РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
22 октомври 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2014/26/EС — Организация за колективно управление на авторски права — Член 3, буква з) — Приходи от авторски права, включително обезщетение за копиране за лично ползване и възнаграждение за публично отдаване в заем — Член 11 параграф 4 — Използване на тези приходи за цели, различни от разпределянето им на носителите на права — Финансиране на социални, културни или образователни услуги — Член 12 параграф 4 — Удръжки от организацията за колективно управление на авторски права — Член 13, параграфи 4 и 6 — Суми, считани за неподлежащи на разпределяне — Национална правна уредба, която предвижда подпомагане на произведения с културно значение “
По дело C‑840/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 21 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 10 декември 2024 г., в рамките на производство по дело
Verwertungsgesellschaft Wort (VG Wort)
срещу
TL,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, B. Smulders (докладчик), E. Regan, J. Passer и D. Gratsias съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: F. Cathagne, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 ноември 2025 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Verwertungsgesellschaft Wort (VG Wort), от T. Winter, Rechtsanwalt,
– за TL, от T. von Plehwe, Rechtsanwalt,
– за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann, L. Hülsmann, и A. Sahner, в качеството на представители,
– за френското правителство, от B. Dourthe и H. Nunes da Silva, в качеството на представители,
– за австрийското правителство, от A. Posch, J. Schmoll и G. Kunnert, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J. Samnadda и G. von Rintelen, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 февруари 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), член 6, параграф 1, първо изречение от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 2006 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14), и на член 11, параграф 4 и член 12, параграф 4 от Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L 84, 2014 г., стр. 72).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между TL, действащ в лично качество и в качеството си на цесионер на правата на OS, автори на литературни произведения, и Verwertungsgesellschaft Wort (VG Wort) (наричано по-нататък „VG Wort“), организация за колективно управление на авторски права, по повод финансирането от последното на фонд за насърчаване на науката чрез приходи от управлението на авторските права.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2001/29
3 Член 5 от Директива 2001/29, озаглавен „Изключения и ограничения“, в параграф 2 предвижда:
„Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2, в следните случаи:
[…]
б) по отношение на възпроизвеждане върху какъвто и да е носител, извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер, при условие че притежателите на права получават справедливо обезщетение, което отчита прилагането или неприлагането на технически мерки, посочени в член 6 по отношение на съответните произведения или обект;
[…]“.
Директива 2006/115
4 Член 6 от Директива 2006/115, озаглавен „Дерогиране на изключителното право на публично отдаване в заем“, в параграф 1 предвижда:
„Държавите членки могат да дерогират изключителното право по член 1 по отношение на публичното отдаване в заем, при условие че авторите поне получават възнаграждение за такова отдаване в заем. Държавите членки са свободни да определят това възнаграждение, като вземат предвид целите за насърчаване на културата“.
Директива 2014/26
5 Съображения 1, 3, 6—9, 26 и 28 от Директива 2014/26 гласят:
„(1) Директивите на Съюза, приети в областта на авторското право и сродните му права, вече осигуряват високо равнище на защита за носителите на права, а следователно и уредба, съгласно която се извършва използването на съдържание, защитено от тези права. Тези директиви допринасят за развитието и запазването на творчеството. Защитата на новаторството и интелектуалното творчество насърчава също инвестициите в иновативни услуги и продукти в условията на вътрешен пазар, на който конкуренцията не е изкривена.
[…]
(3) В съответствие с член 167 [ДФЕС], в своите действия [Европейският съюз] трябва да взема предвид културното разнообразие и да допринася за процъфтяването на културите на държавите членки при зачитане на тяхното национално и регионално разнообразие, като същевременно опазва общото културно наследство. Организациите за колективно управление на авторски права играят и следва да продължават да играят важна роля като популяризатори на разнообразието на културното изразяване, както като дават достъп до пазара и на най-малките и по-слабо популярни репертоари, така и като осигуряват социални, културни и образователни услуги от полза за носителите на правата им и за обществеността.
[…]
(6) Необходимостта да се подобри работата на организациите за колективно управление на авторски права беше вече посочена в Препоръка 2005/737/ЕО на Комисията [от 18 май 2005 година относно колективно трансгранично управление на авторско право и сродните му права за законни онлайн музикални услуги (ОВ L 276, 2005 г., стр. 54)]. В тази препоръка са изложени редица принципи, като свободата на носителите на права да избират своята организация за колективно управление на авторски права, равно третиране на различните категории носители на права и справедливо разпределение на възнагражденията. […] Препоръката обаче беше прилагана непоследователно.
(7) Защитата на интересите на членовете на организациите за колективно управление на авторски права, носителите на права и трети лица налага законодателствата на държавите членки, свързани с управление на авторското право и многотериториалната лицензионна система на използване на музикални произведения онлайн, да бъдат координирани с цел да съществуват еднакви гаранции в целия Съюз. […]
(8) Настоящата директива има за цел да предвиди координирането на националните правила относно достъпа до дейността по управление на авторското право и сродните му права от организации за колективно управление на авторски права, особеностите на тяхното управление и надзорната рамка […].
(9) Настоящата директива има за цел да определи изискванията, приложими за организациите за колективно управление на авторски права, за да се гарантира висок стандарт на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност. Това обаче не следва да възпрепятства държавите членки да поддържат или да налагат, по отношение на организации за колективно управление на авторски права, установени на тяхната територия, по-строги стандарти от тези, посочени в дял II от настоящата директива, при условие че тези по-строги стандарти са съвместими с правото на Съюза.
[…]
(26) Организациите за колективно управление на авторски права събират, управляват и разпределят приходите от използването на правата, които са им възложени от носителите на права. Тези приходи в крайна сметка са дължими на носителите на права, които могат да имат пряко правоотношение с организацията или могат да бъдат представлявани чрез образувание, което е член на организацията за колективно управление на авторски права, или по силата на споразумение за представителство. Поради това е важно организациите за колективно управление на авторски права да полагат максимално старание при събирането, управлението и разпределянето на тези приходи. Точното разпределяне е възможно само когато организациите за колективно управление на авторски права поддържат стриктна документация за членството, лицензите и използването на произведенията и другите обекти. Съответните данни, които са необходими за ефикасното колективно управление на авторски права, следва също да бъдат предоставени от носителите на права и ползвателите и да бъдат проверени от организацията за колективно управление на авторски права.
[…]
(28) Тъй като носителите на права имат право да получават възнаграждение за използването на техните права, е важно таксите за управлението да не надхвърлят оправданите разходи по управлението на правата и членовете на организацията за колективно управление на авторски права следва да одобряват всяка удръжка, различна от такси за управление, например удръжки за социални, културни или образователни цели. Организациите за колективно управление на авторски права следва да прилагат прозрачни правила, регламентиращи такива удръжки. Същите изисквания следва да се прилагат към всяко решение за използване на приходите от управление на авторски права за колективно разпределение, като например стипендии. Носителите на права следва да имат достъп на недискриминационна основа до всички социални, културни или образователни услуги, финансирани чрез тези удръжки. Настоящата директива не засяга удръжки съгласно националното законодателство, като например удръжки за предоставяне на социални услуги на носителите на правата, по отношение на всички въпроси, които са извън обхвата на настоящата директива, при условие че тези удръжки са в съответствие с правото на Съюза“.
6 Член 1 от тази директива е озаглавен „Предмет“ и гласи:
„Настоящата директива определя изисквания, необходими, за да се гарантира правилното функциониране на управлението на авторското право и сродните му права от организациите за колективно управление на авторски права. Тя също така определя изискванията за многотериториалното лицензиране от организации за колективно управление на авторските права върху музикални произведения за използване онлайн“.
7 Член 3 от посочената директива, озаглавен „Определения“, предвижда:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
в) „носител на авторско право“ означава всяко физическо лице или образувание, различно от организация за колективно управление на авторски права, което притежава авторски или сродните им права, или което по споразумение за упражняването на права или по закон има право на дял от приходите от правата;
г) „член“ означава носител на авторско право или образувание, представляващо носители на авторски права, включително други организации за колективно управление на авторски права и асоциации на носители на авторски права, който отговаря на изискванията за членство в организация за колективно управление на авторски права и е приет от нея;
[…]
з) „приходи от управление на авторски права“ означава приходи, събирани от организацията за колективно управление на авторски права от името на носителите на авторски права, произхождащи от изключително право, от право на възнаграждение или от право на компенсационно възнаграждение;
[…]“.
8 Член 5 от същата директива, озаглавен „Права на носителите на авторски права“, в параграф 2 предвижда:
„Носителите на авторски права имат правото да оправомощават избрана от тях организация за колективно управление на авторски права да управлява правата, категориите права или видовете произведения и други обекти по техен избор, за избрани от тях територии, независимо от държавата членка, чиито граждани са, или държавата членка на пребиваване или установяване на носителя на авторски права или на организацията за колективно управление на авторски права. Ако организацията за колективно управление на авторски права няма обективно обосновани причини да откаже да осъществи управление, тя се задължава да управлява такива права, категории права или видове произведения и други обекти, при условие че управлението им попада в рамките на обхвата на нейната дейност“.
9 Член 8 от Директива 2014/26, озаглавен „Общо събрание на членовете на организацията за колективно управление на авторски права“, в параграф 5 предвижда:
„В съответствие с разпоредбите на глава 2 от дял II общото събрание на членовете взема решения най-малко по следните въпроси:
а) общата политика за разпределението на суми, дължими на носителите на авторски права;
б) общата политика за използването на суми, които не могат да бъдат разпределени;
в) общата инвестиционна политика по отношение на приходите от управление на авторски права и всички приходи от инвестираните приходи от управление на авторските права;
г) общата политика за удръжки от приходите от управление на авторски права и от всички приходи от инвестираните приходи от управление на авторските права;
д) използването на суми, които не могат да бъдат разпределени;
[…]“.
10 Глава 2 от тази директива е озаглавена „Управление на приходи от управление на авторски права“ и е част от дял II от нея, който е озаглавен „Организации за колективно управление на авторски права“ и съдържа членове 11—13.
11 Член 11 от посочената директива е озаглавен „Събиране и използване на приходи от управление на авторски права“ и в параграф 4 предвижда:
„Организацията за колективно управление на авторски права не може да използва приходите от управление на авторски права или приходите от инвестиции на приходи от авторски права за цели, различни от разпределянето за носителите на авторски права, освен когато е разрешено да удържи или компенсира с таксите си за управление в съответствие с решение, взето съобразно буква г) от член 8, параграф 5, или да използва приходите от управление на авторски права или приходи от инвестиции на приходи от управление на авторски права в съответствие с решение, взето съобразно член 8, параграф 5“.
12 Съгласно член 12 от същата директива, озаглавен „Удръжки“:
„1. Държавите членки гарантират, че в случаите, когато носител на авторски права оправомощава организация за колективно управление на авторски права да управлява неговите авторски права, от тази организация се изисква да предоставя на носителя на авторски права информация относно удръжки от такси за управление на авторски права и от всякакви приходи от инвестиции на приходи от управление на авторски права, преди да получи съгласието му за управление на авторските му права.
2. Удръжките трябва да бъдат разумни по отношение на услугите, предоставени от организацията за колективно управление на авторски права на носителите на авторски права, включително по целесъобразност услугите, посочени в параграф 4, и трябва да бъдат определени в съответствие с обективни критерии.
3. Таксите за управление не надвишават оправданите и документирани разходи, извършени от организацията за колективно управление на авторски права за управлението на авторското право и сродните му права.
Държавите членки гарантират, че изискванията, които са приложими по отношение на използването и прозрачността на използването на суми, които са удържани или компенсирани с такси за управление, се прилагат по отношение на всякакви други удръжки, направени с цел покриване на разходите за управлението на авторското право и сродните му права.
4. Когато дадена организация за колективно управление на авторски права предоставя социални, културни или образователни услуги, финансирани чрез удръжки от приходите или от евентуални доходи от инвестирането на приходи от авторски права, тези услуги са предоставят въз основа на справедливи критерии, по-специално по отношение на достъпа до услугите и техния обхват“.
13 Член 13 от Директива 2014/26, озаглавен „Разпределяне на суми, дължими на носителите на авторски права“, предвижда в параграфи 1, 3, 4 и 6:
„1. Без да се засягат член 15, параграф 3 и член 28, държавите членки гарантират, че всяка организация за колективно управление на авторски права редовно, стриктно и точно разпределя и изплаща дължимите суми на всички носители на авторски права в съответствие с общата политика за разпределянето, посочена в член 8, параграф 5, буква а).
Държавите членки също така гарантират, че организациите за колективно управление на авторски права или техните членове, които са образувания, представляващи носители на права, разпределят и изплащат тези суми на носителите на права във възможно най-кратък срок, но не по-късно от девет месеца, считано от края на финансовата година, през която са постъпили приходите от управление на авторски права, освен ако обективни причини, свързани в частност с докладването от ползватели, идентифицирането на авторски права, носители на права или съпоставянето на информация относно произведения и други обекти с носителите на права, пречат на организациите за колективно управление на авторски права или, съответно, на техните членове, да спазят този срок.
[…]
3. Организациите за колективно управление на авторски права вземат всички необходими мерки, в съответствие с параграф 1, за да бъдат идентифицирани носителите на авторски права. […]
[…]
4. Когато дължимите суми на носителите на авторски права не могат да бъдат разпределени след три години, считано от края на бюджетната година, през която са събрани приходите от управление на авторски права, и при условие че организацията за колективно управление на авторски права е взела всички необходими мерки, за да бъдат идентифицирани носителите на авторски права и да бъде открито местонахождението им, съобразно параграф 3, тези суми се считат за неподлежащи на разпределяне.
[…]
6. Държавите членки могат да ограничат или определят разрешените видове използване на суми, които не могат да се разпределят, inter alia, като гарантират, че тези суми се използват отделно и независимо с цел финансиране на социални, културни и образователни дейности в полза на носителите на авторски права“.
Германското право
14 Съгласно член 27, параграф 1 от Gesetz über die Wahrnehmung von Urheberrechten und verwandten Schutzrechten durch Verwertungsgıschaften (Закон за управлението на авторското право и сродните му права чрез организации за колективно управление) от 24 май 2016 г. (BGBl. 2016 I, стр. 1190) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „VGG“), организацията за колективно управление на авторски права установява строги правила, които изключват всякаква произволна практика при разпределянето на приходите от правата (план за разпределение).
15 Член 32, параграф 1 от VGG гласи:
„Организацията за колективно управление на авторски права има за цел да насърчава произведения и изпълнения от културен интерес“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
16 VG Wort е организация за колективно управление на авторски права, на която е възложено да упражнява предоставените ѝ с договор авторски права на авторите на литературни произведения и техните издатели. В това отношение тя има монопол в Германия.
17 TL и OS, автори на литературни произведения, са членове на VG Wort и сключват с нея договори за управление. През спорния период, а именно от 1 януари 2016 г. до 30 септември 2019 г., те декларират различни произведения пред VG Wort и получават плащания от събраните от последната приходи.
18 Тези договори предвиждат, че изчисляването и изплащането на дела от тези приходи, дължим на носителите на права, се уреждат от устава и плана за разпределение на VG Wort.
19 Уставът на VG Wort, в редакциите си, действащи през спорния период, предвижда и предоставянето на финансиране на Förderungsfonds Wissenschaft (Фонд за насърчаване на науката, наричан по-нататък „FFW“) — фонд, собственост на дружество, в което VG Wort е единствен акционер.
20 Съгласно устава си FFW има за предмет насърчаването на науката и научните изследвания чрез финансиране на разходите за отпечатване, свързани с публикуването на научни и специализирани произведения, научни изследвания, които могат да доведат до създаването на такива произведения, както и други дейности за популяризиране на научната и специализираната литература. От предоставената на Съда информация е видно, че отпуснатите на FFW средства се финансират чрез удръжки от получените приходи, по-специално от обезщетението за копиране за лично ползване и възнаграждението за публичното отдаване в заем на научни, технически и специализирани произведения.
21 TL оспорва, въз основа на собствените си права и на прехвърлените му от OS права, превеждането от VG Wort на FFW на суми от приходите, които тази организация е събрала през спорния период, намалявайки по този начин плащанията, извършени към TL и OS за авторски права. В първоинстанционното производство TL иска да се установи, че VG Wort няма право, с цел да финансира FFW, да удържа суми от приходите, които трябва да бъдат изплатени на носителите на права. Освен това TL иска информация относно размера на средствата, изплатени на FFW. Landgericht (Областен съд) уважава изцяло установителния иск, както и искането за предоставяне на информация в полза на OS и само частично в полза на TL.
22 Въззивният съд потвърждава това решение в полза на OS. В това отношение този съд приема, че плановете за разпределение на VG Wort, включени в договорите за управление, представляват общи условия, чиито разпоредби относно плащанията към FFW са нищожни съгласно националното право, тъй като противоречат на основни принципи на VGG и на предхождащата VGG правна уредба, доколкото дадено лице би имало интерес от плащанията, без да е имало право на тях. Този съд обаче отхвърля изцяло иска на TL с мотива, че не е установено намаляване на плащанията в негова полза.
23 Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), който е запитващата юрисдикция, счита, че изходът от производството по касационната жалба, с която е сезиран, зависи от това дали разпоредбите на плановете за разпределение относно плащанията, които трябва да се извършат в полза на FFW, действително са нищожни, доколкото предвиждат плащания към лице, което няма право на това.
24 В това отношение тази юрисдикция посочва, че макар в съответствие с националната съдебна практика въззивният съд да е приел, че организацията за колективно управление на авторски права трябва да разпределя приходите, произтичащи от дейността ѝ, изключително между носителите на права, не може да се изключи възможността плащанията, направени в полза на FFW, да са в съответствие с член 32, параграф 1 от VGG, съгласно който организациите за колективно управление на авторски права имат за цел да насърчават произведения и изпълнения от културен интерес. Тази разпоредба не ограничава кръга на получателите на подпомагане до носителите на права, а дава възможност за подпомагане и на бъдещо създаване на произведения и изпълнения. Следователно би било възможно тези плащания в полза на FFW да не трябва да се считат за незаконно облагодетелстване на лице, което няма право на тях. Този извод обаче зависел от съответствието на посочената разпоредба с правото на Съюза.
25 Според запитващата юрисдикция от заключенията, изведени от решения от 9 февруари 2012 г., Luksan (C‑277/10, EU:C:2012:65), и от 11 юли 2013 г., Amazon.com International Sales и др. (C‑521/11, EU:C:2013:515), че носителите на авторски права, които имат право на справедливо обезщетение, дължимо на основание изключението за копиране за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, и на възнаграждение за публично отдаване в заем съгласно член 6, параграф 1, първо изречение от Директива 2006/115, задължително трябва да получават тези приходи, но че няма пречка част от тях, предназначени за справедливото обезщетение, да им бъде изплащана непряко чрез създадени в тяхна полза социални и културни институции. Тази юрисдикция уточнява, че това правило понякога се разбира в смисъл, че не позволява да се включват лица, различни от носителите на авторски права, доколкото последните не са дали съгласието си за това. Необходимо е да се изясни дали с оглед на разпоредбите на Директива 2014/26, приета след тази съдебна практика, все пак е уместно да се допусне насърчаването на социални, културни или образователни цели в полза на получатели, които не са или най-малкото все още не са сред носителите на права.
26 В това отношение посочената юрисдикция счита, че член 8, параграф 5, буква г), член 11, параграф 4 и член 12, параграф 4 във връзка със съображения 3 и 28 от Директива 2014/26, изглежда, сочат, че организациите за колективно управление на авторски права (наричани по-нататък „ОКУП“), доколкото е взето решение в този смисъл от общото събрание на техните членове, трябва да могат да предоставят социални, културни или образователни услуги, включително в полза на получатели, различни от носителите на права. Така подкрепата, предоставена на творци, които не са или все още не са носители на права, би могла да се счита за допустимо използване „за цели, различни“ от разпределянето на приходите от правата на носителите на права по смисъла на посочения член 11, параграф 4, при условие че това се предвижда в решение, взето от общото събрание на членовете.
27 Тази юрисдикция също така счита, че такова тълкуване не се поставя под въпрос от член 13, параграф 6 от тази директива, който позволява на държавите членки да регламентират използването на суми, които не могат да се разпределят, за финансиране на социални, културни или образователни дейности в полза на носителите на авторски права, тъй като тази разпоредба не се отнася до удръжки, а до неразпределяеми суми.
28 При това, в случай че социалните, културните или образователните услуги, посочени в член 12, параграф 4 от Директива 2014/26, могат да бъдат допустимо предоставяни единствено на носители на права по смисъла на член 3, буква в) от същата директива, следва да се определи дали съгласно правото на Съюза допустимостта на предоставянето на тези услуги зависи от наличието на съществуващо право на възнаграждение, притежавано от получателя на тези услуги, или е достатъчно той да е носител на авторско или сродно право, което към настоящия момент не дава право за възнаграждение. Освен това следва да се уточни дали допустимостта на тези услуги зависи от наличието на договор за управление с ОКУП. Всъщност според запитващата юрисдикция е възможно носителят на права да разполага понастоящем с право на възнаграждение или просто да притежава право, защитено с авторско право, без да има понастоящем право на възнаграждение. Освен това можело да се направи разграничение в зависимост от това дали носителят на правата е сключил договор за управление с ОКУП. Следва да се изясни дали тези различни обстоятелства оказват влияние върху допустимостта на предоставянето на социални, културни или образователни услуги съгласно член 12, параграф 4 от посочената директива.
29 При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Съвместимо ли е с член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29], член 6, параграф 1, първо изречение от [Директива 2006/115], както и с член 11, параграф 4 и член 12, параграф 4 от [Директива 2014/26], обстоятелството, че съгласно разпоредба на националното право организация за колективно управление на авторски права трябва да подпомага произведения с културно значение и в резултат на това от подпомагането се възползват и получатели, които (поне все още) не спадат към кръга на носителите на права?
2) В случай че предоставянето на социални, културни или образователни услуги съгласно член 12, параграф 4 от [Директива 2014/26] е допустимо само в полза на носители на права: зависи ли допустимостта на предоставянето на такива услуги от обстоятелството дали получателят на тези услуги има понастоящем право на възнаграждение, или е достатъчно притежаването на авторско или сродно право, за които понастоящем не се дължи възнаграждение? Предполага ли допустимостта на такива услуги наличието на договор за управление с организацията за колективно управление на авторски права?“.
Производството пред Съда
30 С молба, подадена в секретариата на Съда на 9 март 2026 г., TL иска възобновяване на устната фаза на производството съгласно член 83 от Процедурния правилник на Съда.
31 В подкрепа на това искане TL, като подчертава, че изброяването на възможните основания за възобновяване на производството в член 83 е само примерно, твърди, че генералният адвокат е обосновал заключението си, представено на 26 февруари 2026 г., с „неочаквани и изненадващи“ тези относно съдържанието и целта на правото на интелектуална собственост, както и относно правата и задълженията на ОКУП. Според въпросната страна посочените тези не са съвместими с правото на Съюза и с практиката на Съда. В това отношение тя посочва по същество, че като се позовава в заключението си на теория относно естеството на основното право на защита на интелектуалната собственост, генералният адвокат поддържа преувеличена представа за задачите и правомощията на ОКУП. В подкрепа на собственото си тълкуване на правото на Съюза тази страна препраща освен това към доводите, изложени в писменото ѝ становище.
32 Следва да се припомни, че съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от мотивите, въз основа на които генералният адвокат стига до него (решение от 29 януари 2026 г., Keladis I и Keladis II, C‑72/24 и C‑73/24, EU:C:2026:51, т. 63 и цитираната съдебна практика).
33 В този контекст следва да се припомни още, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат възможност страните или заинтересованите субекти по член 23 от този статут да представят становища в отговор на представеното от генералния адвокат заключение. Поради това несъгласието на някоя от страните или на такъв заинтересован субект със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 29 януари 2026 г., Keladis I и Keladis II, C‑72/24 и C‑73/24, EU:C:2026:51, т. 64 и цитираната съдебна практика).
34 Ето защо, доколкото искането на TL за възобновяване на устната фаза на производството цели да му позволи да отговори на становището, изразено от генералния адвокат в заключението му, то не може да бъде уважено.
35 Същевременно, съгласно член 83 от Процедурния си правилник във всеки един момент след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.
36 В случая обаче становището на TL, представено в искането му, посочено в точка 30 от настоящото решение, не разкрива нито един довод, който не е бил обсъден от страните, нито нов факт от решаващо значение за решението, което Съдът трябва да постанови по настоящото дело.
37 Тъй като Съдът разполага с всички необходими данни, за да отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, след изслушване на генералния адвокат той счита, че при тези условия не следва да се постановява възобновяване на устната фаза на производството.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
38 В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. В това отношение Съдът следва да изведе от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (решение от 16 април 2026 г., Stichting de Thuiskopie, C‑496/24, EU:C:2026:296, т. 18 и цитираната съдебна практика).
39 С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, член 6, параграф 1, първо изречение от Директива 2006/115, както и член 11, параграф 4 и член 12, параграф 4 от Директива 2014/26.
40 Докато първите две разпоредби предоставят права на носителите на авторски права, а именно право на справедливо обезщетение за копиране за лично ползване и право на възнаграждение за публичното отдаване в заем, последните две разпоредби се отнасят до управлението от ОКУП на приходите от използването на авторските права. По-специално член 11, параграф 4 от тази директива се отнася по-общо до използването на тези приходи, докато член 12, параграф 4 от посочената директива се отнася по-специално до удръжките от тези приходи с цел финансиране на социални, културни или образователни услуги, предоставяни от ОКУП.
41 Както обаче е видно от акта за преюдициално запитване, спорът в главното производство се отнася до изплащането от въпросната ОКУП на част от приходите, събрани от името на носителите на авторски права върху литературни произведения, произтичащи от използването на авторските права на тези носители, на фонд, собственост на дружество, 100 % от което тази ОКУП притежава, за да финансира дейности по популяризиране на произведения и изпълнения от културен интерес, които според тази юрисдикция спадат към социалните, културните или образователните услуги по смисъла по-специално на член 12, параграф 4 от Директива 2014/26. В този контекст запитващата юрисдикция поставя въпрос относно съответствието с тази директива на национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на ОКУП да отделя част от приходите от използването на авторските права за финансирането на такива услуги, когато те са в полза на лица, които не са или все още не са носители на тези права.
42 От това следва, че спорът в главното производство се отнася единствено до управлението на приходите от използването на авторските права, и по-специално до използването на тези приходи и направените от тях удръжки с цел финансиране на социални, културни или образователни услуги.
43 Несъмнено от предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че приходите, свързани с разглежданото в главното производство плащане, произтичат от приходите, получени като обезщетение за копиране за лично ползване по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, както и от приходите, получени като възнаграждение за публичното отдаване в заем, предвидено в член 6, параграф 1, първо изречение от Директива 2006/115. С оглед на Директива 2014/26 обаче тези приходи са част от приходите от използването на авторски права, посочени в член 3, буква з) от тази директива.
44 Всъщност следва да се отбележи, че „приходи от управление на авторски права“ са определени в член 3, буква з) от Директива 2014/26 като „приходи, събирани от [ОКУП] от името на носителите на авторски права, произхождащи от изключително право, от право на възнаграждение или от право на компенсационно възнаграждение“.
45 Ето защо тълкуването на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 и на член 6, параграф 1, първо изречение от Директива 2006/115 не е релевантно за спора в главното производство.
46 При тези условия следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 11, параграф 4 и член 12, параграф 4 от Директива 2014/26 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат въз основа на национална правна уредба, съгласно която ОКУП трябва да насърчават произведения от културен интерес, уставът на дадена ОКУП да предвижда, че част от „приходите от управление на авторски права“ по смисъла на член 3, буква з) от тази директива са предназначени за финансирането на социални, културни или образователни услуги, когато тези услуги са в полза на лица, които не са носители на авторски права.
47 Член 11, параграф 4 от Директива 2014/26 прогласява принципа, че ОКУП не може да използва приходите от управление на авторски права за цели, различни от разпределянето за носителите на авторски права. В тази разпоредба обаче се посочват две изключения от този принцип. От една страна, ОКУП може от тези приходи да удържи или компенсира таксите си за управление, при условие че такова използване е разрешено с решение, взето съобразно член 8, параграф 5, буква г) от тази директива. От друга страна, ОКУП може да използва посочените приходи за цели, различни от разпределянето им за носителите на права, при условие че това използване е разрешено въз основа на решение, взето съобразно член 8, параграф 5 от посочената директива.
48 Що се отнася по-специално до второто изключение, което в случая е единственото релевантно за спора в главното производство, следва да се отбележи, че съгласно последната разпоредба общото събрание на членовете на ОКУП трябва да вземе решение в съответствие с разпоредбите на дял II, глава 2 от Директива 2014/26, която се отнася до управлението на приходите от авторски права и се състои от членове 11—13 от тази директива. От това следва, че с приетите съгласно член 8, параграф 5 решения общото събрание конкретизира правилата за използването на приходите от права, удръжките върху тези приходи и разпределянето на дължимите суми, предвидени в посочените членове 11—13, в определените от тях граници.
49 Що се отнася, на първо място, до удръжките върху приходите от авторски права, които се извършват пряко върху тези приходи преди разпределянето на дължимите на носителите на права суми, член 12, параграф 1 от Директива 2014/26 задължава държавите членки да гарантират, че в случаите, когато носител на авторски права оправомощава ОКУП да управлява неговите авторски права, от тази организация се изисква да предоставя информация относно таксите за управление и другите удръжки, направени върху приходите от авторски права и всички доходи от инвестирането на приходи от авторските права, преди да получи неговото съгласие за управление на правата му. От този текст следва, че по принцип са допустими удръжки за цели, различни от разходите за управление, направени върху тези приходи и доходи. Така член 12, параграф 4 от тази директива изрично посочва финансирането на социални, културни и образователни услуги чрез удръжки от посочените приходи.
50 При това положение, що се отнася до определянето на получателите на услугите, финансирани чрез удръжки от приходите от авторски права, член 12, параграф 4 във връзка с параграф 2 и съображение 28 от Директива 2014/26 сочи, че от тези услуги трябва да се ползват само носителите на авторски права.
51 Всъщност, от една страна, член 12, параграф 2 от Директива 2014/26 предвижда, че удръжките трябва да бъдат разумни по отношение на услугите, предоставени от ОКУП на носителите на авторски права, включително по целесъобразност, услугите, посочени в параграф 4, и трябва да бъдат определени в съответствие с обективни критерии. Следователно текстът на член 12, параграф 2 се отнася само до хипотезата на услуги, предоставяни на тези носители, и включва в тези услуги посочените в параграф 4 от този член.
52 От друга страна, член 12, параграф 4 от тази директива предвижда, че когато дадена ОКУП предоставя социални, културни или образователни услуги, финансирани чрез удръжки от приходите от авторски права и от всички доходи от инвестирането на тези приходи, тези услуги се предоставят въз основа на справедливи критерии, по-специално що се отнася до достъпа до услугите и техния обхват. В това отношение съображение 28 от Директива 2014/26, с оглед на което трябва да се тълкува член 12 от тази директива, изрично посочва, че носителите на права следва да имат достъп на недискриминационна основа до всички социални, културни или образователни услуги. От това следва, че член 12, параграф 4 от посочената директива ограничава възможността ОКУП да правят удръжки за социални, културни или образователни услуги, като тези услуги трябва да са изключително в полза на носители на права.
53 Подобно тълкуване е в съответствие с практиката на Съда относно обезщетението за копиране за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, и относно възнаграждението за публично отдаване в заем, посочено в член 6, параграф 1 от Директива 2006/115, които са част от „приходите от управление на авторски права“, както следва от самото определение на това понятие в член 3, буква з) от Директива 2014/26, припомнено в точка 44 от настоящото решение.
54 Всъщност, що се отнася, първо, до обезщетението за копиране за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, в решение от 12 ноември 2015 г., Hewlett-Packard Belgium (C‑572/13, EU:C:2015:750, т. 48), Съдът по същество приема, че след като целта на това обезщетение е да поправи вредата, претърпяна от носителите на права вследствие възпроизвеждането на техните произведения без разрешението им, лица, които не са носители на права и следователно не търпят никаква вреда вследствие на такова възпроизвеждане, не могат да ползват обезщетението, когато това би довело до лишаване на носителите на права изцяло или частично от посоченото обезщетение. Освен това в решение от 11 юли 2013 г., Amazon.com International Sales и др. (C‑521/11, EU:C:2013:515, т. 49—54), Съдът действително постановява, че Директива 2001/29 не налага на носителите на права да се гарантира изплащането в брой на обезщетението за копиране за лично ползване в пълен размер, нито забранява на държавите членки да предвидят, че част от това обезщетение се предоставя непряко на носителите на права посредством създадени в тяхна полза социални и културни институции. Той обаче подчертава, от една страна, че обстоятелството, че част от приходите, предназначени за посоченото обезщетение, се насочва към тези институции, е съвместимо с целта на същото обезщетение само доколкото посочените институции действително са в полза на посочените правоносители. От друга страна, дори част от обезщетението за копиране за лично ползване да може да бъде изплатено непряко на последните, то трябва да бъде изцяло в полза на носителите на права. Всъщност Съдът приема, че не би било в съответствие с целта на обезщетението тези институции да предоставят ползите от него на лица, различни от носителите на права.
55 Второ, що се отнася до възнаграждението за публичното отдаване в заем, посочено в член 6, параграф 1 от Директива 2006/115, Съдът е постановил, че макар в рамките на Директива 2006/115 законодателят на Съюза да използва понятието „възнаграждение“ вместо използваното в Директива 2001/29 понятие „обезщетение“, първото понятие има смисъл на обезщетяване на авторите, тъй като е въведено с цел да обезщети причинените им вреди (вж. в този смисъл решение от 9 февруари 2012 г., Luksan, C‑277/10, EU:C:2012:65, т. 103). Следователно, доколкото това възнаграждение трябва да се разглежда като обезщетение за тази вреда, в съответствие с насоките на цитираната в предходната точка от настоящото решение съдебна практика то трябва да бъде изплатено изцяло, пряко или непряко, на правоимащите лица.
56 Съдебната практика, цитирана в точки 54 и 55 от настоящото решение, потвърждава по този начин тълкуването, изложено в точка 52 от същото. Всъщност тълкуване, което позволява удръжки от приходите от права, с цел финансиране на услуги, от които се ползват лица, които не са носители на тези права, би довело до лишаването на тези носители на права от част от тези приходи. Този извод важи, освен това, независимо от договорното или законовото основание на тези приходи.
57 В този контекст следва да се припомни, че Директива 2014/26 не е имала за цел да се отклони от принципите, установени в предходните директиви, приети в областта на авторското право и сродните му права, като Директиви 2001/29 и 2006/115. Всъщност Директива 2014/26 не съдържа разпоредби, които да заменят или отменят разпоредбите на посочените по-горе директиви. Напротив, съображение 1 от тази директива се позовава на тях. Освен това, както следва от член 1 и от съображения 6—9 от посочената директива, тя има за цел да осигури доброто функциониране на колективното управление на авторските права, което, както следва от член 3, буква з) от същата директива, включва управлението на приходите, събрани по-специално от обезщетението за копиране за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, и на възнаграждението за публично отдаване в заем, посочено в член 6, параграф 1 от Директива 2006/115. Следователно фактът, че Директива 2014/26 е приета след постановяването на решенията, цитирани в точки 54 и 55 от настоящото решение, не оказва влияние върху тълкуването ѝ и по никакъв начин не засяга релевантността на тези решения за това тълкуване.
58 Следователно от изложеното по-горе произтича, че удръжките, извършени от ОКУП върху приходите от авторски права, съгласно член 12 от Директива 2014/26, и следователно преди тези приходи да бъдат разпределени и изплатени на носителите на права, не могат да се извършват с цел финансиране на социалните, културните или образователните услуги, посочени в член 12, параграф 4, освен ако тези услуги са в полза, при необходимост и непряко, изключително на тези носители.
59 Що се отнася, на второ място, до използването на приходите от авторски права в рамките на разпределянето на дължимите суми, съгласно член 11, параграф 4 от тази директива то по принцип трябва да се извършва в полза на носителите на права. Както обаче бе посочено в точка 47 от настоящото решение, член 11, параграф 4 позволява на ОКУП да използва приходите от управление на авторски права за цели, различни от разпределянето за носителите на авторски права, при условие че това използване е разрешено в съответствие с решение, взето съобразно член 8, параграф 5 от посочената директива. В това отношение съгласно член 8, параграф 5, букви б) и д) от същата директива общото събрание на членовете на ОКУП взема решения по общата политика за използване на суми, които не могат да бъдат разпределени, и по използването на тези суми.
60 Съгласно член 13, параграф 4 от Директива 2014/26 когато дължимите суми на носителите на авторски права не могат да бъдат разпределени след три години от края на бюджетната година, през която са събрани приходите от управление на авторски права, и при условие че ОКУП е взела всички необходими мерки, за да бъдат идентифицирани носителите на авторски права и да бъде открито местонахождението им, съобразно параграф 3, тези суми се считат за неподлежащи на разпределяне. В този контекст следва да се припомни, че тъй като тези суми произтичат от приходи от права по смисъла на член 3, буква з) от Директива 2014/26, те могат да включват, наред с другото, както приходи от обезщетението за копиране за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, така и от възнаграждението за публично отдаване в заем, посочено в член 6, параграф 1 от Директива 2006/115.
61 Така, когато не е възможно приходите от авторски права да се разпределят между съответните носители на права, тъй като те не са могли да бъдат идентифицирани и намерени, общото събрание на членовете има право съгласно член 11, параграф 4 във връзка с член 8, параграф 5, букви б) и д) от Директива 2014/26 да вземе решение по общата политика на използване, както и да определи начина на използване на тези приходи.
62 Това използване обаче може да се отнася до социални, културни и образователни услуги, от които, при необходимост, се ползват лица, различни от носителите на права.
63 Всъщност, съгласно член 13, параграф 6 от посочената директива, държавите членки могат да ограничат или определят разрешените видове използване на суми, които не могат да се разпределят, като гарантират, че тези суми се използват отделно и независимо с цел финансиране на социални, културни и образователни дейности в полза на носителите на авторски права. От това следва, че Директива 2014/26 по принцип и при липса на намеса в обратен смисъл на съответната държава членка дава право общото събрание на членовете на ОКУП да разреши използването на приходите от права, които не са могли да бъдат разпределени на носителите на права по смисъла на член 13, параграф 4 от тази директива, за финансиране на социални, културни и образователни услуги в полза на лица, различни от носителите на права.
64 Следователно при липсата на такава намеса от страна на съответната държава членка съгласно член 11, параграф 4 във връзка с член 8, параграф 5, букви б) и д), и с член 13, параграф 6 от тази директива, ОКУП може да използва тези приходи за финансиране на посочените услуги в полза на лица, които не са или все още не са носители на права, при условие че общото събрание на членовете е взело решение в този смисъл.
65 Освен това при такова положение не може да се приеме, че носителите на права са лишени от полагащите им се суми, тъй като хипотетично е невъзможно те да бъдат идентифицирани и следователно да им се разпределят суми.
66 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 11, параграф 4 във връзка с член 12, параграф 4 и член 13, параграфи 4 и 6 от Директива 2014/26 трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, не допуска въз основа на национална правна уредба, съгласно която ОКУП трябва да насърчават произведения от културен интерес, уставът на такава организация да предвижда част от „приходите от управление на авторски права“ по смисъла на член 3, буква з) от тази директива да се използва за финансиране на социални, културни или образователни услуги, от които се ползват лица, които не са носители на авторски права, когато това финансиране се осъществява чрез удръжки от тези приходи, и от друга страна, допуска такъв устав, когато посоченото финансиране се осъществява чрез „суми, които не могат да бъдат разпределени“ по смисъла на член 13, параграф 4 от посочената директива.
По втория въпрос
67 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, параграф 4 от Директива 2014/26 трябва да се тълкува в смисъл, че, що се отнася до социалните, културните и образователните услуги, предоставяни от ОКУП и финансирани чрез удръжки от „приходите от управление на авторски права“ по смисъла на член 3, буква з) от същата директива, тези услуги могат да се ползват само от носители на права, които понастоящем разполагат с право на възнаграждение или са сключили договор за управление с тази ОКУП.
68 Както следва от точки 47—52 от настоящото решение, съгласно член 11, параграф 4 и член 12, параграф 4 от Директива 2014/26 ОКУП могат да финансират социални, културни или образователни услуги чрез удръжки от тези приходи, стига това използване на приходите да е разрешено въз основа на решение, взето в съответствие с член 8, параграф 5 от тази директива, и от тези услуги да се ползват изключително носителите на права.
69 Що се отнася, на първо място, до въпроса дали носителят на права трябва да докаже наличието понастоящем на право на възнаграждение, в смисъл че разполага с правото да участва в разпределянето на приходите от управление на права през периода, за който се отнася решението на общото събрание, прието съгласно член 8, параграф 5 от посочената директива, за да може да се ползва от тези услуги, следва да се отбележи, че за целите на прилагането на Директива 2014/26 понятието „носител на авторско право“ е определено в член 3, буква в) от Директива 2014/26 като всяко физическо лице или образувание, различно от ОКУП, което притежава авторски или сродните им права, или което по споразумение за упражняването на права или по закон има право на дял от приходите от правата.
70 От това определение следва, че за да може да се ползва от социалните, културните и образователните услуги, предоставяни от ОКУП и финансирани чрез удръжки от приходите от авторски права, е достатъчно такова лице или образувание да попада в понятието „носител на авторско право“, без да се изискват допълнителни условия, като например наличието „понастоящем“ на право на възнаграждение.
71 В този контекст следва да се отбележи, че съгласно член 13, параграф 1, втора алинея от тази директива ОКУП трябва да разпределя и изплаща сумите, дължими на носителите на права, във възможно най-кратък срок и по принцип не по-късно от девет месеца, считано от края на финансовата година, през която са получени приходите от управление на авторски права. За сметка на това посочената директива не съдържа разпоредба относно периода, през който трябва да бъдат предоставени услугите, посочени в член 12, параграф 4 от нея.
72 Следователно поставянето на ползването от тези услуги в зависимост от възможността за позоваване на понастоящем съществуващо право на възнаграждение би довело до установяване на връзка, която законодателят на Съюза не е възнамерявал да установи между периода, през който такива услуги могат да бъдат предоставяни на носител на права, и периода, през който този носител на права получава приходи от своите права.
73 От това следва, че носителят на права, както е определен в член 3, буква в) от Директива 2014/26, не е длъжен да доказва, че има „понастоящем“ право на възнаграждение въз основа на авторско право, за да може да се ползва от социалните, културните и образователните услуги, предоставяни от ОКУП и финансирани чрез удръжки от „приходите от управление на авторски права“ по смисъла на член 3, буква з) от тази директива.
74 Що се отнася, на второ място, до въпроса дали договор за управление с ОКУП, предоставяща тези услуги, е необходим, за да може носител на права да се ползва от тях, следва да се отбележи, че член 12, параграфи 2 и 4 от Директива 2014/26 се отнася до социални, културни или образователни услуги, предоставяни от ОКУП на носителите на права, и не съдържа повече уточнения относно последните. Следва обаче да се отбележи, че такъв е случаят и с други разпоредби на тази директива, и по-специално с член 11, параграф 4 от нея, който предвижда, че ОКУП нямат право да използват приходите от правата за цели, различни от разпределянето за носителите на авторски права.
75 От това следва, че за целите на прилагането на тази директива, и по-специално що се отнася до услугите, посочени в член 12, параграфи 2 и 4 от нея и финансирани чрез удръжки от приходите от авторски права, за носители на права се считат онези, чието управление на правата попада в дейността на съответното ОКУП. Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 73 от заключението си, като се има предвид, че сферите на дейност на ОКУП се определят в зависимост от вида на закриляните обекти или категориите права, както е предвидено в член 5, параграф 2 от Директива 2014/26, от такива социални, културни или образователни услуги, предоставяни от тези организации, могат да се ползват само носителите на права, чието управление попада в сферата на дейност на съответната ОКУП. В противен случай притежателите на права върху тези приходи биха били лишени от сумите, които им се дължат за използването на техните права.
76 В този контекст, свързан с естеството на връзката между носителите на права и ОКУП, следва освен това да се отбележи, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 71 от заключението си, че след като предвиденото в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 обезщетение за копиране за лично ползване и посоченото в член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 възнаграждение за публично отдаване в заем се дължат съгласно националното законодателство, в случай че съответната държава членка се е възползвала от предоставената ѝ от тези разпоредби възможност, управлението на такива права от ОКУП по принцип може да се осъществи, без да е необходимо да е налице договорно отношение между тази организация и носителя на правата.
77 Това изискване се потвърждава от съображение 26 от Директива 2014/26. Всъщност това съображение гласи, че в крайна сметка приходите са дължими на носителите на права, които могат да имат пряко правоотношение с организацията или могат да бъдат представлявани чрез образувание, което е член на ОКУП, или по силата на споразумение за представителство. От това следва, че не се изисква пряко договорно отношение между носителя на права и съответната ОКУП, като например договор за управление на правата му по отношение на едно или на няколко конкретни произведения.
78 От изложените съображения следва, че допустимостта от гледна точка на Директива 2014/26 на предоставянето на социални, културни и образователни услуги в полза на „носител на авторско право“ по смисъла на член 3, буква в) от тази директива, финансирани чрез удръжки съгласно член 12, параграф 4 от посочената директива, не зависи от това дали тези носители на права имат понастоящем право на възнаграждение, нито от сключването на договор за управление с ОКУП.
79 С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 4 от Директива 2014/26 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на социалните, културните и образователните услуги, предоставяни от ОКУП и финансирани чрез удръжки от „приходи от управление на авторски права“ по смисъла на член 3, буква з) от посочената директива, тези услуги могат да се ползват от „носители на авторско право“ по смисъла на член 3, буква в) от тази директива, независимо от това дали тези носители на права имат понастоящем право на възнаграждение, или са сключили договор за управление с тази организация, при условие че пряко или непряко управлението на права от името на посочените носители на права спада към дейността на съответната ОКУП.
По съдебните разноски
80 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Член 11, параграф 4 във връзка с член 12, параграф 4 и член 13, параграфи 4 и 6 от Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар
трябва да се тълкува в смисъл, че
от една страна, не допуска въз основа на национална правна уредба, съгласно която организациите за колективно управление на авторски права трябва да насърчават произведения от културен интерес, уставът на такава организация да предвижда част от „приходите от управление на авторски права“ по смисъла на член 3, буква з) от тази директива да се използва за финансиране на социални, културни или образователни услуги, от които се ползват лица, които не са носители на авторски права, когато това финансиране се осъществява чрез удръжки от тези приходи, и от друга страна, допуска такъв устав, когато посоченото финансиране се осъществява чрез „суми, които не могат да бъдат разпределени“ по смисъла на член 13, параграф 4 от посочената директива.
2) Член 12, параграф 4 от Директива 2014/26
трябва да се тълкува в смисъл, че
по отношение на социалните, културните и образователните услуги, предоставяни от организация за колективно управление на авторски права и финансирани чрез удръжки от „приходи от управление на авторски права“ по смисъла на член 3, буква з) от посочената директива, тези услуги могат да се ползват от „носители на авторско право“ по смисъла на член 3, буква в) от посочената директива, независимо от това дали тези носители на права имат понастоящем право на възнаграждение, или са сключили договор за управление с тази организация, при условие че пряко или непряко управлението на права от името на посочените носители на права спада към дейността на съответната организация за колективно управление на авторски права.
Подписи
* Език на производството: немски.