Opinion of the Advocate-General
1. Предмет на настоящото производство по обжалване е отхвърляне на заявлението за достъп до документи, основано на необходимостта от защита на целите на дейности по разследване, и при тези обстоятелства предоставя на Съда възможност да развие доктрината си в областта на достъпа до документи на институциите(2), по-конкретно във връзка с изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент (EО) № 1049/2001(3) . Един от разискваните въпроси по настоящото дело се отнася именно до определението на понятието „дейности по разследване“, в смисъл дали те включват дейности, които могат да доведат до производство за установяване на неизпълнение на задължения на държава членка или единствено дейности, извършвани при образуването на такова производство.
2. Това не е единственият въпрос, който следва да бъде изяснен в това производство, тъй като, ако се стигне до заключение, че спорните дейности представляват „дейност по разследване“ по смисъла на Регламент № 1049/2001, трябва да се разреши въпросът за съвместимостта на член 4, параграф 2, трето тире от посочения регламент с член 4, параграф 4, буква в) от Орхуската конвенция(4), а това би засегнало и Регламент (ЕО) № 1367/2006(5), но преди това и проблема за възможността за позоваване на тази конвенция за целите на тълкуването на Регламент № 1049/2001.
I – Правна уредба
А – Международно право
3. В преамбюла на Орхуската конвенция се посочва, че
„[…]
като признават, че в областта на околната среда по-добрият достъп до информация и общественото участие във вземането на решения подобряват качеството и изпълнението на тези решения, допринасят за повишаване на обществената информираност по въпроси на околната среда, дават възможност на обществеността да изразява своята загриженост и позволяват на държавните органи надлежно да вземат предвид такава загриженост,
като си поставят за цел по този начин да увеличат отговорността и прозрачността във вземането на решения и да засилят обществената подкрепа за решенията, отнасящи се до околната среда,
[…]
като признават, че държавните органи разполагат с информация за околната среда в интерес на обществото,
[…]“.
4. Съгласно член 1 от Орхуската конвенция, „[з]а да допринесе за защита на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние, всяка страна гарантира правата на достъп до информация, участие на обществеността при вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда в съответствие с разпоредбите на тази конвенция“.
5. Съгласно член 2, параграф 2, буква г) от Конвенцията „държавен орган“ означава „институциите на всяка регионална организация за икономическа интеграция съгласно член 17, която е страна по тази конвенция“.
6. В съответствие с разпоредбата на член 3, параграф 1 от Конвенцията „[в]сяка страна предприема необходимите законодателни, подзаконови или други мерки, включително мерки за постигане на съвместимост между разпоредбите, прилагащи текстовете на тази конвенция относно информацията, участието на обществеността и достъпа до правосъдие, както и подходящи мерки за тяхното прилагане, с цел създаването и поддържането на ясна, прозрачна и последователна рамка за прилагане на разпоредбите на тази конвенция“.
7. Член 4 от Орхуската конвенция гласи:
„1. Всяка страна гарантира, че при спазване на следващите параграфи на този член, държавните органи, в отговор на заявление за предоставяне на информация за околната среда, предоставят на обществеността тази информация в рамките на националното законодателство, включително, когато се искат и в съответствие с буква б) по-долу, копия от документите, съдържащи или включващи такава информация:
а) без да е необходимо да се заявява заинтересованост;
б) в исканата форма, освен ако:
i) за държавния орган не е по-подходящо да я предостави в друга форма, като в такива случаи се посочват причините, поради които информацията се предоставя в дадената форма, или
ii) информацията е вече публично достояние в друга форма.
2. Информацията за околната среда, спомената в параграф 1 по-горе, се предоставя възможно най-скоро и не по-късно от един месец след подаване на заявлението, освен ако обемът и сложността на информацията не оправдават удължаването на този период до два месеца от подаването на молбата. Заявителят се информира за удължаването и за причините, които го налагат.
3. Заявлението за информация за околната среда може да бъде отказано, ако:
[…]
в) заявлението се отнася до материали в процес на завършване или се отнася до вътрешни комуникации между държавните органи, когато такова изключение е предвидено в националното законодателство или обичайната практика, като се отчита обществения интерес от разкриването на информацията.
4. Заявлението за информация за околната среда може да бъде отказано, ако разкриването на информацията би се отразило неблагоприятно върху:
[…]
в) хода на правосъдието, правото на лицата на справедлив процес или възможността на държавните органи да извършват разследване в наказателно или дисциплинарно производство;
[…]
Гореспоменатите основания за отказ се тълкуват ограничително, като се отчита общественият интерес от разкриване на информацията и като се взема предвид дали исканата информация се отнася до емисии в околната среда.
[…]“.
Б – Право на Съюза
1. Регламент № 1049/2001
8. Съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 „[в]секи гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или чието седалище според учредителния акт е в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, при условие че са спазени принципите, условията и ограниченията, определени в настоящия регламент“.
9. Член 4 от Регламента, озаглавен „Изключения“, предвижда в параграф 2, че „[и]нституциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на:
– […]
– […]
– целите на дейности по инспектиране, разследване и одит“.
2. Регламент № 1367/2006
10. Съображение 15 от Регламент № 1367/2006 гласи:
„Когато Регламент (ЕО) № 1049/2001 предвижда изключения, те се прилагат при някои по-специфични разпоредби от настоящия Регламент относно искания за информация за околната среда. Основанията за отказ що се отнася до достъп до информация за околната среда, следва да се тълкуват ограничително, като се вземе предвид обслужвания обществен интерес чрез разкриване и дали изисканата информация се отнася до емисии в околната среда. Терминът „търговски интереси“ включва споразумения за поверителност, сключени от институции или органи, действащи в качеството си на банкови институции“.
11. Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 „целта на настоящия регламент е да спомогне осъществяването на задълженията, произтичащи от Конвенцията на ИКЕООН за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси за околната среда, наричана по-долу „Орхуската конвенция“, чрез определяне на правила за прилагане на разпоредбите на Конвенцията към институции и органи на Общността, и по-специално чрез:
а) гарантиране на правото на публичен достъп до информация за околната среда, получена или изготвена от институции или органи на Общността, и с която те разполагат и чрез установяване на основните срокове и условия за, и практическото уреждане на, изпълнението на това право;
[…]“.
12. Член 3 от Регламента предвижда:
„Регламент (EО) № 1049/2001 се прилага по отношение на всяко искане на заявител за достъп до информация за околната среда, с която разполагат институциите и органите на Общността, без дискриминация въз основа на гражданство, националност или местожителство, а в случай на юридическо лице, без дискриминация въз основа на мястото, където е регистрирано, или действителното място на упражняване на дейност.
[…]“.
13. Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, „[щ]о се отнася до член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 с изключение на разследвания и по-специално тези, касаещи вероятни нарушения на законодателството на Общността, се счита, че съществува първостепенен обществен интерес при оповестяването на информация, когато исканата информация се отнася до емисии в околната среда. Що се отнася до другите изключения, описани в член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, основанията за отказ се тълкуват ограничително, като се взема предвид обществения интерес от разкриване и дали исканата информация се отнася до емисии в околната среда“.
II – Фактите в основата на първоинстанционното производство
14. ClientEarth е сдружение, учредено по английското право, чиято цел по-специално е опазването на околната среда. На 8 септември 2010 г. то подава до Комисията заявление за достъп до документи по силата на Регламент № 1049/2001 и Регламент № 1367/2006. Това заявление се е отнасяло по-конкретно до няколко документа, посочени в „План за управление 2010 г.“ на ГД „Околна среда“, публикуван на интернет портала на генералната дирекция.
15. На 29 октомври 2010 г. Комисията отхвърля частично заявлението, като с изключение на един от случаите се позовава на това, че отказът за достъп до документите се основава на изключенията, предвидени в член 4, параграф 2 (трето тире) и параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 (защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит и защитата на процеса на вземане на решения от институциите).
16. На 10 ноември 2010 г. жалбоподателят подава заявление за потвърждение на частичния отказ съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 1409/2001. Предвид липсата на отговор от Комисията на 21 февруари 2011 г. той подава жалба до Общия съд срещу мълчаливия отказ. В крайна сметка на 30 май 2011 г. Комисията се произнася изрично по потвърждението на заявлението, като предоставя — с изключение на името на авторите им в определени случаи — достъп на ClientEarth до пълното съдържание на 22 изследвания, отнасящи се до съответствието на законодателството на държавите членки с правото на Европейския съюз в областта на околната среда, осъществени от частно предприятие за сметка на Комисията и получени от нея през 2009 г. Тя обаче отказва достъп до част от съдържанието на други 41 изследвания.
17. Предоставената информация във връзка с последните изследвания включва по отношение на всяко едно от тях заглавна страница, съдържание, списък с използваните съкращения, приложение, съдържащо разгледаното законодателство, както и подразделения, озаглавени „Въведение“, „Общ преглед на правната уредба на държавата членка“ и „Уредба за транспониране и прилагане“. Комисията обаче отказва достъп до подразделите, озаглавени „Обобщена информация“, „Правен анализ на мерките за транспониране“ и „Изводи“, както и до приложението, съдържащо таблица за съответствието между законодателството на съответната държава членка и релевантното законодателство на Съюза.
18. Комисията разделя спорните изследвания на две категории. Първата група обхваща изследване за транспонирането на правото на Съюза, чието разглеждане, както и диалогът със съответната държава членка са започнали наскоро. Втората категория включва останалите 40 изследвания, които са довели до по-задълбочен диалог със съответните държави членки.
19. Комисията обосновава отказа за достъп с наличието на три изключения:
А) Защита на целите на дейностите по разследване (член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1409/2001). Според Комисията въпросните изследвания са изработени, за да ѝ се позволи да упражни контрол върху транспонирането на няколко директиви от страна на държавите членки и според случая да образува производство по неизпълнение на задължения на държава членка, установено в член 258 ДФЕС. Що се отнася до изследването, което се включва в първата категория, посочена по-горе, Комисията изтъква, че все още не е стигнала до заключение относно транспонирането на съответната директива. Според нея оповестяването на съдържащите се в това изследване данни и изводи, които все още не били проверени и по отношение на които съответната държава членка не е имала възможност да изрази становище, криело опасност последната да бъде критикувана, вероятно неоснователно, и щяло да наруши атмосферата на взаимно доверие, необходима при преценката на прилагането на съответната директива. Що се отнася до спорните изследвания, които спадат към посочената по-горе втора категория, Комисията изтъква, че в някои случаи е образувала производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу съответните държави членки, а в други случаи все още не е взела решение дали да образува подобно производство. Според Комисията оповестяването на спорните изследвания щяло да наруши атмосферата на взаимно доверие, необходима за разрешаване на споровете между нея и съответните държави членки, без да се налага да се прибягва до съдебната фаза на посоченото производство.
Б) Защита на процеса на вземане на решения на институциите (член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001). Комисията посочва, че изследванията са били изготвени по нейно искане за изцяло вътрешни нужди в контекста на предварителния етап от разследване относно транспонирането на правото на Съюза. Комисията добавя, че има вероятност да не сподели изводите от тези изследвания, както и да използва други способи за разследване, включително своята самостоятелна преценка и информацията, получена вследствие на диалога със съответните държави членки. Комисията приема, че доколкото все още не е изразила становище относно съответствието на националното законодателство с правото на Съюза, нито относно възможността за образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка — въпрос, във връзка с който тя разполага с широко право на преценка — исканото оповестяване щяло да накърни нейното вътрешно производство по вземане на решения, което можело да я изложи на неоснователен външен натиск.
В) Защита на частния живот и личната неприкосновеност (член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001). Според Комисията това изключение е приложимо по отношение на оповестяването на името на авторите на някои от поисканите изследвания.
20. В заключение Комисията приема, че не е налице по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването на спорните документи. Според нея общественият интерес е бил защитен по-добре чрез запазване на атмосферата на взаимно доверие между нея и държавите членки, от една страна, и на нейното право на преценка при приемане на административни решения във връзка с евентуални нарушения, от друга. Освен това Комисията посочва, че потвърждението на заявлението не е съдържало доводи, с които може да се докаже наличието на по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването.
21. ClientEarth подава жалба за отмяна до Общия съд, като изтъква общо седем правни основания: 1) нарушение на член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001, тъй като смята, че Комисията е удължила незаконосъобразно срока за отговор на потвърждението на заявлението, 2) нарушение на член 4, параграфи 1, 2 и 4 от Орхуската конвенция, доколкото в тази разпоредба не се предвижда изключение от правото на достъп до документи, основано на защитата на целите на дейности по разследване, различни от дейности с наказателен или дисциплинарен характер, 3) нарушение на задължението за активно разпространяване на информация по въпросите на околната среда, което произтича от член 5, параграфи 3—7 от Орхуската конвенция и от член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 1367/2006, 4) нарушение на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, доколкото Комисията нарушила границите на предвиденото в тази разпоредба изключение от правото на достъп до документи, 5) нарушение на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, тъй като опасността пълното оповестяване на спорните изследвания да накърни процеса на вземане на решения на Комисията била хипотетична и не можела да бъде разумно предвидена, 6) нарушение на член 4, параграф 2 in fine и параграф 3 in fine от Регламент № 1049/2001, тъй като наличието на по-висш обществен интерес обосновавал това оповестяване, и 7) тежко и повтарящо се нарушение от страна на Комисията на член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001 и на член 4, параграф 1 от Орхуската конвенция, което изисквало Общият съд да приеме възпиращи мерки.
III – Решението на Общия съд
22. На 13 септември 2013 г.(6) Общият съд постановява решение, с което отхвърля жалбата.
23. Общият съд обединява основанията за обжалване в две групи, като в рамките на първата група правни основания се оспорват като неправилни мотивите на обжалваното решение, докато основанията, включени във втората група, не се отнасят до пороци в мотивите. Доколкото това е релевантно за настоящото производство, Общият съд е приел, че жалбоподателят не е доказал, че Комисията е допуснала грешка, като е отказала достъп до документи, за да защити целите на дейностите си по разследване, поради което отпада необходимостта от изследване на евентуална грешка при посочването и на целите за защита на процесите на вземане на решения. На последно място, Общият съд приема, че жалбоподателят не е установил и наличието на по-висш обществен интерес, обосноваващ достъпа до спорните документи.
IV – Жалбата срещу решението на Общия съд
24. Жалбата, подадена от ClientEarth, съдържа три основания за обжалване: а) неправилно тълкуване на термините „дейност по разследване“ и „засягане на защитата на целите на дейности по разследване“, по смисъла на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, б) грешка при прилагане на правото поради нарушение на член 4, параграфи 1 и 4 от Орхуската конвенция, в) неправилно тълкуване на понятието „по-висш обществен интерес“ по смисъла на член 4, параграф 2 in fine от Регламент № 1049/2001.
V – Производството пред Съда
А – Първо основание за обжалване
25. Първото основание се подразделя на две части. С първата част се оспорват мотивите, поради които Общият съд е приел, че спорните изследвания се вписват в рамките на осъществявана от Комисията дейност по разследване. Според ClientEarth понятието „дейност по разследване“ предполага съществуването на формално решение на Комисията, което в случая означавало образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения. При липсата на такова решение, като би могло дори да се допусне то да не предхожда непосредствено въпросния документ, при условие че последният представлява подготвителен акт към него, спорните документи не били част от административна преписка по разследване, обхваната от общата презумпция за поверителност.
26. Комисията репликира, че всеки документ, чийто предмет би бил проверка от страна на Комисията на спазването на правото на Съюза от държавите членки, е свързан с разследване по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. За целта според нея било без значение дали първата оценка на съответствието на правото на държава членка с правото на Съюза е осъществено от службите на Комисията или от трето лице по искане на самата Комисия.
27. С втората част от първото основание ClientEarth твърди, че дори да се допусне, че спорните изследвания могат да се считат за част от дейност по разследване, Общият съд неправилно е приел, че оповестяването им би засегнало защитата на целите на дейностите по разследване, като е признал правото на Комисията да приложи обща презумпция за поверителност. В този смисъл изпъква обстоятелството, че става въпрос за конкретни документи, чието оповестяване не би засегнало целта на последващите производства по неизпълнение на задължения.
28. От своя страна Комисията поддържа обосноваността на обжалваното решение, което според нея се придържа правилно към практиката на Съда.
Б – Второто основание за обжалване
29. Второто основание за обжалване се основава на пет довода. На първо място, Общият съд пренебрегнал задължението за ограничително тълкуване на член 4, параграф 4, буква в) от Орхуската конвенция. На второ място, жалбоподателят упреква Общият съд, че е разгледал пряката приложимост на член 4 от Орхуската конвенция, тъй като това не било необходимо за проверката на законосъобразността на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 с оглед на посочената конвенция. На трето място, ClientEarth поддържа, че с обжалваното решение Общият съд нарушил задължението си да тълкува Орхуската конвенция в съответствие с членове 26 и 31 от Виенската конвенция за правото на договорите, тъй като е придал смисъл на член 4, параграф 4, буква в) от нея, който не е в съответствие нито с буквата, нито с духа ѝ. На четвърто място, Общият съд допуснал грешка и като е приел, че член 4, параграф 4, буква в) от Орхуската конвенция не е пряко приложим по отношение на институциите на Съюза. На последно място, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е опорочено от грешка, тъй като допуска изключение от прилагането на Орхуската конвенция на основание на „спецификите“ на Съюза.
30. Комисията, подкрепена от Европейския парламент и Съвета, поддържа, че Общият съд не е допуснал грешка и се е придържал към практиката на Съда, по-специално що се отнася до трите кумулативни условия, които следва да са налице, за да може юрисдикция на Съюза да разгледа съвместимостта на акт на Съюза с международно споразумение. Според Комисията Орхуската конвенция е станала част от правото на Съюза посредством Регламент № 1367/2006, с оглед на който следва да бъде проверена законосъобразността на оспорваното решение. По-нататък трите институции посочват, че редакцията на предвидените в Конвенцията изключения позволява на Съюза да ги въведе в правния си ред, като защити всички легитимни интереси, признати съгласно член 4 от Регламент № 1049/2001.
В – Трето основание за обжалване
31. ClientEarth оспорва преценката на Общия съд, че „по-висшият обществен интерес“ съгласно член 4, параграф 2, in fine от Регламент № 1049/2001, който може да обоснове оповестяването на документ, накърняващ защитените от изключение правни интереси, трябва да е различен от принципите, които са в основата на посочения регламент, а именно правото на достъп до информация и прозрачността, и да отмени необходимостта от закрила на спорните документи. ClientEarth поддържа, че като упреква жалбоподателя, че се е ограничил с позоваването на общи съображения, без да установи предимството на принципа на прозрачност над причините, обосноваващи отказа от оповестяване, Общият съд е разместил тежестта на доказване, която съгласно съдебната практика в случая се пада на Комисията.
32. Комисията поддържа, че доколкото по силата на обща презумпция е оправомощена да откаже достъп до спорните документи, ClientEarth е трябвало да докаже съществуването на по-висш обществен интерес, който може да обоснове публикуването им, а това не е направено.
VI – Преценка
А – Първо основание за обжалване
1. Първа част: „Дейност по разследване“ и съществуващо производство за установяване на неизпълнение на задължения
33. С първата част от първото основание за обжалване ClientEarth поддържа, че понятието „дейност по разследване“ съгласно член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 предполага съществуването на формално решение за образуване на производство от Комисията. Обратно, Комисията възразява, че всеки документ с предмет проверка от страна на Комисията за спазването на правото на Съюза от държавите членки е свързан с „разследване“ по смисъла на посочената разпоредба.
34. Следователно същината на проблема е да се установи дали понятието „дейности по разследване“ съгласно Регламент № 1049/2001 предполага съществуването на формално решение за образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения, или е достатъчно да става въпрос за документи, които могат да станат повод Комисията да вземе решение за образуването му.
35. В защита на тезата си, че правото на Съюза не допуска образуването на каквото и да било производство по разследване без изрично решение на Комисията за това, ClientEarth се позовава на решение от 14 ноември 2013 г., LPN/Комисия(7) . Според мен обаче както от посоченото решение, така и от цитираната в него съдебна практика не може да се изведе изтъкнатият от жалбоподателя извод, именно защото в случая спорните документи са били част от административна преписка във връзка с висящо производство за установяване на неизпълнение на задължения. В действителност разглежданият случай е първата възможност, при която се поставя въпросът дали „дейностите по разследване“ могат да започнат преди официалното образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения, така че не може да се разчита пряко на предходни решения в това отношение.
36. С това уточнение за начало е необходимо да се отбележи, че обстоятелствата във връзка със спорните изследвания не са същите, що се отнася именно до съществуването на конкретно производство за установяване на неизпълнение на задължения. В действителност и както се посочва в обжалваното решение(8), едно от спорните изследвания се отнася до държава членка, по отношение на която Комисията все още не е стигнала до заключение относно правилното транспониране на съответната директива. Що се отнася до останалите изследвания, в „определени случаи“ те са основание за образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу съответните държави членки, а „в други случаи“ все още не е взето решение дали следва да бъде образувано такова производство.
37. Общият съд не е взел предвид тази разлика, като е включил в понятието „дейност по разследване“ както изследванията, отнасящи се до случаи, при които е образувано производство за установяване на неизпълнение на задължения, така и други, по отношение на които все още не е прието решение за образуването му. Според Общия съд, като се остави настрана тази разлика, определящото е, „че спорните изследвания не са изготвени с информативна или научна цел, а в качеството им на средства, насочени към разкриване на конкретни случаи на неспазване на правото на Съюза“(9), като от това следва единствено „че спорните изследвания се включват в рамките на осъществявана от Комисията дейност по разследване по смисъла на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001“(10) .
38. Това недиференцирано разглеждане на изследванията, въз основа на които е образувано производство, от една страна, и изследванията, които не са станали повод за това, от друга, се основава на постоянната практика на Съда, че „Комисията може надлежно да приложи изключението, посочено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, за да откаже достъп до документи, свързани с разследвания на евентуално нарушение на правото на Съюза, вследствие на които може да се стигне до образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка или които действително са довели до образуване на подобно производство“ (11), доколкото „[в] подобни случаи отказът на достъп се счита за обоснован, поради факта че съответните държави членки имат право да очакват от Комисията да спазва поверителността, що се отнася до тези разследвания, дори след изтичане на определен период от време след приключването им (вж. Решение по дело API/Комисия(12), […] точка 120, и цитираната съдебна практика)“(13) .
39. Както по-нататък посочва Общият съд, „спорните изследвания са целеви документи и целта им е да анализират транспонирането от конкретна държава членка на конкретна директива, а предназначението им — да бъдат част от преписка на Комисията във връзка с това транспониране. Когато производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка вече е образувано, не може да се счита, че тези изследвания не са част от преписката относно разглежданото производство, доколкото именно въз основа на тях Комисията е решила да започне посоченото производство. Що се отнася до изследванията, във връзка с които Комисията все още не е започнала производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, тяхната поверителност също е необходимо да се запази, тъй като информацията, която е станала публично достояние, не може да бъде иззета при образуване на производството, както правилно посочва Комисията“(14) .
40. На последно място, според Общия съд, що се отнася до „изследванията, във връзка с които Комисията все още не е започнала производство за установяване на неизпълнение на задължения“, не е необходимо в крайна сметка да бъде образувано такова производство, тъй като „изключението, изведено от защитата на целите на дейности по разследване, не се прилага само спрямо документи относно образувани производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, а и спрямо документи относно разследвания, които евентуално могат да доведат до подобно производство“(15) . Следователно е възможно евентуално да не бъде образувано производство и въпреки това да се приложи въпросното изключение.
41. Според мен по принцип могат да бъдат третирани по един и същ начин изследванията, които вече са дали основание за образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения, когато бъде подадено заявление за достъп до тях, и изследванията, които предхождат непосредствено или не образуването на този вид производство, когато се иска достъп до въпросните изследвания. Въпреки това обаче по мое мнение не е необходимо в тези хипотези да се включват изследванията, които не са станали основание за образуването на производство и не представляват подготвителен елемент за действителното му образуване.
42. Трябва да се признае, че производствата за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка не могат да бъдат образувани от нищото, а по необходимост се предхождат от констатиране най-малкото на основателно съмнение относно правомерността на поведението на съответната държава членка, като това изисква някаква степен на информираност от страна на Комисията. Това обстоятелство би било в полза на разширителното тълкуване на понятието „дейност по разследване“, включващо дейности, предхождащи формалното образуване на производството. В действителност, както посочва Комисията в писмения си отговор на жалбата(16), на практика всички производства се предхождат от някаква дейност по разследване и донякъде изрично Съдът систематично признава тази практика(17) .
43. Тази минимална дейност по разследване обаче при всички положения трябва да се отнася до евентуалното образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения. Имам предвид, че обратно на становището на Комисията, изложено в съдебно заседание в отговор на един от въпросите ми, „дейността по разследване“ по смисъла на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 не може да се смесва с „дейност по надзор“, която член 17, параграф 1 ДЕС най-общо възлага на Комисията във връзка с „прилагането на правото на Съюза“. В действителност съществува явна разлика между дейността по разследване, за която се отнася посочената разпоредба на Регламент № 1049/2001, и дейността по информиране, необходима за да може Комисията да изпълни ролята си на пазителка на Договорите .
44. Надзорът за прилагането на правото на Съюза, както и насърчаването на общия интерес на Съюза или контрола върху прилагането на Договорите, по подобие на останалите функции, възложени на Комисията в член 17, параграф 1 ДЕС, представляват принципни дейности, които се конкретизират в специфични юридически компетенции единствено в рамките на отделните правомощия, поверени на Комисията съгласно всички Договори. Следователно правомощията ѝ да следи за правилното прилагане на първичното право и да упражнява надзор върху прилагането на правото на Съюза не ѝ дава право да приема всякакви мерки или разпоредби, каквито сметне за подходящи за изпълнението на тази цел, а при всички положения единствено предвидените в конкретните процедури по изпълнение, предвидени в правния ред на Съюза.
45. Възприемането на подхода на Комисията би означавало да се разшири прекомерно едно изключение от правото на достъп до информация, което както всички изключения от упражняването на дадено право трябва да бъде тълкувано стеснително(18) . Това би означавало в крайна сметка да се приеме, че Комисията на практика може да откаже достъп до всяка информация, която държи в свое владение, под предлог че е получена при упражняване на функциите ѝ на пазителка на Договорите, т.е. при упражняване на която и да е от компетенциите ѝ, а не само, както изглежда по-правилно, при упражняване на компетенциите ѝ на контрол, разпределени в специфични производства, като производствата за установяване на неизпълнение на задълженията на държава членка или производствата, установени в областта на конкуренцията.
46. Следователно по мое мнение Общият съд е създал обща категория, а именно „дейности по разследване, предхождащи каквото и да е производство“, към които спада без разлика всяка дейност по информиране, осъществена от Комисията. Според мен това е несъвместимо с правилното тълкуване на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, в който споменаването на „целите на дейности по инспектиране, разследване и одит“ има конкретно и специфично измерение по отношение на отделните производства, предвидени в Договорите, а не толкова абстрактно и общо, че да се отнася за всяка дейност на Комисията в рамките на задълженията ѝ да следи за правилното прилагане на правото на Договорите и да упражнява надзор върху прилагането на правото на Съюза.
47. В нормативен контекст, който има определена връзка с настоящото производство, Съдът е възприел критерий, който може да бъде полезен за определяне на степента, в която дейност по разследване, предхождаща образуването на производство, може да се приеме за неразделна или присъединена впоследствие част от въпросното производство. Всъщност по делото Mecklenburg(19) възниква въпросът дали понятието „предварително разследване“, съдържащо се в член 3, параграф 2, трето тире от Директива 90/313/ЕИО относно свободния достъп до информация в областта на околната среда(20), по силата на който държавите членки могат да приемат разпоредби, позволяващи отказа на информация, отнасяща се до „висящи дела или дела, които са били висящи в миналото или са предмет на проверки (включително дисциплинарни разследвания) или предварителни разследвания“, следва да се тълкува в смисъл, че включва административно производство, което е просто подготвително по отношение на административна мярка.
48. По този повод Съдът приема, че „понятието за предварително разследване […] трябва да се тълкува в смисъл, че включва само административно производство […], което е ограничено до подготвянето на административна мярка в случай, че непосредствено предхожда съдебно или квазисъдебно производство и се подчинява на необходимостта от събиране на доказателства или извършване на действия преди започването на същинската фаза на производството“(21) .
49. В този дух смятам, че що се отнася до разглеждания случай, изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, може да включва единствено изследвания, които към момента на подаване на заявление за достъп до тях са били част от висящи производства за установяване на неизпълнение на задължения, и други изследвания, които, макар да не се отнасят до случай, по отношение на който би било образувано производство, са предназначени да бъдат присъединени към производство, чието образуване е било предстоящо.
50. В крайна сметка смятам, че ClientEarth основателно изтъква нарушение на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, доколкото в понятието „дейност по разследване“ неправилно са включени изследвания, които не са имали за непосредствена последица производство за установяване на неизпълнение на задължения.
51. Ето защо жалбата трябва да бъде уважена в тази ѝ част.
52. Уважаването на първата част от първото основание предполага необходимостта да се определят точно изследванията, които поради връзката им с вече започнало или предстоящо производство за установяване на неизпълнение на задължения към момента на подаване на заявлението за достъп, трябва да се считат за част от такова производство. Тази необходимост налага връщането на делото за разглеждане от Общия съд, както е обяснено в точка 76 от настоящото заключение.
53. Въпреки това, след като Общият съд посочи кои са изследванията, които имат връзка със започнало или предстоящо производство за установяване на неизпълнение на задължения, ще трябва да се разгледа въпросът дали тяхното оповестяване може да бъде отказано по силата на общата презумпция, че отказът е необходим за защитата на целите на дейности по разследване на Комисията, т.е. за да бъде задействано изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001.
2. Втора част: защитата на дейностите по разследване и общата презумпция за отказ на достъп до документи
54. Това е въпросът, който се поставя във втората част на второто основание за обжалване, с което се оспорва възможността за прилагане в спорния случай на общата презумпция за поверителност, на която се позовава Комисията, за да откаже достъп до поисканите документи.
55. Практиката на Съда допуска възможността институцията, към която е насочено заявление за достъп, да се позова на обща презумпция за поверителност във връзка с определена категория документи, когато заявления за достъп до тях могат да бъдат предмет на подобни общи съображения. По-специално, Съдът допуска такава обща презумпция във връзка с документи, отнасящи се до производства по контрол върху държавни помощи(22), производства по контрол в областта на конкуренцията(23), производства за установяване на неизпълнение на задължения на държава членка(24) и, накрая, до съдебни производства(25) .
56. В настоящия случай обаче е съмнително дали спорните изследвания в своята съвкупност и без разграничения могат да застрашат целите на защита на дейностите по разследване на Комисията, както същата посочва това по делото.
57. Трябва да се има предвид, че във всички случаи действително става въпрос за изследвания, осъществени от частно консултантско дружество по поръчка на Комисията, с предмет степента на изпълнение на задължението за транспониране на няколко директиви от различните държави членки(26) . Както се посочва в обжалваното решение, тези „[…] изследвания са били поискани от Комисията в рамките на нейното задължение по силата на член 17 ДЕС да следи, под контрола на Съда, за прилагането на правото на Съюза“(27) . При това положение изглежда безспорно, че както поради предмета (проверка на транспонирането на определени директиви), така и поради автора си (външно консултантско дружество) спорните изследвания по никакъв начин не са можели да съдържат „чувствителна информация“, злепоставяща Комисията.
58. Допускам, че в тези изследвания може да се съдържа не само достъпна за всеки информация, тъй като, както обяснява Комисията в съдебното заседание, авторите им са можели да се позоват на името на Комисията, за да получат достъп до необходимата информация за съставянето на въпросните изследвания, а това вероятно им е дало достъп до източници, които са недостъпни за физическите лица. Допускам дори че авторите са действали от името на Комисията при събирането на информацията, която е послужила за изработването на изследванията. Въпреки това обаче важното в случая е, че тези изследвания, включително съдържащите се в тях оценки относно степента на изпълнение от страна на държавите членки и изводите, на които може да се основава конкретно предложение за образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения, при всички случаи са изследвания, които произхождат от авторите си и при никакви обстоятелства от самата Комисия.
59. При това положение считам, че не може да се приеме доводът на Комисията, че оповестяването на изследванията би могло да накърни атмосферата на взаимно доверие между Комисията и държавите членки, след като съдържанието им не е израз на позицията ѝ и тя винаги може да се позове на обстоятелството, че въпросните изследвания не отразяват становището ѝ относно съответствието на националното законодателство с правото на Съюза, като подчертае чисто информативния им и помощен характер именно за целите на формиране на собствената ѝ преценка.
60. В това отношение следва да се припомни, че независимо че, както беше посочено, авторите на изследванията са можели да съберат използваната информация, позовавайки се на името на Комисията, в крайна сметка тази информация продължава да се отнася до степента на изпълнение на задължението на задължението за транспониране на определени директиви в областта на околната среда от страна на държавите членки, т.е. до въпрос, който в голяма степен и по дефиниция трябва да бъде обществено достояние и поради това достъпна за всяко лице. Отделен е въпросът, че в контекста на Съюза към онзи момент от 27 държави членки прегледът на всички съответни законодателства предполага съвсем не незначителни технически трудности, било само по езикови съображения, откъдето следва интересът, който изследванията биха могли да предизвикат у жалбоподателя в качеството му на организация, отдадена на защитата на околната среда, и в резултат на това преференциалната стойност, която следва да получи в този контекст принципът на прозрачност и заедно с него правото на достъп до информация и документи, признато в член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
61. Във всеки случай, доколкото изследванията, от които се интересува жалбоподателят, са именно изработените от външното консултантско дружество без допълнения или оценки от страна на Комисията, те не могат да бъдат приписани на самата Комисия, а на трето лице и доколкото съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 „[п]о отношение на документи на трета страна институцията се консултира с третата страна, за да определи дали е приложимо някое от изключенията, предвидени в параграф 1 или 2, освен ако не става ясно, че документът се оповестява или не“.
62. Следователно считам, че и втората част от второто основание следва да бъде уважена. Във всеки случай, Общият съд е компетентен да разгледа въпроса дали всяко едно от изследванията, които приеме за част от производство за установяване на неизпълнение на задължения, се съдържа информация, становища или оценки, които по някакъв начин могат да злепоставят Комисията в степен, че да бъдат застрашени целите на защитата на дейностите по разследване, поради което не може да се приложи общата презумпция, свързана с опасността от такова застрашаване.
Б – Второ основание за обжалване
63. Уважаването на първото основание за обжалване поначало не изключва разглеждането на второто основание за обжалване, с което жалбоподателят поддържа, че прилагането на член 4, параграф 4, буква в) от Орхуската конвенция към случая по необходимост би довело до стесняване на обхвата на понятието „дейности по разследване“ до наказателноправната или дисциплинарната сфера.
64. Следователно второто основание за обжалване би следвало да наведе на извода за противоречие между член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, който най-общо се отнася до „дейности по разследване“, и член 4, параграф 4, буква в) от Орхуската конвенция, който допуска отказа на информация, която може да има неблагоприятно въздействие върху „възможността на държавните органи да извършват разследване в наказателно или дисциплинарно производство“.
65. В действителност въпросът е дали разпоредбата на Орхуската конвенция евентуално следва да има предимство пред Регламент № 1049/2001.
66. С поставеното по този начин второ основание за обжалване отговорът на този въпрос не може да се различава от постановеното от Съда в неотдавнашното му решение от 13 януари 2015 г.(28), в което, макар и във връзка с друга разпоредба на Орхуската конвенция (член 9, параграф 3, отнасящ се до активната легитимация), големият състав потвърждава традиционната съдебна практика относно възможността за позоваване на международноправните норми като критерий за валидност на вторичното право на Съюза.
67. Същите съображения, тласнали големия състав да изключи възможността за позоваване на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, водят до изключване и на възможността за позоваване на член 4, параграф 4, буква в) от същата конвенция, тъй като и по отношение на тази разпоредба не са налице условията, установени в точка 54 от посоченото решение в частта относно необходимия безусловен и достатъчно точен характер на съдържанието ѝ.
68. Действително, от член 4, параграф 4, буква в) от Орхуската конвенция не следва безусловно и дост атъчно точно задължение, годно да окаже директно въздействие върху правното положение на лицата. Съгласно посочената разпоредба „[з]аявлението за информация за околната среда може да бъде отказано, ако разкриването на информацията би се отразило неблагоприятно върху: […] в) хода на правосъдието, правото на лицата на справедлив процес или възможността на държавните органи да извършват разследване в наказателно или дисциплинарно производство“. Споменаването на „възможността […] да извършват разследване в […] дисциплинарно производство“ е достатъчно общо и неточно, поради което не може да включва всяка дейност по контрол от страна на публичните органи върху правомерността на поведението на задължените субекти по силата на норми, чието спазване се гарантира от тези органи.
69. В този смисъл проверката на изпълнението на задължението за транспониране на няколко директиви от страна на държавите членки и евентуалното образуване на съответното производство за установяване на неизпълнение на задължения по естествен път е част от „възможността“ на Комисията „да осъществява разследване“, което по този начин може да се квалифицира lato sensu като „дисциплинарно“, тъй като по силата на това разследване Комисията е в състояние да гарантира изпълнението на правото на Съюза посредством упражняването на санкционни правомощия, възложени ѝ с тази цел от Договорите. Единствено ако от член 4, параграф 4, буква в) от Орхуската конвенция недвусмислено следваше, че споменаването на „възможността на държавните органи да извършват разследване в наказателно или дисциплинарно производство“ се отнася само до производства, отнасящи се до частни лица, би могло да се заключи, че не могат да бъдат включени производства с предмет поведение на държави членки. Тъй като Европейският съюз е съюз на държави, за специфичния му и особен характер е присъщо, че производствата по контрол върху правомерността на поведението на основните му деятели — държавите членки, трябва да се тълкуват според текста на Орхуската конвенция като „дисциплинарни“ производства в този смисъл. Вследствие на това тълкуването на член 4, параграф 4, буква в) от посочената конвенция, предложено от ClientEarth, предполага уточнение, без което изглежда невъзможно посочената разпоредба да окаже пряко въздействие върху специфичното му правно положение.
В – Трето основание за обжалване
70. С последното основание за обжалване, предявено явно при условията на евентуалност спрямо предходните, ClientEarth поставя въпроса за обхвата на обществения интерес, който може в крайна сметка да обоснове оповестяването на документ, включително в хипотезата, когато са застрашени правните интереси, защитени от едно от изключенията, предвидени в Регламент № 1049/2001. Според него този по-висш обществен интерес не трябва непременно да бъде различен от принципите, които са в основата на принципа на прозрачност, и следователно, стигайки до различен извод, Общият съд е разместил доказателствената тежест в негов ущърб.
71. В точка 107 от обжалваното решение се посочва, че „съгласно съдебната практика по-висшият обществен интерес, посочен в член 4, параграф 2, in fine и в член 4, параграф 3, първа алинея, in fine от Регламент № 1049/2001, който може да обоснове оповестяването на документ, засягащ или сериозно засягащ правните интереси, защитени от упоменатите в тези разпоредби изключения, трябва по принцип да се различава от посочените по-горе принципи, на които се основава разглежданият регламент (решение API/Комисия, посочено в точка 52 по-горе, точка 97)“.
72. Съдът категорично е заявил, че „по-висшият обществен интерес, който може да обоснове оповестяването на документ, не трябва непременно да бъде различен от принципите, които са в основата на Регламент № 1049/2001“(29) . Въпреки това практиката на Съда не приема, че общите позовавания могат да бъдат достатъчни, за да се установи, че зачитането на принципа на прозрачност е „особено наложително, което би могло да има превес над съображенията, обосноваващи отказа за оповестяване на въпросните документи“(30) . Следователно не може да се твърди, както изтъква жалбоподателят, че обикновеното позоваване на принципа на прозрачност е достатъчно, за да обоснове оповестяването на документ, който може да застраши правните интереси, защитени от въпросните изключения.
73. При всички положения уважаването на първото основание за обжалване и връщането на делото на Общия съд по отношение на конкретните изследвания, които могат да попаднат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, трябва да позволят да се установи дали ClientEarth привежда достатъчно основания, за да докаже, че по-висшият обществен интерес, който е в основата на принципа на прозрачност, трябва да надделее над целите за защита на дейностите по разследване на Комисията.
VII – Относно окончателното решаване на спора от Съда
74. Съгласно член 61 от Статута на Съда „[а]ко жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд“ и може „сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това“.
75. Според мен, ако, както предлагам, уважи първата част от първото основание за обжалване, Съдът не може да се произнесе по съществото на въпроса, поради което делото следва да бъде върнато за разглеждане от Общия съд.
76. В действителност, за да се определят точно, от една страна, изследванията, по отношение на които образуването на производство е изключено, и от друга страна, изследванията по случаи, за които все още е налице възможност от предстоящото му образуване, е необходимо за всеки отделен случай да се установи дали образуването на производство е разумно вероятно към момента на подаване на заявление за достъп до тях, като за целта се претегли изминалото време, през което Комисията е разполагала с тях, и обстоятелствата, които могат да обосноват факта, че Комисията все още не е взела решение за образуването на производство. Това предполага, че делото трябва да бъде върнато за разглеждане от Общия съд, който да се произнесе по този въпрос.
77. В случай че Съдът уважи и втората част от първото основание за обжалване, също ще бъде необходимо връщането на делото за разглеждане от Общия съд, който, без да прилага общата презумпция, свързана с опасността от застрашаване на целите на дейностите по разследване на Комисията, да се произнесе по въпроса дали всяко от изследванията, за които Общият съд приеме, че са част от производство за установяване на неизпълнение на задължения, съдържа информация, становища или оценки, които по някакъв начин могат да злепоставят Комисията по начин, застрашаващ тези цели.
VIII – Разноски
78. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, предлагам на Съда да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
IX – Заключение
79. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда:
1) Да уважи първото основание за обжалване.
2) Да отмени решението на Общия съд от 13 септември 2013 г. (T‑111/11, EU:T:2013:482).
3) Да върне делото за разглеждане от Общия съд, за да се произнесе по въпроса кои конкретни изследвания, измежду всички спорни изследвания, спадат към категорията на „дейност по разследване“ както затова, че са част от висящо производство, така и поради връзката им с производство, чието образуване е разумно вероятно в също толкова разумен срок. Общият съд трябва да разгледа въпроса дали във всяко едно от изследванията, които приеме за част от производство за установяване на неизпълнение на задължения, се съдържа информация, становища или оценки, които по някакъв начин могат да злепоставят Комисията до степен, че да бъдат застрашени целите на защита на дейността ѝ по разследване, като следователно не може да се приложи общата презумпция, свързана с опасността от такова застрашаване.
4) Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
(1) .
(2) – Доктрина, формирана чрез съдебната практика в областта на документи, свързани с производства по контрол на държавни помощи (Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau (C‑139/07 P, EU:C:2010:376), производства на контрол в областта на конкуренцията (Комисия/Éditions Odile Jacob (C‑404/10 P, EU:C:2012:393), производства по установяване на неизпълнение на задължения на държава членка (LPN/Комисия (C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738) и осъдителни производства (Швеция/API и Комисия (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541).
(3) – Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
(4) – Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 година (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201).
(5) – Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).
(6) – Дело T‑111/11 (EU:T:2013:482).
(7) – Съединени дела C‑514/11 P и C‑605/11 P (EU:C:2013:738).
(8) – Обжалваното решение, точка 17.
(9) – Обжалваното решение, точка 49.
(10) – Обжалваното решение, точка 50.
(11) – Обжалваното решение, точка 58. Курсивът е мой.
(12) – Решение от 12 септември 2007 (T‑36/04, EU:T:2007:258).
(13) – Обжалваното решение, точка 58, in fine.
(14) – Обжалваното решение, точка 79.
(15) – Обжалваното решение, точка 80. Курсивът е мой.
(16) – Точки 18—22.
(17) – Комисията привежда в това отношение няколко решения на Общия съд, потвърдени при обжалване от Съда: Bavarian Lager (T‑309/97, EU:T:1999:257), API (EU:T:2007:258), Technische Glasswerke Ilmenau (T‑237/02, EU:T:2007:257) и Odile Jacob (T‑237/05, EU:T:2006:395). В по-категорична форма се произнася Съдът по дело Mecklenburg (C‑321/96, EU:C:1998:300), точка 30.
(18) – По-специално и що се отнася до достъпа до информация за околната среда, съображение 15 от Регламент № 1367/2006 обявява, че основанията за отказ следва да се тълкуват ограничително.
(19) – Решение от 17 юни 1998 г. (C‑321/96, EU:C:1998:300).
(20) – Директива на Съвета от 7 юни 1990 г. (ОВ L 158, стр. 56).
(21) – Mecklenburg (C‑321/96, EU:C:1998:300), точка 30.
(22) – Решение от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau (C‑139/07 P, EU:C:2010:376).
(23) – Във връзка със сливания — решение от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob (C‑404/10 P, EU:C:2012:393), като и във връзка с производства във връзка със сливания — решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW (C‑365/12 P, EU:C:2014:12). По този въпрос вж. Lenaerts , K. The Interplay between Regulation nº 1049/2001 on Access to Documents and the Specific EU Regulations in the Field of Competition Law. — Mundi et Europae civis. Liber Amicorum Jacques Steenbergen. Larcier, Bruxelles 2014, 483—492.
(24) – Дело LPN/Комисия (C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738).
(25) – Решение от 21 септември 2010 г., Швеция/API и Комисия (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541).
(26) – Както се посочва в точка 49 от обжалваното решение, „[…] спорните изследвания се отнасят до транспонирането от 19 държави членки на някои директиви на Съюза в областта на опазването на околната среда“.
(27) – Пак там.
(28) – Съвет/Vereniging Milieudefensie (C‑401/12 P—C‑403/12 P, EU:C:2015:4).
(29) – LPN/Комисия (C‑514/11 P и C‑605/11 P (EU:C:2013:738), точка 92, както и решение от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет (съединени дела C‑39/05 P и C‑52/95 P (EU:C:2008:374), точки 74 и 75.
(30) – LPN/Комисия (C‑514/11 P и C‑605/11 P (EU:C:2013:738), точка 93.