ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. PIKAMÄE
представено на 13 януари 2022 година(1)
Дело C‑520/20
DB,
LY
срещу
Началник на Районно управление Силистра при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
(Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Силистра, България)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) — Решение 2007/533/ПВР — Членове 38 и 39 — Сигнал относно вещи с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство — Изпълнение на действия по сигнал — Необходими мерки — Национална правна уредба и административни практики, които задължават компетентния орган да изпълни действия по сигнал“
1. По настоящото дело Съдът е сезиран от Административен съд Силистра, България с преюдициално запитване относно тълкуването на член 39 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II)(2).
2. Така в решението, което ще постанови, Съдът ще има възможност за първи път да даде разяснения относно установения в този правен инструмент механизъм за подпомагане на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в случай на вещи, за които е въведен сигнал в ШИС II с цел изземване или с цел използване като доказателство в наказателно производство(3). По-конкретно Съдът следва да установи обхвата на свободата на преценка, предоставена на компетентните органи на държавите членки при изпълнение на действия по сигнал, и на последващите действия, които трябва да бъдат предприети след изпълнението.
I. Правна уредба
А. Правото на Съюза
3. За настоящото дело са релевантни членове 38, 39, 45, 48 и 49 от Решение 2007/533.
Б. Българското право
4. Член 84 от Закона за Министерството на външните работи (наричан по-нататък „ЗМВР“)(4) гласи:
„(1) Полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).
(2) Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно. За доброволното предаване на вещта се съставя протокол, който се подписва от лицето, което предава откритата вещ […].
(3) При отказ на лицето да предаде вещта по ал. 1 тя се изземва, за което се съставя протокол. […]
[…]
(6) […] За предаването или изземването се уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.
(7) Уведомяването на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се извършва от компетентна специализирана структура на МВР.
(8) […] Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7‑дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6.
(9) […] Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7‑дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6.
[…]“.
II. Фактите по спора, главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда
5. EF, български гражданин, придобива автомобил, като подписва договор за кредит с норвежка банка — Santander Consumer Bank. Изглежда, че през май 2016 г. EF е спрял да погасява кредита, и банката изпраща преписката на Lindorff AS за събиране на дълговете. В отговор на искане за доброволно плащане и уведомление за принудително изпълнение EF уведомява дружеството, че автомобилът се намира в България. Действително автомобилът е продаден на AB, който е надлежно регистриран като собственик в тази държава и който от своя страна го е продал на DB, жалбоподател в главното производството. Последният е закупил автомобила през март 2017 г. във Варна (България) и го е регистрирал.
6. На 24 май 2017 г. в националната Шенгенска информационна система (НШИС) е създаден и регистриран сигнал от Норвегия с цел изземване на автомобил, описан като „вещ, открадната, незаконно присвоена или изгубена“, като той е надлежно индивидуализиран, включително с номер на рама.
7. На 26 май 2017 г. българската полиция е установила регистрирания на името на DB автомобил на паркинг в Силистра (България) и след направена справка в Автоматизираната информационна система (АИС) „Издирвателна дейност“ — НШИС II е констатирано пълно съвпадение по номер на рама на превозното средство, за което е въведен сигнал от Норвегия. На основание член 84, алинея 3 от ЗМВР автомобилът и свидетелството за регистрацията му са иззети от DB.
8. След обмен на информация между българското и норвежкото бюро SIRENE началникът на районно управление Силистра издава заповед за връщане на иззетите вещи. От мотивите на заповедта става ясно, че въпросният автомобил е бил обявен за издирване от норвежкото бюро SIRENE във връзка с преследването на престъпление, квалифицирано като измама или злоупотреба с доверие, извършено на 23 декември 2014 г. в Хордаланд (Норвегия).
9. Норвежкото търговско дружество Santander Consumer Bank, собственик на автомобила, е заявило, че е заинтересовано от връщането му, за което е упълномощило дружеството Lindorff AS с представител в България — дружеството „Плам“ ЕООД.
10. На 6 юни 2017 г. при българския полицейски орган постъпва искане от „Плам“ ЕООД за предаване на иззетия автомобил. Този орган се свързва с българското Министерство на вътрешните работи за изпращане на официално искане за връщане на вещта от Норвегия. На 4 юли 2017 г. автомобилът е предаден на CD — управител на „Плам“ ЕООД. На 12 юли 2017 г. на жалбоподателя са върнати двете регистрационни табели и свидетелството за регистрация на автомобила.
11. DB и съпругата му LY подават жалба пред запитващата юрисдикция, с която оспорват законосъобразността на издадената от ответния в главното производство полицейски орган заповед на основание член 84, алинея 8 от ЗМВР за предаване на процесния автомобил на дружеството „Плам“ ЕООД, предвид липсата на основание за въведения от Норвегия сигнал в ШИС II, тъй като липсват убедителни доказателства за образувано и водено наказателно производство с предмет въпросния автомобил в Норвегия. Жалбоподателите в главното производство също така подават до посочения орган молба за незабавно връщане на автомобила, тъй като считат, че изземването му е извършено принудително и при начална липса на фактическо и правно основание. След като получават изричен отказ от този орган, те го оспорват пред запитващата юрисдикция. Това второ производство е спряно до разрешаване на спора по главното производство.
12. В рамките на главното производство запитващата юрисдикция изисква от ответния орган да представи извадка от действащия Наказателен кодекс в Кралство Норвегия, с надлежен превод на български език, в частите, включващи параграфите, послужили за регистриране на сигнала в ШИС II за издирване на процесния автомобил, което не е направено. В съдебно заседание на 8 юли 2020 г. запитващата юрисдикция допълнително е указала на ответния орган, че следва да представи официален отговор от норвежките полицейски власти относно обстоятелството дали е образувано наказателно производство в Норвегия с предмет въпросния автомобил, а при утвърдителен отговор — за какво престъпление и на каква фаза се намира същото. В отговор на това искане в съдебното заседание на 26 август 2020 г. е представено писмо от началника на отдел Sirene при Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на Министерство на вътрешните работи, в което се уточнява, че преписката и разследването по случая с посочения автомобил са прекратени на 10 юли 2017 г., тъй като автомобилът е намерен и репатриран до Норвегия.
13. Запитващата юрисдикция изразява съмнения дали в Норвегия изобщо е образувано наказателно производство с предмет процесния автомобил(5), и счита, че при отрицателен отговор това поставя въведения в ШИС II сигнал извън определеното в член 2 от Решение 2007/533 приложно поле и съответно в нарушение на целта, преследвана със създаването на ШИС II, както е определена в това решение.
14. С оглед на тези съображения запитващата юрисдикция си поставя въпроса относно съответствието с Решение 2007/533 на национална законова разпоредба като член 84 от ЗМВР, който задължава компетентните български органи да изземат всяка вещ, за която е подаден сигнал в ШИС II с цел издирване, и ако от подалата сигнала държава членка постъпи искане за връщане, да върнат въпросната вещ на тази държава, без да могат в хода на тази процедура да се позоват на незаконосъобразност на въведения сигнал като описаната в предходната точка. В това отношение запитващата юрисдикция по-конкретно отбелязва, че евентуалните добросъвестни собственици като жалбоподателите в главното производство били напълно лишени от правна закрила.
15. При тези обстоятелства Административен съд Силистра, България решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Следва ли чл. 39 и по-специално чл. 39, § 3 от Решение [2007/533] да се тълкува в смисъл, че се допуска национална уредба и административни практики, съгласно които, когато са налице данни, обосноваващи извод, че сигналът, въведен в ШИС, излиза от обхвата на целите, за постигането на които е регистриран, и по-конкретно на тези от чл. 38, § 1, компетентният изпълняващ орган може и следва да откаже изпълнението?“.
16. Писмени становища представят DB, българското правителство и Европейската комисия.
III. Анализ
А. Предварителни бележки
17. Според мен поставеният въпрос следва да се преформулира. В това отношение следва да се отбележи, че по начина, по който е поставен от запитващата юрисдикция, въпросът изглежда чисто хипотетичен и поради това отговорът на Съда не може да допринесе за разрешаването на спора по главното производство.
18. Всъщност запитващата юрисдикция сезира Съда с въпрос относно съвместимостта с член 39 от Решение 2007/533 на национални разпоредби или административни практики, които задължават органите на изпълняващата държава членка да откажат да изпълнят действие по сигнал, въведен в ШИС II, когато считат, че сигналът е извън обхвата на целите, преследвани с посоченото решение.
19. Както бе отбелязано по-горе, от член 84 от ЗМВР обаче следва, че българското законодателство не допуска възможността компетентните национални органи да откажат такова изпълнение при обстоятелства като описаните от запитващата юрисдикция. Точно обратното, тези органи действат в условията на обвързана компетентност, тъй като, когато вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС II, е намерена, тези органи са длъжни да я изземат и ако впоследствие в срок до 60 дни от уведомяването на въвелата сигнала държава членка за изземването, от тази държава постъпи искане за връщане, те са длъжни да върнат вещта на посочено в искането лице.
20. Ето защо предлагам на Съда да преформулира въпроса, но не в предложения от Комисията смисъл. Според Комисията запитващата юрисдикция би искала да установи дали българското законодателство е в съответствие с Решение 2007/533, доколкото предвижда безусловно репатриране на вещи, иззети въз основа на сигнал в ШИС II, тъй като контролът, който тази юрисдикция трябва да осъществи в рамките на спора по главното производство, се отнася само до този аспект.
21. Всъщност вярно е, че жалбоподателите в главното производство оспорват законосъобразността на заповедта, издадена на основание член 84, алинея 8 от ЗМВР, с която българската полиция предприема действия по изпратеното от Норвегия писмено искане за връщане на процесния автомобил. От редица точки от акта за преюдициално запитване обаче според мен е видно, че отправените от тях критики се отнасят по-скоро до незаконосъобразност, произтичаща от неспазването на условията, обосноваващи въвеждането на сигнала в ШИС II, която е опорочила изпълнението на действията по сигнала като цяло, тъй като, ако компетентните органи на държавата членка, до която е отправено искането, бяха имали възможност да изтъкнат тази незаконосъобразност, нито изземването, нито репатрирането на автомобила в Норвегия щяха да бъдат възможни. Следователно трябва да се отхвърли предложението на Комисията поставеният въпрос да се преформулира в смисъл, че се отнася само до съответствието на националната разпоредба с Решение 2007/533, що се отнася до безусловното репатриране на вещи, иззети по сигнал в ШИС II.
22. Ето защо считам, че е необходимо поставеният въпрос да се преформулира в смисъл, че запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали член 39 от Решение 2007/533 допуска национална правна уредба, която не позволява на органите на държавата членка, до която е отправено искането, да откажат изпълнението на въведен в ШИС II сигнал за вещ, когато са налице данни, обосноваващи извод, че сигналът излиза от обхвата на целта по член 38 от посоченото решение.
23. По-нататък ще се върна на този въпрос.
Б. По преюдициалния въпрос
24. Създадена съгласно Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (наричана по-нататък „КПСШ“)(6) и впоследствие доразвита в настоящата версия на ШИС от второ поколение (ШИС II), ШИС представлява обща информационна система, която позволява на органите по сигурността в държавите членки да си сътрудничат чрез обмен на информация с цел прилагане на ключовите политики за създаване на пространство без проверки по вътрешните граници на Съюза. По-специално чрез автоматизирана процедура за търсене ШИС дава възможност тези органи да получат достъп до сигнали за лица или вещи, въведени от някоя от другите държави членки. Тези сигнали се използват за проверки на лица по външните граници или на национална територия и за издаване на визи или разрешения за пребиваване, както и за полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(7). Следователно ШИС е основен инструмент както за прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген относно свободното движение на лицата, така и за осигуряване на висока степен на сигурност в това пространство(8).
25. Въпреки че става дума за единна система, ШИС II е уредена в два отделни юридически акта, а именно Регламент № 1987/2006(9) и Решение 2007/533, като тази двойственост на уредбата е необходима поради факта, че системата е предназначена да подпомага както прилагането на политиките, свързани със свободното движение на хора, които попадат в обхвата на ДФЕС, така и сътрудничеството по наказателноправни въпроси, което е в обхвата на ДЕС. Тези актове се прилагат и по отношение на Исландия и Норвегия съгласно член 2 от Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген(10).
26. Що се отнася до Решение 2007/533, което е предмет на тълкуването, поискано от запитващата юрисдикция по настоящото дело, първо следва да се отбележи, че член 2, параграф 1 от това решение предвижда, че с него се установяват условията и процедурите за въвеждане и обработка в ШИС II на сигнали за лица и вещи, както и за обмен на допълнителна информация и допълнителни данни за целите на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.
27. Обменът на „допълнителна информация“ във връзка с даден сигнал е необходим за прилагането на някои разпоредби от Решение 2007/533(11). Съгласно член 7, параграф 2 от това решение всяка държава членка е длъжна да създаде орган, наричан „бюро SIRENE“, който да осигурява въпросния обмен в съответствие с разпоредбите на т.нар. „наръчник за Sirene“, както е предвидено в член 8, параграф 1 от Решението.
28. В рамките на Решение 2007/533 сигналите се класифицират и уреждат в зависимост от основанието за регистриране на съответните сигнали в ШИС II. Всяка така определена категория сигнали е уредена в глава, която задължително включва разпоредба относно данните, позволяващи да се идентифицира или намери лице или вещ, за които се отнася сигналът, както и разпоредба относно изпълнението на необходимите действия, които компетентните органи на държавата членка, до която е отправено искането, трябва да предприемат, за да го изпълнят.
29. Когато сигналите са за вещи, те се класифицират като сигнали за целите на проверки от разстояние или явни проверки, уредени в членове 36 и 37 от Решение 2007/533, и сигнали с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство, уредени в членове 38 и 39 от Решението. Що се отнася до втората категория сигнали, данните, позволяващи да се идентифицира или намери съответната вещ, са категориите за лесно установими вещи, посочени в член 38, параграф 2 от това решение.
30. Безспорно е обаче, че сигналът, разглеждан в главното производство, е въведен в ШИС II от Норвегия с цел изземване на въпросния автомобил и че същият, както и свидетелството за регистрация и регистрационните табели попадат в категориите, наречени съответно „моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 куб. см“ (член 38, параграф 2, буква a) от Решение 2007/533) и „талони или регистрационни номера на автомобили, които са откраднати, присвоени, изгубени или обявени за недействителни“ (член 38, параграф 2, буква е) от Решение 2007/533).
31. Действията по сигнал с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство като разглеждания в настоящото дело са уредени в член 39 от Решение 2007/533. Параграф 1 от този член гласи: „Ако при търсене в системата се установи, че има сигнал за вещ, която е намерена, органът, който е установил това, се свързва с органа, подал сигнала, с цел съгласуване на необходимите мерки […]“.
32. Въпреки че текстът на тази разпоредба допуска наличието на несигурност относно точното идентифициране на действията, които компетентните органи на държавата членка, до която е отправено искането, трябва да предприемат, достатъчно е да се направи позоваване на точка 2.2.2. от допълнение 2 към Наръчника за SIRENE, за да се установи, че тези действия включват следните етапи: първо, изземване на вещта или предприемане на всички необходими обезпечителни мерки, второ, идентифициране на лицето, което държи вещта, и трето, свързване с бюро SIRENE на подалата сигнала държава членка (с цел съгласуване на необходимите мерки).
33. Що се отнася до изпълнението на действия по сигнал, член 39, параграф 2 от Решение 2007/533 предвижда, че за тази цел компетентните органи на съответните държави членки си съобщават информация посредством обмена на допълнителна информация. По-конкретно, в точка 8.3. от Наръчника за SIRENE се посочва, че между бюрото SIRENE на подалата сигнала държава членка и бюрото SIRENE на държавата членка, до която е отправено искането, се извършва структуриран обмен на информация чрез формулярите SIRENE. Държавата членка, до която е отправено искането, използва формуляр G, за да уведоми бюрото SIRENE на подалата сигнала държава членка за намерено съответствие чрез автоматизирана процедура за търсене в ШИС II относно вещ, за която въпросното бюро е подало сигнал. Когато е поискана допълнителна информация, бюрото SIRENE на държавата членка я предоставя чрез формуляр Р.
34. Следователно е видно, че след като в ШИС II е въведен сигнал с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство, компетентните органи на държавата членка, до която е отправено искането, по принцип са длъжни да изпълнят поисканото в сигнала действие.
35. По-конкретно тези органи не могат да откажат да изпълнят поисканото действие въз основа на собствената си преценка на обстоятелствата, въз основа на които е въведен сигналът в ШИС II, като обстоятелствата, свързани с наличието на висящо наказателно производство в подалата сигнала държава членка. Този извод се налага по-специално от разпоредбите на член 49, параграфи 1 и 2 от Решение 2007/533, съгласно които само подалата сигнала държава членка отговаря за осигуряването на точността и актуалността на данните и законното им въвеждане в ШИС II и има право да изменя, допълва, поправя, актуализира или да заличава данните, които е въвела(12). В същия смисъл член 21 от това решение предвижда, че извършваната преди подаването на сигнала преценка дали съответният случай е подходящ, релевантен и достатъчно важен, за да даде основание за въвеждане на сигнала, е от компетентността на подалата сигнала държава членка.
36. Както Съдът е пояснил в решение Комисия/Испания(13), този извод не е изненадващ.
37. По посоченото дело Съдът е сезиран да се произнесе по нарушение на правилата, предвидени в КПСШ — понастоящем включени в Регламент № 1987/2006 — уреждащи влизането на територията и отказа за издаване на виза на всеки гражданин на трета държава, за когото в ШИС е подаден сигнал за отказ за влизане. В това отношение Съдът най-напред отбелязва, че тези правила предвиждат, първо, че преценката на обстоятелствата, обосноваващи въвеждането на сигнала в ШИС, е от компетентността на държавата членка, подала сигнала (член 94, параграф 1 и член 105 от КПСШ), и на второ място, че при липсата на извънредни обстоятелства другите договарящи държави са длъжни да откажат влизането и издаването на виза на чужденец, за когото е подаден сигнал за отказ за влизане (членове 5 и 15 от КПСШ). По-нататък Съдът пояснява, че „автоматичното действие“ на отказа е „израз на принципа на сътрудничество между договарящите държави“, който е в основата на достиженията на правото от Шенген и е необходим за функционирането на ШИС(14).
38. Според мен такова автоматично действие представлява и характеристика, присъща на Решение 2007/533, тъй като това решение също съдържа правила, които установяват компетентността на подалата сигнала държава членка, що се отнася до преценката на обстоятелствата, обосноваващи въвеждането на сигнал в ШИС II (член 49, параграфи 1 и 2 и член 21) и задължението на органите на държавата членка, до която е отправено искането, да изпълнят действието, поискано в сигнала (член 39). Ето защо неизбежно следва да се отбележи, както прави Съдът в решение Комисия/Испания(15), наличието на известно автоматично действие при изпълнението на действие по сигнал, чиято необходимост се обосновава от обстоятелството, че то е израз на принципа на лоялно сътрудничество между държавите членки, който е в основата на достиженията на правото от Шенген и е необходим за функционирането на система за интегрирано управление, което гарантира високо равнище на сигурност в пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза като следствие от свободното преминаване на границите в рамките на Шенгенското пространство.
39. Въпреки че има сигнали, които могат да бъдат поставени под въпрос и да доведат до отказ на изпълнението, не е такъв случаят със сигнали относно вещи с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство.
40. Всъщност следва да се отбележи, че член 24 от Решение 2007/533, който дава възможност на държавата членка, до която е отправено искането, да изиска към сигнала да се добави „специален ограничителен знак“, означаващ, че действието, което следва да се предприеме въз основа на сигнала, няма да бъде предприето на нейна територия, когато тази държава счита, че даването на ход на сигнала е несъвместимо с националното ѝ законодателство, международните ѝ задължения или съществени национални интереси, не се отнася до тези две категории. С оглед на текста на този член приложимостта му е ограничена до сигнали, въведени съгласно член 26 („Сигнали за лица, издирвани за арест с цел предаване или екстрадиране“), член 32 („Сигнали за изчезнали лица“) или член 36 („Сигнали относно лица и вещи за целите на проверките от разстояние или явните проверки“) от посоченото решение.
41. В член 48 от Решение 2007/533 се предвижда случай на неизпълнение на действия по сигнал, като той обаче не е резултат от отказа на органите на държавата членка, до която е отправено искането, да изпълнят съответните действия. Тази разпоредба задължава държавата членка, до която е отправено искането, незабавно да уведоми подалата сигнала държава членка, „[а]ко дадено поискано действие не може да бъде изпълнено“. В това отношение е важно да се отбележи, че така уредената хипотеза е хипотеза на обективна невъзможност, както е видно от уточнението в точка 2.4. от Наръчника за SIRENE, съгласно което посоченото в тази разпоредба задължение за уведомяване е на държавата членка, до която е отправено искането, „която, като се има предвид цялата налична информация, определено не е в състояние да спази [предвидената при намиране на съответствие] процедура[…]“(16), и се отнася до обстоятелството, че същата „не е в състояние да изпълни поисканото действие“(17) (както и до основанията за това)(18).
42. От съображения за изчерпателност следва да се уточни, че когато изброените в него условия са изпълнени, член 49, параграф 3 от Решение 2007/533 не предоставя никаква възможност за компетентните органи на държавата членка, до която е отправено искането, да откажат да изпълнят поисканото в сигнала действие. Всъщност тази разпоредба предвижда, че когато държавата членка, до която е отправено искането, разполага с доказателства, от които личи, че дадена информация е неточна или е незаконно съхранена, тя трябва посредством обмена на допълнителна информация да уведоми за това подалата сигнала държава членка възможно най-бързо (и не по-късно от десет дни, след като се е запознала с посочените доказателства) и че когато не се постигне споразумение с последната държава, трябва да отнесе въпроса до Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), който съвместно с националните надзорни органи действа като посредник. С други думи, компетентните органи на държавата членка, до която е отправено искането, трябва само да уведомят подалата сигнала държава членка, че данните са неточни или че са незаконно съхранени, като в крайна сметка тази държава продължава да е компетентна да поправи или да заличи тези данни.
43. Следва да се уточни, че във всички случаи член 49, параграфи 3 и 4 от Решение 2007/533 не се отнася до хипотезата, при която компетентните органи на държавата членка, до която е отправено искането, твърдят, че данните са незаконно съхранени, тъй като въведеният в ШИС II сигнал излиза от обхвата на целите, преследвани с Решение 2007/533. Този извод е обоснован по съображения, свързани както с текста, така и с контекста. От гледна точка на текста не мога да не отбележа, че в параграф 3 от посочения член 49 се посочва информация, която е „неточна“ и „незаконно съхранена“, а не „неправомерно въведена“, което предполага, че тази незаконосъобразност не е свързана с условията, уреждащи въвеждането на сигнали в ШИС II. От гледна точка на контекста ще отбележа, първо, че член 49 от Решение 2007/533 се съдържа в глава XI, озаглавена „Общи правила за обработка на данните“(19), и второ, че няма основание да се поддържа, че изразът „незаконно съхранена информация“ по смисъла на този член трябва да се тълкува по различен начин от аналогичния израз, съдържащ се в член 58, параграф 5 от същото решение, съгласно който „[в]сяко лице има право да поиска […] заличаване на неправомерно съхранени данни, които го засягат“. Според мен от това следва, че незаконосъобразността на тези данни се дължи на нарушения на националните правила или на правилата на Съюза за защита на личните данни, за което свидетелства обстоятелството, че евентуално посредничество между държавата членка, до която е отправено искането, и подалата сигнала държава членка е поверено на EНОЗД.
44. Предвид изложеното според мен няма съмнение, че Решение 2007/533 не предоставя никаква възможност на компетентните органи на държавата членка, до която е отправено искането, да поставят под въпрос законосъобразността на въвеждането на сигнал с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство и по този начин да откажат да го изпълнят, на основание че той не е в съответствие с целите, които могат да обосноват въвеждането на сигнал в ШИС II. Впрочем ефективността на ШИС II би могла да бъде сериозно засегната, ако посоченото решение се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да откажат да изпълнят сигнал на горепосоченото основание.
45. Следователно българското законодателство, приложено при обстоятелствата по делото в главното производство, а именно член 84 от ЗМВР, не може да се счита за несъвместимо с Решение 2007/533, доколкото посоченото законодателство налага на националните полицейски органи безусловно задължение да изземат временно намерена вещ, когато установят, че за тази вещ е подаден сигнал в ШИС II.
46. Що се отнася до репатрирането на автомобила, иззет от българските полицейски органи в главното производство, следва да се отбележи, че то попада в обхвата на „необходимите мерки“, чието съдържание трябва да бъде съгласувано между държавата членка, до която е отправено искането, и подалата сигнала държава членка след обмен на информация по смисъла на член 39 от Решение 2007/533. Макар обменът на допълнителна информация между бюрата SIRENE на тези държави членки с цел да се постигне съгласие по тези мерки да представлява една част от поисканите действия в сигнал с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство(20), изпълнението на тези мерки излиза от обхвата на изпълнението на действия по този сигнал, предвидено в Решение 2007/533. Следователно в съответствие с член 39, параграф 3 от посоченото решение това прилагане се урежда само от националното право.
47. Това означава, че българското законодателство, както е тълкувано от националните съдилища, може действително да предвижда възможност компетентните национални органи да не предприемат действия по репатриране на съответната вещ, за да зачетат правото на собственост на добросъвестни купувачи като жалбоподателите по главното производство. Това обаче също така означава, че различен законодателен избор като направения в разглеждания случай на безусловно репатриране не може да се счита за несъвместим с Решение 2007/533. Всъщност, както Комисията правилно подчертава в писменото си становище, няма задължение за репатриране, което да произтича от това решение.
48. Според мен това тълкуване се подкрепя от съдържанието на правната уредба относно заличаването на сигнали.
49. В член 45, параграфи 1 и 3 от Решение 2007/533 се предвижда, че въведените в ШИС II сигнали относно вещи се съхраняват единствено през времето, необходимо за постигане на целите, за които са били въведени, и за максимален срок от десет години, когато сигналите са с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство. По отношение на последната категория сигнали в точка 8.4. от Наръчника за SIRENE се уточнява, че сигнали се заличават освен при изтичане на срока на действие на сигнала (буква б) или след вземане на решение за заличаване от компетентния орган на подалата сигнала държава членка (буква в), „след изземването на вещта или предприемането на равностойна мярка, след като е извършен необходимият последващ обмен на допълнителна информация между бюрата SIRENE или вещта е станала предмет на друга съдебна или административна процедура“(21) и се посочват като пример съдебно производство относно добросъвестна покупко-продажба, оспорено право на собственост или съдебно сътрудничество във връзка с доказателства. С други думи, когато в държавата членка, до която е отправено искането, във връзка с вещта се води съдебно производство, образувано поради оспорване на собствеността върху тази вещ, както е в настоящия случай, сигналът трябва да бъде заличен.
50. Пояснението в Наръчника за SIRENE трябва да се допълни с препратка към Каталога с препоръки и най-добри практики за правилното прилагане на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) и за обмена на допълнителна информация(22), като в този акт се посочва, че „[в]ъв връзка със заличаването на сигнал в [него] се дават примери, които допълват по-краткия текст в Наръчника за SIRENE“(23). В случай че заличаването се отнася до сигнали за вещи, в каталога се пояснява следното: „ШИС позволява да бъдат откривани лица и вещи. Системата няма роля в последващите процедури, извършвани от националните съдебни органи. Съответно целта на сигналите за вещи е изземването на съответната вещ (или в някои случаи нейното локализиране), така че след това националните органи да могат да извършат последващите процедури извън обхвата на ШИС“(24), като по-нататък се добавя, че „ако случаят е донякъде сложен, например при спор относно собствеността или добросъвестна покупко-продажба, той следва да се разгледа извън обхвата на ШИС“(25).
51. С други думи, членове 38 и 39 от Решение 2007/533 се отнасят до сигнали за вещи с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство. От това следва, че след като се извърши изземването (или друга равностойна мярка) на съответната вещ, въпросът се превръща в гражданскоправен спор относно право на собственост и сигналът може да бъде заличен, тъй като вече е постигнал своята цел. След това Решение 2007/533 отстъпва изцяло пред националното право.
52. Това означава, че ако националното право, както е тълкувано в съответната съдебна практика, предвижда, както в настоящия случай, че иззетата вещ трябва да бъде предадена на подалата сигнала държава членка, без компетентните органи на държавата членка, до която е отправено искането, да имат възможност да оспорят съответствието на въвеждането на сигнала с целта, преследвана с Решение 2007/533, този законодателен избор не може по никакъв начин да бъде оспорен на основание на това решение.
53. Ето защо считам, че автоматичното действие на разглежданата законодателна уредба, а именно член 84 от ЗМВР, съгласно който, когато българският полицейски орган открие лек автомобил, за който има сигнал в ШИС II, той го изземва и ако от подалата сигнала държава членка постъпи искане за връщане, го връща, е в пълно съответствие с член 39 от Решение 2007/533.
IV. Заключение
54. По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, поставен от Административен съд Силистра, България, по следния начин:
„Член 39 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) допуска национална правна уредба, която не позволява на органите на държавата членка, до която е отправено искането, да откажат изпълнението на въведен в ШИС II сигнал за вещ, когато са налице данни, обосноваващи извод, че сигналът излиза от обхвата на целта по член 38, параграф 1 от посоченото решение.
Репатрирането на вещта е част от необходимите мерки, които трябва да бъдат съгласувани между държавите членки след обмен на допълнителна информация и чието изпълнение е извън приложното поле на Решение 2007/533“.
1 Език на оригиналния текст: френски.
2 ОВ L 205, 2007 г., стр. 63.
3 Други конкретни разпоредби на Решение 2007/533, а именно член 41, параграф 2 и член 45, параграф 2, са тълкувани от Съда в определение от 7 юни 2018 г., Gaki/Европейска полицейска служба (Европол) (C‑671/17 P, непубликувано, EU:C:2018:416, т. 24—30).
4 ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г., последно изменен и допълнен с ДВ, бр. 58 от 23 юли 2019 г.
5 В тази връзка запитващата юрисдикция отбелязва, че поведението на кредитополучателя EF е квалифицирано по-специално като „сериозни измами“ и „присвояване“, а то съответства на неизпълнение на договор за банков кредит, като подобни правоотношения не са инкриминирани в българското право.
6 Конвенция за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ L 239, 2000 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183), членове 92—119.
7 Вж. Предложение за решение на Съвета за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (COM(2005) 0230 окончателен — CNS (2005) 0103), стр. 2 и 4.
8 Вж. в тази връзка съображение 5 от Решение 2007/533.
9 Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (ОВ L 381, 2006 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 76).
10 ОВ L 176, 1999 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 19, стр. 147.
11 Член 3, параграф 1, буква б) от Решение 2007/533 определя понятието „допълнителна информация“, както следва: „[Д]опълнителна информация“ означава информация, която не се съхранява в ШИС II, но е свързана със сигнали в ШИС II, която подлежи на обмен: i) с цел да се даде възможност на държавите членки да се консултират или информират една друга при въвеждане на сигнал; ii) с цел да се даде възможност да бъдат предприети необходимите действия след положителен отговор; iii) когато не могат да бъдат предприети необходимите действия; iv) когато се отнася до качеството на данните в ШИС II; v) когато се отнася до съвместимостта и приоритета на сигналите; vi) когато се отнася до правата за достъп“.
12 Вж. в този смисъл определение от 7 юни 2018 г., Gaki/Европол (C‑671/17 P, непубликувано, EU:C:2018:416, т. 29), в което Съдът потвърждава извода на Общия съд, че Европол не е компетентна да разглежда претенции относно необосноваността на данните, въведени в ШИС II, след като по същество по-специално отбелязва, че съгласно член 49, параграф 2 от Решение 2007/533 преценката на обосноваността на тези данни е от изключителната компетентност на подалата сигнала държава членка.
13 Решение от 31 януари 2006 г., Комисия/Испания (C‑503/03, EU:C:2006:74).
14 Решение от 31 януари 2006 г., Комисия/Испания (C‑503/03, EU:C:2006:74, т. 36 и 37).
15 Решение от 31 януари 2006 г. (C‑503/03, EU:C:2006:74).
16 Курсивът е мой.
17 Курсивът е мой.
18 В точка 2.4 от наръчника за SIRENE се посочва и че след като държавата членка, до която е отправено искането, е изпълнила задължението за уведомяване по член 48 от Решение 2007/533, засегнатите държави членки могат да се договорят, доколкото това е възможно, за действието, което да бъде предприето при спазване на националното им законодателство и разпоредбите на правните инструменти на ШИС II.
19 Курсивът е мой.
20 В тази връзка вж. Координационна група за надзор на ШИС II, Обща позиция № 1/2016 относно заличаване на сигнали за откраднати автомобили с цел изземване или използване като доказателство в наказателно производство и относно тълкуването на член 38 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета, точки 17 и 18, в които по същество се изтъква, че целта на подадения сигнал не е постигната и че следователно този сигнал не може да бъде заличен, ако след предвидения в член 39 от Решение 2007/533 обмен на информация не бъде взето решение за необходимите мерки.
21 Курсивът е мой.
22 Приложение към Препоръка на Комисията от 16 декември 2015 година за изработване на каталог с препоръки и най-добри практики за правилното прилагане на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) и за обмен на допълнителна информация от компетентните органи на държавите членки, които прилагат и използват ШИС II (C(2015) 9169 final).
23 В по-общ план и съгласно препоръката на Комисията (стр. 2), в приложението към която се съдържа този каталог, той може да предостави на държавите членки „правно необвързващи насоки относно различните аспекти на използването на ШИС и обмена на допълнителна информация“.
24 Курсивът е мой.
25 Курсивът е мой.