GROFA е дружество — вносител на камери на производителя GoPro Coöperatief, които са електронни устройства, захранвани от батерии, особено подходящи за записване на спортни и развлекателни събития. Спорът в главното производство се отнася до три модела камери от гамата GoPro Hero 3 Black Edition (наричани по-нататък „разглежданите по дело C‑435/15 камери“).

Според запитващата юрисдикция разглежданите по дело C‑435/15 камери имат LCD екран, но нямат визьор. Посочените камери имат няколко фотографски функции и обектив с постоянно фокусно разстояние. Уловените от лещата и вградения микрофон звукови и визуални данни се съхраняват във файл с формат MP4 H.264 върху преносима карта памет. Камерите нямат цифрово увеличение, нито високоговорител, нито вградена вътрешна памет. Софтуерът на разглежданите по дело C‑435/15 камери кодира записаните данни по такъв начин, че може да се направи разграничение между файловете, записани от камерите и тези от външни източници.

Посочените камери могат да правят видеозапис с 30 кадъра в секунда с разделителна способност от поне 1 920 x 1 080 пиксела в режим на цикличен запис с максимална продължителност 2 часа. Видеозаписите с продължителност, по-голяма от 26 минути и три секунди, се записват в няколко файла MP4 H.264, всеки един от тях с максимална продължителност от 26 минути и три секунди. Въпреки това при гледане на записа не се забелязва преминаването от един файл към друг.

Разглежданите по дело C‑435/15 камери имат гнездо за карти памет, микро конектор HDMI, мини USB порт, съвместим с композитен AV кабел, микро стерео адаптер 3,5 mm, както и вграден WiFi и HERO порт.

Еднопосочно чрез конектора HDMI и еднопосочната връзка с композитния AV кабел записаните върху картата памет изображения и видеофайлове могат да се възпроизведат върху телевизор или компютърен екран.

Двупосочният WiFi позволява дистанционно управление на разглежданите по дело C‑435/15 камери чрез радиовръзка от таблет или смартфон, върху които се изобразяват записаните върху картата памет данни. Наличният Wi-Fi интерфейс не позволява записване на видеофайлове. Могат да бъдат възпроизвеждани единствено файловете с изображения и видеофайловете, съхранени върху картата памет и записани от камерите. Файлове от други източници не се поддържат от камерите и върху дисплея или екрана се появява съобщението „File not supported“.

Посредством мини USB порт разглежданите по дело C‑435/15 камери могат да бъдат свързани към компютър, който разпознава картата памет на камерите като външен твърд диск. Благодарение на софтуера на компютъра за четене, който поддържа формат MP4, файловете с изображения и видеофайловете, които са върху картата памет, могат да се възпроизвеждат върху свързан с компютъра екран. Файловете с изображения или видеофайловете, съдържащи се в картата памет на разглежданите по дело C‑435/15 камери, могат и да бъдат съхранявани в компютър, и обратното, съдържащите се в компютъра данни могат да се прехвърлят върху картата памет на камерите. Процесът на съхраняване се контролира от софтуер на компютъра за управление на файлове. В този случай камерите не могат да се използват. Няма друга възможност за съхраняване на изображенията и видеофайловете върху картата памет на камерите.

На 5 декември 2012 г. GROFA иска от Hauptzollamt обвързваща тарифна информация (наричана по-нататък „ОТИ“), като предлага разглежданите по дело C‑435/15 камери да се класират в подпозиция 8525 80 91 от КН.

С ОТИ от 21 януари 2013 г. Hauptzollamt класира камерите в тарифна подпозиция 8525 80 99 от КН. На 22 февруари 2013 г. GROFA обжалва по административен ред ОТИ, като този път иска класиране в тарифна подпозиция 8525 80 30 от КН. С решение от 20 август 2014 г. Hauptzollamt отхвърля жалбата на GROFA, като приема, че по смисъла на раздел XVI, забележка 3 от КН разглежданите по дело C‑435/15 камери са многофункционални машини, чиято основна функция е тази на записваща видеокамера. Според Hauptzollamt тези камери следва да се класират като „други“ записващи видеокамери в тарифна подпозиция 8525 80 99 от КН. Hauptzollamt се основава, на първо място, на Обяснителните бележки към КН относно позиция 8525 от нея, съгласно които многофункционалните цифрови фотоапарати не следва да се класират като цифрови фотоапарати, освен ако при използване на максималния обем памет могат да записват непрекъснато най-малко 30 минути, при резолюция 800 × 600 пиксела (или повече) и при скорост 23 кадъра в секунда (или повече). Такъв бил случаят при разглежданите по дело C‑435/15 камери. Обстоятелството, че след 26 минути и четири секунди видео записите се съхраняват върху картата памет в няколко файла, не се отразява върху общата продължителност на записа. На второ място, според нея обстоятелството, че камерите могат да съхраняват видеофайлове със звук, прехвърлени от външен източник чрез USB порт, е характерно за записването на образ и звук по смисъла на тарифна подпозиция 8525 80 99 от КН.

GROFA подава жалба пред запитващата юрисдикция и иска класиране на разглежданите по дело C‑435/15 камери в подпозиция 8525 80 30 от КН или, при условията на евентуалност, в подпозиция 8525 80 91 от КН като записващи видеокамери, които нямат възможност самостоятелно да записват сигнали от външни източници.

Запитващата юрисдикция иска на първо място да установи дали Регламент за изпълнение № 1249/2011, който класира „джобните записващи видеокамери“ в подпозиция 8525 80 99 от КН, може да се приложи в случая по аналогия.

Ако Регламент за изпълнение № 1249/2011 е приложим по аналогия, запитващата юрисдикция поставя въпроса за неговата валидност, тъй като според приложението към него камера, която може да „записва видеофайлове от източници, различни от вградената в нея телевизионна камера“, тъй като „видеофайловете могат да бъдат прехвърляни към апарата посредством USB интерфейса от автоматична машина за обработка на информация“, трябва да бъде класирана в подпозиция 8525 80 99 от КН като „други записващи видеокамери“. Според запитващата юрисдикция такова тълкуване на понятието „друга възможност за записване“ по смисъла на подпозиция 8525 80 99 от КН не е съвместима с практиката на Съда, която изисква процесът на записване да бъде управляван от самата записваща видеокамера.

На второ място, според запитващата юрисдикция Регламент за изпълнение № 876/2014, който класира „камерите за работа в крайно тежки условия“ в подпозиция 8525 80 99 от КН, би могъл да се приложи по аналогия към разглежданите по дело C‑435/15 камери. Тя обаче има съмнения относно валидността на този регламент, тъй като, от една страна, приложението към него предвижда, че прехвърлянето на данни към камерата от автоматична машина за обработка на информация се счита за „възможност за записване“, което изключва класирането в подпозиция 8525 80 91 от КН, в противоречие с практиката на Съда, а от друга страна, Регламент за изпълнение № 876/2014 не отчита обстоятелството, че посочените камери не могат да възпроизвеждат видеофайлове от други външни източници чрез свързан монитор, в противоречие с предвиденото в Обяснителните бележки към КН относно подпозиция 8525 80 99 от нея.

На трето място, при условията на евентуалност запитващата юрисдикция поставя въпроса дали релевантните обяснителни бележки към КН допускат класирането на разглежданите по дело C‑435/15 камери в подпозиции 8525 80 91 и 8525 80 99 от КН, тъй като след продължителност от 26 минути и четири секунди, записаните върху камерите видео данни не се съхраняват в един-единствен файл, което може да постави под съмнение възможността на тези камери да записват непрекъснато видеофайлове по смисъла на обяснителните бележки.

На четвърто място, при условията на евентуалност запитващата юрисдикция иска да установи какви последици върху класирането на разглежданите по дело C‑435/15 камери има обстоятелството, че те записват сигнали от външни източници, но не могат да ги възпроизвеждат чрез външен телевизионен приемник или монитор. В това отношение тя отбелязва, че Обяснителните бележки към КН относно подпозиция 8525 80 99 от нея посочват, че записаните образи трябва да могат да бъдат възпроизведени от външен телевизионен приемник или монитор.

При тези обстоятелства Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)а)Прилага ли се Регламент за изпълнение № 1249/2011 по аналогия за продуктите, които са предмет на главното производство (GoPro HERO3 „Black Edition“, „Black Edition Surf“ и „Black Edition Motorsport“)?

б)При утвърдителен отговор на този въпрос, валиден ли е Регламент за изпълнение № 1249/2011?

2)При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, буква а) или б):

a)Прилага ли се Регламент за изпълнение№ 876/2014 по аналогия за продуктите, които са предмет на главното производство?

б)При утвърдителен отговор на този въпрос, валиден ли е Регламент за изпълнение № 876/2014?

3)При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, буква а) или б), трябва ли обяснителните бележки към КН относно подпозиции 8525 80 30, 8525 80 91 и 8525 80 99 от КН да се тълкуват в смисъл, че непрекъснато записване „най-малко 30 минути“ е налице и когато последователността от видеокадри е записана в отделни файлове, всеки от които с продължителност, по-малка от 30 минути, доколкото при възпроизвеждането на записа зрителят не може да забележи смяната на един файл с друг?

4)При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, буква а) или б), и при утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, букви а) и б), и на третия преюдициален въпрос, изключва ли се класирането на записващи видеокамери за записване на сигнали от външен източник в подпозиция 8525 80 99 от КН от обстоятелството, че те не могат да възпроизвеждат тези сигнали чрез външен телевизионен приемник или монитор?“.

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор във връзка с пет дела между две дружества X и GoPro Coöperatief, от една страна, и нидерландските митнически органи, от друга страна, по повод няколко ОТИ за пет вида камери от марката GoPro Hero, които са класирани в подпозиция 8525 80 91 от КН или в подпозиция 8525 80 99 от КН.

Петте дела се отнасят до камери модел GoPro Hero 3 Silver Edition, GoPro Hero 3 + Silver Edition, GoPro Hero 4 Silver Edition, GoPro Hero 4 Black Edition и GoPro Hero (наричани по нататък „разглежданите по дело C‑666/15 камери“).

Що се отнася до камерата модел GoPro Hero 3 Silver Edition, един от жалбоподателите по главното производство иска класирането ѝ в подпозиция 8525 80 30 от КН или, при условията на евентуалност, в подпозиция 8525 80 91 от КН, докато националните митнически органи считат, че посочената камера трябва да се класира в подпозиция 8525 80 99 от КН. Що се отнася до другите разглеждани по дело C‑666/15 камери, жалбоподателите по главното производство искат класирането им в подпозиция 8525 80 30 от КН, докато националните митнически органи считат, че те трябва да се класират в подпозиция 8525 80 91 от КН.

Според запитващата юрисдикция безспорно е, че разглежданите по дело C‑666/15 камери могат да работят повече от 30 минути в режим „video record“ за записване с разделителна способност от 800 × 600 пиксела (или повече) при 23 кадъра в секунда (или повече). В това отношение тя посочва, че запис от повече от 30 минути се съхранява от камерите в различни видеофайлове, които се разпознават като отделни файлове при четенето им, което спира в края на всеки файл. Потребителят трябва да щракне върху новия файл и да натисне бутона „play“, за да възпроизведе следващия файл. Запитващата юрисдикция допълва, че посочените камери могат да възпроизвеждат само записани от самите тях файлове. Освен това в указанията за употреба към всички разглеждани по дело C‑666/15 камери се посочва, че те имат опцията „looping“, която позволява камерата да записва повече от 30 минути, преди на мястото на предишното да започне да се записва ново видео („overwriting“).

Запитващата юрисдикция посочва също, че особено важно за тарифното класиране на разглежданите по дело C‑666/15 камери е да се установи дали те имат единствено възможността да записват звук и образ, записани с камерата за далечно снимане, и дали тези камери могат да заснемат една видеопоследователност от 30 минути или повече.

При това положение Rechtbank Noord-Holland (Районен съд Северна Холандия, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Следва ли обяснителните бележки към КН към подпозиция 8525 80 30 и подпозиции 8525 80 91 и 8525 80 99 от КН да се тълкуват в смисъл, че е налице „един запис от минимум 30 минути“, когато в режим „video record“ могат да се записват по-дълги от 30 минути последователности от видеокадри, но се съхраняват в отделни файлове със съответна продължителност, по-малка от 30 минути, като при възпроизвеждането на всеки файл с продължителност, по-малка от 30 минути, наблюдаващият трябва да отвори отделно всеки файл, при положение че е налице възможност съдържащите се в тези файлове видеокадри да се свържат в компютър посредством предоставен от GoPro Coöperatief софтуер и по този начин да се съхранят като един видеофилм в компютър с продължителност от повече от 30 минути в един-единствен файл?

2)Допустимо ли е класиране на записващи видеокамери, които могат да записват сигнали от външни източници, в подпозиция 8525 80 99 от КН, при положение че сигналите не могат да бъдат възпроизведени чрез външен телевизионен екран или монитор, тъй като въпросните записващи видеокамери, например „GoPro Hero 3 Silver Edition“, могат да възпроизвеждат единствено записаните посредством техните лещи файлове на външен телевизионен екран или монитор?“.

С акт на председателя на Съда от 27 януари 2016 г. дела C‑435/15 и C‑666/15 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по дело C‑435/15 иска по същество да се установи дали Регламент за изпълнение № 1249/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим по аналогия за продукти с характеристиките на разглежданите по посоченото дело камери, и при положителен отговор, дали този регламент е валиден.

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че според постоянната съдебна практика регламентът относно класирането има общо приложение, доколкото се прилага не за конкретен оператор, а за всички продукти, идентични на този, който е бил разгледан от Комитета за Митническия кодекс. За да се определи приложното поле на регламент относно класирането, при тълкуването му следва да се вземат предвид, наред с останалото, неговите мотиви (вж. решение от 15 декември 2016 г., LEK, C‑700/15, EU:C:2016:959, т. 49).

В случая Регламент за изпълнение № 1249/2011, чийто предмет е класирането на „джобни записващи видеокамери“ в подпозиция 8525 80 99 от КН, не се прилага пряко към разглежданите по дело C‑435/15 камери. Всъщност последните продукти не са идентични с „джобните записващи видеокамери“, посочени в този регламент, тъй като, както отбелязва запитващата юрисдикция, посочените продукти се различават от тях по-специално с оглед на възможността им да правят снимки и обстоятелството, че нямат нито цифрово увеличение, нито високоговорител, нито вградена вътрешна памет.

Следва да се отбележи, от друга страна, че според постоянната практика на Съда, ако регламент относно класирането не е пряко приложим към стоките, които не са идентични, а само аналогични на стоката, предмет на този регламент, последният се прилага по аналогия към тези продукти (решение от 22 септември 2016 г., Kawasaki Motors Europe, C‑91/15, EU:C:2016:716, т. 39 и цитираната съдебна практика). Прилагането по аналогия на регламент относно класирането, като Регламент за изпълнение № 1249/2011, по отношение на продукти, аналогични на тези, за които се отнася този регламент, благоприятства съгласуваното тълкуване на КН, както и равното третиране на операторите (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2006 г., Anagram International, C‑14/05, EU:C:2006:465, т. 32).

За да може регламент относно класирането да бъде прилаган по аналогия, е необходимо също подлежащите на класиране стоки и стоките, посочени в този регламент, да са достатъчно сходни (вж. в този смисъл решение от 19 февруари 2009 г., Kamino International Logistics, C‑376/07, EU:C:2009:105, т. 67). В това отношение следва да се вземат предвид и мотивите към посочения регламент (вж. в този смисъл решения от 13 юли 2006 г., Anagram International, C‑14/05, EU:C:2006:465, т. 34 и от 4 март 2015 г., Oliver Medical, C‑547/13, EU:C:2015:139, т. 58).

В настоящия случай съгласно мотивите, изложени в третата колона от приложението към Регламент за изпълнение № 1249/2011, класирането на „джобни записващи видеокамери“ в подпозиция 8525 80 99 от КН се обосновава именно поради това че апаратът „може [само] да улавя и записва видеофайлове“. Следователно невъзможността да се правят снимки е решаващ фактор по отношение на възприетото с посочения регламент класиране. От акта за преюдициално запитване по дело C‑435/15 обаче е видно, че разглежданите по това дело камери се различават в това отношение от „джобните записващи видеокамери“, предмет на Регламент за изпълнение № 1249/2011, тъй като те могат да правят снимки.

Освен това следва да се припомни, че предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения от 20 юни 2013 г., Agroferm, C‑568/11, EU:C:2013:407, т. 41 и от 4 март 2015 г., Oliver Medical, C‑547/13, EU:C:2015:139, т. 47).

От фактическите констатации на запитващата юрисдикция обаче е видно, че разглежданите по дело C‑435/15 камери следва да позволят на потребителя да заснеме развлекателните и спортните си дейности, които изискват потребителят да запази особено свободата на движенията си. Следователно първото предназначение на посочените камери може лесно да се разграничи от това на джобните записващи камери, посочени в Регламент за изпълнение № 1249/2011.

Тъй като разглежданите по дело C‑435/15 камери не са идентични, нито достатъчно сходни със стоките, класирани с Регламент за изпълнение № 1249/2011, последният не е приложим за тях. Поради тази причина не следва да се преценява неговата валидност.

С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос по дело C‑435/15 следва да се отговори, че Регламент за изпълнение № 1249/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим по аналогия към продукти с характеристиките на разглежданите по посоченото дело камери.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по дело C‑435/15 иска по същество да се установи дали Регламент за изпълнение № 876/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим по аналогия към продукти с характеристиките на разглежданите по посоченото дело камери, и при положителен отговор, дали този регламент е валиден.

Предмет на Регламент за изпълнение № 876/2014 е класирането на „камерите за работа в крайно тежки условия“ в подпозиция 8525 80 99 от КН.

От направените от запитващата юрисдикция фактически констатации е видно, че разглежданите по дело C‑435/15 камери се различават от камерите за работа в крайно тежки условия, предмет на посочения регламент, по-специално с оглед на това, че първите могат както да бъдат монтирани върху някакъв предмет, например върху каска, така и да се държат в ръка, имат възможност да правят запис с по-малка продължителност, а именно максимум два часа, но с по-добра разделителна способност, могат да правят снимки с по-добро качество и да се контролира качеството им. Следователно разглежданите по дело C‑435/15 камери не са идентични със стоките, предмет на Регламент за изпълнение № 876/2014.

При все това тези продукти са много сходни със разглежданите по дело C‑435/15 камери по отношение както на характеристиките и обективните им свойства, така и на предназначението им. Както „камерите за работа в крайно тежки условия“ по смисъла на Регламент за изпълнение № 876/2014, така и разглежданите по дело C‑435/15 камери са с намалени размери и тегло, нямат нито функция за изменение на мащаба на изображението, нито визьор, нито вградена вътрешна памет, имат порт „micro HDMI“, порт „mini USB“ и модул за безжична връзка от тип WiFi, могат да правят както снимки, така и видеозаписи с продължителност повече от 30 минути, които обаче и в двата случая се съхраняват в няколко отделни файла. Освен това двата вида продукти са специално предназначени да бъдат използвани при спортни дейности.

Следователно съгласно припомнената в точки 37 и 38 от настоящото решение съдебна практика Регламент за изпълнение № 876/2014 е приложим по аналогия към разглежданите по дело C‑435/15 камери и поради това следва да се прецени неговата валидност.

В това отношение следва да се припомни, че регламент за изпълнение, като Регламент за изпълнение № 876/2014 в настоящия случай, се приема от Комисията след становище на Комитета по Митническия кодекс, когато класирането на определена стока в КН може да създаде трудности или да стане предмет на спор. Съгласно практиката на Съда Съветът на Европейския съюз е предоставил на Комисията, действаща в сътрудничество с митническите експерти на държавите членки, широко право на преценка с оглед на уточняването на съдържанието на тарифните позиции, които са от значение за класирането на определена стока. Въпреки това правомощието на Комисията да приема мерките, посочени в член 9 от Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 254/2000, не ѝ позволява да изменя нито съдържанието, нито обхвата на тарифните позиции (вж. в този смисъл решение от 4 март 2004 г., Krings, C‑130/02, EU:C:2004:122, т. 25 и 26 и цитираната съдебна практика).

В настоящия случай Регламент за изпълнение № 876/2014 класира в подпозиция 8525 80 99 от КН „камера за работа в крайно тежки условия“, без да изисква тя да може да се използва за запис от външни видеофонични източници самостоятелно, тоест без да зависи от външно оборудване или софтуер, с които не е оборудвана фабрично. Такава възможност за самостоятелно записване обаче е необходимо условие за класирането на дадена стока в тарифна подпозиция 8525 80 99 от КН. При липса на такава стоките не следва да се класират в подпозиция 8525 80 99 от КН, а по-скоро в подпозиция 8525 80 91от КН (решение от 5 март 2015 г., Vario Tek, C‑178/14, непубликувано, EU:C:2015:152, т. 32).

Следователно, тъй като Регламент за изпълнение № 876/2014 класира „камерите за работа в крайно тежки условия“ в подпозиция 8525 80 99 от КН, без да уточнява, че за целите на посоченото класиране те трябва да могат да се използват за запис от външни видеофонични източници самостоятелно, той е несъвместим с обхвата на тази подпозиция.

От всички изложени по-горе съображения следва, че приемайки Регламент за изпълнение № 876/2014, Комисията е изменила обхвата на подпозиция 8525 80 99 от КН, като го е разширила, и поради това е превишила правомощията, предоставени ѝ по член 9, параграф 1, буква a) от Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 254/2000 (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2016 г., Kawasaki Motors Europe, C‑91/15, EU:C:2016:716, т. 62).

Ето защо на втория въпрос по дело C‑435/15 следва да се отговори, че Регламент за изпълнение № 876/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим по аналогия към продукти с характеристиките на разглежданите по делото камери, но е невалиден.

Предвид отговора на втория въпрос по дело C‑435/15 не е необходимо да се отговаря на четвъртия въпрос по това дело.

С третия въпрос по дело C‑435/15 и с първия въпрос по дело C‑666/15, които следва да се разгледат заедно, запитващите юрисдикции искат по същество да се установи дали подпозиции 8525 80 30, 8525 80 91 и 8525 80 99 от КН трябва с оглед на обяснителните бележка към КН относно тези подпозиции да се тълкуват в смисъл, че непрекъснат запис от повече от 30 минути, записан в отделни файлове, всеки от които е с продължителност по-малко от 30 минути, трябва да се счита за непрекъснато записване най-малко 30 минути, когато при възпроизвеждането им потребителят не може да забележи преминаването от един файл към друг, или обратното, когато при възпроизвеждането им потребителят трябва по принцип да отваря поотделно всеки един от файловете.

В самото начало следва да се посочи, че обяснителните бележки към КН, изработени от Комисията, имат съществен принос за тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила (вж. в този смисъл решения от 17 февруари 2016 г., Salutas Pharma, C‑124/15, EU:C:2016:87, т. 31 и от 15 декември 2016 г., LEK, C‑700/15, EU:C:2016:959, т. 41).

Съгласно обяснителните бележки към КН относно подпозиция 8525 80 30 от нея, от една страна, и от друга страна, обяснителните бележки към КН относно подпозиции 8525 80 91 и 8525 80 99 от нея, възможността разглежданият продукт да записва непрекъснато най-малко 30 минути, при резолюция 800 × 600 пиксела (или повече) и при скорост 23 кадъра в секунда (или повече) е критерий, който позволява разграничаването на цифровите фотоапарати от записващите видеокамери.

Във връзка с това единствено възможността за непрекъснато записване най-малко 30 минути с минимална резолюция, а не възможността за непрекъснато възпроизвеждане на този запис, е характеристиката, позволяваща да се изключи класирането на даден продукт в подпозиция 8525 80 30 от КН. Поради това обстоятелството дали разглежданите по дела C‑435/15 и C‑666/15 камери могат или не да възпроизвеждат, без прекъсване, видеозапис с продължителност най-малко 30 минути, е ирелевантно за тарифното класиране на посочените камери в една от трите подпозиции, посочени в предходната точка от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 5 март 2015 г., Vario Tek, C‑178/14, непубликувано, EU:C:2015:152, т. 36).

Поради това обстоятелството, че видеозаписи с продължителност повече от 30 минути, записани със разглежданите по дела C‑435/15 и C‑666/15 камери, са в отделни файлове, не е пречка да се изключи класирането на посочените камери в подпозиция 8525 80 30 от КН, тъй като такова съхраняване в няколко файла не променя непрекъснатия характер на записването на видеото, а само евентуално непрекъснатото му възпроизвеждане, и обстоятелството дали потребителят забелязва или не преминаването от един видеозапис към друг не е релевантен критерий с оглед на тарифното класиране.

Поради това на третия въпрос по дело C‑435/15 и на първия въпрос по дело C‑666/15 следва да се отговори, че с оглед на обяснителните бележки към КН подпозиции 8525 80 30, 8525 80 91 и 8525 80 99 от КН следва да се тълкуват в смисъл, че непрекъснат запис от повече от 30 минути, записан в отделни файлове, всеки от които е с продължителност по-малко от 30 минути, трябва да се счита за непрекъснато записване най-малко 30 минути, независимо от това дали при възпроизвеждането им потребителят може да забележи преминаването от един файл към друг, или обратното, когато при възпроизвеждането им потребителят трябва по принцип да отваря поотделно всеки един от файловете.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по дело C‑666/15 иска по същество да установи дали КН трябва да се тълкува в смисъл, че записваща видеокамера, която може да записва сигнали от външни източници, без обаче да може да ги възпроизвежда чрез външен телевизионен екран или монитор, тъй като тази записваща видеокамера може да възпроизвежда само записаните посредством нейната леща файлове, не може да се класира в подпозиция 8525 80 99 от КН.

В това отношение следва да се припомни, на първо място, че основната характеристика на записващата видеокамера от подпозиция 8525 80 99 от КН се състои именно във възможността ѝ да записва от външни видеофонични източници самостоятелно, тоест без да зависи от външно оборудване или софтуер, с които не е оборудвана фабрично. Националният съд трябва да прецени степента на сложност на манипулациите, които е необходимо да бъдат извършени, като записването трябва да може да се извършва лесно от потребител, който няма специални познания (решение от 5 март 2015 г., Vario Tek, C‑178/14, непубликувано, EU:C:2015:152, т. 32).

В противен случай стоките трябва да се класират не в подпозиция 8525 80 99 от КН, а по-скоро в подпозиция 8525 80 91 от КН (вж. в този смисъл решение от 5 март 2015 г., Vario Tek, C‑178/14, непубликувано, EU:C:2015:152, т. 32).

Запитващата юрисдикция следва да провери дали разглежданите по дело C‑666/15 камери имат такава възможност за самостоятелно записване. При липсата на такава възможност класирането им в подпозиция 8525 80 99 от КН във всички случаи ще бъде изключено.

Следва да се посочи, на второ място, че обяснителните бележки към КН за подпозиция 8525 80 99 от нея уточняват, че записващите видеокамери по тази подпозиция трябва да позволяват възпроизвеждането на записани от външни източници аудио- и видеофайлове чрез външен телевизионен екран или монитор (решение от 5 март 2015 г., Vario Tek, C‑178/14, непубликувано, EU:C:2015:152, т. 37).

Следователно записваща камера, която може самостоятелно да записва сигнали от външни източници, без обаче да може да ги възпроизвежда чрез външен телевизионен екран или монитор, не може да се класира в подпозиция 8525 80 99 от КН.

Ето защо на втория въпрос по дело C‑666/15 трябва да се отговори, че КН трябва да се тълкува в смисъл, че записваща камера, която може самостоятелно да записва сигнали от външни източници, без обаче да може да ги възпроизвежда чрез външен телевизионен екран или монитор, тъй като тази записваща видеокамера може да възпроизвежда върху външен телевизионен екран или монитор само записаните посредством нейната леща файлове, не може да се класира в подпозиция 8525 80 99 от КН.