<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-468/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0468</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:649">EU:C:2019:649</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Szpunar — Дело C‑468/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">R (Компетентност по въпросите на родителската отговорност и задължението за издръжка)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Szpunar</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190729">29 юли 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑468/18</HT></P><P>R</P><P>срещу</P><P>P</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Judecătoria Constanţa (Районен съд Констанца, Румъния)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по въпроси, свързани със задължения за издръжка</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 4/2009</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, буква a)</KEYWORD><KEYWORD>Съд по обичайното местопребиваване на ответника</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, буква г)</KEYWORD><KEYWORD>Съд, компетентен по делата за родителската отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Член 5</KEYWORD><KEYWORD>Явяване на ответника</KEYWORD><KEYWORD>Съд, който трябва да се произнесе едновременно по иск за развод, по последиците от него по отношение на родителската отговорност и по издръжката на общото дете</KEYWORD><KEYWORD>Решение на този съд, с което се обявява за некомпетентен по въпросите на родителската отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност за разглеждането на иска за издръжка на детето</KEYWORD><KEYWORD>Съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, букви а) и г) и член 5 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от <DATE ISO="20081218">18 декември 2008 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="007" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 7, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между R, пребиваваща в Обединеното кралство, и P, пребиваващ в Румъния, по повод искане за издръжка за тяхното общо дете, предявено в производство за развод и за родителска отговорност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Делото в главното производство дава възможност на Съда, от една страна, да изясни условията за прилагането на член 3, букви а) и г) и член 5 от Регламент № 4/2009, и от друга страна, да се произнесе относно задължението на компетентния по задължения за издръжка съд да даде предимство на събирането на делата с оглед на висшите интереси на детето, които той вече е взел под внимание, приемайки, че не е компетентен в областта на родителската отговорност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент (ЕО) № 2201/2003</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съображения 5, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от <DATE ISO="20031127">27 ноември 2003 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="338" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ L 338, 2003 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183.</P></NOTE>, гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>(5)</NO.P><TXT>За да се гарантира равенството на всички деца, настоящият регламент обхваща всички решения относно родителската отговорност, включително мерките за защита на детето, независимо от каквато и да е връзка с брачното производство.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(11)</NO.P><TXT>Задълженията за издръжка са изключени от обхвата на настоящия регламент, тъй като те се уреждат от Регламент (ЕО) № 44/2001 [на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.</P></NOTE>]. Компетентните по смисъла на настоящия регламент съдилища най-общо имат компетентност да се произнасят относно задълженията за издръжка посредством прилагането на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(12)</NO.P><TXT>Основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, създадени с настоящето решение, са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата членка на обичайното пребиваване на детето, освен в няко[и] случаи на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 1 от този регламент уточнява:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящият регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящият регламент не се прилага за:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>задълженията за издръжка;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><?PAGE NO="3"?><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 2, точка 7 от посочения регламент има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>За целите на настоящия регламент:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>7)</NO.P><TXT>терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>родителска отговорност<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> означава всички права и задължения, отнасящи се до [личността] или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект. Терминът включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1, буква б) от същия регламент компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, са съдилищата на държавата членка, чиито граждани са двамата съпрузи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 8 от Регламент № 2201/2003 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Параграф 1 се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 12, параграф 1 от този регламент гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Съдилищата на държавите членки, които са компетентни по силата на член 3 по молбите за развод, законна раздяла и унищожаване на брака са компетентни по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност, свързани с тази молба, когато:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>поне единият от съпрузите притежава родителска отговорност за детето;</TXT><P>и</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на съд, и е във висш интерес на детето<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 4/2009</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Този регламент заменя разпоредбите, свързани със задълженията за издръжка, установени в Регламент № 44/2001<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>По отношение на значението на практиката на Съда по този регламент в разглежданата област вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sanders и Huber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/13 и C‑408/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2461">EU:C:2014:2461</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. С него също така се заменя, в областта на задълженията за издръжка, Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 година</DATE> за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="143" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2004">ОВ L 143, 2004 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 3.</P></NOTE>, с изключение на европейските заповеди за изпълнение, свързани със задължения за издръжка, издадени от<?PAGE NO="4"?> държави членки, които не са обвързани от Хагския протокол от <DATE ISO="20071123">23 ноември 2007 г.</DATE> за приложимото право към задължения за издръжка, одобрен от името на Европейската общност с Решение № 2009/941/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20091130">30 ноември 2009 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="331" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2009">ОВ L 331, 2009 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>, наричан по-долу <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Хагският протокол от 2007 г.<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/></P></NOTE>, а именно Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Кралство Дания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Този протокол е ратифициран от Европейския съюз на <DATE ISO="20100408">8 април 2010 г.</DATE> от името на държавите членки, с изключение на тези две държави, които не са се присъединили към него. В тази връзка вж. списъка на държавите — страни по протокола, от <DATE ISO="20170331">31 март 2017 г.</DATE>, който може да бъде намерен на интернет страницата на Хагската конференция: https://www.hcch.net/fr/instruments/conventions/status-table/?cid= 133.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Поради датата на прилагане на Хагския протокол от 2007 г. в Съюза Регламент № 4/2009 се прилага от <DATE ISO="20110618">18 юни 2011 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. член 76, трета алинея от Регламент № 4/2009. Тази дата на прилагане трябва да се разграничава от датата на влизане в сила на Хагския протокол от 2007 г., определена като <DATE ISO="20130801">1 август 2013 г.</DATE> между всички държави — страни по протокола. Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Gaudemet-Tallon</HT>, H. et <HT TYPE="ITALIC">Ancel</HT>, M.‑E. Compétence et exécution des jugements en Europe, Règlements 44/2001 et 1215/2012, Conventions de Bruxelles (1968) et de Lugano (1998 et 2007). 6<HT TYPE="SUP">e</HT>. ed., Librairie générale de droit et de jurisprudence, collection <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Droit des affaires<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, Paris 2018, pt. 216, p. 318.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно съображения 1 и 2 от Регламент № 4/2009 същият регламент, както и по-специално регламенти № 44/2001 и № 2201/2003, предвиждат мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици и целят, наред с другото, засилване на съвместимостта на приложимите в държавите членки правила относно стълкновението на закони и на юрисдикции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съображения 9, 10 и 15 от Регламент № 4/2009 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>(9)</NO.P><TXT>Взискател на издръжка следва да може да получи лесно в една държава членка решение, което автоматично ще бъде изпълняемо в друга държава членка, без никакви други формалности.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(10)</NO.P><TXT>За да се постигне тази цел, би било уместно да се създаде общностен инструмент във връзка със задълженията за издръжка, който да обединява разпоредби за стълкновенията на юрисдикции, за стълкновенията на закони, за признаването и за изпълнителната сила, за изпълнението на решенията, за правната помощ и за сътрудничеството между централните органи.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(15)</NO.P><TXT>За да се защитят интересите на взискателите по вземания за издръжка и да се улесни доброто упражняване на правосъдие в [Съюза], следва да бъдат адаптирани правилата относно компетентността, произтичащи от Регламент [№ 44/2001]. Обстоятелството, при което ответник има обичайно местопребиваване в трета държава, не следва повече да изключва прилагането на правилата на Общността относно компетентността и повече не следва да се предвижда позоваване на националните норми относно компетентността. Следователно в настоящия регламент следва да се определи в какви случаи съд в държава членка може да упражнява субсидиарна компетентност<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>В член 2, параграф 1, точка 10 от Регламент (ЕО) № 4/2009 терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>взискател<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> се определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>всяко физическо лице, на което се дължи или за което се твърди, че му се полага издръжка<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 3 от този регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Компетентни по искове за задължения за издръжка в държавите членки са:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>съдът по обичайно местопребиваване на ответника, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>съдът по обичайно местопребиваване на взискателя, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за гражданското състояние на лицата, когато искът за издръжка [е акцесорен спрямо] този иск, освен ако компетентността не се основава единствено на гражданството на едната от страните, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка [е акцесорно спрямо] този иск, освен ако тази компетентност не се основава единствено на гражданството на едната от страните<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 5 от цитирания регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Компетентност, основана на явяване на ответника<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Освен в случаите, когато компетентността произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е съдът на държава членка, пред който се явява ответникът. Това правило не се прилага, ако ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 10 от същия регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Проверка на компетентността<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Когато съд на държава членка бъде сезиран по дело, което не попада в неговата компетентност по силата на настоящия регламент, той сам обявява, че не е компетентен<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>В членове 12, 13 и 14 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се определят съответно правилата за висящ процес (lis pendens), за свързани искове и за временни и охранителни мерки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Румънската правна уредба</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Съгласно акта за преюдициално запитване румънски съд, който приеме, че е компетентен, може на всеки етап на производството да преразгледа своята компетентност служебно или по искане на страните<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Във връзка с това вж. член 1071 от Codul de procedură civilă (Граждански процесуален кодекс, Румъния), посочен в акта за преюдициално запитване по дело OF (C‑759/18), което понастоящем е висящо пред Съда (стр. 5).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите по делото в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>R и P, румънски граждани, сключват брак на <DATE ISO="20150815">15 август 2015 г.</DATE> в Румъния. Те са съответно майката и бащата на дете, родено на <DATE ISO="20151108">8 ноември 2015 г.</DATE> в Белфаст (Обединено кралство), където са живели до раздялата си през 2016 г. P се връща в Румъния, докато R остава в Белфаст заедно с детето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160929">29 септември 2016 г.</DATE>, R подава искова молба до Judecătoria Constanţa (Районен съд Констанца, Румъния) срещу Р, като иска развод, определяне на местоживеенето на детето при нея, възлагане на родителските права само на нея и да бъде осъден Р да заплаща издръжка за детето.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>P оспорва компетентността на този съд. Съдът приема, че съгласно член 3, буква б) от Регламент № 2201/2003 въз основа на гражданството на съпрузите е компетентен да разгледа иска за развод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>След като исковете на R са разделени с решение на посочения съд от <DATE ISO="20170608">8 юни 2017 г.</DATE>, са образувани две нови дела, едното с предмет родителската отговорност по отношение на детето и определянето на местоживеенето му при ищцата, а другото — относно осъждането на ответника Р да плаща издръжка за това дете.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>По отношение на делото за упражняването на родителската отговорност Judecătoria Constanţa (Районен съд Констанца) обявява, че не е компетентен съгласно член 12, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, като взема предвид висшите интереси на детето. Освен това този съд приема, че съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 компетентни да се произнесат по посочения иск са съдилищата от Обединеното кралство, където е обичайното местопребиваване на детето от момента на раждането му. Страните не обжалват това решение за липсата на компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>По делото с предмет издръжката за детето запитващата юрисдикция обявява, че е компетентна на основание член 3, буква a) от Регламент (ЕО) № 4/2009 с оглед обичайното местопребиваване на ответника Р. Тази юрисдикция подчертава, че P се е явил пред нея, без да повдигне възражение за липса на компетентност, но излага становище, че е уместно Съдът да бъде сезиран с преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Тази юрисдикция добавя, че страните по делото, R и P, се съгласяват, че е уместно да се отправи запитване относно тълкуването на приложимите разпоредбите от правото на Съюза. Същата юрисдикция приема този анализ, като счита, че преди разглеждането по същество на искането относно задължението за издръжка за детето и на всеки етап от производството тя може отново да провери компетентността си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Всъщност запитващата юрисдикция поставя въпроса за връзката между три разпоредби от Регламент (ЕО) № 4/2009, а именно член 3, букви а) и г) и член 5.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Тази юрисдикция иска да установи дали поради факта, че искът относно задължението за издръжка е акцесорен спрямо иска за родителската отговорност, единственият приложим критерий за определяне на компетентния съд в държавите членки, е критерият, предвиден в член 3, буква г) от Регламент № 4/2009, като по този начин се изключват останалите критерии, определени в член 3, буква а) или в член 5 от този регламент, които биха могли да обосноват нейната компетентност, а именно обичайното местопребиваване на ответника или явяването на ответника пред нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция изразява становището, че разрешение, с което се възприема прилагането на последните два критерия за компетентност, би поставило под въпрос акцесорния характер на иска за издръжка и би било в противоречие с висшия интерес на детето, който тя е взела предвид, за да приеме, че не е компетентна по отношение на родителската отговорност. Практически съображения, свързани със събирането на доказателства и бързината на производствата, също са в подкрепа на това разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Тази юрисдикция освен това счита, що се отнася до прилагането на член 5 от Регламент № 4/2009, че това основание за компетентност би трябвало да се изключи, ако акцесорният характер на иска за издръжка спрямо иска за родителската отговорност би се отразил на оспорването от страна на P на нейната компетентност при разглеждането на иска за<?PAGE NO="7"?> родителската отговорност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. точка 22 от това заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В подкрепа на тези доводи запитващата юрисдикция се позовава на решение от <DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, A<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>C‑184/14, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>A<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:479">EU:C:2015:479</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, но изразява съмнения относно значението му поради разлики с някои фактически обстоятелства по делото в главното производство. Тя отбелязва, че ответникът не е оспорил компетентността ѝ и че тя е единствената сезирана със семейния спор, въпреки решението ѝ за липсата на компетентност, обосновано с обичайното местопребиваване на детето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Judecătoria Constanţa (Районен съд Констанца) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>1)</NO.P><TXT>Когато пред съд от държава членка е предявен иск, в който са формулирани три петитума, съответно искане за прекратяване на брака между родителите на ненавършило пълнолетие дете, за определяне на родителската отговорност за това дете и за определяне на задължението за издръжка по отношение на това дете, как следва да се тълкуват разпоредбите на член 3, букви a) и г) и на член 5 от Регламент № 4/2009 — в смисъл, че съдът по делото за развод, който едновременно е съдът по обичайното местопребиваване на ответника и съдът, пред който се е явил ответникът, може да реши иска за издръжка на детето, макар и да е приел, че не е компетентен в областта на родителската отговорност относно това дете, или в смисъл, че искането за издръжка може да бъде решено само от съда, компетентен да разгледа иска за родителската отговорност относно това дете?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В същата хипотеза на сезиране на националния съд запазва ли искът за издръжка на детето своя акцесорен характер спрямо иска за родителската отговорност по смисъла на член 3, буква г) от същия регламент?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, отговаря ли на висшия интерес на ненавършилото пълнолетие дете компетентният съд от държава членка, на основание член 3, буква a) от Регламент (ЕО) № 4/2009, да постанови решение по иска за задължението на родителя за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, родено от брака, чието прекратяване се иска, ако същият съд е обявил, че не е компетентен по отношение на упражняването на родителските права и задължения, като е постановил с решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, че не са изпълнени условията, предвидени в член 12 от Регламент № 2201/2003?<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>С преюдициалните въпроси, които предлагам да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, буква а) и член 5 от Регламент № 4/2009 следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат съд на държава членка, компетентен да разгледа иск за издръжка, предявен срещу ответник с обичайно местопребиваване в тази държава членка или който се явява пред същия съд, да се откаже да упражни тази компетентност с мотива, че такъв иск е акцесорен спрямо иска за родителската отговорност по смисъла на член 3, буква г) от посочения регламент и че съдът, компетентен да разгледа иска за родителската отговорност, е по-подходящ за разглеждането на тези искове предвид висшите интереси на детето.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В началото следва да са наблегне на няколко обстоятелства във връзка, с контекста, в който е възникнал този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>В този случай, както и при много други дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж., по-специално решения А (т. 15—17) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>A</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑489/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:654">EU:C:2015:654</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), определение на председателя на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180116">16 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>PM</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑604/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:10">EU:C:2018:10</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181004">4 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>IQ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑478/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:812">EU:C:2018:812</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. освен това параграф 13 от преюдициално запитване по дело OF (C‑759/18), понастоящем висящо пред Съда, където са посочени много подобни дела, отнасящи се до румънски граждани с обичайно местопребиваване в друга държава членка, в този случай в Италия, по които се поставя въпросът за компетентността на съда, сезиран с искове за родителска отговорност и задължение за издръжка, при същите условия като по делото в главното производство.</P></NOTE>, искът, с който се цели разтрогване на брачната връзка, в този случай — за развод, и уреждане на последиците от него за детето на брачната двойка, е предявен пред компетентния да се произнесе по развода съд поради общото гражданство на съпрузите, докато обичайното местопребиваване поне на един от тях и на детето е установено в друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В такъв случай изборът на ищеца да сезира само един съд с всички искове обикновено се ръководи от желанието да се възползва от предимствата на събирането на делата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Във връзка с това запитващата юрисдикция припомня, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>[в] съответствие с националното право в такава хипотеза родителските права и издръжката са акцесорни спрямо искането за развод (член 931, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс)<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Изборът на критерия за гражданството на съпрузите може да бъде обоснован и с определянето на приложимото право към развода. В това отношение може да се отбележи, че Обединеното кралство не е обвързано от Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета от <DATE ISO="20101220">20 декември 2010 година</DATE> относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="343" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2010">ОВ L 343, 2010 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Щом като става въпрос за брачни дела с трансгранични последици, член 12 от Регламент № 2201/2003, който предвижда разширяване на компетентността по отношение на родителската отговорност, и разпоредбите на член 3, буква г) от Регламент № 4/2009 дават възможност на ищеца да постигне тази цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>В настоящия случай след първоначалното оспорване от ответника Р, баща на детето<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. точка 22 от това заключение.</P></NOTE>, на компетентността на запитващата юрисдикция, т.е. на румънския съд, този съд приема, че е компетентен по отношение на развода, но не е компетентен да се произнесе по упражняването на родителската отговорност с оглед на висшия интерес на детето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Поради това е уместно да се провери въз основа на кои критерии, изведени от членове 3 и 5 от Регламент № 4/2009 — единствените приложими в случая разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Член 4 от Регламент № 4/2009, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Избор на съд<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, не се прилага при спор относно задължение за издръжка на дете, ненавършило осемнадесет години, в съответствие с параграф 3 от него. В член 6 от посочения регламент се предвижда субсидиарна компетентност въз основа на общото гражданство на страните, а член 7 от посочения регламент създава forum necessitatis.</P></NOTE>, тази юрисдикция продължава да е компетентна да разгледа иска за издръжка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Във връзка с липсата на оспорване от страна на бащата на компетентността на сезираната с настоящото производство юрисдикция вж. т. 25 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Условия за прилагане на критериите, изведени от членове 3 и 5 от Регламент № 4/2009</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В член 3 от посочения регламент има две категории критерии — едната, свързана с местопребиваването на една от страните (съгласно буква а) за ответника или буква б) за кредитора/взискателя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Относно прилагането на този критерий, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sanders и Huber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/13 и C‑408/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2461">EU:C:2014:2461</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, и по-специално, относно обосновката на този критерий, т. 34).</P></NOTE>), а другата — уреждаща събирането на делата (съгласно буква в) в случай на иск във връзка с гражданското състояние на лице или буква г) в случай на иск за родителската отговорност).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Тъй като взискателят на издръжката в настоящия случай е ненавършилото пълнолетие дете<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. определението за взискател на издръжката в член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 4/2009. В тази връзка вж. за съпоставка член 46 от Регламента относно безплатната правна помощ при искове за издръжка на деца. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040115">15 януари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blijdenstein</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑433/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:21">EU:C:2004:21</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от която следва, че взискателят на издръжката е този, чиито нужди се определят от сезирания съд). Вж. освен това <HT TYPE="ITALIC">Fongaro</HT>, E. et <HT TYPE="ITALIC">Hector</HT>, P. Obligation alimentaire. Répertoire de droit européen, Encyclopédie juridique Dalloz, Dalloz, Paris 2018, pt 97, и <HT TYPE="ITALIC">Ancel</HT>, B. et <HT TYPE="ITALIC">Muir</HT> <HT TYPE="ITALIC">Watt</HT>, H. Aliments sans frontières. — Revue critique de droit international privé, Dalloz, Paris 2010, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 3, 457—484, pt. 4 et note 9 (р. 460), et pt. 8 (р. 463 et 464). Вж. в същия смисъл <HT TYPE="ITALIC">Hellner</HT>, M. Maintenance obligations. Encyclopedia of Private International Law, Edward Edgar Publishing, Cheltenham 2017, 1185—1194, р. 1190.</P></NOTE>, за което предявява иск неговата майка, R, обичайно пребиваваща в Обединеното кралство, запитващата юрисдикция с основание приема, че е компетентна след разделянето на делата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Сравни с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181004">4 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>IQ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑478/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:812">EU:C:2018:812</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> да се произнесе по иска за издръжка съгласно критерия, предвиден в член 3, буква а) от Регламент № 4/2009, предвид мястото, където е обичайното местопребиваване на ответника Р<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Може да се отбележи, че този критерий не е бил взет предвид по отношение на развода.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Тъй като обичайното местопребиваване на детето е в друга държава членка, компетентността на запитващата юрисдикция не може да се основава на член 3, буква б) от този регламент. Приложими ли са другите критерии с процесуален характер, които могат да обосноват компетентността на запитващата юрисдикция?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>След като с иска за родителската отговорност трябва да бъде сезиран съд на Обединеното кралство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. точки 24 и 31 от настоящото заключение.</P></NOTE>, остава компетентността на запитващата юрисдикция, която въз основа на член 3, буква в) от този регламент е компетентна да се произнесе по иска за развод. Съдът изключва тази възможност в решение А, което се отнася до фактически обстоятелства, подобни на тези в главното производство. Именно основното значение на споменатото решение, постановено в различен процесуален контекст, налага Съдът да определи спрямо кой иск е акцесорен искът за издръжка на детето<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>По това дело съпрузите и техните две ненавършили пълнолетие деца са италианци и живеят постоянно в Лондон (Обединено кралство). Италиански съд е сезиран с искове, свързани с брачната връзка и последиците ѝ за децата, а впоследствие от същия ищец е образувано производство пред английски съд за определяне на условията за упражняване на родителската отговорност. Първата сезирана юрисдикция въз основа на член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 заключава, че поради обичайното местопребиваване на децата в Лондон, компетентни да се произнесат по въпросите на родителската отговорност по смисъла на член 2, точка 7 от същия регламент са единствено съдилищата в Обединеното кралство.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В този смисъл Съдът е постановил, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>член 3, букви в) и г) от Регламент № 4/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че когато съд в една държава членка <HT TYPE="ITALIC">е сезиран</HT> с иск за съдебна раздяла или за прекратяване на брака на родители на ненавършило пълнолетие дете, а съд в друга държава членка <HT TYPE="ITALIC">е сезиран</HT> с иск за родителската отговорност за това дете, искането за издръжката на същото дете е акцесорно единствено спрямо иска за родителска отговорност по смисъла на член 3, буква г) от споменатия регламент<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение A (т. 48). Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Поради това от анализа на съдържащите се в член 3 от Регламент № 4/2009 критерии следва, че в главното производство само един от тях — посоченият в буква а) от същия член, всъщност позволява на запитващата юрисдикция да се произнесе относно задължения за издръжка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Поради това, на първо място, е необходимо да се уточни, че член 5 от посочения регламент, на който се позовава запитващата юрисдикция, основавайки се на явяването на ответника, не следва да се прилага, тъй като тази разпоредба предвижда основание за компетентност, приложимо, когато сезираният съд не е компетентен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Споделеям становището, изразено от Европейската комисия, че този член е форма на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>мълчаливо разширяване<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> на компетентността. В същия смисъл вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Gallant</HT>, E. Droit processuel civil de l’Union européenne. LexisNexis, Paris 2011, pt. 319, p. 109, в което се използва същият израз и се уточнява, че това правило позволява на съд, който не е компетентен, да се произнесе относно задължения за издръжка. В тази връзка вж. и член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В това отношение случаят в главното производство илюстрира чудесно факта, че когато съдът е компетентен поради обичайното местопребиваване на ответника, критерият, изведен от личното му явяване пред сезирания, съд без да оспорва компетентността на този съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Според мен такова е положението в настоящия случай в контекста на делото за издръжка след разделянето на делата и в резултат от това — на производствата. Вж. в този смисъл поставените от запитващата юрисдикция въпроси, припомнени в точка 30 от настоящото заключение.</P></NOTE>, не представлява особен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до последиците, които запитващата юрисдикция иска да изведе от акцесорния характер на иска за издръжка спрямо иска за родителската отговорност, най-напред следва да се подчертае, че по делото в главното производство установяването на обстоятелство, че съд в Обединеното кралство не е бил сезиран с такъв иск и евентуално с иск за задължение за издръжка след разделянето на първоначално заведените дела, е достатъчно да премахне всякакво съмнение относно прилагането на единствения критерий, който в случая е спазен, а именно този, изведен от член 3, буква а) от Регламент № 4/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>На следващо място, може да се отбележи, че при тези обстоятелства не е необходимо да се разглеждат възможните последици от прилагането от втория сезиран съд на разпоредбите за висящия процес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. член 12 от Регламент (ЕС) № 4/2009.</P></NOTE> и свързаните искове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. член 13 от Регламент (ЕС) № 4/2009.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>И накрая, от мотивите на решение А също не може да бъде изведено никакво решение на проблема в предлагания от запитващата юрисдикция смисъл, подкрепен и от румънското правителство. Всъщност те считат, че при съединени искове, отнасящи се до общото дете — за родителската отговорност и за задължението за издръжка — съдът на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на детето, ще има изключителна компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>[п]о самото си естество […] искането за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е неразривно свързано с иска за родителската отговорност<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>съдът, който е компетентен да разгледа иска за родителска отговорност съгласно дефиницията в член 2, точка 7 от Регламент № 2201/2003, може най-добре да прецени in concreto съображенията, свързани с искане въз основа на задължение за издръжка на дете, да определи размера на това задължение, чието предназначение е да се поемат част от разходите за отглеждането и възпитанието на детето, като го съобрази с предоставеното на двамата родители или на само един от тях право на упражняване на родителските права, с правото на лични отношения с детето и продължителността му, както и с други фактически по естеството си обстоятелства, свързани с отнесения пред него въпрос за упражняване на родителската отговорност<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение А (т. 40 и 43).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Дали по този начин Съдът имплицитно е приел, че при всяко положение критерият за обичайното местопребиваване на детето и следователно — на взискателя на издръжката, трябва да има предимство поради риска от несъответствие между решението на съда, компетентен да се произнесе относно задължения за издръжка, и решението на съда с изключителна компетентност по делата за родителската отговорност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Gallant</HT>, E., op.cit., pt. 313, p. 108.</P></NOTE>?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>С други думи, трябва ли въз основа на решение А да се заключи, че съдът, който не е компетентен да се произнесе по иск за родителска отговорност по отношение на дете, трябва да се откаже от компетентността си относно задължение за издръжка за това дете в полза на съд, който е по-подходящ за разглеждането на това искане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Не мисля, че това е така. Въпреки, че решение A изяснява съотношението между критериите в член 3, букви в) и г) от Регламент № 4/2009, то не съдържа произнасяне по другите критерии за компетентност, определени в посочения член 3 или в член 5 от този регламент. Всъщност разглеждането на последните не е било полезно за запитващата юрисдикция, тъй като, обратно на фактическите обстоятелства по делото в главното производство, съпрузите — родители на децата, взискатели на издръжка, и самите деца са имали обичайно местопребиваване в една и съща държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В този смисъл съобразяването на висшия интерес на детето е било необходимо за тълкуването на разпоредбите на член 3, букви в) и г) от Регламент № 4/2009, за да бъдат те разграничени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. решение А. (т. 43—46, и по-специално последната точка).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Този анализ на значението на решение А се потвърждава от неотдавнашните определения от <DATE ISO="20180116">16 януари 2018 г.</DATE>, РМ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑604/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:10">EU:C:2018:10</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, и от <DATE ISO="20180410">10 април 2018 г.</DATE>, CV<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑85/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:220">EU:C:2018:220</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>. От тях следва, че ако съд не е компетентен да се произнесе по иск за родителската отговорност по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, следователно той не е компетентен и въз основа на член 3, буква г) от Регламент № 4/2009 да се произнесе по иск за издръжка на това дете, като е необходимо все пак да се провери дали не може да е компетентен да се произнесе по последния иск на друго основание съгласно този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. определение на председателя на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180116">16 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>PM</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑604/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:10">EU:C:2018:10</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180410">10 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>CV</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑85/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:220">EU:C:2018:220</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Освен това всяко друго тълкуване на решение А в предложения от запитващата юрисдикция смисъл би означавало, от една страна, да се пренебрегне фактът, че мотивите на това решение служат преди всичко да се обоснове съединяването на иска за издръжка по-скоро с иска за родителската отговорност отколкото с този по брачното правоотношение. От друга страна, придаването на такова значение на това решение не би отчело текста и контекста на Регламент № 4/2009, нито целите, преследвани с посочения регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. по-специално неотдавнашно напомняне на метода на тълкуване, който обичайно се приема от Съда, в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180621">21 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Oberle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑20/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:485">EU:C:2018:485</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Що се отнася до текста на член 3 от този регламент, Съдът вече е приел в решение А, че критериите за компетентност са посочени алтернативно, и след постановяването на това решение е разсеяно всяко съмнение при тълкуването на посочената разпоредба в случай на сезиране на съд с искове за гражданското състояние на лицата и за родителската отговорност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. решение A (т. 33, 34 и 48).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>По отношение на контекста и преследваните цели е необходимо да се припомни, на първо място, че допълнителното включване в Регламент № 4/2009 на член 3, буква г) към разпоредбите, възпроизведени от член 5, параграф 2 от предхождащия го Регламент № 44/2001<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Този член възпроизвежда без изменение текста на член 5, параграф 2 от Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно подведомствеността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1972">ОВ L 299, 1972 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>), изменена с последващите конвенции за присъединяване на новите държави членки към тази конвенция (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Брюкселска конвенция<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>), в която след 1978 г. има допълнение относно компетентността на съда, разглеждащ иск за гражданското състояние на лицата. Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Gaudemet-Tallon</HT>, H. et <HT TYPE="ITALIC">Ancel</HT>, M.‑E., op.cit., pt. 219, p. 320.</P></NOTE>, служи единствено да се организира съсредоточаването на компетентността на съда, в случай че критерият за обичайно местопребиваване на взискателя, посочен по-специално в член 3, буква б) от Регламент № 4/2009, не е приложим<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Boiché</HT>, A. Les règles de compétence judiciaire. — Dossier <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Recouvrement des obligations alimentaires dans l’Union<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, Actualité juridique: famille, Dalloz, Paris 2009, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 3, 107—112, по-специално коментара на член 3, буква г) от Регламент № 4/2009.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>На второ място, тъй като след Брюкселската конвенция, която дава възможност за избор относно компетентността, като предвижда специални критерии за компетентност, изключения от критерия за местоживеенето на ответника, с цел да се даде предимство на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>териториалната или процесуалната близост според случая<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Израз, който обобщава обосновката на специалните правила за компетентност, използвани от <HT TYPE="ITALIC">Gaudemet-Tallon</HT>, H. et <HT TYPE="ITALIC">Ancel</HT>, M.‑E., op.cit., pt. 180, p. 246.</P></NOTE>, конкретните критерии за компетентност за делата за издръжка са определени с оглед постигането на две цели: едната — да се защитят интересите на взискателите, както се припомня от Съда, а другата — да се улесни доброто правораздаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sanders и Huber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/13 и C‑408/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2461">EU:C:2014:2461</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също съображение 15 от Регламент № 4/2009.</P></NOTE>. Поради това следва да се има предвид, че критериите за компетентност са алтернативни и изборът на ищеца има предимство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. по-специално относно даденото на взискателя предимство при определянето на компетентния съд <HT TYPE="ITALIC">Joubert</HT>, N. La mise en œuvre de l’obligation alimentaire en présence d’un élément d’extranéité dans les relations entre parents et enfants, — Droit de la famille, LexisNexis, Paris 2018, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 1, dossier 3, pt. 7. Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Farge</HT>, M. Promotion transfrontière du droit à obtenir des aliments: l’apport du règlement (CE) n<HT TYPE="SUP">o</HT> 4/2009 du <DATE ISO="20081218">18 décembre 2008</DATE> (1<HT TYPE="SUP">ère</HT> partie). — Droit de la famille, LexisNexis, Paris 2011, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 9, étude 18, pt. 16.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>На трето място, следва да се подчертае, както Комисията, че даването на особено предимство на събирането на делата във връзка с мястото на пребиваване на детето, при липсата на друг иск относно родителската отговорност, предявен в съответната държава членка, би довело до отказ от правосъдие, що се отнася до висящото искане за издръжка, което би било в противоречие с висшите интереси на детето и би подкопало принципа на предвидимост на правилата относно компетентността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Следователно трябва да се приеме, че целта на разпоредбите на Регламент № 4/2009, и по-специално на тези от тях, свързани с компетентността, е да се позволи на взискателя на издръжката да удовлетвори вземането си при защитаващи го условия, въз основа на ограничени критерии, които не са в йерархично съотношение помежду си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Освен това следва да се подчертае разликата между член 10 от Регламент № 4/2009 и член 17 от Регламент № 2201/2003. Макар да предвиждат, че неправилно сезираният съд трябва да обяви служебно, че не е компетентен, при иск за издръжка съдът не трябва да проверява дали съд на друга държава членка е компетентен. Поради изчерпателния характер на критериите за компетентност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. също в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Boiché</HT>, A., op.cit., по-специално коментара по член 10 от Регламент № 4/2009.</P></NOTE> компетентният съд в областта на издръжката трябва да се произнесе. Ако не направи това, той все пак може да вземе решение по молба за постановяване на временни или обезпечителни мерки, както е предвидено в законодателството на съответната държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. член 14 от Регламент № 4/2009.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>В този смисъл, при липса на възможност ищецът да избере друг критерий за компетентност, сезираният с иска за издръжка съд трябва да раздели исковете.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Противно на поддържаното от запитващата юрисдикция и румънското правителство, по-специално по отношение на изискванията за събиране на доказателства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. точка 29 от настоящото заключение.</P></NOTE>, могат да се изтъкнат няколко довода, съобразени с целите на Регламент № 4/2009, за да се обоснове прилагането по делото в главното производство на критерия за компетентност, определен в член 3, буква а) от този регламент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Доводи, обосноваващи прилагането на член 3, буква а) от Регламент № 4/2009</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Първо, както посочва Комисията, могло е критерият за местоживеене на ответника да е избран съзнателно от взискателя, представляван от единия от неговите родители.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Второ, този избор може да се обоснове с гаранцията за доброто познаване на финансови възможности на дължащия издръжката родител от страна на съда по обичайното му местопребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Трето, когато става въпрос за обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид за определяне на размера на претендираната издръжка, изглежда по-лесно да се установят нуждите на детето, отколкото да се проверят възможностите на длъжника. Наистина, ако е предявен иск за родителската отговорност, компетентният относно задължението за издръжка съд трябва само да спре производството и да изчака решението, което ще послужи за основа на претенцията за издръжка. Обратно, компетентният съд по дела за родителската отговорност може да срещне сериозни затруднения при събирането и проверката на доказателствата относно средствата и задълженията на родителя длъжник, особено когато последният е организирал несъстоятелността си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Четвърто, липсата на решение относно упражняването на родителската отговорност не може да попречи на съда да оцени нуждите на детето, както следва по-специално от другите критерии за компетентност, определени от законодателя на Съюза. Може да се вземе предвид и споразумение на родителите за запазването на обичайното местопребиваване на детето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Може да се посочат и други доводи, изведени от правилата относно решението по същество и за неговото изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Всъщност следва да се припомни, че Обединеното кралство, както и Кралство Дания, не са се присъедини към Хагския протокол от 2007 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. бележка под линия 8 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Следователно, от една страна, тези държави не са обвързани от установените в него правила за приложимото право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>А именно, ако съответната държава членка е обвързана от този протокол, изборът на взискателя да сезира съд на държавата членка по обичайното местопребиваване на ответника, гарантира прилагането на закона на сезирания съд съгласно член 4, параграф 3 от посочения протокол.</P></NOTE>. От друга страна, постановените в тези държави решения не са освободени от изискването за екзекватура в другите държави членки. Там трябва да бъде подадена молба, за да им бъде призната изпълнителна сила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. член 23 и сл. от Регламент № 4/2009. По отношение на последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС, които биха довели до това Обединеното кралство да бъде считано за трета държава, и относно липсата на последствия за признаването на решенията, тъй като понастоящем съдебните решения, постановени в Обединеното кралство, не се ползват от екзекватура, вж. <HT TYPE="ITALIC">Farge</HT>, M. Conjectures sur le Brexit… — In: Droit de la famille, La Semaine juridique, Édition générale, LexisNexis, Paris 2016, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 38, 1723—1729, р. 1725. Вж. също, <HT TYPE="ITALIC">Pilich</HT>, M. Brexit and EU private international law: May the UK stay in? — Maastricht Journal of European and Comparative Law, Sage Publishing, New-York 2017, vol. 24, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 3, 382—398, 391—393</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>В този смисъл изборът на критерия за местопребиваването на ответника може да се ръководи и от съображения, свързани със събирането на дължимата издръжка при благоприятни условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>В това отношение, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170209">9 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>S.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑283/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:104">EU:C:2017:104</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), както и съображение 9 от Регламент № 4/2009, за припомняне на целите за простота и бързина, преследвани от Регламента.</P></NOTE>, тъй като то не бива да се забавя от спор по признаването или изпълнителната сила на съдебното решение, постановено в друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. за припомняне на една от целите на Регламент № 4/2009 да се гарантира ефективното събиране на вземанията за издръжка при трансгранични случаи, съображение 15 от същия регламент и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sanders и Huber</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/13 и C‑408/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2461">EU:C:2014:2461</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също за подробно описание на правилата за признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в държава членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., по-специално <HT TYPE="ITALIC">Fongaro</HT>, E. и <HT TYPE="ITALIC">Hector</HT>, P., op.cit., 78—90.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Поради това с оглед на всичко изложено по-горе смятам, че член 3 от Регламент № 4/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че искането относно задължението за издръжка е акцесорно спрямо искане относно родителската отговорност по смисъла на член 3, буква г) от този регламент, не води до изключване на компетентността на юрисдикция на държава членка, основана на член 3, буква а) от този регламент, или при липса на такава, на член 5 от същия регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Следва обаче да бъде сигурно, че такова тълкуване на правилата за компетентността не противоречи на висшия интерес на детето.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Вземане предвид на висшия интерес на детето</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Както Съдът припомня в решение A, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Регламент № 4/2009 трябва да се прилага в съответствие с член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. решение A (т. 46).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Делото в главното производство разкрива парадокс — с оглед на висшия интерес на детето на претендиращото издръжка лице може да бъде наложено да раздели исковете, предявени от него само пред една юрисдикция, поради постановено от нея решение за липса на компетентност относно родителската отговорност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Въпреки че ми се струва, че на неудобството вследствие на решението за липса на разширяване на компетентността на основание член 12 от Регламент № 2201/2003 не трябва да се придава прекомерно значение, in abstracto, както наблегнах по-горе, необходимостта да се вземе предвид висшият интерес на детето, е основание да се разгледат, in concreto, последиците от необходимостта да бъдат сезирани две юрисдикции, за да бъдат получени последователно решение по иска за родителска отговорност и след това решение по иска за издръжка, при положение че той е акцесорен спрямо първия иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Точно в настоящия случай становището на ищеца R относно възможността за преюдициално запитване до Съда подсказва за желанието му да потвърди първоначалния си избор да сезира само една юрисдикция, компетентна да се произнесе по иска за развод и по всички последици от развода за общото дете.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Освен това, както посочва в писменото си становище румънското правителство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. точка 31 от това становище.</P></NOTE>, трябва да се има предвид, че нов иск за издръжка, предявен пред друг съд, може да лиши взискателя от правото да получи издръжка от датата на неговия първоначален иск, в случая — от <DATE ISO="20160929">29 септември 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>При това положение това наложено на претендиращия издръжка разделяне на делата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Относно становищата за последиците от системата, избрана в Регламент № 2201/2003, вж. <HT TYPE="ITALIC">Ancel</HT>, B. et <HT TYPE="ITALIC">Muir Watt</HT>, H. L’intérêt supérieur de l’enfant dans le concert des juridictions: le Règlement Bruxelles II bis. — Revue critique de droit international privé, Dalloz, Paris 2005, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 4, 569—606, по-специално бележка под линия 7 и позоваване на съображение 6 от този регламент.</P></NOTE> поради липсата на разширяване на компетентността на сезираната с иска за развод юрисдикция и по въпросите на родителската отговорност, както и неудобствата от оттегляне на първоначалния иск, ако се предположи, че то е допустимо съгласно правото на сезирания съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Всъщност в този процесуален контекст оттеглянето на искането пред първоначално сезираната юрисдикция, която е компетентна, би могло да се счита за отказ от правото на издръжка в противоречие с обществения ред (ordre public) на държавата на сезирания съд.</P></NOTE>, предизвикват сериозни съмнения относно зачитането на неговите интереси. Поради това споделям изразените от запитващата юрисдикция и от румънското правителство опасения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Поради това, според мен е уместно да се потърси разрешение, което защитава интересите на взискателя в съответствие с целите на Регламент № 4/2009 и с член 24, параграф 2 от Хартата на основните права.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>В това отношение решение А е подходяща основа за създаване на конструкция на практиката на Съда относно тълкуването на Регламент № 4/2009, който подчертава ползата за децата от събирането на делата, свързани с имуществените последици от раздялата на техните родители<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. решение А (т. 43).</P></NOTE>. Същото се отнася и за установената липса на съгласуваност между този регламент и член 12 от Регламент № 2201/2003, както и за липсата на ефективност на правилата за висящ процес или за свързани искове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>В това отношение може да се направи съпоставка с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181004">4 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>IQ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑478/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:812">EU:C:2018:812</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> в подобни случаи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Поради това ми се струва, че е възможно при съобразяване с логиката на Регламент № 4/2009 и с оглед на висшия интерес на детето съдът, сезиран с иска за издръжка, по който детето е взискател, поради постановеното от него решение за липса на компетентност по въпросите на родителската отговорност да може да уведоми ищеца, че е компетентен на основание член 3, буква а) от този регламент и да го запита дали поддържа иска си за издръжка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>При липсата в Регламент № 4/2009<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>В това отношение виж мотивите за липса на изпреварващи действия за преодоляване на сегашните трудности в резултат на констатацията в съображение 11 от Регламент № 2201/2003, според което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>[к]омпетентните по смисъла на настоящия регламент съдилища най-общо имат компетентност да се произнасят относно задълженията за издръжка<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, констатация, припомнена в Зелената книга на Комисията от <DATE ISO="20040415">15 април 2004 г.</DATE> относно задълженията за издръжка (COM(2004) 254 окончателен), точка 5.1.1, стр. 14.</P></NOTE> на приети от законодателя на Съюза специални разпоредби, като тези в член 15 от Регламент № 2201/2003<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>С този член е въведено правило, повлияно от forum non conveniens. То се среща също в членове 8 и 9 от Конвенцията от Хагската конференция относно компетентността, приложимия закон, признаването и изпълнението и сътрудничеството по въпросите на родителската отговорност и мерките за закрила на децата (достъпна на следния интернет адрес: https://assets.hcch.net/docs/e74e817b-1faa-4aa9-bd29‑3ff68da03f43.pdf), които <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>разделят механизма на прехвърляне или претенция за компетентност<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> според израза на <HT TYPE="ITALIC">Gallant</HT>, E. Le forum non conveniens de l’article 15 du règlement Bruxelles II bis. — Revue critique de droit international privé, Dalloz, Paris 2017, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 3, 464—471, pt. 2</P></NOTE> или гарантиращи съгласуването с член 12 от този регламент, сезираният съд не може да откаже да упражни своята компетентност в полза на съд, който е по-подходящ за разглеждането на всички искания във връзка с детето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Освен това, независимо че компетентният да разгледа иск за родителска отговорност съд ще е по-подходящ за разглеждането на искане във връзка със задължение за издръжка, което ще бъде акцесорно спрямо първия иск, не виждам как висшият интерес на детето би могъл да обоснове задължение за претендиращия издръжка да промени избора си на компетентен съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Този извод се налага на още по-силно основание, когато, както в настоящия случай, не е сезиран никакъв друг съд.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Judecătoria Constanţa (Районен съд Констанца, Румъния) преюдициални въпроси, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>1)</NO.P><TXT>Член 3 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от <DATE ISO="20081218">18 декември 2008 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, следва да се тълкува в смисъл, че фактът, че искът относно задължение за издръжка е акцесорен спрямо иск за родителската отговорност по смисъла на член 3, буква г) от този регламент, не води до изключване на компетентността на юрисдикцията на държава членка на основание член 3, буква а) от посочения регламент или — когато такава не е налице — на основание член 5 от същия регламент.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="16"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При липсата в Регламент № 4/2009 на приети от законодателя на Съюза специални разпоредби, като тези в член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от <DATE ISO="20031127">27 ноември 2003 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, или гарантиращи съгласуването с член 12 от Регламент № 2201/2003, сезираният съд не може да откаже да упражни своята компетентност в полза на по-подходящ за разглеждането на исканията съд<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>