<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-237/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0237</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:321">EU:C:2022:321</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>17</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>17</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20220428">28.4.2022 г.</DATE> — Дело C‑237/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Federatie Nederlandse Vakbeweging (Процедура pre-pack)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20220428">28 април 2022 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: нидерландски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2001/23/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Членове 3—5</KEYWORD><KEYWORD>Прехвърляния на предприятия</KEYWORD><KEYWORD>Гарантиране на правата на работниците и служителите</KEYWORD><KEYWORD>Изключения</KEYWORD><KEYWORD>Производство по несъстоятелност</KEYWORD><KEYWORD>Процедура рre-pack</KEYWORD><KEYWORD>Продължаване на дейността на предприятието</KEYWORD><KEYWORD>Прехвърляне на (част от) предприятие след обявяване в несъстоятелност, предхождано от процедура рre-pack</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑237/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) с акт от <DATE ISO="20200529">29 май 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200605">5 юни 2020 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Federatie Nederlandse Vakbeweging</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Heiploeg Seafood International BV,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Heitrans International BV,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (трети състав),</P><P>състоящ се от: A. Prechal, председател на втори състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, J. Passer, F. Biltgen (докладчик), L.S. Rossi и N. Wahl, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Pitruzzella,</P><P>секретар: M. Ferreira, главен администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20210930">30 септември 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Federatie Nederlandse Vakbeweging, от F. M. Dekker, advocaat,</P></ITEM><ITEM><P>за Heitrans International BV и Heiploeg Seafood International BV, от B. Kraaipoel, J. F. Fliek и I. Spinath, advocaten,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от A. Nijenhuis и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20211209">9 декември 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 3—5 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20010312">12 март 2001 година</DATE> относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="082" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2001">OВ L 82, 2001 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Federatie Nederlandse Vakbeweging (Нидерландска синдикална федерация) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>FNV<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), нидерландска синдикална организация, и Heiploeg Seafood International BV и Heitrans International BV (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>новият концерн Heiploeg<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), нидерландски дружества, относно гарантирането на правата на работниците и служителите, наети от тези дружества, вследствие на прехвърляне на предприятие, когато спрямо прехвърлителя има производство по несъстоятелност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>С Директива 2001/23 се кодифицира Директива 77/187/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770214">14 февруари 1977 година</DATE> относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="061" PAGE.FIRST="26" DATE.PUB="1977">OВ L 61, 1977 г., стр. 26</REF.DOC.OJ>), изменена с Директива 98/50/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19980629">29 юни 1998 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="88" DATE.PUB="1998">ОВ L 201, 1998 г., стр. 88</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съображение 3 от Директива 2001/23 гласи следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Необходимо е да се осигури закрила на работниците и служителите при смяна на работодателя, в частност за да се гарантират техните права<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 1, букви а) и б) от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>а)</NO.P><TXT>Настоящата директива се прилага към всички прехвърляния на предприятия, стопански дейности или обособени части от предприятия или стопански дейности на друг работодател в резултат на юридическо прехвърляне или сливане.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>[При спазване на] буква а) и следващите разпоредби на настоящия член по смисъла на настоящата директива прехвърляне е налице, когато има прехвърляне на стопански субект, който запазва своята идентичност, което означава организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или спомагателна<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1, първа алинея от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност само по себе си не представлява основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя. Тази разпоредба не засяга уволненията по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Съгласно член 5 от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Освен ако държавите членки не предвидят друго, членове 3 и 4 не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя под надзора на компетентен публичен орган (който може да бъде синдик, упълномощен от компетентния публичен орган).</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Когато членове 3 и 4 се прилагат към прехвърляне по време на производство за неплатежоспособност, открито по отношение на прехвърлителя (независимо дали производството е открито с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя) и при условие че производството е под надзора на компетентен публичен орган (който може да бъде синдик, упълномощен от компетентния публичен орган), държавите членки могат да приемат разпоредби, съгласно които:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>независимо от разпоредбите на член 3, параграф 1, дълговете на прехвърлителя, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения и изискуеми преди датата на прехвърлянето или преди датата на откриването на производството за неплатежоспособност, не се прехвърлят на приобретателя, при условие че такова производство поражда съгласно законите на съответната държава членка защита на правата, която е най-малкото равностойна на предвидената в Дирeктива 80/987/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19801020">20 октомври 1980 година</DATE> [за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател] [<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="283" PAGE.FIRST="23" DATE.PUB="1980">ОВ L 283, 1980 г., стр. 23</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 197];</TXT><P>или</P></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>приобретателят, прехвърлителят или лицето/лицата, изпълняващи функциите на прехвърлителя, от една страна, и представителите на работниците и служителите от друга страна, могат да се споразумеят за промени на условията за гарантиране на правата на работниците чрез осигуряване на оцеляването на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност в рамките на допустимото от съществуващото законодателство или практика.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предприемат подходящи мерки с оглед на предотвратяването на злоупотреби с производствата по неплатежоспособност, които водят до лишаване на работниците и служителите от правата, предвидени в настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Нидерландското право</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">BW</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Съгласно член 7:663 от Burgerlijk Wetboek (Граждански кодекс, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>BW<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) в резултат от прехвърлянето на предприятие правата и задълженията, които към момента на прехвърляне произтичат за работодателя от трудов договор, сключен между него и работника или служителя, се прехвърлят по право на приобретателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 7:666, буква а) от BW предвижда, че член 7:663 не се прилага при прехвърляне на предприятие, когато работодателят е обявен в несъстоятелност и предприятието попада в масата на несъстоятелността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 7:663 и член 7:666, буква a) от BW имат за цел да транспонират съответно член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">FW</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от Faillissementswet (Закон за несъстоятелността, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>FW<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) предвижда, че длъжникът се обявява в несъстоятелност от съда по негово искане или по искане на кредиторите му или на някой от тях, когато е спрял плащанията и има повече от един кредитор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 10 от FW гласи, че третите лица имат право да възразят срещу обявяването в несъстоятелност в рамките на срок от осем дни, който тече от датата на обявяване на решението, с което длъжникът е обявен в несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>В решението за обявяване в несъстоятелност се посочват и имената на синдика и на съдията по несъстоятелността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 68 от FW предвижда, че синдикът отговаря за управлението и осребряването на масата на несъстоятелността. Съгласно националната съдебна практика той трябва да отчита интересите на всички кредитори, но и дружествените интереси, включително този за запазване на работните места.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Съгласно член 40 от FW синдикът може да прекрати трудовите договори на наетите от длъжника в несъстоятелност работници и служители с предизвестие от максимум шест седмици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Съгласно член 64 от FW съдията по несъстоятелността контролира синдика и проверява дали последният не превишава правомощията си, дали действа в интерес на всички кредитори и дали изпълнява правилно функциите си.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Процедурата pre-pack</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция описва процедурата pre-pack като национална практика, която произхожда от съдебната практика и позволява в рамките на ликвидацията на имуществото на даден длъжник да се подготви продажбата на (част от) негово предприятие, за да се увеличат шансовете кредиторите да бъдат напълно удовлетворени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Подготовката на продажбата се състои по-специално в договаряне с един или повече кандидати на договор, въз основа на който въпросното предприятие ще им бъде изцяло или отчасти прехвърлено след обявяване на длъжника в несъстоятелност. Процедурата рre-pack се различава от другите сделки по продажба, предшестващи обявяване в несъстоятелност, по това, че сделките по продажба, организирани в рамките на тази процедура, се подготвят от синдик, наречен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>бъдещ синдик<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, който е под контрола на съдия по несъстоятелността, наречен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>бъдещ съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>. Те се посочват от компетентния съд, като статутът и функциите им са определени в практиката на Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно тази съдебна практика задълженията на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>бъдещия синдик<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> се определят от посочилия го съд и от указанията, давани от този съд или от определения за целта <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>бъдещ съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>. Подобно на синдика в производството по несъстоятелност, в предварителната фаза преди обявяването на несъстоятелността <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>бъдещият синдик<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> трябва да отчита интересите на всички кредитори, но и дружествените интереси, като например интереса от запазване на работните места. По същия начин както от синдика в производството по несъстоятелност, от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>бъдещия синдик<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> може да бъде търсена отговорност за действия, извършени при изпълнението на задълженията му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция уточнява, че участието на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>бъдещия синдик<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> и на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>бъдещия съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> в процедурата pre-pack е от съществено значение, тъй като по принцип при последващото обявяване в несъстоятелност те се назначават като синдик и съдия по несъстоятелността. Също така, когато изпълняват задълженията си в хода на процедурата pre-pack, те вземат предвид законоустановените правомощия, които ще имат след обявяването в несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Така <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>бъдещият синдик<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>бъдещият съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> трябва да подготвят прехвърлянето на цялото предприятие или на част от него преди обявяването в несъстоятелност на юридическото лице, част от чието имущество е това предприятие, като вземат предвид интересите на всички кредитори и дружествените интереси. След обявяването в несъстоятелност, независимо от степента на участието им преди обявяването в несъстоятелност, те са длъжни, в качеството на синдик и съдия по несъстоятелността, да преценят дали това прехвърляне отговаря на тези интереси и в случай че отговорът е отрицателен, посоченото прехвърляне не трябва да бъде извършено.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Договор за прехвърляне на предприятието, изготвен в хода на процедура pre-pack, се сключва и изпълнява едва след обявяването в несъстоятелност, когато назначените от съда синдик и съдия по несъстоятелността разполагат със законоустановени правомощия. Последните по принцип могат да действат бързо, тъй като обикновено тези функции се възлагат на бившите бъдещ синдик и бъдещ съдия по несъстоятелността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Така тази процедура позволява да се избегне възможността след обявяването в несъстоятелност дейността на цялото съответно предприятие или на част от него да не бъде прекъсната, дори и за кратко, и чрез прехвърлянето изцяло или отчасти на предприятие, което продължава дейността си (going concern), да се получи по-добра цена при прехвърлянето, за да се удовлетворят кредиторите по най-добрия начин.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Концернът Heiploeg (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>бившият концерн Heiploeg<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) е съставен от множество дружества, които извършват търговия на едро с риба и морски дарове, както и свързана с тази търговия дейност. През 2011 г. и 2012 г. този концерн реализира значителни финансови загуби. Освен това през ноември 2013 г. Европейската комисия налага на четири дружества от този концерн имуществена санкция в размер на 27 милиона евро за участие в картел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Предвид сериозните финансови затруднения на бившия концерн Heiploeg, никоя банка не се съгласява да предостави средства за заплащането на тази имуществена санкция. След налагането на имуществената санкция е разгледана и възможността за започване на процедура pre-pack. За тази цел няколко независими от концерна Heiploeg дружества са поканени да подадат оферта за придобиването на активите на бившия концерн Heiploeg. Тъй като представената от Parlevliet en Van der Plas Beheer BV оферта е счетена за най-обещаваща, преговорите продължават с това дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140116">16 януари 2014 г.</DATE> по искане на бившия концерн Heiploeg Rechtbank Noord-Nederland (Първоинстанционен съд Северна Нидерландия, Нидерландия) определя двама <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>бъдещи синдици<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>бъдещ съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. От акта за определянето им е видно, че целта на мярката е да се реализират възможно най-големи приходи за всички кредитори и да се даде възможност да се подготви продажба или реорганизация, като се изходи от положението на неплатежоспособност. Първоинстанционният съд припомня, че в рамките на процедурата pre-pack <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>бъдещите синдици<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>бъдещият съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> не разполагат с никакви законоустановени правомощия или задължения, като единствено трябва да наблюдават, да се информират и да бъдат информирани, както и да изразяват своята гледна точка и ако е необходимо, да дават съвети. Той уточнява, че те трябва да се ръководят от интересите на всички кредитори, както ако неплатежоспособността вече е била установена, а в случай на последващо производство по несъстоятелност — да дадат отчет за процедурата pre-pack в публичните доклади. Бившият концерн Heiploeg е имал задължение да оказва пълно съдействие на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>бъдещите синдици<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> и на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>бъдещия съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140127">27 януари 2014 г.</DATE> бившият концерн Heiploeg иска от Rechtbank Noord-Nederland (Първоинстанционен съд Северна Нидерландия) да го обяви в несъстоятелност. На следващия ден този съд уважава искането и назначава като синдици и съдия по несъстоятелността лицата, които преди това са изпълнявали функциите на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>бъдещ синдик<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>бъдещ съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Двете дружества в новия концерн Heiploeg, които са вписани в търговския регистър на <DATE ISO="20140121">21 януари 2014 г.</DATE>, поемат по-голямата част от търговската дейност на бившия концерн Heiploeg. Договорът за прехвърляне на активи, по силата на който дейностите на бившия концерн Heiploeg се прехвърлят на новия концерн Heiploeg, е сключен на <DATE ISO="20140129">29 януари 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В съответствие с този договор новият концерн Heiploeg сключва трудови договори с около две трети от работниците на бившия концерн Heiploeg, за да изпълняват на същото работно място задълженията, които са изпълнявали и преди това, но при по-неблагоприятни условия на труд. Новият концерн Heiploeg придобива и използва сградите на бившия концерн Heiploeg и запазва почти същите клиенти като тези на бившия концерн Heiploeg.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>FNV обжалва първоинстанционното решение, с което бившият концерн Heiploeg е обявен в несъстоятелност. С решението си въззивният съд отхвърля жалбата, като приема, че новият концерн Heiploeg е изтъкнал, без това да бъде оспорено, че понесените от бившия концерн Heiploeg финансови загуби и фактът, че банките не са били склонни да предоставят средства в размера на имуществената санкция, наложена на четири дружества от този концерн, са направили неизбежна несъстоятелността на последния. Въз основа на това тази юрисдикция стига до извода, че трите условия за прилагане на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 са изпълнени и че следователно новият концерн Heiploeg не е бил обвързан от условията на труд и заетост, приложими за неговите работници преди прехвърлянето. Всъщност посочената юрисдикция приема, че при поемането на бившия концерн Heiploeg от новия концерн Heiploeg, първо, бившият концерн Heiploeg е бил в производство по несъстоятелност, второ, това производство е било насочено към ликвидация на активите на прехвърлителя и трето, посоченото производство е било поставено под надзора на публичен орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>FNV подава касационна жалба пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) срещу това решение, като посочва, че последните две условия, предвидени в тази разпоредба, не са изпълнени в случай на процедура pre-pack и че поради това за прехвърлянето на бившия концерн Heiploeg към новия концерн Heiploeg се прилагат разпоредбите на Директива 2001/23, така че работниците на бившия концерн Heiploeg трябва да се считат за постъпили на работа в новия концерн Heiploeg, запазвайки условията си на труд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно член 7:663 от BW в резултат от прехвърлянето на предприятие правата и задълженията, които към момента на прехвърляне произтичат за работодателя от трудов договор, сключен между него и работника или служителя, се прехвърлят по право на приобретателя. Тя посочва обаче, че тази разпоредба не се прилага при прехвърляне на предприятие в съответствие с член 7:666, буква a) от BW, когато работодателят е обявен в несъстоятелност и предприятието попада в масата на несъстоятелността. Тази юрисдикция добавя, че посочените разпоредби от националното право, транспониращи Директива 2001/23, трябва да се тълкуват в съответствие с тази директива.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция припомня също, че основната цел на процедурата pre-pack е при ликвидацията на активите на длъжника да се реализират възможно най-големи приходи за всички кредитори и че като допълнение процедурата pre-pack допринася за запазване на част от работните места. Освен това тя уточнява, че контролът от публичен орган в производството по несъстоятелност не се засяга от наличието на процедура pre-pack преди откриването на производството по несъстоятелност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Що се отнася до главното производство, според запитващата юрисдикция е безспорно, че по отношение на бившия концерн Heiploeg е било образувано производство по несъстоятелност по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23. С оглед на практиката на Съда обаче тази юрисдикция има съмнения по въпроса дали при разглежданата в главното производство процедура pre-pack са спазени другите две условия, предвидени в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, тоест, от една страна, дали тази процедура може да се разглежда като насочена към ликвидацията на активите на бившия концерн Heiploeg и от друга страна, дали тя се намира под надзора на компетентен публичен орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>1)</NO.P><TXT>Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 […] да се тълкува в смисъл, че условието да е образувано <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>производство по несъстоятелност или […] сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> е изпълнено, когато:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>несъстоятелността на прехвърлителя е неизбежна и следователно той действително е неплатежоспособен;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>целта на производството по несъстоятелност според нидерландското право е чрез ликвидация на имуществото на длъжника да се получат възможно най-много приходи за всички кредитори и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>в така наречената процедура pre-pack прехвърлянето (на част) от предприятието се подготвя преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява едва след това, като</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>назначеният от съда преди обявяването в несъстоятелност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>бъдещ синдик<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори, както и от дружествените интереси, като например интереса от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на назначения също от съда <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>бъдещ съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>целта на процедурата pre-pack е в последвалото производство по несъстоятелност да се извърши ликвидация, при която се продава принадлежащото на прехвърлителя предприятие, което е продължило дейността си (going concern) (или част от него), така че всички кредитори да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен и работните места да се запазят, доколкото е възможно, и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>провеждането на производството гарантира, че тази цел действително е определяща?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Следва ли член 5, параграф 1 от [тази директива] да се тълкува в смисъл, че условието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>производство[то] по несъстоятелност или […] сходно производство за неплатежоспособност [да е] под надзора на компетентен публичен орган<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> е изпълнено, когато прехвърлянето (на част) от предприятието в рамките на процедура pre-pack е подготвено преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява след това, и</TXT><?PAGE NO="9"?><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>преди обявяването в несъстоятелност това обстоятелство се контролира от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>бъдещ синдик<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>бъдещ съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, които са били назначени от съда, но не разполагат със законово регламентирани правомощия;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>според нидерландското право, преди обявяването в несъстоятелност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>бъдещият синдик<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори и от останалите дружествени интереси, като например интересът от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>бъдещия съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>функциите на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> не се различават от функциите на синдик и съдия по несъстоятелността;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>договорът, въз основа на който предприятието се прехвърля и който е бил изготвен в хода на процедурата pre-pack, се сключва и изпълнява едва след обявяването в несъстоятелност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>при обявяването в несъстоятелност съдът може да определи синдик или съдия по несъстоятелността, различни от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>синдикът и съдията по несъстоятелността са подчинени на едни и същи изисквания за обективност и независимост, приложими по отношение на синдик и съдия по несъстоятелността в рамките на производство по несъстоятелност, което не е предшествано от процедура pre-pack, като независимо от степента на участието им преди обявяването в несъстоятелност те са длъжни, по силата на възложените им от закона правомощия, да проверят дали прехвърлянето на (една част от) предприятието, подготвено преди обявяването в несъстоятелност, е в интерес на всички кредитори и — в случай че отговорът е отрицателен — да вземат решението, че прехвърлянето не може да бъде извършено, като едновременно с това имат право да решат, че поради други основания — например противоречие с други дружествени интереси, като значението на заетостта — подготвеното преди обявяването на несъстоятелността прехвърляне на (една част от) предприятието не може да бъде извършено?<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него условие, съгласно което членове 3 и 4 от тази директива не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за неплатежоспособност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, е изпълнено, когато прехвърлянето изцяло или отчасти на предприятие е подготвено преди образуването на производство по несъстоятелност, насочено към ликвидацията на активите на прехвърлителя, в рамките на процедура pre-pack, която има за цел в производството по несъстоятелност да се извърши ликвидация на предприятие, което е продължило дейността си (going concern), така че всички кредитори да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен и работните места да се запазят, доколкото е възможно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>На първо място, следва да се припомни, както отбелязва генералният адвокат в точки 44 и 45 от заключението си, че въвеждането на предвиденото в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 изключение представлява кодификация на практиката на Съда. Всъщност, макар Директива 77/187 да не съдържа никаква конкретна разпоредба в това<?PAGE NO="10"?> отношение, по-специално в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850207">7 февруари 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abels</NAME.CASE> (<NO.CASE>135/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:55">EU:C:1985:55</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910725">25 юли 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>d’Urso и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑362/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:326">EU:C:1991:326</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът е признал — предвид спецификата (с оглед на социалното право) на правото в областта на несъстоятелността, което се характеризира със специални производства, чиято цел е постигането на баланс между различни интереси, по-специално между тези на различните категории кредитори — възможността за прилагане на изключение от правната уредба за индивидуалната закрила на работника или служителя, в случай че прехвърляното предприятие или прехвърляната част от предприятие е обект на производство, насочено към ликвидацията на активите на прехвърлителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Така в точка 25 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951207">7 декември 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Spano и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑472/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:421">EU:C:1995:421</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът е постановил, че Директива 77/187 не се прилага по отношение на прехвърляния, извършени в рамките на производства за ликвидация на активите на прехвърлителя, като производството по несъстоятелност, разглеждано в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850207">7 февруари 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abels</NAME.CASE> (<NO.CASE>135/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:55">EU:C:1985:55</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), или производството по принудителна административна ликвидация съгласно италианското право, разглеждано в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910725">25 юли 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>d’Urso и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑362/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:326">EU:C:1991:326</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), докато за сметка на това тя се прилага спрямо прехвърлянето на предприятия, по отношение на които има производства, целящи продължаване на дейността на предприятието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Важно е да се уточни, че по делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910725">25 юли 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>d’Urso и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑362/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:326">EU:C:1991:326</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), що се отнася до въпроса дали при прехвърляне на предприятие работниците запазват придобитите преди прехвърлянето права, произтичащи от прослуженото време, Съдът е трябвало да разгледа национална правна уредба, която предвижда производство за извънредно управление на предприятията с два вида последици за последните. Това дело се характеризира с обстоятелството, че от една страна, прехвърленото предприятие може да бъде поставено под режим на принудителна административна ликвидация, чиито последици са сходни с тези на несъстоятелността, а от друга страна, макар да е поставено под този режим, въпросното предприятие може да продължи дейността си под ръководството на одитор за период, изчислен по определен в закона начин. В последния случай този одитор трябва да предвиди програма, чието изпълнение трябва да бъде разрешено от надзорния орган и която трябва да съдържа — доколкото е възможно и отчитайки интересите на кредиторите — оздравителен план, съвместим с общите насоки на промишлената политика, с конкретно посочване на инсталациите, които трябва да заработят отново, и тези, които трябва да бъдат разширени, както и на инсталациите и стопанските единици, които да бъдат прехвърлени. Следователно посочената правна уредба има различни характеристики в зависимост от това дали актът, с който се разпорежда принудителната административна ликвидация, постановява продължаване на дейността на предприятието (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910725">25 юли 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>d’Urso и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑362/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:326">EU:C:1991:326</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Съдът приема, че първата от тези характеристики е сходна с положението при несъстоятелност, тъй като се цели ликвидация на имуществото на длъжника с оглед на колективното удовлетворяване на кредиторите, така че извършените в този контекст прехвърляния трябва да бъдат изключени от приложното поле на Директива 77/187 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910725">25 юли 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>d’Urso и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑362/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:326">EU:C:1991:326</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). За сметка на това Съдът приема, че когато се има предвид втората характеристика, целта на производството за извънредно управление се състои главно в това на предприятието да се гарантира баланс, позволяващ да се осигури дейността му в бъдеще. Всъщност преследваните по този начин икономическа и социална цел не могат да обяснят, нито да оправдаят — в случаите, в<?PAGE NO="11"?> които засегнатото предприятие е предмет на цялостно или частично прехвърляне — лишаването на работниците му от правата, признати им от тази директива при уточнените в нея условия (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910725">25 юли 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>d’Urso и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑362/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:326">EU:C:1991:326</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>На второ място, важно е да се отбележи, че първият въпрос е свързан с факти и данни относно производството, които според запитващата юрисдикция или не са посочени в преюдициалното запитване, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170622">22 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakvereniging и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑126/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:489">EU:C:2017:489</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), или не са съществували по делото, по което е постановено това решение, и следователно не допускат в главното производство да се приложи отговорът, даден от Съда в посоченото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>По-специално в точка 47 от същото решение Съдът приема, че член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 изисква производството по несъстоятелност или сходното производство за неплатежоспособност да бъдат образувани с цел ликвидацията на активите на прехвърлителя, и припомня, че съгласно неговата практика процедура, която има за цел продължаването на дейността на съответното предприятие, не отговаря на това условие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Що се отнася до различията между тези две производства, Съдът добавя, че дадено производство има за цел продължаването на дейността, когато то се стреми да запази оперативния характер на предприятието или на неговите жизнеспособни подразделения. И обратно, производство, насочено към ликвидация на активите, цели колективното удовлетворяване в максимална степен на кредиторите. Макар и да не е изключено, че може да има известно припокриване между двете цели, преследвани от дадено производство, основната цел на производство, насочено към продължаване на дейността на предприятието, във всички случаи остава запазването на съответното предприятие (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170622">22 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakvereniging и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑126/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:489">EU:C:2017:489</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>С оглед на характеристиките на процедурата pre-pack, изложени от запитващата юрисдикция по делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170622">22 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakvereniging и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑126/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:489">EU:C:2017:489</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и по-специално с оглед на факта, че целта на тази процедура е била да се избегне рязко спиране на дейността на съответното предприятие към датата на обявяване в несъстоятелност, за да се запазят както икономическата стойност на посоченото предприятие, така и работните места, в точка 50 от това решение Съдът приема, че при условие че бъде извършена проверка от запитващата юрисдикция, посочената процедура в крайна сметка не цели ликвидация на съответното предприятие, така че преследваната от нея икономическа и социална цел не би могла нито да обясни, нито да оправдае лишаването на неговите работници от признатите им от Директива 2001/23 права в случай на цялостното или частично прехвърляне на това предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>За разлика от фактите по посоченото дело, в настоящото производство запитващата юрисдикция посочва, че когато разглежданата процедура pre-pack е започнала, несъстоятелността на прехвърлителя е била неизбежна и че както производството по несъстоятелност, така и предхождащата го процедура pre-pack са били насочени към ликвидацията на активите на прехвърлителя, като впрочем несъстоятелността е била обявена. Тази юрисдикция подчертава, че основната цел на всички производства и процедури, довели до тази ликвидация, е била да се получат възможно най-големи приходи за всички кредитори.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Безспорно е също така, че в случая прехвърлянето на съответното предприятие е извършено в хода на производство по несъстоятелност, което има за цел ликвидация на всички активи на бившия концерн Heiploeg, тоест на предприятието на прехвърлителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение следва да се посочи, че доколкото в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 се прави разграничение между <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>прехвърлителя<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>част от предприятие или стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, принадлежащи на посочения прехвърлител, то трябва да се прави разлика между цялостната икономическа дейност на прехвърлителя и отделните дейности на различните образувания, присъстващи сред подлежащите на ликвидация негови активи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>От текста на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 следва, че приложното поле на тази разпоредба и следователно на предвиденото в нея изключение не се ограничава до предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, чиято дейност е била окончателно прекратена преди или след прехвърлянето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Всъщност, след като предвижда, че правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения не се прехвърлят на приобретателя, когато определените в тази разпоредба условия са изпълнени, то посоченият член 5, параграф 1 предполага, че предприятие или част от предприятие, което все още осъществява дейност, трябва да може да бъде прехвърлено, като същевременно се ползва от предвиденото в посочената разпоредба изключение. Подхождайки по този начин, Директива 2001/23 предотвратява опасността съответното предприятие, стопанска дейност или част от предприятие или стопанска дейност да се обезценят, преди в рамките на производство по несъстоятелност, открито с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя, приобретателят да придобие част от активите и/или дейностите на прехвърлителя, които се считат за жизнеспособни. Така целта на въпросното изключение е да се премахне сериозната опасност от намаляване (в общ план) на стойността на прехвърляното предприятие или от влошаване на условията на живот и труд на работната сила, което би противоречало на целите на Договора (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910725">25 юли 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>d’Urso и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑362/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:326">EU:C:1991:326</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Това тълкуване на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 не се опровергава от обстоятелството, че прехвърлянето на предприятие, стопанска дейност или част от предприятие или стопанска дейност, извършено в хода на производство по несъстоятелност или на сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя, е било подготвено преди откриването на това производство, при положение че тази разпоредба не се отнася до периода, предхождащ образуването на съответните производства по несъстоятелност или за неплатежоспособност. Последното се потвърждава от параграф 2 на посочения член 5, от който ясно следва, че предвидените в него изключения се отнасят до случаите, в които членове 3 и 4 от тази директива се прилагат към прехвърляне <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>по време<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> на производство за неплатежоспособност, открито по отношение на прехвърлителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Така, когато основната цел на процедурата pre-pack, последвана от производство по несъстоятелност, се състои в това — след установяването на неплатежоспособността на прехвърлителя и във връзка с ликвидацията му — да се получат възможно най-големи приходи за всички кредитори, тази процедура и това производство, взети заедно, по принцип отговарят на второто условие по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се провери във всеки отделен случай дали процедурата pre-pack и производството по несъстоятелност са насочени към ликвидация на предприятието поради доказаната неплатежоспособност на прехвърлителя, а не само към неговата реорганизация. Освен това трябва да се установи не само че тази процедура и това производство имат за основна цел удовлетворяване на всички кредитори в най-голяма степен, но и че извършването на ликвидацията чрез прехвърляне на (част от) предприятието, което продължава дейността си (going concern) (прехвърляне, подготвено в рамките на процедурата pre-pack и осъществено в производството по несъстоятелност), позволява да се постигне тази основна цел. Така целта на прибягването до процедура pre-pack с оглед на ликвидацията на дадено дружество е да се позволи на синдика и съдията по несъстоятелността, назначени от съда след обявяването на дружеството в несъстоятелност, да увеличат вероятността за удовлетворяване на кредиторите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Видно обаче от преписката, с която разполага Съдът, разглежданата процедура pre-pack се урежда единствено от изведени от съдебната практика правила и прилагането ѝ от различните национални юрисдикции не е еднакво, поради което тя поражда правна несигурност, както отбелязва генералният адвокат в точка 83 от заключението си. При тези обстоятелства процедурата pre-pack, установена с практиката на запитващата юрисдикция, не може да се счита за уреждаща прилагането на изключението, съдържащо се в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, и не отговаря на изискването за правна сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>От това следва, че независимо от съображенията, изложени в точки 47—53 от настоящото решение, на първия въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него условие, съгласно което членове 3 и 4 от тази директива не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за неплатежоспособност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, е изпълнено, когато прехвърлянето изцяло или отчасти на предприятие е подготвено преди образуването на производство по несъстоятелност (което е насочено към ликвидацията на активите на прехвърлителя и в хода на което се извършва посоченото прехвърляне) в рамките на процедура pre-pack, имаща за основна цел в производството по несъстоятелност да се извърши ликвидация на предприятието, което продължава дейността си, така че всички кредитори да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен и работните места да се запазят, доколкото е възможно, при условие че такава процедура pre-pack е уредена със законови или подзаконови разпоредби.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него условие, съгласно което членове 3 и 4 от тази директива не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, стопанска дейност или част от предприятие или стопанска дейност, когато образуваното по отношение на прехвърлителя производство по несъстоятелност или сходно производство за неплатежоспособност се намира <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>под надзора на компетентен публичен орган<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, е изпълнено, ако прехвърлянето изцяло или отчасти на предприятие е подготвено в рамките на процедура pre-pack, предхождаща обявяването в несъстоятелност, от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>бъдещ синдик<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, намиращ се под надзора на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>бъдещ съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, а договорът за прехвърляне се сключва и изпълнява след обявяването в несъстоятелност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>За да се отговори на този въпрос, следва да се припомни, че както посочва Съдът в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170622">22 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakvereniging и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑126/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:489">EU:C:2017:489</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и както потвърждава запитващата юрисдикция, процедурата pre-pack, която предшества обявяването в несъстоятелност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя, произхожда от съдебната практика и няма никакво основание в нидерландските законови или подзаконови разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Що се отнася по-конкретно до процедурата pre-pack, разглеждана по делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170622">22 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakvereniging и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑126/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:489">EU:C:2017:489</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), въз основа на предоставената му преписка Съдът приема в точка 54 от това решение, че тази процедура се извършва не под съдебен контрол, а от ръководството на предприятието, което води преговорите и взема решенията за подготовката на продажбата на предприятието в несъстоятелност. В точка 55 от посоченото решение той приема, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>бъдещият синдик<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>бъдещият съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> формално не разполагат с никакви правомощия и по отношение на тях не се извършва никакъв контрол от публичен орган. Освен това той счита, че доколкото непосредствено след откриването на производството по несъстоятелност съдията по несъстоятелността дава разрешение за прехвърлянето, подготвено в хода на процедурата pre-pack, то той трябва да е бил информиран и да е дал съгласието си за прехвърлянето преди откриването на производството по несъстоятелност. Въз основа на това в точка 57 от същото решение Съдът стига до извода, че с оглед на тези характеристики разглежданата по това дело процедура pre-pack може напълно да изпразни от съдържание евентуалния контрол от страна на компетентен публичен орган върху производството по несъстоятелност и следователно тя не отговаря на условието за контрол от такъв орган, предвидено в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>В настоящия случай запитващата юрисдикция припомня, че макар да са назначени от съд, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>бъдещият синдик<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>бъдещият съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> не разполагат с никакви законово регламентирани правомощия, когато изпълняват задълженията си в рамките на процедура pre-pack, но същевременно в акта за преюдициално запитване тя излага различни обстоятелства, които могат да поставят под въпрос преценката на Съда, направена в точка 57 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170622">22 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakvereniging и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑126/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:489">EU:C:2017:489</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), така че тази преценка да не може да се приложи в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>По-специално следва да се отбележи, че според тази юрисдикция статутът и функциите на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>бъдещия синдик<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, определени от посочилия го съд или от указанията на определения за тази цел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>бъдещ съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, не се различават съществено от статута и функциите на синдика в производството по несъстоятелност. Запитващата юрисдикция изтъква, че по същия начин като синдика в производството по несъстоятелност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>бъдещият синдик<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> може да носи отговорност за действия, извършени при изпълнението на задълженията му, а личната му отговорност се преценява въз основа на същите критерии като приложимите към синдика в производството по несъстоятелност. Според тази юрисдикция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>бъдещият съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> — подобно на съдията по несъстоятелността в производството по несъстоятелност — осъществява надзор над <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>бъдещия синдик<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> в хода на процедурата pre-pack, предхождаща обявяването в несъстоятелност, за да не превиши последният правомощията си и да действа в интерес на всички кредитори. Запитващата юрисдикция допълва, че в случай на последващо производство по несъстоятелност съдът, посочил <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>бъдещия синдик<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>бъдещия съдия по<?PAGE NO="15"?> несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, проверяла дали тези лица са следвали всички дадени им указания, и ако отговорът е отрицателен, той назначава други лица за синдик и съдия по несъстоятелността, когато обявява несъстоятелността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Посочената юрисдикция уточнява, че в главното производство, макар договорът, въз основа на който е прехвърлено предприятието, да е бил подготвен в хода на процедурата pre-pack, този договор все още не е бил сключен към момента на обявяване в несъстоятелност на бившия концерн Heiploeg. След откриването на производството по несъстоятелност синдиците и съдията по несъстоятелността, на които е възложено да водят производството по несъстоятелност и които са назначени от съда за тази цел, разполагат със законово регламентирани правомощия в този смисъл и за тях важат същите изисквания за обективност и независимост като приложимите за синдик и съдия по несъстоятелността, назначени в производство по несъстоятелност, което не е предшествано от процедура pre-pack. Ето защо те са били длъжни да преценят дали подготвеното преди обявяването в несъстоятелност прехвърляне на жизнеспособните подразделения на предприятието на бившия концерн Heiploeg е извършено в интерес на всички кредитори. Следователно според запитващата юрисдикция прилагането на процедура pre-pack като разглежданата в главното производство е без значение за надзора, който ще бъде осъществен впоследствие в рамките на производство по несъстоятелност от компетентен публичен орган, а именно от синдика и от съдията по несъстоятелността, както е предвидено във FW.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>В това отношение следва да се приеме, че след като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>бъдещият синдик<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>бъдещият съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> се посочват от компетентната за процедурата pre-pack юрисдикция и тази юрисдикция не само определя функциите им, но и при последващото откриване на производството по несъстоятелност осъществява контрол относно изпълнението на тези функции, решавайки да назначи (или не) същите лица за синдик и съдия по несъстоятелността, то само поради това обстоятелство е налице надзор на компетентен публичен орган спрямо <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>бъдещия синдик<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>бъдещия съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Тази преценка се потвърждава от факта, от една страна, че прехвърлянето, подготвено в хода на процедурата pre-pack, се извършва едва след откриването на производството по несъстоятелност, като синдикът и съдията по несъстоятелността могат да откажат да се извърши прехвърляне, ако считат, че то не е в интерес на кредиторите на прехвърлителя, чиито активи подлежат на ликвидация. От друга страна, както е видно от преписката, с която разполага Съдът, освен че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>бъдещият синдик<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> трябва да отчете своето управление на подготвителната фаза в доклада относно несъстоятелността, от него може да бъде търсена и отговорност при същите условия като за синдика в производството по несъстоятелност. Освен това е безспорно, че участието на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>бъдещия синдик<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> в процедурата pre-pack се осъществява под надзора на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>бъдещия съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> и следователно на компетентния съд, като последният може — ако счита, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>бъдещият синдик<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> не е изпълнил възложените му от съда задължения — да замести този синдик с друго лице или да се противопостави на приключването на процедурата pre-pack.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Следва също да се уточни, че в изпълнение на функциите, които са им възложени в рамките на процедурата pre-pack и в производството по несъстоятелност, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>бъдещият синдик<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>бъдещият съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> са длъжни — още при подготвителната фаза във връзка с несъстоятелността, каквато всъщност е процедурата pre-pack — да се съгласуват помежду си, да оценят различните варианти на прехвърляне и да разгледат договора за прехвърляне, който евентуално ще трябва да одобрят и да изпълнят след откриването на<?PAGE NO="16"?> производството по несъстоятелност. Следователно времето от откриването на производството по несъстоятелност до подписването на договора, подготвен в рамките на процедурата pre-pack, само по себе си не може да бъде възприето като критерий, за да се прецени дали компетентният публичен орган е могъл да упражни предвидения в това отношение надзор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Ето защо обстоятелството, че прехвърлянето изцяло или отчасти на предприятие е подготвено в рамките на процедура pre-pack, предхождаща обявяването в несъстоятелност, от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>бъдещ синдик<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, намиращ се под надзора на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>бъдещ съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>, не е пречка да бъде изпълнено третото условие по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него условие, че членове 3 и 4 от тази директива не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, стопанска дейност или част от предприятие или стопанска дейност, когато образуваното по отношение на прехвърлителя производство по несъстоятелност или сходно производство за неплатежоспособност се намира <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>под надзора на компетентен публичен орган<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, е изпълнено, ако прехвърлянето изцяло или отчасти на предприятие е подготвено в рамките на процедура pre-pack, предхождаща обявяването в несъстоятелност, от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>бъдещ синдик<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, намиращ се под надзора на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>бъдещ съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>, а договорът за прехвърляне се сключва и изпълнява след обявяването в несъстоятелност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя, при условие че такава процедура pre-pack е уредена със законови или подзаконови разпоредби.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 5, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20010312">12 март 2001 година</DATE> относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него условие, че членове 3 и 4 от тази директива не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за неплатежоспособност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, е изпълнено, когато прехвърлянето изцяло или отчасти на предприятие е подготвено преди образуването на производство по несъстоятелност (което е насочено към ликвидацията на активите на прехвърлителя и в хода на което се извършва посоченото прехвърляне) в рамките на процедура pre-pack, имаща за основна цел в производството по несъстоятелност да се извърши ликвидация на предприятието, което продължава дейността си, така че всички<?PAGE NO="17"?> кредитори да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен и работните места да се запазят, доколкото е възможно, при условие че такава процедура pre-pack е уредена със законови или подзаконови разпоредби.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него условие, че членове 3 и 4 от тази директива не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, стопанска дейност или част от предприятие или стопанска дейност, когато образуваното по отношение на прехвърлителя производство по несъстоятелност или сходно производство за неплатежоспособност се намира <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>под надзора на компетентен публичен орган<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, е изпълнено, ако прехвърлянето изцяло или отчасти на предприятие е подготвено в рамките на процедура pre-pack, предхождаща обявяването в несъстоятелност, от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>бъдещ синдик<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>, намиращ се под надзора на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>бъдещ съдия по несъстоятелността<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>, а договорът за прехвърляне се сключва и изпълнява след обявяването в несъстоятелност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя, при условие че такава процедура pre-pack е уредена със законови или подзаконови разпоредби.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>