ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT,
представено на 25 септември 2025 година ( 1 )
Дело C‑350/24
HJ
срещу
Crédit agricole Corporate & Investment Bank
(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Касационен съд, Франция)
„Преюдициално запитване — Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия — Директива 2006/54/ЕО — Прилагане на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите — Транспониране на Директивата в правото на друга държава членка — Тълкуване в съответствие с Директивата — Прилагане на правото на Съюза по отношение на настъпили преди оттеглянето факти в образувано преди оттеглянето съдебно производство — Правна сигурност — Недопустимост на обратното действие — Ефективна съдебна защита“
„Brexit means Brexit“. (Брексит означава Брексит.) ( 2 )
I. Въведение
|
1. |
Налице ли е, въпреки Брексит, задължение по силата на правото на Съюза Обединеното кралство да продължи да прилага в съответствие с правото на Съюза приета преди това правна уредба, с която се транспонира правото на Съюза? Cour de cassation (Касационен съд, Франция) отправя този въпрос до Съда във връзка със „заварен случай“, който се основава на факти, настъпили доста преди оттеглянето на Обединеното кралство и довели до предявяване на иск пред френски съд също още преди оттеглянето. |
|
2. |
По същество този случай се отнася до правна уредба в Директивата за равното третиране ( 3 ) относно тежестта на доказване на твърдение за дискриминация, основана на пола. Cour de cassation (Касационен съд) иска да се установи дали съгласно правото на Съюза правната уредба на Обединеното кралство за транспониране на Директивата трябва да се тълкува в съответствие с нея или дали е възможно дори разпоредбата от Директивата да се приложи пряко. Правото на Съюза обаче предвижда тези инструменти да се прилагат само ако въпреки оттеглянето то продължава да е приложимо в Обединеното кралство по отношение на такива заварени случаи. За отговора на този въпрос се изисква тълкуване на член 50 ДЕС и на Споразумението за оттегляне ( 4 ). |
II. Правна уредба
А. Международното право
|
3. |
Член 70, параграф 1 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 година ( 5 ) (наричана по-нататък „Виенската конвенция“) урежда последиците от прекратяването на договор: „Ако договорът не предвижда друго или ако страните не са се споразумели за друго, прекратяването на договора в съответствие с неговите разпоредби или в съответствие с тази конвенция:
|
Б. Правото на Съюза
1. Първичното право
|
4. |
Член 50, параграфи 1—3 ДЕС урежда последиците от оттеглянето от Съюза и споразумението за оттегляне: „1. Всяка държава членка може да реши, в съответствие със своите конституционни изисквания, да се оттегли от Съюза. 2. Държавата членка, която реши да се оттегли, нотифицира за намерението си Европейския съвет. В съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава, с което се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза. […]. 3. Договорите престават да се прилагат спрямо засегнатата държава от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне, или при липса на такова, две години след нотификацията, посочена в параграф 2, освен ако Европейският съвет в съгласие със засегнатата държава членка не реши с единодушие да продължи този срок“. |
2. Споразумението за оттегляне
|
5. |
В четвърта алинея от преамбюла на Споразумението за оттегляне се припомня член 50 ДЕС: „КАТО ПРИПОМНЯТ, че съгласно член 50 от ДЕС във връзка с член 106а от Договора за Евратом и при спазване на реда и условията, определени в настоящото споразумение, правото на Съюза и на Евратом в своята цялост престава да се прилага спрямо Обединеното кралство от датата на влизане в сила на настоящото споразумение“. |
|
6. |
Седма алинея от преамбюла на Споразумението за оттегляне акцентира върху целта за правна сигурност: „РЕШЕНИ да осигурят организирано оттегляне посредством редица разпоредби за разделяне, с които се цели да се предотвратят смущения и да се осигури правна сигурност за гражданите и икономическите оператори, както и за съдебните и административните органи в Съюза и в Обединеното кралство, без да се изключва възможността съответните разпоредби за разделяне да бъдат заменени от споразумението (споразуменията) относно бъдещите отношения“. |
|
7. |
Членове 66 и 67 от Споразумението за оттегляне предвиждат преходни разпоредби по гражданскоправни въпроси: „Член 66 Приложимо право към договорните и извъндоговорните въпроси Долупосочените актове се прилагат в Обединеното кралство, както следва:
Член 67 Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения и свързано с това сътрудничество между централните органи 1. В Обединеното кралство, а така също и в държавите членки в ситуации, засягащи Обединеното кралство, по отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период, и по отношение на производства или искове, които са свързани с такива съдебни производства съгласно членове 29, 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета[ ( 8 )], член 19 от Регламент (ЕО) № 2201/2003[ ( 9 )] или членове 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета[ ( 10 )], се прилагат следните актове или разпоредби:[…]:
2. В Обединеното кралство, а така също и в държавите членки в ситуации, засягащи Обединеното кралство, долупосочените актове или разпоредби се прилагат по отношение на признаването и изпълнението на съдебни решения, решения, автентични правни инструменти, съдебни спогодби и споразумения, както следва:
3. […]“. |
|
8. |
Съгласно член 126 от Споразумението за оттегляне преходният период приключва на 31 декември 2020 г. През този период правото на Съюза продължава да се прилага спрямо Обединеното кралство и в него, с някои отделни изключения, изброени в членове 127—131. |
3. Директивата за равното третиране
|
9. |
Съображение 30 от Директивата за равното третиране се отнася до правилата относно тежестта на доказване по член 19: „Приемането на правила относно тежестта на доказване играе значителна роля при осигуряването на ефективно привеждане в изпълнение на принципа на равното третиране. Както Съдът е постановил, следва да бъде предвидена разпоредба за осигуряване на разместване на тежестта на доказване в prima facie случаи на дискриминация, с изключение на производства, при които съдът или друг компетентен национален орган е задължен да разследва фактите. Необходимо е обаче да бъде изяснено, че оценката на фактите, от които може да бъде предположено съществуването на пряка или непряка дискриминация, остава въпрос от компетенциите на съответния национален орган в съответствие с националното право или практика. Освен това държавите членки разполагат със свободата да въведат на всеки подходящ етап от производството доказателствени правила, които са по-благоприятни за ищеца“. |
|
10. |
Член 19, параграф 1 от Директивата за равното третиране урежда тежестта на доказване: „1. Държавите членки предприемат необходимите мерки в съответствие със своите съдебни системи за осигуряване на това, когато едно лице се счита засегнато поради неприлагането спрямо него на принципа на равно третиране и докаже пред съда или друг компетентен орган факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация, ответникът да бъде задължен да докаже, че не е имало нарушение на принципа на равно третиране“. |
В. Правото на Обединеното кралство
|
11. |
Член 136 (озаглавен „Тежест на доказване“) от Equality Act 2010 (Закон за равенството от 2010 г.) транспонира член 19 от Директивата за равното третиране: „(1) Тази разпоредба се прилага за всяко производство, свързано с нарушение на този закон. (2) Ако са налице обстоятелства, въз основа на които съдът може да реши при липсата на всякакво друго обяснение, че дадено лице (A) е нарушило съответните разпоредби, съдът трябва да приеме, че това нарушение е установено. (3) Ако обаче A докаже, че A не е нарушил съответните разпоредби, алинея (2) не се прилага“. |
III. Фактите и преюдициалното запитване
|
12. |
В преюдициалното запитване се излагат следните факти, без да се уточнява компетентността на френските съдилища. |
|
13. |
HJ работи в Crédit agricole Corporate & Investment Bank (наричана по-нататък „CACIB“) от 17 януари 2007 г. Трудовият договор се урежда от правото на Обединеното кралство. Последната заемана от нея длъжност е служител на информационните системи за клиенти в един от клоновете на банката в Обединеното кралство, преди да ѝ бъде предоставен отпуск по болест, считано от 28 август 2013 г. |
|
14. |
На 23 септември 2013 г., като се позовава на трудовия договор, HJ предявява по реда на трудовото право пред Conseil de prud’hommes Nanterre (Трудов съд Нантер, Франция) иск на основание дискриминация, основана на пола, и на психически тормоз. Съдът отхвърля иска с решение от 26 юни 2019 г. |
|
15. |
HJ подава въззивна жалба до Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай, Франция). С решение от 27 май 2021 г. този съд приема, че HJ не е успяла да представи първични факти, които могат да бъдат взети предвид като релевантни обстоятелства, от които е уместно да се направи извод за наличие на дискриминация по смисъла на членове 13—19 и член 136 от Equality Act 2010. Той постановява също, че не е доказано наличието на дискриминационен тормоз по смисъла на член 26 и на репресия по смисъла на член 27 от същия закон. |
|
16. |
HJ подава касационна жалба против това решение до Cour de cassation (Касационен съд). |
|
17. |
Страните спорят по-специално дали въпреки обстоятелството, че Обединеното кралство междувременно се е оттеглило от Европейския съюз, по силата на правото на Съюза е налице задължение Equality Act 2010, и по-специално правилото за тежестта на доказване по член 136, да се тълкува в съответствие с правото на Съюза, т.е. преди всичко в съответствие с член 19 от Директивата за равното третиране. |
|
18. |
Във връзка с това Cour de cassation (Касационен съд) отправя до Съда следните въпроси:
|
|
19. |
Писмени становища представят HJ, Crédit Agricole Corporate & Investment Bank, Френската република, Република Полша, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и Европейската комисия. С изключение на Полша, те се явяват и в съдебното заседание, проведено на 24 юни 2025 г. |
IV. Правен анализ
|
20. |
Преди оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз правото на Съюза задължава съдилищата на тази държава да тълкуват, доколкото е възможно, национална правна уредба за транспониране на Директивата за равното третиране в съответствие с тази директива ( 17 ). Ако това не е възможно, се поставя въпросът за прякото прилагане на съответната разпоредба от Директивата ( 18 ) или за прякото прилагане на признатата като основно право забрана за дискриминация в съответствие с Директивата ( 19 ). |
|
21. |
Тези задължения несъмнено са се прилагали към момента на настъпване на разглежданите в главното производство обстоятелства, тъй като последните трябва да са настъпили преди предявяването на иска на 23 септември 2013 г. пред Conseil de prud’hommes Nanterre (Трудов съд Нантер). Те са продължавали да се прилагат и към момента на отхвърляне на жалбата на 26 май 2019 г. |
|
22. |
Към момента на постановяване на решението на Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай) по жалбата от 27 май 2021 г. обаче Обединеното кралство вече се е било оттеглило от Съюза, а и преходният период, през който правото на Съюза до голяма степен все още се е прилагало там, е бил изтекъл на 31 декември 2020 г. |
|
23. |
Това поражда основния въпрос в преюдициалното запитване, отправено от Cour de cassation (Касационен съд), дали в такъв „заварен случай“ посочените задължения, произтичащи от правото на Съюза, продължават да се прилагат въпреки оттеглянето (по този въпрос вж. раздел Б). От отговора на този въпрос зависи дали в това отношение е възможно да са налице задължения по силата на правото на Съюза правната уредба на Обединеното кралство да се тълкува в съответствие с Директивата (по този въпрос вж. раздел В). На първо място обаче е необходимо да се изложат някои съображения относно допустимостта на преюдициалното запитване, от които следва по-специално, че третият въпрос е недопустим (по този въпрос вж. раздел А). |
А. По допустимостта
|
24. |
Комисията и CACIB се съмняват в релевантността на всички или поне на някои от преюдициалните въпроси. |
|
25. |
Според Комисията не е налице противоречие между член 136 от Equality Act 2010 и член 19 от Директивата за равното третиране. Освен това не се установявало Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай) да се е отклонил от член 19 при тълкуването и прилагането на член 136 от Equality Act 2010. Поради това нямало основание да се поставя въпросът дали понастоящем все още е налице задължение по силата на правото на Съюза правната уредба на Обединеното кралство да се тълкува в съответствие с Директивата, и още по-малко въпросът за прякото прилагане на член 19. |
|
26. |
CACIB отбелязва, че главното производство се отнася до правило относно тежестта на доказване, което произтича не от правото на Съюза, а от френската съдебна практика. То представлявало допустимо и по-благоприятно за лицата, които твърдят, че са дискриминирани, правило на френското право, което не можело да се прилага при транспонирането на Директивата за равното третиране от Обединеното кралство. |
|
27. |
Освен това CACIB подчертава, че спорът по същество се отнася до преценката на доказателствата от Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай), която обаче не подлежала на контрол от Cour de cassation (Касационен съд). |
|
28. |
Поради това Cour de cassation (Касационен съд) не обяснил в достатъчна степен защо преюдициалното запитване е релевантно за разрешаването на спора. Всъщност въпросите били хипотетични. |
|
29. |
Съгласно постоянната съдебна практика обаче въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия, и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси ( 20 ). |
|
30. |
Настоящото преюдициално запитване ясно показва защо Съдът презумира релевантността на преюдициалните въпроси за разрешаването на спора, и защо изисква наличието на очевидни основания за оборването на тази презумпция. |
|
31. |
Всъщност релевантността на въпросите за разрешаването на спора зависи от контролните правомощия, които има в главното производство Cour de cassation (Касационен съд) спрямо Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай). Обхватът на тези правомощия е въпрос от френското право, по който Съдът не може да се произнася. Това е задача по-скоро на самия Cour de cassation (Касационен съд). |
|
32. |
Всъщност изглежда, че с преюдициалното запитване до Съда Cour de cassation (Касационен съд), заседаващ в Assemblée plénière (пленум), подготвя решение относно евентуалното доразвиване на тези контролни правомощия. |
|
33. |
Съгласно акта за преюдициално запитване във френското право по принцип съдилищата, които разглеждат делото по същество, прилагат и тълкуват самостоятелно чуждестранното право ( 21 ). Следователно това право до голяма степен е извън контрола на Cour de cassation (Касационен съд) в качеството му на касационна инстанция. |
|
34. |
Въпреки това Cour de cassation (Касационен съд) смята, че за да се гарантира спазването от френската държава на предимството на правото на Съюза, би било необходимо да се промени естеството на неговия контрол върху прилагането и тълкуването на чуждестранното право, ако френският съд бъде задължен да преценява съответствието с правото на Съюза на закон, приет в друга държава членка ( 22 ). |
|
35. |
В същия смисъл г‑жа A. Berriat, бивш генерален адвокат на Отделението по трудови и осигурителни спорове на Cour de cassation (Касационен съд), предлага в становището си по делото в главното производство по-строг контрол, ако чуждестранното право трябва да се тълкува в съответствие с правото на Съюза. Поради това тя предлага на Cour de cassation (Касационен съд) да постави на Съда първите два въпроса ( 23 ). |
|
36. |
Следователно първите два преюдициални въпроса са релевантни за решението на Cour de cassation (Касационен съд) относно собствените му правомощия по отношение на висящия спор. |
|
37. |
Впрочем, противно на изложеното от Комисията, е недопустимо да се спекулира какво според Cour de cassation (Касационен съд) нарушение на евентуалното задължение за тълкуване в съответствие с Директивата е възможно да е извършил Cour d’appel de Versailles (Апелативен съд Версай), което да налага контрол в рамките на касационното производство. Понастоящем Cour de cassation (Касационен съд) разглежда само въпроса дали въобще разполага с контролни правомощия. Ето защо все още не може да се предвиди какъв ще е резултатът от такъв контрол. |
|
38. |
За разлика от това, с оглед на информацията, предоставена в преюдициалното запитване относно съдържанието на член 136 от Equality Act 2010, действително не става ясно защо е необходимо произнасяне по третия преюдициален въпрос. Обичайните методи на тълкуване позволяват тази разпоредба да се тълкува безпроблемно по такъв начин, че да се избегне противоречие с член 19 от Директивата за равното третиране. |
|
39. |
Ако при все това в резултат на тълкуването на член 136 от съдилищата на Обединеното кралство се установи, че съответстващо тълкуване е изключено, това, предвид текста на разпоредбата, е трябвало да бъде посочено в акта за преюдициално запитване, за да се запази презумпцията за релевантност. |
|
40. |
Cour de cassation (Касационен съд) обаче мотивира този въпрос само с обстоятелството, че отговорът му би бил от полза. |
|
41. |
Поради това от изложеното в преюдициалното запитване следва, че третият преюдициален въпрос е хипотетичен и следователно недопустим. |
Б. Първи въпрос: все още ли става въпрос за право на Съюза?
|
42. |
Необходимо е следователно да се разгледа първият въпрос дали от гледна точка на правото на Съюза правна уредба като член 136 от Equality Act 2010 въпреки оттеглянето на Обединеното кралство все още трябва да се счита за транспониране на правото на Съюза, поне що се отнася до заварените случаи, така че да е налице задължение за тълкуване в съответствие с Директивата. |
|
43. |
Според Обединеното кралство неговите съдилища всъщност продължават да тълкуват тази разпоредба в съответствие с Директивата. Те следвали и практиката на Съда от преди изтичането на преходния период. |
|
44. |
Обединеното кралство обаче оспорва твърдението, че тази практика се основава на задължение по силата на правото на Съюза. Тя произтичала по-скоро от националните правила относно оттеглянето от Съюза, а именно от Withdrawal Act (Закон за оттеглянето) ( 24 ), който по-специално въвежда във вътрешното право почти цялото право на Съюза, което е било приложимо в Обединеното кралство преди оттеглянето ( 25 ). |
|
45. |
Особено в светлината на член 70 от Виенската конвенция обаче това становище не може да се основе нито на член 50, параграф 3 ДЕС (по този въпрос вж. т. 1), нито на Споразумението за оттегляне (по този въпрос вж. т. 2). Ако обаче по изключение съдилищата на държавите членки прилагат правото на Съюза по такива заварени случаи в Обединеното кралство, те не могат, както и съдилищата на Обединеното кралство, да отправят преюдициални запитвания до Съда относно тълкуването на това право по отношение на главните производства (по този въпрос вж. подраздел 3 по-долу). |
1. Член 50, параграф 3 ДЕС
|
46. |
На пръв поглед становището на Обединеното кралство съответства на член 50, параграф 3 ДЕС. Съгласно този член Договорите престават да се прилагат спрямо оттеглящата се държава от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне, или при липса на такова, две години след нотификацията, освен ако Европейският съвет в съгласие със засегнатата държава членка не реши с единодушие да продължи този срок. |
|
47. |
Вярно е, че след изтичането на преходния период правото на Съюза вече не се прилага спрямо Обединеното кралство или в него (по този въпрос вж. буква а). Това обаче не прекратява прилагането на правото на Съюза по отношение на заварени случаи (по този въпрос вж. буква б). |
а) Неприлагане след изтичането на преходния период
|
48. |
С основание Съдът разбира член 50, параграф 3 ДЕС в смисъл, че Договорите са престанали да се прилагат спрямо Обединеното кралство на датата на влизането в сила на 1 февруари 2020 г. на Споразумението за оттегляне, поради което, считано от тази дата, тази държава вече не е държава членка ( 26 ). |
|
49. |
Членове 126—131 от Споразумението за оттегляне предвиждат правото на Съюза да продължи да се прилага в Обединеното кралство с някои изключения до 31 декември 2020 г. |
|
50. |
Както е предвидено в член 50, параграф 2, второ изречение ДЕС, в споразумение за оттегляне се договарят специални разпоредби по някои въпроси, които ще се прилагат и след края на преходния период. Следователно правото на Съюза под формата на споразумението за оттегляне задължава Обединеното кралство да реши тези въпроси в съответствие с посочените разпоредби от споразумението. |
|
51. |
Директивата за равното третиране обаче не е предмет на тези специални разпоредби от Споразумението за оттегляне. Следователно това споразумение не задължава нито Обединеното кралство, нито неговите съдилища да спазват Директивата за равното третиране след края на преходния период. |
б) Продължаване на прилагането за заварени случаи
|
52. |
Какво обаче следва от това за заварените случаи, т.е. за настъпили по-рано факти? |
|
53. |
В тази насока би могло да се смята, че съгласно член 50, параграф 3 ДЕС понастоящем правото на Съюза не може повече да поражда задължения за Обединеното кралство дори и за заварени случаи, тъй като „Договорите престават да се прилагат спрямо [тази] държава“. Откъде би могла да произтече тогава норма от правото на Съюза, която задължава Обединеното кралство да продължи да прилага това право спрямо на заварени случаи? Такова задължение не се предвижда в никоя от малкото останали задължителни за тази държава разпоредби на правото на Съюза. Впрочем такава е и позицията на Обединеното кралство в настоящото производство ( 27 ). |
|
54. |
По-задълбоченият анализ обаче показва, че член 50, параграф 3 ДЕС може и да не се тълкува по този начин, тъй като разпоредбата не предвижда изрично правото на Съюза да престане да се прилага след оттеглянето и по отношение на заварени случаи в съответната държава. Такава изрична разпоредба обаче би била необходима, ако трябва да се приеме, че държавите членки са искали да придадат обратно действие (ex tunc) на член 50, параграф 3 ДЕС. Това е така, тъй като разпоредбите обикновено влизат в сила едва от момента на публикуването им (ex nunc). Всъщност само в редки и изключителни случаи обратното действие би могло да е съвместимо с основния принцип на правна сигурност ( 28 ). |
|
55. |
Наистина, Обединеното кралство се опитва да изтъкне довода, че понастоящем вече не е обвързано от правото на Съюза, и по-специално от неговия принцип на правна сигурност. Това обаче не означава, че член 50, параграф 3 ДЕС може да се разбира като изключение от този принцип. |
|
56. |
Всъщност принципът на правна сигурност не е особеност на правото на Съюза, а общ за правните системи на държавите членки принцип, произходът на който може да се открие още в римското право ( 29 ). По-специално, той е неразделна част от правния ред на Обединеното кралство ( 30 ). Следователно не може да се приеме, че в случай на оттегляне държавите членки ще допуснат толкова сериозно накърняване на правната сигурност, което би могло да е във вреда и на собствените им граждани и предприятия. |
|
57. |
В допълнение международната общност е наясно със значението на правната сигурност, особено във връзка с прекратяването на международни договори, чиито последици са уредени в член 70 от Виенската конвенция. Подобно на член 50, параграф 3 ДЕС, член 70, параграф 1, буква а) от Виенската конвенция предвижда, че прекратяването на международен договор освобождава страните по договора от задължението да продължат да го изпълняват. Въпреки това съгласно член 70, параграф 1, буква б) прекратяването не влияе върху правата, задълженията и юридическото положение на страните, възникнали в резултат на изпълнението на договора преди неговото прекратяване. |
|
58. |
Макар Виенската конвенция да не е задължителна нито за Съюза, нито за всички държавите членки, редица от нейните разпоредби възпроизвеждат правила от международното обичайно право, като в качеството си на такива обвързват институциите на Съюза и са част от неговия правен ред ( 31 ). Изглежда безспорно, че член 70 също кодифицира международното обичайно право ( 32 ), което от своя страна се основава на общопризнатите правни принципи на правна сигурност и забрана на обратното действие ( 33 ). |
|
59. |
Макар член 70 от Виенската конвенция да допуска договаряне на изключения, все пак смятам, че при липсата на изричен текст в член 50 ДЕС не е възможно тази разпоредба да се разбира в смисъл на такова договаряне. |
2. Споразумението за оттегляне
|
60. |
Следователно остава да се изясни дали Споразумението за оттегляне съдържа конкретно договорена дерогация от член 70, параграф 1, буква б) от Виенската конвенция, което да изключва по-нататъшното прилагане на Директивата за равното третиране спрямо казуса по главното производство. |
|
61. |
В тази насока най-напред следва да се отбележи, че Споразумението за оттегляне не съдържа правна уредба, която да се отнася изрично до общото прилагане към заварени случаи на Директивата за равното третиране или на правото на Съюза. |
|
62. |
Въпреки това в Споразумението за оттегляне изрично се предвижда някои разпоредби да продължат да се прилагат към заварени случаи. По-специално членове 66 и 67 от Споразумението за оттегляне са относими към такива случаи. |
|
63. |
Съгласно член 66 от Споразумението за оттегляне регламентите относно приложимото право към договорните и извъндоговорните въпроси продължават да се прилагат в Обединеното кралство по отношение на договорите, сключени преди края на преходния период, и по отношение на вредоносни факти, настъпили преди тази дата ( 34 ). За сметка на това, както посочва Комисията, в държавите членки — като Франция в главното производство — тези регламенти вече се прилагат независимо от Споразумението за оттегляне. |
|
64. |
Освен това член 67 от Споразумението за оттегляне предвижда, че някои правила на правото на Съюза относно компетентността и изпълнението на съдебни решения продължават да се прилагат по отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период, какъвто е случаят в главното производство. Следователно при определени обстоятелства съдилищата на Съюза са длъжни да признават компетентността на съдилищата на Обединеното кралство, а определени, постановени от последните решения по принцип подлежат на изпълнение от държавите членки. |
|
65. |
От това според CACIB по аргумент от противното следва, че правото на Съюза вече не се прилага спрямо въпроси, които не са уредени от членове 66 и 67 или от други разпоредби, включително и спрямо заварени случаи. Обединеното кралство също стига до този извод, тъй като Споразумението за оттегляне представлява подробна, всеобхватна и изчерпателна кодификация, която предвижда прилагане на правото на Съюза по отношение на някои заварени, изрично уредени случаи, но не и на случая по главното производство. В противен случай Съдът би трябвало въпреки оттеглянето да продължи да упражнява правомощието си да преценява правото на Обединеното кралство. |
|
66. |
Този извод, направен по аргумент от противното, обаче се отхвърля от HJ и Комисията. Тяхното тълкуване на Споразумението за оттегляне се подкрепя от целта за осигуряване на правна сигурност, изразена в седма алинея от преамбюла на това споразумение. Изменение на правното положение с обратно действие по принцип е несъвместимо с тази цел. Това важи в още по-голяма степен в настоящия случай, тъй като изходът на висящи правни спорове би зависел от случайното обстоятелство дали те са приключили преди изтичането на преходния период или, както е в главното производство, едва след това ( 35 ). |
|
67. |
Вярно е, че именно с цел да гарантира правната сигурност Обединеното кралство въвежда при оттеглянето си почти цялото право на Съюза във вътрешното си право ( 36 ) и че неговите съдилища все още тълкуват тези разпоредби в светлината на правото на Съюза и на практиката на Съда ( 37 ). |
|
68. |
Това обаче не променя с нищо съображенията, на които вече е основано възприетото в настоящото заключение тълкуване на член 50, параграф 3 ДЕС: като се има предвид фундаменталното значение на принципа на правна сигурност, при липсата на изрична разпоредба не може да се приеме, че в Споразумението за оттегляне като акт на правото на Съюза Съюзът и Обединеното кралство са се споразумели да отпадне с обратна сила прилагането на почти цялото право на Съюза към заварени случаи ( 38 ). |
3. Приложими към преюдициалното производство ограничения
|
69. |
При все това Обединеното кралство има право, като твърди, че не би трябвало Съдът да продължава да разполага с правомощието да се произнася по съвместимостта на — евентуално все още приложимото — транспониращо право на Обединеното кралство с правото на Съюза във връзка с разглеждани от съдилищата на държавите членки заварени случаи. Всъщност по този въпрос Споразумението за оттегляне съдържа правила, които, макар да не обхващат изрично случая по главното производство, показват как той следва да се разглежда. |
|
70. |
Съгласно член 4, параграф 4 от Споразумението разпоредбите от него, които се позовават на правото на Съюза или на неговите понятия или разпоредби, се тълкуват в съответствие с приложимата съдебна практика на Съда на Европейския съюз, постановена преди края на преходния период. Освен това в член 4, параграф 5 се предвижда, че при тълкуването и прилагането на това споразумение съдебните и административните органи на Обединеното кралство надлежно вземат предвид съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, постановена след края на преходния период. С изключение на някои изрично предвидени в Споразумението за оттегляне случаи ( 39 ), това обаче вече не води до право на съдилищата на Обединеното кралство да отправят преюдициални запитвания до Съда. |
|
71. |
Въз основа на това стигам до извода, че след края на преходния период Съдът не може да приема нови обвързващи решения относно тълкуването на правото на Съюза във връзка с факти, които се уреждат от правото на Обединеното кралство. Това изключва по-специално възможността съдилищата на държавите членки, които, както е в главното производство, разглеждат заварени случаи от Обединеното кралство, да отправят до Съда преюдициални запитвания относно тълкуването на приложимите към тези случаи правила. Всъщност постановеното от Съда решение по преюдициалното запитване обвързва националния съд при решаването на спора в главното производство ( 40 ) и не цели предоставянето на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси ( 41 ). За тази цел не е достатъчно решението на Съда да бъде само надлежно взето предвид по смисъла на член 4, параграф 5 от Споразумението за оттегляне. |
|
72. |
Следователно съдилищата на държавите членки трябва да се произнасят по уредени от правото на Обединеното кралство заварени случаи по същия начин както съдилищата на тази държава, като при това се съобразяват с приложимата практика на Съда, постановена преди края на преходния период, и надлежно вземат предвид постановената след това съдебна практика, без обаче да могат да сезират Съда. |
4. Междинно заключение
|
73. |
Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че съд на държава членка, който се произнася след края на преходния период, трябва да счита правна уредба на Обединеното кралство, с която се транспонира член 19 от Директивата за равното третиране, за транспониране на правото на Съюза, ако решението му се отнася до факти, настъпили преди тази дата в Обединеното кралство. При това този съд — също както и съдът на Обединеното кралство — трябва да се съобразява с приложимата съдебна практика на Съда, постановена преди края на преходния период, и надлежно да взема предвид постановената след това съдебна практика, без обаче да може да сезира Съда с преюдициално запитване. |
В. Втори въпрос: задължение за тълкуване в съответствие с Директивата
|
74. |
С втория въпрос Cour de cassation (Касационен съд) иска да се установи дали съдилищата на държавите членки, които прилагат правото на други държави членки, са длъжни да тълкуват това право също както вътрешното си право в съответствие с правото на Съюза. |
|
75. |
Отговорът на този въпрос е очевиден. Както Съдът вече е постановил в две решения, цитирани и в преюдициалното запитване, съдилищата на държавите членки трябва да прилагат и правото на други държави членки в съответствие с правото на Съюза ( 42 ). В определени случаи дори Общият съд на Съюза е длъжен да тълкува националното право в съответствие с правото на Съюза ( 43 ). |
|
76. |
Този извод е логичен, тъй като задължението за съответстващо тълкуване на националното право се прилага във всички държави — членки на Съюза. То е присъщо за системата на Договора за функционирането на ЕС, тъй като позволява на националните съдилища да осигурят в рамките на своята компетентност пълната ефективност на правото на Съюза, когато разрешават спора, с който са сезирани ( 44 ). |
|
77. |
Съгласно преюдициалното запитване и — още по-ясно — съгласно заключението на генералния адвокат Berriat съмненията във връзка с този извод се основават на факта, че тълкуването на правото на друга държава членка в съответствие с правото на Съюза би могло да се разглежда като намеса в нейните суверенни права ( 45 ). Тези опасения намират израз и в позоваването на взаимното доверие в преюдициалния въпрос. |
|
78. |
Когато обаче съдилищата на една държава членка прилагат правото на друга държава членка, като органи на тази държава членка те неизбежно се намесват в суверенните права на другата държава членка ( 46 ). Винаги съществува риск съответните правила да бъдат приложени по начин, по който съдилищата на другата държава членка, които са основно компетентни, не биха го направили. Такова влияние върху суверенните права обаче по принцип се приема за допустимо от нормите на правото на Съюза относно приложимото право, каквито например са посочените в член 66 от Споразумението за оттегляне регламенти „Рим I“ и „Рим II“. Ето защо това не представлява накърняване на тези права. |
|
79. |
Освен това Cour de cassation (Касационен съд) и генералният адвокат A. Berriat напомнят случай, в който Съдът е отказал да отговори на въпрос относно съответстващото тълкуване на правото на други държави членки ( 47 ). Това решение обаче се основава само на факта, че отговорът на въпроса не е релевантен за разрешаването на спора. То не може да се разбира в смисъл, че при прилагането на правото на други държави членки националните съдилища не могат да го тълкуват в съответствие с правото на Съюза. |
|
80. |
Въпросът относно резултата от съответстващото тълкуване трябва обаче да се разграничава от задължението за такова тълкуване. Тълкуването съгласно правото на Съюза е ограничено от общите принципи на правото, и по-специално от принципите на правна сигурност и забрана за обратно действие, и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на съответното национално право ( 48 ). С други думи, задължението за съответстващо тълкуване отпада, когато националното право не може да бъде приложено така, че да се постигне резултат, съвместим с търсения с Директивата ( 49 ). |
|
81. |
Освен това съответстващо тълкуване на правото на държава членка може да бъде постигнато само чрез прилагане на признатите в тази държава членка методи за тълкуване ( 50 ). Следователно, доколкото в държавите членки са признати различни методи на тълкуване, е възможно съответстващото тълкуване на разпоредби за транспониране, формулирани по сходен начин в различни държави членки, да доведе до различни резултати. |
|
82. |
От това следва, че национален съд, който е сезиран със спор между частноправни субекти и трябва да приложи правото на друга държава членка, е длъжен да тълкува разпоредбите на това право в съответствие с правото на Съюза, като прилага признатите в тази друга държава членка методи за тълкуване и като спазва общите принципи на правото. |
V. Заключение
|
83. |
Ето защо предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване по следния начин:
|
( 1 ) Език на оригиналния текст: немски.
( 2 ) Изказване на Theresa May на 11 юли 2016 г. (https://www.youtube.com/watch?v=zV6n6zNVw_I).
( 3 ) Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).
( 4 ) Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7), одобрено от Съвета на Европейския съюз с Решение (ЕС) 2020/135 от 30 януари 2020 година (ОВ L 29, 2020 г., стр. 1), последно изменено с Решение № 2/2024 на Съвместния комитет, създаден със Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от 16 май 2024 година за добавяне на новоприет акт на Съюза в приложение 2 към Рамката от Уиндзор (ОВ L, 2024/2134).
( 5 ) United Nations Treaty Series, том 1155, стр. 331.
( 6 ) Регламент от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 2008 г., стр. 6).
( 7 ) Регламент от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (ОВ L 199, 2007 г., стр. 40).
( 8 ) Регламент от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).
( 9 ) Регламент на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).
( 10 ) Регламент от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (ОВ L 7, 2009 г., стр. 1).
( 11 ) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).
( 12 ) Регламент на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1).
( 13 ) Регламент на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, 1994 г., стр. 1).
( 14 ) Регламент от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).
( 15 ) Директива от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 1997г ., стр. 1).
( 16 ) Регламент от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (ОВ L 143, 2004 г., стр. 15).
( 17 ) Вж. решения от 10 април 1984 г., von Colson и Kamann (14/83, EU:C:1984:153, т. 26), от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др. (C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 114), и от 9 април 2024 г., Profi Credit Polska (Ново разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение) (C‑582/21, EU:C:2024:282, т. 61).
( 18 ) Вж. решения от 26 февруари 1986 г., Marshall, 152/84, EU:C:1986:84, т. 49), и от 12 юли 1990 г., Foster и др., C‑188/89, EU:C:1990:313, т. 17).
( 19 ) Вж. решение от 19 януари 2010 г., Kücükdeveci (C‑555/07, EU:C:2010:21, т. 27).
( 20 ) Решения от 24 юни 2008 г., Commune de Mesquer (C‑188/07, EU:C:2008:359, т. 30), от 24 октомври 2018 г., XC и др. (C‑234/17, EU:C:2018:853, т. 16), и от 8 април 2025 г., Европейска прокуратура (Съдебен контрол върху процесуалните актове) (C‑292/23, EU:C:2025:255, т. 36).
( 21 ) Точка 24 от преюдициалното запитване.
( 22 ) Точка 40 от преюдициалното запитване.
( 23 ) Становище от 5 април 2024 г. (Pourvoi no D 21‑21.615, стр. 24 и 25).
( 24 ) Вж. разяснението в решение на Supreme Court (Върховен съд на Обединеното кралство) от 10 юли 2024 г., Lipton and another/BA Cityflyer Ltd ([2024] UKSC 24, т. 81—132).
( 25 ) Вж. изложението в решение на Supreme Court (Върховен съд) от 10 юли 2024 г., Lipton and another/BA Cityflyer Ltd ([2024] UKSC 24, т. 51—57).
( 26 ) Решение от 9 юни 2022 г., Préfet du Gers und Institut national de la statistique et des études économiques (C‑673/20, EU:C:2022:449, т. 55), и определение от 16 юни 2021 г., Sharpston/Съвет и представители на правителствата на държавите членки (C‑685/20 P, EU:C:2021:485, т. 53).
( 27 ) Така разбирам и European Union Committee of the House of Lords (Комитет по въпросите на Европейския съюз на Камарата на лордовете) на Обединеното кралство, Brexit and the EU budget, 15-ти доклад от заседание 2016/17 от 4 март 2017 г. (HL Paper 125, т. 133 и 135).
( 28 ) Вж. решения от 12 октомври 1978 г., Belbouab (10/78, EU:C:1978:181, т. 7), от 6 юли 2006 г., Kersbergen-Lap и Dams-Schipper (C‑154/05, EU:C:2006:449, т. 42), и от 10 септември 2024 г., Neves 77 Solutions (C‑351/22, EU:C:2024:723, т. 102).
( 29 ) Решения от 25 февруари 1969 г., Klomp (23/68, EU:C:1969:6, т. 13), и от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др. (C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190, т. 63). Вж. освен това решения на ЕСПЧ от 9 декември 1994 г., Stran Griechische Raffinerien и Stratis Andreadis с/у Гърция (CE:ECHR:1994:1209JUD001342787, § 49), и от 28 октомври 1999 г., Zielinski, Pradal и Gonzales и др. с/у Франция (CE:ECHR:1999:1028JUD002484694, § 57).
( 30 ) Вж. решение на Supreme Court (Върховен съд) от 10 юли 2024 г., Lipton and another/BA Cityflyer Ltd ([2024] UKSC 24, т. 66 и 67), както и позицията на лорд Lloyd-Jones в подкрепа на това решение (т. 196).
( 31 ) Решения от 16 юни 1998 г., Racke (C‑162/96, EU:C:1998:293, т. 24, 45 и 46), от 25 февруари 2010 г., Brita (C‑386/08, EU:C:2010:91, т. 42), и от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK (C‑266/16, EU:C:2018:118, т. 58).
( 32 ) Арбитражно решение от 30 април 1990 г., Нова Зеландия с/у Франция (Rainbow Warrior) (United Nations Reports of International Arbitration Awards, том XX, т. 75), Villiger, M. E. (2008), Commentary on the 1969 Vienna Convention on the Law of Treaties, Art. 70, p. 14, Ascensio, H. — In: Corten, O., Klein, P. (eds.). (2011), The Vienna Conventions on the Law of Treaties: a commentary (vol 2). Art. 70, p. 8, Wittich, S. — In: Dörr, O., Schmalenbach, K. (2018), Vienna Convention on the law of treaties. Art. 70, 40—41.
( 33 ) Villiger, M. E. (2008), Commentary on the 1969 Vienna Convention on the Law of Treaties. Art. 70, p. 14, и Ascensio, H. — In: Corten, O., Klein, P. (2011), The Vienna Conventions on the Law of Treaties: a commentary (vol. 2), Art. 70, 8—9.
( 34 ) В този смисъл решение от 14 септември 2023 г., Diamond Resorts Europe и др. (C‑632/21, EU:C:2023:671, т. 66).
( 35 ) Вж. решение на Supreme Court (Върховен съд) от 10 юли 2024 г., Lipton and another/BA Cityflyer Ltd ([2024] UKSC 24, т. 66). Вж. например изразеното от страна на Съюза становище на EUIPO в решение на Общия съд от 16 март 2022 г., Nowhere/EUIPO — Ye (APE TEES) (T‑281/21, EU:T:2022:139, т. 15).
( 36 ) Вж. точка 44 по-горе.
( 37 ) Вж. член 6 от Withdrawal Act.
( 38 ) Вж. точка 56 по-горе.
( 39 ) Членове 158 и 160 от Споразумението за оттегляне.
( 40 ) Решения от 3 февруари 1977 г., Benedetti (52/76, EU:C:1977:16, т. 26 и 27), и от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др. (C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 16).
( 41 ) Решения от 16 декември 1981 г., Foglia (244/80, EU:C:1981:302, т. 18), от 16 юли 1992 г., Meilicke (C‑83/91, EU:C:1992:332, т. 25), и от 1 август 2025 г., Voore Mets и Lemeks Põlva (C‑784/23, EU:C:2025:609, т. 64).
( 42 ) Решения от 18 ноември 2020 г., DelayFix (C‑519/19, EU:C:2020:933, т. 51), и от 8 декември 2022 г., Luxury Trust Automobil (C‑247/21, EU:C:2022:966, т. 67).
( 43 ) Решение от 15 юли 2025 г., ЕЦБ и Комисия/Corneli (C‑777/22 P и C‑789/22 P, EU:C:2025:580, т. 137).
( 44 ) Решения от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др. (C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 114), от 24 януари 2012 г., Dominguez (C‑282/10, EU:C:2012:33, т. 24), и от 9 април 2024 г., Profi Credit Polska (Ново разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение) (C‑582/21, EU:C:2024:282, т. 61).
( 45 ) Вж. и заключението на генералния адвокат Emiliou по дело European Lotto and Betting и Deutsche Lotto- und Sportwetten (C‑440/23, EU:C:2025:668, т. 54).
( 46 ) Вж. заключението на генералния адвокат Emiliou по дело European Lotto and Betting и Deutsche Lotto- und Sportwetten (C‑440/23, EU:C:2025:668, т. 48, 49 и 56) по въпроса, който стига още по-далеч, като обхваща и правомощието за отхвърляне при прилагането на чуждо право.
( 47 ) Решение от 15 декември 2022 г., HUK-COBURG-Allgemeine Versicherung (C‑577/21, EU:C:2022:992, т. 52).
( 48 ) Решения от 4 юли 2006 г., Adeneler и др. (C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 110), от 9 април 2024 г., Profi Credit Polska (Ново разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение) (C‑582/21, EU:C:2024:282, т. 63), и от 5 юни 2025 г., Nuratau (C‑349/24, EU:C:2025:397, т. 45).
( 49 ) Решения от 8 ноември 2016 г., Огнянов (C‑554/14, EU:C:2016:835, т. 66), от 24 юни 2019 г., Popławski (C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 76), и от 15 юли 2025 г., ЕЦБ и Комисия/Corneli (C‑777/22 P и C‑789/22 P, EU:C:2025:580, т. 140).
( 50 ) Решения от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др. (C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 116), от 4 юли 2006 г., Adeneler и др. (C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 111), от 9 април 2024 г., Profi Credit Polska (Ново разглеждане на дело, приключило с влязло в сила съдебно решение) (C‑582/21, EU:C:2024:282, т. 62), и от 5 юни 2025 г., Nuratau (C‑349/24, EU:C:2025:397, т. 46).