(1)

В съответствие с Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и Съвета (2) Комисията направи преглед на прилагането и приложното поле на директивата и стигна до заключението, че целите за интегрирането на пазара на Съюза на алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), осигуряването на висока защита на инвеститорите и защитата на финансовата стабилност са постигнати в по-голямата си част. При все това в прегледа си Комисията също така заключи, че е необходимо хармонизиране на правилата за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), които управляват АИФ, предоставящи заеми, както и че е необходимо да се уточнят стандартите, които се прилагат по отношение на ЛУАИФ, които делегират функциите си на трети лица, за да се осигури равностойно третиране на субектите, които предоставят услуги по отговорно пазене („попечители“), да се подобри трансграничният достъп до депозитарни услуги, да се оптимизира събирането на данни за надзора и да се улесни използването на инструменти за управление на ликвидността в целия Съюз. Поради това, за да се подобри функционирането на Директива 2011/61/ЕС, са необходими изменения, с които да се отговори на тези нужди.

(2)

Строг режим на делегиране, равното третиране на попечителите, съгласувана надзорна отчетност, по-конкретно чрез премахването на дублиранията и излишните изисквания, и хармонизиран подход при използването на инструменти за управление на ликвидността са също толкова необходими и за управлението на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК). Поради това също така е целесъобразно да се измени Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), в която се определят правилата относно лицензирането и функционирането на ПКИПЦК и техните управляващи дружества, в частта за делегирането, съхранението на активи, надзорната отчетност и управлението на ликвидния риск.

(3)

Към края на 2022 г. пазарът на АИФ в Съюза достигна нетна стойност на активите в размер на 6,8 трилиона евро. Професионалните инвеститори представляват приблизително 86 % от нетната стойност на активите на АИФ, управлявани или предлагани от лицензирани ЛУАИФ и от ЛУАИФ под прага, т.е. ЛУАИФ, посочени в член 3, параграф 2 от Директива 2011/61/ЕС, в Съюза. Пазарът на АИФ в Съюза предоставя над 250 милиарда евро на предприятията в Съюза под формата на частни кредити, а инвеститорите от Съюза са отговорни за 30 % от световния капитал, отпуснат за целия сектор. Размерът на общия пазар на АИФ в Съюза продължава да се увеличава, нараствайки с над 15 % между 2020 г. и 2022 г., и към края на 2020 г. АИФ съставляваха една трета от фондовия сектор на Европейското икономическо пространство. Все още обаче има възможност за растеж на сектора посредством предоставяне на по-голям избор на институционалните инвеститори и повишаване на конкурентоспособността на съюза на капиталови пазари.

(4)

За да се повиши ефективността на дейностите на ЛУАИФ, списъкът на допълнителните услуги, който се съдържа в член 6, параграф 4 от Директива 2011/61/ЕС, следва да бъде разширен, така че да включва задачите, извършвани от администратор в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета (4) („администриране на бенчмаркове“), и дейностите по обслужване на кредити в съответствие с Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета (5). От съображения за изчерпателност следва да се поясни, че когато изпълняват задачите, извършвани от такъв администратор, или когато извършват дейности по обслужване на кредити, спрямо ЛУАИФ следва да се прилагат съответно Регламент (ЕС) 2016/1011 и Директива (ЕС) 2021/2167.

(5)

За да се повиши правната сигурност, следва да се поясни, че управлението на АИФ може да обхваща и дейностите по предоставяне на заеми от името на АИФ и по обслужване на дружества със специална цел — секюритизация.

(6)

За да се повиши правната сигурност за ЛУАИФ и управляващите дружества на ПКИПЦК по отношение на услугите, които могат да предоставят на трети лица, следва да се поясни, че ЛУАИФ и управляващите дружества на ПКИПЦК имат право да изпълняват в полза на трети лица същите функции и дейности, които вече изпълняват във връзка с управляваните от тях АИФ и ПКИПЦК, при условие че всеки потенциален конфликт на интереси, породен от предоставянето на тази функция или дейност на трети лица, се управлява по подходящ начин. Тези функции и дейности включват например корпоративни услуги, като например човешки ресурси и информационни технологии (ИТ), както и ИТ услуги по управление на портфейл и управление на риска. Предоставянето на такава възможност ще подпомогне и международната конкурентоспособност на ЛУАИФ и управляващите дружества на ПКИПЦК в ЕС, тъй като ще позволи реализирането на икономии от мащаба и ще спомогне за диверсифицирането на източниците на приходи.

(7)

За да се гарантира правна сигурност, следва да се поясни, че ЛУАИФ, предоставящи допълнителни услуги, включващи финансови инструменти, се подчиняват на правилата, определени в Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6). По отношение на активи, които не са финансови инструменти, ЛУАИФ следва да бъдат задължени да спазват изискванията на Директива 2011/61/ЕС.

(8)

За да се гарантира еднаквото прилагане на изискванията, предвидени в Директива 2011/61/ЕС, по отношение на необходимите човешки ресурси на ЛУАИФ, е необходимо да се поясни, че към момента на подаване на заявлението за разрешение ЛУАИФ следва да предостави на компетентните органи информация относно човешките и техническите ресурси, които използва за изпълнение на своите функции и, когато е приложимо, за упражняване на надзор върху своите подизпълнители. Поне две физически лица, които на пълно работно време са наети от ЛУАИФ или са изпълнителни членове или членове на управителния орган на ЛУАИФ и които са с местожителство, т.е. обичайно местопребиваване, в Съюза, следва да бъдат назначени, за да ръководят дейността на ЛУАИФ. Независимо от този законоустановен минимум може да са необходими повече ресурси в зависимост от размера и сложността на ЛУАИФ и на АИФ, управлявани от него.

(9)

Някои държави членки имат изисквания в националното законодателство или секторните стандарти относно степента на независимост на един или повече членове на управителния орган на ЛУАИФ или на ръководния орган на управляващо дружество на ПКИПЦК или на инвестиционно дружество. Целесъобразно е ЛУАИФ, управляващи АИФ, които се предлагат на непрофесионални инвеститори, и управляващите дружества на ПКИПЦК и инвестиционните дружества да бъдат насърчени да назначат за член на своя управителен орган или ръководен орган поне един независим директор или директор без изпълнителни функции, когато това е възможно съгласно националното законодателство или съгласно секторните стандарти на държавата членка по произход на ЛУАИФ, управляващото дружество на ПКИПЦК или инвестиционното дружество, за да се защитят интересите на АИФ и ПКИПЦК и на инвеститорите в АИФ, които ЛУАИФ управлява, или в ПКИПЦК. При това назначение ЛУАИФ, управляващото дружество на ПКИПЦК или инвестиционното дружество е необходимо да гарантира, че директорът е независим по характер и в преценката си и разполага с достатъчно експертни познания и опит, за да може да прецени дали ЛУАИФ, управляващото дружество на ПКИПЦК или инвестиционното дружество управлява АИФ или ПКИПЦК в най-добрия интерес на инвеститорите.

(10)

Предлагането на АИФ невинаги се извършва пряко от ЛУАИФ, а от един или няколко дистрибутори, които действат от името на ЛУАИФ или от свое име. По-конкретно, би могло също така да има случаи, в които независим финансов съветник предлага АИФ без знанието на ЛУАИФ. Повечето дистрибутори на фондове подлежат на регулаторните изисквания съгласно Директива 2014/65/ЕС или Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета (7), които определят обхвата и степента на техните отговорности към собствените им клиенти. Поради това Директива 2011/61/ЕС следва да отчита разнообразието от договорености за дистрибуция и да прави разграничение между, от една страна, договореностите, при които дистрибуторът действа от името на ЛУАИФ, които следва да се считат за договорености за делегиране, и, от друга страна, договореностите, при които дистрибуторът действа от свое име, когато предлага АИФ на пазара съгласно Директива 2014/65/ЕС или чрез основаващи се на животозастраховане инвестиционни продукти в съответствие с Директива (ЕС) 2016/97, като в този случай разпоредбите на Директива 2011/61/ЕС относно делегирането не следва да се прилагат, независимо от наличието на споразумение за дистрибуция между ЛУАИФ и дистрибутора.

(11)

Делегирането може да даде възможност за ефективно управление на инвестиционните портфейли и за насочване на необходимия експертен опит към конкретен географски пазар или клас активи. Важно е обаче надзорните органи да са актуализирали информацията относно основните елементи на договореностите за делегиране. За да се придобие надеждна представа за дейностите по делегиране в Съюза, ЛУАИФ следва редовно да предоставят на компетентните органи информация относно договореностите за делегиране, което включва делегирането на колективни или дискреционни функции по управление на портфейл или функции по управление на риска. Във връзка с това ЛУАИФ, по отношение на всеки управляван от тях АИФ, следва да представят информация относно подизпълнителите, списък и описание на делегираните дейности, размера и процента на активите на управляваните АИФ, които са предмет на договорености за делегиране по отношение на функцията по управление на портфейл, описание на начина, по който ЛУАИФ упражнява надзор, наблюдение и контрол върху подизпълнителя, информация относно договореностите за вторично делегиране и начална и крайна дата на срока на валидност на договореностите за делегиране и вторично делегиране. От съображения за яснота следва да се уточни, че целта на събраните данни относно размера и процента на активите на управляваните АИФ, които са предмет на договорености за делегиране по отношение на функцията по управление на портфейл, е да се придобие по-добра представа за упражняването на делегирането и сами по себе си тези данни не представляват фактически индикатор за определяне на адекватността на управлението по същество или на договореностите за управление на риска, нито на ефективността на механизмите за надзор или контрол на равнището на управителя. Тази информация следва да се съобщава на компетентните органи като част от режима за надзорна отчетност, уреден с Директива 2011/61/ЕС.

(12)

За да се гарантира еднаквото прилагане на Директива 2011/61/ЕС, следва да се поясни, че правилата за делегиране, установени в нея, се прилагат за всички функции, изброени в приложение I към същата директива, и за списъка на допълнителните услуги, който се съдържа в член 6, параграф 4 от същата директива.

(13)

Инвестиционните фондове, които предоставят заеми, могат да бъдат източник на алтернативно финансиране за реалната икономика. Тези фондове могат да осигурят критично финансиране за малките и средните предприятия в Съюза, за които достъпът до традиционните източници на кредитиране е по-труден. Различаващите се национални регулаторни подходи обаче могат да породят регулаторен арбитраж и различни равнища на защита на инвеститорите, което възпрепятства създаването на ефективен вътрешен пазар за предоставянето на заеми от АИФ. Директива 2011/61/ЕС следва да признава правото на АИФ да предоставят заеми. Следва също така да бъдат установени общи правила за създаването на ефективен вътрешен пазар за предоставянето на заеми от АИФ, за да се осигури еднакво равнище на защита на инвеститорите в Съюза, да се даде възможност на АИФ да предоставят заеми във всички държави членки, и да се улесни достъпът до финансиране за дружествата от Съюза, което е ключова цел на съюза на капиталовите пазари, както е посочено в съобщението на Комисията от 24 септември 2020 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите – нов план за действие“. Като се има предвид обаче бързо развиващият се пазар на частни кредити, е необходимо да се обърне внимание на потенциалните микропруденциални и макропруденциални рискове, които предоставянето на заеми от АИФ би могло да породи и разпространи във финансовата система като цяло. Правилата, приложими за ЛУАИФ, управляващи фондове, които предоставят заеми, следва да бъдат хармонизирани, за да се подобри управлението на риска в рамките на финансовия пазар и да се повиши прозрачността за инвеститорите. От съображения за яснота предвидените в настоящата директива разпоредби, които са приложими за ЛУАИФ, управляващи АИФ, които предоставят заеми, не следва да възпрепятстват държавите членки да установяват национални продуктови рамки за дефиниране на някои категории АИФ с по-рестриктивни правила.

(14)

Предоставянето на заеми невинаги се извършва пряко от АИФ. Може да има случаи, в които АИФ предоставя заем непряко чрез трето лице или дружество със специална инвестиционна цел, което предоставя заема за или от името на АИФ, или за или от името на ЛУАИФ по отношение на АИФ, преди да придобие експозиция по заема. С цел да се избегне заобикаляне на Директива 2011/61/ЕС, когато този АИФ или ЛУАИФ участва в структурирането на заема или в определянето или предварителното договаряне на неговите характеристики, тези случаи следва да се считат за дейности по предоставяне на заеми и следва да бъдат предметна посочената директива.

(15)

АИФ, които предоставят заеми на потребители, подлежат на изискванията на други инструменти на правото на Съюза, приложими към потребителските кредити, включително Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) и Директива (ЕС) 2021/2167. Тези инструменти на правото на Съюза предвиждат основните механизми за защита на кредитополучателите на равнището на Съюза. Въпреки това и от императивни съображения от обществен интерес, държавите членки следва да могат да забранят предоставянето на заеми от АИФ на потребители на тяхна територия.

(16)

За да се подпомогне професионалното управление на АИФ и да се намалят рисковете за финансовата стабилност, ЛУАИФ, управляващи АИФ, които извършват дейности по предоставяне на заеми, независимо дали тези АИФ отговарят на определението за АИФ, предоставящи заеми, следва да разполагат с ефективни политики, процедури и процеси за предоставяне на заеми. Освен това те следва също така да прилагат ефективни политики, процедури и процеси за оценка на кредитния риск и за администриране и наблюдение на своя кредитен портфейл, когато управляваните от тях АИФ извършват дейности по предоставяне на заеми, включително когато тези АИФ придобиват експозиция по заеми чрез трети лица. Тези политики, процедури и процеси следва да бъдат пропорционални на степента на предоставянето на заеми и следва да се преразглеждат редовно.

(17)

За да се ограничи рискът от взаимосвързаност между АИФ, предоставящи заеми, и други участници на финансовите пазари, ЛУАИФ на тези АИФ следва да бъдат задължени, когато заемополучателят е финансова институция, да диверсифицират своя риск и да въведат специфични ограничения за експозицията си.

(18)

За да се гарантира стабилността и целостта на финансовата система и за да се въведат пропорционални гаранции, АИФ, предоставящи заеми, следва да подлежат на ограничение за ливъридж, което варира в зависимост от това дали те са от отворен или затворен тип. Рискът за финансовата стабилност е по-голям за АИФ от отворен тип, които могат да бъдат обект на високи нива на обратно изкупуване. В съответствие с целта за запазване на финансовата стабилност ограничението за ливъридж не следва да зависи от това дали даден АИФ, предоставящ заеми, се предлага на професионални и непрофесионални инвеститори или само на професионални инвеститори. Методът на задълженията осигурява всеобхватна и стабилна рамка за изчисляване на ливъриджа в съответствие с международните стандарти, и по-специално за отчитане на синтетичния ливъридж, създаден от дериватите. Тези ограничения за ливъридж не следва да възпрепятстват компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ да налагат по-строги ограничения за ливъридж, когато това се счита за необходимо, за да се гарантира стабилността и целостта на финансовата система.

(19)

За да се ограничат конфликтите на интереси, ЛУАИФ и техният персонал не следва да получават заеми от каквито и да било управлявани от тях АИФ. По същия начин следва да бъде забранено на депозитаря на АИФ и подизпълнителя на депозитаря, на подизпълнителя на ЛУАИФ и неговия персонал и на субектите в рамките на същата група като ЛУАИФ да получават заеми от съответния АИФ.

(20)

За да се предотврати моралният риск и да се запази общото кредитно качество на заемите, предоставяни от АИФ, по отношение на тези заеми следва да се прилагат изискванията за запазване на риска при прехвърлянето им на трети лица. Със същата цел на ЛУАИФ следва да им бъде забранено да управляват АИФ, който предоставя заеми с единствената цел да ги продаде на трети лица („стратегия за предоставяне на заеми с цел препродаване“), независимо дали този АИФ отговаря на определението за АИФ, предоставящ заеми. Заемите следва да се предоставят единствено с цел инвестиране на капитала, набран от АИФ в съответствие с неговата инвестиционна стратегия и регулаторните ограничения. ЛУАИФ обаче следва да може да прилага тази инвестиционна стратегия в най-добрия интерес на инвеститорите на АИФ. Това означава, че са необходими дерогации от правилата за запазване на риска и те следва да обхващат случаите, в които задържането на част от заема не е съвместимо с изпълнението на инвестиционната стратегия на АИФ или с регулаторните изисквания, включително изискванията по отношение на продуктите, наложени на АИФ и неговото ЛУАИФ. Тези случаи включват ситуации, при които задържането на част от заема би довело до превишаване на ограниченията на АИФ по отношение на инвестирането или диверсификацията или до нарушаване на регулаторните изисквания, като например ограничителните мерки, приети съгласно член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), или когато АИФ навлиза в ликвидация, или когато положението на заемополучателя се е променило, например в случай на сливане или неизпълнение от страна на заемополучателя, ако инвестиционната стратегия на АИФ е да не управлява необслужваните активи или когато разпределението на активите на АИФ е променено, в резултат на което АИФ вече не търси експозиция към конкретен сектор или конкретен клас активи. ЛУАИФ следва, по искане на компетентните органи на своята държава членка по произход, да обоснове решението си да използва такава дерогация от правилата за запазване на риска и следва да бъде задължено да спазва постоянно основния принцип на забрана на стратегиите за предоставяне на заеми с цел препродаване.

(21)

Дългосрочните, неликвидни заеми, държани от АИФ, биха могли да създадат ликвидни несъответствия, ако структурата на АИФ от отворен тип позволява на инвеститорите често да изкупуват обратно своите дялове или акции. Поради това е необходимо да се намалят рисковете, свързани с падежната трансформация, като се наложи структура от затворен тип за АИФ, предоставящи заеми. Следва обаче да е възможно АИФ, предоставящи заеми, да функционират като структури от отворен тип, при условие че са изпълнени определени изисквания, включително система за управление на ликвидността, която свежда до минимум ликвидните несъответствия, гарантира справедливото третиране на инвеститорите и е под надзора на компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ. За да се осигурят последователни критерии за определянето от страна на компетентните органи на това дали АИФ, предоставящ заеми, може да поддържа структура от отворен тип, Европейският надзорен орган (Европейският орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), следва да разработи проекти на регулаторни технически стандарти за установяването на тези критерии, като надлежно отчита естеството, ликвидния профил и експозициите на АИФ, предоставящи заеми.

(22)

Следва да се поясни, че когато по отношение на АИФ, предоставящ заеми, или на ЛУАИФ във връзка с дейностите по кредитиране, извършвани от управлявания от него АИФ, се прилагат изискванията, предвидени в Директива 2011/61/ЕС и изискванията, предвидени в регламенти (ЕС) № 345/2013 (10), (ЕС) № 346/2013 (11) и (ЕС) 2015/760 (12) на Европейския парламент и на Съвета, специфичните изисквания по отношение на продуктите, предвидени в глава II от Регламент (ЕС) № 345/2013, глава II от Регламент (ЕС) № 346/2013 и Регламент (ЕС) 2015/760, следва да имат предимство пред по-общите правила на Директива 2011/61/ЕС.

(23)

Поради потенциално неликвидния и дългосрочен характер на активите на АИФ, предоставящи заеми, е възможно ЛУАИФ да изпитват трудности при съобразяването с промени в регулаторните изисквания, въведени по време на жизнения цикъл на управляваните от тях АИФ, без това да засегне доверието на техните инвеститори. Поради това е необходимо да се прилагат преходни разпоредби за някои изисквания за АИФ, учредени преди приемането на настоящата директива. Тези АИФ и ЛУАИФ обаче следва също така да могат да изберат да подлежат на тези правила, при условие че компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ бъдат уведомени за това. Освен това правилата, приложими за предоставянето на заеми и АИФ, предоставящи заеми, с изключение на ограниченията за ливъридж и инвестиции, както и задължението на АИФ, предоставящи заеми, да функционират като структури от затворен тип, следва да се прилагат само по отношение на заеми, предоставени след влизането в сила на настоящата директива.

(24)

Събирането и обменът на информация чрез надзорната отчетност следва да бъдат подобрени, за да се подпомогне наблюдението на пазара от страна на надзорните органи. Дублиращите се изисквания за докладване, които съществуват съгласно правото на Съюза и националното право, по-специално регламенти (ЕС) № 600/2014 (13) и (ЕС) 2019/834 (14) на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕС) № 1011/2012 (15) и (ЕС) № 1073/2013 (16) на Европейската централна банка, могат да бъдат премахнати с цел подобряване на ефективността и намаляване на административната тежест за ЛУАИФ. Европейският надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (17), Европейският надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (18), ЕОЦКП (познати общо като „Европейските надзорни органи“ или ЕНО) и Европейската централна банка (ЕЦБ), когато е необходимо с подкрепата на компетентните органи, следва да оценят нуждите от данни на различните надзорни органи, така че промените в образеца за надзорна отчетност за ЛУАИФ да бъдат ефективни.

(25)

За да се намали дублиращото се докладване и свързаната с това тежест за ЛУАИФ и да се гарантира ефективното повторно използване на данните от страна на органите, данните, докладвани от ЛУАИФ на компетентните органи, следва да се предоставят на други съответни компетентни органи, на ЕНО и на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), както е посочено в препоръката на Европейския съвет за системен риск от 7 декември 2017 г. (19), когато това е необходимо за целите на изпълнението на техните задължения, както и на членовете на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) единствено за статистически цели.

(26)

При подготовката на бъдещите промени в задълженията за надзорна отчетност обхватът на данните, които могат да бъдат изисквани от ЛУАИФ, следва да бъде разширен чрез премахване на ограниченията върху този обхват, които обхващат основните сделки и експозиции или контрагентите, и чрез добавяне на други категории данни, които трябва да бъдат предоставени на компетентните органи. Ако ЕОЦКП прецени, че е оправдано периодично пълно оповестяване на портфейла пред надзорните органи, разпоредбите на Директива 2011/61/ЕС следва да отчитат необходимото разширяване на обхвата на отчитането.

(27)

За да се осигури последователното хармонизиране на задълженията за надзорна отчетност, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, в които да се уточни съдържанието, формулярите и процедурите за стандартизиране на процеса на надзорна отчетност от страна на ЛУАИФ, като по този начин се замени образецът за докладване, установен в делегирания акт, приет съгласно член 24 от Директива 2011/61/ЕС, както и честотата и времето на докладване. Що се отнася до информацията, която трябва да се докладва относно договореностите за делегиране, регулаторните технически стандарти следва да останат ограничени до определяне на подходящото ниво на стандартизация на информацията, която трябва да се докладва. Регулаторните технически стандарти не следва да добавят елементи, които не са предвидени в Директива 2011/61/ЕС.

(28)

За да се стандартизира процесът на надзорна отчетност, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕОЦКП, по отношение на формата, стандартите за данни и методите и договореностите за докладване от ЛУАИФ. Комисията следва да приеме тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение в съответствие с член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(29)

С цел да се осигури по-ефективен отговор на натиска върху ликвидността при неблагоприятни пазарни условия и да се защитят по-добре инвеститорите, в Директива 2011/61/ЕС следва да бъдат предвидени правила за изпълнение на препоръката на ЕССР от 7 декември 2017 г.

(30)

За да могат ЛУАИФ, управляващи АИФ от отворен тип, установени в държава членка, да се справят с натиска за обратно изкупуване при неблагоприятни пазарни условия, от ЛУАИФ следва да се изисква да изберат и да включат в устава или учредителните документи на АИФ поне два инструмента за управление на ликвидността от хармонизирания списък, съдържащ се в приложение V, точки 2—8 към Директива 2011/61/ЕС. Чрез дерогация, когато ЛУАИФ управлява АИФ, който е лицензиран като фонд на паричния пазар в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета (20), ЛУАИФ следва да може да реши да избере само един инструмент за управление на ликвидността от този списък. Тези инструменти за управление на ликвидността следва да бъдат подходящи за инвестиционната стратегия, ликвидния профил и политиката на обратно изкупуване на АИФ. ЛУАИФ следва да задейства такива инструменти за управление на ликвидността, когато това е необходимо за защита на интересите на инвеститорите на АИФ. В допълнение ЛУАИФ, управляващи АИФ от отворен тип, следва винаги да имат възможността за временно спиране на записването, обратното изкупуване и откупуването или за задействане на механизъм за разделяне на активи (side pockets), при изключителни обстоятелства и на основание защита на интересите на инвеститорите на АИФ. Когато ЛУАИФ вземе решение да спре записването, обратното изкупуване и откупуването, то следва без неоправдано забавяне да уведоми компетентните органи на своята държава членка по произход. Когато ЛУАИФ вземе решение да задейства или деактивира механизъм за разделяне на активи (side pockets), то следва да уведоми компетентните органи на своята държава членка по произход в разумен срок преди задействането или дезактивирането на този инструмент за управление на ликвидността. ЛУАИФ следва също така да уведоми компетентните органи на своята държава членка по произход, когато задейства или деактивира всеки друг инструмент за управление на ликвидността по начин, който не е в рамките на обичайния ход на дейността, както е предвидено в устава или учредителните документи на АИФ. Това ще позволи на надзорните органи по-добре да предотвратят потенциалното разпространение на натиска върху ликвидността към по-широкия пазар.

(31)

По-специално и с цел да се повиши защитата на инвеститорите, следва да се уточни, че използването на обратно изкупуване в натура не е подходящо за инвеститорите на дребно, поради което то следва да се задейства само за удовлетворяване на исканията за обратно изкупуване на професионалните инвеститори. Същевременно следва да се вземат мерки срещу рисковете от неравноправно третиране между извършващите обратно изкупуване инвеститори и другите притежатели на дялове или акционери.

(32)

За да могат да вземат инвестиционно решение в зависимост от склонността си към поемане на риск и нуждите си от ликвидност, инвеститорите следва да бъдат информирани за условията за използване на инструменти за управление на ликвидността.

(33)

За да се осигури последователно хармонизиране в областта на управлението на ликвидния риск от страна на ЛУАИФ, управляващи фондове от отворен тип, и да се улесни пазарното сближаване и сближаването на надзорните практики, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, в които да се уточнят характеристиките на инструментите за управление на ликвидността, посочени в приложение V към Директива 2011/61/ЕС, като се вземе надлежно предвид разнообразието на инвестиционните стратегии и базовите активи на АИФ. Тези регулаторни технически стандарти следва да бъдат приети въз основа на проект, разработен от ЕОЦКП, и не следва да ограничават възможността на ЛУАИФ да използват подходящ инструмент за управление на ликвидността за всички класове активи, юрисдикции и пазарни условия. За да се гарантира еднакво равнище на защита на инвеститорите в Съюза, ЕОЦКП следва да разработи насоки относно избора и калибрирането на инструментите за управление на ликвидността от страна на ЛУАИФ. Тези насоки следва да отчитат, че ЛУАИФ носят основната отговорност за управлението на ликвидния риск.

(34)

Депозитарите играят важна роля в защитата на интересите на инвеститорите и следва да могат да изпълняват задълженията си независимо от вида на попечителя, който съхранява активите на АИФ. Поради това, когато предоставят услуги по отговорно пазене на АИФ, е необходимо централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) да бъдат включени във веригата на отговорно пазене, за да се гарантира, че във всички случаи е налице стабилен информационен поток между попечителя на активите на АИФ и депозитаря. За да се избегне излишна работа, депозитарите не следва да извършват предварителна надлежна проверка, когато възнамеряват да делегират на ЦДЦК услугите по отговорно пазене.

(35)

С цел подобряване на сътрудничеството и ефективността в областта на надзора, компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ следва да могат да отправят обосновано искане до компетентните органи на държавата членка по произход на това ЛУАИФ за предприемане на надзорни действия срещу него.

(36)

За да се подобри сътрудничеството в областта на надзора, ЕОЦКП следва да може да поиска от компетентния орган да представи пред ЕОЦКП случай, когато този случай има трансгранични последици и може да се отрази на защитата на инвеститорите или финансовата стабилност. Анализите на ЕОЦКП на такива случаи дават на другите компетентни органи по-добро разбиране на обсъжданите въпроси, допринасят за предотвратяването на подобни случаи в бъдеще и защитават целостта на пазара на АИФ.

(37)

За да се подпомогне сближаването на надзорните практики в областта на делегирането, ЕОЦКП следва да получава по-пълна информация за прилагането на настоящата директива, включително по отношение на необходимия надзор и контрол на договореностите за делегиране, във всички държави членки. За тази цел ЕОЦКП следва да се базира на задълженията за докладване пред компетентните органи, както и на упражняването на правомощията си за сближаване на надзорните практики в областта на делегирането, преди да се извърши следващото преразглеждане на директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС. ЕОЦКП следва да представи доклад, който съдържа анализ на пазарните практики по отношение на делегирането и спазването на правилата за делегиране, както и същностните изисквания, като например тези, свързани с човешките и техническите ресурси, които ЛУАИФ, управляващите дружества и техните подизпълнители използват за целите на извършването на своите функции.

(38)

С Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета (21) се установяват хармонизирани правила за участниците на финансовите пазари и финансовите съветници за прозрачност във връзка с интегрирането на рисковете за устойчивостта и отчитането на неблагоприятните въздействия върху устойчивостта в техните процеси и във връзка с предоставянето на информация, свързана с устойчивостта, по отношение на финансовите продукти. Важно е да се възприеме хоризонтален подход към правилата за прозрачност във връзка с устойчивостта за участниците на финансовите пазари и финансовите съветници. АИФ и ПКИПЦК могат да осигурят важен принос за целите на съюза на капиталовите пазари. Растежът на пазара на АИФ и ПКИПЦК също така трябва да бъде в съответствие с другите цели на Съюза и поради това следва да бъде насочен към насърчаването на устойчив растеж. ЛУАИФ и управляващите дружества на ПКИПЦК следва да могат да докажат, че спазват постоянно задълженията си съгласно Регламент (ЕС) 2019/2088. Следователно ЛУАИФ и управляващите дружества на ПКИПЦК следва да интегрират екологичните, социалните и управленските (ЕСУ) параметри в правилата за управление и управление на риска, използвани в подкрепа на техните инвестиционни решения. ЛУАИФ и управляващите дружества на ПКИПЦК следва също така да прилагат правилата за управление и управление на риска по отношение на инвестиционните си решения и оценката си на съответните рискове, включително екологичните, социалните и управленските рискове. Това е още по-важно, когато ЛУАИФ и управляващите дружества на ПКИПЦК предявяват претенции относно устойчивите инвестиционни политики на управляваните от тях АИФ и ПКИПЦК. Тези инвестиционни решения и оценки на риска следва да се извършват в най-добрия интерес на инвеститорите в АИФ и ПКИПЦК. ЕОЦКП следва да актуализира насоките си за разумни политики за възнагражденията съгласно директиви 2011/61/ЕС и 2009/65/ЕО по отношение на привеждането на стимулите в съответствие с ЕСУ рисковете в политиките за възнагражденията.

(39)

Предлагането на ПКИПЦК невинаги се извършва пряко от управляващото дружество, а от един или няколко дистрибутори, които действат от името на управляващото дружество или от свое име. По-специално, би могло също така да има случаи, в които независим финансов съветник предлага ПКИПЦК без знанието на управляващото дружество. Повечето дистрибутори на фондове подлежат на регулаторните изисквания съгласно Директива 2014/65/ЕС или Директива (ЕС) 2016/97, които определят обхвата и степента на техните отговорности към собствените им клиенти. Поради това Директива 2009/65/ЕО следва да отчита разнообразието от договорености за дистрибуция и да прави разграничение между, от една страна, договореностите, при които дистрибуторът действа от името на управляващото дружество, които следва да се считат за договорености за делегиране, и, от друга страна, договореностите, при които дистрибуторът действа от свое име, когато предлага ПКИПЦК на пазара съгласно Директива 2014/65/ЕС или чрез основаващи се на животозастраховане инвестиционни продукти в съответствие с Директива (ЕС) 2016/97, като в този случай разпоредбите на Директива 2009/65/ЕО относно делегирането не следва да се прилагат, независимо от наличието на евентуално споразумение за дистрибуция между управляващото дружество и дистрибутора.

(40)

На някои концентрирани пазари липсва конкурентно предлагане на депозитарни услуги. За да се преодолее този недостиг, който може да доведе до по-високи разходи за ЛУАИФ и до по-неефективен пазар на АИФ, държавите членки следва да могат да позволят на компетентните си органи да разрешат определянето на депозитар, установен в друга държава членка. Тази възможност следва да се използва само когато са изпълнени условията, предвидени в настоящата директива, и с предварителното одобрение на компетентните органи на АИФ. Тъй като решението да се разреши определянето на депозитар, установен в друга държава членка, не следва да бъде автоматично дори когато са изпълнени тези условия, компетентните органи следва да вземат това решение само след като се направи оценка за всеки отделен случай относно липсата на предлагане на съответните депозитарни услуги в държавата членка по произход на АИФ, като се вземе предвид инвестиционната стратегия на това АИФ.

(41)

Като част от своя преглед на Директива 2011/61/ЕС Комисията следва да извърши оценка на действието на дерогацията, позволяваща определянето на депозитар, установен в друга държава членка, и на потенциалните ползи и рискове, включително въздействието върху защитата на инвеститорите, финансовата стабилност, ефективността на надзора и наличието на пазарни възможности, от изменението на обхвата на тази дерогация в съответствие с целите на съюза на капиталовите пазари.

(42)

Допускането на възможността за назначаване на депозитар, установен в друга държава членка, следва да бъде придружено от разширяване на обхвата на надзора. Поради това от депозитаря следва да се изисква да оказва съдействие не само на своите компетентни органи, но и на компетентните органи на АИФ, за който е назначен депозитарят, и на компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ, което управлява АИФ, ако тези компетентни органи се намират в държава членка, различна от тази на депозитаря.

(43)

За да се осигури по-добра защита на инвеститорите, трябва да се увеличи потокът от информация от ЛУАИФ към инвеститорите във АИФ. За да се даде възможност на инвеститорите в АИФ да проследяват по-добре разходите на АИФ, ЛУАИФ следва да определят таксите, налозите и разходите, които се поемат от ЛУАИФ и които впоследствие са пряко или косвено разпределени на АИФ или на някоя от неговите инвестиции. ЛУАИФ следва периодично да докладват за всички такива такси, налози и разходи. От ЛУАИФ следва да се изисква също така да докладват на инвеститорите състава на портфейла си на отпуснатите заеми.

(44)

За да се повиши прозрачността на пазара и да се използват ефективно наличните пазарни данни за АИФ, на ЕОЦКП следва да бъде разрешено да оповестява пазарните данни, с които разполага, в обобщена или съкратена форма, поради което стандартът за поверителност следва да бъде облекчен, за да се позволи такова използване на данни.

(45)

Изискванията за субектите от трети държави, които имат достъп до вътрешния пазар, следва да бъдат приведени в съответствие със стандартите, установени в Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (22). Освен това тези изисквания следва да бъдат приведени в съответствие със стандартите, установени в общите действия, предприети от държавите членки по отношение на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, отразени в заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. По-конкретно, АИФ от трета държава, ЛУАИФ от трета държава, които извършват дейност в отделни държави членки, и депозитарите, установени в трета държава, следва да не са разположени във високорискова трета държава съгласно Директива (ЕС) 2015/849, нито в трета държава, която се счита за неоказваща съдействие по данъчни въпроси, като в определени случаи подлежат на гратисен период, когато дадена държава по-късно е определена като високорискова трета държава съгласно посочената директива или е добавена към списъка на ЕС с юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. Наред с това, изискванията следва да гарантират адекватен и ефективен обмен на информация по данъчни въпроси в съответствие с международните стандарти, например стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала.

(46)

Директива 2009/65/ЕО следва да гарантира, че условията за управляващите дружества на ПКИПЦК са сравними с тези за ЛУАИФ, ако няма причина за запазване на регулаторните различия за ПКИПЦК и ЛУАИФ. Такъв е случаят с режима на делегиране, регулаторното третиране на попечителите, изискванията за надзорна отчетност и наличието и използването на инструменти за управление на ликвидността.

(47)

За да се гарантира еднаквото прилагане на съществените изисквания към управляващите дружества на ПКИПЦК, следва да се поясни, че към момента на подаване на заявлението за разрешение управляващото дружество следва да предостави на компетентните органи информация относно човешките и техническите ресурси, които използва за изпълнение на своите функции и, когато е приложимо, за упражняването на надзор върху подизпълнителите си. Поне две физически лица, които на пълно работно време или са наети от управляващото дружество, или са изпълнителни членове или членове на ръководния орган на управляващото дружество и които са с местожителство, в смисъл, че имат обичайно местопребиваване в Съюза, следва да бъдат назначени, за да ръководят дейността на управляващото дружество. Независимо от този законоустановен минимум, може да са необходими повече ресурси в зависимост от размера и сложността на управляващото дружество и ПКППЦК, което то управлява.

(48)

За да се приведат в съответствие правните рамки на директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС по отношение на делегирането, управляващите дружества на ПКИПЦК следва да са длъжни да обосновават пред компетентните органи делегирането на своите функции и да представят обективни причини за делегирането.

(49)

Делегирането може да даде възможност за ефективно управление на инвестиционните портфейли и за насочване на необходимия експертен опит към конкретен географски пазар или клас активи. Важно е обаче надзорните органи да са актуализирали информацията относно основните елементи на договореностите за делегиране. За да се придобие надеждна представа за дейностите по делегиране в Съюза, управляващите дружества следва редовно да предоставят на компетентните органи информация относно договореностите за делегиране, което включва делегирането на колективни или дискреционни функции по управление на портфейл или функции по управление на риска. Във връзка с това управляващите дружества, по отношение на всяко ПКИПЦК, което управляват, следва да представят информация относно подизпълнителите, списък и описание на делегираните дейности, размера и процента на активите на управляваните ПКИПЦК, които са предмет на договорености за делегиране по отношение на функцията по управление на портфейл, описание на начина, по който управляващото дружество упражнява надзор, наблюдение и контрол върху подизпълнителя, информация относно договореностите за вторично делегиране и начална и крайна дата на срока на валидност на договореностите за делегиране и вторично делегиране. От съображения за яснота следва да се уточни, че целта на събраните данни относно размера и процента на активите на управляваните ПКИПЦК, които са предмет на договорености за делегиране по отношение на функцията по управление на портфейл, е да се придобие по-добра представа за упражняването на делегирането и сами по себе си тези данни не представляват фактически индикатор за определяне на адекватността на управлението по същество или на договореностите за управление на риска, нито на ефективността на механизмите за надзор или контрол на равнището на управителя. Тази информация следва да се съобщава на компетентните органи като част от режима за надзорна отчетност, уреден с Директива 2009/65/ЕО.

(50)

За да се гарантира еднаквото прилагане на Директива 2009/65/ЕО, следва да се поясни, че правилата за делегиране, установени в нея, се прилагат за всички функции, изброени в приложение II към същата директива, и за списъка на допълнителните услуги, посочен в член 6, параграф 3 от същата директива.

(51)

С цел допълнително хармонизиране на правилата за делегиране, приложими към ЛУАИФ и ПКИПЦК, и постигане на по-единно прилагане на директиви 2011/61/ЕС и 2009/65/ЕО, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с уточняването на условията за делегиране от управляващото дружество на ПКИПЦК на трета страна и условията, при които управляващото дружество на ПКИПЦК може да се счита за образувание „пощенска кутия“ и следователно вече не може да се счита за управител на ПКИПЦК. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (23). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(52)

С настоящата директива следва да се изпълни препоръката на ЕССР от 7 декември 2017 г. за хармонизиране на инструментите за управление на ликвидността и тяхното използване от управителите на фондове от отворен тип, които включват ПКИПЦК, за да се даде възможност за по-ефективен отговор на натиска върху ликвидността при неблагоприятни пазарни условия и за по-добра защита на инвеститорите.

(53)

За да могат ПКИПЦК, установени в държава членка, да се справят с натиска за обратно изкупуване при неблагоприятни пазарни условия, от тях следва да се изисква да изберат и да включат в устава или учредителните си документи поне два инструмента за управление на ликвидността от хармонизирания списък, съдържащ се в приложение IIA, точки 2—8 към Директива 2009/65/ЕО. Чрез дерогация, ПКИПЦК, което е лицензирано като фонд на паричния пазар в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1131, следва да може да реши да избере само един инструмент за управление на ликвидността от този списък. Тези инструменти за управление на ликвидността следва да бъдат подходящи за инвестиционната стратегия, ликвидния профил и политиката на обратно изкупуване на ПКИПЦК. ПКИПЦК следва да задейства такива инструменти за управление на ликвидността, когато това е необходимо за защита на интересите на инвеститорите на ПКИПЦК. В допълнение ПКИПЦК следва винаги да имат възможността за временно спиране на записването, обратното изкупуване и откупуването или за задействане на механизъм за разделяне на активи (side pockets), при изключителни обстоятелства и на основание защита на интересите на инвеститорите на ПКИПЦК. Когато ПКИПЦК вземе решение да спре записването, обратното изкупуване и откупуването, то следва без неоправдано забавяне да уведоми компетентните органи на своята държава членка по произход. Когато ПКИПЦК вземе решение да задейства или деактивира механизъм за разделяне на активи (side pockets), то следва да уведоми компетентните органи на своята държава членка по произход в разумен срок преди задействането или дезактивирането на този инструмент за управление на ликвидността. ПКИПЦК следва също така да уведоми компетентните органи на своята държава членка по произход, когато задейства или деактивира всеки друг инструмент за управление на ликвидността по начин, който не е в рамките на обичайния ход на дейността, както е предвидено в устава на фонда или учредителните документи на ПКИПЦК. Това ще позволи на надзорните органи по-добре да предотвратят потенциалното разпространение на натиска върху ликвидността към по-широкия пазар.

(54)

По-специално и с цел да се повиши защитата на инвеститорите, следва да се уточни, че използването на обратно изкупуване в натура не е подходящо за инвеститорите на дребно, поради което то следва да се задейства само за удовлетворяване на исканията за обратно изкупуване на професионалните инвеститори. Същевременно следва да се вземат мерки срещу рисковете от неравноправно третиране между извършващите обратно изкупуване инвеститори и другите притежатели на дялове.

(55)

За да могат да вземат инвестиционно решение в зависимост от склонността си към поемане на риск и нуждите си от ликвидност, инвеститорите в ПКИПЦК следва да бъдат информирани за условията за използване на инструменти за управление на ликвидността.

(56)

За да се осигури последователно хармонизиране в областта на управлението на ликвидния риск от страна на ПКИПЦК и да се улесни пазарното сближаване и сближаването на надзорните практики, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, в които да се уточнят характеристиките на инструментите за управление на ликвидността, посочени в приложение IIA към Директива 2009/65/ЕО, като се вземе надлежно предвид разнообразието на инвестиционните стратегии и базовите активи на ПКИПЦК. Тези регулаторни технически стандарти следва да бъдат приети въз основа на проект, разработен от ЕОЦКП, и не следва да ограничават възможността на ПКИПЦК да използват подходящ инструмент за управление на ликвидността за всички класове активи, юрисдикции и пазарни условия. За да се гарантира еднакво равнище на защита на инвеститорите в Съюза, ЕОЦКП следва да разработи насоки относно избора и калибрирането на инструментите за управление на ликвидността от страна на управляващите дружества. Тези насоки следва да отчитат, че ПКИПЦК носят основната отговорност за управлението на ликвидния риск.

(57)

За да се подпомогне наблюдението на пазара от страна на надзорните органи, следва да се подобри събирането и обменът на информация в хода на надзорната отчетност, като задълженията за надзорна отчетност се прилагат и по отношение на ПКИПЦК. Дублиращите се изисквания за докладване, които съществуват съгласно правото на Съюза и националното право, по-специално регламенти (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) 2019/834 и регламенти (ЕС) № 1011/2012 и (ЕС) № 1073/2013, могат да бъдат премахнати с цел подобряване на ефективността и намаляване на административната тежест за управляващите дружества. ЕНО и ЕЦБ, при необходимост с подкрепата на компетентните органи, следва да оценят нуждите от данни на различните надзорни органи, за да се гарантира, че информацията, която трябва да се докладва съгласно образеца за надзорна отчетност за ПКИПЦК, е достатъчна.

(58)

За да се намали дублиращото се докладване и свързаната с това тежест за ПКИПЦК и да се гарантира ефективното повторно използване на данните от страна на органите, данните, докладвани от ПКИПЦК на компетентните органи, следва да се предоставят на други съответни компетентни органи, ЕОЦКП, другите ЕНО и на ЕССР, когато това е необходимо за целите на изпълнението на техните задължения, както и на членовете на ЕСЦБ единствено за статистически цели.

(59)

За да се осигури последователното хармонизиране на задълженията за надзорна отчетност, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС в съответствие с членове 10—14 и член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, в които да се уточни съдържанието, формулярите и процедурите за стандартизиране на процеса на надзорна отчетност от страна на управляващите дружества, както и честотата и времето на докладване. Що се отнася до информацията, която трябва да се докладва относно договореностите за делегиране, регулаторните технически стандарти следва да останат ограничени до определяне на подходящото ниво на стандартизация на информацията, която трябва да се докладва. Тези регулаторни технически стандарти следва да бъдат приети въз основа на проект, разработен от ЕОЦКП. Регулаторните технически стандарти не следва да добавят елементи, които не са предвидени в Директива 2009/65/ЕО.

(60)

За да се стандартизира процесът на надзорна отчетност, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕОЦКП, по отношение на формата, стандартите за данни и методите и договореностите за докладване от управляващите дружества. Комисията следва да приеме тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение в съответствие с член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(61)

За да се гарантира защитата на инвеститорите, и по-специално за да се гарантира, че във всички случаи е налице редовен информационен поток между попечителя на активите на ПКИПЦК и депозитаря, депозитарният режим следва да бъде разширен, така че да включва ЦДЦК във веригата на отговорно пазене, когато те предоставят на ПКИПЦК попечителски услуги. За да се избегне излишна работа, депозитарите не следва да извършват предварителна надлежна проверка, когато възнамеряват да делегират на ЦДЦК попечителски услуги.

(62)

С цел подобряване на сътрудничеството и ефективността в областта на надзора, компетентните органи на приемащата държава членка на ПКИПЦК следва да могат да отправят обосновано искане до компетентния орган на държавата членка по произход на ПКИПЦК за предприемане на надзорни действия срещу това ПКИПЦК.

(63)

За да се подобри сътрудничеството в областта на надзора, ЕОЦКП следва да може да поиска от компетентния орган да представи пред ЕОЦКП случай, когато този случай има трансгранични последици и може да се отрази на защитата на инвеститорите или финансовата стабилност. Анализите на ЕОЦКП на такива случаи дава на другите компетентни органи по-добро разбиране на обсъжданите въпроси, допринася за предотвратяването на подобни случаи в бъдеще и защитава целостта на пазара на ПКИПЦК.

(64)

Независимо от приложимите понастоящем правила за поверителност, обменът на информация между компетентните органи и данъчните органи следва да се подобри. Такива обмени следва да бъдат в съответствие с националното право, а когато информацията произхожда от друга държава членка, тя следва да се разкрива само с изричното съгласие на компетентния орган, който я е оповестил.

(65)

Директиви 2011/61/ЕС и 2009/65/ЕО изискват ЛУАИФ и управляващите дружества на ПКИПЦК да действат с необходимите умения, грижа и внимание в най-добрия интерес на управляваните от тях инвестиционни фондове и на техните инвеститори. Ето защо държавите членки следва да изискват от ЛУАИФ и управляващите дружества на ПКИПЦК да действат честно и коректно, що се отнася до таксите и разходите, начислявани на инвеститорите. През 2020 г. ЕОЦКП изготви информационна бележка относно надзора, за да насърчи сближаването на надзора върху разходите в АИФ и ПКИПЦК и да разработи набор от критерии в подкрепа на компетентните органи при оценката на понятието за неоправдани разходи и при надзора на задължението за предотвратяване на начисляването на неоправдани разходи на инвеститорите. Целта на тези критерии е да се предоставят насоки на компетентните органи, като същевременно се насърчава сближаването на надзорните практики в контекста на съюза на капиталовите пазари. Поради липсата на ясно определение за неоправдани разходи обаче, понастоящем съществуват различни пазарни и надзорни практики за това, което секторът и надзорните органи възприемат като неоправдани разходи, и доказателствата показват различия в разходите, начислявани в различните държави членки, и разходите, начислявани на инвеститорите на дребно, в сравнение с разходите, начислявани на професионалните инвеститори. Предложените изменения на директиви 2011/61/ЕС и 2009/65/ЕО, в контекста на стратегията на Съюза за инвеститорите на дребно, имат за цел да разрешат този проблем, като изискват от управителите на фондове да установят надежден процес на ценообразуване, който следва да включва установяване, анализ и преглед на разходите, начислявани пряко или непряко на инвестиционните фондове или техните притежатели на дялове, и като въведат изискване за обезщетяване на инвеститорите, когато са начислени неоправдани разходи. ЕОЦКП следва да представи на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад, в който се прави оценка на размера на разходите, начислявани на инвеститорите на дребно, причините за тези разходи и разликите в тях, включително разликите, произтичащи от естеството на съответните АИФ и ПКИПЦК, и се анализира дали критериите, определени в неговата информационна бележка относно надзора, трябва да бъдат допълнени по отношение на понятието за неоправдани разходи. За да подпомогнат компетентните органи при надзора на разходите и ЕОЦКП при анализа на свързаните с разходите въпроси, компетентните органи следва да събират данни за разходите, които да се споделят с ЕОЦКП еднократно. Това събиране на данни би увеличило експертния опит на ЕОЦКП в областта на докладването на разходите с оглед на предоставянето на Европейския парламент, Съвета, Комисията и компетентните органи на технически съвети относно събирането на данни за разходите в контекста на стратегията на Съюза за инвеститорите на дребно. Въз основа на този доклад ЕОЦКП следва да извършва дейностите съгласно член 29 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, за да спомогне за постигането на общо разбиране на понятието за неоправдани разходи.

(66)

Наименованието на АИФ и на ПКИПЦК е отличителен елемент, който оказва влияние върху избора на инвеститорите и създава първо впечатление за инвестиционната стратегия и целите на фонда. Въпреки че наименованието на АИФ и на ПКИПЦК вече е част от преддоговорната информация, предоставена на инвеститорите, е полезно да се подчертае значението на наименованието, като специално се изтъкне, че то представлява съществена преддоговорна информация в ключовата информация за инвеститорите и проспекта, която следва да бъде предоставена на инвеститорите на дребно, преди те да инвестират в това този АИФ и на инвеститорите, преди те да инвестират в това ПКИПЦК. В съответствие с Директива (ЕС) 2021/2261 на Европейския парламент и на Съвета (24), считано от 1 януари 2023 г., ПКИПЦК, предлагани на инвеститори на дребно, подлежат на изискванията на Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета (25). От тази дата задължението на управляващото дружество на ПКИПЦК или на инвестиционното дружество да изготви документ с ключова информация за инвеститорите се заменя със задължението за изготвяне на основен информационен документ в съответствие с Регламент (ЕС) № 1286/2014. Освен това, ЛУАИФ, управляващи АИФ, които се предлагат на инвеститори на дребно, също подлежат на изискванията на посочения регламент. Съответно, когато АИФ и ПКИПЦК се предлагат на инвеститори на дребно, ЛУАИФ и ПКИПЦК са длъжни да включат в основния информационен документ наименованието на фонда и да гарантират, че тази информация е точна, коректна и ясна и не предава подвеждащо или объркващо послание, което би привлякло погрешно инвеститорите. Поради това е от съществено значение да се подчертае, че наименованието на АИФ или ПКИПЦК се счита за толкова важно, колкото всеки друг преддоговорен документ, и подлежи на същите стандарти за коректност и прозрачност. За да се гарантира високо и еднакво равнище на защита на инвеститорите в Съюза, ЕОЦКП следва да разработи насоки за уточняване на случаите, в които наименованието на АИФ или ПКИПЦК би могло да бъде некоректно, неясно или подвеждащо за инвеститора. Секторното законодателство, определящо стандарти за наименованията на фондовете или за предлагането на фондове, има предимство пред тези насоки.

(67)

При изпълнението на функциите си съгласно директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС ЕОЦКП следва да прилага основан на риска подход.

(68)

ЕЦБ представи становище на 9 август 2022 г. (26),

1)

Член 1, параграф 1, се изменя, както следва:

2)

Член 6 се изменя, както следва:

3)

Член 7 се изменя, както следва:

4)

В член 8, параграф 1 буква в) се заменя със следното:

5)

В член 12 се добавя следният параграф:

6)

В член 14 се вмъква следният параграф:

7)

Член 15 се изменя, както следва:

8)

В член 16 се вмъкват следните параграфи:

(*11)  Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно фондовете на паричния пазар (ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 8)."

(*12)  Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1).“ "

9)

Член 20 се изменя, както следва:

10)

Член 21 се изменя, както следва:

11)

Член 23 се изменя, както следва:

12)

Член 24 се изменя, както следва:

13)

В член 25 параграф 2 се заменя със следното:

(*15)  Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).“ "

14)

В член 35, параграф 2 букви б) и в) се заменят със следното:

15)

В член 36 параграф 1 се изменя, както следва:

16)

В член 37 параграф 7 се изменя, както следва:

17)

В член 40, параграф 2, първа алинея букви б) и в) се заменят със следното:

18)

В член 42, параграф 1, първа алинея буква в) се заменя със следното:

19)

В член 43 се добавя следният параграф:

20)

В член 46, параграф 2 буква й) се заменя със следното:

21)

Член 47 се изменя, както следва:

22)

Член 50 се изменя, както следва:

23)

Член 60 се заменя със следното:

24)

Член 61 се изменя, както следва:

25)

Вмъква се следният член:

26)

Приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящата директива

27)

Текстът на приложение II към настоящата директива се добавя като приложение V.

1)

В член 2, параграф 1 се добавят следните букви:

(*16)  Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1).“ "

2)

Член 6 се изменя, както следва:

3)

Член 7 се изменя, както следва:

4)

Член 13 се изменя, както следва:

5)

Член 14 се изменя, както следва:

6)

Вмъква се следният член:

(*19)  Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно фондовете на паричния пазар (ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 8).“ "

7)

Вмъкват се следните членове:

(*20)  Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).“ "

8)

Член 22а се изменя, както следва:

9)

В член 29, параграф 1, втора алинея буква б) се заменя със следното:

10)

В член 57 се добавя следният параграф:

11)

В член 69 се добавя следният параграф:

12)

В член 79, параграф 1 се заменя със следното:

13)

В член 84 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

14)

В член 98 се добавят следните параграфи:

15)

Член 101 се изменя, както следва:

16)

Член 102 се изменя, както следва:

17)

Вмъква се следният член:

18)

Член 112а се изменя, както следва:

19)

Приложение I се изменя в съответствие с приложение III към настоящата директива

20)

Текстът в приложение IV към настоящата директива се вмъква като приложение IIA.