<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-167/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0167</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:387">EU:C:2018:387</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>25</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>25</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на М. Bobek — Дело C‑167/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Klohn</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">М. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180605">5 юни 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑167/17</HT></P><P>Volkmar Klohn</P><P>срещу</P><P>An Bord Pleanála</P><P>заинтересовани страни:</P><P>Sligo County Council</P><P>Maloney and Matthews Animal Collections Ltd</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Околна среда</KEYWORD><KEYWORD>Оценка на въздействието</KEYWORD><KEYWORD>Достъп до съдебен контрол</KEYWORD><KEYWORD>Изискване процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>да не бъде възпрепятстващо скъпа<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Общ принцип на правото</KEYWORD><KEYWORD>Прилагане във времето</KEYWORD><KEYWORD>Директен ефект</KEYWORD><KEYWORD>Сила на пресъдено нещо</KEYWORD><KEYWORD>Последици за решение за присъждане на разноски, което е станало окончателно</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20040624">24 юни 2004 г.</DATE> г‑н Volkmar Klohn подава молба да бъде допусната до разглеждане от ирландските съдилища жалбата му срещу решение на An Bord Pleanála (Комисия за жалби във връзка с териториалното планиране, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>комисията<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), с което е предоставено разрешение за строеж на екарисаж за обезвреждане на трупове на животни в близост до неговата ферма. На <DATE ISO="20070731">31 юли 2007 г.</DATE> му е дадено разрешение за започване на съдебно производство за обжалване. Впоследствие обаче жалбата му е отхвърлена по същество през април 2008 г., а през май 2008 г. е постановено определение, с което е осъден да заплати разноски. С решение от юни 2010 г. Taxing Master (съдията по разноските) определя тези разноските на около <FT TYPE="NUMBER">86000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Г‑н Klohn обжалва решението на съдията по разноските поради неспазване на изискването по Директива 2003/35/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20030526">26 май 2003 година</DATE> за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="156" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2003">ОВ L 156, 2003 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 8 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="298" PAGE.FIRST="23" DATE.PUB="2007">OB L 298, 2007 г., стр. 23</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> процедурата по преразглеждане <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>да не бъде възпрепятстващо скъпа<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>). Решението на съдията по разноските е потвърдено от High Court (Висш съд, Ирландия). Г‑н Klohn обжалва пред Supreme Court (Върховен съд, Ирландия), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>В този контекст запитващата юрисдикция пита дали: a) правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, е приложимо ratione temporis; б) правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, има директен ефект или е налице задължение за съответстващо тълкуване във връзка с него, и в) съдията по разноските и/или националният съд, пред който е обжалвано неговото решение, са длъжни да приложат правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, въпреки че определението по присъждане на разноските е станало окончателно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна рамка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Международно право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Орхуска конвенция</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 9 от Конвенцията за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Орхуската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Достъп до правосъдие<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="009.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка страна в рамките на своето национално законодателство гарантира, че всяко лице, което счита, че неговото искане за информация по член 4 не е разгледано, че е отклонено неправомерно, частично или изцяло, че е удовлетворена неадекватно или че разпоредбите на този член са нарушени спрямо нея по друг начин, има право да обжалва пред съда или пред друг независим и безпристрастен орган, установен със закон.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="009.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>В допълнение и без ущърб на предвиденото в параграф 1 по-горе, процедурите, споменати в параграфи 1, 2 и 3, предоставят адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на съдебно запрещение, и са справедливи, безпристрастни и своевременни, без да бъдат недостъпно скъпи. Решенията по този член се дават или протоколират в писмена форма. Решенията на съда, а когато е възможно и на другите органи, са обществено достъпни.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Право на Европейския съюз</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директиви 85/337 и 2003/35</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно Директива 85/337/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19850627">27 юни 1985 г.</DATE> относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="175" PAGE.FIRST="40" DATE.PUB="1985">OВ L 175, 1985 г., стр. 40</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174).</P></NOTE> за оценката на въздействието върху околната среда (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Директивата ОВОС<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) обществени и частни проекти, за които се предполага, че биха оказали значително въздействие върху околната среда, се подлагат на оценка на въздействието върху околната среда. С Директивата ОВОС се въвеждат и изисквания за обществено участие и консултации в процеса по вземане на решения за издаване на разрешение за осъществяване на такива проекти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>След подписването на Орхуската конвенция от Европейския съюз (тогава Европейската общност) Директивата ОВОС е изменена с Директива 2003/35, която добавя член 10а към Директивата ОВОС. Съгласно тази разпоредба:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Държавите членки гарантират, че в съответствие със съответната национална правна система членовете на заинтересованата общественост: […] имат достъп до процедура за преразглеждане […] да оспорва[т] материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия, които са предмет на разпоредбите на настоящата директива за участие на обществеността […]</ALINEA><ALINEA>Всяка подобна процедура следва да бъде честна, справедлива, своевременна и да не бъде възпрепятстващо скъпа.</ALINEA><ALINEA>За да се увеличи ефект[ът] от разпоредбите на настоящия член, държавите членки гарантират, че на обществеността е предоставена практическата информация относно достъпа до административни и съдебни процедури за преразглеждане<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 6 от Директива 2003/35, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Прилагане<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, въвежда в параграф 1 срок за транспониране на тази директива до <DATE ISO="20050625">25 юни 2005 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Ирландското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 99, правило 1 от Процедурния правилник на висшите съдилища разноските се поемат съобразно изхода на делото. Жалбоподателят, който загуби, трябва да плати разноските на другата страна в допълнение към собствените си разноски. Това е общото правило, но съдът има правомощието да се отклони от него, ако конкретните обстоятелства по делото обосновават това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, Комисия/Ирландия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑427/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:457">EU:C:2009:457</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0092">92</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Съдът е постановил, че Ирландия не е транспонирала в националното си право правилото производствата да не бъдат възпрепятстващо скъпи, както е установено в член 10а от Директивата ОВОС. След това решение Ирландия въвежда раздел 50В в Planning and Development Act 2000 (Закон за териториално планиране и развитие от 2000 г.), изменен, така че в обхвата на приложение на този закон всяка страна е длъжна да поеме собствените си разноски, но съдиите могат да се отклоняват от правилата по особено важни въпроси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Факти, производство и преюдициални въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Фактите по настоящото производство датират от 2004 г., когато е издадено разрешение за строеж на екарисаж за обезвреждане на трупове на говеда от цяла Ирландия в Акънри, Каунти Слайгоу, Ирландия, като част от действията срещу епизоотична енцефалопатия по говедата. Г‑н Klohn, жалбоподателят в главното производство, притежава ферма, находяща се в близост до предложеното място за изграждане на съоръжението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20040624">24 юни 2004 г.</DATE> г‑н Klohn подава молба да му бъде разрешено да обжалва издаденото от комисията разрешение за строеж. От становището на жалбоподателя е видно, че жалбата му се е основавала на липсата на възможност за участие на обществеността в процеса по вземане на решение и че оценката на въздействието върху околната среда е щяла да бъде приключена едва след фактическото изграждане на съоръжението.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20070731">31 юли 2007 г.</DATE> на г‑н Klohn е дадено разрешение да подаде жалба. В хода на съдебното заседание пред настоящия съд е потвърдено, че тригодишното забавяне в разглеждането на молбата за допускане на жалбата не се дължи на действие или бездействие на някоя от страните, а причината явно е в натовареността на националния съд, разглеждащ молбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20080423">23 април 2008 г.</DATE> High Court (Висш съд) отхвърля жалбата на г‑н Klohn по съществото на делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20080506">6 май 2008 г.</DATE> High Court (Висш съд) постановява определение по разноските, като прилага общото правило, според което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>разноските се поемат съобразно изхода на делото<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>. В съответствие с това правило г‑н Klohn като загубила делото страна в съдебното производство е осъден да възстанови разходите на ответника и на заинтересованата страна в главното производство (дружеството, което изгражда съоръжението).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Разноски са присъдени единствено във връзка с жалбата за съдебно преразглеждане по същество, но не и във връзка с молбата за разрешаване на обжалването. Запитващата юрисдикция подчертава, че тъй като на г‑н Klohn е издадено разрешение за подаване на жалба на <DATE ISO="20070731">31 юли 2007 г.</DATE>, разноските са били направени след изтичането на срока за транспониране на Директива 2003/35, с която е добавен член 10а (правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа) в Директивата ОВОС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В самото определение за разноските не се посочва размерът на разноските, които г‑н Klohn трябва да заплати. От своя страна г‑н Klohn твърди, че неговите разноски по предявяването на молбата за разрешаване на обжалването и по жалбата му по същество са около <FT TYPE="NUMBER">32000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>След постановяването на определението за съдебните разноски въпросът за изчисляването на сумата на разумно направените разноски е отнесен до съдията по разноските към High Court (Висш съд). Пред него г‑н Klohn поддържа, че съгласно разпоредбите на член 3, параграф 8 и член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция и член 10a от Директивата ОВОС размерът на определените разноски не трябва да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>възпрепятстващо скъп<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Решението на съдията по разноските е прието през юни 2010 г. Първоначално комисията претендира около <FT TYPE="NUMBER">98000</FT> EUR. Съдията по разноските определя сумата, която следва да се плати на комисията, на около <FT TYPE="NUMBER">86000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Впоследствие г‑н Klohn обжалва решението на съдията по разноските пред High Court (Висш съд), който го потвърждава. След това г‑н Klohn обжалва решението на High Court (Висш съд) пред Supreme Court (Върховен съд).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>За яснота последователността от основните събития по настоящото дело може да бъде резюмирана, както следва:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P><DATE ISO="20030625">25 юни 2003 г.</DATE>: публикуване и влизане в сила на Директива 2003/35<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Член 7 от Директива 2003/35 определя за дата на влизане в сила датата на публикуването ѝ в Официален вестник.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P><DATE ISO="20040430">30 април 2004 г.</DATE>: решение на комисията,</P></ITEM><ITEM><P><DATE ISO="20040624">24 юни 2004 г.</DATE>: образуване на съдебното производство (молба за допускане на жалба срещу разрешението за строеж),</P></ITEM><ITEM><P><DATE ISO="20050625">25 юни 2005 г.</DATE>: изтичане на срока за транспониране,</P></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><P><DATE ISO="20070731">31 юли 2007 г.</DATE>: дадено разрешение за подаване на жалба,</P></ITEM><ITEM><P><DATE ISO="20080423">23 април 2008 г.</DATE>: решение по същество,</P></ITEM><ITEM><P><DATE ISO="20080506">6 май 2008 г.</DATE>: определение за осъждане на г‑н Klohn да заплати съдебните разноски;</P></ITEM><ITEM><P><DATE ISO="20100624">24 юни 2010 г.</DATE>: решение на съдията по разноските относно размера на разноските,</P></ITEM><ITEM><P><DATE ISO="20110511">11 май 2011 г.</DATE>: отхвърляне на жалбата срещу решението на съдията по разноските.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Тъй като не е сигурен как следва да се тълкува правото на Съюза, Supreme Court (Върховен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следните три преюдициални въпроса:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1)</NO.P><TXT>Възможно ли е разпоредбите на член 10а от [Директива 85/337] относно съдебни производства, които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>не са възпрепятстващо скъпи<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, да са потенциално приложими в случаи като разглеждания, при които оспореното по делото разрешение за строеж е издадено преди крайния срок за транспониране на [Директива 2003/35] и съдебното производство по жалбата срещу това разрешение също е образувано преди тази дата? Ако е възможно, приложими ли са разпоредбите на член 10а от [Директива 85/337] относно съдебни производства, които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>не са възпрепятстващо скъпи<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, към всички разноски по делото или само към разноските, направени след крайния срок за транспониране?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Задължен ли е национален съд, разполагащ със свобода на преценка относно произнасянето по съдебни разноски в тежест на загубилата страна, при положение че въпросната държавата членка не е транспонирала член 10а от [Директива 85/337] с конкретна мярка, при преценка на разноските по съдебни производствата в обхвата на тази разпоредба да съобрази произнасянето си с изискването за съдебно производство, което не е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>възпрепятстващо скъпо<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, на основание директния ефект на съответните разпоредби в националния правен ред, или задължение на съда на въпросната държава членка е да тълкува националното процесуално право по начин, който в максимална степен съответства на целите, установени в член 10a?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При потвърдено и неоспорено произнасяне по съдебните разноски, което на тези основания и съгласно националното законодателство би имало характера на окончателно решение, правото на Съюза вменява ли задължение:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>на съдията по разноските, съгласно националното право да определи размера на разумно направените от спечелилата страна съдебни разноски, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>на съда, сезиран с жалба срещу решението на съдия по разноските,</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>да се отклони от процедурите, установени в националния правен ред, които в противен случай биха били приложими, и да определи размера на съдебните разноски, които трябва да бъдат присъдени, по начин, който няма за последица възпрепятстващо скъпо съдебно производство?<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>По делото са представени писмени становища от г‑н Klohn, от комисията, от Ирландия и от Европейската комисия. Тези заинтересовани страни са изслушани и в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20180222">22 февруари 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Въведение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Производството по молбата да бъде разрешено съдебно обжалване на решението на комисията е образувано през юни 2004 г. — една година преди юни 2005 г., когато изтича срокът за транспониране на Директива 2003/35. Разрешението за подаване на жалба обаче е дадено няколко години по-късно, през юли 2007 г. Решението по същество е постановено през април 2008 г. През това време правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, не е било транспонирано в националното законодателство. Значителна част от националното съдебно производство обаче е проведена след срока за транспониране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Следователно на пръв поглед настоящото дело изглежда като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>класически случай в правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> на закъсняло транспониране на директива. Въпреки това точният характер на въпросното правило и хронологията на фактите в главното производство усложняват въпроса до известна степен и те са причината запитващата юрисдикция да попита а) дали правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, трябва да се разбира като разпоредба с директен ефект или като източник за съответстващо тълкуване (въпрос 2), б) какво е неговото приложение във времето (въпрос 1) и в) кой и как трябва да го прилага (въпрос 3)?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>По мое мнение правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа или по-точно член 10а, пета алинея от Директивата ОВОС, в който се съдържа правилото, има директен ефект (раздел Б) и на него може да се прави позоваване по отношение на разноските, направени от началото на първия обособен етап на производството, следващ изтичането на срока за транспониране на Директива 2003/35 (раздел В). Точно кой и как ще го прилага в конкретното национално производство, макар и с известни уговорки, е въпрос на националното законодателство (раздел Г).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Втори въпрос: съответстващо тълкуване и директен ефект на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, има директен ефект, или спрямо него се прилага задължението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>съответстващо тълкуване<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>За изчерпателност трябва да се признае, че според Комисията правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, представлява конкретен израз на общ принцип на правото на ЕС. В заключението си по дело North East Pylon Pressure Campaign and Sheehy (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>NEPPC<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) отбелязах, че наистина правилото съдебното производство да не бъде възпрепятстващо скъпо, е конкретно отражение в директива на по-общ принцип<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Дело <REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑470/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:781">EU:C:2017:781</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>. В неотдавнашното си решение по дело NEPPC Съдът също стига до извода, че принципите на ефективност и ефективна съдебна защита поначало изискват производството да не бъде възпрепятстващо скъпо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180315">15 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>North East Pylon Pressure Campaign and Sheehy</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑470/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:185">EU:C:2018:185</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Тези изводи обаче следва да бъдат разбирани правилно, в смисъл, че правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, трябва да бъде тълкувано в по-широкия си законодателен и конституционен контекст, а не като установяващ общ самостоятелен принцип на правото на ЕС (в областта на околната среда), който се прилага независимо от законодателния си контекст. Доколкото съществува такъв общ принцип, той трябва да бъде изразен на законодателно равнище, за да се прилага към конкретни случаи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. в този смисъл решение от 8 април 1976, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Defrenne</NAME.CASE> (<NO.CASE>43/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:56">EU:C:1976:56</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), за разлика от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051122">22 ноември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mangold</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑144/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:709">EU:C:2005:709</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>По настоящото дело принципът процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, е изрично формулиран в член 10а, пета алинея от Директивата ОВОС. По-долу ще коментирам именно действието на тази конкретна разпоредба.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съответстващо тълкуване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Общото задължение за съответстващо тълкуване е изведено ясно в постоянната съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840410">10 април 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Von Colson and Kamann</NAME.CASE> (<NO.CASE>14/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:153">EU:C:1984:153</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041005">5 октомври 2004 г.</DATE> <NAME.CASE>Pfeiffer и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑397/01—C‑403/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:584">EU:C:2004:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0111">111</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120124">24 януари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dominguez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑282/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:33">EU:C:2012:33</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060704">4 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Adeneler и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑212/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:443">EU:C:2006:443</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0109">109</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, съгласно която това задължение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>е присъщо за системата на Договора, тъй като дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на общностното право<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041005">5 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pfeiffer и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑397/01—C‑403/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:584">EU:C:2004:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0114">114</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Това задължение е потвърдено и конкретно по отношение на Орхуската конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110308">8 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lesoochranárske zoskupenie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑240/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:125">EU:C:2011:125</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Не виждам причина то да не се прилага и към правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа. Това всъщност не се оспорва от никоя от страните в настоящото производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Поне по принцип, като засега се оставят настрана по-специфичните въпроси относно времевия обхват на това задължение и идентифицирането на органите/институциите, компетентни за неговото прилагане, разгледани по-долу в отговор на въпроси 1 и 3 на запитващата юрисдикция.</P></NOTE>. Освен това в акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция е заявила, че националното законодателство може да бъде тълкувано в съответствие с правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Какво точно обаче означава на практика в конкретния случай <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>съответстващо тълкуване<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, е отделен въпрос, към който ще се върна по-долу<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. точки 72—75 по-долу.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директен ефект</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Макар всички страни да са съгласни, че съществува задължение за съответстващо тълкуване, само жалбоподателят твърди, че правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, има директен ефект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Има ли значение таксономията в този контекст? Както Съдът наскоро мълчаливо прие, прилагането на двете схващания може да доведе при конкретни обстоятелства до сходен резултат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180315">15 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>North East Pylon Pressure Campaign and Sheehy</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑470/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:185">EU:C:2018:185</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това на практика, макар да са обозначени като две различни категории, всъщност няма ясна граница между съответстващото тълкуване (непряк ефект) и директния<?PAGE NO="8"?> ефект. Реалността изглежда по-близка до континуум между двете понятия. По-конкретно, би било въпрос на субективно възприятие (или по-скоро деклариране), за това кога националният съдия все още <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>тълкува строго<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> националното правило, за да гарантира неговото съответствие с разпоредба от правото на ЕС, или пряко прилага разпоредба от правото на ЕС по делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Въпреки това Съдът е развил като две отделни категории директния ефект и съответстващото тълкуване: последиците от всяка от тях в спор на национално равнище, и в частност по отношение на правата и задълженията на отделните страни, ще са различни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>В подробности точки 67—75 по-долу.</P></NOTE>. Това е още една причина да разбирам защо запитващата юрисдикция повдига този проблем, тъй като въпросът дали петата алинея на член 10а от Директивата ОВОС, в която е дефинирано правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, има директен ефект, ще е от значение за решаването на спора на национално равнище.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Условия за директен ефект</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Дали една разпоредба има директен ефект, трябва да се прецени като се отчитат характерът ѝ, общата ѝ структура и как е формулирана<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19741204">4 декември 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Duyn</NAME.CASE> (<NO.CASE>41/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:133">EU:C:1974:133</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Една разпоредба винаги има директен ефект, когато с оглед на съдържанието си тя е достатъчно ясна, точна и безусловна, за да може при противоречие с национална мярка да се прави позоваване на нея, или, в случаите, когато разпоредбата определя права, на които частноправните субекти да могат да се позоват срещу държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820119">19 януари 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Becker</NAME.CASE> (<NO.CASE>8/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:7">EU:C:1982:7</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Такъв би бил случаят например когато е налице забрана, изразена по общ и недвусмислен начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Преди да се върнем към правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, трябва да се направят пет общи бележки въз основа на съдебната практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Първо, видно от съдебната практика, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>ясно и точно<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> е доста гъвкав израз. Една разпоредба може да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>ясна и точна<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, макар да съдържа неопределени — или дори неясни — общи идеи или неопределени правни понятия. Да вземем един класически пример — през 60-те години в решения Van Gend &amp; Loos<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19630205">5 февруари 1963 г.</DATE> (<NO.CASE>26/62</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1963:1">EU:C:1963:1</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Salgoil<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19681219">19 декември 1968 г.</DATE> (<NO.CASE>13/68</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1968:54">EU:C:1968:54</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът постановява, че забраната на мита и количествени ограничения и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>мерки с равностоен на мита и количествени ограничения ефект<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> е достатъчно ясна и точна, за да бъде пряко приложима. Съдът прекара последния половин век в тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>мерки с равностоен ефект<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Делата Van Gend &amp; Loos и Salgoil се отнасят до митнически такси и количествени ограничения в стриктния смисъл на думата. Едва по-късно става необходимо да се даде обяснение на второто понятие, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>мерки с равностоен ефект<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>. Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19690701">1 юли 1969 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>24/68</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1969:29">EU:C:1969:29</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19740711">11 юли 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Dassonville</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>8/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:82">EU:C:1974:82</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760205">5 февруари 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Conceria Bresciani</NAME.CASE> (<NO.CASE>87/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:18">EU:C:1976:18</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821124">24 ноември 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>249/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:402">EU:C:1982:402</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Второ, Съдът изглежда по-склонен да заключи, че дадена разпоредба има директен ефект, въпреки употребените в нея неясни или неопределени понятия, ако съдържа <HT TYPE="ITALIC">забрана</HT>. Когато разпоредбата се използва като източник на самостоятелно право, чиито очертания следва да бъдат дефинирани, прибягването до неясни понятия като цяло е по-проблематично<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>В този контекст доктрината разграничава понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>invocabilité d’exclusion<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> (буквално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>позоваване с цел изключване<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> — т.е. разпоредба на правото на ЕС, която е достатъчно ясна, за да <HT TYPE="ITALIC">предотврати</HT> прилагането на противоречащи ѝ национални норми) и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>invocabilité de substitution<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> (буквално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>позоваване с цел заместване<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> (на правило на ЕС) — т.е. субективно право по силата на законодателството на ЕС, което е достатъчно цялостно формулирано, за да <HT TYPE="ITALIC">замести</HT> съществуващата национална норма). Вж. <HT TYPE="ITALIC">Prechal</HT>, S. Member State Liability and Direct Effect: What’s the Difference After All? In: European Business Law Review, vol. 17, 2006, р. 304. В тази теоретична рамка правна норма на ЕС, която <HT TYPE="ITALIC">забранява</HT> определени действия и се използва, за да не бъде прилаган националният закон, е форма на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>invocabilité d’еxclusion<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>. В тези случаи прагът на директния ефект се оказва по-нисък. Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Léger по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Linster</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑287/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:3">EU:C:2000:3</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така например в решение Carbonari и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990225">25 февруари 1999 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑131/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:98">EU:C:1999:98</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> студентите по медицина имат право на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>подходящо възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> съгласно приложимата директива. Макар задължението да се заплати възнаграждение, да е точно, няма определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>подходящо<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, нито метод за определяне на възнаграждението. Следователно разпоредбата не е пряко приложима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Трето, наличието или липсата на директен ефект се преценява на равнището на отделните законови разпоредби като например член или дори алинея на нормативен акт. При такава оценка естествено има значение системата и вътрешната логика на нормативния акт. Това обаче не пречи конкретна разпоредба да бъде пряко приложима, дори и ако други (или дори повечето) разпоредби от същия нормативен акт не са.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Четвърто, при определяне дали в конкретен случай едно правило е пряко приложимо, Съдът не се стреми да установи, че целите разпоредби имат директен ефект и са дословно приложими. Вместо това той прибягва към извличане, което означава, че се опитва да определи дали от разпоредба на правото на ЕС (може би по-дълга и по-сложна) може да се изведе специфично, приложимо правило за поведение. По този начин например Съдът обяви директния ефект на принципа за равно заплащане за равен труд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760408">8 април 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Defrenne</NAME.CASE> (<NO.CASE>43/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:56">EU:C:1976:56</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> (или всъщност забраната за дискриминация при заплащането на мъжете и жените)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760408">8 април 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Defrenne</NAME.CASE> (<NO.CASE>43/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:56">EU:C:1976:56</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> от член 119 от Договора за ЕИО (понастоящем член 157 ДФЕС), който сам по себе си налага по-широки задължения на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Trabucchi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Defrenne</NAME.CASE> (<NO.CASE>43/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:39">EU:C:1976:39</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, диспозитив). Първо са обсъдени неясните понятия в разпоредбата. Отбелязано е, че въпросната разпоредба несъмнено e адресирана към държавите членки. Същевременно генералният адвокат прави извода, че в рамките на тази по-широка разпоредба има по-тесен израз. Той определя този израз като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>заплащане в стриктния смисъл на думата и за работа, която не просто е сходна, а е еднаква<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, и намира, че той е пряко приложим.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>На пето място, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>безусловният<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> критерий на директния ефект означава, че разпоредба на правото на Съюза не изисква приемането на какъвто и да е акт от институциите на ЕС или от държавите членки. Освен това според съдебната практика на държавите членки не трябва да се предоставя никакво право на преценка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19741204">4 декември 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Duyn</NAME.CASE> (<NO.CASE>41/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:133">EU:C:1974:133</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0006">6</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> във връзка с тяхното изпълнение или да се позволява да се позовават на пропуск да използват свободата си на преценка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820119">19 януари 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Becker</NAME.CASE> (<NO.CASE>8/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:7">EU:C:1982:7</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Независимо от това че държавата членка притежава свобода на преценка, условията за директния ефект могат все пак да бъдат изпълнени. Такъв би бил случаят, когато въпросът дали националните органи са превишили свободата си на преценка, <HT TYPE="ITALIC">може да бъде предмет на съдебен контрол</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19741204">4 декември 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Duyn</NAME.CASE> (<NO.CASE>41/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:133">EU:C:1974:133</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19961024">24 октомври 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kraaijeveld и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑72/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:404">EU:C:1996:404</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130321">21 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salzburger Flughafen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑244/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:203">EU:C:2013:203</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Такъв би бил по принцип случаят, ако могат да се установят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>минимална гаранция<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>минимални права<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>минимална защита<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. съответно решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19911119">19 ноември 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Francovich и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑6/90 и С‑9/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:428">EU:C:1991:428</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940714">14 юли 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Faccini Dori</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑91/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:292">EU:C:1994:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120124">24 януари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dominguez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑282/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:33">EU:C:2012:33</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и чрез съдебен контрол може да се провери дали държавата членка е спазила това минимално равнище<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000919">19 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Linster</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑287/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:468">EU:C:2000:468</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>свободата на преценка, с която държавата членка разполага при транспонирането на разпоредбата в националното право, <HT TYPE="ITALIC">не изключва съдебния контрол</HT> по въпроса дали тя е била превишена от националните органи<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> (курсивът е мой).</P></NOTE>. Така например в решение Faccini Dori Съдът e постановил, че разпоредбата е безусловна и достатъчно точна, тъй като съответните понятия е можело да бъдат дефинирани и е било ясно какви права произтичат от тях. Държавите членки разполагат с известна свобода на преценка по отношение на срока и условията за правото на отмяна, предоставено с директивата, предмет на посоченото дело. Това обаче не засяга точния и безусловния ѝ характер, тъй като все пак позволява да се определят приложимите минимални права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940714">14 юли 1994 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑91/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:292">EU:C:1994:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж., също <HT TYPE="ITALIC">Skouris</HT>, V. <HT TYPE="ITALIC">Effet Utile</HT> Versus Legal Certainty: The Case-law of the Court of Justice on the Direct Effect of Directives. In: European Business Law Review, vol. 17, 2006, р. 242, където безусловността е описана като разпоредбите, които не оставят на държавите членки свобода на преценка относно това дали, кога и как да приемат нормативни актове.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Казано по-просто, когато се определя дали забранителна разпоредба има директен ефект, основният въпрос е дали правилото е защитимо по съдебен ред. Предоставя ли минимални гаранции, които на практика могат да се прилагат от въпросния национален орган, потенциално въпреки наличието на известна степен на свобода на преценка от страна на държавата членка? Има ли ясно правило за поведение, което може да бъде извлечено от разпоредбата и приложено в конкретния случай?</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Приложение към настоящия случай</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В светлината на горепосочените условия, така както те са тълкувани в съдебната практика, считам, че член 10а, пета алинея от Директивата ОВОС, в която се съдържа правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, наистина има директен ефект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Правилото, че процедурата по преразглеждане, която попада в обхвата на Директивата ОВОС, не трябва да бъде възпрепятстващо скъпа, несъмнено е защитимо по съдебен ред, със сигурност още в момента, когато компетентният национален орган се произнася по разноските в това производство. То наистина предоставя минимални гаранции: на жалбоподателя не може да бъде отказано да заведе дело заради разноски и на още по-силно основание, той не трябва да бъде обявен в несъстоятелност като пряка последица от завеждането на делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, съдържа ясна, точна и безусловна <HT TYPE="ITALIC">забрана</HT>. Вярно е, че концепцията за това какво е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>възпрепятстващо<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, трябва да се тълкува и прилага в специфичния контекст на всеки отделен случай. По мое мнение обаче това не означава, че правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, не е <HT TYPE="ITALIC">ясно и точно</HT>. Като цяло, независимо колко наръчници или решения би могло да има, в които се тълкува понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>възпрепятстващо скъпа<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, например дори чрез класификации, суми или индикативни цифри, правилото <HT TYPE="ITALIC">винаги</HT> ще изисква определена степен на тълкуване по конкретния случай, включително като се отчита специфичният контекст на случая: <HT TYPE="ITALIC">кой</HT> съди и за <HT TYPE="ITALIC">какво</HT> точно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Това става ясно и от решение Edwards на Съда. В това решение Съдът не се стреми да определи абсолютна стойност на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>невъзпрепятстващо скъпа<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> и също така изключва подхода, основан на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>средностатистически<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> жалбоподатели. Вместо това Съдът посочва (неизчерпателен) списък с най-релевантните елементи, които следва да бъдат обсъдени при прилагането на правилото — вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130411">11 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edwards и Pallikaropoulos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑260/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:221">EU:C:2013:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>? Казано по друг начин, на индивидуално равнище винаги ще има известна степен на несигурност, но това не означава, че в общ план ще съществува несигурност по отношение на това какво изисква правилото.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Този аспект може да бъде илюстриран например чрез дело Salzburger Flughafen<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130321">21 март 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑244/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:203">EU:C:2013:203</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в което се приема, че изискването за извършване на оценка на въздействие върху околната среда на проекти, които имат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>значително въздействие<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> върху околната среда, има директен ефект. Това е така въпреки очевидната необходимост да се извършва оценка на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>значителното въздействие<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> във всеки конкретен случай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. също например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0105">105</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0134">134</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), по отношение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>условия за наемане на работа<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">безусловния</HT> характер на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, е ясно, че прилагането на забраната не подлежи на никакви предварителни условия. Правилно е държавите членки да имат определена свобода на преценка по въпроса каква точно да бъде процедурата за преразглеждане, която да се ползва при оспорване на решения, свързани с разпоредбите за обществено участие от Директивата ОВОС. Въпреки това обаче, като оставим настрана въпроса за прилагането във времето, който е разгледан по-долу в рамките на въпрос 1, всъщност никоя от страните не оспорва факта, че съдебното производство в главното производство представлява такава процедура за преразглеждане, към която правилото се прилага<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Следователно в контекста на настоящия случай това ясно се различава от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ordre des barreaux francophones et germanophone и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑543/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:605">EU:C:2016:605</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), обсъдено в точки 57—65 по-долу.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>С други думи, няма условност в ситуация като тази по настоящото дело, която се вписва точно в това, което следва да се обхване при правилното транспониране на Директивата ОВОС, така както е изменена с Директива 2003/35.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Също толкова вярно е, че държавите членки имат широка свобода на преценка относно начина, по който привеждат в действие правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа. Съществуват множество форми и методи, които държавите членки биха могли да изберат, като например предоставяне на взаимни гаранции между страните; създаване на механизъм за въвеждане на горна граница на разноските, които могат да бъдат присъдени, или за присъждане на разноски до определен размер; предварително определяне на горната граница на разноските; намаляване на съдебните такси; налагане на ограничения върху размера на адвокатските хонорари или използване на система за правна помощ. Такива мерки биха могли да бъдат подходящи на различни етапи — преди да се започне производството, след като започне, периодично в хода на производството или при приключването му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Това обаче отново не представлява пречка правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, да има директен ефект. Няма свобода на преценка по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>минималната гаранция<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, предвидена с правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа. По друг начин казано, всяка свобода на преценка, която би могла да съществува, се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>как<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, а не до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>какво<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>По мое мнение това ясно разграничава настоящия случай от разглеждания в решението на ирландския High Court (Висш съд) по дело Friends of the Curragh Environment Ltd с/у An Bord Pleanála [2009] 4 IR 451, цитирано от Ирландия, в което е постановено, че член 10а не е пряко приложим. По посоченото дело жалбоподателят действително е поискал на ранен етап от производството издаването на разпореждане относно разноските, според което той няма да е длъжен да плаща никаква част от разноските на ответника. Съгласен съм с окончателния извод, че правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, не е пряко приложимо <HT TYPE="ITALIC">в смисъл на гарантиране, че ще се използва конкретно процесуално средство</HT>, за да се осигури, че разноските не са възпрепятстващо скъпи. С други думи, налице е била значителна свобода на преценка относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>как<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Поради това считам, че петата алинея на член 10a от Директивата ОВОС, в която се съдържа правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, има директен ефект, въз основа на определението, дадено от Съда, и прилагането на това понятие в съдебната практика. Същевременно Съдът по-рано е постановил, че разпоредбата на Орхуската конвенция, която съответства на член 10а от тази директива, няма директен ефект, въпрос, който ще бъде разгледан в следващия раздел.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съдебна практика относно директния ефект на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Съдът досега не е обсъждал въпроса дали член 10а, пета алинея от Директивата ОВОС е пряко приложима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В решение Ordre des barreaux francophones<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ordre des barreaux francophones et germanophone и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:605">EU:C:2016:605</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, цитирано наскоро в решение NEPPC<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180315">15 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>North East Pylon Pressure Campaign and Sheehy</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑470/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:185">EU:C:2018:185</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), където липсата на директен ефект на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция следва решение Ordre des barreaux francophones като прецедент за липса на директен ефект, без да доразвие въпроса.</P></NOTE>, Съдът постановява, че съответната разпоредба в Орхуската конвенция (член 9, параграф 4) не е пряко приложима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Въпреки това не считам, че мотивите могат автоматично да бъдат пренесени към член 10а от Директивата ОВОС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Делото Ordre des barreaux francophones се отнася до преустановяване на освобождаването от ДДС на доставките на услуги, извършвани от адвокати в Белгия. Cour constitutionelle (Конституционен съд, Белгия), сезиран с въпроса за валидността на националния закон, с който се преустановява освобождаването от ДДС, отправя редица въпроси до Съда, позовавайки се на различни правни актове и разпоредби. Основният въпрос е дали последвалото ефективно увеличение на адвокатските хонорари в Белгия (с 21 % —законовата ставка на ДДС върху услугите на адвокати в Белгия) би възпрепятствала правото на ефективно средство за защита, и по-специално правото на адвокатска помощ. Един от многото повдигнати от запитващата юрисдикция въпроси е дали Директива 2006/112/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="074" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2011">ОВ L 74, 2011 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="249" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2012">OB L 249, 2012 г., стр. 15</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="323" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2015">OB L 323, 2015 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> е съвместима с член 9, параграфи 4 и 5 от Орхуската конвенция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Именно в този контекст Съдът накратко отбеляза, че член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция е приложим само за производствата, посочени в член 9, параграфи 1, 2 и 3 от тази конвенция. Тъй като последните разпоредби сами по себе си не са пряко приложими, и разпоредбата на член 9, параграф 4 също не е такава в резултат на кръстосаното препращане към тях. По този начин Съдът стига до извода, че <HT TYPE="ITALIC">не може да се прави позоваване</HT> на член 9, параграф 4, <HT TYPE="ITALIC">за да се оспорва валидността</HT> на Директива 2006/112<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ordre des barreaux francophones et germanophone и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑543/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:605">EU:C:2016:605</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Ясно е, че Ordre des barreaux francophones е дело по Орхуската конвенция, а по Директивата ОВОС. Поставеният правен въпрос засяга оспорването на акт от вторичното право на ЕС и е повдигнат в много различен фактически и правен контекст. Следователно има множество причини това дело да се отличава от настоящото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Първо, жалбоподателят по делото Ordre des barreaux francophones е искал <HT TYPE="ITALIC">съдебен контрол на Директивата за ДДС</HT> в светлината на, наред с други разпоредби, правилото в Орхуската конвенция процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа. Така предметът на делото е бил с много по-широк обхват, с изтъкване на редица доводи с цел оспорване на общото облагане с ДДС на адвокатските услуги, без това да се свързва особено със съществуването или вида на производството. Само един от тези доводи засяга Орхуската конвенция. За разлика от това по настоящото дело става въпрос за позоваването на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа срещу конкретно<?PAGE NO="13"?> определение за разноските в производство по обжалване на конкретно (твърдяно) нарушение на разпоредбите за обществено участие на Директивата ОВОС. То е също така значително свързано с директния ефект не на международен договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж., решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760205">5 февруари 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Conceria Bresciani</NAME.CASE> (<NO.CASE>87/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:18">EU:C:1976:18</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19870930">30 септември 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>Demirel</NAME.CASE> (<NO.CASE>12/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:400">EU:C:1987:400</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000511">11 май 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Savas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑37/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:224">EU:C:2000:224</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, а на разпоредба от вторичното право на ЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Второ, ясно е, че правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, по принцип<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Отново като оставим настрана времевия аспект.</P></NOTE> се прилага към конкретната процедура в настоящото дело. Това е разликата с дело Ordre des barreaux francophones, в което <HT TYPE="ITALIC">оспорването</HT> е общо заради опасения от потенциално увеличаване на разноските за съдебните производства. Следователно е било решаващо, че останалите разпоредби на член 9 (т.е. член 9, параграфи 1—3) от Орхуската конвенция не са достатъчно ясни и точни до степен, че не посочват пълния набор от производства, към които се прилага правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа. В контекста на настоящото дело и във връзка с Директивата ОВОС не съществува такава неяснота.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Трето, единственият аргумент в решение Ordre des barreaux francophones за липсата на директен ефект на член 9, параграф 4 е фактът, че той прави кръстосана препратка към член 9, параграфи 1, 2 и 3 от Орхуската конвенция, които от своя страна не са пряко приложими<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ordre des barreaux francophones et germanophone и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:605">EU:C:2016:605</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Останалите алинеи на член 10а от Директивата ОВОС обаче са формулирани много по-просто и ясно. По-важното е, че препратката губи своето значение в случаи като настоящото съдебно производство по обжалване, където отново няма несигурност дали е приложимо правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа. С други думи, по отношение на ключовия аспект в мотивите на Съда в решение Ordre des barreaux francophones, структурата и формулировката на член 10а от Директивата ОВОС са различни от тези на член 9 от Орхуската конвенция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Следователно по мое мнение делото Ordre des barreaux francophones ясно може и трябва да бъде разграничено от настоящото дело.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Всички пътища водят към Рим (но някои са по-неравни от други)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Както посочих по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. точка 31 по-горе.</P></NOTE>, всички страни са съгласни, че съществува задължение за съответстващо тълкуване на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа. Аз също съм съгласен, че съществува такова задължение. Запитващата юрисдикция е потвърдила, че съответстващото тълкуване е възможно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Може да се поддържа, че след като се твърди, че чрез съответстващо тълкуване може да се постигне същия резултат както чрез директния ефект, то направеният по-горе преглед на директния ефект на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа всъщност не е необходим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Не смятам, че това би било приемливо заключение по две причини — една принципна и една практическа.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>От гледна точка на <HT TYPE="ITALIC">принципа</HT>, по мое мнение би било до известна степен вътрешно противоречиво да се поддържа, че правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, <HT TYPE="ITALIC">не е</HT> ясно и точно, в степента, необходима за пряко прилагане в конкретен случай, и едновременно с това да се поддържа, че <HT TYPE="ITALIC">е</HT> достатъчно ясно и точно, за да <HT TYPE="ITALIC">задължи</HT> националните съдии да го прилагат по конкретни дела чрез съответстващо тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Директният ефект на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, включва позоваване на разпоредбата за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>орязване<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> на разноските, като не се допуска националният съд да присъжда разноски над прага за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>възпрепятстващо скъпи<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, но разбира се, като продължава да правораздава в рамките на останалите общоприложими национални разпоредби относно разноските. Съответстващото тълкуване изисква националният съд да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>скърпи<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> парчета от националния закон и да намери начин да смести разноските под прага за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>възпрепятстващо скъпи<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>. С други думи, това, което се изисква от гледна точка на яснота и точност, е едно и също и в двата случая — да се определи къде е прагът за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>възпрепятстващо скъпи<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Яснотата и точността или съществуват, или не. Те не изчезват по магически начин при споменаването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>директен ефект<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>. Мисля, че би било объркващо да се създава впечатлението, че в случаи на директен ефект и съответстващо тълкуване се прилагат различни стандарти на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>яснота и точност<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>В контекста на настоящия случай <HT TYPE="ITALIC">практическото</HT> равнище е там, където изборът е най-съществената разлика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Първо, съответстващото тълкуване има своите предели, тъй като не може да се ползва за постигането на резултат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>contra legem<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060704">4 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Adeneler и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑212/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:443">EU:C:2006:443</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0110">110</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Какво означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>intra<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, какво е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>praеter<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> и какво е вече <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>contra legem<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, неизбежно зависи от субективната тълкувателна оценка на съдията за това дали конкретният резултат е постижим въз основа на обща оценка на националния закон. За разлика от това, когато разпоредба на дадена директива е пряко приложима, тя прави по-прецизно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>врязване<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> в националния правен ред. На базово равнище правилото е самосъдържащо се, разпознаваемо и предвидимо в смисъл, че не зависи от тълкувателното благоволение и въображение и гъвкавостта на всяка отделна национална правна система или на всеки отделен участник в нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>На второ място, директният ефект на една директива може да бъде противопоставян само на държавата, но не и на частноправни субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решения от 12 юли 1990, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Foster и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑188/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:313">EU:C:1990:313</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171010">10 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Farrell</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑413/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:745">EU:C:2017:745</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> (каквато е заинтересованата страна в главното производство). За разлика от това при съответстващото тълкуване няма такова ограничение в рамките на самия принцип. Съответстващото тълкуване е приложимо в контекста на съдебен спор между частноправни субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041005">5 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pfeiffer и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑397/01—C‑403/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:584">EU:C:2004:584</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Отбелязвам това с разбирането, че национален съд ще приложи едното или другото решение, но не и двете по едно и също дело. С други думи, той не би потвърдил директния ефект спрямо държавата членка на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, от една страна, и отрекъл, от друга страна, хоризонталното му прилагане срещу друг частноправен субект, като същевременно наложи ефективно на последния точно същото задължение чрез съответстващо тълкуване.</P></NOTE>. Може да се спори дали по конкретното дело общите<?PAGE NO="15"?> принципи на правото като оправданите правни очаквания могат да предотвратят налагането на неблагоприятни последици за трети страни — частноправни субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960926">26 септември 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arcaro</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:363">EU:C:1996:363</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което въпреки това изглежда ограничено до сферата на наказателното право и налагането на наказателна отговорност в резултат на съответстващо тълкуване. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070705">5 юли 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kofoed</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑321/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:408">EU:C:2007:408</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. и заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kofoed</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑321/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:86">EU:C:2007:86</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-конкретно т. 65), което ясно потвърждава, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>[в]същност допустимо е посредством разпоредбите на националното право, тоест <HT TYPE="ITALIC">непряко</HT>, общностното право да се прилага във вреда на определен частноправен субект<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>.</P></NOTE>, макар да изглежда общоприето, че съответстващото тълкуване може да влоши правното положение на конкретно лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. също точка 104 по-долу от това заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Трето, ако директният ефект бъде изключен, въпросът за възможната отговорност на държавата също става по-сложен и неясен. Когато транспонирането е непълно и директен ефект е невъзможен, увредените лица са принудени да претендират обезщетение чрез искове за вреди срещу държавата. Това по дефиниция означава мултиплициране на съдебните производства. Освен това установяването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>достатъчно сериозно нарушение<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> на правото на ЕС ще бъде по принцип по-трудно, когато вече е постановено, че нарушеното правило не е в необходимата степен ясно и точно, за да бъде пряко приложимо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960305">5 март 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brasserie du pêcheur и Factortame</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑46/93 и C‑48/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:79">EU:C:1996:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Според мен правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, е достатъчно ясно и точно, за да позволи на национален съдия да определи по конкретно дело кой резултат е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>възпрепятстващо скъп<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>. Това правило е и безусловно. Поради това предлагам на Съда да отговори на втория поставен от запитващата юрисдикция въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>Изискването, съдържащо се в член 10a, пета алинея от Директивата ОВОС, процедурите да не бъдат възпрепятстващо скъпи, има директен ефект. При липса на конкретна мярка, приета с цел транспониране на тази разпоредба, национален съд, който разполага със свобода на преценка при възлагането на разноските върху загубилата делото страна, е длъжен, когато мотивира решението си за разноските в производство, към което тази разпоредба се прилага, да гарантира, че всеки постановен съдебен акт не прави производството „възпрепятстващо скъпо<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първият въпрос: приложение във времето на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Може ли действително г‑н Klohn да се позове на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Умишлено използвам тук неутралната форма на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>позоваване<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>. Въпрос 1 е фокусиран само върху времевото измерение. Точният начин, по който се прави позоваване на правилото (директен ефект или съответстващо тълкуване)q е разгледан в отговора на въпрос 2.</P></NOTE> по това дело, при условие че жалбата му е предявена преди крайния срок за транспониране на правилото? Ако да — само във връзка с разноските, натрупани <HT TYPE="ITALIC">след</HT> датата на транспонирането, или и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>ретроактивно<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> към разноските, направени <HT TYPE="ITALIC">преди</HT> крайния срок? Това са въпросите в сърцевината на първия въпрос на запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В настоящия случай съдебното производство е започнало преди изтичането на срока за транспониране, но е продължило и е довело до натрупване на разноски за значителен период от време след тази дата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Считам, че в частта, в която първият въпрос на запитващата юрисдикция се отнася до разноските, направени <HT TYPE="ITALIC">преди</HT> крайния срок за транспониране, въпросът е до известна степен хипотетичен. Наистина, в акта за преюдициално запитване ясно е посочено, че се обсъждат само разноските, направени по време на фазата по същество на производството, която е започнала най-рано на <DATE ISO="20070731">31 юли 2007 г.</DATE>, след като е издадено разрешението за обжалване и следователно <HT TYPE="ITALIC">след</HT> изтичането на срока за транспониране: <DATE ISO="20050625">25 юни 2005 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>По мое мнение може да се прави позоваване на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа по отношение на съответните разноски по това дело, т.е. разноските, направени от комисията по време на фазата <HT TYPE="ITALIC">по същество</HT> на главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Ще започна от обсъждането на възможното квалифициране на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа като материалноправно или като процесуалноправно (1). Ще продължа с обсъждане на алтернативните подходи към времевия аспект (2), и накрая ще приложа това към настоящия случай (3).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Значимостта на това дали правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, е материалноправно или процесуалноправно</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>процесуалните норми се считат по правило за приложими към всички съдебни спорове, висящи към момента на тяхното влизане в сила<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>, докато материалноправните норми <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>обикновено се тълкуват в смисъл, че се прилагат към заварени при влизането им в сила положения само доколкото от формулировката, предназначението или структурата им ясно произтича, че трябва да им бъде придадено именно такова действие<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19811112">12 ноември 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meridionale Industria Salumi и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>212/80—217/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:270">EU:C:1981:270</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930706">6 юли 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>CT Control (Rotterdam) и JCT Бенелюкс/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑121/91 и C‑122/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:285">EU:C:1993:285</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120214">14 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Toshiba Corporation и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑17/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:72">EU:C:2012:72</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По принцип материалноправните норми могат да се прилагат само към положения, настъпили след влизането им в сила или към бъдещи последици на вече настъпили събития<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100706">6 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Monsanto Technology</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑428/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:402">EU:C:2010:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101216">16 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stichting Natuur en Milieu и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑266/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:779">EU:C:2010:779</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860710">10 юли 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Licata/ИСК</NAME.CASE> (<NO.CASE>270/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:304">EU:C:1986:304</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020129">29 януари 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pokrzeptowicz-Meyer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑162/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:57">EU:C:2002:57</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, не се помества точно в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>процесуалноправната<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>материалноправната<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> кутийка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>От една страна, е вярно, че разноските често са регламентирани в националните кодекси или правила на (гражданския) процес. Освен това може да се приеме, че част от практиката на Съда тълкува правилата относно разноските като процесуални. В решение Altrip Съдът имплицитно разграничава материалноправните разпоредби, като изискването за провеждане на оценка на въздействието, и процесуалните норми, като правото на съдебен контрол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131107">7 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gemeinde Altrip и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑72/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:712">EU:C:2013:712</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В решение Edwards се приема, че правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, се прилага незабавно, като така мълчаливо се признава, но без да се потвърждава изрично, процесуалноправният му характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130411">11 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edwards и Pallikaropoulos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑260/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:221">EU:C:2013:221</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По дела Saldanha и Data Delecta Съдът изрично квалифицира разпоредбите за обезпечаване на разноските като процесуални<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960926">26 септември 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Data Delecta и Forsberg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑43/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:357">EU:C:1996:357</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19971002">2 октомври 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Saldanha и MTS</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:458">EU:C:1997:458</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>От друга страна, считам за невъзможно да се поддържа възгледът, че по своя характер правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, е чисто или несъмнено процесуално. Поначало разноските често са част от диспозитива на решението и обикновено са в зависимост от изхода на делото (т.е. от решението по същество). Наистина в решение Altrip Съдът намеква, че има процесуалноправно/материалноправно разграничение, но по никакъв начин не предопределя в коя от двете категории може да попадне дадена норма относно разноските, като например тази правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа. По този въпрос решение Edwards просто не е определящо: Съдът въобще не е обсъждал изрично действието във времето. Въпросът просто не е бил повдигнат. Делата Data Delecta и Saldanha се отнасят само до <HT TYPE="ITALIC">обезпечаването</HT> на разноски, а не до присъждането на такива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Това означава, че по принцип гаранцията за разноските ще бъде изгубена само ако внеслата гаранцията страна загуби делото по същество. Въпросът по тези дела е бил по-скоро дали изискването за внасяне на гаранция за разноските, не представлява дискриминация, основана на гражданство.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>По-важното е, че при по-задълбочен прочит тази съдебна практика по мое мнение разкрива повече нюанси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Относно прилагането във времето на правото на ЕС в новите държави членки в случаи, които обхващат период отпреди и след присъединяването, вж. в по-общ план заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Nemec</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:619">EU:C:2016:619</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, в т. 27—44).</P></NOTE>. Вместо две херметически затворени кутийки — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>процесуалноправна<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>материалноправна<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> — основополагащият подход е този на стълбицата: всички нови норми от правото на ЕС са незабавно приложими, но след това вниманието се насочва към пределите при прилагането на тези нови норми в конкретните случаи. Такива предели, по-специално под формата на придобити права и/или оправдани правни очаквания, ще бъдат много по-сериозни, когато има ясни материалноправни норми, забраняващи истинското обратно действие под формата на нова преоценка на минали факти и приключени правоотношения. Обратно, те ще бъдат много по-слаби или несъществуващи в случая на чисто процесуални правила. Важното в този контекст е стабилността и предвидимостта на правото и очакванията с оглед на конкретния вид на въпросното правило.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Обсъжданията по този въпрос в писмените становища и на съдебното заседание се съсредоточиха не толкова върху строгото квалифициране на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, колкото върху потенциалното му обратно действие и очакванията на страните в началото и по време на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>В това отношение комисията подчертава, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>правилата за участие<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, включително възможните разноски за съдебното производство, не трябва да се променят по средата на играта. <HT TYPE="ITALIC">В началото</HT> страните определят стратегиите си въз основа не само на своята правна оценка по същество и шансовете им за успех, но и на рисковете, свързани с разноските, които могат да бъдат осъдени да платят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Този довод има някакво основание. Но има и очевидни граници. Особено в сложни дела като настоящото страните нямат ясна представа за всички разноски още от първия ден. Колкото по-дълго продължава производството, толкова по-малка е предвидимостта. Първоинстанционните решения могат да доведат до жалби, след това до касационни жалби, до конституционни жалби и дори, в редки случаи, до отнасяне на делото пред Съда. Достатъчно ясно е, че всеки разумно действащ ищец може да (пре)оцени възможните насрещни разноски по делото на всеки от тези етапи и да реши дали да продължи процеса. Освен това при окончателния анализ и присъждането на разноските съдиите обикновено разполагат с определена (понякога дори значителна) свобода на преценка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>В допълнение, не съм съгласен с комисията, че публичноправните и частноправните субекти в съдебното производство са в едно и също положение, що се отнася до очакваните разноски. Макар очевидно държавата членка да обмисля разноските и ползите от защитата и продължаването на защитата по едно дело, няма риск един отделен съдебен спор да я доведе до банкрут. Не е такъв случаят с мнозинството от частноправните субекти, страни в процеса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>В светлината на горното считам, че въпросът за прилагането във времето на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, не може да бъде разрешен просто чрез вземане на решение в коя кутийка, процесуална или материалноправна, то ще приляга най-добре.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Алтернативни подходи към прилагането във времето</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Ако бъде приет горепосоченият довод, че очакванията за разноските се фиксират в началото на производството, изводът би бил, че приложимите към този момент правила за разноските, въз основа на които страните са изградили стратегията си за делото, трябва да се прилагат за цялата продължителност на производството. Страните ще влязат в някакъв вид <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>тунел на разноските<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, в който ще останат на различните етапи на производството, например този на допускането до съдебен контрол, съдебен контрол, обжалване на първоинстанционното решение, на въззивното решение, отнасяне до други съдилища, спорове относно разноските и т.н. Доколкото разбирам, това е основно позицията на комисията и на Ирландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Според мен този подход е изключително проблематичен. Той може да доведе до положения, при които съдебно производство може да продължава потенциално десетилетия след срока за транспониране на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Алтернативен подход е правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, да бъде незабавно приложимо към всеки съдебен акт за разноски, постановен след срока за транспониране. Този подход може да се защити на основание незабавната приложимост на процесуална норма или приложимостта на материалноправна норма към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>бъдещи последици<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> на предходна промяна в закона.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Смятам, че такова разрешение също е донякъде проблематично. Както отбелязах по-горе, не съм съгласен с твърдението, че очакванията относно разноските са веднъж завинаги ясни в самото начало на производството. От друга страна, не може да се отрече, че на този етап има някакви очаквания. Да вземем един краен пример: ако на <DATE ISO="20180101">1 януари 2018 г.</DATE> с директива се въведе ново правило относно разноските, тогава при липса на особени обстоятелства изглежда трудно да се обоснове приемането на решение за разноски на <DATE ISO="20180102">2 януари 2018 г.</DATE>, прилагащо това ново правило процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа към производство, продължило няколко години преди тази дата. Макар този въпрос да не се поставя в настоящото дело, напълно възможно е такъв подход да доведе до прилагането на новото правило към разноски, направени изцяло преди срока за транспониране (а дори и преди приемането на Директивата).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Трябва да бъде намерен среден път. Могат да се предвидят два варианта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>На първо място, правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, може да бъде прилагано по отношение на всички разноски, направени след срока за транспониране, дори производството да е започнало преди тази дата. По този начин разноските за всяка процедура ще трябва да бъдат разделени на такива, направени (фактурирани или реално извършени) преди срока за транспониране, и такива, направени след този срок.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>На второ място, може да се приеме, че правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, е приложимо от началото на първия нов <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>етап<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> на производството, следващ срока за транспониране. Тук имам предвид момента, когато разглеждащият случая орган (в този случай съдебен) е постановил решение, с което а) се приключва този етап, например решение по същество на въззивния съд, или б) се разрешава производството да продължи, например решение по допустимостта или, така както аз разбирам процедурата пред ирландските съдилища, решение, с което се дава разрешение за съдебно обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Вторият вариант се основава на факта, че в определени ключови моменти от производството е вероятно страните да обмислят разходите и плюсовете и минусите от продължаване на спора. Макар да е ясно, че това няма да се случва винаги, все пак изглежда като разумно предположение и на практика като подход е работещо и предвидимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>По мое мнение Съдът следва да предпочете втория вариант по множество причини. Макар да може да се поддържа, че първият вариант е по-предсказуем в смисъл, че дава по-ясна и единствена дата за прилагане на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, не е задължително всички национални системи да регламентират такова равнище на разбивка на разходите. Други практически затруднения, като ползването на фиксирани разноски (за определяеми услуги или части от процедурата), които не са свързани с дата, също повдигат въпроси за практичността на първия вариант. Освен това вторият вариант отдава по-голямо внимание на очакванията на страните в началото на производството. Това е от особено значение, ако на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, може да има позоваване срещу частноправни субекти (типичен случай би бил например когато частноправен субект, на когото е издадено разрешение за строеж, встъпи като трето лице в производство по обжалване на разрешението).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Други по-фини и нюансирани подходи, основани например на преценка във всеки отделен случай на реалните очаквания на страните в конкретно производство, според мен ще бъдат значително по-сложни и ще осигурят значително по-малка предвидимост от посочените по-горе два варианта.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Приложение в настоящия случай</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>В зависимост от окончателната преценка на запитващата юрисдикция предвиденият по-горе втори вариант — възможност за позоваване на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа от началото на първия обособен етап на производството, следващ изтичането на срока за транспониране — би означавал, че на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, трябва да може да се прави позоваване от момента, в който на г‑н Klohn е било предоставено разрешение за съдебно обжалване. Той би се приложил към цялото съдебно производство и решението по същество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Въпреки това може да се добави, че като се има предвид, че не са били присъждани разноски във връзка с предишните етапи на производството, явно в настоящия случай първият вариант би довел до същия практически резултат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>На последно място, разбирам, че единствените разглеждани разноски са тези на комисията, която е публичноправен субект и се третира като част от държавата членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>По смисъла на съдебната практика, посочена в бележка под линия 47 по-горе.</P></NOTE>. Следователно не се поставя въпрос дали г‑н Klohn се е позовал на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа срещу частноправни субекти (в този случай заинтересованата страна — търговското дружество, което изгражда съоръжението). Поради това няма да<?PAGE NO="20"?> разглеждам тук този въпрос в подробности. Въпреки това е важно да се напомни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. точка 74 по-горе от настоящото заключение.</P></NOTE>, че доколкото се приема, че правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, има директен ефект, същото не може да се противопостави на частноправен субект. От друга страна, задължението за съответстващо тълкуване се прилага в отношенията между частни лица и може потенциално да доведе до това да се наложи друго частно лице да сподели тежестта на разноските<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Също и чрез задължаване на всяка от страните, включително заинтересованата страна, да понесе собствените си разноски, независимо от изхода на спора по същество, преди приемането на такова ясно правило за тази цел в националното право.</P></NOTE>. Това представлява още една причина да се избере втория от предложените по-горе варианти, който показва по-голямо зачитане на очакванията на такива страни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Не изключвам в такъв случай националният съд наистина да съобразява оправданите правни очаквания, за да избегне налагането на финансови задължения на частно лице, страна в съдебното производство, чрез съответстващо тълкуване в светлината на нетранспонирано правило процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа.</P></NOTE>. Освен това, както бе посочено в точка 74 по-горе в контекста на втория въпрос, това различно въздействие върху частните лица е още една причина да се прави разграничение между директен ефект и съответстващо тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Предвид горните съображения предлагам на Съда да отговори на първия въпрос на запитващата юрисдикция по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>По дела като това пред запитващата юрисдикция позоваване на изискването по член 10a, пета алинея от Директивата ОВОС разноските по процедурите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>да не бъдат възпрепятстващо скъпи<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, може да бъде правено във връзка с разноските, направени от началото на първия обособен етап от производството, следващ изтичането на срока за транспониране, т.е. след постановяване на решение от разглеждащия делото орган, с което или а) се приключва този етап, или б) се дава разрешение процедурата да продължи<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Трети въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали, въпреки че г‑н Klohn не е обжалвал определението, с което е осъден да заплати разноските и което вследствие на това е станало окончателно, съдията по разноските или съдът, пред който се обжалва решението на съдията по разноските, има задължение да приложи правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа към окончателната сума на разноските, която г‑н Klohn е осъден да плати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>В зависимост от окончателната преценка на запитващата юрисдикция считам, че съдията по разноските или съдът, който преразглежда неговото решение, има задължението да приложи правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа (било като пряко приложимо правило, било чрез съответстващо тълкуване, в съответствие с решението на Съда по втория въпрос).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>В това отношение ще започна с няколко съображения във връзка с фактите и с националното право, както са представени от страните (1). След това ще отговоря на третия въпрос на националния съд (2).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Фактически обстоятелства и национално право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Разбирам, че определението, с което г‑н Klohn е бил осъден да заплати разноските, е станало окончателно.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>В практиката на Съда е подчертана значимостта на принципа за силата на пресъдено нещо за стабилността на правото и правоотношенията, както и за доброто правораздаване, така че съдебни решения, станали окончателни след изчерпването на наличните права на обжалване или след изтичането на предвидените за това срокове, не могат да бъдат оспорвани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151111">11 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Klausner Holz Niedersachsen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑505/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:742">EU:C:2015:742</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Само при много изключителни обстоятелства правото на Съюза изисква от националния съд да не приложи вътрешните процесуалноправни норми, придаващи окончателен характер на съдебно решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040113">13 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kühne и Heitz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑453/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:17">EU:C:2004:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070718">18 юли 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lucchini</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑119/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:434">EU:C:2007:434</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Сравни с това, което може да се определи като общ подход, в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990601">1 юни 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eco Swiss</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑126/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:269">EU:C:1999:269</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060316">16 март 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kapferer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑234/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:178">EU:C:2006:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>В настоящия случай изглежда няма такива изключителни обстоятелства. Следва обаче да бъдат отбелязани няколко различни аспекта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Първо, макар определението по разноските срещу г‑н Klohn да е окончателно, разбирам, че в него не е посочена конкретна сума на присъдените разноски. Това, което се оказва окончателно, е определението на съда, в което е постановено, че <HT TYPE="ITALIC">разноските се поемат съобразно изхода на делото</HT>. Обратно, конкретната <HT TYPE="ITALIC">сума</HT> на разноските остава открит въпрос, оспорен понастоящем във висящото производство пред националния съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Второ, ако г‑н Klohn е искал да обжалва определението по разноските, той е трябвало да получи разрешение да го направи. Освен това такова разрешение може да се даде само ако г‑н Klohn е в състояние да докаже, че жалбата е от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>изключителен обществен интерес<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>. Тези аспекти на националното право са потвърдени от Ирландия в хода на съдебното заседание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Трето, по време на съдебното заседание г‑н Klohn е потвърдил, и това не се оспорва от никоя от останалите страни, че не му е била известна възможната или вероятната сума на разноските преди решението на съдията по разноските или поне проекторешението, което е било достъпно <HT TYPE="ITALIC">една година</HT> <HT TYPE="ITALIC">след</HT> определението на съда относно разноските. В това отношение г‑н Klohn посочва, че разноските, които е осъден да заплати на комисията с това решение, са около три пъти по-високи от разноските, които той е направил по време на производството. Изглежда заинтересованата страна не е предявила претенция за присъждане на нейните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Четвърто, г‑н Klohn посочва, че към момента на постановяване на определението по разноските той е вярвал, че съдията по разноските ще приложи правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа. Г‑н Klohn цитира национално решение прецедент, постановено няколко месеца преди постановяването на определението за разноските, което според него подкрепя това становище<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Решение на High Court (Висш съд, Ирландия) от <DATE ISO="20071121">21 ноември 2007 г.</DATE> Kavanagh (HC IEHC(2007) 389 — Record No. 2007/1269 P).</P></NOTE>. Този довод е оспорен по-конкретно от Ирландия, която поддържа, че от практиката на Supreme Court (Върховен съд) е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>пределно ясно<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>, че съдията по разноските не разполага с такива правомощия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Освен това определението на съда по разноските срещу г‑н Klohn (2008 г.) е отпреди решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑427/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:457">EU:C:2009:457</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в което Съдът постановява, че Ирландия не е транспонирала правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа (Не)законосъобразността на националните норми относно разноските изглежда е важен елемент, който не е бил потвърден след изтичането на срока за обжалване на определението за разноските.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Пето, разбирам, че съдията по разноските има някакви правомощия да намали присъдените разноски в сравнение с претендираните. Наистина запитващата юрисдикция потвърждава, че първоначално комисията е претендирала около <FT TYPE="NUMBER">98000</FT> EUR за разноски, но са ѝ били присъдени само <FT TYPE="NUMBER">86000</FT> EUR. Разбирам, че основанието за това намаляване на разноските е най-вече разумността на адвокатското възнаграждение и че съдията по разноските е приел, че не е в правомощията му да намали присъдените разноски на основание, че са възпрепятстващо скъпи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Приложение в настоящия случай</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Окончателната преценка на фактите и националното право в делото по главното производство е задача на запитващата юрисдикция. Като отчитам това, по-долу излагам задълженията, които произтичат от правото на ЕС, и как те могат да бъдат приложени, с оглед на моето разбиране за фактите и националното право, изложено по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Директивата ОВОС не определя съда или друг орган, който е компетентен да осигури прилагането на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа. Следователно, както при други норми с подобен характер, това е въпрос основно на националното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпреки това свободата на избор на начините и средствата за осигуряване на изпълнението на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, не засяга задължението на всяка държава членка да вземе всички мерки, необходими за осигуряване на пълното действие на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, в съответствие с преследваната от него цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Задължението на държавата членка да постигне резултата, предвиден от правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, и това по член 4, параграф 3 от ДЕС да предприеме всички необходими мерки, общи или конкретни, са задължителни за съдилищата на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, както и за всички национални органи, включително и <HT TYPE="ITALIC">на още по-силно основание</HT>, за онези, които са част от или са прикрепени към националните съдилища<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890622">22 юни 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Costanzo</NAME.CASE> (<NO.CASE>103/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:256">EU:C:1989:256</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>С други думи, принципите на предимството и директния ефект на правото на ЕС и задължението за съответстващо тълкуване обвързват всички органи в държавата членка, <HT TYPE="ITALIC">както съдебни, така и административни</HT>. В тази рамка е наистина въпрос на национално законодателство на коя конкретна институция в крайна сметка е възложено да гарантира изпълнението на тези задължения, <HT TYPE="ITALIC">при условие че някой го прави</HT>. В това отношение ролята на Съда не е да решава какво да е вътрешното разпределение на правомощия на държавата членка и/или каква да е конституционната класификация на националните органи като например съдията по разноските.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Това, което може да бъде най-общо казано, е следното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>При условията на изложените по-горе ограничения във времето всяко лице като г‑н Klohn трябва да може да се позове пред националния съд и националните органи на правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа. Националните съдилища и органи имат задължението да гарантират резултатите от директния ефект на това правило<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890622">22 юни 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Costanzo</NAME.CASE> (<NO.CASE>103/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:256">EU:C:1989:256</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или, в случай че Съдът постанови, че правилото процедурата по преразглеждане да не бъде<?PAGE NO="23"?> възпрепятстващо скъпа няма директен ефект, тези съдебни органи са длъжни във всички случаи да тълкуват националното право в съответствие с правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>в рамките на своята юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0099">99</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, а националните органи да го правят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>в сферата на своята компетентност<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900612">12 юни 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:241">EU:C:1990:241</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040113">13 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kühne и Heitz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑453/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:17">EU:C:2004:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kempter</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑2/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:78">EU:C:2008:78</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Следователно въпросът, който остава, е дали намаляването на присъдените разноски по начин, който да зачита правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа, представлява въпрос от сферата на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>компетентност<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> (или е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>в юрисдикцията<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>) на съдията по разноските или на националния съд, разглеждащ жалбата срещу решението на съдията по разноските. Това е ключов аспект на третия въпрос на запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>В това отношение считам, че когато в практиката на Съда се сочат национални административни органи, които прилагат принципите на предимство и директен ефект на правото на ЕС и задължението за съответстващо тълкуване <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>в сферата на своята компетентност<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>, това означава, че националните органи трябва да го правят, когато разполагат с необходимите правомощия (в смисъл на <HT TYPE="ITALIC">обща компетентност</HT>), без да има изрично оправомощаване за използването на разширени правомощия за специфичната, изисквана от правото на ЕС цел. Обхватът на директния ефект и предимството по мое мнение обаче не може да се разширява до степен, че да позволява на административните органи съвсем нов вид правомощия, различни от тези, които имат по националното право, потенциално в нарушение на разделението на властите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване е видно, че съдията по разноските е компетентен при определени обстоятелства да намали разноските. Следователно той явно разполага с обща компетентност, която му позволява да променя сумата на присъдените разноски. Дали правомощието на съдията по разноските да намалява разноските може да се тълкува като включващо и случаи като настоящия, е в крайна сметка въпрос от националното право, който трябва да бъде определен от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Във всеки случай, щом запитващата юрисдикция е на мнение, че това <HT TYPE="ITALIC">не е</HT> в компетентността на съдията по разноските, то трябва да е в тази на съда, преразглеждащ решението му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Съгласно установената съдебна практика националните юрисдикции са длъжни <HT TYPE="ITALIC">в частност</HT> да осигурят правната защита, която произтича за правните субекти от разпоредбите на правото на Съюза, и да гарантират пълното им действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041005">5 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pfeiffer и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑397/01 до C‑403/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:584">EU:C:2004:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0111">111</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При липса на правна уредба на Съюза в тази материя във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761216">16 декември 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral</NAME.CASE> (<NO.CASE>33/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:188">EU:C:1976:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761216">16 декември 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comet</NAME.CASE> (<NO.CASE>45/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:191">EU:C:1976:191</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951214">14 декември 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Peterbroeck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑312/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:437">EU:C:1995:437</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070313">13 март 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unibet</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑432/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:163">EU:C:2007:163</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070607">7 юни 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van der Weerd и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/05—C‑225/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:318">EU:C:2007:318</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>Тези правила не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правовия ред на Съюза (принцип на ефективност). Неизпълнението на тези изисквания на равнището на Съюза може да наруши принципа на ефективна съдебна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Считам, че в случаи като настоящия би било в противоречие с принципа на ефективност, да се постанови, че не е в компетентността нито на съдията по разноските, нито на преразглеждащия неговото решение национален съд да приложи правилото процедурата по преразглеждане да не бъде възпрепятстващо скъпа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>За да направя този извод, отчитам различните фактически обстоятелства, изброени в предишния раздел, едно от които считам за решаващо, а именно че решението за размера е взето много <HT TYPE="ITALIC">след</HT> срока за обжалване на решението, с което г‑н Klohn е осъден да заплати разноските. Това предполага, че когато г‑н Klohn е решавал дали да обжалва определението по разноските, той просто не е имал достъп до това, което се оказва ключова информация: каква сума може да бъде осъден да плати? В това отношение напомням, че доста от доводите на комисията по делото се основават на предпоставката, че решението дали да се заведе съдебно дело, включва <HT TYPE="ITALIC">информиран анализ на разходите и ползите</HT>, който води до обосновани очаквания. Поради това е малко иронично да се твърди, че от губещата страна трябва да се изисква да вземе решение дали да обжалва решение за присъждане на разноски, без да знае колко може да бъде поискано от нея да плати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното предлагам на третия въпрос на запитващата юрисдикция Съдът да отговори по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>В случаи като този пред запитващата юрисдикция, при които в определението по разноските не е посочена сума и което поради липсата на обжалване се счита за окончателно и задължително по силата на националното право, и при които преди изтичането на срока за обжалване на това определение сумата на присъдените разноски не бива определена, правото на ЕС изисква или:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>съдията по разноските, който съгласно националното право има задължението да определи сумата на разумно направените съдебни разноски от спечелилата страна, или</P></ITEM><ITEM><P>съдът, сезиран с жалба срещу решението на съдия по разноските,</P></ITEM></LIST></P><P>да е задължен да приложи пряко приложимото правило, произтичащо от член 10а, пета алинея на Директивата ОВОС, според което разноските не трябва да правят процедурата възпрепятстващо скъпа<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>Предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия), по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>1)</NO.P><TXT>По дела като това пред запитващата юрисдикция позоваване на изискването на член 10a, пета алинея от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19850627">27 юни 1985 г.</DATE> относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20030526">26 май 2003 г.</DATE>) разноските по процедурите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>да не бъдат възпрепятстващо скъпи<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>, може да бъде правено във връзка с разноските, направени от началото на първия обособен етап от процедурата, следващ изтичането на срока за транспониране, т.е. след решение, постановено от разглеждащия делото съдебен орган, с което или а) се приключва този етап, или б) се дава разрешение процедурата да продължи.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Съдържащото се в член 10a, пета алинея от Директива 85/337 изискване процедурите да не бъдат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>възпрепятстващо скъпи<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>, има директен ефект. При липса на конкретна мярка, приета с цел транспониране на тази разпоредба, национален съд, който разполага със свобода на преценка при възлагането на разноските върху загубилата делото страна, е длъжен, когато<?PAGE NO="25"?> мотивира решението си за разноските в производство, за което тази разпоредба се прилага, да гарантира, че всеки постановен съдебен акт не прави производството <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>възпрепятстващо скъпо<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>В случаи като този пред запитващата юрисдикция, при които в определението по разноските не е посочена сума и което поради липсата на обжалване се счита за окончателно и задължително по силата на националното право, и при които преди изтичането на срока за обжалване на това определение сумата на присъдените разноски не бива определена, правото на ЕС изисква или:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>съдията по разноските, който съгласно националното право има задължението да определи сумата на разумно направените съдебни разноски от спечелилата страна, или</P></ITEM><ITEM><P>съдът, сезиран с жалба срещу решението на съдия по разноските,</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><P>да е задължен да приложи пряко приложимото правило, произтичащо от член 10а, пета алинея от Директива 85/337, според което разноските не трябва да правят процедурата възпрепятстващо скъпа<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>