<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.12-->
  <head>
    <title>2024-10-202410C124202302270-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0227-23-202409162-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="22/11/2024 11:48:04" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="em7o1pdCA7Y6qSZBX74YH9+2HtMVQKkeHhv9U8rQJjB77i2v1OMHe4J0w7acyzQf1JRhTNC4wghy9G1CMw62EW5fIJMSjc0X2e+TkEFUMuBGKUKGfHynHzIpD+cRw8MvBo3FHq0xhziZOxnl8gp98MqA9H66tEnQHjpkD+1VUVg=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0227" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 18-10-24 16:53:48" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="302786d1b0874895bba4d3a4b6118fea" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0227" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Решение от 24.10.2024 г. — Дело C‑227/23</div>
      <div id="rId22" style="default">Kwantum Nederland и Kwantum België</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      24 октомври 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Интелектуална и индустриална собственост — Авторско право — Директива 2001/29/ЕО — Членове 2—4 — Изключителни права — Закрила с авторско право на обекти на приложното изкуство, чиято страна на произход не е държава членка — Бернска конвенция — Член 2, параграф 7 — Критерий за материална реципрочност — Разпределение на правомощията между Европейския съюз и неговите държави членки — Прилагане от държавите членки на критерия за материална реципрочност — Член 351, първа алинея ДФЕС“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑227/23
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) с акт от 31 март 2023 г., постъпил в Съда на 11 април 2023 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      Kwantum Nederland BV,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      Kwantum België BV
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      Vitra Collections AG
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-10" title="page-1">
      СЪДЪТ (първи състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      състоящ се от: T. von Danwitz, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на председател на първи състав, Ал. Арабаджиев и I. Ziemele (докладчик), съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      генерален адвокат: M. Szpunar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      секретар: C. Di Bella, администратор,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 март 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Kwantum Nederland BV и Kwantum België BV, от C. Garnitsch, R. Rijks и M. van Gerwen, advocaten,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Vitra Collections AG, от S. A. Klos и A. Ringnalda, advocaten, както и M. A. Ritscher, Rechtsanwalt,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за нидерландското правителство, от E. M. M. Besselink и M. K. Bulterman, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за белгийското правителство, от P. Cottin и A. Van Baelen, в качеството на представители, подпомагани от A. Strowel, avocat,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за френското правителство, от R. Bénard и E. Timmermans, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от M. Afonso, O. Glinicka, P.‑J. Loewenthal и J. Samnadda, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 септември 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-24" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 2—4 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), на член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) във връзка с член 2, параграф 7 от Конвенцията за закрила на литературните и художествените произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), в редакцията ѝ след изменението от 28 септември 1979 г. (наричана по-нататък „Бернската конвенция“), както и на член 351, първа алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между Vitra Collections AG (наричано по-нататък „Vitra“), дружество по швейцарското право, и Kwantum Nederland BV и Kwantum België BV (наричани по-нататък заедно „Kwantum“), които стопанисват в Нидерландия и Белгия верига от магазини за вътрешно обзавеждане, по-специално мебели, относно продажбата от последните на стол, който според Vitra нарушава авторски права, на които то е носител.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Международното право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Бернската конвенция</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2, параграф 7 от Бернската конвенция гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-1">
      „При условията на разпоредбите на член 7(4) на тази Конвенция, законодателствата на страните от Съюза[, създаден с тази конвенция,] определят степента, в която техните закони се прилагат към произведенията на приложното изкуство и промишлените образци и модели, както и условията, при които се закрилят такива произведения, образци и модели. Произведенията, защитени в страната на произхода само като образци и модели, се ползват в друга страна на Съюза[, създаден с тази конвенция,] само от специалната закрила, която се предоставя в тази страна на образците и моделите; обаче, ако тази страна не предоставя такава специална закрила, тези произведения се закрилят като художествени произведения“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5, параграф 1 от тази конвенция предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-1">
      „Авторите, по отношение на произведения, за които им е предоставена закрила от тази Конвенция, се ползват в страните от Съюза[, създаден с тази конвенция], различни от страната на произхода, от правата, които съответните закони на тези страни предоставят понастоящем или ще предоставят в бъдеще на своите граждани, а също и от правата, предоставени специално от тази Конвенция“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7, параграф 8 от посочената конвенция гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-1">
      „Във всички случаи, срокът на закрила се определя от законодателството на страната, в която се търси закрила; този срок обаче не може да бъде по-дълъг от срока, определен в страната на произхода на произведението, освен ако законодателството на страната, в която се търси закрила, не предвижда друго“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 14 ter, параграф 2 от същата конвенция предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-1">
      „Закрилата, предвидена от предходната алинея, може да се търси в страна от Съюза[, създаден с тази конвенция,] само ако законодателството на страната, чийто гражданин е авторът, позволява това и в обем, допустим от законодателството на страната, в която се търси закрила“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 19 от Бернската конвенция гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-1">
      „Разпоредбите на тази Конвенция не изключват възможността да се търси по-широка закрила, която може да е предоставена от националното законодателство в страна от Съюза[, създаден с тази конвенция]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споразумението ТРИПС</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (наричано по-нататък „Споразумението ТРИПС“), което представлява приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), е озаглавен „Национално третиране“ и предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-1">
      „1. Всяка страна членка следва да предостави на физическите и юридическите лица на други страни членки не по-малко благоприятно третиране от това, което предоставя на своите физически и юридически лица относно закрилата на интелектуалната собственост, която е предмет на изключенията, посочени съответно в разпоредбите на Парижката конвенция (1967 г.), Бернската конвенция (1971 г.), Римската конвенция или Споразумението относно интелектуална собственост върху интегралните схеми. Относно артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации това задължение се отнася само за правата, предвидени в това споразумение. Всяка страна членка, която се възползва от възможностите, предоставени по член 6 на Бернската конвенция (1971 г.) или член 16, параграф 1, буква б) от Римската конвенция, следва да предостави на Съвета нотификации, както е предвидено в разпоредбите, които се отнасят до ТРИПС.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-43" title="page-1">
      2. Страните членки могат да се възползват от изключенията, разрешени в параграф 1, във връзка с юридическите и административните процедури, включително посочване на адрес за услуга или назначаване на посредник в юрисдикцията на страна членка, само когато тези изключения са необходими, за да се осигури спазване на законите и нормативните разпоредби, които не противоречат на разпоредбите на това споразумение, и когато такава практика не се прилага по начин, който представлява прикрито ограничение на търговията“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 9 от Споразумението ТРИПС е озаглавен „Връзка с Бернската конвенция“ и параграф 1 от него предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-1">
      „Страните членки следва да спазват разпоредбите на членове от 1 до 21 от Бернската конвенция (1971 г.) и приложението към нея. Същевременно страните членки не следва да имат права или задължения въз основа на това споразумение относно правата, предоставени по чл. 6bis от тази конвенция или на произтичащите от него права“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ДАП</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Договорът на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за авторското право (наричан по-нататък „ДАП“), приет в Женева на 20 декември 1996 г., е одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 г. (ОВ L 89, 2000 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от ДАП е озаглавен „Отношение към Бернската конвенция“ и параграф 4 от него предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-49" title="page-1">
      „Договарящите се страни се придържат към членове 1 до 21 и приложението към Бернската конвенция“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2001/29</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 6, 9 и 15 от Директива 2001/29 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-53" title="page-1">
      „(6) Без хармонизиране на общностно равнище законодателните дейности на национално равнище, които вече са започнати в редица държави членки, за да се отговори на технологичните предизвикателства, биха могли да доведат до значителни различия в закрилата и чрез тях до ограничения на свободното движение на услуги и стоки, които съдържат, или се основават на интелектуална собственост, което би предизвикало ново фрагментиране на вътрешния пазар и законодателна несъгласуваност. […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-54" title="page-1">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-55" title="page-1">
      (9) Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите изпълнители, продуцентите, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-1">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-57" title="page-1">
      (15) Дипломатическата конференция, която се проведе под егидата на [СОИС] през декември 1996 г., доведе до приемането на два нови договора, а именно [ДАП] и Договора на СОИС за изпълнения и звукозаписи[, приет в Женева на 20 декември 1996 г. и одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278], разглеждащи съответно закрилата на автори и закрилата на изпълнители и продуценти на звукозаписи. […] Настоящата директива също има за цел прилагането на някои от новите международни задължения“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от Директива 2001/29 е озаглавен „Обхват“ и параграф 1 от него гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-59" title="page-1">
      „Настоящата директива се отнася до правната закрила на авторското право и на сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като се поставя особено ударение върху информационното общество“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2 от тази директива е озаглавен „Право на възпроизвеждане“ и предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-61" title="page-1">
      „Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-62" title="page-1">
      а) за авторите — на техните произведения;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-63" title="page-1">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от посочената директива е озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“ и параграф 1 от него гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-65" title="page-1">
      „Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4 от същата директива е озаглавен „Право на разпространение“ и параграф 1 от него предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-67" title="page-1">
      „Държавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 5 от Директива 2001/29 са изброени случаите, в които държавите членки могат да предвидят изключения и ограничения от изключителните права, уредени в членове 2—4 от тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 10 от тази директива е озаглавен „Прилагане по време“ и параграф 1 от него предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-70" title="page-1">
      „Разпоредбите на настоящата директива се прилагат по отношение на всички произведения и други обекти, посочени в настоящата директива, които на 22 декември 2002 г. са защитени от законодателството на държавите членки в областта на авторското право и сродните му права или които отговарят на критериите за защита съгласно разпоредбите на настоящата директива или разпоредбите, посочени в член 1, параграф 2“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2001/84/ЕО</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7 от Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството (ОВ L 272, 2001 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 240) е озаглавен „Граждани на трети страни, имащи право на възнаграждение във форма на процент от прихода“ и параграф 1 от него предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-73" title="page-1">
      „Държавите членки предвиждат авторите, които са граждани на трети страни и, по отношение на член 8, параграф 2, техните правоприемници да се ползват от правото на препродажба в съответствие с настоящата директива и законодателството на съответната държава членка само ако законодателството на страната, чийто гражданин е авторът или неговите правоприемници, разрешава закрила на правото на препродажба в тази страна за автори от държавите членки и техните правоприемници“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2006/116/ЕО</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7 от Директива 2006/116/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права (ОВ L 372, 2006 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 7) е озаглавен „Закрила по отношение на трети страни“ и параграф 1 от него гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-76" title="page-1">
      „Когато страната на произхода на дадено произведение по смисъла на Бернската конвенция е трета страна и авторът на произведението не е гражданин на Общността, срокът на закрила, предоставен от държавите членки, изтича на датата на изтичането на закрилата, предоставена в страната на произхода на произведението, но не може да надхвърля срока, установен в член 1“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Vitra произвежда дизайнерски мебели, по-специално столове, проектирани от вече покойните съпрузи Charles и Ray Eames (граждани на Съединените американски щати), и е носител на авторски права върху тези столове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Сред произвежданите от Vitra столове е столът Dining Sidechair Wood (наричан по-нататък „столът DSW“), който е проектиран от тези съпрузи в рамките на конкурс за проектиране на мебели, организиран от Museum of Modern Art в Ню Йорк (САЩ) през 1948 г., и който е изложен в този музей от 1950 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Kwantum стопанисва в Нидерландия и Белгия верига от магазини за вътрешно обзавеждане, и по-специално мебели.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През 2014 г. Vitra установява, че Kwantum продава стол, наречен „стол Paris“, който според Vitra нарушава авторските му права върху стола DSW.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Сезиран от Vitra, Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) приема, че продавайки столовете Paris, Kwantum не нарушава авторските права на Vitra в Нидерландия и Белгия и не действа незаконосъобразно. Поради това той отхвърля исканията на Vitra и уважава голяма част от исканията на Kwantum.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това решение е отменено от Gerechtshof Den Haag (Апелативен съд Хага, Нидерландия), който приема, че като продава столовете Paris, Kwantum нарушава в Нидерландия и Белгия авторските права на Vitra върху стола DSW.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Сезирана с касационна жалба, запитващата юрисдикция, Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия), приема, че спорът се отнася до приложимостта и обхвата на член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция, който предвижда в частност, че произведенията, защитени в страната на произхода само като промишлен дизайн, се ползват в друга страна на Съюза, създаден с тази конвенция, само от специалната закрила, която се предоставя в страната на произход на промишления дизайн, като по този начин установява критерий за материална реципрочност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение посочената юрисдикция отбелязва, първо, че макар Европейският съюз да не е страна по Бернската конвенция, той е поел задължение с международни договори да спазва членове 1—21 от нея. Освен това в законодателството на Съюза няма разпоредба относно критерия за материална реципрочност, установен в член 2, параграф 7, второ изречение от тази конвенция, поради което се поставя въпросът могат ли държавите членки сами да определят дали да оставят този критерий без приложение, или не, за произведение, чиято страна на произход е трета страна и чийто автор е гражданин на трета страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, запитващата юрисдикция отбелязва, че авторското право върху произведение на приложното изкуство е неразделна част от правото на защита на интелектуалната собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата. Тя смята, че решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers (C‑265/19, EU:C:2020:677), в което Съдът тълкува разпоредба от Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите, по който Съюзът е страна, поставя въпроса дали правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 1 от Хартата, изисква, за ограничаване на упражняването на авторското право върху произведение на приложното изкуство с критерия за материална реципрочност, предвиден в член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция, това ограничение да е предвидено в закон, а именно с ясна и точна норма. В това отношение от посоченото решение може да се направи извод, че не националните законодатели, а единствено законодателят на Съюза следва да определя дали в Съюза авторското право върху произведение на приложното изкуство може да бъде ограничено, като член 2, параграф 7 от Бернската конвенция се приложи за произведение на приложното изкуство, което е с произход от трета страна и чийто автор не е гражданин на държава — членка на Съюза, и ако това е така, да определя това ограничение ясно и точно. Съгласно действащото право на Съюза обаче законодателят на Съюза не предвижда такова ограничение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, пред запитващата юрисдикция Kwantum изтъква, че критерият за материална реципрочност, предвиден в член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция, попада в приложното поле на член 351, първа алинея ДФЕС. Следвало обаче да се определи в каква степен тази разпоредба може да има отражение върху прилагането на посочения член 2, параграф 7, второ изречение, що се отнася до претенциите във връзка с Кралство Белгия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-89" title="page-1">
      „1) Попада ли разглежданото в главното производство положение в материалното приложно поле на правото на Съюза?
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-90" title="page-1">
      При утвърдителен отговор на този въпрос, се поставят и следните въпроси:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-91" title="page-1">
      2) Обстоятелството, че авторското право върху произведение на приложното изкуство е неразделна част от правото на защита на интелектуалната собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата, означава ли, че правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 1 от Хартата, изисква, при ограничаване на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство чрез извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, това ограничение да е предвидено в закон?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-92" title="page-1">
      3) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 7 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че единствено законодателят на Съюза (а не националните законодатели) може да определи дали упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) може да бъде ограничено в ЕС след извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, когато става въпрос за произведение на приложното изкуство със страна на произход по смисъла на тази конвенция — трета страна, чийто автор не е гражданин на държава — членка на ЕС, и ако това е така, да определи това ограничение ясно и точно […]?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-93" title="page-1">
      4) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29] във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че докато законодателят на Съюза не предвиди ограничение на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство вследствие на провеждане на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, държавите членки не могат да приложат тази проверка по отношение на произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход по смисъла на тази конвенция е трета страна и чийто автор не е гражданин на държава членка?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-94" title="page-1">
      5) При разглежданите в главното производство обстоятелства и с оглед на датата на приемане на (разпоредбата, предшестваща) член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, изпълнени ли са условията на член 351, първа алинея ДФЕС по отношение на Белгия, в резултат на което тя да може да проведе проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, като се вземе предвид обстоятелството, че в настоящия случай страната на произход се е присъединила към посочената конвенция на 1 май 1989 г.?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По допустимостта</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, Kwantum изтъква, че запитващата юрисдикция не обяснява защо „разглежданото в главното производство положение“ — израз, който тя използва в първия си въпрос, без да го определя — попада в материалното приложно поле на правото на Съюза и че преюдициалното запитване не е необходимо, за да постанови тя решение в главното производство, поради което поставените от нея въпроси са хипотетични.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната практика на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът им предоставя насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящи пред тях спорове (решение от 27 април 2023 г., Castorama Polska и Knor, C‑628/21, EU:C:2023:342, т. 25 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е важно да се припомни, че в рамките на това производство само националният съд, който е сезиран със спора в главното производство и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на всяко дело — както необходимостта от преюдициално решение, за да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Ето защо въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 27 април 2023 г., Castorama Polska и Knor, C‑628/21, EU:C:2023:342, т. 26 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От постоянната съдебна практика следва също, че необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическата и правната обстановка, в която се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Актът за преюдициално запитване трябва да посочва и конкретните причини, поради които националният съд си задава въпроси относно тълкуването на правото на Съюза и приема за необходимо да отправи преюдициален въпрос до Съда (решение от 27 април 2023 г., Castorama Polska и Knor, C‑628/21, EU:C:2023:342, т. 27 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая от съображенията, изложени в точки 28—30 от настоящото решение, следва, че запитващата юрисдикция е изложила ясно правния и фактически контекст на спора в главното производство, тъй като първият преюдициален въпрос има за цел конкретно да се определи дали този спор попада в материалното приложно поле на правото на Съюза. Освен това от същите точки следва, че тази юрисдикция надлежно е изложила причините, поради които има въпроси относно тълкуването на някои разпоредби, което счита за необходимо, за да може да постанови решението си, поради което не може да се приеме, че исканото тълкуване няма никаква връзка с предмета на спора в главното производство или че повдигнатият проблем е от хипотетично естество. При това положение презумпцията за релевантност, припомнена в точка 34 от настоящото решение, не може да бъде поставена под въпрос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, в писмените си становища Kwantum, както и нидерландското правителство изтъкват, че въпросите, които запитващата юрисдикция следва да реши в спора по главното производство, се отнасят единствено до член 2, параграф 7 и член 5, параграф 1 от Бернската конвенция, така че няма разпоредба от правото на Съюза, която да изисква тълкуване от Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Такъв довод, който се отнася по същество до необходимостта от преюдициалните въпроси за разрешаване на спора в главното производство, не може да бъде приет. Всъщност, както е видно от акта за преюдициално запитване, запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали правото на Съюза, и по-специално Директива 2001/29 във връзка с релевантните разпоредби на Хартата, както и член 351 ДФЕС, допуска националният съд да приложи в спора по главното производство член 2, параграф 7 от Бернската конвенция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този въпрос обаче се отнася до съществото на поставените въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както основателно отбелязва запитващата юрисдикция, дори Съюзът да не е договаряща страна по Бернската конвенция, той е длъжен да спазва членове 1—21 от нея съгласно, от една страна, член 1, параграф 4 от ДАП, по който е страна (решения от 13 ноември 2018 г., Levola Hengelo, C‑310/17, EU:C:2018:899, т. 38, и от 12 септември 2019 г., Cofemel, C‑683/17, EU:C:2019:721, т. 41 и цитираната съдебна практика), и от друга страна, член 9 от Споразумението ТРИПС, поради което тази конвенция поражда непряко действие в Съюза (вж. в този смисъл решения от 15 март 2012 г., SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 50, и от 18 ноември 2020 г., Atresmedia Corporación de Medios de Comunicación, C‑147/19, EU:C:2020:935, т. 36) и може да се наложи Съдът да тълкува нейните разпоредби (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2009 г., Infopaq International, C‑5/08, EU:C:2009:465, т. 34, от 16 март 2017 г., AKM, C‑138/16, EU:C:2017:218, т. 21 и 44, и от 12 септември 2019 г., Cofemel, C‑683/17, EU:C:2019:721, т. 42).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно преюдициалните въпроси са допустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същество</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали разглежданото в главното производство положение попада в материалното приложно поле на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая е безспорно, че спорът в главното производство се отнася до иск, предявен от Vitra пред нидерландските съдилища, с който това дружество претендира в Нидерландия и Белгия авторскоправна закрила за стола DSW — разработен от граждани на Съединените американски щати и с произход от тази трета страна — на който се твърди, че Kwantum продава имитации.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че както е видно от член 1, параграф 1 от Директива 2001/29, тази директива се отнася до правната закрила на авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 31 и 33 от заключението си, приложното поле на посочената директива не се определя в зависимост от критерия за страната на произход на произведението или на гражданството на неговия автор, а като се посочва вътрешният пазар, който съответства на териториалния обхват на Договорите, прогласен в член 52 ДЕС. При спазване на разпоредбите на член 355 ДФЕС този обхват се състои от териториите на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers, C‑265/19, EU:C:2020:677, т. 59 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2001/29 разпоредбите на тази директива, която хармонизира някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, се прилагат за всички произведения и други защитени обекти, посочени в нея, които към предвидената за транспонирането ѝ дата отговарят на критериите за защита съгласно разпоредбите ѝ. Оттук следва, че посочената директива може да бъде приложима за спора в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално Съдът вече е постановил, че член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 недвусмислено дефинират изключителното право на възпроизвеждане и публично разгласяване, с което разполагат притежателите на авторско право в Съюза, като тези разпоредби предлагат хармонизирана правна уредба, осигуряваща висока и еднородна защита на правото на възпроизвеждане и публично разгласяване, и съставляват мерки за пълна хармонизация на предметното съдържанието на предвидените в тях права (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW, C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 35—38). Освен това, що се отнася до член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, от неговия текст е видно, че тази разпоредба дефинира също недвусмислено уреденото в нея изключително право на публично разпространяване, като тази мярка, подобно на посочените по-горе разпоредби, съставлява мярка за пълна хармонизация на предметното съдържанието на предвиденото в нея право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Колкото до въпроса дали тези разпоредби се прилагат за обект на приложното изкуство, какъвто е разглежданият в главното производство стол DSW, следва да се добави, че Съдът е приел, че такъв обект може да бъде определен като „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29, ако са изпълнени две кумулативни условия. От една страна, съответният обект трябва да бъде оригинален, в смисъл че е собствено интелектуално творение на неговия автор. От друга страна, квалификацията като „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29, е запазена за елементите, които изразяват такова интелектуално творение (решение от 13 ноември 2018 г., Levola Hengelo, C‑310/17, EU:C:2018:899, т. 35—37 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато обект на приложното изкуство има характеристиките, припомнени в предходната точка от настоящото решение, и следователно представлява произведение, в това си качество той трябва да се ползва от авторскоправна закрила в съответствие с тази директива (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., Cofemel, C‑683/17, EU:C:2019:721, т. 35 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение следва да се приеме, че доколкото предвидените в Директива 2001/29 материалноправни условия са изпълнени, и по-специално обект на приложното изкуство като разглеждания в главното производство може да бъде квалифициран като „произведение“ по смисъла на тази директива, нейните разпоредби са приложими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че попада в материалното приложно поле на правото на Съюза положение, при което дружество претендира авторскоправна закрила за обект на приложното изкуство, предлаган на пазара в държава членка, когато обектът може да бъде квалифициран като „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория, третия и четвъртия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. В това отношение той е длъжен да извлече от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (решение от 30 април 2024 г., M.N. (EncroChat), C‑670/22, EU:C:2024:372, т. 78 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 22 от заключението си, видно от преписката, с която разполага Съдът, в спора по главното производство спорното поведение се състои в пускането на пазара от Kwantum на предмети, а именно екземпляри на стол, в нарушение на авторското право, на което Vitra било носител, поради което са релевантни член 2, буква а) и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, които предоставят на автора на произведение съответно изключително право на възпроизвеждане и на разпространение на това произведение. За сметка на това от преписката не следва, че това поведение може да съставлява публично разгласяване на произведение по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение следва да се приеме, че с втория, третия и четвъртия въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, буква а) и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавите членки да прилагат критерия за материална реципрочност, предвиден в член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция, за произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход е трета страна и чийто автор е гражданин на трета страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се отговори на тези въпроси, е важно да се определи, на първо място, дали посочените по-горе разпоредби се прилагат за произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход е трета страна или чийто автор е гражданин на трета страна, и на второ място, дали тези разпоредби допускат прилагането в националното право на критерия за материална реципрочност, предвиден в член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало следва да се припомни, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи навсякъде в Съюза самостоятелно и еднакво тълкуване, при което да се отчитат текстът на тази разпоредба, нейният контекст, както и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers, C‑265/19, EU:C:2020:677, т. 46 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до текста на член 2, буква а) и на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, следва да се отбележи, че съгласно тези разпоредби държавите членки предвиждат за авторите изключителното право да разрешават или забраняват, от една страна, пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично, на техните произведения, и от друга страна, всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин на техните произведения или на копия от тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че в тези разпоредби не се уточнява изрично дали в обхвата на използваното в тях понятие „произведение“ попада произведение на приложното изкуство с произход от трета страна, нито дали в обхвата на понятието „автор“ по смисъла на тези разпоредби попада авторът на такова произведение, който е гражданин на трета страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът обаче вече е постановил, както бе посочено в точки 48 и 49 от настоящото решение, че когато даден обект може да бъде квалифициран като „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29, в това си качество той трябва да се ползва от авторскоправна закрила в съответствие с тази директива, като последната впрочем не предвижда никакво условие във връзка със страната на произход на съответното произведение или с гражданството на неговия автор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписват тези разпоредби, първо, с оглед на посоченото в точки 44 и 45 от настоящото решение следва да се констатира, че като е определил приложното поле на Директива 2001/29 посредством териториален критерий, законодателят на Съюза неминуемо е взел предвид всички произведения, за които се иска закрила на територията на Съюза, независимо от страната на произход на тези произведения или от гражданството на техния автор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, следва да се отбележи, че някои актове от хармонизираното законодателство в областта на авторското право предвиждат специален режим за произведенията, чиято страна на произход по смисъла на Бернската конвенция е трета страна и чийто автор не е гражданин на държава членка. Съответно Директива 2006/116, и по-специално член 7, параграф 1 от нея, предвижда, че срокът на закрилата на авторските права, която в държавите членки се предоставя на такива произведения, изтича на датата на изтичането на закрилата, предоставена в страната на произхода на произведението, но не може да надхвърля предвидения в тази директива срок. Както обаче подчертава Vitra, такъв режим, който се отнася конкретно до закрилата на правата на авторите и произведенията, чиято страна на произход е трета страна, би бил лишен от полза, ако закрилата на съответните произведения не е гарантирана съгласно Директива 2001/29.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, изложеното в точка 60 от настоящото решение тълкуване е в съответствие с целите, преследвани с Директива 2001/29.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, първо, както се посочва в съображение 6 от тази директива, тя има за цел по-специално да се избегнат значителните различия в закрилата, а оттам и ограниченията на свободното движение на услуги и стоки, които съдържат или се основават на интелектуална собственост, което би предизвикало ново фрагментиране на вътрешния пазар и законодателна несъгласуваност, като съгласно съображение 9 от същата директива всяка хармонизация на авторското право трябва да се основава на висока степен на закрила. Постигането на подобна цел обаче би било застрашено, ако Директива 2001/29 урежда в Съюза само закрилата с авторско право на произведенията, които са с произход от държава членка или чийто автор е гражданин на държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, съображение 15 от Директива 2001/29 гласи, че тя има за цел и прилагането на някои от международните задължения, произтичащи от ДАП. В това отношение съгласно член 9, параграф 1 от Споразумението ТРИПС и член 1, параграф 4 от ДАП Съюзът трябва да спазва, от една страна, членове 1—21 от Бернската конвенция, както бе посочено в точка 40 от настоящото решение, и от друга страна, приложението към тази конвенция. От член 5, параграф 1 от посочената конвенция следва, че авторите, по отношение на произведения, за които им е предоставена закрила от същата конвенция, се ползват в страните от създадения с последната съюз, различни от страната на произход на произведението, от правата, които съответните закони на тези страни предоставят понастоящем или ще предоставят в бъдеще на своите граждани.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно, както отбелязва генералният адвокат в точка 30 от заключението си, би било в противоречие с международните задължения на Съюза, въведени с Директива 2001/29 в областта на интелектуалната собственост, последната да хармонизира авторското право по отношение на произведенията, чиято страна на произход е държава членка или чийто автор е гражданин на държава членка, а същевременно да оставя на вътрешното право на държавите членки да определя правния режим, приложим за произведенията, чиято страна на произход е трета страна или чийто автор е гражданин на трета страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се приеме, че член 2, буква а) и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 се прилагат за произведенията на приложното изкуство, които са с произход от трети страни или чиито автори са граждани на такива страни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до въпроса дали тези разпоредби допускат държавите членки да прилагат в националното право критерия за материална реципрочност, предвиден в член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция, за произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход е трета страна или чийто автор е гражданин на трета страна, в точка 57 от настоящото решение бе припомнено, че съгласно член 2, буква а) и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 държавите членки предвиждат за авторите изключителното право да разрешават или забраняват възпроизвеждането и публичното разпространяване на техните произведения. Освен това, както следва от предходната точка от настоящото решение, тези разпоредби се прилагат за произведенията на приложното изкуство, които са с произход от трети страни или чиито автори са граждани на такива страни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна обаче, прилагането от държава членка на този критерий за материална реципрочност би било не само в противоречие с текста на посочените разпоредби, както подчертава генералният адвокат в точка 53 от заключението си, но би застрашило и постигането на целта на тази директива, а именно хармонизацията на авторското право във вътрешния пазар. Всъщност посоченият критерий позволява произведенията на приложното изкуство с произход от трети страни да бъдат третирани по различен начин в различните държави членки в съответствие с разпоредби на международното договорно право, приложими двустранно между държава членка и трета страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, при всички положения, тъй като правата на интелектуална собственост, посочени в точка 66 от настоящото решение, са защитени на основание член 17, параграф 2 от Хартата, всяко ограничаване на упражняването на тези права трябва съгласно член 52, параграф 1 от Хартата да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая следва да се приеме, че прилагането от държава членка на критерия за материална реципрочност, предвиден в член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция, може да представлява такова ограничаване, тъй като може да лиши евентуалния носител на тези права от ползването и упражняването им в част от вътрешния пазар, а именно на територията на държавата членка, която прилага тази клауза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както следва от член 52, параграф 1 от Хартата, такова ограничаване трябва да бъде предвидено в закон.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Съдът е приел, че когато норма от правото на Съюза хармонизира закрилата на авторското право, не националните законодатели, а само законодателят на Съюза следва да определи дали предоставянето на това право в Съюза трябва да се ограничи по отношение на произведенията, чиято страна на произход е трета страна или чийто автор е гражданин на трета страна (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers, C‑265/19, EU:C:2020:677, т. 88).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност се счита, че с приемането на Директива 2001/29 законодателят на Съюза е упражнил правомощията в съответната област, които преди това са били предоставени на държавите членки. Съответно в рамките на приложното поле на тази директива следва да се приеме, че Съюзът е встъпил в ролята на държавите членки, които вече нямат компетентност да прилагат релевантните разпоредби на Бернската конвенция (решение от 26 април 2012 г., DR и TV2 Danmark, C‑510/10, EU:C:2012:244, т. 31 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, съгласно действащото право на Съюза нито член 2, буква а), нито член 4, параграф 1, нито която и да е друга разпоредба от Директива 2001/29 предвиждат ограничаване като посоченото в точка 70 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това е вярно, че Директива 2001/29 действително има за цел да хармонизира само някои аспекти на авторското право и сродните му права, като редица нейни разпоредби също така разкриват намерението на законодателя на Съюза да предостави свобода на преценка на държавите членки при нейното привеждане в изпълнение (решения от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW, C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 34, и от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 23 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това Съдът е постановил също така, че списъкът в член 5 от Директива 2001/29 на изключенията от и ограниченията на изключителните права, предвидени в членове 2—4 от тази директива, е изчерпателен, като в противен случай биха били застрашени ефективността на хармонизацията на авторското и сродните му права, осъществена с посочената директива, постигането на преследваната цел за гарантиране на правната сигурност и на изискването за съгласувано прилагане на тези изключения и ограничения (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW, C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 56, 62 и 63 и цитираната съдебна практика). Съгласно действащото право на Съюза обаче член 5 не предвижда ограничение, аналогично на критерия за материална реципрочност, посочен в член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно в това отношение Директива 2001/29 се различава от други актове за хармонизация на авторското право, приети от законодателя на Съюза в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно посочената конвенция предвижда в частност отнасящи се до произведенията на приложното изкуство изключения, ограничени до срока на закрила и до правото на възнаграждение при препродажба, по силата на които страните по тази конвенция могат да прилагат критерий за материална реципрочност и като такива не са длъжни да прилагат национално третиране в съответствие с член 5, параграф 1 от тази конвенция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар обаче законодателят на Съюза да е решил да приложи критерий за материална реципрочност, от една страна, в член 7, параграф 1 от Директива 2006/116 по отношение на срока на закрилата и от друга страна, в член 7, параграф 1 от Директива 2001/84 по отношение на правото на възнаграждение при препродажба в съответствие с член 7, параграф 8 и член 14 ter, параграф 2 от Бернската конвенция, той все пак не е предвидил в Директива 2001/29, нито в друга разпоредба от правото на Съюза ограничение на изключителните права, предоставени на авторите с член 2, буква а) и член 4, параграф 1 от тази директива, под формата на критерий за материална реципрочност като уредения в член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция. В това отношение, както бе посочено в точка 72 от настоящото решение, не националните законодатели, а само законодателят на Съюза следва в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата да предвиди със законодателен акт на Съюза дали трябва да се ограничи предоставянето в Съюза на правата по член 2, буква а) и член 4, параграф 1 (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers, C‑265/19, EU:C:2020:677, т. 88 и 91).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория, третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 2, буква а) и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че съгласно действащото право на Съюза не допускат държавите членки да прилагат в националното право критерия за материална реципрочност, предвиден в член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция, за произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход е трета страна и чийто автор е гражданин на трета страна. Само законодателят на Съюза следва в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата да предвиди със законодателен акт на Съюза дали трябва да се ограничи предоставянето в Съюза на правата по член 2, буква а) и член 4, параграф 1.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По петия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С петия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 351, първа алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да прилага, чрез дерогация от разпоредбите на правото на Съюза, критерия за материална реципрочност, съдържащ се в член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция, за произведение, чиято страна на произход са Съединените американски щати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 351, първа алинея ДФЕС правата и задълженията, произтичащи от споразумения, сключени преди 1 януари 1958 г. или, за присъединяващите се държави — преди датата на тяхното присъединяване, между една или повече държави членки, от една страна, и една или повече трети страни, от друга, не се засягат от разпоредбите на Договорите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както Съдът вече е постановил, Бернската конвенция има характер на международно споразумение по смисъла на член 351 ДФЕС (решение от 9 февруари 2012 г., Luksan, C‑277/10, EU:C:2012:65, т. 58).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 351, първа алинея ДФЕС има за цел да уточни, в съответствие с принципите на международното право, че прилагането на Договора не променя обстоятелството, че заинтересованата държава членка е длъжна да зачита правата на трети държави, произтичащи от споразумение, предхождащо датата на присъединяването ѝ, и да спазва съответните си задължения (решение от 9 февруари 2012 г., Luksan, C‑277/10, EU:C:2012:65, т. 61).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, като се има предвид отговорът на втория, третия и четвъртия въпрос, следва да се приеме, че държавите членки вече не могат да се ползват от възможността да прилагат критерия за материална реципрочност, уреден в член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция, макар тази конвенция да е влязла в сила преди 1 януари 1958 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, както следва от практиката на Съда, когато международно споразумение, сключено от държава членка преди присъединяването ѝ към Съюза, позволява на последната, както е в случая, да приеме мярка, която, изглежда, противоречи на правото на Съюза, без тя да е задължена да го направи, държавата членка трябва да се въздържи от приемането на тази мярка (решения от 28 март 1995 г., Evans Medical и Macfarlan Smith, C‑324/93, EU:C:1995:84, т. 32, и от 9 февруари 2012 г., Luksan, C‑277/10, EU:C:2012:65, т. 62).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в хипотезата, в която в резултат на развитието на правото на Съюза определена държава членка, в съответствие с предоставена ѝ от предходно международно споразумение възможност, е приела законодателна мярка, която, изглежда, противоречи на това право, съответната държава членка не може да се позове на това споразумение, за да се освободи от последващо възникнали от правото на Съюза задължения (решение от 9 февруари 2012 г., Luksan, C‑277/10, EU:C:2012:65, т. 63).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се добави, че в случая член 2, параграф 7, първо изречение от Бернската конвенция предоставя свобода на преценка на страните по тази конвенция, като предвижда по-специално, че законодателствата на страните от Съюза, създаден с посочената конвенция, трябва да уредят приложното поле на законите относно произведенията на приложното изкуство и промишлените дизайни, както и условията за закрила на тези произведения и дизайни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче подчертава генералният адвокат в точки 59—62 от заключението си, първо, от текста на тази разпоредба не следва, че тя забранява на държава — страна по Бернската конвенция, да закриля с авторско право произведение на приложното изкуство, което в страната си на произход е закриляно само по силата на специален режим като промишлен дизайн. Второ, подобна забрана би била в противоречие с целта на тази конвенция, отразена в принципа на „национално третиране“ и на минимално равнище на закрила, произтичащ от материалноправните ѝ разпоредби, а именно да се осигури на авторите закрила извън страната на произход на произведението. На трето и последно място, във всеки случай от член 19 от посочената конвенция изрично следва, че разпоредбите ѝ не са пречка да се търси по-широка закрила, предвидена в законодателството на държава, която е страна по посочената конвенция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение дадена държава членка не може да се позовава на член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, за да се освободи от задълженията, произтичащи от Директива 2001/29.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения на петия въпрос следва да се отговори, че член 351, първа алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да прилага, чрез дерогация от разпоредбите на правото на Съюза, критерия за материална реципрочност, съдържащ се в член 2, параграф 7, второ изречение от Бернската конвенция, за произведение, чиято страна на произход са Съединените американски щати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-163" title="page-1">
      По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Попада в материалното приложно поле на правото на Съюза положение, при което дружество претендира авторскоправна закрила за обект на приложното изкуство, предлаган на пазара в държава членка, когато обектът може да бъде квалифициран като „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2, буква а) и член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-166" title="page-1">
      трябва да се тълкуват в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-167" title="page-1">
      съгласно действащото право на Съюза не допускат държавите членки да прилагат в националното право критерия за материална реципрочност, предвиден в член 2, параграф 7, второ изречение от Конвенцията за закрила на литературните и художествените произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), в редакцията ѝ след изменението от 28 септември 1979 г., за произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход е трета страна и чийто автор е гражданин на трета страна. Само законодателят на Съюза следва в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права да предвиди със законодателен акт на Съюза дали трябва да се ограничи предоставянето в Съюза на правата по член 2, буква а) и член 4, параграф 1.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 351, първа алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да прилага, чрез дерогация от разпоредбите на правото на Съюза, критерия за материална реципрочност, съдържащ се в член 2, параграф 7, второ изречение от Конвенцията за закрила на литературните и художествените произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), в редакцията ѝ след изменението от 28 септември 1979 г., за произведение, чиято страна на произход са Съединените американски щати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-169" title="page-1">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: нидерландски.</p>
</body>
</html>
