<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><ORDER xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.ORDER><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-762/18 R</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018TO0762</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:574">EU:T:2019:574</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>4</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>4</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.ORDER><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">определение от <DATE ISO="20190910">10.9.2019 г.</DATE> — Дело T‑762/18 R [<HT TYPE="ITALIC">откъси</HT>]</HT></P><P><HT TYPE="SC">Athanasiadou и Soulantikas/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Определение на председателя на Общия съд</HT></P><P><DATE ISO="20190910">10 септември 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: гръцки.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обезпечително производство</KEYWORD><KEYWORD>Финансови разпоредби (бюджет, финансова рамка, собствени ресурси, борба с измамите)</KEYWORD><KEYWORD>Принудително изпълнение</KEYWORD><KEYWORD>Искане за спиране на изпълнението</KEYWORD><KEYWORD>Допустимост</KEYWORD><KEYWORD>Липса на неотложност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><ORDER.INIT><P>По дело T‑762/18 R</P></ORDER.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Sofia Athanasiadou</HT>, с местожителство в Атина (Гърция),</P><P><HT TYPE="BOLD">Konstantinos Soulantikas</HT>, с местожителство в Атина,</P><P>за които се явява M. Lappa, avocat,</P><PARTY.STATUS>жалбоподатели,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват A. Katsimerou и A. Kyratsou, в качеството на представители</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане на основание член 299 ДФЕС за спиране на принудителното изпълнение на Решение C(2017) 5883 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20170822">22 август 2017 г.</DATE>, на разпореждането за плащане от <DATE ISO="20181030">30 октомври 2018 г.</DATE>, което се намира долу в копието на изпълнителното основание, прието съгласно Решение C(2017) 5883 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20170822">22 август 2017 г.</DATE>, както и на всеки друг свързан с изпълнението акт,</P><PREAMBLE.GEN><PREAMBLE.INIT><P>ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД</P></PREAMBLE.INIT><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE.GEN><CONTENTS.ORDER><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Определение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0002"><P>Възпроизвеждат се само точките от настоящото определение, които Общият съд счита за уместно да публикува.</P></NOTE></HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора, производство и искания на страните</HT></P></TI><STI><P>[…]</P></STI></TITLE><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>На <DATE ISO="19940124">24 януари 1994 г.</DATE> жалбоподателите учредяват ECOSE, първоначално за срок от десет години. Този срок е удължен до 2018 г. с частни документи за изменение на устава през 2002 г. и 2007 г.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20071128">28 ноември 2007 г.</DATE> ECOSE сключва с Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA), действаща по силата на правомощията, делегирани ѝ от Комисията на Европейските общности, споразумение за безвъзмездно отпускане на средства 2007‑3567/001‑001 за изпълнението на проект 133962-LLP-1-GR-GRUNDTVIG-GMP, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Séniors en actions<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>През март 2012 г. от името на Комисията е извършен финансов одит на ECOSE за периода от <DATE ISO="20071111">11 ноември 2007 г.</DATE> до <DATE ISO="20091031">31 октомври 2009 г.</DATE> В доклада от одита се препоръчва възстановяване на сумата от <FT TYPE="DECIMAL">59696,98</FT> EUR поради недопустимост на разходите. ECOSE е уведомено за заключенията от одита с писмо от <DATE ISO="20130801">1 август 2013 г.</DATE> и му е дадена възможност да представи становището си в двуседмичен срок от получаването на това писмо.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>С частен документ от <DATE ISO="20131025">25 октомври 2013 г.</DATE> жалбоподателите прекратяват ECOSE, без да информират EACEA.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140416">16 април</DATE>, <DATE ISO="20140519">19 май</DATE> и <DATE ISO="20141120">20 ноември 2014 г.</DATE> EACEA изпраща на ECOSE препоръчани писма с напомняне за плащането, които са ѝ върнати като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>непотърсени<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170822">22 август 2017 г.</DATE> Комисията приема Решение C(2017) 5883 окончателен относно възстановяването от ECOSE на сумата от <FT TYPE="DECIMAL">59696,98</FT> EUR ведно с дължимите лихви (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>). От преписката обаче е видно, че това решение, изпратено до седалището на ECOSE, не е получено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В съответствие с разпоредбите на гръцкия граждански процесуален кодекс Комисията връчва спорното решение и разпореждането за плащане, като използва услугите на съдебен изпълнител. На <DATE ISO="20181030">30 октомври 2018 г.</DATE> той отива с изпълнителен лист на адреса на жалбоподателите, но г‑н Soulantikas отказва да приеме и да подпише посочените документи. Тогава съдебният изпълнител връчва спорното решение чрез поставяне на уведомление в присъствието на свидетел, в съответствие с разпоредбите на гръцкия граждански процесуален кодекс, приложими в случай на отказ да се приеме връчването на документ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Същия ден жалбоподателите подават възражение пред Monomeles Protodikeio Athinon (едноличен състав на Първоинстанционен съд Атина, Гърция). Съдебното заседание пред този съд е насрочено за <DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181231">31 декември 2018 г.</DATE> жалбоподателите подават до Общия съд по-специално молба за спиране на принудителното изпълнение на спорното решение.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI><STI><P>[…]</P></STI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на молбата за допускане на обезпечителни мерки</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В становището си от <DATE ISO="20190118">18 януари 2019 г.</DATE> Комисията стига до извода, че молбата за допускане на обезпечителни мерки е недопустима, тъй като не е подадена жалба в главно производство за отмяна на спорното решение, което е в нарушение на членове 161 и 156 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, първо, че съгласно член 299 ДФЕС във връзка с член 256, параграф 1 ДФЕС, член 39, параграф 1 и член 53, параграф 1 от Статута на Съда на Европейския съюз принудителното изпълнение на спорното решение може да бъде спряно единствено от председателя на Общия съд. Компетентността на съответните национални юрисдикции се свежда до контрол относно правомерността на изпълнителните мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Второ, както бе посочено в точка 23 по-горе, съгласно член 161, параграф 1 от Процедурния правилник по отношение на молбата по член 299 ДФЕС за спиране на принудителното изпълнение на решение на Комисията се прилагат разпоредбите на раздел 2 от посочения правилник, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Спиране на изпълнението и други временни мерки, постановявани по реда на обезпечителното производство<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>. Във връзка с това следва да се отбележи, че член 156 от същия правилник предвижда различни процесуални режими в зависимост от правното основание на молбата за допускане на обезпечителни мерки. Така изискването по член 156, параграф 1 от посочения правилник — съгласно който, за да е допустима молбата за спиране на изпълнението на акт на институция, е необходимо предварително или едновременно с нея да е подадена жалба в главно производство срещу този акт — е изрично ограничено до молбите, подадени на основание членове 278 ДФЕС и 157 Евратом. Следователно, противно на поддържаното от Комисията, това задължение не е непременно приложимо в конкретния случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>На трето място, изпълнението на такова задължение в конкретния случай би лишило жалбоподателите от правото на ефективни правни средства за защита, прогласено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и гарантирано в член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> Всъщност при обстоятелствата в конкретния случай, за да се осигури на националните юрисдикции времето, което им е необходимо, за да упражнят компетентността си за контрол относно правомерността на изпълнителните мерки в съответствие с член 299, параграф 4 ДФЕС, трябва да е налице възможност да се поиска от съда на Съюза, който единствен има това право, евентуално да постанови спиране на принудителното изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Впрочем в тази хипотеза следва да се подчертае, че като следствие от това, за да се докаже наличието на fumus boni juris, трябва да се посочат основания, които са от компетентността на националния съд и изглеждат обосновани. Всъщност са негодни основания, свързани със законосъобразността на решението, освен ако не са повдигнати в рамките на искане, отправено на основание член 278 ДФЕС, което придружава жалба, подадена в главно производство в съответствие с член 263 ДФЕС, доколкото основателността на решение, което е изпълнително основание, може да бъде оспорвана само с жалба за отмяна по реда на тази разпоредба (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170704">4 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Systema Teknolotzis/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑234/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:461">EU:T:2017:461</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика)</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В това отношение, без да е необходимо на този етап произнасяне по въпроса дали изглеждат обосновани, може да се отбележи, както прави Комисията в своето становище от <DATE ISO="20190226">26 февруари 2019 г.</DATE>, че в случая някои от мотивите, които жалбоподателите изтъкват, за да покажат, че е изпълнено условието за fumus boni juris, се отнасят именно до производството по принудително изпълнение в Гърция и до правомерността на изпълнителните мерки и следователно те действително са от компетентността на националния съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Ето защо целта на настоящата молба е да позволи на националния съд да упражни правомощията си по член 299 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>От всичко изложено по-горе следва, че възражението за недопустимост, основано на твърдението, че не е подадена жалба в главно производство, трябва да се отхвърли.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Съгласно член 158, параграф 5 и член 134, параграф 1 от Процедурния правилник жалбоподателите следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Комисията в съответствие с нейното искане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД</P><P>определи:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Г‑жа Sofia Athanasiadou и г‑н M. Konstantinos Soulantikas понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.ORDER><SIGNATURE.CASE><P>Съставено в Люксембург на <DATE ISO="20190910">10 септември 2019 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Секретар</P><P>Председател</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>E. Coulon</P><P>M. Jaeger</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></ORDER>