1_BG_ACT_part1

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 13.7.2026

COM(2026) 362 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

съгласно член 278а от Митническия кодекс на Съюза относно напредъка при разработването на електронните системи, предвидени в Кодекса

{SWD(2026) 180 final}

Съдържание

1. Въведение

2. Кратко изложение

3. Съдържание на доклада

4. Отговорности, свързани с внедряването на цифровите технологии, предвидени в МКС

5. Общ преглед на напредъка при електронните системи по МКС

5.1 Завършени проекти преди 2025 г.

5.2 НАПРЕДЪКЪТ по проектите през 2025 г.

5.3 РИСКОВЕ И МЕРКИ ЗА СМЕКЧАВАНЕТО ИМ

1.Въведение

Настоящият документ представлява годишният доклад за 2025 г. за напредъка при внедряването на цифровите технологии, предвидени в Митническия кодекс на Съюза 1 (МКС), и е седмият и последен доклад, изготвен от Комисията в съответствие с член 278а от МКС относно напредъка при разработването на електронните системи 2 .

МКС влезе в сила на 1 май 2016 г. и след изменението му през 2019 г. 3 като крайни срокове за постепенното приключване на проектите във връзка с преминаването към цифрови технологии и внедряването на цифровите технологии, предвидени в МКС, бяха определени 2020 г., 2022 г. и 2025 г. През преходния период съществуващите електронни или основаващи се на хартиен носител системи може да продължат да се използват за приключването на митническите формалности (така наречените „преходни мерки“) до влизането в експлоатация на новите или подобрените електронни системи, предвидени в МКС.

В този контекст работната програма за МКС 4 (РП за МКС) и Регламентът за изпълнение относно техническите разпоредби за електронните системи 5 трябва да се четат във връзка с МКС и свързаните с него делегирани актове и актове за изпълнение.

РП за МКС е правният инструмент за насочване на постепенния и сложен триизмерен процес на преход към изцяло цифрова митническа среда, като се отчитат взаимозависимостите между системите и положението на действителното разработване. Тя е инструментът, който се използва за насочване на заинтересованите страни в проектите (държавите членки, Комисията, икономическите оператори) към общо и осъществимо изпълнение на проектите до 31 декември 2025 г. като крайна дата за цифровия преход. В Регламента за изпълнение относно техническите разпоредби за електронните системи са определени техническите разпоредби за всяка от системите по отношение на компонентите, отговорностите, достъпа до данни и техническия преход.

Настоящият доклад се основава на РП за МКС, приета от Комисията на 15 декември 2023 г., като изходна линия за докладване на напредъка. Аспектите на управлението на програмата и проектите са определени в многогодишния стратегически план за митниците (МГСП-М). Докладът обхваща отбелязания през годините напредък за постигане на напълно цифрови митници в Европейския съюз през 2025 г., която е последната година от прилагането на МКС.

Докато с МКС се създава правната основа за изцяло цифрова и хармонизирана митническа рамка в целия Европейски съюз и по неговите външни граници, пълното му и еднакво прилагане във всички митнически области и във всички държави членки е предпоставка за доброто функциониране на Митническия съюз и поставя основите на следващия етап от митническата реформа. Поради това е от съществено значение всички държави членки да поемат своя дял от прилагането на действащия МКС, за да се гарантира, че икономическите оператори и търговците ще се възползват в пълна степен от възможностите му, преди да се премине към митническата реформа на ЕС. На 17 май 2023 г. Комисията прие предложение за цялостна реформа на митническия съюз, включително нов МКС, с което се поставя началото на значителна трансформация на нормативната уредба на ЕС в областта на митниците 6 . На 26 март 2026 г. Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо споразумение в рамките на тристранна среща по предложението на Комисията за най-амбициозната реформа на митническите правила на ЕС от 1968 г. насам. Очаква се проектът на текста да бъде прегледан от правни и езикови експерти, след което да бъде одобрен от Съвета и Европейския парламент с оглед на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз до ноември 2026 г.

Митническата реформа е структурирана около три основни стълба:

1)по-разумно управление на риска и митнически контрол чрез създаването на Митнически орган на ЕС и център за митнически данни на ЕС: това ще доведе до цифровизация и опростяване на процедурите, ще намали разходите и бюрокрацията, ще насърчи прилагането на един по-уеднаквен подход на външните граници и ще осигури по-добра защита на единния пазар чрез по-ефективно управление на риска и правоприлагане, основани на данни;

2)по-тясно сътрудничество с предприятията: ново партньорство с търговските оператори, основано на прозрачни процеси, което ще позволи на изрядните търговски потоци да функционират без официално митническо взаимодействие и ще облекчи свързаната с това административна тежест;

3)съвременна рамка за електронната търговия: специален митнически режим за електронна търговия, при който онлайн платформите ще бъдат ключови за гарантиране, че стоките, продавани онлайн директно на потребителите в ЕС, са в съответствие с всички митнически задължения.

Митниците изпълняват ключова роля за поддържането на сигурността на единния пазар и на неговите граждани. С митническата реформа европейските митници ще бъдат подготвени да се приспособят към бързо променящата се обстановка в международната търговия. Във връзка с това с реформата се въвеждат редица целенасочени мерки за справяне с бързия растеж на електронната търговия. Успоредно с това, като временно решение, през ноември 2025 г. Комисията и държавите членки се споразумяха да премахнат действащото до този момент освобождаване от мито за пратки на стойност под 150 EUR и да въведат мито от 3 EUR за тези пратки, считано от 1 юли 2026 г. С премахването на прага се цели създаване на равнопоставеност между продажбите в електронната търговия и традиционната търговия на дребно, което ще възстанови справедливостта, като същевременно се запази изборът за потребителите. Освен това съгласно споразумението, постигнато на проведената на 26 март тристранна среща, се въвежда такса за обработка за стоки с ниска стойност, внасяни в ЕС, с цел компенсиране на нарастващите разходи на митническите органи. Таксата ще бъде въведена не по-късно от 1 ноември 2026 г. След като центърът за митнически данни на ЕС започне да функционира напълно, ще се прилагат обичайните мита.

Следва да се отбележи, че на този етап, когато цялото политическо внимание е насочено към митническата реформа и електронната търговия, съществува риск забавянията при внедряването на цифровите технологии, предвидени в МКС, да бъдат пренебрегнати като обикновени технически забавяния, докато системните последствия от тях биха могли да бъдат сериозни за ЕС. Неизправни или само частично въведени системи за износ/внос могат да доведат до задръствания на основните пунктове за напускане или въвеждане, което да предизвика протести, пропуски в контрола и забавяния по веригата на доставки. Освен това несъответствията в данните могат да доведат до пускането в обращение на стоки с висока степен на риск (стоки с двойна употреба, подложени на санкции стоки, внесени стоки със занижени цени) преди да бъде извършен пълен анализ на риска, включително като се ограничават възможностите на Комисията да открива проблеми и да изработва навременна стратегия за реагиране.

Своевременното приключване на цифровата програма по МКС е основен приоритет за реализиране на ползите, предвидени за търговците в рамките на МКС, например чрез по-нататъшно хармонизиране на процесите, цифровизация още при проектирането, подкрепена от съгласуван на международно равнище и интегриран модел на митническите данни на ЕС, както и чрез значителни опростявания за надеждните търговци. В този смисъл приключването на внедряването на цифровите технологии, предвидени в МКС, е от решаващо значение за получаване на подкрепа за митническата реформа и за разработване на бъдещия център за митнически данни на ЕС, така че да се гарантира, че значителните опростявания, обещани с митническата реформа, ще стъпят на солидна основа, изградена чрез хармонизиране и цифровизация.

2.Кратко изложение

Прилагането на МКС навлезе в своята последна и решаваща година. От приемането на работната програма за МКС през 2014 г. съвместните усилия на Комисията, държавите членки и икономическите оператори имат решаваща роля за напредъка към постигане на изцяло цифрова митническа среда. До началото на 2025 г. бяха изпълнени 70 % от работната програма за цифровизация. През цялата 2025 г. процесът по внедряване бе белязан от значителен напредък и бяха постигнати няколко ключови етапни цели както при трансевропейските, така и при националните системи, което се изрази в стабилно преминаване към „зелен цвят“ на внедряването във всички държави членки. Настоящият доклад показва, че към края на 2025 г. внедряването на цифровите технологии, предвидени в МКС, е почти завършено, както е илюстрирано на фигура 1. Проектите, отбелязани в зелен цвят, са завършени; проектите, отбелязани в оранжев цвят, указват областите, в които са готови по-малко от 90 % от държавите членки, а отбелязаните в жълт цвят указват областите, в които са готови 90 %—99 % от държавите членки.

Фигура 1 — Преглед на планирането

Към днешна дата внедряването на цифровите технологии, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (МКС), е почти завършено, като по-голямата част от системите, предвидени в МКС, вече са въведени и държавите членки работят в напълно интегрирана цифрова среда по МКС. До края на 2025 г. са въведени 96 % от всички национални системи и 100 % от всички централизирани трансевропейски системи. Оставащите предизвикателства са ограничени и са специфични за отделните държави и проекти. Те вече не засягат цялостната структура на МКС, а се отнасят до остатъчни забавяния или въпроси, свързани с прехода, в малък брой държави членки. Проектът за централизирано оформяне на вноса е най-важният. Други проекти, които изискват специфично проследяване в някои държави членки, са: въвеждането на националната система за временно складиране и на националната система за въвеждане, както и въвеждането на националния компонент за управление на обезпеченията, автоматизираната система за износа (неосновна), новата компютризирана система за транзит — етап 5 (неосновна) и етап 6 (с дерогация до 31 май 2026 г.) и доказателство за съюзен статус — етап 2 (с дерогация до 1 март 2027 г.).

Останалите дейности се отнасят главно до завършването на последните подобрения от страна на някои държави членки, изпитването или валидирането на системите преди въвеждането им, преминаването на икономическите оператори към наскоро въведените системи, както и междусистемните връзки. Във връзка с това през 2025 г. Комисията прие три решения за дерогация с цел осигуряване на правна сигурност и непрекъснатост на дейността, предимно за да подпомогне прехода на икономическите оператори към подаване на изискуемите от ЕС данни за сигурността на границите заедно с данните за транзита (СКВ2 — пусков етап 3, и NCTS — етап 6), както и към подаване на митническия манифест за стоките като доказателство за съюзен статус (PoUS — етап 2). Обхватът на тези решения остава ограничен, както и възможностите за удължаване на сроковете им, като са въведени щателни механизми за мониторинг, за да се следи отблизо напредъкът до пълното им изпълнение.

Наред с това през 2025 г. Комисията взе решение да заведе съдебни дела срещу общо четиринадесет държави членки за неизпълнение на задълженията им по МКС и свързаните с него актове за изпълнение. Тези дела се отнасят до два основни вида неизпълнение: първият е свързан с въвеждането на цифрови митнически системи (а именно временно складиране за въздушния транспорт, национална система за вноса, автоматизираната система за износа, включително осигуряване на оперативна готовност и миграция на системите на икономическите оператори), което засяга общо десет държави членки, а вторият се отнася до предаването на пълния набор от 57 стандартизирани митнически елемента от данни в изисквания формат чрез системата „Наблюдение“, което е от съществено значение за събирането, мониторинга и управлението на риска при митническите данни в ЕС, като това засяга общо тринадесет държави членки.

Дейностите на Комисията с оглед на съчетаването на планирането, координацията, подкрепата за конкретни държави членки, на мониторинга и прилагането на законодателството, се оказаха ефективни.

До края на 2025 г. повечето от засегнатите държави членки успяха да се справят със забавянията по подходящ начин. При ограничен брой оставащи процеси по въвеждане, които ще продължат и през 2026 г., а в няколко конкретни случая — и през 2027 г., съществуващите пропуски са ясно установени, обвързани със срокове и подложени на строг последващ контрол. Те са обхванати от решения за дерогация и/или са обект на засилен мониторинг, а при необходимост — и на по-строги принудителни мерки за изпълнение. Същевременно обаче трудностите, пред които бяха изправени държавите членки при изпълнението на проекти от критично значение, и най-вече на националните системи и компоненти, подчертаха деликатността на това съвместно начинание за сложна цифрова трансформация, в което участват Комисията, 27-те държави членки и хиляди икономически оператори, стремящи се към постигане на съвместно договорени обхват и дата на приключване. За него се изисква интегриране на нови системи във вече съществуващите, както и оперативна съвместимост между различни области, като например износ, последван от транзит. Сложността придобива още по-критично измерение, когато се изисква оперативна съвместимост с други програми за цифрова трансформация извън митническата сфера, като например единната европейска среда за морско информационно обслужване.

При анализ на натрупания 10-годишен опит в областта на цифровата трансформация и изпълнението на работната програма на МКС се очертава ясна тенденция. Държавите членки подчертаха, че най-големите трудности, с които са се сблъскали за успешното приключване на проектите, са били: 1) управленските структури, позволяващи своевременно вземане на решения; 2) поддържането на ангажираността на заинтересованите страни; и 3) определянето и поддържането на ясен обхват.

Като цяло с изтичането на крайния срок в края на 2025 г. се отбеляза официалното приключване на процеса по внедряване на цифровите технологии, предвидени в МКС. С въвеждането на основната цифрова рамка в обхвата на МКС, която вече функционира на равнището на ЕС, се отчита значително постижение, което ще засили контрола по външните граници на ЕС и върху търговските потоци в момент на сериозни геополитически и геоикономически сътресения. Митническият съюз вече е в състояние да премине от етапа на преход и реализация към етапа на консолидация и стабилизация, като МКС осигурява солидна и надеждна основа за предстоящата митническа реформа.

3.Съдържание на доклада

Проектите, изброени в РП за МКС, могат да бъдат разпределени в три категории системи въз основа на определенията, предвидени в Регламента за изпълнение относно техническите разпоредби за електронните системи 7 :

I)централни трансевропейски системи, които трябва да бъдат разработени или подобрени от Комисията (като при тях често се налага и държавите членки да разработват или подобряват свои национални системи);

II)децентрализирани трансевропейски системи, които трябва да бъдат разработени или подобрени от Комисията, но имат съществен национален компонент, който трябва да бъде внедрен от държавите членки;

III)национални системи, които трябва да бъдат разработени или подобрени единствено от държавите членки.

Настоящият доклад започва с обяснение на метода за създаването му и с посочване на използваните източници (раздел 2), след което накратко са разгледани отговорностите за електронните системи по МКС (раздел 4). Освен това в него се съдържа общ преглед на различните проекти и на напредъка (раздел 5) по тях и също така се отбелязват рисковете и смекчаващите мерки (раздел 6).

Настоящият доклад е придружен от работен документ на службите на Комисията 8 , публикуван заедно с доклада, който съдържа подробна информация за планирането на различните проекти, докладвани от държавите членки, и за напредъка по тях до края на юни 2025 г. Докладът беше изготвен с подкрепата на външен изпълнител. В него бяха отразени предимно най-новите данни от държавите членки.

Докладът и работният документ на службите на Комисията са изготвени въз основа на информация, събрана от следните източници:

1) националните планове за проектите, които държавите членки са длъжни да представят два пъти годишно (през януари и юни), като към края на 2025 г. беше поискано допълнително актуализиране.

Информацията, събрана за всеки проект, включва конкретни дати, състоянието и напредъка за всеки от ключовите етапи, определени в РП за МКС;

2) проучване, разпространено сред държавите членки.

Информацията обхваща оценката на риска, забавянията и причините за тях, както и планираните и/или предприетите смекчаващи мерки във връзка с проектите. Освен това, като продължиха да прилагат подхода, възприет през 2023 г., държавите членки предоставиха също така информация за поуките, извлечени по време на разработването на проектите, и за евентуалните нужди от допълнителна подкрепа;

3) двустранни срещи на високо равнище с държавите членки.

По време на двустранните срещи от държавите членки се получава пълно и точно разбиране на състоянието на всеки от проектите по МКС, включително на проблемите, с които държавите членки се сблъскват, и се предоставят идеи за подобряване на проблемните ситуации;

4) резултати от трансевропейските програми за координация и мониторинг.

Настоящият доклад съдържа и анализ, основан на по-подробна информация, предоставена от ръководителите на проекти в генерална дирекция (ГД) „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Комисията и докладвана от държавите членки в рамките на координационните програми, въведени от 2020 г. насам за трансевропейските системи.

4.Отговорности, свързани с внедряването на цифровите технологии, предвидени в МКС

В зависимост от архитектурата, договорена от държавите членки и Комисията за всяка от системите (централизирани, децентрализирани или национални), се определят и разпределят ролите и отговорностите за разработването, въвеждането, експлоатацията и поддръжката на системите, свързани с внедряването на цифровите технологии, предвидени в МКС. Те са заложени в Регламента за изпълнение относно техническите разпоредби за електронните системи, в който е описано от какви компоненти се състоят тези системи и какъв е техният характер — национални (разработени на национално равнище) или общи (разработени на равнището на ЕС). Що се отнася до архитектурата, централните системи и децентрализираните системи имат трансевропейски характер и съдържат общи компоненти по подразбиране, понякога в съчетание с национални компоненти, докато националните системи се състоят само от национални компоненти.

В съответствие с член 103 от Регламента за изпълнение относно техническите разпоредби за електронните системи Комисията разработва, изпитва, въвежда и управлява общите компоненти, които може да бъдат изпитвани от държавите членки. Държавите членки разработват, изпитват, въвеждат и управляват националните компоненти.

Държавите членки гарантират, че националните компоненти са оперативно съвместими с общите компоненти. Комисията изготвя и поддържа в тясно сътрудничество с държавите членки общите спецификации за децентрализираните системи. Държавите членки разработват, експлоатират и поддържат интерфейси за осигуряване на функционалната възможност за децентрализираните системи, необходима за обмена на информация с икономическите оператори и други лица чрез националните компоненти и интерфейси, както и с други държави членки чрез общите компоненти.

5.Общ преглед на напредъка при електронните системи по МКС

РП за МКС съдържа седемнадесет проекта, насочени към въвеждането на необходимите електронни системи, като този брой включва четиринадесет трансевропейски проекта, за които отговарят Комисията и държавите членки (резултатът от които са централизирани и децентрализирани системи), и три национални проекта, за които отговорността е единствено на държавите членки (резултатът от които са национални системи).

5.1Завършени проекти преди 2025 г.

Комисията изпълни всички цифрови проекти, за които отговаря. Държавите членки отбелязаха по-нататъшен напредък по отношение на системите и компонентите. Както беше посочено в предишните доклади, това доведе до успешното въвеждане на следните дванадесет нови системи или подобрения:

·МКС: система за регистрирани износители — REX (нова): въведена през 2017 г.;

·МКС: митнически решения — CDS (нова): въведена през 2017 г.;

·МКС: пряк достъп за търговците до европейските информационни системи — ЕУП и ЦП (единно управление на потребителите и цифров подпис) (нова): въведена през 2017 г.;

·МКС: система за регистрация и идентификация на икономическите оператори 2 — EORI2 (подобряване): въведена през 2018 г.;

·МКС: Наблюдение 3 — SURV3 (подобряване): въведена през 2018 г. 9 ;

·МКС: обвързваща тарифна информация — ОТИ (подобряване): въведена през 2019 г.;

·МКС: одобрени икономически оператори — ОИО (подобряване): въведена през 2019 г.;

·МКС: информационни листове за специални режими — INF (нова): въведена през 2020 г.;

·МКС: система за контрол на вноса 2 — пускови етапи 1 и 2 — СКВ2 — пускови етапи 1 и 2 (подобряване): въведени съответно през 2021 г. и 2023 г.

·МКС: управление на обезпеченията — компонент 1 — К1 на GUM, въведен през 2024 г.

·МКС: доказателство за съюзен статус — етап 1 — PoUS, въведен през 2024 г.

·МКС: нова компютризирана система за транзит, етап 5 — Е5 на NCTS, въведен през 2024 г.

5.2НАПРЕДЪКЪТ по проектите през 2025 г.

Целта на настоящия доклад е да се подчертаят постиженията, напредъкът и предизвикателствата, възникнали при изпълнението на текущите проекти през 2025 г. от страна на Комисията и държавите членки.

5.2.1 Трансевропейски проекти

Трансевропейските проекти следват специфична структура, която може да включва централна система или съчетание от централни и национални компоненти. Както е посочено в член 278, параграф 3 от МКС, те трябва да бъдат завършени не по-късно от 31 декември 2025 г. Кратко описание и напредъкът за всеки проект са представени по-долу. За повече подробности вж. раздели 3 и 4 от работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад.

1)МКС: управление на обезпеченията — GUM (нова): има за цел да осигури ефективно и ефикасно управление на различните видове обезпечения в целия ЕС, като вниманието е насочено към повишаване на скоростта на обработване, подобряване на проследимостта и мониторинг на обезпеченията между митническите учреждения. Управлението на обезпеченията се осъществява на две равнища. По същество т.нар. централен компонент на GUM (компонент 1) се използва за управлението на разрешенията за предоставяне на общи обезпечения (включително регистрирането на референтния размер, разпределен по митнически режими и по засегната държава членка), докато регистрирането и управлението на общите обезпечения и мониторингът на свързаните с тях референтни размери се извършват на национално равнище в съобразен с МКС компонент за управление на обезпеченията (компонент 2), разработен на национално равнище, който включва също така регистрирането и управлението на други видове обезпечения.

Напредък: GUM — компонент 1, с който централно се управляват обезпеченията, които могат да се използват в няколко държави членки, започна да функционира на 11 март 2024 г. в рамките на система „Митнически решения“. С оглед на взаимовръзката между двата компонента, дейностите по изпитване на съответствието остават на разположение, докато държавите членки въведат компонент 2 на своите системи GUM.

По отношение на националния компонент, компонент 2 на GUM, от държавите членки се очакваше да установят оперативни връзки с централния компонент между 11 март 2024 г. и 2 юни 2025 г. Десет държави членки осигуриха своевременното въвеждане на националния си компонент.

Към края на 2025 г. 21 държави членки са въвелиК2 на GUM, което означава степен на завършеност от 78 %. Останалите 6 държави членки (DK, FR, GR, HR, CY и IT) планират да бъдат готови в началото на 2026 г. 10 .

2)МКС: система за контрол на вноса 2 — СКВ2 (подобряване): има за цел да се повишат безопасността и сигурността на веригата на доставки чрез подобряване на качеството на данните, регистрирането, наличността и обмена на предварителна информация за товарите.

Напредък: със СКВ2 — пусков етап 3, се разширява обхватът, така че освен въздушния транспорт да включва и морския транспорт, транспорта по вътрешни водни пътища, автомобилния и железопътния транспорт. След като пускови етапи 1 и 2 бяха напълно внедрени в рамките на проекта СКВ2, работата продължи с пусков етап 3. Икономическите оператори трябваше да използват СКВ2 — пусков етап 3, в три стъпки: морските превозвачи и превозвачите по вътрешни водни пътища — до 4 декември 2024 г. (стъпка 1), морският транспорт и транспортът по вътрешни водни пътища — до 1 април 2025 г. (стъпка 2), а автомобилните и железопътните превозвачи, включително за стоките в пощенски пратки, превозвани с тези видове транспорт, до 1 септември 2025 г. (стъпка 3).

Тъй като става въпрос за централна система, дейностите по изпитване на съответствието за този пусков етап се извършват изключително от икономическите оператори. В средата на 2025 г. се появиха тревожни сигнали от някои държави членки по отношение на готовността на икономическите оператори за стъпка 3 от СКВ2 — пусков етап 3.

Необходимостта от интегриране на СКВ2 със системите за интелигентни граници, големият брой икономически оператори, които срещат затруднения при получаването на регистрация от държава членка за свързване към информационните системите, сложността на внедряването на системата СКВ2 и ресурсите, необходими за оперативна съвместимост с националните системи и интерфейси, както за държавите членки, така и за икономическите оператори, както и специфичният и сложен характер на транспортните механизми, засегнати от това внедряване, което включва мултимодални форми, доказано засягат непропорционално някои държави членки и икономически оператори повече от други. С цел да се осигурят правна сигурност, непрекъснатост на дейността и плавен преход към изпълнението на изискванията на стъпка 3 от СКВ2 — пусков етап 3, Комисията предостави дерогация, поискана от някои държави членки и Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия, съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за пусков етап 3 на системата за контрол на вноса 2 (IE, GR, ES, FR, IT, LT, HU, FI и Обединеното кралство по отношение на XI) до 31 декември 2025 г.

Към края на 2025 г. СКВ2 се използва във всички държави членки в предвидения краен срок, което означава степен на завършеност от 100 % и бележи поредния важен етап, постигнат през 2025 г.

3)МКС: доказателство за съюзен статус — PoUS (нова): има за цел съхранение, управление и извличане на всички доказателства, които търговците представят, за да докажат съюзния статус на своите стоки. Поради зависимостта от митническия манифест за стоките на МКС и единната европейска среда за морско информационно обслужване (EMSWe), проектът ще бъде завършен на два различни етапа, за да се сведат до минимум рисковете и несъответствията.

Напредък: експлоатацията на етап 1 на PoUS започна по план на 1 март 2024 г.

Що се отнася до етап 2 на PoUS, Комисията завърши техническите спецификации през 2023 г., а дейностите по изпитване на съответствието бяха приключени през 2025 г. Комисията гарантира, че централната система е влязла в експлоатация до 15 август 2025 г. в съответствие с крайния срок, посочен в РП за МКС. Няколко държави членки решиха да използват националната си система и да я свържат с централната (хибриден режим). Митническите служби на Комисията и държавите членки гарантираха своевременното изпълнение на проекта до законоустановения краен срок. Морските ведомства на държавите членки трябваше да осъществят взаимната връзка между PoUS и единната европейска среда за морско информационно обслужване (EMSWe), за да улеснят търговците и да им предоставят възможност да подават всички данни (включително данни от митническия манифест) чрез нов единен морски портал на национално равнище. За тази цел в законодателството на ЕС бяха съгласувани двете дати за въвеждане.

Въпреки това, поради закъснялото въвеждане на EMSWe, морските превозвачи щяха да се сблъскат със сериозни пречки, ако трябваше да използват PoUS, без да са налице единните национални платформи за морско информационно обслужване в рамките на EMSWe. Поради това, в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, Комисията предостави на определени държави членки (BE, BG, CY, DE, DK, EE, IE, FI, FR, HR, IT, LV, NL, PL, PT, SE и SI) дерогация за етап 2 на PoUS до 1 март 2027 г.

4)МКС: централизирано оформяне на вноса — новата трансевропейска система за CCI осигурява цифровизацията на процеса на централизирано оформяне на европейско равнище, както е определено в Митническия кодекс на Съюза (МКС). Системата позволява на доверените търговци да подават митническа декларация в надзорното митническо учреждение в държавата членка, в която са установени, за стоки, които физически са представени пред митническо учреждение във всяка друга държава членка. Това дава възможност за обработка на митническата декларация и физическо вдигане на стоките по цифров, ефикасен, предвидим и координиран начин между митническите учреждения, намиращи се в различни държави членки. Системата за CCI се въвежда на два етапа.

С етап 1 на CCI се осигурява възможност за автоматизирана обработка на стандартна и опростена декларация, включително предварително подадена митническа декларация, както и на допълнителна декларация с периодичен или общ характер за поставяне на стоки под режим допускане за свободно обращение, митническо складиране, активно усъвършенстване и специфична употреба.

С етап 2 на CCI се надгражда етап 1, като обхватът се разширява до всички останали сценарии на CCI, включително по-сложни видове декларации и потоци от процеси. Целта на този етап е да се завършат цифровата интеграция и функционалната възможност за централизирано оформяне на вноса в целия ЕС. Двата етапа са взаимосвързани, като някои държави членки са избрали да ги приложат едновременно, за да рационализират националните усилия.

Напредък: по отношение на етап 1 на CCI: първият етап на внедряването на системата за CCI започна на 1 юли 2024 г. с готовността на общите компоненти и някои от националните компоненти. Към 2 юни 2025 г. системата беше достъпна за използване от европейските предприятия в 10 държави членки (BG, EE, ES, LU, LT, LV, PL, RO, HR и IT). До октомври 2025 г. към системата за CCI се присъединиха още 2 държави членки (BE и SE).

Както е видно от фигура 2, до края на 2025 г. общо 17 държави членки (BE, BG, HR, CY, EE, FI, IE, IT, LV, LT, LU, MT, PL, RO, SI, ES, SE) са въвели етап 1 на своята система за CCI, което означава степен на завършеност от 63 %. Въвеждането в останалите 10 държави членки (AT, CZ, DE, DK, FR, GR, HU, NL, PT, SK) е планирано да се извърши през 2026 г. 11 .

Фигура 2: Въвеждане в експлоатация на етап 1 на CCI от държавите членки (състояние към 31 декември 2025 г.)

По отношение на етап 2 на CCI Комисията финализира техническите спецификации през 2022 г. За да подпомогне държавите членки и търговците при прилагането на всички сценарии и процеси на CCI, Комисията разработи пакет от технически спецификации с пълен обхват, в който са консолидирани спецификациите и за двата етапа, заедно с ръководство. Оценката от средата на 2025 г. показа, че макар повечето държави членки да отбелязват напредък в разработването, значителен брой държави членки не са успели да спазят крайния срок за въвеждане — 2 юни 2025 г.

Към края на 2025 г., както е видно от фигура 3, общата степен на пълно завършване на CCI е 44 % (12 държави членки). Съгласно актуализираните национални планове за проектите по-голямата част от останалите държави членки предвиждат да приключат дейностите си по изпитване на съответствието през първите тримесечия на 2026 г. и планират да въведат пълния обхват на системата за CCI впоследствие, като DE, DK, SK, GR и CZ ще се включат през първата половина на 2026 г. 12 , а AT, FR, NL, PT и HU — през втората половина.

Комисията ще продължи да изпълнява тримесечната си програма за мониторинг до приключването на проекта за CCI.

Фигура 3: Въвеждане в експлоатация на етап 2 на CCI от държавите членки (състояние към 31 декември 2025 г.).

5)МКС: нова компютризирана система за транзит— NCTS (подобряване): има за цел привеждане в съответствие на съществуващата система за съюзен транзит и общ транзит с правните разпоредби на МКС, включително с изискванията за данните на МКС и интерфейсите с други системи.

Напредък: Етап 5 на системата NCTS започна да функционира на 2 декември 2024 г., а преходните мерки бяха прекратени на 21 януари 2025 г. Понастоящем всички държави членки работят успешно в етап 5 на NCTS. Някои държави членки все още не са завършили разработването на неосновните функционални възможности.

Новата компютризирана система за транзита (NCTS) продължава да се развива като част от по-широката модернизация на митническите процедури в целия ЕС и в държавите, подписали Конвенцията за общ транзитен режим (CTC). След като всички държави членки завършиха внедряването на етап 5 на NCTS към 21 януари 2025 г. и общо 41 държави прилагат съюзния/общия транзитен режим и NCTS, вниманието вече се насочва към следващия етап на NCTS.

По отношение на етап 6 на NCTS се предлагат два варианта, като държавите членки сами решават кой вариант да внедрят:

·вариант за отказ от участие: означава, че данните от ОДВ не се включват в декларацията за транзит, а ОДВ се подава директно в СКВ2;

·вариант за участие: означава, че данните от ОДВ се включват в декларацията за транзит, а етап 6 на NCTS се свързва със СКВ2, за да се гарантира, че изискванията на СКВ2 относно оперативните процеси, свързани с ОДВ (анализ на риска, препоръки за контрол, решения и др.), също са изпълнени.

Графикът на етап 6 на NCTS беше синхронизиран с този за СКВ2 13 . През първата половина на 2025 г. държавите членки посочиха, че отбелязват добър напредък, макар че някои от тях съобщиха за среден до висок риск за навременното въвеждане до 1 септември 2025 г.

Тъй като държавите членки не успяха да се справят надлежно с риска от забавяния през 2025 г., това доведе до ситуация, при която етап 6 на NCTS не беше готов до 1 септември 2025 г. При държавите членки, които се възползваха от варианта за отказ от участие, минималните преходни промени бяха извършени на техническо равнище. При варианта за участие забавянията оказаха въздействие върху останалите държави членки и върху икономическите оператори, тъй като те нямаше да могат да се възползват от рационализираното подаване на данни за транзита и на данни за безопасността и сигурността. За да се избегне допълнителна тежест за икономическите оператори (включително тези от съседни държави като Украйна и Турция), съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета Комисията предостави на шест държави членки дерогация до 1 юни 2026 г. за използването на етап 6 на новата компютризирана система за транзита. Тези дерогации предвиждат, че железопътните и автомобилните превозвачи могат да се свържат със СКВ2 до края на 2025 г., а свързването със системата за транзит (етап 6 на NCTS), която взаимодейства със СКВ2, може да се осъществи до 31 май 2026 г. Това допълнително удължаване на срока беше обосновано с оглед на по-сложния процес на разработване и изпитване, необходим за тази междусистемна връзка. Дерогацията е свързана с правни изисквания към държавите членки да докладват на Комисията за постигнатия напредък.

Към края на 2025 г. шест държави членки получиха официална дерогация (BG, HR, LV, PL, RO, SK), а общо шестнадесет (AT, BG, CY, CZ, DE, EE, ES, FI, IE, IT, LT, LU, LV, MT, PT, SI) въведоха етап 6 на NCTS. Като се вземат предвид предоставените дерогации, това означава степен на съответствие от 74 %. DK, FR, HU и SE планират да въведат своите системи преди 1 март 2026 г. Останалите седем държави членки (BE, GR, HR, NL, PL, RO и SK) възнамеряват да въведат своите системи най-късно до 1 юни 2026 г., в съответствие с удължаването на дерогацията.

6)МКС: автоматизирана система за износа — AES (подобряване): има за цел да се изпълнят изискванията на МКС по отношение на износа и напускането на стоки, както и да се въведат предвидените в МКС опростявания на търговията.

Напредък: Съгласно РП за МКС от 2023 г. държавите членки могат да въведат AES в три стъпки: основни функционални възможности до 1 декември 2023 г., интерфейс с акцизите до 13 февруари 2024 г. и неосновни функционални възможности до 2 декември 2024 г. Преходният период за икономическите оператори беше удължен до 14 декември 2025 г. Както обаче бе посочено в предишния доклад, пълното разработване на националните компоненти от държавите членки не беше възможно, тъй като някои държави членки не успяха да спазят крайния срок — 2 декември 2024 г., нито края на преходния период — 11 февруари 2025 г., и поискаха удължаване на преходните мерки. Във връзка с това правното изменение на Регламента за изпълнение относно техническите разпоредби за електронните системи, гласувано на 7 февруари 2025 г. в Комитета по Митническия кодекс и прието на 13 март 2025 г., включваше удължаване на преходния период до 14 декември 2025 г.

Както е видно от фигура 4, дванадесет държави членки започнаха експлоатация на основните функционални възможности до 1 декември 2023 г., а през 2024 г. и 2025 г. се присъединиха и останалите държави членки. Положението обаче отново стана критично през втората половина на 2025 г. поради забавянето при въвеждането от страна на някои държави членки (HU, PT, MT, FR, GR), което остави на икономическите оператори ограничен до изключително кратък срок за преминаване към новата AES. В някои държави, като например Франция, това създаваше голям риск от дълги опашки от камиони на изходните пунктове на ЕС. Благодарение на засиления мониторинг и подкрепата от страна на Комисията, както и на участието на държавите членки и икономическите оператори, AES започна да функционира в целия ЕС на 15 декември 2025 г. Постигането на степен на завършеност от 100 % при въвеждането на AES с нейните основни функционални възможности бе важен етап, който допринесе за внедряването на цифровите технологии, предвидени в МКС.

Някои държави членки се сблъскват с допълнителни забавяния при въвеждането на неосновните функционални възможности.

По отношение на AES — компонент 2 повечето държави членки въведоха компонента през 2025 г.

Фигура 4: Въвеждане в експлоатация на AES от държавите членки

В обобщение, Комисията продължи да работи по график по посочените по-горе трансевропейски проекти, за да спази законоустановените срокове, договорени в контекста на МКС и РП за МКС. Що се отнася до въвеждането от държавите членки на националните компоненти на тези трансевропейски системи, през 2025 г. бяха установени сериозни рискове от забавяния, по-специално за CCI, етап 6 на NCTS, етап 3 на СКВ2 (железопътен и автомобилен транспорт), PoUS и AES (вж. раздел 5.3 ). До края на 2025 г. системата, свързана с етап 2 на PoUS, беше внедрена, AES беше въведена в експлоатация с основните си функционални възможности във всички държави членки, а СКВ2 започна да функционира за всички видове транспорт. След 2025 г. в някои държави членки се наблюдава несъответствие по отношение на предстоящото въвеждане на неосновните функционални възможности на CCI и AES.

5.2.2 Национални проекти

Държавите членки трябваше да завършат подобряването на своите национални системи за трите изцяло национални проекта 14 до 31 декември 2022 г., в съответствие с член 278, параграф 2 от МКС. Двадесет и две държави членки обаче не можаха да спазят този срок и по тяхно искане им беше предоставена дерогация, с която срокът за въвеждане беше удължен до 31 декември 2023 г. 15

В доклада от миналата година бяха отразени някои допълнителни забавяния главно за националната система за вноса и системата за временното складиране. Напредъкът по всеки национален проект през 2025 г. е представен по-долу и се вижда на фигура 5. За повече подробности вж. раздел 3 от работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад.

1)МКС: уведомление за пристигане, уведомление за представяне и временно складиране (AN, PN и TS) — (подобряване): има за цел да се автоматизират националните процеси за въвеждане и да се хармонизира обменът на данни между търговците и митниците в държавите членки.

Напредък: в предишни доклади беше посочено, че навременното осигуряване на националните системи е изложено на риск, но през 2025 г. беше постигнат значителен напредък. През 2025 г. някои държави членки все още бяха изправени пред забавяния при въвеждането на системата за временно складиране и/или при преминаването на своите икономически оператори към нея. Тъй като тези случаи значително надхвърлиха законоустановения срок, Комисията започна производство за установяване на нарушение срещу осем държави членки (AT, BE, CY, DK, GR, PT, RO, SK) поради това, че не са спазили изцяло правното задължение за въвеждане на системата за временно складиране за въздушния транспорт.

Към края на 2025 г. повечето от държавите членки, които изоставаха, все пак успяха да въведат своите системи. Това може да се обобщи като степен на завършеност от 98 % 16 . Както е видно от фигура 5, всички държави членки са приключили внедряването на системата за уведомление за пристигане и уведомление за представяне. По отношение на временното складиране три държави членки се сблъскаха с допълнителни забавяния и посочиха дата за въвеждане след 2025 г. AT предвижда пълно внедряване до април 2026 г. 17 , а GR и SK планират да извършат внедряването през 2027 г. Тъй като Комисията не може да приеме никакво забавяне, производството за установяване на нарушение продължава.

2)МКС: национални системи за вноса — NIS (подобряване): има за цел изпълнение на всички изисквания за процесите и данните, които са свързани с вноса на стоки, както е посочено в МКС.

Напредък: Няколко държави членки започнаха да докладват за рискове, свързани с навременното изпълнение на проекта, още през 2022 г., когато беше първоначалният краен срок за въвеждането на NIS от държавите членки. През първата половина на 2025 г. някои държави членки все още бяха изправени пред забавяния при въвеждането на NIS и/или при преминаването на своите икономически оператори към тази система. В тази връзка през първата половина на 2025 г. Комисията започна производство за установяване на нарушение срещу осем държави членки (AT, CZ, CY, DK, GR, FR, PT и RO) поради това, че не са спазили изцяло правното задължение за въвеждане на NIS. През 2025 г. повечето държави членки (AT, CY, DK, MT, PL, SK) предприеха мерки за преодоляване на забавянията и приключиха проекта през 2025 г.

До края на 2025 г. всички държави членки с изключение на една въведоха системата, което означава степен на завършеност от 96 %. В Чехия пълното въвеждане е предвидено за второто тримесечие на 2026 г. В няколко държави членки все още предстоят някои подобрения, за да се постигне внедряване, което е в пълно съответствие с МКС и образеца на митнически данни на ЕС.

3)МКС: специални режими — SP (подобряване): има за цел хармонизиране на специалните режими (т.е. митническо складиране, специфична употреба, временен внос и активно/пасивно усъвършенстване).

Напредък: както е видно от фигура 5, повечето държави членки е трябвало да разполагат със SP IMP — компонент 2, което означава степен на завършеност от 96 %, като AT и CZ са последните държави членки, които ще въведат системата през второто и третото тримесечие на 2026 г. 18 . Що се отнася до SP EXP — компонент 1, по-голямата част от държавите членки са въвели системата до 2 декември 2024 г., въпреки взаимозависимостите с AES. Останалите държави членки (AT, FR, GR, HU, MT и PT) са въвели системата до края на 2025 г., което означава степен на завършеност от 100 %, докато в някои държави членки преминаването на икономическите оператори към нея е било все още в ход.

В заключение през 2025 г. държавите членки положиха значителни усилия и националните системи вече функционират, като след 2025 г. остават само няколко сериозни забавяния, които поставят малък брой държави членки в несъответствие.

	AN	PN	TS	NIS	SP IMP
Краен срок в РП за МКС	31.12.2022 г. с удължаване до 31.12.2023 г. [1]			31.12.2022 г. с удължаване до 31.12.2023 г. [2]
AT	1.7.2023 г.	16.5.2023 г.	15.4.2026 г.	14.12.2025 г.	1.9.2026 г.
BE	30.6.2023 г.	5.7.2023 г.	29.11.2023 г.	28.8.2024 г.*	28.8.2024 г.
BG	1.3.2023 г.	10.11.2023 г.	10.11.2023 г.	10.11.2023 г.	10.11.2023 г.
CY	30.10.2024 г.	30.10.2024 г.	30.10.2024 г.	19.5.2025 г.	19.5.2025 г.
CZ	5.12.2023 г.	5.12.2023 г.	5.12.2023 г.	18.5.2026 г.	18.5.2026 г.
DE	Не е приложимо	6.3.2021 г.	6.3.2021 г.	6.3.2021 г.	6.3.2021 г.
DK	6.11.2023 г.	6.11.2023 г.	7.6.2025 г.	7.6.2025 г.*	7.6.2025 г.
EE	1.10.2023 г.	15.3.2021 г.	1.7.2021 г.	1.7.2021 г.	1.7.2021 г.
ES	1.3.2023 г.	1.1.2024 г.	1.1.2024 г.	5.9.2023 г.	5.9.2023 г.
FI	31.3.2023 г.	31.3.2021 г.	31.12.2022 г.	31.12.2022 г.	31.12.2022 г.
FR	30.6.2023 г.	6.3.2024 г.	6.3.2024 г.	30.11.2024 г.*	30.11.2024 г.
GR	31.12.2023 г.	31.12.2023 г.	31.12.2027 г.	6.8.2024 г.*	6.8.2024 г.
HR	1.7.2023 г.	1.3.2023 г.	17.4.2023 г.	1.1.2023 г.	1.1.2023 г.
HU	2.4.2024 г.	2.4.2024 г.	2.4.2024 г.	1.11.2023 г.	1.11.2023 г.
IE	1.7.2023 г.	23.11.2020 г.	23.11.2020 г.	5.10.2021 г.	23.11.2020 г.
IT	13.12.2022 г.	13.12.2022 г.	13.12.2022 г.	1.7.2021 г.	1.7.2021 г.
LT	1.3.2023 г.	28.2.2023 г.	31.10.2023 г.	31.12.2023 г.	31.12.2023 г.
LU	1.3.2023 г.	10.1.2023 г.	10.1.2023 г.	2.5.2023 г.	2.5.2023 г.
LV	24.9.2017 г.	24.9.2017 г.	24.9.2017 г.	4.6.2018 г.	4.6.2018 г.
MT	24.3.2025 г.	24.3.2025 г.	24.3.2025 г.	24.3.2025 г.	24.3.2025 г.
NL	30.6.2023 г.	1.12.2023 г.	1.12.2023 г.	1.4.2022 г.	1.4.2022 г.
PL	1.7.2023 г.	20.4.2025 г.	20.4.2025 г.*	20.4.2025 г.*	1.7.2021 г.
PT	30.9.2025 г.	30.9.2025 г.	30.9.2025 г.	1.10.2025 г.	30.9.2025 г.
RO	1.5.2024 г.	30.9.2024 г.	30.8.2025 г.	30.8.2025 г.	30.8.2025 г.
SE	1.3.2023 г.	27.9.2023 г.	2.12.2025 г.	15.3.2022 г.	23.2.2023 г.
SI	1.3.2023 г.	1.3.2023 г.	1.3.2024 г.	1.1.2022 г.	1.1.2022 г.
SK	1.3.2023 г.	1.10.2023 г.	31.3.2027 г.*	30.9.2025 г.*	11.6.2016 г.
Степен на завършеност до 2025 г.	100 %	100 %	89 %	96 %	93 %

Легенда
	Въвеждането е приключено до 31.12.2025 г.
	Системата не е въведена до 31.12.2025 г.
	В националните планове за проектите не са предвидени дати или въвеждането не е приложимо

Фигура 5: Планиране на въвеждането на националните системи за въвеждане/внос

[1] До 31.12.2023 г. за държавите членки, на които е предоставена дерогация.

[2] До 31.12.2023 г. за държавите членки, на които е предоставена дерогация, или до 1.7.2024 г., когато се прилага член 2, параграф 4а от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията.

* Националната система е подобрена навреме, но е необходимо по-нататъшно привеждане в съответствие с МКС и образеца на митнически данни на ЕС, и/или преминаването на икономическите оператори към тази система все още е в ход.

5.2.3 Данни от наблюдението

В тазгодишния доклад бихме искали да обърнем внимание на оставащите предизвикателства, свързани с предаването на необходимите данни към системата „Наблюдение 3“ (SURV3). Системата „Наблюдение“ на Комисията има ключова роля в настоящата геоикономическа и геополитическа обстановка. Нейната основна цел е да бъде създадена цялостна рамка за наблюдение, с помощта на която да се следят търговските потоци, да се защитават финансовите интереси на Съюза и да се предпазва вътрешният му пазар от нелоялни или неправомерни практики. Системата осигурява аналитичната основа за откриване на търговски аномалии, предотвратяване на измамите и гарантиране на лоялна конкуренция за промишлеността в ЕС. Що се отнася до системата „Наблюдение 3“, която представлява техническият гръбнак на архитектурата за мониторинг на митническите данни в ЕС, тъй като с нейна помощ се събират и обработват търговски данни от митническите декларации, подадени до митническите администрации на държавите членки, качеството и достъпността на данните, предоставяни чрез NIS, са от жизненоважно значение.

Значителен брой държави членки продължиха да подават по-голямата част от данните си за вноса чрез старите системи. При данните за износа обаче този брой намалява до две държави членки (AT и FR).

Във връзка с гореизложеното през 2025 г. Комисията започна производство за установяване на нарушение срещу тринадесет държави членки (AT, BE, CY, CZ, DK, FR, IE, IT, MT, PT, RO, SI, SK) поради това, че не са спазили изцяло задълженията за предаване на данни към SURV3, по-специално по отношение на пълнотата на данните и съответствието на формата.

Докато 5 държави членки (BE, IT, MT, RO и SI) успяха да предприемат подходящи мерки през 2025 г., към края на същата година общо осем държави членки (AT, CY, CZ, DK, FR, IE, PT и SK) все още не бяха предоставили към SURV3 пълния набор от данни за вноса 19 . Това може да се обобщи като степен на завършеност от 70 %.

5.2.4. Актуално състояние по отношение на държавите, обхванати от процеса на разширяване

Държавите, обхванати от процеса на разширяване на ЕС, и други държави, като договарящите се страни по Конвенцията за общ транзитен режим (CTC), трябва да вземат предвид прехода към подобрените електронни системи, предвидени в МКС, и новите подходи към цифровите технологии, заложени в предложението за митническа реформа.

Комисията не следи системно напредъка на тези държави към цялостно разработване и въвеждане на електронните системи като част от задължението за докладване съгласно член 278а от МКС. Въпреки това, като част от стратегията за разширяване, включително споразуменията за асоцииране с ЕС, разработването на стратегия в областта на цифровите технологии и развитието на цифровата сфера в подкрепа на привеждането им в съответствие с митническото законодателство на ЕС са ключов елемент в редовните оценки, извършвани от ЕС.

Държавите кандидатки ще трябва постепенно да се свържат със системите, предвидени в МКС, или да ги въведат по пътя към присъединяване към митническата територия на ЕС. В зависимост от планираната дата на присъединяване от тях може също така да се изиска да отговарят на функционалните възможности на бъдещия Център за митнически данни на ЕС, предложен в пакета за митническата реформа.

В бъдеще, като част от подготовката на разширяването, в която участват държавите кандидатки, ще трябва редовно да се провеждат няколко ключови дейности. Сред тези дейности са докладване за внедряването на цифровите технологии и участие в изпитвания на съответствието, за да се осигури оперативна съвместимост между националните системи на държавите кандидатки и тези на държавите членки и на ЕС. В допълнение към това ЕС ще трябва да извършва редовна оценка на ефективността на системите.

5.3РИСКОВЕ И МЕРКИ ЗА СМЕКЧАВАНЕТО ИМ

Разпределението на ролите е определено и съгласувано с всички заинтересовани страни от самото начало и следва да се спазва през целия жизнен цикъл на проекта. Предвид факта, че Комисията успешно постигна степен на завършеност от 100 % при въвеждането на централните системи и компоненти, за които отговаря, а държавите членки също постигнаха значителен напредък при внедряването в рамките на общия краен срок за цифровия преход през 2025 г., рисковете и мерките за тяхното смекчаване вече засягат само малка част от цялостния процес по внедряването на цифровите технологии.

Както беше обяснено и в предишните доклади, основните причини за забавянията, посочени от държавите членки, са многостранни и до голяма степен повтарящи се. Те включват недостиг на финансови и човешки ресурси, конкуриращи се национални приоритети в областта на информационните технологии и взаимозависимости с други проекти. Освен това държавите членки изтъкнаха неспособността на някои национални ИТ инфраструктури да се справят с техническите изисквания, проблеми с капацитета на изпълнителите и зависимости от външни заинтересовани страни. Сред останалите фактори, които оказват влияние, са продължителните изпитвания на съответствието, степента на готовност на икономическите оператори, дългите процедури за възлагане на обществени поръчки, предизвикателствата, свързани с управлението, както и сложността при интегрирането на нови системи в съществуващата ИТ среда.

В проучването държавите членки описаха също така различните мерки за смекчаване, които са набелязали и въвели с цел преодоляване на възникналите забавяния. Тези действия включват оптимизирано отпускане на ресурси, възприемане на гъвкави методологии, въвеждане на интегрирани системни решения и засилване на координацията с изпълнителите с цел увеличаване на ефективността и укрепване на сътрудничеството. Други държави членки са предприели действия за подобряване на организационните структури, рационализиране на процесите и усъвършенстване на планирането, за да подобрят управлението на проектите и вземането на решения. Тези мерки бяха посочени както за националните, така и за трансевропейските проекти.

Що се отнася до националните проекти, към края на 2025 г. е постигната обща степен на завършеност от 96 % по отношение на внедряването на националните системи за въвеждане и за вноса. Освен малкия брой държави членки, които са в закъснение, някои други държави членки все още предлагат на своите икономически оператори както старата, така и новата система и/или все още се подготвят за някои незначителни подобрения на националните си системи, за да постигнат 100 % съответствие с МКС и образеца на митнически данни на ЕС. Пълното приключване на проектите е от жизненоважно значение с оглед въздействието върху трансевропейските системи като CCI, както и върху подаването на данни към системата „Наблюдение“. За да функционира правилно системата „Наблюдение“, е наложително всички държави членки да преминат към новите формати на данните във възможно най-кратки срокове. Това ще повиши достъпността на данните, ще подобри тяхното качество и ще укрепи способността на системата да следи търговските потоци и да защитава финансовите интереси на ЕС.

През 2025 г. Комисията предприе правни мерки за принудително изпълнение спрямо държавите членки, изпитващи забавяния при въвеждането на своите национални системи за въвеждане/внос и/или при предаването на необходимите данни към системата „Наблюдение“, като през 2026 г. ще предприеме по-нататъшни правни действия в допълнение към непрекъснатите дейности по подкрепа и мониторинг.

Що се отнася до трансевропейските децентрализирани системи с национални компоненти, някои проекти са в много благоприятно положение, но при други то е критично, както е описано по-долу.

Рисковете, посочени в доклада от 2024 г., бяха ефективно преодолени от държавите членки по отношение на въвеждането на етап 5 на NCTS, което доведе до успешното приключване на преходния период на 21 януари 2025 г. Освен това, що се отнася до пусков етап 3 на СКВ2, на 31 декември 2025 г. приключи успешно и преминаването на икономическите оператори в автомобилния и железопътния транспорт към новата система. Това се дължи на усилията на държавите членки и икономическите оператори, като същевременно Комисията също продължи да оказва подкрепа на държавите членки и икономическите оператори в техните дейности по разработване на СКВ2 — пусков етап 3, чрез различни средства. Подкрепата включваше организиране на специални уебинари, предлагане на помощ чрез често задавани въпроси, мониторинг и координиране на пленарни заседания с цел да се осигури привеждането на плановете за проектите в съответствие с основните етапи от осигуряването на информационните системи от страна на Комисията. Накрая, бяха предвидени комуникационни кампании, онлайн обучения и документация, достъпни в публичната библиотека на Комуникационния и информационен ресурсен център за администрации, предприятия и граждани (CIRCABC) и на уебсайта Europa.

По отношение на внедряването на AES в предишния доклад се посочваше, че няколко държави членки планират датата на реално въвеждане в експлоатация да бъде в рамките на 2025 г., което е извън първоначалните крайни срокове, предвидени в РП за МКС 20 . По тяхно искане и с цел да се избегнат прекъсвания в търговските потоци Комисията удължи срока за продължаване на преходните мерки за износ и напускане до 14 декември 2025 г. Комисията също така продължи с „Програмата за координация на националните администрации“, за да подпомогне държавите членки при разработването и въвеждането на техните национални компоненти. Дейностите включват специализирано бюро за помощ, виртуални срещи за намаляване на забавянията при разработването от страна на държавите членки, разпространение на актуална информация сред търговската общност и редовно докладване в рамките на Координационната група за електронни митници (КГЕМ) и Групата за митническа политика (ГМП). В допълнение към това Комисията публикува консолидирани тримесечни доклади за напредъка по прехода към новите системи от първото тримесечие на 2021 г. насам, като предоставя КПР за ранно откриване на предупредителни сигнали. На държавите членки и икономическите оператори бяха предоставени модули за електронно обучение, ръководства и други информационни материали. До 15 декември 2025 г. всички държави членки успяха да въведат системите си по отношение на основните функционални възможности, като PT, FR и GR бяха последните, които го направиха. Това показва, че договорените в края на 2024 г. мерки за смекчаване — заедно с промяната на датата на прехода и засиления мониторинг на напредъка — се оказаха правилният път напред. Това, което остава да бъде направено от няколко държави членки, е свързано с въвеждането на неосновните функционални възможности, които ще продължат да бъдат наблюдавани и през 2026 г., за да се гарантира, че икономическите оператори могат да се възползват от всички опростявания, предлагани от МКС, като например централизираното оформяне на износа (CCE).

По отношение на проекта „етап 2 на PoUS“ централизираната му експлоатация зависи от въвеждането на национално равнище. Проектът се изпълнява по график от митническа гледна точка, но се наблюдават значителни забавяния в осигуряването на достъп до единните национални платформи за морско информационно обслужване от страна на морските органи на държавите членки, както е посочено в съобщението на Комисията от 22.10.2024 г. за представяне на актуализацията за 2024 г. на многогодишния план за изпълнение за създаването на единна европейска среда за морско информационно обслужване (C/2024/6300). В съответствие с решението за дерогация държавите членки са длъжни да докладват за напредъка по осигуряването на интерфейса между системата PoUS, посочена в Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879, и единната национална платформа за морско информационно обслужване, предвидена в Регламент (ЕС) 2019/1239, на всеки четири месеца, считано от 15 август 2025 г., в срок до 15 дни след края на всеки четиримесечен период. По време на заседанията на КГЕМ и групата по организацията на митниците Комисията призова митническите администрации да работят в тясно сътрудничество с морските органи, за да допринесат със своя експертен опит за процеса на внедряване.

През 2025 г. се очакваха допълнителни дейности по въвеждането на етап 6 на NCTS, тъй като се предвиждаше железопътните и автомобилните превозвачи да изпълнят новите изисквания на ЕС за митническа сигурност, влизащи в сила от 1 септември 2025 г. Поради причините, изложени в раздели 3.7.2, 4.2 и 4.5.2, за етап 6 на NCTS този срок беше удължен до 1 юни 2026 г. В съответствие с решението за дерогация, предоставено за етап 6 на NCTS, държавите членки са длъжни да докладват ежемесечно на Европейската комисия за постигнатия напредък при разработването на взаимосвързаността, предвидена в Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879 на Комисията. Етап 6 на NCTS е важна стъпка към по-хармонизирана и основана на данни среда за транзит в цяла Европа, но преходът протича неравномерно. Някои търговци ще се възползват бързо от рационализираните процедури за подаване на документи, докато други ще трябва да продължат да изготвят отделни декларации за транзит и за сигурност. По време на преходния период при мултимодални превози или превози през няколко държави правилата за деклариране може да се различават между държавата на заминаване, държавата на транзитно преминаване и държавата на местоназначение. В перспектива се очаква до средата на 2026 г. преходът да е приключил и всички държави членки да са въвели етап 6 на NCTS. Междувременно държавите членки и икономическите оператори следва да се подготвят и да гарантират техническа готовност за етап 6 на NCTS, за да бъдат в състояние да осигурят безпрепятственото движение на стоки в променящата се среда за транзит. Комисията ще следи много внимателно напредъка.

Що се отнася до системата за CCI, седемнадесет държави членки не спазиха определения в РП за МКС срок за въвеждане на етап 1 на CCI — 1 юли 2024 г. 21 , а деветнадесет държави членки не спазиха крайния срок за етап 2 на CCI — 2 юни 2025 г. Забавянията от страна на държавите членки, в съчетание с различните подходи към поетапното разработване и въвеждане на системата за CCI (вж. фигура 6 по-долу относно оперативното планиране), водят до дисбаланс между внедряването на обхвата на CCI в държавите членки и изискванията на икономическите оператори за пълното внедряване на CCI.

Фигура 6: Оперативно планиране по национални администрации (НА) на държавите членки

Комисията продължи дейностите си по проследяване отблизо на напредъка в разработването на националните компоненти от държавите членки за проекта за CCI и започна да изготвя тримесечни консолидирани доклади за напредъка, считано от първото тримесечие на 2024 г. Освен това специалният екип на Комисията за дейностите във връзка със CCI продължи да полага усилия да отговаря на въпросите на държавите членки относно вноса и опростяванията при внос, като например централизираното оформяне. Бяха проведени и заседания на Групата по организацията на митниците за CCI с цел координиране, наред с другото, на дейностите, свързани със заявленията за издаване на разрешение за CCI, както и редовни срещи на техническо равнище на седмична и двуседмична основа и сесии за получаване на обратна информация относно изпитването на съответствието.

На уебсайта Europa бяха публикувани модули за електронно обучение и информационни материали, които да подпомогнат прехода към новите системи и тяхното внедряване. Комисията изпрати също така административни писма до държавите членки, при които се наблюдаваха забавяния в изпълнението на проекта за CCI, надвишаващи законоустановения срок.

Забавянията на държавите членки оказват влияние върху напредъка на трансевропейските системи в тяхната цялост, което от своя страна оказва влияние върху дейностите на Комисията. Това налага постоянни инвестиции в ресурси, предназначени за изпитване на съответствието, координация и дейности по подкрепа за трансевропейските проекти, както и разширена поддръжка на централните компоненти през преходните периоди. Налага се и предоставяне на допълнително подпомагане на държавите членки и мониторинг на напредъка.

В обобщение, през цялата 2025 г. Комисията предприе и редица мерки, които допълват определените и изпълнени на национално равнище мерки от страна на държавите членки.

Първо, Комисията засили наблюдението и мониторинга на цифровата програма по МКС чрез увеличаване на честотата на докладите за напредъка и организиране на двустранни срещи и командировки на равнище директори с всяка държава членка. Изпълнението на РП за МКС също така беше включвано последователно в дневния ред на срещите и командировките, провеждани от генералния директор, както и на пленарните заседания на високо равнище с генералните директори на държавите членки в рамките на Групата за митническа политика и с главните директори по информационни технологии на държавите членки в рамките на мрежата на главните директори по информационни технологии. Държавите членки бяха приканени да следят отблизо напредъка по оставащите проекти и да предприемат мерки за смекчаване с оглед приключването на цифровата програма по МКС до края на 2025 г.

Комисията продължи да използва таблото за управление на многогодишния стратегически план за митниците (МГСП-М) въз основа на преработеното издание на МГСП-М от 2023 г. и РП за МКС от 2023 г., за да следи напредъка, ключовите етапи на проектите и да открива забавянията на ранен етап. Таблото се представя на всяко тримесечие на държавите членки в КГЕМ, която провежда срещи съвместно с търговската общност.

Второ, Комисията продължи да предоставя засилена помощ на държавите членки по отношение на трансевропейските системи, като възприе гъвкав и повтарящ се подход за разработване и въвеждане на електронните системи, предвидени в МКС. Този метод, който включва създаване на прототипи, бързо разрешаване на проблеми и балансирано работно натоварване както за Комисията, така и за държавите членки, повишава качеството на системата и улеснява постигането на осезаем напредък. Този подход беше добре възприет от държавите членки и търговците.

Освен това Комисията създаде механизъм за сътрудничество между заинтересованите страни от самото начало на проектите, за да се подобрят подготвителните дейности, да се предотвратят трудностите при вземането на решения и да се осигури прозрачност чрез редовно актуализиране на проектите.

Комисията продължи също така да координира и наблюдава програмите за всеки от текущите проекти, свързани с трансевропейските системи СКВ2, NCTS, CCI и AES.

Трето, Комисията потърси мнението на държавите членки чрез проучвания и други средства относно ограниченията, с които те се сблъскват, и необходимата подкрепа за намаляване на рисковете. Държавите членки изразиха мнението, че двустранните срещи на равнище директори и техническият диалог с ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ са били изключително полезни. Комисията продължи работата по събирането на извлечените поуки и най-добрите практики при разработването на цифровите проекти. За тази цел тази информация беше предоставена от проучването, проведено през 2025 г., и резултатите бяха добавени в раздел 1 от работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад. Освен това няколко държави членки споделиха националния си опит и практики в областта на цифровата трансформация, предвидена в МКС, по време на срещите на високо равнище на Групата за митническа политика през юли и декември 2025 г., както и на срещата на мрежата на главните директори по информационни технологии през ноември 2025 г.

Четвърто, в съответствие със стратегията на ЕС за принудителни мерки, Комисията също така започна официална кореспонденция с държавите членки, при които се наблюдават забавяния при внедряването на цифровите системи. Комисията реши да предприеме правни действия срещу държави членки за неизпълнение на задълженията им по МКС и РП за МКС. През май 22 , юни 23 и юли 24 2025 г. бяха образувани производства за установяване на нарушение срещу 14 държави членки (AT, BE, CZ, CY, DK, FR, GR, IE, IT, MT, SK, SI, PT и RO) поради това, че не са изпълнили задълженията си за въвеждане на системата за временно складиране за въздушния транспорт (TS Air), националната система за вноса (NIS) и автоматизираната система за износа (AES), както и поради това, че не са изпълнили задълженията си за предаване на митнически данни към системата „Наблюдение“ (SURV3).

В ретроспекция въз основа на цялостния опит от цифровия преход и внедряването на МКС през последните 10 години, на специална среща на главните директори по информационни технологии държавите членки бяха приканени да споделят кои според тях са най-големите предизвикателства при внедряването на цифровите технологии, предвидени в МКС. Отговорите очертаха ясна тенденция: трите основни затруднения, много по-съществени от всички останали, бяха: 1) управленските структури, позволяващи своевременно вземане на решения; 2) поддържането на ангажираността на заинтересованите страни; и 3) определянето и поддържането на ясен обхват. Сложността на националните правила за управление в някои случаи е довела до размиване на отговорностите. При мащабни програми за цифрова трансформация, каквато е МКС, липсата на ясна отчетност създава пряко рискове за крайното изпълнение. Опитът на Комисията сочи, че изпълнението се ускорява само когато на национално равнище се осигури ясна отговорност на високо равнище, стратегическо управление и централизирана координация, като в тези случаи напредъкът е значително по-бърз и по-предвидим.

(1)

Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1—101.

(2)

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета:

2019 г.: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A52019SC0434 ;

2020 г.: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52020SC0339 ;

2021 г.: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52021SC0382 ;

2022 г.: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52023SC0029 ;

2023 г.: h ttps://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=COM:2024:395:FIN;

2024 г. : https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:52025DC0579.

(3)

Регламент (ЕС) 2019/632 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013 с цел да се удължат преходните мерки за използване на средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, предвидени в Митническия кодекс на Съюза, ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 54—58.

(4)

Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2879 на Комисията от 15 декември 2023 г. за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза, ОВ L 2023/2879, 22.12.2023 г., стр. 1—17, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=OJ:L_202302879 .

(5)

Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/512 на Комисията от 13 март 2025 г. относно техническите разпоредби за разработването, поддържането и експлоатацията на електронните системи за обмен и съхранение на информация съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 2025/512, 20.3.2025 г., стр. 1—45, https://eur-lex.europa.eu/eli/reg_impl/2025/512/oj/eng .

(6)

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на Митнически кодекс на Съюза и на Митнически орган на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 952/2013 (COM/2023/258 final).

(7)

Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/512 на Комисията от 13 март 2025 г. относно техническите разпоредби за разработването, поддържането и експлоатацията на електронните системи за обмен и съхранение на информация съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 2025/512, 20.3.2025 г., стр. 1—45, https://eur-lex.europa.eu/eli/reg_impl/2025/512/oj/eng .

(8)

Работен документ на службите на Комисията, придружаващ доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета съгласно член 278а от Митническия кодекс на Съюза относно напредъка при разработването на електронните системи, предвидени в Кодекса, SWD(2026) 280 final.

(9)

Въпреки това все още съществуват предизвикателства по отношение на предаването на данни от страна на държавите членки.

(10)

Въз основа на най-актуалната информация относно националните планове за проектите Хърватия въведе своите национални компоненти на GUM на 1 март 2026 г., други държави (IT, CY, DK, FR) ще извършат това в периода до 1 юли 2026 г., а Гърция — през декември 2026 г.

(11)

SK въведе системата на 14.2.2026 г., а DK — на 19 март 2026 г.

(12)

SK въведе пълната система за CCI (етапи 1 и 2) на 14 февруари 2026 г., DK — на 19 март 2026 г., а CZ — на 18 май 2026 г.

(13)

Както е посочено в РП за МКС за 2023 г., преходният период от етап 5 към етап 6 на NCTS трябва да се осъществи между 1 март 2025 г. и 1 септември 2025 г. — по време на същия период, през който СКВ2 — пусков етап 2, преминава към СКВ2 — пусков етап 3, което ще позволи синхронизирането между двете системи.

(14)

Този график не включва компонента за износа на националната система за специалните режими, където дейността и планирането са взаимносвързани с AES.

(15)

Решение за изпълнение (ЕС) 2023/235 на Комисията от 1 февруари 2023 г. за предоставяне на дерогация, поискана от някои държави членки съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, за използване на средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни, за целите на уведомлението за пристигане на плавателен съд или въздухоплавателно средство (ОВ L 32, 3.2.2023 г., стр. 220—222).

Решение за изпълнение (ЕС) 2023/234 на Комисията от 1 февруари 2023 г. за предоставяне на дерогация, поискана от някои държави членки съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, за използване на средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни, за целите на уведомлението за представяне във връзка със стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза (ОВ L 32, 3.2.2023 г., стр. 217—219).

Решение за изпълнение (ЕС) 2023/236 на Комисията от 1 февруари 2023 г. за предоставяне на дерогация, поискана от някои държави членки съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, за използване на средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни, за целите на декларацията за временно складиране във връзка с несъюзните стоки, представени пред митница (ОВ L 32, 3.2.2023 г., стр. 223—225).

Решение за изпълнение (ЕС) 2023/237 на Комисията от 1 февруари 2023 г. за предоставяне на дерогация, поискана от някои държави членки, за използване на средства, различни от средствата за електронна обработка на данни, за обмена и съхранението на информация във връзка с митническата декларация за стоки, въвеждани на митническата територия на Съюза, предвидена в членове 158, 162, 163, 166, 167, 170—174, 201, 240, 250, 254 и 256 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 32, 3.2.2023 г., стр. 226—228).

(16)

По отношение на внедряването на системата за временно складиране, свързана с морския транспорт, степента на завършеност е 96 %, а за видовете транспорт, различни от въздушния и морския — 89 %.

(17)

AT въведе системата на 15 април 2026 г.

(18)

CZ въведе NIS, включително SP IMP, на 18 май 2026 г.

(19)

Към края на първото тримесечие на 2026 г. FR, DK и SK вече предоставят данни към SURV3, а AT, IE, PT и CZ планират да изпълнят изискванията до второто тримесечие на 2026 г.

(20)

В РП за МКС за 2023 г. краят на периода на въвеждане за основните функционални възможности на системата е предвиден за 1.12.2023 г., за разработването на хармонизиран интерфейс с EMCS — за 13.2.2024 г., а за останалите функционални възможности — за 2.12.2024 г. До 2.12.2024 г. всички държави членки и търговци следва да използват AES, като преходният период приключва на 11.2.2025 г.

(21)

В РП за МКС за 2023 г. краят на периода на въвеждане е предвиден за 1.7.2024 г.

(22)

Бяха изпратени официални уведомителни писма до Чехия (INFR(2025)2017), Дания (INFR(2025)2018), Гърция (INFR(2025)2019), Австрия (INFR(2025)2015), Румъния (INFR(2025)2020) и Словакия (INFR(2025)2021) поради това, че не са въвели електронните системи за временно складиране за въздушния транспорт и, в някои случаи, националната система за вноса в срок до 31 декември 2023 г. Освен това Дания (INFR(2025)2011), Франция (INFR(2025)2012), Кипър (INFR(2025)2010), Австрия (INFR(2025)2007), Португалия (INFR(2025)2013) и Румъния (INFR(2025)2014) получиха официални уведомителни писма поради това, че не са предоставили пълни митнически данни на Комисията чрез SURV3. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/inf_25_982%23_blank .

(23)

Бяха започнати производства за установяване на нарушение срещу Португалия (INFR(2025)2064) и Белгия (INFR(2025)2016) поради това, че не са въвели системата за временно складиране за въздушния транспорт, а в случая на Португалия — и на националната система за вноса. Наред с това на Белгия беше изпратено официално уведомително писмо (INFR(2025)2009) поради това, че не е предоставила пълни митнически данни на Комисията чрез системата SURV3. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/inf_25_1241 .

(24)

Комисията изпрати официални уведомителни писма до Франция (INFR(2025)2060) и Кипър (INFR(2025)2061) поради това, че не са въвели системата за временно складиране и националната система за вноса, а в случая на Франция — и на автоматизираната система за износа. Наред с това Чехия (INFR(2025)2054), Ирландия (INFR(2025)2055), Италия (INFR(2025)2056), Малта (INFR(2025)2057), Словения (INFR(2025)2059) и Словакия (INFR(2025)2058) бяха посочени като нарушители за това, че не са предоставили пълни митнически данни на Комисията чрез системата SURV3 https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/inf_25_1628 .