Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

22 октомври 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Европейско удостоверение за наследство — Регламент (ЕС) № 650/2012 — Член 68, буква л) — Съдържание на европейското удостоверение за наследство — Наследство, включващо недвижим имот, намиращ се в държава членка, различна от държавата членка на издаване на удостоверението — Удостоверение, поискано с цел вписването на правото на собственост върху този имот в имотния регистър на първата държава членка — Задължение на издаващия орган да посочи този имот в европейското удостоверение за наследство — Национална правна уредба, която отказва вписване в имотния регистър единствено на основание европейско удостоверение за наследство, което не съдържа изискваната от тази правна уредба информация за съответния имот — Режим на универсално правоприемство, предвиден в приложимото към наследяването право — Национална правна уредба на държавата членка, в която се води имотният регистър, която предвижда възможност за представяне за целите на това вписване на документ, предназначен да допълни европейското удостоверение за наследство, когато в него не е посочен съответният имот — Евентуално отражение на прилагането на този режим и на наличието на тази правна уредба с оглед на задължението на издаващия орган да посочи съответния имот в това удостоверение “

По дело C‑873/24 [Marwanak](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 27 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 17 декември 2024 г., в рамките на производство по дело

GK,

NU,

TZ,

MV,

UK,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, R. Frendo, N. Jääskinen (докладчик), M. Condinanzi и Ал. Корнезов, съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: V. Di Bucci,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за GK, NU, TZ, MV и UK, от S. Heidenhain, Rechtsanwalt,

–        за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann и J. Simon, в качеството на представители,

–        за чешкото правителство, от A. Pagáčová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–        за испанското правителство, от P. Pérez Zapico, в качеството на представител,

–        за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от B. Ernst и S. Noë, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 февруари 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 68, буква л) от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 2012 г., стр. 107).

2        Запитването е отправено в рамките на производство, образувано в Германия от GK, NU, TZ, MV и UK за издаване на европейско удостоверение за наследство, в което изрично се посочва недвижим имот, намиращ се в Чешката република, за да се позволи вписването на право върху този имот в имотния регистър, воден в последната държава членка.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Регламент № 650/2012

3        Съображения 7—9, 18, 19, 67, 68, 71 и 80 от Регламент № 650/2012 имат следното съдържание:

„(7)      Правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се улесни с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. […] По ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството.

(8)      За да бъдат постигнати тези цели, настоящият регламент следва да обедини разпоредбите относно компетентността, приложимото право, признаването или, според случая, приемането, изпълняемостта и изпълнението на съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.

(9)      Приложното поле на настоящия регламент следва да обхване всички гражданскоправни аспекти на наследяването на имуществото на починало лице, а именно всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, било то доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или прехвърляне по силата на наследяване при липса на завещание.

[…]

(18)      Изискванията за вписване в регистър на право върху недвижима или движима собственост следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо следва правото на държавата членка, в която се води регистърът (за недвижимата собственост това е lex rei sitae), да определя правните условия и начина на извършване на вписването, както и органите, например лица водещи поземлени регистри или нотариуси, които отговарят за извършване на проверка на това дали са изпълнени всички изисквания и дали представената или посочената документация е достатъчна или съдържа необходимата информация. По-специално тези органи могат да проверяват дали правото на починалия по отношение на наследственото имущество, посочено в представения за регистрация документ, е право, вписано като такова в регистъра или е доказано по друг начин в съответствие със законодателството на държавата членка, в която се води регистърът. За да се избегне дублирането на документи, органите по регистрацията следва да приемат онези документи, изготвени от компетентните органи в друга държава членка, чието разпространение е предвидено в настоящия регламент. По-специално издаваното съгласно настоящия регламент европейско удостоверение за наследство следва да представлява действителен документ с оглед вписването на наследствено имущество в регистъра на държава членка. Това не следва да изключва възможността органите по регистрацията да поискат от лицето, което подава заявление за регистрация, да представи такава допълнителна информация или такива допълнителни документи, каквито се изискват съгласно законодателството на държавата членка, в която се води регистърът, например информация или документи, свързани с изплащане на приход. Компетентният орган може да посочи на лицето, което подава заявление за регистрация, как може да се предоставят липсващата информация или документи.

(19)      Последиците от вписването на дадено право в регистър следва също да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо правото на държавата членка, в която се води регистърът, следва да определя дали вписването има например декларативно или конститутивно действие. По този начин, когато например придобиването на право върху недвижима собственост подлежи на вписване в регистър съгласно правото на държавата членка, в която се води регистърът, с цел да се гарантира действието erga omnes на регистрите или да се защитят правните спогодби, моментът на придобиването следва да се определя от законодателството на тази държава членка.

[…]

(67)      С цел бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици в рамките на [Европейския съюз] наследниците […] следва да могат лесно да докажат правното си положение и/или правата и правомощията си в друга държава членка, например в държава членка, в която се намира наследствено имущество. За да им се даде възможност да направят това, в настоящия регламент следва да се предвиди създаването на еднотипно удостоверение — европейско удостоверение за наследство […], което да бъде издавано с цел да се ползва в друга държава членка. В съответствие с принципа на субсидиарност удостоверението не следва да заменя националните документи, които се използват за сходни цели в държавите членки.

(68)      Органът, който издава удостоверението, следва да вземе предвид формалностите, свързани с регистрацията на недвижима собственост в държавата членка, в която се води регистърът. За тази цел в настоящия регламент следва да се предвиди обмен на информация между държавите членки относно тези формалности.

[…]

(71)      Удостоверението следва да поражда еднакви последици във всички държави членки. То не следва да бъде изпълнителен титул само по себе си, а следва да притежава доказателствена сила с презумпцията, че посочва точно елементите, които са предвидени в приложимото към наследяването право или в друго право, приложимо към специфични елементи, като материалноправната действителност на разпорежданията с имущество в случай на смърт. Доказателствената сила на удостоверението не следва да важи за елементи, които не се уреждат от настоящия регламент, като въпроса за установяването на бащинство или въпроса дали определен актив е принадлежал на починалия. […] Настоящият регламент следва да не определя дали придобиването на имущество от трето лице е действително или не.

[…]

(80)      […] [Ц]елите на настоящия регламент, а именно свободното движение на хора, предварителното организиране от гражданите на наследството им в рамките на Съюза и защитата на правата на наследниците, заветниците и други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки […]“.

4        Съгласно член 1 от този регламент, озаглавен „Приложно поле“:

„1.      Настоящият регламент се прилага при наследяването в случай на смърт. Той не се прилага по данъчни, митнически или административни въпроси.

2.      От приложното поле на настоящия регламент са изключени:

[…]

к)      естеството на вещните права, както и

л)      вписването в регистър на права върху недвижима или движима собственост, включително правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър“.

5        Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Определения“, има следното съдържание:

„1.      За целите на настоящия регламент:

а)      „наследяване“ означава наследяване на имущество на починало лице и обхваща всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, независимо дали чрез доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или чрез прехвърляне по наследяване при липса на завещание.

[…]

в)      „съвместно завещание“ означава завещателно разпореждане на две или повече лица в един акт;

[…]“.

6        Глава III от Регламент № 650/2012, озаглавена „Приложимо право“, съдържа членове 20—38.

7        Член 21 от посочения регламент, озаглавен „Обща норма“, гласи в параграф 1:

„Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му“.

8        Член 22 от Регламент № 650/2012 е озаглавен „Избор на приложимо право“ и параграф 1, първа алинея от него гласи:

„Всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло, правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта“.

9        Член 23 от този регламент, озаглавен „Обхват на приложимото право“, има следното съдържание:

„1.      Правото, определено съгласно член 21 или 22, урежда наследяването като цяло.

2.      Това право урежда по-специално:

а)      причините, времето и мястото на откриване на наследството;

б)      определянето на бенефициерите, на съответните им наследствени дялове и на задълженията, с които може да бъдат натоварени от починалия, както и определянето на останалите наследствени права, включително наследствените права на преживелия съпруг или партньор;

[…]

д)      прехвърлянето на наследниците, и според случая — на заветниците, на активите, правата и задълженията, съставляващи наследството, включително условията и последиците от приемането или отказа от наследство или от завет;

[…]“.

10      Глава VI от Регламент № 650/2012, озаглавена „Европейско удостоверение за наследство“, включва членове 62—73.

11      Съгласно член 63 от посочения регламент, озаглавен „Цел на удостоверението“:

„1.      Удостоверението е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество.

2.      Удостоверението може да се използва по-специално за доказване на един или повече от следните елементи:

а)      правното положение и/или правата на всеки наследник или според случая — на всеки заветник, посочен в удостоверението, и съответните им дялове от наследственото имущество;

б)      присъждането на определен актив или определени активи, които са част от наследственото имущество, на наследника(ците) или според случая — на заветника(ците), посочени в удостоверението;

[…]“.

12      Член 65 от Регламент № 650/2012 е озаглавен „Заявление за издаване на удостоверение“ и параграфи 1 и 3 от него предвиждат:

„1.      Удостоверението се издава въз основа на заявление от лице, посочено в член 63, параграф 1 (наричано по-нататък „заявителят“).

[…]

3.      Заявлението съдържа следната информация, доколкото тази информация е известна на заявителя и е необходима на издаващия орган за удостоверяване на елементите, които заявителят иска да удостовери, и се придружава от съответните оригинални документи или тяхно копие, отговарящо на условията за удостоверяване на автентичността им, без да се засяга член 66, параграф 2:

[…]

е)      цел на удостоверението в съответствие с член 63;

[…]

з)      елементите, на които съответно се основават претенциите на заявителя да наследи имуществото в качеството си бенефициер и/или да изпълни завещанието на починалия, и/или да управлява наследственото имущество на починалия;

[…]“.

13      Член 66 от този регламент е озаглавен „Разглеждане на заявлението“ и параграфи 1, 2 и 5 от него предвиждат:

„1.      При получаване на заявлението издаващият орган проверява информацията и декларациите, както и документите и другите доказателствени средства, представени му от заявителя. Издаващият орган извършва необходимите за тази проверка проучвания служебно, ако това е предвидено или разрешено в собствената му нормативна уредба, или приканва заявителя да представи допълнителни доказателства, които счита за необходими.

2.      В случай че заявителят не е в състояние да представи копия на съответните документи, отговарящи на условията, необходими за доказване на автентичността им, издаващият орган може да реши да приеме друг вид доказателства.

[…]

5.      За целите на настоящия член при поискване компетентният орган на дадена държава членка предоставя на издаващия орган на друга държава членка информацията, съдържаща се по-специално в поземлените регистри, в регистрите за гражданско състояние и в регистрите, в които се вписват документи и факти, имащи отношение към наследяването или към режима на брачна собственост или равностоен режим на собственост на починалия, ако съгласно националното право на компетентния орган е разрешено да предоставя такава информация на национален орган на друга държава членка“.

14      Член 67 от посочения регламент е озаглавен „Издаване на удостоверението“ и параграф 1 от него предвижда:

„Издаващият орган издава незабавно удостоверението в съответствие с определената в настоящата глава процедура, след като елементите, които трябва да се удостоверят, са били установени съгласно приложимото към наследяването право или съгласно друго право, приложимо към специфични елементи. Той използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2.

По-специално издаващият орган не издава удостоверението, ако:

а)      има оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване; или

б)      удостоверението няма да бъде в съответствие с решение, включващо същите елементи“.

15      Съгласно член 68 от Регламент № 650/2012, озаглавен „Съдържание на удостоверението“:

„Удостоверението съдържа следната информация в степента, необходима за целите, за които се издава:

[…]

л)      делът на всеки от наследниците и, ако е приложимо, опис на правата и/или активите, които се полагат на всеки от тях;

[…]“.

16      Член 69 от този регламент е озаглавен „Правни последици от удостоверението“ и предвижда:

„1.      Удостоверението има правни последици във всички държави членки, като за това не се изисква специална процедура.

2.      Предполага се, че удостоверението представя точно елементите, установени в съответствие с приложимото към наследяването право или в съответствие с друго право, приложимо към специфични елементи. Предполага се, че лицето, посочено в удостоверението като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, има посоченото в удостоверението правно положение и/или правата или правомощията, заявени в удостоверението, без да се налагат други условия и/или ограничения за тези права или правомощия освен заявените в удостоверението.

3.      Счита се, че всяко лице, което въз основа на сведенията в удостоверението извършва плащания или предава имущество на лице, посочено в удостоверението като упълномощено да приема плащания или имущество, е извършило сделка с лице, което има правомощията да приема плащания или имущество, освен ако знае, че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието му за тази неточност се дължи на груба небрежност.

4.      Ако лице, посочено в удостоверението като упълномощено да се разпорежда с наследствено имущество, се разпорежда с това имущество в полза на друго лице, се приема, че другото лице — ако действа въз основа на сведенията в удостоверението — е извършило сделка с лице, упълномощено да се разпорежда с въпросното имущество, освен ако знае, че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието му за тази неточност се дължи на груба небрежност.

5.      Удостоверението представлява действителен документ за вписването на наследственото имущество в съответния регистър на дадена държава членка, без да се засяга член 1, параграф 2, букви к) и л)“.

 Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014

17      Член 1, параграф 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 359, 2014 г., стр. 30) гласи:

„Формулярът по член 67, параграф 1 от Регламент [№ 650/2012], който следва да се използва за европейското удостоверение за наследство, е формуляр V, установен в приложение 5“.

18      Формуляр V, съдържащ се в приложение 5 към Регламент за изпълнение № 1329/2014, е озаглавен „Европейско удостоверение за наследство“.

19      В този формуляр V се посочват приложенията, които в зависимост от случая могат да бъдат включени в европейското удостоверение за наследство. Сред тях е приложение IV, озаглавено „Правно положение и права на наследниците“.

20      В точка 9 от това приложение IV е отбелязано следното: „Активи, присъдени на наследника, за които е поискано удостоверяване (моля посочете активите и дайте всички релевантни идентификационни данни)“. Бележка под линия 13 към тази точка 9 гласи:

„В случай на вписан актив, моля посочете информацията, изисквана съгласно правото на държавата членка, в която се води регистърът, за да може да активът бъде идентифициран (напр. по отношение на недвижимо имущество — точния адрес на недвижимия имот, поземления регистър, поземления парцел или кадастралния номер, описание на имуществото (ако е необходимо, приложете съответните документи)“.

 Германското право

21      Член 1922 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс), озаглавен „Универсално правоприемство“, в редакцията му, приложима към спора в главното производство, предвижда в параграф 1:

„Със смъртта на лицето (откриване на наследството) имуществото му (наследството) преминава изцяло върху едно или повече други лица (наследници)“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

22      На 1 март 2013 г. съответният завещател и съпругата му съставят общо завещание, съгласно което всеки от тях определя другия като единствен наследник на първия от тези завещатели, който почине, и декларира, че дъщеря им е единствения наследник на последния преживял от тях.

23      Този завещател, чието последно обичайно местопребиваване е било в Германия, е починал на 5 октомври 2015 г., а дъщеря му и съпругата му са починали съответно на 5 януари 2019 г. и на 21 февруари 2022 г. Наследството на посочения завещател (наричан по-нататък „починалият“) е включвало по-специално недвижим имот, намиращ се на територията на Чешката република.

24      На 27 април 2023 г. петимата жалбоподатели в главното производство, действащи в качеството си на деца на починалата дъщеря на починалия, сезират Amtsgericht Fürth (Районен съд Фюрт, Германия) със заявление за издаване на европейско удостоверение за наследство по-специално за целите на уреждането на наследяването на този недвижим имот. За тази цел те искат в удостоверението да се посочи съпругата на починалия като единствен негов наследник и самите те да бъдат признати за наследници на наследничката на тази съпруга, всеки от които притежава дял от една пета от наследството. Освен това те искат посоченият недвижим имот да бъде изрично посочен в удостоверението, тъй като съгласно приложимото чешко законодателство такова посочване е необходимо, за да може наследяването да бъде вписано в чешкия имотен регистър единствено въз основа на такова удостоверение.

25      С решение от 19 юли 2023 г. Amtsgericht Fürth (Районен съд Фюрт) отхвърля искането на жалбоподателите в главното производство за изрично посочване на намиращия се в Чешката република недвижим имот в разглежданото в главното производство европейско удостоверение за наследство.

26      С решение от 11 декември 2023 г. този отказ е потвърден от Oberlandesgericht Nürnberg (Висш областен съд Нюрнберг, Германия). Тази юрисдикция приема, че чисто информативно посочване на отделни активи в европейското удостоверение за наследство, което не би допринесло нито за действието на презумпцията, нито за защитата на оправданите правни очаквания съгласно Регламент № 650/2012, е в противоречие с целта му да се създаде единен инструмент, който да може лесно да се използва във всички държави членки. Тя добавя, че не е предвидено органът, издаващ такова удостоверение, да бъде задължен да провери дали починалият е бил собственик на определено имущество към момента на смъртта си. Според посочената юрисдикция сигурността на сделките би могла да бъде застрашена, ако в това удостоверение се възпроизведат прости изявления на наследник и по този начин им се придаде официален автентичен характер.

27      Жалбоподателите в главното производство обжалват това решение пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), който е запитващата юрисдикция, с цел издаване на европейско удостоверение за наследство, с което конкретно се посочва недвижимият имот, намиращ се в Чешката република.

28      Изразявайки съмнения в това отношение, тази юрисдикция отбелязва, че в Германия съществуват различни тълкувания относно необходимостта в такова удостоверение да се посочат конкретни активи от наследственото имущество. Според първата теза, поддържана от част от съдебната практика и доктрината, подобно споменаване е изключено, когато наследяването се урежда от германското право, доколкото то се основава на принципа на универсалното наследяване, прогласен в член 1922 от Гражданския кодекс, в редакцията му, приложима към спора в главното производство. Според поддръжниците на тази теза описът на активите, предвиден в член 68, буква л) от Регламент № 650/2012, би бил полезен само при наследяване, уредено от чуждестранно право, в което участват няколко наследници, единият от които възнамерява да установи правата си по отношение на индивидуално отредените му активи. След решение от 9 март 2023 г., Registrų centras (C‑354/21, EU:C:2023:184) обаче, значителна част от доктрината защитава противоположната теза, като изтъква, че целта на европейското удостоверение за наследство, състояща се в това да се опрости уреждането на наследяването в държавите членки, е аргумент в полза на необходимостта от вписване на отделните активи в такова удостоверение.

29      В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 изисква в европейско удостоверение за наследство да се посочват релевантните данни за идентификация на недвижим имот, намиращ се в държава членка, различна от тази, в която е издадено това удостоверение, когато съответните наследници искат включването на тези данни, за да бъдат вписани в имотния регистър на тази друга държава членка като собственици на това имущество, и когато посочените данни се изискват за целите на такова вписване от правото на последната държава членка (lex rei sitae). Тя иска по-специално да се установи дали такова задължение е налице, когато по силата на това право такова вписване може да се извърши единствено въз основа на европейско удостоверение за наследство само ако в него се посочва съответното имущество. Тя счита, че при утвърдителен отговор преследваните от този регламент цели не биха били постигнати, доколкото, от една страна, правата на наследниците може да не бъдат ефективно гарантирани и от друга страна, издаването на такова удостоверение би могло да доведе до забавяния и допълнителни разходи, когато издаващият го орган има съмнения относно принадлежността на недвижим имот към разглежданото наследство и когато може да се окаже необходимо провеждане на правни консултации, събиране на доказателства и превод на документи.

30      На второ място, тази юрисдикция иска да се установи дали обстоятелството, че по силата на приложимото към наследяването право (lex successionis) имуществото на починалия се прехвърля на съответния наследник при режим на „универсално правоприемство“, има значение за отговора, който следва да се даде на въпроса, посочен в предходната точка от настоящото решение. Тя иска по-специално да се установи дали задължението за посочване в европейското удостоверение за наследство на данните за недвижим имот, изисквани от lex rei sitae, би представлявало ненужен формализъм в такъв случай, когато съгласно такъв режим наследникът получава цялото имущество на починалия при смъртта му.

31      На трето място, посочената юрисдикция иска да се установи какво е значението, за целите на отговора на първия ѝ въпрос, на обстоятелството, че съгласно lex rei sitae вписването на недвижим имот в имотния регистър на държавата членка по неговото местонахождение, може да се извърши, когато европейско удостоверение за наследство не съдържа изискваните от този закон данни, а е придружено от документ, съдържащ декларация на съответния наследник или евентуално на неговите собствени наследници относно това имущество. В тази връзка запитващата юрисдикция отбелязва, че в конкретния случай приложимото чешко право, по-специално членове 66 и 69 от vyhláška č. 357/2013 Sb., o katastru nemovitostí (katastrální vyhláška) (Наредба № 357/2013 относно кадастъра на недвижимите имоти (Наредба за кадастъра) позволява на наследника да подаде декларация, за да получи от службата по кадастъра вписване в имотния регистър на наследствено имущество, когато в европейското удостоверение за наследство не е посочена информацията, необходима за целите на това вписване, тъй като правната уредба на държавата членка, в която е било издадено удостоверението, не позволява да се направи такова посочване в него.

32      При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че европейското удостоверение за наследство трябва да съдържа данните, които съгласно националното право на държавата по местонахождение на имота са необходими, за да бъде вписан в имотния регистър наследникът като собственик на недвижим имот, включен в наследството и намиращ се в друга държава членка, различна от държавата на издаващия орган, ако наследникът е поискал включването на тези данни в [това] удостоверение […] с цел да бъде вписан като собственик в имотния регистър на държавата по местонахождение на имота, а вписването в този регистър съгласно националното право на държавата по местонахождение може да бъде извършено само ако [посоченото] удостоверение […] съдържа тези данни, когато европейското удостоверение за наследство е единственият представен документ в подкрепа на заявлението за вписване?

2)      От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че съгласно приложимото наследствено право наследяването се извършва по реда на универсалното правоприемство?

3)      От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството дали съгласно националното право на държавата по местонахождение на имота вместо представяне на европейско удостоверение за наследяване, което съдържа посочените в първия въпрос данни, посоченото в първия въпрос вписване в имотния регистър на тази държава може да бъде извършено и ако наследникът или, след неговата смърт, неговият наследник представи пред службата по вписванията на държавата по местонахождение на имота наред с европейско удостоверение за наследство, което не съдържа данните, посочени в първия въпрос, и друг документ, съдържащ декларация от наследника или от неговия наследник след неговата смърт?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

33      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че издаващият европейско удостоверение за наследство орган е длъжен да посочи в него данните, позволяващи идентифицирането на недвижим имот, който е част от съответното наследство и се намира в държава членка, различна от тази, в която е издадено това удостоверение, когато заявителите искат издаването му с цел вписване на правото на собственост върху този имот в имотния регистър на тази друга държава членка и когато правната уредба на тази държава изисква тези данни да бъдат посочени в това удостоверение, за да може такова вписване да се извърши само въз основа на този документ.

34      Важно е да се припомни, че член 68 от Регламент № 650/2012, който се съдържа в глава VI от този регламент, определя, както е видно от заглавието му, съдържанието на европейското удостоверение за наследство, което се ползва от самостоятелен правен режим, установен с разпоредбите на тази глава VI (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2020 г., E. E. (Съдебна компетентност и приложим закон при наследяване), C‑80/19, EU:C:2020:569, т. 70, и от 9 март 2023 г., Registrų centras, C‑354/21, EU:C:2023:184, т. 40 и цитираната съдебна практика). В това отношение член 68 предвижда, че когато се иска подобно удостоверение, то трябва да съдържа информацията в посочения член 68 „в степента, необходима за целите, за които се издава“. Сред тази информация съгласно точка л) от същия член е „делът на всеки от наследниците и, ако е приложимо, опис на правата и/или активите, които се полагат на всеки от тях“.

35      В това отношение запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали от текста на член 68, буква л) от Регламент № 650/2012, и по-специално от използването на изразите „ако е приложимо“ и „всеки от наследниците“, следва, че тази разпоредба изисква съответното наследствено имущество да бъде идентифицирано в европейско удостоверение за наследство само в случай на отреждане на това имущество на един от наследниците, при наличието на няколко сънаследници.

36      Следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 23 януари 2025 г., Albausy, C‑187/23, EU:C:2025:34, т. 39).

37      На първо място, що се отнася до текста на член 68 от Регламент № 650/2012, от него недвусмислено следва, че обстоятелството, че разглежданата информация е „необходима за целите“, преследвани от заявителя на европейско удостоверение за наследство, е определящ фактор за установяване на елементите, които това удостоверение трябва да съдържа.

38      Освен това Съдът вече е подчертал, че по-специално когато такова удостоверение е предназначено да бъде представено като документ, въз основа на който се иска вписване на наследен недвижим имот, член 68 от Регламент № 650/2012 предвижда минимум информация, която трябва да се съдържа в това удостоверение. Той също така е уточнил, че съдържанието на последното може да варира в различните случаи според целите, за които се издава (вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., Registrų centras, C‑354/21, EU:C:2023:184, т. 45).

39      В случая запитващата юрисдикция иска да се установи дали европейското удостоверение за наследство трябва да съдържа данните, позволяващи идентифицирането на наследствен недвижим имот, намиращ се в държава членка, различна от тази, в която е издадено това удостоверение, в случай че, от една страна, заявителят иска това посочване на тези данни, за да получи вписване в имотния регистър на първата държава членка, и от друга страна, правната уредба на тази държава поставя това вписване, когато е поискано единствено въз основа на такова удостоверение, в зависимост от условието в последното да е посочен съответният имот, поради което това посочване е необходимо за целите на исканото вписване.

40      Така при обстоятелствата, посочени в първия въпрос, от които е видно, че посочването на недвижим имот, спадащ към съответното наследство и намиращ се в държава членка, различна от тази, в която е издадено европейското удостоверение за наследство, се оказва необходимо с оглед на целта, за която е издадено това удостоверение, текстът на член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 позволява тълкуване в смисъл, че издаващият го орган е длъжен да включи в него идентификационните данни за този недвижим имот.

41      Освен това, изразите „ако е приложимо“ и „всеки от наследниците“, използвани в член 68, буква л), не могат да се тълкуват в смисъл, че идентифицирането в европейско удостоверение за наследство на конкретен наследствен имот се изисква само в случай на отреждане на този имот на един от наследниците, при наличието на няколко сънаследници, тъй като такова идентифициране може да се окаже необходимо и в други случаи с оглед на преследваната от заявителя на това удостоверение цел. Тези изрази трябва да се разбират в смисъл, че описът на правата и/или активите, които са част от наследството, трябва да се съдържа в това удостоверение не систематично, а единствено когато е необходим за целта, за която това удостоверение е издадено.

42      На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва член 68, буква л) от Регламент № 650/2012, най-напред следва да се отбележи, че няколко разпоредби от този регламент установяват пряка връзка между целта на заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство и съдържанието на това удостоверение.

43      Така член 63 от Регламент № 650/2012, който се отнася до целта на европейското удостоверение за наследство, предвижда в параграф 1, че този инструмент е предназначен да бъде използван по-специално от наследниците, които искат да докажат правното си качество или да упражнят правата си в друга държава членка. В член 63, параграф 2, букви а) и б) се уточнява, че това удостоверение може да се използва по-специално за доказване на качеството на наследник и/или на правата, както и на дела, полагащ се на всеки от посочените в него наследници, както и отреждането на един или повече определени активи, които са част от наследството, за наследника/наследниците (вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., Registrų centras, C‑354/21, EU:C:2023:184, т. 43).

44      В това отношение заявлението трябва да съдържа информацията, посочена в член 65, параграф 3 от този регламент, и по-специално целта, за която удостоверението е предназначено в съответствие с член 63 от посочения регламент, при условие че тази информация е необходима, за да може издаващият орган да удостовери представените от заявителя за тази цел данни. Освен това заявлението трябва да се придружава или от съответните оригинални документи, или от надлежно заверени копия от тях.

45      По-нататък, отражението на целта, за която е поискано европейско удостоверение за наследство, върху съдържанието му е отразено и в член 69 от Регламент № 650/2012 във връзка със съображение 71 от него, където са изброени правните последици, които това удостоверение поражда във всички държави членки. От посочения член 69 следва, че лицето, посочено в такова удостоверение като наследник, се счита, че има посоченото в това удостоверение правно положение и/или правата или правомощията, заявени в удостоверението, за което се предполага, че точно удостоверява наличието на елементи, които са били установени съгласно приложимото към наследяването право или съгласно друго право, приложимо към специфични елементи. Ето защо, след като европейско удостоверение за наследство е издадено на наследник в държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия, този наследник може да го използва в другите държави членки, където се намират активи на починалия (вж. в този смисъл решения от 9 март 2023 г., Registrų centras, C‑354/21, EU:C:2023:184, т. 44, и от 23 януари 2025 г., Albausy, C‑187/23, EU:C:2025:34, т. 52).

46      Накрая, що се отнася до взаимоотношението между разпоредбите на Регламент № 650/2012 относно европейското удостоверение за наследство и приложимите национални правни норми, следва да се припомни, че от практиката на Съда следва, че тези разпоредби не са пречка държава членка да определи изискванията, които трябва да се съблюдават при вписването на вещни права върху недвижим имот, в съответствие със съображение 18 от този регламент, препращащо към lex rei sitae. Следователно член 1, параграф 2, буква л), член 68, буква л) и член 69, параграф 5 от посочения регламент допускат правна уредба на държава членка, в която се предвижда, че заявлението за вписване на недвижим имот в имотния регистър на тази държава членка може да бъде отхвърлено, когато единственият документ, представен в подкрепа на това заявление, е европейско удостоверение за наследство, в което не е идентифициран този недвижим имот (вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., Registrų centras, C‑354/21, EU:C:2023:184, т. 47—53).

47      Нещо повече, хипотезата, при която идентифицирането на наследствен имот е необходимо, за да може наследникът да докаже отреждането на този имот, по-специално когато това идентифициране се изисква от правото на държавата членка, в която се води съответният регистър, е предвидено и в точка 9 от приложение IV към формуляр V, съдържащ се в приложение 5 към Регламент за изпълнение № 1329/2014, чието използване е задължително за издаващия орган за целите на издаването на европейско удостоверение за наследство (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2025 г., Albausy, C‑187/23, EU:C:2025:34, т. 49 и цитираната съдебна практика), както е посочено в бележка под линия 13 от това приложение IV.

48      От всички горепосочени разпоредби на Регламент № 650/2012 следва, че доказването на отреждането на определени наследствени активи на съответния (те) наследник (ци) е една от целите, за които може да бъде издадено европейско удостоверение за наследство. От тях следва също, че съдържанието на това удостоверение зависи по-специално от това дали исканото от заявителя посочване е необходимо с оглед на целта, за която е издадено удостоверението. Такъв е по-специално случаят с посочването на наследен недвижим имот, който се намира в държава членка, различна от тази, в която е издадено посоченото удостоверение, когато това посочване се изисква за целите на вписване в имотния регистър на тази друга държава членка, както е в спора по главното производство.

49      На трето място, следва да се припомни, че преследваните с Регламент № 650/2012 цели, както следва от съображения 7, 8 и 80 от него, се състоят по-специално в подпомагане на наследниците да предявят правата си, които трябва да бъдат ефективно гарантирани в контекста на наследяване с трансгранични последици (вж. в този смисъл решения от 1 март 2018 г., Mahnkopf, C‑558/16, EU:C:2018:138, т. 35, от 23 януари 2025 г., Albausy, C‑187/23, EU:C:2025:34, т. 50, и от 27 март 2025 г., Ławida, C‑57/24, EU:C:2025:217, т. 37).

50      По-специално, от съображение 67 от този регламент следва, че европейското удостоверение за наследство е създадено именно за да позволи на наследниците лесно да докажат правното си положение и/или правата и правомощията си в друга държава членка, например в държава членка, в която се намира наследствено имущество, с цел бързо, лесно и ефективно уреждане на подобно наследяване (вж. в този смисъл решения от 1 март 2018 г., Mahnkopf, C‑558/16, EU:C:2018:138, т. 36, от 9 март 2023 г., Registrų centras, C‑354/21, EU:C:2025:184, т. 42, и от 23 януари 2025 г., Albausy, C‑187/23, EU:C:2025:34 т. 51).

51      От това следва, че европейското удостоверение за наследство има за цел да позволи на наследниците да предявят правата си в една или повече държави членки, различни от държавата, в която е издадено, и следователно да им спести необходимостта да сезират различни органи на тези държави членки. Следователно тълкуването на член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 в смисъл, че съдържанието на подобно удостоверение зависи от целта, за която то се издава, позволява да се запази полезното действие на тази разпоредба, като надлежно се вземат предвид интересите на съответните наследници, и да се гарантира постигането на така преследваните цели с този регламент като цяло, и с европейското удостоверение за наследство в частност.

52      В случай като разглеждания в главното производство обаче непълнотата на европейско удостоверение за наследство може да е пречка за използването му за целта, за която е поискано, тоест в случая удостоверяване на придобиване на правото на собственост върху съответното имущество. Така, за да гарантира постигането на целите, споменати в предходната точка от настоящото решение, издаващият орган е длъжен да посочи данните за идентифициране на недвижим имот в подобно удостоверение, когато то е поискано с оглед на вписване в имотен регистър, което съгласно правото на държавата членка по местонахождението на имота и в която се води този регистър, не може, без посочването на тези данни, да се извърши само въз основа на това удостоверение. Освен това, за да се гарантира това прилагане и да се запази полезното действие на член 68, буква л) от Регламент № 650/2012, такова задължение на издаващия орган не може да се сведе до случаите, посочени в точка 35 от настоящото решение, тоест когато този актив е отреден на един наследник при наличието на няколко сънаследници.

53      При това положение е в съответствие с текста на член 68, буква л) от Регламент № 650/2012, с контекста, в който се вписва тази разпоредба, и с преследваните от този регламент цели тя да се тълкува в смисъл, че задължава органа, издаващ европейско удостоверение за наследство, да посочи в него данните, позволяващи идентифицирането на недвижим имот, отреден на наследник или наследниците, когато тези данни са необходими за целите на вписване само на това основание в имотния регистър на държавата членка по местонахождението на имота.

54      Това тълкуване на член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 не може да бъде опровергано от изразените от запитващата юрисдикция съмнения от практически характер, че посоченото тълкуване би довело до това органът, издаващ европейското удостоверение за наследство, да трябва евентуално да предприеме действия, за да определи дали съответният недвижим имот действително е част от наследството от гледна точка на правото на държавата членка, в която същият се намира. Според тази юрисдикция подобни действия могат да доведат до допълнителни разходи и срокове, които рискуват да застрашат целите за опростеност и бързина, преследвани с този регламент, и тези пречки не могат да се преодолеят със съществуващите механизми за сътрудничество между компетентните органи на държавите членки.

55      Всъщност трябва да се констатира, че макар да е вярно, че такава проверка може да доведе до допълнителни разходи и срокове, липсата на идентифициране от издаващия европейско удостоверение за наследство орган на недвижим имот като част от наследството би имала по-голямото неудобство да застраши ефективното упражняване на правата на съответния наследник. Съгласно съображение 7 от Регламент № 650/2012 обаче правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се улесни с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици, и да бъдат гарантирани по ефикасен начин правата на наследниците. За сметка на това издаването на европейско удостоверение за наследство, което не съдържа данните, изисквани от правото на държавата членка по местонахождението на съответния недвижим имот и в която се води имотният регистър, би лишило въпросния наследник от възможността да използва надлежно това удостоверение.

56      Освен това от член 66 от Регламент № 650/2012 следва, че законодателят на Съюза е въвел именно механизми за разследване и предаване на информация между компетентните органи на държавите членки, за да провери данните, предоставени от лицето, искащо издаването на европейско удостоверение за наследство (вж. в този смисъл решение от 17 януари 2019 г., Brisch, C‑102/18, EU:C:2019:34, т. 35). По-специално член 66, параграф 1 позволява на органа, издаващ удостоверението, когато това е допустимо съгласно националното му право, да извърши проучванията, които счита за необходими, или да изиска представянето на допълнителни доказателства. Параграф 5 от посочения член 66 предвижда, че компетентният орган на дадена държава членка трябва по негово искане да предостави на издаващия орган информацията, съдържаща се в регистри, в които са вписани документите и фактите, които са от значение за наследяването. В съображение 68 от този регламент се посочва също, че той организира обмен на информация относно формалностите, необходими за вписването на недвижими имущества в държавата членка, в която се води регистърът. От това следва, че практическите трудности като посочените от запитващата юрисдикция са били взети предвид от законодателя на Съюза и че посоченият регламент предвижда механизми за преодоляването им.

57      Освен това според запитващата юрисдикция съдържанието на съображение 71 от Регламент № 650/2012, изглежда, изключва доказателствената сила на европейското удостоверение за наследство да обхваща въпроса дали конкретен актив е принадлежал на починалия. Тя счита, че от член 66, параграф 1, член 67, параграф 1, първа алинея и член 69, параграфи 2—4 от този регламент явно следва, че ако даден актив трябва да бъде посочен в такова удостоверение, издаващият орган е длъжен да провери дали този актив действително е бил част от имуществото на починалия.

58      В това отношение е важно да се припомни, че в съображение 71 от Регламент № 650/2012 се посочва, че доказателствената сила на европейското удостоверение за наследство не следва да обхваща въпроса дали определен актив е принадлежал на починалия, тъй като този въпрос не попада в приложното поле на този регламент, определено в член 1 от него. От съображение 18 от посочения регламент следва, че органите на държавата членка, в която се води регистърът, могат да проверят дали правото на починалия по отношение на наследственото имущество, посочено в представения за регистрация документ, е право, вписано като такова в регистъра, или е доказано по друг начин в съответствие със законодателството на държавата членка, в която се води регистърът. Следователно фактът, че европейското удостоверение за наследство няма доказателствена сила, що се отнася до въпроса дали даден актив принадлежи на починалия, не засяга задължението на издаващия орган да идентифицира актив в това удостоверение, когато такова идентифициране е необходимо за целта, за която удостоверението е издадено.

59      Член 69, параграф 2 от Регламент № 650/2012, разглеждан с оглед на съображение 71 от него, гласи, че европейското удостоверение за наследство се ползва с презумпция, че представя точно елементите, установени в съответствие с приложимото към наследяването право, определено с разпоредбите на глава III от този регламент, или в друго право, приложимо към специфични елементи, като материалноправната действителност на разпорежданията с имущество в случай на смърт. С параграф 5 от този член 69 се добавя, че подобно удостоверение представлява действителен документ за вписването на наследствено имущество в съответния регистър на дадена държава членка, без да се засягат изключенията, предвидени в член 1, параграф 2, букви к) и л) от този регламент (вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., Registrų centras, C‑354/21, EU:C:2023:184, т. 44 и 47).

60      Освен това членове 66 и 67 от Регламент № 650/2012 задължават издаващия орган, който разглежда заявление за издаване на европейско удостоверение за наследство, от една страна, да провери информацията, изявленията и доказателствата, представени от заявителя, и от друга страна, да издаде това удостоверение само когато елементите, които трябва да бъдат удостоверени, са били установени съгласно приложимото към наследяването право или съгласно друго право, приложимо към специфични елементи. Така въведената с този регламент система се основава на предпоставката, че такова удостоверение се издава, когато елементите, които трябва да се удостоверят, са били надлежно доказани съгласно приложимото в това отношение право (вж. в този смисъл определение от 18 декември 2025 г., BNP Paribas Fortis (Преюдициално запитване от заместник нотариален помощник), C‑240/24, EU:C:2025:1019, т. 46).

61      В тази връзка Съдът вече е подчертал, че за да се запази доверието на гражданите на Съюза в европейското удостоверение за наследство, е задължително този инструмент, който има доказателствената сила, установена в член 63 от Регламент № 650/2012, и поражда последиците, посочени в член 69 от този регламент, да се издава в съответствие с член 67 от него само при липсата на каквото и да е оспорване на подлежащите на удостоверяване елементи (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2025 г., Albausy, C‑187/23, EU:C:2025:34, т. 43, 44 и 63—65). Това изискване е важно още повече, че такова удостоверение поражда последици по отношение на всички поименно посочени в него лица, и по-специално на всички наследници, дори когато самите те не са поискали издаването му (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2021 г., Vorarlberger Landes- und Hypotheken-Bank, C‑301/20, EU:C:2021:528, т. 45).

62      За сметка на това Регламент № 650/2012 не може да се тълкува в смисъл, че налага на органа, издаващ европейско удостоверение за наследство, задължението да удостовери елементи, които не попадат в приложното поле на този регламент, като например въпроса дали конкретен актив действително е принадлежал на починалия.

63      От гореизложеното следва, че издаващият орган е длъжен да посочи в европейското удостоверение за наследство данните, които позволяват да се идентифицира недвижим имот, който е част от съответното наследство, когато това се налага от целта, за която е издадено това удостоверение, макар и това задължение евентуално да предполага извършването на необходимите проверки по отношение на подлежащите на удостоверяване елементи. Освен това този орган трябва да откаже издаването на това удостоверение при оспорване на тези елементи.

64      С оглед на всички тези съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че издаващият европейско удостоверение за наследство орган е длъжен да посочи в него данните, позволяващи идентифицирането на недвижим имот, който е част от съответното наследство и се намира в държава членка, различна от тази, в която е издадено това удостоверение, когато заявителите искат издаването му с цел вписване на правото на собственост върху този имот в имотния регистър на тази друга държава членка и когато правната уредба на тази държава изисква тези данни да бъдат посочени в това удостоверение, за да може подобно вписване да се извърши само въз основа на този документ.

 По втория въпрос

65      С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че по силата на приложимото към наследяването право за прехвърлянето на имуществото на починалия се прилага режимът на „универсалното правоприемство“, съгласно който имуществото на починалия се прехвърля на наследниците в неговата цялост, може да освободи издаващия европейско удостоверение за наследство орган от задължението да посочи в него данните, позволяващи идентифицирането на недвижим имот, който е част от това наследство и се намира в държава членка, различна от държавата на издаване на удостоверението, когато посочването на тези данни в удостоверението се оказва необходимо за целта, за която то е издадено, каквато е вписването само на това основание на правото на собственост върху това имущество в имотния регистър на последната държава членка.

66      В това отношение е важно да се припомни, че член 1, параграф 2, буква л) във връзка със съображения 18 и 19 от Регламент № 650/2012 гласи, че всяко вписване в регистър на права върху недвижима или движима собственост, включително правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър, е изключено от приложното поле на този регламент, тъй като тези въпроси се уреждат от правото на държавата членка, в която се води регистърът, или, що се отнася до недвижимите имоти, от lex rei sitae. За сметка на това, както Съдът вече е постановил, тази разпоредба не изключва от приложното поле на посочения регламент условията, при които са придобити такива права. Това тълкуване се потвърждава от член 23, параграфи 1 и 2 от същия регламент, от който следва, че приложимото към наследяването право, определено в съответствие с член 21 или с член 22 от него, урежда съответното наследяване като цяло, по-специално „прехвърлянето на наследниците […] на активите, правата и задълженията“ (вж. в този смисъл решение от 12 октомври 2017 г., Kubicka, C‑218/16, EU:C:2017:755, т. 53—55).

67      При това положение, както отбелязва германското правителство в писменото си становище, именно правото, определено с Регламент № 650/2012 като приложимо към наследяването право, урежда начина на прехвърляне на имуществото на починалия и в случая именно това право определя дали това прехвърляне се извършва по реда на универсалното правоприемство или не.

68      При все това, на първо място, следва да се констатира, че вземането предвид от органа, издаващ европейско удостоверение за наследство, на режима на „универсално правоприемство“, предвиден в приложимото към наследяването право, за да се освободи от задължението за посочване в такова удостоверение на информацията, изисквана съгласно Регламент № 650/2012, не би било в съответствие с член 68 от него. Всъщност, както следва от точки 37 и 48 от настоящото решение, съдържанието на това удостоверение трябва да се определи с оглед на критерия, че изброената в член 68 информация е „необходима за целите, за които се издава [посоченото удостоверение]“, без тази разпоредба да съдържа за тази цел препращане към правото на държавите членки.

69      Освен това изразът „ако е приложимо“, използван в посочения член 68, буква л), не може да се тълкува като означаващ, че категориите информация, които трябва да се съдържат в такова удостоверение, могат да варират в зависимост от съдържанието на приложимото към въпросното наследяване право, и по-специално в зависимост от режима, съгласно който в съответствие с това право се извършва прехвърлянето на имуществото на починалия, тъй като в противен случай би била застрашена целта за хармонизиране, преследвана със създаването на европейско удостоверение за наследство.

70      На второ място, важно е да се отбележи, че нито една разпоредба от Регламент № 650/2012 се отнася до конкретен режим на наследяване, като „универсалното правоприемство“, установено от приложимото в главното производство национално право, нито предвижда, че такъв режим може да повлияе на съдържанието на европейското удостоверение за наследство, което е уредено в член 68 от този регламент. Напротив, от член 1, параграф 1 и член 3, параграф 1, буква а) във връзка със съображения 7 и 9 от Регламент № 650/2012 следва, че приложното поле на този регламент е предназначено да обхване всички видове наследяване на имущество в случай на смърт с трансгранични последици, както и всички свързани с него гражданскоправни аспекти, за които посоченият регламент цели да установи единен режим, и по-специално всички форми на прехвърляне на активи или на права и задължения на починалия (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2021 г., UM (Договор за прехвърляне на право на собственост при смърт) (C‑277/20, EU:C:2021:708, т. 33). Така разпоредбите на Регламент № 650/2012 имат общо приложение, поради което тяхното прилагане не може да варира в зависимост от съответния режим на наследяване.

71      На трето място, тази констатация се потвърждава от факта, от една страна, че европейското удостоверение за наследство е инструмент на правото на Съюза, който се ползва от самостоятелен правен режим, установен с разпоредбите на глава VI от Регламент № 650/2012, както това бе припомнено в точка 34 от настоящото решение, и от друга страна, че този регламент представлява пряко приложим акт на правото на Съюза. Следователно нормите на наследственото право на държава членка, като тези, които установяват режим на „универсално правоприемство“, не могат да окажат ограничително влияние върху тълкуването на разпоредбите на посочения регламент, които уреждат съдържанието на европейското удостоверение за наследство.

72      Освен това тълкуването, че съдържанието на европейското удостоверение за наследство не зависи от особеностите на националните правни системи в областта на наследяването, е в съответствие с целите за опростяване, преследвани с Регламент № 650/2012, и по-специално с целите, преследвани със създаването на това удостоверение. Всъщност, както бе припомнено в точки 49 и 50 от настоящото решение, този регламент и посоченото удостоверение имат за цел по-специално да помогнат на наследниците да упражнят ефективно правата си при наследяване с трансгранични последици и за тази цел да им позволят лесно да докажат правата си в друга държава членка, по-специално в тази, в която се намира въпросното наследствено имущество.

73      Това съображение е от особено значение в хипотезата на наследяванията с трансгранични последици, които имат сложен характер, каквито са последователните наследявания, включващи, както е в случая, няколко поколения наследници.

74      С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че по силата на приложимото към наследяването право за прехвърлянето на имуществото на починалия се прилага режимът на „универсалното правоприемство“, съгласно който имуществото на починалия се прехвърля на наследниците в неговата цялост, не може да освободи издаващия европейско удостоверение за наследство орган от задължението да посочи в него данните, позволяващи идентифицирането на недвижим имот, който е част от това наследство и се намира в държава членка, различна от държавата на издаване на удостоверението, когато посочването на тези данни в удостоверението се оказва необходимо за целта, за която то е издадено, като вписването само на това основание на правото на собственост върху това имущество в имотния регистър на последната държава членка.

 По третия въпрос

75      С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че органът, издаващ европейско удостоверение за наследяване, е освободен от задължението да посочи в него данните, позволяващи идентифицирането на недвижим имот, който е част от наследството, когато посочването на тези данни се иска за целите на вписване в имотния регистър на държавата членка по местонахождението на този имот, в случай че съгласно правото на тази държава членка това вписване може да се извърши въз основа на допълнителен документ, представен заедно с европейско удостоверение за наследство, което не съдържа такова посочване.

76      Тази юрисдикция счита, че ако се предположи, че на първия ѝ въпрос трябва да се отговори утвърдително, органът, издаващ европейско удостоверение за наследство, все пак може да бъде освободен от задължението да посочи в него данните, позволяващи идентифицирането на недвижим имот, когато правото на държавата членка, в която се намира този имот, предвижда алтернативен способ, позволяващ вписване в имотния регистър на тази държава членка посредством документ, допълващ удостоверението за наследство, в което няма такива данни. Според нея нито решение от 9 март 2023 г., Registrų centras (C‑354/21, EU:C:2023:184), нито съображение 18, шесто и седмо изречение от Регламент № 650/2012 изключват възможността изискваната за тази цел информация да произтича от такъв допълнителен документ. Тази юрисдикция посочва, че в случая от членове 66 и 69 от чешката Наредба за кадастъра, както са посочени в точка 31 от настоящото решение, следва, че наследниците или правоприемниците на починал наследник имат възможност да подадат декларация, допълваща европейското удостоверение за наследство, което не съдържа посочената по-горе информация, така че според нея поисканото от жалбоподателите в главното производство посочване на тази информация би могло да се окаже безполезно.

 По допустимостта

77      Без формално да повдигат възражение за недопустимост на третия преюдициален въпрос, жалбоподателите в главното производство твърдят, че ако европейското удостоверение за наследство не съдържа данните за идентифициране на съответния недвижим имот, те не биха могли да се ползват от предвидената според тях в чешкото право възможност единствено за преките наследници да подадат декларация, допълваща такова удостоверение, за да получат вписване в чешкия имотен регистър, тъй като те са правоприемници на починалия от втора степен. Тези доводи могат да се схващат като оспорване на възприетото от запитващата юрисдикция тълкуване на lex rei sitae и следователно като целящи да поставят под въпрос полезния характер на този трети въпрос с оглед на спора в главното производство, поради което той би имал хипотетичен характер.

78      В това отношение е важно да се припомни, на първо място, че при разпределянето на правомощията между Съда и националните юрисдикции Съдът трябва да вземе предвид фактическия и правен контекст, в които се вписват преюдициалните въпроси, така както той е очертан в акта за преюдициално запитване. Ето защо, при положение че запитващата юрисдикция е определила фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените от нея въпроси, проверката на тяхната точност не е задача на Съда (решения от 8 юни 2023 г., Prestige and Limousine, C‑50/21, EU:C:2023:448, т. 42 и 43, и от 19 март 2026 г., Almirall, C‑589/24, EU:C:2026:217, т. 25).

79      Така в настоящото дело следва да се изходи от възприетата от запитващата юрисдикция предпоставка, че приложимите разпоредби на чешкото право могат да позволят на жалбоподателите в главното производство да получат вписване в чешкия имотен регистър, като подадат заедно с европейско удостоверение за наследство декларация, предназначена да допълни такова удостоверение, когато то не съдържа цялата необходима за тази цел информация.

80      На второ място, съгласно постоянната съдебна практика само националният съд, който е сезиран със спора в главното производство и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. От това следва, че поставените от националните юрисдикции въпроси се ползват с презумпция за релевантност и Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, ако проблемът е от хипотетично естество или още ако Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на посочените въпроси (вж. в този смисъл решения от 7 септември 1999 г., Beck и Bergdorf, C‑355/97, EU:C:1999:391, т. 22, и от 22 януари 2026 г., Secab, C‑423/23, EU:C:2026:32, т. 24).

81      В случая с оглед на предоставените от запитващата юрисдикция данни, обобщени в точка 76 от настоящото решение, не изглежда очевидно, че исканото от тази юрисдикция тълкуване на разпоредбите на Регламент № 650/2012 няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, нито че правният проблем, повдигнат в рамките на третия поставен въпрос, е от хипотетично естество.

82      Следователно третият въпрос е допустим.

 По същество

83      На първо място, следва да се подчертае, че както бе посочено в точка 34 от настоящото решение, европейското удостоверение за наследство е самостоятелен инструмент на правото на Съюза. От това следва, че съдържанието на това удостоверение трябва да се определи само с оглед на релевантните разпоредби на Регламент № 650/2012, и по-специално с оглед на член 68 от него, който определя информацията, която трябва да се съдържа в него.

84      Разпоредбите на националното право следва да се вземат предвид само когато Регламент № 650/2012 изрично препраща към тях. Както бе припомнено в точка 66 от настоящото решение, такъв е по-специално случаят с правото на държавата членка, в която се води регистърът, или, що се отнася до недвижимите имоти, lex rei sitae, както е посочено в съображения 18 и 19 от този регламент, както и, що се отнася до приложимото към наследяването право, определено съгласно член 21 или член 22 от него.

85      На второ място, важно е да се припомни, че член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 изрично предвижда, че европейското удостоверение за наследство трябва да посочва дела на всеки от наследниците, и ако е приложимо, опис на правата и/или активите, които се полагат на всеки от тях, в степента, необходима за целите, за които това удостоверение се издава.

86      Както следва от тълкуването на тази разпоредба, възприето в точки 37—53 и 64 от настоящото решение, задължението на издаващия орган да включи в европейско удостоверение за наследство информацията, позволяваща идентифицирането на конкретен недвижим имот, който е част от наследството, зависи от целта, с оглед на която е издадено това удостоверение. Ето защо това задължение не може да престане да съществува само поради факта, че правото на държавата членка, в която се намира този имот и се води съответният имотен регистър, предвижда алтернативен способ, който позволява вписването на собствеността върху посочения имот в този имотен регистър посредством допълнителен документ, предназначен да компенсира липсата на такава информация в посоченото удостоверение.

87      На трето място, следва да се уточни, че подобно тълкуване не се поставя под въпрос от съдържанието на решение от 9 март 2023 г., Registrų centras (C‑354/21, EU:C:2023:184). Всъщност, както следва от точки 35, 39 и 45—53 от това решение, то се отнася до спазването на изискванията, предвидени в правната уредба на държава членка по отношение на документите, които следва да се представят в подкрепа на искането за вписване на собствеността върху недвижим имот в имотния регистър на тази държава, по-специално в хипотезата, в която за тази цел е представено само европейско удостоверение за наследство. За сметка на това в него Съдът не е разгледал проблематиката, която именно е предмет на настоящия въпрос, тоест каква информация относно такъв имот издаващият удостоверението орган е длъжен да включи в него, когато правната уредба на държава членка предоставя възможност на заявителя да представи допълнителен документ.

88      На четвърто и последно място, посоченото тълкуване се потвърждава от съображения 7, 67 и 80 от Регламент № 650/2012, съгласно които приемането на този регламент и създаването на европейско удостоверение за наследство са имали за цели по-специално да се гарантира ефективното упражняване на правата на наследниците и да се опростят формалностите, които те трябва да предприемат в рамките на Съюза, по-специално когато става въпрос за доказване на правата им в държавата членка, в която се намира съответното наследствено имущество. Така, когато наследниците искат издаването на такова удостоверение за целите на упражняването на тези права, то трябва да съдържа всички необходими в това отношение данни и тези наследници не могат да бъдат поставени в положение, при което въпреки получаването на удостоверението, поради непълнотата му спрямо изискванията на този регламент, те да са длъжни да представят допълнителен документ, за да могат да упражнят тези права.

89      Освен това тази констатация не се поставя под въпрос от изтъкнатия от запитващата юрисдикция факт, че съображение 18, първо, шесто и седмо изречение от Регламент № 650/2012 гласи, от една страна, че органът, натоварен с вписването на право върху недвижима или движима собственост, може да поиска от лицето, което иска вписването, да предостави допълнителна информация или допълнителни документи, изисквани съгласно националното право на държавата членка, в която се води регистърът, и от друга страна, че такъв орган може да посочи на това лице начина, по който може да се снабди с липсващата информация или документи. Всъщност с оглед на текста на член 68, буква л) от този регламент и на целите, преследвани както с посочения регламент, така и с европейското удостоверение за наследство, припомнени по-специално в предходната точка от настоящото решение, съдържащите се в съображение 18 указания не могат да се разбират в смисъл, че освобождават издаващия орган от задължението да включи в това удостоверение информацията, изисквана от националното право за целите на такова вписване.

90      От всички изложени по-горе съображения следва, че на третия въпрос следва да се отговори, че член 68, буква л) от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че издаващият европейско удостоверение за наследство орган не е освободен от задължението да посочи в него данните, позволяващи идентифицирането на недвижим имот, който е част от наследството, когато посочването на тези данни се иска за вписване в имотния регистър на държавата членка по местонахождението на този имот в случай, че съгласно правото на тази държава членка това вписване може да се извърши въз основа на допълнителен документ, представен заедно с европейско удостоверение за наследство, което не съдържа такова посочване.

 По съдебните разноски

91      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

1)      Член 68, буква л) от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство

трябва да се тълкува в смисъл, че

издаващият европейско удостоверение за наследство орган е длъжен да посочи в него данните, позволяващи идентифицирането на недвижим имот, който е част от съответното наследство и се намира в държава членка, различна от тази, в която е издадено това удостоверение, когато заявителите искат издаването му с цел вписване на правото на собственост върху този имот в имотния регистър на тази друга държава членка и когато правната уредба на тази държава изисква тези данни да бъдат посочени в това удостоверение, за да може подобно вписване да се извърши само въз основа на този документ.

2)      Член 68, буква л) от Регламент № 650/2012

трябва да се тълкува в смисъл, че

фактът, че по силата на приложимото към наследяването право за прехвърлянето на имуществото на починалия се прилага режимът на „универсалното правоприемство“, съгласно който имуществото на починалия се прехвърля на наследниците в неговата цялост, не може да освободи издаващия европейско удостоверение за наследство орган от задължението да посочи в него данните, позволяващи идентифицирането на недвижим имот, който е част от това наследство и се намира в държава членка, различна от държавата на издаване на удостоверението, когато посочването на тези данни в удостоверението се оказва необходимо за целта, за която то е издадено, като вписването само на това основание на правото на собственост върху това имущество в имотния регистър на последната държава членка.

3)      Член 68, буква л) от Регламент № 650/2012

трябва да се тълкува в смисъл, че

издаващият европейско удостоверение за наследство орган не е освободен от задължението да посочи в него данните, позволяващи идентифицирането на недвижим имот, който е част от наследството, когато посочването на тези данни се иска за вписване в имотния регистър на държавата членка по местонахождението на този имот в случай, че съгласно правото на тази държава членка това вписване може да се извърши въз основа на допълнителен документ, представен заедно с европейско удостоверение за наследство, което не съдържа такова посочване.

Подписи


*      Език на производството: немски.


i      Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.