<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><ORDER xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.ORDER><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T‑676/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014TO0676</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:602">EU:T:2015:602</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>4</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>4</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.ORDER><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20150903">3.9.2015</DATE> г. — ДЕЛО T‑676/14</P><P>ИСПАНИЯ/КОМИСИЯ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Определение на Общия съд</HT> (осми състав)</P><P><DATE ISO="20150903">3 септември 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: испански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Жалба за отмяна</KEYWORD><KEYWORD>Член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1173/2011</KEYWORD><KEYWORD>Ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната</KEYWORD><KEYWORD>Манипулиране на статистическите данни</KEYWORD><KEYWORD>Решение на Комисията за започване на разследване</KEYWORD><KEYWORD>Необжалваем акт</KEYWORD><KEYWORD>Подготвителен акт</KEYWORD><KEYWORD>Недопустимост</KEYWORD></INDEX><ORDER.INIT><P>По дело T‑676/14</P></ORDER.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Кралство Испания</HT>, за което се явява A. Rubio González, Abogado del Estado,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват J.‑P. Keppenne, J. Baquero Cruz и M. Clausen, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане за отмяна на Решение C (2014) 4856 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20140711">11 юли 2014 г.</DATE> за започване на разследване относно манипулиране в Испания на статистическите данни, установени от Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната,</P><PREAMBLE.GEN><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),</P><P>състоящ се от: D. Gratsias, председател, М. Кънчева и C. Wetter (докладчик), съдии,</P><P>секретар: E. Coulon,</P></PREAMBLE.INIT><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE.GEN><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.ORDER><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Определение</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>1</NO.P><TXT>В контекста на кризата, свързана със дълговете на публичните образувания, известна като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>криза с държавния дълг<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, Кралство Испания въвежда, считано от първото тримесечие на 2012 г., извънреден механизъм за гарантиране на устойчивостта на икономическите отношения между испанските автономни области и техните доставчици. Този механизъм включва опрощаване на дългове и гаранции за плащане.</TXT></NP><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>При въвеждането на посочения специален механизъм става ясно, че някои от извършените от испански автономни области разходи в края на 2011 г. не са били отчетени сред данните, съобщени на Европейската комисия в рамките на процедурата при прекомерен дефицит.</TXT></NP><NP><NO.P>3</NO.P><TXT>Кралство Испания изтъква, че веднага след като испанските организации, на които е възложено изготвянето и разпространението на статистически данни, са се запознали с новите данни, а именно през май 2012 г., те са уведомили официално статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). Тази корекция е взета предвид в рамките на процедурата при прекомерен дефицит през октомври 2012 г.</TXT></NP><NP><NO.P>4</NO.P><TXT>След уведомяването на Евростат през 2012 г. тази служба извършва поредица от посещения в Испания между <DATE ISO="20120524">24 май 2012 г.</DATE> и 26 и <DATE ISO="20130927">27 септември 2013 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>5</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20131205">5 декември 2013 г.</DATE> Евростат съобщава на Instituto Nacional de Estadística (Национален статистически институт) проект за доклад, като иска от последния да му представи становището си.</TXT></NP><NP><NO.P>6</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20131210">10 декември 2013 г.</DATE> Instituto Nacional de Estadística изпраща на Евростат поредица от коментари по-конкретно относно определянето на периода, който е приет за релевантен.</TXT></NP><NP><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140711">11 юли 2014 г.</DATE> Комисията приема Решение C (2014) 4856 окончателен за започване на разследване относно манипулиране в Испания на статистическите данни, установени от Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производство и искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140922">22 септември 2014 г.</DATE> Кралство Испания подава настоящата жалба, като иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP><NP><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141111">11 ноември 2014 г.</DATE> Комисията прави възражение за недопустимост на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE> Тя иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата като недопустима,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP><NP><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150107">7 януари 2015 г.</DATE> Кралство Испания подава в секретариата на Общия съд становището си по възражението за недопустимост, като посочва, че жалбата му е допустима.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>11</NO.P><TXT>Съгласно член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, ако някоя от страните поиска, както в настоящия случай, Общият съд се произнася по недопустимостта, без да разглежда спора по същество. Съгласно параграф 6 от същия член единствено ако Общият съд реши, се провежда устна фаза на производството. Общият съд счита, че в настоящия случай делото е достатъчно изяснено с документите и обясненията, представени от страните в писмената фаза на производството. Предвид че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе, Общият съд реши, че не е необходимо да започва устна фаза на производството.</TXT></NP><NP><NO.P>12</NO.P><TXT>Важно е да се припомни постоянната съдебна практика, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС физическите и юридическите лица могат да обжалват само актовете със задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено неговото правно положение (вж. определения от <DATE ISO="20030430">30 април 2003 г.</DATE>, Schmitz-Gotha Fahrzeugwerke/Комисия, T‑167/01, Rec, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2003:121">EU:T:2003:121</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 46 и от <DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, Schneider Electric/Комисия, T‑48/03, Rec, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:34">EU:T:2006:34</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 44).</TXT></NP><NP><NO.P>13</NO.P><TXT>По отношение на актовете, чието изготвяне преминава през няколко фази на вътрешна процедура, обжалваеми актове по принцип са само мерките, които установяват окончателната позиция на институцията в края на процедурата, с изключение на междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение и чиято законосъобразност може надлежно да се обжалва в рамките на жалба, насочена срещу тях (решения от <DATE ISO="19811111">11 ноември 1981 г.</DATE>, IBM/Комисия, 60/81, Rec, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:264">EU:C:1981:264</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 10—12 и от <DATE ISO="19950627">27 юни 1995 г.</DATE>, Guérin automobiles/Комисия, T‑186/94, Rec, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1995:114">EU:T:1995:114</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 39; определение Schneider Electric/Комисия, точка 12 по-горе, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:34">EU:T:2006:34</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 45).</TXT></NP><NP><NO.P>14</NO.P><TXT>Това не важи само ако самите решения или актове, приети в хода на подготвителната процедура, представляват завършекът на една специална процедура, различна от тази, която трябва да даде възможност на институцията да се произнесе по същество (решение IBM/Комисия, точка 13 по-горе, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:264">EU:C:1981:264</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 11 и определение от <DATE ISO="20040609">9 юни 2004 г.</DATE>, Camós Grau/Комисия, T‑96/03, Rec, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2004:172">EU:T:2004:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 30).</TXT></NP><NP><NO.P>15</NO.P><TXT>Както основателно отбелязва Комисията, мерките, чрез които последната решава да започне разследване, са само подготвителни актове и следователно не произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено неговото правно положение по смисъла на член 263 ДФЕС. Това важи по-конкретно за издадено от Комисията мотивирано становище и за решението ѝ да сезира Съда в рамките на иска за неизпълнение на задължения, предвиден в член 258 ДФЕС (решение от <DATE ISO="19980929">29 септември 1998 г.</DATE>, Комисия/Германия, C‑191/95, Rec, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:441">EU:C:1998:441</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 44—47), за решение за започване на производство съгласно член 102 ДФЕС (решение IBM/Комисия, точка 13 по-горе, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:264">EU:C:1981:264</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 21) или още — за решение на Европейска служба за борба с измамите (OLAF) за започване на разследване (определение Camós Grau/Комисия, точка 14 по-горе, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2004:172">EU:T:2004:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 33 и 36).</TXT></NP><NP><NO.P>16</NO.P><TXT>Системата, установена от законодателя на Съюза в рамките на Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 година</DATE> за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="306" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 306, стр. 1</REF.DOC.OJ>), не допуска заключение, различно от направеното в точка 15 от настоящото определение, що се отнася до разследванията, започнати от Комисията в съответствие с член 8, параграф 3 от този регламент. Съгласно тази разпоредба Комисията може да извършва всички необходими разследвания за установяване на наличието на изопачаване на данни за дефицита и дълга, които са от значение за прилагането на членове 121 ДФЕС или 126 ДФЕС или за прилагането на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към ДЕС и към ДФЕС. Комисията може да реши да започне разследване, когато установи, че съществуват сериозни данни за наличието на факти, които могат да представляват такова изопачаване.</TXT></NP><?PAGE NO="4"?><NP><NO.P>17</NO.P><TXT>Ето защо само увреждащият акт, който съгласно текста на член 8, параграфи 1 и 5 от Регламент № 1173/2011 е решението на Съвета да наложи глоба на държава членка, може да бъде обжалван от последната на основание на член 263 ДФЕС с уточнението, че съгласно член 261 ДФЕС член 8, параграф 5 от същия регламент предоставя на съда на Съюза правомощие за пълен съдебен контрол, което му позволява да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>отменя, намалява или увеличава наложената глоба<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>. Поради това позоваване на евентуалната незаконосъобразност на мерките, които предхождат приемането на това решение на Съвета, и по-специално на мерките, свързани със започване на разследване от страна на Комисията, може да се направи само в рамките на горепосоченото обжалване (вж. в този смисъл решения от <DATE ISO="19650407">7 април 1965 г.</DATE>, Weighardt/Комисия на ЕОAЕ, 11/64, Rec, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1965:38">EU:C:1965:38</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> и IBM/Комисия, точка 13 по-горе, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:264">EU:C:1981:264</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 12; определение Schneider Electric/Комисия, точка 12 по-горе, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:34">EU:T:2006:34</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 45). Следователно, обратно на твърденията на Кралство Испания, само на този стадий може да се разгледа, ако е необходимо, въпросът за правното основание, което е позволило на Комисията да разследва обстоятелства, настъпили преди <DATE ISO="20111213">13 декември 2011 г.</DATE>, датата на влизане в сила на Регламент № 1173/2011.</TXT></NP><NP><NO.P>18</NO.P><TXT>Що се отнася до довода на Кралство Испания, свързан с обстоятелството, че настоящото дело има за предмет първото решение на Комисията за започване на разследване във връзка с манипулиране на статистически данни от страна на държава членка, което получило широка публичност и така увредило значително интересите му на международните финансови пазари, той следва да се отхвърли, с мотива че подобни съображения не могат да бъдат от значение за резултата от анализа на правното естество на обжалваното решение, а именно че то не представлява увреждащ акт по смисъла на член 263 ДФЕС. Тъй като това твърдение на Кралство Испания не е релевантно за повдигнатия пред Общия съд въпрос за допустимостта и не може да измени естеството на настоящата жалба, то следва да се отхвърли като неотносимо.</TXT></NP><NP><NO.P>19</NO.P><TXT>Ето защо повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост трябва да се уважи и жалбата следва да се отхвърли като недопустима.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>20</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP><NP><NO.P>21</NO.P><TXT>Тъй като Кралство Испания е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)</P><P>определи:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата като недопустима.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST><P>Съставено в Люксембург на <DATE ISO="20150903">3 септември 2015 година</DATE>.</P></JURISDICTION></CONTENTS.ORDER><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Секретар</P><P>E. Coulon</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Председател</P><P>D. Gratsias</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></ORDER>