<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-01-202601C115202400750-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0075-24-202504201-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="14/01/2026 16:59:16" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="58ewSz6cKjd0e0xgL+jLgY+Lb/KQ4XATCg6I0M8GQSH+FXlt7UbPgMAy073HK+JZ+yibVz2WPLHueCwCdyUwDrsTG41YykOnSJecwaGpJ4bkrIOMHZTK7tOidOV0+JRh8yh8XtHirhWnDvv63z5a8OqjmoNwXRMAr9l+dobeb/c=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0075" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 22-04-25 11:34:11" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="4d995d437ac24665ac5f1312e104573d" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0075" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на D. Spielmann — Дело C‑75/24 P</div>
      <div id="rId21" style="default">XH/Комисия (Тормоз по време на отпуск по болест)</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ 
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      D. SPIELMANN
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 22 май 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑75/24 P
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      XH
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Европейска комисия
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-8" title="page-1">
      „Обжалване — Публична служба — Длъжностно лице — Твърдение за психически тормоз по време на отпуск по болест — Искане за съдействие и искане за присъждане на обезщетение — Отхвърляне на исканията“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си XH иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 22 ноември 2023 г., XH/Комисия (T‑613/21, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2023:739), с което този съд е отхвърлил, от една страна, жалбата ѝ за отмяна, първо, на решение D/374/20 на Европейската комисия от 4 декември 2020 г., с което е отхвърлено искането ѝ за съдействие (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на искането за съдействие“), и второ, на решение Ares(2021) 3466486 на Комисията от 21 май 2021 г. относно сезирането на Комисията по инвалидност (наричано по-нататък „решението за образуване на процедура по инвалидизиране“), а от друга страна, искането ѝ за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпяла, както и да бъде осъдена Комисията да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съответствие с искането на Съда настоящото заключение е фокусирано върху въпроса за отчитането на контекстуалните елементи в рамките на искане за съдействие, предвидено в член 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и основано на твърдения за психически тормоз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 12 от Правилника, в редакцията, приложима към фактите по делото (наричан по-нататък „Правилникът“), предвижда, че длъжностното лице „се въздържа от всяко действие или поведение, което би се отразило отрицателно на неговото положение“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 12а от Правилника гласи следното: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-3">
      „1. Длъжностните лица се въздържат от всяка форма на психически или сексуален тормоз.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-3">
      3. „Психически тормоз“ означава всяко непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично, и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да уронят личността, достойнството или накърнят физическата или психологическата цялост на друго лице.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 24 от Правилника предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-4">
      „Съюзът оказва съдействие на всяко длъжностно лице, по-специално в производства срещу всяко лице, отправящо заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу личността или имуществото, на които длъжностното лице или член от неговото семейство е подложено поради длъжността, която заема, или служебните му задължения. 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-4">
      Той дължи солидарно обезщетение на длъжностното лице за вредите, претърпени от него в такива случаи, доколкото длъжностното лице само не е причинило умишлено или с груба небрежност вреди и не е успяло да получи обезщетение от виновния“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелства, предхождащи спора </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателката е длъжностно лице на Службата за борба с измамите (OLAF).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">До 16 юни 2020 г. тя работи като разследваща в отдел с предишно наименование отдел A на OLAF. Като главен разследващ в този отдел, тя разглежда по-специално три висящи дела, а именно делата E, F и G.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 16 юни 2020 г. влиза в сила вътрешна реорганизация на OLAF. В резултат на тази реорганизация и с оглед на заявените от жалбоподателката предпочитания, тя е назначена, считано от посочената дата, в нов отдел в рамките на OLAF, а именно отдел B.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Между 2 и 22 юни 2020 г. жалбоподателката е в отпуск по болест след претърпяна медицинска операция. Този отпуск е продължаван без прекъсване за периода от 23 юни до 31 октомври 2020 г. с одобрение в информационната система за управление на персонала на Комисията, наречена „Sysper 2“ (наричана по-нататък „Sysper 2“), за първи път на 23 юни 2020 г., за времето от тази дата до 10 юли 2020 г., за втори път на 14 юли, за периода между 11 и 31 юли 2020 г., за трети път на 4 август 2020 г., за периода между 1 и 31 август 2020 г., за четвърти път, на 1 септември 2020 г., за периода между посочената дата и 30 септември, и за пети път на 1 октомври 2020 г., за периода между посочената дата и 31 октомври 2020 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 2 юни 2020 г. жалбоподателката изпраща до членовете на отдел А електронно писмо, в което се обобщават данните по дело Е. В това електронно писмо тя посочва, че е в отпуск по болест, но от предвидливост и за да се избегнат закъснения, тя остава на линия и е готова да бъде осъществен контакт с нея във връзка с тези три дела. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 8 юни 2020 г. член на отдел A изпраща електронно писмо до жалбоподателката и до началничката на отдел А. Това електронно писмо е относно дела E, F и G и съдържа забележки и предложения за следващите етапи. Началничката на отдел А отговаря, че поради отпуска на жалбоподателката този член на отдела трябва да се свърже с бъдещата началничка на отдел C (наричана по-нататък „началничката на отдел C“), за да разбере дали тя иска да приключи разглежданите дела преди реорганизацията на 16 юни 2020 г., или иска да изчака завръщането на жалбоподателката от отпуск по болест, предвидено след тази дата. Посоченият член на отдел A изпраща електронно писмо до началничката на отдел С с копие до жалбоподателката и до началничката на отдел A. Жалбоподателката отговаря на това последно електронно писмо, като обяснява, че се надява всички тези дела да бъдат приключени възможно най-бързо, като се вземат предвид реорганизацията на OLAF и нейният отпуск по болест. Тя посочва освен това, че макар да е в отпуск, е готова да получи окончателните предложения за въпросните дела, за да може да бъдат приключени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отново на 8 юни 2020 г. жалбоподателката изпраща електронно писмо на колега, който има ролята на „доверено лице“. В това електронно писмо жалбоподателката му съобщава за посочените в точка 11 от настоящото заключение писма и иска от него съвети във връзка с положението си. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същия ден секретарката на отдел A (наричана по-нататък „секретарката на отдел A“) изпраща на жалбоподателката електронно писмо по повод на смяната на кабинета ѝ във връзка с вътрешната реорганизация на OLAF, спомената в точка 8 от настоящото заключение. В това електронно писмо тя я пита дали с оглед на отпуска ѝ по болест до 22 юни 2020 г., тя би разрешила на трето лице да се заеме с подготовката на преместването на нейните вещи преди тази дата. Жалбоподателката отговаря още същия ден, че предпочита сама да се заеме с това. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 9 юни 2020 г. началничката на отдел C отговаря на електронните писма, споменати в точка 11 от настоящото заключение. В отговора си тя посочва, че с оглед на обстоятелствата ѝ се струва много трудно въпросните дела да бъдат приключени преди 16 юни 2020 г. Тя уточнява, че приключването на дело Е към средата на юли ѝ се струва реалистично.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 23 юни 2020 г. началничката на отдел C изпраща на жалбоподателката електронно писмо, за да разискват проекта за окончателен доклад по дело E. В това електронно писмо тя иска жалбоподателката да ѝ се обади, ако може. Същия ден тя изпраща на жалбоподателката покана за участие в среща чрез видеоконферентна връзка на следващия ден, а именно 24 юни 2020 г. Жалбоподателката отговаря на това електронно писмо на следващия ден, 24 юни, като посочва, че тя все още е в отпуск по болест и че тази покана съвпада по време с уговорен час за посещение при лекар. Жалбоподателката добавя, че все пак на следващия ден ще бъде на разположение през целия ден, за да разискват по телефона във връзка с въпросното дело.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пак на 23 юни 2020 г. жалбоподателката изпраща електронно писмо на довереното лице, споменато в точка 12 от настоящото заключение, с поканата от началничката на отдел C за среща чрез видеоконферентна връзка, спомената по-горе в точка 15. В това електронно писмо тя обяснява, че през отпуска си по болест е имала едно посещение в болницата и че тази покана надхвърля възможностите ѝ и противоречи на правилата. Тя иска от това лице да „съобщи за това поведение като тормоз“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 30 юни 2020 г. секретарката на отдел A на жалбоподателката ѝ изпраща второ електронно писмо, за да я попита дали е взела решение относно преместването на кабинета ѝ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 1 юли 2020 г. началничката на отдел C изпраща на жалбоподателката две електронни писма, в които ѝ поставя въпроси относно дело Е. Жалбоподателката им отговаря на 6 юли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 1 август 2020 г. жалбоподателката подава искане за съдействие до компетентния орган по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) на основание членове 24, 59 и 60 от Правилника. В искането си жалбоподателката твърди по същество, че електронните писма, които е получила през отпуска си по болест, представляват искания от висшестоящите или от персонала на OLAF да работи или да отиде веднага в кабинета си, за да подготви преместването на вещите си, което тя счита за опити да се прекъсне или да се прекрати отпускът ѝ по болест.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 26 август 2020 г. началничката на отдел C изпраща на жалбоподателката електронно писмо, съдържащо нов проект за окончателен доклад по дело E. В това електронно писмо началничката на отдел C пита жалбоподателката, от една страна, дали одобрява съдържанието му, и от друга страна, дали може да направи проверка в Европейското патентно ведомство (ЕПВ). Жалбоподателката ѝ отговаря, че все още е в отпуск по болест. Във второ електронно писмо началничката на отдел C уточнява, че е изпратила първото си електронно писмо, за да бъде разгледано от жалбоподателката при завръщането ѝ. На 28 август жалбоподателката ѝ отговаря, като уточнява, че според нея не е необходимо да се чака завръщането ѝ, за да може да се финализират въпросните доклади.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 31 август 2020 г. началничката на отдел C изпраща електронно писмо до жалбоподателката, като ѝ обяснява, че с оглед на голямата натовареност на съответния разследващ екип тя не може да възложи трите разглеждани дела на друг главен разследващ и поради това разчита на нея да приключи делата, когато се върне от отпуск, както било договорено. Същия ден тя изпраща две други електронни писма на жалбоподателката, които съдържат съответно изменен проект за окончателен доклад по дело F и нов проект за окончателен доклад по дело G. В тези две електронни писма тя уточнява, че жалбоподателката трябва да работи по тях само след като се върне от отпуск по болест.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 6 септември 2020 г. жалбоподателката отговаря, че отпускът ѝ по болест е продължен и че разглежданите дела може да бъдат приключени без нея. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 7 септември 2020 г. жалбоподателката подписва с електронен подпис декларация за конфликт на интереси относно дело G, в софтуера за управление на съдържание (OCM) на OLAF.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 8 септември 2020 г. началничката на отдел C уведомява жалбоподателката, че е определила нов разследващ по две от трите разглеждани дела. От друга страна, тя споменава една консултация за приключване на третото дело без жалбоподателката, а именно дело G, споменато в точка 23 от настоящото заключение. Началничката на отдел C иска от жалбоподателката да ѝ изпрати липсващата информация относно това трето дело, в случай че междувременно тя се върне от отпуска си по болест.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 11 септември 2020 г. жалбоподателката получава електронно писмо от колега от отдел C, в което той я поздравява за победата ѝ по дело, което било разгледано от Общия съд. На 17 септември 2020 г. жалбоподателката получава от същия колега друго електронно писмо, в което има хипервръзка за достъп до произнесеното от Общия съд решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 18 септември 2020 г. началничката на отдел C изпраща на жалбоподателката електронно писмо, в което посочва, че е видяла декларацията за конфликт на интереси, посочена в точка 23 от настоящото заключение. Освен това, за да вземе решение относно тази декларация, тя иска от нея допълнителна информация относно въпросния конфликт на интереси. Жалбоподателката отговаря на това искане на 20 септември.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 25 септември 2020 г. началничката на отдел C изпраща електронно писмо до жалбоподателката, за да я уведоми, че наличието на конфликт на интереси е прието и че тя е освободена от последното си висящо дело. По този начин тя констатира, че жалбоподателката няма повече дела в нейния отдел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 28 октомври 2020 г. началникът на отдел HR.AMC.5 на Комисията изпраща записка до медицинската служба на тази институция, за да поиска да бъде образувана процедура за инвалидизиране по отношение на жалбоподателката. Това искане се основава на факта, че за периода от ноември 2017 г. до октомври 2020 г., а именно за период от три години, общата продължителност на отпуските по болест на жалбоподателката била повече от 12 месеца.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 4 декември 2020 г. компетентният ОН приема решение, с което отхвърля искането за съдействие на жалбоподателката, посочено в точка 19 от настоящото заключение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 28 февруари 2021 г., на основание член 90, параграф 2 от Правилника, жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу решението за отхвърляне на искането за съдействие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 6 май 2021 г. е организирана видеоконферентна връзка между жалбоподателката, от една страна, и от друга страна, Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси на Комисията (IDOC) и отдел HR.E.2 (Обжалвания и проследяване на случаи) на Комисията. На 10 май 2021 г. на жалбоподателката е предадено резюме на доводите, изложени от нея по време на тази видеоконферентна връзка. На 11 май 2021 г. жалбоподателката представя становището си по това резюме и предава документи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 21 май 2021 г. генералната директорка на Генерална дирекция „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията приема решението за образуване на процедура по инвалидизиране, с което сезира Комисията по инвалидизиране със случая на жалбоподателката и назначава лекар, който да представлява Комисията, в съответствие с разпоредбите на член 7 от приложение II към Правилника.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 31 май 2021 г., на основание член 90, параграф 2 от Правилника, жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу решението за образуване на процедура по инвалидизиране.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 2 юли 2021 г. компетентният ОН приема решение R/138/21, с което отхвърля жалбата ѝ по административен ред срещу решението за отхвърляне на искането за съдействие (наричано по-нататък „решение R/138/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред“) поради липсата на доказателства за твърденията на жалбоподателката. Освен това компетентният ОН отхвърля искането за обезщетение за претърпените вреди. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 30 септември 2021 г. компетентният ОН приема решение R/301/21, с което отхвърля жалбата ѝ по административен ред срещу решението за образуване на процедура по инвалидизиране (наричано по-нататък „решение R/301/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред“), с което той приема, че жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателката срещу решението за образуване на процедура по инвалидизиране, е недопустима.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 19 октомври 2021 г. XH депозира в секретариата на Общия съд жалба на основание член 270 ДФЕС, с която иска, първо, отмяна на решението на Комисията от 4 декември 2020 г., с което е отхвърлено искането ѝ за съдействие, и на решение R/138/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред във връзка с това. Второ, с жалбата си жалбоподателката иска отмяна на решението на Комисията от 21 май 2021 г. за образуване на процедурата по инвалидизиране и на решение R/301/21 за отхвърляне на жалбата по административен ред във връзка с това. С жалбата си жалбоподателката иска също Комисията да бъде осъдена да ѝ заплати 20 000 евро като обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпяла, както и да заплати съдебните разноски. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля подадената от XH жалба в нейната цялост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, Общият съд приема, че решението за образуване на процедура по инвалидизиране не е акт, с който се определя окончателно становището на Комисията, а подготвителен акт за окончателно решение, което ще бъде взето в края на процедурата по инвалидизиране. Поради това, тъй като това решение не е акт, който нарушава правата на жалбоподателката по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, искането ѝ за отмяна следва да се отхвърли като недопустимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, Общият съд отхвърля като неоснователно искането за отмяна на решението за отхвърляне на искането за съдействие. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд е сезиран с четири основания. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първото основание е нарушение на членове 12а и 24 от Правилника, на задължението за полагане на грижа, на членове 7 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на принципа на добра администрация. Първата част от това основание е неспазване на принципа, че предполагаемият пострадал не е длъжен да предоставя доказателства за тормоз. Втората част е несъобразяване от страна на компетентния ОН на представените от жалбоподателката доказателства, и по-точно на нейната медицинска документация. Третата част е изведена от факта, че компетентният ОН основал преценката си изключително на изводите на лицето, за което се твърди, че е осъществявало тормоз, и отказал да упражни правомощието си за контрол и оказване на съдействие. Четвъртата част е нарушение на член 41 от Хартата и на принципа на добра администрация като нарушение на правото на изслушване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второто основание е нарушението на членове 12а, 24, 59 и 60 от Правилника, като жалбоподателката подчертава във връзка с това, че по време на отпуска ѝ по болест от нея е била изисквана определена работа с невъзможни за постигане цели. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третото основание се цели да се оспори образуването на процедура за инвалидизиране на дата, за която се твърди, че жалбоподателката не е била достигнала изискуемата продължителност на отпуск по болест.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвъртото основание е незачитането на личния ѝ живот и на здравето ѝ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, Общият съд отхвърля четвъртата част от първото основание като недопустима, тъй като правото на изслушване не е изтъкнато пред администрацията, и във всички случаи, като неотносима (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, Общият съд разглежда първата част от първото основание относно доказването в рамките на искане за съдействие, основано на твърдян тормоз, предвидено в член 24 от Правилника. В точка 78 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че когато администрацията е сезирана на основание член 90, параграф 1 от Правилника с искане за съдействие по смисъла на член 24 от този правилник, тя трябва, по силата на задължението за оказване на съдействие и ако е налице инцидент, несъвместим с реда и спокойствието на службата, да се намеси с цялата необходима енергия. Администрацията трябва впрочем да отговори с изискваната от обстоятелствата по случая бързина и грижа, за да установи фактите и въз основа на тях да направи подходящите изводи. За целта е достатъчно длъжностното лице или служителят, който иска защита от своята институция, да представи доказателства за това реални ли са нападките, на които е подложен, както твърди. При наличието на такива обстоятелства съответната институция трябва да вземе подходящите мерки, по-специално като организира провеждането на административно разследване, за да установи фактите, на които се основава оплакването, в сътрудничество с лицето, което го е подало.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 80 и 94 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че когато, както в случая, твърденията в искането за съдействие са относно психически тормоз, лицето, което иска съдействие, трябва да представи доказателства за това, с оглед на дефиницията в член 12а, параграф 3 от Правилника. В точки 82—85 от обжалваното съдебно решение Общият съд изрично отхвърля довода на жалбоподателката, изведен от решение CN/Парламент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>), като подчертава особените обстоятелства във връзка с това решение, от които се установява, че Парламентът е разполагал с множество други доказателства освен представените от CN, които е трябвало да се вземат предвид по силата на задължението за полагане на грижа. Общият съд постановява, че в случая ОН не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че жалбоподателката е трябвало „да представи данни, представляващи доказателства за тормоз“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, Общият съд отхвърля първото основание в неговата втора и трета част, както и второто и третото основание относно това достатъчни ли са доказателствата, представени за установяването на твърдения психически тормоз. В точки 94—129 от обжалваното съдебно решение, след като прави преглед на всеки от елементите, разгледан самостоятелно, а след това и общ преглед на тези елементи, Общият съд постановява, че „доведените до знанието на компетентния ОН обстоятелства не са могли да предизвикат сериозни съмнения относно наличието на всички условия, поставени от член 12а от Правилника, така че ОН с основание [е приел], че жалбоподателката не е представила доказателства за това реален ли е психическият тормоз, на който е била жертва, както твърди“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В хода на логическите си разсъждения, преди да направи обща преценка на изтъкнатите от жалбоподателката факти, Общият съд разглежда доводите, изведени, първо, от решението за образуване на процедура по инвалидизиране, второ, от твърдението за наложено на жалбоподателката задължение да работи през отпуска си по болест, трето, от твърдението за наложено на жалбоподателката задължение да отиде на работното си място, за да премести кабинета си, четвърто, от твърдението, че компетентният ОН не е взел предвид представените от жалбоподателката медицински документи, и пето, от твърдението за неподходящо поведение на колега на жалбоподателката по повод на дело, разгледано от Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като отхвърля като нов и следователно недопустим първия довод, изведен от решението за образуване на процедура по инвалидизиране (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>), Общият съд разглежда втория довод, основан на твърдението за наложено на жалбоподателката задължение да работи през отпуска си по болест. В точки 99—106 от обжалваното съдебно решение той изброява и анализира съдържанието на различните писма, разменени през отпуска по болест на жалбоподателката. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това Общият съд подчертава, че в писмата от 8 и 9 юни 2020 г. няма никакво искане да се извърши конкретна работа, че с електронните писма от 1 юли 2020 г. се иска информация с уточнението, че отговорът се очаква едва след връщането на жалбоподателката от отпуск по болест, и че тонът на писмата е любезен и почтителен. Що се отнася до искането от 23 юни 2020 г., Общият съд отбелязва, че това искане за участие във видеоконферентна връзка е от деня, следващ първоначално предвидената дата за връщане на жалбоподателката от отпуск по болест, и че началничката на отдел C все още не е била уведомена за продължаването на отпуска. По отношение на исканията от 26 и от 31 август 2020 г. Общият съд подчертава, че началничката на отдел C е уточнила, че изпълнението на работата се изисква едва след края на отпуска по болест на жалбоподателката. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички тези обстоятелства Общият съд заключава, че макар по принцип да е неподходящо да се изисква от длъжностно лице или служител в отпуск по болест да изпълнява определени конкретни задачи, в случая „такова поведение на началничката на отдел C не би могло да се квалифицира като „психически тормоз“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в точки 107 и 108 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че що се отнася до твърдяното задължение на жалбоподателката да работи и да има достъп до преписките, дори след декларацията ѝ за конфликт на интереси във връзка с дело G, искането на началничката на отдел C във връзка с това дело е неподходящо, но такова поведение само по себе си не може да представлява психически тормоз. Всъщност, от една страна, жалбоподателката е имала възможността да не се съобрази с искането на началничката на отдел C, а от друга страна, от преписката не се установява началничката на отдел C да е настоявала да получи исканите сведения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателката, че компетентният ОН е трябвало да предвиди тя да бъде замествана, докато е в отпуск по болест, Общият съд подчертава, че в крайна сметка всички преписки са били приключени без нейната намеса и че при положение че отпускът ѝ по болест първоначално е трябвало да приключи на 22 юни 2020 г., администрацията не е била в състояние да предвиди, че той ще бъде последователно продължаван до края на октомври 2020 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>)
      </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на това Общият съд заключава, че компетентният ОН не е допуснал грешка в преценката, като е приел, че разглежданите факти не представляват доказателства за психически тормоз (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Другите индивидуални постъпки, посочени от жалбоподателката, са отхвърлени последователно от Общия съд, който приема, че те не представляват доказателства за психически тормоз. В точка 126 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля и довода на жалбоподателката, че посочените постъпки формират едно-единно цяло, представляващо психически тормоз. Така в точка 127 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че „в особен контекст, който се характеризира по-специално с реорганизацията на OLAF, както и с последователните продължавания на отпуска по болест на жалбоподателката, за които обвинените лица не са били предварително информирани“, при липсата на каквито и да е доказателства, „твърдението на жалбоподателката не било достатъчно, за да породи сериозни съмнения относно факта, че лицата, за които се твърди, че са упражнявали тормоз, са действали в рамките на едно и също поведение, представляващо колективен тормоз“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, Общият съд отхвърля четвъртото основание — за нарушаване на правото на зачитане на личния живот и правото на здраве (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето и последно място, Общият съд отхвърля искането за обезщетение и поисканите действия по събиране на доказателства, а следователно и жалбата в нейната цялост (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Искания на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си срещу обжалваното съдебно решение, подадена в секретариата на Съда на 29 януари 2024 г., жалбоподателката иска от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени обжалваното съдебно решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени решението за отхвърляне на искането за съдействие и решение R/138/21, с което е отхвърлена жалбата по административен ред,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени решението за образуване на процедура по инвалидизиране и решение R/301/21, с което е отхвърлена жалбата по административен ред,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да разпореди поправяне на претърпените от жалбоподателката вреди,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Комисията да възстанови съдебните разноски във връзка с настоящото производство по обжалване, както и тези във връзка с производството пред Общия съд, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ако отмяната на обжалваното съдебно решение се окаже невъзможна, да върне делото на Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията иска от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли подадената до него жалба и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на жалбата си до Съда жалбоподателката поддържа по-специално, че в обжалваното съдебно решение Общият съд предпоставя „висока доказателствена тежест, възложена единствено на пострадалата“, при положение че психическият тормоз може да бъде „изтънчен и системен“. Тя се позовава на „кумулативния ефект“ и на „контекста“, както и на „по-широкото задължение на институцията [на Съюза] да изследва цялата налична информация и да защити благоденствието на длъжностните лица“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията поддържа, че като излага неясни твърдения относно равнището на доказване, резултатът, който жалбоподателката иска да постигне в действителност, е Съдът да разгледа направената от Общия съд преценка на фактите и доказателствата, което не е от компетентността на Съда в рамките на производство по обжалване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както посочих във въведението, настоящото заключение ще се фокусира, след припомняне на правилата в областта на тежестта на доказване, върху значението на контекстуалните елементи в рамките на искане за съдействие на основание член 24 от Правилника, а след това върху начина, по който те са били взети предвид в случая.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По доказването в областта на искане за съдействие, когато има твърдения за психически тормоз</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни, че когато длъжностно лице или служител счита, че някой от преките му ръководители, от колегите му, дори от подчинените му има по отношение на него поведение, с което се нарушава задължението по член 12а, параграф 1 от Правилника за въздържане от всяка форма на психически или сексуален тормоз, това длъжностно лице или служител може да поиска съдействие от институцията по смисъла на член 24 от Правилника, замислен, за да бъдат защитени в това отношение длъжностните лица на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При наличието на твърдения за психически тормоз задължението за съдействие включва по-специално задължението за администрацията да разгледа сериозно, бързо и напълно поверително искането за съдействие, в което се твърди, че е налице психически тормоз, и да уведоми лицето, което иска съдействие, за последиците (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За целта е достатъчно длъжностното лице или служителят, което/който иска закрила от ОН, да представи доказателства за това реални ли са действията, на които е подложен(о), както твърди. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това съответната институция не може да бъде задължена да проведе административно разследване въз основа на обикновени твърдения без доказателства, като следва да се има предвид, че при определянето на мерките, които тя смята за подходящи за установяване на истината и значението на твърдените факти, институцията трябва също така да осигури защитата на правата на лицата, обвинени в дадено искане за съдействие, които могат да бъдат и обект на разследване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, когато, както в случая, твърденията в искането за съдействие са относно психически тормоз, лицето, което иска съдействие, трябва да представи доказателства за твърдения тормоз с оглед на дефиницията в член 12а, параграф 3 от Правилника, а именно „всяко непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично, и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да уронят личността, достойнството или накърнят физическата или психологическата цялост“ на искащото съдействие лице (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът на Съюза трябва да провери законосъобразността на решение, с което, както в случая, се отхвърля искане за съдействие, с оглед на доказателствата, доведени до знанието на институцията, по-специално от искащото съдействие лице, когато тя се е произнесла (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това може да налага да се вземат предвид други доказателства, с които разполага администрацията, дори такива, които не са били предоставени от искащия съдействие. Така в решение CN/Парламент, на което се позовава жалбоподателката, Съдът на публичната служба постановява, че когато администрацията разполага с друга информация, различна от предоставената от жалбоподателя, тя трябва да вземе предвид всички елементи, които могат да определят решението ѝ по искането за съдействие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така в рамките на жалба срещу отхвърляне на искане за съдействие съдът на Съюза трябва да провери дали от гледна точка на всички доказателства, които могат да определят решението ѝ по искането за съдействие, независимо дали са предоставени от жалбоподателя, или не, съответната институция е допуснала грешка в преценката, като е отхвърлила искането, без да образува административно разследване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това по дефиниция психическият тормоз може да бъде следствие от съвкупност от различни поведения, които, разгледани поотделно, сами по себе си не представляват непременно психически тормоз, но преценени общо и с оглед на контекста, включително поради своето натрупване във времето, биха могли да се разглеждат като такъв. Поради това, когато се разглежда въпросът дали дадени прояви, на които се позовава жалбоподател, представляват психически тормоз, следва тези факти да се разгледат както поотделно, така и свързани, като елементи на обща работна среда, създадена от поведението на един член на персонала по отношение на друг член на този персонал (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>). Следва също да се вземе предвид целият релевантен фактически контекст, което може да включва решения (например атестационни доклади или решения дадено лице да не бъде повишено или да бъде преназначено), дори ако те не са били оспорени в срок (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>). Впрочем същата логика, въз основа на която следва да се вземат предвид всички обстоятелства, едновременно поотделно и в своята цялост, се прилага и когато институцията се произнася по това налице ли е психически тормоз, след образуването на разследване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>) или в рамките на иск за отговорност за вреди (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая от обжалваното съдебно решение се установява, че такава преценка е била старателно направена от Общия съд в съответствие с така припомнените принципи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност в рамките на логическите си разсъждения Общият съд взема предвид, от една страна, посочените от жалбоподателката индивидуални елементи, свързани, първо, с решението за образуване на процедурата по инвалидизиране, второ, с наложеното ѝ задължение да работи по време на отпуска си по болест, трето, със задължението да отиде на работното си място за преместването на нейния кабинет, четвърто, с факта, че компетентният ОН не е взел предвид представени от жалбоподателката медицински документи, и пето, с поведението на колега на жалбоподателката, за което се твърди, че е неподходящо (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>). От друга страна, в точки 126—129 от обжалваното съдебно решение Общият съд прави обща преценка на изтъкнатите от жалбоподателката факти. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение изобщо не съм убеден от доводите на жалбоподателката, че Общият съд нарушил приложимите в случая правила за доказване, тъй като не взел предвид всички налични доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По значението на контекстуалните елементи</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато става въпрос по-конкретно за контекстуалните елементи, взети предвид в обжалваното съдебно решение, по същество Общият съд посочва по-специално непредаването на информацията в отдела. Всъщност в точки 105 и 114 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че началничката на отдел C, която е изпратила някои спорни електронни писма на жалбоподателката, не е била уведомена за продължаването на отпуска ѝ по болест. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така може да се постави въпросът за значението, което следва да се придаде, в рамките на разглеждането на искане за съдействие при тормоз, на контекстуален елемент, като нередности или пропуски в работата на администрацията — ако така може да се квалифицира липсата на информация, отбелязана в случая от Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, ще припомня, че преценката на фактите, която освен при изопачаване или явна грешка в преценката е от компетентността само на Общия съд, включва преценката на контекстуалните елементи. Всъщност въпросът дали определени видове факти могат, не могат, или само до известна степен могат да се вземат предвид при преценката на психическия тормоз, е правен въпрос, който може да бъде подложен на контрола на Съда в производство по обжалване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След това, добре е да се припомни, че дефиницията за психически тормоз по смисъла на член 12а, параграф 3 от Правилника препраща към процес, който по необходимост се вписва във времето и предполага съществуването на повтаряни или непрекъснати действия, които са „умишлени“, за разлика от „случайните“. Освен това, за да спадат към понятието „психически тормоз“, ефектът от тези прояви, думи, действия, жестове или писмени текстове трябва да бъде уронване на личността, достойнството или накърняване на физическата или психологическата цялост на дадено лице (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>). Не е необходимо обаче тези прояви, думи, действия, жестове или писмени текстове да са били осъществени с намерението да накърнят личността, достойнството или физическата или психологическата цялост на дадено лице. С други думи, може да има психически тормоз по смисъла на член 12а, параграф 3 от Правилника, без лицето, което тормози, да е смятало чрез действията си да дискредитира пострадалия или умишлено да влоши условията му на работа. Достатъчно е тези действия, при положение че са били извършени умишлено, обективно да са довели до такива последици. Следователно терминът „умишлено“, използван в член 12а, параграф 3 от Правилника, не може да се тълкува в смисъл, че изисква доказване на намерение за причиняване на вреда, за да се квалифицира дадено поведение като съставляващо психически тормоз (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така от текста на тази дефиниция следва, че психическият тормоз визира непристойно поведение, следователно индивидуални прояви, а не слабости или евентуални нарушения в работата на институцията. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение индивидуалното поведение и индивидуалните прояви се вписват в контекст, който не може да не се вземе предвид и който според случая може да има различно значение, за да се характеризира дадено положение като психически тормоз. Всъщност тормозът е комплексен проблем (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>), който може да бъде резултат на множество фактори, както ендогенни (свързани с участващите лица), така и екзогенни (свързани с работната среда). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това, без да претендирам, че мога да обхвана изчерпателно всички възможни случаи, струва ми се, че могат да се разграничат, от една страна, контекстуалните елементи, които са породени от поведението на лицето, за което се твърди, че упражнява тормоз, и които могат да му бъдат вменени, а от друга страна, тези, които са външни спрямо него и които не могат да му бъдат вменени (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Например един началник на отдел може с личността си, с бруталния си начин на ръководене или с неправилните си организационни решения да създаде „тормозещ“ патогенен контекст в отдела си (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>), като в тази хипотеза така създаденият контекст няма да може да служи за оправдание на личните му действия. Следователно по принцип не би могло да се изключи, че при определени обстоятелства такъв контекстуален елемент участва в квалификацията на психически тормоз в рамките на искане за съдействие, основано на член 24 от Правилника.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За разлика от това екзогенни фактически контекстуални елементи, които не могат да се вменят на началник на отдел, като организационни трудности, дължащи се на отпуски по болест в даден отдел или на реорганизация, или административни нарушения, макар да могат да бъдат релевантни обстоятелства при преценката на индивидуално поведение и да го изяснят, все пак не представляват, a priori, елементи, свързани с индивидуално поведение и попадащи в това си качество в квалификацията на психическия тормоз. Така реорганизацията на отдел (екзогенен елемент, който попада в обхвата на правото на преценка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>) на дадена институция) може да хвърли светлина върху индивидуално „тормозещо“ поведение на началник на отдел по отношение на член на неговия отдел (състоящо се например в прояви или действия, които като цяло представляват психически тормоз), дори ако тази реорганизация сама по себе си не е елемент от квалификацията на тормозещото поведение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, предвиденото в член 24 от Правилника задължение за съдействие е замислено с оглед на защитата на длъжностните лица на Съюза и цели длъжностните лица и служителите да получат защита от своята институция срещу действия на трети лица, а не срещу актове на самата институция, контролът върху които се урежда от други разпоредби от Правилника (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>). Във връзка с това не трябва да се допуска под претекст за психически тормоз в действителност да се оспорват например лоши условия на труд (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>). Следователно такова задължение за съдействие по никакъв начин не се оказва годно само по себе си средство за отстраняване на слабости или нередности от институционално естество, външни по отношение на съответното индивидуално поведение. Ще добавя, че не липсват правни средства срещу тези екзогенни нередности, при положение че, ако те са причината за вреда, подходящият способ за правна защита може да бъде иск за отговорност за вреди, доколкото са налице условията за това (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен от това следва, че в рамките на искане за съдействие, основано на член 24 от Правилника, нарушение в работата на институцията или на администрацията, което не може да се вмени на лицето, за което се твърди, че упражнява тормоз, представлява контекстуален елемент, чието значение трябва да се преценява във всеки отделен случай, което от своя страна може в различна степен да се отрази на преценката от страна на Общия съд дали разглежданите индивидуални постъпки са непристойни, или не. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Прилагане в случая </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В обжалваното съдебно решение, като се основава на различни елементи, Общият съд постановява, че разглежданите индивидуални прояви не са достатъчни доказателства за психически тормоз. По-конкретно, що се отнася до исканията, отправени с електронни писма до жалбоподателката през отпуска ѝ по болест, Общият съд взема предвид съдържанието на писмата между различните засегнати лица (по-специално началничката на отдел C) и жалбоподателката. Той отбелязва, че от тях се установява по-специално, че отговорите се очакват едва след завръщането на жалбоподателката от отпуск по болест. Общият съд приема също, че тонът на тези писма е едновременно „любезен и почтителен“. Освен това Общият съд посочва, че началничката на отдел C не е била уведомена за продължаванията на отпуска по болест на жалбоподателката.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, що се отнася до тази последна констатация на Общия съд относно липсата на информация на началничката на отдел C, отбелязвам, че това се оспорва от жалбоподателката. Всъщност тя поддържа, че е съобщила тази информация на началничката на отдел C.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това, първо, трябва да се припомни, че в съответствие с постоянната практика на Съда, от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на направените от него фактически констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно преценката на тези факти, освен при изопачаването на представените пред него материали, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, доколкото в това отношение жалбоподателката твърди, че фактите са изопачени, аз съм на мнение, че този довод трябва да се отхвърли, като се вземат предвид електронните писма, на които тя се позовава, за да поддържа, че е уведомила началничката на отдел C за продължаването на отпуска си по болест. Всъщност електронните писма от 2 юни и от 30 юни 2020 г. са адресирани до членовете на отдел A, а от другите електронни писма на жалбоподателката, адресирани до началничката на отдел C, с които тя я информира, че все още е в отпуск по болест (датата на едното от тях е от деня след първото продължаване на отпуска), по никакъв начин не се установява, че към тази дата този факт е бил известен на получателката. Не се установява освен това електронното писмо от 31 август 2020 г. от началничката на отдел C, в което тя посочва, че не знае докога е в отпуск по болест жалбоподателката, да е било изопачено от Общия съд. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, без да изопачава фактите, в точка 105 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че „електронното писмо от 23 юни 2020 г. е [било] изпратено на дата, която съответства на деня след първоначално предвидената дата за край на отпуска по болест на жалбоподателката, тоест, предвидимата дата на нейното завръщане на работа. Освен това от няколко електронни писма и по-специално от едно електронно писмо от 31 август 2020 г., се установява[ло], че началничката на отдел C не е била уведомена за продължаването на този отпуск по болест, тъй като тя не била неин пряк началник. Всъщност в него тя обяснява, че е могла да разбере какъв е срокът на отпуска по болест на жалбоподателката едва след всяко негово продължаване, тъй като тя не била от отдела, в който жалбоподателката била назначена, и нямала достъп до досието ѝ в Sysper 2. От друга страна, от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката действително е уведомила своя началник на отдел за тези последователни продължавания. Началничката на отдел C обаче не е сред адресатите на тези електронни писма“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На този етап от разсъжденията ми трябва да споделя съмненията си относно съдържанието на доводите на жалбоподателката. Припомням, че според постоянната съдебна практика от член 256 ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 168, параграф 1, буква г) и от член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва да посочва критикуваните точки от съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая се питам, особено от гледна точка на принципа на състезателност, дали жалбоподателката поддържа достатъчно ясно, че липсата на информация за началничката на отдел C, установена от Общия съд в точка 105 от обжалваното съдебно решение, представлява нарушение или най-малкото контекстуален елемент, чийто „кумулативен ефект“ не е бил взет предвид в достатъчна степен, и какви са последиците, които тя би извела от такъв довод. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във всеки случай, аз смятам, че като се вземе предвид фактът, че началничката на отдел C не е била уведомена за продължаването на този отпуск по болест, Общият съд е направил преценка на всички прояви, за които са отправени упреци, с оглед на всички релевантни елементи в случая. Считам, че действайки по този начин, Общият съд е предал на различните елементи, с които е разполагал, поотделно и общо, доказателствената стойност, която имат, в съответствие с приложимата съдебна практика в тази област, припомнена по-горе в точки 76—86 от настоящото заключение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно доводите на жалбоподателката в това отношение, доколкото са допустими, според мен трябва да се отхвърлят. Колкото до въпроса дали липсата на информация относно продължаването на отпуска по болест би могла да представлява нарушение в дейността на администрацията, което е довело до неподходящи индивидуални прояви, той е свързан с отговорността на съответната институция и при това положение ми се струва, че надхвърля рамките на този спор относно жалба за отмяна на отхвърлянето на искане за съдействие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В решението, което ще постанови, Съдът ще трябва да прецени различните повдигнати основания. Относно въпроса, върху който е фокусирано настоящото заключение, му предлагам с оглед на изложеното по-горе да приеме, че по искане за съдействие, основано на член 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, нарушение в работата на институцията или на администрацията, което не може да се вмени на лицето, за което се твърди, че упражнява тормоз, представлява контекстуален елемент, чието значение трябва да се преценява самостоятелно във всеки отделен случай от Общия съд, което той е направил в настоящия случай. Въпросът дали липсата на информация за началничката на отдел C би могла да се дължи на нарушение в работата на администрацията, спадащо към отговорността на съответната институция, според мен излиза извън рамката на настоящото производство по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Вж. точки 56—75 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Решение от 26 март 2015 г. (F‑26/14, наричано по-нататък „решение CN/Парламент“, EU:F:2015:22).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Вж. точка 85 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Вж. точка 128 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Вж. точки 97 и 98 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Вж. точка 106 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. точка 109 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Вж. точка 111 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. точки 132—150 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. точки 152—158 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. решение от 19 декември 2019 г., ZQ/Комисия (T‑647/18, наричано по-нататък „решение ZQ/Комисия“, EU:T:2019:884, т. 56).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. решения от 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия (224/87, EU:C:1989:38, т. 15), ZQ/Комисия (т. 58), от 19 октомври 2022 г., JS/CRU (T‑271/20, EU:T:2022:652, т. 144), и от 7 декември 2023 г., HV и HW/ECDC (C‑615/22 P, EU:C:2023:961, т. 45).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. решения ZQ/Комисия (т. 59), и от 7 декември 2023 г., HV и HW/ECDC (C‑615/22 P, EU:C:2023:961, т. 46)</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Решение ZQ/Комисия (т. 60).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Решение CN/Парламент (т. 52—57). По това дело, въпреки документите, с които разполага администрацията, а именно: жалбата, депозирана от жалбоподателя пред Консултативен комитет по проблемите на тормоза, съдържаща подробно описание на поведението на съответния депутат от Парламента, обясненията, дадени от лекаря и от психолога на Парламента, временната нетрудоспособност на жалбоподателя и свързаните с това обяснения, оставката на жалбоподателя и причините за нея или още факта, че друго искане за съдействие за тормоз е подадено от друго лице срещу същия депутат, искането за съдействие е отхвърлено, което Съдът на публичната служба осъжда на основание по-специално на задължението за полагане на грижа.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. решение от 6 април 2022 г., KU/ЕСВД  (T‑425/20, EU:T:2022:224, т. 63 и 64).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. решения от 16 септември 2013 г., Faita/ЕИСК  (F‑92/11, EU:F:2013:130, т. 57), и от 9 декември 2020 г., GV/Комисия (T‑705/19, EU:T:2020:590, т. 44 и 46).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. по аналогия решения от 13 юли 2018 г., SQ/ЕИБ (T‑377/17, EU:T:2018:478, т. 94), и от 28 май 2020 г., Cerafogli/EЦБ (T‑483/16 RENV, EU:T:2020:225, т. 396—399).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Вж. решение от 17 юли 2024 г., Montanari/EUCAP Sahel Niger (T‑371/22, EU:T:2024:494, т. 135).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. точки 97—125 от обжалваното съдебно решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. в този смисъл заключението на генерален адвокат Saugmandsgaard Øe по дело HF/Парламент  (C‑570/18 P, EU:C:2020:44, т. 105). Съдът отменя обжалваното съдебно решение, опорочено от грешка при прилагане на правото, на друго основание (нарушаване на правото на изслушване) и поради това не се е произнесъл по вземането предвид на контекстуалните елементи (решение от 25 юни 2020 г., HF/Парламент (C‑570/18 P, EU:C:2020:490).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. решение от 2 юни 2022 г., EM/Парламент (C‑299/21 P, EU:C:2022:429, т. 102 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. решение от 30 януари 2020 г., PV/Комисия (T‑786/16 и T‑224/18, EU:T:2020:17, т. 145 и 146).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Впрочем тази комплексност се отразява в използвания речник, който е различен според случая и страните. За сравнителен анализ на тормоза на работното място вж. Comparative Labor Law &amp; Policy Journal, vol. 32, no 1, 2010.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. в този смисъл заключението на генерален адвокат Saugmandsgaard Øe по дело HF/Парламент (C‑570/18 P, EU:C:2020:44, т. 109). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Относно понятията „мениджърски психически тормоз“ и „институционален психически тормоз“ вж. Carillon, A. Le harcèlement moral managérial et le harcèlement moral institutionnel. — La Semaine juridique — Social (JCP S), Paris: LexisNexis, no 30—34, 2.08.2022, 1208. Вж. също решение от 21 януари 2025 г., Cour de cassation, Chambre criminelle, Pourvoi no 22‑87.145 (FR:CCASS:2025:CR00003), постановено след представяне на становище на прокурора Tarabeux, с което влиза в сила присъдата на ръководителите на France Telecom за институционален психически тормоз. По това дело, много различно от настоящото, става въпрос за въвеждането на нова политика за управление на човешките ресурси, в резултат на която в рамките на три години трябва да напуснат 22 000 държавни служители и лица, наети по трудов договор, от 110 000, които работят в предприятието, което дестабилизира целия персонал, създава климат на тревожност и предизвиква много случаи на временна нетрудоспособност, опити за самоубийство и самоубийства. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Вж. решение от 13 юли 2018 г., SQ/ЕИБ (T‑377/17, EU:T:2018:478, т. 105).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Вж. решения от 29 януари 1997 г., Adriaenssens и др./Комисия (T‑7/94, EU:T:1997:7, т. 24), и от 13 юли 2018 г., Curto/Парламент (T‑275/17, EU:T:2018:479, т. 111). Вж. също Lévi, L., S. Rodrigues, et al. Fonction publique de l’Union européenne. — Répertoire de droit européen. Paris: Dalloz, 10.2019, pt. 87.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Вж. във връзка с това Van Raepenbusch, S. Le juge face au harcèlement moral dans le cadre du contentieux de la fonction publique européenne. — Cahiers de droit européen, vol. 46, no 1—2, 2010, p. 121, pt. 3.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. заключението на генерален адвокат Norkus по дело Colombani/ЕСВД (Пасивен или колективен тормоз) (C‑343/23 P, EU:C:2025:268, т. 43).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Вж. например решение от 25 април 2024 т., NS/Парламент (C‑218/23 P, EU:C:2024:358, т. 58).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Вж. решения от 4 април 2019 г., OZ/EИБ (C‑558/17 P, EU:C:2019:289, т. 33), и от 11 януари 2024 г., Planistat Europe и Charlot/Комисия (C‑363/22 P, EU:C:2024:20, т. 40).</p>
</body>
</html>
