<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-510/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0510</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:494">EU:C:2020:494</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Campos Sánchez-Bordona — Дело C‑510/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Openbaar Ministerie</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200625">25 юни 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑510/19</HT></P><P>Openbaar Ministerie,</P><P>YU,</P><P>ZV</P><P>срещу</P><P>AZ</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Европейска заповед за арест</KEYWORD><KEYWORD>Рамково решение 2002/584/ПВР</KEYWORD><KEYWORD>Член 6, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за изпълняващ съдебен орган</KEYWORD><KEYWORD>Член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4</KEYWORD><KEYWORD>Искане за допълнително съгласие, изпълнено от прокуратурата на изпълняващата държава членка</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Съдът се е произнасял по различни поводи относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Рамково решение на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 година</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="190" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 190, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="205" PAGE.FIRST="34" DATE.PUB="2019">OB L 205, 2019 г., стр. 34</REF.DOC.OJ>), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="081" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="2009">OB L 81, 2009 г., стр. 24</REF.DOC.OJ>) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Рамковото решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</P></NOTE>, като е уточнил условията, на които трябва да отговаря органът, който <HT TYPE="ITALIC">издава</HT> европейска заповед за арест (ЕЗА)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191212">12 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Parquet général du Grand-Duché de Luxembourg и Openbaar Ministerie (Прокурори на Лион и Тур)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/19 PPU и C‑626/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1077">EU:C:2019:1077</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>решение прокурори на Лион и Тур<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване му предоставя възможност да тълкува същото понятие, но този път във връзка с член 6, параграф 2 и член 27 от Рамковото решение. Такова тълкуване е поискано от белгийски съд, който, най-общо казано, поставя въпроса дали прокуратурата на Нидерландия може да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, който <HT TYPE="ITALIC">дава съгласие</HT> за добавяне на други деяния към посочените във предходна ЕЗА, която вече е изпълнена.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза. Рамково решение 2002/584</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съображения 5, 6 и 8 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>(5)</NO.P><TXT>Целта за превръщане на Съюза в пространство на свобода, сигурност и правосъдие изисква премахване на екстрадицията между държавите членки и заместването ѝ със система за предаване между съдебните органи. Освен това въвеждането на нова опростена процедура за предаване на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване дава възможност за премахване на сложността и евентуалното забавяне, присъщо на настоящата процедура по екстрадиция. Преобладаващите до момента традиционни отношения на сътрудничество между държавите членки трябва да бъдат заменени от система на свободно движение на съдебни решения по наказателни дела, обхващащи едновременно предварителни и окончателни решения в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(6)</NO.P><TXT>[ЕЗА] съгласно настоящото рамково решение е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, който Европейският съвет определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>крайъгълния камък<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> на съдебното сътрудничество.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(8)</NO.P><TXT>Решенията за привеждане в изпълнение на [ЕЗА] трябва да бъдат предмет на достатъчен контрол, което означава, че съдебният орган на държавата членка, в която издирваното лице е задържано, следва да вземе решение за неговото предаване<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно член 1 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Определение на понятието [ЕЗА] и задължение за изпълнението ѝ<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>[ЕЗА] е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване от друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки следва да изпълнят всяка [ЕЗА] въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 6 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Определяне на компетентните съдебни органи<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Издаващият съдебен орган е съдебният орган на държавата членка, издала [ЕЗА], компетентен да я издаде съгласно правото на тази държава.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Изпълняващият съдебен орган е съдебният орган на изпълняващата държава членка, който е компетентен да изпълни [ЕЗА] съгласно правото на тази държава.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка държава членка следва да уведоми генералния секретариат на Съвета за компетентните съдебни органи според своето законодателство<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 14 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Изслушване на лицето<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Когато задържаното лице не даде съгласие за предаване съгласно член 13, то трябва да бъде изслушано от изпълняващия съдебен орган в съответствие с правото на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 15 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Решение за предаване<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="015.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Изпълняващият съдебен орган следва да реши в сроковете и при условията, определени в настоящото рамково решение, дали лицето да бъде предадено.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 19 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Изслушване на лицето в процеса на взимане на решение<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="019.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Издирваното лице трябва да бъде изслушано от съдебен орган в присъствието на лице, определено съгласно законодателството на държавата членка, отправила искане за предаване.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="019.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Издирваното лице следва да бъде изслушано в съответствие с правото на изпълняващата държава членка и при условията, определени по взаимно съгласие между издаващия и изпълняващия съдебен орган.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="019.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Компетентният изпълняващ съдебен орган може да разреши на друг съдебен орган от държавата членка да участва в изслушването на издирваното лице с оглед обезпечаване правилното прилагане на настоящия член и условия[,] посочени по-долу<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 27 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Възможност за наказателно преследване за други престъпления<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="027.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка държава членка може да нотифицира генералния секретариат на Съвета, че в отношенията си с други държави членки, направили нотификация в същия смисъл, се предполага съгласието за извършване на наказателно преследване, осъждане или задържане с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] за престъпление, извършено преди това от лицето, обект на предаване, различно от това, за което се извършва предаване, освен когато в конкретния случай изпълняващият съдебен орган постанови друго в решението си за предаване.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="027.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>С изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи лицето, което се предава, [не] може да […] бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="027.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Параграф 2 не се прилага в следните случаи:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>когато изпълняващият съдебен орган, извършил предаване на лицето[,] даде своето съгласие съгласно параграф 4.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="027.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Искане за съгласие се предоставя на изпълняващия съдебен орган, придружено с посочената в член 8, параграф 1 и преведена съгласно член 8, параграф 2 информация. Съгласие трябва да се даде, когато престъплението, за което е искано, е само по себе си обект на предаване в съответствие с настоящото рамково решение. Съгласие следва да бъде отказано в случаите, изброени в член 3, а в останалите — единствено на основанията, посочени в член 4. Решение следва да се вземе не по-късно от 30 дни от получаване на искането.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право. Закон за ЕЗА<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Wet betreffende het Europees aanhoudingsbevel от <DATE ISO="20031219">19 декември 2003 г.</DATE> (Belgisch Staatsblad, <DATE ISO="20031222">22 декември 2003 г.</DATE>, стр. 60075).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 37 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="037.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Лицето, което е било предадено въз основа на [ЕЗА], издадена от белгийски съдебен орган, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването му и различно от това, за което е било предадено.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="037.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Параграф 1 не се прилага в следните случаи:</P><P>[…]</P></ALINEA><ALINEA>Ако — извън случаите по първа алинея — съдия-следователят, прокурорът или съдът реши според случая да възбуди наказателно преследване, да осъди или да лиши от свобода предаденото лице за престъпление, извършено преди предаването му и различно от това, за което е било предадено, трябва да отправи искане за съгласие до изпълняващия съдебен орган, придружено от посочената в член 2, параграф 4 информация и евентуално от превод<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Нидерландското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Закон от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE> за транспониране на Рамковото решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Wet van <DATE ISO="20040429">29 april 2004</DATE> tot implementatie van het kaderbesluit van de Raad van de Europese Unie betreffende det Europees aanhoudingsbevel en de procedures van overlevering tussen de lidstaten van de Europese Unie (Stb. 2004, № 195, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Olw<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>). Изменен, считано от <DATE ISO="20190713">13 юли 2019 г.</DATE></P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 14:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Предаване се разрешава само ако е изпълнено общото условие издирваното лице да не бъде наказателно преследвано, наказвано или личната му свобода да бъде ограничавана по друг начин за деяния, извършени преди датата на предаването му и за които то не е било предадено, освен ако:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>f)</NO.P><TXT>се поиска предварителното съгласие на прокурора за това и то бъде дадено.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>По искане на издаващия съдебен орган и въз основа на получената [ЕЗА], придружена от превод, прокурорът дава съгласие по смисъла на параграф 1, буква f) […] във връзка с деяния, за които предаването съгласно настоящия закон е могло да бъде разрешено […]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 35, параграф 1 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Веднага щом това стане възможно след приемането на решение за даване на пълно или частично съгласие за предаване, засегнатото лице се предава фактически. Прокурорът определя след уговорка с издаващия съдебен орган момента и мястото на предаването<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>В редакцията си отпреди <DATE ISO="20190713">13 юли 2019 г.</DATE> член 44 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Прокурорът може да действа като издаващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>В редакцията, действаща, считано от <DATE ISO="20190713">13 юли 2019 г.</DATE>, член 44 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Съдия-следователят (rechter-commissaris) може да действа като издаващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Закон за организацията на съдебната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Wet op de Rechterlijke Organisatie от <DATE ISO="18270418">18 април 1827 г.</DATE> (Закон за организацията на съдебната власт; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Wet RO<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>).</P></NOTE></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Съгласно член 127 министърът на правосъдието и сигурността може да дава общи и конкретни указания относно упражняването на функциите и правомощията на прокуратурата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по делото и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170926">26 септември 2017 г.</DATE> съдия-следователят към Rechtbank van eerste aanleg te Leuven (Първоинстанционен съд Льовен, Белгия) издава ЕЗА срещу белгийския гражданин AZ за целите на наказателното му преследване за престъпленията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>подправяне на документи<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>измама<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, извършени в Белгия през 2017 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>AZ е арестуван в Нидерландия в изпълнение на тази ЕЗА и на <DATE ISO="20171213">13 декември 2017 г.</DATE> е предаден на белгийските органи въз основа на решение на Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180126">26 януари 2018 г.</DATE> същият съдия-следовател от Льовен издава (втора) ЕЗА, искайки предаването на AZ за други — различни от посочените в първата ЕЗА — деяния, свързани с подправяне на документи и измама.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180213">13 февруари 2018 г.</DATE> Officier van Justitie (прокурор) към Arrondissementsparket Amsterdam (Окръжна прокуратура Амстердам, Нидерландия) дава съгласието си за наказателно преследване на AZ във връзка с всички деяния, посочени и в двете ЕЗА.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>В крайна сметка AZ е осъден на лишаване от свобода за срок от три години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>AZ обжалва присъдата пред Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия), като поставя под въпрос възможността нидерландската прокуратура да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по смисъла на член 6, параграф 2 и член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4 от Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В този контекст Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>1.1. Представлява ли понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение самостоятелно понятие на правото на Съюза?</P><P>1.2. При утвърдителен отговор на въпрос 1.1: въз основа на какви критерии може да се установи дали даден орган на изпълняващата държава членка е такъв съдебен орган и дали съответно изпълнената от него [ЕЗА] е съдебно решение?</P><?PAGE NO="6"?><P>1.3. При утвърдителен отговор на въпрос 1.1: попада ли нидерландската Openbaar Ministerie (прокуратура), по-специално Officier van Justitie (прокурор), в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение и съответно представлява ли изпълнената от този орган [ЕЗА] съдебно решение?</P><P>1.4. При утвърдителен отговор на въпрос 1.3: допустимо ли е първоначалното предаване да се проверява от съдебен орган, по-конкретно Overleveringskamer te Amsterdam (състав, компетентен за предаването, към първоинстанционния съд в Амстердам, Нидерландия), съгласно член 15 от Рамковото решение, който наред с друго гарантира правото на заинтересованото лице да бъде изслушано и да има достъп до правосъдие, докато за допълнителното предаване по член 27 от Рамковото решение е компетентен друг орган, а именно прокурорът, при което не е гарантирано правото на заинтересованото лице да бъде изслушано и да има достъп до правосъдие, така че без основателна причина в Рамковото решение има очевидна непоследователност?</P><P>1.5. При утвърдителен отговор на въпроси 1.3. и 1.4.: трябва ли членове 14, 19 и 27 от Рамковото решение да се тълкуват в смисъл, че прокурорът, който действа в качеството на изпълняващ съдебен орган, трябва по-специално да спазва правото на заинтересованото лице на изслушване и на достъп до правосъдие, преди да даде съгласието си за наказателно преследване, осъждане или задържане на лице с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за престъпление, извършено преди предаването му въз основа на [ЕЗА] и за което не се отнася искането за предаване?</P><P>2. Представлява ли прокурорът към Arrondissrichsket Amsterdam (Окръжна прокуратура Амстердам), който действа съгласно член 14 от [Olw], изпълняващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение, който предава издирваното лице и може да даде съгласието си по смисъла на член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4 от Рамковото решение?<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване постъпва в Съда на <DATE ISO="20190704">4 юли 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Писмени становища представят АZ, Openbaar Ministerie, германското, испанското, унгарското и нидерландското правителство, както и Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Не е счетено за необходимо да се проведе съдебно заседание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на преюдициалните въпроси</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Германското правителство има съмнения относно допустимостта на преюдициалното запитване (макар формално да не твърди, че то е недопустимо), тъй като според него поставените въпроси не са релевантни за произнасянето на запитващата юрисдикция по висящото пред нея наказателно производство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Тези въпроси се отнасят по-скоро до окончателни правни актове, приети в Нидерландия (относно предаването на AZ и съгласието на нидерландски прокурор срещу AZ да бъде възбудено наказателно преследване за деяния, извършени преди въпросното предаване), отколкото до производството пред белгийската запитваща юрисдикция. Последната не би могла да упражнява контрол върху решението за предаване, прието от нидерландски съд (тоест от съд на изпълняващата ЕЗА държава).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Вярно е, че запитващата юрисдикция не може да се произнася относно валидността на решенията на нидерландските органи и този въпрос трябва да се изяснява в рамките на вътрешното право на изпълняващата държава членка (Нидерландия) от нейните собствени съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче е компетентна да преценява какви последици следва да имат в белгийското право решенията на нидерландските органи, приети в изпълнение на ЕЗА, издадена от белгийските органи. Изхождайки от валидността на тези решения — която трябва да се приеме за даденост с оглед на принципа на взаимно доверие — запитващата юрисдикция може, повтарям, да преценява последиците от тях в националното ѝ право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Лицето, срещу което е възбудено наказателно преследване в Белгия, разполага с признатото в член 27 от Рамковото решение право <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>да бъде наказателно преследвано, осъдено или лишено от свобода само за престъплението, за което се иска неговото предаване<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, като има някои изключения, предвидени в тази разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081201">1 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Leymann и Pustovarov</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑388/08 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:669">EU:C:2008:669</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>решение Leymann и Pustovarov<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, т. 44).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Изхождайки от тази постановка, AZ не би могъл да бъде осъден или лишен от свобода в Белгия за деяния, различни от посочените в (първата) ЕЗА, изпълнена от Районен съд Амстердам, освен ако нидерландските органи са дали съгласие относно разширяването, предвидено във (втората) ЕЗА, издадена от белгийските органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Като носител на това право, признато в Рамковото решение, AZ може да го упражни пред белгийските съдилища, които са компетентни във връзка с неговото наказателно преследване, осъждане или лишаване от свобода. Ето защо той може да изтъква в своя полза последиците, които има в белгийското право евентуален недостатък на решението на изпълняващата държава, с което е дадено съгласие за добавяне на други деяния освен посочените в ЕЗА.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Обжалването от AZ очевидно би могло да се извърши пред нидерландските органи, които са дали спорното съгласие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>С термина <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>съгласие<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> обикновено обозначавам съгласието, което органът на изпълняващата държава дава в съответствие с член 27 от Рамковото решение, за да може вече предаденото лице да бъде наказателно преследвано, осъдено или лишено от свобода за деяние, извършено преди предаването му и различно от това, за което е извършено предаването.</P></NOTE> и следователно могат да го отменят. Въпреки това, доколкото AZ вече е бил предаден на белгийските органи, принуждаването му да обжалва съгласието пред съд на изпълняващата държава членка (Нидерландия), която вече е напуснал, би могло да затрудни упражняването на правото му на ефективна съдебна защита и да доведе до забавяне на наказателното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Без да е необходимо да се произнасят по валидността на съгласието, дадено от нидерландските органи, белгийските съдилища могат да го преценят от гледна точка на правото на Съюза, със съдействието на Съда в случай на съмнения. С други думи, те могат да анализират аспектите на това съгласие, които са уредени изключително от Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>По-специално и което в случая е от значение, запитващата юрисдикция може да провери дали съгласието е било дадено от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> по смисъла на член 6, параграф 2 и член 27 от Рамковото решение, тъй като това понятие (както ще разясня по-нататък) е самостоятелно понятие на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Ако резултатът от тази проверка е, че на нидерландския прокурор не следва да се признава качеството на изпълняващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 2 и член 27 от Рамковото решение, запитващата юрисдикция ще може да изведе съответните последици в белгийското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>В обобщение, ако спорът се сведе до това да се изясни дали нидерландският орган, който е дал съгласие по искане на белгийските органи, може да се определи като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>съдебен<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> в контекста на ЕЗА и съгласно правото на Съюза, считам, че преюдициалното запитване е допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Самостоятелното понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> (първа част от преюдициалните въпроси)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>С изключение на унгарското правителство, което не е взело изрично отношение по въпроса, участниците в преюдициалното производство са съгласни, че изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение е самостоятелно понятие на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Споделям това виждане безрезервно. Макар досега Съдът да се е произнасял относно това понятие в контекста на член 6, параграф 1 от Рамковото решение (издаващ орган), считам, че съображенията му могат да важат и по отношение на тълкуването на параграф 2 на посочения член (изпълняващ орган).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда, макар че в съответствие с принципа на процесуална автономия държавите членки могат да определят съгласно националното си право <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>съдебния орган<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, компетентен да издава ЕЗА, те не могат да определят смисъла и обхвата на това понятие, което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>следва да има навсякъде в Съюза самостоятелно и еднакво тълкуване, което трябва да бъде дадено, като се отчитат едновременно текстът на член 6, параграф 1 от Рамково[то] решение […], контекстът, в който се вписва то, и преследваната от това рамково решение цел<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение прокурори на Лион и Тур, точка 51 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Същите съображения преобладават и по отношение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, компетентен да изпълни ЕЗА, и съответно за даването на съгласието, визирано в член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4 от Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Следователно на първата част от преюдициалните въпроси трябва да се отговори утвърдително, а това отваря пътя за анализ на останалите, които ще разгледам заедно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Прокуратурата като изпълняващ орган по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Прокуратурата като издаващ съдебен орган: практиката на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Съдът е определил условията, на които трябва да отговаря съдебният орган, оправомощен да издава ЕЗА. Тези условия са резултат от тълкувателна дейност, основана на три фактора: а) текста на член 6, параграф 1 от Рамковото решение; б) контекста, в който се вписва посочената разпоредба; и в) преследваната от самото Рамково решение цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190527">27 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>PF (Главен прокурор на Литва)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑509/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:457">EU:C:2019:457</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>решение главен прокурор на Литва<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, т. 28).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Изхождайки от горното, Съдът приема, че изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>не обозначава единствено съдиите или юрисдикциите на дадена държава членка, а обхваща по-общо органите, на които в съответния правен ред е възложено да участват в правораздаването<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161110">10 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Poltorak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑452/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:858">EU:C:2016:858</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>решение Poltorak<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, т. 33).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>За да уточни кои сред участниците в правораздаването имат качеството <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, Съдът приема, че Рамковото решение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>представлява инструмент на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, който се отнася до взаимното признаване не само на постановени от наказателните юрисдикции окончателни решения, а по-общо — до <HT TYPE="ITALIC">решенията, приети от съдебните органи на държавите членки в рамките на наказателното производство</HT>, включително на етапа на наказателното преследване от това производство<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190527">27 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑508/18 и C‑82/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:456">EU:C:2019:456</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>решение прокуратури на Любек и Цвикау<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, т. 52), курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>По-специално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>[п]онятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>производство<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, което има широк смисъл, би могло да включва наказателното производство като цяло, а именно досъдебната фаза на наказателното производство, самото [съдебно] производство и фазата на изпълнение на окончателното решение на наказателна юрисдикция, постановено срещу лице, което е признато за виновно в извършването на престъпление<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Пак там, точка 54.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>При положение че ЕЗА са инструмент, използван при съдебното сътрудничество, те могат да бъдат издавани в наказателните производства в широк смисъл; включително в тези, по отношение на които прокуратурите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>са длъжни […] да установят предварителните условия за упражняване на съдебните правомощия от наказателните юрисдикции<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Пак там, точка 62.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Така понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамковото решение по принцип обхваща прокуратурата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Въпреки това, тъй като взаимното доверие и взаимното признаване са от ключово значение за системата на Рамковото решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161110">10 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kovalkovas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑477/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:861">EU:C:2016:861</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>решение Kovalkovas<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, т. 27): взаимното доверие и взаимното признаване <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>позволяват създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници. По-конкретно, принципът на взаимно доверие изисква, що се отнася по-специално до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка от тези държави да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>.</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>издаващият съдебен орган трябва да може да предостави на изпълняващия съдебен орган сигурността, че с оглед на предоставените от правния ред на издаващата държава членка гаранции <HT TYPE="ITALIC">той действа независимо при упражняване на функциите му, свързани с издаването на европейска заповед за арест</HT><QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение прокуратури на Любек и Цвикау, точка 74; курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Следователно прокуратурата ще може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> за целите на издаването на ЕЗА, когато има статут, който ѝ гарантира независимост, въпреки че според Съда тази независимост не следва непременно да е еднаква с <HT TYPE="ITALIC">независимостта на съда</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Погледнато от тази гледна точка, достатъчно е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>да съществуват собствени устройствени и организационни правила, които да гарантират, че при приемането на решение за издаване на такава заповед за арест издаващият съдебен орган не е изложен на какъвто и да било риск по-специално да му бъдат дадени конкретни указания от страна на изпълнителната власт<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Пак там, точка 74.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Към двете горепосочени условия — участие в правораздаването и независимост, изразяваща се в изключването на възможността за конкретни указания от страна на изпълнителната власт — Съдът добавя трето, отнасящо се до производството, в което прокуратурата е оправомощена да издава ЕЗА: издаването на ЕЗА от прокурора трябва да подлежи на съдебен контрол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Това изискване <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>не означава, че е налице условие, което да позволи този орган да бъде квалифициран като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>издаващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково[то] решение[, нито] попада в обхвата на устройствените и организационни правила за дейността на посочения орган, а се отнася до производството по издаване на такава заповед<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>. Решение прокурори на Лион и Тур, точка 48.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В обобщение, прокуратурата, която участва в правораздаването, следва да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>издаващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> само ако има устройствен статут, който изключва възможността за получаване на конкретни указания от изпълнителната власт. Ако това условие е изпълнено, тя ще може да издава ЕЗА, стига решението ѝ да може да бъде обжалвано пред съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Това е така конкретно при издаването на ЕЗА за целите на наказателното преследване. Когато става въпрос за ЕЗА за целите на изпълнението на наказание, Съдът отхвърля необходимостта решението на прокуратурата да подлежи на съдебен контрол. Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191212">12 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Openbaar Ministerie (Кралски прокурор на Брюксел)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑627/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1079">EU:C:2019:1079</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>решение кралски прокурор на Брюксел<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, т. 39).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Прилагане на тази съдебна практика спрямо прокуратурата като изпълняващ ЕЗА орган</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Дали описаните по-горе условия относно характера ѝ на издаващ орган са също така приложими спрямо прокуратурата с оглед на квалифицирането ѝ като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>изпълняващ [ЕЗА] съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Докато AZ, германското и испанското правителство дават утвърдителен отговор на този въпрос, нидерландското правителство би предпочело не толкова стриктно прилагане, що се отнася до изискванията за независимост и за упражняване на съдебен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Припомням, че съгласно акта за преюдициално запитване:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>AZ е предаден въз основа на решение на Районен съд в Амстердам, действащ като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>изпълняващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение.</P></ITEM><ITEM><P>За сметка на това, съгласието по член 27 от Рамковото решение е дадено от прокурор, също в Амстердам, чиито правомощия в това отношение са предмет на спора в главното производство.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Въз основа на тези факти запитващата юрисдикция поставя по-специално въпроса дали нидерландската прокуратура може да изпълни ЕЗА, тоест да действа като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Този въпрос обаче има смисъл, изхождайки от предпоставката, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>съдебният орган, който дава съгласие<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> (член 27 от Рамковото решение), съвпада с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>изпълняващия съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> (член 6, параграф 2 от Рамковото решение). Току-що посочих, че в настоящия случай нидерландски съд приема решение за изпълнение на ЕЗА, а нидерландската прокуратура впоследствие само дава съгласието, търсено от белгийските органи, за да се разшири кръгът на деянията на AZ, които се твърди, че е извършил.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Ето защо от значение понастоящем е не дали прокуратурата на Нидерландия по принцип е имала статут на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>изпълняващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, а дали в съответствие с член 27, параграф 3, буква ж) от Рамковото решение е можела да даде съгласие за това разширяване на кръга от наказуеми деяния.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Съгласно буквалното тълкуване на член 27, параграф 3, буква ж) от Рамковото решение <HT TYPE="ITALIC">съгласие</HT> може да даде само този, който е <HT TYPE="ITALIC">изпълнил</HT> ЕЗА. Съгласието, посочено от законодателя в тази разпоредба, се дава именно от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>изпълняващия[…] съдебен орган, извършил предаване на лицето<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>. Яснотата на формулировката според мен прави излишни всякакви допълнителни дискусии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Следователно член 27 от Рамковото решение не допуска при разглежданите обстоятелства прокурорът да може да даде съгласие за добавяне на други деяния към тези, за които AZ е бил предаден. Съгласно тази разпоредба съгласие е трябвало да даде нидерландският изпълняващ орган (в настоящия случай Районен съд Амстердам), който вече е предал лицето на белгийските органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>При това положение се оказва, че въпросът на запитващата юрисдикция не е свързан с конкретните обстоятелства по спора в главното производство. Независимо дали по принцип прокуратурата може да бъде изпълняващ съдебен орган, при положение че в разглеждания случай нидерландски съд е предал засегнатото лице, не е било възможно прокурор в Амстердам да даде съгласието по член 27, параграф 3, буква ж) от Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Openbaar Ministerie (прокуратурата) поддържа, излизайки извън текста на член 27, параграф 3, буква ж) от Рамковото решение, че процесуалната автономия на държавите членки им позволява да посочат като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>съдебен орган, който дава съгласие<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>, различен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> от този, който е изпълнил ЕЗА.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Не смятам, че въпросната разпоредба допуска подобно тълкуване. Тя по-скоро го изключва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Разбира се, държавите членки могат свободно да приемат законодателство по въпроса кой съдебен орган е компетентен да изпълнява ЕЗА. След като обаче този въпрос бъде разрешен, връзката (установена с член 27, параграф 3, буква ж) от Рамковото решение) между този орган и органа, който дава съгласие относно разширяването на действието на ЕЗА, не може да бъде прекъсната въз основа на принципа на процесуална автономия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Рамковото решение създава връзка на идентичност между двата органа, която националните законодатели не могат да променят. Автономията на последните се изчерпва с това да посочат изпълняващия съдебен орган, но тя не се простира дотам, че те да могат да се абстрахират от правилото, предвидено в Рамковото решение (изпълняващият орган трябва също и да дава съгласие).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Освен това тази връзка на идентичност е продиктувана от разумни съображения:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>От една страна, органът, който вече е изпълнил ЕЗА, е в най-добра позиция да прецени целесъобразността на разширяването, имайки предвид обстоятелството, че той е имал възможност да се запознае подробно с нея.</P></ITEM><?PAGE NO="12"?><ITEM><P>От друга страна, ако даващият съгласие орган беше различен от този, който е изпълнил ЕЗА, произнасянето му би изисквало време, което няма да е необходимо на изпълнилия ЕЗА орган, който вече е запознат със случая. Това забавяне вероятно би довело до удължаване на производството във връзка с разширяването на действието на ЕЗА и съответно до запазване за по-дълго време на едно правно положение на предаденото лице, което по дефиниция не е нормално от гледна точка на ефективното упражняване на неговите права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191009">9 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>NJ (Прокуратура на Виена)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑489/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:849">EU:C:2019:849</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът признава, че съдът трябва да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>одобри<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> ЕЗА, издадена от прокуратура, която е зависима от изпълнителната власт. Това обаче не означава, че държавите членки могат да <HT TYPE="ITALIC">разделят</HT> между два органа компетентността за издаване на ЕЗА, а означава единствено, че издаващият орган е само този, който е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>одобрил<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> решението на прокуратурата. По същия начин държавите членки могат да предвидят участие в производството по даване на съгласие по член 27 от Рамковото решение на орган, различен от изпълнилия ЕЗА, но именно последният трябва да бъде този, който формално дава съгласие.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Въпреки че в крайна сметка не възприемам предпоставката, от която изхожда Openbaar Ministerie (прокуратурата), ще анализирам твърденията ѝ при условията на евентуалност, започвайки с условията, на които тя би трябвало да отговоря, за да може да изпълни дадена ЕЗА. След това ще разгледам условията, които тя би трябвало да изпълни, за да може да даде съгласие за добавяне на други деяния към посочените във вече изпълнена ЕЗА.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Необходимите условия за изпълнение на ЕЗА и статутът на прокуратурата в Нидерландия</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Смятам, че трите изложени по-горе условия, за да може прокуратурата да издава ЕЗА (а именно: участие в правораздаването, независимост и възможност за съдебен контрол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. точки 43—53 от настоящото заключение.</P></NOTE>), могат да се приложат и по отношение на изпълнението на ЕЗА.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Припомням, че според Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>[щ]о се отнася до мярка като издаването на [ЕЗА], която е от естество да засегне правото на свобода на засегнатото лице, закрепено в член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тази защита включва приемането на решение, което отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение прокуратури на Любек и Цвикау, точка 68.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Същият критерий трябва да важи и по отношение на изпълнението на ЕЗА, тъй като при него засегнатото лице също би могло да бъде лишено от правото си на лична свобода. Това, разбира се, би се случило, когато изпълнението косвено доведе до налагането на наказание лишаване от свобода след провеждане на съответното производство срещу предаденото лице. Това обаче би могло да се случи и по-рано поради (временното) лишаване от свобода, което изпълняващият съдебен орган може да наложи, докато разглежда въпроса за предаването, в съответствие с член 12 от Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>За разлика от положението при издаването на ЕЗА осигуряването на съдебна защита за засегнатото от изпълнението ѝ лице не се осъществява на две равнища: в рамките на производството по изпълнение на ЕЗА липсва еквивалент на приемането на национална заповед за арест<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160601">1 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bob-Dogi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑241/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:385">EU:C:2016:385</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Всъщност би могло да се твърди, че в производството по изпълнение на ЕЗА е налице защита на три равнища: двете, които съществуват при производството по издаване на ЕЗА, и свързаното с производството по изпълнение.</P></NOTE>. На единственото съществуващо равнище обаче — това на решението за изпълнение — гаранциите за правото на ефективна съдебна защита трябва да бъдат зачетени.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Следователно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>изпълняващият съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение трябва да може да упражнява тази функция обективно и независимо. Подобно на издаващия съдебен орган той не може да бъде изложен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>на риск правомощието му за вземане на решение да бъде предмет на разпореждания или указания отвън, по-специално от страна на изпълнителната власт, така че да не съществува никакво съмнение, че решението за [изпълнение] на [ЕЗА] принадлежи на този орган, а не в крайна сметка на посочената изпълнителна власт<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение прокуратури на Любек и Цвикау, точка 73.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>От горното следва, че прокуратурата ще има право да изпълни ЕЗА в съответствие с правото на Съюза само ако не би могла да получава разпореждания или указания от страна на изпълнителната власт. Случаят с Нидерландия не е такъв към момента на настъпване на обстоятелствата по делото, тъй като съгласно член 127 от Wet RO нидерландската прокуратура е можела да получава конкретни указания от страна на изпълнителната власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>При това положение не е необходимо да се проверява допълнително дали в рамките на производството по изпълнение на ЕЗА от прокуратурата в Нидерландия е предвидено обжалване по съдебен ред, равностойно на изискваното от Съда за ЕЗА, които този орган би могъл да издава, ако беше независим от изпълнителната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение прокурори на Лион и Тур, точка 62: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>когато с правото на издаващата държава членка се предоставя компетентност за издаване на [ЕЗА] на орган, който, въпреки че участва в правораздаването на тази държава членка, сам по себе си не е юрисдикция, решението за издаване на такава [ЕЗА], и по-специално пропорционалният характер на такова решение, трябва да може да подлежи в посочената държава членка на обжалване по съдебен ред, което изцяло отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В тази хипотеза същото изискване би се пренесло и по отношение на изпълнението на ЕЗА от прокуратурата. С обжалването пред съд на решенията ѝ също би следвало <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>да се гарантира, че контролът за спазване на необходимите условия за [изпълнението] на [ЕЗА] […] се упражнява в рамките на производство, в което се съблюдават изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Пак там, точка 63.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Условия, за да може нидерландската прокуратура да даде съгласие за добавяне на други деяния към посочените във вече изпълнена ЕЗА</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Що се отнася до съгласието, предвидено в член 27, параграф 3, буква ж) от Рамковото решение, считам, че трябва да важат същите условия като приложимите спрямо изпълнението на ЕЗА, от които нидерландската прокуратура не изпълнява второто (пълна независимост от изпълнителната власт).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Ето защо нидерландската прокуратура не би могла да даде такова съгласие, като изискването за независимост не би могло да се релативизира повече от допустимото съгласно вече установената практика на Съда във връзка с член 6, параграф 1 от Рамковото решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>В противен случай би се изопачил моделът на Рамковото решение като система за предаване между съдебните органи без участие — освен чисто организационно и административно — на правителствената власт (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>West</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑192/12 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:404">EU:C:2012:404</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Не може да не се отчете и изискването за възможност за обжалване по съдебен ред, когато даващият съгласие орган е независимата от изпълнителната власт прокуратура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Всъщност чрез искането до изпълняващия съдебен орган да даде съгласие вече предаденото лице да бъде наказателно преследвано, осъдено или лишено от свобода за различно престъпление от посоченото в ЕЗА, довела до предаването, от материалноправна гледна точка издаващият съдебен орган изпраща <HT TYPE="ITALIC">нова</HT> ЕЗА.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Това съгласие се иска във връзка с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>различно престъпление<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> (тоест деяние, което по някаква причина не е посочено в ЕЗА, довела до предаването на засегнатото лице), поради което то може да бъде дадено единствено чрез производство, което е равностойно на производството по изпълнение на въпросната ЕЗА.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства това, което всъщност се разрешава посредством съгласието, е (материалноправно)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Това искане трябва да се разграничава от искането, което позволява да се направят чисто случайни изменения или промени в описанието на фактите, посочени във вече изпълнената ЕЗА. Съдът допуска изменения, доколкото те не засягат характера на първоначалното престъпление и не съдържат основания за неизпълнение (решение Leymann и Pustovarov, т. 57).</P></NOTE> разширяване на кръга от деяния, които се твърди че лицето е извършило. Ето защо е логично, за да може да даде съгласие, прокуратурата да трябва да се придържа към същите изисквания, които би трябвало да спазва във връзка с първоначалната ЕЗА, сред които е изискването нейното решение да може да бъде обжалвано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Нидерландското правителство твърди, че в националното право е предвидена възможност за такова обжалване, дори тя да не е била използвана от AZ.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>В обобщение, въпреки че нидерландската прокуратура участва в правораздаването и решенията ѝ подлежат на евентуален съдебен контрол, наличието на риск да ѝ бъдат давани разпореждания или конкретни указания от страна на изпълнителната власт, означава, че тя не може да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение, нито да дава съгласието по член 27, параграф 3, буква ж) от него.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Право на изслушване в хода на производството по даване на съгласието по член 27, параграф 3, буква ж) от Рамковото решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>С оглед на предлагания от мен отговор на предходните въпроси е излишно да се отговаря на този въпрос. Все пак за изчерпателност ще се произнеса и по последния проблем, изтъкнат от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Според Openbaar Ministerie (прокуратура) и нидерландското правителство Рамковото решение не признава на вече предаденото лице правото да бъде изслушано от изпълняващия орган, преди същият да прецени дали да даде съгласие за добавяне на други деяния, за които лицето да може да бъде съдено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>В член 14 от Рамковото решение е закрепено правото на изслушване на лицето, което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>не даде съгласие за предаване<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>, като за целта в член 19 е предвидено изслушване на въпросното лице. За сметка на това в Рамковото решение не е посочено нищо относно съгласието на вече предаденото лице с искането за добавяне на други деяния. Тъй като това искане се отправя до изпълняващия съдебен орган, би могло да се помисли, че се изисква само съгласието на този орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Според мен мълчанието на Рамковото решение в това отношение не може да лиши предаденото лице от правото му да бъде изслушано (което е част от правото на защита, позволяващо да се получи ефективна съдебна защита), преди да се добавят други деяния към посочените в първоначалната ЕЗА.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Ако бъде възприето, това разширяване на кръга от деяния може да означава наказателно преследване, осъждане или лишаване от свобода на засегнатото лице заради деяние, различно от това, спрямо което в миналото то е могло да се защити. Следователно от разрешаването на спора в това отношение всъщност ще зависи очертаването на деянията, за които в крайна сметка лицето би могло да бъде съдено, а това ясно показва значението на правото му ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Не виждам защо това право на защита да може да отпадне във второто производство, чиито последици — подчертавам — биха могли да бъдат също толкова или дори по-неблагоприятни от тези на първото (свързано с първоначалната ЕЗА).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Зачитането на правото на защита във връзка с разширяването на кръга от деяния би могло да се осъществи по някой от следните начини:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>или, както предлага германското правителство, чрез изслушване в хода на производството по член 27 от Рамковото решение,</P></ITEM><ITEM><P>или чрез предоставяне на възможност на вече предаденото лице да се противопостави на това разширяване пред издаващия орган, като предварително производство, преди този орган да изпрати искането до изпълняващия орган.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Ограничаване във времето на действието на решението на Съда</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>В случай че Съдът прецени, че прокуратурата не може да се разглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> по смисъла на член 6, параграф 2 от Рамковото решение, Openbaar Ministerie (прокуратурата) иска решението, с което се слага край на настоящото преюдициално производство, да не поражда действие незабавно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Единствено по изключение, въз основа на присъщия на правния ред на Съюза общ принцип на правна сигурност, Съдът може да ограничи възможността всяко заинтересовано лице да се позове на тълкувана от него разпоредба, за да оспори добросъвестно установени правоотношения. За да бъде наложено подобно ограничение, е необходимо да бъдат налице добросъвестност на заинтересованите лица и риск от сериозни смущения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение Kovalkovas, точка 52 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Трябва да се приеме наличието на добросъвестност на нидерландските органи, които не се поколебават незабавно да приведат законодателството си в съответствие с практиката на Съда във връзка с член 6, параграф 1 от Рамковото решение. Същото обаче не може да се каже за риска от сериозни смущения: незабавното прилагане на предлаганото понастоящем тълкуване на член 6, параграф 2 от Рамковото решение не води непременно до такива смущения, които освен това не са ясно определени от Openbaar Ministerie (прокуратурата).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното предлагам на Съда да отговори на Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия) по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>Член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 година</DATE> относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че като самостоятелно понятие на правото на Съюза понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>изпълняващ съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> не обхваща прокуратурата на държава членка, която е изложена на риска да ѝ бъдат давани, пряко или непряко, разпореждания или конкретни указания от страна на изпълнителната власт.</P><?PAGE NO="16"?><P>Член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4 от Рамково решение 2002/584/ПВР трябва да се тълкува в смисъл, че прокуратурата на държава членка, която е изложена на риска да ѝ бъдат давани, пряко или непряко, разпореждания или конкретни указания от страна на изпълнителната власт, не може да дава съгласието, визирано в тази разпоредба<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>