Страни по делото

По дело F‑58/13

с предмет жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния,

Luigi Marcuccio, бивше длъжностно лице на Европейската комисия, с местожителство в Триказе (Италия), за който се явява A, abogado,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват C. Berardis-Kayser и G. Gattinara, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав),

състоящ се от: M. I. Rofes i Pujol, председател, K. Bradley (докладчик) и J. Svenningsen, съдии,

секретар: W. Hakenberg,

постанови настоящото

Определение

Основания за решението

1. По силата на член 32, параграф 1 от Процедурния правилник, ако Съдът на публичната служба прецени по-конкретно „че поведението на представител на страна пред Съда на публичната служба […] е несъвместимо с престижа на Съда на публичната служба или с изискванията за добро правораздаване“, той уведомява за това заинтересованото лице. По същите съображения той „може по всяко време, след като изслуша заинтересованото лице, да отстрани с определение заинтересованото лице от производството. Определението подлежи на незабавно изпълнение“.

Предходни съдебни изяви на представляваната страна

2. В самото начало следва да се уточни, че жалбоподателят, представляван в настоящия случай от адв. A, е подал от 2002 г. насам, пред различните юрисдикции на Европейския съюз, особено голям брой жалби срещу бившия си работодател — Европейската комисия, както първоинстанционни, така и за обжалване на съдебни решения. Към днешна дата съвкупността от производствата, генерирани от жалбоподателя, възлиза на повече от 190 дела.

3. В огромната си част тези жалби са били отхвърлени като явно неоснователни или явно недопустими. Самият Съд на Европейския съюз, в три определения от 28 февруари 2013 г., Комисия/Marcuccio (C‑432/08 P‑DEP, C‑513/08 P‑DEP и C‑528/08 P‑DEP), не пропуска да отбележи „особено големия брой и системния характер на жалбите, подадени от г‑н Marcuccio пред различните юрисдикции на Съюза“. В определение от 21 октомври 2013 г., Marcuccio/Комисия (T‑226/13 P, т. 42), Общият съд на Европейския съюз подчертава „подхода на жалбоподателя, изразяващ се в това да избира съдебния път за защита системно и без разлика“, когато изтъква „без никаква разсъдливост“ правни основания и доводи, които съдът на Съюза може единствено да отхвърли „въз основа на трайната си практика“ като явно неоснователни или явно недопустими. Общият съд на Европейския съюз констатира също така, в точка 44 от същото определение, че „поведението на жалбоподателя претоварва излишно Общия съд [на Европейския съюз], което, доколкото е непропорционално, вреди на добро[то] правораздаване“.

4. Силно обезпокоен от това положение, с писмо, изпратено по факс на 7 декември 2012 г. и чийто оригинал е получен от заинтересованото лице на 4 януари 2013 г., Съдът на публичната служба привлича вниманието на представителя на жалбоподателя по онова време върху „ролята на адвоката, на когото законът поверява, в качеството му на съдействащо на правосъдието лице, задължението да представлява жалбоподателя при спазване на приложимите процесуални правила“, и който „е на първо място точно този, който трябва да избягва подаването на повтарящи се жалби, които в многобройни случаи трябва впоследствие да бъдат отхвърлени като явно недопустими или явно неоснователни“. В същото писмо Съдът на публичната служба потвърждава освен това, че би могло да има съмнения относно факта, че всички подадени от г‑н Marcuccio жалби са написани от един адвокат.

5. При липсата на отговор от страна на представителя на жалбоподателя и дори на каквото и да било действие в отговор на посоченото писмо, като броят на производствата, напротив, продължава да расте оттогава насетне, Съдът на публичната служба се оказва принуден да сезира, с писмо от 16 април 2013 г., председателя на Съвета на адвокатската колегия в Лече (Италия), към която се числи посоченият представител, за да се оплаче от поведението на последния и да покани председателя на Съвета на адвокатската колегия да предприеме необходимите мерки за нормализиране на ситуацията, която е особено вредна за функционирането на Съда на публичната служба и за движението на останалите дела. Това писмо също остава без отговор.

6. Известно време след предаването на писмото жалбоподателят възлага на адв. A да защитава интересите му. Оказва се, че за период от четири месеца, от юни до септември 2013 г., адв. A е подал пред Съда на публичната служба от името на г‑н Marcuccio настоящата жалба, както и още четири жалби (заведени съответно под номер на делата F‑62/13, F‑65/13, F‑89/13 и F‑90/13), като по този начин активно допринася за продължаването от жалбоподателя на поведението, критикувано от трите юрисдикции на Съда.

7. Като е склонен да мисли, че начинът, по който адв. A изпълнява своята роля на адвокат в настоящото дело, с оглед на задълженията за достойнство и коректност, както и за предоставяне на съвети и информация, които са присъщи на функциите му на съдействащо на правосъдието лице, е несъвместим с изискванията за добро правораздаване, и като възнамерява при тези условия да приложи спрямо него член 32, параграф 1 от Процедурния правилник, Съдът на публичната служба с писмо от 4 декември 2013 г. уведомява адв. A за намерението си да се възползва от тази разпоредба и го поканва да представи своето становище, за да бъде изслушан.

8. С писмо от 23 декември 2013 г. адв. A оспорва да е нарушил в конкретния случай своите задължения за достойнство и коректност, като изтъква, че позицията на Съда на публичната служба се основавала само на „намеци“, неподкрепени от обективни и релевантни обстоятелства, поради което представлява плод на „недоразумение и повърхностна преценка на обстоятелствата по делото“ и може да се схваща като „почти неприкрит опит за сплашване“ на „защитниците“ на жалбоподателя. Според адв. A „заплахите“, които се появяват в писмото от 4 декември 2013 г., били „плод“ не на „спокойна и обективна оценка на фактите и обстоятелствата, пряко отнасящи се до [неговата] професионална дейност“, а на „един вид „превантивно“ […] (и отрицателно) решение“ относно упражняването от жалбоподателя „на неговите права и тяхната защитимост по съдебен ред“.

Относно накърняването на доброто правораздаване

9. Адв. A изтъква, че „от общо 192 дела, заведени от [жалбоподателя] от 2002 г. насам, само пет […] носят [н]еговия подпис“ и че той нямал „нищо общо“ с останалите жалби. Всъщност жалбоподателят поискал от него да се заеме с въпросните пет жалби поради причини, които „не знае“ и които не може да „критикува“. Така адв. A бил „узнал за значимостта“ на споровете между жалбоподателя и Комисията едва от писмото на Съда на публичната служба от 4 декември 2013 г.

10. По-нататък, адв. A счита, че твърдението, че подадените с неговия подпис актове би могло да не са написани от него, е „тежка клевета“ и „непредпазливо“, освен че е „необмислено и лишено от основание“.

11. Накрая, адв. A смята, че „забележките“, направени от Съда на публичната служба във връзка с неговата „задача, са до такава степен общи и обобщени“, че го възпрепятстват „да се защитава по какъвто и да е начин“.

12. Трябва обаче да се констатира, че становището на адв. A изобщо не поставя под въпрос нито факта, че склонността на жалбоподателя да избира съдебния път за защита системно и без разлика е от естество да вреди на доброто провеждане на правораздаването, нито обстоятелството, че собственото му поведение допринася пряко в конкретния случай за продължаването на критикуваното поведение на жалбоподателя.

13. В своето становище в отговор на писмото от 4 декември 2013 г. адв. A се ограничава по същество да изтъкне обстоятелството, че след като е заместил предходния представител на жалбоподателя — което се случва малко след като Съдът на публичната служба се обръща към адвокатската колегия в Лече — е подал едва пет жалби, носещи подписа му, пред Съда на публичната служба, като същевременно твърди, че не му е известно нищо за останалите дела.

14. Подобно обстоятелство обаче не може да легитимира неговото поведение с оглед на доброто правораздаване.

15. Всъщност, най-напред, въпросните пет жалби са подадени в течение на период от само четири месеца, от юни до септември 2013 г.

16. По-нататък, адв. A признава, че е участвал в представляването на г‑н Marcuccio наред с друг адвокат по дело F‑56/09. В решението, с което приключва същото, обаче се споменава определен брой други жалби, вече подадени от заинтересованото лице, и се привлича вниманието върху факта, че то е подало доста голям брой искания и че е предявило прекомерни претенции за обезщетения. Трябва също да се констатира, че макар да е вярно, че адв. A се позовава на вписването си в адвокатската колегия в Мадрид (Испания), за да представлява своя клиент по настоящото дело, като посочва в писмото си, че вписването му в адвокатската колегия в Милано (Италия) е само „допълнително“, не по-малко вярно е, че при подаването на жалбата той е заявил съдебен адрес за целите на връчване на процесуални документи в Галатоне (Италия) — град, разположен в териториалния район на адвокатската колегия в Лече, в случая на същия адрес като този на един предишен адвокат на жалбоподателя, с който впрочем споделя и същите номера на телефон и факс. При тези обстоятелства твърдението на адв. A, че бил узнал за значимостта на споровете, генерирани от г‑н Marcuccio, едва от писмото на секретариата на Съда на публичната служба от 4 декември 2013 г. е явно лишено от достоверност.

17. Дори да се приеме, че е възможно адв. A да не е преценил значимостта на споровете в миналото между неговия клиент и Комисията, тогава следва да се приеме, че той не е изпълнил своите професионални задължения, като не се е осведомил за контекста, в който се вписват жалбите, които е подал от името на г‑н Marcuccio, и то при положение че решенията, постановени по многобройните жалби на клиента му, са лесно достъпни, по името на същия, на интернет страницата на Съда в раздел „Съдебна практика“. В действителност обикновеният прочит на изложението на фактите, съдържащо се в жалбата, ясно показва, че адв. A не може да не е познавал съдебното минало на клиента си пред юрисдикциите на Съюза.

18. Обстоятелството, че настоящата жалба, подадена с подписа на адв. A, от една страна, се основава на факти, почти идентични на тези, които са в основата на жалбата по дело F‑67/12, Marcuccio/Комисия, и от друга страна, се опира на същите правни основания, е особено показателно за склонността на жалбоподателя да избира системно и без разлика съдебния път за защита. Жалбата по дело F‑67/12 обаче е била отхвърлена като явно неоснователна с определение от 6 февруари 2013 г., тоест много преди завеждането на настоящото дело. Подадената срещу това определение жалба впоследствие е отхвърлена с определение от 21 октомври 2013 г., Marcuccio/Комисия, посочено по-горе, отчасти като явно недопустима и отчасти като явно неоснователна, с осъждане на жалбоподателя да възстанови 2 000 EUR на основание член 90 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз, тъй като жалбата е била счетена за злоупотреба.

19. Предвид гореизложеното е установено в достатъчна степен, че с поведението си адв. A, без да прояви съобразителност, е допринесъл, по настоящото дело, за това да поддържа патологичната тенденция на жалбоподателя към водене на спорове, която, с оглед на особено големия брой жалби, подадени от същия пред юрисдикциите на Съюза — брой, чиято значимост не може да убегне на нормално старателен адвокат — особено вреди на доброто правораздаване.

20. Писмото на адв. A от 23 декември 2013 г. предизвиква освен това следните коментари. В това писмо той твърди, че „[с]ъображенията, които поставят под съмнение факта, че подадените с неговия подпис актове са били написани от него, са „тежка клевета“, освен че са „необмислени и лишени от основание“, и че „е необичайно Съдът [на публичната служба] да произнесе толкова сериозно и непредпазливо твърдение, без да привнесе никаква проверка или [никакво] обстоятелство в подкрепа на тази гледна точка“.

21. В това отношение Съдът на публичната служба констатира:

– че точки 14, 17, 24, 25, 28, 32—38 и 42 от жалбата по настоящото дело са буквално идентични съответно на точки 4, 7, 14, 15, 18, 26—32 и 36 от жалбата, подадена по дело F‑67/12, Marcuccio/Комисия, от предишния адвокат на жалбоподателя,

– че с незначителни изменения, точки 13, 16, 18, 20, 22, 26 (втората половина), 27 (първия ред), 29, 30, 31, 39 (с добавянето на четири реда), 40 (първо изречение) и 41 (с добавки) са по същество идентични съответно на точки 3, 6 (първото изречение и подточка c), 8, 9, 13, 16, 17, 19 (първите четири реда), 24, 25, 33, 34 и 35 от жалбата по дело F‑67/12.

22. От това произтича, че с изключение на добавката или на заличаването на няколко изречения, цялата правна част в подкрепа на жалбата (а именно точки 26—42) по настоящото дело, както и значителна част от изложението на фактите (точки 1—25), са или идентични, или в основни линии идентични, на правните и фактическите съображения в по-рано подадена жалба, по която жалбоподателят не е бил представляван от адв. A. При тези условия изглежда по-вероятно адв. A, обратно на неговите твърдения, да не е написал жалбата по настоящото дело.

23. Адв. A заявява също така в писмото си, че „от съображенията, [изложени от Съда на публичната служба,] […] е видно известно предугаждане на изхода [по делата, висящи пред него], преценка, която именно изглежда, че обявява отхвърлянето на същите, и то без релевантна и по същество преценка, в отявлено нарушение на общите принципи, залегнали в конституционните традиции на държавите членки“.

24. В това отношение е достатъчно да се констатира, че тази декларация на адв. A не е подкрепена от факти. Всъщност отстраняването на юридическия представител на страна съгласно член 32, параграф 1 от Процедурния правилник задължава последната да смени юридическия си представител, но не навлиза по никакъв начин в преценката, която Съдът на публичната служба ще направи по съществото на жалбата, с която остава сезиран, докато жалбоподателят не я оттегли.

25. При тези условия Съдът на публичната служба счита, с оглед едновременно на съдържанието на жалбата, подадена по настоящото дело, и на нейния контекст, че в случая следва да се приложи член 32, параграф 1 от Процедурния правилник, като отстранява адв. A от производството и като изпраща копие от настоящото определение на органите, испански и италиански, които имат компетентност по отношение на заинтересованото лице.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

Диспозитив

определи:

1) Отстранява адв. A от производството на основание член 32, параграф 1 от Процедурния правилник.

2) Изпраща копие от настоящото определение на органите, испански и италиански, които имат компетентност по отношение на адв. A.

Съставено в Люксембург на 22 май 2014 година.