<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑276/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014CC0276</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:431">EU:C:2015:431</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА N. JÄÄSKINEN — ДЕЛO C‑276/14</P><P>GMINA WROCŁAW</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">N. Jääskinen</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20150630">30 юни 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑276/14</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Gmina Wrocław</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Minister Finansów</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Обща система на данъка върху добавената стойност</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/112/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Членове 9 и 13</KEYWORD><KEYWORD>Член 5, параграф 3 и член 4, параграф 2 ДЕС</KEYWORD><KEYWORD>Икономическа дейност, която организационно звено на общината извършва в качество, различно от това на орган на публичната власт</KEYWORD><KEYWORD>Организационно звено на общината, чиято икономическа дейност не отговаря на критерия за независимост</KEYWORD><KEYWORD>Възможност такова звено да се смята за данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност по смисъла на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд), поставя въпроса дали организационно звено на общината, чиито икономически дейности не отговарят на критерия за независимост по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3 стр. 7 и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="074" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2011">OB L 74, 2011 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="089" PAGE.FIRST="26" DATE.PUB="2011">ОВ L 89, 2011 г., стр. 26</REF.DOC.OJ>, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="249" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2012">OB L 249, 2012 г., стр. 15</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="269" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2014">ОВ L 269, 2014 г., стр. 4</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, може да се смята по отношение на икономическите операции, извършвани от това звено за сметка на общината, за данъчнозадължено за целите на данъка върху добавената стойност лице, отделно от общината, от която е част.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция по-специално пита Съда дали понятието за независимост по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се има предвид, за да може да се квалифицират като данъчнозадължени за целите на ДДС лица публичноправните субекти като общинските бюджетни звена, посочени в преюдициалното запитване, като се държи сметка за член 13, параграф 1 от тази директива, както и за член 4, параграф 2 и член 5, параграф 3 ДЕС относно принципите за субсидиарност и за институционална автономност.</TXT></NP><?PAGE NO="2"?><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Значението на делото от гледна точка на Република Полша е свързано с обстоятелството, че в Полша общините изпълняват автономно мисията си за обществено обслужване чрез организационни звена, създадени за тази цел, а именно общинските бюджетни звена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Полската система предвижда също така и други общински организационни звена, както и държавни звена. Например общинските бюджетни организации според община Вроцлав се отличават с по-висока степен на независимост отколкото общинските бюджетни звена.</P></NOTE>, които досега са считани за данъчнозадължени за целите на ДДС лица, различни от общината. Следователно настоящото дело поставя въпроса за тълкуване на членове 9 и 13 от Директива 2006/112, с което изисква да се определи как трябва да се преценява начинът, по който тези организационни звена, по-специално общинските бюджетни звена, извършват икономическата си дейност.</TXT></NP><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция поставя въпроса за принципите на субсидиарност и на институционална автономност, установени в член 5, параграф 3 и член 4, параграф 2 ДЕС, тъй като тя намира, че невъзможността да се регистрират общински бюджетни звена като тези по главното производство като данъчнозадължени за целите на ДДС лица, отделни от общината, би могла да се отрази на функционалния модел на териториалните общности в Полша. Затова следва да се разгледа дали тези разпоредби на първичното право се отразяват в това отношение на тълкуването на съответните разпоредби от Директива 2006/112.</TXT></NP><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Както се подчертава от страните, които представят писмени становища по настоящото дело, практиката на Съда относно критерия за независимост се отнася до прилагането му към дейностите на физически лица, осъществяващи публични функции, и към дейностите на частноправни субекти. Затова запитващата юрисдикция приканва Съда да изследва дали тази съдебна практика трябва да се прилага по същия начин към публичноправните субекти.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2006/112</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>Считано от <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE>, Директива 2006/112 отменя и заменя общностната правна уредба на ДДС, и в частност Шеста директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Шеста Директива 77/388/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 г.</DATE> относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система за данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1977">ОВ L 145, стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричана по‑нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Шестата директива<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>). Въпреки многобройните редакционни промени, относимите разпоредби от Директива 2006/112 са по същество идентични на съответните разпоредби от Шеста директива. Вж. в този смисъл решение Le Rayon d’Or (C‑151/13, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:185">EU:C:2014:185</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 6).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.</ALINEA><ALINEA>Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><?PAGE NO="3"?><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 10 от Директива 2006/112/ЕО:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Условието в член 9, параграф 1, че икономическата дейност се извършва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>независимо<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, изключва наетите и други лица от ДДС, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>Текстът на член 13, параграф 1 от Директивата е следният<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Относно разликите между текстовете на различните езици на член 13, параграф 1 от Директива 2006/112, както и относно анализа на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>други публичноправни субекти<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> вж. заключението ми по дело Saudaçor (C‑174/14, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:430">EU:C:2015:430</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, точки 68—82).</P></NOTE>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.</ALINEA><ALINEA>Въпреки това, когато се ангажират […] с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията.</ALINEA><ALINEA>Във всеки случай тези публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Полското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 15, параграф 1 от Закона от <DATE ISO="20040311">11 март 2004 г.</DATE> за данъка върху стоките и услугите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Ustawa z dnia <DATE ISO="20040311">11 marca 2004 r.</DATE> o podatku od towarów i usług, Dz. U., бр. 54, позиция 535, с изменения, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>националният закон за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></NOTE>, транспонира в полското право член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и гласи така:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Данъчнозадължени лица са юридическите лица, неперсонифицираните организации и физическите лица, които извършват самостоятелно икономическа дейност по смисъла на параграф 2, независимо от целите и резултатите от тази дейност<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 15, параграф 6 от националния закон за ДДС предвижда, че не са данъчнозадължени органите на публична власт и административните служби, които подпомагат тези органи при осъществяването на възложените им с конкретни правни разпоредби задачи, за изпълнението на които те са учредени, с изключение на дейностите, които се извършват въз основа на граждански договори.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът по главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>12.</NO.P><TXT>В полската административна система общините изпълняват задачите, които са им възложени със Закона от <DATE ISO="19900308">8 март 1990 г.</DATE> за общинското самоуправление<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Ustawa z dnia <DATE ISO="19900308">8 marca 1990 r.</DATE> o samorządzie gminnym, Dz. U. бр. 142 от 2001 г., позиция 1591, консолидирана версия. Член 9, параграф 1 от този закон постановява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>за да изпълнява успешно задачите си, общината може да създава организационни звена и също така да сключва споразумения с други организации, сред които НПО [неправителствени организации]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></NOTE> със съдействието на самостоятелни бюджетни организации и общински бюджетни звена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Създаването на бюджетни звена се урежда от Закона за публичните финанси (Ustawa o finansach publicznych, Dz. U. от 2013 г., позиция 885, с измененията).</P></NOTE>. Бюджетните звена на общината, които са неперсонифицирани организации, се занимават главно с изпълнението на някои общински задачи и не са предназначени да извършват икономическа дейност, като биха могли да извършват такава най-многото по повод на друга дейност, която за тях е основна. Приходите и разходите на тези общински бюджетни звена, включително свързаните с икономическата им дейност, облагана с ДДС, са част от бюджета на общината. Тези звена включват между другото училища и културни домове.</TXT></NP><NP><NO.P>13.</NO.P><TXT>Главното производство, в което страни са Gmina Wrocław (община Вроцлав) и Minister Finansów (полският министър на финансите; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>министър на финансите<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), е образувано по повод искания на посочената община за тълкуване на данъчното право.</TXT></NP><NP><NO.P>14.</NO.P><TXT>Община Вроцлав отправя запитване до министъра на финансите дали общинско бюджетно звено може да се регистрира като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, отделно от общината, за сделките, попадащи в предметния обхват на ДДС, или самата община трябва да се регистрира като данъчнозадължено лице за сделките, осъществявани от нейното бюджетно звено. Според споменатата община тези общински бюджетни звена не отговарят на критерия за независимост, предвиден в член 15, параграфи 1 и 2 от националния закон за ДДС, за да могат да бъдат данъчнозадължени за целите на ДДС лица, и следователно не могат да се регистрират отделно. Освен това регистрацията на общинските бюджетни звена отделно от общината би довело до определени практически неудобства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>В съдебното заседание община Вроцлав уточни какво е практическото значение на делото от нейна гледна точка. Според нея, ако само общината с всичките ѝ бюджетни звена е регистрирана като данъчнозадължено за целите на ДДС лице, за нея би било по-лесно да контролира изцяло внасянето на ДДС, да бъде добре информирана за дейностите на своите бюджетни звена, да прилага единна финансова политика в общината и да премахне съмненията и несигурността относно данъчното облагане на вътрешните сделки в общината. Обратно, раздробяването на общината и на нейните бюджетни звена на няколко данъчнозадължени за целите на ДДС лица би нарушило принципа на неутралност на ДДС. Например ако общината делегира определена инвестиционна дейност на едно бюджетно звено, докато друго бюджетно звено осъществява облагаемата икономическа дейност, свързана с тази инвестиция, не е очевидно, че първото бюджетно звено има право на приспадане на ДДС, въпреки че и двете звена са част от организационната структура на една и съща община.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>С писмени указания министърът на финансите приема, че ако отделените от структурата на общината бюджетни звена извършват икономическа дейност, която въз основа на обективни критерии може да се смята за самостоятелна, и ако дейността им подлежи на облагане с ДДС, то тези звена трябва да се разглеждат като отделни от общината данъчнозадължени за целите на ДДС лица.</TXT></NP><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>Община Вроцлав обжалва писмените указания на министъра на финансите пред Wojewódzki Sąd Administracyjny we Wrocławiu (Вроцлавски областен административен съд). Тъй като този съд отхвърля жалбите на община Вроцлав, последната подава касационна жалба до запитващата юрисдикция.</TXT></NP><NP><NO.P>17.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20130130">30 януари 2013 г.</DATE> съставът по делото пред Naczelny Sąd Administracyjny отправя до разширен състав на същия съд въпроса дали общинското бюджетно звено е задължено лице по данъка върху стоките и услугите. С решение от <DATE ISO="20130624">24 юни 2013 г.</DATE>, съдържащо отговора на въпроса на състава по делото от същия съд, този разширен състав приема, че<?PAGE NO="5"?> общинските бюджетни звена, за които става въпрос по споменатото дело, не са данъчнозадължени за целите на ДДС лица, тъй като въпреки обстоятелството, че тези звена са организационно обособени от общината, те не извършват самостоятелна или независима от общината икономическа дейност.</TXT></NP><NP><NO.P>18.</NO.P><TXT>За сметка на това, видно от преюдициалното запитване, не е ясно доколко съгласно правото на Съюза спрямо публичноправните субекти следва да се прилага изискването за независимост, установено в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. В допълнение запитващата юрисдикция изпитва съмнение относно съответствието на това изискване за независимост с принципите за субсидиарност и институционална автономност, установени в членове 5, параграф 3 и член 4, параграф 2 ДЕС, съгласно които структурата на местните органи и разпределението на компетентността между тях се включва в правомощията на държавите членки.</TXT></NP><NP><NO.P>19.</NO.P><TXT>Изпитвайки съмнения относно тълкуването на член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1 от Директива 2006/112, съставът по делото на Naczelny Sąd Administracyjny с решение от <DATE ISO="20131210">10 декември 2013 г.</DATE> решава да спре главното производство и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Предвид член 4, параграф 2 във връзка с член 5, параграф 3 от [ДЕС] може ли организационно звено на общината (единица на местната власт в Полша) да се смята за данъчнозадължено лице за целите на ДДС в случаите, в които не извършва съответните дейности като орган на публична власт по смисъла на член 13 от Директива [2006/112], въпреки че не отговаря на предвиденото в член 9, параграф 1 от Директивата условие за самостоятелност (независимост)?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>20.</NO.P><TXT>Писмени становища представят Община Вроцлав, министърът на финансите, полското и гръцко правителство, както и Европейската комисия, като всички, с изключение на гръцкото правителство, са представлявани в съдебното заседание, състояло се на <DATE ISO="20150505">5 май 2015 г.</DATE></TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>21.</NO.P><TXT>Поставеният от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос изхожда от предпоставката, че разглежданите по делото в главното производство общински организационни звена, по-специално общинските бюджетни звена, не отговарят на критерия за независимост, предвиден в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. В действителност разширеният състав на запитващата юрисдикция вече е констатирал този факт в отговора си до състава по делото на този съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. точка 17 от това заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>22.</NO.P><TXT>Следва да се уточни, най-напред, че по делото в главното производство става въпрос само за общински <HT TYPE="ITALIC">бюджетни</HT> звена на община Вроцлав, въпреки че преюдициалният въпрос се отнася по-общо за общинските <HT TYPE="ITALIC">организационни</HT> звена, които не отговарят на критерия за независимост. Общинските организационни звена обединяват няколко вида звена, чиято степен на независимост при извършване на дейността им може да бъде различна. Въпреки това настоящото заключение се отнася само за общинските бюджетни звена, разглеждани по делото в главното производство.</TXT></NP><?PAGE NO="6"?><NP><NO.P>23.</NO.P><TXT>Така преюдициалният въпрос се отнася до това дали общинските бюджетни звена, разглеждани по делото в главното производство, могат да се квалифицират като данъчнозадължени лица въпреки отсъствието на независимост при изпълнение на тяхната дейност. В това отношение министърът на финансите твърди, че критерият за независимост не може да се прилага за публичноправни субекти, защото спазването на това условие може да доведе до непропорционална намеса в институционалната автономност, призната на държавите членки. Според него член 13 от Директива 2006/112 трябва да се счита за специална разпоредба спрямо разпоредбата на член 9, параграф 1 от тази Директива. Ето защо разглеждането на независимостта нито е необходимо, нито подходящо, когато става въпрос за публичноправни субекти.</TXT></NP><NP><NO.P>24.</NO.P><TXT>Полското правителство от своя страна предлага преюдициалният въпрос да се преформулира, за да се разгледа най-напред въпросът дали общинските бюджетни звена, разглеждани по делото в главното производство, отговарят на критерия за независимост, който бил приложим за тях. Според него тези звена отговарят на този критерий. Само при условия на евентуалност, ако Съдът приемел, че тези общински бюджетни звена не отговарят на критерия за независимост, той следвало да разгледа въпроса дали те все пак могат да се квалифицират като данъчнозадължени лица на основание член 13, параграф 1 от Директива 2006/112.</TXT></NP><NP><NO.P>25.</NO.P><TXT>Що се отнася до мен, аз считам, че за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, не следва преюдициалният въпрос да се преформулира, а по-скоро да се изследва внимателно дали — и при положителен отговор, по какъв начин — определението на понятието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, дадено в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, което включва критерия за независимост на икономическата дейност, трябва да се прилага спрямо публичноправните субекти, посочени в член 13, параграф 1 от Директива 2006/112. Според мен отговорът се намира в практиката на Съда, която ще разгледам по-нататък. Ще започна своя анализ с преценка, от една страна, на връзката между членове 9 и 13 от Директива 2006/112, а от друга страна, на понятието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, използвано в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно връзката между членове 9 и 13 от Директива 2006/112 и относно широкото определение на понятието</HT> <HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>данъчнозадължено лице</HT><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>26.</NO.P><TXT>В общата система на ДДС членове 9 и 13 от Директива 2006/112 са част от дял III от Директивата, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>данъчнозадължени лица<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>. Този дял III съдържа общи правила за облагане, както и уредба на частните случаи, например групиране за целите на ДДС, както и норми относно органите на публична власт. В това отношение посоченият член 9 е общата норма за данъчнозадължените за целите на ДДС лица, докато член 13 представлява норма за освобождаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. относно член 4, параграф 5 от Шеста директива, на който понастоящем отговаря посоченият член 13 от Директива 2006/112, решение Комисия/Нидерландия (235/85, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:161">EU:C:1987:161</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 18).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>27.</NO.P><TXT>От практиката на Съда е видно, че еднаквото прилагане на Директива 2006/112 изисква понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>данъчнозадължени лица<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> да получи самостоятелно и еднакво тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решения Комисия/Швеция (C‑480/10, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:263">EU:C:2013:263</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 34) и Skandia America (USA), filial Sverige (C‑7/13, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2225">EU:C:2014:2225</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 23).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>28.</NO.P><TXT>Според общото определение на това понятие, предвидено в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, данъчнозадължено лице означава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/><HT TYPE="ITALIC">всяко лице</HT>, което извършва независима икономическа дейност на някое място<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Този твърде широк израз обхваща всички физически и юридически лица както на публичното, така и на частното право.</TXT></NP><?PAGE NO="7"?><NP><NO.P>29.</NO.P><TXT>Освен това следва да се отбележи, че това широко определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> може да се приложи и спрямо структури, които не са юридически лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. решение Heerma (C‑23/98, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:46">EU:C:2000:46</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 8) и заключението на генералния адвокат Léger по дело FCE Bank (C‑210/04, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:582">EU:C:2005:582</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 36). Затова изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>any person<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, използван в текста на английски език на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, би следвало да се чете като означаващ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>всеки<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, както в текстовете на този член на някои други езици (вж. в това отношение <HT TYPE="ITALIC">Terra</HT>, B. et <HT TYPE="ITALIC">Kajus</HT>, J. A Guide to the European VAT Directives: Introduction to European VAT. IBFD, 2015, vol. 1, р. 469).</P></NOTE>. Затова обстоятелството, че разглежданите по делото в главното производство общински бюджетни звена не са юридически лица, е без значение за възможността да се регистрират като данъчнозадължени лица, отделни от общината.</TXT></NP><NP><NO.P>30.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда обаче прилагането на член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 включва необходимостта от предварително установяване на икономическото естество на разглежданата дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. в този смисъл решения T-Mobile Austria и др. (C‑284/04, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:381">EU:C:2007:381</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 48), Götz (C‑408/06, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:789">EU:C:2007:789</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 15), Isle of Wight Council и др. (C‑288/07, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:505">EU:C:2008:505</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 28—30) и Комисия/Финландия (C‑246/08, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:671">EU:C:2009:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 34 и 39). Същата поредност при разглеждането е възприета и в решения Комисия/Франция (C‑276/97, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:424">EU:C:2000:424</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Комисия/Ирландия (С‑358/97, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:425">EU:C:2000:425</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и Комисия/Обединено кралство (C‑359/97, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:426">EU:C:2000:426</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Все пак в тези решения не е поставян въпросът за независимостта на икономическата дейност.</P></NOTE>. Ако бъде установено наличието на икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, то следва да се разгледа приложимостта на изключението, отнасящо се до публичноправните субекти, предвидено в член 13, параграф 1, първа алинея от тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Определение Gmina Wrocław (C‑72/13, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:197">EU:C:2014:197</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 19).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>31.</NO.P><TXT>В решение Комисия/Испания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>C‑154/08, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:695">EU:C:2009:695</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 86.</P></NOTE> Съдът уточнява в рамките на преценката за евентуално установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, че, на първо място, трябва да се изследва дали разглежданата дейност представлява икономическа дейност, <HT TYPE="ITALIC">на второ място</HT> — дали тази дейност се извършва по <HT TYPE="ITALIC">независим начин</HT>, и на трето място — дали във всички случаи може да се приложи нормата относно лицата, които не са задължени по ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Съответният член по посоченото дело е член 4, параграф 5 от Шеста директива, който отговаря понастоящем на член 13 от Директива 2006/112.</P></NOTE>, отнасяща се за дейностите на публичноправен субект, извършвани в качеството на орган на публична власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Освен това тази поредност при разглеждане е възприета вече в решения Комисия/Нидерландия (235/85, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:161">EU:C:1987:161</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и Ayuntamiento de Sevilla (C‑202/90, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:332">EU:C:1991:332</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. в също в този смисъл определение Mihal (C‑456/07, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:293">EU:C:2008:293</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 21 и 22).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>32.</NO.P><TXT>В този смисъл Съдът вече изрично е констатирал, че преценката за независимия характер на икономическата дейност се извършва преди преценката по член 13, параграф 1 от Директива 2006/112.</TXT></NP><NP><NO.P>33.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция пита обаче дали тази съдебна практика има значение за публичноправните субекти, тъй като критерият за независимост на дейността е бил проверяван досега от Съда само спрямо физически лица, осъществяващи публични функции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Тези случаи включват нотариуси, съдебни изпълнители, публични изпълнители и испанските <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>registradores-liquidadores<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. Вж. в това отношение точки 41 и 42 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Според запитващата юрисдикция независимостта на дейността не трябва да се преценява задължително, когато става въпрос за юридически лица на публичното право. Не споделям тази гледна точка на запитващата юрисдикция.</TXT></NP><?PAGE NO="8"?><NP><NO.P>34.</NO.P><TXT>Всъщност от структурата на общата система на ДДС, от текста на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, който не съдържа ограничения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. в това отношение точка 28 от настоящото заключение. От съдебната практика по член 4 от Шеста директива е видно, че с оглед на целта на тази директива, която по-специално е да създаде обща система на ДДС на базата на единно определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, това качество следва да се преценява изключително на базата на критериите, посочени в член 4 от тази директива (вж. в този смисъл решения Van Tiem, C‑186/89, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:429">EU:C:1990:429</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 25; BBL, C‑8/03, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:650">EU:C:2004:650</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 37 и HE, C‑25/03, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:241">EU:C:2005:241</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 41). Член 4 от Шеста директива обхваща разпоредби, на които понастоящем отговарят членове 9 и 13 от Директива 2006/112.</P></NOTE>, както и от посочената съдебна практика произтича, че пълното определение за данъчнозадължено лице, дадено в посочения член 9, трябва да се прилага по еднакъв и съгласуван начин спрямо всяко лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Така квалификацията като данъчнозадължено лице не зависи от това дали лицето, упражняващо икономическите дейности, по естеството си е лице на частното или на публичното право (<HT TYPE="ITALIC">Terra</HT>, B. и <HT TYPE="ITALIC">Kajus</HT>, J., цит. съч., стр. 431).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>35.</NO.P><TXT>Що се отнася до структурата на общата система на ДДС, следва да се припомни, че членове 9 и 13 от Директива 2006/112 очертават много широко приложно поле на ДДС. В действителност законодателят на Съюза е възнамерявал да ограничи приложното поле на третирането на публичноправните субекти като данъчно незадължени лица, за да се спази това общо правило<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решения Isle of Wight Council и др. (C‑288/07, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:505">EU:C:2008:505</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 25—28 и 38), Комисия/Ирландия (C‑554/07, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:464">EU:C:2009:464</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 39—41) и Комисия/Нидерландия (C‑79/09, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:171">EU:C:2010:171</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 76 и 77).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>36.</NO.P><TXT>Затова, ако определено физическо или юридическо лице не отговаря на критериите, посочени в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, за да може да се квалифицира като данъчнозадължено лице, и по-специално на условието икономическата дейност да се извършва по <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>независим начин<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, не е задължително да се проверява дали това лице може да бъде освободено от ДДС на основание на член 13, параграф 1 от Директива 2006/112.</TXT></NP><NP><NO.P>37.</NO.P><TXT>Следователно не може да се приеме, както твърди министърът на финансите, че е безполезно да се разглежда въпросът дали публичноправните субекти извършват икономическа дейност по независим начин по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, поради това че държавата има право да предостави на определени звена качеството на субекти на публичното право. Според мен е без значение дали определено звено има качеството на субект на публичното право, ако този субект във всички случаи не извършва икономическа дейност по независим начин.</TXT></NP><NP><NO.P>38.</NO.P><TXT>Страните, които представиха становища, обаче изразиха съмнения по въпроса дали този критерий за независимост на дейността трябва да се прилага <HT TYPE="ITALIC">по един и същ начин</HT> към публичноправните субекти и към частните оператори. Затова по-нататък следва да се разгледа практиката на Съда относно този критерий и неговото прилагане към публичноправните субекти.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно практиката на Съда по отношение на критерия за независимост на икономическата дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и неговото прилагане към икономическата дейност на публичноправните субекти</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>39.</NO.P><TXT>Условието икономическата дейност да се извършва по независим начин, посочено в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, е определено по отрицателен начин в член 10 от Директивата. Съгласно член 10 дейността не се извършва по независим начин и затова няма основание за събиране на ДДС, когато между лицето и неговия работодател съществува взаимоотношение на работодател и наето лице, сравнимо с взаимоотношението, възникващо от трудов договор. Тази разпоредба сочи три критерия за взаимоотношение на работодател и наето лице, които са свързани със съществуването на зависимост във връзка с условията на работа и с възнаграждението, както и с отговорността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Заключение на генералния адвокат Léger по дело FCE Bank (C‑210/04, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:582">EU:C:2005:582</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 39).</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="9"?><NP><NO.P>40.</NO.P><TXT>В съответствие с тези критерии Съдът развива елементи, които трябва да се имат предвид при преценката за независимост на определена икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. Критериите, които трябва да се имат предвид, изброени по-специално в решение Van der Steen<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>C‑355/06, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:615">EU:C:2007:615</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, включват извършването на дейност от определено лице от негово име, за негова сметка и на негова отговорност, както и обстоятелството, че то носи икономическия риск, свързан с извършването на тази дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение Van der Steen (C‑355/06, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:615">EU:C:2007:615</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 21—25). Относно същите критерии вж. и решение Heerma (C‑23/98, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:46">EU:C:2000:46</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 18).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>41.</NO.P><TXT>За да се установи независимост на дейността, Съдът взема предвид отсъствието на всякаква йерархична зависимост по отношение на публичната власт на операторите, които не са включени в публичната администрация, както и обстоятелството, че те извършват дейността си за своя сметка и на своя отговорност, че организират свободно начините за изпълнение на работата си и че сами получават възнагражденията, които съставляват доходите им<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение Комисия/Нидерландия (235/85, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:161">EU:C:1987:161</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 14) и заключение на генералния адвокат Léger по дело FCE Bank (C‑210/04, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:582">EU:C:2005:582</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 40). Съдът приема същото тълкуване относно словашките съдебни изпълнители в определение Mihal (C‑456/07, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:673">EU:C:2007:673</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 21).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>42.</NO.P><TXT>Според Съда признак на независима икономическа дейност е обстоятелството, че операторите си осигуряват и организират самостоятелно, в рамките на предвидените от закона ограничения, човешките или материални ресурси, необходими за извършване на тяхната дейност, както и обстоятелството, че те носят отговорността, произтичаща от установените от тях при извършване на дейността им договорни взаимоотношения и отговорността за вреди, причинени на трети лица, ако не осъществяват функции, които са им делегирани от орган на публичната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение Ayuntamiento de Sevilla (C‑202/90, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:332">EU:C:1991:332</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 11—15). Вж. също в този смисъл решение Комисия/Испания (C‑154/08, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:695">EU:C:2009:695</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 103—106) относно испанските <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>registradores-liquidadores<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>43.</NO.P><TXT>Условието, свързано с икономическия риск, е разгледано в Решение FCE Bank<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>C‑210/04, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:196">EU:C:2006:196</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, в което се приема, че банковият клон не е независим като банка, тъй като не разполага със собствен капитал и поради това не носи сам икономическия риск, свързан с извършваната от него дейност. Затова той не може да се счита като данъчнозадължено за целите на ДДС лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение FCE Bank (C‑210/04, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:196">EU:C:2006:196</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 35—37). В заключението си, представено по същото дело, генералният адвокат Léger констатира освен това, че този клон не извършва дейността си за своя сметка (заключение на генералния адвокат Léger по дело FCE Bank, C‑210/04, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:582">EU:C:2005:582</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 46).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>44.</NO.P><TXT>Припомням, че прилагането на понятието за данъчнозадължено лице трябва да бъде еднакво и съгласувано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. точка 34 от настоящото заключение.</P></NOTE>. В крайна сметка при изискването за независимост става въпрос за <HT TYPE="ITALIC">начина, по който се извършва икономическата дейност</HT>, и за нищо друго. Разбира се, посочената по-горе съдебна практика, установяваща критерии за преценка на независимостта на икономическата дейност, се отнася само за физически лица, осъществяващи публични функции, както и за частноправни юридически лица. Според мен обаче нищо не изключва приложимостта на същите критерии за икономическа дейност, извършвана от публичноправните субекти, посочени в член 13, параграф 1 от Директива 2006/112. Всъщност, макар че тези критерии са приложими по-специално към частноправните субекти, чиито вътрешни структури и търговски практики често могат да бъдат по-разнообразни и по-сложни от тези на публичноправните субекти, считам, че тези критерии трябва да се прилагат по същия начин и към публичноправните субекти. В това отношение спецификата на публичноправните субекти се състои по-скоро в дейността им, извършвана като орган на публичната власт, която е взета предвид отделно в нормата за освобождаване, предвидена в член 13 от Директива 2006/112.</TXT></NP><?PAGE NO="10"?><NP><NO.P>45.</NO.P><TXT>Полското правителство твърди, че критерият за икономическия риск не може да се приеме относно публичноправните субекти, защото срещу общината или нейните бюджетни звена не може да се води производство по несъстоятелност. Така според него публичноправните субекти не са изложени на икономически рискове, сравними с тези, поети от частноправните субекти, извършващи икономическа дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Що се отнася до държавните помощи, следва да се отбележи, че може да се счита за незаконна държавна помощ имплицитната и неограничена държавна гаранция в полза на предприятие, което не може да бъде обект на производство по оздравяване и ликвидация (вж. в този смисъл решение Франция/Комисия, C‑559/12 P, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:217">EU:C:2014:217</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 97 и 98). Тази констатация обаче няма значение за тълкуването на Директива 2006/112, тъй като целите на уредбата относно ДДС се различават от целите на другите области на правото на Съюза като държавните помощи или обществените поръчки. Вж. в този смисъл моя анализ относно тълкуването на член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 в заключението ми по дело Saudaçor (C‑174/14, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:430">EU:C:2015:430</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, точки 61—65).</P></NOTE>. Според това правителство прилагането на критерия за независимост относно публичноправните субекти по същия начин, както той се прилага за частноправните субекти, би довело до това, че нито бюджетните звена, нито самите общини ще отговарят на условията, за да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112.</TXT></NP><NP><NO.P>46.</NO.P><TXT>Според мен наличието на икономически риск трябва да се разбира по по-широк начин, отколкото твърди полското правителство. В действителност икономическият риск може да настъпи в различни форми, но според мен лицето, което носи риска, трябва да разполага с определен вид имущество, което рискува да загуби. Например за кредитна институция икономически риск би било неизпълнението на задължението за връщане на кредита от клиента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение FCE Bank (C‑210/04, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:196">EU:C:2006:196</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 36).</P></NOTE>. Констатацията, че определен оператор носи икономическия риск от дейността си, може да произтича също така и от обстоятелството, че печалбата, която той извлича от дейността си, зависи не само от сумите, пряко свързани с нея, а също така, наред с другите елементи, и от разходите, свързани с организацията на човешките и материални ресурси за дейността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>В решение Ayuntamiento de Sevilla публичните изпълнители носят икономическия риск от своята дейност, тъй като печалбата, която извличат от нея, зависи не само от сумата на събраните данъци, а също и от разходите, свързани с организацията на човешките и материални ресурси за тяхната дейност (решение Ayuntamiento de Sevilla, C‑202/90, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:332">EU:C:1991:332</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 13). В решение Комисия/Испания Съдът констатира, че разглежданите по делото <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>registradores-liquidadores<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> носят икономическия риск от своята дейност, тъй като печалбата, която извличат от нея, зависи от сумата на събраните данъци, от разходите, свързани с организацията на човешките и материални ресурси за тяхната дейност, от ефективността на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>registradores-liquidadores<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> и дори в някои случаи от процента на наложените санкции и глоби при извършване на дейността им (решение Комисия/Испания, C‑154/08, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:695">EU:C:2009:695</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 107).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>47.</NO.P><TXT>Освен това Директива 2006/112 се основава на идеята, че публичноправните субекти като държавата и общините, посочени в член 13 параграф 1 от нея, могат да бъдат данъчнозадължени за целите на ДДС за дейността, която те извършват в качество, различно от това на орган на публичната власт. Те могат да бъдат данъчнозадължени за целите на ДДС дори и за дейността, която изпълняват като органи на публичната власт, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Съгласно член 13, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112.</P></NOTE>. Така обстоятелството, че срещу определен субект не може да се води производство по несъстоятелност, не е определящ критерий, за да се провери качеството му на данъчнозадължено лице съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2006/112.</TXT></NP><NP><NO.P>48.</NO.P><TXT>Според мен независимият характер на икономическата дейност на определен субект от гледна точка на рисковете не зависи толкова от въпроса дали този субект носи икономическия риск, произтичащ от неговата дейност, колкото от въпроса дали всъщност риска, свързан с икономическата дейност на определен субект, се отразява вместо в неговото имущество, в имуществото на друг субект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Например начално училище, чийто басейн се използва вечер и през уикендите от външни посетители, без съмнение може да претърпи произтичащи от тази икономическа дейност отрицателни финансови последици като нарушен баланс между разходи и приходи, но в крайна сметка общината е тази, която носи икономическия риск, тъй като тя трябва да финансира евентуалните загуби, претърпени вследствие на тази дейност.</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="11"?><NP><NO.P>49.</NO.P><TXT>В заключение, обстоятелството, че определен субект носи икономическия риск, е един от елементите, които трябва да се вземат предвид при преценката на начина, по който този субект извършва своята икономическа дейност. Останалите посочени в съдебната практика елементи, които могат да бъдат взети предвид, са по-специално извършване на дейността от определен субект от свое име и за своя сметка, наличието на собствено имущество, свободна организация на начините за изпълнение на работата, човешките и материални ресурси и обстоятелството, че субектът носи договорна отговорност и отговорност за вреди, причинени на трети лица. Преценката за независимия характер на определена икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се извършва поотделно за всеки отделен случай, като се отчитат всички конкретни обстоятелства.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно принципите на субсидиарност и на институционална автономност, предвидени в член 5, параграф 3 и в член 4, параграф 2 ДЕС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>50.</NO.P><TXT>Накрая, следва да се подчертае, че независимостта съгласно член 9 от Директива 2006/112 се преценява по отношение на <HT TYPE="ITALIC">извършването на икономическа дейност</HT>. Въпросът не е дали определен субект на публичното право е независим или самостоятелен в рамките на структурата на териториалните общности в държава членка, или какъв е неговият статут от гледна точка на вътрешното административно право. Затова институционална автономност на държавите членки по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС изобщо не се засяга от изложените дотук констатации.</TXT></NP><NP><NO.P>51.</NO.P><TXT>Гръцкото правителство счита, че объркването в това отношение по настоящото дело произтича от езиковите различия в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, посочени от запитващата юрисдикция. Според запитващата юрисдикция в текста на френски и английски език се използва изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>d’une façon <HT TYPE="ITALIC">indépendante</HT><QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> (на английски <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>independently<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>), докато в текста на полски се използва изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>автономно<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>samodzielnie<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> на полски<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Този полски израз може да се преведе също така и като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>самостоятелен<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</P></NOTE>). Отбелязвам, че изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>d’une façon indépendante<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> е използван също така в редица текстове на други езици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>По-специално текстовете на датски, немски, испански, италиански, малтийски, нидерландски, португалски, румънски, фински и шведски.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>52.</NO.P><TXT>Що се отнася до езиковите различия, съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Всъщност разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текста им на всички езици на Европейския съюз. В случай на несъответствия между текстовете на различните езици на разпоредба от правото на Съюза тя трябва да бъде тълкувана в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. по-специално решение Ivansson и др. (C‑307/13, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2058">EU:C:2014:2058</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 40).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>53.</NO.P><TXT>От това следва, че за тълкуването член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 не може да се използва само формулировката, използвана в текста на полски език. В това отношение в точки 40—43 от настоящото заключение вече припомних тълкуването в съдебната практика на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. Във всички случаи, като се съобрази практиката на Съда относно този критерий, ми се струва трудно да се разбере каква е разликата между дейност, осъществявана <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>независимо<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> и дейност, осъществявана <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>автономно<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>. Припомням също, че спорът е не за независимостта или автономията на съответния субект, а за начина, по който извършва икономическата си дейност.</TXT></NP><?PAGE NO="12"?><NP><NO.P>54.</NO.P><TXT>Припомням също така, че произтичащите от член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 критерии за квалифициране като данъчнозадължено за целите на ДДС лице са обективни и трябва да се спазват. Действително държавата членка не би могла да измени приложното поле на Директива 2006/112 чрез вътрешни разпоредби относно организацията на общините.</TXT></NP><NP><NO.P>55.</NO.P><TXT>Както констатира и Комисията, държавите членки могат да организират свободно структурата и дейността на публичноправните си субекти, включително и като оптимизират вътрешната си структура с оглед нормите за ДДС. Изборът, направен от държава членка относно организационната структура на публичноправните субекти, може да има различни последици по отношение на ДДС, без при това да се ограничава свободата на избор на тази държава членка. Въпреки това, дори държавите членки да се ползват от свободата си на избор съгласно член 4, параграф 2 ДЕС, последиците от упражняване на тази свобода на избор в някои случаи са предопределени от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. също в този смисъл решение Комисия/Испания (C‑154/08, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:695">EU:C:2009:695</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 120—123). Съгласно това решение правото на Съюза не е пречка държава членка или нейни региони да решат, в съответствие с приложимата правна уредба, да използват структури за събиране и определяне на данъчни вземания, отнасящи се безспорно към компетентността на държавите членки, каквито в конкретния случай по посоченото дело са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>registradores-liquidadores<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. От това обаче не следва, че държавата членка има свободата да не облага с ДДС услугите, предоставени от тези <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>registradores<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, ако се окаже, че тези услуги се предоставят под формата на независима икономическа дейност.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>56.</NO.P><TXT>Освен това следва да се припомни, както подчертава именно Република Полша, че на публичноправните субекти поначало не се възлага да извършват икономическа дейност в друго качество, освен в качеството на орган на публичната власт. Евентуалната икономическа дейност, извършвана от публичноправните субекти, е спомагателна и често е свързана с изпълнението на мисията им за осигуряване на обществено обслужване. Облагането с ДДС на публичноправните субекти за икономическа дейност, която те изпълняват в качество, различно от това на орган на публичната власт, е само един от елементите, които държавите членки могат да вземат предвид, когато определят организационната структура на тяхната администрация.</TXT></NP><NP><NO.P>57.</NO.P><TXT>Що се отнася до принципа на субсидиарност, от текста на съображение 65 от Директива 2006/112<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Съгласно съображение 65 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>[т]ъй като поради тези причини целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, както е изложено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, както е изложено в същия член, настоящата директива не се разпростира по-далеч от необходимо, за да се постигнат тези цели<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</P></NOTE> следва ясно, че този принцип е взет предвид от законодателя на Съюза при съставяне на тази директива.</TXT></NP><NP><NO.P>58.</NO.P><TXT>Припомням, че по делото в главното производство разширеният състав на Naczelny Sąd Administracyjny изглежда вече е извършил преценка на независимия характер на дейността на общинските бюджетни звена, за които става въпрос в преюдициалното запитване. Като се имат предвид естеството на анализа, който следва да се извърши, и необходимостта да се познават специфичните особености на полската местна административна система, наистина националната юрисдикция е в най-добра позиция, за да прецени с оглед на посочените от Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>В това отношение споделям анализа на полското правителство, според който запитващата юрисдикция е допуснала грешка, ако е приела, както твърди посоченото правителство, че въпросът за независимо извършване на икономическа дейност трябва да се изследва само на базата на полското право.</P></NOTE> критерии дали общински бюджетни звена като разглежданите по делото в главното производство извършват дейността си по независим начин. Доколкото Съдът не разполага с цялата необходима информация относно местната администрация в Полша, за да може да направи такава преценка, тя трябва да се извърши от запитващата юрисдикция.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Д –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно молбата за ограничаване на действието на решението във времето</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>59.</NO.P><TXT>Полското правителство, като се позовава на риск от тежки икономически последици, отправя молба за ограничаване във времето на действието на решението на Съда, ако той приеме, че бюджетните звена не могат да се квалифицират като отделни данъчнозадължени лица за целите на ДДС. Според това правителство такава позиция всъщност би засегнала значително съществуващия в Полша функционален модел за местно управление, а това би могло да има отрицателни последици за целия сектор на публичните финанси в Полша. Освен това Република Полша винаги добросъвестно е приемала и продължава да приема, че бюджетните звена могат да се квалифицират като данъчнозадължени за целите на ДДС лица.</TXT></NP><NP><NO.P>60.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че в заседанието полското правителство призна, че такова разрешение ще се отрази на функционалния модел за местно управление по-скоро в бъдеще. Обратното действие на решението произтича само от необходимостта да се преизчислят данъците, които вече са били събрани през последните пет години<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>В това отношение в заседанието община Вроцлав потвърди, че повечето общини в Полша вече от доста време защитават интересите си, като отправят искания до министъра на финансите за писмени указания, а именно за окончателно данъчно тълкуване. В този смисъл съответните общини биха могли да избират или да преработят с обратна сила данъчните си декларации, или да се ползват от защитата, която осигуряват писмените указания. Община Вроцлав потвърди също, че организационно е в състояние да изработва централизирана декларация за ДДС.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>61.</NO.P><TXT>Припомням в това отношение, че ДДС е данък върху потреблението, с който се облага разходът или крайното потребление на стоки или услуги от физически или юридически лица. На теория ДДС би трябвало да доведе до еднократно облагане, така че данъкът, с който се облага дадена стока или услуга, да отговаря точно на ДДС, изчислен върху продажната цена, която потребителят заплаща независимо от броя сделки, осъществени преди момента на облагане. Затова ДДС, с който се облагат обществените услуги, предоставяни от общинските бюджетни звена, не би трябвало да зависи от начините на регистрация на общината като данъчнозадължено за целите на ДДС лице, по-специално от това дали тя заедно с бюджетните си звена е регистрирана като едно-единствено данъчнозадължено лице, или, обратно, бюджетните звена са регистрирани поотделно.</TXT></NP><NP><NO.P>62.</NO.P><TXT>Въпреки това, както отбелязва община Вроцлав в заседанието, при настоящото състояние на правото на Съюза системата на ДДС съдържа много елементи, които намаляват пълния данъчен неутралитет, каквато е възможността държавите членки да освобождават от ДДС икономическата дейност на малките предприятия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Наред с това, както отбелязах в заключението си по дело Комисия/Ирландия (C‑85/11, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:753">EU:C:2012:753</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 45), когато става въпрос за групиране за целите на ДДС, регистрацията на свързани икономически структури като едно-единствено данъчнозадължено лице може да предостави предимства по отношение на ликвидността на средствата за всички участници поради липсата на облагане с ДДС на вътрешните операции между тези структури.</P></NOTE>. Затова отговорът на преюдициалния въпрос не е без практическо значение.</TXT></NP><NP><NO.P>63.</NO.P><TXT>Съдът обаче може да ограничи единствено по изключение, въз основа на присъщия на правния ред на Съюза общ принцип на правна сигурност, възможността всяко заинтересовано лице да се позове на разпоредба, на която той е дал тълкуване, за да оспори основани на добросъвестност правоотношения. За да бъде наложено подобно ограничение, е необходимо да са изпълнени два основни критерия, а именно добросъвестност на заинтересованите среди и риск от сериозни смущения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решения Schulz и Egbringhoff (C‑359/11 и C‑400/11, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2317">EU:C:2014:2317</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 57 и цитираната съдебна практика) и Balazs и Casa Judeţeană de Pensii Cluj (C‑401/13 и C‑432/13, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:26">EU:C:2015:26</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 50 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="14"?><NP><NO.P>64.</NO.P><TXT>По-конкретно Съдът е прибягвал до това разрешение само при точно определени обстоятелства, а именно когато е съществувал риск от тежки икономически последици, дължащи се преди всичко на големия брой правоотношения, установени добросъвестно въз основа на считаната за валидно действаща правна уредба, и когато лицата и националните власти са били подтикнати към несъобразено с правото на Съюза поведение поради обективна и значителна несигурност по отношение на обхвата на разпоредбите на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решения Schulz и Egbringhoff (C‑359/11 и C‑400/11, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2317">EU:C:2014:2317</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 58 и цитираната съдебна практика) и Balazs и Casa Judeţeană de Pensii Cluj (C‑401/13 и C‑432/13, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:26">EU:C:2015:26</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 51 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>65.</NO.P><TXT>Според мен доводите, изложени от полското правителство, не отговарят на посочените критерии. Всъщност полското правителство изобщо не беше в състояние да определи мащаба на евентуалните тежки икономически последици. Следва да се припомни, че настоящото дело се отнася само за общинските бюджетни звена, предмет на разглеждане в главното производство, и за възможността да се определи дали те осъществяват дейността си по независим начин. Във всички случаи евентуалните последици на решението, което ще произнесе Съдът, включително по отношение на държавните бюджетни звена и бюджетни организации, упоменати от страните в рамките на спора, зависят от националното право.</TXT></NP><NP><NO.P>66.</NO.P><TXT>Въз основа на гореизложеното намирам, че няма основание да се ограничава във времето действието на решението на Съда по настоящото дело.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>67.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша) преюдициален въпрос по следния начин:</TXT><P>Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че организационно звено на община може да се счита за данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност само ако извършва независима икономическа дейност по смисъла на този член. Националната юрисдикция е компетентна да прецени с оглед на очертаните от Съда критерии дали разглежданите в главното производство общински бюджетни звена извършват независима икономическа дейност.</P></NP></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>