(1)

В член 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) е предвидено, че държавите членки следва да избягват прекомерен бюджетен дефицит и за целта се определя процедура при прекомерен дефицит. С Пакта за стабилност и растеж, в чиято корективна част е уредено прилагането на тази процедура, се осигурява рамката в подкрепа на държавната политика за бързо възстановяване на стабилното състояние на бюджета при отчитане на икономическата ситуация.

(2)

На 27 април 2009 г. в съответствие с член 104, параграф 6 от Договора за създаване на Европейската общност Съветът реши, че в Гърция е налице прекомерен бюджетен дефицит.

(3)

На 10 май 2010 г. в съответствие с член 126, параграф 9 и член 136 от ДФЕС Съветът прие Решение 2010/320/ЕС (2), отправено към Гърция с оглед засилване и задълбочаване на фискалния надзор и за предизвестие за предприемане на преценените за необходими мерки за отстраняването на прекомерния дефицит най-късно до 2014 г. Съветът определи 2014 г. като краен срок за отстраняване на прекомерния дефицит, както и годишни цели за бюджетния дефицит.

(4)

В Решение 2010/320/ЕС на Съвета неколкократно бяха внасяни съществени изменения. Поради необходимостта от внасяне на допълнителни изменения, за повече яснота решението беше преработено на 12 юли 2011 г. с Решение 2011/734/ЕС на Съвета (3). Впоследствие посоченото решение неколкократно бе изменяно в значителна степен между 8 юли 2011 г. и декември 2012 г. (4)

(5)

Изключително острото влошаване на финансовото положение на Гърция накара държавите—членки от еврозоната, в съчетание с предоставената от Международния валутен фонд многостранна помощ, да одобрят предоставянето на помощ в подкрепа на стабилността на Гърция, така че да се запази финансовата стабилност на еврозоната като цяло. От март 2010 г. до юни 2015 г. държавите членки от еврозоната предоставиха помощ посредством двустранния Механизъм за отпускане на заеми за Гърция и посредством Европейския инструмент за финансова стабилност („ЕИФС“). Помощта на заемодателите бе придружена от широкообхватни политически условия, включително изискването за съблюдаване от страна на Гърция на Решение 2011/734/ЕС на Съвета и на последващите му изменения.

(6)

На 8 юли 2015 г. Гърция поиска финансова помощ от Европейския механизъм за стабилност („ЕМС“) под формата на тригодишен заем, а на 12 юли 2015 г. бе постигнато принципно съгласие относно предоставянето на заем в размер до 86 000 милиона еврона Гърция. На 17 юли Съветът на управителите на ЕМС възложи на Европейската комисия, в сътрудничество с Европейската централна банка и с Международния валутен фонд, да договори меморандум за разбирателство („МР“), в който се уточнят политическите условия за финансовата помощ, обхващаща периода 2015—2018 г., в съответствие с член 13, параграф 3 от Договора за ЕМС.

(7)

В съответствие с Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност (5), и по-специално член 7 от него, държава членка, която иска финансова помощ от ЕМС, трябва да изготви програма за макроикономически корекции („Програмата“), която да бъде одобрена от Съвета. Такава програма следва да осигури приемането на набор от реформи, необходими за подобряване на устойчивостта на публичните финанси и на регулаторната среда.

(8)

Програмата, изготвена от Гърция, бе одобрена с Решение за изпълнение (ЕС) 2016/544 на Съвета (6).

(9)

В член 10, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 472/2013 се определя също, че ако държава членка, към която се прилага програма за макроикономически корекции по член 7 от посочения регламент, е също така и адресат на решение по член 126, параграф 9 от ДФЕС за коригиране на прекомерен дефицит, годишните бюджетни цели в програмата за макроикономически корекции се включват в решението за отправяне на предизвестие съгласно член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (7); в допълнение, мерките, които могат да способстват за постигането на целите в програмата за макроикономически корекции, също се включват в решението за отправяне на предизвестие съгласно член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1467/97. В член 10, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 472/2013 допълнително се определя, че държавите членки следва да бъдат освободени от задължението за представяне на докладите по член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1467/97. Накрая, в член 10, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 472/2013 се определя, че мониторингът се извършва, както е предвидено в член 7, параграф 4 от посочения регламент, а държавата членка се освобождава от мониторинга по член 10, параграф 1 и член 10а от Регламент (ЕО) № 1467/97, и от мониторинга, обуславящ всяко решение съгласно член 6, параграф 2 от същия регламент.

(10)

Икономическата активност в Гърция понастоящем се очаква да бъде много по-слаба от очакваното при приемането на последното изменение на Решение 2011/734/ЕС на Съвета през декември 2012 г. Реалният и номиналният БВП се очаква да бъдат на много по-ниски нива през 2015 г. и 2016 г. в сравнение с предвиденото в прогнозата на Комисията от пролетта на 2015 г. поради политическата несигурност, отсъствието на реформи, намаляването на държавните приходи, дните, през които банките не работеха, и налагането на контрол върху движението на капитали. Комисията актуализира прогнозата си за растежа на БВП през август 2015 г., което бе необходимо в подкрепа на преговорите по МР, изискван за осъществяването на програма по линия на ЕМС. Съгласно тази прогноза през 2015 г. и 2016 г. се очаква реалният БВП да се свие съответно с 2,3 % и 1,3 % (в сравнение с положителния растеж от 0,5 % и 2,9 % в прогнозата от пролетта на 2015 г. за съответните години), след което да нарасне с 2,7 % през 2017 г. и с 3,1 % през 2018 г. Това подчертано влошаване на икономическия сценарий през 2015 г. и 2016 г. предполага съответно влошаване и на прогнозите за публичните финанси, при условие че политиката не бъде променена.

(11)

Според направените оценки Гърция е подобрила структурния си дефицит с 16 процентни пункта от БВП — от дефицит от 15,2 % през 2009 г. до излишък, оценен на 1 %, през 2014 г., осигурявайки по този начин подобряване на структурното салдо през 2009—2014 г., което значително надхвърля изискването за поне 10 процентни пункта от БВП за целия период, препоръчано от Съвета. През 2014 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет достигна 3,5 % от БВП, което определено попада под горната граница от 4,5 % от БВП (по ESA2010) за 2014 г., определена в решението на Съвета. Въпреки това първичното бюджетно салдо от 0,4 % от БВП беше значително по-ниско от очакваното и не изпълнява целта, определена на 1,5 % от БВП, поради комбинация от фактори, включително обръщането на икономическия цикъл и свързаното с него отрицателно въздействие върху бюджетните приходи, по-либералната данъчна политика и увеличената икономическа несигурност. Влошаването на макроикономическата среда заедно с изтичащите временни фискални мерки през 2015 г. обаче направи невъзможно постигането на целта за първично салдо в размер на 3 % от БВП през 2015 г., предвидено в последното изменение на Решение 2011/734/ЕС, прието през декември 2012 г. Фискалните цели следователно бяха занижени значително предвид макроикономическите условия и текущата фискална ситуация, за да се избегне прекаленото затягане на фискалната политика в краткосрочен план.

(12)

Гърция съответно ще следва нов фискален план, целящ първичен излишък от – 0,25 %, 0,5 %, 1,75 % и 3,5 % от БВП през съответно 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и по-нататък. Кривата на фискалните цели е в съответствие с очакваните темпове на растеж на гръцката икономика, която се възстановява след най-тежката рецесия в своята история. В преразгледания план се предвижда дефицитът по консолидирания държавен бюджет да се намали под 3 % от БВП през 2017 г.

(13)

Съгласно актуализираната прогноза на службите на Комисията за растежа на номиналния БВП се очаква дефицит по първичното салдо на консолидирания държавен бюджет от 7 631 милиона евро (4,4 % от БВП) през 2015 г., 6 166 милиона евро (3,6 % от БВП) през 2016 г., 4 089 милиона евро (2,3 % от БВП) през 2017 г. и 753 милиона евро (0,4 % от БВП) през 2018 г.

(14)

Бюджетът за 2016 г., който ще бъде приет от гръцкия парламент, е част от средносрочната фискална стратегия (СФС) за периода 2016—2019 г., целяща постигането на значителна фискална консолидация с икономии в размер на повече от 6 900 милиона евро, около 4 % от БВП.

(15)

Неспособността да се приключи последният преглед на програмата на ЕИФС, пропуснатите плащания за обслужване на дълга, изтичането на програмата на ЕИФС и въвеждането на контрол върху движението на капитали създадоха нови условия, довели до по-нататъшно силно влошаване на устойчивостта на обслужването на дълга. Това се дължи на по-нисък прогнозен растеж, намаляване на целите за първичния излишък, преразглеждане надолу на приходите от приватизация, силно нарастване на нуждите от финансиране на банковия сектор след въвеждането на контрола върху движението на капитали, необходимост от по-висока степен на погасяване на просрочените задължения след недостига на ликвидност на държавата и оценъчните ефекти, дължащи се на обезценката на еврото спрямо специалните права на тираж. В резултат на тези събития съотношението дълг/БВП се очаква да достигне 198,3 % през 2016 г., преди да спадне до 169,3 % през 2020 г., 154,5 % през 2022 г. и 115,9 % през 2030 г. съгласно основния сценарий.

(16)

Като се има предвид всичко това, планът за коригиране на прекомерния дефицит трябва да бъде актуализиран. Поетият от Гърция ангажимент се отнася не само до мерките за фискална консолидация, но също и до мерките, необходими за засилване на характеристиките, свързани с насърчаването на растежа, и за свеждане до минимум на евентуални неблагоприятни социални последици.

(17)

Всяка от мерките, изискани с Решение за изпълнение (ЕС) 2016/544 на Съвета, е от основно значение за постигането на необходимата бюджетна корекция. Някои мерки оказват пряко въздействие върху бюджетното състояние на Гърция, докато други представляват структурни мерки, които ще доведат до подобряване на фискалното управление и до по-стабилно състояние на бюджета в средносрочен план.

(18)

С оглед на горните съображения, изглежда необходимо да се преразгледат предишните годишни бюджетни цели и мерките, които могат да способстват за тяхното постигане. Новите годишни бюджетни цели и мерките, които могат да способстват за тяхното постигане, се съдържат в Решение за изпълнение (ЕС) 2016/544 на Съвета,