<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-658/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0658</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:166">EU:C:2019:166</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>23</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>23</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Y. Bot — Дело C‑658/17</HT></P><P>WB</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Y. Bot</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑658/17</HT></P><P>WB</P><P>в присъствието на</P><P>Notariusz Przemysława Bac</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожов Велкополски, Полша)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 650/2012</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, параграф 1, букви ж) и и)</KEYWORD><KEYWORD>Понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>автентичен акт<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> в областта на наследяването</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> в областта на наследяването</KEYWORD><KEYWORD>Липса на уведомление от съответната държава членка за нотариусите като съд</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>съдебни функции<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/></KEYWORD><KEYWORD>Правна квалификация на националния акт за удостоверяване на наследствени права</KEYWORD><KEYWORD>Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014</KEYWORD><KEYWORD>Формуляр и свидетелство</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, букви ж) и и) и параграф 2, както и на член 39, параграф 2, на член 46, параграф 3, буква б) и на член 79 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120704">4 юли 2012 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="107" DATE.PUB="2012">ОВ L 201, 2012 г., стр. 107</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, както и до тълкуването на приложения 1 и 2 към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от <DATE ISO="20141209">9 декември 2014 година</DATE> за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент № 650/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="359" PAGE.FIRST="30" DATE.PUB="2014">ОВ L 359, 2014 г., стр. 30</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между WB и полски нотариус, който, с оглед признаването на препис от акта за удостоверяване на наследствени права върху наследството на баща ѝ, на когото тя е наследник, е отказал да ѝ издаде едно от свидетелствата, предвидени в Регламент № 650/2012, потвърждаващо, че този акт е решение или автентичен акт в областта на наследяването.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съгласно националното право актът за удостоверяване на наследствени права съдържа списък на наследниците или заветниците, както и полезни уточнения относно обхвата на техните наследствени права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж., що се отнася до разнообразието на националните удостоверения за наследство в различните държави членки и за тяхното определяне, заключението на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Oberle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:89">EU:C:2018:89</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В член 62, параграф 3 от Регламент № 650/2012, който се отнася до европейското удостоверение за наследство, се използва изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></NOTE> и поради това той е основен документ при уреждането на наследствените въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Това дело дава на Съда възможност да внесе полезни уточнения относно обхвата на понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> по смисъла на Регламент № 650/2012, като се произнесе по-специално по въпроса дали нотариус, на когото националното право предоставя компетентност за издаване на актове за удостоверяване на наследствени права, упражнява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>съдебни функции<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>В края на анализа ще предложа на Съда да отговори на Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожов Велкополски, Полша), че полският нотариус, компетентен да издава актове за удостоверяване на наследствени права, не упражнява съдебни функции. Според мен актът, който той съставя, е автентичен акт, издаването на препис от който може да се придружава от формуляра, посочен в член 59, параграф 1 от Регламент № 650/2012, по образеца в приложение 2 към Регламент за изпълнение № 1329/2014 по искане на всяко лице, заинтересовано от използването на този акт в друга държава членка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 650/2012</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съображения 7, 20—22, 62, 67, 69 и 76 от Регламент № 650/2012 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>(7)</NO.P><TXT>Правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се улесни с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. В европейското пространство на правосъдие гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство. По ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(20)</NO.P><TXT>Настоящият регламент следва да зачита различните системи за уреждане на въпросите, свързани с наследяването, които се прилагат в държавите членки. За целите на настоящия регламент понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> следва да бъде разширено, така че да обхваща не само съдилищата в стриктния смисъл на думата, които упражняват съдебни функции, но и нотариусите или службите по вписване в някои държави членки, които в определени области на наследяването упражняват съдебни функции като съдилища, както и нотариусите и правните специалисти, които в някои държави членки упражняват съдебни функции по дадено наследство чрез делегиране на правомощия от съда. Всички съдилища, определени в настоящия регламент, следва да бъдат обвързани от правилата относно компетентността, изложени в настоящия регламент. От друга страна, понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> не<?PAGE NO="3"?> следва да обхваща извънсъдебните органи на държавите членки, които по силата на националното право са оправомощени да се занимават с въпросите на наследяването, като например нотариусите в повечето държави членки, когато те, както е обичайният случай, не упражняват съдебни функции.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(21)</NO.P><TXT>С настоящия регламент следва да се даде възможност на всички нотариуси, които имат компетентност в областта на наследяването в държавите членки, да упражняват тази компетентност. Дали нотариусите в дадена държава членка са обвързани от правилата относно компетентността, предвидени в настоящия регламент, следва да зависи от това дали те попадат в рамките на определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> за целите на настоящия регламент.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(22)</NO.P><TXT>Актове, издавани от нотариуси в областта на наследяването в държавите членки, следва да се разпространяват съгласно настоящия регламент. Когато нотариусите упражняват съдебни функции, те са обвързани от правилата относно компетентността, а решенията, които вземат, следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите за признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения. Когато нотариусите не упражняват съдебни функции, те не са обвързани от правилата относно компетентността, а издаваните от тях автентични актове следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите относно автентичните актове.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(62)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Автентичността<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> на автентичния акт следва да бъде автономно понятие, което обхваща такива елементи като истинността на акта, формалните предпоставки за него, правомощията на органа, изготвил акта, и процедурата за изготвянето му. То следва да обхваща и фактическите елементи, описани в автентичния акт от съответния орган, като факта, че посочените страни са се явили пред този орган на указаната дата и че са направили посочените изявления. Страна, която желае да оспори автентичността на автентичен акт, следва да направи това пред компетентния съд в държавата членка по произход на автентичния акт съгласно правото на тази държава членка.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(67)</NO.P><TXT>С цел бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици в рамките на Съюза наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество следва да могат лесно да докажат правното си положение и/или правата и правомощията си в друга държава членка, например в държава членка, в която се намира наследствено имущество. За да им се даде възможност да направят това, в настоящия регламент следва да се предвиди създаването на еднотипно удостоверение — европейско удостоверение за наследство […], което да бъде издавано с цел да се ползва в друга държава членка. В съответствие с принципа на субсидиарност удостоверението не следва да заменя националните документи, които се използват за сходни цели в държавите членки.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(69)</NO.P><TXT>Използването на [европейското удостоверение за наследство] не следва да бъде задължително. Това означава, че лицата, които имат право да подадат заявление за издаване на удостоверение, не следва да са задължени да го правят, а следва да имат свободата да използват другите инструменти, които са на тяхно разположение съгласно настоящия регламент (решения, автентични актове и съдебни спогодби). Същевременно никой орган или лице, пред което е представено [европейско удостоверение за наследство], издадено в друга държава членка, не следва да има право да изисква вместо него да бъде представено решение, автентичен акт или съдебна спогодба.</TXT></NP></CONSID><?PAGE NO="4"?><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(76)</NO.P><TXT>По същия начин, за да се улесни прилагането на настоящия регламент и да се даде възможност за използване на съвременни комуникационни технологии, следва да се предвидят стандартни формуляри за свидетелства, които да бъдат предоставяни във връзка със заявление за декларация за изпълняемост на решение, автентичен акт или съдебна спогодба и за прилагане на европейското удостоверение за наследство, както и за самото удостоверение<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 3 от този регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на настоящия регламент:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> означава всяко решение в областта на наследяването, постановено от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, включително решение относно определянето на разходите или разноските от служител на съда;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>и)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>автентичен акт<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> означава документ в областта на наследяването, който е формално съставен или вписан като автентичен акт в държава членка и чиято автентичност:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>е свързана с подписването и съдържанието на автентичния акт; както и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>е установена от публичен орган или всеки друг орган, овластен за това от държавата членка по произход,</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на настоящия регламент понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> означава всеки съдебен орган и всички други органи и правни специалисти, притежаващи компетентност в областта на наследяването, които упражняват съдебни функции или действат чрез делегиране на правомощия от страна на съдебен орган, или действат под контрола на съдебен орган, при условие че тези други органи и правни специалисти предоставят гаранции за своята безпристрастност и за правото на всички страни да бъдат изслушвани и при условие че решенията, които постановяват съгласно правото на държавата членка, в която действат:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган или да бъдат преразглеждани от такъв орган; както и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>имат подобна сила и действие на тези на решение на съдебен орган по същия въпрос.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>Държавите членки изпращат уведомление до Комисията относно другите органи и правни специалисти, посочени в първа алинея, в съответствие с член 79<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Глава IV от посочения регламент, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Признаване, изпълнителна сила и изпълнение на решения<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, включва член 39, параграфи 1 и 2 от който предвиждат:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="039.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Решенията, постановени в държава членка, се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="039.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>В случай на оспорване заинтересованата страна, която посочва като основен елемент от иска признаването на дадено решение, може да поиска констативни действия съгласно процедурата, предвидена в членове 45—58, с които да се признае решението<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 43 от същия регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Решения, постановени в държава членка, които подлежат на изпълнение в тази държава членка, имат изпълнителна сила в друга държава членка, когато по искане на заинтересована страна те са били обявени за подлежащи на изпълнение в другата държава членка в съответствие с процедурата, предвидена в членове 45—58<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 46, параграф 3 от Регламент № 650/2012 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Заявлението [за декларация за изпълняемост] се придружава от следните документи:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>препис на решението, който отговаря на условията за доказване на неговата достоверност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>свидетелство, издадено от съда или компетентния орган на държавата членка по произход, като се използва формулярът, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2, без да се засягат разпоредбите на член 47<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 59, параграф 1 от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Автентичните актове, съставени в дадена държава членка, имат същата доказателствена сила в друга държава членка, както в държавата членка по произход, или възможно най-сравнимото действие, при условие че това не противоречи явно на обществения ред (ordre public) в засегнатата държава членка.</ALINEA><ALINEA>Лице, което желае да използва автентичен акт в друга държава членка, може да поиска от органа, съставящ автентичния акт в държавата членка по произход, да попълни формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2, в който е описано каква доказателствена сила има автентичният акт в държавата членка по произход<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 60, параграфи 1 и 2 от посочения регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="060.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Автентичен акт, който подлежи на изпълнение в държавата членка по произход, има изпълнителна сила в друга държава членка по искане на заинтересована страна в съответствие с процедурата, предвидена в членове 45—58.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="060.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на член 46, параграф 3, буква б) органът, който е съставил автентичния акт, издава по искане на заинтересованата страна свидетелство, като използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 81, параграф 2<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 62 от същия регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="062.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>С настоящия регламент се създава европейско удостоверение за наследство […], което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в член 69.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="062.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Използването на [европейското удостоверение за наследство] не е задължително.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="062.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>[Европейското удостоверение за наследство] не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. Същевременно, след като бъде издадено за ползване в друга държава членка, удостоверението поражда правните последици, изброени в член 69, и в държавата членка, чиито органи са го издали в съответствие с настоящата глава<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 79, параграфи 1 и 2 от Регламент № 650/2012 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="079.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Въз основа на изпратените от държавите членки уведомления Комисията изготвя списък на другите органи и правните специалисти, посочени в член 3, параграф 2.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="079.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи промени в информацията, която се съдържа в този списък. Комисията съответно изменя списъка<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Комисията не е получила информация от Република Полша относно упражняването на съдебни функции от нотариусите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. точка 62 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент за изпълнение № 1329/2014</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент за изпълнение № 1329/2014 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Формулярът по член 46, параграф 3, буква б) от Регламент […] № 650/2012, който следва да се използва за свидетелството относно решение в областта на наследяването, е формуляр I, установен в приложение 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Формулярът по член 59, параграф 1 и по член 60, параграф 2 от Регламент […] № 650/2012, който следва да се използва за свидетелството относно автентичен акт в областта на наследяването, е формуляр II, установен в приложение 2<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Полското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Законът за нотариата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Издаването на актове за удостоверяване на наследствени права от нотариусите в Полша е уредено в членове 95a—95p от prawo o notariacie (Закон за нотариата)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Dz. U. бр. 22, позиция 91.</P></NOTE> от <DATE ISO="19910214">14 февруари 1991 г.</DATE>, в редакцията му след изменението със Закона от <DATE ISO="20131213">13 декември 2013 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Dz. U. от 2014 г., позиция 164.</P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Закон за нотариата<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно член 95b от Закона за нотариата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Преди да състави акта за удостоверяване на наследствени права, нотариусът изготвя наследствен протокол с участието на всички заинтересовани лица, като взема предвид член 95ca<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Член 95с, параграфи 1 и 2 от Закона за нотариата гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="095C.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Преди да изготви наследствения протокол, нотариусът уведомява лицата, участващи в изготвянето на протокола, за задължението им да разкрият всички обстоятелства, които ще бъдат включени в протокола, и за наказателната отговорност, която носят за даване на невярна информация.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="7"?><PARAG IDENTIFIER="095C.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>В наследствения протокол по-специално се отбелязва:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>общото искане за удостоверяване на наследствените права, направено от лицата, участващи в изготвянето на протокола; […]</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Член 95са, параграфи 1 и 3 от Закона за нотариата предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="095.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>По искане на заинтересованото лице и с негово участие нотариусът съставя проект на наследствен протокол.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="095.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>В изявлението, направено пред съставилия проекта на наследствения протокол нотариус или пред друг нотариус, заинтересованото лице може да потвърди данните, включени в проекта на наследствен протокол, и да даде съгласие за изготвянето на наследствен протокол съгласно проекта за него“.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Съгласно член 95е от Закона за нотариата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="095E.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>След изготвянето на наследствения протокол нотариусът съставя акта за удостоверяване на наследствени права, ако няма съмнения относно наличието на компетентност на националните съдилища, съдържанието на приложимото чуждестранно право, самоличността на наследниците, размера на наследствените дялове, а ако наследодателят е направил виндикационен завет — и относно лицето, в полза на което наследодателят е направил виндикационен завет, и предмета на завета.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="095E.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Нотариусът отказва да състави акт за удостоверяване на наследствени права:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>ако за същото наследство вече има акт за удостоверяване на наследствени права или определение, с което се констатира придобиването на наследствени права;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>ако в хода на изготвянето на наследствения протокол се разкрият обстоятелства, сочещи, че при изготвянето му не са присъствали всички лица, които са призовани да наследят по закон или по завещание, или лица, в чиято полза наследодателят е направил виндикационен завет, или че съществуват или са съществували завещания, които не са били отворени или обявени;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>ако в случая липсва компетентност на националните съдилища[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>От устните състезания по време на съдебното заседание става ясно, че този израз, произтичащ от превода на думите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>jurysdykcja krajowa<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, обикновено се използва за посочване на критериите за международна компетентност на полския съд и трябва да се разграничава от вътрешната компетентност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>właściwość<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</P></NOTE>].</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="095E.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Ако наследството се получава от общината или полската държава [Skarbowi Państwa] в качеството им на наследници по закон, а представените от заинтересованото лице доказателства не са достатъчни за изготвянето на акта за удостоверяване на наследствени права, нотариусът може да състави този акт само след призоваване на наследниците чрез обявление за сметка на заинтересованото лице. Разпоредбите на членове 673 и 674 от Гражданския процесуален кодекс [kodeks postępowania cywilnego] се прилагат съответно“.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Съгласно член 95j от Закона за нотариата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>Вписаният акт за удостоверяване на наследствени права поражда същите последици като влязлото в сила определение, с което се констатира придобиването на наследствени права<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Член 95p от Закона за нотариата гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Всяко посочване в разпоредба на определението, с което се констатира придобиването на наследствени права, се отнася и до вписания акт за удостоверяване на наследствени права. Ако началото или краят на законоустановен срок се определя според деня на влизането в сила на определението на съда, с което се констатира придобиването на наследствени права, същото значение има и денят на вписване на акта за удостоверяване на наследствени права<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Гражданският кодекс</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Член 1025, параграф 2 от kodeks cywilny (Граждански кодекс) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>Лицето, в полза на което е констатирано придобиването на наследствени права или е издаден акт за удостоверяване на наследствени права, се счита за наследник<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Съгласно член 1027 от Гражданския кодекс:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>По отношение на трети лица, които не предявяват претенции към наследството, наследникът доказва наследствените си права само с определение, с което се констатира придобиването на наследствени права, или с вписан акт за удостоверяване на наследствени права<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Член 1028 от Гражданския кодекс гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>Ако лицето, в полза на което е констатирано придобиването на наследствени права или или е издаден акт за удостоверяване на наследствени права, макар да не е наследник, се разпореди с право от наследствената маса в полза на трето лице, лицето, в полза на което е извършено разпореждането, придобива правото или се освобождава от задължението, освен ако е действало недобросъвестно<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Гражданският процесуален кодекс</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Член 669<HT TYPE="SUP">1</HT> от Гражданския процесуален кодекс предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="669.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Съдът, компетентен по наследствените въпроси, отменя вписания акт за удостоверяване на наследствени права, ако за същото наследство вече е било постановено определение, с което се констатира придобиването на наследствени права.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="669.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ако за същото наследство са вписани два или повече акта за удостоверяване на наследствени права, по искане на заинтересованото лице съдът, компетентен по наследствените въпроси, отменя всички актове за удостоверяване на наследствени права и постановява определение, с което се констатира придобиването на наследствени права.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="669.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Освен при обстоятелствата, посочени в параграфи 1 и 2, отмяна на вписания акт за удостоверяване на наследствени права се допуска само в предвидените в закона случаи<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Съгласно член 679 от този кодекс:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="679.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Доказване, че лицето, в полза на което е постановено определение, с което се констатира придобиването на наследствени права, не е наследник или че наследственият му дял е различен от определения, се допуска само в производство за отмяна или изменение на посоченото определение по реда на този раздел. Лицето, което е участвало в производството по констатиране на придобиването на наследствени права, може да поиска изменение на определението, с което се констатира придобиването на наследствени права, само ако основе искането на обстоятелства, които не е могло да посочи в това производство, и го подаде в срок от една година от момента, в който е получило тази възможност.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="679.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Всяко заинтересовано лице може да поиска образуването на такова производство.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="679.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Ако се докаже, че цялото наследство или част от него е придобито от лице, което не е посочено във влязлото в сила определение, с което се констатира придобиването на наследствени права, компетентният по наследствените въпроси съд изменя това определение и се произнася по придобиването на наследствени права в съответствие с действителното правно положение.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="679.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите на параграфи 1—3 се прилагат съответно за вписания акт за удостоверяване на наследствени права и за определението, с което се констатира придобиването на предмета на виндикационния завет<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Жалбоподателката, WB, е един от участниците в производството относно наследството на баща ѝ — полски гражданин, починал на <DATE ISO="20160806">6 август 2016 г.</DATE>, чието последно обичайно местопребиваване е било в Полша — което има за цел издаването на акт за удостоверяване на наследствени права. Този акт е съставен на <DATE ISO="20161021">21 октомври 2016 г.</DATE> от полски нотариус в съответствие с полското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Тъй като починалият е бил предприемач, извършващ търговска дейност в граничната зона между Полша и Германия, жалбоподателката иска да установи дали са били държани капитали в една или няколко германски банки и ако е така — какъв е техният размер, който да се включи в наследствената маса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>За тази цел на <DATE ISO="20170607">7 юни 2017 г.</DATE> WB иска да ѝ бъде издаден препис от акта за удостоверяване на наследствени права, изготвен от нотариуса, заедно със свидетелство, че въпросният акт представлява решение в областта на наследяването по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012, по формуляра, установен в приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главното искане, жалбоподателката иска да ѝ се издаде препис от акта, заедно със свидетелство по формуляр II, установен в приложение 2 към този регламент, че въпросният акт представлява автентичен акт в областта на наследяването по смисъла на член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>С протокол от <DATE ISO="20170607">7 юни 2017 г.</DATE> помощник-нотариусът отказва да издаде препис от акта за удостоверяване на наследствени права заедно с едно от поисканите свидетелства. В подкрепа на този отказ той посочва в писмени мотиви от <DATE ISO="20170612">12 юни 2017 г.</DATE>, че актът за удостоверяване е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 и че Република Полша не е уведомила Комисията в съответствие с член 3, параграф 2 от този регламент, че нотариусите, издаващи актове за удостоверяване на наследствени права, изпълняват съдебни функции, поради което не е възможно да се издаде свидетелство по формуляра, установен в<?PAGE NO="10"?> приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014. Що се отнася до направеното при условията на евентуалност искане на жалбоподателката, помощник-нотариусът посочва, че квалифицирането на акта за удостоверяване на наследствени права като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> изключва квалифицирането му като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>автентичен акт<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, поради което, макар да са изпълнени условията по член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012, не е възможно издаването на съответното свидетелство по формуляра, установен в приложение 2 към Регламент за изпълнение № 1329/2014.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си пред Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожов Велкополски) WB изтъква, че актът за удостоверяване на наследствени права отговаря на условията, за да бъде признат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>WB твърди, първо, че актът за удостоверяване на наследствени права поражда същите последици като влязлото в сила определение, с което се констатира придобиването на наследствени права, служещо за удостоверяването на качеството на наследник. Тя посочва по-нататък, че квалифицирането на този акт като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>автентичен акт<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> я излага на риска признаването да ѝ бъде отказано на повече основания, при положение че издаването на акта е пречка за последващо постановяване на определение, с което се констатира придобиването на наследствени права. Накрая, тя излага становището, че пропускът на Република Полша да уведоми Комисията, че нотариусите, съставящи актове за удостоверяване на наследствени права, са правни специалисти, които попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> по смисъла на член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент № 650/2012 във връзка с член 79 от този регламент, не предопределя правното естество на тези актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че за да се произнесе по жалбата на WB, трябва преди това да получи потвърждение, че е допустимо свидетелството по приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014 да бъде издадено по отношение на решения, които не се ползват с изпълнителна сила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В подкрепа на този първи въпрос запитващата юрисдикция посочва по същество, че тълкуването на член 46, параграф 3, буква б) от Регламент № 650/2012 във връзка с член 39, параграф 2 от него е в подкрепа на тезата, че използването на свидетелството е допустимо за всяко решение, включително и за решенията, които не се ползват или се ползват само частично с изпълнителна сила. Това тълкуване се потвърждава от точка 5.1 от формуляр I, установен в приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1349/2014.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Що се отнася до втория преюдициален въпрос, запитващата юрисдикция посочва, че е необходимо уточнение на определението на понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> по смисъла на Регламент № 650/2012. Тя счита, от една страна, че полските нотариуси, които издават актове за удостоверяване на наследствени права, упражняват съдебни функции по смисъла на съображение 20 от Регламент № 650/2012, като това понятие в случай на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>легитимиране на наследниците<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> следва да се тълкува самостоятелно в рамките на този регламент. В това отношение тя подчертава, че проверката на качеството на наследник е същността на производството в областта на наследяването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>От друга страна, запитващата юрисдикция иска да се установи дали понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 предполага актът да бъде постановен от орган, който има компетентност да разрешава случай, в който е възможно да има спор. Тя счита, че този въпрос е от решаващо значение с оглед на направения от помощник-нотариуса анализ на ролята му и на действието на извършваното от него удостоверяване. В това<?PAGE NO="11"?> отношение тя счита, че именно правните последици на производството за удостоверяване на качеството на наследник трябва да обосноват правната квалификация, а не дали издаващият орган е обвързан от исканията на участниците в производството или дали това искане трябва да бъде направено по взаимно съгласие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Що се отнася до третия преюдициален въпрос, свързан с липсата на уведомление от държавите членки в съответствие с член 79 от Регламент № 650/2012, запитващата юрисдикция счита, че текстът на тази разпоредба не позволява да се даде ясен отговор на въпроса дали уведомяването има конститутивно или само информативно значение. Тя подчертава, че тази квалификация не следва да зависи от решението на държавата членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Що се отнася до четвъртия и петия въпрос, поставени пред Съда, запитващата юрисдикция посочва по същество, че ако актът за удостоверяване на наследствени права, издаван от полски нотариус, не следва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, безспорно е, че той отговаря на условията да бъде признат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>автентичен акт<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> по смисъла на член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожов Велкополски) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 46, параграф 3, буква б) във връзка с член 39, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>свидетелство относно решение в областта на наследяването<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> по формуляра, установен в приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014, може да се издава и за решенията, които потвърждават качеството на наследник, но не подлежат (дори и частично) на изпълнение?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от нотариус в съответствие с общото искане на всички участници в удостоверителното производство и пораждащ правните последици на влязло в сила съдебно определение, с което се констатира придобиването на наследствени права — какъвто е актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от полски нотариус — представлява решение по смисъла на тази разпоредба?</TXT><P>и съответно,</P><P>трябва ли член 3, параграф 2, [първа алинея] от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че нотариусът, съставящ този вид акт за удостоверяване на наследствени права, следва да се счита за съд по смисъла на последната разпоредба?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Трябва ли член 3, параграф 2, [втора алинея] от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че уведомяването, извършено от държава членка по реда на член 79 от Регламента, има информативно значение и не е условие за признаването на правен специалист, компетентен по наследствени въпроси и изпълняващ съдебни функции, за съд по смисъла на член 3, параграф 2, [първа алинея] от този регламент, ако той отговаря на условията, произтичащи от последната разпоредба?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос:</TXT><P>Трябва ли член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че признаването на националния правен инструмент, удостоверяващ качеството на наследник — какъвто е полският акт за удостоверяване на наследствени права — за решение по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 изключва признаването му за автентичен акт?</P></NP></ITEM><?PAGE NO="12"?><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:</TXT><P>Трябва ли член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от нотариус в съответствие с общото искане на всички участници в удостоверителното производство — какъвто е актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от полски нотариус — представлява автентичен акт по смисъла на тази разпоредба?<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Спорът касае издаването на едно от свидетелствата, предвидени в Регламент № 650/2012, отнасящо се или до решение, или до автентичен акт в областта на наследяването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Струва ми се важно да подчертая, че използването на такива свидетелства е предвидено или за решенията, за целите на признаване или издаване на декларация за изпълняемост на същите (член 39, параграф 2, член 43 и член 46, параграф 3, буква б) от този регламент), или за автентичните актове, за нуждите на използването им в друга държава членка (член 59, параграф 1 от посочения регламент), или за целите на издаване на декларация за изпълняемост на тези актове (член 60, параграф 2 от същия регламент).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Видно от обстоятелствата по делото, WB е подала заявление за издаване на свидетелство с цел признаване в Германия на доказателството за качеството ѝ на наследник, каквото е актът за удостоверяване на наследствени права, издаден от полски нотариус<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Следва да се отбележи, че WB е избрала да не иска издаването на европейско удостоверение за наследство, създадено именно за да отговори на потребностите на наследниците да докажат лесно правното си положение и правата си (вж. съображение 67 от Регламент № 650/2012). Както припомня Съдът в решение от <DATE ISO="20180621">21 юни 2018 г.</DATE>, Oberle (C‑20/17, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Oberle<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:485">EU:C:2018:485</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), използването на това удостоверение не е задължително и последното не заменя вътрешните документи. В писменото си становище, представено скоро след постановяването на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180301">1 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahnkopf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑558/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:138">EU:C:2018:138</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), помощник-нотариусът посочва, че това дело разкрива трудностите при тълкуването на обхвата на правата на наследниците, които може да се наложи да бъдат преодолени и които поради това подчертават предимството на посочените вътрешни документи.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>При все това, макар член 59, параграф 1, втора алинея от Регламент № 650/2012 да предвижда, че свидетелството може да бъде приложено към автентичен акт, за да бъде той използван в друга държава членка, това не се отнася до постановените в държавата членка решения. В съответствие с член 39, параграф 2 и член 46, параграф 3, буква б) от този регламент необходимостта от свидетелство в подкрепа на заявление за признаване възниква едва след оспорване, което може да бъде направено с главен или инцидентен иск от всяка заинтересована страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В това отношение може да се отбележи, че запитващата юрисдикция не посочва какъвто и да било даден на WB отказ за признаване от страна на германските банки, в които починалият ѝ баща евентуално е открил сметки, обосноваващ заявлението ѝ за свидетелство, предвид обстоятелството, че тя поддържа главно, че актът за удостоверяване на наследствени права може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> по смисъла на Регламент № 650/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Поради това могат да се изложат няколко съображения, що се отнася до допустимостта на преюдициалното запитване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на преюдициалното запитване</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>На първо място, както Съдът припомня в решение Oberle, Регламент № 650/2012 се прилага за наследяване с трансгранични последици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Точка 32 от решение Oberle. Вж. по-специално, що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>трансгранично<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, текста на съображения 7 и 67, посочени в тази точка.</P></NOTE>. Той постановява също, че националните удостоверения попадат в приложното поле на този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Точка 30 от решение Oberle.</P></NOTE>. При все това, за да се подаде заявление за издаване на свидетелство с цел признаването на решение или използването на автентичен акт, не е необходимо да се установява, че имуществата се намират в друга държава членка. Настоящият случай показва именно че може да е необходимо лицето да удостовери качеството си на наследник, за да извърши съответната проверка за наличието на имущество в друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>В това отношение и тук изглежда уместно да се направи сравнение с европейската заповед за арест, както предложих в точка 32 от заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Zulfikarpašić</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑484/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:654">EU:C:2016:654</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Освен това преди решение Oberle дебатът по приложното поле на Регламент № 650/2012 е можел основателно да породи опасения, че действието на дадено национално удостоверение може да не бъде признато.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Второ, заявлението за издаване на свидетелство не е обусловено от представянето на доказателства, че се предприемат действия за признаването на решение в друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Трето, както подчертава запитващата юрисдикция в четвъртия си въпрос, квалифицирането на акта за удостоверяване на наследствени права като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>автентичен акт<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> или като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> по смисъла на Регламент № 650/2012 са две взаимно изключващи се възможности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>При това положение според мен може да бъде отхвърлено всяко съмнение за чисто хипотетичния характер на въпросите, а оттам и за тяхната допустимост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Според мен най-напред следва да се разгледат заедно вторият и третият преюдициален въпрос, тъй като с тях се иска Съдът да уточни дали издаваният от полски нотариус акт за удостоверяване на наследствени права може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, издадено от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> по смисъла на Регламент № 650/2012, а и защото отговорът на първия въпрос, както и този на четвъртия и петия въпрос зависят непосредствено от тази квалификация.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно определението в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/212 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> означава всяко решение в областта на наследяването, постановено от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, включително решение относно определянето на разходите или разноските от служител на съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Поради това, от една страна, следва да се подчертае, че за разлика от посоченото в този член решение на служителя на съда относно определянето на разходите или разноските, което може да се наложи да бъде изпълнено в друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Определянето на размера на разходите или разноските от съдебния служител се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, защото <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>съдебният секретар действа като орган на съда, който се е произнесъл по същество по делото, и при оспорване съдебният орган в тесния смисъл на думата се произнася по разноските<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940602">2 юни 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Solo Kleinmotoren</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑414/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:221">EU:C:1994:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, за удостоверяването на качеството на наследник не е направено никакво уточнение, а то е в основата на действията по наследяването. От това следва, противно на поддържаното от запитващата юрисдикция и помощник-нотариуса, че не е необходимо да се вземе предвид естеството на решението или неговото значение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>От друга страна, следва да се приеме, че законодателят на Съюза е установил два критерия: единия — материален, а другия — относно органа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Разглеждането на първия от тези критерии не създава никаква трудност, тъй като Съдът е постановил в решение Oberle, че националните удостоверения попадат в приложното поле на Регламент № 650/2012 поради техния предмет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Точка 30 от решение Oberle.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Следователно остава да се разгледа вторият критерий, посочен в член 3, параграф 1, буква ж) от този регламент, а именно критерият, съгласно който издаващият решението орган трябва да е съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Член 3, параграф 2, първа алинея от посочения регламент предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> означава всеки съдебен орган и всички други органи и правни специалисти, притежаващи компетентност в областта на наследяването, които упражняват съдебни функции или действат чрез делегиране на правомощия от страна на съдебен орган, или действат под контрола на съдебен орган […]<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Следователно става въпрос не само за органите, чийто статут им гарантира независимост по отношение на останалите органи на държавата, но и за тези, за които се прилагат равностойни изисквания поради изпълняваните от тях функции или намесата на съдебен орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>От това следва, че понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>съдебни функции<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> са тясно свързани, което се подкрепя и от текста на съображение 22 от Регламент № 650/2012. Там се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>[к]огато нотариусите упражняват съдебни функции, те са обвързани от правилата относно компетентността[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>По този въпрос вж. също съображение 21.</P></NOTE>], а <HT TYPE="ITALIC">решенията, които вземат</HT>, следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите за признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>, а след това, за да се избегне всяко двусмислие, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>[к]огато нотариусите не упражняват съдебни функции, те не са обвързани от правилата относно компетентността, а <HT TYPE="ITALIC">издаваните от тях автентични актове</HT> следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите относно автентичните актове<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Освен това член 3, параграф 2, втора алинея от този регламент предвижда, че държавите членки посочват на Комисията кои несъдебни органи упражняват съдебни функции на същото основание като съдилищата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В случая следва да се констатира, че полските власти не са посочили нотариусите като упражняващи съдебни функции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Списък по държави на другите органи и правни специалисти, приравнени на съд, за които е била уведомена Комисията, е достъпен в интернет на следния адрес: https://e-justice.europa.eu/content_succession-380-bg.do?clang=bg. Освен това делегирането на правомощия от страна на съдебен орган или упражняването на правомощия под контрола на такъв орган не е разгледано в настоящото заключение, тъй като липсва позоваване на такава хипотеза.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Следователно е необходимо да се дадат насоки на запитващата юрисдикция относно последиците от такава липса на уведомление, до които се отнася третият преюдициален въпрос, а това ще определи нуждата от произнасяне по понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>съдебни функции<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, до което се отнася вторият преюдициален въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Последиците от липсата на уведомление по член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент № 650/2012</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Съдът все още не е имал повод да се произнесе по въпроса за значението на уведомленията, които държавите членки правят в съответствие с разпоредбите на Регламент № 650/2012. Все пак аналогична проблематика е разгледана в областта на социалната сигурност. Тази проблематика се отнася по-специално до тълкуването на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="033" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2008">ОВ L 33, 2008 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120522">22 май 2012 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2012">ОВ L 149, 2012 г., стр. 4</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>Регламент № 883/2004<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>.</P></NOTE>, в който се предвижда, че държавите членки уведомяват Комисията за декларациите за национални обезщетения и за липсата на осигурителна система съгласно различни разпоредби на Регламент № 883/2004. Струва ми се, че практиката на Съда в тази област може да се приложи към предвидените в Регламент № 650/2012 уведомления, независимо от разликите, свързани с предмета на приложимите инструменти, тъй като тя показва трайни основи за анализ, почиващи на основополагащи елементи, от които не изглежда възможно отклоняване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>За сметка на това, противно на поддържаното от P. Wautelet в <HT TYPE="ITALIC">Bonomi</HT>, A. et <HT TYPE="ITALIC">Wautelet</HT>, P. Le droit européen des succession, Commentaire du règlement (UE) n<HT TYPE="SUP">o</HT> 650/2012, du 4 juillet 2012. 2. ed., Bruylant, Bruxelles 2016, pt. 71, note 89, р. 173, не мисля, че може да се направи сравнение с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от <DATE ISO="20000529">29 май 2000 година</DATE> относно производството по несъстоятелност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="160" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2000">ОВ L 160, 2000 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143), изменен с Регламент (ЕО) № 603/2005 на Съвета от <DATE ISO="20050412">12 април 2005 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="100" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2005">ОВ L 100, 2005 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>Регламент № 1346/2000<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>), нито с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100121">21 януари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>MG Probud Gdynia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑444/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:24">EU:C:2010:24</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Всъщност приложение A към Регламент № 1346/2000 съдържа списък с процедури, за които този регламент се прилага, и представлява неразделна част от Регламента. Същото се отнася и до член 4, точка 7 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 година</DATE> за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="143" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2004">ОВ L 143, 2004 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 3) и член 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), за които Съдът стига до извода, че тъй като тези разпоредби се отнасят конкретно до посочените или изброени в тях органи, то нотариусите в Хърватия не попадат в техния обхват (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE> <NAME.CASE>Zulfikarpašić</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑484/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:199">EU:C:2017:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pula Parking</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑551/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:193">EU:C:2017:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>В този смисъл, видно от постановените неотдавна решения, а именно от решения от <DATE ISO="20160303">3 март 2016 г.</DATE>, Комисия/Малта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑12/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:135">EU:C:2016:135</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, и от <DATE ISO="20180530">30 май 2018 г.</DATE>, Czerwiński<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑517/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:350">EU:C:2018:350</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Съдът е приел, че посочените декларации на държавите членки установяват презумпцията, че декларираните национални законодателства попадат в материалния обхват на Регламент № 883/2004, но че обратно, обстоятелството, че държава членка се е въздържала да уведоми за акт от националното законодателство на основание на този регламент, само по себе си не позволява да се приеме, че този закон не попада в приложното поле на посочения регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180530">30 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Czerwiński</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑517/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:350">EU:C:2018:350</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.Докато направените от съответната държава членка декларации не бъдат изменени или оттеглени, останалите държави членки трябва да се съобразяват с тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160303">3 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Малта</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑12/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:135">EU:C:2016:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Съдът добавя, че когато съществуват съмнения относно истинността на декларацията на друга държава членка, и по-специално по отношение на квалификацията, която може да е направила тази държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180530">30 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Czerwiński</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑517/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:350">EU:C:2018:350</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>националният съд, сезиран със спор относно националното законодателство, винаги може да се окаже изправен пред необходимостта да [направи тази квалификация] по отнесеното до него дело, и евентуално да отправи преюдициално запитване до Съда по този въпрос<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180530">30 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Czerwiński</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑517/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:350">EU:C:2018:350</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Освен това, макар съответният национален съд да трябва да направи самостоятелно квалификацията, декларацията на компетентния национален орган не обвързва този съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180530">30 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Czerwiński</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑517/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:350">EU:C:2018:350</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Според мен същото се отнася и за случай на липса на декларация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>С оглед на всички тези съображения предлагам на Съда да постанови в отговор на третия преюдициален въпрос, че липсата на уведомление от страна на Република Полша по член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент № 650/2012 за това, че нотариусите упражняват съдебни функции, няма окончателен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Поради това следва да се разгледа вторият въпрос на запитващата юрисдикция, с който тя по същество иска да установи дали Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че нотариусите в Полша упражняват съдебни функции, когато действат в рамките на правомощията, възложени им съгласно националното право в производството за изготвяне на акт за удостоверяване на наследствени права.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>съдебни функции<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Испанското и унгарското правителство считат, че използваното в Регламент № 650/2012 понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> обхваща не само съдилищата в тесен смисъл, както се посочва в съображение 20 от този регламент, но най-общо и всеки орган, когато той упражнява функция при подобни условия, както било в случая с нотариуса, издаващ акт за удостоверяване на наследствени права по полското право. От своя страна Комисията, подобно на Република Полша, поддържа обратното становище, като същевременно уточнява в съдебното заседание, предвид мотивите на решение Oberle, че що се отнася до несъдебните органи, това понятие обхваща единствено спорните производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>В съответствие с постоянната практика на Съда понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>съдебни функции<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, при липсата на изрично препращане към правото на държавите членки за определянето на смисъла и обхвата му, трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване, което да отчита не само текста на член 3 от Регламент № 650/2012, но и системата и целта на този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zulfikarpašić</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑484/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:199">EU:C:2017:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180301">1 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahnkopf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑558/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:138">EU:C:2018:138</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Текстът</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>На първо място, следва да се подчертае особеният характер на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> съгласно Регламент № 650/2012. Всъщност, както е видно от точка 4.1, член 2 от обяснителния меморандум към предложението на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство (COM(2009) 154 окончателен). Вж. също съображение 20 от Регламент № 650/2012.</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>[п]онятието за юрисдикцията в настоящия регламент следва да се разбира в широк смисъл и включва и други органи, когато упражняват правораздавателни функции по делегиране, а именно нотариусите и съдебните секретари (деловодители)<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>В този смисъл, обратно например на Регламент № 805/2004 и Регламент № 1215/2012, които не съдържат никаква обща разпоредба в това отношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Сравни с решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zulfikarpašić</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑484/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:199">EU:C:2017:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pula Parking</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:193">EU:C:2017:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също уточненията относно текста на различните езици в заключението на генералния адвокат Bobek по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pula Parking</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:825">EU:C:2016:825</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 650/2012 се уточнява, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. подробния обзор на различните определения на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> в заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Zulfikarpašić</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑484/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:654">EU:C:2016:654</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE> обхваща не само съдилищата, но и всеки друг орган, компетентен в областта на наследяването, който упражнява съдебни функции и отговаря на определени условия, изброени в същата разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. в това отношение решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zulfikarpašić</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑484/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:199">EU:C:2017:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pula Parking</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:193">EU:C:2017:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и съображение 20 от Регламент № 650/2012.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Това условие за функциите, изпълнявани от несъдебни органи, следва да се сравни с постоянната практика на Съда, съгласно която, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>що се отнася до функциите на нотариусите, [са налице] значителни различия между съдебните и нотариалните функции<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pula Parking</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:193">EU:C:2017:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Критериите за квалифициране на упражняваните функции са изброени в член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 650/2012, а именно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>тези други органи и правни специалисти [трябва да] предоставят гаранции за своята безпристрастност и за правото на всички страни да бъдат изслушвани и […] решенията, които постановяват съгласно правото на държавата членка, в която действат:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>[трябва да] могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган или да бъдат преразглеждани от такъв орган; както и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>[трябва да] имат подобна сила и действие на тези на решение на съдебен орган по същия въпрос<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Системата и целта на Регламент № 650/2012</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Посочените в член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 650/2012 условия гарантират спазването на принципа на взаимно доверие в правораздаването в държавите — членки на Съюза, който стои в основата на прилагането на разпоредбите на този регламент, отнасящи се до признаването и изпълнението на съдебни решения в друга държава членка, по примера на Регламент (ЕО) № 44/2001<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">OВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74). Вж., що се отнася до историята на приемането на Регламент № 650/2012, предложението за регламент, посочено в бележка под линия 30 от настоящото заключение, по-специално точка 4.4 от обяснителния меморандум. Вж. също съображение 59 от Регламент № 650/2012: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>В контекста на общата цел — взаимно признаване на решения, постановени в държавите членки по въпросите на наследяването, независимо от това дали решенията са постановени по исково или охранително производство, настоящият регламент следва да предвиди норми относно признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения, подобни на нормите, предвидени в други правни инструменти на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>. В това отношение вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zulfikarpašić</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑484/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:199">EU:C:2017:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pula Parking</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:193">EU:C:2017:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Тези условия са в основата на разликата в правния режим на свободното движение на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>решенията<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> и на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>актовете<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> в държавите членки, която е изяснена по-специално в член 59 от Регламент № 650/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. за сравнение текста на член 46 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от <DATE ISO="20031127">27 ноември 2003 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="338" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ L 338, 2003 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19 том 6, стр. 183): <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>Актовете, които са официално изготвени или регистрирани като публични и са изпълняеми в една от държавите членки, както и споразуменията между страните, които са изпълняеми в държавата членка, в която са сключени, се признават и се изпълняват при същите условия като решенията<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Следователно, освен условието за безпристрастност, според мен функционалният критерий, който трябва да се съобрази, е дали на компетентния орган са възложени правомощия да реши евентуален спор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Сравни с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090402">2 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gambazzi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑394/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:219">EU:C:2009:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също моето заключение по дело BUAK Bauarbeiter-Urlaubs- u. Abfertigungskasse (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑579/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:863">EU:C:2018:863</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, или да се произнесе по силата на собствените си правомощия и въз основа на собствената си преценка, което обосновава спазването на основните процесуални принципи, включително на принципа на състезателност, както и наличието на средства за правна защита, които гарантират свободното движение на съдебни решения, съгласно постоянната практика на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zulfikarpašić</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑484/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:199">EU:C:2017:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поради това считам, че няма основание за отклонение от това тълкуване в областта на наследяването, което трябва да се прилага към решенията при исково или охранително производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Сравни с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gothaer Allgemeine Versicherung и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑456/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:719">EU:C:2012:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съдът е посочил по същество, че стеснителното тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> би довело до създаване на категория на приети от съдилища актове, които съдилищата на другите държави членки няма да са длъжни да признаят, и че квалификацията на решението не трябва да се обвързва с квалификация, изведена от правото на друга държава членка.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Следователно, що се отнася до несъдебните органи, посочени в Регламент № 650/2012, единственият полезен критерий е дали се упражняват правомощия по вземане на решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Сравни с решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110524">24 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑53/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:338">EU:C:2011:338</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170201">1 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑392/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:73">EU:C:2017:73</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0108">108</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. С други думи, компетентността на съответния несъдебен орган не трябва да зависи само от волята на страните. Всъщност в такъв случай, макар този орган да следва да извършва проверки, неговата роля е да регистрира споразумението на страните и да ги изпрати пред съдебен орган в случай на трудности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940602">2 юни 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Solo Kleinmotoren</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑414/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:221">EU:C:1994:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Gothaer Allgemeine Versicherung и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑456/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:554">EU:C:2012:554</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и заключението на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Oberle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:89">EU:C:2018:89</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираните становища от доктрината). Сравни с решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110524">24 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑53/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:338">EU:C:2011:338</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170201">1 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑392/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:73">EU:C:2017:73</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0116">116</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Констатацията, че в основата на производството стои споразумение между страните, и свързаната с това липса на способи за защита води до извода, че трябва да се отхвърли всяка дискусия относно еквивалентността на последиците на издавания акт с тези на решение на съдебен орган по смисъла на член 3, параграф 2, първа алинея, буква б) от Регламент № 650/2012, тъй като посочените в член 3, параграф 2, първа алинея от този регламент критерии за квалификация са кумулативни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>По тези съображения предлагам тълкуване, което може да се сравни с това в решение Oberle, постановено неотдавна от Съда. То обаче изисква някои терминологични уточнения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>В това дело, отнасящо се до компетентността на германски съд за издаване на удостоверение за наследство само за частта от наследственото имущество, което се намира в Германия, Съдът не отдава предпочитание на естеството или значението на констатациите по отношение на качеството на наследник за извършването на последващи действия по наследяването, а на централизацията в една държава членка на производствата, които са били образувани пред съд в тесния смисъл на думата, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>независимо от исковия или охранителен характер на тези производства<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Точка 44 от решение Oberle. В точка 38 от това решение Съдът посочва, че съгласно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>акта за преюдициално запитване […] производството за издаване на национални удостоверения за наследство е охранително и <HT TYPE="ITALIC">решенията</HT> за издаване на такива удостоверения съдържат единствено фактически констатации и не включват нищо, което би могло да придобие сила на пресъдено нещо<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> (курсивът е мой).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Съдът постановява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>установеното в член 4 [от Регламент № 650/2012] правило за [международната компетентност на съдилищата на държавите членки по отношение на производствата за мерки във връзка с наследяването като цяло<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Израз, взет от точка 44 от решение Oberle.</P></NOTE>] се отнася и до производства, които не водят до приемане на съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Точка 42 от решение Oberle.</P></NOTE>. Съдът се произнася в този смисъл от гледна точка на целта, преследвана с Регламент № 650/2012, а именно да се избегне раздробяването на наследството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. точка 56 от решение Oberle.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>От това произтичат два извода. От една страна, Съдът е отдал предимство на критерия относно органа, тоест относно качеството на компетентния орган, който е издал удостоверението за наследство, а не на функционалния критерий, свързан с естеството на производството, тъй като става въпрос за съд, който би бил компетентен в случай на спор в областта на наследяването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Такъв критерий може да се съпостави с условието, съдържащо се в член 42, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1215/2012 по отношение на изпълнението на решение, с което се постановява временна мярка. Удостоверението, издадено за тази цел от съда по произход, удостоверява, че този съд е компетентен да се произнесе по съществото на спора.</P></NOTE>. От това следва, че определящият критерий за анализ на функциите на несъдебния орган остава упражняването на правомощия за вземане на решения, независимо дали по естеството си производството е исково или охранително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>От друга страна, както се потвърждава и от устните състезания в хода на съдебното заседание, предвид тази двойственост на посочените в Регламент № 650/2012 производства следва да се внимава за условията за използване на израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>съдебни функции<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>. Всъщност в точка 38 от решение Oberle Съдът е избрал този израз, за да направи разграничение с националното производство с охранителен характер. В точка 40 от това решение в същия контекст Съдът използва израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>само решение, постановено в състезателно производство пред съд<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>. Освен това в точка 42 от посоченото решение, след като споменава получените от съдилищата изявления във връзка с наследяването, Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>установеното в член 4 правило за компетентност се отнася и до производства, които не водят до приемане на <HT TYPE="ITALIC">съдебно решение</HT><QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE> — понятие, което обикновено се разбира като предполагащо наличието на спор, по-специално при разглеждане на допустимостта на преюдициално запитване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. с цел припомняне на развитието на практиката на Съда в смисъл, възприемащ едно по-широко тълкуване, моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>BUAK Bauarbeiter-Urlaubs- u. Abfertigungskasse</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:863">EU:C:2018:863</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Поради това препоръчвам, в духа на предходните ми съображения, да се приеме, че изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>съдебни функции<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> се отнася както до искови, така и до охранителни производства, при условие че те не се основават единствено на волята на участниците в производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Във всеки случай значението на решение Oberle трябва да се ограничи до въпроса за международната компетентност на съдилищата, който това решение разрешава, като отдава пълно значение на основната полза от Регламент № 650/2012, а именно да се сложи край на различните основания за компетентност в областта на наследяването. Всъщност, макар това решение да не се отнася само до съдилищата, мотивите на решение Oberle не позволяват все пак да се приеме, че Съдът е възнамерявал да измени понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>съдебни функции<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>, като разшири обхвата му по отношение на актове, имащи за цел да се удостовери извършването на частни волеизявления.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>С други думи, това съдебно решение не предопределя едно по-широко разбиране на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, евентуално свързано с понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>, което да е специално в областта на наследяването.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Следователно от посоченото съдебно решение, което се отнася до производство, което не е исково, не може да се направи извод, че всеки несъдебен орган, който издава удостоверения за наследство при липсата на оспорване, приема решения като съд по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Също така не може да се изведе довод, както предлага полският помощник-нотариус, от обстоятелството, че в член 72 от Регламент № 650/2012, отнасящ се до обжалването на издадено европейско удостоверение за наследство, е използвано понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>, тъй като това удостоверение има самостоятелен правен режим, както е постановил Съдът в решение Oberle<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Точка 46 от това решение.</P></NOTE>, и това понятие се използва независимо от издаващия орган, посочен в член 67 от този регламент, който трябва да се тълкува във връзка с член 64 от същия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Именно с оглед на тези разяснения следва по-нататък да се квалифицират функциите, упражнявани от полския нотариус при съставянето на акта за удостоверяване на наследствени права.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Преглед на функциите на полския нотариус с оглед на изведените критерии</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Както показва направеното от мен изследване, съгласно член 4 и член 5, параграф 1 от Закона за нотариата нотариусите управляват кантора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Думата на полски език е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>kancelaria<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>.</P></NOTE> за своя собствена сметка и упражняват основната си дейност срещу възнаграждение въз основа на споразумение с участниците в производството в рамките на установена тарифа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Що се отнася до нотариалната дейност в областта на наследяването, следва предварително да се припомни, че съгласно член 1027 от Гражданския кодекс наследствените права на наследниците по отношение на трети лица, които не са наследници, се доказват с определение, с което се констатира придобиването на наследствени права, или с акт за удостоверяване на наследствени права. Запитващата юрисдикция посочва<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>В точка 3, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>Разпоредби на националното право<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>, от акта за преюдициално запитване (стр. 10 от превода на български език).</P></NOTE>, че тази алтернатива е създадена през 2009 г. за наследствата, по които няма спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>В този смисъл нотариусът може да бъде сезиран с производство за удостоверяване на качеството на наследник само при съгласие на всички участници в това производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Член 95с, параграф 2, точка 1 от Закона за нотариата. Запитващата юрисдикция посочва, че нотариалното производство по удостоверяване може да започне само по искане на наследниците, които трябва да са постигнали съгласие по конкретното съдържание на акта (стр. 10 от превода на акта на запитващата юрисдикция, втори и трети абзац).</P></NOTE> и при липсата на съмнение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Член 95е, параграф 1 от Закона за нотариата.</P></NOTE> относно наличието на компетентност на националните съдилища, съдържанието на приложимото чуждестранно право, самоличността на наследниците и наследствените права. Той трябва да откаже издаването на акта за удостоверяване на наследствени права по-специално ако при изготвянето на наследствения протокол не са присъствали всички наследници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Член 95е, параграф 2, точка 2 от Закона за нотариата.</P></NOTE>. Ако са били издадени няколко акта за удостоверяване на наследствени права, съдът, компетентен по наследствените въпроси, ги отменя и постановява определение, с което констатира придобиването на наследствени права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Член 669<HT TYPE="SUP">1</HT>, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс.</P></NOTE>. По силата на член 669<HT TYPE="SUP">1</HT>, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс наличието на определение, с което се констатира придобиването на наследствени права, е основание за отмяна на вече вписания акт за удостоверяване на наследствени права. Освен това, макар актът за удостоверяване на<?PAGE NO="21"?> наследствени права да поражда същите последици като определението, с което се констатира придобиването на наследствени права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Член 95j от Закона за нотариата.</P></NOTE>, той не се ползва със силата на пресъдено нещо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Членове 363 и сл. от Гражданския процесуален кодекс съгласно писменото становище на полското правителство.</P></NOTE> и не подлежи на обжалване. Той може само да бъде отменен, по-специално в случаите, посочени в членове 669<HT TYPE="SUP">1</HT> и 679<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. също, съгласно цитираната от полското правителство доктрина (Komentarz do art. 95j Prawa o notariacie. — In: <HT TYPE="ITALIC">Szereda</HT>, A. Czynności notarialne. Komentarz do art. 79‑112 Prawa o notariacie, Legalis, Warszawa 2018), следните други случаи:</P><P>- акт за удостоверяване на наследствени права е вписан за наследството на лице, което е било обявено за мъртво, или на лице, чиято смърт е установена с определение на съда, и това определение за обявяване или установяване на смъртта на починалото лице е било отменено (член 678 от Гражданския процесуален кодекс);</P><P>- след окончателното потвърждаване от съда на отказа от правните последици на изявлението за приемане или отказ от наследство се прави изменение по отношение на лицата, относно които е вписан актът за удостоверяване на наследствени права (член 690, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).</P></NOTE> от Гражданския процесуален кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>От тези разпоредби ясно личи, че поверените на нотариуса задачи в областта на наследяването се изпълняват на основата на съгласие, почиващо на предварителното споразумение между участниците в производството или на съвпадение на техните волеизявления, и изобщо не засягат правомощията на съда при липсата на съгласие. Поради това не може да се смята, че те сами по себе си са пряка и конкретна част от упражняването на съдебни функции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Освен това, както Съдът вече е приел във връзка с производствата за установяване на неизпълнение на задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>По-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170201">1 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑392/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:73">EU:C:2017:73</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0118">118</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180315">15 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Чешка република</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑575/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:186">EU:C:2018:186</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0124">124</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0126">126</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По последното дело Съдът е посочил в точка 90 от съдебното решение, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>[т]ази държава членка твърди, шесто, че когато действа по делегация на съда, нотариусът трябва да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> по смисъла на Регламент № 650/2012, тъй като в чешкия правен ред нотариусите изпълняват съдебни функции по някои въпроси на наследяването на същото основание като съдилищата. Чешката република отбелязва, че когато действа по делегация на съда и доколкото изпълнява задачата да уреди наследствените въпроси, нотариусът е обвързан от установените в този регламент правила, тъй като изпълнява съдебна функция. На това основание нотариусът отговарял на условията, за да се смята за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0104" ID="QS0104"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> по смисъла на член 267 ДФЕС, и съгласно тази разпоредба можел да отправи до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на посочения регламент. Поради това следва да се счита, че неговата дейност е свързана с упражняването на публична власт за целите на Регламент № 650/2012<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>.</P></NOTE>, този извод не се опровергава от факта, на който се позовава полският помощник-нотариус, че нотариусът е длъжен да провери дали са спазени предвидените от закона предпоставки, тъй като той не упражнява никакви правомощия по вземане на решение, освен да откаже да издаде акта за удостоверяване на наследствени права, или издадените актове пораждат действие като това на съдебните решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>С оглед на всички тези съображения предлагам на Съда да отговори на втория въпрос на запитващата юрисдикция, че член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че нотариусът, издаващ акт за удостоверяване на наследствени права в съответствие с общото искане на всички участници в нотариалното производство съгласно разпоредбите на полското право, не попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0105" ID="QS0105"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> по смисъла на този регламент. Следователно изготвеният съгласно полското право от нотариус акт за удостоверяване на наследствени права не представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0106" ID="QS0106"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от посочения регламент, което трябва да се представи заедно със свидетелството относно решение в областта на наследяването, съответстващо на формуляр I от приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Предвид това не е необходимо да се отговаря на първия въпрос на запитващата юрисдикция, а също и на четвъртия въпрос, тъй като те вече са лишени от предмет. Следователно остава да се разгледа петият и последен въпрос, отнасящ се до квалифицирането на разглеждания акт като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0107" ID="QS0107"/>автентичен акт<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="22"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">5.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Квалификация на акта за удостоверяване на наследствени права като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0108" ID="QS0108"/>автентичен акт<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Съгласно даденото в член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 определение квалификацията като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0109" ID="QS0109"/>автентичен акт<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> произтича от това, че автентичността на документа е свързана с подписването и съдържанието на автентичния акт и е установена от публичен орган или всеки друг орган, овластен за това от съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Това определение, което се основава на подхода на Съда в решение от <DATE ISO="19990617">17 юни 1999 г.</DATE>, Unibank<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑260/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:312">EU:C:1999:312</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, при тълкуването на член 50<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. по този въпрос доклада на г‑н Jenard и г‑н Möller към Конвенцията за подведомствеността и изпълнението на съдебни решения в областта на гражданското и търговското право, сключена в Лугано на <DATE ISO="19880916">16 септември 1988 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="189" PAGE.FIRST="57" DATE.PUB="1990">ОВ С 189, 1990 г., стр. 57</REF.DOC.OJ>, т. 72).</P></NOTE> от Конвенцията за подведомствеността и изпълнението на съдебни решения в областта на гражданското и търговското право, подписана в Лугано на <DATE ISO="19880916">16 септември 1988 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="319" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="1988">ОВ L 319, 1988 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, не възпроизвежда изискването за изпълнителна сила на акта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. P. Wautelet в <HT TYPE="ITALIC">Bonomi</HT>, A. et <HT TYPE="ITALIC">Wautelet</HT>, P., цит. съч., т. 60, стр. 168.</P></NOTE>. То е включено със сходен текст в член 4, параграф 3, буква а) от Регламент № 805/2004, в член 2, параграф 1, точка 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от <DATE ISO="20081218">18 декември 2008 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="007" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 7, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, в член 2, буква в) от Регламент № 1215/2012 и в член 3, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от <DATE ISO="20160624">24 юни 2016 година</DATE> за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="183" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 183, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>В съображение 62 от Регламент № 650/2012 е уточнено, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0110" ID="QS0110"/>автентичността<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> на автентичния акт следва да бъде автономно понятие, определено като зависещо от спазването на различни изисквания, що се отнася до формата, явяването на страните и удостоверяването, които са свързани с правомощията на издаващия орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Както Съдът е постановил за целите на прилагането на Регламент № 44/2001, тоест преди влизането в сила на Регламент № 650/2012, и по-специално на член 3, параграф 1, буква и), подточка ii), първият критерий, който следва да се провери, е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0111" ID="QS0111"/>участието на публичен орган или на всеки друг овластен орган от държавата по произход<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990617">17 юни 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unibank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑260/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:312">EU:C:1999:312</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също т. 18 от това решение.</P></NOTE>. Както и при решенията, целта е да се улесни свободното движение на такива актове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. членове 59 и 60 от Регламент № 650/2012.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Вторият критерий, който трябва да се разгледа и е посочен в член 3, параграф 1, буква и), подточка i) от Регламент № 650/2012, се отнася до ролята на публичния орган. Той не бива да се ограничава до удостоверяване на подписите. Той трябва също да удостовери съдържанието на акта, което според мен означава, че този акт не следва да бъде резултат само от направените декларации или волеизявления и поради това компетентният орган може да носи отговорност и по отношение на данните в акта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Ето защо установените в полското право условия за автентичност трябва да се разглеждат именно с оглед на тези изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>В случая е безспорно, на първо място, че в полския правен ред нотариусите са овластени да издават автентични актове.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>На второ място, при издаването на акта за удостоверяване на наследствени права нотариусът не само изслушва общите изявления на наследниците. Той извършва и проверки, които могат да доведат до отказ за издаване на акта за удостоверяване на наследствени права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. точка 94 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>На трето място, този акт се вписва и съгласно член 95j от Закона за нотариата поражда същите последици като влязлото в сила определение, с което се констатира придобиването на наследствени права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>От това следва, че условията, при които полският нотариус издава акта за удостоверяване на наследствени права, водят до квалифицирането му като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0112" ID="QS0112"/>автентичен акт<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/> по смисъла на член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да отговори на петия преюдициален въпрос, че член 3, параграф 1, буква и) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, издаван от полските нотариуси, е автентичен акт, препис от който може да се издаде заедно с формуляра, посочен в член 59, параграф 1 от същия регламент, по образеца в приложение 2 към Регламент за изпълнение № 1329/2014.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>По изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожов Велкополски, Полша) по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0113" ID="QS0113"/>1)</NO.P><TXT>Липсата на уведомление от страна на Република Полша по член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120704">4 юли 2012 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, за това, че нотариусите упражняват съдебни функции, няма окончателен характер.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че нотариусът, издаващ акт за удостоверяване на наследствени права в съответствие с общото искане на всички участници в нотариалното производство съгласно разпоредбите на полското право, не попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0114" ID="QS0114"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/> по смисъла на този регламент. Следователно изготвеният съгласно полското право от нотариус акт за удостоверяване на наследствени права не представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0115" ID="QS0115"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от посочения регламент, което трябва да се представи заедно със свидетелството относно решение в областта на наследяването, съответстващо на формуляр I от приложение 1 към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от <DATE ISO="20141209">9 декември 2014 година</DATE> за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент № 650/2012.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, издаван от полските нотариуси, е автентичен акт, препис от който може да се издаде заедно с формуляра, посочен в член 59, параграф 1 от същия регламент, по образеца в приложение 2 към Регламент за изпълнение № 1329/2014<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>