<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-336/09 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62009CC0336</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:860">EU:C:2011:860</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Г-Н CRUZ VILLALÓN — ДЕЛO C-336/09 P</P><P>ПОЛША/КОМИСИЯ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Г-Н P. Cruz Villalón</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20111221">21 декември 2011 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C-336/09 P</P><P>Република Полша</P><P>срещу</P><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Селско стопанство</KEYWORD><KEYWORD>Обща организация на пазарите</KEYWORD><KEYWORD>Преходни мерки, приети с оглед присъединяването на нови държави членки</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 60/2004</KEYWORD><KEYWORD>Жалба за отмяна</KEYWORD><KEYWORD>Срок</KEYWORD><KEYWORD>Начален момент</KEYWORD><KEYWORD>Просрочие</KEYWORD><KEYWORD>Право на новите държави членки да обжалват актовете, приети между датата на подписване и датата на влизане в сила на договора за присъединяване</KEYWORD><KEYWORD>Правов съюз</KEYWORD><KEYWORD>Ценности на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Правова държава</KEYWORD><KEYWORD>Равенство на държавите членки пред Договорите</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Четири години след решението си по дело Полша/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-273/04" PAGE.ECR="I-8925" YEAR="2007">C-273/04, Сборник, стр. I-8925</REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, постановено на <DATE ISO="20071023">23 октомври 2007 г.</DATE>, с което, без да разгледа възражението на Съвета<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Точка 33.</P></NOTE> за недопустимост поради просрочие, отхвърля по същество жалбата на Република Полша за отмяна на решение на Съвета на Европейския съюз, Съдът трябва да се произнесе по жалба срещу определение, с което Общият съд на Европейския съюз обявява за недопустима поради просрочие, и следователно не разглежда делото по същество, жалба за отмяна, подадена от Република Полша при сходна фактическа обстановка, този път срещу регламент на Европейската комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Едновременно с това Съдът е бил сезиран и с друга жалба по сходно дело, Полша/Комисия (C-335/09 P), висящо пред Съда, срещу решение на Общия съд, с което по същия начин и със същите мотиви се отхвърля като частично недопустима поради просрочие жалба на Република Полша срещу друг регламент на Комисията.</P></NOTE>. За да докаже, че жалбата ѝ не е недопустима поради просрочие, Република Полша призовава Съда да разгледа, в хода на производството по обжалване, изложените от нея доводи пред Общия съд, които са били разгледани изчерпателно от генералния адвокат Poiares Maduro в заключението му по дело Полша/Съвет, по което е постановено посоченото по-горе решение. Анализът на последното, към който аз се придържам до голяма степен, ще ми позволи да съсредоточа разсъжденията си върху допълнителните перспективи.</TXT></NP><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата, предхождащи спора, производството пред Общия съд и обжалваното определение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>С Определение от <DATE ISO="20090610">10 юни 2009 г.</DATE> по дело Полша/Комисия (T-258/04)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>обжалваното определение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</P></NOTE> Първоинстанционният съд на Европейските общности [понастоящем Общият съд] отхвърля като недопустима поради изтичане на преклузивния срок жалбата на Република Полша за отмяна на член 5, член 6, параграфи 1—3, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕО) № 60/2004 на Комисията от <DATE ISO="20040114">14 януари 2004 година</DATE> за определяне на преходни мерки в сектора на захарта във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="009" PAGE.FIRST="8" DATE.PUB="2004">ОВ L 9, стр. 8</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 52, стр. 202).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>В случая Общият съд е установил, че Регламент № 60/2004 е публикуван в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT> от <DATE ISO="20040115">15 януари 2004 г.</DATE> и че следователно срокът за обжалването му изтича на <DATE ISO="20040408">8 април 2004 г.</DATE> Тъй като жалбата на Република Полша е постъпила в секретариата на Общият съд на <DATE ISO="20040628">28 юни 2004 г.</DATE>, Общият съд я обявява за просрочена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Точки 42—46 от обжалваното определение.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Общият съд уважава възражението за недопустимост на Комисията на основание стриктното прилагане на разпоредбите на член 230, пета алинея ЕО. Всъщност той установява, че жалбата срещу Регламент № 60/2004 е подадена след изтичане на установения с тази разпоредба двумесечен срок от публикуване на акта, и всъщност достига до извода, че правото на обжалване на Република Полша е погасено поради изтичане на преклузивния срок<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Точки 46, 70 и 71 от обжалваното определение.</P></NOTE>, а след това отхвърля отделните доводи, изтъквани от Република Полша.</TXT></NP><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Така, тъй като не могат да поставят под съмнение този извод, са отхвърлени доводите, че посоченият регламент не е бил публикуван на двадесетте официални езика на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Точки 48—50 от обжалваното определение.</P></NOTE>, че влизането му в сила е обусловено от влизането в сила на Договора за присъединяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Точки 51 и 52 от обжалваното определение.</P></NOTE> и че негови адресати са всички държави членки, включително бъдещите държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Точки 53—56 от обжалваното определение.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>По-нататък Общият съд се е постарал да покаже, че това стриктно прилагане на процесуалните срокове, считано от датата на публикуване на Регламент № 60/2004, не е нарушило правото на Република Полша на ефективна съдебна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Точки 57—70 от обжалваното определение.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>В рамките на проверката за допустимост на жалбата Общият съд се е погрижил да припомни също, че е възможно отклонение от стриктното прилагане на общностната правна уредба относно процесуалните срокове само при наличието на изключителни обстоятелства, случайно събитие или непреодолима сила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Точка 55 от обжалваното определение.</P></NOTE>. По този въпрос обаче Общият съд приема, че Република Полша не е обяснила по какъв начин разглежданите обстоятелства са изключителни спрямо нея до такава степен, че да изискват отклонение от принципа на стриктно прилагане на процесуалните срокове, засягащо по този начин принципа на правната сигурност.</TXT></NP><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>С жалбата си Република Полша моли Съда да отмени обжалваното определение, да постанови окончателно решение и следователно да обяви жалбата ѝ срещу Регламент (ЕО) № 60/2004 за допустима и да уважи по същество исканията ѝ, направени в първоинстанционното производство.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда и исканията на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>Република Полша подава настоящата жалба в секретариата на Съда на <DATE ISO="20090824">24 август 2009 г.</DATE> В писменото си становище тя моли жалбата ѝ да бъде разгледана от голям състав.</TXT></NP><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>Тъй като никоя от страните не е подала молба в този смисъл, Съдът решава да не провежда съдебно заседание.</TXT></NP><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>Република Полша моли Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното определение,</P></ITEM><ITEM><P>да отмени член 5, член 6, параграфи 1—3, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 2, буква а) от Регламент № 60/2004,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP><NP><NO.P>12.</NO.P><TXT>Комисията моли Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата като неоснователна, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По жалбата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на Република Полша</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>13.</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си Република Полша изтъква пет правни основания, с които критикува изложените от Общия съд съображения по отношение допустимостта на жалбата ѝ срещу Регламент № 60/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Точки 40—71 от обжалваното определение.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>14.</NO.P><TXT>Първо, Република Полша упреква Общия съд, че в нарушение на Регламент № 1 на Съвета от <DATE ISO="19580415">15 април 1958 година</DATE> за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P><REF.DOC.OJ COLL="P" NO.OJ="017" PAGE.FIRST="385" DATE.PUB="1958">ОВ 17, 1958 г., стр. 385</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3.</P></NOTE> е приел, че срокът за обжалване на Регламент № 60/2004 започва да тече от деня на публикуването му на официалните езици на Европейската общност на петнадесетте, тоест преди публикуването му на всички официални езици на разширената Общност.</TXT></NP><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>Второ, Република Полша изтъква, че Общият съд неправилно е приел, че тя ефективно е могла да подаде жалба за отмяна на Регламент № 60/2004 преди присъединяването си към Европейския съюз, но не на основание разпоредбата на член 230, втора алинея ЕО, установяваща безусловното право на обжалване на държавите членки, а на основание разпоредбата на член 230, четвърта алинея ЕО, тоест на основанието и при условията, предвидени за физическите или юридическите лица. Тя поддържа по-специално, от една страна, че към датата на публикуването му на <DATE ISO="20040115">15 януари 2004 г.</DATE> Регламент № 60/2004 установява задължения само за държавите членки, каквато Република Полша по принцип още не е била, задължения, които по-скоро са бъдещи и се прилагат едва от датата на ефективното влизане в сила на Договора за присъединяване. От друга страна, при условията на евентуалност Република Полша счита, че към момента на публикуването тя не е отговаряла на особените условия за допустимост на жалбите, установени в член 230, четвърта алинея ЕО.</TXT></NP><?PAGE NO="4"?><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>Трето, Република Полша счита, че като ѝ е отнел правото да поиска контрол за законосъобразност на Регламент № 60/2004, въпреки че тя е негов адресат като държава членка, Общият съд е нарушил принципа на правовата общност и правото ѝ на ефективна съдебна защита. Тя добавя, че стриктното прилагане на разпоредбите относно сроковете за подаване на жалба не бива да води до неравенство между отделните държави членки, по-специално що се отнася до съдебната защита на старите и новите държави членки.</TXT></NP><NP><NO.P>17.</NO.P><TXT>Четвърто, Република Полша счита, че като ѝ е отнел правото да обжалва по съдебен ред Регламент № 60/2004, който незаконно променял условията на присъединяването ѝ към Съюза и нарушавал равновесието между правата и задълженията, които произтичат от принадлежността ѝ към Съюза, Общият съд е нарушил принципа на солидарност и принципа на добросъвестност.</TXT></NP><NP><NO.P>18.</NO.P><TXT>Накрая, пето, Република Полша изтъква, че Общият съд е допуснал процесуално нарушение, като не е разгледал доводите относно нарушението на принципа на солидарност и принципа на добросъвестност и като не е мотивирал надлежно обжалваното определение.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>19.</NO.P><TXT>Почти всички от петте правни основания, изтъквани от Република Полша, поставят въпроси с неоспоримо значение в особения и винаги деликатен контекст на постепенното разширяване на Съюза с други европейски държави. Република Полша излага правните си основания в посочения по-горе порядък и по начало Съдът би следвало да ги разгледа в същия порядък.</TXT></NP><NP><NO.P>20.</NO.P><TXT>Между тези различни правни основания обаче съществува ясна йерархия. Според мен трябва да се отдаде особено предпочитание на третото правно основание, тъй като то поставя въпроси, свързани с основите на Съюза, с ценностите, и по-специално с ценностите на правовата държава, на които именно се основава Съюзът<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>За да се повтори формулировката на член 2 ДЕС.</P></NOTE>, с принципа на правов съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. съгласно възприетата понастоящем терминология от Съда Решение от <DATE ISO="20100629">29 юни 2010 г.</DATE> по дело E и F (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-550/09" PAGE.ECR="I-6213" YEAR="2010">C-550/09, Сборник, стр. I-6213</REF.DOC.ECR>, точка 44).</P></NOTE>, в който актовете на институциите се подчиняват на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>закона<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>На конституционната харта, каквато представляват Договорите, ако се възпроизведе изразът на Решение от <DATE ISO="19860423">23 април 1986 г.</DATE> по дело Les Verts/Парламент (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="294/83" PAGE.ECR="1339" YEAR="1986">294/83, Recueil, стр. 1339</REF.DOC.ECR>, точка 23).</P></NOTE>, както и със структурния принцип на Съюза на равенство на държавите членки пред Договорите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Макар до приемането на Договора от Лисабон в Договорите да не се споменава изрично принципът на равенство на държавите членки, Съдът все пак признава, че в известен смисъл този принцип им е вътрешно присъщ. Вж. в този смисъл Zemanek, J. The Principle of Equality. — In: Kaddous, C. et A. Auer. Les principes fondamentaux de la Constitution européenne Helbing &amp; Lichtenhahn. LGDJ, 2006, р. 237; Lenaerts, K et P. Van Nuffel. Advanced Integration and the Principle of Equality of Member States within the European Union. — In: Kaddous, C. et A. Auer. Op. cit. р. 245, по-специално р. 249. Вж. Решение от <DATE ISO="19730207">7 февруари 1973 г.</DATE> по дело Комисия/Италия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="39/72" PAGE.ECR="101" YEAR="1973">39/72, Recueil, стр. 101</REF.DOC.ECR>, точка 24) и Решение от <DATE ISO="19790207">7 февруари 1979 г.</DATE> по дело Комисия/Обединено кралство (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="128/78" PAGE.ECR="419" YEAR="1979">128/78, Recueil, стр. 419</REF.DOC.ECR>, точка 12). Вж. също, във всякаква друга перспектива, Решение от <DATE ISO="19790329">29 март 1979 г.</DATE> по дело Комисия/Обединено кралство (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="231/78" PAGE.ECR="1447" YEAR="1979">231/78, Recueil, стр. 1447</REF.DOC.ECR>, точка 9).</P></NOTE>, понастоящем закрепен в член 4, параграф 2 ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Тази разпоредба възпроизвежда, в това отношение, член I-5 от проекта на Договор за създаване на Конституция за Европа, който възприема формулировката, дадена от съдебната практика на споменатия по-горе принцип. Вж. в това отношение Piris, J.-C. The Lisbon Treaty — A Legal and Political Analysis. Cambridge University Press, 2010. р. 83 et 84; Blanquet, M. Article I-5. — In: Burgorgue-Larsen, L., A. Levade et F. Picod (еds.). Traité établissant une Constitution pour l’Europe, Vol. 1. Bruylant, 2007. р. 96.</P></NOTE>. Все пак трябва да се уточни, че доводите на Република Полша, изтъквани във второто ѝ правно основание, което поставя въпроса за прилагането в случая на особените разпоредби на член 230, четвърта алинея ЕО спрямо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>бъдеща<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> държава членка, неизбежно ще бъдат непряко засегнати в рамките на този анализ.</TXT></NP><NP><NO.P>21.</NO.P><TXT>Преди да се пристъпи към този двоен анализ обаче, е важно да се припомни, както е постъпил и Общият съд в обжалваното определение, практиката на Съда, съгласно която, от една страна, стриктното прилагане на общностните разпоредби относно процесуалните срокове отговаря на изискванията на правната сигурност и на необходимостта да се предотврати<?PAGE NO="5"?> всякаква дискриминация или произволно третиране при правораздаването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. по-специално Решение от <DATE ISO="19840712">12 юли 1984 г.</DATE> по дело Ferriera Valsabbia/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="209/83" PAGE.ECR="3089" YEAR="1984">209/83, Recueil, стр. 3089</REF.DOC.ECR>, точка 14), както и Определение от <DATE ISO="19920205">5 февруари 1992 г.</DATE> по дело Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-59/91" PAGE.ECR="I-525" YEAR="1992">C-59/91, Recueil, стр. I-525</REF.DOC.ECR>, точка 8), Определение от <DATE ISO="19980507">7 май 1998 г.</DATE> по дело Ирландия/Комисията (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-239/97" PAGE.ECR="I-2655" YEAR="1998">C-239/97, Recueil, стр. I-2655</REF.DOC.ECR>, точки 7—9), Определение от <DATE ISO="20020517">17 май 2002 г.</DATE> по дело Германия/Парламент и Съвет, C-406/01 (Recueil, стр. I-4561, точка 20), и Определение от <DATE ISO="20071108">8 ноември 2007 г.</DATE> по дело Белгия/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-242/07 P" PAGE.ECR="I-9757" YEAR="2007">C-242/07 P, Сборник, стр. I-9757</REF.DOC.ECR>, точка 16).</P></NOTE> и от друга страна, е възможно отклонение от това стриктно прилагане само при изключителни обстоятелства, случайно събитие или непреодолима сила, в съответствие с член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и при извинима грешка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. по-специално Решение от <DATE ISO="19790405">5 април 1979 г.</DATE> по дело Orlandi/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="117/78" PAGE.ECR="1613" YEAR="1979">117/78, Recueil, стр. 1613</REF.DOC.ECR>, точки 10 и 11) и Решение от <DATE ISO="19941215">15 декември 1994 г.</DATE> по дело Bayer/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-195/91 P" PAGE.ECR="I-5619" YEAR="1994">C-195/91 P, Recueil, стр. I-5619</REF.DOC.ECR>), точка 26, както и Определение от <DATE ISO="20071127">27 ноември 2007 г.</DATE> по дело Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret и Akar/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-163/07 P" PAGE.ECR="I-10125" YEAR="2007">C-163/07 P, Recueil, стр. I-10125</REF.DOC.ECR>, точка 36), Определение от <DATE ISO="20100114">14 януари 2010 г.</DATE> по дело SGAE/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-112/09 P" PAGE.ECR="I-351" YEAR="2010">C-112/09 P, Сборник, стр. I-351</REF.DOC.ECR>, точка 20) и Определение от <DATE ISO="20101116">16 ноември 2010 г.</DATE> по дело Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert/Комисия, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-73/10 P" PAGE.ECR="I-11535" YEAR="2010">C-73/10 P, Сборник, стр. I-11535</REF.DOC.ECR>, точка 42).</P></NOTE>. Ако това дело трябва да се реши чрез стриктно прилагане на разпоредбите на член 230, пета алинея ЕО, е ясно, без да е необходимо да се навлиза в подробности, че в този случай жалбата със сигурност би трябвало да се обяви за недопустима. Въпреки това третото правно основание, изтъкнато от Република Полша, поставя въпроса дали при наличието на изключителните обстоятелства в случая Съдът не би трябвало да направи тълкуване secundum legem, дори praeter legem, на правото на Съюза, което може да доведе до различно разрешение.</TXT></NP><NP><NO.P>22.</NO.P><TXT>С третото си правно основание Република Полша изтъква по-конкретно, че стриктното прилагане на разпоредбите на Съюза относно сроковете за обжалване не бива да води до установяването на неравенство в съдебната защита на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>старите<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>новите<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> държави членки. Държавите членки не би следвало да бъдат лишавани от правото си да подадат жалба на основание член 230, втора алинея ЕО, който установява процесуалната легитимация на държавите членки и представлява израз на тяхното неотменимо право да получат защита на икономическите и социалните си интереси от юрисдикциите на Съюза срещу правен акт, чиито адресати са те. Следователно институциите на Съюза не могат чрез избор на датата за публикуване на акт, адресиран до всички държави членки, да лишават новите държави членки от правото им на съдебна защита. Като се позовава в това отношение на точка 50 от заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по дело Полша/Съвет, по което е постановено посоченото по-горе решение, тя счита, че като е отхвърлил жалбата ѝ като недопустима, Общият съд очевидно е нарушил принципа на правовата държава и принципа на право на ефективна съдебна защита. Република Полша добавя, че обратно на приетото от Общият съд в точка 55 от обжалваното определение, в настоящия случай са налице изключителни обстоятелства.</TXT></NP><NP><NO.P>23.</NO.P><TXT>По този начин настоящото дело поставя под съмнение актовете на вторичното право, създадени от Съюза между датата на подписване и датата на влизане в сила на даден договор за присъединяване и приети, за да отговорят на изискванията на посоченото присъединяване и следователно приложими към новата държавна членка или към новите държави членки, подписали посочения договор.</TXT></NP><NP><NO.P>24.</NO.P><TXT>Отговорът на така изтъкнатите от Република Полша принципни доводи налага известен поглед назад, към което са насочени следващите твърде общи разсъждения.</TXT></NP><NP><NO.P>25.</NO.P><TXT>Трябва да се подчертае, от една страна, че Съюзът е — и това е една от неговите специфични особености в сравнение с останалите субекти на международното право — съюз на държави и народи, осъществяващ непрекъсната нормотворческа дейност, която, така да се каже, никога не спира и която достига до интензивност, непозната досега за международна организация в най-общия смисъл на думата. Не случайно правопорядъкът на Съюза, който е неговата същност, бързо придоби отличителните черти на независимост, предимство и ефикасност, с които е известен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. по-специално Barents, R. The Autonomy of Community Law. Kluwer, 2004 и Simon, D. Les fondements de l’autonomie du droit communautaire. — In: Droit international et droit communautaire — Perspective actuelles, 33. Сolloque de la société française pour le droit international. Pedone, 2000. р. 207.</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="6"?><NP><NO.P>26.</NO.P><TXT>Трябва да се подчертае, от друга страна, че постепенното разширяване на Съюза, първоначално състоящ се от шест държави членки, не е изключително явление, а напротив, вътрешноприсъщо е на неговата цел. В този смисъл включването на нова европейска държава в Съюза е все по-сложен процес, в пряка връзка с интензивността на интеграцията и нарастващото богатство на неговите достижения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Не съществува определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>достижения<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, въпреки че то се използва в самите Договори. В Общата декларация за обща външна политика и политика на сигурност, приета от пълномощниците и приложена към Заключителния акт относно условията за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и промените в Договорите, на които се основава Европейският съюз (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="241" PAGE.FIRST="21" DATE.PUB="1994">ОВ C 241, 1994 г., стр. 21</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1995">ОВ L 1, 1995 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), достиженията на Общността все пак са определени като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>права и задължения, свързани със системата на Съюза и неговата институционална рамка<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>27.</NO.P><TXT>От това следва, че правопорядъкът на Съюза, така да се каже, не престава да функционира и неговата нормотворческа дейност не би следвало да спира по време на процеса на разширяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Става въпрос за твърде частен проблем от гледна точка на правото на Договорите, който се отличава ясно от този за временното приложение на Договорите, който е по-често срещан. Вж. в това отношение член 218, параграф 5 ДФЕС (по-рано член 300, параграф 2 ЕО), който предвижда възможност за Съвета по предложение на преговарящия да приеме решение за временно прилагане на Договора преди влизането му в сила. По тази тема вж. напр. Geslin, A. La mise en application provisoire des traités. Pedone, 2005; Verwey, D. The european Community, the European Union and the International Law of Treaties. T.M.C. Aser Press, 2004. р. 124 sq.; Mathy, D. Commentaires de l’article 24 des conventions de Vienne de 1969 et 1986. — In: Corten, O. et P. Klein. La Convention de Vienne sur le droit des traités. Bruylant, 2006, Vol. 1, р. 1045; Lefeber, R. The provisional Application of Treaties. — In: Klabbers, J. et R. Lefeber. Essays on the Law of Treaties — A Collection of Essays in Honour of Bert Vierdag. Nijhoff, 1998. р. 81; Vignes, D. Une notion ambiguë: la mise en application provisoire des traités. AFDI, 1972. р. 181.</P></NOTE>. Тази специфика поражда проблема, поставен от актовете на Съюза, приети между датата на подписване на Договорите и на актовете за присъединяване и датата на тяхното влизане в сила, чието приемане може да бъде обусловено от разширяването и които следователно се публикуват преди присъединяването да е настъпило ефективно, без обаче непременно да са в сила преди тази дата. Макар да е възможно самите Договори и актове за присъединяване да предвиждат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Тази възможност не е рядкост в правото на Съюза. Подобни на тези разпоредби вече се срещат в член 2, параграф 3 от Договора за присъединяване от 2004 г., който е именно правното основание на Регламент № 60/2004, в договорите за присъединяване от 1994 г. (Република Австрия, Република Финландия, Кралство Швеция) (член 2, параграф 3), както и в Договора за присъединяване от 1985 г. (Кралство Испания и Португалската република) (член 2, параграф 3). Договорът за присъединяване от 2005 г. (Република България и Румъния) (член 4, параграф 3) съдържа същия вид разпоредби. Вж. също Решение на Съвета на Европейските общности от <DATE ISO="19850611">11 юни 1985 г.</DATE> относно присъединяването на Кралство Испания и на Португалската република към Европейската общност за въглища и стомана (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="302" PAGE.FIRST="5" DATE.PUB="1985">ОВ L 302, 1985 г., стр. 5</REF.DOC.OJ>). За разлика от тях, договорите за присъединяване от 1972 г. (Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия) и от 1979 г. (Република Гърция) не съдържат подобни разпоредби. Без да се навлиза в детайли, важно е да се припомни, че Съдът е имал случай да разгледа разпоредби, които макар и различни, все пак отговарят на същите нужди. Вж. по-специално Решение от <DATE ISO="19971002">2 октомври 1997 г.</DATE> по дело Парламент/Съвет, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-259/95" PAGE.ECR="I-5303" YEAR="1997">C-259/95, Recueil, стр. I-5303</REF.DOC.ECR>. Така разпоредбите от този характер се оказват плод на богата практика по изготвянето и прилагането на споразуменията за присъединяване, натрупана от институциите на Съюза, независимо от причините, довели до включването им в договорите за присъединяване. Тяхната главна цел е да се позволи на институциите на Съюза да вземат изчерпателно изброени мерки, необходими за присъединяването, които не са могли да бъдат приети преди подписване на договора и на актовете за присъединяване, като по този начин да се постигне приобщаване към достиженията на Общността.</P></NOTE>, ex ante, съдържанието и последиците на такава нормотворческа дейност, все пак е достатъчно ясно, че тези възможности са твърде ограничени.</TXT></NP><NP><NO.P>28.</NO.P><TXT>По този начин това явление ни поставя пред вторично право на Съюза, което се прилага както към старите, така и към новите държави членки, при това без последните да са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>участвали<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> в неговото създаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Основна характеристика на така създаденото вторично право е, че новите държавни членки не могат да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>участват<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> в неговото създаване, въпреки че са неговите основни адресати. Без съмнение, в актовете за присъединяване винаги се е обръщало голямо внимание на установяването на специални процедури за приемане на определени решения и други мерки, които да бъдат приети в периода преди присъединяването. Наличието на тези процедури, които обикновено предоставят на страните кандидатки за присъединяване само правото да бъдат консултирани, все пак не пречи на последните <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>да участват<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> в приемането на мерки, които формално не се приемат за достижения на Общността. Вж. в случая <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>процедурата за информиране и консултиране за приемането на определени решения и други мерки в периода преди присъединяването<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, приложена към актовете за присъединяване от 2003 г. (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="236" PAGE.FIRST="987" DATE.PUB="2003">ОВ L 236, 2003 г., стр. 987</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>29.</NO.P><TXT>Овластяването на институциите на Съюза чрез разпоредби като тази на член 2, параграф 3 от Договора за присъединяване да приемат актове на вторичното право между датата на подписване на посочения договор и датата на влизането му в сила, създава неравно третиране между две групи държави членки, първата, която се състои се от държавите, които вече са<?PAGE NO="7"?> членки към датата на приемане на посочените актове и които следователно са участвали в тяхното създаване, и втората, която се състои от държави, които все още не са членки и които следователно не са могли да участват в тяхното създаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>В това отношение може да се отбележи, че в Решение от <DATE ISO="20090610">10 юни 2009 г.</DATE> по дело Полша/Комисия (Т-<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="257/04" PAGE.ECR="II-1545" YEAR="2009">257/04, Сборник, стр. II-1545</REF.DOC.ECR>, точка 235) Общият съд е констатирал, че Република Полша е участвала единствено като наблюдател при приемането на Регламент (ЕО) № 1972/2003 на Комисията от <DATE ISO="20031110">10 ноември 2003 година</DATE> относно временните мерки, които следва да се приемат за търговията със земеделски продукти във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="293" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2003">ОВ L 293, стр. 3</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 50, стр. 100).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>30.</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се подчертае, че идеята за правов съюз, а сега и ценностите на правовата държава, налага не само зачитане на основните права и контрол за съответствие на актовете на институциите с конституционната харта, каквато са Договорите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>За да използваме един от критериите на Общността, а след това и на правовия съюз, припомнян периодически от Съда след Решението му от <DATE ISO="19860423">23 април 1986 г.</DATE> по дело Les Verts/Парламент (посочено по-горе, точка 23). Вж. също Решение от <DATE ISO="20030710">10 юли 2003 г.</DATE> по дело Комисия/ЕЦБ (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-15/00" PAGE.ECR="I-7281" YEAR="2003">C-15/00, Recueil, стр. I-7281</REF.DOC.ECR>, точка 75), Решение от <DATE ISO="20070118">18 януари 2007 г.</DATE> по дело PKK и KNK/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-229/05 P" PAGE.ECR="I-439" YEAR="2007">C-229/05 P, Сборник, стр. I-439</REF.DOC.ECR>, точка 109), Решение от <DATE ISO="20080903">3 септември 2008 г.</DATE> по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-402/05 P+C-415/05 P" PAGE.ECR="I-6351" YEAR="2008">C-402/05 P и C-415/05 P, Сборник, стр. I-6351</REF.DOC.ECR>, точка 281) и Решение по дело E и F (посочено по-горе, точка 24).</P></NOTE>, както и с общите принципи на правото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. по-специално Решение от <DATE ISO="20020725">25 юли 2002 г.</DATE> по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-50/00 P" PAGE.ECR="I-6677" YEAR="2002">C-50/00 P, Recueil, стр. I-6677</REF.DOC.ECR>, точка 38) и Решение от <DATE ISO="20061005">5 октомври 2006 г.</DATE> по дело Комисия/Франция (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-232/05" PAGE.ECR="I-10071" YEAR="2006">C-232/05, Recueil, стр. I-10071</REF.DOC.ECR>, точка 57).</P></NOTE>, но също така и демократичното създаване на вторичното право на Съюза, което включва равното участие на всички държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Член 4, параграф 2 ДФЕС.</P></NOTE>, независимо дали то е пряко, чрез членове на Европейския парламент или чрез представители на държавите членки в Европейския съвет или в Съвета<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>В това отношение вж. също точка 6 и бележка под линия 5 от заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по дело Комисия/Парламент и Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-411/06" PAGE.ECR="I-7585" YEAR="2006">C-411/06, Сборник, стр. I-7585</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, или непряко чрез делегиране на компетентност на Съвета<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>На основание член 202 ЕО. В това отношение е достатъчно да се препрати към текстовете, регламентиращи комитологията; Решение 1999/468/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19990628">28 юни 1999 година</DATE> за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="184" PAGE.FIRST="23" DATE.PUB="1999">ОВ L 184, стр. 23</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159). Вж. също Споразумението между Европейския парламент и Комисията относно условията и реда за прилагане на Решение 1999/468/ЕО на Съвета за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, изменено с Решение 2006/512/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="143" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2008">ОВ C 143, 2008 г., стр. 1</REF.DOC.OJ> и поправка <REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="154" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="1999">ОВ C 154, стр. 24</REF.DOC.OJ>). Вж. по-специално Piris, J.-C. La comitologie: vers l’épilogue d’une longue saga. — In: Chemins d’Europe, Mélanges en l’honneur de Jean-Paul Jacqué, Dalloz. 2010. р. 547; Jacqué, J.-P. L’éternel retour — Réflexions sur la comitologie. — In: Mélanges en hommage à Jean-Victor Louis, éditions de l’ULB, 2003. р. 211 и Lenaerts, K. et A. Verhoeven. Towards a Legal Framework for Executive Rule-Making in the EU? The Contribution of the New Comitology Decision. CMLR, 2000, р. 645.</P></NOTE> или понастоящем на Парламента и на Съвета<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Уместно е да се подчертае, че член 291 ДФЕС промени коренно упражнението на изпълнителните правомощия на Комисията. Вж. в това отношение Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110216">16 февруари 2011 година</DATE> за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="055" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="2011">ОВ L 55, стр. 13</REF.DOC.OJ>), който отменя посоченото по-горе Решение 1999/468. Вж. Craig, P. Delegated Acts — Implementing acts and the new Comitology Regulation. — European Law Review, 2011, No 5, р. 671; Edenharter, A. Die Komitologie nach dem Vertrag von Lissabon: Verschiebung der Einflussmöglichkeiten zugunsten der EU-Kommission?, Die öffentliche Verwaltung, 2011, р. 645.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>31.</NO.P><TXT>Важно е да се подчертае, че неучастието на бъдещите държави членки в създаването на актовете, приемани в тези специфични условия, без съмнение може, както е в случая, да бъде ограничено от първичното право, в случая от договора и/или от актовете за присъединяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Само ще припомня, че Съдът приема, че протоколите и приложенията към акт за присъединяване, представляват разпоредби на първичното право, чието действие, освен ако не е предвидено друго в акта за присъединяване, се спира, изменя или отменя само по реда, предвиден за изменение на учредителните договори; вж. Решение от <DATE ISO="20030911">11 септември 2003 г.</DATE> по дело Австрия/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-445/00" PAGE.ECR="I-8549" YEAR="2003">C-445/00, Recueil, стр. I-8549</REF.DOC.ECR>, точка 62). Общият съд, от своя страна, приема, че разпоредба на договор за присъединяване може да бъде правно основание за приемане на законодателни мерки; вж. Решение на Общия съд от <DATE ISO="20020911">11 септември 2002 г.</DATE> по дело Alpharma/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="T-70/99" PAGE.ECR="II-3495" YEAR="2002">T-70/99, Recueil, стр. II-3495</REF.DOC.ECR>, точки 106 и 107).</P></NOTE>. Разбира се договорите и актовете за присъединяване могат да предвидят създаването на право, което да се прилага към всички държави членки, както новите, така и старите, макар новите държави да не са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>участвали<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> в тяхното създаване, щом като последните са се съгласили с това, като са подписали, а впоследствие и ратифицирали посочените договори и актове.</TXT></NP><?PAGE NO="8"?><NP><NO.P>32.</NO.P><TXT>Тази последна особеност може да бъде лесно приета, доколкото произтича от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>естеството на нещата<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Както обичал да казва барон дьо ла Бред; Montesquieu. De l’esprit des lois, 1748 [Монтескьо. За духа на законите. 1748 г.].</P></NOTE>. За разлика от това, значително по-трудна се оказва задачата да се обясни липсата на правен способ, който да позволи на новите държави членки да подложат на съдебен контрол актовете, приети при тези условия.</TXT></NP><NP><NO.P>33.</NO.P><TXT>Очевидно е, че докато не станат ефективни членове на Съюза, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>бъдещите<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> държави членки не могат по никакъв начин да допринесат за създаването на правото на Съюза, по-специално чрез участието на техни представители в Съвета.</TXT></NP><NP><NO.P>34.</NO.P><TXT>Въпреки това разглежданото в настоящото дело неравенство пред Договорите не се изразява в това, а произтича от факта, че новите държави членки не могат да упражнят, при същите условия, както старите държави членки, способите за защита срещу така приетите актове всеки път, когато сроковете за обжалване на последните се оказват изтекли към датата, на която те ефективно стават държави членки, единствено поради дата на тяхното публикуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Така правото на жалба, което зависи от несигурно събитие, каквото е датата на публикуване на акта, всъщност е подчинено на случайността.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>35.</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се изхожда от понастоящем прогласения в член 4, параграф 2 ДЕС принцип, според който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Съюзът зачита равенството на държавите членки пред Договорите<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, което изключва напълно неоправданото неравенството между държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Тук ще припомня, че Съдът вече е имал повод да отхвърли тълкуване на разпоредби от акт за присъединяване, предложено от нова държава членка, като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>водещо до недопустими последици от гледна точка на равенството между държавите членки с оглед на някои основни за функционирането на общия пазар правила<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> (вж. Решение от <DATE ISO="19790329">29 март 1979 г.</DATE> по дело Комисия/Обединено Кралство, посочено по-горе, точка 9).</P></NOTE>. Не е лесно обаче да се намери оправдание за неравенството, произтичащо от факта, че една държава, задължена като всяка друга държава да спазва даден акт, се оказва спрямо споменатия акт в отношение на просто приемане, което изключва всичко останало.</TXT></NP><NP><NO.P>36.</NO.P><TXT>Всъщност в положение като разглежданото в настоящия случай старите държави членки са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>участвали<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, по един или друг начин, в създаването на приетите при тези условия актове и в това си качество те могат да обжалват пряко пред съда тези актове на основание член 230, втора алинея ЕО, спазвайки сроковете по член 230, пета алинея ЕО, като привилегировани жалбоподатели. За разлика от тях, новите държави членки, които по необходимост са били лишени от всякакво <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>участие<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> в създаването на тези актове, са лишени също и от всякаква възможност да ги обжалват в това си качество. Някога се използваше терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>указ<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, за да се посочат актовете, приети и прилагани при такива условия. Акт, който разчита само на подчинението, обаче трябва да се счита за структурно чужд на идеята за правов съюз. Най-общо, ако участието в създаването на даден акт не може да бъде гарантирано на всички държави членки, адресати на акта, идеята, която стои в основата на правовия съюз, не допуска изключването на всякакъв правен способ за защита срещу посочения акт.</TXT></NP><NP><NO.P>37.</NO.P><TXT>Безспорно, поначало не е много трудно да се приеме, че договорите и актовете за присъединяване предвиждат изрично специални разпоредби относно способите за защита, дори, в известни граници, ограничения на посочените способи за защита.</TXT></NP><NP><NO.P>38.</NO.P><TXT>Идеята за правов съюз означава обаче, че не е възможно, поне ако няма изрична норма в първичното право, да се лишат от всякакво право на обжалване новите държави членки, адресати на актовете, приети между датата на подписване и датата на влизане в сила на договорите и на актовете за присъединяването им. Тя означава, че посочените държави членки имат, в това си качество и считано от момента на придобиването му, възможността да оспорват, в разумни срокове, вторичното право, което е предназначено да се прилага в разширения Съюз и за създаването на което те не са могли да допринесат.</TXT></NP><?PAGE NO="9"?><NP><NO.P>39.</NO.P><TXT>Освен това те трябва да разполагат с тази възможност като държави членки, а не като обикновени юридически лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Както приема Съдът по повод активната легитимация на Европейския парламент, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>системата<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> на член 230, четвърта алинея ЕО не е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>адаптирана<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> към жалба за отмяна на държава членка; вж. Решение от <DATE ISO="19900522">22 май 1990 г.</DATE> по дело Парламент/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-70/88" PAGE.ECR="I-2041" YEAR="1990">C-70/88, Recueil, стр. I-2041</REF.DOC.ECR>, точка 14).</P></NOTE> или като трети държави.</TXT></NP><NP><NO.P>40.</NO.P><TXT>Всъщност, и на първо място, те са засегнати от тези актове именно в качеството си на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>бъдещи<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> държави членки, а не в качеството си на юридически лица или трети държави и те ще се прилагат към тях именно в качеството им на държави членки и при условие че те действително станат държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>По този въпрос вж. по аналогия Решение от <DATE ISO="20001205">5 декември 2000 г.</DATE> по дело Eurostock (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-477/98" PAGE.ECR="I-10695" YEAR="2000">C-477/98, Recueil, стр. I-10695</REF.DOC.ECR>, точка 58) и Решение от <DATE ISO="20110622">22 юни 2011 г.</DATE> по дело Denkavit Nederland и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-346/09" PAGE.ECR="I-5517" YEAR="2011">C-346/09, Сборник, стр. I-5517</REF.DOC.ECR>, точки 65 и 66).</P></NOTE>. Така разпоредбите на тези актове ги засягат именно като държави членки и именно в това качество те трябва да могат да упражняват способите за защита.</TXT></NP><NP><NO.P>41.</NO.P><TXT>Освен това, и на второ място, посочените нови държави членки трябва да могат да разполагат с право на обжалване по смисъла на член 230 ЕО — при същите условия като останалите държави членки, от които условия последните са се ползвали, като освен това са и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>участвали<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> в създаването на това право — наравно със старите държави членки. В това отношение трябва да се държи сметка за факта, че не случайно държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. по-специално Решение от <DATE ISO="19790712">12 юли 1979 г.</DATE> по дело Италия/Съвет, 166/78 (Recueil, стр. 2575, точки 5 и 6) и Решение от <DATE ISO="19880223">23 февруари 1988 г.</DATE> по дело Обединено Кралство/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="131/86" PAGE.ECR="905" YEAR="1988">131/86, Recueil, стр. 905</REF.DOC.ECR>, точка 6).</P></NOTE>, подобно на Парламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>След влизане в сила на Договора от Ница.</P></NOTE>, Съвета и Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. по-специално Решение от <DATE ISO="19870326">26 март 1987 г.</DATE> по дело Комисия/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="45/86" PAGE.ECR="1493" YEAR="1987">45/86, Recueil, 1987 г., стр. 1493</REF.DOC.ECR>, точка 3) и Решение от <DATE ISO="20030121">21 януари 2003 г.</DATE> по дело Комисия/Парламент и Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-378/00" PAGE.ECR="I-937" YEAR="2003">C-378/00, Recueil, стр. I-937</REF.DOC.ECR>, точка 28).</P></NOTE>, се ползват, съгласно установената от доктрината формулировка, със статута на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>привилегировани<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> жалбоподатели.</TXT></NP><NP><NO.P>42.</NO.P><TXT>Следователно тълкуване на член 230 ЕО, което води до обявяване на жалбата на Република Полша срещу Регламент № 60/2004 за недопустима с единствения мотив, че тази жалба е била подадена след изтичане на двумесечния срок от датата на публикуване на този регламент, трябва да се счита за противоречащо на ценностите на правовата държава и на принципа на равенство на държавите членки пред Договорите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>В това отношение следва да се добави, че правото, което следва да се признае на една нова държава членка в положението на Република Полша, да обжалва Регламент № 60/2004, не може да се съпоставя въз основа Решение от <DATE ISO="20071018">18 октомври 2007 г.</DATE> по дело Комисия/Парламент и Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-299/05" PAGE.ECR="I-8695" YEAR="2007">C-299/05, Сборник, стр. I-8695</REF.DOC.ECR>, точки 29 и 30), което е приложил Общият съд в Решение от <DATE ISO="20090610">10 юни 2009 г.</DATE> по дело Полша/Комисия, посочено по-горе, (точки 69—73), предмет на жалбата по дело Полша/Комисия (C-335/09 P), посочено по-горе. Всъщност такова право на жалба не би следвало да зависи по необходимост от случайния характер на евентуални изменения на тези актове от институциите.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>43.</NO.P><TXT>Ето защо следва да се приемат доводите на Република Полша по второто и третото правно основание и без да е необходимо да се разглеждат останалите правни основания, да се отмени обжалваното определение.</TXT></NP><NP><NO.P>44.</NO.P><TXT>Следователно остава да се разгледа въпрос, който не е за пренебрегване, а именно въпросът за възможностите, с които разполага Съдът, за да отстрани вредата, която тълкуване на Договорите, изключващо правото на нова държава членка да обжалва актове, приети и публикувани между датата на подписване и датата на влизане в сила на договора и на акта за присъединяване на тази държава членка, може да причини на ценностите на правовата държава, на принципа на равенство на държавите членки пред Договорите и на привилегированото право на обжалване на държава членка в положение като разглежданото в настоящия случай.</TXT></NP><NP><NO.P>45.</NO.P><TXT>От заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по дело Полша/Съвет, по което е постановено посоченото по-горе решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Точки 54—60.</P></NOTE>, следва, че като изглежда, могат да се възприемат два подхода, първият — praeter legem, а вторият — secundum legem.</TXT></NP><?PAGE NO="10"?><NP><NO.P>46.</NO.P><TXT>Като признавам, че в духа на предложението на генералния адвокат Poiares Maduro в заключението му по дело Полша/Съвет, по което е постановено посоченото по-горе решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. точка 59. За нова държава членка, която общностният акт засяга само при определени условия и считано от влизане в сила на договора и на акта за присъединяване, срокът за обжалване, предвиден в член 230, пета алинея ЕО, не може да започне да тече преди това влизане в сила.</P></NOTE>, Съдът би могъл да възприеме първия подход, аз все пак клоня към втория подход, тоест към тълкуване, което се основава на духа и на системата на Договорите, в съответствие с решенията, с които Съдът е признал пасивната<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решение по дело Les Verts/Парламент (посочено по-горе, точки 23—26).</P></NOTE>, а след това и активната легитимация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решение от <DATE ISO="19900522">22 май 1990 г.</DATE> по дело Парламент/Съвет, посочено по-горе, (точки 11—27).</P></NOTE> на Европейския парламент.</TXT></NP><NP><NO.P>47.</NO.P><TXT>Припомням, че в Решението си по дело Les Verts/Парламент Съдът бе призован да разгледа въпроса дали актовете, приети от Парламента, могат да бъдат предмет на жалба за отмяна на основание член 173 от Договора за ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>По-рано член 230 ЕО, понастоящем член 263 ДФЕС.</P></NOTE>, независимо от обстоятелството, че по това време тази разпоредба се отнася само до актовете на Съвета и на Комисията.</TXT></NP><NP><NO.P>48.</NO.P><TXT>Като се основава на идеята за правова общност и прогласява договорите за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>конституционна харта<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, Съдът приема, че тълкуване на член 173 от Договора за ЕИО, което изключва от кръга на актовете, които подлежат на обжалване, актовете на Парламента, приети в областта на Договора, би довело до резултат, който би противоречал както на духа на Договора, отразен в член 164 от Договора за ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>По-рано член 220 ЕО, разпоредба, която понастоящем е възпроизведена в член 19 ДЕС.</P></NOTE>, така и на неговата система, доколкото по-специално такива актове могат да навлязат в компетентността на държавите членки или на другите институции или да надхвърлят рамките на компетентност на своя автор, без да е налице възможност да бъдат подложени на контрол от страна на Съда. От това той достига до извода, като по тази въпрос приема заключението на генералния адвокат Mancini<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. точки 6 и 7 от заключение по дело Les Verts/Парламент, посочено по-горе.</P></NOTE>, че жалбите за отмяна срещу актове на Парламента са допустими, доколкото са предназначени да произведат правни последици по отношение на трети лица.</TXT></NP><NP><NO.P>49.</NO.P><TXT>Също така, както припомня генералният адвокат Poiares Maduro в точка 27 от в заключението си по дело Полша/Съвет, по което е постановено посоченото по-горе решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Точка 55.</P></NOTE>, въпреки факта, че Парламентът не е разполагал с правото да подаде жалба за отмяна на основание член 173 от Договора за ЕИО или член 146 от Договора за ЕОАЕ, Съдът, считайки че мисията, която му е възложена от член 164 от Договора за ЕИО, го задължава да осигури поддържането на създаденото от Договора институционално равновесие и следователно да осигури съдебния контрол за защита на правомощията на Парламента, приема, при определени условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Жалбата е била допустима само в частта, в която има за цел да защити правомощията на Парламента, и се основава на правни основания, изведени от нарушението на тези правомощия; вж. точка 27.</P></NOTE>, че жалбите за отмяна на тази институция срещу акт на Съвета или на Комисията са допустими, и по този начин разширява първоначалната си съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Всъщност в Решение от <DATE ISO="19880927">27 септември 1988 г.</DATE> по дело Парламент/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="302/87" PAGE.ECR="5615" YEAR="1988">302/87, Recueil, стр. 5615</REF.DOC.ECR>, точки 26—28) Съдът констатира, че от гледна точка на приложимите тогава текстове не е имало възможност да се признае процесуална дееспособност на Европейския парламент, обратно на поисканото от генерален адвокат Darmon.</P></NOTE>. Така Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>процесуалната празнина<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, която съществува поради липса на разпоредба, която да предоставя право на обжалване на Парламента, не може <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>да има превес над основния интерес, свързан с поддържането и зачитането на това институционално равновесие<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <DATE ISO="19900522">22 май 1990 г.</DATE> по дело Парламент/Съвет, посочено по-горе, точка 26.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>50.</NO.P><TXT>Така, и в двата случая, Съдът отдава предпочитание на тълкуване praeter legem на Договорите, след като не е било възможно да се гарантира по друг начин правото на ефективна съдебна защита — основен компонент на правовия съюз; в първия случай това е съдебната защита на всяко лице срещу актове на Парламента, които пораждат правни последици спрямо<?PAGE NO="11"?> него, а във втория случай — правото на Парламента да обжалва актове на другите институции, които засягат неговите правомощия и следователно институционалното равновесие.</TXT></NP><NP><NO.P>51.</NO.P><TXT>Би могло да се добави също, че тълкуването praeter legem се налага по-специално винаги когато предоставя единствения правилен отговор на даден въпрос, който не е предвиден от Договорите и който поставя под сериозно съмнение някоя от ценностите на Съюза, така както те са изброени в член 2 ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Constantinesco, V. The ECJ as a Law-Maker: praeter aut contra legem. — In: O’Keefe, D. (ed.). Judicial Review in European Union Law, Liber Amicorum in Honour of Lord Slynn of Hadley. Kluwer Law International, 2000. р. 73.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>52.</NO.P><TXT>Принципът на равенство на държавите членки пред Договорите ведно с ценностите на правовата държава налагат да се признае на новите държави членки право да обжалват актовете, приети от институциите на Съюза при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай. Като се имат предвид изискванията за сигурност на правните положения, това право на обжалване трябва, освен ако няма други специални разпоредби и по аналогия с разпоредбите на член 230, пета алинея ЕО, да бъде ограничено в срока, предвиден в последната разпоредба, считано от датата на влизане в сила на споменатия договор за присъединяване.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По жалбата срещу Регламент № 60/2004</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>53.</NO.P><TXT>От член 61, първа алинея от Статута на Съда, следва, че ако жалбата е основателна, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.</TXT></NP><NP><NO.P>54.</NO.P><TXT>Макар Съдът да разполага с необходимите елементи, за да се произнесе окончателно по възражението на Комисията за недопустимост, направено в хода на производство пред Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. по-специално Решение от <DATE ISO="20030515">15 май 2003 г.</DATE> по дело Pitsiorlas/Съвет и ЕЦБ (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-193/01 P" PAGE.ECR="I-4837" YEAR="2003">C-193/01 P, Recueil, стр. I-4837</REF.DOC.ECR>, точка 32), Решение от <DATE ISO="20080717">17 юли 2008 г.</DATE> по дело Athinaïki Techniki/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-521/06 P" PAGE.ECR="I-5829" YEAR="2008">C-521/06 P, Сборник, стр. I-5829</REF.DOC.ECR>, точка 66), Решение от <DATE ISO="20090709">9 юли 2009 г.</DATE> по дело 3F/Комисията (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-319/07 P" PAGE.ECR="I-5963" YEAR="2009">C-319/07 P, Сборник, стр. I-5963</REF.DOC.ECR>, точка 99) и Решение от <DATE ISO="20101118">18 ноември 2010 г.</DATE> по дело NDSHT/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-322/09 P" PAGE.ECR="I-11911" YEAR="2010">C-322/09 P, Сборник, стр. I-11911</REF.DOC.ECR>, точки 65 и 66).</P></NOTE>, това не е така относно разглеждането на жалбата на Република Полша по същество.</TXT></NP><NP><NO.P>55.</NO.P><TXT>От предходните разсъждения е видно, че жалбата на Република Полша, подадена в секретариата на Общият съд на <DATE ISO="20040628">28 юни 2004 г.</DATE>, не е просрочена, и поради това възражението за недопустимост на Комисията, което се позовава единствено на изтичането на преклузивния срок, трябва да бъде отхвърлено, а жалбата на Република Полша трябва да бъде обявена за допустима.</TXT></NP><NP><NO.P>56.</NO.P><TXT>Освен това на основание член 61 от Статута на Съда Република Полша моли Съда да постанови окончателно решение по съществото на жалбата ѝ срещу Регламент № 60/2004, като иска изрично да се отменят член 5, член 6, параграфи 1—3, член 7, параграф 1, както и член 8, параграф 2, буква a) от посочения регламент. Всъщност, като се позовава в това отношение на съвпадението на оплакванията, изтъквани по настоящото дело, и тези, изтъквани по дело Полша/Комисия, по което е постановено посоченото по-горе решение, тя счита, че фазата на производство позволява да се постанови окончателно решение. Тя уточнява също, че поддържа изцяло всички правни основания, изложени в това отношение както в жалбата ѝ, така и в писмената ѝ реплика в хода на първоинстанционното производство.</TXT></NP><?PAGE NO="12"?><NP><NO.P>57.</NO.P><TXT>Тъй като Общият съд е отхвърлил изцяло като недопустима жалбата срещу Регламент № 60/2004 и не е разгледал правните основания на Република Полша<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>В този смисъл вж. по-специално Решение от <DATE ISO="20101216">16 декември 2010 г.</DATE> по дело Athinaïki Techniki/Комисията (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-362/09 P" PAGE.ECR="I-13275" YEAR="2010">C-362/09 P, Сборник, стр. I-13275</REF.DOC.ECR>, точка 79), Решение от <DATE ISO="20110721">21 юли 2011 г.</DATE> по дело Швеция/MyTravel и Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-506/08 P" PAGE.ECR="I-6237" YEAR="2011">C-506/08 P, Сборник, стр. I-6237</REF.DOC.ECR>, точка 126) и Решение от <DATE ISO="20111013">13 октомври 2011 г.</DATE> по дело Deutsche Post и Германия/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-463/10 P+C-475/10 P" PAGE.ECR="I-9639" YEAR="2011">C-463/10 P и C-475/10 P, Сборник, стр. I-9639</REF.DOC.ECR>, точки 81 и 82).</P></NOTE>, това дело следователно трябва да се върне на Общия съд на Европейския съюз, за да се произнесе по исканията на Република Полша за отмяна на Регламент № 60/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Обстоятелството, че Общият съд вече е имал повод да се произнесе по валидността на Регламент № 60/2004/ЕО в рамките на възражение за незаконосъобразност по друго дело (в случая Решение от <DATE ISO="20091002">2 октомври 2009 г.</DATE> по дело Кипър/Комисия (T-300/05 и T-316/05, Сборник, точки 43—153), не може въпреки сходството в някои от правните основания и изтъкваните доводи да промени този извод.</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>58.</NO.P><TXT>Следователно предлагам на Съда да постанови решение, с което:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>1)</NO.P><TXT>Отменя Определение на Общият съд на Европейския съюз от <DATE ISO="20090610">10 юни 2009 г.</DATE> по дело Полша/Комисията (T-258/04).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Отхвърля възражението за недопустимост на Европейската комисия, направено пред Общия съд на Европейския съюз.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Връща делото на Общия съд на Европейския съюз, за да се произнесе по исканията на Република Полша за отмяна на член 5, член 6, параграфи 1—3, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕО) № 60/2004 на Комисията от <DATE ISO="20040114">14 януари 2004 година</DATE> за определяне на преходни мерки в сектора на захарта във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Европейския съюз.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Не се произнася по съдебните разноски<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>