва договори c други търговци, които са привлечени към наказателна отговорност за това, че изпълняват договорите си.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-1920"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В —</NO.P><TXT>Относно наличието на обосновка</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Поставеният проблем</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>103.</NO.P><TXT>Вместо това, което предлага генералният адвокат Alber в своето заключение, в Решение по дело Gambelli и др. Съдът изследва съвместно пречките, които произтичат от италианското законодателство, като уточнява, че независимо от това коя свобода е била нарушена, трябва да бъдат изпълнени няколко условия: ограниченията трябва да бъдат обосновани c императивни съображения от общ интерес, да бъдат подходящи за постигане на преследваната цел и да не надхвърлят това, което е необходимо за постигането на тази цел, и накрая те трябва да бъдат прилагани по недискриминационен начин (точка 65)<NOTE NOTE.ID="E0069" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19930331">31 март 1993 г.</DATE> по дело Kraus (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-19/92" YEAR="1993" PAGE.ECR="I-1663">С-19/92, Recueil, стр. I-1663, точка 32</REF.DOC.ECR>) и Решение по дело Gebhard, посочено по-горе, точка 37.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>104.</NO.P><TXT>Решение по дело Gambelli по по-детайлен начин, отколкото Решение по дело Zenatti, оставя в ръцете на националния съд конкретната преценка относно спазването на тези условия от италианското законодателство, макар да сочи някои параметри, които да послужат за рамка на тази преценка.</TXT></NP><NP><NO.P>105.</NO.P><TXT>Съдът е трябвало да бъде по-конкретен и да се произнесе относно влиянието на общностните свободи върху националните разпоредби, както е предложил генералният адвокат, предупреждавайки за трудностите, които възложената задача поражда за националните съдебни органи<NOTE NOTE.ID="E0070" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Точка 116 от заключение на генералния адвокат Alber по дело Gambelli и др. Той поставя ударение върху тази идея в точка 120, тъй като когато Съдът разполага c достатъчно факти, за да направи преценка, нищо не би трябвало да му попречи да извърши желаната преценка.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>106.</NO.P><TXT>Без съмнение в Решение по дело Gambelli и др. степента, до която Съдът може да си позволи да навлезе в подробности, без да превиши своите правомощия, е премерена, но предвид предходното Решение по дело Zenatti, което не е предотвратило подаването на ново преюдицално запитване, Съдът греши поради прекалена предпазливост, тъй като разполага c достатъчно сведения за извършване на по-задълбочен анализ, който би спестил настоящото преюди-циално запитване<NOTE NOTE.ID="E0071" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Brouwer, L. и Docquir, В., като коментират решението по дело Gambelli и др. в Revue de droit comercial belge, №<HT TYPE="SUP">o</HT>3, 2004 г., стр. 314, точка 7, поддържат, че Съдът не оставя място за никакви съмнения: макар преценката за съответствие да принадлежи по принцип на препращащата юрисдикция, той очевидно счита, че италианското законодателство не отговаря на условията за съответствие c общностното право.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>107.</NO.P><TXT>Сега е необходимо да се направи тази пропусната стъпка и отговорът да се уточни, така че да се разпръсне породената несигурност, дори ако задачата се окаже по-сложна, тъй като трябва да се изследва дали има обосновка за горепосочените<?PAGE NO="I-1921"?> ограничения на общностните свободи и да се прецени дали те са дискриминиращи, подходящи и пропорционални.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Императивните съображения от общ интерес</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>108.</NO.P><TXT>Решението по дело Gambelli и др. дава положително и отрицателно определение на съображенията, като определя кои съображения могат и кои не могат да обосноват пречките пред свободата на установяване и пред свободата на предоставяне на услуги, тъй като отхвърля <QUOT.START ID="QS0074" REF.END="QE0074" CODE="201E"/>намаляването на бюджетните постъпления<QUOT.END ID="QE0074" REF.START="QS0074" CODE="201C"/> и <QUOT.START ID="QS0075" REF.END="QE0075" CODE="201E"/>финансирането на социални дейности посредством налог върху постъпленията от разрешени игри<QUOT.END ID="QE0075" REF.START="QS0075" CODE="201C"/> (точки 61 и 62)<NOTE NOTE.ID="E0072" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Съдът постановява, че икономическите цели не могат да съставляват съображения за обществен ред по смисъла на член 46 ЕО (Решение от <DATE ISO="19910725">25 юли 1991 г.</DATE> по дело Collectieve Antennevoorziening Gouda, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-288/89" YEAR="1991" PAGE.ECR="I-4007">С-288/89, Recueil, стр. I-4007, точка 11 и</REF.DOC.ECR> Решение от <DATE ISO="19990429">29 април 1999 г.</DATE> по дело Cióla, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-224/97" YEAR="1999" PAGE.ECR="I-2517">С-224/97, Recueil, стр. I-2517, точка 16</REF.DOC.ECR>, наред c други).</P></NOTE>, но приема <QUOT.START ID="QS0076" REF.END="QE0076" CODE="201E"/>защитата на потребителите<QUOT.END ID="QE0076" REF.START="QS0076" CODE="201C"/>, <QUOT.START ID="QS0077" REF.END="QE0077" CODE="201E"/>предотвратяването на измамите и на подбуждането към прекалено харчене в игрите<QUOT.END ID="QE0077" REF.START="QS0077" CODE="201C"/>, както и <QUOT.START ID="QS0078" REF.END="QE0078" CODE="201E"/>нуждата от предотвратяване на нарушения на обществения ред<QUOT.END ID="QE0078" REF.START="QS0078" CODE="201C"/> (точка 67).</TXT></NP><NP><NO.P>109.</NO.P><TXT>Според Corte suprema di cassazione италианското законодателство се основава на това, че надзорът над залаганията позволява да се намали престъпността<NOTE NOTE.ID="E0073" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Gesualdi, посочено по-горе, точка 11.2.3. В доктрината Beltrani, S., La disciplina penale dei giochi e delle scommesse, Giuffrè, Милано, 1999 г., стр. 313, поддържа, че системата е ориентирана преди всичко към гарантиране на финансовите и данъчните интереси на държавата. По същия начин Coccia, M., <QUOT.START ID="QS0079" REF.END="QE0079" CODE="201E"/>Rien ne va plus<QUOT.END ID="QE0079" REF.START="QS0079" CODE="201C"/>: la corte di giustizia pone un freno alla libera circolazione dei giochi d'azzardo&#x201C;, Foro italiano, 1994 r., стр. 521.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>110.</NO.P><TXT>Според италианското правителство обосновката е защитата на обществения ред<NOTE NOTE.ID="E0074" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Точка Г, буква а) от писмените съображения, представени по дело Placanica и по делата Palazzese и Sorricchio.</P></NOTE> и на потребителите, както и борбата c измамите<NOTE NOTE.ID="E0075" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Точка Г, буква б) от същите съображения.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>111.</NO.P><TXT>Съдът отбелязва противоречието, в което се изпада при опит да се предотврати вредата, причинена от дейност, която се поощрява<NOTE NOTE.ID="E0076" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Gambelli и др., точки 68 и 69.</P></NOTE>, както се получава, когато държава-членка поддържа политика, насочена към значително разрастване на игрите и залаганията<NOTE NOTE.ID="E0077" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>В Решение по дело Gesualdi, точка 11.2.3 Corte suprema di cassazione споменава лотариите <QUOT.START ID="QS0080" REF.END="QE0080" CODE="201E"/>Gratta e vinci<QUOT.END ID="QE0080" REF.START="QS0080" CODE="201C"/>, въведени през 1994 г. от AAMS, <QUOT.START ID="QS0081" REF.END="QE0081" CODE="201E"/>Totogol<QUOT.END ID="QE0081" REF.START="QS0081" CODE="201C"/>, лансирана от CONI също през 1994 r., <QUOT.START ID="QS0082" REF.END="QE0082" CODE="201E"/>SuperEnalotto<QUOT.END ID="QE0082" REF.START="QS0082" CODE="201C"/>, дадена на концесия на дружеството Sisal през октомври 1997 г., <QUOT.START ID="QS0083" REF.END="QE0083" CODE="201E"/>Totosei<QUOT.END ID="QE0083" REF.START="QS0083" CODE="201C"/>, започната от CONI през 1998 г., <QUOT.START ID="QS0084" REF.END="QE0084" CODE="201E"/>Formula 101<QUOT.END ID="QE0084" REF.START="QS0084" CODE="201C"/>, уредена c постановление от август 1999 г. и предложена на пазара от Ministero dell'Economia през април 2000 г., <QUOT.START ID="QS0085" REF.END="QE0085" CODE="201E"/>Totobin-gol<QUOT.END ID="QE0085" REF.START="QS0085" CODE="201C"/>, управлявана от CONI от януари 2001 г. и <QUOT.START ID="QS0086" REF.END="QE0086" CODE="201E"/>Bingo<QUOT.END ID="QE0086" REF.START="QS0086" CODE="201C"/>, разрешена от Ministero dell'Economia през 2000 г.</P></NOTE> следователно<?PAGE NO="I-1922"?> изглежда, че борбата c измамите е единствената обосновка на спорните ограничения.</TXT></NP><NP><NO.P>112.</NO.P><TXT>В това отношение не се представят по-конкретни данни, които да позволят да се прецени влиянието на престъпните дейности върху хазартните игри, например измамите или прането на пари<NOTE NOTE.ID="E0078" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>За Buschle, D., <QUOT.START ID="QS0087" REF.END="QE0087" CODE="201E"/>Der Spieler<QUOT.END ID="QE0087" REF.START="QS0087" CODE="201C"/> — Schreckgespenst des Gemeinschaftsrechts&#x201C;, European Law Reporter, №<HT TYPE="SUP">o</HT>12, 2003 г., стр. 471, превенцията на престъпността предполага основание, свързано c обществения ред, и същевременно императивно съображение от общ интерес.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>113.</NO.P><TXT>В Решение по дело Läärä и др., посочено по-горе, Съдът поддържа, че предимството на <QUOT.START ID="QS0088" REF.END="QE0088" CODE="201E"/>ограничено разрешаване<QUOT.END ID="QE0088" REF.START="QS0088" CODE="201C"/> на залаганията в ситуация на изключителност се състои в насочването на желанието за игра и провеждането на игри в контролирана схема, в избягването на опасността игрите да се провеждат за измамни или престъпни цели и в използването на получените от тях приходи за цели от обществена полза (точка 37)<NOTE NOTE.ID="E0079" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Zenatti, посочено по-горе, точка 35 и Решение по дело Anomar и др., посочено по-горе, точка 74 продължават тази идея.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>114.</NO.P><TXT>Въпреки това, за да бъдат спазени общностните норми, не е достатъчно да съществуват важни причини за уреждане на играта по начин, който без да я забранява, я ограничава по определен начин, тъй като приетите мерки трябва да бъдат наред c това недискриминацион-ни, подходящи и пропорционални.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Възможната дискриминация</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>115.</NO.P><TXT>В Решение по дело Gambelli и др. Съдът не изразява становище относно това дали принципът на забрана за дискриминация е бил нарушен от италианската уредба<NOTE NOTE.ID="E0080" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>В точки 95—97 от заключението генералният адвокат Alber развива различни доводи, които разкриват нарушението.</P></NOTE>, като предоставя на националния съд да извърши тази оценка<NOTE NOTE.ID="E0081" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Точки 70 и 71.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>116.</NO.P><TXT>Сега Tribunale di Teramo допълва сведенията, c които Съдът е разполагал при постановяването на това решение, c което му помага да реши сам въпроса, без да се оправдава c това, че законодателните реформи от 2003 г. изменят ситуацията във въпросната държава. В действителност според Tribunale di Teramo последиците от тази реформа се отлагат най-вероятно до 2011 г., така че последиците на предходния режим са все още налице, наред c отражението им върху наказателните производства, по повод на които са отправени преюдициалните запитвания. Още повече че законодателните промени засягат само единия елемент от системата — концесиите, но не и останалите — разрешенията и санкциите.</TXT></NP><?PAGE NO="I-1923"?><NP><NO.P>117.</NO.P><TXT>В светлината на данните, съдържащи се в делата, и на тези, произтичащи от предходните решения, се установява неравно третиране в областта на концесиите и разрешенията.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Концесиите</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>118.</NO.P><TXT>Капиталовите дружества, котирани на регулираните пазари на Общността, не са могли да участват в тръжни процедури за предоставяне на концесии. Тези изисквания са се отнасяли за всички заинтересовани лица, включително установените в Италия<NOTE NOTE.ID="E0082" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Zenatti, точка 26.</P></NOTE>, обаче предприятията, установени на територията на други държави-членки, са били подложени на повече ограничения, произтичащи от италианското законодателство<NOTE NOTE.ID="E0083" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Както напомнят посочените по-горе Решение по дело Schindler, точка 43 и Решение по дело Anomar и др., точка 65, общностното право не допуска и национална уредба, която макар и да не отчита националността, забранява или затруднява дейностите на доставчика, установен в друга държава-членка, в която предоставя същите услуги. В точка 27 от Решение по дело Zenatti Съдът заявява, че италианското законодателство възпрепятства <QUOT.START ID="QS0089" REF.END="QE0089" CODE="201E"/>операторите от други държави-членки, пряко или непряко, да извършват събиране на залози на италианска територия<QUOT.END ID="QE0089" REF.START="QS0089" CODE="201C"/>.</P></NOTE>, тъй като ако са желаели да представят оферта, е трябвало да адаптират вътрешната си структура, в резултат на което не са разполагали c действителни възможности да се установят в Италия<NOTE NOTE.ID="E0084" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Korte, S., ob. cit., стр. 1450. В това отношение на отговора на въпрос, който му зададох по време на заседанието, представителят на италианското правителство призна, че чуждестранните предприятия, които са получили концесия, са осем на брой, като повечето от тях са я закупили от спечелилия търга.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>119.</NO.P><TXT>Това заключение се подсилва от скъперническото предоставяне на концесии<NOTE NOTE.ID="E0085" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>CONI предлага <FT TYPE="NUMBER">1000</FT> концесии през 1998 г.; в рамките на своята компетентност ministro delle Finanze и ministro per le Politiche Agricole предлагат 671 нови концесии и автоматично подновяват 329 съществуващи. Последното действие мотивира Комисията да предяви иск за неизпълнение на задължения срещу Италия — дело С-260/04, което е висящо понастоящем и на което вече се позовах.</P></NOTE>, което не е свързано c належащите нужди на борбата c престъпността<NOTE NOTE.ID="E0086" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Поканите за участие в процедури за предоставяне на концесии в конните залагания, отправени c министерско постановление от <DATE ISO="19990407">7 април 1999 г.</DATE>, Approvazione del piano di potenziamento della rete di raccolta ed accettazione delle scommesse ippiche (GURI № 86 от <DATE ISO="19990414">14 април 1999 r.</DATE>), подсказват, че този брой е определен по други критерии.</P></NOTE>, тъй като ако за разрешенията се извършват предварителни проверки, то за допускането до участие в тръжна процедура е достатъчно да се представи гаранция за плащането на съответните такси на държавната хазна<NOTE NOTE.ID="E0087" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Този аспект е изложен в определението на Tribunale di Teramo за отправяне на преюдициалното запитване С-359/04.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>120.</NO.P><TXT>Неравното третиране засяга също посредниците, на които е забранено под страх от наказателни санкции да предоставят услуги на букмейкъри, установени в други държави-членки, които не могат да се установят в Италия, нито да получат разрешение за упражняване на дейността си там.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Разрешенията</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>121.</NO.P><TXT>Според Съда режимът на предварително административно разрешение не<?PAGE NO="I-1924"?> оправдава вземането на решения по усмотрение на националните власти, което лишава от ефективност общностните норми<NOTE NOTE.ID="E0088" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19950223">23 февруари 1995 г.</DATE> по дело Bordessa и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-358/93+C-416/93" YEAR="1995" PAGE.ECR="I-361">С-358/93 и С-416/93, Recueil, стр. I-361, точка 25</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19951214">14 декември 1995 г.</DATE> по дело Sanz de Lera и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-163/94+C-165/94+C-250/94" YEAR="1995" PAGE.ECR="I-4821">С-163/94, С-165/94 и С-250/94, Recueil, стр. I-4821, точки 23—28</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20010220">20 февруари 2001 г.</DATE> по дело Analir и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-205/99" YEAR="2001" PAGE.ECR="I-1271">С-205/99, Recueil, стр. I-1271, точка 37</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20010712">12 юли 2001 г.</DATE> по дело Smits и Peerbooms (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-157/99" YEAR="2001" PAGE.ECR="I-5473">С-157/99, Recueil, стр. I-5473, точка 90</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Той трябва да се основава от една страна на обективни, недискриминацион-ни критерии, които са предварително известни, по начин, ограничаващ правото на преценка на тези власти и изключващ всякакъв произвол. От друга страна, този режим трябва също така да се основава на процедурна система, която е лесно достъпна и в състояние да гарантира на заинтересованите лица, че техните молби ще бъдат разгледани в разумен срок и по обективен и безпристрастен начин<NOTE NOTE.ID="E0089" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Smits и Peerbooms, посочено по-горе, точка 90.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>122.</NO.P><TXT>На пръв поглед се създава впечатлението, че предвиденото в член 88 от TULPS разрешение отговаря на горепосочените изисквания, но по-подробният анализ на членове 8—14 от същия закон разкрива свобода на преценка, която е несъвместима c обективната проверка, например когато член 10 предвижда отмяна <QUOT.START ID="QS0090" REF.END="QE0090" CODE="201E"/>в случай на злоупотреба от опра-вомощеното лице<QUOT.END ID="QE0090" REF.START="QS0090" CODE="201C"/> без други уточнения<NOTE NOTE.ID="E0090" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Комисията споменава член 11, втора алинея от TULPS, който позволява да се откаже разрешение, ако заинтересованото лице не докаже добро поведение, но в Решение № 440 от <DATE ISO="19941216">16 декември 1994 г.</DATE> Corte constituzionale (конституционния съд) обявява това изречение за некон-ституционосъобразно, поради това че възлага тежестта на доказване на заинтересованото лице.</P></NOTE>. Липсата на обвързана компетентност следва и от това, че не се установява или извежда изчерпателност на критериите за отказ за издаване на тези разрешения.</TXT></NP><NP><NO.P>123.</NO.P><TXT>Наред c това полицейското разрешение предполага притежаването на концесия и следователно страда от всички нейни пороци, именно в качеството ѝ на предхождаща мярка.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Подходящият и пропорционален характер</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>124.</NO.P><TXT>Италианските разпоредби ограничават правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги в името на законосъобразна цел, но са дискриминационни, което е достатъчно основание, за да не бъдат прилагани. Те не са и подходящи за постигането на целите, които преследват, нито пропорционални на желаните правни последици.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Ограниченията на правото на установяване</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>125.</NO.P><TXT>Изключването на някои видове ка-питалови дружества от участието в тръжни процедури за придобиване на концесии се основава на прозрачността на предприятията, но съществуват други възможни разрешения, които са по-малко ограничителни и по-съвместими c Договора<NOTE NOTE.ID="E0091" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Hoeller, В. и Bodemann, R., <QUOT.START ID="QS0091" REF.END="QE0091" CODE="201E"/>Das <QUOT.START ID="QS0092" REF.END="QE0092" CODE="201E"/>Gambelli<QUOT.END ID="QE0092" REF.START="QS0092" CODE="201C"/>-Urteil des EuGH und seinen Auswirkungen auf Deutschland<QUOT.END ID="QE0091" REF.START="QS0091" CODE="201C"/>, Neue Juristische Wochenschrift, 2004 г., стр. 125, считат, що ce отнася до германската уредба, която в определени аспекти е сходна на италианската, че законодателство, което не позволява достъп до пазара на залаганията на всички предприятия, независимо от тяхната правна форма, трябва да се счита като непропорционално засягане на свободата на установяване.</P></NOTE>. Както сочи Решение по дело Gambelli<?PAGE NO="I-1925"?> и др., <QUOT.START ID="QS0093" REF.END="QE0093" CODE="201E"/>има други начини за проверка на сметките и дейностите на посочените дружества<QUOT.END ID="QE0093" REF.START="QS0093" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0092" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Точка 74.</P></NOTE>, потвърждавайки по този въпрос заключението на генералния адвокат Alber, който сочи, че почтеността на дружествата може да се провери, като например се съберат сведения за техните представители или за основните им акционери<NOTE NOTE.ID="E0093" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Точка 99.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>126.</NO.P><TXT>Изправена пред тези доводи, Италия не прави сравнение на въпросните мерки c други и не доказва, че те са най-подходящите за постигане на целта, която си е поставила.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Ограниченията на свободата на предоставяне на услуги</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>127.</NO.P><TXT>Потенциалната невъзможност за дружество, установено в една държава-членка, да упражнява търговската си дейност в друга държава-членка, както и забраната да действа чрез представители и да използва предлаганите услуги, надхвърлят това, което е необходимо за постигането на определената от националното законодателство цел<NOTE NOTE.ID="E0094" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Brouwer, L. и Docquir, В., ob. cit., стр. 314, точка 8.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>128.</NO.P><TXT>Незачитането или подминаването c мълчание на извършените проверки или на предоставените гаранции в други страни от Съюза със извинението, използвано от Corte suprema di cassazione, за териториалния характер на разрешението забавя изграждането на Европа и застрашава самата ѝ основа, като нарушава задължението по член 10 ЕО за въздържане <QUOT.START ID="QS0094" REF.END="QE0094" CODE="201E"/>от всякакви мерки, които биха застрашили постигането на целите на настоящия Договор<QUOT.END ID="QE0094" REF.START="QS0094" CODE="201C"/>, както и принципа за взаимно доверие, който ръководи вътреобщност-ните отношения.</TXT></NP><NP><NO.P>129.</NO.P><TXT>В това отношение в Решение от <DATE ISO="19860204">4 февруари 1986 г.</DATE> по дело Комисия/Германия<NOTE NOTE.ID="E0095" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P><REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="205/84" YEAR="1986" PAGE.ECR="3755">205/84, Recueil, стр. 3755</REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> Съдът заявява, че властите на държавата, в която се предлага услугата, трябва да <QUOT.START ID="QS0095" REF.END="QE0095" CODE="201E"/>вземат под внимание вече извършените контрол и проверки в дър-жавата-членка по установяването<QUOT.END ID="QE0095" REF.START="QS0095" CODE="201C"/> (точка 47), като спазват принципа на еквивалентност<NOTE NOTE.ID="E0096" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>В точка 36 от заключението, представено в производството, по което е постановено посоченото по-горе Решение по дело Läärä и др., генералният адвокат La Pergola привлича вниманието към този критерий, въпреки че след това Съдът не го споменава.</P></NOTE> освен това Решение от <DATE ISO="19950510">10 май 1995 г.</DATE> по дело Alpine Investments<NOTE NOTE.ID="E0097" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P><REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-384/93" YEAR="1995" PAGE.ECR="I-1141">С-384/93, Recueil, стр. I-1141</REF.DOC.ECR>, по-специално точки 46—49.</P></NOTE>, което се отнася до извършването на телефонни обаждания до адресати в<?PAGE NO="I-1926"?> други държави-членки, се позовава имплицитно на принципа на ефективността.</TXT></NP><NP><NO.P>130.</NO.P><TXT>Тези два принципа ме карат да споделя мнението, изразено от генерален адвокат Alber в точка 118 от заключението по дело Gambelli и др., където той заявява, че хазартните игри са уредени във всички държави-членки и че причините за това са в общи линии еднакви<NOTE NOTE.ID="E0098" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Този аспект е подробно разгледан в началото на заключението на генералния адвокат Gulmann по дело Schindler, посочено по-горе.</P></NOTE>. Поради това, ако един организатор от друга държава-членка изпълнява условията, наложени от неговото законодателство, органите на държавата, в която услугата се предоставя, трябва да приемат, че е налице достатъчна гаранция за неговата почтеност<NOTE NOTE.ID="E0099" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Виж в по-общ план Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент — Състояние на вътрешния пазар на услугите (доклад, подготвен в рамките на първия етап на стратегията за вътрешния пазар на услги) (СОМ(2002) 441 окончателен), по-специално точка 36 и сл.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>131.</NO.P><TXT>Самият Corte suprema di cassazione отбелязва, че на британското дружество, за сметка на което са действали обвиняемите италианци, е било разрешено да упражнява дейността си c решение на Betting Licensing Committee от Ливърпул въз основа на Betting Gaming and Lotteries Act (Закон за залаганията и лотариите) от 1963 г., че то е плащало таксите върху залаганията (General Betting Duty) и e било наблюдавано от британските данъчни и митнически органи (Inland Revenues и Custom &amp; Excise), частните одитори и контролните органи на дружествата, котирани на борсата.</TXT></NP><NP><NO.P>132.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства, относно които по-голямата част от държавите са представили становища в настоящото преюдициално производство, изглежда ясно, че британските власти са в по-добра позиция от италианските, за да проверяват законосъобразността на въпросните дейности, и няма доводи в подкрепа на упражняването на двоен контрол<NOTE NOTE.ID="E0100" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>За Schütz, H.-J., Bruha, T. и König, D., Europarecht Casebook, Мюнхен, 2004 г., стр. 752, въвеждането от държава-членка на по-стриктни условия изисква строга проверка на пропорционалността, по-конкретно що се отнася до доказването, че не съществуват по-малко ограничителни мерки.</P></NOTE>. Решението от <DATE ISO="19910725">25 юли 1991 г.</DATE> по дело Säger<NOTE NOTE.ID="E0101" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P><REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-76/90" YEAR="1991" PAGE.ECR="I-4221">С-76/90, Recueil, стр. I-4221</REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> приема ограниченията на свободното предоставяне на услуги по съображения от общ интерес, доколкото <QUOT.START ID="QS0096" REF.END="QE0096" CODE="201E"/>този интерес не е гарантиран от правилата, на които е подчинен доставчикът в държавата, в която е установен<QUOT.END ID="QE0096" REF.START="QS0096" CODE="201C"/> (точка 15).</TXT></NP><NP><NO.P>133.</NO.P><TXT>Що се отнася до посредниците, те са получили от Ministero dei Comunicazioni (Министерство на съобщенията) необходимите разрешения за прехвърляне на данни по дистанционен път. За тази цел те трябва да се впишат в търговската камара, да получат удостоверението <QUOT.START ID="QS0097" REF.END="QE0097" CODE="201E"/>nulla osta antimafia<QUOT.END ID="QE0097" REF.START="QS0097" CODE="201C"/> и да не са осъждани, като същевременно са подложени на контрол от страна на компетентните национални органи. Въпреки всичко това, им е забранено<?PAGE NO="I-1927"?> да предоставят услуги от името на дружество, което е законно установено в друга държава-членка.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Наказателните разпоредби</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>134.</NO.P><TXT>Поведението, санкционирано c член 4, параграфи 4а и 4б от Закон № 401/89, е свързано c упражняването без разрешение на дейности във връзка със залаганията. Те са следствие на системата, създадена от италианския законодател, който си е запазил широко право на преценка — от възможността за даване на разрешение до възможността за забрана<NOTE NOTE.ID="E0102" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Schindler, посочено по-горе, точка 61, Решение по дело Läärä и др., посочено по-горе, точка 35, Решение по дело Zenatti, посочено по-горе, точка 33 и Решение по дело Anomar и др., посочено по-горе, точки 79 и 87.</P></NOTE>, по такъв начин, че като вземе предвид обсъжданите аспекти, нивото на защита, което намира за адекватно, и особеностите на страната, да избере определена степен на защита. При все това избраният подход трябва да спазва общностното право<NOTE NOTE.ID="E0103" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Както сочи генералният адвокат La Pergola в точка 34 от заключението по дело Läärä и др., <QUOT.START ID="QS0098" REF.END="QE0098" CODE="201E"/>[м]акар, че се приемат по усмотрение на държавата-членка, ограничителните мерки подлежат на съдебен контрол. Всъщност тяхното съответствие със съображенията от общ интерес може да бъде предмет на контрол от компетентния да ги приложи национален съд, който при извършването на посочената проверка трябва да има предвид критериите за обосновка, включително принципа на пропорционалност, развити от общност-ната съдебна практика по отношение на ограниченията, които могат законосъобразно да бъдат наложени на правата и свободите, произтичащи от Договора<QUOT.END ID="QE0098" REF.START="QS0098" CODE="201C"/>. Това, както посочих, не изключва контрола от страна на Съда.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>135.</NO.P><TXT>Поради това въпросът е не да се обсъжда наказателното право на държавата, която може най-добре да прецени приложението, адекватността и ефективността на една репресивна мярка<NOTE NOTE.ID="E0104" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Както посочих в точка 48 от заключението, представено в производството, по което е постановено Решение от <DATE ISO="20050913">13 септември 2005 г.</DATE> по дело Комисия/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-176/03" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-7879">С-176/03, Recueil, стр. I-7879</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, а да се посочи, че когато санкцията е свързана c противоречащ на общностното право режим, тя a fortiori<NOTE NOTE.ID="E0105" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Възприемам израза, използван от генералния адвокат Alber в точки 97 и 99 от заключението по дело Gambelli и др.</P></NOTE> също е незаконосъобразна, тъй като двете правила не са изолирани, а са част от система, която попада в друга, по-голяма система. Съдът не може да избира<NOTE NOTE.ID="E0106" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Schindler, посочено по-горе, точка 32.</P></NOTE>, а трябва да провери дали направеният избор съответства на общностното право.</TXT></NP><NP><NO.P>136.</NO.P><TXT>В по-общ план трябва да се отбележи, че член 4 от Закон № 401/89 предвижда по-тежко наказание, ако нарушението се отнася до залагания, запазени за държавата, за CONI, за UNIRE или за техните концесионери. Това обстоятелство има много слаба връзка c превенцията на престъпността и повече се свързва c икономическия интерес на държавната хазна от игрите.</TXT></NP><NP><NO.P>137.</NO.P><TXT>Независимо от това следва да се разгледа и пропорционалността на санкциите c оглед на изискванията, съдържащи<?PAGE NO="I-1928"?> се в Решение по дело Gambelli и др., и по-специално в точки 72 и 73, които провеждат разграничение между залагащия и посредника.</TXT></NP><NP><NO.P>138.</NO.P><TXT>Що се отнася до лицето, което залага, Съдът препоръчва на националния съд да прецени тежестта на наказанията, налагани на лицата, които от домовете си в Италия чрез интернет правят залози при букмейкър, установен в друга държа-ва-членка, като държи сметка за това, че се поощрява участието в залагания, организирани от оправомощени национални органи, във връзка c което Съдът се позовава на различни решения<NOTE NOTE.ID="E0107" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19960229">29 февруари 1996 г.</DATE> по дело Skanavi и Chryssanthakopoulos (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-193/94" YEAR="1996" PAGE.ECR="I-929">С-193/94, Recueil, стр. I-929, точки 34—39</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20020725">25 юли 2002 г.</DATE> по дело MRAX (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-459/99" YEAR="2002" PAGE.ECR="I-6591">С-459/99, Recueil, стр. I-6591, точки 89—91</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>139.</NO.P><TXT>Що се отнася до посредника, Съдът също препоръчва на националния съд да прецени дали ограниченията надхвърлят това, което е необходимо за борбата c измамите, като се има предвид, че по отношение на доставчика на услуги се прилага режим на контрол и санкции в държавата-членка, в която е установен.</TXT></NP><NP><NO.P>140.</NO.P><TXT>Corte suprema di cassazione не изпълнява това, което му е препоръчано c мотива, че му е забранено. Изненадващо е, че макар да посочва трите основни елемента на италианския правен режим на управление на залаганията, при вземане на решението си той се спира само на разрешенията, като изобщо не разглежда наказанията и само частично изследва концесиите.</TXT></NP><NP><NO.P>141.</NO.P><TXT>Сега Съдът трябва да се произнесе, тъй като разполага c всички необходими данни за целта, и да оповести без никакво притеснение, че наказание, включващо лишаване от свобода до три години, е непропорционално c оглед на обстоятелствата, описани в настоящото заключение, и по-специално на тези, свързани c правния интерес, защитен c въпросните наказателни санкции, и на тези, свързани c поведението на държавата, която поощрява играта<NOTE NOTE.ID="E0108" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Korte, S., ob. cit., стр. 1451, изразява сериозно съмнение относно ползата от наказателни санкции, разглеждайки политиката за развитие на игрите в Италия. Mignone, C. L, <QUOT.START ID="QS0099" REF.END="QE0099" CODE="201E"/>La Corte di giustizia si pronuncia sul gioco d'azzarso nell'era di Internet<QUOT.END ID="QE0099" REF.START="QS0099" CODE="201C"/>, Diritto pubblico comparato ed europeo, 2004 г., стр. 401, поставя въпроса за съотношението между защитените интереси и пожертваната лична свобода. Hoeller, В. и Bodemann, R., ob. cit., стр. 125, считат, че в германското право несъответствието се дължи на това, че държавата подкопава изпълнението на собствените си цели.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>142.</NO.P><TXT>Наред c това осъждането води до това, че според членове 11 и 14 от TULPS на засегнатото лице не му се издава необходимото полицейско разрешение, като така му се забранява упражняването на всякаква дейност, свързана със залагания.</TXT></NP><?PAGE NO="I-1929"?><NP><NO.P>143.</NO.P><TXT>Не трябва също да се забравя, че са засегнати основните общностни свободи, което означава, че всяко изключение трябва да се тълкува ограничително<NOTE NOTE.ID="E0109" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. наред c други Решение от <DATE ISO="19990119">19 януари 1999 г.</DATE> по дело Calfa (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-348/96" YEAR="1999" PAGE.ECR="I-11">С-348/96, Recueil, стр. I-11, точка 23</REF.DOC.ECR>), което се позовава конкретно на изключението, свързано c <QUOT.START ID="QS0100" REF.END="QE0100" CODE="201E"/>обществения ред<QUOT.END ID="QE0100" REF.START="QS0100" CODE="201C"/>.</P></NOTE> и че наказанието лишаване от свобода ограничава свободното движение на лицата<NOTE NOTE.ID="E0110" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19800703">3 юли 1980 г.</DATE> по дело Pieck (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="157/79" YEAR="1980" PAGE.ECR="2171">157/79, Recueil, стр. 2171, точка 19</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19891212">12 декември 1989 г.</DATE> по дело Messner (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-265/88" YEAR="1989" PAGE.ECR="4209">С-265/88, Recueil, стр. 4209, точка 14</REF.DOC.ECR>) и Решение по дело Skanavi и Chryssanthakopoulos, посочено по-горе, точка 36.</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г —</NO.P><TXT>Заключителни бележки</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>144.</NO.P><TXT>Поради липсата на разпоредби във вторичното право относно хазартните игри се налага отговорът на преюдициал-ните въпроси да се основе на първичното право, макар че предвид сферите, за които става въпрос, би било подходящо хармонизиране на материята в рамките на компетентността на Общността, като за това не са липсвали възможности.</TXT></NP><NP><NO.P>145.</NO.P><TXT>Първият опит бе направен през 1991 г., когато въз основа на проучването <QUOT.START ID="QS0101" REF.END="QE0101" CODE="201E"/>Gambling in the single market: a study of the current legal and market situation<QUOT.END ID="QE0101" REF.START="QS0101" CODE="201C"/> [Хазартните игри в единния пазар: проучване на настоящата правна и пазарна ситуация]<NOTE NOTE.ID="E0111" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Служба за официални публикации на Европейските общности, Люксембург, 1991 г. Това проучване е обсъдено от генералния адвокат Gulmann в заключението му по дело Schindler, посочено по-горе.</P></NOTE> Комисията предложи уредбата на игрите да се подчини на режима на общия пазар, но не продължи по-нататък поради колебанията на някои държави-членки<NOTE NOTE.ID="E0112" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Coccia, M., ob. cit., стр. 524. Комисията се позовава на принципа на субсидиарност, за да парализира инициативата (заключения на председателството на Европейския съвет от Единбург, <DATE ISO="19921211">11</DATE> и <DATE ISO="19921212">12 декември 1992 г.</DATE>, приложение 2 към част А: <QUOT.START ID="QS0102" REF.END="QE0102" CODE="201E"/>Субсидиарност — Примери за преглед на висящи предложения и действащо законодателство<QUOT.END ID="QE0102" REF.START="QS0102" CODE="201C"/>, публикувани в периодичното издание Bulletin des Communautés européennes, № 2, 1992 r.).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>146.</NO.P><TXT>Друга възможност се появи c Директива 2000/31 /ЕО относно електронната търговия<NOTE NOTE.ID="E0113" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20000608">8 юни 2000 г.</DATE> за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="178" DATE.PUB="2000" PAGE.FIRST="1">OB L 178, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, том 13, глава 29 стр. 257).</P></NOTE>, но тя изрично изключи <QUOT.START ID="QS0103" REF.END="QE0103" CODE="201E"/>хазартни дейности, които включват залагания c парична стойност в игри на късмета, включително лотарии и сделки, свързани със залагания<QUOT.END ID="QE0103" REF.START="QS0103" CODE="201C"/> (член 1, параграф 5, буква г), трето тире).</TXT></NP><NP><NO.P>147.</NO.P><TXT>Понастоящем се обсъжда предложението за значима директива относно услугите<NOTE NOTE.ID="E0114" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за услугите на вътрешния пазар (СОМ(2004) 2 окончателен).</P></NOTE>, чиято цел е създаването на правна уредба за <QUOT.START ID="QS0104" REF.END="QE0104" CODE="201E"/>улесняване упражняването<?PAGE NO="I-1930"?> на свободата на установяване на доставчиците на услуги и свободното движение на услуги<QUOT.END ID="QE0104" REF.START="QS0104" CODE="201C"/> (член 1), която ще засегне хазартните игри (член 2 a contrario), макар да се предвижда преходен период, през който <QUOT.START ID="QS0105" REF.END="QE0105" CODE="201E"/>принципът за страната по произход<QUOT.END ID="QE0105" REF.START="QS0105" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0115" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>В съответствие c този принцип доставчикът на услугата е подчинен единствено на правото на държавата-членка по местоживеенето му, която е натоварена c контрола, включително когато дейността се упражнява в друга държава от Общността (член 16).</P></NOTE> не се прилага спрямо <QUOT.START ID="QS0106" REF.END="QE0106" CODE="201E"/>хазартни дейности, които включват залагания c парична стойност в игри на късмета, включително лотарии и сделки, свързани със залагания<QUOT.END ID="QE0106" REF.START="QS0106" CODE="201C"/> (член 18, параграф 1, буква а), за които е предвидена евентуална допълнителна хармонизация <QUOT.START ID="QS0107" REF.END="QE0107" CODE="201E"/>в светлината на доклад на Комисията и на широка консултация със заинтересованите страни<QUOT.END ID="QE0107" REF.START="QS0107" CODE="201C"/> (член 40)<NOTE NOTE.ID="E0116" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Не ми е убягнало, че либерализацията на този сектор далеч не е безконфликтна. Например Ohlmann, W., <QUOT.START ID="QS0108" REF.END="QE0108" CODE="201E"/>Lotterien, Sportwetten, der Lotteriestaatsvertrag und Gambelli<QUOT.END ID="QE0108" REF.START="QS0108" CODE="201C"/>, Wettbewerb in Recht. Und Praxis, № 1, 2005 г., стр. 55 и 58, твърди, че в нея не трябва да има конкуренция; Walz, S., <QUOT.START ID="QS0109" REF.END="QE0109" CODE="201E"/>Gambling um Gambelli? — Rechtsfolgen der Entscheidung Gambelli für das staatliche Sportwettenmonopol<QUOT.END ID="QE0109" REF.START="QS0109" CODE="201C"/>, Europäische Zeitschrift für Wirtschaftsrecht, 2004 г., стр. 524, изразява колебания относно действителността на чуждестранните разрешения. Накрая Campegiani, C. и Pati, C., <QUOT.START ID="QS0110" REF.END="QE0110" CODE="201E"/>Il sistema di monopolio statale delle scommesse e la sua compatibilità con la normativa comunitaria in materia di libertà di stabilimento e di libera prestazione di servizi (arts. 43 e 49 CE)<QUOT.END ID="QE0110" REF.START="QS0110" CODE="201C"/>, Giustizia civile, 2004-I, стр. 2532, оправдават държавното регламентиране на управлението на игрите. В полза на създаването на либерализиран пазар под контрола на наднационална или международноправна уредба със стриктни правила за предотвратяване на престъпления се обявява Geeroms, S., <QUOT.START ID="QS0111" REF.END="QE0111" CODE="201E"/>Cross-Border Gambling on the Internet under the WTO/GATS and EC Rules Compared: A Justified Restriction on the Freedom to Provide Services?<QUOT.END ID="QE0111" REF.START="QS0111" CODE="201C"/>, Cross-Border Gambling on the Internet — Challenging National ant International Law, Цюрих/Базел/Женева, 2004 г., стр. 180.</P></NOTE>, предвид значимостта на обсъжданата тема<NOTE NOTE.ID="E0117" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Buschle, D., ob. cit., стр. 471, отбелязва, че в Германия между <FT TYPE="NUMBER">90000</FT> и <FT TYPE="NUMBER">500000</FT> души са пристрастени към хазартните игри, като две трети от тях са мъже c ниски доходи. Според вестник <QUOT.START ID="QS0112" REF.END="QE0112" CODE="201E"/>El País<QUOT.END ID="QE0112" REF.START="QS0112" CODE="201C"/>, който ползва данни на консултантската къща <QUOT.START ID="QS0113" REF.END="QE0113" CODE="201E"/>Christiansen Capital Advisors<QUOT.END ID="QE0113" REF.START="QS0113" CODE="201C"/>, между <FT TYPE="NUMBER">1800</FT> и <FT TYPE="NUMBER">2500</FT> интернет страници са посветени на хазартните игри, като фактурират повече от 8,2 милиона USD в цял свят — цифра, която ще достигне 23,5 милиона през 2009 r. (Ciberpaís, <DATE ISO="20051013">13 октомври 2005 г.</DATE>)</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>148.</NO.P><TXT>Ако бъде постигната тази хармонизация в Общността, много проблеми, пораждани от залаганията в интернет, ще бъдат разрешени. Междувременно едностранно приеманите мерки трябва да бъдат анализирани c оглед на Договора<NOTE NOTE.ID="E0118" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Понастоящем дебатът продължава. Наскоро френските съдилища се сблъскаха c проблеми, подобни на тези на италианските им колеги във връзка c залаганията върху конни надбягвания, организирани в интернет от Zeturf — предприятие, регистрирано в Малта. В решение от <DATE ISO="20060104">4 януари 2006 г.</DATE> Cour d'appel de Paris (Апелативен съд Париж, потвърждава решението на Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж) и без да сезира Съда c преюдициално запитване, приема, че националното законодателство е в съответствие c общностното, което предизвика първите критики (Verbiest, T., <QUOT.START ID="QS0114" REF.END="QE0114" CODE="201E"/>Paris hippiques en ligne: la Cour d'appel de Paris confirme la condamnation de Zeturf<QUOT.END ID="QE0114" REF.START="QS0114" CODE="201C"/>, Droit et Nouvelles Technologies, http://www.droit-technologie.org/1_2.asp?actu_id=1150).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>149.</NO.P><TXT>От друга страна, трансграничното измерение на тези игри надхвърля териториалните рамки на Европейския съюз, за което свидетелстват неразбирателствата в рамките на Световната търговска организация<NOTE NOTE.ID="E0119" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Например конфликтът между Съединените щати и Антигуа, който приключи c доклада на апелативния орган на посочената организация <QUOT.START ID="QS0115" REF.END="QE0115" CODE="201E"/>Съединените щати — Мерки, засягащи трансграничното предлагане на услуги относно хазартни игри и залагания<QUOT.END ID="QE0115" REF.START="QS0115" CODE="201C"/>, WT/DS285/AB/R, приет на <DATE ISO="20050407">7 април 2005 г.</DATE></P></NOTE>, чиито конвенции, по-конкретно Общото споразумение по търговията c услуги, оказват влияние върху общностното право, ако е засегната трета страна, какъвто не е случаят по настоящото дело.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="I-1931"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VIII.</NO.P><TXT>Заключение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>150.</NO.P><TXT>C оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Tribunale di Teramo и на Tribunale di Larino, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0116" REF.END="QE0116" CODE="201E"/>Членове 43 ЕО и 49 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба, която забранява под страх от наказателни санкции, които могат да достигнат до три години лишаване от свобода, събирането, приемането, регистрирането или предаването на предложения за залози при липса на предоставена от съответната държава-членка концесия или на издадено от същата разрешение за сметка на предприятие, което не може да получи тази концесия и това разрешение, за да извършва такива услуги в тази страна, но което притежава разрешение да ги предоставя, издадено от друга държава-членка, в която е установено.<QUOT.END ID="QE0116" REF.START="QS0116" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>