ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)
22 ноември 2024 година(*)
„ Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Преюдициални въпроси, идентични с въпроси, по които Съдът вече се е произнесъл — Член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Презумпция за невиновност и право на защита — Налагане на наказателна санкция на юридическо лице за престъпление във връзка с данъка върху добавената стойност (ДДС), извършено от представителя на това юридическо лице — Неприключило паралелно наказателно производство срещу този представител “
По дело C‑336/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски градски съд (България) с акт от 28 февруари 2022 г., постъпил в Съда на 3 май 2024 г., в рамките на наказателно производство срещу
„СИНХРОН ИНВЕСТ“ ЕООД
при участието на:
Софийска градска прокуратура,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: S. Rodin, председател на състава, C. Lycourgos (докладчик), председател на трети състав, и N. Fenger, съдия,
генерален адвокат: R. Norkus,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 4 и 5 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления (ОВ L 68, 2005 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 147) и на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на производство за налагане на имуществена санкция на „СИНХРОН ИНВЕСТ“ ЕООД (наричано по-нататък „Синхрон Инвест“), дружество по българското право, за престъпление, което е свързано с данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) и в чието извършване е обвинено управляващото и представляващото това дружество лице.
Правна уредба
ЗАНН
3 Глава четвърта от Закона за административните нарушения и наказания (ДВ, бр. 92 от 28 ноември 1969 г.), в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „ЗАНН“), е озаглавена „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци“ и включва по-специално членове 83, 83а, 83б и 83г.
4 Член 83 от този закон гласи:
„(1) В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
(2) Санкцията по предходната алинея се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред“.
5 Член 83a, алинеи 1, 3 и 4 от посочения закон предвижда:
„(1) На юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление по чл. 255 от Наказателния кодекс, както и от всички престъпления по чл. 255, 255а, 255б, 256 от Наказателния кодекс, както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от:
1. лице, овластено да формира волята на юридическото лице;
2. лице, представляващо юридическото лице;
3. лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или
4. работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа,
се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв. [(BGN), около 511 000 евро], но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена […]
[…]
(3) Имуществената санкция се налага на юридическото лице и когато лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 са подбудили или подпомогнали извършването на посочените деяния, както и когато деянията са спрели на стадия на опита.
(4) Имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на съучастниците в извършване на престъпното деяние по ал. 1“.
6 Съгласно член 83б, алинея 1 от същия закон:
„Производството по чл. 83а се образува по мотивирано предложение на прокурора, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление, до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а в случаите по чл. 83а, ал. 2 — до Софийския градски съд:
1. след внасяне на обвинителния акт; на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в съда;
[…]“.
7 Член 83г, алинеи 2, 5 и 6 от ЗАНН гласи:
„(2) Съдът разглежда предложението в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на юридическото лице.
[…]
(5) Съдът разглежда делото и въз основа на събраните доказателства преценява:
1. получило ли е юридическото лице неправомерна облага;
2. има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице;
3. има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице;
4. какъв е видът на облагата и размерът ѝ, ако е имуществена.
(6) Съдът се произнася с решение, с което:
1. налага имуществена санкция; [или]
2. отказва да наложи имуществена санкция“.
Наказателен кодекс
8 Член 255, алинеи 1 и 3 от Наказателния кодекс гласи:
„(1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:
[…]
2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
[…]
6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
7. приспадне неследващ се данъчен кредит,
[…] се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева [BGN] [около 1 000 евро].
[…]
(3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
9 Спрямо DE е повдигнато обвинение пред Специализиран наказателен съд (България) за това, че в периода от 13 август 2014 г. до 13 февруари 2015 г., в качеството си на управител и представляващ „Синхрон инвест“ е избегнала установяването и плащането на дължимия ДДС в размер на 95 159,34 лв. (около 48 000 евро) в нарушение на член 255, алинея 3 във връзка с член 255, алинея 1, точки 2, 6 и 7 от Наказателния кодекс. Според запитващата юрисдикция това наказателно производство е било висящо към датата на отправяне на преюдициалното запитване по настоящото дело.
10 На 28 юни 2021 г. Специализирана прокуратура (България) предлага на Софийски градски съд (България) в отделно производство да бъде наложена имуществена санкция на „Синхрон инвест“ на основание член 83a и сл. от ЗАНН за това, че дружеството се е обогатило с имуществена облага в резултат на предполагаемото извършено от DE престъпление.
11 Тази юрисдикция има съмнения относно съответствието с Рамково решение 2005/212, както и със закрепения в член 49 от Хартата принцип на законоустановеност на престъплението и наказанието на член 83a и сл. от ЗАНН, които допускат наказателен съд да наложи на юридическо лице имуществена санкция за престъпление, предмет на паралелно наказателно производство срещу физическо лице в качеството му на управител и представител на това юридическо лице, и което производство все още не е окончателно приключило.
12 При тези обстоятелства Софийски градски съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Чл. 4 и чл. 5 от Рамково решение [2005/212] и чл. 49 от [Хартата] следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд в производство като главното, в случая НАХД № 2541/21 г. по описа на СГС, НО, 4. състав, може да наложи наказание на юридическо лице (ЮЛ) за конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило окончателно паралелно наказателно производство - в случая НОХД № 3210/20 г. по описа на СпНС, водещо се срещу DE - в качеството ѝ на представляващ [Синхрон инвест], за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК?
2) Чл. 4 и чл. 5 от Рамково решение [2005/212] и чл. 49 от [Хартата] следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд в производство като главното - в случая НАХД № 2541/21 г. по описа на СГС, НО, 4. състав, може да наложи наказание на ЮЛ, като определи размера на това наказание в размер на облага, която би се получила от конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило окончателно паралелно наказателно производство - в случая НОХД № 3210/20 г. по описа на СпНС, водещо се срещу DE - в качеството ѝ на представляващ [Синхрон инвест], за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК?“.
По преюдициалните въпроси
13 Съгласно член 99 от Процедурния правилник Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, когато преюдициалният въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл.
14 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
15 Всъщност поставените по това дело въпроси, независимо от някои незначителни разлики във формулировката, свързани със спора в главното производство, са идентични с въпросите, по които Съдът вече се е произнесъл в решението си от 10 ноември 2022 г., ДЕЛТА СТРОЙ 2003 (C‑203/21, EU:C:2022:865, т. 27).
16 В това решение, след като отхвърля приложимостта на Рамково решение 2005/212 и преформулира първия въпрос, Съдът постановява, че член 48 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението (решение от 10 ноември 2022 г., ДЕЛТА СТРОЙ 2003, C‑203/21, EU:C:2022:865, т. 67 и диспозитивът).
17 Освен това, както Съдът постановява в посоченото решение, предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос (решение от 10 ноември 2022 г., ДЕЛТА СТРОЙ 2003, C‑203/21, EU:C:2022:865, т. 68).
18 Накрая, важно е да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда тълкуването, което той дава на норма от правото на Съюза при упражняване на предоставените му с член 267 ДФЕС правомощия, изяснява и уточнява, когато е необходимо, значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на влизането ѝ в сила. С други думи, постановеното в производство по преюдициално запитване решение има не конститутивно, а чисто декларативно действие. Затова, когато в практиката на Съда е даден ясен отговор на въпрос, отнасящ се до тълкуването на правото на Съюза, националният съд трябва да направи всичко възможно, за да бъде това тълкуване приложено (вж. в този смисъл решение от 10 март 2022 г., Grossmania, C‑177/20, EU:C:2022:175, т. 41 и 42).
По съдебните разноски
19 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
Отговорът на преюдициалните въпроси, поставени от Софийски градски съд (България) с акт от 28 февруари 2022 г., се намира в решение от 10 ноември 2022 г., ДЕЛТА СТРОЙ 2003 (C‑203/21, EU:C:2022:865, т. 67, 68 и диспозитивът).
Подписи
* Език на производството: български.