ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Годишен доклад за изпълнението на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея

1.           Въведение

На 1 юли 2013 г. се навършиха две години от сключването на Споразумението за свободна търговия (ССТ) между Европейския съюз и неговите държави членки и Република Корея („Корея“), което се прилага временно от юли 2011 г. насам[1]. Това е първото споразумение от ново поколение ССТ, което се отличава със своя амбициозен и всеобхватен характер. То също така е първата търговска спогодба на ЕС с азиатска държава.

Това е вторият годишен доклад за изпълнението на ССТ, изготвен съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 511/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за прилагане на двустранната защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки и Република Корея[2]. Съгласно член 13, параграф 1 от посочения регламент Комисията оповестява годишен доклад относно прилагането и изпълнението на Споразумението. Освен това в член 3, параграф 3 се посочва, че Комисията представя на Европейския парламент и Съвета годишен доклад за мониторинга на актуализираните статистически данни за вноса от Корея на продукти в чувствителните сектори и в секторите, обхванати от разширения мониторинг. Поради това в настоящия доклад тези две изисквания за докладването са обединени.

2.           Цялостна оценка: развитие на търговията и икономии от митата

2.1.        Методология, използвана за анализа

Представеният по-долу анализ на двустранните търговски потоци между ЕС и Корея се основава на сравнение на данните за втората година от изпълнението на ССТ (юли 2012 г. — юни 2013 г.) с данните за годината преди началото на временното прилагане на ССТ (юли 2010 г. — юни 2011 г.).

Следва да се отбележи, че не може да се счита, че промените в търговските потоци се дължат само на ССТ, тъй като и  други фактори оказват влияние върху търговските потоци. При все това представените по-долу данни дават добра представа за действието на ССТ до момента, като възходящата тенденция при коефициента на използването на преференциите показва по-специално, че предприятията от ЕС използват ССТ във все по-голяма степен, въпреки че в това отношение все още съществуват възможности за подобрение.

2.2.        Развитие на общите търговски потоци (стоки)

Износът на стоки от ЕС за Корея се е увеличил с 24%, или 7 млрд. евро, през втората година от изпълнението на ССТ в сравнение с годината преди началото на временното прилагане на ССТ. Увеличението на износа обаче е по-слабо изразено през втората година от изпълнението на ССТ (8%) в сравнение с първата година (15%)[3].

При сравняване на износа на стоки за останалата част на света, който е нараснал със 17% през същия период, тенденцията по отношение на Корея е значително по-положителна в сравнение с тенденцията, наблюдавана по отношение на по-голямата част от другите държави.

За разлика от това през втората година от изпълнението вносът от Корея е намалял с 6% в сравнение с годината преди началото на временното прилагане на ССТ, като намалението е настъпило почти изцяло през втората година от прилагането на ССТ. В стойностно изражение вносът е намалял от 38 млрд. евро на 35,7 млрд. евро. За разлика от това, вносът от останалата част на света е нараснал с 4% през същия период, което означава, че слабите резултати при износа от Корея не могат да се обяснят единствено с намаляващото като цяло търсене в Европа. Зад тази тенденция обаче се крият други причини, като например намаленият износ на кораби от Корея в резултат на световния свръхкапацитет и свръхпредлагане. Износът на кораби не е получил подкрепа по ССТ, тъй като ставката на ЕС беше нулева още преди началото на прилагането ССТ. Друга причина за по-слабите резултати по отношение на износа от Корея е преместването на производството на електроника от Корея в Югоизточна Азия, което означава, че тези продукти, които се търсят изключително много в целия свят и в ЕС, не се изнасят от Корея по преференциите по ССТ, а по-скоро от други азиатски държави.

В резултат на това търговският баланс с Корея е претърпял изменение от дефицит от 20% или -7,4 млрд. евро към излишък от 6% или 2,3 млрд. евро при сравняване на годината преди началото на временното прилагане на ССТ с втората година на неговото изпълнение. За първи път от 15 години насам ЕС отбелязва търговски излишък в търговския обмен с Корея.

2.3.        Развитие на търговията със стоки, които са предмет на либерализация

Още преди сключването на ССТ голям брой стоки вече бяха със статут на освободени от митническо облагане, а други стоки не станаха предмет на либерализация веднага след началото на прилагането на ССТ. Поради това, за да се получи по-добра представа за потенциалното въздействие на ССТ, е необходимо да се проучат не общите търговски потоци, а търговските потоци да се разделят на групи в зависимост от промените в прилаганите тарифи.

За стоките, търговията с които е напълно либерализирана като част от ССТ, износът от ЕС за Корея е нараснал с 37% или с 4,5 млрд. евро в сравнение с годината преди началото на временното прилагане на ССТ. Това може да се сравни с нарастването с 18% на износа на същите стоки за останалата част на света. Фактът, че износът на тези стоки за Корея се е увеличил в по-голяма степен в сравнение с износа за останалата част на света, в съчетание с факта, че износът на стоките, предмет на преференциално третиране в Корея, се е увеличил повече в сравнение с износа като цяло, показва положителното въздействие на ССТ. Ако износът за Корея се беше развивал единствено следвайки тенденциите при износа за останалата част на света, той би отбелязал намаление в размер на 2,3 млрд. евро.

За стоките, търговията с които е либерализирана само частично[4], резултатите при износа не са толкова силно изразени (+24%) и са съвсем малко по-добри в сравнение с резултатите при износа на същите стоки за останалата част на света (+19%). В рамките на тази група обаче резултатите при износа на стоки с рязко намаление на тарифата са по-високи (31%) в сравнение с тези при стоките с по-малко намаление на тарифата, при които увеличението е с 20%.

По отношение на вноса от Корея, въпреки че като цяло той е намалял, това не се отнася за стоките с преференциален достъп, предоставен по ССТ. Намалението може да се дължи по-скоро на намаленото търсене в ЕС на стоки, за които вече се прилагат нулеви тарифи съгласно статута на най-облагодетелствана нация (НОН), например кораби, както беше посочено по-горе. Вносът на стоки от Корея, търговията с които е напълно либерализирана, се е увеличил с 21%, а на стоки, търговията с които е частично либерализирана, с 23% (търговията със стоки, които не са предмет на либерализация, е минимална). Общият внос на ЕС на тези продукти от останалата част на света е останал непроменен през този период и поради това изглежда, че ССТ е оказало благоприятно въздействие и върху износа от Корея за ЕС.

2.4.        Икономии от мита и използване на преференции

Потенциалните икономии от мита са значителни дори преди началото на пълното прилагане на ССТ. Потенциалните икономии от мита от износ от ЕС за Корея са били в размер на около 1,4 млрд. евро през втората година от изпълнението на ССТ в сравнение с това, което би следвало да се плати при същите търговски потоци при равнищата на тарифите преди началото на прилагането на ССТ. Това представлява намаление от 77% от тарифите, плащани преди началото на прилагането на ССТ.

 

В действителност преференциите по ССТ невинаги се използват от износителите. Коефициентът на използване на преференциите при износ от ЕС за Корея, т.е. степента, в която преференциалните тарифи се прилагат на практика от предприятията, през периода март — юни 2013 г. е бил 66%. Това представлява леко увеличение в сравнение с периода септември 2012 г. — февруари 2013 г., когато той е бил 64%[5].

Що се отнася до използването на преференциите на пазара на ЕС от страна на Корея, данните сочат, че през 2012 г. то е възлизало на 77%, което означава, че износителите от Корея се възползват в по-голяма степен от ССТ в сравнение с износителите от ЕС. Съществуват много причини за това, като едната от тях е, че износителите от Корея често са големи, ориентирани към износ монополи („chaebols“), докато промишлеността в ЕС е по-силно фрагментирана.

2.5.        Въздействия върху отраслите, включително върху автомобилния отрасъл

Износът на автомобили от ЕС за Корея е нараснал с 40% в стойностно изражение и с 38% в количествено изражение (брой) в сравнение с годината преди началото на временното прилагане на ССТ. През първата година от изпълнението на ССТ е отбелязано съвсем слабо нарастване на износа от 4%, последвано от значително увеличение от 34% в стойностно изражение и 29% в количествено изражение през втората година. Тенденцията при износа на автомобили за Корея е много по-положителна в сравнение с тази за останалата част на света, при която е отбелязано увеличение от 24% в стойностно изражение и 25% в количествено изражение.

Вносът на автомобили (код по ХС 8703) от Корея е нараснал с 53% в стойностно изражение и с 36% в количествено изражение. Рязкото нарастване през първата година от изпълнението на ССТ е последвано от стабилизиране през втората година.

В сравнение с вноса на автомобили от останалата част на света вносът на автомобили от Корея е отбелязал отчетлив напредък в рамките на пазара на ЕС. Вносът на автомобили от останалата част на света е намалял със 7% в стойностно изражение и с 14% в количествено изражение. Това означава, че делът на вноса на автомобили в ЕС от Корея се е увеличил както в стойностно изражение, така и в количествено изражение.

През втората година от прилагането на ССТ износът на автомобили от ЕС за Корея е възлизал на 2,8 млрд. евро, а през същия период износът от Корея за ЕС е възлизал на 4 млрд. евро, което представлява търговски дефицит в размер на -1,2 млрд. евро.

Що се отнася до въздействието върху други отрасли, най-голям ръст е отбелязъл износът от ЕС за корейския пазар в сектора на минералите (код по ХС 27) с увеличение на износа в размер на 2,6 млрд. евро, въпреки че това изглежда не е свързано със ССТ. В напълно либерализирания отрасъл на ЕС за машини и апарати (код по ХС HS84) обаче са постигнати сериозни резултати, като износът се е увеличил с 1 млрд. евро. Само в някои отрасли е отбелязано намаление на износа за Корея. Най-голямото намаление на износа се наблюдава в отрасъла за изделия от желязо и стомана (код по ХС 73) с намаление от 317 млн. евро през втората година от изпълнението на ССТ в сравнение с годината преди началото на временното прилагане на ССТ.

По отношение на вноса от Корея следва да се отбележи, че вносът на електрически машини (код по ХС 85) и кораби (код по ХС 89) е намалял значително — с над 3 млрд. евро и за двата отрасъла. По отношение на корабите това представлява 53% намаление на вноса в стойностно изражение в сравнение с годината преди началото на временното прилагане на ССТ. Освен увеличението на вноса на моторни превозни средства голямо увеличение на вноса не е отбелязано в нито един друг отрасъл.

2.6.        Услуги

Данните за търговията с услуги се получават със сериозно закъснение и в твърде обобщен вид, което прави невъзможно извършването на същите актуални и подробни сравнения както при стоките. Поради това сравнението е извършено за календарната 2011 г. спрямо 2010 г., т.е. годината, когато ССТ е прилагано „наполовина“ в сравнение с календарната година преди началото на временното прилагане на ССТ.

На тази основа износът на услуги от ЕС (модули 1 и 2 по Общото споразумение по търговията с услуги) за Корея е нараснал с 9% през 2011 г. в сравнение с 2010 г. През същия период вносът на услуги от Корея е намалял с 2%, което е довело до увеличаване на излишъка в областта на търговията с услуги в полза на ЕС.

3.           Дейности на органите по изпълнението, създадени съгласно ССТ

В институционалните разпоредби на ССТ се предвижда създаването на седем специализирани комитета, седем работни групи и диалог по въпросите на интелектуалната собственост (ИС). Комитетът по търговията по ССТ между ЕС и Корея заседава ежегодно на министерско равнище и осъществява надзор, като има за цел  да гарантира правилното действие на Споразумението.

През 2013 г. повечето заседания на различните комитети и работни групи се проведоха чак през втората половина на календарната година поради реорганизацията на правителството на Корея през пролетта на 2013 г. след избирането на г-жа Пак Гън Хе за президент. Като част от тази реорганизация търговските въпроси преминаха от бившето Министерство на външните работи и търговията към новосъздаденото Министерство на търговията, промишлеността и енергетиката.

След второто заседание на Комитета по търговията, което се проведе на 16 октомври 2012 г. в Брюксел, преди края на 2013 г. бяха проведени заседания на 7 специализирани комитета и на 6 работни групи, както е посочено по-долу.

На 26 ноември 2012 г. Митническият комитет проведе второто си заседание в Брюксел. Той прие процедурен правилник и обсъди различни аспекти на прилагането на ССТ, включително клаузата за директния транспорт, текстилните материали и облекла, възможността за сключване на Споразумение за взаимно признаване на одобрените икономически оператори (ОИО) и обозначението „Произведено в ЕС“. Освен това страните продължиха обсъждането по тълкуването на специфичните правила за произхода на традиционното ястие сурими („surimi“) с оглед на постигане на споразумение.

 

На 27 ноември 2012 г. в Брюксел се проведе първото заседание на Работната група за сътрудничество в областта на средствата за защита на търговията. По време на заседанието двете страни обмениха информация за своите съответни практики и правни основания за въвеждането на антидъмпингови и изравнителни мита.

Второто заседание на Комитета по търговията с услуги, установяването и електронната търговия се проведе на 12 юни 2013 г. в Брюксел. Двете страни обсъдиха широк кръг от въпроси в областта на пощенските и куриерските услуги, транспортните услуги, финансовите услуги, дистрибуторските услуги и правните услуги. По отношение на пощенските услуги следва да се отбележи, че работата по принципите на реформата в областта на пощенските услуги трябва да приключи до юни 2014 г. Комитетът също така разгледа въпроси, свързани с електронната търговия и установяването.

На същия ден, 12 юни 2013 г., Работната група по споразуменията за взаимно признаване (СВП) в областта на услугите заседава, също за втори път, в Брюксел. Двете страни изразиха общия си интерес към насърчаването на СВП в областта на архитектурата и строителството и споделиха убеждението, че съответните заинтересовани страни и бизнес асоциации трябва възможно най-скоро да обсъдят съществените аспекти.

На 11 септември 2013 г. Корея беше домакин на второто заседание на Комитета по търговията и устойчивото развитие в Сеул. По време на заседанието двете страни запознаха накратко Комитета с работата в своите съответни национални консултативни групи (НКГ) и обмениха становища във връзка с политиките на всяка от страните в областта на околната среда и труда, включително в областта на изменението на климата (схеми за търговия с емисии), устойчивото потребление и производство, либерализацията на търговията с екологични стоки, политиката по отношение на пазарите на труда в условията след икономическата криза, здравето и безопасността на работното място, както и ратифицирането на конвенциите на Международната организация по труда. Освен това ЕС представи своите неотдавнашни инициативи за борба с незаконната сеч и свързаната с нея търговия. Двете страни също така обсъдиха сътрудничеството по член 13 от ССТ. Освен това на 12 — 13 септември 2013 г. НКГ на Корея и на ЕС организираха работна среща по въпросите на труда и Форум на гражданското общество.

На 12 септември 2013 г. в Сеул се проведе второто заседание на Комитета по търговията със стоки. Комитетът одобри съществените елементи на управлението на тарифните квоти, което позволи на двете страни да започнат свои съответни процедури за изготвяне на решение на Комитета по търговията със стоки. Комитетът обсъди различни въпроси във връзка с прилагането в области като прозрачността при въвеждането на нови разпоредби, алкохолните напитки, равностойността по отношение на биологичните продукти, козметиката, електронните и електрическите изделия, машините и фотоволтаичната промишленост.

Второто заседание на Комитета по санитарните и фитосанитарните мерки се проведе също на 12 септември 2013 г. в град Седжонг. Комитетът обсъди въпроси като оперативните процедури на Комитета, сътрудничеството по въпросите на хуманното отношение към животните, говеждото месо, износа на киви и портокали, етикетирането и прозрачността при въвеждането на санитарни и фитосанитарни мерки и супата Samgyetang. Също така, като съпътстващо заседанието мероприятие беше организиран еднодневен семинар за изграждане на доверие, проведен на 11 септември. Корейската страна представи своя анализ на рисковете, свързани с вноса, и процедурите за налагане на карантина за продукти от животински произход, а от страна на ЕС бяха представени, наред с другото, действащите мерки за гарантиране на безопасността във връзка с продукти от животински произход по време на епидемии от болести при животните.

На 13 септември 2013 г. в Сеул се проведе второто заседание на Комитета по зоните за пасивно усъвършенстване (ЗПУ) на Корейския полуостров. Корея представи актуална информация за положението във връзка с промишления комплекс Кесон, съвместната корейска промишлена зона, разположена в Северна Корея. Корея представи критериите за ЗПУ, условията за определянето на Кесон като ЗПУ и максималния праг. И двете страни потвърдиха чувствителния политически характер на въпроса, но одобриха възприемането на практически подход при обсъждането на технически въпроси.

На 25 — 26 септември 2013 г. в Сеул беше организиран вторият кръг на заседанията на три работни групи: Работната група по моторните превозни средства и частите, Работната група по фармацевтичните продукти и медицинските изделия и Работната група по химичните вещества.

 

Работната група по моторните превозни средства и частите обсъди някои въпроси във връзка с изпълнението на ССТ, както и други въпроси относно достъпа до пазара в автомобилния отрасъл. Те включваха продажбите на превозни средства по стандарта „Евро 5“, оборудвани със система за бордова диагностика (OBD), на корейския пазар, стандартите за емисии на газове от изпаряване, плановете за нови разпоредби относно емисиите на CO2 в ЕС, процедурите за използване на маркировката „Е“ за автомобилните гуми, плановете за нови разпоредби за емисиите от дизелови превозни средства, Директивата относно излезлите от употреба превозни средства, ефективността на горивата, енергийната ефективност на автомобилните гуми, сближаването на разпоредбите и работната група 29 на Икономическата комисия за Европа към ООН, маркировката на автомобилните части, класификацията на моторните превозни средства и влекачите за полуремаркета.

Работната група по фармацевтичните продукти и медицинските изделия обсъди провеждащата се в Корея реформа в областта на възстановяването на разходи за фармацевтични продукти, оценката на цените на медицинските изделия, промяна на срока за подаване на възражения по решения за възстановяване на разходи за фармацевтични продукти и изпитването на качеството на фармацевтичните продукти. Корея представи искане за работна програма с оглед сключване на СВП за добри производствени практики (ДПП). Двете страни се споразумяха да проучат възможностите за допълнително засилване на сътрудничеството в тази област.

Работната група по химичните вещества обмени информация относно работата на всяка от страните във връзка с разпоредбите относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH). Корея разясни плана си за въвеждане на разпоредби за прилагане и за гарантиране на прозрачност по време на процеса. ЕС представи своите виждания по отношение на прилагането на приетия от нея регламент REACH. Двете страни приеха неангажиращо решение да обменят данни за контакт на всяка от страните с цел улесняване на техническото сътрудничество.

На 25 октомври 2013 г. в Сеул се проведе първото заседание на Работната група по географските означения (ГО). Процедурният правилник беше обсъден, но все още не е приет. Основната тема на заседанието беше предложението на ЕС за включване на негови нови ГО в приложение 10-А към ССТ. ЕС подчерта интереса, който държавите — членки на ЕС, проявяват към ГО, и важността на увеличаването на списъка с толкова ГО, колкото е необходимо. Корея също обяви намерението си да предложи корейски ГО за посоченото приложение.

На 5 декември 2013 г. в Брюксел се проведе първото заседание на Комитета за сътрудничество в областта на културата. Заседанието даде възможност за обмен на информация за съответните политики на ЕС и на Корея в областта на културата и аудио-визуалните услуги. Освен това Комитетът прие своя процедурен правилник и извърши оценка на изпълнението на член 5, параграфи 4, 5 и 6 (относно правата за съвместните продукции) от Протокола за сътрудничество в областта на културата. Следва да се отбележи, както е посочено в Протокола за сътрудничество в областта на културата, че Комитетът по търговията не разполага с правомощия по отношение на Протокола, поради което Комитетът за сътрудничество в областта на културата изпълнява функциите на Комитета по търговията по отношение на този протокол.

Третото заседание на Комитета по търговията се проведе на 15 октомври 2013 г. в Сеул. То беше председателствано съвместно от члена на Европейската комисия Карел де Гухт и от Юн Санг Джик, министър на търговията, промишлеността и енергетиката на Корея. Комитетът извърши оценка на развитието на двустранната търговия след двугодишния период на изпълнение на ССТ и стигна до заключението, че двете страни са се възползвали от ССТ, по-специално като се има предвид напълно или частично либерализираната търговия, при която износът от двете страни е нараснал. Двете страни поставиха своите съответни въпроси във връзка с изпълнението, включително маркировката на автомобилните части, задълженията по ССТ в сектора на услугите, зоните за пасивно усъвършенстване и осигуряването на изпълнението на ССТ. И двете страни приветстваха постигнатия напредък по отношение на изменението на ССТ с оглед на присъединяването на Хърватия към ЕС и обсъдиха положението във връзка с други изменения на ССТ, поискани от ЕС, включително преразглеждане на клаузата за директния транспорт, клауза за повторното влизане на стоки след ремонт, включването на камиони и изменението на някои остарели стандарти в автомобилния сектор.

И накрая, срещата на върха между ЕС и Корея се проведе на 8 ноември в Брюксел. ЕС беше представляван от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Корея беше представлявана от президента Пак Гън Хе. И двете страни изразиха становището, че пълното прилагане на ССТ е важно, и насърчиха своите длъжностни лица от областта на търговията да продължат обсъжданията, за да се намерят решения на проблемите във връзка с изпълнението, посочени от комитетите и работните групи по ССТ, включително от Комитета по търговията по ССТ между ЕС и Корея, с цел да се постигнат очакваните ползи за всички нива на заинтересованите страни в областта на икономиката и от двете страни. Освен това двете страни приветстваха споразумението по текста на Допълнителния протокол към ССТ, чрез който ще вземе под внимание присъединяването на Хърватия към ЕС на 1 юли 2013 г. и се договориха да ускорят процеса, водещ до подписването и временното прилагане на протокола. Те също така се споразумяха да продължат съвместната работа за гарантиране на функционирането на ССТ в духа на стратегическото партньорство.

4.           Изпълнение на глава 13 от ССТ, отнасяща се до търговията и устойчивото развитие

Второто заседание на Комитета по търговията и устойчивото развитие (КТУР) се проведе в Сеул на 11 септември 2013 г. По време на заседанието двете страни приветстваха откритите и конструктивни обсъждания на търговски въпроси, свързани с политиката в областта на околната среда и труда, като добра основа за по-нататъшен диалог. Комитетът прие условно решение да проведе следващото си заседание през първата половина на 2015 г.

На 12 септември като мероприятие, съпътстващо заседанието на Комитета, се проведе работна среща по въпросите в областта на труда. На нея присъстваха членове на Форума на гражданското общество (ФГО), представляващ съвместен форум на националните консултативни групи (НКГ) на Корея и на ЕС. По искане на Комисията и НКГ на ЕС на работната среща присъстваха и други заинтересовани страни, които не са членове на двете съответни НКГ. Изказванията включваха представяния на становищата на НКГ относно прилагането в законодателството и в практиката на основните стандарти на МОТ в областта на труда, свързани с принудителния труд и свободата на сдружаване, както и правото на колективно договаряне, които все още не са ратифицирани от Корея. По отношение на свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне някои представители се позоваха на препоръки на консултативните органи на МОТ, по-специално Комитета по свобода на сдружаването, издадени по отношение на Корея. Представянията бяха последвани от открито обсъждане между НКГ и други заинтересовани страни.

И накрая, съпредседателите на КТУР представиха актуализирана информация за обсъжданията в Комитета по време на Форума на гражданското общество, който се проведе на 13 септември. Актуализираната информация също така беше изпратена на Съвета и Европейския парламент. Форумът на гражданското общество обсъди своя процедурен правилник, заключенията си от работната среща, екологосъобразния растеж и международната търговия.

5.           Изпълнение на Регламент (ЕС) № 511/2011

Регламент (ЕС) № 511/2011 е вътрешният законодателен акт на ЕС, с който се прилага двустранната защитна клауза на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Корея.

Както е предвидено в членове 3 и 11 от Регламент (ЕС) № 511/2011, Комисията осъществява мониторинг на промените във вноса и износа на корейски продукти в чувствителни сектори, които може да бъдат засегнати от възстановяването на мита, например автомобили, автомобилни части, текстилни материали и битова електроника. От началото на временното прилагане на ССТ през юли 2011 г. Комисията съобщава резултатите от своя мониторинг на държавите членки, Европейския парламент и съответните заинтересовани страни веднъж на два месеца.

В посочения регламент също така се предвижда възможността, при определени условия, посочени в регламента, за започване на разследване във връзка с прилагането на защитни мерки или за въвеждане на мерки за предварително наблюдение. През втората година от изпълнението на ССТ Комисията не е получила искания за започване на разследване във връзка с прилагането на защитни мерки или за въвеждане на мерки за предварително наблюдение.

5.1.        Изменение на вноса на корейски продукти в ЕС в отраслите, обхванати от мониторинга

Резултатите от мониторинга през втората година от изпълнението на ССТ са обобщени по-долу, като са придружени от съответните диаграми. Следва да се отбележи, че за целите на мониторинга сравнението на данните за търговията е извършена на годишна основа и затова някои данни може да се различават от тези в общия анализ на търговията в параграф 2 по-горе, при които е използван различен метод на сравнение.

Следва освен това да се отбележи, че сравнението в рамките на мониторинга се основава на количествата на вноса от Корея за ЕС, т.е. брой за автомобилите и 1000 кг за автомобилните части, текстилните материали и електрониката.

i) Автомобили

Вносът на автомобили от Корея за ЕС е нараснал с 41% през първата година от изпълнението на ССТ (юли 2011 г. — юни 2012 г.) в сравнение с годината преди началото на временното прилагане на ССТ (юли 2010 г. — юни 2011 г.). Това увеличение е последвано от намаление от 13% на вноса през втората година от изпълнението на ССТ (юли 2012 г. — юни 2013 г.) в сравнение с предходната година. Низходящата тенденция се отнася за автомобили с двигатели с малък работен обем, както и за автомобили с двигатели със среден и голям работен обем. При анализиране на дългосрочната тенденция се установява, че изглежда вносът на автомобили се е стабилизирал на значително по-ниско равнище в сравнение с равнището през периода юли 2007 г. — юни 2008 г.

По отношение на вноса на автомобилни части през първата година от изпълнението на ССТ е отбелязано рязко увеличение от 47% в сравнение с годината преди временното прилагане на ССТ. Това увеличение съответства на възходящата тенденция, започнала още през периода юли 2008 г. — 2009 г. През втората година от изпълнението на ССТ обаче вносът на автомобилни части се е увеличил едва с 2% в сравнение с първата година от изпълнението, което означава, че равнищата на вноса са се стабилизирали.

ii) Текстилни материали

Вносът на текстилни материали от Корея е намалял с 16% през първата година от изпълнението на ССТ в сравнение с годината преди началото на временното прилагане на ССТ. Тази тенденция е продължила с допълнително намаление от 6% през втората година от изпълнението на ССТ в сравнение с предходната година.

iii) Електроника

Вносът на електроника от Корея е нараснал с 8% през първата година от изпълнението на ССТ в сравнение с годината преди началото на временното прилагане на ССТ. Това увеличение е последвано от намаление от 13% през втората година от изпълнението в сравнение с първата година.

5.2.          Възстановяване на мита

Комисията също така осъществи специален мониторинг по въпроса за възстановяването на мита във връзка с правилата за произход съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 511/2011, за да се измери чуждестранната компонента в производствения процес в Корея и съответно в износа на крайни продукти от Корея за ЕС.

Анализът беше съсредоточен върху количествата продукти, подложени на мониторинг, през първите 6 месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на 2012 г.

По отношение на електрониката промените при вноса от Корея за ЕС са настъпили основно при продукти от следните кодове по ХС: 8519.81, 8521.90, 8526.92, 8527.21, 8528.51, 852871 и 8528.72. При някои от посочените кодове вносът е варирал през цялата година, но без да се отбелязва сериозно цялостно увеличение или намаление. Вносът в Корея на части за тези продукти е намалял: за код по ХС 8522 е отбелязано намаление на вноса от Китай (-20%) и Япония (-52%), а за код по ХС 8529 е отбелязано слабо намаление на вноса от Китай (-0,29%) и по-съществено намаление на вноса от Япония (-6,9%).

По отношение на текстилните изделия единственото значително увеличение на вноса от Корея за ЕС се наблюдава при продуктите от код по ХС 5205 (+37%). За този продукт правилото за произход позволява вноса на продукти от естествени памучни влакна. За разлика от това вносът на продукти от код по ХС 5509 е намалял с 67%.

При автомобилите се наблюдава общо увеличение на вноса от Корея за ЕС (средно + 4,9%) за код по ХС 8703, въпреки че това увеличение не се отнася за всички типове автомобили, а зависи от работния обем на двигателя. Междувременно вносът на суровини и материали за автомобилни части и принадлежности от код по ХС 8708 в Корея също е нараснал в почти същата степен — увеличение с 6% на вноса от Китай. Същевременно вносът на подобни части от Япония е намалял с 27%.

Въз основа на горепосочените данни може да се направи заключението, че за подложените на специален мониторинг продукти възстановяването на мита досега не е оказало значително въздействие върху структурата на производството в Корея. По-специално, то не е довело до увеличение на вноса на суровини и материали от съседните на Корея държави.

6.           Заключение

Въз основа на двугодишния период на изпълнение на ССТ е видно, че по отношение на развитието на двустранната търговия ССТ е оказало изключително положително цялостно въздействие, по-специално по отношение на ЕС. Износът на стоки е нараснал с 24% или 7 млрд. евро през втората година от изпълнението в сравнение с годината преди началото на временното прилагане на ССТ. За сравнение, износът на ЕС за останалата част на света е нараснал със 17% през същия период. Въпреки че вносът от Корея е намалял с 6%, главно по причини, които не са пряко свързани със ССТ, вносът на стоки, търговията с които е напълно или частично либерализирана, бележи положителна тенденция както за ЕС, така и за Корея, като е нараснал повече от износа като цяло. Износителите също така се възползват във все по-голяма степен от преференциалните тарифи, като коефициентът на използване е по-висок по-специално от страна на ЕС, въпреки че съществуват възможности за подобрение в това отношение.

Вниманието продължава да бъде съсредоточено върху правилното изпълнение на ССТ, така че износителите да могат да получат ползите, които са очаквали от него. Продължават да съществуват някои проблеми във връзка с изпълнението, по-специално в сектора на моторните превозни средства и автомобилните части. Обсъжданията по тези въпроси ще продължат в контекста на заседанията на различните комитети и работни групи, създадени по ССТ, както и в контекста на последващите от тези заседания действия с оглед намирането на взаимно приемливи и осъществими решения в съответствие с буквата и духа на ССТ.

Като действие, съпътстващо срещата на върха между ЕС и Корея през ноември 2013 г., ЕС и Корея парафираха Допълнителния протокол за изменение на ССТ с оглед на присъединяването на Хърватия. Ще продължат обсъжданията за допълнително изменение на ССТ, така че споразумението да улеснява търговията в по-голяма степен. Тези изменения са в интерес на двете страни и в крайна сметка ще бъдат от полза за износителите и потребителите в ЕС, както и в Корея.

[1]               ССТ се прилага временно в ЕС до ратифицирането му от всички държави членки. Състоянието на процеса по ратификация може да бъде проверено на уебсайта на Съвета, отнасящ се до  споразуменията: http://www.consilium.europa.eu/policies/agreements/search-the-agreements-database?command=details&id=&lang=en&aid=2010036&doclang=EN

[2]               ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 19

[3]               Процентите се отнасят за увеличение от 15% през първата година от изпълнението на ССТ в сравнение с годината преди прилагането на ССТ и за увеличение от 8% през втората година от изпълнението на ССТ в сравнение с година 1.

[4]               Съществува също група от стоки, които изобщо не са предмет на либерализация, но тази група представлява едва 2% от всички тарифни редове и 1% от цялата търговия със стоки.

[5]               Тъй като данните не включват информация за това кои видове внос са отговаряли на условията за преференции, те са допълнени с данни за тарифите за НОН на Корея и за преференциалните тарифи за ЕС от базата данни за достъп до пазари.