<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
  <head>
    <title>2018-05-201805C131201604830-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0483-16-201710939-07_00</title>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="24/10/2017" name="CustomProvisoryEditionDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="22/05/2018 11:24:47" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="EmvqJrYzp2PELoah+lCTzF74fPhZRoiIzt6Y3ZeEzl+Uwjq5QIl0BoSkjAlPUNkmelcHpKeQY+V1oZHMd6Q7pTFuqxXr+nXPDQEETqAsVghO21/Z07GSOg4ohRVmLwFDAZcu0Iawx1yFxViDTZMaaUiyz89ShuIZp8s2nGFQ/4s=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="forsser" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="" name="HasGenDocEndNote"/>
    <meta content="0483" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2016" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_green" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 24/10/2017 12:10:45" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="df2e587435874c98a03f0452475c4c94" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0483" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
    <meta content="8uARjjtPxH0TFsuI515CV2iQIe9X7ywVc1loEjb2kKAmtbt6lNRdCEvBosJx+DjyBg6IkMjkkO0hWq39LCAk60BWcpl5/+bRnSZsQdkhYRXgKVyELBbjy2aMDK5WsWy9" name="GeneratedGenDocVersion"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId26" style="first"/>
      <div id="rId22" style="even">Заключение на N. Wahl — Дело C‑483/16</div>
      <div id="rId23" style="default">Sziber</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      N. WAHL
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 16 януари 2018 година (<span class="note">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑483/16
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      Zsolt Sziber
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      ERSTE Bank Hungary Zrt
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-8" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща-столица, Унгария)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-9" title="page-1">
      „Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителски договори — Договори за потребителски кредит в чуждестранна валута — Национална правна уредба, установяваща допълнителни процесуални изисквания за оспорване на клаузи в потребителски договори като неравноправни“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото дело е всъщност поредното по повод големия брой договори за потребителски кредит в чуждестранна валута, сключени в миналото в някои държави членки, сред които и Унгария.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същество това дело се явява продължение на решение на Съда от 30 април 2014 г. по дело Kásler и Káslerné Rábai (наричано по-нататък „решение Kásler“) (<span class="note">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>). Запитващата юрисдикция иска от Съда насоки по-специално по въпроса дали националната правна уредба, приета от унгарските власти след постановяването на решение Kásler, е съвместима с Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<span class="note">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-3">
      „Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Унгарското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Закон № IV от 1959 г. за приемане на Гражданския кодекс</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 239/A, параграф 1 от A Polgári Törvénykönyvről szóló 1959. évi IV. törvény (Закон № IV от 1959 г. за приемане на Гражданския кодекс) — в сила до 14 март 2014 г. — предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-3">
      „Всяка от страните може да иска по съдебен ред установяване на недействителността на договора или на някои негови разпоредби (частична недействителност), без да е необходимо едновременно с това да иска съдът да се произнесе по последиците от недействителността“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Закон № V от 2013 г. за приемане на Гражданския кодекс</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6:108 от A Polgári Törvénykönyvről szóló 2013. évi V. törvény (Закон № V от 2013 г. за приемане на Гражданския кодекс) — в сила от 15 март 2014 г. — гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-4">
      „1. Недействителният договор не поражда никакви права и не подлежи на изпълнение. Съдът се произнася по правните последици от недействителността по искане на някоя от страните, при спазване на ограниченията, свързани с погасителната и придобивната давност.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-4">
      2. Всяка от страните може да иска по съдебен ред установяване на недействителността на договора, без да е необходимо едновременно с това да иска съдът да се произнесе по последиците от недействителността.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-25" title="page-4">
      3. Съдът може да се произнесе по последиците от недействителността, като се отклони от поисканото от страната, но не може да разреши спора по начин, на който и двете страни се противопоставят“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Закон DH 1</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1, параграф 1 от A Kúriának a pénzügyi intézmények fogyasztói kölcsönszerződéseire vonatkozó jogegységi határozatával kapcsolatos egyes kérdések rendezéséről szóló 2014. évi XXXVIII. törvény (Закон № XXXVIII. от 2014 г. за уреждане на някои въпроси, свързани решението на Kúria за уеднаквяване на съдебната практика във връзка с договорите за заем между финансови институции и потребители; наричан по-нататък „Закон DH 1“) предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-4">
      „[Този закон се прилага] по отношение на договорите за заем, сключени с потребители между 1 май 2004 г. и датата на влизането му в сила. За целите на прилагането на този закон „договор за заем, сключен с потребител“, е всеки сключен между финансова институция и потребител договор за кредит, заем или лизинг, основан на чуждестранна валута (вписан или отпуснат в чуждестранна валута и погасяван във форинти) или на форинти, ако включва клауза от категорията на посочените в член 3, параграф 1 или член 4, параграф 1, която е част от общи договорни условия, или която не е индивидуално договорена“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от този закон гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-4">
      „1. Клауза на договор за заем, сключен с потребител, по силата на която финансовата институция прилага курс „купува“ при отпускането на средствата, предназначени за придобиването на вещта, с оглед на което е сключен договорът за заем или лизинг, а за погасяването прилага курс „продава“ или друг обменен курс, различен по вид от курса, по който са отпуснати средствата, е нищожна, освен ако не е индивидуално договорена.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-5">
      2. […] вместо нищожната клауза по параграф 1, както по отношение на отпускането на средствата, така и по отношение на погасяването (в това число на плащането на месечните вноски и всички разходи, такси и комисиони, определени в чуждестранна валута) се прилага официалният обменен курс, определен от [Националната банка на Унгария] за съответната валута“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4 от Закон DH 1 предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-5">
      „1. Всяка клауза на договор за заем, сключен с потребител и предвиждащ възможност за едностранно изменение, която позволява едностранно увеличаване на лихвите, разходите и комисионите, се счита за неравноправна, освен ако не е индивидуално договорена […].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-5">
      2. Договорна клауза като предвидената в параграф 1 е нищожна, ако финансовата институция не е започнала гражданско съдебно производство в предвидения в член 8, параграф 1 срок или съдът е отхвърлил иска или е прекратил производството, освен ако по отношение на договорната клауза е възможно да се образува съдебно производство по член 6, параграф 2, но такова не е било образувано или, в случай че е било образувано, съдът не е обявил клаузата за нищожна на основание на параграф 2a.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-5">
      2a. Договорна клауза като предвидената в параграф 1 е нищожна, ако съдът я обяви за нищожна на основание на специалния закон за приключване на сметките, в производство, образувано по иск, предявен от надзорния орган в обществен интерес.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-5">
      3. В предвидените в параграфи 2 и 2a случаи финансовата институция трябва да извърши приключване на сметката с потребителя по реда, установен в специален закон“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Закон DH 2</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 37 от A [Kúriának a] pénzügyi intézmények fogyasztói kölcsönszerződéseire vonatkozó jogegységi határozatával kapcsolatos egyes kérdések rendezéséről szóló 2014. évi XXXVIII. törvényben rögzített elszámolás szabályairól és egyes egyéb rendelkezésekről szóló 2014. évi XL. törvény (Закон XL от 2014 г. относно правилата за приключване на сметките по Закон № XXXVIII от 2014 г. за уреждане на някои въпроси, свързани с решението [на Kúria] за уеднаквяване на съдебната практика във връзка с договорите за заем между финансови институции и потребители, както и относно някои други разпоредби; наричан по-нататък „Закон DH 2“) гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-6">
      „1. По отношение на договори, попадащи в приложното поле на този закон, страните могат — независимо от основанието за недействителност — да искат установяване по съдебен ред на недействителността на договора или на някои негови клаузи (частична недействителност) единствено ако едновременно с това са поискали от съда да се произнесе по правните последици от недействителността, а именно да обяви договора за действителен или произвеждащ правно действие до датата на постановяване на съдебното решение. При липсата на такова искане и ако съответната страна въпреки дадените указания не отстрани нередовността, съдът не може да се произнесе по съществото на спора. Ако страната поиска съдът да се произнесе по правните последици от недействителността или частичната недействителност, тя трябва също да посочи какви са тези правни последици. Във връзка с произнасянето по правните последици страната трябва да представи изрична молба с уточнено по размер искане, включващо приключване на сметката между страните.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-6">
      2. Предвид разпоредбата на параграф 1 висящите производства по предявени на основание член 239/A, параграф 1 от [Гражданския кодекс от 1959 г.] или член 6:108, параграф 2 от [Гражданския кодекс от 2013 г.] искове за установяване на пълна или частична недействителност на договори, попадащи в приложното поле на този закон, се приемат за недопустими без призоваване на страните или се прекратяват, ако предвидените в настоящия закон условия са изпълнени. Искът не се приема за недопустим без призоваване на страните и производството не се прекратява, при положение че съответната страна е направила и друго искане освен искането за установяване на пълна или частична недействителност; в този случай се приема, че тя не поддържа искането за установяване на недействителност. По този начин се действа и в производствата, възобновени след спиране.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-6">
      3. Ако във висящо производство вече не е възможно искът да бъде приет за недопустим без призоваване на страните, производството се прекратява, при положение че в тридесетдневен срок от получаване на указанията за отстраняване на тази нередовност съответната страна не поиска с исковата си молба (или евентуално насрещната си искова молба) съдът да се произнесе по правните последици от пълната или частичната недействителност и не посочи какви са тези правни последици. Производството не се прекратява, при положение че съответната страна е направила и друго искане освен искането за установяване на пълна или частична недействителност; в този случай се приема, че тя не поддържа искането за установяване на недействителност“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 37/A от този закон „когато се произнася по правните последици от недействителността, съдът установява дължимото от всяка от страните, като се основава на данните от преразгледаното приключване на сметката по член 38, параграф 6 и прилага правилата за приключване на сметки, установени с този закон“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 38, параграф 6 от Закон DH 2 приключването на сметката се счита за преразгледано, когато:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-44" title="page-7">
      „a) в срока по този закон потребителят не е подал до финансовата институция оплакване срещу извършеното приключване на сметка или оплакване, че по отношение на него финансовата институция не е извършила приключване на сметка;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-45" title="page-7">
      b) в срока по този закон потребителят не е започнал производство пред финансовата арбитражна комисия;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-46" title="page-7">
      c) в срока по този закон потребителят или финансовата институция не са започнали извънсъдебно производство по член 23, параграф 1 или съдебно производство по член 23, параграф 2;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-47" title="page-7">
      d) решението за приключване на извънсъдебното производство по член 23, параграф 1 или решението за приключване на съдебното производство по член 23, параграф 2, започнато от потребителя или финансовата институция, е влязло в сила“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Закон DH 3</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 3, параграф 1 от Az egyes fogyasztói kölcsönszerződések devizanemének módosulásával és a kamatszabályokkal kapcsolatos kérdések rendezéséről szóló 2014. évi LXXVII. törvény (Закон № LXXVII. от 2014 г. за уреждане на въпроси, свързани с промяната на валутата, в която са сключени някои договори за заем с потребители, и за приемане на правила за лихвите; наричан по-нататък „Закон DH 3“) „договор за заем, сключен с потребител, се изменя по право в съответствие с разпоредбите на настоящия закон“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 10 от този закон гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-51" title="page-7">
      „Финансовата институция — заемодател по договор за ипотечен кредит в чуждестранна валута или основан на чуждестранна валута, е длъжна в срока за изпълнение на задължението си за приключване на сметката съгласно [Закон DH 2] да преобразува във форинти дълга по договора за ипотечен кредит в чуждестранна валута или основан на чуждестранна валута, или целия дълг, произтичащ от този договор — включващ лихвите, таксите, комисионите и разходите, начислени в чуждестранна валута — като се основе на приключването на сметката, извършено в съответствие със [Закон DH 2], и приложи този курс, който е по-благоприятен за потребителя към референтната дата, измежду:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-52" title="page-7">
      a) средната стойност на официалните обменни курсове за съответната валута, определени от Националната банка на Унгария за периода между 16 юни 2014 г. и 7 ноември 2014 г., или
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-53" title="page-7">
      b) официалния обменен курс за съответната валута, определен от Националната банка на Унгария на 7 ноември 2014 г.“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 15/A от същия закон предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-8">
      „1. При висящо производство за установяване на недействителност (или частична недействителност) на договор за заем, сключен с потребител, или за установяване на правните последици от недействителността правилата на този закон за преобразуване във форинти се прилагат и по отношение на установения при приключването на сметката в съответствие със [Закон DH 2] размер на дълга на потребителя, произтичащ от договора за заем, сключен в или основан на чуждестранна валута.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-8">
      2. Размерът на погасяванията, извършени от потребителя до датата на постановяване на решението, се приспада от дълга му, установен във форинти към референтната дата за приключване на сметката.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-8">
      3. В случай че сключеният с потребител договор за заем бъде обявен за действителен, специфичните договорни права и задължения на страните, произтичащи от приключването на сметката, извършено в съответствие със [Закон DH 2], се определят в съответствие с разпоредбите на настоящия закон“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите, производството и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 7 май 2008 г. г‑н Zsolt Sziber съвместно с г‑жа Mónika Szeder сключва в качеството на потребител с ERSTE Bank Hungary Zrt. (наричана по-нататък „ERSTE Bank“) договор за заем в швейцарски франкове, който обаче е отпуснат и подлежи на погасяване в унгарски форинти, както и приложен към него договор за учредяване на ипотека. Договорът за заем предвижда, че за изчисляването на погасителните вноски се прилага курс „продава“ на банката, а в същото време размерът на отпуснатия кредит се конвертира в унгарски форинти по курс „купува“ на банката. Освен това договорът дава право на кредитната институция да го изменя едностранно (като увеличава лихвите, комисионите и разходите).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като намира договора за незаконосъобразен, г‑н Sziber предявява иск пред Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща-столица, Унгария). След изменение на иска главното искане на г‑н Sziber е да се установи, че договорът е недействителен в неговата цялост на няколко основания: i) защото в него не е посочен размерът на отделните месечни вноски, и по-специално каква част от тях е главница и каква — лихви, така че задължението не може да бъде изпълнено; ii) защото не е възможно да се изплати сума в чуждестранна валута по кредитна сметка в унгарски форинти; iii) защото в договора не е ясно посочено кой е прилаганият обменен курс; iv) защото кредитната институция не е извършила адекватна оценка на кредита с оглед на платежоспособността на получателя, предвид по-специално валутния риск; и v) защото потребителят не е можел да прецени обхвата на този риск въз основа на предоставените му сведения, които не са били нито ясни, нито разбираеми.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При условията на евентуалност г‑н Sziber иска да бъдат обявени за неравноправни — и следователно недействителни — само някои от договорните клаузи. По-специално той твърди, че клаузата, съдържаща се в точка VII.2 от договора, е неравноправна, тъй като потребителят, който не е получил ясни и разбираеми сведения, не е можел да направи пълна оценка на степента на валутния риск. Според г‑н Sziber съдържащата се в точка VIII.13 от договора клауза е неравноправна, защото съобщение от банката става неразделна част от този договор и така на банката се предоставя право да допълва договора, което създава дисбаланс между правата и задълженията на страните. Г‑н Sziber твърди също така, че клаузите в точки II.1 (определяне на месечните вноски в зависимост от съобщението от банката), III.2. (лихвен процент и степен, до която той може да варира) и III.3. (право на увеличаване на лихвения процент) от договора са неравноправни и поради това са нищожни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това г‑н Sziber поддържа, че не е можел да прецени обхвата на валутния риск. Освен това той твърди, че поради неравноправния им характер клаузите, отнасящи се до: i) определянето на вноските в зависимост от съобщението от банката, ii) лихвения процент и степента, до която той може да варира, и iii) правото на увеличаване на лихвите, са нищожни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В хода на производството обаче някои от приложимите национални разпоредби са изменени и са въведени допълнителни правила. Действително пред унгарските съдилища са заведени голям брой дела, сходни или аналогични с това на г‑н Sziber. На 16 юни 2014 г., като взема предвид решение на Съда по дело Kásler (<span class="note">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>), Kúria (Върховен съд на Унгария) постановява, че някои клаузи в договорите за кредит, сключени с потребители, са неравноправни. Kúria (Върховен съд) обаче не обявява тези договори за нищожни, а приема, че определени клаузи могат да бъдат изменени. По-специално той приема, че за конвертирането на чуждестранната валута в основаните на такава валута договори за заем вместо курс „купува“ и курс „продава“ трябва да се прилага официалният обменен курс на Националната банка на Унгария. Кредитната институция следва да възстанови на потребителя надвнесените от него в минали периоди суми (<span class="note">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид обстоятелството, че сключването на договори за заем в чуждестранна валута представлява обичайна практика, унгарският законодател решава да кодифицира практиката на Kúria (Върховен съд) и приема специални процесуални правила за справяне с последиците от тази практика. Приети са по-специално посочените в точки 6—14 по-горе закони — DH 1, DH 2 и DH 3 (наричани по-нататък „разглежданата национална правна уредба“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на новата правна уредба запитващата юрисдикция заема позицията, че в настоящия случай прилагането на обменния курс „продава“ на ERSTE Bank за преобразуване на периодичните вноски и правото на банката едностранно да променя договора са основания за недействителност. Поради това сумите, платени от г‑н Sziber на ERSTE Bank в изпълнение на тези клаузи, следва да бъдат възстановени като недължимо платени. Освен това, в случай че г‑н Sziber има допълнителни искания, запитващата юрисдикция му дава указания да измени иска си в съответствие с член 37 от Закон DH 2. Г‑н Sziber обаче не изпълнява тези указания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради обстоятелството, че г‑н Sziber не е изменил иска си, Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща-столица) приема, че не може да се произнесе по същество по делото в останалата му част. То следва да се прекрати на основание член 37 от Закон DH 2. Тъй като обаче изпитва съмнения относно правилното тълкуване на някои разпоредби от правото на Съюза и съвместимостта с тези разпоредби на определени национални правни норми, с определение от 29 август 2016 г. посочената юрисдикция решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-67" title="page-10">
      „1) Трябва ли следните разпоредби от правото на Съюза — а именно [член 169 ДФЕС], член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)][…], член 7, параграфи 1 и 2 във връзка с член 8 от [Директива 93/13], както и съображение 47 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета — да се тълкуват
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-68" title="page-10">
      в смисъл, че не допускат (и изключват прилагането на) национална правна уредба, която установява допълнителни изисквания в ущърб на страна в съдебно производство (ищец или ответник), която в периода между 1 май 2004 г. и 26 юли 2014 г. е сключила като потребител договор за кредит, съдържащ неравноправна клауза, която допуска едностранно увеличаване на лихвите, разходите и комисионите или е свързана с разликата между курс „продава“ и курс „купува“,
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-69" title="page-11">
      като се има предвид, че в съответствие с тези допълнителни изисквания, за да могат да се упражнят по съдебен ред правата, произтичащи от недействителността на посочените договори, сключени с потребител, и в частност за да може съдът да разгледа спора по същество, е необходимо подаването на писмена молба по гражданскопроцесуален ред (по-конкретно искова молба, молба за изменение на иска, възражение за недействителност, представено в защита (срещу предявения срещу потребителя иск), молба за изменение на такова възражение, насрещна искова молба или молба за изменение на насрещния иск) с точно определено съдържание,
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-70" title="page-11">
      докато друга страна в съдебно производство, която не е сключила като потребител договор за кредит или през същия период е сключила като потребител договор за кредит, който не е от гореупоменатия вид, не е задължена да подава такава писмена молба с точно определено съдържание?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-71" title="page-11">
      2) Независимо от това дали Съдът ще отговори утвърдително или отрицателно на първия въпрос, който е по-общ от втория, трябва ли изброените в първия въпрос разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат по отношение на страна в съдебно производство, която като потребител е сключила договор за кредит като посочения в първия въпрос, да се прилагат следните задължителни допълнителни изисквания (по букви а)—в):
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-72" title="page-11">
      a) писмената молба (искова молба, молба за изменение на иска, възражение за недействителност, представено в защита (срещу предявения срещу потребителя иск), молба за изменение на такова възражение, насрещна искова молба или молба за изменение на насрещния иск), която трябва да бъде подадена от страната в съдебно производство (ищец или ответник), която е сключила като потребител договор за кредит като посочения в първия въпрос, е допустима, тоест може да бъде разгледана по същество само ако с тази молба
    </p>
    <p class="C13Marge2" id="para-73" title="page-11">
      съответната страна иска от съда не само да установи, че посочения в първия въпрос договор за кредит, сключен с потребител, е частично или изцяло недействителен, но и да постанови, че настъпват правните последици на пълната недействителност,
    </p>
    <p class="C13Marge2" id="para-74" title="page-11">
      докато друга страна в съдебно производство, която не е сключила като потребител договор за кредит или през същия период е сключила като потребител договор за кредит, който не е от гореупоменатия вид, не е задължена да представя такава писмена молба с точно определено съдържание?
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-75" title="page-12">
      б) писмената молба (искова молба, молба за изменение на иска, възражение за недействителност, представено в защита (срещу предявения срещу потребителя иск), молба за изменение на такова възражение, насрещна искова молба или молба за изменение на насрещния иск), която трябва да бъде подадена от страна в съдебно производство (ищец или ответник), която е сключила като потребител договор за кредит като посочения в първия въпрос, е допустима, тоест може да бъде разгледана по същество само ако с тази молба
    </p>
    <p class="C13Marge2" id="para-76" title="page-12">
      съответната страна иска от съда да установи, че посоченият в първия въпрос договор, сключен с потребител, е изцяло недействителен, но извън това не иска той да постанови възстановяване на положението, предхождащо сключването на договора, като една от правните последици на пълната недействителност,
    </p>
    <p class="C13Marge2" id="para-77" title="page-12">
      докато друга страна в съдебно производство, която не е сключила като потребител договор за кредит или през същия период е сключила като потребител договор за кредит, който не е от гореупоменатия вид, не е задължена да представя такава писмена молба с точно определено съдържание?
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-78" title="page-12">
      в) писмената молба (искова молба, молба за изменение на иска, възражение за недействителност, представено в защита (срещу предявения срещу потребителя иск), молба за изменение на такова възражение, насрещна искова молба или молба за изменение на насрещния иск), която трябва да бъде подадена от страна в съдебно производство (ищец или ответник), която е сключила като потребител договор за кредит като посочения в първия въпрос, е допустима, тоест може да бъде разгледана по същество,
    </p>
    <p class="C13Marge2" id="para-79" title="page-12">
      само ако съдържа изключително сложно от математическа гледна точка (дефинирано в националното право) приключване на сметката за периода от възникване на договорното правоотношение до предявяване на иска, което приключване освен това трябва да бъде извършено при отчитане на правилата за преобразуване в унгарски форинти,
    </p>
    <p class="C13Marge2" id="para-80" title="page-12">
      и да съдържа аритметически проверима подробна разбивка, в която се посочват предвидените в договора месечни вноски с настъпил падеж, погасените от ищеца месечни вноски, размерът на месечните вноски с настъпил падеж, който би бил дължим, ако не се вземе предвид недействителната клауза, разликата между тези стойности, както и крайната сума, която страната, която е сключила като потребител договор като посочения в първия въпрос, още дължи на кредитната институция или, евентуално, е надвнесла,
    </p>
    <p class="C13Marge2" id="para-81" title="page-13">
      докато друга страна в съдебно производство, която не е сключила като потребител договор за кредит или през същия период е сключила като потребител договор за кредит, който не е от гореупоменатия вид, не е задължена да представя такава писмена молба с точно определено съдържание?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-82" title="page-13">
      3) Трябва ли изброените в първия въпрос разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че с нарушаването им чрез въвеждането на посочените по-горе (в първия и втория въпрос) допълнителни изисквания същевременно се нарушават членове 20, 21 и 47 от [Хартата], като се има предвид също (отчасти и във връзка с първия и втория въпрос), че съгласно решения от 5 декември 2000 г., Guimont (C‑448/98, EU:C:2000:663, т. 23), и от 10 май 2012 г., Duomo Gpa и др. (C‑357/10—C‑359/10, EU:C:2012:283, т. 28), както и на определение от 3 юли 2014 г., Tudoran (C‑92/14, EU:C:2014:2051, т. 39), правото на Съюза в областта на защитата на потребителите трябва да се прилага от националните съдилища и в случаи, които не са трансгранични, тоест са изцяло вътрешни, или трябва да се счита, че разглежданият случай е трансграничен, доколкото посочените в първия въпрос договори за кредит са „основани на чуждестранна валута“?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като запитващата юрисдикция посочва, че поради бездействието на ищеца не може да се произнесе по делото, Съдът иска информация дали то все още е висящо пред тази юрисдикция. С писмо от 27 октомври 2016 г. Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща-столица) отговаря утвърдително, като пояснява, че изходът на делото (произнасяне по съществото на спора или оставяне без разглеждане на процесуални основания) зависи от отговора на Съда на поставените преюдициални въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Писмени становища в настоящото производство представят ERSTE Bank, унгарското правителство и Комисията. Освен това те се изказват в съдебното заседание, проведено на 24 октомври 2017 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По компетентността на Съда и по допустимостта</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да разгледам делото по същество, е необходимо да се спра на някои въпроси, свързани с компетентността и допустимостта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, формулировката на първоначалното запитване поражда съмнения дали делото е все още висящо пред запитващата юрисдикция, а това е задължително изискване за отправяне на преюдициално запитване до Съда съгласно член 267 ДФЕС (<span class="note">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>). Тъй като обачи впоследствие запитващата юрисдикция посочва, че делото е все още висящо, не намирам за необходими допълнителни разяснения по този въпрос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-важното обаче е това, че въпреки представените пред Съда писмени становища и провеждането на съдебно заседание остава неизяснено кои разпоредби от правото на Съюза са приложими в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало, във връзка с тълкуването на отнасящата се до защитата на потребителите разпоредба от Договора — понастоящем член 169 ДФЕС — трябва да се отбележи, че нейни адресати са главно институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Не считам, че Съдът може да извърши полезно тълкуване на тази разпоредба, без запитващата юрисдикция да е дала някакво обяснение защо и по какъв начин същата може да се приложи към случай като този на г‑н Sziber. По същия начин поради липсата на каквито и да било разяснения от страна на запитващата юрисдикция относно релевантността на членове 20 („Равенство пред закона“), 21 („Недискриминация“), 38 („Защита на потребителите“) и 47 („Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“) от Хартата в разглеждания случай според мен Съдът не следва да се произнася по посочените разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Директива 2008/48/ЕО (<span class="note">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>) не е приложима в главното производство, тъй като член 2, параграф 2, буква a) от тази директива предвижда, че тя не се прилага за договори за кредит, обезпечени с ипотека, какъвто е случаят с договора на г‑н Sziber.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, не е лесно да се установи кои са исканията, основани на Директива 93/13 — чиито разпоредби без съмнение са били приложими преди приемането на разглежданата национална правна уредба — по които, след като тази правна уредба е влязла в сила (и г‑н Sziber надлежно е получил извършеното от банката приключване на сметките (<span class="note">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>)), запитващата юрисдикция все още трябва да се произнесе в главното производство. Бездействието на г‑н Sziber, когато след приемането на разглежданата национална правна уредба той получава от запитващата юрисдикция указания да измени иска си, също поражда съмнения дали той продължава да има претенции, основани на твърдяната неравноправност на договорните клаузи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същество разглежданата национална правна уредба се прилага за всички договори за заем, сключени между кредитна институция и потребител в периода между 1 май 2004 г. и 26 юли 2014 г., които са в чуждестранна валута (заеми, сключени в чуждестранна валута или заеми, отпуснати в чуждестранна валута и погасявани в унгарски форинти) или в унгарски форинти и съдържат посочените в тази уредба неравноправни или презумирани за неравноправни клаузи. Тези клаузи се заличават (и когато е уместно, се заменят с други), а договорите в чуждестранна валута се преобразуват в договори в унгарски форинти. Кредитните институции са длъжни да изпратят на потребителите приключване на сметките, за да определят произтичащите финансови последици. Надвнесените от потребителите суми следва да им бъдат възстановени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст изглежда, че в случая на г‑н Sziber разглежданата национална правна уредба е довела до нищожност на договорните клаузи, които според него са неравноправни. Останалите му твърдения в подкрепа на исканията пред запитващата юрисдикция очевидно се основават главно на национални разпоредби, без връзка с каквито и да било приложими разпоредби от правото на Съюза (включително, доколкото мога да преценя, Директива 93/13): твърденията, че кредитната институция не е извършила отговорно оценка на кредита при преценката на платежоспособността на длъжника, че плащането на отделните вноски е невъзможно поради непосочването на техния размер, както и че не е възможно да се изплати сума в чуждестранна валута по кредитна сметка в унгарски форинти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид изложеното считам, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като правната и фактическата обстановка не са описани достатъчно подробно, за да позволят на Съда да даде полезен отговор съгласно член 267 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Все пак, независимо от посоченото, ще разгледам повдигнатите от запитващата юрисдикция въпроси по съществото на спора, в случай че Съдът не споделя моето становище по обсъдените по-горе процесуални въпроси. Ще съсредоточа анализа си върху съвместимостта на член 37 от Закон DH 2 с член 7, параграф 1 от Директива 93/13, като изхождам от предположението, че независимо от прилагането на разглежданата национална правна уредба г‑н Sziber все още има основани на тази директива допустими претенции в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съществото на спора</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия и втория въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия и втория въпрос, които ще разгледам заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска национални разпоредби, въвеждащи изисквания като предвидените в член 37 от Закон DH 2 по отношение на дела, заведени от потребители, които в определен период са сключили договор за кредит, съдържащ неравноправни клаузи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се вземе предвид най-напред, че въведената с Директива 93/13 система за защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност (<span class="note">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>). Що се отнася до това положение на по-слаба страна, член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Тази норма трябва да се разглежда като еквивалент на националните норми, които имат ранг на императивни във вътрешния правопорядък (<span class="note">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>). С нея се цели замяна на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях (<span class="note">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид естеството и значението на обществения интерес, на който се основава защитата, гарантирана на потребителите, които са в положение на по-слаба страна спрямо продавачите и доставчиците, Директива 93/13 задължава държавите членки да предвидят подходящи и ефективни мерки „за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“, както следва от член 7, параграф 1 във връзка с двадесет и четвърто съображение от тази директива (<span class="note">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>). При липсата обаче на хармонизация на националните производства за упражняване на правата, предоставени на потребителите с Директива 93/13, правилата, уреждащи допустимостта на искове, основани на твърдения за неравноправен характер на съдържащи се в потребителски договори клаузи, се предвиждат във вътрешното право на отделните държави членки в съответствие с принципа на процесуалната им автономия, но при условие тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), нито да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза (принцип на ефективност) (<span class="note">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Струва ми се ясно, че при тези обстоятелства на поставените по настоящото дело въпроси не може да се отговори абстрактно, а е необходима задълбочена и съобразена със спецификата на конкретния случай преценка на съответните национални разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По принцип подобна преценка най-добре може да направи националният съд. Наистина възможно е да има релевантни аспекти на разглежданите национални разпоредби, с които Съдът да не е запознат. Той може освен това да не е наясно и с взаимодействието между конкретните разглеждани разпоредби и други основни разпоредби или принципи на съответната държава членка. Това важи още повече в случай като настоящия, в който — независимо от представените от страните становища и провеждането на съдебно заседание — все още липсва яснота относно някои фактически аспекти на спора, както и относно обхвата и значението на релевантните национални разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Независимо от това ще изложа своята позиция във връзка с изразените от запитващата юрисдикция съмнения относно съвместимостта на разпоредби като разглежданите в главното производство с Директива 93/13, като се основа на виждането ми за релевантната фактическа и правна обстановка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По мое мнение от решаващо значение в настоящото производство е следният въпрос: може ли да се приеме, че национални разпоредби като член 37 от Закон DH 2 гарантират спазването на принципите на равностойност и на ефективност?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция насочва вниманието на Съда към някои специфични аспекти на разглежданите национални разпоредби. В случай че се отнася до обхванатите от разглежданата национална правна уредба договори, предявеният от потребител иск за отмяна на клаузи, за които той твърди, че са неравноправни, е допустим (или, ако производството по него е висящо, разглеждането му може да продължи) само ако ищецът: i) поиска от съответния съд да приложи правните последици, които настъпват при недействителност на договора, ii) поиска от съответния съд да обяви договора за действителен или пораждащ правно действие до датата на постановявяне на съдебното решение като една от правните последици от недействителността, и iii) представи изрична молба с уточнено по размер искане, включващо приключване на сметката между страните (наричани по-нататък заедно „разглежданите процесуални изисквания“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Националният съд подчертава, че спазването на посочените изисквания не е необходимо в случай на предявени от потребители искове за обявяване на недействителност, попадащи извън обхвата на разглежданите национални разпоредби, и че освен това въпросните изисквания могат да направят по-трудно за потребителите упражняването на правата, които са им предоставени с Директива 93/13.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение първият въпрос, който трябва да се разгледа, е дали е изпълнен критерият за равностойност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Принципът на равностойност</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно трябва да се установи дали в случай като този на г‑н Sziber разглежданата национална правна уредба не е по-неблагоприятна от тази, която урежда подобни вътрешни производства. Според мен сравнимо е положението на потребител, който е сключил договор за заем с кредитна институция и предявява иск за пълна или частична отмяна на договора на основания, изведени от други разпоредби на националното право, а не от член 37 от Закон DH 2 (<span class="note">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>) (например императивни разпоредби от гражданския или търговския кодекс).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В производства от посочената категория — които, доколкото разбирам, се уреждат от член 239/A от предишния Граждански кодекс (до 14 март 2014 г.) и от член 6:108 от новия Граждански кодекс (от 15 март 2014 г.) — не е необходимо разглежданите процесуални изисквания да бъдат спазени, за да се счита искът за допустим (или за да може да продължат производствата, които са висящи към момента на влизането в сила на новата правна уредба). Ето защо спокойно може да се твърди, че тези изисквания налагат на ищеца допълнителни усилия, за да уточни „какво и защо“ претендира.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това обаче не означава, че критерият за равностойност не е изпълнен. Всъщност според мен би било неправилно разглежданите процесуални изисквания да се преценяват извън релевантния контекст, както изглежда прави запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът е постановил, че за да се определи дали национална процесуална разпоредба е по-неблагоприятна от разпоредбите, които уреждат подобни производства по вътрешното право, трябва да се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, както и за развитието и особеностите на това производство пред различните национални съдилища (<span class="note">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Бих искал да подчертая, че като цяло правилата, установени с разглежданата национална правна уредба, се различават от предвидените за сравними положения. Унгарският законодател не само въвежда нови (и безспорно по-строги) изисквания за допустимост, които трябва да спазят потребителите, за да е възможно съдебно решаване на споровете по „общия“ ред: целта на въвеждането на тези правила е да се даде възможност за решаване на споровете в рамките на нови, различни съдебни производства, които да заменят тези по общия ред в обхванатите от въпросната правна уредба области.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Оттук следва, че при преценката на равностойността на разглежданите в главното производство национални разпоредби задължително трябва да се държи сметка за целта и основните характеристики на новото производство в сравнение с подобни производства по вътрешното право (<span class="note">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>). Поради това правилният подход в настоящия случай е да се провери дали новите производства (един от чиито аспекти са разглежданите процесуални изисквания), разгледани в тяхната цялост (<span class="note">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>), предоставят на потребителите възможност да защитят правата, които черпят от Директива 93/13, толкова ефективно, практично и своевременно, колкото и в рамките на производство по общия ред.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид обстоятелствата около приемането на въпросните разпоредби според мен предоставената от новите производства защита на произтичащите от Директива 93/13 права, всъщност е по-благоприятна от предоставяната от общите процесуални правила. Това е така, защото — както ще бъде изяснено — с тези нови разпоредби се обединяват производствата, през които по принцип би следвало да преминат потребителите и кредитните институции в случай на изменение на договора или обявяването му за недействителен, като по този начин решаването на споровете между тях се опростява, ускорява се и изисква по-малко разходи. В действителност в много случаи за разрешаване на спора между потребител и кредитна институция не е достатъчно единствено да се измени или обяви за недействителен договорът (добър пример в това отношение е решение Kásler (<span class="note">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>)).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както бе споменато, настоящото дело се вписва в контекста на голям брой договори за кредит в чуждестранна валута, сключени в миналото от потребители в Унгария и съответно станали повод за образуването на изключително много производства пред националните съдилища. Много често тези договори съдържат някои неравноправни клаузи. Намерението на унгарския законодател е било — като се основе на принципите, изведени от Kúria (Върховен съд) в решението му от 16 юни 2014 г. (<span class="note">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>), което на свой ред надлежно прилага постановеното от Съда в решение Kásler (<span class="note">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>) — да уреди това положение веднъж завинаги посредством приемането на Закони DH 1, DH 2 и DH 3. Избраният за тази цел инструмент е трябвало да предостави на намиращите се в това специфично положение потребители по-лесен и по-бърз начин за упражняване на правата им по съдебен ред, при същевременно спазване на правото на защита на съответните кредитни институции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вследствие на това законът обявява или презумира за неравноправни някои договорни клаузи (разгледани от Съда в решение Kásler), а договорите за заем в чуждестранна валута се преобразуват в договори в унгарски форинти. Въвеждат се и специални производства за установяване на правните и финансовите последици от частичната или пълна недействителност на договорите. За тази цел законодателят по същество обединява в едно отделните независими производства, през които обичайно би трябвало да преминат потребителите и кредитните институции: първото от които за установяване на твърдения неравноправен характер на клаузите и последиците от него за частичната или пълна недействителност на договора, а второто за определяне на финансовите последици от такава частична или пълна недействителност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По мое мнение унгарското правителство с право твърди, че — поради обединяването на двете посочени по-горе производства в едно-единствено, в което определени аспекти на спора (неравноправния характер на някои клаузи) не са оставени на преценката на съдебния орган, а са решени в закона, и е улеснено произнасянето по правните последици на установеното от съда (като се изисква от ищеца да уточни исканията си) — защитата на произтичащите от Директива 93/13 права на съответните потребители в обхванатите от новата правна уредба хипотези може да се счита за по-ефективна от тази, която предоставят общите процесуални правила. В по-общ план, с новите производства изглежда се увеличава правната сигурност както за потребителите, така и за кредитните институции, и се избягват, когато е възможно, сложни и дълги съдебни производства, които може да затлачат националната правораздаватена система и да доведат до противоречива съдебна практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да могат новите производства да постигнат своята (легитимна) цел, се оказва необходимо да се задължат ищците да положат допълнителни усилия за уточняване на исканията им пред националните съдилища по отношение на евентуалната недействителност на договора и произтичащите от нея правни и финансови последици. Това се налага в още по-голяма степен предвид обстоятелството, че необходимите за уточняването действия трябва да се предприемат след изменението на договора за заем в съответствие със закона. Ето защо ми се струва, че новите изисквания са вътрешноприсъщи на специфичната система за правна защита, въведена с разглежданата национална правна уредба (<span class="note">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>). Наистина с оглед на обстоятелствата в съответните случаи тази система без съмнение е по-благоприятна за потребителите от приложимата към сходни вътрешни положения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По изложените съображения считам, че разглежданите в главното производство национални разпоредби са в съответствие с принципа на равностойност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Принципът на ефективност</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение остава да се определи дали разглежданите процесуални изисквания са в съответствие и с принципа на ефективност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложените по-горе съображения следва, че това изглежда наистина е така. Вече изясних, че разглежданата национална правна уредба въвежда процесуални норми, които с оглед на обстоятелствата по делото несъмнено дават възможност споровете между потребители и кредитни институции да се решават по-лесно, по-бързо и с по-малко разходи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във всеки случай не виждам как би могло да се приеме, че първите две от изброените в точка 42 по-горе изисквания правят невъзможно или прекомерно трудно за засегнатите от новата правна уредба потребители да упражняват правата, предоставени им от Директива 93/13. Сравнително скромно изглежда усилието, което се изисква да положи потребителят, за да поиска от националния съд, от една страна, да постанови, че настъпват правните последици на (пълна или частична) недействителност на договора, и от друга, да обяви договора за действителен или пораждащ правни последици до момента на постановяване на съдебното решение като една от правните последици от недействителността. Струва ми се, че тези изисквания не налагат на потребителите нищо повече от това да формулират исканията си пред съда по-ясно и изрично.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В крайна сметка — независимо от приложимата правна уредба — намирам за необходимо потребителят, оказал се в положение като това на г‑н Sziber, на определен етап от производството да изрази пред националния съд виждането си относно правните и финансовите последици, произтичащи от частичната или пълна недействителност на договора за заем.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същите съображения следва да важат съответно за третото изискване, посочено в точка 42 по-горе. Съгласно това изискване потребителите трябва да представят „изрична“ молба с „уточнено по размер“ искане (<span class="note">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>). С други думи, те трябва единствено да посочат размера на сумата, която считат, че са надвнесли, и да го направят изрично.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не ми изглежда това да е особено трудна задача за ищците, особено при положение че те могат да използват за справка подробното приключване на сметките, което кредитната институция трябва да изпрати на всички потребители, засегнати от разглежданата национална правна уредба. Логично е, ако потребителят счита за необходимо да отправи допълнителни претенции над отразеното в приключването на сметките, което той е получил и приел (или което е обявено за окончателно от националния съд), от него да се изисква да представи посочения документ, да изложи съображенията си и да уточни размера на новите искания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на посоченото по-горе не откривам нищо в преписката, което да навежда на извода, че новите изисквания като цяло могат да направят невъзможно или прекомерно трудно за потребителите да упражняват правата, които черпят от Директива 93/13, в областта, обхваната от разглежданата национална правна уредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Наистина не може да се изключи, че в определени случаи новите изисквания могат да имат неблагоприятни последици за потребителите, желаещи да оспорят пред националните съдилища евентуално неправомерни клаузи на договори, които попадат в приложното поле на разглежданата национална правна уредба, но не са обявени или презумирани за недействителни от тази правна уредба. Възможно е именно такъв да е случаят с г‑н Sziber: съгласно новите правила поради неговото бездействие искът му може да бъде отхвърлен, докато съгласно общите процесуални правила разглеждането на иска може да продължи. При все това от обстоятелството, че е възможно някои потребители поради тяхната пасивност или бездействие да считат новите производства за неблагоприятни, не следва, че принципът на ефективност не е спазен. В действителност, както Съдът последователно приема, спазването на принципа на ефективност при защитата на потребителите не бива да води дотам, че изцяло да се компенсира пълната процесуална пасивност на съответния потребител (<span class="note">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Съдът приема, че правила, които са разумно обосновани от принципи като този на правната сигурност или правилното протичане на производството, не нарушават принципа на ефективност дори ако неспазването им може да доведе до отхвърляне, изцяло или частично, на предявения иск (<span class="note">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>). Също така според него фактът, че националната правна уредба е въвела допълнителни етапи преди съдебната защита пред националните съдилища в някои специфични случаи, не засяга непременно ефективната съдебна защита на правата на лицата. Това е така по-специално когато въведените ограничения действително преследват цели от общ интерес и не са непропорционални в това отношение (<span class="note">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пради това считам, че в настоящия случай е изпълнен и критерият за ефективност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо предлагам на Съда да отговори на първия и втория въпрос, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национални разпоредби, въвеждащи изисквания като предвидените в член 37 от Закон DH 2 по отношение на дела, заведени от потребители, които в определен период са сключили договори за кредит, съдържащи неравноправни клаузи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третия си и последен въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали разпоредбите на Директива 93/13 се прилагат и към случаи, в които не е налице трансграничен елемент. Във връзка с това запитващата юрисдикция иска да установи дали в случай като разглеждания в главното производство обстоятелството, че договорът за кредит е в чуждестранна валута, може да представлява такъв трансграничен елемент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпросът изглежда се основава на погрешно тълкуване на посочената в акта за преюдициално запитване практика на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Установен в правото на Съюза принцип е, че съдържащите се в Договора разпоредби относно основните свободи не се прилагат към „изцяло вътрешни положения“ (<span class="note">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). Настоящият случай обаче не е свързан с разпоредбите на Договора относно основните свободи, а с правна уредба на Съюза, която хармонизира определена правна област в отделните държави членки. Следователно съдържащите се в съответната правна уредба на Съюза правила се прилагат независимо от изцяло вътрешния характер на разглеждания в главното производство случай. Ето защо обстоятелството, че разглежданите договори за кредит са в чуждестранна валута, е без значение за прилагането на разпоредбите на Директива 93/13.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложеното по-горе предлагам на Съда да отговори на третия въпрос в смисъл, че разпоредбите на Директива 93/13 са приложими и към случаи, в които не е налице трансграничен елемент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В заключение предлагам на Съда да обяви за недопустимо преюдициалното запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща-столица, Унгария).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При условията на евентуалност, предлагам на Съда да отговори на поставените преюдициални въпроси по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">„Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори допуска национални разпоредби, въвеждащи процесуални изисквания като предвидените в член 37 от Закон № XL от 2014 г. по отношение на дела, заведени от потребители, които в определен период са сключили договори за кредит, съдържащи неравноправни клаузи;</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разпоредбите на Директива 93/13 са приложими и към случаи, в които не е налице трансграничен елемент“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>)Език на оригиналния текст: английски.</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>)C26/13, EU:C:2014:282. За други дела относно договори за потребителски кредит в чуждестранна валута вж. решения от 26 февруари 2015 г., Matei (C143/13, EU:C:2015:127), и от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др. (C186/16, EU:C:2017:703). Вж. също моето заключение по дело Gavrilescu (C627/15, EU:C:2017:690).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>)Директива на Съвета от 5 април 1993 година (OB L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273 и поправка в OB L 293, 2014 г., стр. 59).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>)Решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C26/13, EU:C:2014:282).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>)Решение 2/2014. PJE, Magyar Közlöny, 2014 г., бр. 91.</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>)Вж. решение от 21 април 1988 г., Pardini (338/85, EU:C:1988:194, т. 10 и 11). Вж. също моето заключение по дело Gavrilescu (C627/15, EU:C:2017:690, по-специално т. 36—40).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>)Директива на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66 и поправки в ОВ L 207, 2009 г., стр. 14, ОВ L 199, 2010 г., стр. 40 и ОВ L 234, 2011 г., стр. 46).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>)Съгласно член 21, параграф 3 от Закон DH 3 кредитните институции е трябвало да изпратят на клиентите си приключване на сметките до 1 февруари 2015 г.</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>)Вж. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C618/10, EU:C:2012:349, т. 39), и от 14 март 2013 г., Aziz (C415/11, EU:C:2013:164, т. 44).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>)Вж. решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др. (C154/15, C307/15 и C308/15, EU:C:2016:980, т. 54 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>)Вж. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C618/10, EU:C:2012:349, т. 40), и от 14 март 2013 г., Aziz (C415/11, EU:C:2013:164, т. 45).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>)Решение от 30 април, Kásler и Káslerné Rábai (C26/13, EU:C:2014:282, т. 78).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>)Вж. в този смисъл решение от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C618/10, EU:C:2012:349, т. 46 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>)Вж. заключението на генералния адвокат Léger по дело Levez (C326/96, EU:C:1998:220, т. 62 и 69).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>)Вж. решение от 1 декември 1998 г., Levez (C326/96, EU:C:1998:577, т. 44). Вж. също по аналогия решение от 5 декември 2013 г., Asociación de Consumidores Independientes de Castilla y León (C413/12, EU:C:2013:800, т. 34 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>)Вж. в този смисъл решение от 1 декември 1998 г., Levez (C326/96, EU:C:1998:577, т. 43).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>)Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело Margarit Panicello (C503/15, EU:C:2016:696, т. 135).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>)Решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C26/13, EU:C:2014:282).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>)Вж. бележка под линия 5 по-горе.</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>)Решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C26/13, EU:C:2014:282).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>)Вж. заключението на генералния адвокат Kokott по съединени дела Alassini (C317/08—C320/08, EU:C:2009:720, т. 44).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>)Както поясняват унгарското правителство и ERSTE Bank в съдебното заседание, предвидените в разлежданата национална правна уредба подробни правила относно приключването на сметките се прилагат само за кредитните институции, а не за потребителите.</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>)Решение от 1 октомври 2015 г., ERSTE Bank Hungary (C32/14, EU:C:2015:637, т. 62 и 63, както и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>)Вж. в този смисъл решение от 1 декември 1998 г., Levez (C326/96, EU:C:1998:577, т. 19 и 33, както и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>)Вж. в този смисъл решение от 18 март 2010 г., Alassini и др. (C317/08—C320/08, EU:C:2010:146, т. 61—66). В това отношение следва да се вземе предвид, че няма очевидна връзка между принципа на ефективност и основното право на ефективна съдебна защита: вж. по-специално заключението на генералния адвокат Kokott по съединени дела Alassini (C317/08—C320/08, EU:C:2009:720, т. 42) и заключението на генералния адвокат Jääskinen по дело Liivimaa Lihaveis (C562/12, EU:C:2014:155, т. 47).</p>
<p class="note">(<span class="note">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>)Вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten (C268/15, EU:C:2016:874, т. 47 и цитираната съдебна практика). Вж. също моето заключение по съединени дела Venturini (C159/12—C161/12, EU:C:2013:529, т. 26—28).</p>
</body>
</html>
