<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-389/19 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0389</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:131">EU:C:2021:131</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210225">25.2.2021 г.</DATE> — Дело C‑389/19 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">Комисия/Швеция</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20210225">25 февруари 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: шведски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 1907/2006</KEYWORD><KEYWORD>Регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали</KEYWORD><KEYWORD>Решение на Европейската комисия за разрешаване на някои видове употреба на веществата оловен сулфохромат жълт и оловен хроматмолибдатсулфат червен, включени в приложение XIV към посочения регламент</KEYWORD><KEYWORD>Вещества, пораждащи сериозно безпокойство</KEYWORD><KEYWORD>Условия за разрешаване</KEYWORD><KEYWORD>Проверка на липсата на алтернативи</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑389/19 P</P><P>с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на <DATE ISO="20190520">20 май 2019 г.</DATE>,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, представлявана първоначално от R. Lindenthal, K. Mifsud-Bonnici и G. Tolstoy, а впоследствие от R. Lindenthal и K. Mifsud-Bonnici, в качеството на представители, подпомагани от K. Nordlander, advokat,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>като другите страни в производството са:</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Кралство Швеция</HT>, представлявано първоначално от C. Meyer-Seitz, H. Shev, J. Lundberg, H. Eklinder и A. Falk, а впоследствие от O. Simonsson, C. Meyer-Seitz, M. Salborn Hodgson, R. Shahsavan Eriksson, H. Shev и H. Eklinder, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><INTERVENERS><P><HT TYPE="BOLD">Кралство Дания</HT>, представлявано първоначално от J. Nymann-Lindegren, M. S. Wolff и P. Z. L. Ngo, а впоследствие от J. Nymann-Lindegren и M. S. Wolff, в качеството на представители,</P><P><HT TYPE="BOLD">Република Финландия</HT>, представлявана от S. Hartikainen, в качеството на представител,</P><P><HT TYPE="BOLD">Европейски парламент</HT>, представляван от A. Neergaard, A. Tamás и C. Biz, в качеството на представители,</P><P><HT TYPE="BOLD">Европейска агенция по химикали (ECHA)</HT>, представлявана първоначално от M. Heikkilä, W. Broere и C. Schultheiss, а впоследствие от M. Heikkilä, W. Broere и M. J. Löfgren, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>встъпили страни в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: J.‑C. Bonichot (докладчик), председател на състава, L. Bay Larsen, C. Toader, M. Safjan и N. Jääskinen, съдии,</P><P>генерален адвокат: Е. Танчев,</P><P>секретар: C. Strömholm, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20200707">7 юли 2020 г.</DATE>,</VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20201029">29 октомври 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си Европейската комисия иска да бъда отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от <DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, Швеция/Комисия (T‑837/16, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:144">EU:C:2019:144</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), с което той отменя Решение за изпълнение C(2016) 5644 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20160907">7 септември 2016 година</DATE> за издаване на разрешение за някои видове употреба на веществата оловен сулфохромат жълт и оловен хроматмолибдатсулфат червен съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Съгласно съображения 4, 12, 42, 69, 70, 72 и 73 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061218">18 декември 2006 година</DATE> относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="396" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 396, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Регламентът REACH<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>(4)</NO.P><TXT>В съответствие с плана за прилагане, приет на <DATE ISO="20020904">4 септември 2002 г.</DATE> на световната среща на върха в Йоханесбург относно устойчивото развитие, Европейският съюз има за цел до 2020 г. производството и употребата на химикали да се осъществява по начин, който свежда до минимум значителните неблагоприятни ефекти върху здравето на човека и околната среда.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(12)</NO.P><TXT>Важна цел на новата система, която следва да бъде създадена чрез настоящия регламент, е да поощри и евентуално да гарантира замяната на вещества, пораждащи сериозно безпокойство[,] с по-малко опасни вещества или технологии, когато са налице подходящи икономически и технически надеждни алтернативи. […]</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><CONSID><NP><NO.P>(69)</NO.P><TXT>За да се гарантира достатъчно високо ниво на защита на човешкото здраве, включително да се вземат предвид съответните групи от населението и ако е възможно, определени уязвими подгрупи от населението[,] и околната среда, веществата, пораждащи сериозно безпокойство, следва да бъдат обект на специално внимание в съответствие с принципа на предпазливостта. Разрешение следва да бъде издавано, когато физическите или юридическите лица, кандидатстващи за разрешение, докажат на органа, издаващ съответното разрешение, че рисковете за здравето на човека и околната среда, произтичащи от употребата на веществото са адекватно контролирани. В противен случай употребите могат да бъдат разрешени само ако може да бъде доказано, че социално-икономическите ползи от употребата на веществото надхвърлят риска, свързан с неговата употреба[,] и не съществуват подходящи алтернативни вещества или технологии, които да са технически или икономически надеждни. Като се вземе предвид безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, уместно е Комисията да бъде органът, упълномощен да издава разрешения.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(70)</NO.P><TXT>Неблагоприятните въздействия върху здравето на човека и околната среда от вещества, пораждащи сериозно безпокойство, следва да бъдат предотвратени чрез прилагането на подходящи мерки за управление на риска, които да гарантират, че всички рискове от употребите на веществото са адекватно контролирани и с цел постепенно заместване на тези вещества с по-безопасни такива. Мерките за управление на риска следва да се прилагат с цел да се гарантира, че когато веществата са произвеждани, пускани на пазара или употребявани експозицията на тези вещества, включително изпускания, емисии и загуби по време на целия жизнен цикъл[,] е под праговите нива, над които могат да възникнат неблагоприятни ефекти. За всяко вещество, за което е издадено разрешение, както и за друго всяко вещество, за което е невъзможно да се установи безопасно ниво на експозиция, винаги следва да бъдат предприемани мерки за намаляване на експозицията и емисиите, доколкото е възможно технически и практически, с цел минимизиране на вероятността от неблагоприятни последствия. Мерки, които да гарантират адекватно контролиране, следва да бъдат посочвани във всеки доклад за безопасност на химикала. Тези мерки следва да се прилагат и когато е уместно, да се препоръчват на други участници надолу по веригата на доставки.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(72)</NO.P><TXT>За да се подкрепи евентуалното заместване на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, с подходящи алтернативни вещества или технологии, всички подали заявление за разрешение следва да предоставят анализ на алтернативите, като отчитат рисковете, както и тяхната техническа и икономическа приложимост, включително информация за всяка научноизследователска и развойна дейност, която заявителят е предприел или възнамерява да предприеме. Освен това разрешенията следва да бъдат обект на ограничено във времето преразглеждане, чиято продължителност ще бъде определяна за всеки конкретен случай, както и ще подлежи на условия, включително мониторинг.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(73)</NO.P><TXT>Заместване на вещество в самостоятелен вид, в препарат или в изделие следва да се изисква, когато производството, употребата или пускането на пазара на това вещество представлява неприемлив риск за човешкото здраве или за околната среда, като се вземат предвид и наличието на подходящи алтернативни вещества и технологии и социално-икономическите ползи от употребата на веществото, представляващо неприемлив риск<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>В член 55 от Регламента REACH, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Цел на разрешаването и съображения за заместване<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, се предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Целта на този дял е да гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това гарантира, че рискът от веществата, пораждащи сериозно безпокойство, е правилно контролиран и че тези вещества постепенно са заменени с подходящи алтернативни вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно. За тази цел всички производители, вносители и потребители надолу по веригата, кандидатстващи за разрешения, анализират наличието на алтернативи и вземат предвид техните рискове, техническата и икономическата възможност за заместване<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 56, параграф 1 от същия регламент, в приложимата му към фактите в спора редакция, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1. Един производител, вносител или потребител надолу по веригата не пуска вещество на пазара за употреба или негова собствена употреба, ако това вещество е включено в приложение XIV, освен ако:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>употребата(ите) на това вещество в самостоятелен вид или в смес, или влагането на веществото в изделие, за която веществото е пуснато на пазара, или за която той употребява веществото за себе си, е била разрешена в съответствие с членове 60—64; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>употребата(ите) на това вещество в самостоятелен вид или в смес или влагането на веществото в изделие, за която веществото е пуснато на пазара, или за която той употребява веществото за себе си, е била изключена от изискването за разрешаване по приложение XIV в съответствие с член 58, параграф 2; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>датата, посочена в член 58, параграф 1, буква в), i), не е била достигната; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>датата, посочена в член 58, параграф 1, буква в), i), е била достигната и той е подал заявление 18 месеца преди тази дата, но решение по заявлението за разрешаване още не е било взето; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>в случаите, когато веществото е пуснато на пазара, е било издадено разрешение за тази употреба на неговия непосредствен потребител надолу по веригата. […]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>В член 58, параграф 1 от посочения регламент се предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Когато бъде взето решение за включване в приложение XIV на вещества, посочени в член 57, то това решение се взема в съответствие с процедурата по член 133, параграф 4. Решението определя за всяко вещество:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>преходни разпоредби:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>датата(ите), от която пускането на пазара и употребата на веществото се забраняват, освен ако е издадено разрешение (наричан[а] по-долу <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>дата на забрана<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>), която, когато е подходящо, следва да вземе предвид производствения цикъл, установен за тази употреба;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>дата или дати, поне 18 месеца преди датата(ите) на забрана, до които трябва да бъдат получени заявленията, ако заявителят иска да продължи да употребява веществото или да го пуска на пазара за определени употреби след датата(ите) на забрана; тези продължителни употреби се допускат след датата на забрана, докато бъде взето решение по заявлението за разрешаване;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><?PAGE NO="5"?><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 60 от същия регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="060.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Комисията е отговорна за вземането на решения по заявления за разрешения в съответствие с настоящия дял.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="060.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засяга параграф 3, разрешение се издава, ако рискът за здравето на човека или околната среда от употребата на веществото, произтичащ от характерните му свойства, определени в приложение XIV, е адекватно контролиран в съответствие с раздел 6.4 от приложение I, и както е документирано в доклада за безопасност на химичното вещество от заявителя, като се вземе предвид становището на Комитета за оценка на риска, упоменат в член 64, параграф 4, буква а). Когато издава разрешение и при условията, поставени в него, Комисията взема предвид всички изпускания, емисии и загуби, включително рисковете, породени от дифузни и дисперсни употреби, известни по време на вземането на решение.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="060.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Ако не може да бъде издадено разрешение съгласно параграф 2 или за вещества, описани в параграф 3, разрешение може да бъде издадено само ако се докаже, че социално-икономическите ползи надхвърлят риска за здравето на човека или околната среда, произтичащ от употребата на веществото и ако няма подходящи алтернативни вещества или технологии. Това решение се взема след разглеждане на всеки от следните елементи и като се има предвид становището на Комитета за оценка на риска и Комитета за социално-икономически анализ, упоменати в член 64, параграф 4, букви а) и б):</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>рискът, предизвикан от употребите на веществото, включително целесъобразността и ефективността на предложените мерки за управление на риска;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>социално-икономическите ползи, произтичащи от неговата употреба и социално-икономическите усложнения от отказа за разрешаване, изложени от заявителя или други заинтересовани страни;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>анализа на алтернативите, представен от заявителя съгласно член 62, параграф 4, буква д)[,] или плана за заместване, представен от заявителя съгласно член 62, параграф 4, буква е)[,] и всяка информация от трета страна, предоставена съгласно член 64, параграф 2;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>наличната информация относно рисковете за здравето на човека или околната среда от всички алтернативни вещества или технологии.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="060.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA><P>Когато оценява наличието на подходящи алтернативни вещества или технологии, Комисията взема предвид всички съответни аспекти, включително:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>дали замяната с алтернативи би довела до намаляване на цялостния риск за здравето на човека и околната среда, като се взема предвид целесъобразността и ефективността на мерките за управление на риска;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>техническата и икономическата приложимост на алтернативите за заявителя.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>В член 64 от Регламента REACH се предвижда, че Европейската агенция по химикали (ECHA) провежда обществено обсъждане и се консултира със своите Комитет за оценка на риска и Комитет за социално-икономически анализ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Съгласно член 133 от този регламент Комисията се подпомага от комитет (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Комитетът REACH<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—30 от обжалваното съдебно решение и за нужните на настоящото производство могат да бъдат обобщени както следва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Оловният сулфохромат жълт и оловният хроматмолибдатсулфат червен са пигменти, които поради устойчивостта, светлия цвят и блясъка си са широко използвани в лаковете и боите по-специално при мостове и конструкции от желязо, за да изпълняват сигнализационна функция, или при жълтите пътни маркировки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>С Регламент (ЕС) № 125/2012 на Комисията от <DATE ISO="20120214">14 февруари 2012 година</DATE> за изменение на приложение XIV към Регламент № 1907/2006 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="041" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 41, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) тези пигменти са включени в съдържащия се в посоченото приложение списък на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, поради техните канцерогенни и токсични свойства за репродукцията при човека. Поради това, считано от <DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>, за тяхното пускане на пазара и употреба е необходимо разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20131119">19 ноември 2013 г.</DATE> DCC Maastricht BV подава заявление за разрешение с цел пускане на пазара на двата разглеждани пигмента за шест вида употреба, които са идентични за двете вещества. В заявлението са дадени следните неизчерпателни примери за продукти, обхванати от посочените в него видове употреба, за които според заявителя са необходими технологичните качества, осигурявани от пигментите: покривала за автомобили, предупредителни табели, контейнери за фармацевтични отпадъци, тръби за нефтохимическата промишленост, кранове, селскостопански машини, пътно оборудване, стоманени мостове, трезори и стоманени контейнери.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В съответствие с член 64, параграф 2 от Регламента REACH ECHA провежда обществено обсъждане, за да могат заинтересованите трети лица да подадат информация за алтернативни вещества или технологии. В рамките на това обсъждане становища представят производители от Съюза, потребители на разглежданите в случая пигменти надолу по веригата, браншови организации, държави членки и няколко неправителствени организации. След това в съответствие с член 64, параграфи 3 и сл. от същия регламент Комитетът за оценка на риска и Комитетът за социално-икономически анализ дават становища за всеки от разглежданите видове употреба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Накрая заявлението за разрешение е разгледано от Комитета REACH. В хода на проведеното обсъждане в този комитет две държави членки и Кралство Норвегия посочват, че тези оловни хромати не се използват като пигменти в боята за жълта пътна маркировка в техните страни. В едната от тези две държави членки употребата на оловните хромати за пътна маркировка била забранена преди 20 години. Комисията подлага своя проект за решение на гласуване от членовете на Комитета REACH. Двадесет и три държави членки гласуват в полза на проекта, а три държави членки, включително Кралство Швеция, гласуват против. Две държави членки се въздържат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160907">7 септември 2016 г.</DATE> Комисията приема спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Исканото разрешение не е предоставено въз основа на член 60, параграф 2 от Регламента REACH, тъй като според Комисията рискът не е адекватно контролиран. Със спорното решение тя обаче разрешава посочените в заявлението видове употреба въз основа на член 60, параграф 4 от този регламент, включвайки в разрешението ограничения и изисквания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В член 1, параграфи 1 и 2 от спорното решение Комисията разрешава посочените в заявлението за разрешение видове употреба на разглежданите оловни хромати, при условие че качествата на цветните премикси, бои и предварително подготвени смеси, съдържащи съответните вещества, или на съдържащите ги крайни изделия, що се отнася до функционалност, интензивност на оцветяването, непрозрачност (покривна способност), дисперсност, устойчивост на климатични промени, топлинна стабилност или устойчивост на излужване, или комбинацията от тях, са технически реализируеми само чрез употреба на посочените вещества и тези качества са необходими за предвидената употреба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Член 1, параграф 3, буква в) от това решение ограничава на 2100 тона годишно количеството оловен сулфохромат жълт и на 900 тона годишно количеството оловен хроматмолибдатсулфат червен, които могат да се пускат на пазара от притежателя на разрешението за разрешените видове употреба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 3, буква г) от спорното решение разрешението за всички видове употреба е обвързано с условието потребителите надолу от притежателя на разрешението по веригата до <DATE ISO="20170630">30 юни 2017 г.</DATE> да предоставят на ECHA информация за пригодността и наличието на алтернативи за съответните видове употреба, като подробно обосноват необходимостта да се използват разглежданите вещества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>От член 1, параграф 3, буква д) от спорното решение освен това следва, че разрешението е обвързано с условието притежателят му до <DATE ISO="20171231">31 декември 2017 г.</DATE> да представи на Комисията доклад, съдържащ елементите, които са посочени в член 1, параграф 3, буква г) от това решение. В доклада си притежателят на разрешението е длъжен да прецизира описанието на разрешените видове употреба въз основа на информацията за алтернативите, предоставена от потребителите надолу по веригата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В член 1, параграф 4 от спорното решение по същество се предвижда, че по отношение на видовете употреба за пътната маркировка разрешението не се прилага в държавите членки, в чието национално законодателство употребата на оловни хромати за такава маркировка е забранена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Накрая, съгласно член 2, параграф 2 от това решение периодът на преразглеждане, предвиден в член 60, параграф 9, буква д) от Регламента REACH, изтича на <DATE ISO="20190521">21 май 2019 г.</DATE> за два вида употреба на разглежданите вещества — а именно професионалната употреба на бои върху метални повърхности и професионалната употреба на твърди или течни цветни премикси и предварително подготвени смеси, съдържащи пигменти, за нанасяне на термопластични пътни маркировки — и на <DATE ISO="20220521">21 май 2022 г.</DATE> за четирите други вида употреба, разрешени с посоченото решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20161128">28 ноември 2016 г.</DATE> Кралство Швеция подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя спорното решение, тъй като според него Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото при проверката на липсата на алтернативни вещества.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Искания на страните в производството пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Комисията иска от Съда, главно, да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане на Общия съд, а при условията на евентуалност, ако жалбата бъде отхвърлена, да разпореди запазването на правните последици на отмененото ѝ решение. ECHA встъпва в подкрепа на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Кралство Швеция иска от Съда да отхвърли жалбата изцяло, както и искането за запазване на правните последици на отмененото решение на Комисията. Кралство Дания, Република Финландия и Европейският парламент встъпват в подкрепа на Кралство Швеция.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По жалбата</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По главното искане за отмяна на обжалваното съдебно решение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В подкрепа на това искане Комисията изтъква три основания.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първото основание</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Комисията не оспорва възприетата от Общия съд позиция в обжалваното съдебно решение — а именно че заявителят трябва да докаже липсата на технически и икономически надеждна алтернатива за заявените видове употреба — но не е съгласна с изискваната от тази юрисдикция степен на доказване. Общият съд изискал степен на доказване, която било невъзможно да бъде достигната, приемайки в точка 79 от обжалваното съдебно решение, че когато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>продължава да съществува несигурност по отношение на условието, свързано с липсата на алтернативи, трябва да се заключи, че заявителят не е изпълнил задължението за доказване<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>. Всъщност всяка техническа и научна оценка по естеството си съдържала несигурност, поради самата възможност да бъде оборена от информация, която не е била налична при извършването ѝ. Същата грешка при прилагане на правото била допусната отново в точки 81, 85, 86, 90 и 101 от обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Комисията признава, че на пазара съществуват алтернативи на разглежданите видове употреба, но посочва, че те нямат същите качества като съответното вещество. Тъй като впрочем приложила нулев праг за загубата на качества при алтернативите и тъй като обмисляните алтернативи не достигали желаното равнище за техническо качество, според Комисията тя правилно е приела, че не съществува технически надеждна алтернатива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Кралство Швеция, Кралство Дания и Парламентът искат това основание да бъде отхвърлено като недопустимо. Също като Република Финландия те освен това считат, че то трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В рамките на своето първо основание Комисията твърди, че Общият съд изисква от заявителя невъзможна за достигане степен на доказване, а именно да докаже по начин, който не оставя никаква несигурност, липсата на технически и икономически надеждни алтернативи за разглежданите видове употреба. Това изискване, повторено в точки 79, 81, 85, 86, 90 и 101 от обжалваното съдебно решение, било опорочено от грешка при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Поставени обратно в техния контекст тези точки от обжалваното съдебно решение обаче не могат да бъдат тълкувани като задължаващи заявителя за разрешението или Комисията да докаже с абсолютна сигурност липсата на технически и икономически надеждни алтернативи на конкретно вещество за даден вид употреба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Трябва всъщност да се отбележи, че точка 79 от обжалваното съдебно решение следва неоспорените констатации, извършени от Общия съд в предходните две точки от това решение. В точка 77 от него от съпоставянето на член 60, параграф 4 и съображение 69 от Регламента REACH Общият съд правилно заключава, че заявителят за разрешението трябва да докаже липсата на каквато и да било подходяща алтернатива. В следващата точка от посоченото решение той правилно приема, че член 60, параграфи 4 и 5 от Регламента REACH задължава Комисията да се увери, че посочените в член 60, параграф 4 условия действително са изпълнени. В точка 79 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество заключава въз основа на двете предходни точки от това решение, че ако, след като извърши проверката си и предвид всички данни, представени от заявителя и от други лица или събрани от самата нея, Комисията приеме, че заявителят не е изпълнил задължението си за доказване, тази институция трябва да откаже исканото разрешение. Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, точка 79 от посоченото решение не съдържа преценка относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>степента на доказване<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, която се изисква от заявителя или е допустима от Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Освен това в точки 81 и 85 от обжалваното съдебно решение, които следва да се разгледат заедно, Общият съд припомня, че съгласно практиката на Съда решението за разрешаване на Комисията не трябва да се основава само на обикновени предположения, които нито се потвърждават нито опровергават от информацията, с която тя разполага (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090917">17 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/MTU Friedrichshafen</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑520/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:557">EU:C:2009:557</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Тези две точки от обжалваното съдебно решение съответно не могат да бъдат разглеждани като задължаващи Комисията да изисква от заявителя на разрешението неразумна степен на доказване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Освен това в точка 86 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Комисията можа да издаде исканото разрешение, когато продължаващата в това отношение несигурност е незначителна, стига институцията да се произнесе, след като извърши задълбочен анализ и провери достатъчна по количество съществена и надеждна информация, което според Общия съд не е направено в разглеждания случай. Следователно възможността Комисията да остави да съществува някаква несигурност относно липсата на алтернативи, не е счетена от него за недопустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Накрая, точка 90 от обжалваното съдебно решение — в която са изнесени някои данни, предоставени на Комисията в хода на процедурата по обществено обсъждане — и точка 101 от това решение — в която Общият съд посочва, че Комисията не е обяснила причините, поради които посочените от Кралство Швеция алтернативи не могат да се използват — не се отнасят за степента на доказване, която трябва да изисква Комисията. Конкретно в посочената точка 101 по-скоро се отбелязва отсъствието на мотиви в спорното решение, що се отнася до липсата на алтернативи за замяна на оловните хромати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, без да е необходимо да се разглежда допустмостта на първото основание, че то трябва се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По третото основание</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Със третото си основание, което трябва да се разгледа преди второто, Комисията твърди, в рамките на първата част от него, че в целия си анализ, и по-специално в точки 86, 97 и 98 от обжалваното съдебно решение, Общият съд пренебрегва факта, че спорното решение представлява частично разрешение за някои видове употреба на оловните хромати, за които е било констатирано, че надеждни алтернативи няма, а не разрешение за всички посочени в заявлението видове употреба. Със спорното решение се давало разрешение само за видовете употреба, за които няма никаква алтернатива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В рамките на втората част от третото основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че посочените условия в спорното решение разкриват, че липсата на алтернативи не е била надлежно установена. Според Комисията би трябвало да е възможно обхватът на разрешението да се очертае посредством обективни критерии и разрешените видове употреба да се определят според желаните функции, както било направено в член 1, параграф 3, букви г) и д) от спорното решение. Тя твърди, че не е делегирала на компетентните органи задачата за самостоятелно оценяване на алтернативите и че няма пасаж в посоченото решение, който може да се разбира в този смисъл. Да се смесва ограничаването на приложното поле на дадено разрешение с неизвършването на оценката на алтернативите или да не се признава, че държавите членки могат да изпълняват задачи по контрол за съответствието и по проверка в рамките на разрешителен режим за дадено вещество, щяло да означава игнориране на разпределението на правомощията, предвидено в Регламента REACH, и това можело да има вредни последици за здравето на човека и околната среда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Кралство Швеция, Кралство Дания, Република Финландия и Парламентът искат третото основание за обжалване да бъде отхвърлено по същество, а Кралство Дания освен това твърди, че то е недопустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В рамките на своето трето основание Комисията твърди, че Общият съд е тълкувал неправилно спорното решение, приемайки в точки 86, 97 и 98 от обжалваното съдебно решение, от една страна, че тя разрешава всички посочени в заявлението видове употреба, при положение че дала само частично разрешение, и от друга страна, че не е довършила оценката си на липсата на алтернативи в съответствие с член 60, параграф 4 от Регламента REACH.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>На първо място, трябва да се отбележи, че в никоя от посочените точки, противно на твърденията на Комисията, Общият съд не приема, че със спорното решение се разрешават всички посочени в заявлението видове употреба. Напротив, тълкувайки член 1, параграфи 1 и 2 от това решение, в точка 97 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>отбелязването, че употребата на разглежданите в случая оловни хромати се ограничава само до случаите, в които качествата на съдържащите тези хромати комбинации от вещества наистина са необходими, означава да се констатира, че всеки път, когато установи алтернатива, потребителят надолу по веригата трябва да се въздържа от употреба на разглежданите в случая оловни хромати<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Следователно първата част от доводите, изтъкнати в подкрепа на третото основание за обжалване, не се подкрепя от фактите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>На второ място, Общият съд действително приема, че Комисията не е извършила достатъчна проверка на алтернативите. За да стигне до този извод, в точка 81 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че член 60, параграф 4 от Регламента REACH не позволява на<?PAGE NO="11"?> Комисията да приеме решение за разрешаване въз основа на обикновени предположения, като това не се оспорва от Комисията в настоящото производство по обжалване. След това, по специално в посочените от Комисията точки 97 и 98, той излага съображенията, довели го до извода, че тя не е успяла да излезе от състоянието на несигурност, в което се е намирала по въпроса за наличието на алтернативи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи, първо, че в точка 97 от обжалваното съдебно решение Общият съд тълкува в този смисъл ясното ограничаване, извършено от Комисията в член 1, параграфи 1 и 2 от спорното решение, на разрешението за употреба на разглежданите оловни хромати само до случаите, в които тази употреба е необходима. Макар тази институция да оспорва посоченото тълкуване и да твърди, че е дала само ограничено разрешение за някои видове употреба, трябва все пак да се отбележи, че ограничението, съдържащо се в член 1, параграфи 1 и 2 от спорното решение, на практика не е истинско ограничение, тъй като там само се припомня едно от общите условия по член 60, параграф 4 от Регламента REACH за даване на разрешение за вещество, пораждащо сериозно безпокойство, и съответно обхватът на това ограничение не е възможно да се определи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Второ, в точка 98 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че член 1, параграф 3, буква г) от спорното решение отразява същата несигурност на Комисията, тъй като задължава потребителите надолу от притежателя на разрешението по веригата до <DATE ISO="20170630">30 юни 2017 г.</DATE> да предоставят на ECHA информация за пригодността и наличието на алтернативи, като подробно обосноват необходимостта да се използват разглежданите вещества. Това разпореждане всъщност е равносилно на искане от потребителите надолу по веригата да представят допълнителна информация, предназначена за преценка на условието да няма алтернативи за разглежданите видове употреба, след като тези видове употреба са разрешени от Комисията. Член 60, параграф 4 от Регламента REACH същевременно не позволява на Комисията да разрешава употребата на вещество, пораждащо сериозно безпокойство, ако то може да бъде заместено от друго подходящо вещество. Следователно Комисията не може да даде такова разрешение преди надлежно да установи липсата на алтернатива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че Общият съд правилно приема, че Комисията не е изпълнила задължението си да се увери в липсата на алтернативи за различните разглеждани видове употреба на оловните хромати. Поради това втората част от доводите, изтъкнати в подкрепа на третото основание за обжалване, трябва да бъде отхвърлена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Следователно, без да е необходимо да се разглежда допустимостта му, третото основание трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По второто основание</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка, по-специално в точки 86, 90 и 96 от обжалваното съдебно решение, относно обхвата на контрола, който трябва да упражни върху оценката на техническа и икономическа реализируемост на алтернативите. Общият съд заел мястото на Комисията при преценката на социалните, икономическите и техническите съображения, игнорирайки правото на преценка, с което тя разполага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>В точки 86 и 90 Общият съд приел, че у Комисията продължава да има несигурност за липсата на алтернативи и че поради това тя не е изпълнила задължението си за полагане на грижа. Такава несигурност впрочем не произтичала от спорното решение, в което, напротив, ясно се посочвало, че Комисията е избрала по свое усмотрение да приложи праг, който предполага заместващите вещества да не са с по-ниско техническо качество, и след това е приела, че никоя<?PAGE NO="12"?> алтернатива не достига този праг. Общият съд счел, че е открил несигурност и съответно че Комисията не е изпълнила задължението си за полагане на грижа, тъй като не разграничил тези две фази. Било впрочем невъзможно да се оцени техническата реализируемост на алтернатива, без преди това по собствено усмотрение да се реши какво да е равнището на загуба на качества, което може да се счете за допустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Ето защо оценката на алтернативите подлежала на проверка за допусната явна грешка, което Общият съд впрочем правилно отбелязал в точки 246 и 248 от своето решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190404">4 април 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>ClientEarth</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:215">EU:T:2019:215</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В обжалваното съдебно решение Общият съд същевременно изобщо не установил, че Комисията е допуснала такава явна грешка при определянето на приемливото равнище на загуба на технически качества или пък при оценяването на наличните алтернативи според този праг.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Кралство Швеция, Кралство Дания и Парламентът искат второто основание за обжалване да бъде отхвърлено като недопустимо. Във всички случаи, аналогично на Република Финландия, те считат, че това основание трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В рамките на своето второ основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка, по-специално в точки 86, 90 и 96, относно правото на преценка, с което тя разполага по силата на член 60, параграф 4 от Регламента REACH при определянето на прага за загубата на технически качества, и съответно относно обхвата на съдебния контрол, който той следва да упражни върху нейните решения, приети въз основа на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>На първо място, налага се изводът, че точка 86 от обжалваното съдебно решение не съдържа никаква обща констатация относно правото на преценка, с което разполага Комисията при определянето на прага за загубата на технически качества. Общият съд обаче критикува извършената от Комисията преценка на условието, свързано с липсата на алтернативи. Комисията дала разрешението прибързано, преди да е приключила надлежно проверката на това условие. Посочената точка 86 съответно съдържа единствено преценка на фактите, която по принцип Съдът не трябва да проверява в производство по обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Такава констатация не следва и от точки 90 и 96 от обжалваното съдебно решение. Всъщност в точка 90 от обжалваното съдебно решение Общият съд само отбелязва, че според една от страните, участвали в процедурата по обществено обсъждане, може да се заключи, че при определени условия на пазара на Съюза има алтернативи за всички видове употреба, посочени в заявлението за разрешение. Освен това в точка 96 от това решение Общият съд приема единствено, че видно от съображения 8, 9 и 12 от спорното решение, към датата на това решение Комисията все още е изпитвала съмнения в липсата на технически реализируеми алтернативи за всички посочени в заявлението видове употреба. Следователно в никоя от тези две точки от обжалваното съдебно решение не е допусната твърдяната грешка при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Дори да се допусне, че твърдението на Комисията се отнася за изопачаване на фактите от Общия съд, от предоставените на Съда материали по делото ясно следва, че това оплакване не е основателно. Всъщност то се опровергава от материалите по делото, и по-специално от самото спорно решение. В това отношение, както бе посочено в точки 44 и 45 от настоящото решение, е очевидно, че спорното решение разкрива продължаващото състояние на несигурност, в което се е намирала Комисията по въпроса за липсата на алтернативи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Накрая, ако се допусне, че е възможно спорното решение да се счита за основаващо се на прилагането от Комисията на нулев праг за загубата на технически качества, последният би довел до незаконосъобразност на това решение, тъй като произтича от тълкуване на член 60 от Регламента REACH, което напълно противоречи на самата цел на посочения регламент. Всъщност, както по-специално следва от съображения 4, 12, 70 и 73 и член 55 от този регламент, с него се цели да се насърчи заместването на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, с други подходящи вещества. Да се приеме изначално, че замяната трябва да се извърши без никаква загуба на качество, впрочем не само означава да се добави условие, което не е предвидено в посочения регламент, но това може да възпрепятства въпросното заменяне и съответно да лиши същия регламент от голям част от полезното му действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>На второ място, трябва да се припомни, че според Общия съд Комисията не е провела докрай проверката на липсата на алтернативи и поради това разрешението не е можело да бъде надлежно издадено. Не може впрочем Общият съд да бъде критикуван, че заема положението на Комисията, за да оцени алтернативите, след като той, напротив, се позовава на извършената от Комисията оценка на тези алтернативи, както е изложена в спорното решение, и на продължаващата несигурност за липсата на алтернативи, която е видна от същото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Следователно, без да е необходимо да се разглежда допустимостта му, второто основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че направеното в жалбата искане за отмяна на обжалваното съдебно решение трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По искането, направено при условията на евентуалност, за временно запазване на правните последици на спорното решение</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Комисията признава, че пред Общия съд е защитавала неправилна позиция относно правните последици на отмяната на спорното решение, твърдейки, че отмяната на това решение би довела до забрана на пускането на пазара на разглежданите вещества. Тази логическа линия била следвана от Общия съд и от другите страни в спора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>В член 56, параграф 1 от Регламента REACH същевременно се предвиждал преходен режим, по който заявител може да пуска на пазара веществото, за което иска разрешение, до момента, в който Комисията вземе решение по заявлението му за разрешаване. По този начин отмяната на това решение щяла да доведе до възстановяване на съществувалото правно положение до приемането му, тоест на преходния режим, по който пускането на пазара на веществото е разрешено. Отмяната с незабавно действие на спорното решение съответно щяла да породи правни последици, противоречащи на целта, с оглед на която Общият съд отказва временното запазване на правните последици на отмененото решение, а именно защитата на здравето на човека.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Комисията съответно иска от Съда да отмени точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение и да разпореди правните последици на спорното решение да бъдат запазени в интерес на правната сигурност и защитата на здравето на човека.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>ECHA посочва, че подкрепя искането на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Кралство Швеция, Кралство Дания и Република Финландия искат от Съда да отхвърли това искане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Единственото основание, изложено в подкрепа на искането при условията на евентуалност, е изведено от грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал в точка 112 от обжалваното съдебно решение по отношение на правните последици на постановената от него отмяна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>В тази точка Общият съд приема, че отмяната с незабавно действие на решението за разрешаване би възпрепятствало заявителя, DCC Maastricht, да продължи да търгува с разглежданите пигменти и че макар да е възможно такава отмяна да доведе до тежки отрицателни последствия за това дружество, тя се обосновава със загрижеността да бъде защитено здравето на човека от последиците от тези опасни вещества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>При обстоятелствата в разглеждания случай обаче безусловната отмяна на спорното решение, напротив, води до разрешаване на DCC Maastricht да продължи да търгува с разглежданите пигменти, докато Комисията приеме ново решение, както посочва заместник-председателят на Съда в определение по молба за допускане на обезпечение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191121">21 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Швеция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑389/19 P‑R</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1007">EU:C:2019:1007</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Всъщност съответните разрешения са били дадени с предходен регламент, а именно Регламент № 125/2012, до <DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Съгласно разпоредбите на член 56, параграф 1, буква г) във връзка с член 58, параграф 1, буква в) от Регламента REACH продължаването на вече разрешените видове употреба е позволено след датата, на която изтича разрешението за тях, до произнасянето по новото заявление за разрешение, стига това заявление да е подадено поне 18 месеца преди датата, на която изтича разрешението. Тъй като DCC Maastricht е поискало ново разрешение в определения срок, то се е ползвало от този преходен режим до приемането на спорното решение и съответно отново се ползва от него вследствие на отмяната с незабавно действие на последното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 112 от обжалваното съдебно решение, пренебрегвайки преходния режим, предвиден в член 56, параграф 1, буква г) и в член 58, параграф 1, буква в) от Регламента REACH. Тъй като направеното от Комисията искане при условията на евентуалност е основателно, точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение следва да бъде отменена.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз при отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Такъв е случаят в настоящото дело. Трябва съответно да се разгледа искането за запазване на правните последици на отмененото решение на Комисията, направено от нея първоначално пред Общия съд и повторно пред Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Съдът определя, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. За да упражни правомощието, което му предоставя посоченият член, Съдът взема предвид зачитането на принципа на правна сигурност и други публични или частни интереси (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑490/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:525">EU:C:2012:525</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от<?PAGE NO="15"?> <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131022">22 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑137/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:675">EU:C:2013:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140624">24 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160907">7 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Парламент и Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑113/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:635">EU:C:2016:635</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 67 от настоящото решение отмяната на спорното решение води до удължаване на срока на разрешението за разглежданите пигменти след <DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE> Спорното решение впрочем ограничава в някои отношения употребата на тези вещества, пораждащи сериозно безпокойство. Така член 1, параграф 3, буква в) от него ограничава на 2100 тона годишно количеството оловен сулфохромат жълт и на 900 тона годишно количеството оловен хроматмолибдатсулфат червен, които могат да се пускат на пазара от притежателя на разрешението за разрешените видове употреба. Освен това съгласно член 2, параграф 2 от това решение периодът на преразглеждане, посочен в член 60, параграф 9, буква д) от Регламента REACH, за два специфични вида употреба на два пигмента от оловен хромат — а именно професионалната употреба на бои върху метални повърхности или професионалната употреба на твърди или течни цветни премикси и предварително подготвени смеси, съдържащи пигменти, за нанасяне на термопластични пътни маркировки — е щял да изтече на <DATE ISO="20190521">21 май 2019 г.</DATE>, ако спорното решение не бе отменено или ако правните му последици бяха запазени. Притежателят на разрешението всъщност не е подал в определения срок заявленията за преразглеждане за тези специфични видове употреба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че отхвърлянето на искането за запазване на правните последици на спорното решение би увеличило риска от настъпване на тежка и непоправима вреда за здравето на човека и околната среда. Поради това трябва да бъде разпоредено запазването на правните последици на това решение, докато Комисията се произнесе отново по заявлението за разрешение, подадено от DCC Maastricht.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Същевременно, макар по отношение на съществената част от спора Комисията да е загубилата делото страна в настоящото производство, нито Кралство Швеция, нито която и да било от встъпилите страни в негова подкрепа са поискали Комисията или пък встъпилата в нейна подкрепа ECHA да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски. Поради това всяка страна, включително встъпилите, следва да понесе направените от нея съдебни разноски в производството по обжалване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя точка 2 от диспозитива на решение на Общия съд на Европейския съюз от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Швеция/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑837/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:144">EU:T:2019:144</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Запазва правните последици на Решение за изпълнение C(2016) 5644 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20160907">7 септември 2016 година</DATE> за издаване на разрешение за някои видове употреба на веществата оловен сулфохромат жълт и оловен хроматмолибдатсулфат червен съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета, докато Европейската комисия се произнесе отново по подаденото от DCC Maastricht BV заявление за разрешение.</HT></TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="16"?><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Европейската комисия, Кралство Швеция, Кралство Дания, Република Финландия, Европейският парламент и Европейската агенция по химикали (ECHA) понасят направените от тях съдебни разноски в производството по обжалване.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>