14/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

29

L 193/39

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти (2) определя, че мерките за развитие на селските райони, които са интегрирани в мерките, насърчаващи развитието и структурното преустройство на региони, които изостават в своето развитие (Цел 1) или които придружават мерките, подкрепящи икономическото и социално преустройство на райони, които срещат структурни затруднения (Цел 2) в регионите, за които се отнася, трябва да вземат под внимание специфичните цели за подкрепа от Общността по структурните фондове, съгласно условията приети в Регламент (ЕО) № 1260/1999. Член 2 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 определя дейностите, за които може да се отнася подкрепата за развитие на селските райони.

(2)

Член 2 от Регламент (ЕО) № 1783/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 1999 г. относно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) (3) определя типовете дейности, на които ЕФРР може да помогне с финансиране.

(3)

Член 3 от Регламент (ЕО) № 1784/1999. на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 1999 г. относно Европейския социален фонд (4) определя типовете дейности на които ЕСФ може да помогне с финансиране.

(4)

Член 2 от Регламент (ЕО) № 1263/1999 от 21 юни 1999 година за Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР) (5) определя типа мерки, които ФИОР може да подпомогне финансово. Регламент (ЕО) № 2792/1999 на Съвета (6) определя подробни правила и разпоредби относно структурна помощ на Общността в сектора на рибарството.

(5)

Член 30, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1260/1999. предвижда, че правила за допустими разходи, следва да бъдат съответните национални правила, освен ако Комисията счита за необходимо да приеме правила на ниво Общност; за определени типове дейности, Комисията счита, че е необходимо, за да се гарантира еднаквото и справедливо прилагане на структурните фондове в цялата Общност, да приеме общ комплект правила за допустими разходи. Приемането на правило относно отделен тип дейност не определя предварително в рамките на кои от горепосочените фондове такива дейности могат да бъдат съвместно финансирани. Приемането на тези правила не следва да пречи на държавите-членки, в определени случаи, които трябва да бъдат указани, да прилагат по-строги национални разпоредби. Правилата следва да се прилагат към всички направени разходи между датите посочени в член 30, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/1999.

(6)

Член 36, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1257/1999. предвижда, че Регламент (ЕО) № 1260/1999 и разпоредбите, приети за неговото изпълнение се прилагат, освен ако не е предвидено друго, в Регламент (ЕО) № 1257/1999 спрямо мерките за развитие на селските райони в райони обхванати от Цел 2, финансирани от ФЕОГА (секция „Гарантиране“). Затова правилниците, посочени в настоящия регламент се прилагат за такива мерки, които образуват част от програмите за региони от Цел 2, освен доколкото Регламент (ЕО) № 1257/1999 и Регламент (ЕО) № 1750/1999 на Комисията (7) относно приемането на подробни правила за приложението на Регламент (ЕО) № 1257/1999 предвиждат друго.

(7)

Член 87 и 88 от Договора се прилагат към дейности, съвместно финансирани от структурните фондове. Решението на Комисията, което одобрява помощ не може да накърни оценка по отношение на правила за държавна помощ и не освобождава държавите-членки от техните задължения съгласно тези членове.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за развитие и преобразуване на региони,

1.1.

Плащания, направени от крайни бенефициери, по смисъла на трета алинея на член 32, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 (наричан по-долу „Общ регламент“) трябва да бъдат в брой, предмет на изключенията, указани в точка 1.4.

1.2

В случай на програми за помощ по член 87 от Договора и помощ, отпусната от органи, посочени от държавите-членки, „плащания от крайни бенефициери“ означава помощ, платена на индивидуални получатели от органите, които отпускат помощта. Плащанията на помощ от крайни бенефициери трябва да бъдат обосновани чрез посочване на условията и целите на помощта.

1.3.

При случаи, различни от тези, посочени в точка 1.2, „плащания от крайни бенефициери“ означава плащания, направени от органи или от публични, или частни фирми от типа, определен в програмата допълнение, в съответствие с член 18, параграф 3, буква б) от Общия регламент, които имат пряко задължение за възлагане на точно определена дейност.

1.4.

По условията, посочени в точки 1.5—1.7, обезценяване, апортни вноски и административни разходи могат също да представляват част от плащанията, посочени в точка 1.1. Все пак съвместното финансиране от структурните фондове на една дейност не трябва да надвишава общите разходи, които отговарят на изискванията, с изключение на апортни вноски в края на дейността.

1.5.

Стойността на обезценяване на недвижимо имущество или оборудване, което има пряка връзка с целите на дейността, е допустим разход при условие че:

1.6.

Апортни вноски са допустим разход, при условие че:

1.7.

Административни разходи са допустим разход, при условие че те се базират на действителни разходи, които се отнасят към изпълнението на дейността съвместно финансирана от структурните фондове и се разпределят пропорционално на дейността, по надлежно обяснен честен и безпристрастен метод.

1.8.

Разпоредбите на точки 1.4 до 1.7 се прилагат към индивидуални получатели, упоменати в точка 1.2 при програми за помощ по член 87 от Договора и помощ, отпусната от органи посочени от държавите-членки.

1.9.

Държавите-членки могат да прилагат по-строги национални правила за определяне на допустим разход по точки 1.5 до 1.7.

3.1.

Без да се засяга изпълнението на по-строги национални правила, разход свързан със следните договори за подизпълнител не отговаря на изискванията за съвместно финансиране от структурни фондове:

3.2.

При всички договаряния с подизпълнител, подизпълнителите трябва да поемат задължението да предоставят при одит и на контролните органи цялата необходима информация, свързана с дейности договаряни с подизпълнител.

1.

„Постъпления“ за целите на настоящото правило включват получен приход от дейност през периода на съвместно финансиране или в продължение на по-дълъг период до приключване на помощта, както може да е определено от държавите-членки, от продажби, наеми, услуги, такси за вписване или други еквивалентни постъпления с изключение на:

2.

Постъпления съгласно точка 1 представляват доход, намаляващ величината на съвместно финансиране по структурните фондове, което се изисква за въпросната дейност. Преди да се изчисли участието на структурните фондове и не по-късно от времето на приключване на помощта, те се изваждат от разходите, които отговарят на изискванията за дейността, изцяло и пропорционално, в зависимост дали те са създадени изцяло или частично от съвместно финансираната дейност.

а)

продавачът на оборудването представя декларация, обявяваща произхода му и потвърждение, че въобще през предходните седем години то не е било закупено с помощта на национална или общностна субсидия;

б)

цената на оборудването да не надвишава пазарната му стойност и да бъде по-малка от разноските за ново оборудване; и

в)

оборудването да има техническите характеристики за дейността и да отговаря на приложимите норми и стандарти.

1.1.

Разноските по покупка на незастроена земя отговарят на изискванията за съвместно финансиране от структурните фондове при следните три условия, без да се засяга прилагането на по-строги национални правила;

1.2.

В случая на програми за помощ по член 87 от Договора, допустимостта на разходите при покупка на земя се оценява от гледна точка на програмата за помощ в нейната цялост.

—

покупката е предмет на положително решение от ръководен орган,

—

земята е предназначена за предвиденото използване за период, определен в това решение,

—

земята не е за селскостопански цели, освен в точно обосновани случаи, приети от ръководния орган,

—

покупката е направена от или в полза на публична институция или орган, уреден от публичното право.

2.1.

Да бъде получен сертификат от независим квалифициран оценител или надлежно упълномощен официален орган, установяващ, че цената не надвишава пазарната стойност и удостоверяващ, че сградата е в съответствие с националните регламенти или посочва точките, по които не е в съответствие, когато се предвижда тяхното коригиране от крайния бенефициер по време на дейността.

2.2.

Сградата не трябва да е получила през предходните 10 години национална или общностна субсидия, която би предизвикала дублиране на помощта в случай на съвместно финансиране на покупката от структурните фондове.

2.3.

Недвижимото имущество трябва да се използва за целта и през периода, определен от ръководния орган.

2.4.

Сградата може да бъде използвана само в съответствие с целите на дейността. По-специално сградата може да бъде използвана да се настанят служби на публична администрация, само където такова използване е в съответствие със законни дейности на структурните фондове, за които се отнася.

1.

ДДС не представлява допустим разход, освен когато е истински и категорично породен от крайния бенефициер или индивидуален получател в рамките на програмата за помощ съгласно член 87 от Договора, и в случай на помощ, отпусната от органите, посочени от държавите-членки. ДДС, който подлежи на възстановяване, с всякакви средства, не може да се приеме за допустим, даже ако не е действително възстановен на крайния бенефициер или крайния индивидуален получател.

2.

Когато крайният бенефициер или получател е предмет на програма за фиксирано заплащане, съгласно дял XIV от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета относно ДДС (1), платен ДДС се счита за възстановим за целите на точка 1.

3.

В никакъв случай съвместно финансиране от Общността не може да надвишава общият допустим разход без ДДС.

4.

Други данъци и такси (по-специално преки данъци и вноски за социални осигуровки по заплащания и заплати), които възникват при съвместно финансиране от структурните фондове, не представляват допустим разход, освен когато те са, действително и определено породени, от крайния бенефициер или индивидуален получател.

2.1.

На съфинансистите или спонсорите на фонда трябва да се представи благоразумен бизнес план определящ, inter alia, целевия пазар, срокове и условия за финансиране, бюджет за дейността на фонда, правото на собственост и съфинансиращи партньори, професионализма, компетентността и независимостта на управлението, вътрешни правила на фонда, обосновката и предвидено използване на вноските от структурните фондове, инвестиционна политика за оттегляне и приключване разпоредбите на фонда, включително използването отново на постъпления, които могат да се обяснят с вноските от структурните фондове. Бизнес-планът трябва да бъде внимателно оценен и неговото изпълнение следено от или под отговорността на ръководния орган.

2.2.

Фондът трябва да се учреди като независим правен субект, управляван от споразумения между акционери или като отделна група финанси в рамките на съществуваща финансова институция. В последния случай фондът трябва да бъде предмет на отделно споразумение за изпълнение, предвиждащо по-специално воденето на отделни сметки, разграничаващи новите инвестирани средства във фонда (включително онези внесени от структурните фондове) от първоначално наличните в институцията. Всички участници във фонда правят своите вноски в брой.

2.3.

Комисията не може да стане партньор или акционер във фонда.

2.4.

Вноската от структурните фондове подлежи на ограниченията приети в член 29, параграфи 3 и 4 от Общия регламент.

2.5.

Фондовете могат да инвестират само в малки и средни предприятия при тяхното изграждане, ранни етапи (включително първоначален рисков капитал) или разширение и само в дейности, които управителите на фонда считат за икономически изпълними. Оценката за изпълнимост трябва да вземе под внимание всички източници на приход във въпросните предприятия. Фондовете не трябва да инвестират във фирми в затруднение по смисъла на Насоки на Общността за държавна помощ за спасяване и преструктуриране на фирми в затруднение (3).

2.6.

Трябва да бъдат взети предпазни мерки, за да се минимизира изопачаване на конкуренцията при рисковия капитал или пазара на заеми. По-специално, постъпления от инвестиции в обикновени акции и заеми (пропорционално по-малко от разноските за управление) могат да бъдат преференциално разпределени между акционерите от частния сектор до нивото на заплащане, прието в споразумението на акционерите и след това те могат да бъдат разпределени пропорционално между всички акционери и структурните фондове. Постъпления към фонда, които могат да се обяснят с вноски от структурните фондове, трябва да бъдат използвани отново за дейности по развитието на малки и средни предприятия в същата избрана област.

2.7.

Разноските по управление не трябва да са по-големи от 5 % от изплатения средно годишен капитал за продължителността на помощта освен, ако след търг се докаже, че е необходим по-висок процент.

2.8.

По време на приключване на дейността, допустимият разход на фонда (крайния бенефициер) трябва да бъде капиталът на фонда, който е бил инвестиран в, или даден като кредит на малки и средни предприятия, включително направените разноски по управление.

2.9.

Вноски към фондове от структурните фондове и други публични източници, както и инвестициите направени от фондове в отделни малки и средни предприятия попадат под правилата за държавна помощ.

3.1.

Комисията препоръчва стандартите за добра практика, посочени в точки 3.2—3.6, за фондове, към които структурните фондове правят вноски. Комисията ще разглежда съответствието с тези препоръки като положителен елемент, когато проверява съвместимостта на фондовете с правилата за държавна помощ. Препоръките не са задължителни за целите на допустимите разходи.

3.2.

Финансовите вноски от частния сектор трябва да бъдат значителни и да са над 30 %.

3.3.

Фондовете трябва да бъдат достатъчно големи и да обхващат достатъчно голямо целево население, за да се осигури, че техните дейности са потенциално икономически изпълними в периода от време за инвестиции, съвместим с периода на участие на структурните фондове, и фокусирани върху области с пазарен недостиг.

3.4.

Синхронизирането на плащания на капитал във фондовете трябва да бъде същото като за структурните фондове и акционерите и пропорционално на дяловете от капитала на участниците.

3.5.

Фондовете трябва да се ръководят от независим професионален екип с достатъчен опит в бизнеса, за да покажат необходимите способности и доверие да ръководят фонд за рисков капитал. Ръководният екип трябва да бъде избран на базата на конкурсен процес на селекция, като се вземат под внимание нивото на очакваните хонорари.

3.6.

Фондове не трябва да придобиват мажоритарни дялове във фирми и трябва да преследват целта за реализиране на всички инвестиции по време на съществуването на фонда.

2.1.

На съфинансистите или спонсорите на фонда трябва да се представи благоразумен бизнес-план по същия начин както за фондовете за рисков капитал (Правило № 8), mutatis mutandis, и определящ целевия гаранционен портфейл. Бизнес-планът трябва да бъде внимателно оценен и неговото изпълнение следено от или под отговорността на ръководния орган.

2.2

Фондът трябва да се учреди като независимо правно образувание, управляван от споразумения между акционери или като отделна група финанси в рамките на съществуваща финансова институция. В последния случай „Фондът“ трябва да бъде предмет на отделно споразумение за изпълнение, предвиждащо по-специално воденето на отделни сметки, разграничаващи новите инвестирани средства във фонда (включително онези, внесени от структурните фондове) от първоначално наличните в институцията.

2.3.

Комисията не може да стане партньор или акционер във Фонда.

2.4.

Фондовете могат да гарантират инвестиции само в дейности, които считат за икономически изпълними. Фондовете не трябва да дават гаранции на фирми в затруднение по смисъла на Насоки на Общността за държавна помощ за спасяване и преструктуриране на фирми в затруднение.

2.5.

Частта от вноска към структурни фондове останала след като гаранциите са били изплатени, трябва да бъде използвана отново за дейности по развитието на малки и средни предприятия в същата избрана област.

2.6.

Разноските по управление не трябва да са по-големи от 2 % от изплатения средно годишен капитал за продължителността на помощта, освен ако след търг се докаже, че е необходим по-висок процент.

2.7.

По време на приключване на дейността разходът, който отговаря на изискванията на фонда (крайния бенефициер) трябва да бъде величината на изплатения капитал от фонда, на базата на одит, за да покрие предоставените гаранции, включително направените разноски по управление.

2.8

Вноски към гаранционни фондове от структурните фондове и други публични източници, както гаранциите предоставени от фондове на отделни малки и средни предприятия са предмет на правилата за държавна помощ.

2.1.

Наемодателят е прекият получател на съвместното финансиране от Общността, което се използва за намаляване плащанията за наем за лизинг от наемателя за вещи, предмет на договора за лизинг.

2.2.

Договорите за лизинг, за които помощта на Общността е платена, трябва да съдържат опция за закупуване или предоставяне на минимален период за лизинг, равен на този на полезния живот на вещите за които договорът се отнася.

2.3.

Когато договорът за лизинг приключва преди изтичане на минималния период на лизинга без предварителното одобрение на компетентните органи, наемателят трябва да поеме задължението да върне на заинтересованите национални органи (за кредит към подходящ фонд), частта от помощта на Общността, съответстваща на останалия период за лизинг.

2.4.

Покупката на вещи от наемодателя, придружени от подписана фактура или счетоводен документ със същата доказателствена стойност, представлява допустим разход за съвместно финансиране. Максималната сума, която отговаря на изискванията за съвместно финансиране на Общността не трябва да надвишава пазарната стойност на вещите по лизинга.

2.5.

Разноски свързани с договора за лизинг (особено данък, печалба на наемодателя, разноски по лихви за рефинансиране, режийни разноски, такси за застраховки) освен разходите, упоменати в точка 2.4, не са допустими разходи.

2.6.

Помощ на Общността, изплатена на наемодателя, трябва да бъде използвана изцяло в полза на наемателя, посредством равномерно намаление на всички наеми по лизинга по време на периода на лизинг.

2.7.

Наемодателят трябва да покаже, че ползата от помощта на Общността ще бъде изцяло приведена на наемателя посредством осъществяване на прекъсване на плащанията за наем или посредством алтернативен метод, даващ еквивалентна сигурност.

2.8.

Разноските, посочени в точка 2.5, използването на всякакви финансови ползи, произтичащи от дейност по лизинга и други условия от договора трябва да бъдат еквивалентни на тези, приложими при отсъствието на финансова намеса на Общността.

3.1.

Наемателят е прекият получател на съвместното финансиране от Общността.

3.2.

Наемите за лизинг, плащани на наемодателя от наемателя, придружени от подписана фактура или счетоводен документ със същата доказателствена стойност, представлява допустим разход за съвместно финансиране.

3.3.

В случая на договори за лизинг, които съдържат опция за закупуване или предоставяне на минимален период за лизинг, равен на този на полезния живот на вещите, за които договорът се отнася, максималната величина за съвместно финансиране, която отговаря на изискванията на Общността не трябва да надвишава пазарната стойност на наетите вещи. Други разноски, свързани с договора за лизинг (данък, печалба за наемодателя, разноски по лихви за ре- финансиране, режийни разноски, такси за застраховки и др.), не са допустими разходи.

3.4.

Помощта на Общността, свързана с договори за лизинг, упоменати в точка 3.3, се изплаща на наемателя на един или повече траншове по отношение действително платените наеми за лизинг. Когато срокът на договора за лизинг надминава крайната дата за отчитане на плащания по помощта на Общността, само разходите по отношение на наеми за лизинг, дължими и платени от наемателя до крайната дата за плащане по помощта, могат да бъдат счетени за допустими.

3.5.

В случай на договори за лизинг, които не съдържат опция за покупка и чиято продължителност е по-малка от полезния период на вещите, за които договорът за лизинг се отнася, наемите за лизинг отговарят на изискванията за съвместно финансиране от Общността, пропорционално на периода на дейността, която отговаря на изискванията. Все пак наемателят трябва да може да покаже, че лизингът е бил най-ефективният метод за придобиване ползването на оборудването. Когато разходите биха били по-ниски, ако се е използвал алтернативен метод (например наемане на оборудването), допълнителните разходи трябва да бъдат приспаднати от допустимите разходи.

3.6.

Държавите-членки могат да прилагат по-строги национални правила за определяне на допустими разходи по точки 3.1—3.5.

—

разход за подготовката, подбора, оценяването и мониторинга на помощта и дейности (но се изключват разходи по придобиване и инсталиране на компютъризирани системи за управление, мониторинг и оценяване),

—

разход за срещи на комитети и под-комитети за мониторинг по отношение изпълнението на помощ. Този разход може също да включва разноски на експерти и други участници в тези комитети, включително участници от трета страна, когато председателят на такива комитети счете тяхното присъствие за съществено при ефективното за изпълнение на помощта,

—

разход за одити и проверки на място на дейности.

а)

държавни служители или други обществени служители, придружени с надлежно документирано решение на компетентните органи да изпълняват задачи, упоменати в точка 2.1;

б)

друг персонал, назначен да изпълнява задачи, упоменати в точка 2.1.

—

2,5 % от тази част от общата вноска на структурния фонд, по-малка или равна на 100 милиона EUR,

—

2,00 % от тази част от общата вноска на структурния фонд, която надвишава 100 милиона EUR, но е по-малка или равна на 500 милиона EUR,

—

1,00 % от тази част от общата вноска на структурния фонд, която надвишава 500 милиона EUR, но е по-малка или равна на 1 000 милиона EUR,

—

0,5 % от тази част от общата вноска на структурния фонд, която надвишава 1 000 милиона EUR.

а)

разноски по професионални услуги, предоставени от обществена служба при изпълнението на дейност. Разноските трябва да бъдат или фактурирани на крайния бенефициер (обществен или частен) или удостоверени на базата на документи с еквивалентна доказателствена стойност, които позволяват установяването на действителните разноски платени на обществена служба, ангажирана във връзка с тази дейност.

б)

разноски по изпълнението на дейност, включително разход, свързан с предоставянето на услуги, предложени от обществен орган, който се явява краен бенефициер и който изпълнява дейност за негова собствена сметка без подкрепа на външни инженери или други фирми. Въпросният разход трябва да е свързан с разход, действително и пряко платен, за дейност по съвместно финансиране и трябва да бъде удостоверен с документи, които позволяват установяването на действителни разходи, платени на заинтересованата обществена служба, свързана с тази дейност.

2.1.

Когато регионът, за който помощта се отнася, се възползва изцяло или частично от дейност извън този регион, дейността може да бъде приета от управителния орган за съвместно финансиране, при условие че са изпълнени всички условия, посочени в точки 2.2—2.4. В останалите случаи на дейност, тя може да бъде приета като допустима за съвместно финансиране по процедурата в точка 3. За дейности, финансирани от Финансовия инструмент за ориентиране на риболова, трябва винаги да се следва процедурата по точка 3.

2.2.

Дейността трябва да бъде разположена в зоната NUTS III на държавата-членка, непосредствено съседна на региона, за който помощта се отнася.

2.3.

Максималният допустим разход, за дейността е определен pro rata на съотношението на ползите от дейността, която се очаква, че ще се падне на региона и трябва да бъде въз основата на преценка на организация, независима от ръководния орган. Ползите трябва да бъдат оценени като се вземат под внимание специфичните цели на помощта и очакваното въздействие. Дейността не може да бъде приета за съвместно финансиране, когато делът от ползите е по-малък от 50 %.

2.4.

За всяко мероприятие от помощта, допустимият разход за дейностите приети по точка 2.1, не следва да надвишава 10 % от общия разход, който отговаря на изискванията, на мярката. В допълнение допустимият разход при всички дейности за помощта, приети по точка 2.1, не следва да надвишава 5 % от общия, допустим разход за помощта.

2.5.

Дейности, приети от ръководния орган по точка 2.1, се посочват в годишните и окончателни доклади за изпълнение на помощта.