<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑679/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0679</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:40">EU:C:2017:40</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>miabcjeРЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170125">25.1.2017</DATE> г. — ДЕЛО C‑679/15</P><P>ULTRA-BRAG</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20170125">25 януари 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Митнически съюз</KEYWORD><KEYWORD>Възникване на митническо задължение вследствие на неправомерното въвеждане на стоки</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за длъжник</KEYWORD><KEYWORD>Служител на юридическо лице, причинил неправомерно въвеждане на стоки</KEYWORD><KEYWORD>Определяне на измамливи действия или видима небрежност</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑679/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Baden-Württemberg (Финансов съд Баден-Вюртемберг, Германия) с акт от <DATE ISO="20151201">1 декември 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, в рамките на производство</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Ultra-Brag AG</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Hauptzollamt Lörrach,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (трети състав),</P><P>състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, M. Vilaras (докладчик), J. Malenovský, M. Safjan и D. Šváby, съдии,</P><P>генерален адвокат: N. Wahl,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за Европейската комисия, от L. Grønfeldt и М. Wasmeier, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20161026">26 октомври 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 202, параграф 3, първо и второ тире и на член 212а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от <DATE ISO="19921012">12 октомври 1992 година</DATE> относно създаване на Митнически кодекс на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="302" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">OВ L 302, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от <DATE ISO="20061120">20 ноември 2006 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="363" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">OВ L 363, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Митническият кодекс<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Ultra-Brag AG — логистично дружество, предоставящо по-специално транспортни услуги в европейските вътрешни води, и Hauptzollamt Lörrach (Главна митническа служба Льорах, Германия) относно плащането на митническо задължение, възникнало поради неправомерно въвеждане на стоки в митническата територия на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Митническият кодекс е отменен с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131009">9 октомври 2013 година</DATE> за създаване на Митнически кодекс на Съюза (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="269" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 269, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 38 параграф 1 от Митническия кодекс е гласял:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Стоките, въведени на митническата територия на Общността, трябва да бъдат незабавно превозени от въвеждащото ги лице, като се следва маршрутът, определен от митническите органи, и съгласно разпорежданията на тези органи:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>до съответното митническото учреждение, определено от митническите органи, или до друго място, определено или одобрено от митническите органи;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 40 от споменатия кодекс е предвиждал:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Стоките, които влизат в митническата територия на Общността, се представят от лицето, което ги въвежда в тази територия или, ако е подходящо, от лицето, което поема отговорността за превозването на стоките след влизането им, с изключение на стоките, превозвани на транспортно средство, което само преминава през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Общността без спирка вътре в тази територия. Лицето, представящо стоките, прави позоваване на митническия манифест или на митническата декларация, подадена преди това по отношение на стоките<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 185, параграф 1, първа алинея от Митническия кодекс:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Общностни стоки, които след като са били изнесени извън митническата територия на Общността, бъдат отново въведени в нея и допуснати за свободно обращение в рамките на срок от три години, се освобождават от вносни сборове по искане на заинтересуваното лице<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 202 от същия кодекс е предвиждал:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="202.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Вносно митническо задължение възниква при:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>неправомерно въвеждане на митническата територия на Общността на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове; или</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><P>По смисъла на този член неправомерно въвеждане е всяко въвеждане при нарушаване на членове 38—41, както и на член 177, второ тире.</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="202.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Митническото задължение възниква в момента на неправомерното въвеждане на стоките.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="202.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Длъжникът е:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>лицето, извършило неправомерното въвеждане на стоките,</P></ITEM><ITEM><P>лицата, участвали в неправомерното въвеждане на стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че въвеждането е неправомерно, и</P></ITEM><ITEM><P>лицата, придобили или задържали стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят към момента на придобиване или получаване на стоките, че те са въведени неправомерно<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 212а от Митническия кодекс е гласял:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Когато митническите правила предвиждат по-благоприятно тарифно третиране на дадена стока поради естеството или специфичното ѝ предназначение, нулеви ставки на митата или пълно или частично освобождаване от вносни или износни митни сборове по силата на членове 21, 82, 145 или от 184 до 187, това по-благоприятно третиране, нулевите ставки на митата или освобождаването от митни сборове се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение по силата на членове от 202 до 205, 210 или 211, когато поведението на заинтересуваното лице не предполага нито измамливи действия, нито видима небрежност, и когато последното представи доказателства, че са налице останалите условия за прилагане на по-благоприятно третиране, нулеви ставки на митата или освобождаване от митни сборове<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20100525">25 май 2010 г.</DATE> Ultra-Brag изнася по речен път от митническата територия на Съюза в посока към Бирсфелден (Швейцария) два трансформатора със съответните им два комплекта от по две намотки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Същия ден, на <DATE ISO="20100525">25 май 2010 г.</DATE>, служител на Ultra-Brag, специалист по превозите на тежки товари и отговарящ за износа, е информиран, че кораб, който е трябвало да натовари една турбина в Страсбург (Франция) и да я превози на следващия ден до Антверпен (Белгия), е претърпял авария, поради което обмисля възможността да изпрати на негово място превозилия двата трансформатора с двата им комплекта от по две намотки кораб, като при това на него останат неразтоварени единият от трансформаторите с двете му намотки. Във връзка с това той най-напред иска от швейцарските органи да му посочат какви формалности трябва да бъдат изпълнени за целта. Те му съобщават, че краткотраен реекспорт в Съюза не би трябвало да<?PAGE NO="4"?> представлява проблем, но че би следвало да уведоми за него германските митнически органи. Служителят обаче не успява да уведоми компетентното германско митническо бюро преди края на работното време на същото, тъй като колата му се поврежда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>За да спази определения график за натоварване на турбината в Страсбург, на <DATE ISO="20100525">25 май 2010 г.</DATE> вечерта служителят уведомява капитана на кораба, че трябва да отпътува за там с трансформатора и двете намотки. При пресичане на границата тези стоки не са представени пред германските митнически органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20100526">26 май 2010 г.</DATE> служителят се свързва с германските митнически органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20100527">27 май 2010 г.</DATE> корабът пристига на пристанището на Базел (Швейцария), за да разтовари трансформатора и двете му намотки, като турбината остава на борда, за да бъде превозена след това до Антверпен. На този етап германските митнически органи установяват наличието на трансформатора и двете намотки на кораба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С акт от <DATE ISO="20100809">9 август 2010 г.</DATE> Главна митническа служба Льорах установява вносно митническо задължение в размер на <FT TYPE="DECIMAL">122470,07</FT> EUR, като за длъжник по него посочва само Ultra-Brag.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>След като възражението му по административен ред е отхвърлено, Ultra-Brag подава жалба пред Finanzgericht Baden-Württemberg (Финансов съд Баден-Вюртемберг, Германия). Дружеството счита, че не би следвало да му се начисляват вносни мита, тъй като били изпълнени условията за освобождаване по член 212а от Митническия кодекс. То твърди, че не допуснало видима небрежност, след като възложило извършването на митническите формалности на квалифициран служител, нито пренебрегнало изпълнението на задължението си за контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция работодател може да се счита за длъжник по митническо задължение по смисъла на член 202, параграф 3, първо тире от Митническия кодекс, когато може да се приеме, че с действията си е причинил неправомерно въвеждане на стока, и при условие че сами по себе си действията му могат да се считат за неправомерно въвеждане. Тя отбелязва, че все още не е разрешен въпросът кои действия трябва да се вземат предвид, когато работодателят е юридическо лице, и по-специално дали трябва да се вземат предвид само действията на органите му като юридическо лице, или също и действията на негов служител, причинили пряко неправомерното въвеждане, ако същият отговаря в юридическото лице за транспорта на стоките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска също да се установи дали Ultra-Brag е участвало в неправомерно въвеждане на стоки по смисъла на член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс предвид по-специално субективния елемент, който, видно от използвания в текста ѝ израз <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>знае[ло, че стоките] са въведени неправомерно<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, тази разпоредба изисква. Според запитващата юрисдикция преценката на субективния елемент налага да се определи дали да се вземат предвид действията на служителя на Ultra-Brag, или тези на органите на това дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Накрая, според запитващата юрисдикция следва да се установи дали условието за липса на видима небрежност, което член 212а от Митническия кодекс изисква за целите на освобождаване от вносни митни сборове, е изпълнено и дали преценката в това отношение трябва да се направи с оглед на действията на служителя, който на практика е извършил разглежданата в главното производство операция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>При тези условия Finanzgericht Baden-Württemberg (Финансов съд Баден-Вюртемберг) решава да спре производството и да постави на Съда следните три преюдициални въпроса:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>1.</NO.P><TXT>Следва ли член 202, параграф 3, първо тире от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че юридическо лице става длъжник по митническо задължение съгласно член 202, параграф 3, първо тире от Митническия кодекс, когато негов служител, който не е законният му представител, действайки в рамките на правомощията си, е извършил неправомерно въвеждане?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия въпрос:</TXT><P>Следва ли член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>юридическо лице участва в неправомерно въвеждане (дори) когато негов служител, който не е законният му представител, действайки в рамките на правомощията си, е взел участие в това неправомерно въвеждане, и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>преценката, че субективният признак на състава — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> — е изпълнен по отношение на юридически лица, участвали в неправомерно въвеждане, следва да се извърши по отношение на физическото лице, на което е била възложена операцията, включително когато то не е законният представител на юридическото лице?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос:</TXT><P>Следва ли член 212а от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че преценката дали поведението на участник в неправомерно въвеждане предполага измамливи действия или видима небрежност, в случая на юридическо лице следва да се основава единствено на поведението на юридическото лице или на неговите органи, или следва да се основава на поведението на наето от него физическо лице, на което е възложено да извърши тази операция в рамките на поверените му функции?<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Следва да се подчертае, че съгласно член 202, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс при неправомерно въвеждане на стока възниква митническо задължение. Същата разпоредба предвижда, че стоката е въведена неправомерно, ако не е представена пред митническите органи в съответствие с членове 38—41 от Митническия кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Разпоредбите на член 202, параграф 3 от същия кодекс пък имат за цел да определят в общ интерес за защита на финансовите интереси на Съюза кой е длъжник по митническо задължение, възникнало при неправомерно въвеждане на стоки в митническата територия на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>За тази цел член 202, параграф 3, първо, второ и трето тире от Митническия кодекс посочват каква трябва да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>намесата<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> на дадено лице, за да се приеме, че то е длъжник поради участие в неправомерно въвеждане на стоки. В този смисъл първото тире определя като длъжник лицето, извършило неправомерното въвеждане, тоест лицето, което по принцип е трябвало да осъществи действията по митническо оформяне и да изпълни задълженията на подаващо митническа декларация лице. Второто и третото тире се отнасят до лицата, които съгласно<?PAGE NO="6"?> Митническия кодекс не са били длъжни да извършват действия по митническо оформяне, но които въпреки това преди или непосредствено след него са били замесени в неправомерното въвеждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Изложените съображения следва да се вземат предвид при отговора на поставените въпроси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 202, параграф 3, първо тире от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че юридическо лице — един от чиито служители, който не му е законен представител, е причинил неправомерно въвеждане на стока в митническата територия на Съюза — може да се счита за длъжник по възникналото при това въвеждане митническо задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Най-напред, от текста на член 202, параграф 3 от Митническия кодекс следва, че волята на законодателя на Съюза е била да определи широко лицата, които могат да бъдат признати за длъжници по митническото задължение в случай на неправомерно въвеждане на стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, както и да уреди изчерпателно условията за определяне на длъжниците по митнически задължения (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040923">23 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Spedition Ulustrans</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑414/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:551">EU:C:2004:551</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050303">3 март 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Papismedov и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑195/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:131">EU:C:2005:131</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111117">17 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jestel</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑454/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:752">EU:C:2011:752</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Съдът освен това вече е приел, че член 202, параграф 3, първо тире от Митническия кодекс се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>лицето<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, извършило неправомерното въвеждане, без при това да уточнява дали става въпрос за физическо или юридическо лице. Ето защо следва да се приеме, че длъжник по митническо задължение може да бъде всяко <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>лице<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> по смисъла на споменатата разпоредба, тоест такова, за което следва да се приеме, че с действията си е причинило неправомерно въвеждане на стока (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040923">23 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Spedition Ulustrans</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑414/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:551">EU:C:2004:551</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050303">3 март 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Papismedov и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑195/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:131">EU:C:2005:131</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Съгласно съдържащата се в акта за преюдициално запитване информация в случая стоките са въведени в територията на Съюза от капитана на кораба, който ги е превозвал към разположено на тази територия речно пристанище по разпореждане на лицето, отговарящо за износа в предприятието, за което и двамата работят. Именно капитанът е лицето, което съгласно член 40 от Митническия кодекс е трябвало да представи стоките пред митническите органи и да направи позоваване на митническия манифест или на митническата декларация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Тъй като не е направил това, капитанът на кораба е въвел неправомерно стоки в митническата територия на Съюза, поради което съгласно член 202, параграф 3, първо тире от Митническия кодекс е станал длъжник по възникналото при това въвеждане митническо задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>При все това обаче обстоятелството, че служител е въвел неправомерно стоки в митническата територия на Съюза, не може да е достатъчно, за да се изключи възможността наелото го на работа физическо или юридическо лице да се счита за длъжник по митническото задължение, възникнало при неправомерното въвеждане по силата на член 202, параграф 3, първо тире от Митническия кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи, че когато в положение като разглежданото в главното производство служител извърши неправомерно въвеждане, като при това спази обхвата на възложената му от работодателя задача и изпълни дадените му за целта нареждания от оправомощен в това отношение поради функциите си друг служител на същия работодател, действията на първия служител не надхвърлят рамките на правомощията му и са от името и за сметка на работодателя му.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>А когато служител въведе неправомерно стоки в митническата територия на Съюза от името и за сметка на работодателя си, последният трябва да се счита за лицето, което с действията си е причинило това неправомерно въвеждане (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040923">23 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Spedition Ulustrans</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑414/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:551">EU:C:2004:551</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Ето защо в положение като разглежданото в главното производство може да се приеме, че на основание член 202, параграф 3, първо тире от Митническия кодекс длъжник по възникналото при неправомерното въвеждане на стоки данъчно задължение е работодателят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Впрочем обстоятелството, че нито служителят, който неправомерно е въвел стоките, нито служителят, на когото той е бил подчинен и по разпореждане на когото е действал, е законен представител на юридическото лице, за което работи, не би могъл да промени направения извод, тъй като прилагането на член 202, параграф 3, първо тире от Митническия кодекс към работодателя на извършилия неправомерното въвеждане служител не изисква никакво друго условие освен това работодателят да притежава качеството <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>лице<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> по смисъла на същата разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Предвид изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 202, параграф 3, първо тире от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че юридическо лице — един от чиито служители, който не е негов законен представител, е причинил неправомерно въвеждане на стока в митническата територия на Съюза — може да се счита за длъжник по възникналото при това въвеждане митническо задължение, когато служителят е въвел разглежданата стока при спазване на обхвата на възложената му от работодателя задача и в изпълнение на дадените му за целта нареждания от оправомощен в това отношение поради функциите си друг служител на същия работодател и е действал така в рамките на правомощията си, от името и за сметка на работодателя си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>С оглед на отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 212а от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи дали даден работодател, който е юридическо лице, е извършил измамливи действия или е допуснал видима небрежност по смисъла на този член, следва да се вземат предвид не само действията на самия работодател, но и тези на негов служител или на негови служители, който или които той като юридическо лице е наел на работа и на когото или на които е възложил в рамките на съответните му или им функции извършването на разглежданото въвеждане на стоки в митническата територия на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Съгласно член 212а от Митническия кодекс предвидените в митническите правила по-благоприятно тарифно третиране, нулеви ставки на митата или пълно или частично освобождаване от вносни или износни митни сборове се прилагат също и в случаите на възникване на митническо задължение по силата на членове 202—205 от същия кодекс, когато поведението на заинтересуваното лице не предполага нито измамливи действия, нито явна небрежност и когато последното представи доказателства, че са налице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>останалите условия за прилагане<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>заинтересувано лице<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> по смисъла на член 212а от Митническия кодекс трябва с оглед на текста на същата разпоредба да се разбира в смисъл, че се отнася до всяко физическо или юридическо лице, считано за длъжник по митническо задължение по силата на членове 202—205 от Митническия кодекс по-специално поради това че с действията си е причинило неправомерното въвеждане на стоки в митническата територия на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>При обстоятелства като разглежданите в главното производство, за да се прецени наличието на измамливи действия или на видима небрежност от страна на работодател, който е юридическо лице, следва да се вземат предвид действията не само на самия работодател, но и тези на служителя или служителите, който или които, спазвайки обхвата на възложената от работодателя задача и действайки така в рамките на съответните си правомощия от името и за сметка на работодателя си, е причинил или са причинили неправомерното въвеждане на стоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Следва също да се отбележи, че фактът, че разглежданите служители не са органи или законни представители на наелото ги на работа юридическо лице, не променя извода, че при посочените в предходната точка обстоятелства евентуално наличие на измамливи действия или на видима небрежност от работодател, който е юридическо лице, се преценява, като се взема предвид също и поведението на неговите служители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 212а от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи дали даден работодател, който е юридическо лице, е извършил измамливи действия или е допуснал видима небрежност по смисъла на този член, следва да се вземе предвид не само поведението на самия работодател, но и това на негов служител или негови служители, който или които, спазвайки обхвата на възложената от работодателя задача и действайки така в рамките на съответните си правомощия от името и за сметка на работодателя си, е причинил или са причинили неправомерно въвеждане на стоки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 202, параграф 3, първо тире от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от <DATE ISO="19921012">12 октомври 1992 година</DATE> относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от <DATE ISO="20061120">20 ноември 2006 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че юридическо лице — един от чиито служители, който не е негов законен представител, е причинил неправомерно въвеждане на стока в митническата територия на Съюза — може да се счита за длъжник по възникналото при това въвеждане митническо задължение, когато служителят е въвел разглежданата стока при спазване на обхвата на възложената му от работодателя задача и в изпълнение на дадените му за целта нареждания от оправомощен в това отношение поради функциите си друг служител на същия работодател и е действал така в рамките на правомощията си, от името и за сметка на работодателя си.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 212а от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи дали даден работодател, който е юридическо лице, е извършил измамливи действия или е допуснал видима небрежност по смисъла на този член, следва да се вземе предвид не само поведението на самия работодател, но и това на негов служител или негови служители, който или които, спазвайки обхвата на възложената от работодателя задача и действайки така в рамките на съответните си правомощия от името и за сметка на работодателя си, е причинил или са причинили неправомерно въвеждане на стоки.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><?PAGE NO="9"?><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>