<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑179/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014CC0179</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:619">EU:C:2015:619</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>39</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>39</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Y. BOT — ДЕЛO C‑179/14</P><P>КОМИСИЯ/УНГАРИЯ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Y. Bot</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20150917">17 септември 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑179/14</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Унгария</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Неизпълнение на задължения от държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Член 49 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Свобода на установяване</KEYWORD><KEYWORD>Член 56 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Свободно предоставяне на услуги</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/123/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Членове 14 16</KEYWORD><KEYWORD>Издаване на данъчно изгодни ваучери за храна</KEYWORD><KEYWORD>Ограничения</KEYWORD><KEYWORD>Обосноваване</KEYWORD><KEYWORD>Монопол</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С иска по настоящото дело Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е приела новата национална правна уредба, влязла в сила от <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE> и отнасяща се до издаването на ваучери за храна, както и за развлечения и за почивка, Унгария не е изпълнила задълженията си по член 14, точка 3, член 15, параграф 1, параграф 2, букви б) и г) и параграф 3, както и по член 16 от Директива 2006/123/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> относно услугите на вътрешния пазар (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="376" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2006">ОВ L 376, стр. 36</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).</P></NOTE> и членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>В първата част на своя иск Комисията счита по същество, че тази правна уредба предвижда занапред ограничения за издаването на електронната карта <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Széchenyi<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>картата SZÉP<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), като например само кредитните институции със седалище в Унгария да могат да издават тази карта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Още тук следва да се отбележи, че картата може да се използва от работниците или служителите на дадено предприятие за получаване на възнаграждение в натура под формата на услуги в областта на общественото хранене, настаняването или отдиха.</P></NOTE>, което било в разрез с разпоредбите на Директива 2006/123 относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Във втората част на своя иск Комисията счита по същество, че с посочената правна уредба се нарушават също членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, доколкото на фондация с общественополезна дейност, а именно Magyar Nemzeti Üdülési Alapítvány (Унгарска национална фондация за отдих, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>УНФО<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), се предоставя монопол за издаване на ваучери, които дават възможност на работниците или служителите на дадено предприятие да получават възнаграждения в натура под формата на храна за директна консумация (наричани по-нататък „ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В настоящото заключение ще предложа на Съда най-напред да обяви иска за допустим, с изключение на неясното основание, свързано с изискването за договорни отношения в продължение на най-малко пет години с взаимозастрахователна кооперация, за да се издава картата SZÉP.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>След това ще изложа мотивите, поради които считам, на първо място, че унгарската правна уредба относно тази карта, представлява нарушение на член 14, точка 3, член 15, параграф 1, параграф 2, буква б) и параграф 3, както и на член 16 от Директива 2006/123, и на второ място, че твърдението за нарушение на член 15, параграф 2, буква г) от тази директива трябва да се отхвърли като неоснователно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Накрая ще посоча основанията, поради които считам, че искът трябва да бъде уважен, що се отнася до твърдението за нарушение във връзка с ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Договорът за функционирането на ЕС</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 49, първа алинея ДФЕС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>В рамките на следващите разпоредби ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 56, първа алинея ДФЕС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>В следващите разпоредби се забраняват ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Директива 2006/123</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Раздел 2, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Забранени изисквания и изисквания обект на оценка<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, от глава III на Директива 2006/123, която се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>[с]вободата на установяване за доставчиците<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, се състои от членове 14 и 15.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 14 от тази директива, отнасящ се до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>[з]абранени[те] изисквания<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Държавите членки не може да поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга на тяхна територия в зависимост от което и да било от следните условия:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>ограничение на свободата на доставчика да избира между основно и вторично място на установяване, особено задължение за доставчика да е установен основно на тяхна територия или ограничение на свободата да се избира начина на установяване чрез представителство, клон или дъщерна компания;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 15 от посочената директива, който се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>[и]зисквания[та], които подлежат на оценка<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="015.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки проверяват дали в техните правни системи съществуват някои от изискванията по параграф 2 и гарантират, че те са съвместими с условията, заложени в параграф 3. Държавите членки адаптират своите законови, подзаконови и административни разпоредби, така че да станат съвместими с тези условия.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки проверяват дали техните правни системи поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга в зависимост от спазването на някои от следните недискриминационни изисквания:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>задължение за доставчика да се сдобие със специфична правно-организационна форма;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>изисквания, различни от онези[,] свързани с въпросите[,] обхванати от Директива 2005/36/ЕО[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20050907">7 септември 2005 година</DATE> относно признаването на професионалните квалификации (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="255" PAGE.FIRST="22" DATE.PUB="2005">ОВ L 255, стр. 22</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3 и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="271" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="20071016">ОВ L 271, 16.10.2007 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="033" PAGE.FIRST="49" DATE.PUB="20090203">ОВ L 33, 3.2.2009 г., стр. 49</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="305" PAGE.FIRST="115" DATE.PUB="20141024">ОВ L 305, 24.10.2014 г., стр. 115</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>] или предвидени в други инструменти на Общността, които запазват достъпа до дейност по осъществяване на дадена услуга за определени доставчици, по силата на специфичния характер на дейността;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки удостоверяват, че изискванията, посочени в параграф 2, отговарят на следните условия:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>недискриминация: изискванията не трябва да дискриминират нито пряко, нито непряко на основата на националност, нито на основание местоположение на адреса на управление по отношение на компаниите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>необходимост: изискванията трябва да са оправдани от наложителна причини, свързана с обществения интерес;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>пропорционалност: изискванията трябва да са подходящи за постигане на преследваната цел, не трябва да надхвърлят необходимото за нейното постигане и не трябва да е възможно да бъдат заменени с други, по-малко рестриктивни мерки, които постигат същия резултат.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 16 от Директива 2006/123 се съдържа в глава IV, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Свободно движение на услуги<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, и се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>[с]вобода[та] да се предоставят услуги<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>. Той гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="016.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки съблюдават правото на доставчиците да предоставят услуги в държава членка, различна от тази, в която са установени.</P><P>Държавата членка, в която се предоставя услугата, гарантира свободен достъп до и свободно упражняване на дейността по предоставяне на услугата в рамките на цялата си територия.</P><?PAGE NO="4"?><P>Държавите членки не поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга на тяхна територия, в зависимост от изпълнението на всякакви изисквания, които не са съобразени със следните принципи:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>недискриминация: изискването не може да дискриминира нито пряко, нито непряко на основание националност, а по отношение на юридическите лица, с оглед на държавата членка, в която са установени;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>необходимост: изискването трябва да бъде оправдано по съображения, свързани с обществена политика, обществена сигурност, обществено здраве или опазване на околната среда;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>пропорционалност: изискванията трябва да са подходящи за постигане на преследваната цел и не трябва да надхвърлят необходимото за нейното постигане.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки не могат да ограничават свободата да се предоставят услуги, в случай на доставчик, установен в друга държава членка[,] като налагат някое от следните изисквания:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>задължение доставчикът да е установен на тяхна територия;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавата членка, в която се мести доставчикът, запазва възможността да налага изисквания относно осъществяването на дейност по предоставяне на услуга, когато това е оправдано по причини, свързани с обществената политика, обществената сигурност, общественото здраве и опазването на околната среда, и в съответствие с параграф 1 […].</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Унгарското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Режимът на възнагражденията в натура</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 71 от Закон CXVII от 1995 г. за данъка върху доходите дава възможност на работодателите да предоставят на работниците или служителите си възнаграждения в натура при изгодни данъчни условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Режимът на тези възнаграждения в натура е изменен съществено със Закон CLVI от 2011 г. за изменение на някои данъчни и други, свързани с тях закони<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Закон CLVI от 2011 г.<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></NOTE>. Съгласно член 477 от Закон CLVI от 2011 г. той влиза в сила на <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE> Член 71 от Закона за данъка върху доходите, в редакцията му след изменението със Закон CLVI от 2011 г., гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="477.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Като възнаграждения в натура, предоставени от работодателя на работника или служителя, се квалифицират:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>частта от дохода, която не превишава размера на минималната работна заплата на човек за всяка данъчна година и се предоставя лично на работника или служителя и на членовете на неговото семейство чрез осигуряване на услуги, свързани с почивка във ваканционен имот, притежаван или управляван от работодателя;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>по избор на работодателя,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ba)</NO.P><TXT>частта от дохода, която не превишава <FT TYPE="NUMBER">12500</FT> HUF [унгарски форинти] и се предоставя за консумация на храна в рамките на услуги, квалифицирани като предлагане на храна на работното място (в стола), в места за хранене в помещенията на работодателя (включително чекове и/или електронни ваучери, които са издадени от работодателя или от лицето, стопанисващо местата за хранене, валидни са само в местата за хранене (в стола) в помещенията на работодателя и могат да се използват за посочените по-горе цели и стойност), и/или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>bb)</NO.P><TXT>частта от предоставения под формата на ваучери <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> доход, която не превишава <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> HUF месечно и се отпуска за всеки започнат месец от правоотношението, въз основа на което се дава посоченото възнаграждение (дори със задна дата в същата данъчна година);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>по отношение на картата [SZÉP],</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ca)</NO.P><TXT>помощта в размер до <FT TYPE="NUMBER">225000</FT> HUF в една и съща данъчна година, ако е осигурена от няколко издатели, преведена по подсметка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>настаняване<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> на картата, която може да се използва за услугите по настаняване, посочени в Постановление [№ 55/2011 на Министерски съвет от <DATE ISO="20110412">12 април 2011 г.</DATE> за уреждане на издаването и използването на картата за отдих <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Széchenyi<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Постановлението SZÉP<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</P></NOTE>];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>cb)</NO.P><TXT>помощта в размер до <FT TYPE="NUMBER">150000</FT> HUF в една и съща данъчна година, ако е осигурена от няколко издатели, преведена по подсметка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>хранене<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> на картата, която може да се използва за услугите в областта на общественото хранене, посочени в Постановлението [SZÉP] и предоставяни в места за хранене, в които се предлага топла храна (включително на работното място);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>cc)</NO.P><TXT>помощта в размер до <FT TYPE="NUMBER">75000</FT> HUF в една и съща данъчна година, ако е осигурена от няколко издатели, преведена по подсметка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>отдих<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> на картата, която може да се използва за услугите, посочени в Постановлението [SZÉP] и предназначени за отдих, развлечение и поддържане на здравето;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Картата SZÉP</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 13 от Постановлението SZÉP гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Разрешение за издаване на картата се дава на всеки доставчик на услуги по смисъла на член 2, параграф 2, буква d) от Закон XCVI от 1993 г. за фондовете за доброволно взаимозастраховане (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Законът за взаимозастрахователните кооперации<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>) (с изключение на физическите лица и доставчиците на услуги, договорно обвързани с въпросния доставчик на услуги), който е бил учреден за неопределен период от време или за период от най-малко пет години, считано от започването на дейността по издаване на картата, и който съвместно със същото търговско дружество, признато като група от дружества или реално действащо като такава по смисъла на Закон IV от 2006 г. [за търговските дружества], или съвместно с<?PAGE NO="6"?> взаимозастрахователната кооперация, определена в член 2, параграф 2, буква a) от Закона за взаимозастрахователните кооперации, с която доставчикът на услуги поддържа договорни отношения от поне пет години (с изключение на дейностите по управление на депозити и по инвестиционни вложения), отговаря на всяко от следните условия:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>разполага с офис, открит за клиентите, във всички общини в Унгария с население над <FT TYPE="NUMBER">35000</FT> жители;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>през последната приключила финансова година той самият е издал в рамките на платежните си услуги най-малко <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> непарични платежни инструмента;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>притежава най-малко две години опит в издаването на карти за електронни ваучери, даващи право на възнаграждения в натура по смисъла на член 71 от Закона за данъка върху доходите, и е издал повече от <FT TYPE="NUMBER">25000</FT> карти за ваучери по данни от последната приключила финансова година.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 2, буква d) от Закона за взаимозастрахователните кооперации за доставчик на услуги се дава следното определение:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>доставчик на услуги<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>: всяко физическо и юридическо лице и търговско дружество без качеството на юридическо лице, което по силата на сключен с взаимозастрахователна кооперация договор извършва от нейно име сделки, които попадат в обхвата на дейност на взаимозастрахователната кооперация, правят тази дейност възможна или я подпомагат, или самото то предоставя услуги, присъщи за взаимозастрахователната кооперация, освен доставчиците на услуги за здравноосигурителните каси […]“.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от Закона за търговските дружества:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият закон урежда учредяването, организацията и дейността на търговските дружества, които имат седалище на територията на Унгария […].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>[…] освен това настоящият закон урежда учредяването и дейността на признатите групи от дружества […]<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Член 2 от този закон предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Търговско дружество може да бъде учредено само под предвидените в настоящия закон форми.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Събирателните дружества (СД) и командитните дружества (КД) не са юридически лица. Юридически лица са дружествата с ограничена отговорност (ООД) и акционерните дружества (АД)<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Съгласно член 55 от посочения закон:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="055.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Съгласно счетоводните правила търговското дружество, което е длъжно да подава консолидирани годишни счетоводни отчети (упражняващото контрол дружество), и акционерното дружество или дружеството с ограничена отговорност, върху което упражняващото контрол дружество упражнява решаващо влияние по смисъла на счетоводните правила (контролирано дружество), могат да решат да осъществяват дейност като призната група от дружества и да сключат договор за упражняване на контрол с оглед на постигане на общи търговски цели.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="7"?><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="055.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>С вписването в търговския регистър на признатата група от дружества не се учредява правен субект, отделен от включените в групата търговски дружества<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Съгласно член 64, параграф 1 от Закона за търговските дружества:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Член 60 се прилага дори при липсата на договор за упражняване на контрол и на вписване като призната група от дружества, при условие че в резултат на трайно, непрекъснато сътрудничество през период от поне три години между упражняващото контрол дружество и контролираното дружество или дружества търговските дружества от една и съща група осъществяват дейността си в съответствие с единна търговска стратегия и фактическите им действия гарантират предвидимо и балансирано разпределение на предимствата и недостатъците, произтичащи от осъществяването на дейност като група<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В член 2, буква b) от Закон CXXXII от 1997 г. за клоновете и търговските представителства на предприятията със седалище в чужбина (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>Законът за клоновете<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>) понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>клон<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> се определя по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>клон“: всяка лишена от правосубектност стопанска единица на чуждестранното предприятие, която притежава търговска самостоятелност и е вписана в националния търговски регистър в качеството на клон на чуждестранното предприятие, като самостоятелна форма на дружество<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В член 3, точка 87 от Закона за данъка върху доходите, в редакцията му след изменението с член 1, параграф 5 от Закон CLVI от 2011 г., ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> са определени по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>ваучери <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>: ваучери, издадени от [УНФО] в електронен формат или на хартиен носител, които могат да се използват за закупуване на храна за директна консумация […]<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> са част от програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, която е уредена със Закон CIII от 2012 г. за програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от този закон:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> цели значително намаляване — при съществуващите рамкови условия — на броя на лицата в неравностойно социално положение, и по-специално този на децата, които нямат възможност да се хранят няколко пъти на ден и да получават подходяща за възрастта си здравословна храна и на които не е осигурено необходимото за придобиването на знания здравословно състояние и необходимата за възстановяване почивка<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Член 2 от посочения закон гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на настоящия закон:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>програма Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> означава всяка програма и всяка услуга със социална насоченост, която е организирана и осъществявана от държавата за изпълнение на целите по член 1 и не е насочена към осъществяване на печалба на пазара;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="8"?><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>„ваучери <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> означава издадени от [УНФО] ваучери, които могат да се използват:</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ba)</NO.P><TXT>за закупуване на храна за директна консумация […];</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> се изпълнява от УНФО.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>УНФО е фондация с общественополезна дейност, регистрирана в Унгария. Тя може да използва предоставените ѝ средства за целите на социалния отдих, за предоставяне на свързаните с него услуги и за изпълнение на други социални програми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Член 6 от Закона за програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>За изпълнението на задачите във връзка с програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> [УНФО] може да сключва споразумения с неправителствени организации, търговски дружества и всяко друго физическо или юридическо лице.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>С оглед на осъществяването на определените [в закона] обществени задачи държавата насърчава създаването, развитието и стопанисването на хотели и къмпинги, използвани за изпълнението на свързаните със социалния отдих задачи и на програмите, посветени на игрите и децата<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Член 7 от този закон се отнася до неговото влизане в сила.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Досъдебна процедура</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Считайки, че като е приела новата национална правна уредба относно ваучерите за храна, за развлечения и за почивка, Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 9 и 10, член 14, точка 3, член 15, параграф 1, параграф 2, букви б) и г) и параграф 3, както и член 16 от Директива 2006/123 и членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, на <DATE ISO="20120621">21 юни 2012 г.</DATE> Комисията изпраща официално уведомително писмо до тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В писмо, изпратено в отговор на <DATE ISO="20120720">20 юли 2012 г.</DATE>, Унгария посочва, че въвеждането на установените от Комисията ограничения е оправдано поради императивни съображения от обществен интерес. В същото време тя е представила предложения за изменение на разпоредбите относно картата SZÉP, за да бъдат те хармонизирани с правото на Съюза. Що се отнася до ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, в приложението към отговора си Унгария представя новите разпоредби относно програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> и нейните цели, приети през юли 2012 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20121122">22 ноември 2012 г.</DATE> Комисията изпраща на Унгария мотивирано становище, в което поддържа, че с унгарската правна уредба относно картата SZÉP и ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> се нарушават разпоредбите, посочени в официалното уведомително писмо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20121227">27 декември 2012 г.</DATE> Унгария отговаря на това мотивирано становище, като по същество повтаря изразеното от нея становище в писмото от <DATE ISO="20120720">20 юли 2012 г.</DATE> и продължава да оспорва наличието на каквото и да било неизпълнение на задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Тъй като намира тези отговори за незадоволителни, на <DATE ISO="20140410">10 април 2014 г.</DATE> Комисията предявява настоящия иск.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Искания на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Комисията моли Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да установи, че като е въвела и оставила в сила системата на картата SZÉP, уредена в Постановлението SZÉP (и изменена със Закон CLVI от 2011 г.), Унгария е нарушила Директива 2006/123, доколкото:</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>член 13 от Постановлението SZÉP, тълкуван във връзка с член 2, параграф 2, буква d) от Закона за взаимозастрахователните кооперации, с член 2, буква b) от Закона за клоновете, както и с член 1, член 2, параграфи 1 и 2, член 55, параграфи 1 и 3 и член 64, параграф 1 от Закона за търговските дружества, изключва възможността клоновете да издават картата SZÉP и следователно нарушава член 14, точка 3 и член 15, параграф 2, буква б) от Директива 2006/123,</P></ITEM><ITEM><P>член 13 от Постановлението SZÉP, тълкуван във връзка с член 1, член 2, параграфи 1 и 2, член 55, параграфи 1 и 3 и член 64, параграф 1 от Закона за търговските дружества, с член 2, параграф 2, буква d) от Закона за взаимозастрахователните кооперации, както и с член 2, буква b) от Закона за клоновете, не признава, с оглед спазване на условията, предвидени в член 13, букви a)—c) от Постановлението SZÉP, дейността на групите, чието дружество майка не е учредено по унгарското право и чиито членове не осъществяват дейност под предвидените в унгарското право форми на дружество, и следователно нарушава член 15, параграф 1, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Директива 2006/123,</P></ITEM><ITEM><P>член 13 от Постановлението SZÉP, тълкуван във връзка с член 1, член 2, параграфи 1 и 2, член 55, параграфи 1 и 3 и член 64, параграф 1 от Закона за търговските дружества, с член 2, параграф 2, буква d) от Закона за взаимозастрахователните кооперации, както и с член 2, буква b) от Закона за клоновете, запазва за банките и другите кредитни институции възможността за издаване на картата SZÉP, тъй като само те могат да отговорят на условията по посочения член 13, и следователно нарушава член 15, параграф 1, параграф 2, буква г) и параграф 3 от Директива 2006/123,</P></ITEM><ITEM><P>член 13 от Постановлението SZÉP е в противоречие с член 16 от Директива 2006/123, доколкото за издаването на картата SZÉP предвижда изискването за наличие на място на стопанска дейност в Унгария,</P></ITEM></LIST></P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност, доколкото посочените в първото тире разпоредби на Директива 2006/123 не обхващат посочените в същото тире национални разпоредби, да установи, че системата на картата SZÉP, уредена с Постановлението SZÉP, е в противоречие с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС,</P></ITEM><ITEM><P>да установи, че системата на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, която е уредена в Закон CLVI от 2011 г. и в Закон CIII от 2012 г., създава монопол в полза на публични образувания за издаването на ваучери за студена храна и е влязла в сила без съответен преходен период или необходимите преходни мерки, е в противоречие с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, тъй като член 1, параграф 5 и член 477 от Закон CLVI от 2011 г., както и член 2, параграфи 1 и 2 и членове 6 и 7 от Закон CIII от 2012 г. предвиждат непропорционални ограничения,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Унгария да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Унгария моли Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отхвърли иска на Комисията като неоснователен в частта относно системата на картата SZÉP и като недопустим в частта относно системата на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност, да отхвърли иска като неоснователен, що се отнася до двете системи,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По иска</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Основни доводи на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В писмената си защита Унгария изтъква, че твърдението за нарушение във връзка с ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> е недопустимо, тъй като съответната част от исканията на Комисията била двусмислена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>На първо място, според Унгария в тази част от исканията неправилно са посочени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>членове 1 и 5<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> от Закон CLVI от 2011 г. вместо член 1, параграф 5 от него. На второ място, Унгария твърди, че не разбира причините, поради които член 477 от този закон, както и разпоредбите, свързани със Закона за програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, а именно член 2, параграфи 1 и 2, член 6, параграфи 1 и 2 и член 7, посочени в петитума на исковата молба на Комисията, представляват нарушение на правото на Съюза. На трето място, Унгария отбелязва, че предвид цитираните от Комисията национални разпоредби изглежда се възразява срещу цялата правна уредба относно програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, което е в противоречие с твърдението на Комисията, че исковата молба не се отнася до дейностите в областта на социалната политика, изпълнявани в рамките на тази програма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Комисията смята, че твърденията на Унгария не може да бъдат приети.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Моята преценка</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>След като изясня причините, поради които също като Комисията считам, че основанията за недопустимост на правната уредба относно ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> трябва да бъдат отхвърлени, намирам за необходимо да разгледам допустимостта на твърденията за нарушения във връзка с картата SZÉP.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>По допустимостта на твърдението за нарушение във връзка с ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>На първо място, констатирам, че в писмената си реплика Комисията признава допуснатата грешка в позоваването на Закон CLVI от 2011 г., като посочва, че правилно е позоваването на член 1, параграф 5 от този закон, а не на членове 1 и 5 от него. Поради това с отделно писмо Комисията изпраща поправка по този пункт. Също като Комисията смятам, че тази грешка не пречи на правилното разбиране на исковата молба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>На второ място, смятам, че от точка 74 от исковата молба недвусмислено личи, че искът на Комисията се отнася само до една част от унгарската правна уредба относно ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, а не до всички дейности в областта на социалната политика, изпълнявани в рамките на програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>. Всъщност в точка 74 Комисията посочва, че искът „се отнася до системата на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> само доколкото тя предвижда, че приносът на работодателя в закупуването на храна за директна консумация може да се разглежда като възнаграждение в натура единствено ако храната е купена с ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В това отношение ми се струва релевантно позоваването в петитума на исковата молба на двата национални закона, с които се въвежда новата система на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>, и по-точно на някои национални разпоредби, отнасящи се по-специално до определението за тези ваучери и до влизането в сила на системата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Освен това също като Комисията смятам, че в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество Унгария е трябвало още в досъдебната фаза да изтъкне евентуалната непоследователност по отношение на националните разпоредби, които Комисията оспорва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Във всеки случай считам, че твърдението за нарушение във връзка с ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, посочено в петитума на исковата молба, не е попречило на Унгария да изтъкне доводите си и следователно не е ограничило правото ѝ на защита. В това отношение отбелязвам, че в писмената си дуплика Унгария по-специално е приела, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>е било възможно да се изтъкнат доводи по същество срещу твърденията за нарушение на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Точка 6.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените обстоятелства считам, че искът трябва да бъде обявен за допустим, що се отнася до твърдението за нарушение във връзка със системата на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>По допустимостта на твърденията за нарушение във връзка с картата SZÉP</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Според мен при прочита на исковата молба става видно, че тя не е пределно ясна, що се отнася до някои твърдения за нарушение във връзка с правната уредба относно картата SZÉP, по-специално поради несъгласуваност между текста на самата искова молба и петитума ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В това отношение бих искал да отбележа, че съгласно констатациите на Комисията в исковата молба изискването, че дадено предприятие отговоря на условията по член 13 от Постановлението SZÉP, ако сключи договор с взаимозастрахователна кооперация, стига договорните им отношения да са продължили най-малко пет години, „накърнява член 49 ДФЕС, защото ограничава без основателна причина кръга на предприятията, които могат да издават картата SZÉP<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Точка 64.</P></NOTE>. В петитума на исковата молба обаче не откривам и следа от това основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Запитана по този въпрос, Комисията уточнява в хода на съдебното заседание, че според нея това условие не попада в приложното поле на Директива 2006/123 и следователно би трябвало да се преценява с оглед на член 49 ДФЕС. Освен това тя смята, че посоченото условие, взето заедно с другите условия по член 13 от Постановлението SZÉP, попада в обхвата на член 15, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123, забраняващ изискванията, които запазват достъпа до дейност по предоставяне на дадена услуга за определени доставчици поради специфичния характер на дейността. Така според Комисията това основание е посочено непряко в третото твърдение за нарушение от петитума на исковата молба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Като се остави настрана фактът, че мотивите на Комисията са твърде оскъдни по отношение на това твърдяно нарушение, следва да се констатира, че те не отговарят и на изискванията за последователност и точност в съответствие с установената съдебна практика, която се основава на настоящия член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Съгласно тази разпоредба исковата молба или жалбата по член 21 от Статута на Съда съдържа предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Всъщност в съответствие с тази съдебна практика всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора и кратко изложение на основанията, и това посочване трябва да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>достатъчно ясно и точно<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда — да упражни своя контрол. От това произтича, че съществените фактически и правни обстоятелства, на които искът или жалбата се основават, трябва да изпъкват по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба и че исканията в нея трябва да са формулирани по недвусмислен начин, за да не се произнесе Съдът ultra petita или да пропусне да се произнесе по някое твърдение за нарушение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑211/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:340">EU:C:2010:340</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑458/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:692">EU:C:2010:692</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>и Комисия/Полша</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑678/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:358">EU:C:2015:358</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Впрочем Съдът е констатирал, че спазването на тези изисквания, произтичащи от член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда, може да се провери служебно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Естония</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑39/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:282">EU:C:2012:282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>и Комисия/Полша</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑281/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:855">EU:C:2013:855</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0123">123</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. в този смисъл също решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Чешка република</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑343/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:14">EU:C:2010:14</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Следва да се добави, че Съдът е постановил също, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>в производството по член 258 ДФЕС <HT TYPE="ITALIC">твърденията за нарушения</HT> в исковата молба трябва <HT TYPE="ITALIC">да бъдат последователно и прецизно представени</HT>, което да даде възможност на държавата членка и на Съда да установят точния обхват на твърдяното нарушение на правото на Съюза, което е необходимо условие, за да може посочената държава надлежно да изложи основанията в своя защита, а Съдът да провери наличието на твърдяното неизпълнение на задължения<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑375/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:184">EU:C:2011:184</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Предвид изложеното по-горе считам, че настоящият иск трябва да бъде обявен за недопустим, що се отнася до основанието, свързано с изискването по член 13 от Постановлението SZÉP за договорни отношения поне от пет години с взаимозастрахователна кооперациия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По съществото на спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Преди да анализирам твърдението за нарушение във връзка с ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>, ще разгледам твърденията за нарушение по отношение на картата SZÉP.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Твърдения за нарушения във връзка с картата SZÉP</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Приложимост на Директива 2006/123</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>Основни доводи на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В исковата си молба Комисията счита, че съответствието на унгарската правна уредба относно картата SZÉP с правото на Съюза трябва да се преценява преди всичко с оглед на Директива 2006/123. Според нея само ако Директивата не е приложима, следва да се извърши проверка на съвместимостта на тази правна уредба с правото на Съюза с оглед на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Според Комисията Директива 2006/123 е приложима в случая, тъй като издаването и използването на картата SZÉP не представляват една от услугите, изрично изключени от приложното поле на тази директива. Всъщност Комисията отбелязва, че Постановлението SZÉP не може да се квалифицира нито като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>данъчен акт<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> по смисъла на член 2, параграф 3 от Директива 2006/123<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Съгласно тази разпоредба Директивата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>не се прилага в областта на данъчното облагане<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>.</P></NOTE>, нито като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>финансова услуга<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Посочената разпоредба предвижда, че Директива 2006/123 не се прилага за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>финансови услуги като банкиране, кредитиране, застраховане и презастраховане, професионални или лични пенсии, ценни книжа, инвестиционни фондове, консултации в сферата на плащанията и инвестициите, включително услугите, изброени в приложение I [към] Директива 2006/48/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060614">14 юни 2006 година</DATE> относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 177, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 9, стр. 3)]<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>От материалите по делото е видно, че по време на досъдебната фаза Унгария е оспорила приложимостта на Директива 2006/123, като е приела, че дейността по издаване и използване на картата SZÉP, посочена в разглежданата национална правна уредба, представлява финансова услуга и поради това не попада в приложното поле на тази директива.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>Моята преценка</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Също като Комисията смятам, че приложимостта на Директива 2006/123 е вън от съмнение, и то поради следните причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>На първо място, бих искал да отбележа, че приложното поле на Директива 2006/123 е определено отрицателно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Chabaud</HT>, L. La directive 2006/123/CE du Parlement européen et du Conseil du <DATE ISO="20061212">12 décembre 2006</DATE> relative aux services dans le marché intérieur. Les exclusions explicites: article 2. La directive <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>services<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, Bruxelles, Bruylant, 2011, р. 35, р. 39.</P></NOTE>, т.е. тя се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. член 2, параграф 1 от посочената директива.</P></NOTE>, освен за тези, за които са предвидени изрични изключения в посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Също като Комисията считам, че дейността по издаване на картата SZÉP не попада в областта на данъчното облагане по смисъла на член 2, параграф 3 от Директива 2006/123 и не представлява финансова услуга, свързана с плащанията, по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от тази директива, поради което същата е приложима към настоящия иск.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Що се отнася до областта на данъчното облагане, от материалите по делото е видно, че разглежданите национални разпоредби не се отнасят до възнагражденията в натура или до същинските данъчноправни аспекти на системата на картата SZÉP, а са свързани единствено с дейността по издаване на тази карта, която впрочем дава право на възнаграждения в натура. Следователно предметът на тези национални разпоредби не е от областта на данъчното облагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Що се отнася до квалифицирането като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>финансова услуга<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>, бих искал да отбележа също като Комисията, че съгласно член 2, параграф 2, буква a) от Постановлението SZÉP картата SZÉP <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>служи единствено за да се идентифицират работникът или служителят, на когото се отпуска помощта, членовете на семейството му, неговият работодател, както и доставчикът на услуги, и не е подходяща за съхранение на електронни пари, нито за изпълнението на преки платежни операции<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>. В този контекст дейността по издаване на тази карта не може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>финансова услуга<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>, свързана с плащания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>На второ място, считам, както Комисията, че услугите, които се предлагат чрез използване на инструменти като картата SZÉP, не са уредени в друг правен акт на Съюза, отнасящ се конкретно до финансовите услуги. В това отношение Комисията основателно отбелязва, че дейността по издаване на ваучери, идентични с картата SZÉP, не попада в обхвата нито на Директива 2007/64/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20071113">13 ноември 2007 година</DATE> относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="319" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2007">ОВ L 319, стр. 1</REF.DOC.OJ>). Вж. член 3, буква к) от Директива 2007/64.</P></NOTE>, нито на Директива 2009/110/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="267" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2009">ОВ L 267, стр. 7</REF.DOC.OJ>). Член 1, параграф 4 от Директива 2009/110 препраща към член 3, буква к) от Директива 2007/64.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Изключването на финансовите услуги от приложното поле на Директива 2006/123 обаче се обяснява с наличието на специални разпоредби на правото на Съюза в тази област<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Според мнозина автори за финансовите услуги би трябвало да се приложи максимата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>Specialia generalibus derogant<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>. В този смисъл Директива 2006/123 представлява общият закон, приложим при липса на други специални разпоредби. Вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Chabaud</HT>, L., op. cit., р. 39 et 40. Според мен този анализ се потвърждава от съображение 18 от Директива 2006/123. Всъщност съгласно първото изречение от това съображение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>[ф]инансовите услуги следва да бъдат изключени от обхвата на [тази] директива, тъй като тези дейности са обект на специално законодателство на Общността, целящо както и [посочената] директива, постигането на истински вътрешен пазар на услуги<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>От друга страна, макар по време на досъдебната фаза Унгария да е изтъкнала, че картата SZÉP може да се разглежда като финансова услуга, не намирам и следа от подобен довод в представените пред Съда становища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Следователно, тъй като не се урежда в специален правен акт относно финансовите услуги и не спада към областта на данъчното облагане, разглежданата в настоящия иск дейност попада в приложното поле на Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения считам, че тази директива е приложима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Въпросът дали Директива 2006/123 осъществява изчерпателна хармонизация не е бил повдигнат от страните. Подобно на въпроса за приложимостта на тази директива обаче, разглеждането му се явява необходима предпоставка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Всъщност, видно от постоянната съдебна практика, когато дадена област е предмет на изчерпателна хармонизация на равнището на Съюза, всяка национална мярка, свързана с нея, трябва да бъде преценявана с оглед на разпоредбите на мярката за хармонизация, а не с оглед на разпоредбите на първичното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>UPC DTH</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑475/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:285">EU:C:2014:285</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Констатацията за изчерпателна хармонизация би<?PAGE NO="15"?> означавала по-специално че не е възможно обосноваване по съображения, които не са посочени в Директива 2006/123, а именно по изрично предвидените в членове 52 ДФЕС и 62 ДФЕС съображения или по някои императивни съображения от обществен интерес, развити в съдебната практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Lemaire</HT>, C. La directive, la liberté d’établissement et la libre prestation des services. Confirmations, innovations? — Revue Europe, juin 2007 г., № 6, dossier 10, р. 15, point 42, и <HT TYPE="ITALIC">Huglo</HT>, J.‑G. Droit d’établissement et libre prestation de services. — Jurisclasseur Europe, Fascicule 710, points 7, 73 et 101.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Този въпрос е дискусионен в правната доктрина<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Huglo</HT>, J.‑G., op. cit., points 7, 55, 73, 99 et 101; <HT TYPE="ITALIC">Lemaire</HT>, C., op. cit., point 42, и <HT TYPE="ITALIC">Hatzopoulos</HT>, V. Que reste-t-il de la directive sur les services? — Cahiers de droit européen, 3—4/2007 г., р. 299,. 323 et 324.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>В неотдавнашно решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Rina Services и Rina</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑593/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:399">EU:C:2015:399</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът за първи път се е произнесъл по посочения въпрос, като е приел, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>тълкуването на член 3, параграф 3 от Директива 2006/123 в смисъл, че на държавите членки е позволено да обосноват въз основа на първичното право изискване, забранено от член 14 от тази директива, би лишило последната разпоредба от полезното ѝ действие, като така в крайна сметка би противоречало на <HT TYPE="ITALIC">целевата хармонизация</HT>, която се извършва с нея<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Точка 37. Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>По този въпрос Съдът следва заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по посоченото дело<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Заключение на генералния адвокат Cruz Villalón по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Rina Services и Rina</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑593/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:159">EU:C:2015:159</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Според последния <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>Директивата за услугите, като хоризонтален акт, който обхваща широка гама от услуги (всички, освен изрично изключените от приложното ѝ поле), няма за цел да хармонизира изцяло материалноправната уредба на различните услуги на национално равнище, но извършва пълна <HT TYPE="ITALIC">специфична</HT> хармонизация в конкретни аспекти<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Точка 22 от това заключение. Вж. също в този смисъл заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Duomo Gpa и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑357/10—C‑359/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:736">EU:C:2011:736</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В това отношение бих искал да отбележа, че в предложението си за директива на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар (COM(2004) 2 окончателен) Комисията констатира, че в това предложение е заложена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>целева хармонизация<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> и че тази хармонизация е насочена по-специално към премахването на някои видове изисквания (стр. 9 и 10).</P></NOTE>. Той добавя, че такава пълна и изчерпателна специфична хармонизация се извършва с членове 14 и 16 от посочената директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Точка 24 от посоченото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Следователно според Съда Директива 2006/123 осъществява изчерпателна хармонизация, що се отнася до член 14 от нея, отнасящ се до свободата на установяване за услугите, които попадат в нейното приложно поле. Смятам, че същото решение трябва да бъде възприето за членове 15 и 16 от тази директива. Всъщност, както в член 14 от посочената директива, законодателят на Съюза е съставил там списък на ограничителните изисквания, които трябва да бъдат премахнати от вътрешния правов ред на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Duomo Gpa и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑357/10—C‑359/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:736">EU:C:2011:736</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <HT TYPE="ITALIC">Hatzopoulos</HT>, V., op. cit., р. 351, point 3.1.2.1.3.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>От това следва, че проверката за съответствието на разглежданата унгарска правна уредба с правото на Съюза трябва да се извърши с оглед на Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Определяне на засегнатата основна свобода</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>Основни доводи на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Докато Комисията смята, че унгарската правна уредба относно картата SZÉP трябва да се разглежда с оглед на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, Унгария от своя страна счита, че релевантна е единствено преценката с оглед на свободата на установяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Всъщност Унгария счита, че тази карта може да се издава единствено от дружество, което разполага с място на стопанска дейност на територията на държавата членка по мястото на предоставяне на услугите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>В това отношение Унгария счита, че издателите на карти SZÉP трябва да са органично свързани със стопанския и обществен живот на Унгария, което е немислимо при временно предоставяни услуги. Освен това тя посочва, че изложеният от Комисията довод относно трансграничното предоставяне на услуги, съгласно който картата SZÉP може да бъде презаредена дистанционно или че лицето може да създаде, без да се намира в Унгария, инфраструктурата, необходима за функционирането на системата, най-много да издържи на теория. Унгария добавя, че хипотезата на предоставяне на погранични и извършвани на регионално равнище услуги е нереалистична и в противоречие със самата логика на картата SZÉP, която изисква доставчиците, които приемат същата, да присъстват по цялата унгарска територия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>Моята преценка</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>За разлика от Унгария считам, че член 13 от Постановлението SZÉP трябва да се преценява с оглед както на разпоредбите на Директива 2006/123, отнасящи се до свободата на установяване, така и на тези, които се отнасят до свободното предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>[щ]о се отнася до разграничаването на съответните приложни полета на принципите на свободно предоставяне на услугите и на свободно установяване, от значение е да се определи дали икономическият оператор е установен в държавата членка, в която предлага разглежданата услуга […]. Когато е установен в държавата членка, в която предлага тази услуга, той попада в приложното поле на свободата на установяване съгласно нейното определение в член [49 ДФЕС]. За сметка на това, когато икономическият оператор не е установен в държавата членка по местоназначението, той е трансграничен доставчик, който попада в приложното поле на принципа на свободното предоставяне на услуги, предвиден в член [56 ДФЕС]<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Duomo Gpa и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑357/10—C‑359/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:283">EU:C:2012:283</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:63">EU:C:2006:63</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Бих искал да отбележа, че Директива 2006/123 кодифицира тази съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. съображение 77 от тази директива.</P></NOTE>, така че тези принципи се прилагат и в рамките на приложението на посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Следователно, за да се определи дали дейността на даден оператор следва да попадне под хипотезата на свободата на установяване, предвидена в членове 14 и 15 от Директива 2006/123, или под тази на свободното предоставяне на услуги, предвидено в член 16 от нея, най-напред трябва да се провери дали операторът е установен или възнамерява да се установи в държава членка, различна от своята държава членка по произход.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>В конкретния случай, както констатира Комисията и по този въпрос тя не е била опровергана от Унгария, условията по член 13 от Постановлението SZÉP се прилагат без разлика както за предприятията, установени в Унгария, така и за предприятията, установени в държави членки, различни от Унгария.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>В това отношение бих искал да отбележа, че тези условия по същество изискват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>постоянно място на стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> в Унгария за всяко предприятие, което желае да издава картата SZÉP.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Според мен изискването за постоянно място на стопанска дейност може да бъде отнесено към свободното предоставяне на услуги <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>и<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> към свободата на установяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:63">EU:C:2006:63</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност подобно изискване попада в приложното поле на свободното предоставяне на услуги, когато съответният оператор не е установен в Унгария и желае да предоставя разглежданата услуга трансгранично. За сметка на това, когато съответният оператор има вторично място на стопанска дейност в Унгария или желае да се установи в тази държава членка, тогава същото това изискване попада в приложното поле на свободата на установяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. в този смисъл решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:14">EU:C:2002:14</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>и Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑42/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:519">EU:C:2009:519</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Освен това не е убедителен доводът на Унгария, че поради сложността на дейността по издаване на картата SZÉP издателят трябва да бъде органично свързан със стопанския и обществен живот в Унгария, така че хипотезата на трансгранично предоставяне на услуга би била неосъществима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Всъщност също като Комисията смятам, от една страна, че предприятие, което е установено в държава членка, различна от Унгария, и реши да издава картата SZÉP в тази държава членка, има право да използва там инфраструктурата, необходима за предоставянето на услугата, и не може да бъде задължено да се установи там за тази цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑145/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:142">EU:C:2002:142</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, а от друга страна, в конкретния случай не е изключено предприятията, установени в държави членки, различни от Унгария, да бъдат заинтересовани да упражняват подобна дейност в Унгария.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>С оглед на горепосочените обстоятелства считам, че според съответния случай може да бъде засегната както едната, така и другата свобода. Ще покажа, че и в двата случая според мен изискването за постоянно място на стопанска дейност в Унгария представлява нарушение на релевантните разпоредби на Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Преди да разгледам първото твърдение за нарушение, следва да отбележа, че както в официалното си уведомително писмо, така и в мотивираното си становище Комисията твърди, че с унгарския режим относно картата SZÉP се нарушават членове 9 и 10 от тази директива. Тъй като такова нарушение не е изтъкнато след това в исковата молба, би следвало да се приеме, че Комисията се е отказала да го поддържа, ограничавайки по този начин предмета на иска, което очевидно не е основание за недопустимост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/България</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑198/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1316">EU:C:2014:1316</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="18"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>По първото твърдение — нарушение на член 14, точка 3 и на член 15, параграф 2, буква б) от Директива 2006/123</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>В самото начало следва да се констатира, че в хода на съдебното заседание Комисията е уточнила, че по отношение на първото твърдение за нарушение, свързано с изключването на клоновете на чуждестранно дружество, е нарушен единствено член 14, точка 3 от Директива 2006/123. В този смисъл тя се е отказала от позоваването на член 15, параграф 2, буква б) от тази директива. Затова моята преценка ще се ограничи до твърдяното нарушение на член 14, точка 3 от посочената директива.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>Основни доводи на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>В исковата си молба Комисията поддържа, че член 13 от Постановлението SZÉP е с дискриминационен характер и нарушава член 14, точка 3 от Директива 2006/123, доколкото възпрепятства унгарските клонове на чуждестранни търговски дружества да издават картата SZÉP.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Според Комисията обаче член 14, точка 3 от Директива 2006/123 изрично забранява, без каквато и да е възможност за обосноваване, да се поставя достъпът до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга на унгарска територия в зависимост от изискване, ограничаващо свободата на доставчика да избира между основно и вторично място на стопанска дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Според Унгария изключването на клоновете на чуждестранни дружества е оправдано по императивни съображения от обществен интерес, приети в практиката на Съда и в Директива 2006/123, а именно защитата на потребителите или на лицата, които ползват услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Тя посочва, че „потребителите или лицата, които прибягват към услуги, са работниците или служителите, които притежават карта SZÉP.</P></NOTE>, и защитата на интересите на кредиторите. Всъщност само предприятията, които са надлежно интегрирани в унгарския стопански живот, биха могли да упражняват дейността по издаване на карти SZÉP, което означава, че това трябва да са предприятия, установени в Унгария.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>Моята преценка</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>От материалите по делото е видно, че първото твърдение за нарушение се основава на направеното от Комисията тълкуване на член 13 от Постановлението SZÉP във връзка със Закона за взаимозастрахователните кооперации и със Закона за клоновете, съгласно което клонът на чуждестранно предприятие не отговаря на определението за доставчик на услуги и следователно не би могъл да издава картата SZÉP. Тъй като това тълкуване не е оспорено от Унгария, аз го считам за утвърдено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Също като Комисията смятам, че фактът, че клон на чуждестранно предприятие не може да издава картата SZÉP, представлява ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 14, точка 3 от Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Всъщност в такъв случай чуждестранното предприятие би могло да издава тази карта само ако създаде основно място на стопанска дейност в Унгария. В тази разпоредба обаче подобно изискване е изрично забранено.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Нека припомня, че съгласно посочената разпоредба държавите членки не могат да поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга в зависимост от изискване, което би ограничило свободата на доставчика да избира между основно и вторично място на стопанска дейност, особено свободата на доставчика да има основно място на стопанска дейност на тяхна територия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Освен това не би могло да се приеме нито една изтъкната от Унгария обосновка, тъй като изискванията, изброени в член 14 от Директива 2006/123, не могат да бъдат обосновани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Rina Services и Rina</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑593/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:399">EU:C:2015:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Както е установил Съдът, липсата на възможност за обосноваване следва както от текста на посочения член 14, така и от общата структура на Директива 2006/123<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Пак там (т. 29).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>От една страна, заглавието на въпросния член 14 показва, че изброените в точки 1—8 от него изисквания са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>забранени<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Пак там (т. 30).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>От друга страна, по отношение на свободата на установяване общата структура на Директива 2006/123 се основава на ясно разграничение между забранените изисквания, уредени, както беше посочено по-горе, в член 14 от тази директива, и тези, които подлежат на оценка, уредени в член 15 от посочената директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Пак там (т. 31).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Оценката, предвидена в член 15 от Директива 2006/123, се състои в това държавите членки най-напред да проверят дали в техните правни системи съществуват някои от изискванията по параграф 2 от същия член, а след това да гарантират, че те са съвместими с условията за недискриминация, необходимост и пропорционалност, посочени в параграф 3 от споменатия член<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Пак там (т. 32).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>В член 15, параграф 3, буква б) от Директива 2006/123 се дава определение за необходимост. Така предвидено в параграф 2 от този член изискване трябва да се разглежда като необходимо, ако е оправдано по императивни съображения от обществен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Такава възможност за обосноваване не е предвидена обаче за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>забранените<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> изисквания, изброени в член 14 от Директива 2006/123<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Пак там (т. 35).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>От това следва, че предвиденото в член 13 от Постановлението SZÉP изискване за постоянно място на стопанска дейност, което възпрепятства унгарския клон на чуждестранно предприятие да издава картата SZÉP, нарушава член 14, точка 3 от Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Поради това първото твърдение за нарушение трябва да бъде прието.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="20"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>По второто твърдение — нарушение на член 15, параграф 1, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Директива 2006/123</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>Основни доводи на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Комисията констатира, че по силата на член 13 от Постановлението SZÉP дадено предприятие може да изпълни предвидените в този член изисквания не само самостоятелно, но и съвместно с група от дружества, призната в Закона за търговските дружества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Посоченият член, тълкуван във връзка с член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, член 55, параграфи 1 и 3, както и с член 64 от Закона за търговските дружества обаче давал възможност на дадено предприятие да изпълни, съвместно с такава група от дружества, условията за издаване на картата SZÉP само ако търговските дружества от групата са учредени в съответствие с унгарското право, имат седалище на територията на Унгария и извършват дейност под формата на акционерни дружества или на дружества с ограничена отговорност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Следователно според Комисията дадено предприятие не би било в състояние да изпълни условията за издаване на картата SZÉP, предвидени в член 13 от Постановлението SZÉP, чрез съдружие с търговско дружество, установено в различна от Унгария държава членка. Същата констатация се налагала и когато предприятията — членове на групата, имат седалище в Унгария и са учредени в съответствие с унгарското право, но не извършват дейност под правно-организационната форма на акционерни дружества или на дружества с ограничена отговорност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Комисията счита, че тези изисквания са в разрез с член 15, параграф 2, буква б) от Директива 2006/123, който предвижда, че предприятието не може да бъде задължено да осъществява дейност под специфична правно-организационна форма. Освен това тя смята, че подобни изисквания са дискриминационни и че Унгария нито е представила обосновка, нито е доказала необходимостта от тях и пропорционалността им, поради което те би трябвало да се считат са противоречащи на член 15, параграф 3 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Според Унгария ограниченията, отнасящи се до групите предприятия, са оправдани по вече посочените императивни съображения от обществен интерес.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>Моята преценка</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>В случай че доставчикът отговаря на условията за издаване на картата SZÉP съвместно с друго предприятие и в този смисъл като група от дружества<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Бих искал да отбележа, че в хода на съдебното заседание Унгария е подчертала, че това положение би могло да възникне единствено ако доставчикът не може сам да изпълни изискванията по член 13 от Постановлението SZÉP.</P></NOTE>, нарушава ли член 15, параграф 2, буква б) от Директива 2006/123 обстоятелството, че от търговските дружества, членове на тази група, включително от дружеството майка, се изисква да са учредени в съответствие с унгарското право, което означава да имат седалище в Унгария и да са учредени под правно-организационната форма на акционерни дружества или на дружества с ограничена отговорност?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Бих искал да отбележа, че видно от материалите по делото, тези две изисквания, отнасящи се, първо, до седалището, и второ, до специфичната правно-организационна форма, произтичат от член 13 от Постановлението SZÉP, тълкуван във връзка с член 1, член 2, параграфи 1 и 2, член 55, параграфи 1 и 3, както и с член 64, параграф 1 от Закона за търговските дружества.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Макар също като Комисията да смятам, че посочените изисквания не съответстват на разпоредбите на Директива 2006/123, все пак не мога да се съглася с даденото от нея тълкуване на член 15, параграф 2, буква б) от тази директива, доколкото тя поставя и двете изисквания в приложното поле на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Според мен тези две изисквания следва да се анализират поотделно. За разлика от Комисията смятам, че изискването, свързано със седалището, не попада в обхвата на член 15, параграф 2, буква б) от посочената директива, а на член 14, точка 1 или на член 16, параграф 2, буква а) от нея, в зависимост от това дали търговското дружество от съответната група от дружества желае да се установи в Унгария или да предоставя трансгранично въпросната услуга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>При това положение моята преценка ще се ограничи до проверка на изискването, свързано с правно-организационната форма, така както е посочено от Комисията в исковата ѝ молба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Също като Комисията следва да се констатира, че изискването предприятията, функциониращи като група от дружества, да са учредени под правно-организационната форма на акционерни дружества или на дружества с ограничена отговорност, попада в приложното поле на член 15, параграф 2, буква б) от Директива 2006/123<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>В редица решения Съдът е признал ограничителния характер на едно такова условие (вж. по-специално в този смисъл решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:14">EU:C:2002:14</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Gambelli и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:597">EU:C:2003:597</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑171/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:270">EU:C:2004:270</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:63">EU:C:2006:63</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Както Комисията основателно смята, това изискване не дава възможност дадени предприятия да изпълнят условията за издаване на картата SZÉP въз основа на опита, натрупан от търговско дружество, учредено под различна от предвидената в унгарското право правно-организационна форма, и изключва дори предприятията със седалище в Унгария, които не извършват дейност под изискваната форма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Считам, че подобно изискване представлява сериозна пречка пред установяването на доставчици с произход от държави членки, различни от Унгария, тъй като би могло да ги принуди да променят правната си форма или структура<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>Ръководство за прилагане на Директивата за услугите<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>, чийто текст на български език може да бъде намерен в интернет на адрес: http://ec.europa.eu/internal_market/services/docs/services-dir/guides/handbook_bg.pdf. Бих искал да отбележа, че това не е правно обвързаващ документ, но той може да е от полза при тълкуване на Директива 2006/123.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>От писмената защита на Унгария е видно, че тя не оспорва ограничителния характер на това изискване. За сметка на това тя счита, че то е обосновано от защитата на потребителите и на интересите на кредиторите, без да представя допълнителни уточнения относно необходимостта от него и неговата пропорционалност. Всъщност Унгария поддържа единствено, че само предприятията, учредени под правно-организационната форма на акционерни дружества или на дружества с ограничена отговорност, притежават изисквания опит и инфраструктура, за да упражняват дейността по издаване на картата SZÉP и да осигуряват спазването на изискванията за гаранции, които произтичат от характера на тази дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Макар тези мотиви да могат да представляват императивни съображения от обществен интерес по смисъла на член 15, параграф 3, буква б) от Директива 2006/123<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Понятието за императивни съображения от обществен интерес, употребено в тази разпоредба, е определено в съображение 40 от посочената директива, което по-специално се отнася до защитата на потребителите и на интересите на кредиторите.</P></NOTE>, обосноваващи изискването за специфична правно-организационна форма, считам, че подобно изискване не е в състояние да гарантира осъществяването на преследваните цели. Всъщност рисковете,<?PAGE NO="22"?> съпътстващи дейността на предприятията издатели, така както са описани от Унгария — като тяхната неплатежоспособност — не са пряко свързани с правно-организационната форма на тези предприятия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:63">EU:C:2006:63</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този смисъл не разбирам как това изискване би могло да гарантира защитата на потребителите и на интересите на кредиторите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства второто твърдение за нарушение трябва да бъде прието, доколкото се отнася до изискването, свързано със специфичната правно-организационна форма.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>По третото твърдение — нарушение на член 15, параграф 1, параграф 2, буква г) и параграф 3 от Директива 2006/123</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>Основни доводи на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Според Комисията член 13 от Постановлението SZÉP, тълкуван във връзка с член 1, член 2, параграфи 1 и 2, член 55, параграфи 1 и 3, както и с член 64, параграф 1 от Закона за търговските дружества, с член 2, параграф 2, буква d) от Закона за взаимозастрахователните кооперации и с член 2, буква b) от Закона за клоновете, запазва възможността за издаване на картата SZÉP за банките и другите кредитни институции, установени на унгарския пазар, а именно три банки със седалище в Унгария, които единствени могат да изпълнят условията, предвидени в член 13 от Постановлението SZÉP.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Следователно според Комисията този последен член запазва достъпа до съответната дейност по предоставяне на дадена услуга за определени доставчици поради специфичния характер на дейността и вследствие на това нарушава член 15, параграф 2, буква г) и параграф 3 от Директива 2006/123, доколкото тези условия за издаване са непряко дискриминационни и не са нито необходими, нито пропорционални.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Що се отнася до непряко дискриминационния характер, Комисията счита, че условията за издаване, посочени в член 13, букви b) и c) от Постановлението SZÉP и отнасящи се съответно до издаването от доставчика на най-малко <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> непарични платежни инструмента през последната приключила финансова година и до наличието на поне две години опит в издаването на електронни ваучери на унгарския пазар, изключват навлизането на нови предприятия на съответния пазар и могат да бъдат спазени само от вече присъстващи на унгарския пазар предприятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Що се отнася до императивните съображения от обществен интерес, които Унгария излага, за да обоснове тези ограничения, а именно защитата на потребителите и на интересите на кредиторите, Комисията отбелязва, че взети поотделно, те са в съответствие с практиката на Съда и с член 4, точка 8 от Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Според Комисията обаче тези причини не отговарят на изискванията за необходимост и пропорционалност. В това отношение тя по-специално счита, първо, че Унгария не е доказала до каква степен нейната нова правна уредба представлява решение на конкретните проблеми, възникнали при действието на предходната правна уредба, второ, че в повечето от държавите членки издаването на инструменти, идентични с картата SZÉP, не е подчинено на подобни изисквания, трето, че защитата на потребителите и на интересите на кредиторите срещу рисковете от неплатежоспособност и неефективност на издателите на тази карта би могла да се осигури чрез свързани с по-малко ограничения мерки като например системи за надзор на издателите, за управление на депозирането на сумите, пуснати в обращение, за банкови гаранции, създаването на телефонна линия за потребители или наемането на работа на<?PAGE NO="23"?> търговски представители, четвърто, че Съдът вече е постановил, че изискване, идентично на това за откриването на офис във всички общини с население над <FT TYPE="NUMBER">35000</FT> жители, е в разрез с правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Комисията се позовава на решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑465/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:781">EU:C:2007:781</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, и пето, че дори кредитните институции не се подчиняват на толкова строги условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Унгария припомня, най-напред, че строгите условия за издаване на картата SZÉP са оправдани от вече посочените императивни съображения от обществен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>След това, Унгария уточнява, че рисковете при функционирането на системата на тази карта, по-специално рискът от неплатежоспособност, се съсредоточават върху издателя на посочената карта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>В писмената си защита Унгария уточнява, че ключова роля за функционирането на картата SZÉP има предприятието, което я издава. Всъщност, ако работодателят реши да предостави на работниците или служителите си да ползват картата SZÉP, той сключва договор с едно или няколко предприятия, издаващи тази карта, и им указва стойността на предимствата, които следва да бъдат предоставени на работниците или служителите. Тогава издателите на посочената карта откриват поименен регистър за електронни ваучери и вписват в него размера на сумите съобразно инструкциите на работодателя. Когато след това работниците или служителите получават услуга с картата SZÉP, няколко дни по-късно нейният издател изплаща равностойността на услугата на лицата, които приемат тази карта. Унгария подчертава, че при тази система движението на парите може да се осъществи само със сътрудничеството на издателя. Тя добавя, че ако издателят изпадне в неплатежоспособност, парите на работниците или служителите ще бъдат също така загубени, тъй като те разполагат само с ваучерите, които сами по себе си нямат никаква финансова стойност, а лицата, приемащи картата SZÉP, няма да получат равностойността на вече предоставените услуги.</P></NOTE>. Следователно, за да се защитят по най-добрия начин работодателят, работникът или служителят и лицето, което приема картата SZÉP, е необходимо приемането на правна уредба със строги условия за издаване на тази карта. Впрочем според Унгария тази необходимост не може да бъде поставена под съмнение от обстоятелството, че други държави членки не налагат толкова строги условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>По отношение на спазването на принципа на пропорционалност Унгария смята, че при приемането на условията за издаване е бил отчетен по-специално очакваният мащаб на системата на картите SZÉP. Според нея, ако бъдат отнесени към реалните данни, посочените условия не биха могли да се разглеждат нито като ненужни, нито като непропорционални<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>От писмената защита на Унгария е видно, че в края на април 2014 г. <FT TYPE="NUMBER">970000</FT> лица са притежавали карта SZÉP, а <FT TYPE="NUMBER">22000</FT> карти са били предоставени от предприятията издатели на роднини на работниците или служителите. През 2013 г. работодателите са внесли 68 милиарда форинта (227 милиона евро) по картите SZÉP. Разходите, направени с тези карти през 2013 г., са били в размер на 68 милиарда форинта (227 милиона евро), което представлява над 20 милиона операции. До настоящия момент предприятията издатели са сключили <FT TYPE="NUMBER">55000</FT> договора с партньори, приемащи картите SZÉP.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Накрая, Унгария изброява причините, поради които счита, че предвидените в член 13, букви а)—с) от Постановлението SZÉP условия за издаване са оправдани, необходими и пропорционални.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>По отношение на изискването издателят на картата SZÉP или групата от дружества, към която той принадлежи, да разполагат с офис, открит за клиенти, във всички общини в Унгария с население над <FT TYPE="NUMBER">35000</FT> жители<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>В писмената си защита Унгария уточнява, че има 25 града, чийто брой жители надхвърля <FT TYPE="NUMBER">35000</FT>.</P></NOTE>, както е посочено в член 13, буква a) от Постановлението SZÉP, Унгария отбелязва, че с него се цели да се гарантира, че всеки притежател на тази карта ще има възможността да задава въпроси във връзка с посочената карта в личен контакт и в близост до дома си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>Що се отнася до изискването по член 13, буква b) от Постановлението SZÉP издателят на картата SZÉP или групата от дружества, към която той принадлежи, да е издал през последната приключила финансова година най-малко <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> непарични платежни инструмента в рамките на платежните си услуги, Унгария по-специално счита, че предвид големите суми, които преминават през тази карта, само предприятията със стабилна финансова основа и определен опит в управлението на значими суми и в издаването на непарични платежни средства биха могли да издават въпросната карта.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>Що се отнася до изискването по член 13, буква c) от Постановлението SZÉP издателят да е издал над <FT TYPE="NUMBER">25000</FT> карти за ваучери през предходната година и да притежава най-малко две години опит в тази дейност, според Унгария то дава възможност да се гарантира, че този издател притежава опит във функционирането на карти за електронни ваучери, идентични с картите SZÉP.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>Моята преценка</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>Най-напред бих искал да отбележа, че Комисията изтъква изрично условията, предвидени в член 13 от Постановлението SZÉP, тълкуван във връзка с другите споменати в исковата ѝ молба национални разпоредби. Следователно третото твърдение за нарушение се отнася не само до условията за издаване, специално предвидени в букви a)—c) от член 13, но и до вече разгледаните условия, свързани с необходимостта да е налице основно място на стопанска дейност в Унгария, за да може да се издава — самостоятелно или като група от дружества — картата SZÉP. Следователно това твърдение за нарушение се отнася до изискванията в тяхната цялост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>На следващо място, също като Комисията смятам, че взети заедно, предвидените в член 13 от Постановлението SZÉP условия не представляват пряка, а непряка дискриминация, основана на местоположението на седалището.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>В това отношение бих искал да отбележа, че нито едно от посочените условия не запазва изрично дейността по издаване на картите SZÉP само за дружествата със седалище в Унгария и следователно не става въпрос за пряка дискриминация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>Все пак от материалите по делото е видно — и това обстоятелство не е оспорено от Унгария — че само финансовите предприятия със седалище в Унгария на практика могат да изпълнят условията, предвидени в член 13 от Постановлението SZÉP.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Доколкото обаче става въпрос за непряко дискриминационни условия, основани на местоположението на седалището, тези условия не могат да бъдат изисквания, които запазват достъпа до дейност по предоставяне на дадена услуга за определени доставчици поради специфичния характер на дейността по смисъла на член 15, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123. Всъщност тази разпоредба се отнася единствено до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>недискриминационните изисквания<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Бих искал да отбележа, че в член 15 от тази директива се споменава на две места, че същият се прилага само за недискриминационните изисквания. Всъщност съгласно параграф 2, буква г) от него държавите членки проверяват дали техните правни системи поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга в зависимост от спазването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>недискриминационните изисквания<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>, които запазват достъпа до дейност по предоставяне на дадена услуга за определени доставчици поради специфичния характер на дейността. Освен това в параграф 3, буква а) от него се уточнява, че държавите членки проверяват дали изискванията, посочени във въпросния параграф 2, отговарят на условието за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>недискриминация<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>, съгласно което изискванията не трябва да дискриминират нито пряко, нито непряко на основание местоположение на седалището на дружествата.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Според мен от това следва, че взети заедно, посочените условия не попадат в приложното поле на въпросната разпоредба, а на член 14, точка 1 от Директива 2006/123, който забранява по-специално дискриминационните изисквания, основани непряко на местоположението на седалището<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Ето защо следва да се приеме, че когато посочените в член 15 от тази директива изисквания са дискриминационни, те попадат в приложното поле на член 14 от нея и трябва служебно да се приемат за недопустими. Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">D’Acunto</HT>, S. Directive Service (2006/123/CE): radiographie juridique en dix points. — Revue du droit de l’Union européenne, 2/2007, р. 261, р. 291.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения считам, че Комисията неправилно е тълкувала член 15, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123, който не би могъл да се приложи в случая.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Следва да се добави, че дори Съдът да приеме, че тази разпоредба се прилага, според мен дейността по издаване на ваучери за храна, както и за развлечения и за почивка няма <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>специфичен характер<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>, изискващ да се запази достъпът до тази дейност за определени доставчици. Всъщност в държави членки, различни от Унгария, издаването на тези ваучери представлява дейност, обичайно упражнявана от частни оператори, различни от кредитните институции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Бих искал да отбележа, че по-специално в Белгия и във Франция частни оператори предлагат подобни услуги.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства третото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли като неоснователно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>По четвъртото твърдение — нарушение на член 16 от Директива 2006/123</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>Основни доводи на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>За разлика от Унгария Комисията счита, че член 16 от Директива 2006/123 е приложим в случая. В това отношение тя посочва, че предприятие, което е установено в различна от Унгария държава членка, би могло да издава картата SZÉP по-специално като упражнява правото си да използва на територията на Унгария инфраструктурата, необходима за целите на предоставянето на услугата. Освен това според Комисията подобно предприятие би могло също да предоставя услугите си трансгранично, без да притежава значима инфраструктура в Унгария.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>Според Комисията, като предвижда, че издателят на картата SZÉP следва да има постоянно място на стопанска дейност в Унгария, член 13 от Постановлението SZÉP нарушава член 16, параграф 2, буква a) от Директива 2006/123, доколкото това изискване не съответства на принципите на недискриминация, необходимост и пропорционалност, изброени в член 16, параграф 1 от тази директива.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>Моята преценка</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Както вече имах възможност да посоча, установените в член 13 от Постановлението SZÉP условия задължават доставчика, който желае да издава картата SZÉP, да разполага с постоянно място на стопанска дейност в Унгария. Всъщност следва да се напомни, че само предприятията със <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>седалище<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> в Унгария и разполагащи по-специално с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>офис<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, открит за клиенти, във всички общини в Унгария с население над <FT TYPE="NUMBER">35000</FT> жители, могат да издават тази карта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Представлява ли подобно изискване за постоянно място на стопанска дейност в Унгария ограничение, забранено съгласно член 16 от Директива 2006/123?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>Според мен на този въпрос следва да се отговори утвърдително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>На първо място, констатирам, че член 16, параграф 2, буква а) от Директива 2006/123 ясно забранява това изискване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>Всъщност по силата на тази разпоредба държавите членки не могат да ограничават свободното предоставяне на услуги от доставчик, установен в друга държава членка, задължавайки го да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>установен<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> на тяхна територия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="26"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>В това отношение бих искал да отбележа, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>установяване<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>, употребено в Директива 2006/123, е с широк обхват, поради което може да включва както предприятията със седалище в държавата членка по местоназначението и в този смисъл основните места на стопанска дейност, така и вторичните места на стопанска дейност, например под формата на офис.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>Всъщност в съответствие със съображение 37 и с член 4, точка 5 от тази директива това понятие включва, на първо място, действителното осъществяване на стопанска дейност чрез фиксирано установяване за неопределен период. По-нататък, в съображението се уточнява по-специално че това изискване може да бъде изпълнено и в случаи, когато дадено дружество е учредено за определен период. Накрая, в посоченото съображение се предвижда, че няма нужда установяването да става под формата на дъщерно дружество, клон или представителство. То може да се състои от офис, ръководен от собствения персонал на доставчика или от независимо лице, упълномощено да действа постоянно от името на предприятието, какъвто би бил случаят с агенция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>С оглед на горепосочените обстоятелства считам, че условията по член 13 от Постановлението SZÉP, които подчиняват издаването на картата SZÉP на изискването за наличие на седалище и няколко офиса в Унгария, попадат в приложното поле на член 16, параграф 2, буква a) от Директива 2006/123 и следва да се считат за забранени на основание на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>На второ място, следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика подобно изискване е дори отричане на свободата на предоставяне на услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑101/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:221">EU:C:1996:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑439/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:14">EU:C:2002:14</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>и Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:501">EU:C:2011:501</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154.</NO.P><TXT>Всъщност изискването предприятието да е установено в държавата членка по местоназначението влиза в пряко противоречие със свободното предоставяне на услуги, доколкото прави невъзможно предоставянето в тази държава на услуги от предприятия, установени в други държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. в този смисъл решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑257/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:785">EU:C:2006:785</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑465/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:781">EU:C:2007:781</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑546/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:25">EU:C:2010:25</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>и Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:501">EU:C:2011:501</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В този смисъл предприятията, които желаят да издават картата SZÉP в Унгария, ще бъдат принудени или да се откажат от предоставянето на тази услуга, или да създадат постоянно място на стопанска дейност на територията на тази държава, което е равносилно на това да им бъде наложено да упражняват трайно и продължително тази стопанска дейност в Унгария<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:501">EU:C:2011:501</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения следва да се констатира, че изискването, посочено в член 16, параграф 2, буква a) от Директива 2006/123, е един от примерите за изисквания, които държава членка по принцип не може да налага в случай на услуги, предоставяни на нейна територия от установено в друга държава членка предприятие, и за които Съдът вече е постановил, че са несъвместими с член 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156.</NO.P><TXT>Според мен член 16, параграф 2 от Директива 2006/123, както и член 14 от нея, представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>черен списък<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> и следователно съдържа определени изисквания, които са забранени per se<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Sibony</HT>, A.‑L. et <HT TYPE="ITALIC">Defossey</HT>, A. Liberté d’établissement et libre prestation de services. — Revue trimestrielle de droit européen, 2009, р. 511; <HT TYPE="ITALIC">Peglow</HT>, K. La libre prestation de services dans la directive n<HT TYPE="SUP">o</HT> 2006/123/CE — réflexion sur l’insertion de la directive dans le droit communautaire existant. — Revue trimestrielle de droit européen, 1/2008, р. 67, points 56, 61 и 62, както и <HT TYPE="ITALIC">D’Acunto</HT>, S., op. cit., който по-специално констатира, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>списъкът на ограниченията, посочени в член 16, параграф 2, е черен списък на забранени ограничения, също както и този, който се съдържа в член 14, с единствената (и съществена) разлика, че съгласно текста на Директивата вторият списък е изчерпателен, докато този в член 16 е само примерен<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> (стр. 296).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="27"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157.</NO.P><TXT>Всъщност, след като съдебната практика вече е определила тези изисквания като несъвместими с член 56 ДФЕС, има силна презумпция, че те не могат да се оправдаят с една от четирите цели от обществен интерес, споменати в член 16, параграф 3 от посочената директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Съгласно тази разпоредба държавата членка, в която се мести доставчикът, запазва възможността да налага изисквания относно осъществяването на дейност по предоставяне на услуга, когато това е оправдано по причини, свързани с обществената политика, обществената сигурност, общественото здраве и опазването на околната среда, и при условие че те са недискриминационни, необходими и пропорционални.</P></NOTE>, тъй като те по принцип ще са непропорционални<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. точка 7.1.3.4 от ръководството на Комисията, посочено в бележка под линия 44.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното считам, че член 16, параграф 3 от Директива 2006/123 не се прилага за изискванията, изброени в член 16, параграф 2 от нея, така че изискването за установяване в Унгария не може да бъде оправдано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159.</NO.P><TXT>Според мен от това следва, че като е задължила предприятията да разполагат с постоянно място на стопанска дейност на нейна територия, Унгария не е изпълнила задълженията си по член 16 от Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160.</NO.P><TXT>Следователно четвъртото твърдение за нарушение трябва да се приеме.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>По нарушението на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>Основни доводи на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161.</NO.P><TXT>В исковата си молба Комисията отбелязва при условията на евентуалност, че ако Директива 2006/123 не е приложима, националните разпоредби, отнасящи се до условията за издаване на картата SZÉP, трябва да се преценяват с оглед както на член 49 ДФЕС, така и на член 56 ДФЕС, тъй като доставчикът би могъл да предоставя въпросната услуга, установявайки се в Унгария или без да се установява там. Следователно свободното предоставяне на услуги не би могло да се разглежда като съвсем второстепенно по отношение на свободата на установяване и да се обвързва с нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162.</NO.P><TXT>Според Комисията би следвало да се констатира нарушение на член 49 ДФЕС, тъй като, първо, унгарските разпоредби, посочени в рамките на първото, второто и третото твърдение за нарушение, представляват ограничения на свободата на установяване и не отговарят на изискванията за необходимост и пропорционалност, и второ, новите условия за издаване са въведени без съответен преходен период, което е нарушение на принципа на пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Според Комисията при липса на такъв преходен период предприятията, сключили дългосрочни рамкови договори с договорните си партньори, биха изпитали затруднения при адаптирането в толкова кратък срок към новия правен контекст, което би довело до съществен спад в оборота и загуба на работни места.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163.</NO.P><TXT>По отношение на член 56 ДФЕС Комисията посочва, че поради същите причини като вече изтъкнатите в рамките на четвъртото твърдение за нарушение изискването за постоянно място на стопанска дейност в Унгария представлява дискриминационно ограничение, чиято необходимост и пропорционалност Унгария не е доказала, поради което то нарушава въпросния член 56.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164.</NO.P><TXT>По твърдението за липса на достатъчен преходен период Унгария счита по-специално че Комисията не е представила доказателства в подкрепа на твърденията си. Освен това в областта на данъчната и социална политика предприятията не биха могли да разчитат на липсата на изменение на правната уредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="28"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>Моята преценка</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165.</NO.P><TXT>Тъй като считам, че Директива 2006/123 е приложима към настоящия иск, не се налага да се прави преценка на въпросната национална правна уредба с оглед на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства повдигнатото от Комисията при условията на евентуалност твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Твърдението за нарушение във връзка с ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167.</NO.P><TXT>Още в началото бих искал да отбележа, че видно от материалите по делото, Комисията и Унгария изхождат от предпоставката, че УНФО представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>дружество<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> по смисъла на Договора за функционирането на ЕС, за което са приложими членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС. Приемам следователно това фактическо обстоятелство за установено.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Основни доводи на страните</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168.</NO.P><TXT>В исковата си молба Комисията твърди, че унгарската правна уредба относно издаването и използването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> нарушава членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169.</NO.P><TXT>Комисията уточнява предварително, че искът ѝ се отнася до системата на тези ваучери само доколкото тя предвижда, че приносът на работодателя в закупуването на храна за директна консумация може да се разглежда като възнаграждение в натура единствено ако храната е купена с въпросните ваучери. Следователно искът ѝ не се отнася до другите дейности в областта на социалната политика, изпълнявани в рамките на програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>, като например преките целеви помощи за лицата в неравностойно социално положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0170"><NO.P>170.</NO.P><TXT>Според Комисията издаването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> представлява стопанска дейност, попадаща в приложното поле на Договора за функционирането на ЕС. В подкрепа на становището си тя по-специално отбелязва, на първо място, че в миналото в Унгария тази дейност е осъществявана от търговски дружества, какъвто все още е случаят в много държави членки, на второ място, че издаването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> не е социална мярка, тъй като тези ваучери се предоставят свободно от работодателя в определен от него размер, и то независимо от социалното положение на неговите работници или служители, така че не е налице нито прилагане на принципа на солидарност, нито контрол от страна на държавата и определяне от нея на размера на престациите, и на трето място, че издаването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> не може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>дейност, която е свързана с упражняването на публична власт<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> по смисъла на членове 51 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Съгласно член 51, първа алинея ДФЕС <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>[р]азпоредбите на настоящата глава не се прилагат, доколкото те засягат някоя държава членка, по отношение на дейности, които в тази държава са свързани, макар и епизодично, с упражняването на публична власт<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>.</P></NOTE> и 62 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Като препраща към член 51 ДФЕС, член 62 ДФЕС предвижда, че изключението относно дейността, свързана с упражняването на публична власт, се прилага в областта на свободното предоставяне на услуги.</P></NOTE>, тъй като не представлява пряко и конкретно участие в това упражняване на публична власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0171"><NO.P>171.</NO.P><TXT>Комисията отбелязва също, че унгарската правна уредба ограничава издаването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>, като за организирането и рекламирането на стопанската дейност прилага режим на изключителни права в полза на един-единствен оператор, така че всеки друг оператор, установен в различна от Унгария държава членка или установен в Унгария, не би могъл да издава тези ваучери.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="29"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0172"><NO.P>172.</NO.P><TXT>Комисията посочва, че подобно ограничение на свободното предоставяне на услуги и на свободата на установяване не може да бъде оправдано с целите на социалната политика. Тя добавя, че необходимостта да се запази съгласуваността на системата на данъчно облагане не би могла също така да бъде солидно основание, доколкото по-специално правилата относно издаването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/> и тяхното данъчно облагане били независими едни от други.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0173"><NO.P>173.</NO.P><TXT>Според Комисията унгарската правна уредба освен това е непропорционална, тъй като, първо, съществуват свързани с по-малко ограничения мерки в случай на финансиране на социалните цели посредством възнаграждения в натура, като еднократно облагане с данък на тези възнаграждения, намаляване на данъчното облекчение със същата сума или придобиване от страна на държавата членка на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>, след което те да бъдат разпределени между най-нуждаещите се лица, и второ, режимът на монопол е въведен без съответен преходен период по отношение на предприятията, опериращи дотогава на пазара за издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0174"><NO.P>174.</NO.P><TXT>Според Унгария дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> не е стопанска дейност, тъй като тя не се извършва нито при пазарни условия, нито с цел печалба, а и не преследва капитализация. Всъщност приходите, получени от тяхното издаване, биха могли да се използват само за социални помощи и в дух на солидарност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0175"><NO.P>175.</NO.P><TXT>Унгария добавя, че дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/> попада в обхвата на упражнявания от държавата контрол, тъй като е създадена, регламентирана и регулирана от нея. Всъщност според Унгария държавата членка е свободна да определя дали и до каква степен могат да се дават тези възнаграждения. Освен това тя може да реши и сама да издава тези ваучери, вместо да отвори пазара за тази дейност. В Унгария държавата е решила сама да упражнява тази дейност, посредством УНФО, създадена от правителството и няколко професионални федерации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0176"><NO.P>176.</NO.P><TXT>Освен това Унгария уточнява, че издаването на ваучерите, даващи основание за данъчни предимства, е част от системата за социална закрила, чиито ресурси се осигуряват от тази дейност, и това е съобразено с принципа, че правото на Съюза не засяга компетентността на държавите членки да уреждат своите системи за социално осигуряване, гарантирайки същевременно финансовото равновесие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0177"><NO.P>177.</NO.P><TXT>Впрочем според Унгария издаването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/> представлява дейност, по отношение на която свободното предоставяне на услуги е изключено по определение, тъй като ваучерите за храна имат смисъл само в рамките на данъчната и социалната политика на Унгария. Всъщност Унгария следва сама да реши дали желае да въведе такива ваучери в рамките на данъчната или социалната си система и тези ваучери могат да се разпределят само въз основа на правилата и данъчните предимства, валидни в Унгария.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0178"><NO.P>178.</NO.P><TXT>Унгария подчертава, че съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>COM (2013) 83 окончателен/2.</P></NOTE>, насърчава прилагането на по-новаторските подходи към финансирането в социалната сфера, пример за което според Унгария са ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0179"><NO.P>179.</NO.P><TXT>Ако Съдът приеме, че въпросната дейност е стопанска, Унгария изтъква при условията на евентуалност, че организацията на тази дейност под формата на държавен монопол е съвместима с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="30"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0180"><NO.P>180.</NO.P><TXT>Унгария добавя, че с оглед на принципа на пропорционалност възлагането на въпросната дейност на публичноправна организация, която е длъжна да предоставя всички приходи за определена цел, е по-ефективен начин за постигане на преследваната цел отколкото организацията на дейността на пазарна основа или данъчното облагане на тази дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Точка 70 от писмената ѝ защита.</P></NOTE>. В подкрепа на своите доводи Унгария се позовава на релевантната съдебна практика в областта на хазартните игри<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Läärä и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑124/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:435">EU:C:1999:435</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В това отношение бих искал да отбележа, че за сметка на това в точка 26 от писмената си дуплика Унгария счита, че по отношение на издаването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/> не би могла да се приложи съдебната практика относно предоставянето на услуги в областта на хазартните игри, тъкмо поради липсата на трансграничен характер и невъзможността за такъв характер, както и поради липсата на рискове, идентични на опасностите от хазартните игри. Поради това по въпроса дали е приложима съдебната практика в областта на хазартните игри, съображенията на Унгария са непоследователни.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0181"><NO.P>181.</NO.P><TXT>По твърдението за липса на достатъчен преходен период Унгария посочва, че в областта на данъчната и социалната политика операторите не биха могли да разчитат на липсата на изменение на правната уредба. Във връзка с това Унгария подчертава, първо, че законодателните промени е можело да се предвидят още през април 2011 г., към момента на приемане на Постановлението SZÉP, така че доставчиците са се възползвали от много по-дълъг срок, отколкото Комисията претендира, второ, че ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/> са само форма на данъчно изгодни възнаграждения в натура, представляващи около 8 % от всички тези възнаграждения, които операторите предоставят на работниците или служителите, и трето, че тези оператори, които издават широка гама други ваучери, продължават както преди да издават ваучери, включително ваучери за храна. Следователно според Унгария изменението на правилата не е засегнало пазарния дял на ваучерите за храна и доставчиците не са били изместени от пазара.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Моята преценка</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0182"><NO.P>182.</NO.P><TXT>Преди да започна своя анализ, констатирам, че в случая въпросите, от една страна, дали унгарската правна уредба относно ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/> попада в приложното поле на Директива 2006/123, и от друга страна, дали с тази директива е извършена изчерпателна хармонизация, не са повдигнати от страните. Всъщност Комисията изглежда изхожда от констатацията, че посочената директива не е приложима, тъй като разглежда съответствието на тази правна уредба с оглед на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0183"><NO.P>183.</NO.P><TXT>Тези въпроси обаче са важни. Всъщност, както вече бе уточнено, ако трябва да приема, че Директива 2006/123 е приложима към дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/> и осъществява изчерпателна хармонизация в тази област, посочената правна уредба не може да се преценява с оглед на Договора за функционирането на ЕС, а единствено с оглед на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0184"><NO.P>184.</NO.P><TXT>Попада ли дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/>, упражнявана изключително от УНФО, в приложното поле на Директива 2006/123?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0185"><NO.P>185.</NO.P><TXT>Според мен на този въпрос следва да се отговори отрицателно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0186"><NO.P>186.</NO.P><TXT>Всъщност член 1 от Директива 2006/123, отнасящ се до нейния предмет, предвижда в параграф 3, първа алинея, че тази директива не се прилага по-специално за премахването на монополи, предоставящи услуги.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="31"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0187"><NO.P>187.</NO.P><TXT>Съображение 8 от посочената директива внася повече яснота по този въпрос, уточнявайки, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>[<HT TYPE="ITALIC">е] уместно</HT> [нейните] разпоредби относно свободата на установяване и свободното движение на услуги <HT TYPE="ITALIC">да се прилагат само до степента, до която въпросните дейности са отворени за конкуренция</HT>, <HT TYPE="ITALIC">така че да не задължават държавите членки</HT> […] <HT TYPE="ITALIC">да премахват съществуващи монополи</HT><QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0188"><NO.P>188.</NO.P><TXT>Така според мен, когато определена дейност не е отворена за конкуренция, в частност тъй като се извършва от съществуващ държавен монопол, тази дейност е изключена от приложното поле на Директива 2006/123.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0189"><NO.P>189.</NO.P><TXT>С оглед на подготвителните работи по тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. Доклад относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар (документ на Парламента A6‑0409/2005).</P></NOTE> смятам, че това изключение се оправдава по-специално от факта, че въпросната директива не би следвало да засегне по-нататъшното съществуване на монополите, вече предоставящи услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Страница 33.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0190"><NO.P>190.</NO.P><TXT>Предвид гореизложените обстоятелства смятам, че дейността, състояща се в това даден монопол да издава ваучери за храна като ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/>, не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/123. Следователно вече не е необходимо да се разглежда въпросът за хармонизацията на Директивата в тази област.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0191"><NO.P>191.</NO.P><TXT>Бих искал да отбележа обаче, че обстоятелството, че тази дейност е изключена от приложното поле на Директивата, изобщо не води до изключването ѝ от приложното поле на първичното право, и по-специално на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Michel</HT>, V. Le champ d’application de la directive <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>services<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/>: entre cohérence et régression? La directive <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0128" REF.END="QE0128"/>services<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/> en principe(s) et en pratique, Bruylant, 2011, р. 49.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0192"><NO.P>192.</NO.P><TXT>Допълнително условие е въпросната дейност по издаване да представлява стопанска дейност, тъй като само такава дейност попада в приложното поле на тези членове. Това обстоятелство определя по-нататък развитието на моя анализ. При това положение не е учудващо, че страните са изтъкнали множество доводи в подкрепа на съответната си позиция по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0193"><NO.P>193.</NO.P><TXT>В това отношение бих искал да отбележа, че съгласно постоянната съдебна практика понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0129" REF.END="QE0129"/>установяване<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/> по смисъла на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване включва действителното упражняване на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0130" REF.END="QE0130"/>стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/> посредством постоянен обект в приемащата държава членка за неопределен срок<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>VALE Építési</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:440">EU:C:2012:440</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Следователно стопанската дейност трябва да се разглежда като смисъл и цел на свободата на установяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0194"><NO.P>194.</NO.P><TXT>Относно свободното предоставяне на услуги от текста на член 57 ДФЕС следва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0131" REF.END="QE0131"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/> по смисъла на Договорите включва услугите, които обикновено се предоставят срещу възнаграждение. Определението на това понятие се основава на практиката на Съда, съгласно която то обхваща всяка стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице и обикновено предоставяна срещу възнаграждение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Вж. по-специално в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Smits и Peerbooms</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:404">EU:C:2001:404</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това според Съда основната характеристика на възнаграждението се състои в това, че то представлява насрещната икономическа престация за разглежданата услуга<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Humbel и Edel</NAME.CASE> (<NO.CASE>263/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:451">EU:C:1988:451</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="32"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0195"><NO.P>195.</NO.P><TXT>Следва да се добави, че съгласно постоянната съдебна практика понятията за стопанска дейност и за предоставяне на услуги трябва да се тълкуват разширително, доколкото те определят приложното поле на една от основните свободи, гарантирани с Договора за функционирането на ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Deliège</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑51/96 и C‑191/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:199">EU:C:2000:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0196"><NO.P>196.</NO.P><TXT>С оглед на установеното в посочената по-горе съдебна практика следва да се провери дали дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0132" REF.END="QE0132"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/> представлява стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>В това отношение бих искал да отбележа, че извън всякакво съмнение това е дейност, извършвана от самостоятелно заето лице. Всъщност в случая не може да се открие никакво правоотношение на власт и подчинение.</P></NOTE>, тъй като се предоставя срещу възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0197"><NO.P>197.</NO.P><TXT>От материалите по делото е видно, че УНФО издава ваучери <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0133" REF.END="QE0133"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/> на работодателя, след като той е избрал да придобие такива. Както самата Унгария посочва в писмената си защита, придобиването на тези ваучери е икономически изгодно за работодателя, тъй като върви ръка за ръка с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0134" REF.END="QE0134"/>данъчни задължения в по-малък размер<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Точка 50.</P></NOTE>. Става ясно, че работодателят се ползва с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0135" REF.END="QE0135"/>данъчно облекчение<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/> за ваучерите, придобити и предоставени на неговите работници или служители под формата на възнаграждения в натура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0198"><NO.P>198.</NO.P><TXT>С оглед на тези обстоятелства считам, че дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0136" REF.END="QE0136"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/> следва да се приеме за стопанска дейност, и то по четири причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0199"><NO.P>199.</NO.P><TXT>На първо място, считам, че данъчното облекчение, с което се ползва работодателят, е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0137" REF.END="QE0137"/>насрещна икономическа престация<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/> за издаването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0138" REF.END="QE0138"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/> и има характер на възнаграждение за УНФО, тъй като без тези приходи тя не би могла да финансира програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0139" REF.END="QE0139"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0200"><NO.P>200.</NO.P><TXT>Всъщност от материалите по делото е видно, че тази програма не ползва бюджетни средства от държавата, а само приходите от тези ваучери. В този смисъл дейността по издаване на въпросните ваучери е единственият начин за финансиране на посочената програма. Освен това, както уточнява Унгария в писмената си защита, предоставяйки данъчно облекчение на работодателите по отношение на възнагражденията в натура, държавата се отказва от сериозни данъчни приходи при това облекчение, а приходите тогава ще бъдат насочени към програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0140" REF.END="QE0140"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/> на УНФО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0201"><NO.P>201.</NO.P><TXT>На второ място, доводът на Унгария, с който тя цели да докаже, че разглежданата дейност не е стопанска поради социалната ѝ цел, не е убедителен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0202"><NO.P>202.</NO.P><TXT>В това отношение считам, също като Комисията, че характерът на дейността трябва да се разграничи от използването на приходите от нея. В този смисъл дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0141" REF.END="QE0141"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/> представлява стопанска дейност, независимо от факта, че приходите от нея се използват за социални цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0203"><NO.P>203.</NO.P><TXT>Според мен подобно решение следва от практиката на Съда. Всъщност в решение Schindler<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑275/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:119">EU:C:1994:119</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, отнасящо се до лотарийната дейност, Съдът констатира, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0142" REF.END="QE0142"/>[м]акар […] в закона да е предвидено, че печалбите, получени от лотария, могат да се използват само за определени цели, по-специално от общ интерес, или дори че трябва да постъпват в държавния бюджет, <HT TYPE="ITALIC">тези правила за предназначението на печалбите не променят естеството на разглежданата дейност и не я лишават от нейния икономически характер</HT><QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Точка 35. Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="33"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0204"><NO.P>204.</NO.P><TXT>В това отношение бих искал да отбележа също, че подобно решение е възприето от Съда при преценката на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0143" REF.END="QE0143"/>стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/>, характеризиращо понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0144" REF.END="QE0144"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/> в контекста на конкурентното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>В това отношение бих искал да отбележа, че в контекста на конкурентното право понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0145" REF.END="QE0145"/>стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/> характеризира понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0146" REF.END="QE0146"/>предприятие<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/>. Всъщност второто понятие включва всеки субект, който извършва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0147" REF.END="QE0147"/>стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/>, независимо от правния статут или начина му на финансиране. Що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0148" REF.END="QE0148"/>стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/>, то се определя като всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0205"><NO.P>205.</NO.P><TXT>Всъщност Съдът многократно е постановявал, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0149" REF.END="QE0149"/>социалната цел [на разглежданата схема] не е достатъчна сама по себе си, за да се изключи възможността разглежданата дейност да бъде квалифицирана като икономическа<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kattner Stahlbau</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑350/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:127">EU:C:2009:127</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Според Съда, за да не бъде тази дейност стопанска, би следвало да са налице две други условия, а именно, първо, да се прилага принципът на солидарност и второ, да се упражнява контрол от държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Пак там (т. 43 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0206"><NO.P>206.</NO.P><TXT>Макар тази съдебна практика да е установена в контекста на конкурентното право и да се отнася до дейността на осигурителните каси при трудови злополуки и професионални болести, считам, че по аналогия тя е релевантна за моя анализ, тъй като определението на разглежданото понятие за стопанска дейност обуславя, както при свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, приложимостта на правилата на Договора за функционирането на ЕС в областта на конкурентното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0207"><NO.P>207.</NO.P><TXT>Също като Комисията констатирам, че в случая нито едно от двете условия, установени в посочената съдебна практика, не е изпълнено при издаването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0150" REF.END="QE0150"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/>. Всъщност принципът на солидарност не се прилага, след като тези ваучери могат да бъдат предоставени единствено по волята на работодателя и до размера, определен от него. Както Комисията основателно поддържа, подобна свобода на действие не гарантира, че работниците или служителите с по-скромни доходи ще имат възможност за достъп до посочените ваучери при преференциални условия в сравнение с работниците или служителите с по-високи доходи. Що се отнася до второто условие относно контрола на държавата, бих искал да отбележа, че Унгария не може нито да наложи на работодателя придобиването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0151" REF.END="QE0151"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0151" CODE="201C" ID="QE0151"/>, нито да посочи кои да са действителните получатели на тези ваучери, нито да определи размера, в който работодателят трябва да ги предостави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0208"><NO.P>208.</NO.P><TXT>Освен това смятам, че ако трябва да квалифицирам дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0152" REF.END="QE0152"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0152" CODE="201C" ID="QE0152"/> като инструмент за социална инвестиция, идентичен с облигациите за социални инвестиции, посочени в съобщението на Комисията, споменато в точка 178 от настоящото заключение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Според Унгария ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0153" REF.END="QE0153"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0153" CODE="201C" ID="QE0153"/> са идентични с подобни облигации по тяхната функция и цел. В посоченото съобщение Комисията уточнява функцията на тези облигации за социални инвестиции, като отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0154" REF.END="QE0154"/>[с] облигацията за социално въздействие обикновено частен инвеститор финансира доставчик на социална услуга с цел изпълнението на дадена социална програма. В замяна публичният сектор поема ангажимент (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0155" REF.END="QE0155"/>облигация<QUOT.END REF.START="QS0155" CODE="201C" ID="QE0155"/>) да му възстанови първоначалната инвестиция и да изплати процент на възвращаемост, ако програмата постигне предварително заложените резултати в социалната сфера<QUOT.END REF.START="QS0154" CODE="201C" ID="QE0154"/> (бележка под линия 17).</P></NOTE>, тогава това ще потвърди моето решение да квалифицирам тази дейност като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0156" REF.END="QE0156"/>стопанска дейност<QUOT.END REF.START="QS0156" CODE="201C" ID="QE0156"/>. Всъщност, както уточнява Унгария, в такъв случай придобиването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0157" REF.END="QE0157"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0157" CODE="201C" ID="QE0157"/> ще бъде социална инвестиция, в замяна на което предприятието получава данъчно облекчение, което в такъв случай трябва да се разглежда като насрещна икономическа престация.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="34"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0209"><NO.P>209.</NO.P><TXT>На трето място, смятам, че доводите на Унгария по въпроса дали дейността е стопанска са непоследователни. Всъщност, макар първоначално да твърди, че не може да става въпрос за стопанска дейност, така че членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС не са приложими<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Точки 45—47 от писмената ѝ защита.</P></NOTE>, след това Унгария посочва, че тези два члена не са били нарушени в случая<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Точка 48 от писмената ѝ защита.</P></NOTE>, което обаче според мен предполага предварително тяхната приложимост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0210"><NO.P>210.</NO.P><TXT>На четвърто място, също като Комисията считам, че дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0158" REF.END="QE0158"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0158" CODE="201C" ID="QE0158"/> не може да се квалифицира като дейност, която е свързана с упражняването на публична власт по смисъла на член 51, първа алинея ДФЕС и член 62 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0211"><NO.P>211.</NO.P><TXT>В това отношение констатирам, на първо място, че като дерогации на основните правила за свободата на установяване и за свободното предоставяне на услуги, на член 51, първа алинея ДФЕС и на член 62 ДФЕС трябва да се даде тълкуване, което да ограничи техния обхват до строго необходимото за защита на интересите, които тези разпоредби позволяват да бъдат закриляни от държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑160/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:230">EU:C:2010:230</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. От трайната съдебна практика също така следва, че предвиденото в посочените разпоредби изключение трябва да се ограничи до дейностите, които сами по себе си представляват пряко и специфично участие в упражняването на публична власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Пак там (т. 78 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0212"><NO.P>212.</NO.P><TXT>Видно от материалите по делото, и по-специално от отговора на Унгария на мотивираното становище от <DATE ISO="20121227">27 декември 2012 г.</DATE>, посочената държава само отбелязва, че издаването на ваучерите се квалифицира като обществена и социална задача, без да представя доказателство за пряко и специфично участие в упражняването на публична власт. При тези обстоятелства не може да се приеме, че членове 51 ДФЕС и 62 ДФЕС са приложими за разглежданата дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0213"><NO.P>213.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения считам, че дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0159" REF.END="QE0159"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0159" CODE="201C" ID="QE0159"/> представлява стопанска дейност, която попада в приложното поле на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0214"><NO.P>214.</NO.P><TXT>Остава да се провери дали разглежданата унгарска правна уредба въвежда ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги и при необходимост, дали тези ограничения могат да бъдат оправдани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0215"><NO.P>215.</NO.P><TXT>Първо, следва да се констатира, че член 106 ДФЕС не е посочен от страните в писмената фаза на производството. В отговор на поставен ѝ в съдебното заседание въпрос Комисията уточнява, че член 106, параграф 2 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Съгласно тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0160" REF.END="QE0160"/>[п]редприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес или които имат характер на фискален монопол, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, […], доколкото прилагането на тези правила не препятства юридически или фактически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени<QUOT.END REF.START="QS0160" CODE="201C" ID="QE0160"/>.</P></NOTE> не се прилага в случая, тъй като издаването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0161" REF.END="QE0161"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0161" CODE="201C" ID="QE0161"/> не представлява услуга от общ икономически интерес.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="35"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0216"><NO.P>216.</NO.P><TXT>С оглед на материалите по делото не разполагам с достатъчно данни, въз основа на които да преценя дали дейността по издаване на тези ваучери представлява услуга от общ икономически интерес. Бих искал да отбележа обаче, че член 106, параграф 1 ДФЕС, който препраща към други материалноправни разпоредби на Договора за функционирането на ЕС, не допуска държавите членки да приемат и запазват в сила национална правна уредба, която е в противоречие с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, в частност по отношение на предприятия, на които са предоставили специални или изключителни права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Вж. в този смисъл решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Vlaamse Televisie Maatschappij/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑266/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:144">EU:T:1999:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0106">106</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>United Pan-Europe Communications Belgium и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑250/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:783">EU:C:2007:783</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>ASM Brescia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑347/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:416">EU:C:2008:416</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0217"><NO.P>217.</NO.P><TXT>Второ, следва да се констатира, че видно от съдебната практика, членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС налагат премахването на ограниченията на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги и че за подобни ограничения трябва да се считат всички мерки, които забраняват, затрудняват или правят по-малко привлекателно упражняването на тези свободи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑465/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:781">EU:C:2007:781</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0218"><NO.P>218.</NO.P><TXT>Съдът вече е характеризирал ограничение на тези свободи по дело относно национална правна уредба, аналогична на разглежданата в настоящото дело, доколкото тази правна уредба възлага само на центровете за данъчна помощ изключителна компетентност да предлагат на данъкоплатците определени услуги за консултиране и съдействие в областта на данъчното облагане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:208">EU:C:2006:208</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0219"><NO.P>219.</NO.P><TXT>Всъщност по това дело Съдът е приел по отношение на свободното предоставяне на услуги, че като запазва осъществяването на споменатите дейности за тези центрове, посочената правна уредба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0162" REF.END="QE0162"/>напълно възпрепятства достъпа до пазара на въпросните услуги на икономическите оператори, установени в други държави членки<QUOT.END REF.START="QS0162" CODE="201C" ID="QE0162"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>Пак там (т. 33). Вж. също в този смисъл, що се отнася до констатацията за ограничение на свободното предоставяне на услуги в областта на хазартните игри, решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dickinger и Ömer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑347/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:582">EU:C:2011:582</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0220"><NO.P>220.</NO.P><TXT>Що се отнася до свободата на установяване, Съдът е постановил, че като ограничава възможността на определени правни субекти със седалище в Италия да учредяват центрове за данъчна помощ, подобна правна уредба <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0163" REF.END="QE0163"/>може да направи по-трудно, дори напълно да възпрепятства упражняването от страна на икономическите оператори от други държави членки на правото им да се установят в Италия с цел да предоставят въпросните услуги<QUOT.END REF.START="QS0163" CODE="201C" ID="QE0163"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>Пак там (т. 34).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0221"><NO.P>221.</NO.P><TXT>Следва да се добави, че Общият съд на Европейския съюз също така приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0164" REF.END="QE0164"/>фламандската правна уредба, която предоставя изключителното право на [частно дружество за телевизионно разпространение на нидерландски език, установено във Фландрия], прави невъзможно установяването в Белгия на конкурентно дружество от друга държава членка, което желае да излъчва от Белгия телевизионна реклама, предназначена за цялата Фламандска общност. Само тази констатация [е] достатъчна, за да е налице пречка за свободното установяване<QUOT.END REF.START="QS0164" CODE="201C" ID="QE0164"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Vlaamse Televisie Maatschappij/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑266/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:144">EU:T:1999:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0114">114</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0222"><NO.P>222.</NO.P><TXT>В случая унгарската правна уредба предоставя изключителни права на УНФО да издава ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0165" REF.END="QE0165"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0165" CODE="201C" ID="QE0165"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="36"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0223"><NO.P>223.</NO.P><TXT>С оглед на установеното в посочената по-горе съдебна практика според мен запазването за УНФО на изключителните права за издаване на тези ваучери представлява ограничение за свободното предоставяне на услуги, доколкото достъпът до пазара за издаване на посочените ваучери е напълно изключен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0224"><NO.P>224.</NO.P><TXT>Освен това според мен е възможно доставчик, който не разполага с място на стопанска дейност в Унгария, да издава ваучери за храна като ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0166" REF.END="QE0166"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0166" CODE="201C" ID="QE0166"/>. Всъщност, както Комисията основателно е приела в хода на съдебното заседание, подобна дейност може да се осъществява дистанционно, по-специално по интернет или по телефона, и подобен начин на функциониране вече е прилаган при издаването на ваучери за услуги в Белгия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0225"><NO.P>225.</NO.P><TXT>Що се отнася до свободата на установяване, считам, че разглежданата унгарска правна уредба възпрепятства други предприятия, които желаят да издават ваучери <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0167" REF.END="QE0167"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0167" CODE="201C" ID="QE0167"/>, да се установят в Унгария, така че представлява ограничение на тази свобода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0226"><NO.P>226.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика ограничителна национална правна уредба — която се прилага за всяко предприятие, упражняващо или желаещо да упражнява дейност на територията на приемащата държава членка — като разглежданата в производството по настоящия иск може да бъде оправдана, когато отговаря на императивни съображения от обществен интерес, стига да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:208">EU:C:2006:208</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>и DKV Belgium</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑577/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:146">EU:C:2013:146</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0227"><NO.P>227.</NO.P><TXT>Що се отнася до обосновката на тази ограничителна национална правна уредба, следва да се констатира, че доводите на Унгария не се отличават с голяма яснота. С оглед на писмените ѝ изявления Унгария изтъква основно три основания, а именно необходимостта да се запази съгласуваността на системата на данъчно облагане, подобряването на изхранването на населението и финансирането на схемата за социални придобивки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0228"><NO.P>228.</NO.P><TXT>По отношение на запазването на съгласуваността на системата на данъчно облагане бих искал да отбележа, че Унгария не представя доводи в подкрепа на своята позиция. В този смисъл, също като Комисията, не разбирам как дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0168" REF.END="QE0168"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0168" CODE="201C" ID="QE0168"/>, предоставена на монопол, би могла да запази съгласуваността на тази система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0229"><NO.P>229.</NO.P><TXT>Що се отнася до подобряването на изхранването на населението, Унгария не излага никакви доводи, доказващи, че системата за издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0169" REF.END="QE0169"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0169" CODE="201C" ID="QE0169"/> — така както е въведена — е необходима и представлява най-подходящата мярка за постигането на тази цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0230"><NO.P>230.</NO.P><TXT>Що се отнася до целта за финансиране на схемата за социални придобивки, Унгария само посочва, първо, че при съществуващата схема издаването на тези ваучери, даващи основание за данъчни предимства, е част от системата за социална закрила и функционира като елемент от системата за осигуряване на социалните ресурси, второ, че съгласно постоянната съдебна практика правото на Съюза не засяга компетентността на държавите членки да уреждат своите системи за социално осигуряване, включително националните разпоредби, предназначени да осигурят финансовото равновесие, и трето, че ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0170" REF.END="QE0170"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0170" CODE="201C" ID="QE0170"/> са единственият ресурс за дейностите, финансирани чрез програмата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0171" REF.END="QE0171"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0171" CODE="201C" ID="QE0171"/>, и че при липсата на приходи от тези ваучери не би било възможно проект от такъв мащаб да се финансира от държавния бюджет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0231"><NO.P>231.</NO.P><TXT>Според Унгария, макар да е възможно преследваната цел за финансиране на социалните придобивки да се постигне с други средства, възлагането на въпросната дейност на публичноправна организация, която е задължена да предоставя всички приходи за определена цел, е по-ефективен начин за постигане на тази цел.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="37"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0232"><NO.P>232.</NO.P><TXT>В това отношение бих искал да отбележа, че действително съгласно постоянната съдебна практика държавите членки притежават компетентност да уреждат своите системи за социално осигуряване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kattner Stahlbau</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑350/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:127">EU:C:2009:127</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Съдът е уточнил обаче, че при упражняване на посочената компетентност тези държави членки трябва да внимават да не нарушат разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, и по-специално тези, които се отнасят до принципите на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>Пак там (т. 74 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Освен това съгласно посочената съдебна практика се приема, че рискът от сериозно застрашаване на финансовото равновесие на системата за социално осигуряване може сам по себе си да съставлява императивно съображение от обществен интерес, което може да обоснове пречка за тези принципи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>Пак там (т. 85 и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0233"><NO.P>233.</NO.P><TXT>В случая обаче, както Комисията основателно констатира, Унгария не представя доказателства, че съществува подобен риск от сериозно застрашаване на финансовото равновесие на системата за социално осигуряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0234"><NO.P>234.</NO.P><TXT>Освен това също като Комисията смятам, че дори да следва да се приеме съществуването на това императивно съображение от обществен интерес, Унгария е трябвало да докаже как изключителното възлагане на дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0172" REF.END="QE0172"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0172" CODE="201C" ID="QE0172"/> на УНФО представлява необходима и пропорционална мярка за постигане на целта за финансиране на социалните придобивки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0235"><NO.P>235.</NO.P><TXT>Всъщност компетентните национални органи следва да докажат, от една страна, че тяхната правна уредба е необходима за осъществяването на преследваната цел, а от друга страна, че тази правна уредба е съобразена с принципа на пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑438/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:651">EU:C:2009:651</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също в този смисъл решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Leichtle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:161">EU:C:2004:161</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑260/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:508">EU:C:2007:508</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0236"><NO.P>236.</NO.P><TXT>Бих искал да отбележа, че с оглед на наличните данни не е доказано по убедителен начин, че Унгария е проучила въпроса дали преследваната цел може да бъде постигната по други, свързани с по-малко ограничения начини<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>Вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑320/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:684">EU:C:2005:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност тя само твърди, че системата — така както е въведена — представлява най-ефективната мярка, без да представи доказателства по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0237"><NO.P>237.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства считам, че Съдът не е в състояние да провери дали условията за необходимост и за пропорционалност са изпълнени в случая.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0238"><NO.P>238.</NO.P><TXT>Освен това, както посочва Комисията, Унгария е можела да въведе свързани с по-малко ограничения мерки за постигане на целта за финансиране на социалните придобивки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="38"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0239"><NO.P>239.</NO.P><TXT>В допълнение също като Комисията считам, че преходен период, ограничен до малко повече от месец<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0099"><P>От приемането на Закон CLVI от 2011 г. на <DATE ISO="20111112">12 ноември 2011 г.</DATE> до влизането му в сила на <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE></P></NOTE>, изглежда недостатъчен, за да позволи разумно на засегнатите оператори да се приспособят към новите обстоятелства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0100"><P>Вж. в този смисъл решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑320/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:684">EU:C:2005:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Според мен подобно разрешение се налага в още по-голяма степен, тъй като в случая тези нови обстоятелства са породили монополно положение на пазара за издаване на ваучерите за храна, ползващи се с данъчно облекчение, което предполага изместване на действащите преди това на този пазар оператори и следователно спад на техния оборот<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0101"><P>В това отношение бих искал да отбележа, също като Комисията, че макар да е възможно засегнатите оператори да продължат да издават ваучери, които се ползват все така от благоприятно данъчно облагане, като ваучерите за подаръци или ваучерите за началото на учебната година, пазарните дялове на тези ваучери са ниски в сравнение с ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0173" REF.END="QE0173"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0173" CODE="201C" ID="QE0173"/>. Всъщност според Комисията през 2012 г., т.е. годината непосредствено след законодателната промяна, ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0174" REF.END="QE0174"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0174" CODE="201C" ID="QE0174"/> имат пазарен дял от 11,5 %, докато пазарният дял на ваучерите за подаръци е бил 0,4 %, а този на ваучерите за началото на учебната година <FT TYPE="DECIMAL">-0,9</FT> %.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0240"><NO.P>240.</NO.P><TXT>Накрая, за разлика от Унгария смятам, че позоваването на съдебната практика в областта на хазартните игри в подкрепа на твърдението, че въвеждането на държавен монопол за издаването на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0175" REF.END="QE0175"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0175" CODE="201C" ID="QE0175"/> е обосновано и пропорционално, е ирелевантно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0241"><NO.P>241.</NO.P><TXT>В това отношение бих искал да отбележа, че съгласно постоянната съдебна практика въз основа на правото си на преценка държава членка може правомерно да предостави правото на провеждане на игри на късмета на един-единствен оператор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0102"><P>Вж. в този смисъл решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Läärä и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑124/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:435">EU:C:1999:435</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sporting Exchange</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑203/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:307">EU:C:2010:307</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dickinger и Ömer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑347/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:582">EU:C:2011:582</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0242"><NO.P>242.</NO.P><TXT>От тази съдебна практика следва обаче, от една страна, че изборът дали да се прибегне до режим на изключително право, предоставено на един-единствен оператор, преследва специфичната цел да се защитят потребителите срещу прекалено високи разходи, свързани с игрите, и да се предотврати рискът от измами, свързан със значителните суми, които игрите на късмета позволяват да се събират, а от друга страна, че ограниченията, които следват от посочения избор, също трябва да отговарят на изискванията за недискриминация и пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0103"><P>Пак там (съответно т. 37 и 39; т. 31 и 36, както и т. 48 и 50).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0243"><NO.P>243.</NO.P><TXT>В случая, както основателно констатира Комисията, подобни отрицателни последици, свързани с хазартните игри, а именно пристрастяването и измамите, не се срещат в рамките на дейността по издаване на ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0176" REF.END="QE0176"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0176" CODE="201C" ID="QE0176"/>. От това според мен следва, че тези разрешения от съдебната практика не са относими към настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0244"><NO.P>244.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе считам, че твърдението за нарушение, свързано с ваучерите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0177" REF.END="QE0177"/>Erzsébet<QUOT.END REF.START="QS0177" CODE="201C" ID="QE0177"/>, трябва да се приеме.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0245"><NO.P>245.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да обяви иска за установяване на неизпълнение на задължения за недопустим, що се отнася до основанието, свързано с изискването за договорни отношения най-малко от пет години с взаимозастрахователна кооперация по смисъла на член 13 от Постановление № 55/2011 на Министерски съвет от <DATE ISO="20110412">12 април 2011 г.</DATE> за уреждане на издаването и използването на картата за отдих <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0178" REF.END="QE0178"/>Széchenyi<QUOT.END REF.START="QS0178" CODE="201C" ID="QE0178"/>,</P></ITEM><?PAGE NO="39"?><ITEM><P>да обяви иска за установяване на неизпълнение на задължения за допустим и основателен в частта, в която се твърди, че:</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>като е изключила възможността клоновете на чуждестранни дружества да издават електронната карта <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0179" REF.END="QE0179"/>Széchenyi<QUOT.END REF.START="QS0179" CODE="201C" ID="QE0179"/>, Унгария не е изпълнила задълженията си по член 14, точка 3 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> относно услугите на вътрешния пазар,</P></ITEM><ITEM><P>като е запазила възможността за издаване на тази карта за групите от дружества, чиито членове са учредени под правно-организационната форма на дружества, предвидени в унгарското право, Унгария не е изпълнила задълженията си по член 15, параграф 1, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Директива 2006/123,</P></ITEM><ITEM><P>като е предвидила изискване да е налице постоянно място на стопанска дейност в Унгария, за да може да се издава посочената карта, Унгария не е изпълнила задълженията си по член 16, параграф 2, буква а) от Директива 2006/123,</P></ITEM><ITEM><P>като е предоставила изключителните права за издаване на ваучерите, които дават възможност на работниците или служителите да получават възнаграждения в натура под формата на храна за директна консумация, на публична организация без съответен преходен период или необходимите преходни мерки, Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС,</P></ITEM></LIST></P></ITEM><ITEM><P>да отхвърли иска в останалата му част,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Европейската комисия и Унгария да понесат направените от тях съдебни разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>