<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.12-->
  <head>
    <title>2024-10-202410C124202202400-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0240-22-202407161-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="29/11/2024 17:49:13" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="snjcHgyZavB/LdHEff+PJ4/BFeKLRGSCsIek0gZ96+cjhOLzyeAxEJGH2UGl80t6lohLf5Yck5oBg7f+WGS2bJ5/52QSzn2X3TjFgQdP43FPFZuxFxIxxOyFGwO4hR149Lvm6NTxvy0gxIulW/bAN+uZezg1Spe1I4Jih0Lgz7o=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0240" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2022" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 16-10-24 14:52:10" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="2128370972994b1caa1af7aef4c27a1c" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0240" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Решение от 24.10.2024 г. — Дело C-240/22 P</div>
      <div id="rId22" style="default">Комисия/Intel Corporation</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      24 октомври 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <div class="toc">
<p class="C19Centre" id="para-3" title="page-1">
<span>Съдържание</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-4" title="page-1">
<span>Обстоятелствата по спора и спорното решение </span>
<span>4</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-5" title="page-1">
<span>Първото производство пред Общия съд и пред Съда </span>
<span>8</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-6" title="page-1">
<span>Производството пред Общия съд след връщането на делото за ново разглеждане и обжалваното съдебно решение </span>
<span>11</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-7" title="page-1">
<span>Производството пред Съда и исканията на страните </span>
<span>22</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-8" title="page-1">
<span>По жалбата до Съда </span>
<span>23</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-9" title="page-1">
<span>По първото основание за обжалване, а именно това, че Общият съд се е произнесъл ultra petita и е тълкувал и приложил неправилно годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията </span>
<span>24</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-10" title="page-1">
<span>По първото твърдение, а именно че Общият съд се е произнесъл ultra petita </span>
<span>25</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-11" title="page-1">
<span>– Доводи на страните </span>
<span>25</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-12" title="page-1">
<span>– Съображения на Съда </span>
<span>25</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-13" title="page-1">
<span>По второто твърдение, а именно че е налице неправилно тълкуване и прилагане на критериите относно годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията </span>
<span>28</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-14" title="page-1">
<span>– Доводи на страните </span>
<span>28</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-15" title="page-1">
<span>– Съображения на Съда </span>
<span>30</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-16" title="page-1">
<span>По второто основание за обжалване, а именно нарушение на правото на защита на Комисията </span>
<span>35</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-17" title="page-1">
<span>Доводи на страните </span>
<span>35</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-18" title="page-1">
<span>Съображения на Съда </span>
<span>36</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-19" title="page-1">
<span>По третото основание за обжалване, а именно грешка при прилагане на правото, що се отнася до изискваната степен на доказаност, нарушение на правото на защита и изопачаване на доказателствата при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на Dell </span>
<span>41</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-20" title="page-1">
<span>По първото твърдение, а именно че е налице грешка при прилагане на правото, що се отнася до изискваната степен на доказаност </span>
<span>41</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-21" title="page-1">
<span>– Доводи на страните </span>
<span>41</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-22" title="page-1">
<span>– Съображения на Съда </span>
<span>42</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-23" title="page-1">
<span>По второто твърдение, а именно че неправилно е приложен възприетият стандарт на доказване </span>
<span>49</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-24" title="page-1">
<span>– Доводи на страните </span>
<span>49</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-25" title="page-1">
<span>– Съображения на Съда </span>
<span>49</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-26" title="page-1">
<span>По третото твърдение, а именно че при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на Dell са изопачени доказателствата и че е налице нарушение на правото на защита на Комисията </span>
<span>51</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-27" title="page-1">
<span>– Доводи на страните </span>
<span>51</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-28" title="page-1">
<span>– Съображения на Съда </span>
<span>53</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-29" title="page-1">
<span>По четвъртото основание за обжалване, а именно редица грешки при прилагане на правото и нарушение на правото на защита на Комисията при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на HP </span>
<span>58</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-30" title="page-1">
<span>По първото твърдение, а именно че са налице грешки при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на HP </span>
<span>58</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-31" title="page-1">
<span>– Доводи на страните </span>
<span>58</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-32" title="page-1">
<span>– Съображения на Съда </span>
<span>60</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-33" title="page-1">
<span>По второто твърдение, а именно че при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на HP е нарушено правото на защита на Комисията </span>
<span>68</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-34" title="page-1">
<span>– Доводи на страните </span>
<span>68</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-35" title="page-1">
<span>– Съображения на Съда </span>
<span>68</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-36" title="page-1">
<span>По петото основание за обжалване, а именно неправилно тълкуване на критерия AEC и на член 102 ДФЕС, изопачаване на доказателствата и нарушаване на правото на защита на Комисията при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на Lenovo </span>
<span>69</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-37" title="page-1">
<span>Доводи на страните </span>
<span>69</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-38" title="page-1">
<span>Съображения на Съда </span>
<span>71</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-39" title="page-1">
<span>По шестото основание за обжалване, а именно неправилна преценка на последиците от констатираните грешки във връзка с прилагането на критерия AEC </span>
<span>75</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-40" title="page-1">
<span>Доводи на страните </span>
<span>75</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-41" title="page-1">
<span>Съображения на Съда </span>
<span>76</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-42" title="page-1">
<span>По съдебните разноски </span>
<span>80</span>
</p>
<p class="C19Centre" id="para-43" title="page-1">
<span/>
</p>
</div>
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    <p class="C71Indicateur" id="para-44" title="page-1">
      „Обжалване — Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на микропроцесори — Решение, с което се констатира нарушение на член 102 ДФЕС и на член 54 от Споразумението за ЕИП — Отстъпки за лоялност — Квалифициране на дадена практика като злоупотреба — Стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне толкова ефективни, колкото предприятието с господстващо положение“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-1">
      По дело C‑240/22 P
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-46" title="page-1">
      с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 5 април 2022 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-47" title="page-1">
      Европейска комисия, представлявана първоначално от F. Castillo de la Torre, M. Kellerbauer, N. Khan и C. Sjödin, впоследствие от F. Castillo de la Torre, M. Kellerbauer и N. Khan и накрая от F. Castillo de la Torre и M. Kellerbauer,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-48" title="page-1">
      жалбоподател,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-49" title="page-1">
      подпомагана от
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-1">
      Федерална република Германия, представлявана от J. Möller и P.‑L. Krüger,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-51" title="page-1">
      встъпила страна в настоящото производство по обжалване,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-52" title="page-1">
      като другите страни в производството са:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-53" title="page-1">
      Intel Corporation Inc., установено в Уилмингтън, Делауеър (Съединени щати), представлявано първоначално от D. Beard, KC, J. Williams, barrister, и A. Parr, solicitor, а впоследствие от D. Beard, KC, J. Williams, barrister, и B. Meyring, Rechtsanwalt,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-54" title="page-1">
      жалбоподател в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-1">
      Association for Competitive Technology Inc., установено във Вашингтон, Колумбия (Съединени щати), представлявано от J.‑F. Bellis, avocat, и K. Van Hove, advocaat,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-1">
      Union fédérale des consommateurs — Que choisir (UFC — Que choisir),
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-57" title="page-1">
      встъпили страни в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-58" title="page-1">
      СЪДЪТ (пети състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-59" title="page-1">
      състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на пети състав, D. Gratsias (докладчик) и E. Regan съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-60" title="page-1">
      генерален адвокат: L. Medina,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-61" title="page-1">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-62" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-63" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 януари 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-64" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-65" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си Европейската комисия иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 26 януари 2022 г., Intel Corporation/Комисия (T‑286/09 RENV, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:19), в частта, в която с него се отменя, от една страна, член 1, букви а)—д) и член 2 от Решение C(2009) 3726 окончателен на Комисията от 13 май 2009 година относно производство по член [102 ДФЕС] и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/C 3/37.990 — Intel) (наричано по-нататък „спорното решение“) и от друга страна, член 3 от последното решение, доколкото същият се отнася до член 1, букви а)—д) от него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора и спорното решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора и съдържанието на спорното решение са изложени в точки 1—35 от обжалваното съдебно решение. За целите на настоящото производство те могат да бъдат обобщени по следния начин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Intel Corporation Inc. (наричано по-нататък „Intel“) е учредено по американското право дружество, което проектира, разработва, произвежда и продава микропроцесори (Central Processing Units, наричани по-нататък „CPU“), чипсетове (набор от специализирани чипове) и други полупроводникови компоненти, както и платформени решения за обработване на данни и комуникационни устройства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След подадено на 18 октомври 2000 г. (и впоследствие допълнено на 26 октомври 2003 г.) оплакване от Advanced Micro Devices Inc. (наричано по-нататък „AMD“) Комисията започва разследване срещу Intel на основание на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 26 юли 2007 г. Комисията връчва на Intel изложение на възраженията относно неговото поведение спрямо пет основни производители на оригинално оборудване в областта на информатиката (Original Equipment Manufacturers, наричани по-нататък „OEM производителите“), а именно Dell Inc., Hewlett-Packard Company (HP), Acer Inc., NEC Corp. и International Business Machines Corp. (IBM).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 17 юли 2008 г. Комисията връчва на Intel допълнително изложение на възраженията относно поведението му спрямо Media-Saturn-Holding GmbH (наричано по-нататък „MSH“), европейски търговец на дребно на микроелектронни устройства и най-големият европейски търговец на дребно на стационарни компютри. Това изложение на възраженията обхваща и поведението на Intel спрямо Lenovo Group Ltd (наричано по-нататък „Lenovo“) и съдържа нови доказателства относно поведението на Intel спрямо някои от OEM производителите, споменати в изложението на възраженията от 26 юли 2007 г., които доказателства Комисията е получила след тази дата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 13 май 2009 г. Комисията приема спорното решение, чието резюме е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 227, 2009 г., стр. 13).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно спорното решение Intel е извършило единно продължено нарушение на член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) от 2 май 1994 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4) между октомври 2002 г. и декември 2007 г. чрез прилагането на стратегия за отстраняване на конкурент, а именно AMD, от пазара на CPU с архитектура x86 (наричани по-нататък „CPU x86“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Продуктите, предмет на спорното решение, са CPU, които са ключови компоненти на всеки компютър както по отношение на неговата работа, така и по отношение на разходите за системата. Те често се наричат „мозъкът“ на компютъра. Производството на CPU изисква високотехнологични и скъпи съоръжения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Използваните в компютрите CPU могат да бъдат разделени на две категории, а именно CPU x86 и CPU с различна архитектура. Архитектурата x86 е стандарт, разработен от Intel за неговите CPU. Тя е съвместима с операционните системи Windows и Linux. Windows е свързана главно с инструкциите за архитектурата x86. Преди 2000 г. на пазара е имало редица производители на CPU x86. Впоследствие обаче повечето от тях напускат пазара. Intel и AMD са на практика единствените две предприятия, които произвеждат CPU x86 след 2000 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Географският пазар е определен като пазар в световен мащаб.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като има предвид, първо, пазарния дял от най-малко 70 %, притежаван от Intel между 1997 г. и 2007 г. и второ, наличието на значителни бариери за навлизане на този пазар и за експанзия, произтичащи от невъзвръщаемите инвестиции за изследвания и разработки, за интелектуална собственост и за производствени съоръжения, необходими за изработването на CPU x86, Комисията заключава, че Intel е имало господстващо положение на посочения пазар поне в периода от октомври 2002 г. до декември 2007 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията приема, че Intel е отговорно за два вида поведение, представляващо злоупотреба. Става въпрос, първо, за отстъпките, предоставяни на четири OEM производители — конкретно Dell, Lenovo, HP и NEC, с условието те да купуват от него всички или почти всички свои CPU x86, и за плащанията, предоставяни на MSH с условието то да продава единствено компютри с произведени от Intel CPU x86 (наричани по-нататък общо „спорните отстъпки“). Тези отстъпки представлявали отстъпки за лоялност. Освен това извършваните в полза на MSH условни плащания представлявали механизъм, равностоен на този на посочените отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В спорното решение Комисията прави икономически анализ на годността на спорните отстъпки да отстранят конкурент, който е също толкова ефективен колкото Intel, но няма господстващо положение на пазара (as efficient competitor test) (наричан по-нататък „критерият AEC“). Този анализ позволява да се установи на каква цена също толкова ефективен конкурент, колкото Intel би трябвало да предлага своите CPU, за да „компенсира“ даден OEM производител за загубата на предоставяната от Intel отстъпка. Подобен анализ е направен и за предоставяните от Intel на MSH плащания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на събраните от нея доказателства Комисията стига до извода, че спорните отстъпки са осигурили лоялността на „ключовите“ OEM производители и на MSH. Тези отстъпки имали допълнителни последици, в смисъл че значително намалили способността на конкурентите на Intel да се конкурират въз основа на качествата на своите CPU x86. Антиконкурентното поведение на Intel съответно довело до по-малък избор за потребителите и до по-слаби стимули за иновационна дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, Комисията упреква Intel в прилагането на „голи“ ограничения (naked restrictions) — практики, изразяващи се в плащания в полза на три OEM производители, а именно на HP, Acer и Lenovo, за да отложат или отменят пускането на пазара на оборудвани със CPU x86 на AMD продукти и/или да наложат ограничения за разпространението на тези продукти. Комисията стига до извода, че тези практики, чужди на основаната на качествата нормална конкуренция, също пряко са навредили на конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията заключава в спорното решение, че и двата вида поведение от страна на Intel спрямо горепосочените OEM производители и спрямо MSH представляват злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, като съответните действия на злоупотреба същевременно са част от обща стратегия за отстраняване на AMD — единственият значителен конкурент на Intel — от пазара на CPU x86. Поради това тези действия на злоупотреба представлявали единно продължено нарушение по смисъла на член 102 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В изпълнение на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ С 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264), Комисията налага на Intel глоба в размер на 1,06 милиарда евро.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разпоредителната част на спорното решение, възпроизведена в точка 35 от обжалваното съдебно решение, има следния текст:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C20Centreitalique" id="para-86" title="page-4">
      „Член 1
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-87" title="page-4">
      Intel е извършило единно продължено нарушение на член [102 ДФЕС] и на член 54 от Споразумението за ЕИП между октомври 2002 г. и декември 2007 г. чрез прилагането на стратегия за отстраняване на конкуренти от пазара на CPU x86, състоящата се в:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-88" title="page-4">
      а) предоставяне между декември 2002 г. и декември 2005 г. на отстъпки на Dell, в размер, зависещ от това Dell да закупува всички свои CPU x86 от Intel;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-89" title="page-4">
      б) предоставяне между ноември 2002 г. и май 2005 г. на отстъпки на HP, в размер, зависещ от това най-малко 95 % от CPU x86 за своите стационарни компютри за фирми HP да закупува от Intel;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-90" title="page-4">
      в) предоставяне между октомври 2002 г. и ноември 2005 г. на отстъпки на NEC, в размер, зависещ от това най-малко 80 % от CPU x86 за своите клиентски персонални компютри NEC да закупува от Intel;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-91" title="page-4">
      г) предоставяне между януари 2007 г. и декември 2007 г. на отстъпки на Lenovo, в размер, зависещ от това всички CPU x86 за своите преносими компютри Lenovo да закупува от Intel;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-92" title="page-4">
      д) предоставяне между октомври 2002 г. и декември 2007 г. на плащания в полза на [MSH], в размер, зависещ от това [MSH] да продава само компютри, оборудвани със CPU x86 на Intel;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-93" title="page-5">
      е) предоставяне между ноември 2002 г. и май 2005 г. на плащания в полза на HP, при условие че: i) HP насочи стационарните компютри HP, оборудвани със CPU x86 на AMD, към малките и средни предприятия и към клиентите от правителствения, образователния и медицинския сектор, вместо към големите предприятия; ii) HP забрани на своите дистрибуторски партньори да складират оборудваните със CPU x86 на AMD компютри за фирми, така че клиентите да могат да придобият тези компютри, само ако ги поръчат от HP (пряко или чрез дистрибуторски партньори на HP, действащи като търговски представители); iii) HP забави с шест месеца пускането в региона Европа, Близък изток и Африка на своя стационарен компютър за фирми, оборудван със CPU x86 на AMD;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-94" title="page-5">
      ж) предоставяне между септември 2003 г. и януари 2004 г. на плащания в полза на Acer, при условие че Acer забави пускането на пазара на преносим компютър, оборудван със CPU x86 на AMD;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-95" title="page-5">
      з) предоставяне между юни 2006 г. и декември 2006 г. на плащания в полза на Lenovo, при условие че Lenovo забави и в крайна сметка отмени пускането на пазара на своите преносими компютри, оборудвани със CPU x86 на AMD.
    </p>
    <p class="C20Centreitalique" id="para-96" title="page-5">
      Член 2
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-97" title="page-5">
      За посоченото в член 1 нарушение на Intel […] се налага глоба в размер на 1 060 000 000 евро.
    </p>
    <p class="C20Centreitalique" id="para-98" title="page-5">
      Член 3
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-99" title="page-5">
      Intel трябва незабавно да прекрати нарушението по член 1, ако вече не е сторило това.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-100" title="page-5">
      Intel трябва да се въздържа от повторение на посочените в член 1 действия и поведение, както и от всякакви действия или поведение със същия или сходен предмет или ефект.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-101" title="page-5">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първото производство пред Общия съд и пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 22 юли 2009 г., Intel иска отмяна на спорното решение, като посочва девет основания за това.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Association for Competitive Technology Inc. (наричано по-нататък „ACT“) и Union fédérale des consommateurs — Que choisir (UFC — Que choisir) са допуснати да встъпят в производството в подкрепа съответно на исканията на Intel и на Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 12 юни 2014 г., Intel/Комисия (T‑286/09, наричано по-нататък „първото съдебно решение“, EU:T:2014:547), Общият съд отхвърля изцяло въпросната жалба. Той се основава по-специално на две изходни постановки относно ролята на критерия AEC, който Комисията е използвала, за да анализира отражението на спорните отстъпки. Първата е, че установяването на незаконосъобразността на тези отстъпки не е изисквало разглеждане на конкретните обстоятелствата, поради което Комисията не е била длъжна да доказва годността на въпросните отстъпки да породят отстраняващ ефект във всеки отделен случай. Втората е, че дори да се предположи, че за доказването на потенциалните антиконкурентни последици от отстъпките за лоялност е било необходимо да се преценят конкретните обстоятелства, все пак не е било нужно те да бъдат доказвани посредством критерия AEC. В рамките на субсидиарен анализ Общият съд приема, че чрез преценка на конкретните обстоятелства Комисията е доказала надлежно годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията. Следователно Общият съд не е бил длъжен нито да разглежда въпроса дали Комисията е приложила критерия AEC по всички правила и без да допусне грешки, нито да проверява дали предложените от Intel алтернативни изчисления във връзка с посочения критерий са били извършени правилно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалба, подадена в секретариата на Съда на 26 август 2014 г., Intel обжалва първото съдебно решение. Intel посочва шест основания за обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, наричано по-нататък „отменителното решение на Съда“, EU:C:2017:632), Съдът отменя първото съдебно решение и връща делото на Общия съд за ново разглеждане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, след като преценява, че не са налице петото и четвъртото основание за обжалване — а именно, съответно, неправилно прилагане от страна на Общия съд на критериите за компетентността на Комисията по отношение на споразуменията, сключени между Intel и Lenovo, и съществено процесуално нарушение — Съдът разглежда и приема, че е налице първото основание за обжалване, а именно грешка при прилагане на правото поради липсата на преценка на спорните отстъпки в контекста на всички релевантни обстоятелства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в точки 133 и 134 от отменителното си решение Съдът подчертава, че член 102 ДФЕС съвсем няма за цел да попречи на предприятието да завоюва въз основа на собствените си качества господстващо положение на даден пазар. Тази разпоредба не цели и да осигури оставането на пазара на конкурентите, които са по-малко ефективни от предприятието с господстващо положение. В този смисъл не всеки отстраняващ ефект непременно нарушава конкуренцията. По дефиниция основаната на качествата конкуренция може да доведе до изчезването от пазара или изтласкването на конкурентите, които са по-малко ефективни и следователно по-малко привлекателни за потребителите с оглед по-специално на цените, избора, качеството или нововъведенията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 135—137 от отменителното си решение Съдът все пак припомня, че предвид особената си отговорност да не засяга със своето поведение ефективната и ненарушена конкуренция на вътрешния пазар, предприятието с господстващо положение не може да отстранява своите конкуренти, считани за също толкова ефективни като него, и да засилва господстващото си положение, като прибягва до средства, различни от характерните за основаната на качествата конкуренция, като например схема за отстъпки, обвързани с условието клиентът да се снабдява изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от това предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 138 и 139 от отменителното си решение Съдът уточнява обаче, че ако в хода на административното производство предприятие с господстващо положение поддържа, със съответни доказателства, че поведението му, изразяващо се в прилагането на отстъпки за лоялност, не е било годно да ограничи конкуренцията, и по-конкретно да породи сочения отстраняващ ефект, Комисията не само е длъжна да анализира, от една страна, значимостта на господстващото положение на предприятието на съответния пазар и от друга, степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, както и условията и правилата за предоставяне на тези отстъпки, продължителността и размера им, но е и длъжна да прецени евентуалното наличие на стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне също толкова ефективни, колкото предприятието с господстващо положение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 143 и 144 от отменителното си решение Съдът съответно констатира, че тъй като критерият AEC е имал действително значение за преценката на Комисията за годността на спорните отстъпки да породят отстраняващ ефект по отношение на също толкова ефективни конкуренти, колкото Intel, Общият съд е трябвало да разгледа всички негови доводи относно този критерий. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче се посочва в точки 145 и 146 от отменителното решение на Съда, Общият съд приема в първото съдебно решение, че не е необходимо да разглежда въпроса дали Комисията е приложила критерия AEC по всички правила и без да допусне грешки, нито пък този дали предложените от Intel алтернативни изчисления са били извършени правилно. Затова, като част от направената за изчерпателност преценка на обстоятелствата по случая, в същото съдебно решение Общият съд отрича всяка релевантност на извършения от Комисията анализ по критерия AEC и съответно не отговаря на оплакванията на Intel във връзка с прилагането на този критерий.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение Съдът приема в точка 147 от отменителното си решение, че първото съдебно решение трябва да бъде отменено, доколкото в него при анализа на годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията Общият съд неправилно оставя без внимание доводите на Intel за грешки, допуснати от Комисията при прилагането на критерия AEC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 149 и 150 от отменителното си решение Съдът постановява, че Общият съд, на който делото следва да се върне за ново разглеждане, трябва да провери с оглед на изложените от Intel доводи дали спорните отстъпки са били годни да ограничат конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Общия съд след връщането на делото за ново разглеждане и обжалваното съдебно решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 14, 15 и 16 ноември 2017 г. ACT, Intel и Комисията съответно представят на основание член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд писмените си становища относно изводите, които с оглед на решаването на спора следва да се направят въз основа на отменителното решение на Съда (наричани по-нататък „основните становища по връщането на делото“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 20 февруари 2018 г. ACT, а на 5 март 2018 г. Intel и Комисията представят съответно допълнителни писмени становища на основание член 217, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд (наричани по-нататък „допълнителните становища по връщането на делото“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В основното си становище по връщането на делото Intel, подкрепено от ACT, потвърждава искането си за отмяна на спорното решение. От своя страна, в своето становище Комисията моли Общия съд да отхвърли това искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред, в точки 74—102 от обжалваното съдебно решение Общият съд се произнася по предмета на спора след връщането на делото, а в точки 103—111 от него — по допустимостта на основните и допълнителни становища на Intel и ACT по връщането на делото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до предмета на висящия пред него спор след връщането на делото, Общият съд стига до извода, че по същество трябва да анализира годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията, от една страна, с оглед на уточненията, които във връзка с принципите, установени в решение от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия (85/76, EU:C:1979:36), са направени в точка 133 и сл. от отменителното решение на Съда, и от друга страна, с оглед на основните и допълнителни становища по връщането на делото, в частта им относно изводите, които следва да се направят от тези уточнения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Общият съд възпроизвежда съдържащите се в първото съдебно решение констатации относно „голите“ ограничения и тяхната незаконосъобразност от гледна точка на член 102 ДФЕС, както и изводите в това решение относно квалифицирането на спорните отстъпки като „отстъпки за изключителност“. Общият съд обаче преценява, че в съответствие с това, което в отменителното си решение Съдът е приел по правните въпроси, квалифицирането на спорните отстъпки като „отстъпки за изключителност“ не означава, че не е необходим анализ по критерия AEC, за да се прецени годността на тези отстъпки да ограничат конкуренцията, нито че въпросната квалификация е достатъчна, за да е налице злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По отношение на допустимостта на основните и допълнителни становище на Intel и ACT по връщането на делото Общият съд подчертава, че член 84, параграф 1 от неговия процедурен правилник не е пречка в това си становище Intel до голяма степен да повтори доводите от първоинстанционната жалба, отнасящи се до критерия AEC, или дори да доразвие тези доводи. Според Общия съд обаче отменителното решение на Съда само по себе си не представлява ново обстоятелство, обосноваващо изменение или разширяване на оплакванията на Intel срещу спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, след като припомня определения от Съда метод за преценяване на годността на дадена схема за отстъпки да ограничи конкуренцията и принципите, произтичащи от отменителното решение на Съда, Общият съд проверява основателността на доводите на Intel и на ACT.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст Общият съд най-напред разглежда довода, че спорното решение е основано на погрешен правен анализ. В това отношение Общият съд преценява, че в спорното решение Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е изходила от постановката, че без да трябва непременно да взема под внимание годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията, може надлежно да констатира, че тези отстъпки нарушават член 102 ДФЕС, тъй като по естеството си представляват злоупотреба. При това положение, позовавайки се на „действителното значение“ на критерия AEC при преценката на Комисията за годността на спорните отстъпки да породят отстраняващ ефект по отношение на също толкова ефективни конкуренти, колкото Intel, Общият съд приема, че на второ място трябва да разгледа доводите на Intel за наличието на множество грешки при прилагането на критерия AEC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Частта от обжалваното съдебно решение, посветена на тези доводи, съдържа четири подчасти. Мотивите в точки 150 и 151 от обжалваното съдебно решение се отнасят до обхвата на контрола на Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Мотивите в точки 152—159 от това решение са посветени на общи съображения относно приложения в спорното решение критерий AEC. Тези точки от обжалваното съдебно решение имат следния текст:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-128" title="page-10">
      „152 Отправната точка за критерия AEC, както той е определен в съображение 1003 и сл. от [спорното] решение и е приложен от Комисията в настоящото дело, се състои в това, че Intel е бил[о] неизбежен търговски партньор с оглед по-специално на естеството на неговия продукт, на доброто му име и на неговия профил, а OEM[-производителите] е трябвало винаги да закупуват от Intel поне част от необходимите им CPU, независимо от качеството на офертата на алтернативния доставчик. Следователно клиентите са били склонни [и способни] да прехвърлят към този алтернативен доставчик само част от пазара на своите доставки (наричана по-нататък „спорната част“). Качеството на неизбежен търговски партньор е дало възможност на Intel да използва безспорната част като средство за натиск за намаляване на цената в спорната част от пазара.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-129" title="page-10">
      153 Както Общият съд посочва в точка 141 от [първото] съдебно решение, приложеният в [спорното] решение критерий AEC възприема за отправна точка принципа, че […] също толкова ефективен конкурент [колкото Intel], който се опитва да заеме спорната част от поръчките, удовлетворявани дотогава от предприятие с господстващо положение, трябва да предложи на клиента обезщетение за […] отстъпка[та за изключителност], която последният ще загуби, ако закупува по-малка част от частта, предвидена в условието за [изключителност] или [квазиизключителност]. Критерият AEC цели да установи дали също толкова ефективният, колкото предприятието с господстващо положение конкурент, който има разходи като неговите, може въпреки това в подобен случай да покрива своите разходи.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-130" title="page-10">
      154 Приложеният в дадения случай критерий AEC установява цената, на която също толкова ефективен като Intel конкурент е трябвало да предложи своите CPU x86, за да компенсира конкретно OEM[-производител] за загубата на което и да е плащане за [изключителност], предоставено от Intel. В критерия AEC тази цена е обозначена като „ефективна цена“ или „ЕЦ“.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-131" title="page-10">
      155 По принцип частта от общите отстъпки, за която също толкова ефективен конкурент [колкото Intel] трябва да предложи обезщетение, включва единствено обвързания от условието за изключително снабдяване размер на отстъпките, без отстъпки за количество (наричана по-нататък „условната част“ на отстъпките). Както е видно по-специално от съображение 1460 от [спорното] решение, в случая, за да вземе предвид само условната част от дадено плащане, критерият AEC препраща към средната продажна цена […], която е каталожната цена след приспадане на условните отстъпки.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-132" title="page-10">
      156 Колкото по-малк[и са] спорната част и следователно количеството стоки, с които алтернативният доставчик може да се конкурира, толкова по-голяма е вероятността плащането за [изключителност] да е в състояние да отстрани също толкова ефективен конкурент [колкото предприятието с господстващо положение]. Всъщност, ако загубата на предоставените от Intel на неговия клиент плащания трябва да се разпредели на малко количество стоки, предлагани от алтернативния доставчик върху спорната част, това ще доведе до значително намаляване на ефективната цена. Следователно по-вероятно е последната да се окаже по-ниска от [икономически приемливата] мярка за разхода на Intel.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-133" title="page-11">
      157 Ефективната цена трябва да се сравни с [икономически приемливата] мярка за разхода на Intel. Възприетата в [спорното] решение [икономически приемлива] мярка за разхода на Intel е тази на средния разход, който може да се избегне […].
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-134" title="page-11">
      158 Както следва по-специално от съображение 1006 от [спорното] решение, може да се заключи, че система на плащания за [изключителност] е в състояние да възпрепятства достъпа до пазара на също толкова ефективните конкуренти, когато ефективната цена е по-ниска от [средните избежими разходи] на Intel. В този случай налице има отрицателен резултат от критерия AEC. Ако обаче ефективната цена е по-висока от [средните избежими разходи], се предполага, че даден също толкова ефективен конкурент [колкото Intel] ще може да покрие своите разходи и следователно ще бъде в състояние да навлезе на пазара. В този случай критерият AEC води до положителен резултат.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-135" title="page-11">
      159 Именно в светлината на тези общи съображения следва да се разгледа доколко са основателни доводите на [Intel], че анализът [по критерия] AEC е опорочен от множество грешки“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално от точки 175, 258, 260, 283, 285, 286, 297—299 и 334 от обжалваното съдебно решение следва, че съгласно възприетата от Комисията методология положителният или отрицателният резултат от прилагането на критерия AEC в смисъла, изложен в точка 158 от същото решение, се определя в крайна сметка чрез сравнение между спорната и изискуемата част, като последната е тази част от нуждите на клиента, която също толкова ефективен конкурент, колкото Intel трябва да получи, за да има достъп до пазара, без да претърпи загуби. Ако спорната част е по-голяма от изискуемата част, резултатът от прилагането на критерия AEC е положителен за Intel, а в обратния случай е налице отрицателен резултат и следователно годност на спорните отстъпки да отстранят конкурент, също толкова ефективен, колкото това предприятие. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Мотивите, съдържащи се в точки 160—166 от обжалваното съдебно решение, се отнасят до доказателствената тежест и необходимата степен на доказаност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В мотивите, съдържащи се в точки 167—482 от обжалваното съдебно решение, Общият съд разглежда основателността на доводите на Intel, че спорното решение е опорочено поради множество грешки, свързани с критерия AEC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези мотиви са разделени на пет части, всяка от които е посветена на доводите, които Intel е изложило във връзка с приложения в спорното решение критерий AEC по отношение на съответните четири OEM производители, а именно Dell, HP, NEC и Lenovo, от една страна, и търговеца на дребно MSH, от друга страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализът на Общия съд относно положението на Dell се съдържа в точки 202—282 от обжалваното съдебно решение. В края на този анализ Общият съд приема, първо, в точка 283 от това решение, че Комисията не е доказала надлежно основателността на своята хипотеза, че спорната част на Dell за разглеждания период е била 7,1 %. Тъй като тази хипотеза е послужила като основа за доказване — чрез сравнение между спорната част и изискуемата част — на годността на отстъпките, предоставяни от Intel на Dell, да породят отстраняващ ефект, въпросното сравнение според Общия съд не доказва надлежно тази годност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, в точка 284 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, от една страна, че в спорното решение не са били анализирани в достатъчна степен факторите, които според Комисията подсилват оценената годност на спорните отстъпки да отстраняват конкуренти, и се състоят по същество в това, че всяка загуба на предоставяни от Intel отстъпки би довела до увеличаване на отстъпките, давани от Intel на конкурентните на Dell OEM производители, и в това, че при оценката на спорната част не се отчита фактът, че Dell купува от Intel и продукти, различни от микропроцесорите CPU x86, и по-специално набори от специализирани чипове. От друга страна, използваният от Комисията в това решение алтернативен изчислителен метод не доказвал, че спорните отстъпки са можели да пораждат антиконкурентен отстраняващ ефект през целия релевантен период.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 285 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че съгласно съображение 1281 от спорното решение изводите, до които е стигнала Комисията по отношение на годността на предоставяните на Dell спорни отстъпки да пораждат антиконкурентен отстраняващ ефект, са изведени от сравнението между спорната част и изискуемата част, от подсилващите фактори и от въпросния алтернативен изчислителен метод.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение в точка 286 от обжалваното съдебно решение Общият съд преценява, че Комисията не е била в състояние да установи, въз основа на сравнението между спорната част и изискуемата част и въз основа на подсилващите фактори, годността на предоставяните на Dell спорни отстъпки да имат такъв отстраняващ ефект. Освен това според Общия съд третият възприет от Комисията елемент, а именно алтернативен изчислителен метод, чиято функция съгласно текста на съображение 1281 от спорното решение е да потвърди тези два първи елемента, не е достатъчен, за да се приемат изводите на Комисията, още повече че не доказвал, че спорните отстъпки са можели да пораждат антиконкурентен отстраняващ ефект през целия релевантен период.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това в точка 287 от обжалваното съдебно решение Общият съд уважава оплакването на Intel, че Комисията не е доказала надлежно основателността на направения в съображение 1281 от спорното решение извод, че в периода между декември 2002 г. и декември 2005 г. спорните отстъпки са били годни или са можели да породят антиконкурентен отстраняващ ефект, тъй като също толкова ефективен конкурент, колкото Intel би бил възпрепятстван да снабдява Dell за нуждите му от CPU x86.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализът на Общия съд относно положението на HP се съдържа в точки 288—335 от обжалваното съдебно решение. След като изследва поредица от фактори, свързани с обема на покупките, размера на отстъпките и средната продажна цена на CPU x86, в точка 319 от това решение Общият съд преценява, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че изчислената от нея изискуема част ѝ позволява да направи изводи относно антиконкурентния отстраняващ ефект на отстъпките, които Intel предоставя на HP за целия период между ноември 2002 г. и май 2005 г. По-специално Комисията не доказала наличието на посочения ефект за периода между ноември 2002 г. и септември 2003 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в точка 320 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че фактът, че в съображение 1389 от спорното решение Комисията е извършила алтернативно изчисление на изискуемата част, позовавайки се на числата в съображение 1338 от това решение, не може да поправи тази грешка, тъй като това алтернативно изчисление също не обхваща целия период между ноември 2002 г. и май 2005 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Също така в точки 328—331 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема — във връзка с подсилващия фактор, свързан с пренасочването на спорните отстъпки, първоначално предоставяни от Intel на HP, към един от конкурентите на последното дружество — че Комисията е трябвало да уточни, кой от елементите, взети предвид при прилагането на критерия AEC, е бил повлиян и по какъв начин. Спорното решение съответно било опорочено и поради липса на мотиви.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение в точка 335 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че Комисията не е доказала надлежно основателността на направения в съображение 1406 от спорното решение извод, че в периода от ноември 2002 г. до май 2005 г. предоставяните от Intel на HP отстъпки са били годни или са можели да породят антиконкурентен отстраняващ ефект, доколкото не е доказала наличието на такъв отстраняващ ефект за периода от 1 ноември 2002 г. до 30 септември 2003 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализът на Общия съд относно положението на NEC се съдържа в точки 336—411 от обжалваното съдебно решение. В точка 411 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че като е възприела прекомерна стойност за условната част на отстъпките и като е екстраполирала резултатите, до които е стигнала за четвъртото тримесечие на 2002 г., към целия период на нарушението, Комисията е допуснала две грешки в преценката. От тези констатации Общият съд заключава, че в основните си параметри критерият AEC е приложен неправилно от Комисията. Съответно Комисията не е доказала надлежно основателността на направения в съображение 1456 от спорното решение извод, че плащанията на Intel в полза на NEC са били годни или са можели да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализът на Общия съд относно положението на HP се съдържа в точки 412—457 от обжалваното съдебно решение. В точка 439 от това решение Общият съд приема, че изчисленията, които Комисията е извършила, за да установи условната част на отстъпките, а оттам и изискуемата част, която конкурент, също толкова ефективен, колкото Intel трябва да постигне, за да може да получи достъп до пазара, без да претърпи загуби, се опират на изходна постановка, противоречаща на изложените в съображения 1003 и 1004 от спорното решение основни положения във връзка с критерия AEC. Сред тези основни положения в частност е принципът, че хипотетичният конкурент е също толкова ефективен, колкото Intel. Според Общия съд в анализа си относно преценката на размера на спорните отстъпки, предоставяни от Intel на Lenovo под формата на две непарични предимства, а именно удължаването на стандартната гаранция на Intel с една година и предложението за по-добро използване на дистрибуторска платформа в Китай, Комисията всъщност се е фокусирала върху по-малко ефективен конкурент, който обаче не бил подходящият икономическият оператор за целите на оценката дали спорните отстъпки са годни да породят антиконкурентен отстраняващ ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като в точки 440—456 от обжалваното съдебно решение преценява, че това заключение не се опровергава от доводите на Комисията, в точка 457 от това съдебно решение Общият съд постановява, че тази институция не е доказала надлежно основателността на направения в съображение 1507 от спорното решение извод, че през 2007 г. предоставяните от Intel отстъпки са били годни или са можели да породят такъв отстраняващ ефект във вреда на конкурент, също толкова ефективен, колкото това дружество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализът на Общия съд относно положението на MSH се съдържа в точки 458—481 от обжалваното съдебно решение. В точки 466—480 от това решение Общият съд се съсредоточава върху метода на „двойната условна отстъпка“. Този метод се основава на идеята, че за да може да продава на MSH компютри от определена марка, един също толкова ефективен конкурент, колкото Intel е трябвало да се увери не само че MSH е готово да закупува компютри, оборудвани със CPU на този конкурент, но също и най-вече че OEM производителите са готови да произведат тези компютри. Съответно този конкурент е трябвало да предостави две плащания. Едното — за да получи спорната част на OEM производителя, а другото — за да получи спорната част на MSH. Следователно прилаганите от Intel практики на различни нива по снабдителната верига са могли да имат кумулативен ефект. Без да поставя под въпрос тази обосновка като принцип, Общият съд констатира, че прилагането ѝ, основано на презумпцията, че всеки OEM производител, доставчик на MSH, се е ползвал от условна отстъпка, равняваща се на общата спорна отстъпка, предоставяна на NEC през четвъртото тримесечие на 2002 г., е било опорочено на две основания, всяко от които годно да обезсили резултатите от прилагането на критерия AEC по отношение на MSH. Първо, Комисията нито твърдяла, нито доказала, че Intel е предоставяло на някой от другите OEM производители, от които MSH е купувало, а именно Fujitsu, Acer, HP, Compaq, Toshiba и Medion, условни отстъпки в сегмента на предназначените за частни лица компютри при условия, сравними с тези на спорните отстъпки за закупените компютри на NEC. Второ, при всяко положение Комисията не доказала, че предоставяните на NEC спорни отстъпки за четвъртото тримесечие на 2002 г., дори да се предположи, че са представителни за всички OEM производители, са били стабилни в рамките на период от десет години.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства в точка 482 от обжалваното съдебно решение Общият съд преценява, че следва да се уважи доводът на Intel, че Комисията е допуснала грешки при прилагането в спорното решение на критерия AEC по отношение на Dell, HP, NEC, Lenovo и MSH.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък в точки 483—521 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда доводите на Intel и ACT, че Комисията не е анализирала по подходящ начин, като критерии, споменати в точка 139 от отменителното решение на Съда, степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, от една страна, и продължителността и размера на тези отстъпки, от друга страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, в точка 485 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва раздел 4.2.4 от спорното решение, съдържащ съображения 1577—1596 от това решение, като релевантен за въпроса относно стратегическото значение на OEM производителите, ползвали се от спорните отстъпки. Според Общия съд в съображение 1577 от посоченото решение Комисията по същество е подчертала, че поради своя пазарен дял, силното си присъствие в най-печелившия сегмент от процесния пазар, както и способността си да наложат нов процесор на този пазар, някои OEM производители — в случая Dell и HP, са имали по-голямо стратегическо значение от други в осигуряването за производителите на CPU x86 на достъп до този пазар. Общият съд също така определя като релевантно съображение 1597 от спорното решение, съгласно което OEM производителите, към които са били насочени действията на Intel, са притежавали значителен пазарен дял и са били стратегически по-важни от другите, което е имало по-голямо отражение върху целия пазар от това, което би съответствало само на техните пазарни дялове, взети заедно. От това Комисията заключава, че пазарното покритие на спорните отстъпки трябва да се смята за значително.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 493 от обжалваното съдебно решение Общият съд преценява, че не би могло да се изключи, че раздел 4.2.4 от спорното решение може да има значение за анализа на степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, доколкото се отнася до някои фактори, които априори са релевантни при проверката дали дадена схема за отстъпки е годна да породи отстраняващ ефект. В точка 494 от това решение Общият съд обаче отбелязва, че посоченият раздел 4.2.4, както и съображение 1597 от спорното решение, на което се позовава Комисията, за да приеме, че степента на пазарно покритие е била разгледана, не биха могли при обстоятелствата в случая да се считат, че представляват сами по себе си достатъчен анализ на степента на пазарно покритие на спорните отстъпки по смисъла на точка 139 от отменителното решение на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в точка 495 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че дори да се предположи, че Комисията е можела с основание да се опре на притежаваните от някои OEM производители пазарни дялове, вместо да разгледа степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, в съображения 1578—1580 от спорното решение тази институция е взела предвид само пазарните дялове на Dell и HP, изключвайки другите OEM производители, засегнати от спорните отстъпки. Освен това така взетите предвид от Комисията пазарни дялове се отнасяли само за периода от първото тримесечие на 2003 г. до последното тримесечие на 2005 г., тоест само за част от визирания със спорното решение период от октомври 2002 г. до декември 2007 г., но не и съответно за периода 2006—2007 г., релевантен за Lenovo и MSH. Накрая, свързаните с пазарните дялове цифрови данни, на които се е основала Комисията, отчитали притежаваните от Dell и HP дялове от световния пазар във всички сегменти, въпреки факта, че единствено спорните отстъпки в полза на HP се отнасяли до стационарни компютри за фирми, както се посочва в член 1, буква б) от това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение Общият съд отбелязва в точки 499 и 500 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е определила степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, противно на това, което е била длъжна да направи в съответствие с точка 139 от отменителното решение на Съда, и въз основа на това стига до извода, че тя не е разгледала надлежно критерия, отнасящ се до въпросната степен на покритие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до продължителността на спорните отстъпки, в точки 508—515 от обжалваното съдебно решение Общият съд очертава две групи съображения от спорното решение, в които Комисията е разгледала обстоятелства във връзка с тази продължителност. Става въпрос, първо, за съображения 1013—1035 от спорното решение и второ, за съображения 201, 202, 965—968 и 1227 от същото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Общият съд приема, от една страна, че предметът на съображения 1013—1035 от спорното решение се е състоял единствено в определянето на времевата рамка, в случая една година, в която се вписва изборът на OEM производителите с оглед на техните нужди от CPU x86, което е хипотезата, въз основа на която се изчислява спорната част на спорните отстъпки, предоставяни от Intel на всеки от съответните OEM производители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно според Общия съд Комисията е използвала такъв времеви фактор, за да определи методологията за изчисляване на спорната част на OEM производител, която спорна част впоследствие е трябвало да бъде съотнесена към други фактори в рамките на критерия AEC, за да се оцени годността на спорните отстъпки да породят антиконкурентен отстраняващ ефект. Поради това подобна проверка не представлява според Общия съд анализ на продължителността на тези отстъпки като фактор, който сам по себе си може да докаже тяхната годност да породят такъв отстраняващ ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, несъмнено в съображения 201, 202, 965—968 и 1227 от спорното решение Комисията е разгледала продължителността и формата на поетите от OEM производителите и даващи право на отстъпки ангажименти към Intel като фактори, които могат да благоприятстват или да попречат на навлизането на нов конкурент на пазара, предвид по-специално времевия обхват на въпросните ангажименти или способността на Intel да плаща или да коригира своите отстъпки в кратки срокове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Общия съд обаче, макар тези аспекти на времевия фактор да ѝ изглеждат релевантни, Комисията ги е разгледала само мимоходом и повърхностно. Тя не е разгледала въпросните аспекти по отношение на всички OEM производители като релевантен фактор за установяване на годността на спорните отстъпки да породят антиконкурентен отстраняващ ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в точки 516—518 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода на Комисията, че макар критерият AEC да не доказвал годността на спорните отстъпки да породят отстраняващ ефект, следвало да се вземе предвид общият период, през който Intel е прилагало спрямо OEM производителите отстъпки и плащания за изключителност, и че доколкото отстъпките са съществували в продължение на една година за Lenovo и на няколко години за другите OEM производители и за MSH, се налагал изводът, че даден евентуален конкурент на Intel на пазара на CPU x86 е щял да трябва да се примири със спад в рентабилността и с много по-ниско равнище на рентабилност на продажби в сравнение с Intel. Според Комисията тези преценки произтичат от точки 93 и 195 от първото съдебно решение и поради това са окончателни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Общият съд отбелязва, най-напред, че първото съдебно решение е било изцяло отменено от Съда, така че след връщането на делото трябва да прецени отново доводите на страните относно продължителността на отстъпките, без да е обвързан от точки 93 и 195 от това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, Общият съд приема, че с оглед на всички критерии, споменати в точка 139 от отменителното решение на Съда, които трябва да бъдат преценени, в случай че конкретното предприятие поддържа, със съответни доказателства, че поведението му не е било годно да ограничи конкуренцията, посочването, независимо от възможните изводи въз основа на критерия AEC, на периода, през който Intel е предоставяло на OEM производителите и на MSH спорните отстъпки, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове окончателни преценки относно така породения антиконкурентен отстраняващ ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същите причини в точка 519 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода на Комисията, че продължителността на спорните отстъпки не може да бъде отделена от графика им на прилагане (timing), тъй като те са били необходими, за да се преодолее невъзможността на Intel своевременно да даде технически отговор на продаваните от AMD 64‑битови CPU x86.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на тези съображения в точка 520 от обжалваното съдебно решение Общият съд преценява, че Комисията е допуснала грешка, като не е разгледала в спорното решение продължителността на спорните отстъпки като признак, позволяващ да се установи годността им да породят антиконкурентен отстраняващ ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно в точка 521 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема за основателно твърдението на Intel, че направеният в спорното решение анализ на критериите, споменати в точка 139 от отменителното решение на Съда, е опорочен поради редица грешки, доколкото в спорното решение Комисията не е разгледала надлежно критерия за степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и не е анализирала правилно продължителността на тези отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В заключителните точки от обжалваното съдебно решение Общият съд обобщава мотивите, които са в основата на диспозитива на това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в точка 523 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че в хода на административното производство Intel е поддържало, със съответни доказателства, че спорните отстъпки не са били годни да породят отстраняващия ефект, който им се приписва. В съображения 1002—1573 от спорното решение Комисията е приложила критерия AEC и с оглед на получените резултати е заключила в съображения 1574 и 1575 от това решение, че спорните отстъпки и извършените от Intel спорни плащания са били годни или са можели да имат антиконкурентен отстраняващ ефект, тъй като дори също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, би бил възпрепятстван да снабдява Dell, HP, NEC и Lenovo с оглед на нуждите им от CPU x86 или да продава — посредством компютрите, предлагани от MSH на пазара — CPU x86, които произвежда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 524 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че от изводите по разгледаните основания и доводи все пак е видно, първо, че при прилагането в спорното решение на критерия AEC са допуснати грешки и второ, че що се отнася до критериите, споменати в точка 139 от отменителното решение на Съда, Комисията не е разгледала надлежно критерия, отнасящ се до степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, и не е анализирала правилно продължителността на тези отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка по-специално с предоставяните на HP отстъпки Общият съд припомня в точка 525 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е доказала надлежно своя извод, че в периода от ноември 2002 г. до май 2005 г. спорните отстъпки, предоставяни на HP от Intel, са били годни или са можели да породят антиконкурентен отстраняващ ефект, тъй като не е доказала наличието на такъв ефект за периода от 1 ноември 2002 г. до 30 септември 2003 г. Следователно, дори въз основа на това анализът по критерия AEC да се приеме за убедителен относно една част от периода ноември 2002 г.—май 2005 г., антиконкурентният отстраняващ ефект на тези отстъпки не може според Общия съд да се приеме за достатъчно доказан, щом като Комисията не е разгледала надлежно критерия, отнасящ се до степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, и не е анализирала правилно продължителността на тези отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 526 и 527 от обжалваното съдебно решение Общият съд съответно преценява, че Комисията не е била в състояние да докаже, че спорните отстъпки и извършените от Intel спорни плащания са били годни или са можели да имат антиконкурентен отстраняващ ефект и следователно представляват нарушение на член 102 ДФЕС, поради което мотивите на спорното решение не могат да обосноват член 1, букви а)—д) от него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това Общият съд отменя, първо, член 1, букви а)—д) и член 2 от спорното решение и второ, член 3 от същото в частта относно действията, описани в посочения член 1, букви а)—д). За сметка на това, след като възпроизвежда направените в първото съдебно решение констатации относно „голите“ ограничения и тяхната незаконосъобразност от гледна точка на член 102 ДФЕС, Общият съд отхвърля първоинстанционната жалба в останалата ѝ част.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда и исканията на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение на председателя на Съда от 5 август 2022 г. Федерална република Германия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията иска от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени обжалваното съдебно решение, с изключение на точка 3 от диспозитива му, в която Общият съд отхвърля първоинстанционната жалба в останалата ѝ част,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да върне делото за ново разглеждане пред Общия съд и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да не се произнася по съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Intel и ACT искат от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбата и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, свързани с настоящото производство по обжалване, а Федерална република Германия — съдебните разноски, свързани с встъпването си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Федерална република Германия иска от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени обжалваното съдебно решение, с изключение на точка 3 от диспозитива му,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да върне делото за ново разглеждане пред Общия съд и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да не се произнася по съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По жалбата до Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията посочва шест основания за обжалване:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">първото — нарушение на принципа ne ultra petita, съчетано с неправилно тълкуване и прилагане на критериите, които Съдът е установил в отменителното си решение, що се отнася до годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">второто — нарушение на правото на защита на Комисията при проверката на прилагането на критерия AEC,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">третото — грешка при прилагане на правото, що се отнася до изискваната степен на доказаност, нарушение на правото на защита и изопачаване на доказателствата при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на Dell,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">четвъртото — редица грешки при прилагане на правото и нарушение на правото на защита на Комисията при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на HP,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">петото — неправилно тълкуване на приложения от Комисията критерий AEC и на член 102 ДФЕС, изопачаване на доказателствата и нарушение на правото на защита на Комисията при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на Lenovo, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">шестото — неправилна преценка на последиците от констатираните грешки във връзка с прилагането на критерия AEC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да вземе отношение по всяко от изтъкнатите основания за обжалване, Intel, подкрепено от ACT, отбелязва, че тези основания за обжалване са неотносими, тъй като Комисията не е поставила под съмнение анализа на Общия съд в точки 144—149 от обжалваното съдебно решение. Според този анализ квалифицирането на спорните отстъпки като злоупотреба по своето естество и независимо от годността им да ограничат конкуренцията било грешка при прилагане на правото. В този смисъл Комисията признала, че анализът по критерия AEC не е част от съображенията в основата на разпоредителната част на спорното решение. При това положение констатирането на тази грешка само по себе си било достатъчно, за да се обоснове диспозитивът на обжалваното съдебно решение, като всяка евентуално допусната от Общия съд грешка във връзка с изводите му вследствие на тази констатация била ирелевантна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този довод не може да се приеме. Както по същество е отбелязал Общият съд в точка 149 от обжалваното съдебно решение, грешката, изразяваща се в квалифицирането на спорните отстъпки като представляващи по естеството си нарушение на член 102 ДФЕС, не е достатъчно основание за отмяна на спорното решение, тъй като Комисията е направила анализ по критерия AEC и този анализ е имал действително значение при преценката дали въпросните отстъпки са годни да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel. Съответно отмяната на спорното решение от Общия съд се основава, както впрочем следва от точка 524 от обжалваното съдебно решение, на констатираните грешки във връзка с прилагането на критерия AEC, на липсата на проверка на степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и на неправилността на анализа на Комисията относно продължителността на тези отстъпки. Следователно настоящите основания за обжалване могат да поставят под въпрос изводите на Общия съд, които са в основата на диспозитива на обжалваното съдебно решение, и да доведат, при условие че са налице, до отмяната на това решение. Ето защо следва да се отхвърли възражението на Intel, че тези основания за обжалване са неотносими, и съответно да се пристъпи към разглеждането им.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото основание за обжалване, а именно това, че Общият съд се е произнесъл ultra petita и е тълкувал и приложил неправилно годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първото основание за обжалване се състои от две твърдения, съответно, че Общият съд се е произнесъл ultra petita, а при условията на евентуалност — че неправилно е тълкувал и приложил критериите, позволяващи да се признае годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото твърдение, а именно че Общият съд се е произнесъл ultra petita</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията поддържа, че в първоинстанционната си жалба Intel не е изтъкнало довод, че направената в спорното решение преценка на критериите относно степента на пазарно покритие и продължителността на спорните отстъпки е била недостатъчна като обхват. Intel изложило доводи в този смисъл само в основното становище по връщането на делото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, от една страна, тази жалба не съдържала никакво посочване на съображенията от спорното решение, отнасящи се до стратегическото значение на ползвалите спорните отстъпки OEM производители. В жалбата си срещу първото съдебно решение Intel оспорило само извода на Общия съд относно значението на степента на пазарно покритие на тези отстъпки. Доводът, който Intel излага в първоинстанционната си жалба, се отнасял до много ограничената, както се твърди, част от пазара, действително засегната от произтичащия от тези отстъпки антиконкурентен отстраняващ ефект, а не до въпроса дали Комисията е анализирала адекватно степента на пазарно покритие на същите отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, Intel не поставило под съмнение и обхвата на извършения от Комисията анализ на продължителността на спорните отстъпки, а просто оспорило валидността на подхода ѝ да разгледа като съвкупност краткосрочните споразумения с OEM производителите и MSH, което било последващ въпрос. Така в подкрепа на жалбата си срещу първото съдебно решение Intel само поставило под съмнение този подход, който Общият съд възпроизвел, за да обоснове извода за годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията. Противно на посоченото от Общия съд в точка 506 от обжалваното съдебно решение, оплакванията, свързани с продължителността на спорните отстъпки, нямали отношение към изложените в точки 102 и 111—114 от първоинстанционната жалба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подкрепено в това отношение от ACT, Intel оспорва основателността на първото твърдение по първото основание за обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От правилата, които уреждат производството пред съдилищата на Европейския съюз, и по-специално от член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 76 и член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и че съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita (решение от 13 юли 2023 г., Комисия/CK Telecoms UK Investments, C‑376/20 P, EU:C:2023:561, т. 324) и поради това постановената от него отмяна не може да надхвърля по обхват поисканата от жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2017 г., British Airways/Комисия, C‑122/16 P, EU:C:2017:861, т. 81 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, както бе посочено в точка 83 от настоящото съдебно решение, Общият съд е отменил, първо, член 1, букви а)—д) и член 2 от спорното решение, и второ, член 3 от същото в частта относно действията, описани в посочения член 1, букви а)—д). От друга страна, видно от точка 3 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, Общият съд е отхвърлил първоинстанционната жалба в останалата ѝ част, а именно що се отнася до „голите“ ограничения и тяхната незаконосъобразност от гледна точка на член 102 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че в точка 674 от първоинстанционната жалба Intel иска по-специално отмяна на спорното решение в неговата цялост, поради което постановената от Общия съд отмяна е по-малка по обхват от исканата от Intel. От това следва, че доколкото Комисията изрично упреква Общия съд, че се е произнесъл ultra petita, това оплакване трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията упреква Общия съд и за това, че в точки 485—500 от обжалваното съдебно решение е проверил — с оглед на основание, изтъкнато за първи път от Intel в основното становище по връщането на делото — законосъобразни ли са направените от нея в спорното решение изводи относно степента на пазарно покритие на спорните отстъпки. Така Общият съд излязъл извън рамките на спора, определени и очертани с първоинстанционната жалба и евентуално с репликата, нарушавайки съответно член 84 от процедурния си правилник.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, както правилно е подчертал Общият съд в точка 106 от обжалваното съдебно решение, че след решение на Съда за връщане на делото за ново разглеждане по принцип не е допустимо страните да посочват основания, които не са били повдигнати в хода на производството, по което е постановено отмененото от Съда решение на Общия съд (решение от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 71). За допустими следва да се приемат само основанията, с които се допълва основание, вече изложено изрично или имплицитно в исковата молба или първоинстанционната жалба, и които се намират в тясна връзка с последното (решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 66).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, след като в точка 12 от първоинстанционната жалба посочва, че в разрез с член 102 ДФЕС Комисията не е преценила от гледна точка на съвкупността от конкретни обстоятелства годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията, Intel изтъква в точки 115—117 от първоинстанционната жалба, че Комисията е трябвало да вземе предвид пренебрежимо малката част от засегнатия от тези отстъпки пазар на CPU x86, варираща между 0,3 % и 2 % годишно. В тези точки от първоинстанционната жалба Intel възразява и срещу подхода на Комисията да преценява антиконкурентния отстраняващ ефект на въпросните отстъпки изолирано по пазарни сегменти, при все че AMD е можело да се съревновава в сегменти, които не са засегнати от спорните отстъпки, и подчертава, че Комисията не е констатирала да са предоставяни отстъпки на редица други водещи OEM производители. Intel доразвива тези оплаквания в точки 12, 37, 38, 52, 155, 185, 208 и 257 от репликата, като последните четири точки се отнасят съответно до спорните отстъпки, предоставяни на HP, Lenovo, NEC и MSH. За да документира изчисленията си, Intel многократно се позовава на доклада на професор Salop и на д‑р Hayes от 22 юли 2009 г. (наричан по-нататък „докладът Salop-Hayes“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно с посочените оплаквания Intel по същество поддържа пред Общия съд, че степента на пазарно покритие на спорните отстъпки е била толкова ниска, че е изключвала всякаква възможност за антиконкурентно отстраняване от пазара. Следователно, като е преценил в точки 492—500 от обжалваното съдебно решение законосъобразността на направените в това отношение от Комисията изводи в спорното решение, Общият съд не е излязъл извън рамките на спора, определен и очертан от Intel в първоинстанционната му жалба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията посочва също, че проверката в обжалваното съдебно решение на направения в спорното решение анализ на продължителността на спорните отстъпки не е в отговор на нито едно от изложените в първоинстанционната жалба основания, а в отговор на ново основание, изтъкнато в основното и допълнителното становище на Intel по връщането на делото, и поради това била недопустима.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в точки 101 и 102 от първоинстанционната жалба Intel подчертава значението на продължителността на дадена практика при преценката на годността на същата да ограничи конкуренцията. Във връзка с това в точки 111 и 112 от първоинстанционната жалба, отнасящи се до годността на спорните отстъпки да предизвикат антиконкурентно отстраняване от пазара, Intel изтъква факта, че спорните отстъпки са предоставяни само за периоди от няколко месеца и че OEM производителите са можели да прекратят някои от предвиждащите тези отстъпки споразумения при спазване на предизвестие от 30 дни, така че не можело да се презумира наличието на такъв отстраняващ ефект. Intel повтаря този довод в точка 39 от репликата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че с тези оплаквания Intel по същество поддържа, че продължителността на спорните отстъпки е такава, че няма как да се презумира, че те са годни да породят антиконкурентен отстраняващ ефект. Съответно в точка 506 от обжалваното съдебно решение Общият съд, отхвърляйки възражението за недопустимост, повдигнато в това отношение от Комисията, правилно е преценил, че доводите, които в основното и допълнителното си становище по връщането на делото Intel е изложил във връзка с продължителността на спорните отстъпки, са ясно свързани с тези в първоинстанционната му жалба и съответно са допустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно първото твърдение по първото основание за обжалване трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто твърдение, а именно че е налице неправилно тълкуване и прилагане на критериите относно годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При условията на евентуалност Комисията поддържа, че що се отнася до критериите, установени в точка 139 от отменителното решение на Съда, Общият съд е ограничил проверката си до това дали анализът на степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и продължителността им е достатъчен, без да вземе предвид нито един от другите релевантни критерии за преценката на годността на тези отстъпки да отстранят конкуренцията. Този подход противоречал на изискването за цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства по делото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, без да са изчерпателни, критериите, установени от Съда в точка 139 от отменителното му решение, били част от обстоятелствата, които са релевантни за преценката дали дадена схема за отстъпки е годна да отстрани конкуренцията. Следователно въпросните критерии не били кумулативни, така че Комисията била длъжна да анализира всеки от тях поотделно и да придава еднаква тежест на всеки от тях. От това следвало, че годността на дадена схема за отстъпки да отстрани конкуренцията не можела да бъде оборена от едно или две обстоятелства, разгледани изолирано. В точки 519—521 и 525—527 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд приел, че фактът, че Комисията не е разгледала надлежно критерия относно степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и не е анализирала правилно продължителността им, е достатъчно основание за отмяна на спорното решение. Всъщност, от една страна, от обжалваното съдебно решение не личало ясно в каква степен Общият съд е основал преценката си на констатираните грешки във връзка с прилагането на критерия AEC. От друга страна, в точка 525 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че годността на въпросните отстъпки да предизвикат антиконкурентно отстраняване от пазара не може да се счита за доказана, ако Комисията не разглежда надлежно критериите относно степента на пазарно покритие и продължителността на тези отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд, изглежда, възприел формалистичен подход, съгласно който Комисията трябвало да разгледа всички критерии, установени в точка 139 от отменителното решение на Съда, и да придаде еднаква тежест на всеки от тях, независимо, от една страна, от относителното значение на всеки критерий в конкретния контекст на висящото дело и от друга страна, от общата преценка на всички релевантни обстоятелства, сочещи годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Комисията Общият съд не може да стигне до заключение относно годността на процесното поведение да отстрани конкуренцията, без да разгледа, първо, значимостта на господстващото положение на Intel на съответния пазар, второ, условията и правилата за предоставяне на спорните отстъпки, както и тяхното влияние върху решенията на OEM производителите и на MSH относно снабдяването им, трето, размера на тези отстъпки, четвърто, техния график и пето, наличието на антиконкурентна стратегия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, що се отнася до първите два критерия, споменати в предходната точка, Intel не оспорило факта, че условието за изключителност при снабдяването, от чието изпълнение зависят спорните отстъпки, е повлияло върху решенията на OEM производителите и на MSH относно източниците им на снабдяване. Също така, предвид дуопола, характеризиращ пазара на CPU x86, наличието на стратегия за отстраняването на AMD създавало риск от премахване на всякаква конкуренция на този пазар. Общият съд обаче пропуснал да вземе предвид съществуването на такава стратегия не само като признак, релевантен сам по себе си, но и като част от анализа по критерия AEC. Освен това според Комисията графикът на спорните отстъпки бил от особено значение, тъй като показвал, че те били прилагани с цел преодоляване на невъзможността на Intel своевременно да даде технически отговор на продаваните от AMD 64‑битови CPU x86.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Общият съд отменил спорното решение с единственото съображение, че Комисията не е анализирала в достатъчна степен два от критериите, установени в точка 139 от отменителното решение на Съда. Това обстоятелство обаче не било достатъчно основание за отмяната на акт, основан на съвкупност от сложни преценки, ако други аспекти на тези преценки, които не са били оспорени или са били потвърдени, са достатъчни, за да обосноват направеният в този акт извод. Съответно Общият съд трябвало да провери дали въпреки установените пропуски в обхвата на извършената в спорното решение преценка на двата въпросни критерия последното съдържа анализ от гледна точка на другите критерии, обосноваващи констатацията, че спорните отстъпки са били годни да отстранят конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Федерална република Германия поддържа, че Общият съд е трябвало най-напред да провери дали в хода на административното производство Intel е изложило във връзка със степента на пазарно покритие и продължителността на спорните отстъпки конкретни доводи, които могат да оборят презумпцията относно годността на въпросните отстъпки да отстранят конкуренцията. Единствено в този случай Комисията била длъжна, въз основа на правото на изслушване, да разгледа тези два критерия в спорното решение. Освен това Общият съд трябвало да провери дали ако Комисията бе направила различен анализ или претегляне на тези два критерия, това е щяло да доведе до извода, че не е било възможно антиконкурентно отстраняване от пазара. В този смисъл Общият съд трябвало да прецени значението на тези критерии с оглед на наличието на обща стратегия, която Intel прилагало, за да отстрани AMD, единствения му конкурент на пазара на CPU x86. Наличието на намерение за отстраняване на конкурентите обаче може да неутрализира всяко съмнение относно пазарното покритие на спорните отстъпки и тяхната продължителност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Intel и ACT оспорват основателността на второто твърдение по първото основание за обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни, че страните, допуснати да встъпят по дело пред Съда на основание член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз, не могат да променят предмета на спора, чиито граници се определят от исканията и основанията, изложени от главните страни. Следователно са допустими само онези доводи на встъпилите страни, които се вписват в рамката, очертана от тези искания и основания, като встъпилата страна не може да изтъква нови основания, различни от изложените от жалбоподателя пред Съда (вж. в този смисъл решение от 10 ноември 2016 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия, C‑449/14 P, EU:C:2016:848, т. 114 и 121).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отхвърли като недопустимо оплакването на Федерална република Германия, че Общият съд трябвало най-напред да провери дали в хода на административното производство Intel е изложило конкретни доводи относно степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и тяхната продължителност. Всъщност това оплакване не е относимо към нито едно посочените от Комисията основания за обжалване. Освен това то всъщност противоречи на заявеното от нея във връзка с второто основание за обжалване, а именно че в административното производство Intel е представило много голям обем доказателства във връзка с годността на спорните отстъпки да породят сочения антиконкурентен отстраняващ ефект, което съгласно точки 138 и 139 от отменителното решение на Съда означава, че Комисията е била длъжна да анализира по-специално степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и тяхната продължителност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до оплакванията, на които се основава Комисията във връзка с второто си твърдение по първото основание за обжалване, важно е да се отбележи, че в жалбата си до Съда Комисията посочва, че това твърдение се основава на схващането, че Общият съд е отменил спорното решение, като се е основал изключително на факта, че тя не е разгледала надлежно критерия, отнасящ се до степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, и не е анализирала правилно продължителността на тези отстъпки. Комисията отбелязва също, че ако Съдът приеме, че това схващане е погрешно, следва да се разгледат останалите основания за обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да обоснове въпросното схващане, Комисията се позовава на точка 525 от обжалваното съдебно решение, чието съдържание е възпроизведено в точка 81 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тази точка 525 от обжалваното съдебно решение, която се отнася по-специално до спорните отстъпки, предоставяни от Intel на HP, Комисията заключава, че въпреки изричното посочване в точка 524 от обжалваното съдебно решение на три съображения за отмяната на спорното решение, а именно, първо, грешките, опорочаващи прилагането на критерия AEC по отношение на OEM производителите и на MSH, второ, недостатъчното изследване на степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и трето, неправилният анализ на продължителността на тези отстъпки, Общият съд в действителност е основал тази отмяна само на изводите във връзка с последните две съображения. Според Комисията, възприемайки този подход, Общият съд преценил абстрактно и формалистично дали анализът ѝ по тези два критерия е достатъчен, без да вземе предвид относителното значение на всеки от тях и без да отчете други разгледани в спорното решение обстоятелства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че след като в точки 145 и 147 от обжалваното съдебно решение е преценил, че възприетият в спорното решение подход, съгласно който спорните отстъпки — независимо от годността им да ограничат конкуренцията чрез отстраняването на също толкова ефективен конкурент — по естеството си представляват злоупотреба и съответно не е необходим анализ по критерия AEC, за да се прецени тази годност, е опорочен поради грешка при прилагане на правото, Общият съд е констатирал в точка 149 от това съдебно решение, че въпреки това Комисията е направила такъв анализ и че той е имал действително значение при преценката на тази годност, поради което все пак е било необходимо Общият съд да разгледа и доводите на Intel във връзка с този анализ. В съответствие с това в точки 150—482 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал доводите на Intel за отмяна на спорното решение поради редица грешки, опорочаващи прилагането на критерия AEC по отношение на Dell, HP, NEC, Lenovo и MSH (вж. т. 42—61 от настоящото решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Едва след като в точка 482 от обжалваното съдебно решение е приел, че голяма част от тези доводи следва да бъдат уважени, в точки 483—520 от това решение Общият съд е преценил доводите на Intel и ACT, че Комисията не е анализирала надлежно, като критерии, споменати в точка 139 от отменителното решение на Съда, степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, от една страна, и продължителността и размера на тези отстъпки, от друга страна (вж. т. 62—77 от настоящото решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">123</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След тази преценка, в точка 521 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел за основателно твърдението на Intel, че направеният в спорното решение анализ на критериите, споменати в точка 139 от отменителното решение на Съда, е опорочен поради редица грешки, доколкото Комисията не е разгледала надлежно критерия за степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и не е анализирала правилно продължителността на тези отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">124</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така в точки 523 и 524 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че макар въз основа на извършения в съображения 1002—1575 от спорното решение анализ по критерия AEC Комисията да е констатирала годността на спорните отстъпки да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel и съответно да ограничат конкуренцията, това не променя факта, първо, че този анализ е опорочен поради грешки, второ, че Комисията не е разгледала надлежно критерия, отнасящ се до степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, и трето, че тя не е анализирала правилно продължителността на тези отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">125</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст Общият съд е припомнил в точка 525 от обжалваното съдебно решение, че констатираната грешка в анализа по критерия AEC, що се отнася по-специално до спорните отстъпки, предоставяни на HP, касае периода от 1 ноември 2002 г. до 30 септември 2003 г., докато периодът на нарушението във връзка с този OEM производител е между ноември 2002 г. и май 2005 г. Като се има предвид обаче фактът, че Комисията не е разгледала надлежно критерия, отнасящ се до степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и не е анализирала правилно продължителността на тези отстъпки, Общият съд е преценил, че годността на приложената по отношение на HP практика да породи антиконкурентен отстраняващ ефект не може да се установи надлежно за целия период на нарушението, дори да се приеме, че анализът по критерия AEC е убедителен за част от този период.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">126</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От горното следва, че Комисията тълкува неправилно точка 525 от обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">127</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, от една страна, тази точка 525, доколкото се отнася единствено до предоставяните на HP отстъпки, не може да постави под въпрос факта, че както следва от точка 524 от обжалваното съдебно решение, годността на спорните отстъпки да отстранят от пазара, състоящ се от Dell, Lenovo, NEC и MSH, също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, се основава на анализ по няколко критерия, а именно критерия AEC, степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и продължителността на тези отстъпки. От друга страна, доколкото тази годност би трябвало да се преценява от гледна точка само на предоставяните на HP спорни отстъпки, от точка 525 от това решение следва, че степента на пазарно покритие на тези отстъпки и продължителността им имат още по-съществено значение за установяването на тази годност и съответно на нарушение за целия период на нарушението. Комисията не твърди, че спорното решение съдържа анализ, който да доказва наличието на годност за антиконкурентно отстраняване от пазара само въз основа на предоставяните на HP отстъпки, и то за периода от октомври 2003 г. до май 2005 г. Освен това от точки 483—521 от обжалваното съдебно решение не следва, че спорното решение съдържа такъв анализ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">128</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно точка 525 от обжалваното съдебно решение не може да се разбира изолирано от нейния контекст, в смисъл, че проверката, която в точки 150—482 от това решение е направил Общия съд относно прилагането на критерия AEC, следва да бъде пренебрегната, при все че в точка 524 от същото изрично се посочва, че въпросната проверка е в основата на отмяната на спорното решение по същия начин както изводите относно степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и продължителността на тези отстъпки. Следователно схващането, изложено в точка 133 от настоящото решение, на което Комисията основава второто твърдение по първото основание за обжалване, е неправилно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">129</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Неправилността на това схващане означава също, че Комисията няма как да упреква Общия съд, че е отменил спорното решение поради чисто формалното съображение, че тази институция е трябвало да разгледа всеки от споменатите в точка 139 от отменителното решение на Съда критерии поотделно и с еднаква степен на подробност, независимо от относителната тежест на всеки критерий предвид обстоятелствата по случая.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">130</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, както следва от точки 137—139 от отменителното решение на Съда, степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и тяхната продължителност са част от факторите, които Комисията трябва да прецени, за да установи, че обвиненото предприятие е извършило злоупотреба с господстващо положение, като фактът, че в хода на административното производство това предприятие поддържа, със съответни доказателства, че поведението му не е било годно да породи антиконкурентен отстраняващ ефект, предполага конкретно задължение за тази институция да прецени евентуалното наличие на стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне също толкова ефективни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">131</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст, от една страна, видно от точки 485, 493—495, 509 и 510 от обжалваното съдебно решение и противно на поддържаното от Комисията, Общият съд се е постарал да определи кои съображения от спорното решение могат да бъдат релевантни за степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и за продължителността на тези отстъпки. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">132</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, от точки 493—500 и 506—520 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е установил редица пропуски, опорочаващи релевантните съображения от спорното решение, и поради това е приел, че Комисията не е преценила надлежно степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, нито продължителността на тези отстъпки като признаци, сочещи годността на последните да породят антиконкурентен отстраняващ ефект. В настоящото производство по обжалване обаче Комисията не оспорва тези изводи на Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">133</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не може да се приеме и оплакването на Комисията, споделено от Федерална република Германия, че Общият съд не може да отменя спорното решение, без да разгледа значимостта на господстващото положение на Intel на съответния пазар, условията и правилата за предоставяне на спорните отстъпки и на процесните плащания, както и тяхното влияние върху решенията на OEM и на MSH относно източниците им на снабдяване, размера на тези отстъпки, техния график и наличието на антиконкурентна стратегия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">134</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, първо, доколкото е неразделна част от второто твърдение по първото основание за обжалване, това оплакване също се основава на погрешното схващане, че отмяната на спорното решение се основава изключително на изводите на Общия съд относно степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и продължителността на тези отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">135</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, съгласно обжалваното съдебно решение единственият анализ в спорното решение, целящ да докаже, че спорните отстъпки представляват злоупотреба, независимо от годността им да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, е този, произтичащ по-специално от съображения 920—926, 950, 972, 981, 989, 1000 и 1001 от спорното решение, разгледани в точки 133—144 от обжалваното съдебно решение. Както Общият съд е отбелязал в точки 145—147 от това съдебно решение, от точки 137—139 и 141 от отменителното решение на Съда следва, че този анализ е опорочен поради грешка при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">136</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото обаче Комисията се позовава на господстващото положение на Intel, на условния характер на отстъпките и на наличието на стратегия за отстраняване на негов конкурент, независимо дали той е също толкова ефективен, колкото Intel, така изтъкнатите в подкрепа на това оплакване доводи имплицитно, но неизбежно се основават на идеята, че спорните отстъпки сами по себе си представляват злоупотреба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">137</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото Комисията се позовава на размера на спорните отстъпки, на подсилващите отстраняващия ефект фактори и на стратегическия характер на получаващите тези отстъпки OEM производители, следва да се отбележи, че противно на поддържаното от тази институция, Общият съд е разгледал тези аспекти в преценките си във връзка с критерия AEC, степента на пазарно покритие на спорните отстъпки или продължителността на тези отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">138</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този смисъл Комисията всъщност упреква Общия съд, че не е преценил дали различните глави от спорното решение съдържат данни, въз основа на които да се изгради обосновка за годността на спорните отстъпки да породят антиконкурентен отстраняващ ефект, въпреки констатациите на Общия съд относно степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и продължителността на тези отстъпки — констатации, които освен това Комисията не оспорва в настоящото производство по обжалване. Независимо обаче от факта, че сами по себе си критериите, на които се основава Комисията, не изглеждат достатъчни, за да се констатира нарушение на член 102 ДФЕС, Общият съд не е можел да извърши такава преценка, тъй като, както по същество e припомнил в точка 150 от обжалваното съдебно решение, той не може да измени съставомерните признаци на установеното от Комисията нарушение, заменяйки със свои мотивите на издателя на акта, чиято законосъобразност проверява по силата на член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., Sony Corporation и Sony Electronics/Комисия, C‑697/19 P, EU:C:2022:478, т. 95 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">139</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Общият съд не е нарушил критериите, отнасящи се до годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията, установявайки в точки 150—527 от обжалваното съдебно решение грешките, които според него правят мотивите на спорното решение, що се отнася до начина на прилагане на критерия AEC, до степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и до продължителността на тези отстъпки, незаконосъобразни и негодни, в съответствие с анализа му, да обосноват нарушение на член 102 ДФЕС и съответно да служат за основание на член 1, букви а)—д) от това решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">140</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно второто твърдение по първото основание за обжалване трябва да се отхвърли и да се приеме, че в своята цялост първото основание за обжалване не е налице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто основание за обжалване, а именно нарушение на правото на защита на Комисията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">141</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Комисията, след като предоставяните от Intel спорни отстъпки по презумпция представляват злоупотреба, тя не е длъжна да мотивира спорното решение, така че да отговори не само на твърде големия обем доказателства, представени от Intel в хода на административното производство, но и на доводи, които то не е изложило в това производство. В хода на производството пред Общия съд Intel представило допълнителни доводи във връзка с критерия AEC под формата на икономически експертни заключения. Въпреки че взел предвид тези многобройни нови доказателства, в точки 235, 236, 252, 253, 316, 317, 443 и 444 от обжалваното съдебно решение Общият съд отказал да вземе под внимание представените от Комисията опровержения на тези доказателства с мотива, че така би заменил със свои съображенията, изложени в спорното решение. Целта на тези опровержения обаче не била да се запълни някаква празнота в мотивите на спорното решение, а да се отговори на новите икономически анализи, представени от Intel за първи път в хода на това производството. Следователно вземането предвид на доводите на Комисията нямало да доведе Общия съд до това да замени съдържащите се в спорното решение анализи със собствената си преценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">142</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение Общият съд нарушил правото на защита на Комисията, що се отнася, първо, до изчисляването на спорната част на Dell, второ, до годността на спорните отстъпки, предоставяни на HP между ноември 2002 г. и септември 2003 г., да породят отстраняващ ефект и трето, до стойността на предоставяните на Lenovo непарични предимства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">143</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Intel смята, че второто основание за обжалване не е налице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">144</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни, от една страна, че видно от точки 137—139 от отменителното решение на Съда, Комисията е длъжна да преценява дали предприятието с господстващо положение има евентуално стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне толкова ефективни, колкото него, само ако в хода на административното производство това предприятие поддържа, със съответни доказателства, че поведението му не е било годно да ограничи конкуренцията, и по-специално да породи сочения отстраняващ ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">145</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че когато Комисията е доказала тази годност чрез анализ по критерия AEC, отчитащ представените от обвиненото предприятие доказателства, Общият съд не би могъл да заключи, че този анализ е невалиден, основавайки се на доказателства, които това предприятие е представило за първи път пред него за тази цел и които не са били известни на Комисията и са могли да бъдат представени в хода на административното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">146</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, съгласно методологията, която Комисията е възприела, за да прецени годността на спорните отстъпки да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, положителният или отрицателният резултат от прилагането на критерия AEC, по смисъла, изложен в точка 158 от обжалваното съдебно решение, се определя в крайна сметка чрез сравнение между спорната част и изискуемата част. Последната е частта от нуждите на клиента, която също толкова ефективен конкурент, колкото Intel трябва да постигне, за да има достъп до пазара, без да претърпи загуби. Ако спорната част е по-голяма от изискуемата част, резултатът от прилагането на критерия AEC е положителен за Intel, като в обратния случай е налице отрицателен резултат и следователно годност на спорните отстъпки да отстранят конкурент, също толкова ефективен, колкото това предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">147</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до положението на Dell, в точки 204—206, 215 и 220 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изложил доказателствата, въз основа на които Intel възразява срещу изчислената спорна част от 7,1 %, която в спорното решение Комисията възприема по отношение на това предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">148</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Става въпрос, първо, за електронно писмо от 10 ноември 2005 г., съставено от член на ръководството на Dell, наречен „D1“ (по-нататък „електронното писмо на D1“), от което било видно, че пренасочването на търсенето на Dell към AMD може да засегне до 25 % от обема на CPU x86, като освен това в производство по частноправен спор между Intel и AMD в щата Делауеър (Съединени щати) този член на ръководството потвърждава под клетва съдържанието на посоченото електронно писмо. Освен това в точка 204 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че съгласно доклада Salop-Hayes, представен от Intel за първи път пред него, прогнозният обем от 25 % от нуждите на Dell води до спорна част от 17,5 % за първата година или от 12,5 %, ако се използва подходът на Комисията, който Intel счита за нелогичен. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">149</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, в електронно писмо от 9 март 2004 г., съставено от друг член на ръководството на Dell, наречен „D5“, се споменава възможно пренасочване на снабдяването на Dell към AMD за 25 % от общия обем на нуждите на Dell от CPU x86 за 90 дни (по-нататък „електронното писмо на D5“). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">150</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, декларация от 21 декември 2007 г., направена, видно от точка 194 от обжалваното съдебно решение, от служител на Intel, отговорен за отношенията с Dell към момента на настъпване на фактите, наречен „I1“, сочела, че по вътрешни изчисления на Intel спорната част от нуждите на Dell от CPU x86 е между 15 % и 25 % през първата година (по-нататък „декларацията на I1“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">151</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, четвърто, изявление на D1, направено в производството по частноправния спор между Intel и AMD в щата Делауеър, потвърждавало съдържанието на електронното му писмо от 10 ноември 2005 г., докато изявление на друг член на ръководството на Dell, наречен „D3“, направено в същото производство, сочело, че същият нямал никаква причина да поставя под въпрос верността на заявеното от D1.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">152</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От точки 174, 196, 209—211 и 222 от обжалваното съдебно решение е видно, че с изключение на доклада Salop-Hayes, всички документи, на които се позовава Intel, са били част от административната преписка и са били разгледани в спорното решение — факт, който Комисията не поставя под въпрос. Последната съсредоточава доводите си върху използването от Общия съд на доклада Salop-Hayes, за да постави под съмнение спорната част от 7,1 %, която е изчислила в това решение, и възразява срещу отказа на Общия съд да вземе предвид анализи, които не са част от мотивите на същото и които Комисията е приложила към писмената защита и дупликата, представени в първоинстанционното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">153</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от точки 171, 229, 233 и 234 от обжалваното съдебно решение следва, че що се отнася до приложения по отношение на Dell критерий AEC, Комисията е възприела спорна част от 7,1 % въз основа на изчислителна таблица от януари 2004 г. (наричана по-нататък „изчислителната таблица от 2004 г.“), която Dell ѝ е предоставило в хода на административното производство. По-специално Комисията е извела спорната част от 7,1 % въз основа на пренасочване на търсенето на Dell към AMD относно 7 % от обема на CPU x86, които според изчислителната таблица от 2004 г. Dell е имало намерение да закупи от AMD за 2005 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">154</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 175 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил направеното от Комисията в спорното решение сравнение между изискуемата част и спорната част. При това сравнение Комисията е стигнала до извода, че за девет от тринадесетте тримесечия, съставляващи, що се отнася до Dell, периода на нарушението, изискуемата част е надхвърляла спорната част.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">155</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Наистина, както е видно от точка 204 от обжалваното съдебно решение, съдържаща изложение на доводите на Intel, докладът Salop-Hayes е направил възможно прогнозният обем от 25 % от нуждите на Dell, произтичащ от електронните писма на D1 и D5, да се изрази в спорна част, и по-конкретно в спорна част от 17,5 % за първата година — процент, който би бил намален на 12,5 %, ако трябваше да се използва подходът на Комисията, на което се противопоставя Intel.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">156</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същевременно, първо, от точки 220—234 от обжалваното съдебно решение, посветени на преценката на доказателствата, на които Intel се е позовало пред Общия съд, е видно, че последният е поставил под съмнение направеното в спорното решение изчисление на спорната част на Dell, основавайки се на електронните писма на D1 и на D5, на показанията на членове на ръководството на Dell в производството по частноправния спор между Intel и AMD в щата Делауеър и на декларацията на I1. За сметка на това, за целите на преценката си Общият съд не се е основал на доклада Salop-Hayes, който впрочем не се споменава в тези точки. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">157</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, противно на схващането, на което Комисията основава съображенията си, този доклад не е в основата на преценката на Общия съд, поради което доводите на тази институция във всички случаи трябва да се отхвърлят.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">158</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, наистина в точка 236 от обжалваното съдебно решение Общият съд е припомнил, че ако вземе предвид допълнителните анализи, представени от Комисията за първи път пред него в подкрепа на съдържащия се в спорното решение анализ по критерия AEC, това би означавало да замени със свои мотивите на спорното решение, нещо, което не е допустимо при осъществяването на контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС. Въпреки това в точки 237—239 от обжалваното съдебно решение Общият съд все пак е разгледал по съображения за изчерпателност тези доказателства и е стигнал до извода, че те не поставят под въпрос извода в точка 234 от същото съдебно решение, така че оплакването на Комисията в подкрепа на това основание за обжалване също се основава на погрешно схващане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">159</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в точки 240—255 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал доказателствата относно действителното пренасочване на търсенето на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г., като е приел, че те потвърждават съмненията във връзка с определянето на спорната част на Dell на 7,1 %. В това отношение в точка 243 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че съгласно съображение 1245 от спорното решение въз основа на наблюденията, изведени от действителното пренасочване на част от търсенето на Dell към AMD, е било възможно да се изчисли спорна част по-голяма от 7,1 %, а именно между 8,2 % и 10,1 %.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">160</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Противно на поддържаното от Комисията, изводите на Общия съд относно действителното пренасочване на търсенето на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г. се основават единствено на доказателства, произтичащи от спорното решение. Общият съд не се е позовал на нито едно от доказателствата, които Intel е представило за първи път пред него, и Комисията не е посочила в коя точка от обжалваното съдебно решение Общият съд се е основал на такова доказателство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">161</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно оплакването на Комисията, че Общият съд е основал преценката си относно спорната част на Dell върху доказателства, представени за първи път пред него, без да вземе предвид анализите, които тя е предоставила, за да обори тези доказателства, във всички случаи се основава на погрешни схващания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">162</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до HP, Общият съд е отбелязал, че Комисията не е доказала наличието на антиконкурентен отстраняващ ефект между 1 ноември 2002 г. и 30 септември 2003 г. Комисията обаче счита, че ако Intel има право да изтъква за първи път пред Общия съд, че доказателства относно определен период не са били включени в анализа по критерия AEC, то би трябвало да е допустимо тя да допълни този анализ в хода на производството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">163</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се подчертае, че с доводите си пред Общия съд във връзка с HP Intel цели да оспори законосъобразността на съдържащия се в спорното решение анализ по критерия AEC, като не се позовава на доказателства, които не са били представени в хода на административното производство. От това следва, че при всяко положение Общият съд не е допуснал грешка, като въз основа на решение от 1 юли 2010 г., Knauf Gips/Комисия (C‑407/08 P, EU:C:2010:389, т. 89), е отхвърлил в точки 300 и 301 от обжалваното съдебно решение възражението на Комисията, че тези доводи са недопустими, тъй като Intel не оспорило в административното производство периодите, които Комисията е използвала за изчисленията си. Също така, и както бе отбелязано в точка 138 от настоящото решение, Общият съд правилно е приел в точка 317 от обжалваното съдебно решение, че би заменил със свои мотивите на спорното решение, ако вземе под внимание допълнителните изчисления, които не произтичат от последното решение и които Комисията е представила за първи път в приложение към дупликата, за да обоснове съдържащия се в решението ѝ анализ по критерия AEC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">164</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, Общият съд е приел, че в анализа си относно преценката на размера на спорните отстъпки, предоставяни на Lenovo под формата на две непарични предимства, а именно удължаване на стандартната гаранция на Intel с една година и по-доброто използване на дистрибуторска платформа в Китай, Комисията, основавайки се на стойността на тези предимства за Lenovo вместо на съответните разходи за Intel, всъщност се е фокусирала върху по-малко ефективен от Intel конкурент, който обаче не бил подходящият икономическият оператор за целите на оценката дали спорните отстъпки са годни да породят антиконкурентен отстраняващ ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">165</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както е видно от точки 433—439 от обжалваното съдебно решение, за да обоснове тази преценка, която се отнася до принципите на анализа по критерия AEC, Общият съд се е основал на естеството на посочения критерий, така както е описано в спорното решение. Противно на това, което Комисията поддържа, за да докаже нарушение на правото си на защита от страна на Общия съд, същият не се е позовал съответно на допълнителния доклад Shapiro-Hayes от 28 януари 2009 г. (наричан по-нататък „допълнителният доклад Shapiro-Hayes“), представен от Intel за първи път в първоинстанционното производство, който, видно от точки 423 и 452 от обжалваното съдебно решение, се отнася до различен въпрос, а именно до изчисляването на разходите на Intel за двете непарични предимства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">166</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение правото на защита на Комисията не е нарушено с отказа на Общия съд, виден от точки 443 и 444 от обжалваното съдебно решение, да вземе предвид — тъй като това би означавало да замени със своя преценката, съдържаща се в спорното решение — представените от Комисията изчисления относно действителните разходи на Intel за съответните непарични предимства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">167</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Едва когато в точки 451—453 от обжалваното съдебно решение е анализирал за изчерпателност доказателствата, които Комисията е представила за първи път пред него, Общият съд се е позовал (в т.  452 от това решение) на допълнителния доклад Shapiro-Hayes.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">168</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложеното по-горе следва, че второто основание за обжалване не е налице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третото основание за обжалване, а именно грешка при прилагане на правото, що се отнася до изискваната степен на доказаност, нарушение на правото на защита и изопачаване на доказателствата при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на Dell</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">169</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Третото основание за обжалване се състои от три твърдения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото твърдение, а именно че е налице грешка при прилагане на правото, що се отнася до изискваната степен на доказаност</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">170</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията изтъква, че Общият съд се е основал на погрешни правни критерии, за да прецени представените от нея доказателства в подкрепа на констатацията ѝ за наличие на злоупотреба с господстващо положение. По-специално, първо, анализът по критерия AEC се основавал не на предположения относно поведението, произтичащи от установени факти, а на прилагането на иконометричен модел към оценките на входните данни (input values) за този модел. Следователно, противно на посоченото от Общия съд в точка 165 от обжалваното съдебно решение, обстоятелството, че Intel е дало правдоподобно обяснение на фактите, въз основа на което би могло да се заключи, че не е налице нарушение, не можело да доведе до отмяна на спорното решение. Второ, анализът по критерия AEC по същество представлявал оценка, която, що се отнася до спорната част на OEM производител, се основава на хипотези, при които по дефиниция няма сигурен и окончателен отговор, а само оптимална или разумна преценка. Така, противно на приетото от Общия съд в точка 166 от обжалваното съдебно решение, не било достатъчно — за да се постигне отмяна на спорното решение — да се хвърли съмнение върху извода, направен от Комисията въз основа на такъв анализ, още по-малко пък просто да се внуши, че е възможен друг резултат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">171</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно правилният подход по отношение на степента на доказаност и съдебния контрол върху анализ по критерия AEC би бил този, при който, без да се изключва от съдебния контрол анализа по критерия AEC, се проверява не само истинността на представените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали са годни да подкрепят изведените от тях заключения. Всъщност годността на дадена практика на предприятие с господстващо положение да ограничи конкуренцията се преценявала въз основа на контекстуални елементи, които не са свързани само с поведението на това предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">172</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, прилагайки погрешен стандарт на доказване, Общият съд отхвърлил направената в спорното решение оценка на спорната част на Dell и просто констатирал в точка 244 от обжалваното съдебно решение, че „хипотезата на спорна част от 7,1 % не е единствено възможната“ и че този факт „поставя[…] под съмнение […] основателността на възприетата от Комисията оценка в [спорното] решение“. Презумпцията за невиновност не означавала, че преценките относно контекстуални елементи, които не са свързани с поведението на предприятието с господстващо положение, трябва да се считат за невалидни, когато Общият съд има „съмнение“ по отношение на някой от тези елементи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">173</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Intel оспорва основателността на първото твърдение по третото основание за обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">174</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се прецени основателността на доводите на Комисията, следва да се припомни контекстът, в който се вписва извършеният в случая анализ по критерия AEC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">175</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 133 и 134 от отменителното си решение Съдът припомня, че член 102 ДФЕС няма за цел нито да попречи на предприятието да завоюва въз основа на собствените си качества господстващото положение на един или няколко пазара, нито да осигури оставането на пазара на конкурентни предприятия, които са по-малко ефективни от тези, които имат такова положение. В този смисъл не всеки отстраняващ ефект непременно нарушава конкуренцията. Всъщност основаната на качествата конкуренция може да доведе до изчезването от пазара или изтласкването на конкурентите, които са по-малко ефективни и следователно по-малко привлекателни за потребителите с оглед по-специално на цените, продуктите, избора, качеството или нововъведенията (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 126 и 127 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">176</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да може в даден случай да се приеме, че определено поведение трябва да се квалифицира като „злоупотреба с господстващо положение“, по принцип е необходимо да се докаже, че поради използването на средства, различни от тези, които ръководят основаната на качествата конкуренция между предприятията, това поведение има за действителен или потенциален ефект ограничаването на тази конкуренция чрез отстраняване на също толкова ефективни конкурентни предприятия на съответния или съответните пазари или чрез възпрепятстване на развитието им на тези пазари (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 129 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">177</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст, предвид особената отговорност на предприятието с господстващо положение да не засяга със своето поведение ефективната и ненарушена конкуренция на вътрешния пазар, член 102 ДФЕС му забранява да прилага практики, включително ценови, които имат отстраняващ ефект за неговите конкуренти, считани за също толкова ефективни, колкото него, и засилват господстващото му положение, като прибягва до средства, различни от характерните за основаната на качествата конкуренция (вж. в този смисъл отменителното решение на Съда, т. 135 и 136, и решение от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 76).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">178</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както се припомня в точка 137 от отменителното решение на Съда, подобна практика може да е под формата на схема на отстъпки за лоялност, т.е. отстъпки, свързани с условието клиентът, без значение каква е стойността на покупките му от предприятието с господстващо положение, да се снабдява изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от това предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">179</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доказването, че определено поведение има върху конкуренцията действителен или потенциален ограничителен ефект, което може да включва използването на различни методи за анализ в зависимост от вида на разглежданото в дадения случай поведение, трябва обаче да се осъществи при всяко положение с оглед на всички релевантни фактически обстоятелства, независимо дали те се отнасят до самото поведение, до съответния пазар или пазари или до функционирането на конкуренцията на този пазар или тези пазари. Освен това посоченото доказване трябва да има за цел, въз основа на точни и конкретни аналитични данни и доказателства, да се установи че въпросното поведение може най-малкото да породи отстраняващ ефект (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 129 и 130 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">180</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, що се отнася до практика, състояща се в предоставянето на отстъпки за лоялност, за която в хода на административното производство предприятието с господстващо положение поддържа, със съответни доказателства, че не е била годна да породи сочения отстраняващ ефект, Комисията е длъжна да анализира не само фактори като значимостта на господстващото положение на съответното предприятие, степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, условията и правилата за предоставянето на същите, тяхната продължителност и размер, но и евентуалното наличие на стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне също толкова ефективни (отменително решение на Съда, т. 138 и 139 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл решение от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt. Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 47—49).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">181</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Годността на подобни отстъпки да отстранят конкурент, също толкова ефективен, колкото предприятието с господстващо положение, който се предполага, че има същите разходи като тези на това предприятие, по принцип се преценява, като се използва критерият AEC. Всъщност макар да е само един от начините да се установи дали предприятие с господстващо положение е прибягнало до средства, различни от свързаните с „обичайната“ конкуренция, анализът по този критерий има за цел да се прецени именно годността на такъв конкурент, разглеждан абстрактно, да възпроизведе поведението на предприятието с господстващо положение и съответно дали това поведение трябва да се счита за представляващо обичайна конкуренция, тоест такава основана на качествата (вж. в този смисъл решение от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др., C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 80—82 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">182</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се прецени основателността на изтъкнатите от Комисията доводи, следва също да се има предвид, че както бе посочено в точки 43 и 44 от настоящото решение, анализът по критерия AEC, така както е извършен в случая, отчита по-специално евентуалната загуба на спорните отстъпки в случай на снабдяване на OEM производител от AMD и в крайна сметка се основава на сравнение между спорната част и изискуемата част за всеки OEM производител, както и за MSH. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">183</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до сравнението между спорната част и изискуемата част, от точка 175 от обжалваното съдебно решение е видно, че Комисията е посочила изискуемата част в таблица 22 от спорното решение (наричана по-нататък „таблица 22“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">184</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в точка 171 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че Комисията е възприела спорна част от 7,1 % — число, произтичащо от изчислителната таблица от 2004 г., спомената в точка 153 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">185</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 175 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че по същество Комисията е приела това число като релевантен процент, който следва да се приложи за целите на определянето на спорната част, и го е сравнила с изискуемата част от таблица 22 за всяко съответно тримесечие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">186</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В последната колона от тази таблица, към която препраща и точка 175 от обжалваното съдебно решение, се посочва, че за периода от четвъртото тримесечие на данъчната 2003 г. до четвъртото тримесечие на данъчната 2006 г. изискуемата част е била между 4,9 %, което е изчислената стойност за първото тримесечие на данъчната 2004 г., и 12,1 %, което е изчислената стойност за четвъртото тримесечие на данъчната 2006 г. Както е отбелязал Общият съд в тази точка от обжалваното съдебно решение, Комисията е приела, че за последните девет тримесечия от разглеждания период изискуемата част е надхвърляла спорната част.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">187</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като в точки 189—201 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил оплакванията на Intel, че Комисията, вземайки предвид изчислителната таблица от 2004 г., е нарушила принципа на правна сигурност, в точки 202—256 от това решение Общият съд е разгледал доводите на Intel във връзка с определянето на спорната част на 7,1 %.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">188</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от точки 203 и 240 от обжалваното съдебно решение следва, че Intel е възразило срещу възприетата от Комисията спорна част от 7,1 %, сочейки, на първо място, доказателства, различни от изчислителната таблица от 2004 г., и на второ място, данни относно действителното пренасочване на търсенето на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г., които показвали, че спорната част на Dell е можело да надхвърля 7,1 %.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">189</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, видно от точки 204—206, 215 и 220 от обжалваното съдебно решение, доказателствата, на които се позовава Intel, са електронното писмо на D1, електронното писмо на D5, показанията на членове на ръководството на Dell в производството по частноправния спор между Intel и AMD в щата Делауеър, както и декларацията на I1, споменати в точки 147—151 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">190</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 213—232 от обжалваното съдебно решение Общият съд е анализирал тези доказателства. В точка 233 от това решение Общият съд е преценил, че от електронните писма на D1 и на D5, от показанията на членове на ръководството на Dell в производството по частноправния спор между Intel и AMD в щата Делауеър, както и от декларацията на I1, които, взети заедно, се потвърждават едни други, е видно, че през 2005 г. пренасочването на търсенето на Dell към AMD е можело да засяга до 25 % от обема на CPU x86, а не 7 %, както излизало от изчислителната таблица от 2004 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">191</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение в точка 234 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че доказателствата, на които се позовава Intel, са хвърлили съмнение върху довода, че спорната част от Dell е трябвало да бъде оценена единствено въз основа на изчислителната таблица от 2004 г., в която е посочено пренасочване на търсенето на Dell към AMD за обем от 7 % за 2005 г., от което Комисията е извела спорна част от 7,1 %.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">192</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, в точка 243 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че в съображение 1245 от спорното решение Комисията изрично е признала, че въз основа на наблюденията, изведени от действителното пренасочване на част от търсенето на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г., е възможно да се изчисли спорна част, по-голяма от 7,1 %, а именно между 8,2 % и 10,1 %.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">193</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст Общият съд е отбелязал, от една страна, в точка 244 от обжалваното съдебно решение, че самото съществуване на тези изчисления е достатъчно доказателство, че хипотезата на спорна част от 7,1 % не е единствено възможната, и поставя под съмнение на основателността на възприетата от Комисията в спорното решение оценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">194</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, в точки 246—251 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил доводите на Комисията, че пренасочването на снабдяването на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г. е имало само ограничено значение при разглеждането на положението през периода на нарушението, че е трябвало поне да се коригират някои изчислителни параметри, и по-специално равнището на спорните отстъпки през 2006 г., и че при условията на евентуалност в спорното решение тя е приложила критерия AEC, който отчита положението през 2006 г. и 2007 г. и потвърждава направените от нея изводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">195</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това в точка 254 от обжалваното съдебно решение Общият съд е преценил, че видно от спорното решение, въз основа на доказателства, различни от изчислителната таблица от 2004 г., е било възможно да се установи спорна част за Dell между 8,2 % и 10,1 %. В този смисъл Общият съд е повторил извода, че самото наличие на такива изчисления в спорно решение доказвало, че що се отнася до Dell, хипотезата на спорна част от 7,1 % не е единствено възможната, и това обстоятелство го е накарало да се усъмни в основателността на тази хипотеза, възприета от Комисията в спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">196</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 255 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че взети заедно тази констатация и констатацията в точка 234 от това решение, отнасяща се до изчисляването на спорната част въз основа на посочени от Intel доказателства, различни от изчислителната таблица от 2004 г., потвърждават съмнението относно възприетия в спорното решение размер на тази спорна част.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">197</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тези съображения в точка 256 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че представените от Intel доказателства могат да породят съмнение дали спорната част за Dell е трябвало да бъде определена на 7,1 %. Съответно според Общия съд Комисията не е доказала надлежно, че въпросната спорна част е правилно изчислена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">198</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в точки 257—271 от обжалваното съдебно решение Общият съд e разгледал по съображения за изчерпателност основателността на анализа на Комисията относно спорната част на Dell за първата част на релевантния период, а именно между декември 2002 г. и октомври 2003 г. В това отношение в точка 260 от обжалваното съдебно решение Общият съд е подчертал, че от таблица 22 ясно личи, че спорната част е по-голяма от изискуемата част за първите четири тримесечия, посочени в тази таблица, дори да се приемат направените от Комисията изчисления на изискуемата част и на спорната част.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">199</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като е анализирал доводите на Комисията в това отношение, в точки 270 и 271 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че тази институция не е могла да обясни или да потвърди a posteriori разликата между положителните резултати за Intel, посочени в таблица 22 за първите четири тримесечия от периода на нарушението, и извода ѝ за целия този период, че Intel не е издържало проверката по критерия AEC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">200</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключителните съображения на Общия съд относно прилагането на критерия AEC за предоставяните на Dell спорни отстъпки се намират в точки 283—287 от обжалваното съдебно решение, като съдържанието им е възпроизведено в точки 48—51 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">201</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, както прави и Комисията, че извършеният в случая анализ по критерия AEC е иконометричен модел, захранван с входни данни (input values), позволяващи, първо, да се изчисли изискуемата част, и второ, да се установи спорната част. За да се изчисли изискуемата част, се вземат предвид условните отстъпки, предоставяни от предприятието с господстващо положение, средните избежими разходи и средната продажна цена на това предприятие. За определянето на спорната част се вземат предвид изчисленията, които предприятието — получател на отстъпките, но и другите участващи конкуренти евентуално са направили във връзка с частта от нуждите, която въпросният получател може да покрие, снабдявайки се от конкурент на предприятието с господстващо положение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">202</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така резултатът от прилагането на критерия AEC може да укаже дали възприета от предприятие с господстващо положение ценова практика, като отстъпките за лоялност, с достатъчно изразени характеристики от гледна точка на степен на пазарно покритие, условия и правила за предоставяне на тези отстъпки, продължителност и размер на същите, е годна да отстрани конкурент, също толкова ефективен, колкото това предприятие и съответно да наруши защитаваната с член 102 ДФЕС конкуренция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">203</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до Dell, положителният или отрицателният резултат от прилагането на критерия AEC зависи, видно от точки 183—186 от настоящото решение, от сравнението между два процента — този на спорната част и този на изискуемата част, изразени до първата десетична запетая. При изчисляването на тези проценти Комисията се основава на хипотези, налагащи съобразяването на съвкупност от множество цифрови данни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">204</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, както изтъква и Комисията, че не е достатъчно предприятието с господстващо положение да постави под въпрос точността на някое от изчисленията при прилагането на критерия AEC, за да обезсили основания на такъв критерий извод на Комисията относно годността на схема за отстъпки за лоялност да отстрани конкурент, също толкова ефективен, колкото това предприятие. Освен това констатираният пропуск или грешка трябва да може да промени получения резултат, като от отрицателен го направи положителен, така че да породи основателно съмнение в правилността на възприетия от Комисията резултат и оттам в годността на съответните отстъпки да отстранят конкурент, също толкова ефективен, колкото предприятието с господстващо положение. Този вид съмнение може да възникне поради грешки в изчислението или пък поради избирателност или пропуски при преценката на доказателствата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">205</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от точки 213—256 и 283 от обжалваното съдебно решение следва, че съображенията на Общия съд относно прилагането на критерия AEC по отношение на предоставяните на Dell спорни отстъпки не се основават на някакво съмнение в несъществена част от преценката на Комисията или на простото внушение, че е възможен друг резултат от прилагането на този критерий. Общият съд по-скоро се е основал на факта, че всички релевантни данни, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени спорната част на Dell — преценка, която е от компетентността единствено на Общия съд, освен при твърдение за изопачаване, каквото е третото твърдение по настоящото основание за обжалване — и от които Комисията е взела предвид само изчислителната таблица от 2004 г., показват, че тази спорна част е доста вероятно да надхвърля не само възприетите от Комисията 7,1 %, но и изискуемата част, така че резултатът от прилагането на критерия AEC е можел да се промени, като от отрицателен стане положителен, ако всички тези данни са били взети предвид. Именно въз основа на това Общият съд, преценявайки сам доказателствата, е приел, че хипотезата на Комисията за спорна част от 7,1 % не е надлежно доказана и съответно че изводите, които тази институция е направила въз основа на критерия AEC, са несъстоятелни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">206</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията не може да изведе приемлив довод в обратен смисъл само от формулировката на точки 244 и 254 от обжалваното съдебно решение, съгласно които наличието в спорното решение на изчисления във връзка с действителното пренасочване на част от търсенето на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г. „е достатъчно, за да се докаже, че хипотезата на спорна част от 7,1 % не е единствено възможната[,] и […] поставя[…] под съмнение […] основателността на оценката, възприета от Комисията в [спорното] решение“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">207</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност от текста на тези точки от обжалваното съдебно решение, тълкувани в светлината на точки 242 и 243 от същото, е видно, че Общият съд е искал да подчертае, че спорна част, която надхвърля не само 7,1 %, но и изискуемата част, е възможна дори въз основа на съдържащите се в спорното решение изчисления на Комисията. Съответно тази спорна част е била „възможна“ за самата Комисия, която обаче е избрала да се основе единствено на изчислителната таблица от 2004 г. Освен това Общият съд е стигнал до извода в точка 254 от обжалваното съдебно решение, след като в точки 245—251 от него е отхвърлил доводите, с които Комисията е целяла да постави под въпрос релевантността на данните относно действителното пренасочване на търсенето на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">208</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Общият съд не е пренебрегнал естеството на анализа по критерия AEC като иконометричен модел, позволяващ да се прецени годността на спорните отстъпки да отстранят конкурент, също толкова ефективен, колкото предприятието с господстващо положение, така че първото твърдение по третото основание за обжалване трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто твърдение, а именно че неправилно е приложен възприетият стандарт на доказване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">209</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При условията на евентуалност Комисията поддържа, че Общият съд е приложил неправилно стандарта на доказване, който сам е възприел в точка 166 от обжалваното съдебно решение. По-специално, както приел Общият съд в точка 217 от това решение, изчислителната таблица от 2004 г., използвана от Комисията при изчисляването на спорната част на Dell, имала по-голяма доказателствена стойност от документите или изявленията на високопоставени членове на ръководството на Dell, на които се позовава Intel. При това положение обстоятелството, че доказателствата, на които се позовава Intel, не са лишени от всякаква доказателствена стойност, не било достатъчно, за да се поставят под съмнение доказателствата, посочени от Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">210</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Intel оспорва основателността на второто твърдение по третото основание за обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">211</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 166 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество е припомнил, че когато изтъква възможността да е настъпило обстоятелство, годно да засегне доказателствената стойност на доказателствата, на които се основава Комисията, предприятието с господстващо положение следва надлежно да докаже наличието и релевантността на това обстоятелство, както и отражението, което същото има върху доказателствената стойност на уличаващите това предприятие доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">212</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че съдържащите се в точки 217 и 218 от обжалваното съдебно решение изводи представляват отговор на изложения в точка 215 от това решение довод на Intel, че първо, документите, на които то се позовава, са били изготвени от високопоставени членове на ръководството на Dell, второ, в хода на производството по частноправния спор между Intel и AMD в щата Делауеър D1 е потвърдил под клетва съдържанието на електронното си писмо от 10 ноември 2005 г. и трето, D3, друг член на ръководството на Dell, е заявил в това производство, че няма никаква причина да поставя под въпрос верността на заявеното на D1.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">213</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 216 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отговорил на този конкретен довод, че отговорите, дадени от името на предприятие, като отговора на Dell в административното производство, в което то е представило изчислителната таблица за 2004 г., са по-надеждни от отговора, който би могъл да даде някой член на персонала или на ръководството му. Следователно с оглед на това общо правило Общият съд е отбелязал в точки 217 и 218 от обжалваното съдебно решение по-голямата доказателствена стойност и подробния и точен характер на изчислителната таблица от 2004 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">214</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това, първо, посоченото общо правило не засяга задължението на Комисията да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, когато преценява дали може надлежно да се докаже нарушение на член 102 ДФЕС. Този извод важи с още по-голяма сила, като се има предвид, че както е посочил Общият съд в точка 172 от обжалваното съдебно решение, изчислителната таблица от 2004 г. също е вътрешен документ на Dell, съдържащ хипотези за това как могат да се развият отношенията между Dell и AMD, с нарастващо навлизане на AMD в различните сегменти от дейността на Dell.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">215</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, от подробната проверка на доказателствата, която Общият съд е извършил в точки 220—256 от обжалваното съдебно решение, е видно, че той не е придал на доказателствата, на които Intel се е основало, по-голяма доказателствена стойност от тази на изчислителната таблица от 2004 г., но е приел, преценявайки сам доказателствата, че тези доказателства в достатъчна от правна гледна точка степен поставят под въпрос това дали спорната част правилно е определена на 7,1 % вместо на конкретни по-високи равнища, които, ако бяха възприети, щяха да променят в полза на Intel резултата от прилагането на критерия AEC. Освен това в точки 257—271 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел също, както бе посочено в точки 198 и 199 от настоящото решение, че Комисията не е доказала, че предоставяните на Dell отстъпки са били годни да ограничат конкуренцията през първата част на релевантния период.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">216</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно доводите си за неспазване на възприетия от Общия съд стандарт на доказване Комисията основава на частичен прочит на обжалваното съдебно решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">217</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно второто твърдение по третото основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третото твърдение, а именно че при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на Dell са изопачени доказателствата и че е налице нарушение на правото на защита на Комисията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">218</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При условията на евентуалност спрямо предходното Комисията твърди, че Общият съд е изопачил доказателствата, основал е решението си на противоречиви мотиви и е нарушил правото ѝ на защита.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">219</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В частност опорочено поради изопачаване на доказателствата било изложеното в точка 239 от обжалваното съдебно решение съображение, че оставало съмнение относно процента, който окончателно може да бъде определен като спорна част за Dell, и по-специално относно обстоятелството, че този процент е трябвало да бъде 7,1 %. От точки 204—206 от обжалваното съдебно решение следвало, че доводите на Intel почиват главно на три документа, а именно електронното писмо на D1, електронното писмо на D5 и декларацията на I1, както и на икономически анализи, основани на тези документи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">220</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първите два документа, Комисията изтъква, че като е заключил в точка 233 от обжалваното съдебно решение, че спорната част може да достигне 25 % от нуждите на Dell, Общият съд е смесил нуждите, които Dell би могло да покрие чрез AMD в края на едногодишен период, и средната стойност на тези нужди през целия този период. От само себе си се разбирало, че тази средна стойност е под 25 %. Както признал Общият съд в точка 218 от обжалваното съдебно решение, Комисията правилно се позовала на точния и подробен характер на информацията, съдържаща се в изчислителната таблица от 2004 г., което давало основание спорната част на Dell да се определи на 7,1 %. Следователно, противно на изложеното от Общия съд в точка 239 от обжалваното съдебно решение, обстоятелството, че електронното писмо на D1 обосновава оценка на спорната част на Dell между 5,6 % и 10,4 %, не е причина за съмнение в това, че спорната част на Dell е трябвало да бъде определена на 7,1 %. Освен това определянето на спорна част въз основа на споменатите в точка 219 от настоящото решение документи би изисквало да се анализират евентуални хипотези, що се отнася до времевия график и процента, с който нараства преминаването от Intel към AMD като доставчик на Dell, докато от своя страна изчислителната таблица от 2004 г. съдържала всичката необходима за целта информация. Доказателствата, на които се основава Общият съд, обаче му позволили да изчисли спорната част само под формата на диапазони, докато точната и подробна информация, съдържаща се в изчислителната таблица от 2004 г., позволила да се изчисли конкретно число, както се признава в точка 218 от обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">221</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до третия документ, а именно декларацията на I1, изготвена за целите на разследването и предназначена да освободи Intel от всякаква отговорност, в точка 227 от обжалваното съдебно решение Общият съд определил доказателствената му стойност като слаба, като същевременно в точка 230 от това решение се постарал да възстанови достоверността му чрез противоречиви мотиви, от които личало изопачаване на тази декларация. Всъщност не можело доказателства със слаба доказателствена стойност да имат превес пред конкретни и подробни доказателства. Без да приеме, че изчислителната таблица от 2004 г. не е годна да обоснове изведените от нея в спорното решение заключения, Общият съд приложил погрешен критерий, а именно дали аргументираната оценка на Комисията за спорна част от 7,1 % е била единствената възможна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">222</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Общият съд изопачил спорното решение, преценявайки в точка 247 от обжалваното съдебно решение, че при оценката на спорната част Комисията е използвала наблюдения, основани на пренасочването на част от търсенето на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г. Комисията не взела предвид данни от времето след нарушението, така че не признала, че спорната част е можела да достигне 10,1 % в периода на нарушението. Обстоятелството, че упражняваният от AMD нарастващ конкурентен натиск, посочен в съображение 1243 от спорното решение, в крайна сметка е позволил на AMD да се конкурира за спорна част до 10,1 % между октомври 2006 г. и юни 2007 г., неминуемо означавало по-малък конкурентен натиск в периода на нарушението. Констатациите на Общия съд в точки 249—251 от обжалваното съдебно решение почивали и на изопачаване на съображения 1245 и 1258 от спорното решение, тъй като изхождали от принципа, че за целите на изчисляването на спорната част Комисията е взела предвид данни за периода след нарушението, и пренебрегвали информацията в таблица 22. В точка 250 от обжалваното съдебно решение Общият съд смесил календарните години и данъчните години на Dell, което го довело до погрешния извод, че периодът след нарушението е бил взет предвид при прилагането на критерия AEC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">223</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впрочем, противно на преценката, направена от Общия съд в точка 263 от обжалваното съдебно решение, не можело да се установи никакво противоречие между това, което следва, от една страна, от съображение 1256 от спорното решение, съгласно което поне за четири тримесечия от периода на нарушението Intel издържа на проверката по критерия AEC, и от друга страна, от изводите на Комисията в съображения 1281 и 1282 от спорното решение, от които произтича, че предоставяните на Dell спорни отстъпки са били годни да пораждат отстраняващ ефект през целия този период. Всъщност, докато в съображение 1263 от спорното решение просто били сравнени изискуемата част и спорната част, в съображение 1281 от същото се съдържала обща преценка на годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията, предвид и подсилващи фактори, които Комисията не била длъжна да определя количествено и чието съществуване не било оспорено от Intel. Тези подсилващи фактори, които били част от контекста на критерия AEC и били релевантни за преценката на годността на спорните отстъпки да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, били налице и през първите четири тримесечия на нарушението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">224</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Също така констатацията в точка 268 от обжалваното съдебно решение, изведена от факта, че Комисията не е взела предвид спорни части от порядъка на 17,3 %, 22,5 % и 24,2 %, които също произтичали от изчислителната таблица от 2004 г., се основавала на изопачаване на съображение 1212 от спорното решение. Всъщност споменатите от Общия съд проценти се отнасяли до периоди, следващи периода, взет предвид за целите на изчисляването на спорната част, през които, след като завоювало пазар за своите компютри, оборудвани със CPU x86, произведени от AMD, Dell било в състояние да увеличи дела си покупки на тези CPU. Фактът, че Общият съд квалифицира тези по-високи числа като „спорна част“, показвал, че той е допуснал грешка, приемайки, че посочените числа поставят под въпрос констатацията на Комисията за спорна част от 7,1 %.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">225</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това изопачаване на спорното решение опорочавало преценката на Общия съд в точка 270 от обжалваното съдебно решение, че доводите на Комисията не позволяват да се обясни или потвърди a posteriori разликата между резултатите, които тя е посочила в таблица 22 за първите четири тримесечия от периода на нарушението, и извода му за целия този период, че Intel не е издържало проверката по критерия AEC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">226</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, Общият съд трябвало да вземе предвид икономическите анализи, които Комисията е представила в хода на производството с цел да докаже, че дори да се предположи, че спорната част следва да се изчисли въз основа на документите, споменати в точка 219 от настоящото решение, от тях не може да се направи извод за спорна част между 12,5 % и 17,5 %. Като не направил това, Общият съд нарушил в точки 235, 236, 252 и 253 от обжалваното съдебно решение правото на защита на Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">227</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Intel оспорва основателността на третото твърдение по третото основание за обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">228</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид изключителния характер на оплакването за изопачаване на доказателствата жалбоподателят трябва съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда да уточни кои доказателства са били изопачени от Общия съд и да посочи грешките в анализа, които според него са довели до това изопачаване. Подобно изопачаване трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се извършва нова преценка на фактите и доказателствата (вж. в този смисъл решение от 25 юли 2018 г., QuaMa Quality Management/EUIPO, C‑139/17 P, EU:C:2018:608, т. 34).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">229</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар изопачаването на доказателствата да може следователно да се състои в тълкуване на документ в противоречие със съдържанието му, за доказването на такова изопачаване не е достатъчно да се покаже, че този документ може да се тълкува по различен от възприетия от Общия съд начин. За целта е необходимо да се установи, че Общият съд очевидно е надхвърлил границите на разумната преценка на този документ, като по-специално го е тълкувал в противоречие със самия му текст (решения от 25 февруари 2021 г., Dalli/Комисия, C‑615/19 P, EU:C:2021:133, т. 139, и от 23 март 2023 г., PV/Комисия, C‑640/20 P, EU:C:2023:232, т. 134).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">230</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни, че пасажите от обжалваното съдебно решение относно приложения спрямо Dell критерий AEC съдържат част, която се отнася до оценката на спорната част (т. 171—271 от обжалваното съдебно решение), част, която се отнася до алтернативно изчисление, направено от Комисията за потвърждение, че предоставяните на Dell спорни отстъпки са били годни да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel (т. 272—276 от обжалваното съдебно решение), и част, която се отнася до отчитането на някои фактори, които, ако бяха включени в анализа по критерия AEC, според спорното решение биха увеличили годността на тези отстъпки да предизвикат отстраняване от пазара. Тези подсилващи фактори се състояли, първо, в това, че Dell ясно е преценило, че всяка загуба от негова страна на спорните отстъпки би била съпроводена от увеличаване на спорните отстъпки, които Intel предоставя на OEM производители, които са негови конкуренти, и второ, в това, че оценката на спорната част не отчита факта, че Dell купува от Intel и изделия, различни от микропроцесорите CPU x86, и в частност набори от специализирани чипове (т. 177 и 277—282 от обжалваното съдебно решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">231</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Частта, която се отнася до оценката на спорната част на Dell, е разделена на три подчасти. Първата, съдържаща точки 189—201 от обжалваното съдебно решение, се отнася до доводите на Intel, изведени от принципа на правна сигурност, които Общият съд е отхвърлил. Втората, съдържаща точки 202—256 от това решение, се отнася до приетите от Общия съд доводи, с които Intel възразява срещу възприетата от Комисията спорна част от 7,1 %. Третата, съдържаща точки 257—271 от посоченото решение, се отнася до твърденията на Intel относно първата част на периода на нарушението, а именно между декември 2002 г. и октомври 2003 г., които Общият съд е разгледал от съображения за изчерпателност и също е приел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">232</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до частта относно направеното от Комисията алтернативно изчисление, в точка 276 от обжалваното съдебно решение Общият съд е заключил, че това изключение не доказва, че практикуваните от Intel отстъпки са били годни да пораждат отстраняващ ефект през целия период на нарушението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">233</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с частта относно подсилващите фактори Общият съд е приел в точка 282 от обжалваното съдебно решение, че тези фактори са включени в спорното решение като елементи, които могат да подсилят основната проверка за наличието на породен от спорните отстъпки отстраняващ ефект, и не са били анализирани в достатъчна степен от Комисията по отношение на въздействието, което са оказали върху преценката на годността на посочените отстъпки да предизвикат отстраняване от пазара. Така съгласно тази точка от обжалваното съдебно решение вземането им предвид не е можело да бъде надлежно проверено от Общия съд, нито е можело да замести основния анализ на Комисията относно годността на предоставяните на Dell спорни отстъпки да породят отстраняващ ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">234</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводите на Комисията в подкрепа на оплакването за изопачаване на доказателствата се отнасят до последните две подчасти от частта на обжалваното съдебно решение, касаеща оценката на спорната част на Dell, както и до подсилващите фактори (вж. т. 231—233 от настоящото решение).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">235</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, както следва от точки 203 и 240 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е разгледал на два етапа доводите, с които Intel възразява срещу спорната част от 7,1 %, възприета от Комисията по отношение на Dell. На първо място, в точки 203—239 от това решение Общият съд е преценил доказателствата, въз основа на които Intel възразява срещу тази част, и на второ място, в точки 240—255 от същото е разгледал доводите на Intel във връзка с действителното пренасочване на търсенето на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">236</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст, първо, доводът на Комисията, че Общият съд изопачил електронното писмо на D1 или това на D5, смесвайки пренасочването на даден обем от нуждите на Dell към AMD в края на едногодишен период и спорната част на Dell, се основава на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение. Всъщност по-специално от точки 204, 233 и 234 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е направил разграничение между понятието за пренасочване на даден обем от покупките на CPU x86 от Intel към AMD, от една страна, и понятието за спорна част, от друга страна. По-конкретно, в тези точки Общият съд е посочил, че предвижданото пренасочване на 25 % от такъв обем може, според изчисленията на страните по спора, да се изрази в спорна част между 12,5 % и 17,5 %, и е сравнил това пренасочване по обем с 7‑те процента, които Комисията е взела предвид, за да определи спорна част от 7,1 %. При това положение се налага изводът, че под прикритието на твърдение за изопачаване Комисията всъщност се опитва, позовавайки се на високата доказателствена стойност на изчислителната таблица от 2004 г. в сравнение с тази на електронното писмо на D1, да издейства от Съда нова преценка на доказателствата. Ето защо тези доводи трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">237</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, що се отнася до довода на Комисията във връзка с декларацията на I1, от точка 233 от обжалваното съдебно решение следва, че тази декларация е била само едно от четирите доказателства, на които се е основал Общият съд, за да приеме в същата точка, че пренасочването на търсенето на Dell към AMD е можело да засяга до 25 % от обема на CPU x86, а не 7 %, както излизало от изчислителната таблица от 2004 г. Освен това Комисията не уточнява кои доказателства са изопачени от Общия съд. При това положение въпросният довод всъщност не се извежда от някакво изопачаване на декларацията на I1 в смисъла, изложен в точки 253 и 254 от настоящото решение, а напротив, цели да издейства от Съда нова преценка на това доказателство и на неговото значение сред всички разгледани от Общия съд доказателства, поради което трябва да бъде отхвърлен като недопустим.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">238</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася, трето, до доводите на Комисията, че изводите на Общия съд в точки 247—251 от обжалваното съдебно решение относно вземането предвид на данните, произтичащи от действителното пренасочване на част от търсенето на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г., тоест след периода на нарушението, приключил през декември 2005 г., са опорочени поради изопачаване на спорното решение, следва да се посочи следното.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">239</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 247 и 248 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че Комисията не може да се основава на релевантността на данните, изведени от прехвърлянето на част от търсенето на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г., за да оспори доводите на Intel относно началния момент на едногодишния времеви хоризонт при изчисляването на спорната част, а същевременно да отрича релевантността на същите тези данни за целите на определянето на точния процент на спорната част. Противно на поддържаното от Комисията, възприемайки тази принципна позиция срещу избирателното използване на доказателствата от страна на тази институция, Общият съд не е приел, че тя е използвала, за целите на изчисляването на спорната част, наблюденията, изведени от пренасочването на част от търсенето на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">240</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в точка 249 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил довода, изложен от Комисията в допълнителното ѝ становище по връщането на делото, че релевантността на действителното пренасочване на част от търсенето на Dell към AMD през 2006 г. и 2007 г., е трябвало да се релативизира поради увеличаването на спорните отстъпки, предоставяни от Intel през този период. В това отношение Общият съд e посочил, че Комисията не е коригирала, в съответствие с този фактор, спорната част, възприета в съображение 1245 от спорното решение и оценена между 8,2 % и 10,1 %. От тази точка от обжалваното съдебно решение не следва, че според Общия съд Комисията е възприела за периода на нарушението проценти на спорната част между 8,2 % и 10,1 %. В нея Общият съд само е отбелязал, че ако е смятала, че определен фактор засяга надеждността на посочените в съображение 1245 от спорното решение проценти, Комисията е трябвало да ги коригира съобразно този фактор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">241</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 250 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил друг довод, изтъкнат от Комисията в допълнителното ѝ становище по връщането на делото, а именно че критерият AEC „включва“ реалните пазарни дялове на AMD в покупките на Dell през 2006 г. и 2007 г. и че резултатите от тези изчисления потвърждават констатациите в спорното решение „за периода, приключващ през 2005 г.“. В това отношение в точка 251 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че Комисията не е направила корекция на спорната част за 2005 г., определена въз основа на изчисленията в съображение 1245 от спорното решение, които се отнасят до периода след нарушението. При липсата на такава корекция всъщност не би било възможно да се твърди, че резултатите от направените в спорното решение изчисления потвърждават констатациите в него относно периода на нарушението, още повече че там се посочва голяма спорна част, която по-скоро поставя под въпрос тези констатации.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">242</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тези съображения следва, че Общият съд правилно е разграничил данните от анализа по критерия AEC за периода на нарушението и данните за периода след нарушението, които не са част от този анализ. Така в отговор на доводите на Intel Общият съд е преценил правилността на изводите на Комисията относно релевантността на данните за периода след нарушението, без да изопачава съдържанието на релевантните съображения от спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">243</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това не могат да се приемат доводите на Комисията, че Общият съд е нарушил правото ѝ на защита, отказвайки в точки 236 и 253 от обжалваното съдебно решение да вземе предвид споменатите в точки 235 и 252 от същото допълнителни анализи, които тя е представила за първи път в хода на съдебното производство, за да оспори доказателства, които Intel е представило, както се твърди, за първи път пред Общия съд. Всъщност, както следва от точки 156—161 от настоящото решение, Общият съд не е взел предвид доказателства, представени от Intel за първи път пред него, така че доводите, изложени от Комисията в подкрепа на това основание за обжалване, във всички случаи почиват на погрешна постановка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">244</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид изводите в точки 235—243 от настоящото решение следва да се отхвърлят като безпредметни доводите на Комисията относно преценката, която в точки 257—271 от обжалваното съдебно решение Общият съд по съображения за изчерпателност е направил по отношение на анализа на спорната част на Dell за първата част от периода на нарушението, а именно между декември 2002 г. и октомври 2003 г. Всъщност, както се уточнява в точка 257 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е извършил тази преценка, въпреки че изводът, до който е стигнал в точка 256 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е доказала надлежно правилността на възприетия в спорното решение размер на спорната част на Dell, сам по себе си обезсилва направената от Комисията оценка на тази спорна част.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">245</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, на неправилен прочит на точки 278—282 от обжалваното съдебно решение почива доводът на Комисията, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, изисквайки количествено изражение на подсилващите фактори, които тя е посочила, за да докаже, че спорните отстъпки са годни да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel. От тези точки следва, че Общият съд е отхвърлил анализа, направен в спорното решение относно пренасочването на спорните отстъпки, предоставяни на Dell, към неговите конкуренти и относно загубата на тези отстъпки при закупуването на набори от специализирани чипове, със съображението че при липсата на цифрова оценка в това отношение му е било невъзможно да провери надлежно дали тези два подсилващи фактора са могли да неутрализират недостатъците, произтичащи от грешките в отнасящия се до спорната част на Dell анализ по критерия AEC, или да докажат годността на посочените отстъпки да предизвикат отстраняване от пазара. Следователно Общият съд не е приел, че подсилващите фактори трябва да бъдат цифрово изразени при всички обстоятелства, а че ако е трябвало да заместят основния анализ на Комисията относно годността на предоставяните на Dell отстъпки да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, проверката на тези фактори е трябвало да може да докаже тази годност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">246</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно третото твърдение по третото основание за обжалване трябва да се отхвърли и съответно да се приеме, че в своята цялост това основание за обжалване не е налице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По четвъртото основание за обжалване, а именно редица грешки при прилагане на правото и нарушение на правото на защита на Комисията при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на HP</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">247</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвъртото основание за обжалване се състои от две твърдения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото твърдение, а именно че са налице грешки при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на HP</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">248</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Комисията Общият съд е допуснал опорочаващи обжалваното съдебно решение грешки при прилагане на правото, приемайки в точки 319 и 335 от него, че изчисляването на изискуемата част на HP не дава основание да се приеме, че предоставяните на HP спорни отстъпки са били годни да отстранят конкуренцията за периода от 1 ноември 2002 г. до 30 септември 2003 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">249</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, първо, Комисията изтъква, че Общият съд е приложил погрешен стандарт на доказване, който, що се отнася до прилагането на критерия AEC относно HP, довел до незаконосъобразност на точки 292—320 от обжалваното съдебно решение. Така Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точка 335 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е доказала, че в периода от ноември 2002 г. до май 2005 г. предоставяните на HP спорни отстъпки са били годни да породят антиконкурентен отстраняващ ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">250</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално Общият съд не поставил под съмнение факта, че в спорното решение се посочва и изискуемата част за периода от ноември 2002 г. до септември 2003 г. В точки 304 и 305 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд изразил несъгласие с това, че за да определи тази част, Комисията се е основала на числа, изведени от аритметичната сума или от средната аритметична стойност на числата, отнасящи се само до три тримесечия, а именно четвъртото тримесечие на 2003 г. и първото и второто тримесечие на 2004 г. Тези числа обаче били достатъчно представителни за целия период на първото споразумение, сключено между Intel и HP и действало между ноември 2002 г. и май 2004 г. (наричано по-нататък „споразумението HPA 1“), поради което Комисията се основала на тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">251</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Общият съд не бил съгласен с избран от Комисията икономически параметър, в случая избрания за изчисляването на изискуемата част референтен период. Този икономически параметър обаче не бил фактически въпрос, а аспект от сложна икономическа преценка, за която Комисията разполагала с широка свобода на преценка, поради което контролът на Общия съд трябвало да се ограничи до проверка за евентуална явна грешка в преценката, като например използването от Комисията на незаконосъобразен метод. Intel не представило алтернативно изчисление за съответните тримесечия, а подходът на Комисията във всички случаи бил благоприятен за него. При това положение Общият съд заменил със свои изводите на Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">252</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това направеният от Комисията за целите на определянето на този референтен период методологичен избор се основавал на имплицитни мотиви, произтичащи, от една страна, от факта, че таблица 35 от спорното решение представя изискуемата част като обхващаща целия срок на действие на споразумението HPA 1, и от друга страна, от факта, че както било посочено в съображение 346 от спорното решение, най-решаващият фактор, а именно размерът на предоставяните на HP отстъпки, е останал непроменен през целия период, обхванат от посоченото споразумение, обстоятелство, което Intel не оспорило.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">253</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, отказвайки да вземе предвид, от една страна, това, че Intel не е оспорило в хода на административното производство периодите, използвани от Комисията за изчисленията ѝ в изложението на възраженията, и от друга страна, това, че посоченото предприятие е използвало тези периоди за собствените си изчисления, които представило на Комисията в хода на същото производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">254</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, дори да се предположи, че е правилен изводът на Общия съд, че Комисията не е доказала антиконкурентния отстраняващ ефект през периода между ноември 2002 г. и септември 2003 г., това не било основание да се заключи, както прави Общият съд в точка 335 от обжалваното съдебно решение, че тази грешка опорочава целия анализ, съгласно който предоставяните на HP спорни отстъпки са били годни да отстранят конкуренцията през периода от ноември 2002 г. до май 2005 г., който включва периода от юни 2004 г. до май 2005 г., обхванат от второто споразумение, подписано между Intel и HP (наричано по-нататък „споразумението HPA 2“). Напротив, както приел Общият съд в точка 525 от обжалваното съдебно решение, анализът по критерия AEC можел да се счита за убедителен за периода от октомври 2003 г. до май 2005 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">255</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, заключавайки в точка 334 от обжалваното съдебно решение, че спорното решение не е надлежно мотивирано, що се отнася до подсилващите фактори, Общият съд по необходимост имал предвид двата подсилващи фактори, отчетени в спорното решение и цитирани в точка 321 от обжалваното съдебно решение, а именно използването от Комисията на благоприятни за Intel цифрови данни и риска от пренасочване на спорните отстъпки, първоначално предназначени за HP, към негов конкурент. Общият съд проверил мотивите на спорното решение единствено по отношение на втория от тези фактори, поради което обжалваното съдебно решение не било мотивирано, дори и имплицитно, що се отнася до първия от тях. При всяко положение, приемайки в точки 328, 331 и 334 от обжалваното съдебно решение, че спорното решение не е било надлежно мотивирано, що се отнася до втория подсилващ фактор, Общият съд допуснал и грешка при прилагане на правото. В това отношение Комисията отбелязва по-специално, че Общият съд всъщност е изискал от нея не само да прецени годността на спорните отстъпки да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, но и количествено да определи отстраняващия ефект въз основа на фактор, който е хипотетичен и не е свързан с параметрите на анализа по критерия AEC. Следователно, дори Общият съд правилно да е приел в обжалваното съдебно решение, че спорното решение не доказва наличието на антиконкурентен отстраняващ ефект за периода от ноември 2002 г. до септември 2003 г., направеният в точка 335 от обжалваното съдебно решение общ извод бил погрешен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">256</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Intel оспорва основателността на доводите на Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">257</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд е представил фактическия контекст на предоставяните на HP спорни отстъпки в точки 288 и 289 от обжалваното съдебно решение. От тези точки следва, че Intel е сключило с HP за периода от ноември 2002 г. до май 2005 г. две последователни споразумения за оборудване на стационарни компютри за фирми със CPU x86. Първото от тези споразумения, а именно споразумението HPA 1, обхваща периода от ноември 2002 г. до май 2004 г., а второто, а именно споразумението HPA 2 — периода от юни 2004 г. до май 2005 г. Предоставянето на предвидените в тези споразумения отстъпки е било подчинено на неписаното условие HP да се снабдява от Intel за поне 95 % от нуждите си от CPU x86, за да оборудва своите стационарни компютри за фирми. Съгласно точка 288 от обжалваното съдебно решение, която препраща в това отношение към съображение 1406 от спорното решение, въз основа на критерия AEC Комисията стига до извода, че тези отстъпки са можели да имат антиконкурентен отстраняващ ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">258</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно точки 298, 299, 303 и 321 от обжалваното съдебно решение този извод се основава, от една страна, на сравнение между спорната част и изискуемата част и от друга страна, на два подсилващи фактора. Тези подсилващи фактори са, първо, това, че Комисията е използвала най-благоприятните за Intel цифрови данни, и второ, това, че ако HP пренасочи покупките си на CPU x86 към AMD, Intel би могло на свой ред да пренасочи първоначално предназначените за HP отстъпки към негов конкурент, какъвто е Dell.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">259</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От точка 299 от обжалваното съдебно решение следва, че видно от спорното решение, Комисията е определила спорната част на HP на 7 %.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">260</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до изискуемата част, тя е посочена в таблица 34, съдържаща се в съображение 1334 от спорното решение (наричана по-нататък „таблица 34“), към която препраща точка 303 от обжалваното съдебно решение. В последната колона от тази таблица се посочва, че за периода от третото тримесечие на данъчната 2003 г. до третото тримесечие на данъчната 2006 г. изискуемата част е била между 9,7 %, което е изчислената стойност за четвъртото тримесечие на данъчната 2003 г., и 18,9 %, което е изчислената стойност за първото тримесечие на данъчната 2005 г. Така в съображение 1387 от спорното решение, към което препраща точка 298 от обжалваното съдебно решение, Комисията е преценила, че изискуемата част е по-голяма от спорната част за целия период на нарушението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">261</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това таблица 35, съдържаща се в съображение 1337 от спорното решение, към която препраща точка 292 от обжалваното съдебно решение, показва според това съображение верността на заключението на Комисията и е представена по начин, който предполага, че тя покрива целия период, обхванат от споразумението HPA 1. В тази таблица се посочва изискуема част от 10,6 % за периода, обхванат от споразумението HPA 1.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">262</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Видно от точка 291 от обжалваното съдебно решение, Intel упреква Комисията, че е допуснала по-специално четири грешки, първата от които се отнася до спорната част, втората — до размера на условната част на спорните отстъпки, третата — до разглеждания период на нарушението, а четвъртата — до взетите предвид подсилващи фактори. Общият съд е съсредоточил анализа си върху грешките, посочени на трето и четвърто място.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">263</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до разглеждания период на нарушението, в точка 303 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязвал, че таблица 34 обхваща периода от четвъртото тримесечие на данъчната 2003 г. до третото тримесечие на данъчната 2005 г., така че не съдържа никакви данни относно месеците ноември и декември 2002 г. и първите три тримесечия на данъчната 2003 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">264</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Също така в точка 304 от обжалваното съдебно решение Общият съд е подчертал, че числата относно споразумението HPA 1, които се съдържат в първия ред от таблица 35, са резултат от аритметичната сума или средната аритметична стойност на числата, съдържащи се в първите три реда от таблица 34. В точка 305 от това решение Общият съд е посочил детайлите в основата на тази преценка, добавяйки в точка 306 от същото, че Комисията не е твърдяла, че това математическо съотношение се дължи на съвпадение или че посочените различни стойности са, за трите липсващи и за трите следващи тримесечия, идентични.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">265</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение Общият съд е преценил в точка 307 от обжалваното съдебно решение, че месеците ноември и декември 2002 г., както и първите три тримесечия на данъчната 2003 г. действително не са били взети предвид от Комисията в изчисленията, на които се основават числата в таблица 35. В същата точка той е допълнил, че изчислението на изискуемата част при действието на споразумението НРА 1, от което изчисление произтичат резултатите в таблици 34 и 35, не обхваща следователно целия период между ноември 2002 г. и май 2005 г., за който Комисията твърди, че е доказала наличието на антиконкурентен отстраняващ ефект вследствие на предоставяните на НР отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">266</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 308—320 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил доводите, които Комисията извежда, първо, от това, че резултатът от извършеното на тримесечна основа изчисление не се различава съществено от резултата от твърдяното общо изчисление, и второ, от препратките към приложение към писмената защита и към приложение към дупликата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">267</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до доводите на Комисията, изведени от това, че анализът по критерия AEC предполага сложни икономически преценки, с оглед на които тя разполага със свобода на преценка, която Общият съд е трябвало да зачете, следва да се припомни, че Комисията е направила анализ по критерия AEC, за да докаже, че спорните отстъпки са били годни да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">268</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както по същество посочва генералният адвокат в точки 83—85 от заключението си, изчисляването на изискуемата част предполага методологически решения, който Комисията трябва да вземе, за да се увери, че основава изводите си на всички необходими за целта фактически точни, надеждни и непротиворечиви данни. В този контекст Комисията е можела да реши да анализира годността на предоставяните на HP отстъпки да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, на тримесечна основа за периода от ноември 2002 г. до май 2005 г. След като обаче в спорното решение не е използвано друго средство, за да се докаже тази годност, анализът по критерия AEC трябва да може надлежно да обоснове извода, че тя е налице за целия този период.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">269</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, Комисията не твърди, че фактическите констатации, които са въпрос на самостоятелна преценка на Общия съд и съгласно които, от една страна, таблица 34, посветена на изчисляването на изискуемата част, не обхваща периода до началото на четвъртото тримесечие на данъчната 2004 г. и от друга страна, таблица 35, въпреки препратка към споразумението HPA 1, също е непълна, се дължат на някакво изопачаване на доказателства или на изопачаване на самото спорно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">270</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, както по същество посочва генералният адвокат в точки 91 и 92 от заключението си, използването на механизма на екстраполация по принцип не е забранено, но същевременно доколкото цели от известното да се направи извод за неизвестното, този механизъм трябва да се основава на конкретен логичен модел, определен и обяснен от страната, върху която пада тежестта на доказване, в случая Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">271</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията не твърди, а и от обжалваното съдебно решение не следва, че тя се е позовала пред Общия съд на представителността на данните за периода след третото тримесечие на данъчната 2003 г., за да обоснове екстраполацията им към частта от периода на нарушението, която продължава до края на това тримесечие, и още по-малко, че такава представителност произтича от спорното решение. Напротив, в бележка под линия 1658, спомената в съображение 1337 от спорното решение, към което препращат точки 292 и 297 от обжалваното съдебно решение, се посочва, че разглежданият период не съвпада напълно със срока на действие на процесните споразумения, тъй като, що се отнася до споразумението HPA 1, предоставените от HP цифрови данни не обхващат целия срок на действие на това споразумение. Освен това въпросното посочване изключва възможността да се приеме, че спорното решение съдържа имплицитни мотиви относно представителността на данните за периода след третото тримесечие на данъчната 2003 г., което би могло да обоснове екстраполацията. Впрочем, тъй като Комисията не оспорва констатацията, изложена в точка 306 от обжалваното съдебно решение и описана в точка 264 от настоящото решение, трябва да се приеме, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е преценил в точка 307 от обжалваното съдебно решение, че месеците ноември и декември 2002 г. и първите три тримесечия на данъчната 2003 г. действително не са били взети предвид от Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">272</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, в точка 318 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал по съображения за изчерпателност изчисленията, които Комисията е представила в приложение към дупликата, за да докаже, че резултатите относно изискуемата част на HP са щели да бъдат същите за липсващите два месеца и три тримесечия като резултатите относно въпросната част за тримесечията, които действително са били взети предвид от Комисията. В това отношение Общият съд е приел, че нищо не доказва точността на хипотезата, че поради стабилността на спорните отстъпки през обхванатия от споразумението HPA 1 период резултатите относно изискуемата част за този период ще са приложими и за периода, който не е бил взет предвид, още повече че няма данни обемът на покупките на HP и средната продажна цена да са останали същите през целия период на нарушението. Комисията посочва само че размерът на загубените от HP спорни отстъпки е най-важният фактор при изчисляването на изискуемата част, без обаче да поддържа, че горепосоченият извод на Общия съд е опорочен поради изопачаване на доказателствата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">273</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до довода на Комисията, че Intel не е оспорило в хода на административното производство периодите, които е използвала за изчисленията си, следва да се припомни, че когато в хода на административното производство предприятието с господстващо положение поддържа, със съответни доказателства, че поведението му не е било годно да ограничи конкуренцията, и по-конкретно да породи сочения отстраняващ ефект, Комисията е длъжна да прецени по-специално евентуалното наличие на стратегия за отстраняване — посредством предоставянето на отстъпки за лоялност — на конкурентите, които са поне също толкова ефективни, колкото това предприятие (вж. т. 138 и 139 от отменителното решение на Съда).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">274</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че Комисията има право да основе преценката си на същите постановки и доказателства като изложените от обвиненото предприятие, също както може да направи собствените си анализи въз основа на други доказателства, събрани в хода на проведеното от нея разследване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">275</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това фактът, че в хода на административното производство Intel е представило изчисления, които, макар да се основават на използваните от Комисията референтни периоди, показват, според това предприятие, че спорните отстъпки не са били годни да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото него, ясно се различава от хипотезата, при която Intel представя в хода на това производство доказателства относно част от периода на нарушението, която самото то екстраполира към друга част от този период, и на които доказателства Комисията на свой ред се основава в изложението на възраженията, а при липсата на изразено несъгласие — в спорното решение. Това разграничение се налага независимо от това дали Intel, както твърди, е посочило в хода на административното производство пропуск, що се отнася до периода от ноември 2002 г. до юли 2003 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">276</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст следва да се припомни, че както вече е видно от точка 163 от настоящото решение и както правилно е отбелязал Общият съд в точка 300 от обжалваното съдебно решение, никоя разпоредба от правото на Съюза не задължава адресата на изложение на възраженията да оспори съдържащите се в него различни фактически или правни обстоятелства в хода на административното производство под угрозата да не може да направи това на по-късен етап в хода на съдебното производство (решение от 1 юли 2010 г., Knauf Gips/Комисия, C‑407/08 P, EU:C:2010:389, т. 89).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">277</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, тъй като в хода на административното производство Intel поддържа, със съответни доказателства, че поведението му не е било годно да ограничи конкуренцията по отношение на HP, а това задължава Комисията да прецени евентуалното наличие на стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне също толкова ефективни, колкото Intel, нищо не пречи на това предприятие да оспори пред Общия съд елементите на тази преценка, отнасящи се до разглеждания период, които са част от мотивите на спорното решение. От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, възприемайки същия подход в точки 300—302 от обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">278</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводът на Комисията, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че непълнотата на анализа по критерия AEC, касаеща частта от периода на нарушението, продължила до края на третото тримесечие на данъчната 2003 г., опорочава анализа на целия период на нарушението от ноември 2002 г. до май 2005 г., се основава на неправилен прочит на точка 335 от обжалваното съдебно решение. Всъщност в тази точка Общият съд е посочил, че изводът, направен в съображение 1406 от спорното решение, че предоставяните на HP спорни отстъпки са били годни да породят антиконкурентен отстраняващ ефект през периода от ноември 2002 г. до май 2005 г., не е бил надлежно доказан само защото „[Комисията] не е доказала наличието на отстраняващ ефект в периода от 1 ноември 2002 г. до 30 септември 2003 г.“. Съответно в точка 525 от обжалваното съдебно решение Общият съд е признал, че това обстоятелство не е основание за отмяна на спорното решение за целия период на нарушението, възприет по отношение на HP. При това положение, видно от същата точка от обжалваното съдебно решение, Общият съд е постановил отмяна за целия този период само след като е констатирал в точки 485—520 от същото, че Комисията не е надлежно разгледала критерия, отнасящ се до степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, и не е анализирала правилно продължителността на тези отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">279</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че противно на поддържаното от Комисията, Общият съд не е основал отмяната на спорното решение, що се отнася до предоставяните на HP спорни отстъпки, на пропуск, касаещ само част от периода на нарушението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">280</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва да се отхвърли и доводът на Комисията, че Общият съд е преценил само подсилващия фактор, отнасящ се до риска от пренасочване на спорните отстъпки, първоначално предназначени за HP, към негов конкурент, но не и фактора, изразяващ се в използването от страна на Комисията на благоприятни за Intel цифрови данни. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че предвид естеството на констатирания от Общия съд пропуск, а именно пълна липса на доказателства във връзка с първата част от периода на нарушението, „подсилващ фактор“, изведен от това, че Комисията е използвала благоприятни за Intel доказателства, по дефиниция не би могъл да се отнася до тази част. Следователно Общият съд не е бил длъжен да направи конкретен анализ на този фактор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">281</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до довода на Комисията, че Общият съд всъщност е изискал от нея не само да прецени годността на спорните отстъпки да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, но и количествено да определи отстраняващия ефект, породен от подсилващ фактор, от точки 328 и 329 от обжалваното съдебно решение следва, че липсата на мотиви, установена от Общия съд в точка 331 от това решение, се отнася по същество до възможността подсилващ фактор, състоящ се в пренасочване на първоначално предоставяните на HP спорни отстъпки към един от неговите конкуренти, да е основание да се отхвърлят всички доводи, формулирани от Intel във връзка с критерия AEC, и да се неутрализират всички съдържащи се в спорното решение грешки в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">282</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в точка 330 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че изложеният от Комисията в съдебното заседание довод, че HP отказало оферта на AMD за доставка на един милион CPU x86 безплатно само поради последиците, които би имало приемането на тази оферта върху отношенията му с Intel, е просто недоказано предположение, което не може да компенсира липсата на мотиви в обжалваното решение относно влиянието, което подсилващият фактор, състоящ се в пренасочване на първоначално предоставяните на HP спорни отстъпки към един от неговите конкуренти, е имал върху направените от Комисията изводи въз основа на критерия AEC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">283</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В същия контекст от прочита на точки 321, 334 и 335 от обжалваното съдебно решение във връзка едни с други следва, че Общият съд е проверил дали съображения 1390—1395 от спорното решение, отнасящи се до подкрепящите фактори, съдържат мотиви, годни да компенсират липсата на данни в основата на изчислението на изискуемата част на HP за двата месеца и трите тримесечия, които са оказват необхванати от анализа по критерия AEC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">284</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че годността на спорните отстъпки да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel е била преценена чрез извършено в рамките на анализа по критерия AEC сравнение между изискуемата част и спорната част на HP. Това сравнение почива на свой ред на изчисление, отчитащо размера на спорните отстъпки, които се губят при неспазване на съответните условия за изключителност, обема на покупките на HP, средната продажна цена и средните избежими разходи на Intel. Както обаче следва от съображения 1393 и 1394 от спорното решение, към които препраща точка 321 от обжалваното съдебно решение, евентуалното пренасочване на тези отстъпки към един от конкурентите на HP е количествено измерим параметър, обсъден по време на контактите между HP и AMD, който може да повлияе и на ефекта от загубата на въпросните отстъпки, взета предвид за целите на изчисляването на изискуемата част. По сходен начин в съображение 1285 от спорното решение, на което се позовава в подкрепа на първото си твърдение по четвъртото основание за обжалване, Комисията посочва, че направеното в спорното решение изчисление на изискуемата част на HP „почива на хипотезата, че потенциално загубените отстъпки не се пренасочват към конкурентите [на HP]“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">285</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, подобно на изложеното от Общия съд в точки 328 и 329 от обжалваното съдебно решение, ако е възнамерявала да се основе на евентуалното пренасочване на предоставяните на HP спорни отстъпки към негов конкурент, за да установи годността им да отстранят конкурент, който е също толкова ефективен, колкото Intel, независимо от пропуските в анализа по критерия AEC, Комисията е трябвало да изложи съображенията, илюстриращи влиянието на това пренасочване върху един или друг фактор в основата на изчислението на изискуемата част.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">286</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този анализ на Общия съд би бил не по-малко обоснован, ако, както изтъква Комисията в подкрепа на първото твърдение по четвъртото основание за обжалване, съображение 1285 от спорното решение трябваше да се разбира в смисъл, че параметрите за изчисляване на изискуемата част, що се отнася до HP, изключват вземането предвид на евентуалното пренасочване на предоставяните на това предприятие спорни отстъпки към един или няколко от неговите конкуренти. Всъщност, ако не е сред параметрите за изчисляването на тази част, пренасочването на въпросните отстъпки може само да задълбочи отражението на антиконкурентното отстраняване от пазара, както е отбелязала Комисията в съображение 1392 от спорното решение. Както следва от точки 267—280 от настоящото решение, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, стигайки до извода, че за два месеца и три тримесечия, които са част от периода на нарушението, Комисията не е доказала годността на спорните отстъпки да предизвикат антиконкурентно отстраняване от пазара, поради което за този период, предвид липса на конкретни мотиви в този смисъл, не може да се отчита задълбочаване на отражението на евентуално антиконкурентно отстраняване от пазара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">287</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, противно на поддържаното от Комисията, Общият съд не е имплицитно изискал от нея освен да прецени годността на спорните отстъпки да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, и количествено да определи отстраняващия ефект. Общият съд само е констатирал, че за да се приеме, че подсилващ фактор като посочения от Комисията може да даде основание да се отхвърлят доводите на Intel относно изчисленията, направени за целите на анализа по критерия AEC, и да неутрализира грешките, опорочаващи този анализ, факторите, позволяващи да се признае тази възможност, трябва, също както основните фактори при тези изчисления, да личат от мотивите на решението, с което се установява нарушението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">288</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на горното първото твърдение по четвъртото основание за обжалване следва да бъде отхвърлено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто твърдение, а именно че при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на HP е нарушено правото на защита на Комисията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">289</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията посочва, че в точки 316 и 317 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отказал да вземе под внимание някои доказателства, представени в хода на съдебното производство. От тези доказателства било видно, че дори новият довод на Intel относно референтния период за анализа по критерия AEC да бъде приет, това не би опорочило резултата от този анализ. По същите причини като изложените в подкрепа на второто основание за обжалване отказът на Общия съд да разгледа опровержението на твърденията на Intel нарушавал правото на защита на Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">290</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Intel второто твърдение по четвъртото основание за обжалване е неоснователно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">291</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи, че щом като предвид доводите и доказателствата, представени от Intel в хода на административното производство, е била длъжна да провери дали това предприятие е прилагало стратегия за отстраняване на конкурентите, които са също толкова ефективни, колкото него, Комисията е трябвало да докаже в спорното решение годността на въпросната стратегия да постигне тази цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">292</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая от точки 316 и 317 от обжалваното съдебно решение е видно, че Комисията се е позовала пред Общия съд на допълнително изчисление, обхващащо второто и третото тримесечие на данъчната 2003 г., за първи път в документ, представен като приложение към дупликата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">293</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче бе посочено в точка 163 от настоящото решение, Общият съд не е допуснал грешка, отказвайки да вземе предвид тези допълнителни изчисления, представени от Комисията за първи път в приложение към дупликата, още повече че тази институция не претендира, че е обосновала късното им представяне в първоинстанционното производство, както изисква член 85, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">294</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно второто твърдение по четвъртото основание за обжалване трябва да се отхвърли като неоснователно и да се приеме, че в своята цялост това основание за обжалване не е налице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По петото основание за обжалване, а именно неправилно тълкуване на критерия AEC и на член 102 ДФЕС, изопачаване на доказателствата и нарушаване на правото на защита на Комисията при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на Lenovo</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">295</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията припомня, че при проверката на прилагането на критерия AEC по отношение на Lenovo, Общият съд се е съсредоточил върху стойността на две непарични предимства, от които това дружество се е ползвало като отстъпка в замяна на това да се снабдява изключително от Intel, и за чиято загуба също толкова ефективен конкурент, колкото Intel е трябвало да му предложи компенсация. Ставало въпрос, първо, за удължаването с една година на стандартната гаранция на Intel и второ, за предоставянето на разположение на Lenovo на дистрибуторска платформа на Intel в Шънджън (Китай). В това отношение Комисията изтъква, че в точки 436—439 от обжалваното съдебно решение Общият съд не се е съобразил с естеството на критерия AEC, което довело до неправилно дефиниране на понятието „също толкова ефективен“ конкурент, колкото Intel и в крайна сметка до нарушаване на член 102 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">296</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, от една страна, в точка 454 от обжалваното съдебно решение Общият съд не окачествил като „явни“ установените в предходните точки от това решение грешки в преценката. С оглед обаче на методологичните решения, които изисква един анализ по критерия AEC, само „явните“ грешки в преценката биха могли да доведат до отмяна на решение, основано на такъв анализ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">297</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, като се основал на всички разходи, които Intel е направило, включително за да предостави на Lenovo дистрибуторска платформа, а не само на разходите за производството на CPU, Общият съд пренебрегнал факта, че крайният въпрос за решаване от гледна точка на член 102 ДФЕС е дали е налице годност за антиконкурентно отстраняване от пазара, произтичаща от наличието на спорните отстъпки, които са прилагани и по отношение на безспорната част, която е много по-голяма от спорната част. Следователно акцентът трябвало да се постави върху въпроса дали също толкова ефективният, колкото Intel конкурент е бил в състояние да си осигури спорната част от нуждите на OEM производител, при това независимо от факта, че дейността му е по-скромна като мащаб от тази на Intel.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">298</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно трябвало да се вземат предвид не разходите на предприятието с господстващо положение за спорните отстъпки, а ползата, която тези отстъпки представляват за техния получател, а именно клиентът на това предприятие. Този подход, който гарантирал, че позицията на предприятието с господстващо положение няма да му дава предимство при анализа по критерия AEC, трябвало да се възприеме независимо от това дали отстъпките са под формата на парични, или непарични плащания. Освен това от представените от Intel доказателства било видно, че според него разходите, свързани с предоставянето на Lenovo на дистрибуторска платформа, са част от средните избежими разходи на също толкова ефективен конкурент, колкото Intel.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">299</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във всички случаи в точка 438 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно отхвърлил възприетия от Комисията в спорното решение подход, съгласно който конкурент на Intel не би разполагал с дистрибуторска платформа като предоставяната на Lenovo и поради това щял да трябва да предложи на последното компенсация за загубата на това непарично предимство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">300</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до удължаването на стандартната гаранция, Общият съд пренебрегнал факта, че Intel ще продължи да продава на Lenovo безспорна част, много по-голяма от продаваната от конкурента спорна част. Ако се предположи, че процентът на неизправности на CPU x86 в гаранционния срок и разходите за поправка или замяна са еднакви, общият разход по гаранционните рекламации за CPU x86 на Intel в компютрите на Lenovo би бил много по-висок от този по гаранционните рекламации във връзка с компютрите на Lenovo, съдържащи CPU x86 от също толкова ефективния, колкото Intel конкурент. Следователно сходното равнище на ефективност на двамата производители не променяло изобщо факта, че за да убеди Lenovo да се откаже от удължената гаранция, предлагана от Intel в замяна на изключителност, също толкова ефективният, колкото Intel конкурент трябвало да предложи своите CPU x86 на цена, която да компенсира разхода по гаранционните рекламации, който Lenovo не би могло да прехвърли върху Intel. Следователно при прилагането на критерия AEC Комисията била права да третира стойността, която има за Lenovo удължаването на стандартната гаранция на Intel, по същия начин като паричните отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">301</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При условията на евентуалност, отказвайки да прецени опровергаващите твърденията на Intel доказателства, които Комисията е представила в хода на съдебното производство като приложение D.39 към дупликата, Общият съд нарушил правото ѝ на защита. Доколкото е преценил доказателствата, представени от Комисията като приложение D.39 към дупликата, от които според нея следвало, че Intel оценил разходите за непаричните предимства на 47 милиона USD, Общият съд не мотивирал отказа си, в точка 452 от обжалваното съдебно решение, да вземе предвид документ, озаглавен „Intel Chart entitled 2006 v. 2007 Trend“, от който ставало ясно, че разходът за удължаването на стандартната гаранция възлиза на 23 милиона USD за Intel. Ако Общият съд не е взел предвид този документ със съображението, че същият е можел да има за цел да представи предложението на Intel в благоприятна светлина при преговорите с Lenovo, това съображение представлявало изопачаване на въпросния документ, доколкото същият бил обозначен като „Intel confidentiel“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">302</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Intel петото основание за обжалване не е налице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">303</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 98 от обжалваното съдебно решение Общият съд е припомнил, че Intel и Lenovo са сключили меморандум за разбирателство, Memorandum of Understanding 2007 (наричан по-нататък „MoU 2007“), обвързан от неписано условие за изключителност. В точка 415 от това решение Общият съд се е позовал на съображение от 1461 от спорното решение, в което Комисията посочва, че размерът на спорните отстъпки, предоставяни на Lenovo, е споменат в MoU 2007, който предвижда финансова подкрепа от 180 милиона USD за 2007 г. под формата на тримесечни плащания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">304</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 417 от обжалваното съдебно решение Общият съд се е позовал на съображение 1463 от спорното решение, в което се излага доводът на Intel, че единствено сумата от 138 милиона USD е релевантна за преценката на размера на тези отстъпки. Така в точка 417 от обжалваното съдебно решение се обяснява, че от предвидената в MoU 2007 финансова подкрепа за Lenovo от 180 милиона USD само 135 милиона щатски долара били предоставени под формата на пари. Останалата част от финансовата подкрепа е била предоставена под формата на непарични предимства, а именно удължаване с една година на стандартната гаранция на Intel и предложение за по-добро използване на дистрибуторска платформа на Intel в Китай. Комисията подчертава, че Intel е посочило, че макар стойността на тези две непарични ползи за Lenovo да е възлизала съответно на 20 и 24 милиона USD, разходът на Intel за тях е бил значително по-нисък, а именно 1,7 и 1,3 милиона USD съответно. Intel също така е заявило, че за да се определи дали даден конкурент е бил също толкова ефективен, колкото него, тези елементи следва да се оценяват според икономическата им цена за него, а не според стойността им за Lenovo. Добавяйки тези разходи от 1,7 и 1,3 милиона USD към финансовата парична подкрепа, а именно 135‑те милиона USD, Intel е стигнало до сумата от 138 милиона USD.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">305</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 420 и 421 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че в съображения 1466 и 1467 от спорното решение Комисията, от една страна, е отхвърлила последния довод на Intel със съображението, че анализът по критерия AEC изисква да се разгледа цената, на която конкурент, който не е с господстващо положение, но е също толкова ефективен, би трябвало да предлага продуктите си, за да компенсира клиента за загубата на условните предимства, предоставяни от предприятието с господстващо положение — загуба, произтичаща от това, че този клиент пренасочва спорната част от нуждите си от снабдяване от предприятието с господстващо положение към този също толкова ефективен хипотетичен конкурент. От друга страна, Комисията съответно е заключила, че следва да се оценява загубата за клиента, щом като именно нея трябва да компенсира също толкова ефективният конкурент, а не икономическата цена за предприятието с господстващо положение, в случай че двете стойности се различават. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">306</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 433—439 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че методът, който Комисията е използвала за оценка на мащаба на предоставяните на Lenovo спорни отстъпки, се основава на изходна постановка, противоречаща на основни положения във връзка с критерия AEC, изложени в съображения 1003 и 1004 от спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">307</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в точка 434 от обжалваното съдебно решение Общият съд е подчертал, че съгласно съображение 1003 от спорното решение критерият AEC има за цел да се провери дали с оглед на собствените си разходи и ефекта от спорните отстъпки самото Intel би било в състояние да навлезе на пазара в по-ограничен мащаб, без да претърпи загуби. Съответно в точка 435 от обжалваното съдебно решение Общият съд е подчертал, че както е посочено в съображение 1004 от спорното решение, прилагането на критерия AEC е хипотетично упражнение, в смисъл че трябва да се определи дали достъпът до пазара би бил затворен за конкурент, който е също толкова ефективен, колкото Intel — от гледна точка на производство и доставка на CPU x86, равностойни на тези, които осигурява Intel за клиентите си — но няма толкова широка основа за продажба като Intel.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">308</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това следва да се припомни, че както е посочил Общият съд в точки 154, 157 и 158 от обжалваното съдебно решение, възпроизведени в точка 43 от настоящото решение, приложеният в случая критерий AEC установява „ефективната цена“ — а именно цената, на която също толкова ефективен конкурент, колкото Intel е трябвало да предлага своите CPU x86, за да компенсира съответния OEM производител за загубата на всяко предоставяно от Intel плащане за изключителност — която след това трябва да се сравни с „икономически приемливата мярка за разхода на Intel“, а именно средните избежими разходи. Система на плащания за изключителност е годна да отстрани също толкова ефективни конкуренти, колкото Intel, когато ефективната цена е по-ниска от средните избежими разходи на Intel. Както освен това бе посочено в точка 44 от настоящото решение, резултатът, положителен или отрицателен, от прилагането на критерия AEC се определя в крайна сметка чрез сравнение между спорната част и изискуемата част, като последната е частта от нуждите на клиент на Intel, която също толкова ефективен конкурент, колкото Intel трябва да постигне, за да има достъп до пазара, без да претърпи загуби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">309</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от точка 412 от обжалваното съдебно решение, която препраща към съображения 1457—1508 от спорното решение, следва, че мащабът и естеството на предоставяните на Lenovo отстъпки са фактори, взети предвид при изчисляването на изискуемата част. Когато тези отстъпки са парични, тяхната стойност е обективна и еднаква както за Intel, така и за своя получател. За сметка на това, когато са непарични, макар и отчасти, те следва да бъдат оценени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">310</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст следва да се отбележи, че също толкова ефективният, колкото Intel, конкурент действително трябва да предлага продуктите си на цена, която компенсира загубата на условните предимства, предоставяни от предприятието с господстващо положение. Тази компенсация обаче не трябва непременно да бъде под формата на парична облага, равна по стойност на непаричната облага за съответния клиент. Тя може да се състои в непарична облага, равностойна на тази, която ще загуби въпросният клиент вследствие на решението си да се снабдява за спорната част от конкурента на предприятието с господстващо положение. И в този случай е без значение, че от субективната гледна точка на клиента, неин получател, тази престация може да има стойност, която се различава от разхода, който също толкова ефективният, колкото предприятието с господстващо положение, конкурент е трябвало да направи, за да я осигури на този клиент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">311</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно в съответствие с основните положения във връзка с критерия AEC отстъпката, предоставяна под формата на непарична облага, трябва да се оценява, като се вземе предвид хипотетичен конкурент със структура на разходите, аналогична на тази на предприятието с господстващо положение (вж. в този смисъл решения от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P, EU:C:2010:603, т. 198, и от 19 януари 2023 г., Unilever Italia Mkt.Operations, C‑680/20, EU:C:2023:33, т. 59).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">312</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подобен подход е оправдан и поради това, че е в съответствие и с общия принцип на правна сигурност, както правилно е посочил Общият съд в точка 190 от обжалваното съдебно решение. Всъщност отчитането на разходите на предприятието с господстващо положение му позволява, с оглед на особената отговорност, която носи на основание член 102 ДФЕС, да прецени законосъобразността на собственото си поведение, тъй като знае какви са собствените му разходи (вж. в този смисъл решение от 14 октомври 2010 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P, EU:C:2010:603, т. 202).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">313</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче посочва генералният адвокат в точки 160 и 165 от заключението си, не е изключено да се окаже, че разходът за непаричната облага изисква известна корекция, за да се отчете фактът, че също толкова ефективният конкурент няма господстващо положение. Такава корекция може да се окаже необходима, когато разходите на също толкова ефективния, колкото предприятието с господстващо положение, конкурент са засегнати, поради факта че той покрива само спорната част на клиентите, която е по-малка от безспорната им част, снабдявана от това предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">314</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 155 от това заключение, Общият съд, констатирайки в точки 437 и 438 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е взела предвид хипотетичен конкурент, който е способен да продава CPU x86 на Lenovo и същевременно да му предоставя непарични предимства при същите условия като Intel, а в точка 439 от това решение — че съответно Комисията възприела изходна постановка, противоречаща на изложените в спорното решение основни положения във връзка с критерия AEC, не заменил със своя преценка извършен от Комисията валиден анализ, а е изтъкнал вътрешна непоследователност при прилагането в случая от тази институция на критерия AEC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">315</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както е отбелязал Общият съд в точка 441 от обжалваното съдебно решение, без констатацията му да се оспорва от Комисията в настоящото производство по обжалване, спорното решение не дава отговор на въпроса какви биха били разходите на също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, ако той трябва да предостави достъп до дистрибуторска платформа или просто да преобразува вече съществуваща своя платформа, за да даде достъп до нея на OEM производител, каквото е било предложението на Intel към Lenovo, нито пък на въпроса какви биха били разходите, свързани с удължаването на гаранция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">316</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От точка 428 от обжалваното съдебно решение е видно, че Комисията е представила такъв анализ за първи път в приложение D.39 към дупликата. От една страна обаче, този анализ излиза извън рамките, определени от мотивите на спорното решение, поради което Общият съд, както е посочил в точки 443 и 444 от обжалваното съдебно решение, не може да го вземе под внимание. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">317</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение изложеното от Комисията при условията на евентуалност оплакване за нарушение на правото ѝ на защита (вж. т. 301 от настоящото решение), трябва да се отхвърли поради мотивите, изложени в точки 164—167 от това решение, от които следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, нито е нарушил правото на защита на Комисията, като е посочил в точка 444 от обжалваното съдебно решение, че не може да вземе под внимание доказателствата, представени за първи път като приложение към дупликата, и съответно да излезе извън определената от мотивите на спорното решение рамка, тъй като иначе би заменил със свои мотивите, които Комисията е изложила в същото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">318</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, в точка 448 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал по съображения за изчерпателност анализа, съдържащ се в приложение D.39 към дупликата, и го е отхвърлил с мотива, че разходите, направени според Комисията от също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, разполагащ с дистрибуторска платформа в Китай, се различават от стойността за Lenovo на непаричните облаги, които Комисията е взела предвид за целите на своя анализ по критерия AEC. Във всички случаи обаче Комисията не поддържа, че тази преценка, направена от Общия съд за изчерпателност, е опорочена от каквото и да било изопачаване на доказателствата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">319</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Също така трябва да се отхвърли и доводът на Комисията, че в точка 452 от обжалваното съдебно решение, в която е преценил доказателствената стойност на документа, озаглавен „Intel Chart entitled 2006 v. 2007 Trend“, представен от нея за първи път като приложение D.41 към дупликата, Общият съд е пренебрегнал разхода за Intel поради удължаването на стандартната гаранция, така както е посочен в този документ, и е приел по-малкия разход, изчислен в допълнителния доклад Shapiro-Hayes. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">320</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, както личи от израза „при всички положения“, с който започва точка 451 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е преценил доказателствената стойност на въпросния документ по съображения за изчерпателност. Комисията обаче не оспорва основната констатация на Общия съд в точка 450 от това решение, че съдържащите се в този документ данни не са споменати в спорното решение. Доводът на Комисията съответно е безпредметен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">321</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От горните изводи следва, че петото основание за обжалване не е налице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По шестото основание за обжалване, а именно неправилна преценка на последиците от констатираните грешки във връзка с прилагането на критерия AEC</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">322</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията посочва шестото основание за обжалване при условията на евентуалност, в случай че Съдът приеме, че останалите основания за обжалване не са налице. В това отношение Комисията изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до последиците, които трябва да се изведат, първо, от констатираните грешки във връзка с прилагането на критерия AEC и второ, от понятието за също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, така както то произтича от отменителното решение на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">323</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, от една страна, констатирането на грешки, опорочаващи прилагането на критерия AEC, не означавало, че Intel е издържало проверката по този критерий и че спорните отстъпки не са били годни да отстранят конкуренцията, а само че в спорното решение Комисията не е доказала, че Intel не е издържало въпросната проверка. В това отношение, препращайки към основното си становище по връщането на делото, което становище се основава по-специално на съображения 1037 и 1038 от това решение, Комисията припомня, че „икономически приемливата мярка за разхода на Intel“, приета в посоченото решение, е тази на средните избежими разходи и че това бил консервативен и благоприятен за Intel разходен критерий, тъй като изключвал значителните постоянни разходи, които неговият конкурент би трябвало да прави, за да бъде жизнеспособен в дългосрочен план. В този смисъл това, че Intel не е издържало проверката по критерия AEC, отчитащ средните избежими разходи, било само едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при цялостната преценка, необходима за да се отговори на въпроса дали спорните отстъпки са били годни да отстранят конкуренцията. Федерална република Германия добавя, че при определени обстоятелства, като тези в случая, споразуменията за изключителност могат да направят търговските партньори по-сдържани към предлаганите от конкуренти на доставчика им равностойни оферти поради поетото задължение и зависимостта по отношение на безспорната част на закупуваните продукти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">324</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно именно изопачавайки довода, изтъкнат от Комисията в становището ѝ по връщането на делото, в точки 518 и 519 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че посочването на периода, през който Intel е прилагало спорните отстъпки, и на техния график на прилагане, само по себе си не е достатъчно — независимо от изводите, които биха могли да се направят въз основа на критерия AEC — за да се обоснове окончателното заключение за наличието на така породения отстраняващ ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">325</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно изводът на Общия съд в точки 526 и 527 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е доказала, че спорните отстъпки и спорните плащания са били годни или са можели да имат антиконкурентен отстраняващ ефект, бил опорочен поради грешка при прилагане на правото. Преди да стигне до този извод, Общият съд трябвало в рамките на цялостна преценка на обстоятелствата по делото да провери дали критерият AEC е особено определящ фактор в спорното решение и дали констатираните грешки във връзка с прилагането му са били достатъчно съществени, за да доведат до отмяната на това решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">326</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, този извод пренебрегвал факта, че понятието „също толкова ефективен конкурент“ не се основава само на съображения, свързани с цените и разходите. В това отношение от точка 139 от отменителното решение на Съда следвало, че въпросът дали спорните отстъпки са били годни да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, зависи и от параметри като избора, качеството и нововъведенията, с които биха могли да се отличават продуктите на този конкурент. От точки 116—122 и 134 от обжалваното съдебно решение обаче ставало ясно, че Общият съд не е взел предвид тези критерии, макар те да са релевантни за понятието „ефективен конкурент“, какъвто би могъл да бъде AMD, чиито продукти били както иновативни, така и високофункционални и съответно привлекателни за OEM производителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">327</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Intel оспорва основателността на тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">328</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, следва да се припомни, че задача на Комисията е да докаже констатираните от нея нарушения на правилата на конкуренция и да посочи доказателствата, които могат надлежно да установят наличието на съставомерните признаци на нарушението (вж. в този смисъл решения от 6 януари 2004 г., BAI и Комисия/Bayer, C‑2/01 P и C‑3/01 P, EU:C:2004:2, т. 62, и от 16 февруари 2017 г., Hansen &amp; Rosenthal и H&amp;R Wax Company Vertrieb/Комисия, C‑90/15 P, EU:C:2017:123, EU:C:2017:123, т. 26).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">329</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези съставомерни признаци трябва да личат от мотивите на акта за установяване на нарушението, като, както бе посочено в точки 138 и 163 от настоящото решение, съдилищата на Съюза не могат да ги изменят, заменяйки, в рамките на контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС, със собствени мотивите на издателя на този акт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">330</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, от точки 175—181 от настоящото решение следва, че макар предоставянето на отстъпки за лоялност от страна на предприятие с господстващо положение да може да съставлява нарушение на член 102 ДФЕС, фактът, че в хода на административното производство това предприятие поддържа, със съответни доказателства, че поведението му не е било годно да ограничи конкуренцията, и по-специално да породи сочения отстраняващ ефект, задължава Комисията да извърши анализ, за да установи наличието на такава годност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">331</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В тази хипотеза, щом като доказването на настоящия или потенциалния ограничаващ конкуренцията ефект се преценява с оглед на всички релевантни фактически обстоятелства, Комисията е длъжна да анализира, както е подчертал Съдът в точка 139 от отменителното си решение, не само значимостта на господстващото положение на предприятието на съответния пазар, степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, условията и правилата за предоставяне на тези отстъпки, продължителността и размера им, но и евентуалното наличие на стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне също толкова ефективни, колкото това предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">332</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно въз основа на този анализ в случая Комисията трябва да изпълни задължението си, описано в точки 328 и 329 от настоящото решение, да докаже в мотивите на решението, което е приела след приключване на разследването си, че процесното поведение представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">333</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, от точки 142, 143, 147 и 149 от отменителното решение на Съда, както и по-специално от точки 30, 31, 152—158, 175, 283, 285, 286, 297—299, 339, 412, 413, 457 и 466—468 от обжалваното съдебно решение следва, че именно чрез критерия AEC — с който се цели да се установи цената, на която конкурент, който е също толкова ефективен, колкото Intel, е трябвало да предложи своите CPU x 86, за да „компенсира“ OEM производител за загубата на спорните отстъпки — Комисията е мотивирала в спорното решение годността на спорните отстъпки да отстранят такъв конкурент и съответно да ограничат конкуренцията, що се отнася до OEM производителите и MSH, по начин, забранен от член 102 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">334</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както личи от точки 147 и 149 от отменителното решение на Съда, именно с оглед на обстоятелството, че Комисията е приложила критерия AEC, Съдът връща делото на Общия съд, който предвид доводите на Intel, че Комисията е допуснала грешки при прилагането на този критерий, да прецени годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията. Както е отбелязал Общият съд в точка 523 от обжалваното съдебно решение, Комисията заключава, с оглед на резултатите от прилагането на този критерий, че спорните отстъпки и спорните плащания от страна на Intel са били годни или са можели да имат антиконкурентен отстраняващ ефект, тъй като дори също толкова ефективен конкурент, колкото Intel би бил възпрепятстван да снабдява Dell, HP, NEC и Lenovo за техните нужди от CPU x86 или да гарантира, че MSH ще продава компютри със снабдени от него CPU x86.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">335</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст от точка 157 от обжалваното съдебно решение следва, че за целите на прилагането на критерия AEC Комисията е взела предвид средните избежими разходи на Intel. Безспорно е, че Комисията се е основала на този разходен критерий, тъй като предвид по-благоприятния му характер за Intel невъзможността за също толкова ефективния, колкото Intel конкурент да покрие този разход, ясно показвала, че той жертва печалбата си и търпи загуби, когато продава на клиентите, засегнати от поведението на предприятието с господстващо положение, а това имало за последица отстраняването на конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">336</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, от точки 485, 493—495, 509 и 510 от обжалваното съдебно решение е видно, че редица съображения от спорното решение Комисията е посветила на анализ на степента на пазарно покритие на спорните отстъпки, както и на продължителността им, и че сред съображенията, отнасящи се до тази продължителност, няколко са в частта от спорното решение, посветена на критерия AEC. Както обаче бе посочено в точки 62—76 от настоящото решение, след извършена в точки 483—521 от обжалваното съдебно решение проверка, чиито конкретни аспекти не са оспорени пред Съда, Общият съд е приел, че Комисията не е разгледала надлежно критерия относно степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и не е анализирала правилно продължителността на тези отстъпки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">337</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно при тези обстоятелства, както бе посочено в точки 80—82 от настоящото решение, в точки 524—527 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че констатираните от него грешки във връзка с прилагането на критерия AEC, степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и продължителността на прилагането им обосновават отмяната на член 1, букви а)—д) от спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">338</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе изводи, Общият съд не е бил длъжен, преди да отмени частично спорното решение, да провери дали спорните отстъпки са били годни да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel, основавайки се за целите на тази проверка на обстоятелства, различни от тези, на които се е основала Комисията, за да установи тази годност. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">339</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В частност Общият съд не е бил длъжен да провери дали такава годност може да бъде установена чрез съображения, в които не са допуснати констатираните от него грешки, щом като в спорното решение такива съображения не са изложени логично и последователно, така че да е възможно да се приеме, че те могат да подкрепят разпоредителната част на това решение, независимо от мотивите, опорочени от правни или фактически грешки, които обезсилват изводите на Комисията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">340</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, от една страна, от точки 133—147 от обжалваното съдебно решение следва, че анализът в спорното решение, с който се цели да се докаже, че спорните отстъпки представляват злоупотреба независимо от изводите, които Комисията е направила въз основа на критерия AEC, е опорочен поради грешка при прилагане на правото, доколкото изхожда от постановката, че спорните отстъпки са злоупотреба независимо от годността им да отстранят също толкова ефективен конкурент, колкото Intel. От друга страна, що се отнася до критерия AEC, Комисията не поддържа нито че това решение съдържа допълнителен анализ, отчитащ разходен критерий, различен от средните избежими разходи, което би позволило да се установи тази годност, нито че в същото решение е установила, че процесното поведение съдържа и други компоненти, които биха могли да породят — независимо от изводите, които трябва да се направят въз основа на критерия AEC — някакъв търсен от Intel чрез използването на безспорната част антиконкурентен отстраняващ ефект.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">341</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, постановявайки в точки 518 и 519 от обжалваното съдебно решение, че посочването, независимо от изводите, които могат да се направят въз основа на критерия AEC, на периода, през който Intel е прилагало спорните отстъпки, и на графика на прилагането им само по себе си не е достатъчно, за да се обоснове окончателното заключение за наличието на така породения отстраняващ ефект. Тази преценка изглежда още по-основателна в светлината на констатациите на Общия съд относно, от една страна, степента на пазарно покритие на спорните отстъпки и продължителността им, направени съответно в точки 492—500 и 508—515 от обжалваното съдебно решение, и от друга страна, относно спорните отстъпки, така както са прилагани по отношение на NEC и MSH, като конкретните аспекти на констатациите по отношение на последното не са оспорени пред Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">342</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това доводът на Комисията, че Общият съд не е взел предвид факта, че AMD е „ефективен“ конкурент, както е определен в отменителното решение на Съда, поради това че продуктите му са високофункционални, иновативни и привлекателни, също е ирелевантен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">343</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, както следва от точка 435 от обжалваното съдебно решение, прилагането на критерия AEC е хипотетично упражнение, позволяващо да се определи дали поради спорните отстъпки достъпът до пазара би бил затворен за конкурент, който е също толкова ефективен, колкото Intel — от гледна точка на производство и доставка на CPU x86, равностойни на тези, които осигурява Intel за клиентите си — но няма толкова широка основа за продажба като Intel. От това следва, че този анализ не зависи от действителната способност на самото AMD да остане на пазара. Въпросният анализ съответно може да покаже, че в нарушение на член 102 ДФЕС спорните отстъпки са били годни да отстранят конкурент, за който се предполага, че е също толкова ефективен, колкото Intel от гледна точка на разходи, избор, качество и нововъведения, дори самото AMD да не е било отстранено, също както може да разкрие липсата на такава годност, въпреки че един или друг конкурент на предприятието с господстващо положение е напуснал пазара или е бил изтласкан.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">344</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложеното следва, че шестото основание за обжалване, а оттам и жалбата в своята цялост, трябва да се отхвърлят.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">345</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">346</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 138, параграф 1 от този процедурен правилник, приложим по силата на член 184, параграф 1 от него към производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">347</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като Intel и ACT са поискали Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">348</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим по силата на член 184, параграф 1 от него към производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">349</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като Intel и ACT са поискали Федерална република Германия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, последната следва да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Intel и на ACT във връзка с встъпването.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-492" title="page-77">
      По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отхвърля жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Европейската комисия понася, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Intel Corporation Inc. и на Association for Competitive Technology Inc.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Intel Corporation Inc. и на Association for Competitive Technology Inc. във връзка с встъпването.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-496" title="page-78">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: английски.</p>
</body>
</html>
