(1)

За да се гарантират ефикасни и последователни национални мерки на макропруденциалната политика, е важно признаването, изискуемо съгласно правото на Съюза, да бъде допълнено с доброволна реципрочност.

(2)

С рамката на доброволна реципрочност за мерките на макропруденциалната политика, установена в Препоръка ЕССР/2015/2 на Европейския съвет за системен риск, (5) се цели да се гарантира, че спрямо всички основани на експозиции мерки на макропруденциалната политика, активирани в една държава членка, е приложена реципрочност в другите държави членки.

(3)

С Решение на Съвместния комитет на Европейското икономическо пространство № 79/2019 (6) Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013 бяха включени в Споразумението за Европейското икономическо пространство (Споразумението за ЕИП), считано от 1 януари 2020 г. Директива (ЕС) 2021/338 на Европейския парламент и на Съвета (7) и Регламент (ЕС) 2021/558 на Европейския парламент и на Съвета (8), с които бяха въведени значителни изменения на Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013, бяха включени в Споразумението за ЕИП съответно с Решение № 213/2021 на Съвместния комитет на ЕИП от 10 декември 2021 г. за изменение на приложение IX (Финансови услуги) към Споразумението за ЕИП (9) и с Решение № 145/2021 на Съвместния комитет на ЕИП (10). Директива (ЕС) 2021/338 и Регламент (ЕС) 2021/558 понастоящем се прилагат в Норвегия.

(4)

На 29 август 2024 г. Finansdepartementet (норвежкото министерство на финансите) в качеството си на определен орган за целите на член 133, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, уведоми Европейския съвет за системен риск (ЕССР) за намерението си да определи ниво на буфера за системен риск (SyRB), равно на наложеното в миналото, в размер на 4,5 % за всички експозиции в Норвегия. Мярката се прилага от 31 декември 2020 г. и за нея е препоръчана реципрочност съгласно Препоръка ЕССР/2023/1 на Европейския съвет за системен риск (11). На същата дата Finansdepartementet уведоми ЕССР за намерението си да поиска от някои институции да поддържат буфер за други системно значими институции (буфер за Д-СЗИ) от базов собствен капитал от първи ред съгласно член 131 от Директива 2013/36/EС.

(5)

На 26 септември 2024 г. Finansdepartementet подаде искане до ЕССР за препоръчване на реципрочност на нивото на SyRB на консолидирана, подконсолидирана и индивидуална основа съгласно член 134, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС. Самата мярка на макропруденциалната политика остава непроменена.

(6)

На 7 октомври 2024 г. ЕССР прие Становище ЕССР/2024/6 на Европейския съвет за системен риск (12), в което заяви, че счита кумулативните нива на буферите sSyRB и Д-СЗИ за подходящи и ефективни за преодоляване на установените рискове за всяка една кредитна институция, попадаща в обхвата на тези две мерки.

(7)

В Препоръка ЕССР/2015/2, изменена с Препоръка ЕССР/2017/4 на Европейския съвет за системен риск (13), на съответния орган, активиращ мярката на макропруденциалната политика, се препоръчва при подаването на искане за реципрочност до ЕССР да предложи праг на същественост, под който индивидуалната експозиция на даден доставчик на финансови услуги към установения макропруденциален риск в юрисдикцията, в която активиращият орган прилага мярката на макропруденциалната политика, може да се счита за несъществена. Ако счете за необходимо, ЕССР може да препоръча различен праг. Прагът на същественост за реципрочност на SyRB е определен в размер на рисково претеглената експозиция от 5 милиарда норвежки крони, което съответства на около 0,16 % от общия размер на рисково претеглените експозиции на кредитните институции, отчитащи се в Норвегия (14).

(8)

С реципрочното прилагане на макропруденциалните капиталови изисквания от органите на други държави членки на консолидирана, подконсолидирана и индивидуална основа, независимо от това дали съответните експозиции се държат чрез дъщерни предприятия или клонове или са резултат от пряко трансгранично кредитиране, се ограничават изтичанията и регулаторният арбитраж, преодоляват се системните рискове и по този начин се насърчава цялостната ефективност на макропруденциалната политика, като се гарантира, че повишените рискове се преодоляват не само в държавата членка, която е въвела SyRB, но и в други държави членки, в които банковите групи са изложени на тези повишени рискове. Поради това признаването следва също така да има за цел да гарантира, че банковите групи, изложени на тези системни рискове, са достатъчно устойчиви. Поради това макропруденциалните капиталови изисквания, произтичащи от решение за признаване на макропруденциалните мерки на други държави членки, следва като цяло да се прилагат както на консолидирана, подконсолидирана и индивидуална основа.

(9)

За да признаят поисканото от Finansdepartementet норвежко ниво на SyRB, съответните компетентни и/или определени органи на друга държава членка могат да определят ниво на SyRB в съответствие с член 133, параграф 4 и член 134, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС.

(10)

Настоящото изменение на Препоръка ЕССР/2015/2 не засяга продължаването на препоръчването на реципрочност на националните макропруденциални мерки, задействани от норвежките органи на 31 декември 2022 г., както е посочено в Препоръка ЕССР/2023/1. Настоящите изменения на Препоръка ЕССР/2015/2 с изключение на реципрочността на SyRB на консолидирана, подконсолидирана и индивидуална основа, са редакторски по естество. Поради това стандартният тримесечен преходен период след публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз е приложим само за мерките или техните изменения, които националните органи ще приемат, за да осигурят реципрочност на SyRB на консолидирана, подконсолидирана и индивидуална основа.

(11)

Поради това Препоръка ЕССР/2015/2 следва да бъде съответно изменена,