<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑14/15</NO.CASE><NO.CASE>C‑116/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0014</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:411">EU:C:2016:411</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА N. WAHL — СЪЕДИНЕНИ ДЕЛА C‑14/15 И C‑116/15</P><P>ПАРЛАМЕНТ/СЪВЕТ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">N. Wahl</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20160607">7 юни 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑14/15 и C‑116/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Европейски парламент</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Съвет на Европейския съюз</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Жалба за отмяна</KEYWORD><KEYWORD>Правно основание</KEYWORD><KEYWORD>Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Решения на Съвета 2014/731/ЕС, 2014/743/ЕС, 2014/744/ЕС и 2014/911/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Автоматизиран обмен на информация</KEYWORD><KEYWORD>Регистрация на превозните средства</KEYWORD><KEYWORD>Дактилоскопични данни</KEYWORD><KEYWORD>Процедура за приемане на решения</KEYWORD><KEYWORD>Последици от влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Преходни разпоредби</KEYWORD><KEYWORD>Член 9 от Протокол № 36</KEYWORD><KEYWORD>Понятия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>основни актове<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>мерки за изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Правно основание от вторичното право</KEYWORD><KEYWORD>Консултация с Парламента</KEYWORD><KEYWORD>Инициатива от страна на държава членка или на Комисията</KEYWORD><KEYWORD>Правила за гласуване</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящите жалби за отмяна, подадени от Европейския парламент, се отнасят до четири решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Решение 2014/731/ЕС на Съвета от <DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 година</DATE> относно започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на данните за регистрацията на превозните средства в Малта (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="302" PAGE.FIRST="56" DATE.PUB="2014">ОВ L 302, стр. 56</REF.DOC.OJ>), Решение 2014/743/ЕС на Съвета от <DATE ISO="20141021">21 октомври 2014 година</DATE> относно започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на данни за регистрацията на превозните средства (VRD) в Кипър (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="308" PAGE.FIRST="100" DATE.PUB="2014">ОВ L 308, стр. 100</REF.DOC.OJ>), Решение 2014/744/ЕС на Съвета от <DATE ISO="20141021">21 октомври 2014 година</DATE> относно започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на данни за регистрацията на превозните средства (VRD) в Естония (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="308" PAGE.FIRST="102" DATE.PUB="2014">ОВ L 308, стр. 102</REF.DOC.OJ>) (дело C‑14/15) и Решение 2014/911/ЕС на Съвета от <DATE ISO="20141204">4 декември 2014 година</DATE> за започване на автоматизиран обмен на данни по отношение на дактилоскопични данни в Латвия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="360" PAGE.FIRST="28" DATE.PUB="2014">ОВ L 360, стр. 28</REF.DOC.OJ>) (дело C‑116/15).</P></NOTE> (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>обжалваните решения<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в ЕС (предишен дял VI от Договора за ЕС, наричан също <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>третият стълб<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), приети от Съвета след влизането в сила на Договора от Лисабон. Както е известно, влизането в сила на този договор има безпрецедентни последици върху институционалната и правната среда за приемане на мерки по третия стълб: с процеса на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>лисабонизация<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, до който води този договор, третият стълб беше включен в наднационалната рамка на ЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>За да се осигури плавен преход от вземането на решения главно на междуправителствено равнище към новата правна рамка на ЕС в тази област, Протокол № 36 относно преходните разпоредби е приложен към Договорите. Обжалваните решения са приети въз основа на акт, който попада в приложното поле на член 9 от Протокол № 36<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Протокол относно преходните разпоредби, приложен към Договорите. Член 9 от този протокол се съдържа в дял VII от същия, който се отнася до актове, приети въз основа на дялове V и VI от редакцията на Договора за Европейския съюз преди Договора от Лисабон.</P></NOTE>. Съгласно тази разпоредба правните последици от мерките, приети по третия стълб преди влизането в сила на Договора от Лисабон, се запазват дотогава, докато съответните актове не бъдат отменени, обявени за нищожни или изменени.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>В неотдавнашната съдебна практика Съдът вече се е произнесъл по редица основни въпроси, произтичащи от прилагането на това преходно правило<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑540/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:224">EU:C:2015:224</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑363/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:579">EU:C:2015:579</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151223">23 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑595/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:847">EU:C:2015:847</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Независимо от този факт и от тясната връзка на настоящите производства с тези дела подадените от Парламента жалби също повдигат някои въпроси, които Съдът все още не е разглеждал, като например за естеството на обжалваните решения, когато изглежда те са били приети въз основа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>хибридна<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> процедура за приемане на решения, както и за законосъобразността на такава процедура.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Релевантни разпоредби на Договора (преди Договора от Лисабон)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 34, параграф 2 ЕС предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Съветът приема мерки и насърчава сътрудничеството, използвайки подходящите форми и процедури, посочени в настоящия дял, допринасяйки за постигането на целите на Съюза. За тази цел, като действа с единодушие, по инициатива на която и да е държава членка или на Комисията, Съветът може:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>да приема решения относно всяка друга цел, съответстваща на целите на настоящия дял, с изключение на каквото и да е сближаване на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки. Тези решения са задължителни и нямат пряко действие; Съветът приема с квалифицирано мнозинство необходимите мерки за изпълнението от Съюза на тези решения. […]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 39, параграф 1 ЕС предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Съветът се консултира с Европейския парламент преди да приеме която и да е мярка, разглеждана в член 34, параграф 2, б), в) и г). […]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Протокол № 36</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 9 от Протокол № 36 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Правните последици от актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, приети въз основа на Договора за Европейския съюз преди влизането в сила на Договора от Лисабон, се запазват дотогава, докато тези актове не бъдат отменени, обявени за нищожни или изменени в приложение на Договорите. Същото се отнася и за сключените между държавите членки конвенции въз основа на Договора за Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Релевантни решения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Решение 2008/615/ПВР<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решение на Съвета от <DATE ISO="20080623">23 юни 2008 година</DATE> за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="210" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2008">ОВ L 210, стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 1 от Решение 2008/615 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Чрез настоящото решение държавите членки възнамеряват да засилят трансграничното сътрудничество по въпросите, уредени в дял VI от Договора, по-специално обмена на информация между органите, отговарящи за предотвратяването и разследването на престъпления. За тази цел настоящото решение съдържа правила в следните области:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>разпоредби относно условията и процедурата за автоматично предаване на ДНК профили, дактилоскопични данни и определени данни от националната регистрация на превозните средства (глава 2);</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>В глава 6 от Решение 2008/615 се съдържат общите разпоредби за защита на данните в контекста на обмена на информация, осъществяван въз основа на решението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Предоставянето на лични данни, предвидено в настоящото решение, не може да се осъществи преди разпоредбите в настоящата глава да са въведени в националното законодателство на територията на държавите членки, участващи в подобно предоставяне. Съветът решава единодушно дали това условие е спазено<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 33 от Решение 2008/615 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Съветът приема с квалифицирано мнозинство и след консултация с Европейския парламент мерките, необходими за изпълнение на настоящото решение на равнището на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Решение 2008/616/ПВР<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение на Съвета от <DATE ISO="20080623">23 юни 2008 година</DATE> за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="210" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2008">ОВ L 210, стр. 12</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 20 от Решение 2008/616 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="020.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Съветът взема решение съгласно посоченото в член 25, параграф 2 от Решение 2008/615/ПВР въз основа на доклад за оценка, който се изготвя на основата на въпросник.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="020.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>По отношение на автоматизирания обмен на данни в съответствие с глава 2 от Решение 2008/615/ПВР, докладът за оценка се основава също на посещение за оценка и на пилотно изпитване, които се извършват, когато съответната държава членка е информирала генералния секретариат в съответствие с член 36, параграф 2, първо изречение от Решение 2008/615/ПВР.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="020.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Допълнителните подробности по процедурата са установени в глава 4 от приложението към настоящото решение<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Обжалваните решения</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>В съображения 1—3 от обжалваните решения, които са приети въз основа на Решение 2008/615 и Решение 2008/616, се уточнява следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>1)</NO.P><TXT>Съгласно [Протокол № 36], правните последици от актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон, се запазват дотогава, докато тези актове не бъдат отменени, обявени за нищожни или изменени в приложение на Договорите.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Съответно член 25 от Решение [2008/615] е приложим и Съветът трябва да вземе решение с единодушие дали държавите членки са въвели разпоредбите на глава 6 от посоченото решение.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 20 от Решение [2008/616] предвижда, че решенията, посочени в член 25, параграф 2 от Решение [2008/615], се вземат въз основа на доклад за оценка, който се изготвя на основата на въпросник. По отношение на автоматизирания обмен на данни в съответствие с глава 2 от Решение [2008/615] докладът за оценка се основава на посещение за оценка и на пилотно изпитване<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 1 от Решение 2014/731 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>За целите на автоматизираното търсене на данни за регистрацията на превозните средства Малта е въвела изцяло общите разпоредби за защита на данните, съдържащи се в глава 6 от Решение [2008/615], и има право да получава и предоставя лични данни съгласно член 12 от посоченото решение, считано от деня на влизане в сила на настоящото решение<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 1 от Решение 2014/743 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>За целите на автоматизирано търсене на данни за регистрацията на превозните средства, Кипър е въвел изцяло общите разпоредби за защита на данните, съдържащи се в глава 6 от Решение [2008/615], и има право да получава и предоставя лични данни съгласно член 12 от посоченото решение, считано от деня на влизане в сила на настоящото решение<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 1 от Решение 2014/744 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>За целите на автоматизирано търсене на данни за регистрацията на превозните средства Естония е въвела изцяло общите разпоредби за защита на данните, съдържащи се в глава 6 от Решение [2008/615], и има право да получава и предоставя лични данни съгласно член 12 от посоченото решение, считано от деня на влизане в сила на настоящото решение<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 1 от Решение 2014/911 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>За целите на автоматизираното търсене на дактилоскопични данни Латвия е въвела изцяло общите разпоредби за защита на данните на глава 6 от Решение [2008/615] и има право да получава и предоставя лични данни съгласно член 9 от посоченото решение, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство пред Съда и искания на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150114">14 януари</DATE> и <DATE ISO="20150306">6 март 2015 г.</DATE>, на основание член 263, втора алинея ДФЕС, Парламентът подава жалбите за отмяна, предмет на настоящото производство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С определение на председателя на Съда от <DATE ISO="20150408">8 април 2015 г.</DATE> двете дела са съединени за целите на писмената и устната фаза на производство и на съдебното решение. С решения на председателя на Съда от <DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE> Федерална република Германия и Кралство Швеция са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на Съвета по тези две дела. Въпреки допуснатото встъпване германското правителство не е представило становище в настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Със своите жалби Парламентът иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени обжалваните решения,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Съветът поддържа — подкрепен от шведското правителство — че Съдът следва:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбите като неоснователни, доколкото се отнасят до първото възражение (правно основание) и първата част и до двата първи компонента на втората част на второто възражение (процесуални правила). Що се отнася до третия компонент от втората част на второто възражение (консултация с Парламента), Съветът оставя този въпрос на преценката на Съда,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност, ако Съдът отмени обжалваните решения, да запази последиците на тези решения до замяната им с нови решения,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда съдебно заседание не е проведено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В жалбите за отмяна Парламентът оспорва законосъобразността на обжалваните решения, приети от Съвета. В тези решения се констатира по същество, че определени държави членки са въвели общите разпоредби за защита на данните, съдържащи се в глава 6 от Решение 2008/615, и се разрешава получаването и предоставянето на данни, обхванати от Решение 2008/615, считано от определена дата. Казано по-просто, практическите последствия от обжалваните решения се състоят в това, че съответните държави членки получават достъп до система, която позволява обмен на информация относно ДНК профили, дактилоскопични данни (пръстови отпечатъци) и определени данни от националната регистрация на превозните средства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Системата е въведена първоначално от т.нар. Договор от Прюм. Някои от разпоредбите на това международно споразумение са включени по-късно в правото на Съюза с Решение 2008/615.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Основното твърдение на Парламента е, че и в четирите случая Съветът е използвал неправилно правно основание. Освен това той твърди, че са били нарушени определени процесуални правила в процедурата, довела до приемане на тези решения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Съветът от своя страна счита, че с оглед на член 9 от Протокол № 36 обжалваните решения са приети на правилното правно основание: член 25, параграф 2 от Решение 2008/615. Макар да оспорва повечето доводи на Парламента, свързани с процесуални правила, Съветът признава, че е следвало да се консултира с Парламента в хода на процедурата за приемане на решенията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>За да може да се произнесе по жалбите, подадени от Парламента, Съдът трябва да определи по-специално естеството на обжалваните решения, по отношение на което има спор между страните. Този въпрос е от значение за начина, по който следва да се разглежда възражението за незаконосъобразност, предвидено по член 277 ДФЕС и повдигнато от Парламента по отношение на член 25, параграф 2 от Решение 2008/615, както и второто възражение, а именно за нарушаване на процесуални правила.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правно основание</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>По първото възражение Парламентът твърди, че Съветът е използвал неправилно правно основание за приемане на обжалваните решения. В подкрепа на твърдението си Парламентът изтъква няколко довода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>От една страна, той твърди, че Съветът е трябвало да използва правно основание, предвидено в Договора за функционирането на ЕС. Според Парламента това е така, защото обжалваните решения са основни актове, също както и Решение 2008/615, и като такива е трябвало да бъдат приети на същото правно основание както това решение, допълнено с Договора от Лисабон. Според него е трябвало да се използват член 82, параграф 1, буква г) ДФЕС и член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>От друга страна, тази институция счита, че при всички случаи, ако се приеме, че обжалваните решения не са основни актове, а мерки, предназначени за изпълнение на Решение 2008/615, член 25, параграф 2 от това решение представлява незаконосъобразно правно основание от вторичното право. Според Парламента това е така, защото тази разпоредба предвижда процедура за приемане на решения, противоречаща на първичното право (член 34, параграф 2, буква в) ЕС във връзка с член 39, параграф 1 ЕС) в сила към датата на приемане на Решение 2008/615.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Преди да направя заключение по първото възражение обаче, е необходимо да разгледам други два въпроса. Първият се отнася до член 9 от Протокол № 36, а вторият до естеството на обжалваните решения.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Член 9 от Протокол № 36</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В контекста на първото възражение Парламентът твърди, че член 9 от Протокол № 36 обхваща само основни актове, а не актове, съдържащи процесуални правила за приемане на други мерки. Затова според Парламента член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 не може да служи за самостоятелно правно основание на обжалваните решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Този въпрос вече е решен от Съда. Той е постановил, че ограничително тълкуване на член 9 от Протокол № 36 би го обезсмислило напълно. Такъв ще бъде случаят, ако се приеме като следствие от тази разпоредба единствено, че актовете в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси не се отменят автоматично с влизането в сила на Договора от Лисабон<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност не бива да се пренебрегва това, че член 9 от Протокол № 36 трябва да се схваща като целящ по-специално да гарантира, че приетите в рамките на<?PAGE NO="7"?> полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси актове ще могат да продължат да се прилагат ефективно, независимо от промяната на институционалната рамка на посоченото сътрудничество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑540/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:224">EU:C:2015:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно разпоредбите от актове, законосъобразно приети на основание на Договора за ЕС преди влизането в сила на Договора от Лисабон, които предвиждат ред за приемането на други мерки, продължават да пораждат правни последици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Така в съответствие с член 9 от Протокол № 36 правните последици на член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 (и съответно на член 33 от Решение 2008/615) се запазват дори и след отмяната на член 34 ЕС (въз основа на който е прието Решение 2008/615). Това също така означава, че процесуалните правила, съдържащи се в член 25, параграф 2 (и член 33), продължават да действат и да се прилагат ефективно независимо от настъпилите оттогава промени в конституционната рамка на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Предвид казаното все още стои въпросът дали обжалваните решения са основни актове, както твърди Парламентът, или мерки за изпълнение, както поддържа Съветът.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Естество на обжалваните решения</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Парламентът твърди, че обжалваните решения са основни актове, а не мерки за изпълнение. В това отношение той изтъква, че установената в член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 процедура изисква единодушие в рамките на Съвета, за да бъдат приети обжалваните решения. Към датата на приемане на Решение 2008/615, член 34, параграф 2, буква в) ЕС предвижда две отделни процедури за приемане на основни актове и за приемане на мерки за изпълнение: само за основните актове се изисква единодушие в Съвета. Освен това Парламентът счита за показателен фактът, че член 33 от Решение 2008/615 включва самостоятелно основание за приемане на мерки за изпълнение. Въпреки тази разпоредба обаче Съветът избира да не приема обжалваните решения на това основание. С оглед на този избор обжалваните решения не могат да се разглеждат като мерки за изпълнение, а по-скоро като основни актове, какъвто е и Решение 2008/615. Освен това в заглавията на обжалваните решения не се споменават думите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>за изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, което също показва, че обжалваните решения всъщност са основни актове. Според Парламента обжалваните решения допълват Решение 2008/615, що се отнася до датата, от която на съответната държава членка се разрешава достъп до системата за автоматизиран обмен на данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Съветът поддържа, че разпоредбата на член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 му позволява да упражнява изпълнителни правомощия и че по тази причина обжалваните решения представляват мерки за изпълнение. Според него текстът на член 25, параграф 2 и фактът, че обжалваните решения са предназначени единствено да изпълняват целите на Решение 2008/615, ясно сочат, че тези решения представляват мерки за изпълнение. Съветът счита, че в доводите си Парламентът не отчита постоянната практика на Съда, съгласно която правното основание определя процедурата, която трябва да се следва, а не обратното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Както ще обясня по-нататък, представените от Парламента доводи не ми изглеждат убедителни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Практиката на Съда е от полза, за да се разбере разграничението между <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>основни актове<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>мерки за изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>. Основните актове са част от прерогативите на законодателя, тъй като съдържат правила с основно значение в разглежданата област и в този смисъл налагат да се направи политически избор. Тези основни правила не могат да бъдат делегирани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120905">5 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑355/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:516">EU:C:2012:516</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Съдебната практика също показва, че тези съществени елементи трябва да се определят на основание на обективни критерии, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол, като се вземат предвид характеристиките и особеностите на съответната област<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120905">5 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑355/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:516">EU:C:2012:516</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140506">6 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑43/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:298">EU:C:2014:298</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> т. 29) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131022">22 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑137/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:675">EU:C:2013:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Правният контекст също трябва да се вземе предвид<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090908">8 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑411/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:518">EU:C:2009:518</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Както личи от съображенията на Решение 2008/615, целта му е включването на съдържанието на разпоредбите на Договора от Прюм<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. бележка под линия 7 по-горе.</P></NOTE> в правната рамка на Европейския съюз. По-специално, това решение е предназначено да подобри обмена на информация между компетентните органи на държавите членки с цел разкриване и разследване на престъпления.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 се установява, че предоставянето на лични данни не може да се осъществи, преди разпоредбите за защита на данните да са въведени в националното законодателство, и че Съветът решава единодушно за всяка държава членка и за всяка категория данни (ДНК профили, дактилоскопични данни, данни за регистрацията на превозните средства) дали това условие е спазено. Съгласно член 20 от Решение 2008/616 Съветът прави това въз основа на доклад за оценка, който се изготвя от експерти от вече участващите в автоматизирания обмен на данни държави членки. Докладът за оценка се основава на въпросник, на посещение за оценка и пилотно изпитване на съответната база данни. Въз основа на този доклад може да се направи извод дали съответната държава членка е създала система за защита на данните и технически и правни условия за извършване на автоматизирано търсене и получаване на данни от други държави членки и дали нейната база данни е съвместима с базите данни на други държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>С оглед на горното с обжалваните решения по същество i) се констатира, че съответните държави членки са преминали успешно етапа на предварителна оценка, посочен в член 20 от Решение 2008/616, и ii) въз основа на тази констатация се разрешава на тези държави членки достъп до системата за автоматизиран обмен на данни, считано от определена дата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Макар обжалваните решения да са необходима стъпка, преди да може да се осъществи какъвто и да е обмен на информация, това все пак не означава, че те представляват основни актове подобно на самото Решение 2008/615. Според мен не може да се счита, че съдържанието на обжалваните решения влияе на политическия избор, направен при въвеждането на система за обмен на информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Нещо повече, както Съветът основателно подчертава, правното основание определя процедурата, която трябва да се следва, а не обратното<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:472">EU:C:2012:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140624">24 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този смисъл не съм убеден, че от предвидената в член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 процедура могат да се правят по-широки изводи за естеството на обжалваните решения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Освен това, ако позицията на Парламента бъде приета, би се стигнало до положение, при което всеки път, когато дадена държава членка премине етапа на предварителната оценка и на пилотното изпитване, необходими за осъществяване на предвидения в Решение 2008/615 обмен на информация, законодателят би трябвало да решава дали посочените в глава 6 от същото решение мерки за защита на данните са били изпълнени и да потвърждава, че на съответната държава членка може да бъде предоставен директен достъп до обхванатите от Решение 2008/615 видове данни. Според мен такова широко разбиране на понятието за основен акт би стеснило приложното поле на изпълнението до почти несъществуващо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Накрая, Парламентът не изтъква никакви убедителни доводи, с които да обясни по какъв начин обжалваните решения могат да се разглеждат като самостоятелни решения, чиято цел по един или друг начин се различава от тази на Решение 2008/615. Напротив, както вече бе изложено, тези решения представляват неразделна и необходима част от процедурата, която води до осъществяване на целите на Решение 2008/615. В този смисъл според мен фактът, че не се споменават думите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>за изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, не може да означава, че обжалваните решения са основни актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Следователно стигам до извода, че обжалваните решения представляват мерки за изпълнение и че доводите на Парламента в обратния смисъл трябва да бъдат отхвърлени. Трябва да се отхвърлят също така доводите, с които се твърди, че обжалваните решения не могат да се основават на Решение 2008/615, а вместо това трябвало да бъдат основани на съществуващи разпоредби от Договора за функционирането на ЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Имайки предвид този извод, по-долу ще разглеждам възражението за незаконосъобразност, което Парламентът е направил по отношение на член 25, параграф 2 от Решение 2008/615.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Законосъобразност на член 25, параграф 2 от Решение 2008/615</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Парламентът твърди, че член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 установява опростена процедура, която не е предвидена от член 34, параграф 2, буква в) ЕС, който изисква за приемането на основни актове предварителна инициатива от страна на държава членка или на Комисията, както и консултация с Парламента. Дори ако Съдът приеме, че обжалваните решения представляват мерки за изпълнение, според Парламента предвидената в член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 процедура все пак се отличава от установената в член 34, параграф 2, буква в) ЕС: това е така не само защото член 25, параграф 2 не изисква предварителна инициатива от страна на държава членка или на Комисията, нито консултация с Парламента, но също и понеже тази разпоредба изисква единодушие в Съвета. От това следвало, че обжалваните решения трябва да бъдат отменени поради незаконосъобразност на член 25, параграф 2 от Решение 2008/615.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Съветът, от друга страна, поддържа, че с оглед практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑540/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:224">EU:C:2015:224</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> законосъобразността на член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 не може да се поставя под въпрос само заради действително несполучливата формулировка, използвана в тази разпоредба. Според него спорната разпоредба може да бъде тълкувана в съответствие със съответните разпоредби от Договора за ЕС (член 34, параграф 2, буква в) ЕС във връзка с член 39, параграф 1 ЕС), макар да не предвижда консултация с Парламента, нито да установява отделните етапи от процедурата, водещи до включването на дадена държава членка във въведената с Решение 2008/615 система.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>В това отношение Съветът поддържа становището си, че обжалваните решения са мерки за изпълнение, и подчертава, че при всички случаи член 34, параграф 2, буква в) ЕС не изисква предварителна инициатива от страна на Комисията или от държава членка за приемането на мерки за изпълнение. Също така, що се отнася до изискването за консултиране с Парламента, съгласно практиката на Съда липсата на изрично изискване в този смисъл не е решаваща, при положение че все пак може да се направи съответстващо тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Накрая, Съветът разглежда предвиденото в член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 изискване за единодушие. Той твърди, че текстът на решението — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>решава единодушно<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> вместо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>взема решение с единодушие<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, позволява тълкуване и че следователно трябва да се вземат предвид контекстът и целите на правната уредба, от която тази разпоредба е част. Според Съвет, изискването за единодушие всъщност включва два отделни етапа от процедурата за приемане на решения. Първо, държавите членки определят единодушно (въз основа на резултатите от извършената предварителна оценка, вж. точка 39 по-горе) дали съответната държава членка е преминала успешно оценяването. Предвид структурата на системата за обмен на данни, която предоставя на участващите държави членки директен достъп до националните бази данни на други държави членки, за де е успешен резултатът от предварителната оценка, се изисква по необходимост съгласие от всяка държава членка. Второ, с квалифицирано мнозинство се взема официално решение относно предоставянето на достъп на държавата членка и датата, от която може да започне обменът на данни. Съветът твърди, че с член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 тези два етапа са слети в едно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Както и двете страни признават, от решаващо значение е правилата за формирането на волята на институциите на Съюза да са установени в Договорите. Прилагането на тези правила не зависи от преценката нито на държавите членки, нито на самите институции. Следователно не могат да се установяват правни основания от вторичното право, с които се утежняват или облекчават предвидените в Договорите правила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080506">6 май 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑133/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:257">EU:C:2008:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Този важен принцип се отнася и до приемането на мерки за изпълнение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Тук следва да се припомни също, че законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява с оглед на фактическите и правните обстоятелства към датата на приемане на съответното решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж., сред многото възможни примери, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>По-горе вече съм стигнал до извода, че обжалваните решения трябва да се разглеждат като мерки за изпълнение. Следователно законосъобразността на член 25 от Решение 2008/615 следва да се преценява с оглед на разпоредбите, които към датата на приемане на това решение уреждат приемането на мерки за изпълнение по третия стълб: а именно член 34, параграф 2, буква в) ЕС и член 39, параграф 1 ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. в тази връзка решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑540/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:224">EU:C:2015:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑363/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:579">EU:C:2015:579</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съгласно тези разпоредби Съветът може да приема с квалифицирано мнозинство и след консултиране с Парламента необходимите мерки за изпълнение на решения в рамките на третия стълб.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Текстът на член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 не изисква инициатива от страна на Комисията или на държава членка, нито пък налага задължение на Съвета да се консултира с Парламента. Освен това той се различава от член 34, параграф 2, буква в) ЕС с това, че изисква гласуване с единодушие в рамките на Съвета.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Макар да споделям становището на Съвета, че е възможно член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 да се тълкува като съвместим с член 34, параграф 2, буква в) ЕС и член 39, параграф 1 ЕС, що се отнася до въпросите за инициативата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Съдът е потвърдил, че доколкото се касае до мерки за изпълнение, член 34, параграф 2, буква в) не изисква предварителна инициатива от страна на Комисията или на държава членка, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑363/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:579">EU:C:2015:579</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и консултирането с Парламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Съдът е постановил по дело с предмет сходна жалба за незаконосъобразност, че при тълкуване на разпоредбата с оглед на член 39, параграф 1 ЕС (съгласно който се изисква консултиране с Парламента) фактът, че разглежданата разпоредба не изисква консултиране с Парламента, не означава, че същата е незаконосъобразна, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, все пак не съм убеден, че същото важи и за изискването за единодушие по член 25, параграф 2 от Решение 2008/615. Това изискване ясно се различава от разпоредбата на член 34, параграф 2, буква в) ЕС, която установява гласуване с квалифицирано мнозинство при приемането на мерки за изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Несъмнено е вярно, Както изтъква Съветът, че при тълкуването на дадена разпоредба трябва да се вземат предвид нейният предмет и правният ѝ контекст<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosselle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑65/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:339">EU:C:2015:339</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Освен това Съдът е постановил, че разпоредбата трябва, доколкото е възможно, да се тълкува по начин, който не поставя под съмнение нейната законосъобразност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Обхватът на тези принципи за тълкуване обаче не може да се разширява прекалено, по-специално когато е застрашен друг основен принцип, а именно принципът, че процедурата за приемане на решения се определя в Договорите (вж. точка 51 по-горе)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080506">6 май 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑133/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:257">EU:C:2008:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Преди всичко според Съвета изискването за единодушие по член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до двуетапна процедура за приемане на решения, която води до едно решение, и че това изискване важи само за първия предварителен етап. Официалното решение се взема с квалифицирано мнозинство. Ако се приеме възприетото от Съвета тълкуване на този член, тази разпоредба фактически би довела до установяване във вторичното право на правно основание, което изменя предвидените в Договора правила. Това е така, защото, както изтъква Съветът, двуетапната процедура води до едно решение, което означава, че изискването за гласуване с квалифицирано мнозинство ще бъде сведено само до теоретично ниво, а Съветът на практика ще приеме акта за изпълнение с единодушие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Освен това, като се има предвид, че в член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 изрично се посочва, че решението се приема с единодушие, според мен не е възможно чрез съответстващо тълкуване това изискване за гласуването да се разбира в смисъл на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>квалифицирано мнозинство<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>. Такова тълкуване очевидно би било в противоречие с текста на член 25, параграф 2 от Решение 2008/615<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Тук може да се направи разграничение с положението, описано по-горе в бележка под линия 22, при което разглежданата разпоредба не съдържа нищо относно факта, че се изисква консултиране с Парламента, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/13 и C‑679/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:223">EU:C:2015:223</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Накрая, искам да подчертая следното. Разбирам доводите на Съвета относно необходимостта всяка държава членка да установи, като предварително условие за приемането на последващо решение за изпълнение, дали присъединяващата се държава членка е преминала успешно етапа на предварителна оценка. Това обаче не означава, че Съветът може да приеме последващото решение за изпълнение въз основа на член 25, параграф 2 от Решение 2008/615,<?PAGE NO="12"?> тъй като тази разпоредба представлява незаконосъобразно правно основание от вторичното право, понеже изисква гласуване с единодушие. Както Парламентът правилно посочва, има друга разпоредба в Решение 2008/615, а именно член 33, която овластява Съвета да приема мерките, необходими за изпълнението на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното стигам до извода, че член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 предвижда процедура, която се различава от съдържащата се в член 34, параграф 2, буква в) ЕС и поради това представлява незаконосъобразно правно основание от вторичното право. От това следва, че първото възражение на Парламента трябва да бъде прието изцяло и обжалваните решения да бъдат отменени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>В случай че Съдът не приеме моето мнение и установи, че първото възражение на Парламента трябва да бъде отхвърлено, ще разгледам второто възражение на Парламента относно нарушение на съществени процесуални правила.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съществени процесуални правила</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В контекста на второто възражение Парламентът изтъква отново, че обжалваните решения е трябвало да бъдат приети на основание на член 82, параграф 1, буква г) ДФЕС и член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС. По-горе вече съм разгледал този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>При условията на евентуалност Парламентът поддържа, че процедурата, която води до приемане на обжалваните решения, противоречи на член 34, параграф 2 ЕС по три причини. При съвместния прочит на член 34, параграф 2 ЕС и член 39, параграф 1 ЕС се установява следната процедура: приемане с единодушие от Съвета (или с квалифицирано мнозинство в случай на актове за изпълнение) при предварителна инициатива от страна на Комисията или на държава членка и след консултация с Парламента. Съветът не е следвал тази процедура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Съветът твърди, че основният довод на Парламента се основава на погрешно разбиране за правилното правно основание на обжалваните решения. Съветът добавя, че е приел законосъобразно обжалваните решения въз основа на член 25, параграф 2 от Решение 2008/615, който изисква единодушие в Съвета, но не и предварителна инициатива или консултация с Парламента. Съветът обаче признава също, че в светлината на решението на Съда по дело Парламент/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NO.CASE>C‑540/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:224">EU:C:2015:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> е трябвало да се консултира с Парламента, преди да приеме обжалваните решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>С оглед на направения по-горе анализ относно законосъобразността на член 25, параграф 2 от Решение 2008/615 е достатъчно да се отбележи следното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Както признава Съветът, той е трябвало да се консултира с Парламента. Липсата на консултиране с Парламента неизбежно означава, че решенията трябва да бъдат отменени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. от скорошната практика решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151223">23 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑595/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:847">EU:C:2015:847</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Чрез приемане на обжалваните решения с единодушие Съветът е нарушил също и правилата за гласуване, предвидени в член 34, параграф 2, буква в) ЕС. Въпреки това доводът на Парламента относно предварителната инициатива в контекста на второто възражение трябва да бъде отхвърлен. Както е обяснено по-горе, причината за това е, че член 34, параграф 2, буква в) ЕС не изисква предварителна инициатива от страна на държава членка или на Комисията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Следователно стигам до извода, че второто възражение на Парламента също трябва да бъде прието. От това следва, че обжалваните решения трябва да бъдат отменени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Последиците от обжалваните решения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Съветът, подкрепян от Кралство Швеция, иска от Съда, в случай на отмяна, да запази последиците на обжалваните решения съгласно член 264, параграф 2 ДФЕС. Парламентът не е възразил срещу това искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>По-горе заключих, че обжалваните решения трябва да бъдат отменени. Отмяната на тези решения, без да се предвиди, че последиците им се запазват, обаче несъмнено би имала важни последствия за трансграничното сътрудничество в борбата с тероризма, тежките престъпления и незаконната миграция. Всъщност това би засегнало значително достъпа на правоприлагащите органи (както в държавите членки, до които се отнасят обжалваните решения, така и в другите участващи държави членки) до ДНК профилите, пръстовите отпечатъци и данните за регистрацията на превозните средства. В този смисъл положението, при което последиците от обжалваните решения не се запазват, би застрашило опазването на обществения ред и би засегнало ефективността на трансграничното сътрудничество в тази област<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑540/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:224">EU:C:2015:224</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151223">23 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑595/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:847">EU:C:2015:847</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Причината за това е, че отмяната на обжалваните решения би довела до премахване на основите на това сътрудничество за участващите държави членки. Според мен това е достатъчно основание за запазване на последиците на обжалваните решения дотогава, докато бъдат заменени с нови актове. Освен това трябва да отбележа, че макар Парламентът да иска отмяната на обжалваните решения, той не оспорва нито целта, нито съдържанието на решението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че последиците на обжалваните решения трябва да се запазят до влизането в сила на нови актове, които да ги заменят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Съдебни разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По настоящите две дела Парламентът е направил такова искане, а Съветът е загубил делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Федерална република Германия и Кралство Швеция следва да понесат направените от тях съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Въз основа на изложените по-горе съображения предлагам на Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени четирите обжалвани решения: Решение на Съвета 2014/731/ЕС от <DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 година</DATE> относно започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на данни за регистрацията на превозните средства в Малта, Решение на Съвета 2014/743/ЕС от <DATE ISO="20141021">21 октомври 2014 година</DATE> относно започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на данни за регистрацията на превозните средства (VRD) в Кипър, Решение на<?PAGE NO="14"?> Съвета 2014/744/ЕС от <DATE ISO="20141021">21 октомври 2014 година</DATE> относно започването на автоматизиран обмен на данни по отношение на данни за регистрацията на превозните средства (VRD) в Естония и Решение на Съвета 2014/911/ЕС от <DATE ISO="20141204">4 декември 2014 година</DATE> за започване на автоматизиран обмен на данни по отношение на дактилоскопични данни в Латвия,</P></ITEM><ITEM><P>да запази последиците на обжалваните решения до влизането в сила на нови актове, които да ги заменят,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Съвета да заплати съдебните разноски,</P></ITEM><ITEM><P>Федерална република Германия и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>