<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑228/16 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CJ0228</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:409">EU:C:2017:409</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>7</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>7</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170531">31.5.2017 г.</DATE> — ДЕЛО C 228/16 P</P><P>DEI/КОМИСИЯ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20170531">31 май 2017 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: гръцки.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Държавни помощи</KEYWORD><KEYWORD>Решение за прекратяване на преписката</KEYWORD><KEYWORD>Отказ на Европейската комисия да продължи разглеждането на оплакването на жалбоподателя</KEYWORD><KEYWORD>Решение, с което в края на фазата на предварителното разглеждане се установява, че не е налице държавна помощ</KEYWORD><KEYWORD>Решение с чисто потвърдителен характер</KEYWORD><KEYWORD>Условия за законосъобразност на оттеглянето на решение за прекратяване на преписката</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑228/16 P</P><P>с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на <DATE ISO="20160422">22 април 2016 г.</DATE>,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI)</HT>, установено в Атина (Гърция), за което се явяват E. Bourtzalas, адвокат, A. Oikonomou, E. Salaka, C. Synodinos и C. Tagaras, dikigoroi, както и от D. Waelbroeck, адвокат,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>като другата страна в производството е:</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват A. Bouchagiar и É. Gippini Fournier, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, E. Regan, J.‑C. Bonichot (докладчик), Aл. Арабаджиев и C.G. Fernlund, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Wathelet,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Решение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI) иска отмяна на определението на Общия съд на Европейския съюз от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160209">9 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>DEI/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>Т‑639/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:77">EU:Т:2016:77</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>обжалваното определение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), с което Общият съд приема, че вече не са налице основания за произнасяне по неговата жалба за отмяна на решението на Европейската комисия, съдържащо се в писмо COMP/E3/ΟΝ/AB/ark *2014/61460 от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), с което се отхвърлят оплакванията на DEI в областта на държавните помощи.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от <DATE ISO="19990322">22 март 1999 година</DATE> за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="083" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1999">ОВ L 83, 1999 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) е бил в сила към датата на приемане на решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> и член 4 от него, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Предварително разглеждане на уведомлението и решения на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Комисията разглежда уведомлението веднага след получаването му. Без да се засяга член 8, Комисията взема решение съгласно параграфи 2, 3 или 4.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато Комисията след предварително разглеждане установи, че мярката, за която е уведомена, не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Когато Комисията след предварително разглеждане констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член [107, параграф 1, ДФЕС], тя решава, че мярката е съвместима с [вътрешния] пазар (наричано по-долу <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>решение [да не се] повдига[т] възражения<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>). Решението уточнява кое изключение съгласно Договора е било приложено.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Когато Комисията след предварителното разглеждане констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с [вътрешния] пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя решава да започне производството по член [108, параграф 2, ДФЕС] (наричано по-долу <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>решение за започване на официална процедура по разследване<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>).</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Параграф 1 от член 13 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Решения на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Разглеждането на възможна неправомерна помощ завършва с решение съгласно член 4, параграфи 2, 3 или 4.[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Обстоятелства, предхождащи спора, и решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>DEI e производител на електроенергия в Гърция. Сред неговите клиенти е и Alouminion SA. След спор между тези две предприятия във връзка с цената на доставяната от DEI електроенергия гръцкият орган за енергийно регулиране определя временна цена. В оплакване, изпратено до Комисията на <DATE ISO="20120615">15 юни 2012 г.</DATE>, DEI твърди, че тази цена го принуждава да доставя на Alouminion електроенергия на цена под пазарната, което съставлявало неправомерна държавна помощ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20131031">31 октомври 2013 г.</DATE> учреденият от DEI и Alouminion арбитражен съд определя с обратно действие цената на доставяната от DEI електроенергия, като тя е още по-ниска от определената от гръцкия орган за енергийно регулиране временна цена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20131223">23 декември 2013 г.</DATE> DEI подава второ оплакване до Комисията, с което твърди, че и арбитражното решение представлява държавна помощ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140506">6 май 2014 г.</DATE> Комисията съобщава на DEI предварителната си преценка, че липсва основание да продължи разглеждането на оплакването от <DATE ISO="20131223">23 декември 2013 г.</DATE>, тъй като арбитражното решение не представлява мярка, която може да се вмени в отговорност на държавата, и че то не предоставя никакво предимство на Alouminion. В отговор DEI изпраща на Комисията допълнително становище с писмо от <DATE ISO="20140606">6 юни 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>С решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE>, изпратено на DEI с писмо, Комисията, между другото, уведомява дружеството, че информацията, съдържаща се в писмото от <DATE ISO="20140606">6 юни 2014 г.</DATE>, не поставя под съмнение предварителната преценка, съдържаща се в писмото от <DATE ISO="20140506">6 май 2014 г.</DATE>, и че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>[в] резултат на това службите на ГД <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Конкуренция<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> са достигнали до извода, че информацията, съдържаща се в писмото от <DATE ISO="20140606">6 юни 2014 г.</DATE> не е достатъчна, за да обоснове ново разглеждане на оплакването<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Жалбата пред Общия съд и обжалваното определение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20140822">22 август 2014 г.</DATE>, DEI иска да се отмени решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20141007">7 октомври 2014 г.</DATE>, изпратено до секретариата на Общия съд, жалбоподателят и Комисията съвместно искат спиране на производството за срок от шест месеца, а именно до <DATE ISO="20150407">7 април 2015 г.</DATE>, за да бъде дадена възможност на Комисията да преразгледа повдигнатите в жалбата въпроси. Искането е уважено с определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от <DATE ISO="20141024">24 октомври 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> Комисията приема Решение C(2015) 1942 окончателен относно твърдяна държавна помощ SA.38101 (2015/NN) (ex 2013/CP), предоставена на Alouminion S.A. въз основа на арбитражно решение под формата на цени на електроенергията, по-ниски от нейната себестойност (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>С две писма от <DATE ISO="20150427">27 април 2015 г.</DATE> и от <DATE ISO="20150619">19 юни 2015 г.</DATE>, изпратени до секретариата на Общия съд, Комисията иска от Общия съд да установи, че след приемането на решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> предметът на жалбата срещу решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> е отпаднал и че липсва основание за произнасяне по нея. Жалбоподателят представя на Общия съд своето становище по това искане с писмо от <DATE ISO="20150703">3 юли 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20150629">29 юни 2015 г.</DATE>, жалбоподателят иска да се отмени решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE>, като тази жалба е предмет на дело DEI/Комисия (T‑352/15), висящо пред Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С обжалваното определение Общият съд установява, че вече няма основание за произнасяне по жалбата за отмяна на решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE>, тъй като решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> го отменя и формално го заменя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Според Общия съд доводите на жалбоподателя не позволяват да се постави под съмнение този извод.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>На първо място, Общият съд приема, че не следва да се произнася по законосъобразността на решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE>, което до неговото оттегляне се ползва с презумпцията за законосъобразност на актовете на институциите. Така той отхвърля довода за незаконосъобразност на това решение, вследствие на което жалбата по дело Т‑639/14 продължавала да има предмет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На второ място, Общият съд отхвърля твърдението на жалбоподателя, че продължава да има правен интерес от обжалването, за да попречи на бъдещото повтаряне на твърдяната незаконосъобразност. Според Общия съд мотивът, за който се твърди, че е незаконосъобразен, а именно липсата на основание съответният акт да бъде вменен в отговорност на държавата, не се съдържа в решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> Във всички случаи въпросът за представянето на доказателство от жалбоподателя за наличието на нарушение на правилата в областта на държавните помощи бил предмет на жалбата срещу решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>На трето и последно място, Общият съд установява, че липсва основание за произнасяне и по жалбата, доколкото тя се отнася до оплакването от <DATE ISO="20120615">15 юни 2012 г.</DATE>, тъй като с решението си от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> Комисията имплицитно го е отхвърлила.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Искания на страните</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>С жалбата си DEI моли Съда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното определение,</P></ITEM><ITEM><P>да разпореди делото да се върне на Общия съд, за да се произнесе по направените от него в жалбата искания за отмяна на писмото от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE>, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати всички направени съдебни разноски както в първоинстанционното производство, така и в настоящото производство по обжалване.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По жалбата</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>С първото си основание жалбоподателят твърди по същество, че Общият съд е допуснал грешка в прилагане на правото, като в точка 36 от обжалваното съдебно решение е приел, че решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> заменя формално решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> Общият съд, от една страна, не извършил проверка за законосъобразност и за действителност на твърдяната замяна и от друга страна, не обсъдил правното основание и законоустановената процедура, която трябва да се прилага при такава замяна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Така например Общият съд неоснователно направил извода, че решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>[вече] не е част от правния ред на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> и че вследствие на това предметът дело T‑639/14 вече е отпаднал.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>От друга страна, отхвърлянето на първото основание означавало, че допуснатата от Общия съд грешка в прилагането на правото вече е придобила силата на пресъдено нещо, което се отразявало директно върху неговата жалба по дело T‑352/15. Всъщност по това дело жалбоподателят оспорвал в първото посочено от него основание, че решението от <DATE ISO="20150325">25 март<?PAGE NO="5"?> 2015 г.</DATE> законосъобразно може да замени решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> Затова потвърждаването на обжалваното определение предполагало автоматично отхвърляне на първото основание за отмяна по дело T‑352/15.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Освен това в отсъствие на всякакви мотиви, свързани с твърдяната замяна, обжалваното определение било опорочено и от липса на мотиви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Комисията преценява, обратно, че точки 36 и 37 от обжалваното определение са надлежно мотивирани, тъй като, от една страна, видно от жалбата, жалбоподателят е напълно в състояние да разбере логиката на Общия съд, и от друга страна, съображенията на последния позволяват на Съда да упражни своя контрол. В действителност жалбоподателят не бил съгласен с мотивите на обжалваното определение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>С това Общият съд основателно се въздържал да извърши проверка за законосъобразност на замяната на решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> от решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE>, доколкото последното не се разглеждало по дело T‑639/14. Неговата законосъобразност била предмет на жалбата по дело T‑352/15. Докато решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> не бъде отменено, то следвало да се ползва от презумпцията за действителност на актовете на институциите на Съюза и следвало да поражда своето правно действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Освен това отмяната на решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> не можела да предостави никакво предимство на жалбоподателя в сравнение с настоящото положение, тъй като с приемането на решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> Комисията действително изпреварила възможността Общият съд да го отмени с мотива за процесуално нарушение. Всъщност това решение било обикновено писмо, подписано от длъжностно лице, а не <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>официално решение<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> на Комисията, публикувано като такова. Затова отмяната на решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> щяла във всички случаи да задължи Комисията да приеме официално решение като решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения Комисията преценява, че силата на пресъдено нещо на обжалваното определение не може да засегне доводите за отмяна, повдигнати по дело T‑352/15.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда, след като допълнителните коментари евентуално бъдат представени от заинтересованите лица или след изтичане на разумния срок, член 13, параграф 1 от Регламент № 659/1999 задължава Комисията да приключи фазата на предварително разглеждане с приемането на решение съгласно член 4, параграфи 2, 3 или 4 от този регламент, а именно или на решение, установяващо несъществуването на помощ, или на решение да не се повдигат възражения, или на решение за започване на официална процедура по разследване (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101216">16 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Athinaïki Techniki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑362/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:783">EU:C:2010:783</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Така както е видно по-конкретно от точки 15—18 от обжалваното определение, с решението си от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> Комисията прекратява преписката, с което тя решава да приключи предварителната процедура по разглеждане, образувана по подаденото от жалбоподателя оплакване, като установява, че започналото разглеждане не води до извода, че е налице държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, и вследствие на това отказва да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>С това Комисията взема окончателно становище по искането на жалбоподателя да се установи нарушение на членове 107 и 108 ДФЕС. Освен това, след като решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> е попречило на жалбоподателя да изложи своето становище в рамките на официална процедура по разследване, то е произвело задължителни правни последици от естество да засегнат<?PAGE NO="6"?> интересите му. Следователно това решение представлява акт, който може да бъде обжалван по смисъла на член 263 ДФЕС (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101216">16 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Athinaïki Techniki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑362/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:783">EU:C:2010:783</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Щом като Съдът е приел, че Комисията може да оттегли решение за прекратяване на преписката по оплакване за твърдяна неправомерна помощ, за да отстрани незаконосъобразност, засягаща посоченото решение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101216">16 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Athinaïki Techniki/Комисията</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑362/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:783">EU:C:2010:783</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), приемането на чисто потвърдително решение не може да се приеме за такова оттегляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че даден акт потвърждава изцяло съществуващ акт, когато не съдържа никакъв нов елемент в сравнение с последния (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140403">3 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия и ING Groep</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑224/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:213">EU:C:2014:213</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>И обратно, решение, с което изцяло или частично е уважена административна жалба на заинтересованото лице, не е потвърдително спрямо предходно решение за отхвърляне (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19800528">28 май 1980 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kuhner/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>33/79 и 75/79</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1980:139">EU:C:1980:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Освен това, жалба срещу потвърдително решение е недопустима само ако потвърденото решение е окончателно по отношение на заинтересованото лице, след като не е било обжалвано по съдебен ред в определения срок. В противен случай заинтересованото лице има право да обжалва било потвърденото решение, било потвърдителното решение, било и едното, и другото от тези решения (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071218">18 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Weißenfels/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑135/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:812">EU:C:2007:812</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>В конкретния случай следва да се констатира, че решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> само потвърждава предходното решение от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE>, щом като след преразглеждане на представените пред нея факти Комисията чисто и просто е потвърдила отказа си да започне официалната процедура по разследване, без обаче да добавя никакъв нов елемент. Вследствие на това с решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> не се оттегля решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>От друга страна, ако се приеме, че в тази хипотеза приемането на ново решение от Комисията би довело до липса на основание за произнасяне по жалбата, подадена срещу първоначалното решение, това би било от естество да се възпрепятства ефективността на обжалването по съдебен ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Всъщност би било достатъчно Комисията да прекрати преписката по оплакването, подадено от заинтересована страна, и впоследствие, след подаването на жалба от тази страна, да оттегли решението за прекратяване на преписката, да възобнови фазата по предварително разглеждане и да повтори тези операции толкова пъти, колкото е необходимо, за да отклони всякакъв съдебен контрол върху действията си (вж.решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101216">16 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Athinaïki Techniki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑362/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:783">EU:C:2010:783</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Същото се отнася и за случаите, когато, както по настоящото дело, Комисията, в хода на производство за отмяна на решение за прекратяване на преписката по дадено оплакване, иска спиране на производството с цел преразглеждане на преписката, като впоследствие чисто и просто потвърждава първоначалното си решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>По друг начин биха се развили нещата, ако Комисията замени решение за прекратяване на преписката по оплакване, за да поправи засягащата го незаконосъобразност, като същевременно посочи естеството на незаконосъобразността, с която е опорочено това решение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101216">16 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Athinaïki Techniki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑362/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:783">EU:C:2010:783</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Същевременно, и във всички случаи, от решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> не е видно, че с неговото приемане Комисията е възнамерявала да оттегли решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE>, за да поправи незаконосъобразност, с която се твърди, че е опорочено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Следователно, за да гарантира доброто правораздаване, би било възможно в конкретния случай Общият съд да запита по-конкретно жалбоподателя дали след приемането на решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> последният възнамерява да измени своите искания и да ги насочи и срещу това последно решение, така както и жалбоподателят може да поиска това на основание член 86 от Процедурния правилник на Общия съд, в случай че актът, срещу който е насочена жалбата, е заменен или изменен с акт, който има същия предмет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения Общият съд неоснователно е установил в точки 36 и 37 от обжалваното определение, че решението от <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> заменя формално решението от <DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> и че вследствие на това спорът остава без предмет, поради което вече не било налице основание за произнасяне по посочения спор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Вследствие на това жалбата следва да бъде уважена и посоченото определение да бъде отменено, без да има основание да се разглеждат другите основания и доводи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По жалбата пред Общия съд</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решение на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Случаят по настоящото дело не е такъв, защото, след като Общият съд е установил, че липсва основание за произнасяне по жалбата за отмяна, без да е разгледал въпроса за допустимостта, нито спора по същество, Съдът счита, че фазата на производството не позволява да постанови окончателен съдебен акт и че следва да върне делото на Общия съд, без да се произнася по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя определение на Общия съд на Европейския съюз от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160209">9 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>DEI/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑639/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:77">EU:T:2016:77</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Връща делото на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Не се произнася по съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>